Пред храсталаци отрупани с иглики, тинтяви и горди божури, две деца се спряха. Две въздълги глухарчета се перчеха най- отпред строени. Божурите, от гордост или страх не знам, замръзнаха разперили листа да прикрият голите си стъбла. Тинтявите зашушукаха в хор и затрепериха с лилавите си камбани, плюейки жълт прашец във въздуха. Игликите бяха смелчаги. Бяла пътечка иглики предупреждаваше децата да не пипат глухарчетата, но те така и не чуха виковете им. Луната, усмихната до безкрай, се показа матова на небето, а милион пухчета хвърчаха към звездите. Децата видяха трето, малко глухарче. То се беше скрило под месестите листа на една рижа ружа, а пред тях малко храстче коприва. Копривата беше пазителят на глухарчето. Децата избягаха попарени от нея и се изгубиха в тъмната гора, а там една мечка ги чакаше с отворена уста.