Бархалиун, Nord-Liban, 18-19 юли 2011

Докато приготвях някои свои записки относно статия за Ливан, предназначена за един вестник, токът отново спря. Всъщност това е нормално явление, особено в района, където се намирах – Северен Ливан, високо в планините. Винаги, когато електричестовото си правеше шеги, някой казваше: „Добре дошли в Ливан!“. Според мен това чувство за хумор до голяма степен е спестило разни ядове на домакинствата в тази област. И не само в нея, тъй като токът спираше навсякъде в страната.

Очевидно това не притесняваше хората тук. Всяка къща има свой начин, за да се снабди с ток, като най-често това представляваше мотор, пален при подобни случаи на спиране на тока. Шумът от това приспособление е доста силен, но нуждата е по-голяма. Всяко селище пък имаше отделно такъв огромен мотор, който да зарежда с ток къщите по билата, когато държавната мрежа издъхне. Там, където бях отседнал, в къщата на братовчедите ми в Бархалиун, хората, които държаха сградата с централния мотор се бяха скарали за нещо преди някакво време и ние явно не можехме да ги чакаме те да се сдобрят. Липсата на електричество (прекъсването можеше да е за пет минути или за часове) създава някакво романтично и уютно усещане. Най-често отивахме на терасата, където пиехме чай, кафе или сок от черници, придружени от маслени бисквити. Сигурен съм, че ако отида там пак, ще поискам токът да спре, за да мога да се насладя на подобни мигове отново.

Красотата на това да не си турист в Ливан е, че можеш да усетиш много по-добре атмосферата на планинските райони или дори на такива средища на културния и нощен живот, като Библос или Бетрун. По всяка вероятност имаш повече свобода и аз се възползвах от нея, за да мога да видя повече. Бях дошъл по свои, по-скоро професионални причини, но желанието у мен да се разходя и пътувам бе по-силно. Затова и приемах много бързо предложенията за посещение на ризлични забележителности в района на Nord-Liban. Ако започнете подобно пътешествие, ще трябда да сте подготвени за някои емоции, които в никакъв случай не бих нарекъл лоши.

Северен Ливан представлява наниз от малки селища, накацали по планинските била, където се смесваха с алпийски гледки и борови горички. Шосетата си пробиваха път по зъберите, подобно на течението на планинските реки, за да свържат селищата едно с друго. Все още се чудя как с малката кола, която бяхме взели под наем – Kia Picanto – успявахме да стигнем до подобни места, толкова високо в планината (по-късно щях да разбера, че поради голямата си популярност, този модел кола се използва от уличния жаргон сред младите, когато искат да обозначат някоя малка кола). Разстоянията не могат да бъдат измерени точно. Когато сте пътували час по планинските шосета, разбирате, че всъщност са минали само двадесет минути и сте изминали не повече от 15 км. Усещането се допълва от факта, че виждате много населени места през това време, ресторанти, ханчета, паланки и в резултат на това смятате, че едва ли не целият ден е минал в колата. В тези северни райони, наистина всяко планинско било е заселено с отделно селище или от едно и също, но разпръснато по зъберите на ливанските планини. В тази част на страната се намира и най-високото селище в Близкия изток – Бекафра, което носи голяма емоционална тежест за ливанските християни. Тук е роден свети Шарбел, чиито култ в момента е особено силен сред маронитите-християни. Пристигайки в Бекафра, всъщност бяхме хванали края на празненствата, свързани със св. Шарбел – по всички къщи висяха негови изображения, а на площада още личаха следите от среднощните забави. От това, което видях и научих за християните по тези места си мисля, че изображенията, иконите и всичко свързано със светеца не се изкарват навън единствено по време на чествания. Кръстове има по всичко, което може да ги „носи“ – коли, къщи, хора, планински склонове. Затова и не се учудих, когато усетих тази характерна за християните в Ливан примиреност, щом стане дума за вярата им. Култът към св. Шарбел, за мое учудване, се оказа съвсем нов. Винаги съм смятал, че светецът е живял преди поне двеста години, но се оказа, че става дума за средата на миналия век. Дали заради това или друго, но култът към него е особено силен в днешен Ливан и когато има чествания, свързани с него, към родното му място се стичат огромен брой хора, готови да пътуват часове, но да присъстват. Мястото е наистина вдъхновяващо и се радвам, че го посетих. Сега, обаче, мислите ми бяха свързани само с едно – домът на Джубран.

Няма защо да споменавам кой е Джубран Халил Джубран. Името му е известно в цял свят, като негов паметник има дори в Румъния. Есетата му са преведени на различни езици, като в България също имаме един добър брой на негови преведени съчинения, като „Пророкът“ е най-известната му книга. Музеят и къщата му се намират в градчето Бшаре (Бшари), откъдето е и ливанският политик Самир Джаджа, за когото имам други мисли, но ще ги споделя по-късно.

Бшаре поздравява пътниците от другата страна на планинското било. Пътят се вие по билата на ливанските планини. Сякаш, за да покаже колко непристъпен е, и каква магичност съдържа в себе си това място, Бшаре е надвиснал над пропастта, в дъното на която се намира прекрасна долина. Докато седим и хапваме в типично за района заведение, катедралата отсреща сякаш ни привикваше да прибързаме с обяда си и да минем от другата страна. Невероятно място, а още не бяхме стъпили там. Пристигайки в Бшаре се вижда огромната болница, чиято стена, обърната откъм пътя, представлява кръст. В срещуположната посока е пътят за домът и музеят на Джубран.

Винаги съм смятал, че това място ще донесе хубави емоции на всеки, който го посети. И не съм бъркал – запознахме се с една българка, която работи там и вече бе обвързала живота си с Ливан. Невероятна среща, която остави прекрасни спомени в мен. Разказаха ми за изложба на картини от Джубран в Сидни. Когато научих колко са платили австралийците – 600 000 долара – за да могат да пренесат оригиналните творби специално за изложбата, си помислих, че мога да си помечтая такова събития да се случи и в България. Всъщност, в процеса на разговора, ние обсъдихме тази възможност и ако се получи нещо, бъдете сигурни, че ще научите първи.

Самият музей е много добре поддържан, като срещу 5 000 ливански лири (2 или 3 долара) можете да разгледате всичко, което предлага музеят, като ви дават една книжка с представените във всяка стая творби на Джубран– картини, лични книги, мебели и подземието, където Джубран умира, написвайки последните си редове. Освен фактът, че бях посетил това място, т.е. изпълнил една своя мечта, аз останах и с много спомени. Купих си невероятна книга с преведени от арабски творби на Джубран, негови писма и кореспонденции с журналисти – за мен, който е такъв почитател на твореца, това е истинско съкровище. Хората в музея – управителят и българката, за която споменах – ме изненадаха, като ми подариха филм за Джубран. Надявам се, че ще имам възможност да ви го покажа с някоя прожекция.

На следващия ден се случи така, че посетихме две прекрасни места – пещерата Джейта и статуята на Нотр Дам д`Либан. Името й оставям във френския, оригинален вариант, тъй като ми се струва, че на български няма да звучи добре. За пещерата не знам как да опиша атмосферата – уникална е. Не е случайно, че е номинирана за новите седем чудеса на природата (съревновавайки се с нашите Белоградчишки скали). Отново, пристигайки на входа, ме впечатли организацията – никакво бутане, всеки знае реда си, има предлагане на напитки и храни, информационният център може да ви обслужи на английски, арабски и френски, а срещу 8 лв. Си взимате билет, който включва лифт, превоз между двете части на пещерата и разходка с лодка в долната камера на Джейта.

В самата пещера няма възможност да се снима, затова няма как да ви предложа снимки от мястото. Мога да кажа, че това е най-голямата пещера, която съм посещавал. Още щом влезете ще бъдете погълнати от мащабите й. Създава се чувството, че всеки момент пред вас ще оживее един забравен свят, или по-скоро скрит за нас, където живеят различни раси и народи. Толкова е приказно, че се чувстваш като в пътешествие към центъра на Земята. Някъде там долу, се виждат части от подземното езеро, изпълващо най-ниските части на пещерата. Именно там се провежда и разходката с лодка – емоция, която пожелавам всеки от вас да усети!

Ако има в момента единен символ на Бейрут – и за християни, и за мюсюлмани – то това е Нотр Дам д`Либан. Петнадесет тонната статуя на Дева Мария се извисява над Бейрут, откъдето се открива прекрасна гледка към пристанището и курортните части на града. Няма нужда да споменавам, че е пълно с туристи. Това, което е изумително е отново примирението, което изпитват всички, които видях – тихи, без излишни крясъци, смирени пред образа на Девата. Изкачвайки се по стълбите до подножието на статуията, може да видите хора, които плачат – отправяйки молитви към Дева Мария. И за двете религии – ислям и християнство – това място е символ и място за почит.

Нотр Дам д`Либан се намира в селището Хариса, което е в съседство с Бейрут. Самата статуя е дело на майстор от Бетрун, издигната в края на 19 век изцяло от бронз. В подножието й се намира църква, по-скоро параклис, където богомолци могат да бъдат видени да се молят. Всички емоции, които усетих там, някак обърнаха някои представи, които имах за Ливан до момента. Споделих на братовчед ми, че ако намеря утре петрол в двора си, ще предоставя целия кладенец на Ливан, за да могат да зареждат централите за ток и да няма проблеми. Не знам дали шегата ми беше повече от необходимата доза, но той само се усмихна и каза, че: „Би направил много добре, ако стане така. Но, да имаме и целия петрол на света…ако воля нямат онези, които взимат решенията, пак ще бъдем с режим на тока.“ Замълчах.

Калин Терзийски, който след Алкохол написа Лудост (за това ще пиша скоро), от тези ексцентричните хора (из нет-а го наричат "ъндърграунд писател"), които обаче успешно успяват да са себе си въпреки силния натиск на другите, днес ми каза някакви много интересни думи думи за гения. гения (аз дописвам - истинския човек), ...

Проблемът на правителството не е онази полицейщина, която фигурираше в мотивите към вота за недоверие. За да страдаш от полицейщина – трябва да си дораснал до определено ниво. Ако не си, оставаш на равнището на елементарната милиционерщина. Което личи не само от отношението на властта към политически мотивираното бомбаджийство, но и към убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина.

Отначало – малко дефиниции. Полицията има за цел да защитава гражданите и осигурява тяхната безопасност. Защото полиция има там, където се знае, че индивидът е по-важен от държавата – че само той, но не и държавата, има права и свободи. В примитивни страни, в които са убедени, че държавата е по-важна от индивида – там има народна милиция. Нейната задача е да пази държавата, ако трябва – от самите нейни граждани. Затова милицията е силова (насилническа) структура на примитивните държави, докато в развитите страни полицията е орган за поддържане на обществения ред в полза на гражданите.

В крайна сметка милицията няма за задача да разкрива престъпления срещу гражданите и затова положението в България по отношение на престъпността е това, което е.

Автор: ИВо Беров 

Мислех тази трета, последна част от предложението ми за създаване на десен граждански вестник да бъде само делова.

Но има едно обстоятелство, наглед вън от деловия свят, което е в основата и на успеха, а и на провала на едно такова начинание, обстоятелство, което заслужава осмисляне. То не е от вчера. Не е и от оня ден. Не и от по-оня ден. Не е от минали век дори. То е от по-миналия век. А може и да е по-отколешно.

За него може да се съди по няколко описания в книгите „Летопис на смутното време” и „ Кърджилийското време” на Вера Мутафчиева /Ех, защо вече никой не чете наистина увлекателните и поучителни книги от някога/. В тези две книги има описания, които наглед са съвсем странични и незначителни, но всъщност са много показателни.

За началниците и началничеството

Става дума за описанията на това как някога по селата са посрещали пашите, бейовете и другите големи началници.

Разбира се, със съответните признаци на почитание са ги посрещали. И веднага след това – с оплаквания. Въртят селяните калпаци в ръцете си, гледат с тъжни очи към пашата и нареждат как добивите били слаби тая година, как децата гладували, как били притеснявани от разбойници, как били покорна рая и как само на него и на падишаха разчитали да оправи нещата.

Това е просто история (с много технологични вметки и разбира се рецепта), за импровизацията ми върху една торта, вдъхновена от един опитал я на една сватба.

Всичко започна от розите….

Тортата е опитана на една сватба във Франция. Не от мен. От Мишо. Обясняват ми се основните съставки (уловени вкусове) в нея. Намирам информация – тортата е вдъхновение от френския сладкар Pierre Hermé. Пък може и негова да е била, знам ли? Казва се Ispahan Cake. За по-дълго, аз ще я наричам Торта с бял шоколад, рози, малини и желе от личи. Провокирана съм да я приготвя. Намирам различни рецепти със следните основни съставки – бадемови платки, бял шоколад, малини, рози и личи. Не знам как е изглеждала тортата, нито как е била сглобена (подредена). Но искам да я приготвя.

Въпреки несигурността как точно трябва да изглежда тортата, силното желание да я възпроизведа надделя. Имах спомените на Мишо, основните съставки и две избрани рецепти. Мисля си да приготвя две бадемови платки, между които да има мус от бял шоколад с розов аромат, желе от малини и желе от личи.

Някъде трябва да вмъкна и едноименните френски макарони, с които сладкарят неизменно се свързва – Ispahan macaroons - с пълнеж от личи, рози и малини. Много ще ми дойдат приготовленията, а и тези съставки вече са планувани за тортата. Приготвям семпли макарони в розов цвят.

Макароните приготвих по рецептата описана в този пост. Тъй като са малки (нямат и 2 см.) намалих времето за печене на 6 минути. От дозите се получават над 200 такива малки макарона.

Първата партида пекох на две тави във фурната с вентилатор. Забелязах, че в долната тава резултатът беше много добър – макароните бяха здрави и си имаха перфектни „полички“. Втората партида (само една тава) пекох на долна скара с вентилатор и макароните се получиха още по-добре.

Първоначалното решение да приготвя желета от личи и малини изчезна с напредването на деня и лъхащата ме топлина отвсякъде. Съкратих процедурата, като върху белия шоколадов мус подредих пресни малини. Тогава идеята ми се стори доста по-добра, отколкото да ги желирам. По навик (професионална деформация от сглобяване на торти, явно), отгоре сложих втората бадемова платка и в момента, в който го направих се сетих, че имам и желе от личи да добавям. Уф, че съм.. забравих го! Ами, нищо. Ще го сложа най-отгоре. Това ми провали цялата идея за декорацията на тортата. Но както казва Ивелина Иванова – „Всяка грешка е провокация за въображението.“ Понякога дори се получава по-добре.

Завършвам тортата. Наслаждавам ѝ се всеки път като отворя хладилника. (Толкова често ли го отварям!?) Показвам я на Вальо, а той: „Каква е тази сватбена торта?“ Онемявам. Мисията е изпълнена.

Торта с бял шоколад, рози, малини и желе от личи

По идея от Мишо, andaoana.com и kitchenmusings.com

Необходимото технологично време за приготвяне на тората е два дни. На първия ден се приготвят всички съставки и тортата се сглобява наполовина. На втория ден, вече охладената и добре стегнала торта се надгражда и декорира.

Съставки

• 2 бадемови платки – квадрат с размери 23 см.
• сироп от личи (сиропът, в който са консервирани плодовете)
• 1 доза бял шоколадов мус с розов аромат
• 500 гр. пресни малини + допълнително за декорация
• 1 доза желе от личи
• около 80 бр. мини френски макарони за декорация
• захаросани розови листенца за декорация

За бадемовите платки:

• 100 гр.бланширани бадеми
• 100 гр. пудра захар
• 30 гр. белтък, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• 4 яйца, от свободно отглеждани кокошки, разделени белтъци от жълтъци
• 15 гр. (1 супена лъжица) кристална захар
• 40 гр. брашно
• 2 гр. бакпулвер
• 30 гр. краве масло, разтопено и охладено
• щипка сол

Фурната се нагрява на 175°C. Подготвят се две квадратни форми с подвижни стени и размери 23 см. Намазват се с мазнина и дъното се покрива с хартия за печене.

От първите три продукта се приготвя бадемова паста по следния начин: бадемите се смилат фино в кухненски робот. Добавя се пудрата захар и отново се разбиват докато се смесят. Накрая се добавят белтъците (неразбити). Сместа се разбива докато се образува паста. Към нея (отново в робота) се добавят жълтъците. Разбиват се докато се смесят. Получената смес се прехвърля в голяма купа. Добавя се разтопеното и охладено масло. Разбърква се внимателно с шпатула.

Белтъците и щипка сол се разбиват на пяна до степен меки връхчета. Половината от тях се добавят към бадемово-жълтъчната смес. Разбъркват се внимателно с шпатула. Следват пресятото брашно с бакпулвера и отново внимателно разбъркване. Накрая се добавят останалите белтъци.

Тестото се разпределя равномерно в двете форми. Заглажда се на повърхността. Платките се пекат в предварително нагрятата фурна за 12 минути. (Пекох и двете едновременно, на две нива, на 175°C с включен вентилатор. Ако е необходимо, след като мине половината време от печенето, местата на формите се сменят. Никоя фурна не пече равномерно!) Платките се охлаждат и се освобождават от формите. Хартията за печене се отстранява. Оставят се да се изстинат напълно.

За белия шоколадов мус с розов аромат 

• 200 гр. бял шоколад
• 200 мл. сладкарска сметана
• 1 супена лъжица розова вода
• 1 супена лъжица розов ликьор (продава се в магазините за български сувенири)
• 300 мл. добре охладена сладкарска сметана

Приготвя се ганаш по следния начин: 200 мл. сметана се загряват до завиране. Шоколадът се настъргва и се поставя в купа. Залива се с врялата сметана и се оставя да постои 30 секунди до 1 минута. След това се разбърква докато се получи еднородна смес. Добавят се розовата вода и розовият ликьор. Ганашът се охлажда на стайна температура докато достигне най-много 30°C. (Добре е ганашът да се приготви няколко часа предварително за да има възможност да изстине добре).

300 мл. добре охладена сметана се разбива на гъст крем. На 3-4 пъти се добавя към охладения ганаш, като се разбърква внимателно с шпатула.

След като се приготви мусът се разделя на две равни части. Едната част веднага се използва за сглобяването на тортата. Втората част се покрива със стреч фолио или се изсипва в кутия с капак и се охлажда до следващия ден, когато тортата ще се завърши. (Мусът ще стегне в хладилника, така че да може да се работи лесно с него на декорацията.)

За желето от личи

• 230 гр. консервирано личи (отцедено тегло от 1 консерва)
• 150 мл. сироп от консервираното личи (останалия сироп се запазва за сиропиране на платките)
• 50 гр. захар
• 8 гр.желатин, разтворен в 2 супени лъжици студена вода

Подготвя се квадратна форма с подвижни стени и размери 23 см. (Едната, която се използва за платките.) Покрива се плътно с един пласт стреч фолио, като се внимава да няма гънки.

Плодовете личи и сиропът се пасират в блендер. Изсипват се в касерола, добавя се захарта и се загряват на умерен огън докато захарта се разтопи. Сместа не трябва да завира! Добавя се накиснатия желатин и се разбърква в горещата смес докато се разтопи. Сместа се охлажда на стайна температура. Изсипва се в подготвената форма и се охлажда в хладилник докато желето стегне.

Сглобяване

Подготвя се квадратна форма с подвижни стени и размери 23 см. (Втората, която се използва за платките. Първата форма е в хладилника с желето от личи.) На дъното се поставя едната бадемова платка. Сиропира се със заделения сироп от консервираното личи. Върху платката се нанася половината от белия шоколадов мус с розов аромат. Върху него се разпределят пресните малини, като се притискат леко, за да потънат в муса. Поставя се втората бадемова платка и се сиропира. Тортата се оставя за една нощ в хладилник за да стегне добре. През това време в хладилника стяга желето от личи и втората половина от белия шоколадов мус.

На следващия ден, върху горната бадемова платка внимателно се поставя желето от личи. (Стените на формата с желето се отстраняват. Дъното се поставя върху тортата, така че желето да бъде с лице към най-горната платка. Дъното на формата се отстранява. Върху желето остава стреч фолиото. Внимателно се отделя от желето.)

С останалото количество бял шоколадов мус, което е стегнало в хладилника, тортата се намазва от всички страни. Декорацията оставям на твоето въображение. Тортата се допълва с черупки макарони, малини и захаросани розови листенца.

Забележка: Тъй като черупките от макароните бързо омекват от крема, то ако се използват за декорация върху тортата е желателно да се поставят непосредствено или до 3-4 часа преди сервирането. Така ще запазят хрупкавата си и дъвчаща текстура.

Останалите макарони може да се слепят с белия шоколадов мус (ако остане) или с нещо друго, което решиш за добре. Идеални са за гарниране на парче от тортата. Мини варианта им ме разсмива и умилява. (Трябваше да ме видиш как клеча до печката и наблюдавам черупките докато видимо се надигаха и образуваха поличките си. )

П.П. Мишо, благодаря ти! Тортата беше превъзходна на вкус, макар и да избягах от основната технология. Важното е, че включих всички споменати съставки. А по важното – че е в мой стил. Розите (розовата вода) присъстващи в състава ѝ не доминираха, откъдето в комбинация с останалите продукти се получи приятен и почти загадъчен аромат. Надявам се да имаш време и търпение да я приготвиш някой ден. Или пък някой да я приготви за теб. И без да има сватба ще стане.

Вдъхновението от една френска сватбена торта от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

хляб и зрелища, стара формула а какво по-голямо зрелище от убийство. убийство в парка на младо момиче. един случай. или самоубийство в парка. друг случай. яко. сочна тема за всички мадии и медийки, които в битката за грам внимание от потребителя, обвързано пряко с парите от реклами и други регламентирани или ...

При снощната масирана акция на ФБР срещу хакери от групата Anonymous е имало арестувани не само в САЩ, но и в Европа. По-рано през деня стана ясно, че в Америка са арестувани 16 хакери, а сега изтече информация, че в Европа са били арестувани още 5 души, информира BBC. Един от арестуваните е британски тийнейджър, който е бил задържан в Лондон. Той е само на 16 години. В Холандия властите са организирали акция, при която са арестувани още четирима заподозрени по обвинения в хакерство. Основната причина за арестите е хакерската атака, при която беше нападната услугата за интернет плащания PayPal. Атаката беше отмъщението на Anonymous срещу финансовата институция, която отказа да работи с Wikileaks. Това доведе до проблеми с финансирането на скандалния сайт. Общо 14 души от арестуваните са били преки участници в атаката срещу PayPal. Такава е информацията, изнесена от ФБР. През миналия декември PayPal беше атакуван чрез метода DDoS, който не води до трайни проблеми, а само временно затруднява отварянето на сайта. Това става чрез отправянето на множество заявки, които претоварват сървърите. Тогава със същите методи бяха атакувани и сайтовете на MasterCard и Visa. Арестуваните в САЩ са жители на различни щати и са се намирали на голямо разстояние един от друг в момента на полицейската акция.

Ха, няма нищо по-елитно от собствена версия gombenki снимани върху жълтите павета (жълтите павета мачкат паркета!). Шегата настрана, Vibram Five Fingers KSO са чудесни ежедневни обувки, нищо че ще отнесете десетки шеги, а по улицата всички ще ви гледат в краката.

Силните продажби на хитовия таблет iPad 2 се оказаха в основата на големия растеж в печалбите на Apple. Компанията е регистрирала скок, който е в размер на внушителните 69%. Данните са от прогнози на Bloomberg за финансовите резултати на Apple през втората четвъртина от 2011 година. Очаква се официалните резултати да излязат всеки момент, информира DigitalTrends. Продажбите на iPhone 4 затихват в очакване на следващото поколение на линията смартфони на Apple, но таблетите остават голямата сила на компанията и дърпат печалбите до невиждани равнища. Анализите на Bloomberg сочат, че компанията на Стив Джобс ще реализира приходи в размер на 25 милиарда долара, които са с 59% повече от постиженията в минали периоди. Чистата печалба от тази сума е 5.5 милиарда. iPhone остава един от основните продукти на Apple, въпреки че актуалните тенденции сочат, че истинските пари вече са в таблетите, където компанията на практика няма реална конкуренция и доминира на пазара. Apple не смята да спре да полага усилия в областта на телефоните. Краткотрайното отдръпване на клиентите не означава, че серията iPhone губи популярност, а просто доста хора не искат да се прекарат купувайки скъп телефон, който само след няколко месеца вече няма да е актуален. След броени месеци се очаква новият смартфон, който вероятно ще се нарича iPhone 5 или iPhone 4S. Тогава се очаква засилване в продажбите на епълските смартфони.

Женски феминистки сбор. Става немкинята и казва: - Аз като се омъжих за моя Ханс, и му казах в прав текст: "Виж какво, от днес нататък ти ще готвиш". Прибирам се първия ден - нищо не виждам. Прибирам се втория ден - нищо не виждам. Прибирам се на третия - гледам - сготвииил. Става италианката: - А аз като се омъжих за моя Паоло, и му казах в прав текст: "Виж какво, от днес нататък ти ще чистиш". Прибирам се първия ден - нищо не виждам. Прибирам се втория ден - нищо не виждам. Прибирам се на третия - гледам - изчистииил. Става Айшето: - А аз, като се омъжих за моя Асан, и му викам: "От днес нататък ти ще готвиш и чистиш". Първия ден - нищо не виждам. Втория ден - нищо не виждам. На третия лееееко прогледнах с едното око. Усмихни се, България! Домашното насилие у нас бележи все по-голям ръст. В много от случаите се оказва, че проблемът е в това, че жертвите си мълчат и не осъзнават, че са подложени на тормоз. Казано с други думи – не са прогледнали и след третия ден…

Снимка: Sofia Photo Agency

Поредната трагична новина ме подтикна да напиша следния текст. Всъщност това са само хаотични и афектирани размишления. Дори съм склонна да беснея в знак на протест. Но защо? Кой може да ме чуе? Кой се интересува да чуе? Интерес- какво е това? И в какво се е превърнал? Кой го уважава? Помислете, моля ви, от какво се интересувате? Ами подрастващите- те от какво се впечатляват? От това да отидат на „мега якия купон" и да се наливат до сутринта? От това да правят див секс, където им падне и с когото им падне? От това да се друсат до припадък и да се боцкат докато умрат? От това да се радват на безхаберието и да ги мързи да дишате дори? От това да се съюзяват с простотията и да я насърчават? От това да живеят сред убийци и самите те да се превръщат в такива? От какво?

Не мога да обърна гръб на поредното нелепо, зверско, нечовешко и безскрупулно убийство. И то къде? Къде? В обичаната Борисова градина. Там, където ви е мило да прекарвате свободното си време. Там, където разхождате децата си и те порастват. Там, където си мислите, че всичко е божествено и спокойно, и усмихнато, и истинско. Точно там- близо до красивото езеро с лилиите, скрита зад храста, гола и посиняла, увехнала завинаги млада жена. Да, точно така. В разцвета на младостта си. Изнасилена и удушена. И колко срамно за тялото и- чисто гола само, с едни маратонки. С какво едно 28-годишно момиче е заслужило подобна съдба? Не мога и не искам повече да мисля по въпроса, защото стигам до най-пустото пространство в мислите си и въпросите ми остават завинаги там. Уморих се да търся отговора на това злочестие. Нима преди години не убиха момче в същата тази градина? Нима не пребиха до смърт друго, което е било считано от шайка „нечовеци" за „гей", както писаха? Колко още ще намерят смъртта си там по най-жестокия начин?

Как реагират медиите в този случай? Пишат нелепости и говорят глупости, за да имат сензация. Нима това не са хората, които трябва да ни помагат и да застават зад нас в подобни случаи? Срамувам се от колегите си, защото са станали долни протежета на властта и нещастни куклички на корупцията и парите и безчувствени отразители на нещастията. Това, което ме подтиква да пиша толкова силни думи, е безумно. Без да са проверили правилно фактите, оскверняват паметта на момичето. И не мога да се примиря с факта, че последните думи за нея са, че е имала проблем с алкохола, че хората казали, че май се дрогира и тем подобни. Разберете, каквото и да е правила, както и да е живяла- всичко е тежало на нейните рамене. Тя е избрала пътя си и не е занимавала никого с личния си живот. Какъвто и да е бил той, тя не е заслужила да бъде ужасно изнасилена и удушена насред нищото. Никой не трябва да има подобен завършек на живота си. Защо сме създадени? Нима братоубийството е това, което ни дърпа като магнит днес? Не мога да разбера защо трябва да се самоунищожаваме. И що за човек е този, който причинява страдание на друг? И кой му дава такова право? И защо всичко е безкрайно несправедливо? Убиецът изчезва, полицията не може да го намери, случаят се закрива и забравя, а семейството и близките на момичето остават живи смъртници завинаги? Не, не е по-болезнена естествената смърт от тази. Не може да се живее с мислите, че детето ти, сестра ти, брат ти, майка ти, баща ти и кой ли още не, са си отишли заради болното съзнание на някой извратен, пиян, дрогиран и т.н. психопат. Това е случай, който се запечатва в съзнанието и терзае съществуването.

А замисляли ли сте се кое превръща човека в убиец? Удоволствие ли изпитва, докато вижда чуждата болка, докато чува стенанията и последните отчаяни призиви за живот? Що за съвест може да има такова същество, което дори не заслужава призванието „човек"? Защото човекът има висши качества като доброта, състрадание, нужда да помага и т.н. А убиецът има нужда да се забавлява с измъчването. Все едно дяволът съществува и отмъщава на божественото. Все едно той се е вселил в телата и контролира действията им. Все едно той се наслаждава на случващото се и не иска да спре, докато не спре борбата за спасение. Както установявате, търся причини във всичко около мен.

Защо сме наказани с това да допускаме злото да ни управлява? И по-важното е, защо не се противопоставяме, а го приемаме като нещо нормално. Защо не го отблъскваме и не го мразим? Да, нека го мразим за това, че ни кара да вършим дяволски престъпления. Колко още ще слушаме трагични новини и ще четем на първа страница трагични публикации? И аз ли си внушавам, или убийците станаха все по-нагли, направо безочливи в действията си? Няма да се учудя, ако след няколко години някой пиян изрод, или надрусан наркоман, или просто психясал психопат, реши, че трябва да ме убие на улицата посред бял ден, защото например не харесва походката ми или цвета на косата ми. АБСУРДНО Е всичко, което се случва в страната ни. И още по-абсурдно е, че го приветстваме спокойно. И най-абсурдното е, че отразителите на събитията, тоест журналистите, говорят по инерция, а милите ни разследващи органи си заключват папките в мръсния шкаф и забравят за случая. И също толкова абсурдно е, че този убиец ще се измъкне безнаказано и ще продължи да убива и да се наслаждава на действията си.

Изводът от всичко е, че е най-добре да се затворим завинаги в къщите си и никога да не се показваме пред света, защото не се знае кой ни дебне, за да ни изнасили и удуши. И майките да държат децата си далеч от паркове и градинки, въобще далеч от всичко, което ги заобикаля. Съвсем скоро държавата ще се превърне в убежище за убийци и в лобно място на много млади и невинни хора, а медиите ще оскверняват до последно паметта им. За себе си знам, че искам да се махна от всичко и да се слея по възможност с планината, защото животните имат инстинкти и трябва да оцеляват, убивайки се, защото в природата оцелява най-силният, но ние, ние се унищожаваме доброволно. И какво постигаме? Моля някой да се опита да отговори на поне един от въпросите ми, за да знам, че не само аз си блъскам главата и страдам за един погубен живот.

Със сълзи на очи...

Тя е сама. Съпругът й е починал, а трите й дъщери са заминали за Америка. Всеки неин ден е същият като предишния. Тя преживява в пустото село, в което преживяват още десетина старци. Всяка нощ й се причуват стъпките на крадеца в празната й къща, а всеки ден стъпките на дъщерите й, които се прибират от страната на неограничените възможности. Тя не пропуска да избърше прахта в стаите на децата си, защото е сигурна, че някой ден те ще се върнат в празното село. Така, както са сигурни и другите старци останали сами, накрая на света. Тя прекарва часове в мисли за момичетата си и за това, което ще им разкаже, когато се приберат. Тя вярва и чака с надежда, че няма да умре сама, че ще целуне децата си, преди да затвори очи завинаги. И ето, че един ден получава най-добрата новина. Малката й дъщеря се прибира! Оказва се обаче, че това не е същото дете, което тя е изпратила в чужбина. Малкото й момиченце е зависимо от алкохол и наркотици. Първите дни тя дава всичките си пари на дъщеря си, а...

DDB се отсрамиха с тази реклама. “Асене, върни малко” е щипката сол, която трябва да я има във всяка комуникация. Инче банални реклами има много, с лопата да ги ринеш. Трите телекома се надпреварват да ги правят на килограм и ги излъчват просто по инерция, без дори да имат някакъв смислен продукт или услуга.

Подготвя се нова функция в социалната мрежа Google+, която ще позволи на известните личности да получат верифицирани акаунти. Това означава, че Google ще гарантира, че зад изписаното в акаунта име наистина стои съответният човек, а не някой имитатор, информира DigitalTrends. Подобна функция има отдавна в микроблогинг платформата Twitter и когато видим там акаунт, в който примерно пише, че е на президента Обама, можем да сме сигурни, че това наистина е той ако в профила има щампа, доказваща че акаунтът е верифициран. На подобен принцип ще работят и нещата в Google+. Два са основните мотиви за въвеждането на новата екстра в социалната мрежа. Първият е да бъдат мотивирани повече известни личности да се присъединят, а вторият да се избегнат конфузните ситуации да се трият акаунти на истински лица с мотива, че не са тези, за които се представят. Точно това стана наскоро с Уилям Шатнър, който е актьор от оригиналния сериал Стар Трек. Акаунтът му в Google+ беше баннат, но после го възстановиха, когато стана ясно, че наистина е този, за който се представя. Верифицираните акаунти ще се разпознават лесно, тъй като в профилите на притежателите им ще има специални щампи, удостоверяващи, че самоличността е проверена и потвърдена.

Темповете, с които расте броят на потребителите на интернет в Китай започнаха да се забавят. В момента китайците, които имат достъп до световната информационна мрежа са около 500 милиона, но въпреки че цифрата е внушителна, все още две трети от населението не може да си позволи да ползва онлайн услуги, информира DigitalTrends. През първата половина на тази година интернет популацията в Китай се е увеличила с 27.7 милиона души. Според официалната статистика общият брой на потребителите от Китай в световната мрежа е 485 милиона. Страната обаче има население от 1.3 милиарда души, което означава, че хората без достъп до интернет са значителен брой. Темповете на растеж са спаднали драстично. Това сочат данните на China Internet Network Information Center (CNNIC). От началото на тази година китайците в интернет са се увеличили с 9.4%, докато за същия период на 2008 година растежът е бил 20.5%. 815 милиона души в Китай все още нямат връзка със световната мрежа. Едва 36.2% от цялото население има достъп до онлайн услуги. Само за сравнение, в Съединените щати процентите вече са достигнали 78.2. Интернет услугите в Китай са силно цензурирани. Целият международен трафик към страната минава през глобален файъруол, известен с името Великата китайска огнена стена.

По изключение поствам изцяло чужда статия - защото я намирам за твърде важна за всеки мислещ човек. Бих се подписала под всяко твърдение в нея. Тъжно...


Резерватът на таласъмите?

20 Юли 2011

В една страна не може да има повече демокрация, отколкото нейното собствено общество е склонно да създаде и да защити. Демократичната система в повечето западни страни не е резултат просто на някакъв мъдър обществен договор между обществото и държавата – тя е продукт на ежедневни упорити и често отчаяни борби за отстояване на правата и свободите на гражданите срещу системните опити те да бъдат ограничавани в полза на управляващите политико-икономически олигархии. И така – 300 години.

Всеки приет закон, накърняващ права, във Франция води най-често до излизане на един милион души на улицата. Милиони по улиците на Италия направиха възможна операцията "чисти ръце” срещу мафията в началото на 1990-те (а липсата на тези милиони днес прави възможно шоуто на Берлускони). В Британия и Скандинавските страни най-малката информация за злоупотреби с власт води до неизбежни оставки – понякога на цели правителства.

Демокрацията не е кресло, в което можеш да се излегнеш. Тя е оръжие, с което можеш да се защитиш.

Българското общество тихомълком се прощава с демокрацията.

Прави го безпаметно и с безразличие. За мнозина "вятърът на промяната” от края на 1980-те се оказа враждебна буря, унищожила идилията на загнилия зрял социализъм.

При Тато можеше и да се мързелува, и да се пооткрадне нещичко от общото, стига да си държиш езика зад зъбите и да не закачаш властта. За други демокрацията бе добре дошла като панацея – за мигновение да премахне задушаващата прегръдка на комунизма и да ни въведе в консуматорския рай на Запада, познат ни вече от телевизията. Нещата обаче се затегнаха – посткомунистическата олигархия се сниши, за да премине "вятърът на промяната” и взе нещата в свои ръце.

Битката бе яростна, но неравна и най-лошото - обещаваше да продължи десетилетия в една страна като България, която започна от нулата след 10 ноември 1989 г. Мнозина жадуващи демокрацията се отказаха от тази битка и емигрираха на Запад, където смятаха, че ще я получат наготово. Не ги осъждам – дано са получили очакваното. Но тук, в България, тяхното отсъствие превърна битката в усилие на Сизиф. В България постепенно се появи едно ново, все по-голямо мнозинство – обществото на тези, които отново са покорни на властта. На тези, които не вярват, че могат да произвеждат и контролират властта в полза на обществото.

Мнозинството на търпящите властта бе добрата новина, която посткомунистическата олигархия чакаше след 1989 г. Червените генерали и червените апаратчици се отърваха с лека уплаха от "неразбориите” на 1990-те години. На прага на новия век те бяха приключили с "великата криминална революция”, която ги превърна от органи на "диктатурата на пролетариата” в нов корпоративен олигархичен елит на пост-комунистическия капитализъм. Бащите им проляха реки от кръв за да национализират. Синовете и дъщерите съсипаха страната за да приватизират – брутално, по методите на джунглата. Липсваше им само легитимност и си я купиха – от един уж забравен цар, който с готовност кашира унижението да служи на тези, които го изхвърлиха от страната му преди половин век. От тук нататък всяка битка щеше да се води за преразпределение на ограбеното в полза на един ли друг клан от новоблагословената посткомунистическа - вече "роялистка” олигархия.

През 1990-те години политическата борба беше между привърженици и противници на истинската, голямата промяна. Победата на посткомунистическата ... пардон – на роялистката олигархия редуцира демократичния процес до състезание на политически брокери.

Прагматичната цел бе да се управляват настроенията на едно апатично население, таящо смътна надежда, че "отгоре” може да дойдат и по-добри времена, но лишено от свой истински национален елит, способен да му посочи пътя към по-доброто. Политическите брокери на олигархията "разхождат” тази апатична псевдо-гражданска маса в порочния кръг на имитираната демокрация.

На сцената излиза властно гримиран клоун – цар, пъдар или просто дългонос шут с бенка – и със страшен глас възвестява края на "бандитския преход”... "Ще се оправим за 800 дни...” говори за себе си в множествено число клоунът със синя кръв. "Ще ги вкарам в затвора...”, гръмогласно се заканва Крали Марко от Сандански ... от Тетевен ... или от Банкя, не помня вече. Апатичната маса е възбудена, противоречиво раздразнена от нищетата на битието и лекотата на отмъщението, което й се обещава от сцената. Избирателите тръгват към урните. Политическият цикъл е в популисткия си апогей.

Но представлението свършва неочаквано и бързо. Популисткото опиянение се заменя с махмурлука, с неуреденото ежедневие на поредната отнякъде изненадала ни криза. Активният гняв и надежда се заменят от покруса и възобновено отчаяние. Апатията се възцарява с игрива чалга стъпка и препраща масовото неудовлетворение от властта към есемесите на поредното риалити шоу... Време е за открит грабеж – без маската на безплатни популистки представления.

Време е за поредната "тройна коалиция”. Този популистко-елитистки цикъл на олигархично управление се развърта зад фасадата на една добре имитирана демократична процедура – избори, партии, дебати... Зад фасадата все по-тревожно набира сила истинската йерархия на власт и богатство в обществото.

Поредният бандит прострелян на улицата ... Вътрешният министър отишъл на крака при братя Галеви... Двата големи седмични таблоида – единият "за”, другият – "против” Трактора – законодател на общественото мнение... Полицейски произвол... Корумпиран съд... Безпомощно здравеопазване... Демографска катастрофа... Купени гласове – купени избори... Общини – феодални имения... Институции – феодални имения... Два изхода от кризата – Терминал 1 и Терминал 2...

Този порочен кръг на все по-плътна липса на реални публични политически събития, подмяната на публичната политика с долнопробни шоу продукти, интриги и идиотски скандали отдавна са оставили българската демократична система в състояние на изпразнена от съдържание черупка - фасада на държава.

Новият етап, в който навлизаме е процесът на делегитимация на самата фасада, на самия демократичен ритуал. Най-добрият пример за това е несъстоялата се кандидат - президентска кампания. Броени месеци преди вота основните политически сили нямат кандидати. Управляващата партия ще излъчи своя кандидат в навечерието на изборите, основната опозиционна сила – БСП – избираше дълго и мудно между десетки кандидатури, за да набеди накрая един чиновник за свой кандидат. Доган мълчи загадъчно – той ще избира след първия тур.

На сцената стои някак странно и самотно Меглена Кунева – отлично приетия в Брюксел бивш европейски комисар. Тя мъчително налучква верния тон, с който могат да бъдат достигнати масата български избиратели, невярващи вече в нищо и в никого. Кунева не притежава народняшката харизма на Бойко Борисов. Тя предпочита да говори на студентите и интелектуалците, вместо на селяните и на пенсионерите. Но колцина интелектуалци останаха в България...

Едно вярно налучкване от страна на Кунева - антипартийният патос.

"Не съм кандидат на партиите”, твърди тя. "Аз представлявам гражданското общество.”

Вечният опит на нашенските елитарни общественици да избягат от примитивната партизанщина на българския политически пазар... Само че днес е много по-трудно отколкото през първата половина на ХХ век. Старанието на Кунева да не измърси своята кандидатура, отърквайки я в договори и съглашения с партийните партизани възбужда истинска буря от конспиративни теории за това, кого наистина представлява изисканата дама от Брюксел. "Олигархията”, твърдят едни – "Първанов и Доган”, категорични са други. Не е пожален нито бракът й, нито реалните й приноси за успешно приключване на преговорния процес между ЕС и България. Ако реалните й грехове не достигнат, противниците й с удоволствие ще я опаковат в интриги, слухове и злословия, за да я спрат. Ако това изобщо се наложи...

Самотната кандидатура на Меглена Кунева е важен индикатор за кризата на публичната политика в България.

Една интелигентна и способна жена изгради своята президентска кампания върху парадокса на посланието: драги сънародници, тук нищо не работи. Не работят институциите, не работят партиите, които трябва да ви представляват в институциите. До такава степен не работят, че е безсмислено да влизам в тях. По-скоро бих станала един самотен президент, за да мога – отгоре и отвън – да променя нещо от това. Дано ми помогне гражданското общество – доколкото още го има...

Тази позиция е леко абсурдна – най-малкото, защото не може да отговори на един базисен – логичен и демократичен въпрос: "Ако вие, г-жо Кунева се класирате втора на втория тур за президент, какво ще стане с двата милиона гласа, подадени за вас, на следващия ден след изборите?”

Кандидатурата на Кунева предизвиква тъга, защото тя ще трябва да се конкурира с пионките в българската политическа игра, които ще бъдат излъчени – или вече са излъчени - като партийни кандидати. И защото най-сериозният й шанс да бъде избрана е свързан с възможността същите тези партии и партизански котерии, които предизвикват оправдана погнуса, да я подкрепят на втори тур, ако тя стигне до него, срещу кандидата на управляващата партия. И накрая нека подчертаем още веднъж – това са избори за президент, за най-високата (ако не най-властната) позиция в държавата.

Избори за президент – за една позиция, която бе безмилостно деградирана и омърляна през последните 10 години. Конституционният статут на президента в България е твърде противоречив – той/тя се избира с пряк вот на всички граждани, за да получи пълномощия твърде близки до тези на представителния президент, избиран от парламентите на страни като Унгария или Германия. Но представителният президент е най-често пенсиониран професор по право, докато спечелването на преките президентски избори в България изисква силата и влиянието на един активен, водещ политик. Който на следващия ден след победата си попада в безмълвието и вакума на ограничените си официални пълномощия.

Изходът е един – упорити проби докъде може да се разтегне президентската власт по неформален път. Желю Желев я разтегна до Боянските ливади и до излъчване на "свое” правителство (правителството на Любен Беров) - което БСП неучтиво си присвои за броени седмици. Петър Стоянов с неудоволствие срещаше нелюбезната физиономия на Командира – винаги, когато се опитваше да направи нещо извън задушаващия мундир на "Дондуков” 1.

Момчето родено с късмет – Първанов – се оказа истинският победител в креслото на държавен глава. Скучният апаратчик с публична харизма близка до нулата се оказа виртуозен задкулисен играч, който управляваше дистанционно собствената си партия години наред – та и до днес, успяваше да се намести преди мнозина други в удобната позиция на диспечер – разпоредител, създаде тройната коалиция и израстна до ролята на най-високопоставен политически представител на българската посткомунистическа олигархия. Направи два типа грешки. Първо – надцени се като международен играч. Умилкваше се като пудел около Путин и изглеждаше прилично като държавник само при посещения на изток от Азербайджан и на запад от Токио. Второ – създаде си отблъскващ публичен образ на мързеливец, ангажиран главно с лов и с интерес към служителките на няколкото модни агенции в София. Опитите му да си подсигури политическо бъдеще отвъд втория мандат са комично неуспешни – ако не броим стремежа да си върне позицията начело на БСП от Станишев.

Президентските избори тази година са неприятно изпитание, вид досаден зъбобол за всички основни политически играчи, останали на разнебитената българска политическа сцена.

На тази политическа сцена на практика вече не се решава нищо съществено.

Политическите решения се взимат зад сцената, там където публиката дори не може да надзърне и където важните фигури все по-често нямат нищо общо с разхождащите се по сцената публични персонажи. Представителната демокрация в България деградира до досадна процедура – ритуал, от която всеки гледа да се отърве по-бързо и по-евтино.

Още по-пряко доказателство за това от президентските избори са изборите за местна власт. Бяха времена за купуване на гласове, за правене на безпринципни коалиции, за конструиране на "първа частна община Несебър” или на строго охраняемо феодално имение – Правец, Дупница, Свиленград.

Днес нещата са още по-прости.

Управляващата партия просто припознава успешните кметове като свои и върви напред.

Един успешен кмет със сигурност е сменил 2-3 партии за да остане кмет за 2-3 мандата. Но тези метаморфози досега се прикриваха зад срамежливите процедури на "независим кандидат, подкрепен от...” Свърши се с тази нелепа процесуалност.

Докато ГЕРБ е на власт – Лечков, Цонко Цонков, Кирил Йорданов – дано не забравям някоя важна локална персона, ще бъдат кметове на ГЕРБ. Ако ГЕРБ мине в опозиция – ще се преместят към следващата управляваща партия. Така интересите на местните олигархии ще получат устойчив континюитет във времето, а трудещите се ще продължават да ядат кебапчета и да пият бира "на аванта” в изборния ден.

Когато демокрацията се превърне в досадна процедура – най-лесната и най-логична следваща стъпка е отмяна на демокрацията.

Това засега не може да стане в България, защото не е прилично – все пак има мониторинг и доклад от Брюксел. Току виж започнали да пишат лоши работи за управляващите – а това носи тъга. Още по-важно е, че значителна част от управлението на България вече се извършва дистанционно от Брюксел. Това е и за добро, и за лошо, но все пак е известен сдържащ механизъм за олигархията управляваща България.

Ние сме една тъжна провинция на обединена Европа. Провинция, която много искаше да стане част от Съюза – и донякъде успя, но която отказва да се промени за да стане европейска територия и европейско общество. Предпочита да съществува като един сив и маргинален резерват на таласъмите. От който емигрират всички, които искат да имат пълноценен живот извън зоната на здрача. За оставащите часът на съдбовен избор приближава...

Светът на таласъмите изчезва в небитието след като пропеят трети петли. Случайно да знаете колко е часът?

Прочетено в Mediapool

Ерик Шмид, който е един от висшите ръководни кадри на информационния гигант Google, е заявил, че конкурентите на мобилния пазар са завидели на успеха на Android и поради неспособността си да отговорят с иновации и нещо по-добро, те да се обърнали към съдебната система. Шмид е говорил по този въпрос на конференцията Mobile Revolution, която се организира от Google и се провежда в японския град Токио, информира Engadget. Основната задача на конференцията е да се обсъдят амбициозните проекти на Google в Азия, но разговорите постоянно се изместват към патентните дела и другите правни проблеми, които са постоянна пречка за мобилната операционна система Android. Шмид не е назовал пряко кои точно от конкурентните компании има в предвид, но това се подразбира. Той е допълнил, че не е особено притеснен от опитите за възпрепятстване на разпространението на Android. В момента технологичният гигант HTC има големи съдебни проблеми във връзка с телефоните, базирани на Android, които произвежда. Ерик Шмид е заявил, че Google ще направи всичко възможно да помогне на HTC да спечели битката. Наскоро стана ясно, че Google регистрира огромни печалби през второто тримесечие на тази година, но същото се отнася и за някои от конкурентите на компанията.

Операционната система Windows 8, според Microsoft, няма да изисква хардуерно обновяване на вашия компютър. Вице-президентът на Windows-подразделението Tami Reller на конференцията Worldwide Partner Conference 2011 (10–14 юли, Лос Анджелис, САЩ) заяви, че изискванията за стартиране на новата операционна система ще бъдат като на Windows 7. Windows 7, според данните на Microsoft, може да работи на компютри с х86-съвместими процесори с тактова честота от 1 GHz, трябва да имат минимум 1 GB оперативна памет, 16 GB свободно пространство на носителя и графичен ускорител с поддръжка на DirectX 9. Аналогични са и минималните изисквания на Windows Vista. Това означава, че собствениците на компютри с Vista могат да използват Windows 8. Г-жа Релер дори добави, че новата операционна система ще може да се адаптира към хардуерната конфигурация, по специално оптимизиране на интерфейса. Публична бета версия на Windows 8 ще се появи през януари следващата година. Финалното пускане на операционната система, според слухове, може да се състои в първата половина на 2012 година.

Високопоставен служител в държавна институция в Стара Загора, задържан по време на полицейска акция с кодовото име „Спокойствието”, се канел тези дни да хапне печено агне и да изпие бутилка „Джони Уокър” с черен етикет. Това разказваше полицейски служител пред Съдебната палата в Стара Загора, докато се разглеждаха мерките за неотклонение на арестуваните в акцията. В думите му прозираше известно злорадство и задоволство, че въпросното самозабравило се лице отърва печеното агне и квалитетното уиски. Но си осигури сянка в ареста. В събота, на връщане от морето, директорът на Агенция „Пътна инфраструктура” Сергей Михалев благоволи да седне на една маса с няколко журналисти в Стара Загора и си поръча плато с наши и екзотични плодове. И се заокайва, че пак започва лошото говорене за подчинената му агенция. Каза ни колко усилия хвърлят за борба с корупцията и колко милиона лева от глоби са влезли в хазната от мобилните групи на агенцията, които проверяват и санкционират...

Започна разпространението на клиентско приложение за смартфони Apple iPhone за взаимодействие със социалната мрежа Google+. Да ви напомним, че услугата Google+ работи в тестов режим, а регистрацията в нея се осъществява само с покана. Сред особеностите на мрежата можем да отбележим отсъствието на единния списък с приятели: вместо него е реализирана система с кръг на общуване, видео чат, в който могат едновременно да общуват няколко човека, да се изпращат съобщения и видео материали на определена тематика. В клиента Google+ за iPhone няма поддръжка на видео чат, вместо него за общуване могат да се използват мигновени съобщения. Интересна особеност на клиента е възможността за получаване на статуси от най-близките потребители. Приложението Google+ iPhone App се разпространява безплатно. Може да бъде инсталирано на смартфони iPhone 3G, iPhone 3GS и iPhone 4 с операционна система iOS 4.0 или по-нова. Клиентът може да се изтегли от тук.

Стоян Иванов е петият депутат, който напусна парламентарната група на „Атака”. Той е журналист, преди да стане депутат в 41-вото НС, е работил в телевизия СКАТ и е бил общински съветник в родния Бургас. Той е роден на 1 ноември 1962 г. Завършил е българска филология, специализирал е журналистика. Целият му трудов стаж е като журналист. Семеен е, има едно дете. - Г-н Иванов, защо и вие напуснахте ПГ на „Атака”, вашите колеги от СКАТ отдавна се разграничиха от партията? - Причината е много простичка. Аз имах доверие на Волен Сидеров досега, вярвах му. Както и много други последователи на партията. Аз дълго време отказвах да приема, че всичките патриотични приказки, които Сидеров говори публично за добруването на България, всъщност са само поза. Все се надявах, че неговите думи и поведение не са лъжа. Това в частност е моето обяснение за това, че не излязох от партията преди време, когато го направиха колегите. В началото на мандата на това НС аз също смятах, че трябва да...

Избираме книгите си, като следим каталозите с предстоящите заглавия и ако нещо ни направи впечатление – анотацията или новините за интерес от големите издателства в САЩ и Европа - искаме ръкопис от литературните агенти на автора. Ръкописите обикновено са електронни, повечето още нередактирани, във вида, в който са представени на агента, но понякога получаваме и книжен вариант. После единственият критерий е дали книгата ще ни хареса и дали ще е интересна за българските читатели според собствената ни преценка. В такъв смисъл изборът на заглавия е продиктуван от нашия личен вкус.

В случая с „Ключът на Сара” закъсняхме малко – забелязахме я месеци, след като беше издадена, видяхме я в книжарниците в чужбина, където тя вече беше бестселър. Преведена е в около 35 страни. Книгата ни хареса, защото е модерен поглед към иначе твърде експлоатираната тема за Холокоста, обвързва миналото с настоящето, разказва важна история, има оригинална структура и онази особено привлекателна премерена сантименталност, каквато имат и книгите на Халед Хосейни, незахаросана сантименталност, бих казала.

Засега сме много доволни от интереса на българските читатели към „Ключът на Сара”, но тепърва предстои да разберем ще се превърне ли и тук тази книга в дългогодишен бестселър, както в десетки страни. Още повече, че сме планирали издаването на следващите 2 книги на Татяна дьо Роне, която е сред десетте най-успешни европейски писатели вече трета година.

За избора на английското заглавие на книгата -  „Ключът на Сара”, а не френското „Тя се казваше Сара”, ще кажа, че не сме имали никакви колебания – книгата е написана на английски, макар да е излязла първо във Франция. Американските и английските издатели (а може би и авторката) са решили, че така е по-запомнящо се и нашият издателски нюх е на тяхна страна. „Тя се казваше Сара” отвежда само към миналото, а това е роман и за настоящето.

Формулата „Нещо на някого”, да цитирам Алекс от ревюто му за книгата, не е лошо решение – стига книгата да е добра. Освен това все повече хора следят бестселърите в Amazon.com. Ясно е кое заглавие ще видят там. Ясно е и кое заглавие ще видят по международните летища. Ето и илюстрация на отговора ми.

Станимира Хаджимитова е директор на фондация "Джендър проект в България". Тя е инженер, но работи за равенството между мъжете и жените от 1994 г. Инициатор е на учредяването на Български фонд за жените. Хаджимитова е една от 12-те успели европейки, които са подредени в календар, издаван от Европейския институт по равнопоставеност на половете, под наслов "Жените, които вдъхновяват Европа". - Г-жо Хаджимитова, забелязвате ли нови тенденции в проблема с домашното насилие в България? - За наше голямо учудване България е единствената страна в Европейския съюз, в която се забелязва ново явление, присъщо на Пакистан и Индия - заливането с киселина на жени. Това е нещо непознато за страните членки на ЕС. Среща се в по-неразвитите страни. Има още една нова форма на насилие, която се забелязва в последно време - деца бият възрастните си родители. Трябва да имаме предвид тези нови форми на насилие, които се появяват. След 16 години работа по проблема с колегите от неправителствения...

„Уволних“ Бойко Борисов, защото не ми харесва управлението на Държавата и все по-често мисля за емиграция, вместо за създавам на нещо тук.

Писна ми и така показвам своя протест. А вие мълчите ли си?

П.С Този „протест“ няма нищо общо с предизборни борби и съмнителни партии.

Още по темата:

1. Ден без Бойко Борисов
2. Какво бихте питали Бойко Борисов

Пресцентърът на РЗС изглежда добра изходна точка за разследването за взривовете. Още повече, че бомбите единодушно се определят от взаимно обвиняващите се за поръчители като PR акт, отправящ послания. Затова не е излишно да се проследи какво се случи след тях в комуникационен план. Случилото се може и нищо да не доказва, но изглежда достатъчно подозрително, за да не му се обърне внимание. Взривът пред централата на РЗС избухва минути преди 04.00 ч. Чрез google може да се провери кога се появява и първото съобщение за него в интернет. Новинарски сайт го качва в 05.55 ч., позовавайки се на изпратено от партията съобщение. Същото се появява и в 06.40 ч. в друг новинарски сайт. Възможно е настройките на двата сайта да са манипулирани от администраторите им и часът, показващ публикуването на информацията, да не съвпада с реалното време. Затова като най-представителен би трябвало да се използва часовникът на РЗС. Той показва 06:45 ч., когато подписаното от пресцентъра съобщение...

Компанията Fujitsu създаде технология, която позволява изпращането на други устройства програми/данни в определено време и само когато потребителят е на определено място. Потребителите ще могат да използват получената информация и да стартират приложения на таблети, смартфони или компютри, но работата със съдържанието ще бъде възможно, само ако те се намират на даденото място, ако те го напуснат всички данни автоматично ще бъдат изтривани. Fujitsu каза случаите, в които тази платформа ще бъда полезна. Например в корпоративния сектор новата технология ще позволява на потребителите да получат ограничен достъп до данните на компанията, докато се намират в дадения офис или сграда. Необходимите приложения и информация автоматично ще се изпращат на устройството, а след напускане на сградата ще бъдат изтривани. Технологията няма да бъде ограничена за корпоративния пазар. В бъдеще ще може да се използва в музеи, училища и други институции. Компанията Fujitsu планира пускането на новата технология през 2012 година.

Храните остават рекордно скъпи, а и петролът не е далеч от това състояние. Златото също постигна (номинален) рекорд в цената си. Въпреки че много централни банки по света вдигат лихвите (с изключение на американската обаче), явно това все още не е достатъчно, за да се преодолее политиката на евтини пари и парична експанзия.

Между другото, за Европа по-релевантна е цената на петрола в евро, а не в долари както постоянно се цитира. Защото валутният курс евро/долар има голямо влияние върху цената на горивата в Европа – още повече когато еврото се обезценява.

Цена на петрола в долари и евро

Блогът за икономика 2011

Гигантът в електронната търговия Amazon планира да представи таблетен компютър преди месец октомври на настоящата година в опит да заеме дял от увеличаващия се пазар на тези устройства, все още доминиран от iPad на Apple, съобщава Wall Street Journal. Изданието се позовава на „хора, запознати с материята” и съобщава още, че Amazon планира през третото тримесечие на годината да пусне две обновени версии на електронния си четец Kindle. Според източниците на Wall Street Journal таблетът на Amazon щял да бъде с екран с дължина на диагонала девет инча (22,8 сантиметра) и операционната му система ще е Android на Google. Устройството няма да е оборудвано с камера, но ще предоставя възможност на използващите го да гледат видео, да четат електронни книги и да слушат дигиталнна музика, поръчани от Amazon. Wall Street Journal съобщава, че Amazon е прехвърлил производството и дизайна на трето лице – азиатска компания. Една от обновените версии на Kindle ще е с екран, чувствителен на докосване, а дисплея на другата няма да е touchscreen, според Wall Street Journal. Миналата седмица Amazon обяви, че пуска Kindle 3G with Special Offers – нова и по-евтина версия на четеца си на електронни книги, която включва безплатна безжична услуга 3G заедно с реклами. Продуктът е спонсориран от AT&T Inc. и е на цена сто тридесет и девет щатски долара – с петдесет долара по-малко от регулярната цена на Kindle 3G. Потребителите на Kindle 3G with Special Offers ще се възползват от безплатна безжична свързаност 3G без годишни договори и месечни такси, но същевременно ще бъдат зрители на реклами и спонсорирани screensavers, съобщи Amazon.

Voilà!

Най-вече защото те правят това, което ние бихме желали да се случва в България и внасят позитивизъм в политическия живот. 1. Защото ГЕРБ е партията, която за първи път от 20 години води политика в интерес на българските граждани, въведе прозрачност в управлението на страната. Дори заседанията на Мин. съвет са публично достояние. Защо Жан, [...]

Двама говорители на талибаните заявиха, че техните мобилни телефони са били хакнати и от тях днес са били изпратени фалшиви текстови съобщения, обявяващи смъртта на върховния лидер на движението молла Омар, който в действителност е жив, предаде dnes.bg цитирайки Reuters. "Това е работа на американското разузнаване, ще отмъстим на доставчиците на телефонни услуги", заяви говорителят Забилула Муджахид. Съобщенията са били разпратени от телефонни номера, използвани в миналото от Муджахид и от втори говорител – Мохамад Кари Юсуф. Те гласят: "Духовният лидер мола Омар Муджахид е мъртъв" и "Аллах да благослови душата му".

ФБР арестува при акции в Калифорния, Флорида, Ню Джърси и Ню Йорк 16 души от хакерската групировка "Анонимните", съобщава news.bg позовавайки се на световните информационни агенции. Официалните обвинения са киберпрестъпления. При операциите са иззети компютри на задържаните. Турската полиция арестува през юни 32 предполагаеми членове на хакерската група „Анонимните". На 10 юни в Испания също бяха задържани 3 членове на хакерската организация. Тя срина системите на полицията за няколко часа в знак на отмъщение. „Анонимните" си спечелиха известност с атаки срещу противници на сайта Уикилийкси на неговия създател Джулиан Асандж. Те извършиха хакерски атаки срещу сайтовете на институции. Техни мишени са били също египетското и италианското правителство и Иран.

Продукти за 4 порции:
1 пакет спагети
2 тиквички
2 чушки
1 глава червен лук
1ч.л. сол
1/2ч.ч. зехтин
1ч.ч. Пармезан
няколко пресни листа мента /джоджен/

Приготявне:
Спагетите се варят в подсолена вода, според указанието на опаковката. Готовата паста се отцежда добре от водата и се слага в купа. Към нея се добавят 2с.л. зехтин. Обърква се добре, за да навлезе равномерно мазнината. Зеленчуците се измиват и почистват. Тиквичките се режат на кубчета. Чушките и лукът на пръстенчета. Взема се грил- тиган. Дъното му се маже обилно с мазнина. Съдът се поставя на включен котлон. Зеленчуците се запичат от всички страни. Вземат се  4 квадратни чинии. В тях се разпределят спагетите. Върху пастата се аранжират гриловани зеленчуци. Порциите се поръсват със настърган Пармезан или някакво твърдо сирене. Накрая аламинутите се овкусяват с нарязани на ситно листа мента или джоджен.

Google идентифицира зловреден софтуер, който пренасочва необичаен трафик към сървърите на компанията, в следствие на което бе принудена да изпрати предупреждение до всички засегнати потребители. „Наскоро ние открихме необичаен трафик докато извършвахме рутинна проверка на един от центровете ни за данни”, написа Деймиън Меншер /инженер по сигурността/ на блога на компанията. „След координация с колегите в няколкото компании, които изпращат модифицирания трафик, установихме, че компютрите им са били заразени със зловреден софтуер”. Вирусът е засегнал неопределено количество потребители, но очевидно пострадалите са достатъчно, за да принудят компанията да обяви, че ще пусне предупредително съобщение в горната част на страницата на търсачката за рисковите потребители. До сега Google никога не е ползвала страницата на търсачката като предупредителна система за всичките си потребители, освен през 2009 г., когато по погрешка всеки сайт в мрежата бе маркиран като опасен.

Изучавам законите на изобилието, принципите на даването и получаването, механизмите на щедростта и изкуството на благодарността. Получавам интуитивни прозрения, намирам и отговори в творчеството на други писатели. Позволявам си да експериментирам. Резултатите са очарователни в повечето случаи, но срещнах един парадокс:

Ако наиситна даването води до получаване, при това в неколкократен размер, от друго място, след неизвестно количество време и т.н. (няма да изброявам всичко научено, виж ликновете под статията), то тогава не би трябвало да има щедри бедняци и стиснати богаташи. Да, ама всеки от нас е срещал такива. Всеки от нас ги познава.

Изправени сме пред логически парадокс. Или законите на изобилието не действат, или бедняците не би трябвало да са щедри, а богатите не би трябвало да се държат като алчни егоисти. „Да де, ама нали ги виждам!” „Как ще обясниш щедрите бедняци и богатите скръндзи?” Често ми задават този въпрос.

Всъщност, няма никакъв парадокс. Разминаването се дължи на стеснената перспектива, от която гледаме. Дължи се на субективния ъгъл, от който наблюдаваме ситуацията и на непълното познаване на природните закони. Ще използвам два конкретни примера:

„Щедрият” бедняк

Имам един познат, който е много беден и даващ. Едновременно. За него в най-голяма степен важи християнският принцип: „Ако имаш две ризи, подари едната на ближния”. Той обича да дава. Професията му също е хуманна – лекува хората. Помага им да живеят по-лесно със себе си. Ако за вечеря му е останала само една филийка хляб, той ще я счупи на две и ще ти даде по-голямата половина. Той прави комплименти, изслушва, щедър е не само по отношение на двата лева в джоба си, които би подарил на всеки просяк, „защото е по-зле и от мене”, щедър е на време, на внимание, на разбиране и състрадание. Той е чудесен човек.

Обаче не може да си плаща сметките. Непрекъснато му спират тока. Кредитори го тормозят по телефона. Спъва се в затруднения от битов характер всеки ден. Живее мизерно, но не бих казал, че оскъдицата му харесва. Не бих казал, че е въпрос на личен избор. По-скоро го кара да се чувства обиден: на света, на коравосърдечието у хората, на себе си, на съдбата. Как може един толкова щедър човек да е толкова беден? Законите на изобилието, принципите на даването и получаването, механизмите на щедростта и изкуството на благодарността, тези неща са просто лъжи в неговите уши. Празни приказки. Кухи обещания. Те не функционират. Ръждивото казанче в тоалетната, което няма пари да поправи, е поредното доказателство за това…

Законите на изобилието не действат? Действат, но той ги разбира погрешно. И ги прилага неправилно.

Всъщност, този човек никак не е щедър. Даже е прекалено стиснат. Към себе си. Не се е научил да получава. Раздава се на целия свят, но отказва да го почерпиш дори едно кафе. Мрази да получава подаръци. Връща бакшиши. Срамува се, когато го хвалят, когато му благодарят. Даже от сърце. Не приема комплименти. Отхвърля предложенията за по-висок доход, тъй като смята богатите лечители за шарлатани. Връща протегнатата за помощ ръка с плесник. Слабост е за него да му помогне някой друг. Слабост, а не благодарност. Той обича да дава, но мрази да получава.

Ако запушим входната тръба на един басейн, той рано или късно ще пресъхне. Ако запушим изходната, ще прелее. Ще се заблати и изобилието ще започне да тече от другаде. Което ме навежда на мисълта за втория пример:

„Стиснатият” богаташ

Имам една друга позната. Тя беше шивачка. Знаете, в цеховете с дълъг работен ден, непосилни условия на труд, робска експлоатация, неизплатени заплати и орязани възнаграждения. Тя непрекъснато се оплакваше от нейния шеф – колко е алчен и богат. Какъв палат вдигнал на сина си. Къде завел семейството си на почивка. Каква лимузина подарил на младата си любовницата. Как можел да плати триста хиляди лева за произведение на изкуството, но бавел заплатите им с три месеца. Защо имал частен готвач, частен шофьор, частен градинар, частна прислуга и частен масажист, но нямал пари за хората, който му осигуряват целия този лукс с труда си?

Казах й, че не помага на готин човек – не подкрепя справедлива кауза, от която печелят всички и затова я „наказват”. Икономически. На нейно място бих оставил феодала да свърши 160-те часа работа, за които плаща 300 лв сам. И да се наслаждава на спестеното. Да видим дали ще му стигне за бельото на любовницата. Все пак, три месеца без доходи, прекарани в търсене на нови възможности, са по-смислени от три месеца без доходи, прекарани в робски труд над шевната машина. Но не там е проблемът. Проблемът е, че за разлика от нея, босът познава и успешно прилага законите на изобилието.

Всъщност, този човек никак не е стиснат. Не и към себе си. Не и към доста други хора. Тя е видяла само свидливата му страна, но това не значи, че той е свидлив по природа. Напротив, дори мисля, че е щедър. Избирателно щедър, ако така ви харесва повече. Мисля, че той спазва най-важния принцип на даването и това е даването да ти носи удоволствие – да даваш там, откъдето получаваш най-много радост, щастие, вдъхновение и лично удовлетворение.

Да предположим, че семейството, децата, съпругата, любовницата, изкуството, пътуванията, гастрономията и луксът го вдъхновяват повече от шивачките в цеха. Той затова е направил един художник богат, осигурил е комофртна на една млада госпожица, платил е тлъстния хонорар на един строителен предприемач, направил е месечния оборот на една туристическа фирма и е ощастлевил един автомобилен продавач. Подарил е скъпи подаръци на хората, които обича. Погрижил се е тези, които му осигуряват удобство в ежедневието: готвачи, чистачи, шофьори, масажисти, да са по-добре облечени, по-добре нахранени и по-усмихнати от онези, които експлоатира.

Шивачките са просто едно досадно перо в разходния бюджет. Те не му носят радост. Но човекът умее да получава и ще вземе от тях дори малкото, което могат да му подарят. Все пак, да не забравяме, че те са там по собствена воля. Ако не възразяват да подкрепят лайфстайла му с безплатния си труд, значи нямат никакъв проблем, но ако са несъгласни и продължават да го правят, значи проблемът е изцяло техен. Аз бих го дал под съд, бих пуснал съдя-изпълнител по петите му и бих публикувал статии в периодичния печат. Но не бих прекарал и една минута над шевната машина. Всъщност, бившите му служители точно това и направиха, след като най-после взе, че им писна.

Примерът, обаче, не отрича принципите на даването и получаването, не дискредитира природния закон на изобилието. Напротив, валидира го. Показва ни как тясната перспектива е причина понякога да мислим, че той не работи. Винаги работи. Природните закони са неотменими и всеобхватни. Те трябва да се изучават, разглеждат и прилагат в дълбочина.

На мен също ми се налага да работя безплатно понякога: за хора, личности, идеи, организации или каузи, които подкрепям. Но го правя с благодарност, защото обичам тези хора, защото естеството на работата ми доставя удоволствие или защото така съм решиил. Правя го по собствено усмотрение, а не по тяхно настояване. Или по задължение. Обикновено получавам възнагражденията си от другаде след това – съвсем неочаквано и от коренно различен източник.

Естествено, има и хора, които злоупотребяват. Налапват подадения пръст и се опитват да ти захапят ръката чак до рамото: настояват, звънят по телефона, мърморят, изискват. Ти им правиш услуга, а те те притискат за крайния срок. Това е най-лесният начин да излезеш от контакт листата ми. Да забравя, че съществуваш. Просто съм достатъчно щедър. Към себе си – също.

Огледай се за примери в собствения ти живот и ги анализирай в дълбочина. Това може да промени всичко.

Други подобни статии:

За един пробит долар или теория на просперитета

Да постигнем изобилието с даване

Да постигнем изобилието с даване – капаните

Третият път към изобилието

Тихомир Димитров

Google+ продължава да поставя рекорди като най-бързо растящата социална мрежа в историята, но започва да става ясно, че губи ускорение. Основателят на Ancestry.com Пол Алън (да не се бърка със съоснователя на Microsoft, който носи същото име) публикува във вторник последния си анализ върху растежа на новата социална мрежа в акаунта си там. Според неговите данни, конкурента на Facebook най-вероятно ще достигне до 18 милиона потребители до сряда, но скоростта на растежа е намаляла с 50% в сравнение с най-активните дни. „През изминалата седмица станахме свидетели на дни, в които повече от 2 милиона потребители се записваха за 1 ден”, казва Алън в своята публикация. „Ако този ръст бе продължил, Google+ щеще да е достигнала 20 милиона потребители още през миналата неделя. Но през последните 4 дни средния брой на нови потребители е едва около 948 000, а вчера /понеделник/ сайтът добави едва 763 000. Ръстът от вчера, който беше едва 4.47%, бе най-бавният откакто социалната мрежа отвори наново поканите на 6 юли.” Алън твърди, че 10 милионния юзър на Google+ се е присъединил на 12 или 13 юли. Изпълнителният директор на Google Лари Пейдж потвърди, че социалната мрежа е достигнала 10 милиона потребители на 14 юли. Интересен факт е, че най-следеният потребител в мрежата е Марк Цукербърг, които има повече от 250 000 последователи, въпреки факта, че не е публикувал нищо в своя публичен Google+ акаунт.

