Този текст започнах отдавна. Заглавието обаче ми щукна днес, след като видях великолепната карикатура на Комарницки в "Сега".

От повече от две седмици, медиите и неколцина активисти на ГЕРБ–Варна драматизират около подкрепата на Бай Бойко, Цветан Цветанов, Павел Димитров (in order of appearance) за (без)действащия кмет на Варна Кирил Йорданов. В крайна сметка, управляващата партия очаквано подкрепи кандидата на статуквото, срещу което на думи се бори от 4-5 години, а на дела подкрепя усилено поне от 2, като му осигурява мнозинство в общината, в странна коалиция с ДПС, "Атака", "Нашия град" и пр.

Драма има само в медиите и може би в главите на неколцина местни "гербери".

На практика, между Кирил Йорданов и ГЕРБ съществува здрав и принципен съюз, основан на споделени ценности и начин на живот:

- Непрозрачно и некомпетентно управление;

- Баланс на различни корпоративни интереси, които формират приоритетите на управлението;

- Отстъствие на политическа воля и защита на обществения интерес;

- Евтин популизъм и надуване на рейтинг чрез зависими медии;

- PR стратегия, основана на рязане на ленти, спортуване, общи снимки с мацки и пийване в компания на заможни приятели.

...

И ... да. Стратегическо мълчание по теми, свързани с ТИМ и дъщерните ѝ дружества.

Толкоз. Нищо неочаквано и странно.

За любителите на турски сериали и сърцераздирателни истории:

.

.