07/20/11 06:00
(http://patepis.com/)

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (6–2): Библос

Днес ще завършим разказа на Роси за пътешествието ѝ из Близкия Изток. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, в началото на трета част ни отведе в град Алепо в Сирия, после минахме през Дейр Еззор на река Ефрат, съвсем близо до границата с Ирак, бяхме в Палмира и Дамаск , а за последно бяхме в Йордания – Аман, Петра, Мъртво море и всичко край пътя . Началото на шеста част посрещнахме в Бейрут, а в днешното продължение ще влезем в Библос Приятно четене:

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан

Пътешествие без кола

част шеста – финал

Ливан: Библос

Петък. Не е почивен ден като при съседите мюсюлмани, но всички бейрутчани живеели заради петъка, защото големият купон започвал в този ден, напълно по средиземноморски.

Библос е на около 37 километра от Бейрут.

Избрахме да го посетим по няколко причини: достатъчно близо е до Бейрут; достатъчно интересен е като история. Прокрадва се твърдението, че е най-старият град на света, обитаван без прекъсване 7000 години! Ливанците днес го наричат с арабското му име Жбейл (Jbeil), та може и да не ви разберат, ако попитате за града с гръцкото му име Библос. Всъщност именно гърците кръщават ханаанските земи Финикия, а Gubla/Gebal – Библос. Това станало някъде около 12 век пр. Хр. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] От пристанището на Библос се изнасяли кедри и други ценни стоки за Египет, а оттам са тръгвали златни предмети, алабастър, папирус и памук към Библос. От Библос гърците се снабдявали с египетския папирус и после, когато Александрия нещо се заинатила с износа, измислили пергамента в града Пергамон (сега Бергама в Турция). Библос търгувал успешно и с Месопотамия, в.т. число с Мари, както и с минойските гърци. Историята е толкова необятна, че археолозите са я ровили цели 12 метра под земята. При първото посещение в Сирия много исках да посетим Рас Шамра – някогашния Угарит с финикийското писмо върху табличките. Не го направихме заради жегата и факта, че Угарит е само една руина, а великите таблички с писмото са в музея в Алепо. Тогава посетихме обаче острова Аруад /Арвад/, който е сред типичните финикийски градове. В какъв смисъл типични? За разлика от гръцките колонии, в които трайно е преследвана задачата да се „опитомява” земята и миролюбиво да се случват женитби и заседяване на сушата, то градовете и колониите на Финикия са имали задачата да организират предимно търговски „депа”, които да имат лесен и бърз достъп до морето. Заради това избирали да се заселват и на острови. И ако дълги години изучавах и посещавах колониите на древната гръцка Фокея, сред които Марсилия обира всички точки, то сега се почувствах спечелена за каузата да изучавам финикийските колонии – от Лисабон, Кадис и Малага на Иберийския полуостров през Сус и Картаген в Тунис, до Сардиния, Малта, Сицилия и Кипър. Библос не е преставал да съществува от древността до днес, струваше си човек да се докосне до този безсмъртен представител на древната Финикия. Онова, което днес може да се види там, лесно се обикаля за 2-3 часа с почивките. Най-старите обекти, строени в разстояние на почти 40 века (от храм в чест на богинята Баалат-Жебал (Baalat-Gebal) до римско време и кръстоносците) могат да се разгледат с екскурзовод или самостоятелно. Предпочeтохме да се разхождаме извън зоната на тези руини в стария град със средновековен облик, където всичко е отлично реставрирано и съхранено. Започнахме от черквата „Св. Йоан Кръстител”, строена от кръстоносците през 12 век в италианско-византийски стил; продължихме към джамията и сука; изкарахме много време в музея и магазините за фосили. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Свети Йоан Кръстител"] Свети Йоан Кръстител – Библос, Ливан

[/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Сукът"] Сук – Библос, Ливан

[/caption] [caption id="" align="alignleft" width="299" caption="Римски останки"] Римски останки – Библос, Ливан

[/caption] [caption id="" align="alignright" width="300" caption="Джамията"] Джамията – Библос, Ливан

[/caption]

Живот отпреди 100 милиона години

Магазините за вкаменелости

[caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Цъфнало дърво с мартеници"] Цъфнало дърво с мартеници – Библос, Ливан

[/caption] На това цъфнало дърво оставихме мартениците си с пожелание за... няма да го кажа публично!

Библос, Ливан

Към морето

Една от съвременните забележителности на Библос е ресторантът на превърналия се в местна легенда Пепе. Youssef Gergi Abed, познат като Пепе Абед, израства в Мексико и през 1950, идвайки уж на гости на близки в Ливан, се оказва сред пионерите на златната ера на туризма в страната. Открива множество клубове и ресторанти по крайбрежието, но „визитната му картичка” си остава Библоския рибарски клуб, носещ името му. През 60-те години на 20 век всеки, който е НЯКОЙ в тогавашния свят, идва тук да се разпише. Харесах си снимката на Пепе с Марлон Брандо, който дошъл тук 40-годишен през 1965 година.

Пепе Абад и Марлон Брандо през 1965 година – Библос, Ливан

Пепе Абад и Марлон Брандо през 1965 година

Пепе Абад и Марлон Брандо през 1965 година – Библос, Ливан

«Ше Пепе» – Библоски рибарски клуб – Библос, Ливан

«Ше Пепе» – Библоски рибарски клуб

«Ше Пепе» – Библоски рибарски клуб – Библос, Ливан

Стените на цялото заведение са накичени със снимки на посетителите. Ако оставим снимките настрана, имате чувството, че сте попаднали в гръцка крайморска таверна. Не останахме тук за обяд. Никой не ни и покани. Обслужването е малко мудничко, а познавачи ни казаха, че това вече не е най-доброто място за хранене в Библос. Насочихме се към историческото пристанище. Имаше риболовци, които си мятаха въдиците както вероятно и ханаанците са го правили.

Пристанището на Библос

Пристанището на Библос, Ливан

Поседяхме на слънце и вятър двайсетина минути, после се върнахме в стария град, подминавайки римските колони и замъка на кръстоносците. Излязохме от историческия Библос и тръгнахме да търсим превоз за Бейрут. Почти веднага се качихме на маршрутка. Понеже спираше често-често, успяхме да огледаме по-добре гъсто заселения бряг и още нещо, което е част от съвременната легенда за Бейрут! Скиорите, които слизат с лифтове от планината към плажовете на Средиземно море. От планина със сняг директно отиваш на плаж! [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Скиорски лифт към плажа"] Скиорски лифт – Библос, Ливан

[/caption] Ако се вгледате в лявата страна на снимките, между листенцата на дървото ще забележите кабинката на лифта. Ливан за три дни, нищо и половина време! Нека припомня това, с което започнах – нагълточихме се с такава програма за 24 дни, която ни препълни сетивата до последния сантиметър. За нещастие усетихме препълването именно в Ливан, където трябваше да дойдем напълно свежи. Но това е положението, както се казва. Друг път пак. Полета до София проспах. Таксиметровият шофьор, който ни караше към дома, се поинтересува откъде пристигаме. От Бейрут, отговорихме. Тука беше Бейрут в събота, каза той. Ставаше дума за изстъпленията на футболните хулигани. Хем ми стана криво, хем си дадох сметка колко устойчиви са някои асоциации: Бейрут – бомби и разруха; Диарбекир – заточение; Арабски свят - конфликти... В последните дни, в които завършвам този разказ, нови събития от Близкия изток започват да изпълват новинарските хроники... Още снимки от Библос http://royak.snimka.bg/travel/lebanon-biblos-march-2011.575954 Край Автор: Росица Йосифова Снимки: авторът Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="2363"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="2363" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="2363"] Още пътеписи от близки места: