Преди да се впусна в следващото желание за рубриката SOS, което се очертава да бъде изключително интересно за мен, защото ще стане въпрос за южноафриканска кухня, искам да ти предложа едно топло питие, много подходящо за този сезон. (Ех, че дълго изречение съчиних!) Пожеланите рецепти от целия свят не ми пречат своевременно да си дълбая във виенската кухня. Това ме подсеща, че трябва да ти покажа и едно вегетарианско ястие оттам, при това много лесно за изпълнение. Но преди това, за сгряване – виенски коледен пунш.

Въпреки, че е наречен коледен, вероятно защото се приготвя около празника, аз мисля, че топлият пунш е много добра напитка за целия зимен сезон. Докато бях във Виена, през цялото време, в което бях по улиците, пиех от този пунш. И мога да кажа, че много добре стопля и е много ароматен и сладък. Но това, което повече ми направи впечатление е, че дори за миг не ми се замота главата, въпреки, че през 30 минути си взимах от него. Толкова ми хареса, че реших да си направя и вкъщи. Обаче, да ти кажа, не е същото. Не е същото изживяване, като да бродиш по празнично осветените улици на Виена и да стопляш ръцете си с чаша топъл пунш.

Като изключа тази не малка подробност, приготвих пунша точно такъв, какъвто си го спомням оттам. Само където имах възможност да регулирам захарта. Наистина, предлагаха напитката толкова сладка, че устните ти залепват за чашата.

Има една съставка за пунш, без която казват, че не бива. Това е Arrak. (Да не се бърка с анасоновата алкохолна напитка Arak.) Arrak-ът, който открих в един от магазините във Виена, има сладникав аромат и не много изявен вкус. Всъщност е ракия, със същия парещ ефект на гърлото. Не знам защо се слага в пунша, но предполагам, за да усили градуса на напитката.

Самата дума „punch“ идва от санскритската дума „pañca“, което означава пет. Толкова са съставките за пунша – аррак, чай (или вода), лимонов или портокалов сок, подправки и захар. Докато търсих по-подробна информация, попаднах и на шведския „punsch“, което се оказа различно нещо от „punch“. Но и двете думи, вероятно произлизат от думата „пет“ на санскрит.

Виенския пунш, освен с подправки и различни видове плодове е обогатен с червено вино, ром или амарето. Ето затова, има толкова приятен аромат, който се усеща по улиците на Виена по време на коледните и новогодишните празници. Мисля, че опитах от всички възможни варианти. И все пак, не е наложително да си във Виена, за да опиташ тази прекрасна напитка. Но там… там е друго…

Виенски коледен пунш

Адаптирано от книгата Plachutta – The Best of Viennese Cuisine

Продукти:

• 1/2 портокал, нарязан на парчета (без кора)
• 1/2 лимон, нарязан на парчета (без кора)
• 300 мл. червено вино
• 500 мл. черен чай или вода
• 250 мл. прясно изцеден портокалов сок
• семената от 1/2 ванилова шушулка
• 1 супена лъжица мед
• 1 пръчка канела
• 4 карамфила
• 100 мл. тъмен ром
• захар на вкус

Всички съставки без рома и захарта се смесват в тенджера. Загряват се на слаб огън и се оставят така 30 минути, за да се обединят всички аромати. Течността, в никакъв случай не трябва да завира.

Течността се прецежда. Добавят се ромът и захар на вкус. Пуншът се сервира топъл. Ако остане, поддържа се топъл за повторно разливане.

Забележка: Често се задава въпросът, какво вино да се използва за пунш или греяно вино. От различните книги, които съм прочела по темата, изводът е не скъпо, но все пак, качествено вино. А на директния ми въпрос към един от служителите в CasaVino, отговорът бе – хубаво домашно вино. И аз така направих. :-) Татенце, мерси за хубавото вино. Май, ще го изпия скоро.

Пунша може да се сервира в порцеланова или стъклена чаша. Няма правила. Но ако избереш чаша от по-тънко стъкло, задължително сложи  в нея метална лъжица, преди да сипеш пунша. Тя ще поеме част от топлината и ще предотврати спукването ѝ. Все пак, избери не много ценни за теб чаши.

Plachutta предлага и безалкохолен пунш, подходящ за деца. Може да се смесят плодов чай, прясно изцеден портокалов сок, портокалови и лимонови кори, мед, захар и подправки, които детето понася.

Виенски коледен пунш от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

две изключителни видеа от последните дни - все чужденци, все говорещи с любов за България тук Terry Randall разказва за София с толкова емоция и позитивност, колкото на цял отбор социанци на куп. Тери живее в София от десетина години. и харесва града ни, много. сам за себе си казва, че ...

Оня ден за малко се заслушах в парламентарния бълвоч и улучих момента, когато си лискаха чаши в лицето - като истерични мацки в средна ръка дискотека. О, не! - казах си. 17 години професионално гълтах цялата тая повръщня, но от 10-тина години съм свободен човек (което включва и на професията майната й - но всяка свобода си има цена), живея и се чувствам прекрасно без невротичните амбиции за обхващането и разбирането й. Това, което ме интересуваше, го научих после от интернет (май наистина на традиционните медии, вкл. електронните им остава само да се занимават със супата*).

Както и да е.

Като разбрах, че е станало това, което знаех, че ще стане, ми се поиска след цялата парламентарната гадоскучина нещо свежо, въздигащо и извисяващо - но без претенциозност. И търсейки думите, с които да изкажа това неоформено мислочувство (това, че сега го казах, е вторично - първо се появи БЕЗ ДУМИ), а ми бе трудно да ги намеря (думите), тръгнах по Youtube да търся как да го покажа. Ми намерих как! Най-близко до усещането е това видео. Може да напиша после защо. Това е парче на Holyman - водещ представител на т.нар. изратранс (израелски транс)
в подстила uplifting .
[видео]

[край на видеото]

* По-младите не помнят великата фраза на футболиста от златното поколение '94 Любо Пенев "Който не ме харесва, да духа супата !" ;-)

Според Картата на медийните зависимости, изготвена от агенция "Маркет Линкс" по поръчка на Фондация "Медийна демокрация", през изминалата година отношението на българските всекидневници към премиера е било по-скоро положително, а критичните материали за ГЕРБ и правителството са били повече, отколкото позитивните. Как оцелява митът "Борисов" в медиите? Да, наистина Борисов успешно ...

Шефът на ЕЦБ пратил писмо на евродепутат. Но не писмото е важно, а една таблица прикачена към него.

Вижда се много ясно – по най-нисък държавен дълг, Естония е първа. По най-голямо намаление на държавния дълг за последното десетилетие, България е първа (за сведение, Гърция е в другата крайност – с най-голямо увеличение на дълга).

Кой казваше, че България не е способна да бъде сред първенците?

Блогът за икономика 2011

На 21 Януари, петък, г-жа Илиана Иванова бе специален гост на официалното представяне на европейското издание на вестник “Чайна дейли ” в хотел „Конрад“ в Брюксел.

Премиерът Бойко Борисов заяви, че е много щастлив от това, че големите инфраструктурни проекти ще се правят със средства от Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/, предаде БГНЕС. Това е отлична новина, стига да се реализират тези обещания и намерения. Но преди те да са станали факт и ние също да се почувстваме щастливи от това, нека [...]

Покривът на The Mall. Точно отдолу е детският клуб, в който Калина ходи.

С решение № 109 от 10.01.2011 г., Административен съд София-град, отмени като незаконосъобразен частичния отказ от 23.03.2010 г. на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) по Закона за достъп до обществена инфор...

Казват, че нашият век е векът на сексуалната разкрепостеност, времето на мъртвите табута и липсващите ограничения, ерата на падащите задръжки. Звучи ли ви познато? Звучи ли ви дотолкова познато, че да повярвате? Да? Тогава прочетете това ревю!

Както писах, залавянето на няколко души, за които се предполага, че са част от наемна група, работила за режима на Бен Али, отвори множество въпроси в Тунис.

Само през последните няколко дни бяха арестувани граждани на Швеция и Германия, отговорни за убийствата на няколко души, участвали в протестите срещу Бен Али. Най-интересното е, че официално те са записани, като туристи в Тунис. Тревожни са слуховете, че тези хора са само една малка част от наемниците, работили за правителството. Последните данни сочат, че една група са от Сърбия – хора, наети именно, за да помагат на режима да държи изкъсо своите граждани.

Вчера прочетох публикация в “Ел-Ахбар”, че бивши членове на “Армията на Южен Ливан” (ливански милиции, подкрепяни от Израел от 1982 до 2000 г., и използвани за борба с Хизбула и ООП)са влезли в Тунис, като наемници. Това може да има нещо общо и с новините от израелския сайт Ynet, според които израелските туристи не са се изнесли изцяло и Тел Авив може да използва наемници, за да ги предпази- тактика, която е напълно нормална за една държава с много врагове и не бива да се пропуска, като възможност.

Бившата власт, разбира се, не се е отказала толкова лесно. Само вчера е имало няколко сблъсъка между армията и бившата президентска гвардия на Бен Али.

Да се върнем на “туристите”, използвани от режима, за да стрелят по тълпите в столицата Тунис. Клипът по-долу, направен от EuroNews Arabic показва побой над трима души с шведски паспорти, както и техният арест, защото са намерени снайпери в багажа им. Шведското правителство разбираемо реагира остро на новината, че граждани на кралството са били бити от тунизийската полиция, но откриването на снайпери, пистолети и патрони са неща, които нито една държава не би се съгласила.

Ройтерс съобщава, че тези шведи и германци били отишли на лов за диви свине в Тунис, като пристигнали преди седмица. Много интересна информация, която лично ме кара да се подсмихвам – аз не бих отишъл на лов в размирна страна, нарамил снайпер, имайки предвид, че се знае официално за съществуването на наемна войска, убивала цивилни по време на протестите. Интересно е, че европейски наемници не се използват за първи път. Двама норвежци бяха осъдени в Конго през 2009 г. именно заради дейността си на наемници.

Няма какво да се лъжем – в тази зима, поне във Варна, до този момент не видяхме нещо кой знае колко зимно (дано само не предизвикам някакви природни катаклизми с това изречение). Така или иначе, лятото липсва на всички ни, така че с днешната фънки хапка ще си спомним за него – дори и само за три минути. Всъщност текстът на парчето няма нещо, свързано с топлия сезон, но звученето на бандата винаги ми е носило мириса на море. Парчето е Tighten Up, а бандата – Archie Bell & The Drells.

Archie Bell & The Drells, както често споменават и в парчетата си, са от Хюстън, Хюстън, Тексас. Освен Archie, основател и обединяваща фигура в групата, съставът включва още брат му Lee Bell, James Wise, Joe Cross, Billy Butler, Lucious Larkins и Willie Pernell.

Archie Bell е роден на 01.09.1944 в Хендерсън, Тексас, но израсва в Хюстън заедно със седемте си братя, един от които е Ricky Bell – легенда в американския футбол. Майка им, Ruthie Bell, пеела в местния църковен хор и държала синовете й да се включват активно в църковната дейност. Благодарение на нея Archie започнал да се занимава с църковно пеене в много ранна възраст. В тийнейджърските си години сформира Archie Bell & The Drells, с които се явява на безброй конкурси за млади таланти. На един от тях музикантите привличат вниманието на радио диджея Skipper Lee Frazier и много скоро младата група започва да записва за лейбъла му – Ovid Records. Първият локален хит на Archie Bell & The Drells е озаглавен She’s My Woman, She’s My Girl, но веднага след излизането му Archie е мобилизиран в армията и изпратен във Виетнам. Именно там записва песента Tighten Up заедно с военната формация TSU Toronadoes. През декември 1967 при едно от редките прибирания на Archie Bell в Щатите, парчето е записано с The Bells и издадено. Мигновено се превръща в тотален хит в Хюстън и още докато музикантите разберат какво се случва, находчивите шефове на Atlantic Records вече чукат на вратата им.

Tighten Up, написана от Archie Bell и Billy Butler, е продадена в над 3 милиона копия и за две седмици през пролетта на 1968 оглавява едновременно R&B и поп класациите на Billboard. За съжаление, по време на тази еуфория Bell е бил разпределен в Германия и поради валящите предложения за концерти и участия неговото място зад микрофона е заето временно от James Wise. Огромният интерес към Archie Bell в САЩ склонява началниците му в армията да започнат да го пускат за някои концерти и така по време на едно участие в Ню Джърси групата се среща с емблематичното композиторско-продуцентско дуо Kenneth Gamble – Leon Huff. Решават да работят заедно и от тази връзка се раждат хитове като I Can't Stop Dancing, Do The Choo Choo, Love Will Rain On You, (There's Gonna Be a) Showdown, Girl You're Too Young и My Balloon's Going Up. Последният албум в дискографията на Archie Bell & The Drells е Hard Not To Like It от 1977.

Tighten Up е парче, което носи лятото със себе си. В очакване на истинското, можем да си вземем парченце и от това на Archie Bell & The Drells. В британското издание на плочата от 1968, което аз притежавам, песента е Б-страна на (There's Gonna Be a) Showdown. Enjoy.

Peace & Funk

Първият депутат сред рапърите и първия рапър сред депутатите. Спечелил в честна борба седалка в Парламента, каширан безславно от лидера си. Кийп ит риъл, мен!

При Тошето всичко е изписано на лицето, може да разбереш в даден момент дали мисли за гангстерските сенки или за лидера си.

100% БИЗНЕС

50% Бизнес, 50% Генгста

100% Генгста

Бонус трак:

Мани ги тия разпоретини, Бойко ми каза нещо за Пожарната

Един от основните акценти в програмата на тазгодишното издание на фестивала „Цветята на Корана” е киното на Палестина. Пет заглавия ще представят как живеят палестинците на своя територия и какви реакции буди думата „Палестина”, когато някой местен я произнесе пред чужденци.

На 25 януари от 19.00ч. в Дома на киното ще се състои официалната палестинска вечер на фестивала, когато ще бъде премиерата на филма „Нарове и смирна” с участието на най-известната палестинска актриса Хиам Аббас. Лично посланикът на Палестина в София д-р Ахмед ал Мадбух ще открие вечерта.

Безспорният хит в програмата е американската продукция „Амрика“, отличена с наградата на ФИПРЕССИ на фестивала в Кан и номинирана в три категории за наградите „Независим дух“, включително и за най-добър филм. Филмът представя историята на объркана бъбривка Муна, готова да се бори с всичко, за да намери своето място в обществото – с предразсъдъците на околните, с неразбиращите я власти, с килограмите, дори и с малкия си син, който веднъж пристигнал в Щатите, решава че трябва да е „cool” и да пренебрегне майка си. Изпълнен с безброй комични ситуации, предизвикани от тоталната промяна на средата /Палестина – САЩ/, „Amreeka” е типичен пример за все по-често използваното определение “dramedy”. Подход, който по много по-човешки начин ни кара да симпатизираме на хората от Палестина, отколкото тежките военни драми.

В пълната си версия ще бъде показан филмът „Врата към слънцето“ по превърналия се в бестселър роман на ливанския писател Елиас Хури. Четири часовата продукция ще бъде прожектирана в две части, като зрителите ще могат отново да се насладят на Хиам Аббас и на звездата на френското кино Беатрис Дал.

В програмата е включен и филмът „Сватбата на Рана” на най-известния палестински режисьор Хани Абу-Асад, отличен на фестивала в „Берлин” и номиниран за „Оскар”. Филмът представя историята на Рана – палестинско момиче, което иска само да избере мъжа, за когото да се омъжи. Една сутрин баща й й поставя ултиматум или да си избере съпруг от списъка, който той е изготвил предварително, или да замине за Египет заедно с него. Рана има 10 часа на разположение да намери бъдещия си съпруг, затова става по тъмно, излиза на пръсти от бащиния дом и тръгва из окупирания Йерусалим, в търсене на забранената любов, мъжа на сърцето й – Халил. В главната роля е Клара Хури, позната от хитовете „Булката от Сирия” и „Мрежа от лъжи”.

Отличеният в Сан Себастиан „Солта на морето” ще представи живота на една палестинска жена, която живее в Щатите и никога не е посещавала родината на своите предци. Сорая е родена в Бруклин в семейството на бежанци от Палестина. Тя разбира, че всички спестявания на дядо й са замразени в банкова сметка в Яфа. Това е основателна причина за Сорая най-сетне да посети родината на своите предци. След дълги процедури на летището, тя е допусната в страната.

Всеки закупил билет за палестински филм от касата на „Дома на киното” ще получи покана за спектакъла на най-известния палестински ансамбъл „Зовът на земята”, който ще се състои на 31 януари в зала 11 на НДК.

Вече написах за вероятността Русия да ни изпревари в декомунизацията и задаващата се там развръзка с отстраняването на руския символ на голямата лъжа за миналото. За онези , които не ми вярват, но ме четат ( ако съдя по псувните им срещу мен – тези мазохисти не са малко), предлагам лекарство срещу махмурлука им с [...]

Това е постингът ми в блога на българското издание на Foreign Policy относно Тунис. Като начална публикация съм обобщил последните новини около Тунис. В следващи публикации ще поговорим за ситуацията в Ливан, Судан и Египет.

Непосредствено след падането на Бен Али, последвалите дведесет и четири часа в Тунис бяха маркирани от насилие по улиците. Привърженици на стария режим, искащи да покажат, че без Бен Али страната ще затъне в хаос, стреляха по случайни минувачи в редица квартали на столицата Тунис. Това доведе до намесата на армията, която трябваше да организира доброволни отряди по всеки квартал, а самата тя да затвори главните улици. Именно тук дойде още една интересна информация. Не се знае дали президентът Бен Али е изнесъл тон и половина злато от страната, но със сигурност залавянето на шестима германски граждани на територията на Тунис, поднесе редица въпроса.

Вижте цялата статия.

Игри и книжни предизвикателства от популярните по цял свят романи на Роалд Дал ще провокират интереса към четенето на децата и техните родители във Великобритания през следващите три месеца в един доста вкусен начин. 

Не си мислете, че руският посланик Юрий Исаков не е забелязал подновения разговор за паметника на въоръжената лъжа в центъра на София. Просто е чакал удобния повод да отвърне ( на писмото ни до него) с опакото на ръката ( свикнала да бъде целувана от местите слуги), както се полага на генерал-губернатор по адрес на [...]

Общинският съвет на Димитровград е поискал с официално писмо от Столичната община да предостави на града на Димитров издигащият се в центъра на София Паметник на съветската армия. Ето как животът се оказва по-силен от нашето въображение и сам поставя акцентите на правилните им места! Подкрепям идеята за “Джурасик парк” на комунизма в Димитровград! Има [...]

Продукти:
1 опаковка многолистно тесто
3 яйца
250г сирене
1 бурканче домашно сладко от вишни
сусам за поръсване
пудра захар за поръсване

Приготвяне:
Тестото се разстила на плот. Доразточва се. Реже се така че да се получат 4 големи правоъгълника. В купа се натрошава сиренето. Чукват се допълнително 2 цели яйца, плюс белтъкът от третото. Разбива се плънката. Разпределя се по дължината на два от правоъгълниците. Завиват се на руло. Мажат се с жълтък. Поръсват се със сусам. Слагат се в тава. Правят се прорезчета отгоре горе- долу през 3- 4 пръста. Върху останалите два листа тесто се подреждат през равни разстояния /през 3 пръста/ по една вишна. Отново се завиват на рула. Слагат се в тават при солените рула. Правят се леки прорезчета там където няма вишничка. Пекат се на умерена фурна до порозовяване /20- 30 минути/. Сладките рула още топли се поръсват с пудра захар. Всички рулца се режат на хапки. В плато се подрежат от солените и сладките банички хапки. Забождат им се коктейлни клечици. Поднасят се топли.

След като HubSpot вече ни зарадваха веднъж с визуални материали за развитието на маркетинга, сега те са разширили гамата с още изследвания, статистики и данни, които ще са от полза на практиците. Забелязала съм, че мениджърите могат да бъдат убедени доста по-лесно, ако приведете армия от цифри и трендове в полза на вашата идея. Затова и толкова се зарадвах, щом видях новото издание със 101 графики за маркетинг в социалните медии.

Тъй като част от материала се припокрива с преден пост, тук ще разгледам само новата информация, както и елементи, които не съм зачекнала преди. Според мен най-интересните изводи са следните:

• Четивността е жизненоважна: в интернет хората не търсят висока литература. Начинът на четене в мрежата предполага, че много повече хора ще обърнат внимание на съдържанието, ако то следва простата формула подлог-сказуемо-допълнение. Доказателство е процентът на споделяне в Twitter, който е много по висок при прости речеви конструкции и ясни изрази. Това е доста непривично за повечето PR-практици, които са свикнали да пишат сериозни (разбирай дълги и сложни) фрази.

• Потребителите са много селективни: 60% от хората четат не повече от 10 блога. Добре е да направите всичко възможно сред тях да е и вашият блог Тази селективност се забелязва и във Facebook, където 49% от страниците не могат да преминат психическата бариера от 500 фена.
• Facebook: като заговорихме за Социалната Мрежа, ето и още малко данни. В САЩ, за разлика от Европа, броят бизнес страници е много по-голям. Това вероятно се дължи на по-ранното масовизиране на мрежата. И все пак американските страници не се различават от тези в други държави по отношение на средния брой фенове. Във Франция пък средния брой фенове на корпоративни страници е най-голям, и то почти двойно по-висок от този в други изследвани страни. Естествено, развлечението е основна тема във Facebook, като най-много фенове имат страниците на филми, TV-предавания и книги (последното доста ме изненада) Потребителите тук споделят повече видео отколкото в Twitter, което е нормално. Интересно е обаче, че Facebook е доста силен през уикендите – нещо, което не се проявява при други онлайн платформи. Какво означава това? Че community мениджърите ще трябва да забавляват феновете и извън работно време Според мен това засилване се дължи и до голяма степен на мобилния трафик – вече е много по-лесно да провериш какво се случва в Лице-книгата в движение.

• Twitter: микро-блогингът става все по-популярен и това е видимо от все по-пълните профили и високата активност (говорих за това и в предния анализ). Twitter все пак още не е силен през уикендите, а пикови дни са четвъртък и петък. Най-силните часове се очертават между 15 и 17 (преглед на стрийма със следобедното кафе в офиса?), както и вечер към 23 (нощни птици има навсякъде). Не е новина, че използването на Twitter може да повиши трафика на блога ви доста ефективно – една доста добра възможност за корпоративните блогове.
• Малък бизнес: Повечето малки и средни компании вече залагат сериозно на кампаниите в социалните медии. Това е разбираемо не само заради бюджетните ограничения, но и заради ефективността: повече от половината B2C компании и 1/3 от B2B компаниите са привлекли клиенти чрез социалните медии. Всички SM-канали са почти равни по отношение на ефективността, като корпоративните блогове взимат малко предимство.
• Връзка с медиите: Електронната поща все още е водещият начин за връзка с медиите. Email се използва при повече от 50% от медийните контакти, като разделението между bulk mailing и индивидуализирани предложения за материали е почти равен. Все пак си личи, че големите компании още не са готови да използват онлайн комуникацията правилно: при експеримент на David M. Scott само 28% от стоте компании на Fortune отговарят на негово запитване. От отговорилите компании 12 връщат информация в първите 4 часа, а още 11 – в рамките на 24 часа. Важно е компаниите да се научат да отговарят навреме, защото се забелязва интересна връзка: компаниите, които не участват в real-time разговори, са пострадали от спад на стойността на акциите си. Естествено, причини за второто има много и не може да търсим причинно-следствена връзка. Но пък представата дава тема за размисъл, нали?

• Прогнози: Според анализаторите до 2013 ефективността от използването на SEO като маркетингов похват ще започне да пада за сметка на социалните медии и маркетинга през мобилни устройства. Все пак SEO ще остане един от най-силните инструменти в онлайн-маркетинга, така че нека не бързаме с погребението.

Ако откриете нещо интересно, което съм пропуснала да коментирам, ще се радвам да ме допълните!

Свалете 101 Marketing Charts and Graphs в PDF или PPT.

Още по темата:

1. 50 графики: Mаркетинг в социалните медии
2. Социални медии For Dummies
3. Социални медии и управление на времето

Министър-председателят вчера поиска вот на доверие от депутатите си и го получи. Министър-председателят вчера попита сам себе си дали си вярва и сам си отговори: „Вярвам си”. Това „Вярвам си” обещава да се превърне в крилата фраза, която ще засенчи историческото „Вервайте ми” и затова може би по-подходящото заглавие за текста, който четете, би било „Вярвате ли си, г-н премиер?”, а не „Не питате когото трябва…” и прочие. Но аз, като изкушен от текстовете и техните заглавия литератор, отговорно си давам сметка за насмешливо-негативното звучене на израза „вярваш ли си” и няма да озаглавя написаното по този начин, най-малкото за да не ме изкарат окончателно враг на Бойко Борисов, какъвто аз, Бог ми е свидетел, изобщо не съм. Аз съм само един блуждаещ и невпрегнат в полза на обществото ум. Аз съм само един десен опозиционер в лява държава, който търси къде да се прислони идеологически и който търси представителство чрез някоя официална политическа структура, която да изрази с езика на управлението неговото дясно опозиционерство. И понеже виждам такъв изразител най-малко в лицето на ГЕРБ при все тътена от биенето в гърдите, че е дясна партия, аз го критикувам и продължавам да търся. Но нека ограничим разсъжденията си, поне на този етап, до вота на доверие.

Да се поиска вот на доверие от парламента за цялостната политика на правителството е може би правилен и умен ход от страна на премиера. С него той казва: „Независимо от атаките към мен, държавата иска именно аз да я управлявам и го заявява чрез най-важната от институциите си – Народното събрание”. Вместо това можеше да каже нещо много по-просто, например: „Да, гласът от записите е моят глас и да, аз казах тези неща” или пък: „Не, гласът не е моят и не съм казвал това”, но да не навлизаме в тази тема, защото тя е отвратителна както за набедените, така и за набеждаващите. Наистина, ходът с искането на вот на доверие е умен и правилен, но не е честен и принципен. Каква е логиката му: „След две години управление нещата се промениха, управляващите се промениха и затова е необходимо да се препотвърди доверието към тях. Напоследък се изнесоха доста компрометиращи материали, които разколебават доверието на обществото към управлението и това е още една причина доверието да се препотвърди”. Аз поне не се сещам за други логически причини да се поиска вот на доверие (не обсъждам техническите и политическите причини, защото те са много повече).   Дотук добре, но препотвърждаването не се иска от когото трябва. За разлика от управлението, парламентът не се е променил за тези две години. Той си е такъв, какъвто го направи гласът на избирателите през 2009. Разпределението на депутатите е същото – само РЗС е смъртно обидено от неосъществените си мечти за властта, но за тяхно голямо съжаление тази им обида не трогва никого. Следователно да се иска одобрение от този парламент значи предварително да се знае, че такова ще бъде получено от страна на мнозинството, съставено от депутатите на ГЕРБ и симбиотите им от Атака (Като Джаба и малкото изродче на рамото му от Star Wars, помните ли?). Това е все едно ако мой клиент ми каже, че не ми вярва вече, аз да събера хората от фирмата си и да им поискам доверие, за да му натрия носа.

Ако премиерът наистина искаше обективна оценка за управлението си и ако наистина е узрял до благородната идея да мине през ритуал на пречистване, преди да продължи с втората половина от мандата си, редно е да се допита не до собствените си депутати, а до избирателите. Не вот на доверие от парламента трябва да поиска, а да подаде оставката на правителството и да предизвика нови парламентарни избори (има как да го направи с влиянието си в този парламент). Да се яви на нови парламентарни избори и ако ги спечели, както му се кълнат социолозите, да състави ново правителство с нови хора. Сигурен съм, че ГЕРБ ще спечели изборите, макар и не така убедително както предния път, така че г-н Борисов няма от какво да се притеснява. Поради по-слабото си представяне ГЕРБ ще е принуден да раздели властта с други политически формации – нещо, което не направи първия път и сега страда от това. Бойко Борисов пак ще е премиер, но ключовите министерства трябва да се дадат на по-малките коалиционни партньори. Така и изкушенията и отговорностите ще са по-малки, а контролът си остава същият. Не само в кабинета, но и на всички нива на властта трябва да бъдат привлечени хора от предишни правителства, които знаят какво има да се прави и знаят как трябва да се направи, защото една от големите беди през последните години е, че всеки, който вземе властта, си мисли, че да се управлява държава е много лесно. Ето това е. Така трябва да мислят професионалните политици – стари и новопрохождащи, ако имат някаква макар и съвсем зачатъчна стратегическа визия за развитието на българското общество. А такава визия би трябвало да имат, ако не от друго, поне от инстинкт за самосъхранение, защото едно мъртво и разорено общество няма да може да ги издържа в качеството им на професионални политици… Господи! Какви скучни и сериозни неща съм принуден да пиша!…

***

Горния текст (без уводния абзац) написах още във вторник, когато на партийно събрание на ГЕРБ се реши, че кабинетът ще иска вот на доверие. Забавих неговото публикуване, за да може да излезе първо в пресата. Правя това уточнение, защото при обсъждането на вота в парламента Сергей Станишев защити абсолютно същата теза – че при съмнение за правителствената политика, доверие трябва да се потърси не от парламентарното мнозинство, гласувало за правителството, а от избирателите. Не казвам, че се е вдъхновил от мен, но искам да се разбере добре, че и аз не съм се вдъхновил от него. Виждате ли в каква абсурдна ситуация сме поставени ние, свободните десни опозиционери! Да защитаваме със социалистите едни и същи тези. Това, разбира се, не е приятно, но не е и учудващо. И бушменът, и ескимосът виждат една и съща луна и изказват едно и също мнение за нея, без от това бушменът да става по-малко бушмен, нито ескимосът – по-малко ескимос. За  съжаление, не на това мнение са в Синята коалиция. Там сякаш изпитват див ужас да не би някой да ги заподозре, че мислят като лявата опозиция и гласуват като нея. Именно затова гласуваха „въздържали се”, с което ме натъжиха и ме накараха да се почувствам съвсем самотен десен опозиционер. Какво значи „въздържал се”? Питат те примерно: „Женен ли си?”, а ти започваш да се потриваш, да се сучеш и накрая отговаряш мънкайки: „Не съм нито женен, нито неженен. Аз съм въздържал се”. Ако те попитат „Крилце или кълка?” и ти отговориш „въздържал се”, със сигурност няма да получиш нито крилце, нито кълка. Сигурно в синята коалиция си мислят, че ако се изпълни сценарият ГЕРБ да повтори един ден мандата си с по-малко депутати в парламента, най-сетне ще се обърне за помощ и съдействие към тях, за което ще им отстъпи и част от властта. Сигурно е така. Сигурно, ако Синята коалиция иска да се случи това, в момента постъпва съвсем правилно. Обаче недоволството към некомпетентното и безцелно управление на ГЕРБ рано или късно ще се трансформира в отрицателен вот и този вот ще се насочи и към онези, които сега подкрепят мнозинството и дори към онези, които не се разграничават достатъчно ясно от него. Ако СК не се определи категорично като опозиция, ще понесе последиците на електоралния отлив, включително и в лицето на самотните десни опозиционери като мен. Разбирам и другото съображение – от ГЕРБ се иска да води определена политика, да извърши конкретни неща и докато води тази политика и върши тези неща трябва да бъде подкрепян. Когато не я води и не ги върши – да бъде наказван. Но що за наказание е да гласуваш „въздържал се” в един предизвестен вот. Резултатът е абсолютно същият, какъвто би бил, ако гласуваш „против”, само че с „въздържал се” размиваш контурите на безличната си физиономия, а с „против” поне заявяваш кой си. Има въпроси, на които има само два възможни отговора – „да” или „не”. Да продължили кабинетът да управлява по този начин – ДА. Или: да продължи ли кабинетът да управлява по този начин – НЕ.  „Въздържал се” значи „нямам мнение” – поне така го разбират хората и не желаят да им се обяснява, че не са прави. И НДСВ влезе в тройната коалиция по съвсем разумни и целесъобразни причини, но никой не им го призна и сега са маргинален клуб за политически спомени. Ако Синята коалиция допусне това да се случи с нея, а то ще се случи, ако продължават в същия дух, ГЕРБ наистина ще има основание да предявява претенции за дясното пространство, ако не като идеи, то поне като електорална подкрепа, и никой няма да има право да каже нищо. Напротив, ако Синята коалиция се обяви като непримирима опозиция на сегашното управление, ще спечели подкрепата на всички, които са недоволни от ГЕРБ, но не биха се обърнали към БСП или ДПС. А това, струва ми се, въобще не са малко хора. В България, а може би и навсякъде по света, решаващи не са твърдите електорати. У нас са решаващи онези между 30 и 40 процента от гласоподавателите, които при всеки следващи избори или гласуват за някой нов избраник, или не гласуват въобще. Ето тези гласове решават съдбата на българското управление и за тях трябва да е борбата. Иначе синята бабичка или червената бабичка (казвам го с любов и усмивка, като имам предвид твърдите електорати на партиите) ще гласуват в синьо и червено независимо от качеството и стойността на кампаниите, с които ще ги облъчат. В този смисъл усилията трябва да са насочени не към тях, а към онези 30-40% променливи и негласуващи. Как Синята коалиция ще надвиши броя на сигурните си гласове с „въздържал се” по всички въпроси, които изискват гръмко и ясно „против”! Няма да привлекат към себе си нито гласове от ГЕРБ, защото който иска да гласува за ГЕРБ, ще гласува за ГЕРБ, а не за някой си, който великодушно и интелигентно го подкрепя, нито пък гласовете на колебаещите се противници на ГЕРБ, защото и те няма да гласуват за някой, който великодушно и интелигентно подкрепя ГЕРБ, против когото те са. Ще гласуват или за БСП, или, ако ги е гнус, няма да гласуват въобще. Така че какво се печели с това „въздържал се”?! Може би от гледна точка на политическото оцеляване на Синята коалиция това е правилното поведение, но аз не съм гласувал за тях, за да оцеляват политически, а за да изразяват моето мнение. Идеалният политик и в частност народен представител е онзи, който се държи, както бих се държал на негово място аз, който съм го изпратил да ме представлява. А ако при гласуването на вота на доверие в парламента бях аз, определено щях да гласувам „против”. Тогава за какво представителство става въпрос и за изразяването на какви обществени интереси. Ще го кажа за последен път. Аз искам дясно управление. Искам България да е капиталистическа страна, каквато е била през 20-те и 30-те години на ХХ век, когато е давала заеми на страни като Германия. Искам в управлението да влизат интелигентни, образовани и културни хора, по възможност с произход, различен от работническо-селски и лумпен-пролетарски. Искам възраждането на елементарни, но много важни ценности като чест, доблест и достойнство. Искам възраждането на националната гордост в отношенията ни с другите нации и тази гордост да бъде фундамент на външната ни политика. Искам да се създават блага, а не да се преразпределят и крадат. Който ми предложи такава политика, той ще спечели моята самотна дясно опозиционерска душа.

Tweet

Министър-председателят вчера поиска вот на доверие от депутатите си и го получи. Министър-председателят вчера попита сам себе си дали си вярва и сам си отговори: „Вярвам си”. Това „Вярвам си” обещава да се превърне в крилата фраза, която ще засенчи историческото „Вервайте ми” и затова може би по-подходящото заглавие за текста, който четете, би било „Вярвате ли си, г-н премиер?”, а не „Не питате когото трябва…” и прочие. Но аз, като изкушен от текстовете и техните заглавия литератор, отговорно си давам сметка за насмешливо-негативното звучене на израза „вярваш ли си” и няма да озаглавя написаното по този начин, най-малкото за да не ме изкарат окончателно враг на Бойко Борисов, какъвто аз, Бог ми е свидетел, изобщо не съм. Аз съм само един блуждаещ и невпрегнат в полза на обществото ум. Аз съм само един десен опозиционер в лява държава, който търси къде да се прислони идеологически и който търси представителство чрез някоя официална политическа структура, която да изрази с езика на управлението неговото дясно опозиционерство. И понеже виждам такъв изразител най-малко в лицето на ГЕРБ при все тътена от биенето в гърдите, че е дясна партия, аз го критикувам и продължавам да търся. Но нека ограничим разсъжденията си, поне на този етап, до вота на доверие.

Да се поиска вот на доверие от парламента за цялостната политика на правителството е може би правилен и умен ход от страна на премиера. С него той казва: „Независимо от атаките към мен, държавата иска именно аз да я управлявам и го заявява чрез най-важната от институциите си – Народното събрание”. Вместо това можеше да каже нещо много по-просто, например: „Да, гласът от записите е моят глас и да, аз казах тези неща” или пък: „Не, гласът не е моят и не съм казвал това”, но да не навлизаме в тази тема, защото тя е отвратителна както за набедените, така и за набеждаващите. Наистина, ходът с искането на вот на доверие е умен и правилен, но не е честен и принципен. Каква е логиката му: „След две години управление нещата се промениха, управляващите се промениха и затова е необходимо да се препотвърди доверието към тях. Напоследък се изнесоха доста компрометиращи материали, които разколебават доверието на обществото към управлението и това е още една причина доверието да се препотвърди”. Аз поне не се сещам за други логически причини да се поиска вот на доверие (не обсъждам техническите и политическите причини, защото те са много повече).   Дотук добре, но препотвърждаването не се иска от когото трябва. За разлика от управлението, парламентът не се е променил за тези две години. Той си е такъв, какъвто го направи гласът на избирателите през 2009. Разпределението на депутатите е същото – само РЗС е смъртно обидено от неосъществените си мечти за властта, но за тяхно голямо съжаление тази им обида не трогва никого. Следователно да се иска одобрение от този парламент значи предварително да се знае, че такова ще бъде получено от страна на мнозинството, съставено от депутатите на ГЕРБ и симбиотите им от Атака (Като Джаба и малкото изродче на рамото му от Star Wars, помните ли?). Това е все едно ако мой клиент ми каже, че не ми вярва вече, аз да събера хората от фирмата си и да им поискам доверие, за да му натрия носа.

Ако премиерът наистина искаше обективна оценка за управлението си и ако наистина е узрял до благородната идея да мине през ритуал на пречистване, преди да продължи с втората половина от мандата си, редно е да се допита не до собствените си депутати, а до избирателите. Не вот на доверие от парламента трябва да поиска, а да подаде оставката на правителството и да предизвика нови парламентарни избори (има как да го направи с влиянието си в този парламент). Да се яви на нови парламентарни избори и ако ги спечели, както му се кълнат социолозите, да състави ново правителство с нови хора. Сигурен съм, че ГЕРБ ще спечели изборите, макар и не така убедително както предния път, така че г-н Борисов няма от какво да се притеснява. Поради по-слабото си представяне ГЕРБ ще е принуден да раздели властта с други политически формации – нещо, което не направи първия път и сега страда от това. Бойко Борисов пак ще е премиер, но ключовите министерства трябва да се дадат на по-малките коалиционни партньори. Така и изкушенията и отговорностите ще са по-малки, а контролът си остава същият. Не само в кабинета, но и на всички нива на властта трябва да бъдат привлечени хора от предишни правителства, които знаят какво има да се прави и знаят как трябва да се направи, защото една от големите беди през последните години е, че всеки, който вземе властта, си мисли, че да се управлява държава е много лесно. Ето това е. Така трябва да мислят професионалните политици – стари и новопрохождащи, ако имат някаква макар и съвсем зачатъчна стратегическа визия за развитието на българското общество. А такава визия би трябвало да имат, ако не от друго, поне от инстинкт за самосъхранение, защото едно мъртво и разорено общество няма да може да ги издържа в качеството им на професионални политици… Господи! Какви скучни и сериозни неща съм принуден да пиша!…

***

Горния текст (без уводния абзац) написах още във вторник, когато на партийно събрание на ГЕРБ се реши, че кабинетът ще иска вот на доверие. Забавих неговото публикуване, за да може да излезе първо в пресата. Правя това уточнение, защото при обсъждането на вота в парламента Сергей Станишев защити абсолютно същата теза – че при съмнение за правителствената политика, доверие трябва да се потърси не от парламентарното мнозинство, гласувало за правителството, а от избирателите. Не казвам, че се е вдъхновил от мен, но искам да се разбере добре, че и аз не съм се вдъхновил от него. Виждате ли в каква абсурдна ситуация сме поставени ние, свободните десни опозиционери! Да защитаваме със социалистите едни и същи тези. Това, разбира се, не е приятно, но не е и учудващо. И бушменът, и ескимосът виждат една и съща луна и изказват едно и също мнение за нея, без от това бушменът да става по-малко бушмен, нито ескимосът – по-малко ескимос. За  съжаление, не на това мнение са в Синята коалиция. Там сякаш изпитват див ужас да не би някой да ги заподозре, че мислят като лявата опозиция и гласуват като нея. Именно затова гласуваха „въздържали се”, с което ме натъжиха и ме накараха да се почувствам съвсем самотен десен опозиционер. Какво значи „въздържал се”? Питат те примерно: „Женен ли си?”, а ти започваш да се потриваш, да се сучеш и накрая отговаряш мънкайки: „Не съм нито женен, нито неженен. Аз съм въздържал се”. Ако те попитат „Крилце или кълка?” и ти отговориш „въздържал се”, със сигурност няма да получиш нито крилце, нито кълка. Сигурно в синята коалиция си мислят, че ако се изпълни сценарият ГЕРБ да повтори един ден мандата си с по-малко депутати в парламента, най-сетне ще се обърне за помощ и съдействие към тях, за което ще им отстъпи и част от властта. Сигурно е така. Сигурно, ако Синята коалиция иска да се случи това, в момента постъпва съвсем правилно. Обаче недоволството към некомпетентното и безцелно управление на ГЕРБ рано или късно ще се трансформира в отрицателен вот и този вот ще се насочи и към онези, които сега подкрепят мнозинството или дори не се разграничават достатъчно ясно от него. Асо СК не се определи категорично като опозиция, ще понесе последиците на електоралния отлив, включително и в лицето на самотните десни опозиционери като мен. Разбирам и другото съображение – от ГЕРБ се иска да води определена политика, да извърши конкретни неща и докато води тази политика и върши тези неща трябва да бъде подкрепян. Когато не я води и не ги върши – да бъде наказван. Но що за наказание е да гласуваш „въздържал се” в един предизвестен вот. Резултатът е абсолютно същият, какъвто би бил, ако гласуваш „против”, само че с „въздържал се” размиваш контурите на безличната си физиономия, а с „против” поне заявяваш кой си. Има въпроси, на които има само два възможни отговора – „да” или „не”. Да продължили кабинетът да управлява по този начин – ДА. Или: да продължи ли кабинетът да управлява по този начин – НЕ.  „Въздържал се” значи „нямам мнение” – поне така го разбират хората и не желаят да им се обяснява, че не са прави. И НДСВ влезе в тройната коалиция по съвсем разумни и целесъобразни причини, но никой не им го призна и сега са маргинален клуб за политически спомени. Ако Синята коалиция допусне това да се случи с нея, а то ще се случи, ако продължават в същия дух, ГЕРБ наистина ще има основание да предявява претенции за дясното пространство, ако не като идеи, то поне като електорална подкрепа, и никой няма да има право да каже нищо. Напротив, ако Синята коалиция се обяви като непримирима опозиция на сегашното управление, ще спечели подкрепата на всички, които са недоволни от ГЕРБ, но не биха се обърнали към БСП или ДПС. А това, струва ми се, въобще не са малко хора. В България, а може би и навсякъде по света, решаващи не са твърдите електорати. У нас са решаващи онези между 30 и 40 процента от гласоподавателите, които при всеки следващи избори или гласуват за някой нов избраник, или не гласуват въобще. Ето тези гласове решават съдбата на българското управление и за тях трябва да е борбата. Иначе синята бабичка или червената бабичка (казвам го с любов и усмивка, като имам предвид твърдите електорати на партиите) ще гласуват в синьо и червено независимо от качеството и стойността на кампаниите, с които ще ги облъчат. В този смисъл усилията трябва да са насочени не към тях, а към онези 30-40% променливи и негласуващи. Как Синята коалиция ще надвиши броя на сигурните си гласове с „въздържал се” по всички въпроси, които изискват гръмко и ясно „против”! Няма да привлекат към себе си нито гласове от ГЕРБ, защото който иска да гласува за ГЕРБ, ще гласува за ГЕРБ, а не за някой си, който великодушно и интелигентно го подкрепя, нито пък гласовете на колебаещите се противници на ГЕРБ, защото и те няма да гласуват за някой, който великодушно и интелигентно подкрепя ГЕРБ, против когото те са. Ще гласуват или за БСП, или, ако ги е гнус, няма да гласуват въобще. Така че какво се печели с това „въздържал се”?! Може би от гледна точка на политическото оцеляване на Синята коалиция това е правилното поведение, но аз не съм гласувал за тях, за да оцеляват политически, а за да изразяват моето мнение. Идеалният политик и в частност народен представител е онзи, който се държи, както бих се държал на негово място аз, който съм го изпратил да ме представлява. А ако при гласуването на вота на доверие в парламента бях аз, определено щях да гласувам „против”. Тогава за какво представителство става въпрос и за изразяването на какви обществени интереси. Ще го кажа за последен път. Аз искам дясно управление. Искам България да е капиталистическа страна, каквато е била през 20-те и 30-те години на ХХ век, когато е давала заеми на страни като Германия. Искам в управлението да влизат интелигентни, образовани и културни хора, по възможност с произход, различен от работническо-селски и лумпен-пролетарски. Искам възраждането на елементарни, но много важни ценности като чест, доблест и достойнство. Искам възраждането на националната гордост в отношенията ни с другите нации и тази гордост да бъде фундамент на външната ни политика. Искам да се създават блага, а не да се преразпределят и крадат. Който ми предложи такава политика, той ще спечели моята самотна дясно опозиционерска душа.

Tweet

Как четеш е рубриката за книжните навици и "малки ритуали", на хората, за които книгата не е просто предмет в заобикалящата среда, а основен елемент в ежедневието. Този път на 15-те въпроса отговаря Лора Григорова, която има собствен блог за книги на английски и е редовен читател на Аз чета, вече има едно ревю на книга в сайта, а съвсем скоро може да очаквате и още.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Не обичам да похапвам докато чета, защото много се разсейвам. А и ме е страх да не си изцапам книжките, които пазя като очите си. Случвало ми се е да ми връщат книги с мазни петна, лютеница и т.н. Много е неприятно. Книгата е ценна и трябва да се пази. 

Наистина харесвам пътеписи като днешния – предизвикани от друг пътепис в нашия сайт. Пък и днес е петък – как да не си поговорим за БИРА? :) Приятно четене:

До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/

Ихааааа каква яка дискусия се разгоря във връзка с Англия. Шефът спомена, че другата страна, за която се пишат „споряеми” разкази е Белгия. Как да не седне човек да експериментира като понапише нещо и чака критични мнения, социокултурнополитически анализи и естествено най-желаното – похвали. ;) Гледайки картата с пътеписите с ужас забелязах, че на Льовен няма балонче. Как!? За Льовен – столицата на провинция Фламандски Брабант, няма пътепис!? И аз се пиша Vlaamsbrabander ! Мале, мале! Дано не разбере г-н Луи Тобак* , че ще видя едно фламандскобарабандерство. :) Та почвам да пиша, докато не се е усетил.

Как да достигнем до Льовен?

Тук да уточним, че „ьо”-то в Льовен не е баш „ьо” , но да не навлизаме в света на гласните в нидерландския език, обогатен с подсветовете на антверпенския, лимбургския и недай си Боже западнофламандския диалекти... (Лиувен приблизително се произнася - бел.Ст.) Та така. Презюмираме, че отправната точка е Брюксел. С влак от всяка от трите главни гари /южна, централна и северна/. В гарите си има едни табла с големи жълти разписания. Внимание! Има разписания за работни и неработни дни. Да не стане грешка. За работни дни отгоре на таблицата е синьо, за почивните е червено. За Льовен има доста често влакове, така че няма страшно. На сайта на белгийското БДЖ може да се провери предварително. Влак си има и от гарата на летището /Националното летище в Завентем, не Шарлероа!/. Ако отправната точка е летището в Шарлероа /гордо наречено летище Брюксел- Юг хихихихи/ свеждаме решението на задачата до предното условие – отиваме в Брюксел. :) Аз бих ви препоръчал обаче да оставите прекрасно уредената железопътна мрежа на Белгия за по-отдалечени от Брюксел дестинации и да отидете до Льовен с автобус. На всяка спирка на градския транспорт в Брюксел има карта на лините, от която може да се ориентирате кои номера отиват в Льовен и откъде може да ги хванете. Като цена май е с една идея по–евтино от влака /може и да бъркам но така или иначе разликата няма да е особено голяма/. Пътувайки с автобуса ще може да се насладите на приятните селца и джиджани къщи покрай пътя и не на последно място на бясното каране на шАфьорите на ДеЛейн. Не наистина имам чувството, че ги избират с конкурси, всички са като едни Шумахерчета. Яко!

Автогарата и ЖП гарата на Льовен

са една до друга, така че дали ще пътувате с влака или с автобус, в крайна сметка обиколката започва от едно и също място. Гаровия площад. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Автогарата"][/caption]

Да се поогледаме.

Паметник за Първата световна война.

В ума ми изплува архивна снимка от Втората такава, на която пред същия този паметник позира ухилен немски войник. История и нейните превратности. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="ЖП гарата с паметника пред нея"][/caption] Хм ето една сградка, която би привлякла вниманието на някой завършил ВИАС /УАСГ е сега май/. Как ли са му смятали арматурата на това? [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Това цялото нещо, което се издава напред няма колони. "][/caption]

Плъхундер /паткан по варненски/. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Кметът къде дреме!? Я какви плъхоци са плъзнали по улиците!"][/caption] Беше временно там. /тук да отбележа че снимките са компилация от различни ходения в Льовен, та разни несъответствия в годишните времена, сенките и пр. неща бодящи зоркото криминалистично око са нормални... то добре че не са записи от СРС-та, че както са луднали сега с тия автентичности/. Като казах различни ходения. От нашо село се явява безмислено да се ходи по магистралата /Антверпенската/ до ринга на Брюксел и после по Лиежката магистрала с отклонението за Льовен... ама го обясних и аз... добре, че не съм в екипа на Виа Мишелин... В смисъл не се кара по катетите на триъгълник, а по хипотенузата, която в случая се явява /стария?/ път между Мехелен и Льовен. Но той въпреки, че не е магистрала, си има и предимства. Около него има доста супери и магазини, а най-голямото му предимство е, че се включва в околовръстното на Льовен. И от там Ооооооо!  Таворската и т.н. Та-та-та-тааа /тържествено/: [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Светая светих!"][/caption] Може би звучи куриозно, но

Стелата не е особено тачена в Белгия. В смисъл пие се, ама май Жупилер и Мас /от пилз бирите/ са по–вървежни.

Е, Вие в Льовен ако не пиете една Стела, дет се вика от извора, къде другаде. Кафененца има предостатъчно, но го оставете това за накрая на обиколката, че ще ви домързи, пък и не сме тръгнали на бирен туризъм я! А да! И не очаквайте да Ви сервират голяма потна халба. Тия работи с по половин литър бира, ги няма в Белгия. Пинче. Толкоз. 250-330 мл. Няма да забравя как именно в едно Льовенско ресторанче, като помолих да ми донесат половинлитровка, сервитьорът ми се скара с думите – „Тука – вика – е Белгия... така се сервира бира. Ако искате да се наливате – вървете в Германия!” Хахахаха. Сладури. Еееех спомени от винил...  При първото ми посещение в Льовен /бях „белгиец” от една седмица/ бях покъртен от „красотата” на фламандските девойки ... малииииии... куркузъбъл до куркузъбъл и то из целия Льовен. Уж студентски град, академичен център ала бала... Викам си зарад’ туй Балдуин Фландърски се е вдигнал и е отишъл на майната си... то как да седи при тия... Обаче... при второто ми ходене... беше май месец... едни ми ти руси каки, с чорапогащници на баклавички, къси полички, кожени ботушки до коленете и карат ония ми ти велосипеди по главната....  мале, мале... Не знам защо първото ми впечатление беше толкова погрешно? Може би, защото беше зима, може сесийно време да е било нещо... пък то и окото привиква и се нагажда към местните изгледи... знам ли... както и да е... Споменахме главната. Ето я: [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Льовенската "Витошка""][/caption] Тръгваме по нея. То се вижда в далечината кое е целта ни. Както казва мефрау – какво се гледа в Белгия – градове. В градовете – площад, катедрала, кметство... площад, катедрала, кметство...площад, катедрала, кметство... [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Кметството"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Пипнали са го а?!"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Като пясъчен замък е."][/caption]

Кметството е наистина страхотно.

Вече се използва само за представителни цели. Администрацията си има нова сграда. Има обиколки на кметството, но е на определени часове. Има си туристически център. Питайте. Готини са и шпрехат английски. Това да не Ви е Валония... ;) Срещу кметството от другата страна на площада какво имаме? Катедралааа! [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Катедралата"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Друго си е оптичния зум ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="360" caption="Катедралата отвътре. Бяла и светла. Не като Кьолнската."][/caption] Малко по-нататък е Стария пазар. Напред и вдясно има интересна статуя на отегчена девойка седнала на пейка. Оказа се, че нямам "чиста" снимка. В смисъл всичките ми са с някой седнал в скута на девойката. Карай! В дъното е някакъв факултет на университета. Свиваме вляво по уличката. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Стария пазар. Трябва да се завъртим на 180 градуса и да хванем уличката вляво."][/caption]

И излизаме на Намзестраат /Намюрската улица/

По нея има доста колежи - всъщност факултети на КУЛ /в дворовете им се влиза свободно/. Има и ейзуитска църква. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="По някави точни науки беше този."][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Във вътрешен двор."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="360" caption="Йезуитската църква. "][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Ето от тук само направо и сте в парка."][/caption] При добро моткане от двора на факултета по ... ммммм... ех какво беше... не мога и при увеличаване на снимката да прочета табелата... както и да е. Има китайски информационен център и ей това чудо... [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Китайски глобус на звездното небе."][/caption] Та от тука направо може да се влезе в градската градина. Може да случите на някое конфитюрено парти: [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Масите са разпънати, багетите нарязани, бурканчетата отворени."][/caption] Ако няма, постойте на някоя пейка да се порадвате на студентската волност. Налягали по поляните ... с китари... фрисбита... някои се правят, че четат, айде не на нас тия... и ние сме били студенти... [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="А като дойде сесията? А!?"][/caption] Този е бил дълги години ректор на Университета. Малееее кви ли напътствени слова им е чел, че да го зографисат в такава характерна поза. Хихихихи. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Да ни е честит 8-ми декември! :)"][/caption] В парка има останки от градската стена. Като вървите по успоредната алея, на края на парка, вляво има тоалетна. Вие се смеете, ама ако сте с дете, пили сте някоя и друга Стела още на гарата или пък сте с някой родител ще оцените колко е хубаво да има някой с вас, който бързо може да намери Веце. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Въпросната алея."][/caption] От тук целта пак е видима.

Библиотеката на Университета.

Както казва един приятел „Като гледам каква е библиотеката, къв’ ли им е университета...” То всъщност университета са множество факултети разпръснати из града. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Да му се дочете на човек."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Часовникът пее и мелодийки."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Кой спомена нещо за оптичния зум?"][/caption] Дано не случите някой лунапарк или фестивал на пазарите да са завзели площада, за да може да се насладите на цялостния изглед. А иглата а!? Яко! [caption id="" align="aligncenter" width="360" caption="Науката иска жертви. "][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Доста детайлно. Вижте му крачетата."][/caption] Ето тука пък съм виждал какви ли не снимки да си правят хората... Все едно са паднали от балона... подават нещо на хората в него... опитват се да се качат... Една група италиански туристи си направиха много яка поредица снимки с една тухла. Някой от балона я е изпуснал. Тя пада върху главата на един. Той се строполява на земята и остава безжизнен...  фоторазказ...  Както казва Стойчо – всичко си има климатично обяснение... ;) [caption id="" align="aligncenter" width="360" caption="Ехей къде се намираме? ... В балон..."][/caption] И така. Оставям ви тук. На този площад. Има още доста за гледане. Тесни средновековни улички. Църкви. Пивоварничка. Канали си има даже. За който обича шопинга има и магазини – студентски град е все пак. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Ми уличка."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Не. Не е Брюж. Льовен си е."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Ако някой го чака човек на легло. "][/caption] Има и доста интересни статуи. За да го направим по-интерактивно – който намери всичките от следващите снимки печели... мммм ... една Стела... от извора... от мое име... за негова сметка...  Хахахахаха!

Хайде чао! Че като гледам колко малко балончета има на картата на Белгия.... Но ще пишем, няма как... И г-н Тобак, почетен гражданин ала бала, нещо няма ли за хората популяризиращи този прекрасен град ;) ====================== *кметът на Льовен Автор: Ангел Богомилов Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Като в приказките: Гент в Белгия
2. Белгия – първи нефризирани впечатления
3. Белгия и белгийците
4. Ода за бирата (Белгия)
5. Белгия – едно сравнение с Холандия
6. Белгия и Антверпен: Месец и нещо по–късно
7. Завръщане в Рая (Брюксел, Белгия) или мечтата за хубава бира
8. Пътуване до изворите на Мисисипи и Горното езеро

На всеки пазар има по някой циганин, който продава разни дървени изделия, лъжиците са винаги много разпространени. Струват по левче, стотинки, ако се пазариш.

И чак сега разбрах какво намаление ни правят. Защото Техномаркет продават дървени лъжици по… 24.99 лева! Асортиментът е богат – като на пазара. Това сигурно за клиентите им е нещо като данък-“гъзария“ – 2500%

Ако си турбо-гъзар (че и „еко“). можеш да си обзаведеш цялата кухня срещу няколкостотин лева…

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Попитали един монах, дзен-будист, дълбоки ли са водите на дзен. В отговор на това монахът едва не бутнал този, който задал въпроса, от моста, по който вървели, в бурната река, но приятелят му го удържал. Монахът искал да види, как питащият сам ще се отправи към дъното на дзен и ще измери дълбочината му със собствения си аршин.

из "Въведение в дзен-будизма" на Д.Т.Судзуки

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Вчера в Парламента правителството на ГЕРБ получи очаквана подкрепа по поискания от него вот на доверие за цялостната политика на кабинета Борисов и така си гарантира относително парламентарно спокойствие поне през следващите шест месеца. За вота гласуваха общо 140 депутати от ГЕРБ, Атака и независими, от лявата БСП и Движението за права и свободи бяха против, а дясната Синя коалиция се въздържа.

Въпреки че срещу всички досегашни български правителства от 90-та година насам са поставяни десетки искания за вот на недоверие, в резултат на които обаче не е паднало нито едно управление, това е едва вторият случай в най-новата българска история, когато министър-председател иска вот на доверие за своя кабинет. Първият такъв случай бе през 1992-ра година, когато същото стори Филип Димитров от СДС. Резултатът тогава обаче бе точно обратен на сегашния – с помощта на гласовете на ДПС и вътрешни опоненти бе свалено първото демократично правителство на България, акт, последван от дълъг период на разграбване на страната и забавяне на нейния естествен ход към членство в Европейския съюз. При сегашния вот правителството оцеля, но остават съмненията, дали постигнатото по този начин парламентарно спокойствие ще бъде съпътствано и от спокойствие извън парламента. Самият вот на доверие бе поискан от премиера Борисов до голяма степен с цел да се овладее скандала, при който в публичното пространство се появиха силно компрометиращи записи с неуточнен произход на телефонни разговори между висши държавни чиновници и министри, включително и самия премиер. По преобладаващото мнение на анализатори скандалът е резултат на координирани усилия на хора от бившата Държавна сигурност, които чувстват застрашени не само икономическите, но и властовите си позиции в държавата. Намесва се също името на президента Георги Първанов и интересите на българската левица като цяло, по-специално – тяхното  желание да се гарантира бъдещето на руските енергийни проекти в България и да се защитят кадрите на бившата ДС, които се намират на ключови позиции в държавата. 

- Пламен, искането за вот на доверие от премиера Бойко Борисов се оценява като добър политически ход. Ще успее ли обаче резултатът от това гласуване да потуши скандалните развития около темата за подслушването изобщо? 

- Ако погледнем нещата около вота на доверие само от чисто политическата им страна, Фили, партия ГЕРБ и лично премиерът Борисов вероятно излизат от тази история по-силни, отколкото когато влязоха, а нека дори да го кажем така – отколкото когато бяха набъркани в нея. Имам предвид няколко положителни за тях ефекта. Първо – те печелят от чисто технологичната хватка с вота, която по парламентарния правилник им гарантира, че в следващите 6 месеца, тоест, почти до времето на активната предизборна кампания, никоя парламентарна сила не може да иска вот на недоверие срещу правителството. Второ, печелят, защото блокират инициативата, набраната от БСП най-вече инерция, покрай скандалните записи да обвинява правителството за щяло и не щяло и да подготвя дори улични протести с искане за оставка. Трето, в хода на дебата всеки от министрите на ГЕРБ успя да представи пред публиката свой отчет на свършеното досега и задачите, които предстоят. Макар този отчет с право да се видя на мнозина скучен, а на други и не твърде достоверен, все пак управляващите казаха думата си, а не чуха срещу нея особено силни възражения, дори от страна на левицата. И четвърто, след като ГЕРБ поради колебливата си позиция около скандала през последните две седмици разочарова доста свои привърженици и те започнаха да гледат все повече към партиите от дясната Синя коалиция, сега, с колебливата позиция на самата Синя коалиция, която гласува “въздържал се” по вота на доверие, изглежда отново си ги върна.

Това са чисто политически ползи, които няма как да бъдат отминати, Фили. Обаче на практика всички анализатори са категорични, че тези политически ползи няма пряко да прекратят скандала с подслушванията и с разнасянето по медиите на уж секретни документи от специални разузнавателни средства, очевидно придобити и очевидно използвани по незаконен начин. 

- Какви са аргументите за това? 

- Смята се, Фили, че между политическите позиции на партия ГЕРБ и лично на премиера Борисов от една страна, и скандала с подслушването от друга, изглежда има пряка, но не и обратна връзка. Тоест, бъдещето на ГЕРБ и на Борисов до голяма степен зависят от продължението и развитието на скандала, докато бъдещето на скандала не зависи, поне не в същата степен, от политическите ходове на ГЕРБ.

Това е така, защото говорим за сблъсък между две паралелни реалности – официална власт, чиито действия са до голяма степен на светло, пред погледа на обществото, и паралелна, подмолна или както искаш я наречи, власт, която върши делата си на тъмно, а на светло показва само онова, което иска наистина да се види. Това е, условно казано, технологията на унищожението срещу технологията на съзиданието. Всеки средно интелигентен човек може да си даде сметка, че е далеч по-лесно да изкорениш едно цвете или едно дърво, отколкото да го засадиш и да чакаш да даде плод. По-лесно е да бутнеш двете кули в Ню Йорк, отколкото да ги съградиш. Примери много.

Това предопределя и липсата на обратната връзка в случая. Тя би била факт при открит  политически сблъсък на партия с партия, но няма как да е факт при сблъсък на партия с временна мрежа, конгломерат от хора, които стоят зад кулисите и които са се  обединили в защита на своите силно егоистични интереси. Разбира се, на везните трябва да се сложи и фактът, че никой престъпен картел, дори да разполага с много икономическа и политическа власт, какъвто е случаят с бившата Държавна сигурност в България, не би могъл да се изправи и да победи държавната машина, ако тя заработи целенасочено и координирано. Затова целта на картела в този случай е не машината да се разруши, а да се подкопае по такъв начин, че хората със съответните интереси, които са загубили част от позициите си, да успеят да си ги върнат.

Оттук и не особено утешителната прогноза, че независимо от чисто политическите положителни ефекти за управляващите, произтичащи от вота на доверие, няма да спре серията от компромати, незаконното вадене на записи, а защо не и снимки, видеоматериали…..В света, в който живеем – опции много. Нещо повече, тези атаки може сега дори да се засилят, такива са очакванията. 

- Пламен, ти говориш за конгломерат от интереси, за престъпен картел, който организира скандала с незаконните записи, но все още никой официално, не е изнесъл информация откъде и как са изтекли те, тоест, всичко е само в сферата на догадките. 

- Да, Фили, и това очевидно окуражава авторите на задкулисните действия, защото дава основания на техните марионетки в парламента и извън него вместо да се срамуват, да отправят обвинения, с които да забъркват още по-голяма каша по темата.

Като спомена “сферата на догадките” обаче трябва да направя едно уточнение. В тъй наречения български преход към демокрация сферата на догадките е една много важна и плодотворна сфера. Даже смея да твърдя, че ако не беше тя, щяхме да продължим като общество, като ниво на колективния разум, да си живеем някъде в 1990-та година, а не да прескочим в новия век. През последните 20 години много повече разумни, логични и обосновани догадки се оказаха истина, отколкото истини могат да се прочетат в официални документи, често пълни ако не с откровени лъжи, то поне с откровено замазване на нещата, предизвикано от различни съображения. Така че когато сега се твърди от мнозина, че в скандала с подслушването са намесени основно фигури от бившата Държавна сигурност, стимулирани, подкрепени, ако не и лично ръководени от президента Георги Първанов, обслужващи както политически, така и икономически интереси на вътрешни и външни сили, това може и да звучи като догадка, защото сигурно никога няма да бъде документално и недвусмислено доказано. В същото време има толкова много признаци, които сочат в тази посока, че човек трябва да е напълно сляп политически, за да ги пренебрегне. 

- Пламен, казаното дотук звучи доста черно-бяло, сякаш ГЕРБ са добрите, които се борят срещу левицата и бившите ченгета в ролята на лошите. В същото време вчера немският “Ди Велт” публикува статия, в която се казва буквално, че “в България припознатият като прочистващ реформатор Бойко Борисов упражнява властта си с машинации, които трябва да бъдат сравнени с методите на мафията.” Как ще коментираш това? 

- Въпросът има няколко аспекта, Фили. Някак си не мога да се съглася с колегата Болцен от “Ди Велт”, че управлението на Борисов, колкото и той лично да прилича на мутра, може да се сравни с методите на мафията. Най-малкото защото ако беше така, досега той да е изтрепал поне част от политическите си или икономически противници, които му мътят водата. А вместо това какво прави Борисов, когато го атакуват с незаконни записи? Ами отива в Парламента и иска вот на доверие. Тръгва по един чисто демократичен механизъм да търси защита и легитимност. Това определено не е мафиотски подход.

От друга страна истина е, че Бойко Борисов като премиер има за дялане не просто много трески, а цели клони. Прекрасно знаеш и ти, Фили, а и всички наши слушатели в Австралия, че в предишни разговори аз съм критикувал Борисов, при това много остро, за редица негови действия и бездействия, за неговата непредсказуемост и безпринципност, за самата му политическа същност на популист, на човек, който спекулира с понятието десен политик, просто защото така му е удобно в момента и редица още тежки грехове. Понякога съм стигал до открити подигравки или тежък сарказъм в тези си критики. И не се отказвам от тях, напротив, мога да ги повторя винаги, когато обсъждаме самото управление.

Обаче сега имаме налице съвършено друга ситуация, която се определя от два ясни факта – първият, политическият, е, че ГЕРБ и Бойко Борисов бяха избрани да управляват страната на законни, не манипулирани, демократични избори. Вторият, мафиотският факт е, че законното управление, независимо дали и доколко то ни харесва или не като външност и поведение, е подложено на незаконна атака от сили, които искат изкуствено да го свалят от власт. Искат да подменят вота на хората. Искат да изглежда така, сякаш като суверен ние, народът, сме предоставили суверенните си права да качваме и сваляме правителства на някаква шайка ченгета…..Защото това е демократичният път, нали – ако българите масово започнат да не харесват Борисов, те ще намерят начин или да го изтърпят до следващите избори, или да го свалят предсрочно. Всички други опити за промяна са антидемократични по самата си същност и затова си позволявам да бъда толкова категоричен.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

събирам парченца и хей, имам не малко благодаря ти Борислав, че направихме това интервю тогава, хей така, след туита ти, помниш ли, първа се обадих :) и ти благодаря и че прие и да участваш в книгата и се радвам, че те зарадва и за участието ти в журито на БГ Сайт ти ...