Алпите – на гости на мармотите

Ден 7-ми 28.08.2009г. И пак завръщането Вечерта като се настанявахме в хотела видяхме карта с замъци по крайбрежието до Триест. Естествено това веднага промени плановете заа деня и поехме първо към

замъка в гр.Duino

Този замък датира от 1400г. и е бил собственост на семейство Wallsee. Красив замък точно на брега на морето

    Продължихме към

следващия замък – Miramare.

  [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Построен e през периода 1856-1860 за резиденция на австрийския херцхерцог Максимилиан - бъдещ император на Мексико, и съпругата му Шарлота Белгийска. След смъртта на император Максимилиан I дворецът е изпозлван за резиденция на австро-унгарското императорско семейство при посещенията му в Триест. След Първата световна война дворецът става собственост на италианското правителство, което връща в двореца голяма част от обзавеждането и ценностите, евакуирани по време на войната във Виена. През 1943 г. е превърнат в германско училище за офицери. През 1945 г. в него се настанява командването на новозеландските части на генерал Фрейберг и щабквартирата на VIII британски корпус, а от 1951 г Мирамаре е използван като щабквартира на американски гарнизон. През 1955 след мащабна програма за реставрирането на автентичния вид на стаите и парка на Мирамаре, дворецът е превърнат в музей. Този замък наистина е доста голям, с много красиви градини и малък зоопарк с различни тропически птици и други животни.

      За първи път видях и колибри, а най-вълнуващото беше, че е направено нещо като

малка тропическа джунгла

и вътре са всички животни, а човек спокойно се разхожда между тях, без да са поставени някакви ограждения или клетки.

      Вече стана обяд и жегата беше жестока. Продължихме по крайбрежието по някакъв панорамен път и така стигнахме до

Триест

Много красив център има града, но за съжаление времето напредна и не можахме да го разгледаме както трябва.

      Така приключихме и с Италия. Сега се чудихме накъде, защото след толкова панорамни пътища и проходи не ни се качваше на магистралата към София. Решихме да увеличим маршрута като отидем в Хърватска на Плитвичките езера. Речено-сторено и

потеглихме към Риека в Хърватска

По пътя през Словения отново минахме доста красив проход, но името не знам, защото отново случайно попаднахме там. /този ден GPS-а много се чудеше какви маршрути избирам и що все завивам не там където ми казва/. Спряхме по едно време, защото странно изгоряха късите светлини на мотора и трябваше да сменям крушка. Докато я сменям, Вики вече беше поръчала в близкото заведение и пак едни дълги обяди, ама те езерата няма да избягат. След Риека поехме покрайбрежието. Много красиво, но пътищата са много натоварени от всякакви туристи – с мотори, каравани, велосипеди, големи камиони, ама те май не са туристи. Пак си стана голяма жега, но след като се отклоних от крайбрежния панорамен път към

Плитвичките езера

градусите малко паднаха, пък то си беше вече около 20.00 часа. Така по тъмно стигнахме до хотел Plitvice. Хубав хотел, но доста и излишно скъп. Ама като не сме проверили предварително какви места за нощувка има в района така се получава. Все пак бяхме на 200 метра от езерата. Изминахме с всички замъци в Италия, през Словения и до езерата общо за деня 315 км. с маршрут Duino – Триест – Риека – Плитвички езера. Ден 8-ми 29.08.2009г.

Езерата

Хубава сутрин, с онази хърватска закуска и пак много слънце. Към 09.00 часа се отправихме към езерата, откъдето тръгваха няколко маршрута. Ние избрахме този, с който се обикалят около 60% от всички водопади и езера. Маршрута започна с корабче, което трябваше да ни заведе до другия край на езерото Kozjak.

 

      Интересно и красиво езеро, в което имаше страшно много риба и водата е кристално чиста. Корабчето ни остави на другия край на това езеро. От тук започна и ходенето пеша, което отне около 2 часа. Гледките с

многобройните малки водопадчета

бяха много хубави.

    Ходенето не беше проблем, защото пътеката минава през гората и беше прохладно.

        Стигнахме и до

най-големия водопад

    От тук нататък започна изкачването по пътека до спирка, откъдето се хваща влакче, което ще ни отведе до входа за езерата и близо до хотела. Пътеката беше също с обратни и стръмни завои, но вече им бяхме свикнали.

        Така за около 4 часа обиколихме този маршрут. Беше 13.30 часа, температурата 33 градуса, но

трябваше да тръгваме,

защото отново нямахме идея къде ще стигнем и къде ще нощуваме. Тук вече още преди магистралата времето ни изненада, като температурата рязко се понижи до 15 градуса, появи се силен вятър и ситен, но мокрещ дъжд. Пак се наложи да правя онова сложно упражнение с обличане на дъждобран и хилядите чупки свързани с него. Чудя се какво ли ще стане някой път, както се гъна да се обличам, да се схвана нещо. Голям майтап ще падне. Така вече екипирани започна голямото каране по магистрала, която преди Загреб беше с километрични колони задръстване, но така и не разбрах защо. Карането по магистрала е скучно, но като вали дъжд е и досадно и както пишеше на предупредителните табели в Хърватска - „Klicavo”. Около 18.00 часа започнахме да се оглеждаме за мотел за нощувка. Така от място на място стигнахме и до Сърбия. Минахме границата, на която в обратна посока пак видях онези пингвини, ама този път не можаха да ме хванат. И пак продължихме да търсим мотел и пак ту този, ту онзи, та накрая в

Белград

Там голям град, непознат и нямам и представа как стигнах до едно кръгово движение, търсейки центъра, където Вики видя

хотел „Славия”.

Там и спряхме за нощувка. Ужасен хотел, но пък за сметка на това до него открихме прекрасно заведение. Ето и кръговото, до което нямам представа как стигнах.

      Е за днес това беше, а километрите се събраха 529км с маршрут Плитвички езера – Загреб – Белград. Ден 9-ти 30.08.2009г. The END В този ден нямаше нищо интересно. Оставаха ни около 400км. до България и решихме да не се отбиваме никъде. Времето беше студено с максималните си 16 градуса. Качихме се на магистралата и така до нашата граница. Малко ми беше тъпо, че се прибираме, ама нямаше как. Ето и обща представа на цялото пътуване, а по-долу слагам и трака, в който могат да се разгледат всички онези прекрасни панорамни пътища. [caption id="attachment_24338" align="aligncenter" width="717" caption="На мотор из Алпите - маршрутът"][/caption]    

Общо

километрите се събраха 4119км. От всички държави най-много ме впечатли Австрия. Там всичко е красиво и с удоволствие бих поживял в някое австрийско село. Впечатлиме и колко много мотори се карат, като за моя радост най-караната марка е БМВ във всичките му модели и години на производство. Имаше и доста R100GS. Другите мотори, които много се карат са SUZUKI V-Strom, след това HONDA Goldwing, Honda Transalp и всички останали по малко. Общо взето се карат повече мотори от тези, на които казваме спорт-турист. За това пътуване

единствено трябва, ако някой тръгне, предварително да провери цените на хотелите

и други места за спане. Има много хотели, къщи за гости, бунгала, но в нашия случай доста често плащахме скъпо, точно заради липсата на информация предварително. Друг е въпроса, че ние обикновено правим един маршрут, а после минаваме по съвсем друг, но все пак мисля, че може да се планират нощувките. Важно е и да се пътува по картите, които се продават в съответната държава, защото са най-пълни. Няма граница, която се минава по-бавно от нашата и това при всяко пътуване ми помага бързо да се върна в реалността, а не още една седмица да гледам замечтано. Ето и линка към снимките http://htftp.domainbg.com/boiko73/SNIMKI/ALPITE-2009/ А ето и линкове пак към същите снимки, но се разглеждат по-лисно. http://picasaweb.google.com/boiko73/ALPITE2009I# http://picasaweb.google.com/boiko73/ALPITE2009II# http://picasaweb.google.com/boiko73/ALPITE2009III# Това беше. Сега се чудя къде и кога ще е следващото :) Край Автор: Бойко Терзиев Снимки: авторът   Други разкази свързани с Алпите – на картата: