Pecunia non olet*

 

Вземете един долар, пет евро, пет лева или която и да е друга валута, до която можете да се доберете. Сега помиришете банкнотите. Нямат мирис. Те са просто хартийки, загубили истинската си стойност още преди век, но все още имат разрушителна сила.

Древните римляни явно са съзнавали каква сила имат парите, независимо от повода “Парите не миришат” да излезе от устата на император Веспасиан.

Явно е, че западните правителства се нуждаят от либийския петрол. Договорите, сключени през последните 10 години действат като камък на шията на европейските лидери, които днес трябва да понесат цената на мълчанието относно самолетните удари по бунтовниците в либийските градове. Муамар Кадафа използва това много умело. Той заплаши, че всички европейски страни, освен Германия, ще загубят шансове за нови договори с Либия, тъй като се предали доверието на половник Кадафи. Защо само Германия не е в списъка? Външният министър на федералната република бе изрично ясен – Берлин няма да подкрепи резолюцията, забраняваща полети над Либия, тъй като не се знаело дали ще доведе до нещо успешно.

Не по-назад остана синът ни либийския лидер, Сейф Ал Ислам, който предупреди Италия да не предава доверието на Триполи. Френското правителство, което бе от първите реагирали остро срещу методите на Кадафи за справяне с опозицията, притисна редица европейски страни, сред които и България, да признаят либийският опозиционен съвет. Бойко Борисов реагира гневно:

„Обясних на европейските лидери, че членове на съвета в Бенгази са сред хората, измъчвали българските медици в продължение на осем години и това ни струва близо 60 милиона долара”, заяви българският премиер Бойко Борисов пред журналисти след европейската среща в Брюксел.

С което страната ни официално застава зад полковник Кадафи и опитите му да смаже бунтовете. Признаваме ли за правилно избиването на над 7 000 души (вероятно и повече) от силите на Кадафи? Това е въпрос, който ще трябва да получи своя отговор.

Финансовите интереси продължават да влияят на решенията на международната общност. Чувства ли се сигурен Кадафи с текущия американски президент, Барак Обама? Определено Обама не отправя ясно послание относно позицията на САЩ по въпроса за външна намеса в Либия. Положението е определено сложно, като се има предвид и нежеланието на американците да започват нова война, за която нямат средства. Войските в Афганистан губят контрол, а в Ирак все още няма ясна представа за бъдещото развитие на страната. Една нова интервенция, този път в страна, като Либия, би било опасно за американската икономика и политика. От друга страна Арабската лига напълно отрича възможността САЩ да се намесят с военна сила в Триполи. Страховете са обясними, имайки предвид американската атака над Ирак – никой от външните министри на арабските страни не иска нова операция “Иракска свобода”, ако това ще включва инвазия на чужди армии в Либия. Остава вариантът за намеса на арабски войски, но това решение не е дискутирано на първо четене на заседанията на Арабската лига в Кайро.

Единственият печеливш от земетресението в Япония се оказва, че е Муамар Кадафи. Докато светът гледа с ужас трагедията в Страната на изгряващото слънце, самолетите на полковник Кадафи бомбардират бунтовниците и се отправят към Бенгази. Големите страни, имащи право на глас в тази ситуация, трябва да забравят за момент договорите си с Либия. Продължаващо обмисляне би означавало още повече жертви.

 

* “Парите не миришат”, латинска крилата фраза, приписвана на римския император Веспасиан, изказана от него срещу критиките, че се налага данък и върху тоалетните.

Прочети цялата новина

Свързани новини: