05/04/11 08:50
(http://patepis.com/)

Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-2): Дейр ез Зор (Dayr az-Zawr) край Ефрат

Продължаваме с втората половина от трета част на разказа на Роси за пътешествието ѝ из Близкия Изток. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, а началото на трета част ни отведе в град Алепо в Сирия. Днес сме из Дейр Еззор на река Ефрат, съвсем близо до границата с Ирак Приятно четене:

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан

Пътешествие без кола

част трета (втора половинка)

Дейр Еззор (Dayr az-Zawr) край Ефрат

Дейр Еззор

Тръгнахме за Дейр Еззор (Deir Ezzor) към 10 часа сутринта. Пътувахме отново на изток, задминахме Ар Ракка – тук някъде е бил летният дворец на Харун ал Рашид и пак тук някъде са се родили приказките на Шехеразада. После продължихме на югоизток през пустията, застигна ни гибла (пясъчна пустинна буря), в един момент всичко се сля в едно. Нова порция къщи от кал, селяни-фермери, нови стада.

: Буря в пустинята

След четиричасово пътуване пристигнахме. Името на града може да се срещне изписано поне по пет начина върху табелките и картите, както всички други имена тук, впрочем. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Вероятно за повечето този град е напълно неизвестен. Намира се в източна Сирия, не е далече от Ирак. Разположен е на реката Ефрат (Ал Фурат). Посещават го преди всичко индивидуални туристи, по-рядко групи, а най-вече хора от петролната индустрия и археолози. Защото на 120 километра от града са останките от Мари – известният шумерски град, който през 3-то хилядолетие пр. Хр. вече е в разцвет. Прословутите глинени таблички с клинопис от Мари (близо 25 000 намерени плочки) са открити от френски археолози през 1933 г. По това време Франция има протекторат над Сирия, разположила е именно тук военен гарнизон и разполага с възможности да си повика специалисти от Лувъра. В близост до Мари е Дура Еуропос – елино-римски град от миналото, чиято съдба е била тясно свързана с Палмира – пустинното страховито царство на Зенобия. Освен като отправна точка за Мари и Дура Еуропос, Дейр Еззор е посещаван заради висящия мост над р. Ефрат и богатия градски музей. Находките от Мари могат да се видят тук и в музеите в Дамаск и Алепо. Много експонати са поели пътя към Лувъра. От близо 20 години Сирийското правителство не е издало разрешително за концесии на чужденци за археологическите разкопки, за да защити нелегалния износ на ценните находки, а се смята, че под земята има още толкова много, че... Много арменци живеят в града. Някои са тук от време оно, други са дошли от граничния район между Турция и Сирия по време на събитията. Общността им е многолюдна и здрава. От малък и прашен град Дейр Еззор започва да набъбва през 90-те години на 20 век, заради открития наблизо нефт. Сега е почти колкото Пловдив по население, има си нови квартали, нови джамии и църкви, само пазарът и сукът са останали колоритни по средновековен образец. Това е инфото от предварителното ни проучване. А сега да ви го покажа през моите очи. Всеки от нас си изгражда представи за непознатите места от литературата, киното, новините или пощенските картички. Това, което в моята глава отговаря на представата ми за Ирак, за Багдад, това видях в Дейр Еззор. Вятър, който идва от нищото и прави всичко да изглежда като в стихотворение на символистите – обвито във воал; палмите по улиците и пред къщите, които ту са покрити с прах и се сливат с цвета на къщите, ту блестят изумрудено; оскъдните, но дъхави храсти, жасминът – така характерен за източните земи; портокалите и лимоните; къщите с цвят на кал; пазарите от времето на Шехеразада. И една свещена и горда река, която прави възможно репичките да изглеждат колкото нашето цвекло, фурмите – колкото корнишони, ягодите – колкото ябълки. В шарените дрехи на селянките от околните села, които идваха тук да продават реколтата си, разпознавах хора от другата страна на границата. Оказа се, че в местния диалект се ползват доста иракски думи, че имало действителни прилики... във всичко. Имаше нещо омагьосващо в атмосферата на този град, нещо, което хем ме караше да изпитвам щастие, хем ме държеше нащрек. Гледката от хотелската ни стая беше приятна – можехме да наблюдаваме един от ръкавите на р. Ефрат, новите богати къщи на отсрещния бряг и доста интензивното движение на такситата. Хотелът беше с превъзходно централно разположение, отлична изходна точка за всичко важно в града. Дейр Еззор, Сирия

Непосредствено до нас се намираше и голямата арменска православна черква, която посетих на втория ден. Първите часове решихме да отделим за музея, който... познахте, беше в ремонт. Тъжничко поехме обратния път, благодарна бях, че видях голяма част от изровеното в Мари в музея на Алепо. И до днес богинята Ищар е в главата ми, но богът на слънцето Шамаш събуди любопитството ми в последните дни – чух да му спрягат името в Диарбекир по повод на асирийците, които го почитали в горна Месопотамия. Е, почитали са го и в южна Месопотамия. Друг път, ако е здраве и живот, пак ще дойдем, ще отидем и до Мари, и до Дура Еуропос и до летния дворец на Зенобия... Задминахме черквата и управлението на

християнска мисия от 1930 г.,

после попаднахме на следобедна служба в арменската католическа черква

: християнската мисия от 1930

: Арменската католическа черква

Поразходихме се в центъра, вървяхме бавно, за да свикнат очите ни с новите гледки, с непознатия облик на града. На вечеря ни покани собственикът на хотела, който се оказа, че е завършил висше образование в България! Оказа се, че неговият дядо е отворил първия (въобще) хотел в града - Рагдан, който вече не функционира. [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Рагдан – първият хотел в Дейр Еззор"]

Рагдан – първият хотел в Дейр Еззор, Сирия

[/caption]

Научихме всичко, което ни интересуваше, човекът беше мил, щедър, с великолепно чувство за хумор и отличен български език. След вечеря ни покани да пием чай в дома му, в съседство се намираше старият градски хотел на дядо му. Следващият ден започна с ето такава разточителна закуска – маслини, маслини, конфитюр, конфитюр: [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="закуска в хотел „Зиад”"] закуска в хотел „Зиад” – Дейр Еззор, Сирия

закуска в хотел „Зиад” – Дейр Еззор, Сирия

[/caption]

Съседите ни по маса бяха археолози; хора, свързани с петрола; няколко младежи, предприели обиколка на по-отдалечените сирийски крайща. После тръгнахме към пазара и сука, спирахме навсякъде и опитвахме от всичко.

Пазарът на Дейр Еззор, Сирия

Пазарът и сукът на Дейр Еззор

Обиколихме двете страни на ефратския канал/ръкав, позавряхме се сред новите къщи и джамии. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Новите къщи"] Новите къщи – Дейр Еззор, Сирия

[/caption]

[singlepic id=9127 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=9128 w=320 h=240 float=right]

Новата джамия

После поснимахме къщите на по-старата градска аристокрация.

[singlepic id=9129 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=9130 w=320 h=240 float=right]

Къщите около ръкава на Ефрат в центъра

Посетихме и православната арменска черква „Свети мъченици”, която изглеждаше твърде внушително.

Арменската черква „Свети мъченици” – Дейр Еззор, Сирия

Арменската черква „Свети мъченици”

После времето изведнъж се смрачи и започна да духа онзи вятър, заради който трябва да се подслоните някъде. Опитахме да се скрием в едно от кафенетата за шиша – наргиле, но разбрахме, че бурята не обещава да свърши скоро и изкарахме късния следобед и вечерта в хотела. Беше един от редките случаи по време на пътуването, в които бях благодарна за просторната стая, удобствата и комфорта на хотела. На другата сутрин слънцето блестеше ярко и нямаше помен от гиблата. Бяхме оставили

моста над Ефрат

за десерт – сега тръгнахме към него. Пак през пазара, бавно и спокойно, ето го...! [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Мостът над река Ефрат от 1927 година"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="595" caption="Мостът"] Мостът над река Ефрат от 1927 година – Дейр Еззор, Сирия

[/caption]

Строили са го французите през 1927 г. Значимостта се е изразявала в това, че чрез него се свързват Леванта и горна Месопотамия. Изживяхме мигове на наслада. Емо си мърмореше нещо за Месопотамия, Ирак, Персия, Александър Велики, Марк Антоний и Зенобия, като че ли историята му помагаше да се наслаждава повече. Мъже! Дай им история и да си мислят, че като вървят там, дето е вървял еди-кой си, рибата ще е по-вкусна, а ходенето по ще има смисъл. Аз, като обикновена женка, нямам особена нужда да проектирам сегашните мигове върху великата история. По-важно ми е, че съм тук с любимия човек; че сме еднакво съгласни да пътуваме по неизследвани (от нас) места; че се движим; че вятърът така разпилява косата ми, та доброволно си увивам шала като забрадка... Дали щастието ми личи на тези снимки?

Край река Ефрат – Дейр Еззор, Сирия

Връщане по обратния път. Рибари мятаха серкметата под моста, животът си вървеше. Когато времето е хубаво, тукашните хора сядат по бреговете на Ефрат и ядат вкусна риба – кисната в коняк, пържена или печена. Сбогувахме се с любезните и мили хора от хотела, помогнаха ни да си вземем такси, пазариха се вместо нас за цената до автогарата. На автогарата ни вписаха или по-точно ни отписаха от „книгата за посетители”, прегледаха със сериозен вид паспортите ни, после отпрашихме към великото царство на Зенобия – Палмира или Тадмор, както я наричат сирийците. Още снимки от Дейр Еззор: http://royak.snimka.bg/travel/syria-deir-ezzor-euphrates-river-febr-2011.575759 Продължението: