Любимци в новините: постоянни и променливи величини
Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Разменени лога на български компании
При засилени мерки за сигурност и нулев интерес, публикувам и собствени експерименти с eмблеми на български компании, вдъхновени от предишния пост по темата…
В случай, че решите да използвате някоя от разработките, напомням, че можете да го правите без да искате специално разрешение за това, но при условията на Creative Commons-лиценза, т.e. да споменете първоизточника.
Сподели тази публикация:
Подобни публикации
Ухание на Бейрут
Бейрут, 24 юли 2011
Ще пусна нещо, което написах в профила си във Facebook:
На улица в Ашрафие в Бейрут, върху вратата на стара къща видях страхотен анти-военен графит: докато войник охранява, активист рисува зад него символа на мира, останал недовършен, тъй като лицето на войника сякаш след малко ще се обърне към момчето зад него – страхотно изкуство! Ашрафие е червената линия по време на Гражданската война-някои призраци са реални.
Това изображение все още ме мъчи, тъй като не успях да го заснема. Преминахме с колата и образът остана в главата ми. За съжаление не успях да го заснема, но ще пробвам отново, за да го покажа.
Бейрут е видял толкова много. Въпреки всички премеждия и кръв, проляла се в негова защита, градът все така седи на мястото си, готов да посрещне поредните предизвикателства. Докато обядвахме в класния ресторант Le Relais de l`Entrecote, улица „Абдел Уахаб Инглизи“ бе затихнала. По това време на деня, късният следобяд, нищо не работеше в района. Районът на Ашрафие, страта част на Бейрут, бе празен, освен присъствието на няколко собственика на бакалии, застанали отпред с цигара и броеница, за да обсъдят последните новини. Това в никакъв случай не предполагаше, че Le Relais de l`Entrecote ще е празен. Един от скъпите, класически ресторанти в Бейрут, никога не оставаше без клиенти. Със сигурност мога да кажа, че стекът с пържени картофи и френски сос, са най-вкусното нещо, което бях хапвал скоро. Като стана дума за сосът, той е специален. Няколко вериги се опитват да го имитират, но до момента не се знае рецептата за приготвянето му. Френската верига пази своите тайни, като във всеки един от своите обекти, независимо дали е в Дубай, Бейрут или Женева, се доставя сос директно от Франция, където бива приготвян в традициите на веригата. Онова, което може да се усети и типичният вкус на горчица от най-добрата френска традиция.
Задължително се разходете по крайбрежната улица на Бейрут. Това е любимото място за разходки на жителите на града, където често хора тичат за здраве, двойки се разхождат, а по-възрастни играят шах. Определено място, заредено с много дух. Тук, на тази улица, могат да бъдат видени все още следите от войната – куршумите съсипваха всичко след себе си и оставяха единствено печал. Няколко сгради в съвременен Бейрут са оставени и съхранени от правителството, като свидетелство за безумието на Гражданската война, започнала през 1975 година. Някои от тях се намират именно покрай брега, където са се водели тежки боеве и тогавашните скъпи хотели са превърнати в призрачни постройки, в чиито недра ранени намират, макар и оскъдна, бърза помощ. Да, Бейрут имаше какво да разкаже.
Определено е трудно да си представим, че в онова, което виждаме с очите си днес, може да има истории, свързани с кръвопролития. В този ред на мисли, има за какво бейрутчани да благодарят на Рафик Харири, убитият при атентат през 2005 година ливански премиер и баща на доскорошния Саад Харири. Именно Харири-баща изгражда от руините Бейрут наново- жилища, улици, търговски центрове, хотели. Регионът на Ашрафие, където се намират по-старите къщи и улици на Бейрут, е бил „червената линия“ по време на сблъсъците. По улиците на този аристократичен квартал са се водили невероятно битки – буквално улица по улица. Всеки прозорец е бил от значение, тъй като там са се разполагали снайперисти. Днес, жителите на Ашрафие се разхлаждат в моловете наоколо и нищо не може да напомни за онези времена. Не знам дали трябва да кажа, че съм разочарован или не, от факта, че донякъде романтичният образ на Ашрафие, който си бях създал в съзнанието, е изгубен. Днес хората са малко по-меркантилни от предшествениците си, а всякакви каузи не намират такова широко приложение. Всъщност днес църквата организира най-много хората в подобни начинания, като НПО-тата едва ли биха имали същият ефект. Една от големите инициативи, която се надявам да се появи и в България е, кампанията за запазване на старите сгради в Бейрут – културно и историческо наследство. Всъщност в това отношение ливанците са невероятни – на всяко място, което може да има подобна стойност за тях, организацията по опазването е много добра. За съжаление в България някак не обръщаме внимание на паметници, къщи и всякакви символи на миналото.
Продължих по Ашрафие и си мислих за крайбрежната улица, за улица „Ал Хамра“, където се събираха интелектуалци и журналисти, за кафетата на Бейрут, за уханието му, което мисля си – ме е бележило завинаги. Прехвърлях в главата си мисли за стремежът на тези хора, за този вечен град, за кървавото минало, което се усеща и до днес. Мислех си и за хората, които срещнах в Бейрут – и разговорите, които водихме. Сигурен съм, че това няма да е последната ми среща с града. Всъщност, смятам да ви занимая с него още веднъж съвсем скоро.
През просото
Двайсетгодишният демократичен стаж, който натрупахме в България вече ни подсказва някои правила, по които се движи обществото ни.
Например, колкото и с големи надежди да е дошло дадено правителство на власт, след средата на мандата започва сериозно да се излага. Не е ясно защо, но нещата отвън изглеждат така като че ли правителството губи разсъдък и започва да се занимава с нещо като кризисен пиар или на прост език казано – „спасяване на положението“.
Сегашното правителство е и потвърждение, и опровержение на правилото. Потвърждение е, защото излагацията в момента тече в пълен ход, а опровержение е, защото излагацията му започна много преди средата на мандата и в крайно акутни (демек остри) форми.
Нямам тия дни време да пиша, но не мога да подминавам толкова големи скандали.
Социалното министерство подписа Споразумение за сътрудничество в социалната област с Българската православна църква
Това е нещо изключително скандално едновременно по няколко направления.
Властта облагодетелства едно от вероизповеданията дори без да крие целта на занятието - да пренасочи повече парични потоци към него. И докато има известни основания да превръща някои църковни празници в държавни (член 13, ал. 3 на Конституцията донякъде оправдава това с традицията), тя няма никакви основания да дава на църквата светска власт, нито пък привилегировано пари. Ето целия член 13:
Чл. 13.А сега да цитираме от документа:
(1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.
Двете страни изразяват готовностНали четете, че в Конституцията не става дума точно за БПЦ, а за нещо малко по-различно?!
I. Министерството на труда и социалната политика
а) Да съдейства на Българската православна църква – Българска патриаршия при изпълнение на мерки, програми, проекти и инициативи в сферите на сътрудничество по настоящото споразумение;
б) Да предоставя информация за възможностите за финансиране на мерки, програми, проекти и инициативи в социалната сфера;
в) Да включва представители на Българска православна църква – Българска патриаршия в комисии, създадени от Министерството на труда и социалната политика по проблеми, част от сферите на сътрудничество по настоящето споразумение...
На мен ми изглежда с прости думи следното:
– Българската държава ще харчи средства като подпомага БПЦ да кандидатства по проекти;
– Българската държава ще използва БПЦ като „подизпълнител“ по социални проекти, т.е. с пари от бюджета ще се финансира „благотворителната“ дейност на БПЦ; ( по телевизиите излязоха новини за приюти, които ще бъдат поддържани по този начин, странно, никъде не откривам линк към новината в държавотворната ьTV)
– Българската държава на практика споделя управлението на социалните дейности с БПЦ (включва я в комисии);
Какъв ефект очаквам?
Само хубави неща.
Първо, ще им се стъжни на някои категории нуждаещи се, към чийто начин на живот БПЦ има претенции - като например сексуални малцинства, болни от венерически болести, самотни майки, извънбрачни деца, двойки, живеещи без брак и прочее „греховни“ елементи.
Второ, Могилино и подобните истории ще ни се сторят песен в сравнение с това, което ще се твори в поддържаните с държавни пари църковни социални институции, където специфичното социално-медицинско ноу-хау за такива места ще бъде заменено с религиозни ритуали и правила. То и сега не е цвете. Тук-там по някой ще прескача оградите, за да разказва страхотии, но тъй като църквата е „отделена“ от държавата, достъпът на независими контролиращи НПО и журналисти ще бъде силно ограничен. Тука си подчертайте, че имам предвид само тези институции, които ще бъдат на държавна хранилка.
Трето, кризата в БПЦ ще се задълбочи, което допълнително ще вкара хаос в духовния живот на обществото и ще допринесе за развихряне на всякакви анти-религиозни анти-БПЦ и анти-християнски истерии. Вместо БПЦ да бъде откъсната от държавната хранилка и така да започне най-накрая нейното оздравяване, сегашното правителство я набутва още по-дълбоко в ролята на комисионер и държавен храненик...
Кой говореше за устоите, за българщината? Наслаждавайте се на резултатите.
PS. Хич не съм доволен, че непрекъснато трябва да напомням ту тоя, ту оня член на Конституцията.
Преживяване
Девойка и младеж се запознават и тя го води у дома още първата вечер. Влизат в стаята й и се отдават на ласки. Тя го предупреждава: - По-тихо, нашите спят. Татко работи в ГДБОП, а мама в СДВР. Младежът, леко притеснен, все пак продължава с ласките. След малко девойката пак казва: - Внимавай, защото и брат ми е в съседната стая, той е барета. Младежът, вече доста притеснен, се замисля, но момичето го пита: - Искаш ли да направя нощта ти незабравима? - Да, отвръща той от седмото небе. - Помооощ, непознат в стаята ми. Усмихни се, България, въпреки непрестанните хвалби на МВР шефа колко добре се бори с престъпниците, статистиката показва, че има бум на битовите престъпления. Цветанов обаче директно прехвърли топката към полето на социалния и финансовия министър, защото кризата и проблемите били виновни за това, а не МВР. Ей това е интелигентност.
Двойна трагедия
© Милен Радев
„Във всички познати ни от миналото общества злото е възприемано като самостоятелна сила. Древни митове разказват как то възниква в света, легендите на народите описват многообразните форми, под които то се проявява, религиите ни предупреждават за неговата съблазнителна сила.
Фундаменталните цивилизационни традиции приемат за даденост съзнанието, че способността да вършиш зло е в основата на свободата на човека, която го отличава от животното и че в края на краищата злото си остава една загадка, „неразбираема фактичност“ по Киркегор.
Навярно никога досега не е съществувала цяла култура – както нашата днес – която да възприема злото като принципно преодолима временна пречка, а не като съществена част от човешкото състояние (сonditio humana).“
Ойген Зорг, “Удоволствието от злото. Защо насилието не се лекува”, 2011 г.
От горната махала на глобалното село, каквото е днес светът, се носят стонове и вопли на умряло. Безмерна трагедия е сполетяла един от селските домове. И то трагедия не по волята на бездушните природни стихии, не порой, свлачище или рухнал гнил дъб е затрупал съседската къща. Не. Човешка ръка е извършила незапомнено злодеяние. Комшията, грабнал брадва, затрил завчас братята, сестрите, децата си. Ето го, предал се на пъдаря, стои сега невъзмутим край стобора, лези се, суче мустак и си показва мускулите. А селото вкаменено и отчаяно е безсилно да проумее и осмисли немислимото.
На село все по-рядко четат Имануел Кант. Иначе всеки щеше да е научил от
великия кьонигсбергски мислител,
че склонността към злото е иманентна на човека. Че то е също тъй част от неговата природа както доброто и че същността на човешкото у човека се състои именно в свободата да решаваш. Да избираш между доброто и злото, между омразата и любовта.
Непресекващите изблици на злото ни опечаляват и съкрушават, но те не би трябвало да ни изненадват. Швейцарският публицист Ойген Зорг, цитиран в началото на този текст пише в същата си книга: „…Злото не се поддава на лечение, на превъзпитание или на финансово изкореняване. То е трагичното условие на човешката свобода и може да се премахне само ако бъде премахнат човекът.
Страшна е мощта на злото.
Не само защото то може да предизвика парализиращ страх, но и защото има прелъстителна сила. То прекъсва монотонността на всекидневието, прави живота интензивен и обещава освобождаване от ограничения и задръжки. Да се отрича съществуването на злото е най-прекият път към попадане под неговата власт. Само осъзналият наличието на злото може да се предпази от него…“
Той съвсем не е единственият, който напомня на съвременния човек илюзорността на левия социален проект, владеещ повече от 100 години умовете и сърцата на образования свят. И въпреки това идеята, че злото сред хората е резултат само на порочни социални, културни и образователни порядки продължава да държи в плен много съвременници – от селския мегдан до редакционните зали и правителствените коридори по света.
Окончателната победа над злото – това е лозунгът на всички мераклии за изграждане на земен рай, тук и сега и то колкото може по-бързо! Независимо какъв го виждат те в представите си и кое именно зло имат предвид.
Никога в историята претенцията за изтръгване на злото по света из корен не е минавала без
планини от трупове
и без да играе познатият набор инструменти на злото – от испанските ботуши и кладите на Светата инквизиция, през изобретението на френския доктор Гийотен, шашките на Първа конна и подземията на Чека, през газовите камери на Аушвиц, Черната скала край Самоков и оризовите полета на Камбоджа, та до фучащите боинги на Мохамед Ата и 40-те му побратими.
Коригиране на земните несправедливости, премахване причините на злото със средствата на самото зло и с помощта на
неговата неизменна спътница – омразата.
Това е квинтесенцията и на „Манифеста“ на Андрес Беринг Бреивик. Преследването на тази безумна цел доведе до трагедията в уж тъй благополучната и миролюбива Норвегия.
След многогодишен фанатичен труд, изписвайки и компилирайки от чужди текстове цял куфар листа с хаотично натрупани верни и обезпокоителни констатации, абсурдни допускания, точни и невежи исторически позовавания, погрешни заключения и нечовешки намерения Андрес Беринг Бреивик е готов - носен от своята омраза към всеки обявен от него за марксист, мултикултуралист и мюсюлманин – да се превърне сам в инструмент на злото.
Повтарям: не нетърпимост и ненавист към тоталитарната идеология на марксизма и радикалния ислямизъм или към конкретни, вършещи престъпления спрямо човечеството техни адепти, а
омраза към всеки мюсюлманин,
към всеки съвременник, обявен от обременения Андрешков мозък за „културмарксист“ – това е движещата сила на масовия убиец.
Такова самокондициониране на съзнанието е необходимо условие за постигане на поставената цел. То лишава човека, коленичил пред теб, от човешки качества. Той е превърнат в клише, в идея, просто в „културмарксист“, в „мюсюлманин“ – това преодолява табута, снема задръжки, придава на акта на убийството висш смисъл и навярно носи удовлетворението, което Андрес е пропуснал да получи от планираната съгласно „Манифеста“ 2000-еврова „луксозна компаньонка“ в навечерието на „операцията“.
Никое общество не е предпазено от спонтанните или обмислени акции на подобен индивид. Освен онези с перфектен контрол върху своите граждани, върху тяхното придвижване, върху стопанската им и мисловна дейност – както
някогашният СССР или днешна Северна Корея.
Там функциите на вършител на злото са поети от държавнотворните институции.
* * *
До тук ставаше дума за едната страна на трагедията в Норвегия – за безумното и безсмислено деяние, потопило в скръб цялата страна и разбило живота на хиляди хора. Защо в заглавието пиша за двойна трагедия?
Защото смятам, че масовото кръвопролитие в Норвегия може да има фатални последствия не само за тази страна, но и за „стария свят“ като цяло, за неговата обществена уредба, за свободите му, за начина на живот на всички нас. Имам предвид по-точно
спекулативната и демагогска употреба
на трагедията, която започна почти незабавно след като се очертаха първите общи характеристики на извършителя.
„Норвежки гражданин“, „рус, едър норвежец“ – почти с облекчение тези атрибути се замяркаха из репортажите из немските електронни медии веднага след началните подозрения в ислямистки източник на атентата. За да продължат нататък с „десен екстремист“, „християнски фундаменталист“, „антимарскисист“, „антикомунист“ и „антиислямист“.
Заредиха се безброй спекулативни обобщения и търсения на връзки на Беринг Бреивик с „десницата“, с „крайната десница“, с „враждебни на исляма кръгове в Скандинавия, Англия, Германия… Журналисти от утвърдените медии запрелистваха трескаво 1500-те страници на неговия манифест и наред с антикомунизма и антимарскизма на норвежкия самотник започнаха да привеждат в осъдителен подтекст имената на публични личности, открити в обърканите му тези.
Сред „жертвите“, попаднали под ударите на медийното озлочестяване по причина на цитирането им от Беринг Бреивик, са Джон Стюарт Мил, чиято сентенция за силата на убежденията той издигнал като свой девиз, както и Едмънд Бърк, чието най-известно изречение дори авторът на тези редове е имал лекомислието да си постави за мото в интернет. По-тежки са „обвиненията“ към живите: в немските медии например често се споменава с осъдителен подтекст това, че норвежецът често цитирал антикомуниста Владимир Буковски и неговите предупредителни тези за бъдещето на Европа. Но най-голям фурор и пламенна активност сред левия медиен истаблишмънт породи появата на името на публициста Хенрик М. Бродер в норвежкия памфлет.
Беринг Бреивик просто споменава едно интервю на Бродер за холандско списание с пет годишна давност, в което немският публицист изразява загриженост от липсващата готовност сред мюсюлмански мигранти в Западна Европа да се интегрират в местните общества. В интервюто си Бродер казва също, че ако би бил по-млад, не би се поколебал да напусне Европа и да се засели в държава без опасност от пълзяща ислямизация.
Хенрик М. Бродер е много популярен в Германия като остро полемичен автор, чувствителен към опасностите на екстремния фундаменталистки ислям, защитник на ценностите на Просвещението и на човешките права. От години той е нападан настървено от защитниците на „политически коректния“ тон, от представители на леви кръгове и на провалилия се модел на „мултикултурализма“.
Ето че последните три дни Бродер става обект на нова, масирана критика и в електронните, и в печатните медии. Името му се нарежда до имената на Тило Сарацин, Ралф Джордано, Сейран Атеш, Неджла Келек и други публицисти и защитници на човешките права. Всички те къде прикрито, а къде и открито са наричани
„интелектуални подпалвачи“
и вдъхновители на норвежкия масов убиец. Пише се за тяхната „отговорност“ за възникването и на германска агресивна и готова на насилие „крайно-дясна“ антимюсюлманска сцена.
Абсурдността на тази теза е толкова очевидна, че не заслужава и минимално усилие за оборването й. И все пак, внушенията, които използва тук „либералната“ преса и целият ляв обществен сегмент са тъй коварни и последиците от тях могат да бъдат толкова фатални за общото ни бъдеще в Европа, че не мога да ги отмина без внимание.
Политиците в Германия вече се надпреварват през последните дни да настояват за по-строг обществен контрол на действията на „десните“ сили (нека не забравяме, че понятието „дясно“ е мръсна дума в германския политически сленг). Иска се изостряне на антитерористичното законодателство, на мерките за сигурност, засилване на контрола в интернет…
Всичко това на фона на отдавна произнесената медийна „присъда“ над Андрес Беринг Бреивик като
„крайно десен“
(сякаш пред лицето на безумното деяние подобна политическа локализация има какъвто и да е смисъл). Селективното четене на „Манифеста“ очевидно е помогнало да не се забележат там цитатите от Фидел Кастро и възхищението на Бреивик пред революционера, преклонението му пред сръбските комунистически лидери Милошевич и Караджич или уважението, с което говори за Владимир Путин и неговата младежка кохорта „Наши“. Това е значи истинският „десен“, при това с религиозна, християнска окраска…?!
Дори „Нойе Цюрихер Цайтунг“ написа, а междувременно многобройни развълнувани леви разнасят из интернет, че чак сега като християнин може да разбереш, какво били изпитвали мюсюлманите след 9/11, какво означава някой да извърши масово престъпление от името на твоята религия. Едно погрешно и лишено от основание заявление не става според мен по-вярно само защото е повтаряно безброй пъти.
От никакво “наше” име не е извършено масовото убийство онзи ден, на нито един евангелски текст не може да се позове и не се е позовал убиецът, нито следа от християнство, колкото и фундаменталистко да е то, няма в действията му. Никой християнин не се колебае, а и всички съвременни християнски култури, църкви и деноминации
не спират да осъждат престъплението
и да го дамгосват като най-недопустимо злодейство. Нещо, което светът в по-голяма си част не видя и не вижда да се предприема от страна на големи ислямски авторитети при безкрайната редица терористични атаки с позоваване на мюсюлмански постулати, на Корана и на Хадитите. Едва ли е нужно да напомням публичните ликувания в Газа и по други мюсюлмански места след 9/11?
Очакванията ми са – и на тях се дължи предупреждението в горното заглавие – че от тук нататък застъпването на обосновани антикомунистически и антимарксистки позиции ще стане още по-трудно отколкото бе досега в големите медии на Германия. Формулирането на твърдо консервативни позиции ще бъде тласкано още по-усилено към периферията на политическия спектър. Аргументираната критика на такива обществени явления като политически коректната „новореч“, практикувана в много от утвърдените медии, премерената и цивилизована защита на принципите на конституцията, пренебрегвани от предпочитащи своята традиционна култура реакционни ислямски мигранти ще бъде трудна задача, с която малцина биха се наели.
Партии като наскоро създадената „Ди Фрайхайт“ (Свободата) на напусналия ХДС депутат Рене Щадткевиц, които формулират аргументирани платформи, предупреждаващи за опасността от радикализиращите се мюсюлмански общности в Берлин и други големи градове, ще се сблъскат сега с още по-силно
институционализирано и негласно противопоставяне
от страна на администрацията. Организираните и толерирани от полиция и власти улични действия на леви активисти срещу такива политически движения ще се засилват. Етикетът „ислямофоб“ е най-малкото, което ще си спечели всеки, осмелил си публично да формулира това, което се знае, мисли и обсъжда еднозначно на повечето частни трапези или в приятелски кръг.
Конгломератът от верни статистически данни, от основателни обезпокоителни констатации за социалната и етническа действителност на днешна Европа и от абсурдни, карикатурни изводи и престъпни проектодействия, съдържащи се в „Манифеста“, по гротескен начин дезавуират в момента всяко усилие за обективен анализ на болните теми на днешна Германия.
Ако някой би си поставил за цел да дискредитира устойчиво публицистичните, интелектуалните и политическите действия на немногобройните граждански активни личности, чувствителни към засилващото се влияние на реакционния ислям в Германия той едва ли би могъл дори умозрително да създаде по-удобен сценарий от този, който се разигра трагично пред очите ни.
Заговорът на мълчанието около болните теми, практикуван в големите медии, злепоставянето на носителите на неприятни вести и изводи, както вече се видя при публикацията на книгата на Тило Сарацин, едва ли ще отслабне. Отдавнашните
предупреждения на добронамерени критици,
че именно по този начин се създават условия за нежелана, насилствена реакция от другата страна и за ново нагнетяване на спиралата на обществено напрежение не доведоха навреме до вразумяване. За жалост актуалното развитие дава основание за нови, още по-големи опасения.
Не мога да завърша с нищо оптимистично.
То едва ли би било и уместно в дни като тези. Идват ми само на ум думите на Осип Манделщам, предадени ни от неговата вдовица Надежда. Когато тя му се жалва от тежкия и безнадежден живот, на който са обречени двамата в Съветска Русия, големият мъдрец и поет й отговаря: „А кой е казал, че трябва да сме щастливи?“
God Hates Us All. Да, от Ханк Муди
За всеки праволинеен циник, изкълвал на един дъх всички епизоди на всички сезони на Californication, тази корица е нещо като материализацията на "My Precious" върху пръста на някой къдрав синеок фен на Толкин.
„Бог мрази всички ни” е автобиография на фикцията. Романът, който вече можете да разлистите, всъщност не съществува съгласно традиционните представи. Той служи за основна сюжетна нишка в първия сезон на сериала – всички говорят за този невероятен литературен шедьовър, но тогава всъщност никой още не го е чел...
Романът е написан едва след огромния успех на първия сезон на тв поредицата на ShowTime. Въпреки очакванията авторът да е Том Капинос – гениалният създател на сериала и прототипа на Ханк Муди, с материализирането 
на този шедьовър е натоварен човек на име Джонатан Гротенщайн.
И преди цялата история да е придобила съвсем шизофренично звучене - Том е бил прекалено зает със сценария на втория сезон, а Джонатан вече бил писал книги по поръчка и редакторката била доволна от работата му.
Всъщност „Бог мрази всички ни” е по-скоро маркетингов, отколкото литературен шедьовър. Чувството да гледаш задната корица на прочетената книга е само бледо отражение на онзи трясък да я видиш на витрината на книжарницата и то през нощта, когато можеш да я купиш едва на следващия ден. За съжаление, не мога да мисля за литературните качества на романа извън телевизионно насадените ми очаквания за него. В този смисъл Джонатан Гротенщайн заслужава поздравления. Освен фактологически правилната предварителност на героя Ханк Муди на много места текстът звучи в главата направо с гласа на Дейвид Духовни, когото си представяш с момчешка аура и деведесетарски неподредена коса.
В „Бог мрази всички ни” има от всичко – любов, марихуана, манекенка, рок звезда, приятелство, белодробен рак, секс, кърмене и секс (едновременно). Определено разбираме защо малкият Ханк се е превърнал в добрия стар екранен Ханк, когото познаваме. За онези, които още не го познават – успешен писател на средна възраст, особено успешен сред дамите на всякаква възраст, влюбен в майката на дъщеря си тийнейджърка, пълен с добри намерения, които неминуемо завършват кофти и полети с много алкохол. Симпатичен е, заслужава 20-минутен телевизионен шанс.
Подобно на сериала и книгата е пълна със ситуативни препратки и смисли, услужливо обяснени под линия, иначе текстът би бил неразбираем за неамериканци.
Едно от най-ценните качества на Californication, заради което наричам Том Капинос "гениален", е безкрайно образният и цветен език на героите, чиито фрази звучат едновременно дълго мислени, елегантни, малко претенциозни, без да са превзети. По страниците на романа го открих на едно място:
"Отървахме се почти без драскотина благодарение на брониращите свойства на водката, а приказките за съд по бързата процедура си останаха само приказки. Но работата ми вече беше в историята. Прекарах остатъка от лятото като безработен трън в колективния задник на родителите ми."
Въпреки липсата на стила „Капинос”, в сериала са зададени достатъчно ориентири за романа „Бог мрази всички ни”. Ако някога сте чели каквото и да е от Буковски, ще го намерите навсякъде – в нуждата от алкохол, в лентяйството, в писателската гениалност. Освен това Муди и Чинаски, главният герой в романите на Буковски, за две проекции на почти един и същи Ханк. Най-ясен е отпечатъкът върху отношението към жените – Ханк спи с много, защото ги обича и търси красивото във всяка, сексът никога не е самоцелен. Независимо при кой Ханк.
Цялото име на Ханк (Муди) е Хенри Джеймс (Муди) – като един от най-добрите белетристи-реалисти в американската литература. Повествованието в „Бог мрази всички ни” бяга от философски отвлечености и позволява на читателя да я разбира както си иска или както си може.
Заглавието се ражда от реплика на испански на един барман в някаква оклюмала нощ точно преди Ханк да спи за първи път с голямата си любов К. Макар да е далече от книжното събитие на годината (която и да е година, защото в САЩ излиза през 2009 г.), „Бог мрази всички ни” е като да прочетеш нещо, което си смятал, че никога няма да можеш да прочетеш. Поне ако си гледал Californication. Ако не си, то е като да прочетеш нещо, написано от някого, чийто лаври вече са обрани от някакъв гениален екранен пияница. Все ще ти е за първи път, май. Ако се питаш защо този Джонатан Гротенщайн си го причинява, той вече е отговорил – „Заради писането. Не знаех дали ще стане тъпо или скучно, а Ханк Муди се оказа удобно прикритие за мен.”
Издаването на книгата God Hates Us All е било планирано още преди излъчването на първия сезон на Californication, чийто успех е бил залогът. В сериала романът е екранизиран в пълнометражен филм A Crazy Little Thing Called Love... Да се надяваме, че на ShowTime няма да им хрумне това...
"Алея на книгата" - празник във Варна
Въпреки че вече писах тук, не мога да не отразя и при мен колко прекрасна беше тази седмица под огромните дървета с вълшебните шатри и мириса на море, носен от лекия бриз...;) Да, знам, размеквам се, но беше страхотно. И искам да удължа момента.
С мъжа ми поне 3-4 пъти се опитахме да разгледаме нормално навсякъде. Е, не ни се отдаде, разбира се - съвсем логично, щом ходим с деца (лош следобед с много хленчене без конкретна причина, следователно без шанс за оправяне, спешна нужда от сладолед малко по-нагоре, много важна уговорка с приятелка точно сега и т.н.и т.н., на вас ли да разправям...) В крайна сметка ние излязохме сами късно последната вечер и си намерихме каквото търсихме, но исках да ви кажа, че през цялата седмица за децата имаше невероятни забавления в района - някои част от съпътстващата програма на изложението (като четенето на приказки от фолклористката Лозинка Йорданова и палатката на книжарница "Слънчоглед" с жестоки неща за рязане, лепене и рисуване до ушите), други паралелно организирани (като страхотния детски празник "Детско лято" на НПО "Олд Кидс" - фестивал на позабравените игри на открито от нашето детство като Ура, Дама, лимки, скачане на ластик и въже..., рисуване по лица, безплатен сладолед /!/ и въобще беснеене на воля или в нашия случай - седене на земята и зяпане, нали)
Дори в лудницата успях да намеря и любимата "Възможните майки" и да снимам по-позьорското чаве с нея.
Въобще, цяла седмица се мотахме в този район на Морската градина и сега приказните шатри ще ми липсват. Купихме си много книги (Криса прочете една, после се върнахме и купихме втората част, прочете и нея, искаше последния ден да купим и третата, но ние казахме, че вече сме извънредно заети), купихме подаръци, намерихме ценни находки и много, много се забавлявахме. Искаме пак!
Какъвто народът, такива и монополистите
Броят на делата, заведени срещу монополисти, е незначителен. Броят на спечелените е още по-малък. При това положение "Топлофикация", "Софийска вода" и БТК могат да си правят каквото си искат. Ако искат, ще ти надписват сметки. Ако искат, ще кажат, че нямат мощност и трябва да си правиш трафопост. Да, по закон не е така, но какво ще направиш, ако не спазят закона? Ще се жалваш на приятели? Дума дупка не прави и монополистите в България са се нагодили към тази проста истина. Защо е трудно да се осъди монополистът? Главният проблем е нестандартността на подобно дело. Занасяш на съдията проблем, за решаването на който той трябва да отдели много повече време, отколкото за обикновените случаи. Никой обаче няма да му даде повече време. Делата се разпределят на ротационен принцип и „на калпак” без оглед на тяхната сложност. Ако в съд с 20 съдии постъпят 20 искови молби, първата ще дадем на първия съдия, втората – на втория и така, докато изредим всички. 21-вата ще разпределим отново на...
Господари на хартията
Мисля, че е крайно време да се появи подобна рубрика. Ужасиите, които настават в езиковото ни пространство, застрашават да се превърнат в бедствие. Подобно бедствие би могло да затрие от лицето на земята всяка нация. Защото нищо друго не съхранява така една нация както нейният език. Има нации, съставени от различни религиозни общности, нации, съставени от различни етнически общности, но те са обединени от един език. Когато започне разпадът на езика, започва и разпадът на нациите. Американската нация се появява с припознаване на един общ език. Разпадне ли се езикът, започва разпадът на нацията. При нас разпадът на езика е започнал от няколко десетки години, и то от тези, които би трябвало да го съхранят в своите текстове. Да го съхранят, развивайки го. Но когато разпадът на езика започне от писатели и журналисти, това е началото на края. Безотговорността към езика е равнозначна в този смисъл на национално предателство. Но когато писатели започнат да превеждат „добитък до...
Стоян Динков: Османската империя спаси българския народ
Писателят Стоян Динков е лидер на партия „Зелена България” и син на знаменития български поет Иван Динков. В новата си книга „Османо-римска империя, българи и тюрки” от изд. „Сиела” той изследва общата история на България и Турция още от времето на Атила и налага една теза, която влиза в противоречие с общоприетата представа за „турското робство”. Според автора Османската империя е продължител на Римската и благодарение на нея българският народ оцелява в един изключително труден период. Динков описва управлението на османските султани като по-толерантно от това на редица европейски владетели и твърди, че българи и турци имат обща история и произлизат от един древен народ, който още от времето на Атила управлява степите на Евразия. Динков подчертава колко е важно България да поддържа добри отношения с тюркската общност днес и смята, че бъдещето на света е обединението, както и че след Европейския съюз ще дойде време и за азиатски и евроазиатски съюз. - Г-н Динков, във вашата...
Злато за България по информатика
Българските състезатели триумфират на XXIII Международната олимпиада по информатика в гр. Патая, Тайланд. Румен Христов, МГ Шумен, се връща със злато. Той защити категорично титлата на един от най-добрите български състезатели по информатика в историята на страната. Българският отбор се връща още със сребърен медал за Владислав Харалампиев, СМГ и бронзови отличия за Йордан Чапъров, МГ Ямбол и Георги Георгиев, СМГ. Представянето на българските състезатели на Олимпиадата по информатика нарежда по точки страната на престижното десето място в света в официалното отборно класиране. „Гордеем се с нашите момчета! Те демонстрираха невероятен дух и класа на това тежко състезание„ – сподели Бисерка Йовчева, треньор на златното ни момче. В XXIII Международната олимпиада по информатика в Тайланд участват 307 състезатели от 78 държави. Всяка държава е представена от национален отбор от 4 ученици на възраст до 20,5 години. Състезанието се провежда в два състезателни дни, като днес е известно окончателното класиране (http://sc1.ioi2011.net/scoreboard/). За обучението и подготовката на медалистите благодарим на Бисерка Йовчева, Петър Петров, Емил Келеведжиев, Младен Манев, Красимир Манев, Антон Шиков, Руско Шиков, Явор Никифоров , Бойко Банчев и Стоян Капралев. Официалното награждаване ще бъде на 28.07. от 11 часа българско време. Отборът пристига в София на 30.07.2011(събота), 12.50ч. (полет от Виена OS 795) летище София, Терминал 2.
Саудитска Арабия блокира достъпа до сайта на Амнести Интернешънъл
Сайтът на хуманитарната организация Амнести Интернешънъл е бил блокиран на територията на кралство Саудитска Арабия. Това означава, че потребителите на тази държава вече нямат достъп до информацията в него, информира Mashable. Филтрирането е станало по нареждане на местното правителство и идва само дни след като Амнести Интернешънъл се спречка с ръководителите на Саудитска Арабия във връзка с нов закон срещу тероризма. Въпросният закон ще позволи на органите на реда да третират мирното дисиденство като акт на тероризъм. По този начин хората, които протестират мирно срещу управлението ще бъдат застрашени от осъдителни присъди, които предвиждат минимум 10 години затвор. Зад решетките могат да попаднат и всички, които поставят под въпрос интегритета между нацията и кралското семейство. Амнести Интернешънъл смята, че новият закон не е предназначен за борба с тероризма, а за репресиране на политически неудобните лица. Саудитското правителство е отговорило на обвиненията, като ги е нарекло напълно безпочвени. Амнести са порицани и за това, че не са се допитали първо до властите за изясняване на функциите, които има новият закон. Наскоро властите в Саудитска Арабия арестуваха няколко жени, които си позволили да шофират автомобил. Това в арабската държава е абсолютно забранено и се счита за престъпление. Жените там имат много ограничени права.
Първият модул на китайската космическа станция е готов
Китай смята да стартира строежа на собствена космическа станция, която ще стане вторият обект в космоса, където постоянно ще живеят и работят хора. Китайците са завършили работата по първия си модул и скоро ще го изстрелят в космоса, информира Space.com. Китайският модул се казва Tiangong-1 и тежи 8.5 тона. Той е първият от серия с подобни модули, които ще бъдат подготвени от Китай. Tiangong-1 е напълно завършен и вече пътува към космическия център Jiuquan, откъдето по принцип се изстрелват сателити. Този път обаче, центърът трябва да се подготви за извеждането на по-голям и ценен товар в космоса. Модулът трябва да излети от Земята през това лято. Основната функция на Tiangong-1 е да осигури входна точка на китайците към станцията. Към него ще могат да се прикачват бъдещите космически кораби на китайската държава. 2-3 месеца по-късно, в космоса ще бъде изстрелян безпилотният кораб Shenzhou-8, който ще осъществи първото в историята скачване между два китайски обекта в космоса. На борда на Tiangong-1 ще има и 300 знамена на различни държави. Те ще останат там до осъществяването на първия пилотиран китайски полет до новата станция, който е планиран за следващата година. По време на него астронавтите ще се скачат с модула, ще вземат знамената и ще ги върнат на Земята. Китай започна работата по своята станция през 2008 година.
ОГЪН И ВОДА
Намислил Огънят да се ожени. Повдигнал се, огледал се, на масата Книга видял.
"Е, какво, - помислил си - Книгата е умна, образована. Умът и за двама стига."
Почервенял Огънят, разпуснал къдрици, започнал да ухажва Книгата.
-Омъжи се за мен! - помолил я.
Погледнала го Книгата и си помислила: "Защо не, Огънят е момък искрен, откровен. Не е образован, вярно, но не е беда, стига да ме обича. А на ум и разум, ако трябва, ще го науча. Кое ще му подскажа, кое ще го посъветвам."
-Добре, - отвърнала Книгата - съгласна съм да стана твоя.
Запърхала със страници и скочила в прегръдките на Огъня. Той се зарадвал, обгърнал я с ръце. И гледа - няма Книга. Само купчинка пепел в огнището останала.
"Види се, не ми е писано с мъдра жена да живея - помислил си Огънят. - Трябва да си намеря някоя обикновена домакиня."
Огледал се, видял сиротна Пантофка да стои наблизо. Сестра и миналата седмица била изядена от кучето. Така останала самичка. Жал му станало. Разгорещил се Огънят, заискрил.
-Пантофке, Пантофке, омъжи се за мен!
Погледнала го Пантофката и си помислила: "Какво пък, да го взема. Век ли сама да кукувам?! Огънят е момък надежден, винаги си е вкъщи."
-Добре, съгласна съм - отвърнала. - Само да не се шегуваш!
-Не се шегувам, мила. Ела при мен!
Скочила Пантофката в Огъня. Той я прегърнал така силно, че цялата се сгърчила от болка горката. Прошепнала му нещо през сълзи и затихнала. Гледа Огънят, Пантофката никъде я няма. Само едно черно топче се търкулнало в ъгъла на огнището. Опечалил се Огънят, оклюмал се, задимил. Обидно му станало, че си няма невяста. Наоколо всички са по двойки. Столът си има Маса - знатна, хубава. Вилицата си има Нож, ревнив , та чак остър, но един до друг стоят. Даже старата Завеса си има Прозорец, отдавна се обичат. Натъжил се Огънят. И тогава видял в ъгъла да стои Каца. Стопанинът наскоро я донесъл от мазето, сложил в нея кисело зеле за зимата. Разсъхнала се била леко, попропускала, но това е поправимо.
"Какво пък, - помислил си Огънят - Кацата е дама солидна, делова. На години е, вярно, но това не е страшно. Надеждна е, домакиня."
-Омъжи се за мен! - предложил и той.
Кацата много се изненадала, отдавна такива приказки не била чувала. Приятно и станало. "Защо не, - помислила си - Огънят е момък надежден, искрен. С всички е приветлив. И домошар."
-Добре, съгласна съм - казала тя. - Ще отвърна на любовта ти с взаимност.
И скочила при него.
Зарадвал се Огънят, развълнувал се, разтворил обятия ...
... два обгорели железни обръча останали да лежат на пода на огнището.
Още повече се опечалил Огънят. Така се разстроил, че едва греел. Прибрал се стопанинът. Извадил железните обръчи от огнището, добавил цепеници и окачил на куката ведро с вода. Надигнал се Огънят, оживил се. Погледнал Водата и започнал да и се любува.
"Каква е синеока красавица! Ето кого трябва да обичам" - помислил си той.
Почервенял, заискрил, започнал да я обикаля.
-Вода, Вода, стани ми жена! - шепнел и той.
А Водата - хладна, спокойна, не го и погледнала. Но Огънят не се отказал. Още повече се разгорещил:
-Вода, омъжи се за мен!
Затоплила се Водата. Чула, че Огънят и говори. Видяла го. А той още повече се разпалил:
-Вода, красавице, омъжи се за мен!
Сгорещила се Водата от такива думи, развълнувала се. Гледа Огъня и не може сините си очи от него да откъсне. А той не спира да повтаря:
-Омъжи се за мен, омъжи се за мен!
-Добре, ще се омъжа! - избълбукала Водата и се хвърлила в прегръдките му.
... лежала Водата върху недогорелите цепеници и се чудела: "А женихът ми къде е?"
Владимир Клюшин
Източник
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Хакери унизиха италианските киберченгета
Хакери започнаха да публикуват в интернет огромни количества от класифицирана информация, която е била отмъкната не от къде да е, а от компютрите на италианското звено за борба с престъпленията в световната мрежа, информира BBC. Става въпрос за 8 гигабайта с документи. Тъй като обемът е прекалено голям, информацията се пуска в мрежата на части. Файловете са изтеглени от мрежата на CNAIPIC – организация, която трябва да пази информационните системи в Италия. Автори на криминалното деяние са хакерите от небезизвестната група Anonymous, която за пореден път доказа, че няма такова понятие, като напълно сигурна система. По всяка вероятност атаката е свързана с арестите на италиански хакери, за които се смята, че са членове на Anonymous. Линкове към първата порция с файлове, отмъкнати от CNAIPIC, вече са публикувани в уебсайта Pastebin. Документите са придружени с обяснение, че техен първоизточник е сървър, където са били съхранявани доказателства за киберпрестъпления. Възможно е публикуването на така наречените доказателства да обезсили влиянието им в съда. Във файловете има съдържание, което засяга големи фирми като Gazprom и Exxon Mobil. Налице са и документи, свързани с правителствата на Австралия и Съединените щати. Anonymous са публикували изображения, които показват йерархията в италианската киберполиция. Показани са и снимки на служителите. В началото на юли CNAIPIC проведе няколко акции срещу хакери, при които бяха задържани трима членове на Anonymous.
Онлайн дивизията на Microsoft пак регистрира огромни загуби
Отчетите за финансовото състояние на редмъндския гигант Microsoft през последното тримесечие сочат, че приходите са се повишили и че общото състояние на компанията е стабилно. Растящи приходи се отчитат и в онлайн дивизията на компанията, но нещата са добре само на пръв поглед. В действителност се оказва, че онлайн проектите на Microsoft носят все по-големи загуби, информира TechCrunch. Всъщност, през последното тримесечие онлайн дивизията на редмъндската компания е регистрирала втората по-големина финансова загуба в историята си. Интернет проектите на Microsoft са излезли на минус със 728 милиона долара, като повече пари са били загубени само в края на 2009 година, когато за финалната четвъртина са натрупани загуби от 732 милиона долара. През предходното тримесечие загубата е била 726 милиона долара, което означава, че Microsoft губят все повече пари и вместо да намалят темповете те са добавили нови 2 милиона към негативната тенденция. За последен път Microsoft регистрира печалба от онлайн проектите си през 2005 година. Оттогава насам последваха 22 поредни тримесечия, през които неизменно се отчита негативен баланс. За щастие редмъндската компания може да си позволи тези огромни загуби, тъй като разполага с много други проекти, които са печеливши.
Масова сеч на акаунти в Google+, които не са с истински имена
Google предприе драстични мерки срещу потребителите на своята социална мрежа, които не се представят в нея с истинските си имена. Огромен брой акаунти вече са заминали в канала, като голямата сеч е започнала още през уикенда, информира Neowin. Регистрираните потребители в Google+ са задължени да използват истинските си имена и нямат право да се представят с други ако искат да запазят регистрациите си. Google затяга режима за да се погрижи за спазването на правилата за ползване на социалната мрежа. Постоянно излизат случаи на нови и нови потребители, които са загубили акаунтите си. Покрай масовото триене и замразяване на профили са изгорели и няколко легитимни потребители. Жена с екстравагантно име, която наскоро беше показана на корицата на списание Wired, също е пострадала, но след няколко оплаквания нейният акаунт е бил възстановен. Става въпрос за Limor 'Ladyada' Fried. Името наистина изглежда странно, но излиза, че е напълно реално. Някои от потребителите са загубили достъп не само до социалната мрежа Google+, но и до всички останали услуги, свързани с акаунтите им от рода на Gmail и Documents. Сред изгорелите има и бивши служители на Google. Интересен факт е, че Сергей Брин, който е създател на Google, се подвизава в конкурентната социална мрежа Facebook под псевдоним.
Батерията на лаптопа - новата цел на хакерите
От време на време в тъмната страна на света на информационната безопасност се появява свежа и интересна концепция или нестандартна идея. Одитори подхвърлят заразени Flash носители пред сградата на проверяваната компания, експерти подготвят мишки, пълни със злонамерен софтуер, изследователи проникват дистанционно в телевизори и премахват от настройките им канали без знанието на нищо неподозиращите потребители и така нататък. Сега към списъка с образци за нестандартно IT-мислене се добави и проникването в... акумулаторните батерии на преносими компютри. Съвременните акумулаторни батерии, с които са оборудвани всички преносими компютри, също не останаха встрани от новите информационни технологии: те разполагат с особен микроконтролер, който управлява тяхната работа и осигурява взаимодействието им с лаптопа и инсталираната на него операционна система. Чипът предоставя всички необходими данни за състоянието на батерията и следи нейните параметри с цел предотвратяване на прегряване, например. За правилното функциониране на микроконтролера отговаря фирмуерът. А там, където има някоя, макар и малка, програма, има и поле за действие на хакерите. Специалистът по защита на информацията Чарли Милър открил, че в лаптопите, произведени от компанията Apple - Macbook Pro и Macbook Air - батерията е защитена срещу препрограмиране само със стандартни пароли, които са едни и същи за всяко конкретно устройство от тази серия. Това позволява на производителя в случай на необходимост да прави промени в софтуера на микроконтролера, но едновременно с това създава и заплаха за безопасността. Изследователят взел един от пачовете за решаване проблемите с работата на батериите, публикувани от Apple, подложил го на ривърс инженеринг и след внимателно проучване открил в кода му въпросните еднакви пароли. Разполагайки със заветните комбинации, специалистът вече можел да препрограмира микроконтролера на всяка батерия в лаптопите на Apple. Освен банално хулиганство (да предизвика прегряване на батерията, да накара чипа да подава към операционната система неверни сведения за нивото на заряд на батерията, или просто да извади батерията извън строя), подобно проникване в софтуера може да бъде и наистина опасно - например да изтрие напълно наличния софтуер и да го замени с вредоносен код, чиято функционалност ще зависи само от фантазията на хакера и от размера на наличната енергонезависима памет на чипа. Извън всякакво съмнение е, че на много малко експерти по информационна безопасност би им хрумнало да търсят инфекция в батерията на устройството. Теоретично атакуващият може дори да превърне лаптопа в бомба, като накара батерията да се взриви; макар и самият Милър да не е провеждал точно такъв експеримент, той се опасява, че определени манипулации със софтуера на микроконтролера могат да доведат до превишаване на критичните показатели и да причинят съответните нежелателни последствия. След като акумулаторите могат да се взривяват и от само себе си, без човешка намеса, значи е напълно възможно осъзнатите вредоносни манипулации с управлението на чипа също да имат аналогичен резултат. В момента ученият работи над програма, която променя паролата по подразбиране с произволно генериран случаен низ от знаци. От нея ще могат да се възползват от всички собственици на лаптопи на Apple, ако, разбира се, решат че степента на опасност на тази заплаха си заслужава усилието. Естествено, в такъв случай автоматичното обновяване на фирмуеъра на микроконтролерите също ще стане невъзможно. Чарли Милър възнамерява да обяви резултатите от изследванията си по време на конференцията Black Hat, която ще се проведе през август.
Полицията в Япония арестува човек за съхраняване на компютърен вирус
На 17 юни в Япония беше приет закон, според който създаването, съхраняването и разпространението на компютърни вируси са забранени. За създаване и разпространение на вируси е определена глоба в размер на 500 хиляди йени (около 6 400 щатски долара) или лишаване от свобода за срок до 3 години. Тези, които съхраняват вируси, могат да бъдат наказани с глоба от 300 000 йени (около 3 840 долара) или със затвор до две години. На 21 юли японската полиция за първи път арестува човек по подозрение за съхраняване на компютърен вирус. Той се оказал 38-годишният Ясухиро Кавагучи от Огаки. Кавагучи бил заподозрян, че около 9,40 ч. на 17 юли съхранявал вирус на своя компютър с цел заразяване компютрите на потребителите на програмата Share, която се използва за споделяне на файлове. По данни на следствието, вирусът е бил открит на компютъра на Кавагучи при обиск в дома му по подозрение в нарушаване на Закона за авторското право - той разпространявал в публичното пространство японски комикси (манга). Изпълнимият файл на вируса носел име, което навеждало на асоциацията, че става дума за детска порнография. В резултат на отварянето на файла на компютъра на потребителя се появявала серия от мигащи изображения и следвало изпълнение на поредица от произволни команди, което правело невъзможна работата с него. За премахване на вируса било необходимо операционната система да се преинсталира. Задържаният заявил, че първо още през 2007 година опитал самостоятелно да пише вируси. "Пускал съм вируси в мрежите за споделяне на файлове 10 пъти, като започнах през пролетта на 2010 година", разказва той. При обиска на компютъра му бил открит списък от две хиляди IP адреси, като полицията счита, че броят на заразените от него персонални компютри е приблизително същият.
Симпатични герои в "Човекът със сините кръгове"
"Човекът със сините кръгове" на Фред Варгас е криминална история, в която романтичното преобладава. Доста сполучлив резултат, по мое мнение. Но не се заблуждавайте, освен романтика в тази книга има много повече...
Какво точно - непредвидима до последната страница мистерия; подвеждащи обрати; тайнствена личност, чертаеща тебеширени кръгове из Париж; почти алкохолизиран инспектор, отглеждащ сам два чифта близнаци + още едно дете; красив слепец, заливащ света с ирония и злобни подмятания; възрастна дама, която все се надява да намери своята половинка в живота. И разбира се - двамата главни герои.
Комисар Адамсберг до последно не спря да ми напомня за мой телевизионен любимец - инспектор Коломбо. На пръв поглед бавен, муден, неориентиран, невнимаващ, но надарен с изключителен нюх и интуиция, с които разплита случая. Обаятелна личност, която омагьосва (без да иска) всички около себе си. Тук е и океаноложката Матилд - добродушна и добронамерена личност, която се увлича от хобито си - да следи непознати хора по улицата и да си води бележки. Напълно отдадена на рибите и подводния живот; сякаш единствено там се чувства в "свои води". Образът й много ми напомняше за този на Изабел Далхаузи от "Неделният клуб по философия" на Алезандър Маккол Смит - жена, която с интерес следи случващото се наоколо и помага с каквото може.
Образите в "Човекът със сините кръгове" са характерни и се запомнят лесно. Предполагам, че в другите книги за комисар Адамсберг ще научим още неща за тях. Хареса ми остроумието им, макар че, да си призная, леко се подразних, че сякаш всеки от тях бе завършил курс по красноречие. Никой не остава длъжен на другите, а това май не е съвсем реално.
И все пак като цяло съм доволен. Авторката, Фред Варгас, не се впуска в излишни кървави детайли и криминални тънкости, а се съсредоточава върху това, което с лекота й се отдава - да изгради любопитни отношения между героите. И да гарнира всичко това с един почти вълшебен лиричен завършек.
Вижте и още една гледна точка за "Човекът със сините кръгове" на Фред Варгас от Ники Стоянов.
Mozilla разработва собствена мобилна операционна система
Компанията Mozilla, разработваща и популярния браузър Firefox, възнамерява да навлезе на пазара на мобилни операционни системи, съобщава SiliconFilter. Става дума за платформа, носеща кодовото име Boot To Gecko, която е базирана на изходния код на Android, а по концепция напомня на Chrome OS. Приложенията за новата операционна система ще могат да се създават на базата на HTML5. Платформата ще бъде ориентирана към използване в мобилни устройства, но не е изключено под нейното управление да заработят и персонални компютри. Както подчертават разработчиците й, Boot To Gecko ще представлява операционна система с отворен код, предназначена за работа с уеб приложения. Засега проектът се намира в начален стадий на разработка, така че да се говори за срокове за официалното й появяване все още е твърде рано.
В САЩ раздават подаръци за гледане на онлайн реклама
Студентът от Брауновия университет в САЩ Брендън Йошимура основа интернет ресурса Loffles, чиито потребители могат да получат подаръци за гледане на онлайн реклами, съобщи новинарският портал от щата Филаделфия Philly. Йошимура решил да пусне ресурса с награди, за да имат потребителите на сайта стимул да гледат отдавна омръзналите им досадни реклами. Според портала, някои потребители имат възможност да спечелят компютри и телевизори, а като стандартни награди студентът предлага талони за подаръци, които могат да бъдат получени от различни търговци на дребно. Както съобщава Philly, в сайта вече са се регистрирали две хиляди души. За да получат награди, те трябва да наберат определен брой точки. За тази цел потребителите трябва да изгледат дадена реклама, а след това да отговорят на няколко въпроса за съдържанието на рекламния клип. Така от Loffles могат да бъдат сигурни, че зрителите гледат рекламите внимателно. По думите на самия Йошимура, идеята за откриването на ресурса му хрумнала му по време на обяд с приятели. Реализацията на проекта му отнела година. Порталът Loffles заработи през месец юни. За това време ресурсът е успял да привлече 500 хиляди долара от известни марки, като например Amazon и Starbucks. В момента за Йошимура работят шестима души.
Марш в Иран!
Така звучи в ушите ми тишината, която идва от посолствата на страните-членки на ЕС и САЩ в София. Изминаха вече два месеца откакто за втора поредна година потърсих тяхната помощ и съдействие, за разкриване и прекратяване на обсъжданото т...
Глътнаха ли си езика ( на омразата)?
Фактът, че масовият убиец Андерш Брайвик знае и харесва българските партии „Атака“ и Български национален съюз, както стана известно от публикуваните в Норвегия негови писания, не вменява вина и съучастничество на тези две формации – нито конкретно, нито по принцип. В крайна сметка сред характеристиките на фанатика е и заклеймяването на НАТО заради бивша Югославия, [...]
Имате ли си вече корупционна книжка?
Това, което винаги ме е възхищавало в този иначе грешен и объркан свят, е способността му да компенсира дори и най-голямата несправедливост с еднаква по стойност и обратна по посока справедливост. Когато някой бездушен евро-чиновник си позволи да потъпче елементарни човешки права в нашата малка, но горда родина, то винаги се появява народният юнак, стъпил с единия крак на Люлин, а с другия на Стара планина (така че Банкя да остане по средата отдолу), и бързо оправя нещата с боздугана на своя блестящ интелект и непоколебима решителност. После три дни всички ядат, пият и се веселят, като преди всичко пият, но важното е приказката да завърши щастливо.
Но кои в конкретния случай са потъпканите права, кой е народният юнак и как той оправя нещата? В последния си доклад по въпросите на правосъдието и сигурността Европейската комисия наред с другото разкритикува и практиката МВР да получава частни дарения, включително и от осъдени и следствени. Според доклада тази практика поставя под съмнение независимостта на полицейското разследване. Тоест хората искат дипломатично да кажат, че под формата на дарения се взимат подкупи за осигуряване на желан резултат от следствието, а може би и за други услуги, които властта предлага „под масата”. Към това мнение на ЕК премиерът категорично се присъедини с думите: „много бързо те трябва да се очистят от тази практика… не можем да компрометираме системата… дарения – дарения, режем, щото пише”. Кратко и ясно. Но ако всичко това показва кои са потъпканите права (тези на МВР да получава дарения) и кой е народният юнак, то как последният оправя неправдата? Много просто.
„Даренията ще се компенсират с пари от следващия бюджет – колкото трябва – толкова”* – каза премиерът и с един замах реши проблема (интересно откъде знаят колко ще са даренията догодина, та да ги заложат в следващия бюджет). Дали обаче г-н Борисов си дава сметка какви хоризонти за реформация на корупцията разкрива с това свое решение, какво приложение във всички сфери на обществения живот би могло да има то? Защо трябва да се ограничаваме само с „даренията”, а не компенсираме от бюджета например и „почерпушките”, които получават пътните полицаи от нарушителите? Вместо всеки път, когато сядаме зад волана, да се притесняваме имаме ли достатъчно банкноти по 10 и 20 лева, в случай че ни спрат с превишена скорост, не е ли по-добре да имаме корупционни книжки, които да даваме на катаджиите? Спират те с радара и ти казват: „Караш с 80, а е разрешено с 60. Какво ще се правим сега?”. „Ами, да измислим нещо” – предлагаш. „Мисли” – окуражават те органите на реда. „Да взема да почерпя” – произнасяш следващата формула и тогава, вместо да се криете зад коли и храсталаци, вадиш корупционната книжка и полицаят нанася в нея сумата, срещу която би бил склонен да те пусне, без да ти напише акт. После се подписвате и двамата, а в края на месеца министерство на финансите превежда рушвета към КАТ от бюджета. И за да има още повече закон и ред, може да се дефинират нещо като клинични пътеки и да се знае: без колан 20 лв., говориш по GSM – 30, превишена скорост – 50, пиян – по 100 за всеки промил над разрешените и т.н. Спират те в нарушение и гледат: по коя пътека си? Ходене по малка нужда край пътя без светлоотразителна жилетка. Попълвате книжката, пускат те, а бюджетът реимбурсира.
Корупционната книжка можем да използваме и в отношенията си с държавната администрация, общините, лекарите и с възложителите на обществени поръчки. Ще си вършим работата по втория начин и за всичко ще плаща бюджетът. Е, вероятно ще се наложи данъците да се поувеличат малко, но какво значение има това, когато ще построим земния рай! Всичко ще бъде толкова прекрасно, че даже и Картаген няма да има нужда да бъде разрушаван!
_____________
* „Борисов добави, че няма значение за колко пари става въпрос, “дори да са милион-два“. Контриран, че става въпрос за много повече пари (6 млн. евро само за три месеца), той бе категоричен: “Колкото са, толкова“, цитира го Mediapool”.
Ризото със сушени домати
Продукти за 4 порции:
1/2ч.ч сушени домати заедно със зехтин
1ч.ч ориз
2 зелени чушки
1/2ч.л. сол
няколко листа пресен босилек
1/2ч.ч. настъргано сирене Пармезан
1/2 кубче зеленчуков бульон
1 скилидка чесън
1 глава лук
Приготвяне:
Доматите се отцеждат от зехтина. Режат се много на дребно. Лукът и чушките се почистват и измиват. Режат се на рингове. Взема се тиган с поголямо дъно. В него се налива зехтина от сушените домати. Запържва се лукът за 3- 5 минути. Непрекъснато се бърка с дървена лъжица или шпатула. После се добавят оризът и чушките. Наливат се 2- 3ч.ч вода. Стрива се парченцето зеленчуков бульон и се поръсва 1/2ч.л. сол. Отново се разбърква. Оставя се да се задушава на кротък огън. Добавят се скилидката чесън и надребнените сушени домати. Когато набъбне ориза ястието е готово. Разпределя се в 4 чинии. Порциите се поръсват с надребнен босилек и настъргано сирене.
Нова техника за нанопечат ще превърне предното стъкло на автомобила в дисплей
Компанията Fiat разработва устройство, което ще показва на водача и пътниците полезна информация директно върху предното стъкло на автомобила. В битката за постигане на все по-голяма интерактивност производителите на автомобили са се прехвърлили от подобрения в таблото за управление и страничните стъкла към все още незасегната част на автомобила - тази, която е точно пред очите на водача. Инженерите на Fiat имат намерение да интегрират индикатор, който да излъчва информацията директно върху предното стъкло. Подобни устройства в момента се използват активно във военната авиация, като постепенно се усвояват и от другите видове въздушен и наземен транспорт. Изследователският център на италианския автомобилен производител участва в пан-европейския проект NaPANIL, чиято цел е разработването на технология за създаване на триизмерни наноструктури (с елементи, чийто размер е по-малък от 100 нанометра) върху различни повърхности, включително и стъкло, която да може да се използва и за търговски цели. За микрочипове технологията е твърде "груба", но производството на ефективни излъчващи светлина устройства, например светодиодни екрани, е напълно възможно. Човешкото око не може да забележи дефекти от порядъка на няколко десетки нанометра, пояснява един от участниците в NaPANIL - Николай Гадегаард от Университета на Глазгоу (Великобритания). Процесът е разновидност на наноимпринт-литографията, когато в подложката се отпечатва допълнителен елемент. В този случай устройството, което транслира излъчването на светодиодите, е разположено в долния край на предното стъкло на автомобила. Светлината преминава по цялата дебелина на стъклото и се извежда на повърхността му под формата на информация за скоростта и други параметри на движението. Този метод изисква значително по-малко енергия, отколкото вариантът, когато изображението се проектира отвън. Целта на изследователите е до края на месец май 2012 година, когато се предвижда да завърши проектът NaPANIL, да се научат как да отпечатват бързо и евтино информационните индикатори в стъклото.
Може ли вашето устройство да „размърда ръчката“ ?
Един колега ми обърна внимание на едно особено свойство на една от лого играчките на Google : тази в чест на Жул Верн. Има един малък превключвател в дясно на картинката, който кара „подводницата“ да мърда в определена посока. Интересното е че този превключвател работи и като наклоня моя MacBook Pro в съответната посока (поне [...]
Из фиордите на Норвегия: Гейрангер, Ставангер и Осло за пълнота ;)
Щеше ми се през лятото просто да намерим и малко хладинка. Събитията от последните дни за голямо съжаление ни показват и едно съвсем друго лице. Но ние няма да се занимаваме с изродите в нашия свят, а ще разгледаме по-нормалнат Норвегия. Мария ще ни води с кораб до там. Приятно четене:
Из фиордите на Норвегия
Гейрангер, Ставангер и Осло за пълнота ;)
Из фиордите на Норвегия
Гейрангер, Ставангер и Осло
Една вечер моята приятелка Верчето по скайпа ми прави неустоимо предложение – 7 – дневен круиз из фиордите на Норвегия. Решението е взето за 5 минути, за Скандинавия не знам почти нищо, идва лято, юли е най – прекрасно, ще бъдем голяма компания, а и не мога да устоя на думичката кораб. Пътуваме до Хамбург, оттам с автобус до Кил, откъдето тръгва круиза.
Гейрангер – най – северната точка от пътя ни.
Малко селце, излязло от картичка, ни очаква в края. Долината е пренебрежимо малка, изпъстрена с мънички къщички като на Хензел и Гретел, разделени от един могъщ водопад, а в края на селцето, на добре обмислено куртоазно разстояние – къмпинг за каравани. Разхождаме се между къщичките, ахкаме, охкаме. . .
Ставангер
е доста по – голямо градче, разположено в края на друг огромен фиорд – с население около 120 хиляди души. Прекосяваме центъра надлъж и нашир, кафенце, снимки на стари къщи, градския площад, и. . . градът свършва. Верчето обаче, като подготвена ученичка, е прочела за Музея на петрола и решава да ме заведе на най – невероятната музейна експозиция, която съм виждала досега. Знаете ли как се образува нефта? А как се извлича от дъното на океана? Как работят хората на нефтените платформи? Всичко това е поднесено по доста забавен начин, с присъщата скромност на северняците и с дискретно подчертана гордост.
екскурзия из долината на Флаам
/каквото и да значи това/.
живописните селца и паланки на долината.
Рекламирано е като екстремно изживяване, стремително изкачване, спиращо дъха ти и аз вече си представям едно влакче на ужасите като в Дисниленд. Оказва се симпатична железница, като тренчето София – Банкя. Влакът спира междинно до една широка платформа в подножието на най – големия водопад, който съм виждала досега/Ниагара още не съм/. Зад скалите се разнасят елфически песни, облегната на една скала девойка танцува вълшебно, обляна в пръските на бушуващата вода. Краткото представление ни изпълва с възторг, но аплаузите на стотината пътници е отнесено от смазващия грохот. Обратно по местата, пътуването ни продължава, катерейки се все нагоре и нагоре към билото. "Нашата" спирка е почти под върха. Следва кратка питателна закуска в спретнато хотелче насред нищото. Излизам да пуша, все пак балканската ми душа не може да поеме лесно наведнъж толкова кислород и забелязвам с леко нарастващо безпокойство усърдните приготовления на спътниците ми. Изваждат се специални покривала за раниците, преобуват се в специални туристически обувки, навличат се дъждобрани, някои слагат и "котки". . . С ужас и ококорени очи си напрягам мозъка да се сетя за коя точно екскурзия се записахме – веселото, пеещо влакче или покоряването на глетчерите? Верчето, виждайки суетнята наоколо, под начеващите капки на поредния летен дъждец и падащите температури от 15 градуса по Целзий, ме поглежда тревожно. – Ще издържиш ли? – гледайки към леките ми мокасинки. – Ще издържа! Аз съм българка! – отвръщам, ругаейки се как съм забравила и приготвената шапка, и чадъра си, решавайки, че във влак не ми трябват подобни вещи. Преглъщам, отправям молитва, и тръгвам. Така де, пътят за отстъпление е отрязан. Групата е съпроводена от трима водачи – един пред групата, друг – на опашката, да подбира закъсняващите, а третият – една Чернокоска – Синеочка – снове напред – назад. В този момент едва не припадам, чувайки че маршрутът ни е дълъг точно 10, 6 км. Та, аз до Борисовата градина си спестявам ходенето. . . Стига вайкане, вади фотоапаратите!
Осло – това е приказка.
Осло – най – подреденият и чист град, в който съм била. /Сингапур все още е блян/. Ще пообиколим малко техния Етър – музей на открито, включващ къщички на по 8 века, пренесени от всички краища на държавата за по – голяма автентичност. Запазено е и обзавеждането – маси, легла, трапезарии цели. Илюстрират в огромна степен вековната борба за оцеляване в това жестоко откъм природни стихии, студ и мрак място. Обаче. . стоп! Защо леглата са толкова малки, къси? Нали викингите са били огромни яки мъже? Отговор няма. Ами, хайде да не задаваме повече неудобни за домакините въпроси, а?
Следва паркът, проектиран от Вигеланд,
населен от неговите скулптури. Не подлежи на описание, само ще споделя, че усещането е като в катедрала под открито небе. Колелото на живота, претворено в стотици различни скулптурни композиции, цветя, безкрайни пространства с насядали на припек хора, дечица с балони, велосипеди, старци по двойки на пейките – и всички заедно, в една общност – камък, трева, дървеса и хора.
Как четеш: Мария Василева
Със сигурност сте чели блога й - "Разпилени парченца" е едно от най-очарователните искрени момичешко/женски кътчета в българската блогосфера. Мария Василева е сред най-харесваните български блогъри и човек, който наистина обича книгите. След като и тя се престраши си поръча едно от заглавията в "Книга за теб", ние се престрашихме най-накрая да й зададем любимия си въпрос - "Как четеш?"...
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, никога. По-скоро първо хапвам, после чета. Разсейвам се иначе и губя усещане за книгата...
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе, като тук важи максимата на Мечо Пух – колкото повече, толкова повече. С хубава книга мога да изпия 3-4 кафета едно след друго :)
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Винаги. Затова и обикновено чета само книги, които са мои и няма да ми се налага да връщам. Подчертавам с маркери и химикали. Слагам въпросителни, бележки в полето и прочие. Животът е твърде кратък за препрочитане на много книги (1-2 са ОК, но да препрочиташ всяка любима книга ми се струва глупаво.) В този смисъл, с подчертаното след време за минути мога да се пренеса обратно в книгата. А и колекционирам хубави цитати :) Ако все пак се случи, че в момента нямам – търся бележка, листче, билетче от някъде, whatever – в една дамска чанта има 1001 неща, които могат временно да решат проблема.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Обичам да си купувам книгоразделители от различни места, които посещавам. Като пощенски картички, които винаги могат да бъдат с мен :) Та, имам много. Приятели също ми подаряват- два любими са ми от една арт галерия в Лондон и ето този, на който всички много се радват, отново от Англия. Единственият метален, който имам към момента.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Обаче рядко и двете наведнъж. По-скоро съм на периоди. Обичам да чета книги с бизнес тематика и от време на време такива, свързани с мотивация, лидерство, самоусъвършенстване... Казвам от време на време, защото в по-голямата си част последните казват едно и също, но пък са хубав източник на енергия и вдъхновение, когато липсват.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
В повечето случаи – да. Иначе ми е едно такова... недовършено.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Рядко, но да. Имам страшно много наполовина прочетени книги. Само от една наскоро съвсем се отказах - „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“. На другите се надявам един ден да им дойде реда.
Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Не. Запомням я и чак като свърша с четенето, я пускам в Google.
Какво четеш в момента?
„С@амота в мрежата“ на Януш Леон Вишневски, Автобиографията на Бенджамин Франклин, „Искрица живот“ на Ремарк и „Мотивирани. Как човешката природа оформя решенията ни“ на Harvard Business School.
Коя е последната книга, която си купи?
Съвсем наскоро си взех „Родени 1971“. Преди нея – „Живот назаем“ на Ремарк.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Книгите се четат според настроението. Така че винаги имам няколко под ръка, за да нямам извинения :)
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Навсякъде, където съм сама и е тихо. Време... сякаш рано сутрин и в късния следобед.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Всичко на Ремарк. Сравнително късно го открих, но всяка негова книга е прекрасна. Тежък е обаче. Не мисля, че е за всеки.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По „това е прочетено“, „това трябва да се дочете“, „това ще се чете“ :)
не отлагай за после, живей сега
"Преди мечтаех да се пенсионирам и да имам мно-о-о-го свободно време, за да поживея както искам. Но... не съм разбрал, че не се отлага да живееш после. Живееш в момента. Изпуснеш ли го – край, това е. Животът не повтаря отложените моменти." цялото интервю със Здравко Габровски е тук
Търсене
Архив
RSS Абонамент
"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.
Ново: Публикуване
- Информацията от RSS канала на pressbulgaria.com се публикува автоматично и в gramophon.com.
2004 - 2018 Gramophon.com