Любимци в новините: постоянни и променливи величини

- .........То общество няма, ние с теб за "гражданско" си говорим - наема по телефона мой познат, с когото не се бяхме чували отдавна и като едни истински политикани от "как си - добре съм" цопнахме в "ситуацията...

Въоръжен с фотограф, Волен Сидеров сервирал (най-случайно) една папка на нищо неподозиращия американски посланик Джеймс Уорлик. Както си вечерял в софийски ресторант Уорлик бил атакуван от атакиста със (също толкова случайно оказала се в него) „сметка” за милиардите, които по негово мнение САЩ дължат на България за военни бази в България. Най-случайно този патриотичен подвиг [...]

Валерия Новодворская

„Цветенцата и да увяхнат, важното е картечницата да не ръждясва“ … добре е днешните провокатори от Севастопол и Одеса, хранениците на Лужков и Рогозин, да научат тази западноукраинска поговорка от времето на съпротивителните организации ОУН и УПА на Степан Бандера и Роман Шухевич. Провокаторите, които се отправиха тази година за 9 май в свободния и антисъветски западноукраински град Лвов със своето плесенясало бутафорно оборудване от сталински портрети, от крадени георгиевски лентички и изпъстрени със сърпове и чукове червени парцали.

Както винаги провокаторите добре подбират момента: 9 май е празникът на рискувалите живота си фронтоваци, които на него си спомнят своята младост, другарите си и “битките, в които сражаваха се дружно“.

Но 9 май е също така и любимият ден на нагло присламчилите се към тях мародери, не воювали нито ден, родени след 1945 година, които дори и пръста не са си уболи заради Родината. Ето ги: накипрени като гарги в паунови пера, издокарани със символиката на кавалери на Георгиевския орден (даже и макети на ордена си спретнали от марципан). Ето ги – бутат през Червения площад ръждясалите балистични консервни туловища, пулят се на салютите като на панаирджийски фойерверк.

Броят на присламчилите се към празника е безкрайно – от накичените с георгиевски ленти пошли телеводещи до Путин и Медведев, припълзели на ежегодното си пиар-мероприятие през костите на 27-те милиона загинали в онази война. Към тях добавете и съветохолиците, промъкнали се в немцовата “Солидарност”, които неотдавна с проклятия се нахвърлиха върху Николай Храмов, един истински антисъветчик и дисидент, само защото той справедливо отбеляза (заедно с блестящия журналист и стожер на дисидентската общност Александър Подрабинек), че ние няма защо да празнуваме 9 май, че него го празнуват само невежите и тъпанарите, оставащи си навеки съветски граждани.

Денят 9 май е строго корпоративен празник на фронтоваците (минус лагерната охрана, минус сътрудниците на „Смерш“ и НКВД). Оставете тези герои на мѝра, вие цивилните, нестроеваците, тиловите плъхове с чужди орденски лентички. Вас никой не ви е срещал на първата фронтова линия, никой не ви е виждал по окопите. Първо повоювайте (само не в Афганистан, не в Чечения и не в Грузия), пък след това ще си поговорим.

И аз самата съм ветеран. Ветеран от войната против тоталитаризма с 43-годишен стаж, и даже с орден за това, присъден ми от Литва. Ние също сме воювали, аз и моите другари-дисиденти, а мнозина от тях паднаха в боя. Да, ние загубихме войната, не успяхме да освободим Русия от СССР, но кой ще се осмели да хвърли камък по нас заради това? И ние разбира се също сме се вдигали на смърт, и ние си имаме нашите корпоративни празници: 21 и 22 август – дните на революцията от 1991 година и 4 октомври – денят на падането на съветската власт. Ние сме ветерани на загубената война, затова кой по-добре от нас ще разбере и ще почете фронтоваците от 1941-1945 година, които също загубиха своята война? Както писа Йосиф Бродски: „Кажете да не смеят да ни будят, да не тревожи никой сънят наш… Какво като не победихме, какво като не се прибрахме ний!“

Павел Коган, Михаил Кулчицки, Борис, пресъздаден от Баталов във филма „Летят жерави“, опълченците, защищавали Москва, войниците от Брестката крепост, Виктор Некрасов, Васил Биков, Вячеслав Кондратиев, Василий Гросман, Юрий Левитански – всички тези фронтоваци, и живите, и мъртвите, „хотели как лучше, а получилось как всегда“ (искаха нещата да се променят за по-добро, а то взе, че стана както винаги). Не успяха да направят нищо за своята страна, тя изгни в сталинския концлагер. С тяхна помощ бяха поробени и натикани в комунистическия свинарник Източна Европа, страните на Балтика, Западна Украйна и Западна Белорусия, нещастната Бесарабия – днешна Молдавия…

Великобритания и САЩ през това време превъзпитаваха Германия и я превърнаха в развита демокрация. Ние пък нашата част от Германия я направихме филиал на своя ГУЛАГ. Така че на всички нас – нефронтоваците, на 9 май ни подхожда да устройваме не салюти, а да леем сълзи. Защото ние загубихме не само нашата война, но и нашия живот, нашето бъдеще.

Да се сражаваш с Хитлер бе разбира се правилно и похвално. Но и да се сражаваш със Сталин също бе правилно и достойно за вечна памет. Тук всички ветерани са равни: и онези, които превземаха Берлин, и онези, които влязоха в Руската Освободителна Армия, РОА на Власов. И ако в известния Манифест на генерал Власов има някои нехубави пасажи, то и манифестите на Червената армия не са с нищо по-добри. А съветският химн звучи далеч по-страшно от химна на РОА. Но колко е завидна съдбата на украинските патриоти (у нас ги бяха нарекли „украински националисти“), които в редиците на ОУН и на УПА се сражаваха под националния си флаг и с фашистите, и с болшевиците!

Ние дори и на 8 май няма какво да празнуваме. Светът тихо и скромно празнува края на Втората световна война. А за нас тя не е завършила до ден днешен. Русия е последният агресор, последният защитник на пакта Молотов-Рибентроп. Рибентроп отдавна е обесен и погребан, но Молотов възкръсна в Примаков, в Лавров, в Путин и Медведев. Ние продължаваме окупацията на Молдавия, т.е. на Приднестровието, на Грузия, т. е. на Самачабло (Южна Осетия) и на Абхазии, на японските острови, на части от финландската и естонска територия.

Съвсем смехотворно обаче звучи, когато на 9 май изискваме благодарности и аплодисменти от поробените от нас народи: от украинците, естонците, литовците, латвийците и молдавците. За тях този ден е ден на национална трагедия. За Грузия и за Чечения – също. На този ден зад тях безвъзвратно се затръшна вратата на съветската клетка и те станаха роби на Сталин и на НКВД. След като си развърза окончателно ръцете НКВД се зае със свежи сили с наказателните операции срещу украинските и литовските въстаници. Четете Солженицин и Леонид Бородин! Гледайте филма „Вишневи нощи“! Западна Украйна се сражава до 1956 година, западноукраинците поемаха към ГУЛАГ на цели райони. А ето, че сега провокаторите от отряда „Москва-Севастопол“ им се тръснаха с червени флагове и със сталински портрети с надеждата, в меллето да сгазят няколко ветерана и да поквичат от удоволствие.

Партията на Олег Тягнибок “Свобода” много израсна в моите очи. Тя и лвовските градски власти отстояха националното си достойнство. В Украйна да се участва в тържествата в чест на 9 май (също както и в Молдавия, в Грузия, в страните от Балтика и в Източна Европа) е знак за национална измяна. И георгиевските лентички с червените флагове – също.

А руският консул просто ме потресе. Задача на дипломатите е да гасят конфликтите, а не да ги разпалват. Той заслужава да бъде отзован и изпратен директно в Мека. Нека там се опита да гори Корана край главното им светилище. Или да го пратят в Ню Йорк, нека там да полага венци на Ground Zero в почит на загиналите при атаката на Кулите терористи. Да поднасяш венци пред паметника на войните поробители в Лвов е акт, аналогичен на предложените от мен два хепънинга. Добре ги учат нашите бъдещи дипломати в МГИМО, няма що.

Изобщо, не е ли време нашите съветохолици да престанат да си търсят навсякъде хазари, на които да си отмъщават. За тези глупости история вече си е отмъстила. Но тя си е отмъстила именно на нас. И, съдейки по стилистиката на 9-ти май 2011, Русия се е грохнала в гроб, безкрайно по-дълбок от бункера на Имперската канцелария в Берлин.

И няма какво да влечем на нашето погребение и лвовските граждани. На тях, току виж, им предстои сватба с европейски сватове…

---

Превод Милен Радев – от grani.ru

 

Илюстрация по "Ние, врабчетата" на Йордан Радичков взе голямата на града от конкурса на "Малкото голямо четене". Нейният автор Йоан Йоцев от Детската школа по Изобразително изкуство към читалище „Цанко Церковски”, гр. София, е само на 7 години, но вече може да се радва на своята награда - електронен четец от партньора на кампанията М-тел. В състезанието се включиха над 3000 рисунки на деца от цялата страна на възраст от 5 до 18 години.

Джейн Костело е съвсем млада, а вече е един от най-продаваните автори във Великобритания. Книгите й, които самата писателка определя като "романтични комедии", завладяха сърцата на хиляди жени, а вече могат да бъдат закупени и у нас. Именно заради представянето на един от романите си - "Нежененият ми приятел", Джейн гостува в България и междувременно се съгласи да сподели с Валентина Маринова как пише, какво я вдъхновява и има ли по-специална връзка между автора и неговите персонажи.

В нощта на 14 срещу 15 май у нас за поредна година ще се състои инициативата „Нощта на музеите“. Участие в нея са заявили 68 национални, регионални и общински музеи – с 28 повече от миналата година. Освен традиционните изложби, прожекции и концерти, посетителите ще имат възможност да присъстват и на редица литературни събития.

Специално за читателите на „Аз чета“ решихме да извадим списък с най-интересните събития на 14 май. Разбира се, започваме със столицата, където ще е най-"напечено".

Революцията в Йемен е със забавен ход, но изобщо не е спряла.

В продължение на три месеца, младите демонстранти по улиците на Йемен са игнорирани от президента Али Абдула Салех, който отказва да остави президентския пост. За сметка на това, протестиращите стават все по-организирани и целта е ясна – сваляне на режима в Йемен и национално единство.

В този дух, витаещ в Йемен, един млад йеменски режисьор, Сара Ишак, направи едно видео с петима млади активисти  - блогър, фотограф, актьор, онлайн активист и писател. Вижте го (на английски):

 

 

Естония е номер едно, естествено – с цели 8% икономически растеж на годишна база. Гърция е най-зле (естествено) – със спад от почти 5%. България е по средата с 2.5% икономически растеж.

Страните с големи дефицити, дългове и проблеми със стабилността се справят най-зле (Гърция, Португалия, Румъния, Испания). Това трябва най-после да убие вярата в ползата от дефицитите. Единствената страна с бюджетен излишък (Естония) се справя най-добре. А уж бюджетната дисциплина пречела…

Блогът за икономика 2011

В ранните часове на 12 май, 21-годишен жител на Бангладеш е бил нападнат с нож в квартал Патисия, след което починал от раните си.

Нападателите са активисти на крайно десни групи, които предприеха няколко нападения над имигранти в Атина пред последните дни. Очевидци съобщават, че е имало по-голямо нападение в централните райони на Атина, като след погром са ранени 17 имигранти, които се намират в момента в болница.

В Плевен пък, скинари пребиха туркиня, заради забрадката й. “Атака” готви инициатива срещу джамията в София.

 

Видео от погрома в Атина:

 

Ето че доживяхме аз да защитавам министър от кабинета ГЕРБ. Единствената ми утеха е, че всъщност защитавам не него, а истината. А истината трябва да бъде защитавана, тъй както опитите на хората да мислят със собствените си глави трябва да бъдат поощрявани.

Едно изказване на Трайчо Трайков от тази седмица разгневи борците за правда по форуми и социални мрежи. Икономическият министър каза: „За България е по-добре да има сива, отколкото никаква икономика” и си навлече всеобщата омраза и презрение на коментиращите. Аз пък също съм на мнение, че е по-добре да има сива икономика, отколкото никаква. Забележете че това е теза, твърде различна от тезите „сивата икономика е хубаво нещо” и „предпочитам сивата икономика пред бялата”. За да бъдат коректни, критиците на министъра първо трябва да застанат на позицията „За България е по-добре да няма никаква икономика, отколкото сива”, да я защитят и тогава да заклеймят изказванията в подкрепа на обратното.

Прави се и друга грешка. Към сивата икономика се причислява например контрабандата. Не, тя не е сива икономика, защото е черна. Сивата икономика не се занимава с престъпна дейност, само не си плаща на държавата това, което държавата си мисли, че й се полага. И обикновено го прави, за да може да плати на работниците си повече пари за сметка на разните видове осигуровки. Никой не казва, че това е хубаво и че от това не страда цялото общество, включително и онези 450 000 чиновници, чиито заплати се формират от принадената стойност, създадена от оставащите не повече от 750 000 работещи българи. А иначе, за да има сива икономика, е виновна единствено икономическата политика на правителството, което и да е то. Бизнесът предпочита да е на светло и ако му се предложат разумни и приемливи условия за това, ще стои на светло.

И като стана дума за цветовете на икономиката, не мога да не се замисля за цветовете на политиката. Те в преобладаващата си част са оттенъци на кафявото. От тъмно кафяво с червен нюанс на лютеница до зеленикаво-кафяво, което се е получило като към жълтеникаво-кафявото на детската пролет се е прибавил бледосинкавият оптимизъм на парламентарното мнозинство. Има хора, които се питат дали изказването на Трайчо Трайков няма да му навлече и един много по-страшен и божествен гняв от гнева на редовите коментатори – онзи на Бойко Борисов. Според мен обаче въпросът не е дали премиерът ще се разгневи от волнодумството на министъра, а дали на министъра му пука от това. По всичко личи, че Бойко Борисов ще се откаже предсрочно и от мандата си на министър-председател, за да се кандидатира за президент. Това поставя министрите му в тревожна ситуация. На кого ще ги остави! Какво ще правят самички! Затова съм сигурен, че в момента мислите им не са заети с нищо друго, освен със сметки и планове за политически живот без Бойко. И първа точка в тези планове е да го „ритнат”, когато вече няма да им е началник, за да се опитат сами да извървят пътя, който са поели, влизайки в министерските кабинети.

Съвсем друг е въпросът защо му е на Бойко Борисов да се кандидатира за президент. Политолозите правят сложни анализи какво щеше да е това, ако не стане онова, а пък стане другото и дали няма да е по-добре да стане третото. Според мен трябва да приложим бръснача на Окам и да приемем най-простото обяснение. Мотивът на Бойко Борисов да се кандидатира за президент би бил любопитството за заеме пост, който досега не е заемал, пък и да продължи живота си в политиката с още пет години, които не е невъзможно да се окажат и десет. Проблемът на гербаджиите пък е, че вече ореолът на лидера им толкова се е свил, че не ги огрява с ласкавите лъчи на популярността, тоест минаха времената, когато Бойко Борисов можеше да посочи някого и да каже: „Гласувайте за него, все едно гласувате за мен!”. Иначе казано, голяма е опасността да се окаже, че единствената що-годе избираема за каквото и да било личност от партия ГЕРБ е нейният лидер. Ах, колко недалновидни бяха депутатите на Борисов! Как пропуснаха да приемат закон, според който един човек може да бъде едновременно кмет на София, министър-председател и президент! Но, както казва електоратът, кой спал – спал! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

По-близките ми хора знаят за особения ми афинитет към числото 13. Когато пък датата се пада в петък, всичко е още по-хубаво. Затова изчаках един ден с обявяването на една полезна (надявам се!) книжка със съвети в помощ на току-що навлизащите в PR и маркетинг сферата. Все пак и на “старите кучета” някои неща може да са им полезни, така че разгледайте!

“Специалистите за младия маркетинг” е амбициозното заглавие на един проект на Тихомир Петров. Като един от “специалистите” ми беше доста приятно да съм част от екипа и да дам своите 2 цента по темата, отредена ми от Тишо. Няма да ви разказвам надълго и нашироко какво може да прочетете вътре – това, накратко, са основополагащите идеи по съответната тема, пречупени през призмата на нейния автор. А ето ги и тях:

• Поли Козарова запознава с основните понятия за същността на маркетинга и ролята му, разликата и общите позиции между маркетинг и PR, както и още няколко интересни въпроса;
• Радослав Цонов показва какво е модерният PR, къде е етиката в него и как Евгени Минчев се вписва във всичко това (ха, привлякох ли ви вниманието вече?!);
• Моя милост се включва в книгата с малко съвети за блогове: защо трябва да ги имате, с какво могат да са полезни за корпоративни цели и personal branding и какви стратегии за събиране на аудитория можете да използвате;
• Жюстин Томс дава бърз курс по социални мрежи и как те да служат на маркетинга. Ще четете не само за инструменти, но и за самата философия за ангажиране на потребителите и създаване на общност.
• Евгени Йорданов печели интереса с плашещата, но изключително важна тема SEO. На човешки език той дава съвети за оптимизация на сайтове, контекстуална реклама в Google и още много неща, които изглеждат сложни, но са адски логични.

Ами, освен да ви поканя да свалите книгата, не знам какво друго да направя. О, да!!! Като я прочетете (или дори след като я прегледате набързо), оставете един коментар, за да знаят авторите накъде да се развиват и на какво да наблягат в бъдеще!

Свалете книжката оттук. Приятно четене!

Още по темата:

1. Съвети по дигитален маркетинг от Херман Сакристан
2. Ефективните маркетолози и ефективните кампании
3. Съвети към "малките"

Валентина Маринова изчака с нетърпение времето до срещата си с Джейн Костело, за да й зададе своите въпроси и не пропусна да я попита за част от читателските й навици. Така че докато вие очаквате цялото интервю с хитовата британска авторка в петък следобед, вижте как чете Джейн Костело.

Как четете? По една книга или по няколко наведнъж?
Чета само по една книга. Обожавам четенето, но за съжаление напоследък не ми остава толкова време за него. Иначе чета всяка вечер – четенето е сред любимите ми занимания.

---

Подчертавате ли си пасажи от книги? Преписвате ли си любими цитати?
Не. Чета за удоволствие и забавление. Това, което ми харесва най-много в книгите, е, че ти позволяват да избягаш в един различен свят, който може да няма нищо общо с реалния ти живот. Освен това, за разлика от филмите и телевизията, книгата ти дава възможност да проникнеш в съзнанието на героите много по-дълбоко.

А как решавате коя книга да прочетете? Разчитате на приятелски препоръки или четете анотацията на гърба на четивото?
Мисля, че е комбинация от двете. От една страна, винаги си заслужава да се прочетат книгите, които приятелите ти препоръчват, а от друга, ако видя ревю във вестник или списание, също бих прочела конкретно заглавие. Освен това когато вляза в книжарница и си харесам книга, чета анотацията отзад и ако текстът там ме грабне, си я купувам.

Днешният ни петъчен пътепис отново няма да ни води надалеч – отиваме към Райското пръскало в Стара планина, а водач ще ни бъде Ласка. Приятно четене:

Водопад Райското пръскало (Стара планина)

Посвещавам на Цанка, Гошо, Тошо, Кольо, нинджите, СИП 1977 и всички знайни и незнайни туристи, които са оставили имената си по вековните буки, за да радват идващите след тях туристи.

До Райското пръскало

Явно сме на тема водопади тези дни. Онзи беше Сливодолското падало, а в събота поехме към Райското пръскало. Имахме заплануван час на тръгване, най-късно 9:00ч., който естествено не успяваме да спазим, и с около час закъснение поемаме към Калофер.

Разстояния

• Разстоянието Пловдив - Калофер е около 65 км и отнема около час и двайсет минути.
• От София има три маршрута. Според Google средно време за достигането до Калофер e около 2:30ч. (155 км по подбалканския път - бел.Ст.)

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Не знам точните координати на Райското пръскало, затова маркирам Калофер – ако някой ги знае, да пише - ще ги коригирам – бел.Ст.)

Калофер

Няма табели указващи посоката към местността "Паниците", където трябва да оставим колата и да поемем пеша към водопада. Най-лесният вариант винаги е бил питането и след кратък, особено ароматен разговор с местния пияница се насочваме към "Паниците" по асфалтов път, който събуди асоциации у нас за „лунен пейзаж”.Най-лесно до "Паниците" се стига като на влизане в Калофер поемете към Манастира и еко-пътека "Бяла Река. След около километър пътят се разделя на две, наляво за еко-пътеката, а за "Паниците" поемате надясно. Другият вариант е GPS.

Местност Паниците

След около 20 минутно майсторско шофиране достигаме до последните в района бунгала на курортния комплекс „Паниците”, където оставяме "Тотка" (Пежо 106) и поемаме към началото на пътеката, която се намира „Веднага след последната ограда в ляво”!

11:37 "У-упс, изненада-а"!

Оказва се, че ще трябва да изкачим близо четиридесет и пет градусов наклон, краят на който не се вижда. Стръмно е, но нали за това сме дошли. Не сме от страхливите, а и имаме претенции, че сме във форма. Поемаме въздух и тръгваме нагоре. Групичката след нас, в оптимистично градско облекло и обувки се отказа доста бързо. С бодра стъпка си спретнахме един умерен и изпълнен с "героични" пози марш. Бяхме още в началото на прехода когато установихме, че е крайно необходимо да си замятаме езиците на рамо, за да не ги настъпваме. Точно тогава открихме и предимството на така наречените „туристически щеки”( в нашият случай по две подходящи на вид и на тежест тояжки). Препоръчваме ги горещо за по-сериозни преходи! След първите, опитващи се да ни „стреснат”, природни предизвикателства пътят стана доста по-приятен. От ляво в ниското се вижда манастира на „Бяла река”, а връх „Ботев” е пред нас. Някъде под върха е и крайната ни цел -

Райското пръскало

След едно от поредните нетърпеливи вглеждания в далечината, за да видим къде ни води пътеката, с тайната надежда да не е стръмнина, която е в дясно от нас, видяхме и „Пръскалото” за първи път. Водопадът се виждаше, а разстоянието не беше малко и този факт ни амбицира доста сериозно.

Това което последва ще го разкажа кратко:

• надолу- надолу и после,
• нагоре - нагоре - нагоре - нагоре - нагоре!
• малко надолу
• и пак нагоре

Единственото оправдание на майката природа за „напъните”, с които ни уреди е, че ни се показа във всякаква форма и цвят. Пътят ни водеше през вековни букови гори с огромни дървета. На няколко пъти прекосявахме буйни планински потоци, образуващи красиви водопади. Птиците ни пееха серенади, а слънцето срамежливо се провираше през клоните на дърветата. През цялото време имахме чувство, че сме в някакво нереално приключение. Все още изпипвам детайлите по поетичното описание на преживяванията си затова ще оставя вие да прецените сами:

Водопади

По време „спуско-изкачването”, температурата ви се променя многократно (на места духа доста силен вятър), добре е да сте подготвени с дрехи, които лесно се събличат и обличат, защото това действие се налага многократно. "Еха, колко яко". По пътя срещнахме семейство с бебче на не повече от година. Мама носи, а тати снима. Малката кротушка си стоеше спокойно в раницата и дори ни поздрави с едно срамежливо "хехе". За малко да се изсипя по пътеката обръщайки се постоянно да се порадвам на малката туристка. Започваме да се спускаме през буковата гора. Срещнахме още няколко групички туристи, но всички се връщаха от хижа Рай. До този момент, отчетохме, че прехода не е лек, но не е и нещо чак толкова страшно. Прекосяваме поредното мостче и се изправяме пред надпис "Минете на първа предавка". Поглеждаме и виждаме, че следващата отсечка си е отново сериозно нагоре. Поемаме въздух, пооправяме раниците и тръгваме с амбициозна стъпка нагоре.

На половината път срещнахме двойка на средна възраст, която слизаше от хижа "Рай". Погледнаха ни весело и ни казват " Не остана. Еееееййййй там горе, където се вижда просветление, излизате от гората и почти сте стигнали". "Толкова ли ни личи?" - питам аз и се правя гримаса наподобяваща усмивка. Усмихваме се един на друг, пожелаваме си хубави празници и продължаваме всеки в посоката си.

Уф, най-после стигаме поляната след гората. Звучи сякаш сме били на разходка в парка, но не вярвайте. Не е страшно, ама си е ЗОР! [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Зор :)"][/caption] 15:38 Остават няколкостотин метра до

хижа "Рай"

и за наше щастие пътеката е надолу. След 5 минутки се озоваваме на поляната пред хижата. Посреща ни идилична гледка: огряна от слънцето поляна, дим от комина, разпъната палатка, веещи се чаршафи. За момент се замисляме дали да спрем и да си починем преди да се изкачим до водопада, но познавайки себе си (веднъж седна ли няма ставане), предлагам да не спираме и директно поемаме към последното "нагоре".

Райското пръскало

"Кой я предложи тази щуротия" - питам невинно аз, спирайки на всяка втора крачка. Иде ми да се тръшна на земята и да не мръдна. Е това вече е черешката на тортата. Последната отсечка до подножието на "Райското пръскало" ни отне почти 40 минути. Реално разстоянието не е много, но наклона си е направо обратно отрицателен. Въпреки това упорито, стъпка по стъпка, всъщност по-скоро лазейки нагоре, стигаме подножието на водопада. От далеч изглеждаше внушителен, но отблизо Райското пръскало отнема дъха в буквален и преносен смисъл. Водата пада от цели 125 метра височина, а водните капки се разпръскват наоколо и достигат до нас. В подножието на водопада все още има сняг и няма как да стигнем максимално близо до него. Задоволяваме се с установяването на една по-далечна скала и гордо се отпускаме в заслужена почивка и възхищение.

[caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Край Райското пръскало"][/caption]

16:20 Почивка

Солидна фото сесия, размяна на думи с колегите туристи и поемаме надолу към хижа "Рай". Преди да тръгнем бях поразровила няколко блога търсейки информация и в единият от тях прочетох, че бобеца, който хижаря готви бил несравним, затова още преди да махнем раниците, си поръчваме по купичка боб и дружно нападаме. Не знам дали бобът е вкусен или ние бяхме гладни, но вярно това беше едно от най-вкусните ми хапвания в последно време. Сваляме обувките и се излягаме на поляната пред хижата за кратка почивка преди да поемем по обратния път. Слънцето се скрива и веднага захладнява. Дааа, време е да ставаме и да тръгваме на обратно.

17:17 Надолу

Колко добре звучи "надолу", но въпреки звученето дори и надолу си е трудно. Обратният път ни отнема около 3 часа и около осем стигаме до колата. Много доволни, уморени и вдъхновени се качваме на колата и се запътваме към Пловдив. (Като си помисля, в началото на прехода планирах да да стигнем и връх Ботев, но…..друг път).

На следващия ден - Великден

А аз си мислих, че съм във форма. Ставането тази сутрин не беше от лесните. Не знаех, че имам мускули и около глезените. Доста болежки имам, но пък ми напомнят за прекрасния ден и успешния преход. Още пътеписи от близки места:

1. Из Стара планина
2. Едно есенно почистване в Стара планина
3. Македония: Изкачването на Кораб планина
4. Съботно- Неделна разходка из Кораб планина – Македония и Албания с изкачване на първенеца й – връх Кораб – 2764 м
5. Ниагарски водопад (Niagara Falls)
6. Из Южен Джендем (край Калофер)

Продукти:
1 агнешко бутче /плешка/
3- 4 червени домата
1 връзка зелен лук
2 моркова
7- 10 лападни листа
1/2ч.ч. ориз
1/2ч.ч. жито
1ч.ч. пресни гъби
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1ч.л. захар
1/2ч.ч. червено вино
1к.ч. бренди
2- 3 зърна бахар
пресни листа от
джоджен, девисил,
калоферче

Приготвяне:
Оризът и житото се накисват за едно денонощие във вода. Месото се размразява и измива. Слага се в дълбока тенджера. Налива се вода колкото да покрие парчето месо. Добавя се 1к.ч. бренди. Вари се под капак и на кротък огън. След 60 минути е готово. Месото се изважда, а бульонът се прецежда. Гъбите се измиват на течаща вода. Запазват се цели. Отедлят се пънчетата от шапките. От пънчетата може да се приготви супа. Морковите и стръковете зелен лук се почистват. Режат се на кръгове. Взема се тава за печене. На дъното се разпределя житото и ориза. Отгоре се слага парчето месо. Около агнешкото се разпределят гъбените гугли, морковените и луковите кръгчета. Ястието се полива с 1ч.ч. червено вино. Доматите се стържат на ренде. Полученото пюре се обърква с 1ч.л. сол, 1ч.л. захар и 1ч.л. червен пипер. Към него се добавят 3ч.ч. прецеден агнешки бульон. Обърква се с лъжица. С получения сос се полива яденето. Добавят се 3 зърна бахар и 2- 3с.л. мазнина. Тавата се покрива с фолио за печене. Гозбата се пече на умерена фурна 90 минути. Тавата се изважда за да се махне фолиото. Поръсва се със ситно нарязан девисил, калоферче и джоджен. Връща се за допичане още 15- 20 минути. В порцията се поднася отрязано парче месо и задушени зеленчуци.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Избори и енергетика продължават да бъдат двете основни теми в България през последните дни. След като през миналата седмица премиерът Бойко Борисов каза, че всеки българин иска да стане президент, това подхрани допълнително и без друго силните напоследък спекулации, че е възможно той да се кандидатира за поста. Самият Борисов обаче продължава да отбягва директния отговор по темата и дори заяви, че ГЕРБ ще съобщи кандидата си чак през август, а не, както се очакваше, в края на май, началото на юни. В същото време обаче бившият еврокомисар Меглена Кунева, за която вече се знае, че ще се включи в президентската надпревара най-вероятно като независим кандидат, продължава да обикаля страната и да печели точки. В момента тя е облагодетелствана от факта, че всички други партии – по примера на ГЕРБ или поради някакви други сложни съображения – също бавят президентските си номинации.

Настъпилото време на тънки политически игри в България обаче по никакъв начин не отменя необходимостта тя да съществува и да се развива. А явно напоследък все повече хора разбират колко важно условие за това се оказват енергийните въпроси, а оттам и отношенията с Русия, която доминира почти на сто процента българската енергетика. 

- Пламен, напоследък имаше някои развития, които сякаш все повече отварят очите на широката публика за опасностите, свързани с пълната енергийна зависимост от Русия. Може ли да се очаква тази тема да окаже влияние върху резултатите от предстоящите президентски избори? 

- Краткият отговор е – да, може, Фили. Но за да го обоснова в дълбочина, първо да погледнем към някои от нещата, които се случиха и които предстои да се случат. Няма да припомням целия извървян досега път, искам да се върнем само месец и половина назад, в края на март, началото на април. Тогава, при поредните българо-руски енергийни преговори стана ясно, че шефът на НЕК Красимир Първанов е подписал документ, който задължава България да финализира преговорите за АЕЦ “Белене” до началото на юни. Разразилият се скандал стана повод да се чуят от обществото силно отрицателни мнения по темата на различни специалисти – енергетици, икономисти, политици. Появи се авторитетен граждански комитет против изграждането на “Белене” и активно заработи, за да информира обществеността за опасностите от проекта. 

- С други думи – започна да се събужда някаква гражданска активност, която едва ли ще заглъхне до изборите и не може да не се отрази на техните резултати….. 

- Да, Фили, но нещата не спират до тук. Още масло в огъня наляха някои документи на американското посолство в България, публикувани в края на април от свързания с Уикилийкс електронен сайт Биволъ. От грама на бившия американски посланик в София Нанси Макълдауни става ясно, че в телефонен разговор, проведен през есента на 2009 година, руският премиер Путин е оказвал недопустим натиск върху българския си колега Борисов. Той го е заплашил със спиране на газовите доставки за страната, ако България не придвижи напред големите енергийни проекти с руско участие.

Вероятно, разбира се, нещата не са казани така директно и недипломатично, но очевидно Бойко Борисов правилно е схванал намека. 

- Пламен, нашите слушатели в Австралия закономерно ще попитат откъде  американските дипломати знаят такива подробности за един телефонен разговор между премиери на две независими държави, който би трябвало да е конфиденциален. 

- С право ще го зададат, Фили, но отговорът е твърде лесен – самият Бойко Борисов, явно притеснен от случилото се, веднага е поискал среща в американското посолство, на която е разказал подробности и е поискал помощ. И тук няма да се спирам на последвалите развития, които са твърде дълги за обяснение. Важното е, че изнесената сега информация за този случай сякаш повдигна булото, упорито налагано от различни кръгове в България, включително от самия премиер Борисов, върху политическия аспект на руските енергийни проекти. Вече никой не може да твърди, че те са чиста икономика и ние ще подхождаме към тях само икономически прагматично. Вече всеки отговорен фактор в България, което включва и кандидат-президентите по време на кампанията, ще трябва да изложат и вижданията си по политическата страна на темата.

Това е втората силна връзка на енергийните с предизборните развития, както и с резултатите от самите избори. Доколко силно ще повлияе третата връзка, ще стане ясно след броени седмици, непосредствено след първи юни, когато изтече срокът на преговорите за “Белене”. Докато български официални представители продължават да твърдят, че подписаният от бившия шеф на НЕК Красимир Първанов договор не обвързва с нищо страната, то руските представители казват, че след тази дата повече няма да се занимават с България, ще прекратят проекта и ще си търсят неустойките от международен съд. Впрочем, според тях неустойките възлизат на близо милиард лева, което не може да не притеснява бедната и притисната от криза България. 

- Пламен, от кандидатите за президент, които вече са известни – Волен Сидеров от партия Атака и Меглена Кунева като независим, има ли вече коментари по тази тема? 

- Не, Фили, и това е напълно разбираемо. 

- Защо, темата очевидно е актуална и те могат да я използват по един или друг начин. 

- Теоретично да, но практически – не. От една страна, след последните развития, те и двамата не биха могли да се обявят чак толкова открито в полза на руските интереси, това би ги лишило от гласовете на много избиратели, които, както казах, в момента сякаш се движат повече в обратната посока на разбиране на нещата. От друга страна, точно тези кандидати не могат – по-скоро, не искат – да спечелят политически дивиденти по другия начин, като се обявят открито против руските проекти. 

- Защо? 

- И друг път съм споменавал, Фили, но да си забелязала някога “националистът” Волен Сидеров да е казал и една дума срещу руския натиск спрямо България? Не си, пък и никой друг не е забелязал. Човекът, който громи страстно турците заради миналото, циганите заради настоящето и евреите заради всичко, никога не насочва мерника си към представителите на руската политика и дипломация, които на моменти се държат демонстративно нагло, сякаш България продължава да им бъде някаква Задунайска губерния, а не е независима европейска държава.

Що се отнася до Меглена Кунева, колкото и сега да се стреми да се представи като независим кандидат, всички я свързват пряко с бившата царска партия НДСВ. А именно това е партията, която всъщност, мисля че беше през 2002 година, отвори отново кутията на Пандора. Тоест, без България тогава да имаше каквато и да било  обществена, икономическа или енергийна нужда, тръгна да води преговори с руснаците за изграждането на “Белене”. Кой им е подсказал това, каква далавера са очаквали царските хора и други подобни въпроси все още висят във въздуха, макар никой да не ги задава. Но ако Кунева тръгне да обсъжда темата, вероятно ще бъдат зададени точно на нея. 

- Пламен, като спомена, че до този момент са известни само двама от кандидатите за президент, защо останалите по-значими партии се бавят? 

- Тъй наречената традиционна десница, Фили, се подготвя за вътрешни избори на 19 юни, когато трябва да стане известен общият им кандидат. СДС издигнаха Румен Христов, ДСБ – Светослав Малинов. Според мен по приемлива като качества изглежда кандидатурата на Малинов, но по-вероятно е да бъде избран Христов. Това звучи малко странно, но веднага обяснявам. Смята се, че Румен Христов има завоалирана подкрепа от страна на ДПС. При избрания отворен вариант на вътрешните избори, в които могат да гласуват всички граждани, а не само членовете на двете партии, очаква се именно хората на ДПС да дадат рамо на удобния за тяхното ръководство кандидат.

Най-голямата опозиционна партия – БСП, от няколко месеца пък сякаш води война на нерви с управляващите от ГЕРБ. Социалистите казват, че ще обявят своя кандидат след като видят техния, защото основната им цел на тези избори е победа именно над ГЕРБ. Дали обаче в тази война ще издържат техните собствени нерви, ако ГЕРБ наистина отложи номинацията си за август, както заяви премиерът Борисов, засега не може да се каже. Освен това се знае, че в БСП се водят силни вътрешни борби за името на техния кандидат. Сблъсъкът е между интересите на сегашния им лидер Сергей Станишев и бившия им лидер Георги Първанов. След като очевидно не успя да спечели влияние с проекта си, наречен АБВ, Първанов има нужда от политическа сила, с която да запази влияние върху процесите в страната, след като вече няма да е президент. 

- А защо ГЕРБ, които са млада партия и не би трябвало да имат проблеми в това отношение, толкова се бавят с името на своя кандидат-президент? 

- Това, че са млада партия , Фили, не означава, че нямат проблем с кадрите. Напротив, известно е още от самото начало, че те имат такъв проблем. Освен това пречат и самите вътрешнопартийни механизми на управление, доколкото ГЕРБ има доста по-изявен лидерски характер от стандартите за нормална дясно-центристка формация. Третият фактор, който е свързан с втория, е очевидното объркване, което цари в самата партия. Тя трудно се справя с многопосочните и сложни, но едновременни действия и реакции, които българската ситуация в момента изисква. Не случайно премиерът Борисов напоследък постоянно призовава да бъде оставен на мира, за да се концентрира върху важните според него дела. Само че това няма как да се случи и е видно, че в ГЕРБ щом лидерът зацикли, зацикля и цялата партия.

Не бива да се забравя също възможността – която според мен дори е много съществен фактор – Борисов да изчаква развитията именно по темата енергетика и отношенията с руснаците, за да реши дали сам да се кандидатира или ГЕРБ да издигне друг човек. Дори само представата за подобна зависимост от поведението на външна сила никак не утвърждава статута на България като суверенна европейска страна, но какво да се прави, за съжаление – такива са реалностите.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Направете си мини табло за времето – с цветни картончета, които се сменят в зависимост от това, какво е времето: слънчево, облачно…дъждовно:)

Разпечатайте двата листа, оцветете ги и изрежете.

Ние подлепихме листовете на картон, за да станат по-твърди.

Всяко картонче влиза в прорез, който сме направили предварително.

Днес времето е …..

Вижте още картинки, свързани с времето:

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.