На 17 май, вторник, от 18,30 пред паметника на съветската армия в София можете да се запознаете с новата ми книга. Заповядайте на среща с „Течна дружба“ и с нейния автор. Ще се лее музиката на Vili Brass Band. Каня ви на светско събитие пред съветския символ! Иво Инджев ( моля, предайте на приятели и [...]

Имам няколко опита за приготвяне на зелена соя и нито един път не ми хареса. Най-общото, което съм слушала е да се третира като обикновен боб. Третирах я, но това не ми допадна, ама никак. Не знам на кой е хрумнала тази идея. Защото сварената своя си има характерен вкус и съвсем не е подходяща за рецепта като за бобена яхния, например. Реших, че това вариво не е за мен и приключих с опитите. Но скоро, отново дадох шанс на зелената соя (и на себе си) и открих, начина по който ми харесва да я консумирам.

Зелената соя (или още мунг от хинди) е лесна за приготвяне и за разлика от другите ми известни варива (с изключение на боб азуки) се сварява бързо без да е необходимо предварително накисване. От зелена соя се приготвят и соевите кълнове, които сега могат да се намерят навсякъде и придават свеж и хрупкав нюанс на салати и ястия.

Смятам соята за пълноценен продукт, макар и рядко да я приготвям вкъщи. Полезна е за всички жени, особено пред и в критическата възраст. Още ми е рано за това, но не ми пречи да открия добър начин за нейното приготвяне.

Зелена соя с карамелизиран лук, сушени домати и нигела

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume

В рецептата се казва, че зелената соя трябва да се накисне от предната вечер и тогава да се свари. Намирам това за абсолютно излишно, тъй като тази соя се сварява бързо (около 30 минути), а ефекта от накисването и може да бъде разварена и разкашкана соя. Изпробвано!

Използват се два вида лук – обикновен, жълт, който се карамелизира и ситно нарязан суров шалот. Замених шалота с червен лук. А използването на двата вида лук приемам за много подходящо. Единият придава сладост, а другият лек пикантен и хрупкав ефект.

Специално за тази рецепта приготвих сушени домати, като използвах една част чери домати и друга от дребни обикновени домати, на които отстраних семките. Съкратих времето за сушене, като използвах вентилатора на фурната. Освен това реших да оставя доматите по-сочни. Сушенето продължи 4 часа на 100°C с вентилатор.

Семената нигела добавят цвят и отново лека пикантност в ястието. Не са за пропускане.

Дозите са за 6 порции.

Продукти:

• 250 гр. зелена соя
• 3 глави жълт лук, нарязан на полумесеци
• 1 глава червен лук, нарязан на ситно
• 50 мл. зехтин
• 3 супени лъжици винен оцет
• 1/2 чаена лъжица лека горчица
• 1/2 връзка пресен магданоз, нарязан на ситно
• 80-100 гр. сушени домати
• 1 супена лъжица (или повече) нигела
• сол и черен пипер

Зелената соя се залива с вода и се сварява на умерен огън за 30 минути или докато стане готова. Отцежда се.

Половината зехтин се загрява в дълбок и широк тиган или тенджера. Добавя се жълтият лук. Готви се 20-25 минути на слаб огън, като се разбърква често. Лукът трябва да се карамелизира и да придобие златист цвят.

В голяма купа се смесват останалата половина зехтин, оцетът, горчицата, магданозът и червеният лук. Добавят се сварената и отцедена топла соя и сушените домати. Ястието се посолява със сол и пипер на вкус. Разбърква се. Разпределя се в купички. Гарнира се с карамелизиран лук и се поръсва със семена нигела.

Зелена соя с карамелизиран лук, сушени домати и нигела от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Предстои финал на Шампионската лига! 28 Май 2011 на стадион Уембли в Лондон ще се срещнат „стари познайници“. 2007/2008 Юнайтед отстрани на полуфиналите Барса след страховит шут на Пол Скоулс. 2008/2009 на олимпийския стадион в Рим – испанците бяха с класа над англичаните. И понеже спомените са пресни, много „специалисти“ твърдят, че тимът на Гуардиола [...]

Повече от 10 дни не сме писали – причината е, че направихме една голяма черноморска разходка – от Поморие чак до нос Калиакра… Но за морето е писано много, а ние този път решихме да ви запознаем с една не чак толкова известна природна забележителност, макар и да е първата обявена от държавата като такава (1937 г.), която се намира само на 20-тина километра от морския бряг – става въпрос за уникалната „каменна гора“ насред варненската пясъчно-чакълена пустиня… Да, в България има дори и пустини, макар да са миниатюрни!

Вижте Побити камъни, Девня на по-голяма карта

И така, ако пътувате от Варна към Шумен и не бързате, вместо да продължите по магистралата, отбийте на разклонението за Слънчево и хванете стария път за Девня. От лявата страна на пътя ще видите входа на природната забележителност „Побити камъни“. Входът е платен (3 лв. редовен билет, 2 лв. за учащи), за да се поддържа и опазва защитената местност. Непосредствено до магазина има магазинче (всъщност, май единствената сграда в радиус от няколко километра), откъдето можете да поръчате беседа (препоръчваме) или да си купите картички и сувенири.

Обърнете внимание, че интересните неща започват още от самия вход на местността, но ако не им обърнете внимание, ще ги подминете (ето защо беседата си струва) – точно там се намира камък, който изключително много прилича на камила, погледнат от едната страна и на кученце, погледнат от другата:

Същинската „каменна гора“ обаче се намира около 200 метра навътре, в малка падина. Колоните там достигат до 6 метра височина и ако застанете в центъра на „енергийния кръг“, получавате странното усещане, че камъните ви гледат…

„Царицата“ е може би най-яркият пример за това усещане:
Разбира се, тя далеч не е единственият камък със собствено име. Влюбените например непременно трябва да се докоснат до Камъка на божествената любов, който има дупка с формата на сърце:

Приблизителната възраст на колоните е 50 милиона години и почти всички те са кухи отвътре:

Произходът на каменните колони остава загадка за науката, макар че има няколко достоверни теории за възникването им. Говори се за коралови организми, призматично изветряване на скалите, образуване на пясъчно-варовикови конкреции и др. При всички положения, местността някога е била дъното на древно море, откъдето идва и легендата за вкаменените титани, които изписали името на Бог с телата си.

В „Побити камъни“ се опазва единственото находище в България на растението твърдолистна песъчарка – световно застрашен вид. Природната забележителност е важно местообитание на 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България.

Накратко – уникално място, което просто не бива да се подминава…

А след като така и така сте само на няколко километра от гр. Девня, посетете и Музея на мозайките (част от 100-те национални обекта). Там също има какво да се види!

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 06.03.2011 -- Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“ (0)
• 14.03.2010 -- 100 национални туристически обекта (18)
• 13.04.2010 -- Един незабравим уикенд в Единбург (6)
• 27.09.2009 -- Parc de la Ciutadella и зоопаркът в Барселона (4)
• 28.02.2009 -- До Копривщица и Панагюрище (3)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)
• 15.04.2009 -- Рим – подробна карта и 160 забележителности на италианската столица! (13)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (6)
• 13.04.2011 -- Шампионска лига в Североизточна България (и не само) (3)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (5)
• 09.02.2011 -- Араповски манастир „Св. Неделя“ (4)
• 07.01.2011 -- Как да изберем годежен пръстен с диамант (6)
• 20.12.2010 -- Българите официално са най-нещастните хората на планетата (17)
• 16.12.2010 -- Официални празници 2011 (7)
• 18.01.2010 -- Новият ГКПП Златоград-Ксанти (15)
• 08.10.2009 -- Пътуване до Андора – страната с високи молове и планини (18)
• 25.09.2009 -- 10 първи впечатления от Барселона (12)
• 04.01.2011 -- Частично слънчево затъмнение (1)
• 27.12.2010 -- Една тъжна коледна приказка (10)
• 22.12.2010 -- 12 лесни начина да различим истински диамант от фалшив (10)

Пет дни след невероятното парти по случай втория рожден ден на радио шоуто ми 45 оборота в минута и два дни преди последното издание на Funky Bites за тази пролет, е време за още една фънки хапка тук, в блога, където фънк и соул са свещени думи. Днес ще слушаме уникалния японски фънк бенд Osaka Monaurail с техния поглед върху класиката Signed, Sealed, Delivered I’m Yours.

Групата е създадена през 1992 в Осака, Япония. Името е взето от класическия фънк парцал на the J.B.’s (It’s Not The Express) It’s The J.B.’s Monaurail. Първоначално Osaka Monaurail е 20-членен фънк бигбенд, но след очевидните трудности с побирането на сцената, които музикантите изпитват, започвайки през 1993 да свирят в клубовете на Осака, те свиват състава си до формат, в който се е запазил и до днес: Ikeda Yuichi (китара), Hayami Dan (китара), Kaketa Yasushi (тромпет), Sakakibarta Seiji (тромпет), Hiraishi Katsutoshi (тромбон), Okuse Kensuke (барабани), Nakata Ryo (орган и перкусии), Mukai Shimon (флейта, баритон и алт саксофон) и Ouchi Tsuyoshi (бас). През 2000 бандата издава дебютния си албум What It Is… What It Was, който две години по-късно е последван от Rumble ‘n Struggle. През 2003 музикантите се преместват в Токио, където музиката им достига до много по-широка публика, довело от своя страна до популяризирането на групата по целия свят. Останалите албуми в дискографията им са Thankful (For What You’ve Done) (2004), Eyewitness To The… Live in Heavy Funk System (2005), I Am What I Am (2006) – с Marva Whitney, Reality For The People (2006), Amen, Brother (2008) и Live in Spain (2009).

Signed, Sealed, Delivered I'm Yours е сингъл от последния засега студиен албум на Osaka Monaurail – Amen, Brother. Може би не е нужно да споменавам, но все пак ще припомня, че оригиналът е от 1970 и принадлежи на Stevie Wonder. 38 години по-късно Osaka Monaurail направиха страхотна кавър версия, която никога не напуска кейса ми със 7-инчови сингли. Издаде я немският лейбъл Our Label, а вие можете да й се насладите както тук, така и на почти всяко парти с мое участие. От Б-страната ще откриете друго уникално фънк бижу – Supershine #9. Enjoy.



Peace & Funk

Осама бин Ладен имаше неясна роля в Пакистан. Приятел ли беше или враг? А може би – и двете. Последните събития, разкрили, че в Бин Ладен се е криел в град Аботабад, само на 60 км. от столицата на Пакистан, предизвикаха серия от дебати между САЩ и пакистанските служби.

Знаели ли са те, че Бин Ладен е на територията на Пакистан, и то в сърцето му? Как така не са засекли нищо, макар в същия град да се намира военна академия и поделение.

От конфликт между САЩ и Пакистан едва ли някой ще спечели. И двете страни имат нужда от помощта на другия – Пакистан, че получава пари от Вашингтон ( над 20 милиарда долара от 2001 г. до днес), а Белия дом се нуждае от надежден съюзник срещу екстремистите, дори това означава длъжностни лица да помагат на групировки. Разбира се, службите в Исламабад твърдят, че категорично не са участвали в подобна двойна игра. От своя гледна точка САЩ едва ли иска Пакистан да се превърне в провалена държава, която е дом за много групировки, а държавата разполага и с ядрено оръжие.

Тогава? “Никой не може да има илюзии за този съюз, особено сега,” споделя американски офицер пред Los Angeles Times, “но реалността остава: много по-вероятно е да изпълним целите си, като работим с тях, когато можем.”

Американските власти се отказаха от възможността да обвинят пакистанските сили за сигурност, че са помагали за укриването на Бин Ладен, но също така казаха, че не може той да остане толкова време скрит, без да има мрежа от поддръжници в най-голямата служба в Пакистан, ISI. Именно тя, поради многото критики към нея, се нуждае от пълни реформи, както и в пакистанската армия, за да се ограничи достъпа на екстремистки елементи в службите.

От своя страна, Пакистан също разкритикува САЩ. Във вторник, Исламабад официално заяви, че САЩ не са действали коректно спрямо пакистанските служби, тъй като не са искали разрешение за акцията и не са съобщили плановете си. “Такива действия подкопават сътрудничеството и могат също да представляват заплаха за международния мир и сигурност”, съобщи още Министерството на външните работи.

Поради това спречкване между службите, някои анализатори в САЩ предложиха да бъде спряна финансовата помощ за Пакистан. Обичайната схема на САЩ е да се намалява помощта, като се увеличават въпросите – това е нормалната реакция при неизпълнен договор, а явно е налице именно това. Въпреки заплахата от подобни санкции, едва ли пакистанската армия ще предприеме мерки срещу някои групировки или отварянето на място за други. От пакистанска гледна точка, Ал Кайда е толкова опасна, колкото са и американците. Ролята на службите може да се замаже с това, че много пъти са участвали в залавянето на редица на ключови фигури, като Халид Шейх Мохамед, за когото се твърди, че е планирал атаките от 11 септември.

От друга страна, към други групировки службите на Исламабад се отнасят по-различно. Такъв пример е Лашкар-е-Тайба, която е обвинена в организирането на нападението в Мумбай през 2008 г., когато загиват 166 души. Двойната игра не свършва дотук. Армията започна офанзива срещу пакистанските талибани, които вдигнаха един своеобразен бунт, като насочиха атаките си към охранителни постове, джамии и пазари в Пакистан. Но в същото време силите за сигурност не правят нищо срещу фракции като мрежата на Джалалудин Хакани (جلال الدين حقاني), наброяваща над 10 000 бойци и насочена изцяло срещу обекти на НАТО и афганските сили за сигурност. Ролята на пакистанското правителство тук е най-вероятно свързана с балансирането между тези сили – осигуряване на взаимни компромиси в името на по-стабилното бъдеще на страната. В един смисъл службите на Исламабад се нуждаят от лавиране между различните фракции, които не биха могли да бъдат наблюдавани при други условия.

Пакистан се надява да увеличи своето влияние върху Афганистан, след като САЩ извършат своето военно изтегляне през 2014 г., като се очаква бунтовническите организации да играят ключова роля за бъдещето на Кабул. Но много пакистански се опасяват, че всяка офанзива срещу мрежата на Хакани би довела до въоръжени сблъсъци в племенните райони и да отприщи насилие в Пакистан. Нещо, от което Исламабад не се нуждае, нито иска – затова трябва да поддържа що-годе мирни отношения с организациите, дори да означава да си затворят очите за определени събития.

Въпреки, че е ясно, че САЩ и Пакистан имат различни интереси, експертите се съмняват връзката между двете страни да спре напълно. В крайна сметка, САЩ се нуждаят от сътрудничеството на Пакистан в прекратяването на войната в Афганистан. Исламабад предоставя въздушно пространство, както и достъп на безпилотни самолети по границата с Афганистан, за да бъдат контролирани планинските пътища и райони, които в друг случай биха били загубени. Спирането на помощите от САЩ биха разпалили антиамерикански настроения в страната, в която обществото е вече силно подозрително към намеренията на Вашингтон.

Източници от Исламабад твърдят, че ISI нямат общо с пропускането на Бин Ладен на територията на Пакистан. Доколко това е така, тепърва ще се разбере. Със сигурно Пакистан едва ли би рискувал името си за сметка на Ал Кайда и не бива ЦРУ да насочва гнева си към службите в Исламабад. За Пакистан войната срещу тези групировки е също толкова важна, колкото и за САЩ. Единствено взаимните усилия, биха довели до успех, а криенето на информация, както стана преди акцията на американските сили в Аботабад, може единствено да влоши настроенията между силите в региона.

 

 

Дойчин Чолаков е директор Корпоративни комуникации в Siemens България. Преди това е работил като пресаташе на делегацията на Европейската комисия в България. Бил е и мениджър „Медии и гражданско общество” по проекти на представителството на ЕК в страната. Има богат опит като журналист и редактор. Той е доктор по политология в Софийския университет, магистър по финанси и банково дело и бакалавър по икономика. Хобитата му са фотография, тенис, ски, музика и кино.

—

Поканихме Дойчин на Форум Бизнес, защото искахме да научим повече за интелигентинет енергийни мрежи.

—

Коя е любимата ти игра от детството?
Фунийки

Участвал ли си в бой с въглавници?
Да. Като деца ходехме на лагери с вечерен час.

Изброй три свои хобита?
Тенис, Фотография, Аудио техника

Кой е твоят любим предмет от ерата на социализма?
Предполагам белачка за портокали. Всичко друго беше дефицитно и не си го спомням.

Коя песен пееш под душа?
Втората от последния албум на RevCo. Името не е прилично и за това няма да го напиша.

Кой е най-добрият концерт в България на който си бил?
DE/VISION. 90-те години станаха 20се за една вечер. И DJ Shadow на последния Spirit.

Кое е най-готиното име на град в България?
С този въпрос ме пратихте направо в Wikipedia. И отговора е: Бобошево. А и бобът им сигурно е специален …

Коя световноизвестна личност, от сега или от миналото, би била идеалния министър-председател за България?
А, защо искате да причинявате това на световноизвестните личности?

Имаш ли любимо предаване?
Вяра и общество по БНТ

Без какво не можеш?
Без себе си

А с какво можеш и без?
Надявам се без всичко останало.

Най-добрият съвет, който си получавал?
Със сигурност не съм го послушал. Няма как да знам кой е.

Кои са блоговете, които следиш?
cao.bg, ivo.bg, slashgear.com

Кой е достоен за пример?
Саладин, при това без да взимам страна в разправиите му с кръстоносците.

Кое ти дава надежда?
Какво ли не. Вкуса на въздуха след дъжд. Хората, които правят неща. Но не е лесно.

Каква ти е работата мечта, ако можеше да избираш година и място?
Моята, но ако може в период на икономически подем.

Едно нещо, което искаш да направиш преди да умреш?
Да живея. Колкото и да е тривиално.

Кой е най-големият ти страх?
Обикновените - болести, липса на късмет, Cochliomyia hominivorax.

Кое е най-интересното събитие на което си бил скоро?
Oktoberfest, но беше още през Октомври.

—

Форум Бизнес
14 май 2011

РЕГИСТРАЦИЯ >>

Френските шефове в оръжейния сектор сигурно са проследили заминаването на Дръзки, старичката фрегата, която София току що изпрати край либийските брегове в рамките на съюзническата операция срещу режима на Кадафи. Защото Дръзки би могла да бъде корвета от класа Гоуинд, една от четирите, които Франция разчиташе да продаде на България на цена от 1 млрд долара, което е почти двойният годишен бюджет на отбраната на тази страна. Какво осуети "договора на века" включен в амбициозното стратегическо партньорство между двете страни подписано от Никола Саркози в София, на 4 октомври 2007, няколко седмици след еуфорията от освобождаването на българските медицински сестри?

Прочитайки американските дипломатически телеграми от тази епоха, изтекли в Wikileaks става ясно, че българите най-вече са търсили да спечелят време, маневрирайки, за да не ядосат Париж, който игра активна роля в освобождаването на сестрите. Много български официални лица, включително военни от висок ранг не са били заблудени: те считат още от самото начало, че сделката е обречена на провал, френските корвети, макар и най-съвременни, са считани за ненужен лукс за бългаските военноморски сили. Но повече от всичко прочитът на грамите илюстрира усилията разгърнати от Вашингтон, за да разубеди българите да изпълнят този договор, който спред него противоречи на стратегическите интереси на София. И най-вече - САЩ лобират интензивно в полза на покупката от страна на България на американско въоръжение втора ръка - по-специално многофункционални изтребители.

Българските реформи - възможности за САЩ

В дипломатическа телеграма датирана от 29 октомври 2007 [07SOFIA1271], американският посланик Джон Байърли счита, че мерките предприети от българското правителство за реформиране на въоръжените сили са "съществена възможност" за САЩ. Той дефинира кои са американските приоритети: да се насърчи България, която притежава "много ограничени" средства да инвестира в сухопътните си сили (бронирани машини, комуникации и леки оръжия) и да избягва на всяка цена купуването на скъпи нови въоръжения за авиацията и флота. Американският интерес е двоен: да се подобри, от една страна, "съвместимостта" на българските войски при съвместни операции с US Army и Атлантическия съюз (НАТО). И от друга страна, да се опита да спечели пазара за модернизацията на ВВС, като предложи на България по-стари модели, но "напълно надеждни" F-16 и F-18.

За целта американските дипломати трябва да убедят българите да се откажат от европейските предложения: Eurofighter и, най-вече, шведските Grippen, които предлагат нови машини, но (много) скъпи. Относно ВМС, препоръките на американския посланик са още по-ясни и категорични: "Ще продължим да предупреждаваме българите срещу масивния разход за придобиването на френските корвети". В тази област Вашингтон смята, че София трябва по-скоро да се ориентира към пазара на оказион, за да купи кораби със "средни възможности", които да позволят на флота да извършва скромните операции, за които е предвиден. Именно американците са окуражили България да купи няколко фрегати от типа Уилинген от Белгия, една от които е Дръзки, купена през 2005 г., заради огромното им предимство да струват десетки пъти по-евтино (България похарчи 23 милиона евро за Дръзки, впоследствие 54 милиона за три други кораба, две фрегати и един минен ловец през 2007).

Френските корвети - скъпи и ненужни

На 18 септември 2007 [07SOFIA1122], американското посолство посвещава цял доклад на френските корвети. Грамата на шарже-д-афер Алекс Карагианис препредава доверените разговори с няколко високопоставени български военни, които смятат, че договорът с Франция може да "изкара от релси" целия процес на модернизация на армията. Те подчертават също че тази покупка, "диктувана единствено от политически съображения", не "отговаря на операционните нужди". Те припомнят също, че цената на корветите рискува да наруши трайно равновесието на отбранителния бюджет, лишавайки в продължение на години от финансиране други сектори на армията. Американският дипломат цитира по този повод Илко Димитров, зам.-председател на Комисията по отбрана на парламента, който припомня, че френското правителство и предприятието Armaris (филиал за експорт на DCN и Thales), имат силни връзки в страната. Друг контакт на американското посолство от Министерството на отбраната сигнализира, че някои български управленци биха могли да имат лична изгода от този договор, внушавайки за съществуването на комисионни и други материални облаги. Този източник "не стига дотам, че да иска намесата на Вашингтон в това досие" отбелязва автора на грамата, но подчертава, че единствено "намесата на по-висша инстанция" може да спре на този етап тази "договорка".

Всички тези опасения са формулирани няколко дни преди визитата на Никола Саркози в София, на 4 октомври 2007, за която всички говорят, че е повод френският президент да събере дивидентите от неговия ангажимент - и най-вече на съпругата му Сесилия - в аферата с българските медицински сестри, върнати в страната от самолет на Френската република на 24 юли 2007 след осем години прекарани в занданите на Кадафи. Този договор е нещо като черешката върху тортата след договора за стратегическо партньорство, който двете страни се канят да подпишат при визитата на Саркози в България. В заключението американският дипломат опитва да смекчи драмата от събитието, припомняйки, че българите са майстори в изкуството да подписват амбициозни договори, които не смята да уважат...

Двойната игра на София и руското влияние

Въпреки обещанията дадени на Никола Саркози в София, България поддържа съспенса около покупката на корветите, умножавайки противоречивите декларации. Същото се случва и с избора на изтребители, впрочем. В друга грама, датирана от 11 февруари 2008 г. [08SOFIA87], американското посолство докладва за продължението на реформите в българската армия (между което и драстичното съкращаване на персонала), но констатира също, че България избягва да вземе решение по двете теми, считани за "най-спорни". Но за американската дипломация това не е повод да свали гарда: трябва да се удвоят усилията, за да бъде разубедена София да се ангажира с разходи, които ще блокират капацитета на българите да купят американски изтребители.

Две грами датирани от 2008 г, от 14 май [08SOFIA305] и 3 юли [08SOFIA453], осветляват малко повече американските мотиви. Първата, изцяло посветена на българските ВВС е озаглавена: "България има нужда от американска помощ, за да се освободи от руската зависимост". Подписана от посланик Байърли, грамата констатира, че българската авиация има спешна нужда от модернизация. Но тази модернизация не е възможна докато България използва руска технология. "Използването на остарели руски машини не само ограничава въздушните действия на България, но и продължава нейната зависимост от Русия в областта на поддръжката на техниката", пише посланикът. "Да не направим нищо означава да окуражим Русия, която има вече доминираща позиция в енергийния сектор, да продължи да упражнява контрол върху важни сектори на българската отбрана", заключава Байърли.

На 3 юли 2008 перото взима шарже-д-афер Карагианис, за да актуализира темата. Неговата грама идва след посещението във Вашингтон на тогавашния премиер, социалиста Сергей Станишев, който се среща с президента Буш и секретаря по отбраната Гейтс. От нея разбираме ясно за връзката на конкуренцията между американските изтребители и френските корвети: с оглед на ограничените възможности на българския военен бюджет, става въпрос или за едното, или за другото. Логично, американците продължават да лобират пред българите, за да ги откажат от корветите, или най-малко, да отложат във времето покупката им, за да реформират приоритетно военновъздушните сили.

Епилог: "Отмъщението" на Париж

На 4 юли 2007 президентът Саркози приема в Париж българския премиер Сергей Станишев. Вече не става въпрос за четири, а за две корвети, следователно цената пада двойно. Още една година социалистическото правителство на Сергей Станишев успява "да сдържи първоначалния натиск" оказан от Франция, констатира американската дипломация. Е това въпреки обещанията на Армарис да изнесе производството на корветите в България, в порт Варна, който френската фирма иска да трансформира след време в регионален център за военноморска техника, произвеждащ също и корвети Gowind предназначени за експорт. Тази операция би създала значителни финансови приходи за българската икономика и хиляди работни места. Но българското правителство задържа топката. Наближават парламентарни избори и социалистите на Станишев са губещи в сондажите. Най-малкото, няма да са те тези, които ще кажат "не" на французите.

И наистина, от юли 2009 дясно-центристкото правителство на Бойко Борисов наследява това ръбато досие. Отявлен про-американец, Борисов бърза да се разграничи от този "горещ картоф" оставен от неговите предшественици. По-късно, на 12 октомври в Париж, при една "среща между мъже", новият български премиер обявява решението си на наемателя на Елисейския дворец: България не може да уважи ангажиментите си. Въпреки, че за френските власти договорът е само "замразен", в София изглежда окончателно са затворили страницата с френските корвети.

Този избор има цена за българите. Ако се вярва на Бойко Борисов, тази афера е причината Франция да блокира приема на неговата страна в пространството за свободно придвижване Шенген от април 2011. "Става въпрос за стотици милиони евро загубени за французите, мислите ли, че ей така ще ги забравят?" - зададе си той въпроса пред парламента, който му искаше обяснения за провала на правителството да убеди неговите европейски партньори. Интерпретация, която силно разсмя френските дипломати в София. Франция и Германия считат за прибързано влизането на България в шенгенското пространство поради неуспехите в борбата с организираната престъпност и корупцията, както и заради пропуски в охраната на границите.

Най-накрая, изборът на белгийските фрегати втора употреба, окуражаван от американците, причини няколко сериозни технически проблеми на българските военни. Въпреки основния ремонт направен от белгийците на Дръзки преди да бъде купен през 2005 г. този кораб се нуждаеше от многобройни поправки - включително и на радара - за да може да участва в операцията на съюзниците в Либия. Както често се случва с техниката купена на оказион, поддръжката на белгийските кораби се оказа много скъпа. Българите си дадоха сметка за това в порта в Бургас, който не разполага със специфичен електрически трансформатор (трифазен), който може да захрани с ток корабите, което прави използването им невъзможно. Ето защо от пристигането им в България, на четирите кораба действат ден и нощ генераторите, работещи на мазут и консумиращи 50 литра на час или 30 тона на месец. Един разход, който нито българските моряци, нито техните добри американски феи бяха предвидили...

Прецедентът с хеликоптерите Cougar

Американската дипломация редовно изказва притеснения за прозрачността на процедурите за покупка на военна техника в България, най-вече когато американците не печелят търговете. Така през 2005 г. американският конструктор Сикорски е отхвърлен след като българското правителство решава да купи 18 хеликоптера (12 Cougar и 6 Panther) за 400 милиона долара от филиала на EADS Eurocopter. Американският посланик навремето Джеймс Пардю пише тогава писмо до българският министър на отбраната Николай Свинаров, за да протестира срещу условията на провеждане на търга. Процедурата е окачествена като "предрешена" в телеграма изпратена на 31 януари 2005 във Вашингтон [05SOFIA187]. Той настоява държавният секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд да повдигне въпроса пред българския си колега и изказът е доста суров: "Вашето решение да придобиете машините от Eurocopter е резултат от манипулиран и непрозрачен търг", препоръчва той като "езиков изказ" на Ръмсфелд. Аферата Cougar не безпокои единствено американския посланик. Години по-късно, съмнения за корупция и политически натиск още витаят над тази сделка, която сериозно тежи на бюджета за отбрана. От 18 хеликоптера предвидени първоначално, България получи само 12, а повечето все още не са платени. През 2011 г. страната има само четири Cougar в състояние да летят, тъй като поддръжката на тези машини се оказа твърде скъпа, както и тяхното въоръжение. Във военните среди казват често, че поради този необмислен разход България все още не се е снабдила с модерни изтребители, което пък обяснява допълнително гнева на Вашингтон. Към днешния ден София още не е определила своя избор на изтребители, въпреки интензивното американско лоби, което не престава да работи, за да хвали качествата на F-16 и F-18 втора употреба.

Превод: Биволъ

Информация за медиите: Wikileaks и Биволъ имат споразумение за партньорство в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни. Пълните текстове на анализите и преводите публикувани в "Биволъ" са защитени съгласно·Закона за авторското право и сродните му права.·Цитирането им без позоваване на източника не е разрешено. По-подробна информация за условията за ползване на текстовете можете да получите по е-мейл: ·contact@bivol.bg

Това, накратко, означава Решение №5621 на ВАС, от 20 април 2011 г. По него дело, по Закона за достъп до обществена информация. НД "Екогласност" съдеше АЯР за укриване на т.н. Техническо решение №2903/11.12.2003г., което през пр...

Днес една от десните ръце да Бойко Борисов изненада другата с новината, че премиерът Борисов е номиниран за президент. Дясната ръка Цветанов Цветанов съобщи това по ТВ 7 , а дясната ръка Красимир Велчев изрази учудване. Да се чуди човек – човекът не чете ли, че се изненадва? Авторът на тези редове, който иначе рядко [...]

Според преданието, Авраам носел на шията си някакъв драгоценен камък и този, който го погледнел, се отървавал от всякаква немощ. След смъртта му Всевишният вградил този чудесен камък в слънчевия диск, а по-късно възникнала поговорката: "Стане ли слънцето, и болният ще стане".

из "Притчи от мидрашите"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикуваме пълния текст на грамата на бившия американски посланик Нанси Макълдауни от 18 юни, 2009, публикувана в WikiLeaks на 3 май, 2011 г.

Превод Максим Проданов

——-

ПОВЕРИТЕЛНО СОФИЯ 000304

ОТНОСНО: БЪЛГАРСКИ МЕДИИ: Липса на пари и морал

Класифицирано от: Посланик Макълдауни по причини, 1.4 (b) и (d)

1. (C) Резюме: Българските медии са силно манипулирани и все по-концентрирани в малко ръце. Репортери и редактори приемат подкупи за отразяване на истории, за отпечатване на пропагандни статии, представяни като новини, както и да не отпечатват информация, която спонсорите не одобряват. Поглъщането на медиите очевидно ограничава тяхната възможност да служат като глас на гражданското общество. С наближаващите парламентарни избори, последиците от концентрацията на собствеността в медиите и корумпираната журналистика вече се виждат ясно. Въпреки, че някои независими издания успяват да оцелеят, обществото до голяма степен е загубило вяра в традиционните медии и се обръща към таблоидите за разсейване. Край на резюмето.

2. (C) С изобилието от традиционни и нови медии, много от тях не могат да оцеляват само с рекламни приходи и са зависими от донори. Новите собствени на частните медии, които за разлика от предшествениците си нямат журналистическа квалификация, използват медиите за влияние върху общественото мнение и за подпомагане на своите бизнес интереси чрез избирателно публикуване на информация и целенасочени атаки. Един от господстващите играчи е наскоро сформирания конгломерат Ню Медиа Груп, за който се предполага, че притежава три национални ежедневника, един седмичник, един регионален вестник и един телевизионен канал, със слухове, че планира да закупи още един. Групата направи летящ старт през лятото на 2007 г. с придобиването на три вестника: един от тях – „Телеграф“ се превръща в ежедневникът с най-голям тираж – над 100 000 копия през събота и 60,000-70,000 в работни дни. Има слухове, че групата принадлежи към кръга от фирми, близки до една от партиите в коалиционното правителство – Движение за права и свободи (ДПС). Представяната за официален глава на групата Ирена Кръстева е бивш правителствен чиновник, без явни средства, с които да си позволи подобна инвестиция.

3. (C) Местните медии редовно упражняват автоцензура и дори имат „черни списъци“ с политици и бизнесмени от конкуренцията, за които да не пишат и да не интервюират. „Ню Медиа Груп“ наскоро отпечата една и съща статия във всички свои вестници в видно целенасочена атака срещу своите бизнес и политически врагове. Групата е прибягвала до такива действия най-малко два пъти – в януарската газова криза и кризата с боклука през април в София. Националните ежедневници „Сега“ и „Стандарт“ са критикувани за по-прикрито представяне на интересите на влиятелните бизнесмени, които са техни собственици. Подобни тенденции се наблюдават и в телевизионните медии, но с много по-висока цена за бизнеса и политическите интереси.

4. (C) От друга страна, германската медийна група WAZ, която притежава два ежедневника – „Труд“ и „24 часа“, с общ тираж над 150 000 бройки, се счита за по-фокусирана върху печалбата. Наблягането върху приходите довежда до по-сензационни материали в двата вестника, което понижава цялостното качество. Тъй като чуждестранните собственици нямат познания и интерес към местната политически сцена, главните редактори на вестниците са тези, които до голяма степен определят отразяването на вътрешната политика. Въпреки, че за тези издания не е известно да поддържат „черни списъци“, някои политици получават привилегировано отношение, вероятно поради лични приятелства с главните редактори.

5. (C) С появата на новите медии и безброй краткотрайни издания, много от големите вестници се оплакват, че читателите им намаляват. Редакторите казват, че около изборите читателите обикновено намаляват още повече, защото се знае, че историите са платени. Фирмите намаляват рекламите си и вместо това действат като посредници и купуват реклами за политически партии. С намаляването на приходите и с по-малко журналисти, малките вестници прибягват до отразяване на новините чрез гледане на телевизия, където новините често са спонсорирани. Макар и затруднени, по-големите вестници продължават да имат достатъчен състав, с който да отразяват големите събития. В лични разговори журналистите казват, че политическите партии плащат на репортери, редактори и телевизионни продуценти за интервюта и новини, за което няма никаква финансова отчетност. Политическите партии също открито спонсорират вестници, като „Дума“ (социалистите) и в-к„Атака“ и телевизия „Скат“, спонсорирани от националистическата партия „Атака“, които се разпознават лесно.

6. (C) Свикнала с манипулация на пресата, българската общественост се обръща към таблоидите за разсейване. Печатният медиен пазар е залят от краткотрайни жълти вестници с анонимни собственици. Редактори от големите издания твърдят, че тези собственици работят в сивата икономика, избягват данъци и нарушават основната журналистическата етика. Поради неясната собственост и многото неподписани статии обществеността не е защитена от клеветнически материали, отпечатани в тях. Седмичните таблоиди „Уикенд“ и „Шоу“ са сред най-популярните и влиятелни вестници, с общ тираж над 450 000 бройки. Големият брой читатели подтиква дори сериозни политици да дават интервюта пред таблоидите. Дни преди изборите за Европейски парламент, премиерът даде обширно интервю пред в-к Уикенд, в което говори за идеите на своята партия.

7. (C) Кандидати от целия политически спектър знаят как се играе играта. Журналисти описват силната офанзива на ДПС за медийно влияние като част от дългогодишната традиция политически фигури да инвестират в медиите, когато властта им бъде оспорена. Социалистите и либерално-ориентираната Царска партия също имат утвърдена история на плащане за новини в пресата. Дясноцентристките опозиционни партии (ДСБ и СДС) в миналото са плащали само за реклами. В миналото, ГЕРБ са разчитали основно на харизмата на неформалния партиен лидер Бойко Борисов, който често директно се обажда или праща СМС-и на журналисти.

8. (C) Коментар: Повечето българи получават основните си новини от телевизията, а не от вестниците. Но, печатна журналистика играе водеща роля в прокарването на политически мнения и много телевизии цитират заглавия и статии от вестниците, което разширява тяхното влияние далеч отвъд тиража. Като цяло, играчи и бизнес практики от сивия сектор представляват сериозна заплаха за разследващата журналистика и медийния плурализъм в България.

Край на коментар.

Макълдауни

“…и тогава аз му викам: Копеле, не си ли виждал охлюв? Аре, сега да ме пуснеш на земята, а? И знаеш ли кво? Той ме послуша.”

Алчността движи света, нали така. Жаждата за печалба, да изкараме много пари, за да си оправим живота. През последните няколко години, в безизходицата на кризата, много хора си задаваха въпроса “Добре де, сега на къде?“. В момента светът ни е изправен пред големи екологични предизвикателства, които ще подложат на огромен натиск обществото ни да потърси решения и да се промени. Много от тези решения са огромни бизнес възможности. Решихме да ги систематизираме, за да насърчим някои от хората с въпросите да вложат енергията си в нови начинания.

Разделянето на секторите сме взели от книгата „Green Collar Economy” на бившия съветник на Обама по устойчиво развитие Ван Джоунс, с допълнение сектор “сгради” от популярния блогър от Mother Nature Network Карл Буркарт.

Сега, да видим какво се случва с всеки един от тях в Европа според данните на Евростат:

—

ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ

Възобновимите енергийни източници вече заемат 18% дял от производство на първична енергия (в ktoe = килотона петролен еквивалент):

… и имат подчертана тенденция да заемат все по-голям дял, благодарение на политическата подкрепа и многото инвестиции в сектора (в Мтое = мегатона петролен еквивалент):

(източник: eurostat.ec.europa.eu )

—

ТРАНСПОРТ

Какъв сегмент ще заема екологичният траспорт в Бъдеще ? Според доклада поръчан от ЕК през 2007 г. пътният транспорт заема 55.5% от общото търсене и употреба на петролни деривати в ЕС27, а 99.9% от авиационните горива се базират на петролопродукти:

Графика: Дял на пътния транспорт в търсенето и употребата на петролни деривати

Тази негативна картинка, обаче, е на път да се промени. През 2020 г. се очаква по пътищата на Европа да се движат 5 милиона електрически превозни средства, които да консумират около 0.5% от общото производство на електричество в ЕС. Според прогнозите, всяка година ще се продават до 1,5 милиона нови електрически коли.

Графика: Очаквани нови регистрации на електромобили през 2020 г. - между 450 000 и 1 500 000 от общо регистрирани в ЕС 15 милиона нови автомобили през 2009 г.

Тези 5 милиона електромобили ще доведат до спестявания на емисии от въглероден двуокис от порядъка на 5 милиона тона еквивалентен CO2 годишно, което е около 0,5% от емисиите понастоящем генерирани от пътния транспорт.

—

УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ

Макар, че се смята за „зелен” сектор, само малка част от управлението на водите спада към това което можем да наречем устойчива икономическа дейност. Според доклад поръчан от Европейската комисия около 20% от водата добивана в ЕС се губи поради неефективност. А както знаем по водопроводните мрежи в България този процент достига 60-80%.

Едно много интересно поле за бизнеса са системите за оползотворяване на дъждовна вода. Няма достоверни статистики за развитието на този бизнес на Европейско ниво, но пилотни проекти в Кипър и Германия са успели да намалят потреблението на вода с до 40% (за Кипър). Предвижда се скоро 15% от сградите в няколко немски града да разполагат с подобни системи. Държавна подкрепа и значителен интерес от бизнеса се наблюдават и в други европейски страни като Великобритания.

—

УПРАВЛЕНИЕ НА ЗЕМИТЕ

Каква е икономическата стойност на едно парче земя ако го засадим с пшеница или царевица? А ако го оставим в натурален вид под формата на гора или влажна зона? Проучване на UNEP показва, че подценявани стопански сектори като недървесните горски продукти, туризма и дори въглеродните офсети могат да имат много по-голяма стойност от традиционните употреби.

Биологичното земеделие от години е сред най-бързо развиващите се сектори в търговията със земеделски продукти. Това е система за управление на земята, която се грижи за почвите, водите и биоразнообразието. В България все още няма политическа подкрепа за този сектор.

—

ОТПАДЪЦИ

Устойчивите решения в областта на отпадъците като оползотворяването, рециклирането и компостирането добиват все по-голямо икономическо значение. Според статистиката на Eurostat месечният обем на търгуваните пластмасови отпадъци е нарастнал от 343 000 това в средата на 2005 г. до 699 000 тона 5 години по-късно, а след рецесията има стабилно покачване на цените на отпадъчните суровини.

Интересна ниша представляват електрическите и електронни отпадъци, които засега не се събират ефективно в повечето европейски страни. Скандинавците са отново най-напред, а в България през 2008 г. са събрани по 5кг средно на глава от населението.

—

СГРАДИ

Бумът в зеленото строителство касае основно производството на устойчиви строителни материали, както и сертифицираните и одитирани сгради по еко стандарти като LEED, DGNB и BREEAM. По данни на USGBC общата пазарна капитализация на зелената строителна индустрия само в САЩ се равнява на около 50 милиарда долара и може да достигне 100 милиарда през 2013 г.  Въпреки това сегментът все още е твърде малък сравнен с целия строителен сектор, който в САЩ се оценява на над 700 милиарда долара.

—

ФОРУМ БИЗНЕС
14 май 2011

Регистрация >>

Лилия Попганчева е консултант-терапевт (коуч), фасилитатор (водещ) на групи за личен опит във FusionPoint. Лилия е магистър по социални политики от Джорджтаунския университет, Вашингтон, работила е в Световната банка. Сега специализира психотерапия през психодрама и психоанализа (магистърска програма “Артистични психо-социални практики” към НБУ) и участва в първата група в България за обучение в групова психоанализа към Виенски университет „Зигмунд Фройд”. Обича екстремни спортове, обожава изкуството във всичките му форми, пише в български списания, занимава се с фотография и има силен интерес към социалната работа.

—

Поканихме Лилия на Форум Бизнес за да донесе вдъхновение за нови начинания, с разказа си за “трансформацията, която дебне от всякъде, за любовта като път, и за новото начинание Fusion Point”.

—

Коя е любимата ти игра от детството?
Катеренето - по дървета, покриви на къщи, скали

Участвала ли си в бой с възглавници?
О да, и досега поддържам добра форма

Изброй три свои хобита?
Кайтсърф, водолазене, изкуство - потребителски, както и любителски

Кой е твоят любим предмет от ерата на социализма?
Транзисторът на дядо ми, с който той едвам едвам сред пращене и пукане слушаше Дойче Веле и Гласът на Америка. А в училище физика.

Коя песен пееш под душа?
Summer time и Power to the people - но второто не е със соц уклон, а е в стил протестен митинг ☺

Кой е най-добрият концерт в България на който си била?
Японските барабани в НДК, първият концерт на Васко Василев в зала България (много различен от сегашните му концерти), Мано Чао

Кое е най-готиното име на град в България?
Люботрън

Коя световноизвестна личност, от сега или от миналото, би била идеалния министър-председател за България?
Стефан Стамболов заради куража и характера, Ганди заради вдъхновението.

Имаш ли любимо предаване?
Нямам телевизор от половин година. Иначе следя Нощни птици и По света и у нас.

Без какво не можеш?
Любов, децата ми, планини

А с какво можеш и без?
Обещания

Кои са блоговете, които следиш?
Не следя блогове - по-скоро следя интересни нишки от информация и хора.

Кой е достоен за пример?
Мисля, че зависи за какво и за кого. Много хора има достойни за пример - може би дори повечето хора правят достойни постъпки, за които често не знаем. Определящо е според мен чувството за отговорност, грижата за себе си и околните, добрината, прошката - хора, които умеят тези или други подобни неща са достойни за пример.

Кое ти дава надежда?
Всеки изгрев.

Каква ти е работата мечта, ако можеше да избираш година и място?
Тази работа, на която в момента съм се посветила - консултант-терапевт или с риск да звучи банално - работа, която помага на другите да си помогнат сами … и това ако може да се редува с кайт инструктор на някой остров.

Едно нещо, което искаш да направиш преди да умреш?
Да нарисувам картина, да напиша стих, да погледна своите внуци в очите, иначе е ясно, че искам неща като да отида в Хималаите по стъпките на баща ми или на Петя, да карам кайтсърф по вълни, с високи подскоци и дълго реене, да отида на хели ски в Памир и други подобни.

Кой е най-големият ти страх?
Страх ме е да се страхувам и много целенасочено анализирам всеки прокраднал се страх, за да го осмисля и преодолея - с различна успеваемост. В момента на дневен ред ми е страхът да живея дълго сама с децата ми и съм зациклила на дефиницията за ‚дълго‘.

Какво те съветват децата?
Последните съвети на дъщеря ми са да не се обличам в дълги поли, защото не ми отиват, да си държа на думата, да споделям повече с нея какво правя. От сина ми последният съвет беше да седна до леглото му докато заспи и да пробвам скачането в локви.

Коя е най-голямата свобода?
Тази, която сами си даваме.

—

Форум Бизнес
14 май 2011

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ >>

Продължаваме с втората половина от трета част на разказа на Роси за пътешествието ѝ из Близкия Изток. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, а началото на трета част ни отведе в град Алепо в Сирия. Днес сме из Дейр Еззор на река Ефрат, съвсем близо до границата с Ирак Приятно четене:

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан

Пътешествие без кола

част трета (втора половинка)

Дейр Еззор (Dayr az-Zawr) край Ефрат

Дейр Еззор

Тръгнахме за Дейр Еззор (Deir Ezzor) към 10 часа сутринта. Пътувахме отново на изток, задминахме Ар Ракка – тук някъде е бил летният дворец на Харун ал Рашид и пак тук някъде са се родили приказките на Шехеразада. После продължихме на югоизток през пустията, застигна ни гибла (пясъчна пустинна буря), в един момент всичко се сля в едно. Нова порция къщи от кал, селяни-фермери, нови стада. След четиричасово пътуване пристигнахме. Името на града може да се срещне изписано поне по пет начина върху табелките и картите, както всички други имена тук, впрочем. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Вероятно за повечето този град е напълно неизвестен. Намира се в източна Сирия, не е далече от Ирак. Разположен е на реката Ефрат (Ал Фурат). Посещават го преди всичко индивидуални туристи, по-рядко групи, а най-вече хора от петролната индустрия и археолози. Защото на 120 километра от града са останките от Мари – известният шумерски град, който през 3-то хилядолетие пр. Хр. вече е в разцвет. Прословутите глинени таблички с клинопис от Мари (близо 25 000 намерени плочки) са открити от френски археолози през 1933 г. По това време Франция има протекторат над Сирия, разположила е именно тук военен гарнизон и разполага с възможности да си повика специалисти от Лувъра. В близост до Мари е Дура Еуропос – елино-римски град от миналото, чиято съдба е била тясно свързана с Палмира – пустинното страховито царство на Зенобия. Освен като отправна точка за Мари и Дура Еуропос, Дейр Еззор е посещаван заради висящия мост над р. Ефрат и богатия градски музей. Находките от Мари могат да се видят тук и в музеите в Дамаск и Алепо. Много експонати са поели пътя към Лувъра. От близо 20 години Сирийското правителство не е издало разрешително за концесии на чужденци за археологическите разкопки, за да защити нелегалния износ на ценните находки, а се смята, че под земята има още толкова много, че... Много арменци живеят в града. Някои са тук от време оно, други са дошли от граничния район между Турция и Сирия по време на събитията. Общността им е многолюдна и здрава. От малък и прашен град Дейр Еззор започва да набъбва през 90-те години на 20 век, заради открития наблизо нефт. Сега е почти колкото Пловдив по население, има си нови квартали, нови джамии и църкви, само пазарът и сукът са останали колоритни по средновековен образец. Това е инфото от предварителното ни проучване. А сега да ви го покажа през моите очи. Всеки от нас си изгражда представи за непознатите места от литературата, киното, новините или пощенските картички. Това, което в моята глава отговаря на представата ми за Ирак, за Багдад, това видях в Дейр Еззор. Вятър, който идва от нищото и прави всичко да изглежда като в стихотворение на символистите – обвито във воал; палмите по улиците и пред къщите, които ту са покрити с прах и се сливат с цвета на къщите, ту блестят изумрудено; оскъдните, но дъхави храсти, жасминът – така характерен за източните земи; портокалите и лимоните; къщите с цвят на кал; пазарите от времето на Шехеразада. И една свещена и горда река, която прави възможно репичките да изглеждат колкото нашето цвекло, фурмите – колкото корнишони, ягодите – колкото ябълки. В шарените дрехи на селянките от околните села, които идваха тук да продават реколтата си, разпознавах хора от другата страна на границата. Оказа се, че в местния диалект се ползват доста иракски думи, че имало действителни прилики... във всичко. Имаше нещо омагьосващо в атмосферата на този град, нещо, което хем ме караше да изпитвам щастие, хем ме държеше нащрек. Гледката от хотелската ни стая беше приятна – можехме да наблюдаваме един от ръкавите на р. Ефрат, новите богати къщи на отсрещния бряг и доста интензивното движение на такситата. Хотелът беше с превъзходно централно разположение, отлична изходна точка за всичко важно в града. Непосредствено до нас се намираше и голямата арменска православна черква, която посетих на втория ден. Първите часове решихме да отделим за музея, който... познахте, беше в ремонт. Тъжничко поехме обратния път, благодарна бях, че видях голяма част от изровеното в Мари в музея на Алепо. И до днес богинята Ищар е в главата ми, но богът на слънцето Шамаш събуди любопитството ми в последните дни – чух да му спрягат името в Диарбекир по повод на асирийците, които го почитали в горна Месопотамия. Е, почитали са го и в южна Месопотамия. Друг път, ако е здраве и живот, пак ще дойдем, ще отидем и до Мари, и до Дура Еуропос и до летния дворец на Зенобия... Задминахме черквата и управлението на

християнска мисия от 1930 г.,

после попаднахме на следобедна служба в арменската католическа черква Поразходихме се в центъра, вървяхме бавно, за да свикнат очите ни с новите гледки, с непознатия облик на града. На вечеря ни покани собственикът на хотела, който се оказа, че е завършил висше образование в България! Оказа се, че неговият дядо е отворил първия (въобще) хотел в града - Рагдан, който вече не функционира. [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Рагдан – първият хотел в Дейр Еззор"][/caption]

Научихме всичко, което ни интересуваше, човекът беше мил, щедър, с великолепно чувство за хумор и отличен български език. След вечеря ни покани да пием чай в дома му, в съседство се намираше старият градски хотел на дядо му. Следващият ден започна с ето такава разточителна закуска – маслини, маслини, конфитюр, конфитюр: [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="закуска в хотел „Зиад”"][/caption]

Съседите ни по маса бяха археолози; хора, свързани с петрола; няколко младежи, предприели обиколка на по-отдалечените сирийски крайща. После тръгнахме към пазара и сука, спирахме навсякъде и опитвахме от всичко.

Пазарът и сукът на Дейр Еззор

Обиколихме двете страни на ефратския канал/ръкав, позавряхме се сред новите къщи и джамии. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Новите къщи"][/caption]

[singlepic id=9127 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=9128 w=320 h=240 float=right]

Новата джамия

После поснимахме къщите на по-старата градска аристокрация.

[singlepic id=9129 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=9130 w=320 h=240 float=right]

Къщите около ръкава на Ефрат в центъра

Посетихме и православната арменска черква „Свети мъченици”, която изглеждаше твърде внушително.

Арменската черква „Свети мъченици”

После времето изведнъж се смрачи и започна да духа онзи вятър, заради който трябва да се подслоните някъде. Опитахме да се скрием в едно от кафенетата за шиша – наргиле, но разбрахме, че бурята не обещава да свърши скоро и изкарахме късния следобед и вечерта в хотела. Беше един от редките случаи по време на пътуването, в които бях благодарна за просторната стая, удобствата и комфорта на хотела. На другата сутрин слънцето блестеше ярко и нямаше помен от гиблата. Бяхме оставили

моста над Ефрат

за десерт – сега тръгнахме към него. Пак през пазара, бавно и спокойно, ето го...! [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Мостът над река Ефрат от 1927 година"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="595" caption="Мостът"][/caption]

Строили са го французите през 1927 г. Значимостта се е изразявала в това, че чрез него се свързват Леванта и горна Месопотамия. Изживяхме мигове на наслада. Емо си мърмореше нещо за Месопотамия, Ирак, Персия, Александър Велики, Марк Антоний и Зенобия, като че ли историята му помагаше да се наслаждава повече. Мъже! Дай им история и да си мислят, че като вървят там, дето е вървял еди-кой си, рибата ще е по-вкусна, а ходенето по ще има смисъл. Аз, като обикновена женка, нямам особена нужда да проектирам сегашните мигове върху великата история. По-важно ми е, че съм тук с любимия човек; че сме еднакво съгласни да пътуваме по неизследвани (от нас) места; че се движим; че вятърът така разпилява косата ми, та доброволно си увивам шала като забрадка... Дали щастието ми личи на тези снимки?

Връщане по обратния път. Рибари мятаха серкметата под моста, животът си вървеше. Когато времето е хубаво, тукашните хора сядат по бреговете на Ефрат и ядат вкусна риба – кисната в коняк, пържена или печена. Сбогувахме се с любезните и мили хора от хотела, помогнаха ни да си вземем такси, пазариха се вместо нас за цената до автогарата. На автогарата ни вписаха или по-точно ни отписаха от „книгата за посетители”, прегледаха със сериозен вид паспортите ни, после отпрашихме към великото царство на Зенобия – Палмира или Тадмор, както я наричат сирийците. Още снимки от Дейр Еззор: http://royak.snimka.bg/travel/syria-deir-ezzor-euphrates-river-febr-2011.575759 Продължението:

Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (4): Палмира и Дамаск

Автор: Росица Йосифова Снимки: авторът Други разкази свързани със Сирия – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-1): Алепо (Халеб)
2. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (4): Палмира и Дамаск
3. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (2): Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа
4. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
5. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба
6. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(2): Маалюля и Палмира
7. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс
8. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра
9. До Сирия през кюрдските райони на Турция(3): Из пустинята в Сирия
10. Из Сирия и Турция през 2007г. (2)
11. Из Сирия и Турция през 2007г. (1)
12. Из Сирия и Турция през 2007г. (3)

Себастиан Ньотликс е управител на Ен-Вижън Енерджи, българския офис на семейния му бизнес във възобновяемата енергия. Израснал с индустрията на възобновяемите енергийни източници от ранна възраст, той се присъединява към семейния бизнес напълно през 2005 г. През 2007 г. учредява Ен-Вижън Енерджи и се мести в София.

Себастиан е и изпълнителен директор на Българската ветроенергийна асоциация. Той е председател на работната група по енергетика към Германо-Българската индустриално-търговска камара и е член на работната група за възобновяема енергия към Американската търговска камара. Преди да се захване с вятърната енергия, Себастиан е работил за Goldman Sachs в Лондон като търговец на енергийни и емисионни опции.

—

Поканихме Себастиан на Форум Бизнес, за да открием фактите зад всичкия шум по темата за вятърната енергия в България.

—

Защо България, а не другаде?
Понякога и за се питам същото…Честно, реших да дойда в България по две причини. От една страна, беше разумен избор за бизнес. Енергията от възобновяеми източници има потенциал в България. От друга страна, това беше и лично решение. Тук ми харесва. Тук са моите приятели и тук се чувствам като у дома си.

Разкажи ни за три твои хобита?
Три? Олеле. Всъщност работата ми е моето хоби. Обичам това, което работя. А когато има време за още нещо, обичам да ходя в планината и да се наслаждавам на невероятната природа тук. И последно, обичам да чета. Това е моето хоби, когато пътувам и чакам по летища.

Защо мислим, че трябва да избираме между добър бизнес и зелен бизнес?
Мисля, че има много закостенели схващания, трудни за преодоляване, но вече сме започнали да ги преодоляваме. Интересното е, че такива схащания има и от двете страни. Моето семейство има история в опазването на околната среда. Когато започнахме да се занимаваме с вятърна енергия като бизнес, реакцията от нашите приятели екоактивисти беше: „когато го правиш като бизнес, това вече не е честно и не е зелено”. Реакцията от бизнес средите беше: “не могат да се изкарат пари от тези зелени хипи неща”. Това беше преди 20. Днес светът е променен и нещата изглеждат различно.

Кое е любимото ти име на населено място в България?
Углярци. Това е селце по пътя към Кюстендил. Любимо ми е заради транслитерацията на пътния знак, на който пише „Ugly Yardsi”

Без какво не можеш?
Каквото и да правя, но мога да го правя повече от половин ден. Сериозно, веднъж опитах ваканция от типа „излежавай се на плажа”. Тя продължи цели 6 часа. Ако наистина трябва да посоча нещо без което не мога, това са моите котки.

А кои са нещата без които можеш?
Всъщност без доста неща мога. За моя най-голяма изненада установих, че мога да живея и без BlackBerry (телефон и интернет) за поне седмица.

Кой е най-добрията съвет, който си получавал?
„С някои неща е по-добре да не се шегуваш” . Често забравям това.

Коя беше любимата ти група в гимназията?
Добре. Признавам си, беше Скутър (Scooter).

Кои три блога/ уебсайтове би препоръчал?
www.bloomberg.com
www.wikimapia.org
http://www.southparkstudios.com/full-episodes/random

На кого се възхищаваш като модел за подражание и защо ?
Възхищавам се на тези беброй неназовани хора в Северна Африка, Близкия Изток и на Арабския полуостров, които рискуват живота си, за да защитят правата и убежденията си. Тези хора ни показват как страхът и репресиите могат да бъдат преодолени в името на историческа промяна към по-добро. Всички ние можем да научим много от тях.

Твоето мото?
Никога не се предавай. Работи много и се забавлявай също толкова много. No risk-it, no biscuit.

Кое харесваш най-много в зелената енергия ?
В края на деня, когато работата е свършена, можеш да погледнеш назад към това, което си направил и можеш да се гордееш, че си помогнал светът да стане по-добро място за живеене.

—

ФОРУМ БИЗНЕС
14 май 2011

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ >>

Продукти за 4 порции:
800г обезкостено агнешко
1ч.ч. бяло вино
2ч.ч. течна сметана
1 морков
10- 15 пресни листа лапад
1ч.ч. ориз
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1ч.л. захар
3 зърна
1 връзка пресен лук
2с.л. зехтин

Приготвяне:
Месото се реже на кубчета. Слага се в тенджера. Налива се вода, колкото да покрие мръвките. Съдът се поставя на включен котлон. Месото се вари на кротък огън 60 минути. Оризът се накисва във вода. Лукът се почиства, измива и реже на колелца по диагонал. Морковът се бели и стърже на ренде. Листата лапад се мият 1 по 1 на течаща вода. Режат се дръжките им. Листната част се накъсва на малки парчета. Сварените месенца се изваждат от водата. Слагат се в чиния. Бульонът се прецежда. Взема се чиста тенджера. В нея се поставят късчетата месо и всички подготвени зеленчуци. Налива се 2ч.ч. агнешки бульон, 1ч.ч. бяло вино и 2ч.ч. течна сметана. Съдът се похлупва и слага на включен котлон. Манджата се готви на слаб огън. След 20 минути варене, се отхлупва, за да се поръси 1ч.л. сол, 1ч.л. сол, 1ч.л. захар, 1ч.л. червен пипер и 3 зърна бахар. Похлупва се и се оставя да се вари заедно с подправките още 40 минути. Накрая се отхлупва, за да се поръси с естрагон. Оризът се отцежда от водата. Слага се в метална касерола с капак. Наливат се 2ч.ч. вода. Похлупва се и се оставя да се вари на тих огън 60 минути. Накрая се отхлупва, за да се добавят 2с.л. зехтин. Похлупва се и се оставя да се задуши на изключен котлон. В средата на плоски, квадратни чинии се оформя топка ориз. Около нея се подреждат месни късчета. Порцията се полива със сметанов сос със зеленчуци.

Не предприемайте пътувания това лято освен в краен случай. Ако не се вслушате в този съвет, рискувате да бъдете пометени от вълната срещу вас. С напредването на строителството на магистралите българските емигранти ще започнат масово да се връщат в страната. Прогнозата е на вътрешния министър Цветан Цветанов. Появиха се заглавия като “Българите се връщат по новите магистрали”.

Това е наивно очакване, което прилича повече на патриотарски лозунг. Дори чисто географски не е вярно - евентуално след година някой ще може да се върне по новата магистрала само от София в Бургас. Или обратното.

Министър Цветанов обаче не е стигнал сам до тази идея, затова не заслужава да поеме цялата отговорност за нея. Преди три години бившият социален министър Емилия Масларова първа се подготви да посреща емигранти. Дори ходи до Испания. Там откри бюра по труда, които трябваше да предлагат на емигрантите работа в България. Бяха похарчени държавни пари, дежурни социолози получиха поръчки и измериха “силната носталгия по България”. Резултатът е, че три години по-късно никой не помни за тази активност на Масларова. Очевидно и Цветанов не помни.

Легендата за емигрантите, които някой ден щели да се върнат в България и “да оправят положението”, е любима само на бабите на емигрантите. И понеже те са основната част от избирателите в България, всеки попаднал във властта в един момент решава, че е открил формулата как да се хареса ей така, от раз на народа. Това, разбира се, не се случва, но понеже никой не се учи от грешките на предишните, вероятно ще продължим да гледаме любимата сапунка на бабите на емигрантите и занапред.

А иначе е достатъчно само да си компютърно грамотен, за да прочетеш от какво се вълнуват българските емигранти, които все още не са взели решението да спрат да четат новини от България. Когато пред погледа на бездействащи полицаи група ненормалници буквално чупят главите на група хора, които просто не са православни, повечето медии тук отразиха “някакъв сблъсък в Бургас”, а българи от цял свят коментираха гневно в социалните мрежи. Затова ли да си дойдат? Когато Сметната палата съобщи, че 85% на сто от обществените поръчки са нагласени, медиите тук също не се впечатлиха особено. Това означава, че не най-добрият печели и няма свободна конкуренция. Затова ли да започнат бизнес в България със спечелените на Запад пари?

По-добре е управляващите да се фокусират върху това да направят средата предвидима и стабилна, с ясни правила, които да важат с еднаква строгост за всички. Попитайте ваш познат защо е в чужбина - защото се печели повече и защото животът е по-подреден. Това е отговорът. Затова подредете държавата и дайте свобода на хората да печелят пари. Може и да не върнете емигрантите, но поне ще задържите все още незаминалите.

коментар от в. Пари

снимка: БГНЕС

Сподели във Facebook

Ето една занимавка, в която сме съчетали няколко неща, полезни за фината моторика при децата: изрязване с ножичка, повтаряне по контур, прегъване и оцветяване.

Със сигурност около вас има поне един Георги, на който да подарите това хартиено агънце за спомен.

Разпечатайте шаблона от ТУК

Вижте още идеи за Гергьовден:

Ето една занимавка, в която сме съчетали няколко неща, полезни за фината моторика при децата: изрязване с ножичка, повтаряне по контур, прегъване и оцветяване.

Със сигурност около вас има поне един Георги, на който да подарите това хартиено агънце за спомен.

Разпечатайте шаблона от ТУК

Вижте още идеи за Гергьовден:

Ако пушите, вероятно е добре да знаете, че около 80% от цената на масовите цигари се формира от данъци. Всъщност, само 20% от цената на цигарите отива за производството на самите цигари. Всяка изпушена цигара, освен че е вредна, е и щедро дарение към правителството.

Цена на цигарите: 80% данъци

Източник: Закон за акцизите, собствени изчисления

При бензина над 50% от цената се формира от данъци – а в Холандия е още повече, цели 60%. В Холандия данъците имат два пъти по-голяма тежест в цената на бензина отколкото петрола!

Цена на бензина: 52% данъци

Източник: energy.eu

Цена на бензина в Холандия: 60% данъци

Източник: energy.eu

Блогът за икономика 2011

05.03.2011, САЩ | Учителят от Вашингтон Гари Уедл след терористичните атаки от 11 септември 2001 дава обет да не се бръсне докато Осама бин Ладен не бъде ликвидиран. В продължение на десет години брадата му е пораства с близо четиресет сантиметра. Вчера той се обръсна.