Ако симпатизирате на зелените идеи, на свободата, на чистия въздух, на природата и на всичко онова, което ни прави хора – помогнете на партия „Зелените“ да съберат само 7000 подписа за явяване на местни избори.

Ето как става това.. Нито в сложно, нито отнема много време.

Нека да бъдем повече зелени отколкото мързеливи.

Още по темата:

1. Как се прави Интернет кампания за местните избори – Началото
2. Как се прави Интернет кампания за местните избори – Ben Türkce çok iyi konuşuyorum
3. Как се прави Интернет кампания за местните избори – Блогът

Използвани материали от интернет магазин КРОКОТАК:

платно за картина 20х20 см,

подложки за залепяне Uhu Patafix Home Deco,

очички за декорация,

темперни бои.

Ние си ги закачихме в коридора, обаче…

Първо подлепихме шаблоните на по-твърд картон. След това ги изрязахме  и с подложките за залепяне ги прикрепихме към платното.

С помощта на парче домакинска гъба и темперни боички оцветихме изрязаното пространство, като гледахме добре да са покрити краищата. След като изсъхна, махнахме шаблоните и залепихме по едно оченце.

За любителите на аналогиите ще припомня едно от най-неадекватните изказвания на министъра на културата Вежди Рашидов – само една сред многото други подобни негови изяви. “Германия не махна руския танк в центъра на Берлин, Австрия не махна( Австрия „махна“ съветската окупационна армия и обяви този ден за свой национален празник – бел. авт.)… Ние сме [...]

Днес ще завършим разказа на Роси за пътешествието ѝ из Близкия Изток. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, в началото на трета част ни отведе в град Алепо в Сирия, после минахме през Дейр Еззор на река Ефрат, съвсем близо до границата с Ирак, бяхме в Палмира и Дамаск , а за последно бяхме в Йордания – Аман, Петра, Мъртво море и всичко край пътя . Началото на шеста част посрещнахме в Бейрут, а в днешното продължение ще влезем в Библос Приятно четене:

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан

Пътешествие без кола

част шеста – финал

Ливан: Библос

Петък. Не е почивен ден като при съседите мюсюлмани, но всички бейрутчани живеели заради петъка, защото големият купон започвал в този ден, напълно по средиземноморски.

Библос е на около 37 километра от Бейрут.

Избрахме да го посетим по няколко причини: достатъчно близо е до Бейрут; достатъчно интересен е като история. Прокрадва се твърдението, че е най-старият град на света, обитаван без прекъсване 7000 години! Ливанците днес го наричат с арабското му име Жбейл (Jbeil), та може и да не ви разберат, ако попитате за града с гръцкото му име Библос. Всъщност именно гърците кръщават ханаанските земи Финикия, а Gubla/Gebal – Библос. Това станало някъде около 12 век пр. Хр. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] От пристанището на Библос се изнасяли кедри и други ценни стоки за Египет, а оттам са тръгвали златни предмети, алабастър, папирус и памук към Библос. От Библос гърците се снабдявали с египетския папирус и после, когато Александрия нещо се заинатила с износа, измислили пергамента в града Пергамон (сега Бергама в Турция). Библос търгувал успешно и с Месопотамия, в.т. число с Мари, както и с минойските гърци. Историята е толкова необятна, че археолозите са я ровили цели 12 метра под земята. При първото посещение в Сирия много исках да посетим Рас Шамра – някогашния Угарит с финикийското писмо върху табличките. Не го направихме заради жегата и факта, че Угарит е само една руина, а великите таблички с писмото са в музея в Алепо. Тогава посетихме обаче острова Аруад /Арвад/, който е сред типичните финикийски градове. В какъв смисъл типични? За разлика от гръцките колонии, в които трайно е преследвана задачата да се „опитомява” земята и миролюбиво да се случват женитби и заседяване на сушата, то градовете и колониите на Финикия са имали задачата да организират предимно търговски „депа”, които да имат лесен и бърз достъп до морето. Заради това избирали да се заселват и на острови. И ако дълги години изучавах и посещавах колониите на древната гръцка Фокея, сред които Марсилия обира всички точки, то сега се почувствах спечелена за каузата да изучавам финикийските колонии – от Лисабон, Кадис и Малага на Иберийския полуостров през Сус и Картаген в Тунис, до Сардиния, Малта, Сицилия и Кипър. Библос не е преставал да съществува от древността до днес, струваше си човек да се докосне до този безсмъртен представител на древната Финикия. Онова, което днес може да се види там, лесно се обикаля за 2-3 часа с почивките. Най-старите обекти, строени в разстояние на почти 40 века (от храм в чест на богинята Баалат-Жебал (Baalat-Gebal) до римско време и кръстоносците) могат да се разгледат с екскурзовод или самостоятелно. Предпочeтохме да се разхождаме извън зоната на тези руини в стария град със средновековен облик, където всичко е отлично реставрирано и съхранено. Започнахме от черквата „Св. Йоан Кръстител”, строена от кръстоносците през 12 век в италианско-византийски стил; продължихме към джамията и сука; изкарахме много време в музея и магазините за фосили. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Свети Йоан Кръстител"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Сукът"][/caption] [caption id="" align="alignleft" width="299" caption="Римски останки"][/caption] [caption id="" align="alignright" width="300" caption="Джамията"][/caption]  

Живот отпреди 100 милиона години

Магазините за вкаменелости

[caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Цъфнало дърво с мартеници"][/caption]   На това цъфнало дърво оставихме мартениците си с пожелание за... няма да го кажа публично!

Към морето

Една от съвременните забележителности на Библос е ресторантът на превърналия се в местна легенда Пепе. Youssef Gergi Abed, познат като Пепе Абед, израства в Мексико и през 1950, идвайки уж на гости на близки в Ливан, се оказва сред пионерите на златната ера на туризма в страната. Открива множество клубове и ресторанти по крайбрежието, но „визитната му картичка” си остава Библоския рибарски клуб, носещ името му. През 60-те години на 20 век всеки, който е НЯКОЙ в тогавашния свят, идва тук да се разпише. Харесах си снимката на Пепе с Марлон Брандо, който дошъл тук 40-годишен през 1965 година.

Пепе Абад и Марлон Брандо през 1965 година

 

«Ше Пепе» – Библоски рибарски клуб

Стените на цялото заведение са накичени със снимки на посетителите. Ако оставим снимките настрана, имате чувството, че сте попаднали в гръцка крайморска таверна. Не останахме тук за обяд. Никой не ни и покани. Обслужването е малко мудничко, а познавачи ни казаха, че това вече не е най-доброто място за хранене в Библос. Насочихме се към историческото пристанище. Имаше риболовци, които си мятаха въдиците както вероятно и ханаанците са го правили.

Пристанището на Библос

Поседяхме на слънце и вятър двайсетина минути, после се върнахме в стария град, подминавайки римските колони и замъка на кръстоносците. Излязохме от историческия Библос и тръгнахме да търсим превоз за Бейрут. Почти веднага се качихме на маршрутка. Понеже спираше често-често, успяхме да огледаме по-добре гъсто заселения бряг и още нещо, което е част от съвременната легенда за Бейрут! Скиорите, които слизат с лифтове от планината към плажовете на Средиземно море. От планина със сняг директно отиваш на плаж! [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Скиорски лифт към плажа"][/caption] Ако се вгледате в лявата страна на снимките, между листенцата на дървото ще забележите кабинката на лифта.   Ливан за три дни, нищо и половина време! Нека припомня това, с което започнах – нагълточихме се с такава програма за 24 дни, която ни препълни сетивата до последния сантиметър. За нещастие усетихме препълването именно в Ливан, където трябваше да дойдем напълно свежи. Но това е положението, както се казва. Друг път пак. Полета до София проспах. Таксиметровият шофьор, който ни караше към дома, се поинтересува откъде пристигаме. От Бейрут, отговорихме. Тука беше Бейрут в събота, каза той. Ставаше дума за изстъпленията на футболните хулигани. Хем ми стана криво, хем си дадох сметка колко устойчиви са някои асоциации: Бейрут – бомби и разруха; Диарбекир – заточение; Арабски свят - конфликти... В последните дни, в които завършвам този разказ, нови събития от Близкия изток започват да изпълват новинарските хроники... Още снимки от Библос http://royak.snimka.bg/travel/lebanon-biblos-march-2011.575954 Край Автор: Росица Йосифова Снимки: авторът Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="2363"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="2363" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="2363"] Още пътеписи от близки места:

1. Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (6–1): Бейрут
2. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
3. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-2): Дейр ез Зор (Dayr az-Zawr) край Ефрат
4. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (4): Палмира и Дамаск
5. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-1): Алепо (Халеб)
6. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (5):Йордания
7. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (2): Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа
8. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(7): Бейрут в Ливан
9. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(8): Сирия: Манастирът Мар Муса
10. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(6): През Аман обратно в Дамаск (Омаядската джамия)
11. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба
12. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс

В неделя 17 юли 2011, в 9:41 напе време, в САЩ е изведен на орбита 50 ти поред спътник от глобалната система за навигация GPS. Апарата е изведен на орбита от тежката ракета носител Делта-4.

На 20 Юли в България празнуваме празника Илинден. Името идва от библейския пророк Илия, за когото можете да прочетете в Стария Завет. Пророк Илия бил от потомството на Аарон, от гр. Тесвия, Галатия. Живял е през IX век преди Христа по време на цар Ахав. Цар Ахав и царица Езавел поставили в Самария идола на езическото [...]

Приближава момента на завършване на последния в историята, полет на американска совалка. Днес 19 юли 2011 в 9:28 напе време , совалката 'Атлантис' се разкачи от МКС и започна самостоятелен полет.

Ракета-носител 'Зенит-3М' , с руската астрофизична обсерватория за изучаване на вселената 'Спектър-Р' стартира от космодрума Байконур на 18 юли сутринта.

Кметът на Бая Маре в северозападна Румъния, иска да построи стена за да изолира три разпадащо се сгради населени с роми. Румънските жители на квартала се оплакват от ужасните си съседи, но тази “стена на срама” едва ли ще се реализира защото е в противоречие с европейската политика за интеграция на циганите.