Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Сайтът DigiTimes публикува интересна информация за евентуалните планове на IT гигантите Apple и Samsung относно техните бъдещи продукти. Според източника, двете компании обмислят възможността за използване на слънчеви батерии в произвежданите от тях устройства и дори вече обсъждат свързаните с това въпроси с няколко тайвански компании, занимаващи се с подобен род решения. При това се предполага използване на слънчева енергия именно в устройства от потребителския клас, а не в индустриалните системи, където едва ли някой ще остане удивен от употребата на такъв род решения. Впрочем, засега повечето от тези проекти все още се намират в стадий на изследвания, като специалистите се опитват да повишат ефективността на устройствата при превръщането на слънчевата енергия в електричество. Концернът Apple в течение на вече няколко години демонстрира своя интерес към използването на слънчева енергия за захранване на своите продукти. Като доказателство за това може да служи подадената през 2008 година заявка за патент, в която се описва възможността за поставяне на соларни клетки под екрана на мобилните устройства. Освен това, през миналата година се появи и още един патент от подобен род, в който се описва вграждането слънчеви клетки във външната повърхност на преносими устройства като iPod. От компанията Samsung подхождат към проблема по-практично - така през 2009 година бе представен тъчфонът Samsung Blue Earth, а съвсем наскоро в продажба трябва да се появи и нетбукът Samsung NC215S.

В началото на настоящата седмица Facebook въведе възможност за добавяне към потребителските профили на предстоящо дете към семейния кръг и очаквана дата на раждане (термин). Майките и бащите могат да добавят тези данни към профила си, както и името на детето на път. С въвеждането на тези данни не се създава профил на детето, което предстои да се роди, но на страницата на потребителя се показва стандартен Facebook аватар без снимка заедно с информация за детето. След добавянето на информацията, тя се показва в news feed-а на Facebook, виждан от приятелите в социалната мрежа. Нововъведението изглежда има за цел да противодейства на създаването от родителите профили на новородените или предстоящите им деца, което е забранено от правилата на Facebook. Социалната мрежа позволява регистрация профили само на потребители, навършили тринадесет години. Практиката на Facebook е да изтрива профилите на деца, които не са навършили тринадесет години, включително тези регистрации, създадени от родителите на децата, за да се похвалят по този начин пред приятелите си. Facebook все още не е обявил новата опция официално и не е известно дали тези данни, въведени за децата, ще може да се превръщат в профили.

Министерство на правосъдието на САЩ публикува актуални данни за финансовото състояние на страната. Американското правителство понастоящем разполага с налични финансови средства за оперативни разходи в размер на 73,768 милиарда щатски долара. Това е така нареченият оперативен баланс. Подобна цифра не би направила впечатление на никого, ако наскоро не бе огласена друга такава: финансовият резерв за оперативни разходи на компанията Apple възлиза на 75,876 милиарда щатски долара, което е "само" с 2 108 000 000 повече от оперативния баланс на щатското правителство. Паричният резерв на Apple расте непрекъснато от 2005 година насам. Дотогава този финансов показател на корпорацията възлизаше на "скромните" $ 9 милиарда. Към края на миналата година Apple вече разполагаше с $ 60 млрд. повече от всяка нефинансова компания в САЩ. А ето че сега изпревари по този показател и правителството на страната. В началото на тази седмица цената на акциите на Apple за първи път в историята надхвърли границата от $ 400 за брой. В четвъртък обаче тя отново спадна на $ 391,82 за една акция. Общата пазарна капитализация на компанията е 363,25 милиарда щатски долара, с което Apple заема второто място в света след петролния гигант ExxonMobil, чиято пазарна стойност се оценява на 403,93 милиарда щатски долара.

Знаем, че е събота. Знаем, че четенето ви е страст. Затова и този уикенд ще ви покажем нещо, което ни вдъхновява цяла седмица, накара ни да се размечтаем, не само за пътуване и книги, но да видим и такива впечатляващи книжарници и на родна земя.

Предлагаме ви 10-те най-необичайни книжарници по света, селектирани от Емили Темпъл и сайтът flavorwire.com.

Преводът е на нашия нов редактор Димитър Аврамов

I. Несъществуващата книжарница
/Brazenhead Books/

Запознатите с тайната на Майкъл Сайденберг (Michael Seidenberg) шушукат по темата от доста време. След като наема на помещението, което ползвал в Бруклин, скочил до небесата, Сайденберг преместил книжарницата си за употребявани книги в своя апартамент, разположен на първия етаж в Upper East Side. Там тя съществува инкогнито дори за живеещите в същата сграда. "Оказионните  книжарници бяха забранени" казва Сайденберг, "място за тях няма. Хората казват: Barnes & Noble ви отвяха, нали? Не, високите цени на наемите ни отвяха!” За тайната книжарница Майкъл казва: "Не за това мечтаех. Не съм планирал да създам книжарница, която  никой да не знае къде се намира". А това е точно така. Макар че ако искате да я посетите, само трябва да си уговорите среща  със Сайденберг. Номерът му е в указателя.

Adobe Flash Player not installed or older than 9.0.115!

II. Шлепът на книгите
/The Book Barge/

Ахой, банда! (Ahoy, mateys!) Скачайте на борда на "Шлепът на книгите" - плаваща книжарница, пореща британските водни пътища с  гръмките 6 км/ч (макар в по-голяма част от времето да си стои закотвена край Стафордшир). Вдъхновена от движението "Бързай  бавно" , собственичката Сара Хеншоу обяснява: “Стремим се да предложим спокоен, по-малко забързан начин на живот - ленива отмора, чаша чай,  разговори, културни събития и разбира се всичко това да е гарнирано с неподражаема покупка на книга. Със създаването на  такова уникално място, клиентът трябва да усети, че независимите книжарници могат да предложат едно далеч по-вълнуващо  пазаруване от това, което получава онлайн или в супермаркетите.” Вълнение по вълните? Дори самата алитерация звучи интригуващо.

III. Употребявани и редки книги "Джон Кинг"
/John King Used and Rare Books/

Построена в изоставена фабрика за ръкавици от 1940г. в Детройт, Мичиган, книжарницата на Джон Кинг е пететажен книжен  лабиринт, изобилстващ от скърцащи дървени греди, картонени табели и ръчно правени скици. Голяма част от надписите на  фабриката все още са запазени. И макар отвън сградата да изглежда така, сякаш там е сниман филмът "Убийствен пъзел" от 76г.,  много е вероятно вътре да откриете редки първи издания на книги с изчерпан тираж, които сте търсили навсякъде. Пожелаваме ви  успех.

IV. Уруеня, "Имението на Книгата"
/Uruena, “La Villa del Libro”/

“Имението на Книгата” е средновековна хасиенда с население от 200 души, разположена на хълм в провинция Кастилия, Испания.  Гордостта на това имение е музей, посветен на развитието на книгата, както и множество книжарници за редки книги, които  привличат библиофили от цял свят. Това е цяло градче (или ако ви харесва повече - замък), посветено на историята на книгата  и книжния пазар. Както и да го наричате, мястото е особено готино.

V.Къщата от книги
/Livraria da Vila/

Тази книжарница в Сао Пауло с безупречния си дизайн оставя впечатление, че е направена от книги. Предните врати са действащи  лавици, а целите стени са изцяло покрити с книги. Накъдето и да погледнеш - все книги, включително и в големи дупки на  тавана, използвани като допълнително място. Въпреки че е една от най-малко провокиращите книжарници в нашия списък, смятаме, че естетическото съчетаване на форма и функционалност е просто забележителна. Освен това заслужава адмирации фактът, че  книжарница, използваща всеки свободен метър за разполагане на книги, успява да изглежда толкова бляскаво и подредено.

В неделя продължаваме с втората част от 10 необичайни книжарници, на които да се насладите :)

Група, твърдяща, че е Anonymous, съобщи, че е откраднала данни от компания, доставчик на услуги за компютърна сигурност на институции от сектора на националната сигурност на САЩ, вкл. ФБР. Групата съобщава в Pirate Bay. Федералното бюро за разследване миналата година е прехвърлило дейностите по информационната си сигурност на ManTech в сделка за сто милиона щатски долара. ManTech обслужва далеч не само ФБР, а и Агенцията за национална сигурност, армията, Департамента по вътрешна сигурност, NASA, Агенцията за опазване на околната среда и др. от сферата на правосъдието и сигурността. Anonymous съобщава също и, че ManTech участва в проекта MetalGear заедно с HBGary, Palantir и Booz Allen Hamilton. MetalGear е проект за създаване фалшиви самоличности онлайн с цел чрез тях федералното правителство да шпионира отделни хора. Според групата, директорът на Националният център за действие при инциденти в информационната сигурност на САЩ (US-CERT: United States Computer Emergency Readiness Team) е подал оставката си, защото не може да се справи с ударите на Anonymous.

Повечето от нас свързват словосъчетанието „лятно четене” с леки книжки, които ни забавляват и не предразполагат към кой знае какви размисли – хумористични, романтични, фантастични и фентъзи... От този тип, които се четат бързо и неусетно, а до следващата година са напълно забравени. Има обаче и хора, за които лятото е време именно за размисли и сериозни заглавия, за онези томове, които не са успели да се вмъкнат в натоварената програма на работните месеци.

Забавен пример за това ни припомня сайтът The Daily Beast, като цитира книгата на Филип Рот „Сбогом, Колумб” и представянето на леля Дорис.Там Рот я описва като жената до басейна с книга на Толстой в ръка и коментира: „Така познавам, че е лято – когато Дорис чете „Война и мир”. Което пък поставя въпроса: какво четат самите автори на книги през лятото? Ето какво отговарят пред Daily Beast  няколко известни писатели, част от които споделят предложения за това лято, други си спомнят с умиление детството си.

Елизабет Костова е американска писателка, известна с романите си „Историкът” и „Крадци на лебеди“. През 1989 г. посещава България, където се запознава с настоящия си съпруг Георги Костов.
„Прекарах повечето от летата в детството си четейки по дърветата, което винаги включваше намирането на най-големия и удобен клон и после опити да се съсредоточа в страниците, без да падам от дървото. „Островът на съкровищата” в издание с твърди корици беше лесна за балансиране книга, а и едно от любимите ми „дървесни“ четива. Наскоро я разлистих отново и открих, че е пълна с изключителна проза. Какво ни накара в днешно време да решим, че детската литература трябва да бъде писана само за деца? Време е да си намеря удобно дърво...”

Александър Маккол Смит е шотландски писател, известен с поредицата „Дамска детективска агенция № 1” (изд. „Изток-Запад“), която е екранизирана в популярен сериал.
„За първи път се потопих в „Събрани стихотворения” на Уистън Хю Одън едно лято, докато живеех в Ирландия. Спечели ме за цял живот. Какъв човечен глас има Одън, каква мъдрост показва, какво чудесно усещане има за възможностите на английския език.
Поезията, също както и свежото бяло вино, е идеална за опитване през лятото – да четеш навън, под дърво, с ширнало се над теб небе. Десетилетия по-късно аз все още се обръщам към Одън като към противоотрова на натиска от живота, като утеха. ”

Александра Фулър е родена в Англия, но е прекарала по-голямата част от живота си в Зимбабве. Освен книги пише и статии за National Geographic, The New York Times, The Guardian и др.
„Миналата година, в сърцето на врящото замбийско лято, с майка ми прочетохме The Sound of a Wild Snail Eating от Елизабет Бейли. На пръв поглед това са мемоари, разказващи за трогателните отношения между една болнава жена и див охлюв, даден й от мил, обичаш природата приятел. Но истинското послание на тази типично новоанглийска книга с нейните сладки описания на гори и долини е за стойността на тихото, вглъбено съзерцаване.”

Сири Хуствет е американска писателка с норвежко потекло, съпруга на Пол Остър. На български език са издадени три от петте й романа (изд. „Колибри“).
„Три фаворита: Силно забавната Eustace Diamonds от Антъни Тролъп. Проницателната психология в Thera от Церуя Шалев. Най-голямата и все още непозната класика на новата американска литература – I Remember от Джо Брейнърд, която предстои да излезе официално догодина, но вече може да се намери с меки корици от Granary Books.
Невероятната книжка на Брейнърд е своеобразен каталог на спомените му. Всяко „вписване” започва с думите „Спомням си”. За мен като читател това заклинание се превърна в магическо, в начин да си спомня неща, които бях забравила.”

Дона Тарт е американска писателка, често наричана „младото чудо на американската литература”. Известна е най-вече с романа си „Тайната история” (изд. „Еднорог“), който е преведен и на български език.
„Когато открих приказните книги на Андрю Ланг – тогава бях може би на 8 години – в стената на библиотеката почти буквално се отвори магически портал. Цялото лято аз напълно изчезвах – спях с тези книги и четях по време на ядене, глуха за всичко, което ми казваха, и само бегло съзнавайки заобикалящото ме. Тези книги имаха невероятната способност да се самосъздават – когато прочетеш една, винаги се намира следваща: „Синята приказна книга”, „Жълтата”, „Бялата”, „Маслинено зелената”, „Розовата”... Врати в цветовете на дъгата се отваряха една след друга и създаваха омайващото усещане, че се губиш в история без край; сякаш може да се луташ сто години в свят с говорещи цветя и братя-лебеди и когато се върнеш, да откриеш паяжини около къщата си и къпини, прораснали около прозорците.”

Карън Ръсел е американска писателка на фантастични истории.
„През това лято очаквам с нетърпение да прочета Fiskadoro – постапокалиптичния роман на Денис Джонсън, ситуиран във Флорида Кийс, 50 години след като ядрен холокост е унищожил по-голямата част от Земята. Това не е точно леко четиво, но определено е страхотна книга за плажа – действието се развива в блатата по бреговете на Флорида и е пропито със странно, тъмно настроение.“

Теа Обрехт е млада американска писателка, родена в Сърбия, която през 2011 г. печели литературната награда Ориндж с дебютния си роман „Жената на тигъра”.
„Твърдо вярвам в синхрона между четенето и сезоните – нищо не е по-добро от подчертаването на атмосферата чрез ехото на литературното преживяване. Следователно, моето върховно лятно четиво е „Историкът” от Елизабет Костова. За мен неговите хипнотизиращи детайли и скорострелни обрати са свръзани със спомени за слънце и скали и пазарите на Фетие, където прекарах лятото. Всеки път, когато отварях книгата, бях връхлитана от непреодолимото желание да зарежа роднините си и да запраша на север към Истанбул и неговите еротични нощни тайни.“

Жуно Диаз е доминикански преселник в САЩ. Става популярен с дебютната си книга The Brief Wondrous Life of Oscar Wao, за която получава награда Пулицър през 2008 г.
„Книгата, която все още е в мислите ми, е Dawn на Октавия Бътлър. Този роман е за травмираните останки от човешката раса, върнати насила на съсипаната Земя от извънземни, за да участват в кошмарна програма за разплод. Очаквах с нетърпение тази книга. Четях по страница на ден. Така красотата продължаваше по-дълго. Изкарах онова ужасно лято на гърба на тази книга. Тя ме дари с едно изцяло ново чувство на уважение към силата на изкуството и моята сила като личност. Накара ме за зърна това, което главната героиня на Бътлър също откри – оцеляването е толкова свързано с късмета и упоритостта, колкото и с надеждата. В крайна сметка, какво е една чудесна книга, четена по страница на ден, ако не химн на надеждата?“

Ребека „Моуд” Нютон е известна като блогър и писател на ревюта и статии за книги, но работи и върху лични литературни проекти.
„Прочетох веселата, стимулираща и великолепно написана книга About the Author от Джон Колапинто за един ден преди почти осем години – преди възхода, смъртта и възкресението на Джеймс Фрей, когато не знаех почти нищо за книгоиздаването, но пък имах много опит в планирането да пиша... и в неписането. Разказвачът в романа – Кал Кънингам – също беше усъвършенствал това умение. Той е предполагаем майстор на перото, който прекарва дните си в подреждане на книги по рафтовете на голяма книжарница, нощите си – от бар на бар, забивайки момичета, с които после спи, и съботните си сутрини – с тъповатия си съквартирант, разказвайки му подвизите си. Това е забележителна книга, която те кара да чувстваш загриженост за нейния разказвач-плагиатор, дори когато го разкрива като страхливец и лъжец и осмива света на книгоиздаването и медиите, които го величаят.“

Вие какво ще четете това лято? Ето нашите (ваши) десет предложения.

Photo by decafeined on Flickr

Имам спомена, че в последните година – година и половина бях попадал на доста материали, описващи цензурата, с която се сблъскват потребителите на интернет в Турция, но ги отминавах без да им отдавам някакво по-особено значение.

Отваряйки Google Reader днес вниманието ми привлече анализът на турския адвокат Omer Bayraktar, посветен на очакваното тотално филтриране на интернет в Турция.

Материалът му е озаглавен Turkey: Pandora’s Box will be opened shortly… и поднася на читателите си некои многозанимателни информации.

Така на пример може да се прочете, че турската Служба за информационни технологии (Bilgi Teknolojileri ve Iletisim Kurumu, BTK), която изглежда има ролята на нашата КРС, e разпоредила задължителната употреба на интернет филтри.

Решението й влиза в сила от 22 август 2011 и задължава интернет потребителите да инсталират един от четирите разработени от BTK filtering packages.

Отказът да се ползва поне един от тези филтри или неговото техническо заобикаляне подлежат на наказателна отговорност.

Вероятно взимането на това решение е било съпътсвано от политически консенсус, защото Bayraktar споменава единствено протестите на самоорганизирали се младежи в Истанбул.

Не е нужно да си запален защитник на човешките права, за да осъзнаеш че планираната мярка засяга пряко и непропорционално свободата на словото, на информацията и на личната неприкосновеност.

Не без известна доза цинизъм си представям очаквания след влизането в сила на разпоредбата спектакъл като многообещаващ – Турция е членка в Съвета на Европа и като такава подлежи на юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека.

До сега налаганата частична интернет цензура вече доведе до делата Yildirim vs Turkey и Akdeniz vs Turkey пред Съда в Страсбург. Въпросът какво ще бъде съдържанието на решенията става все по-актуален предвид задаващия се тотален контрол.

На какъв ли отзвук ще станем свидетели с оглед на турските преговори с Европейския Съюз? Цензурата, поне както са я замислили турците със сигурност не отговаря на възнасяните от тандема Merkel/Sarkozy в турския контекст общоевропейски ценности…

Апропо, каква би била реакция ви, ако подобна цензура се въведе у нас?

No related posts.

Музиката покори новозеландските сърца дори на литературна почва. Книгата “Blue Smoke: The Lost Dawn of New Zealand Popular Music 1918-1964” (“Син дим: Изгубената зора на новозеландската популярна музика 1918-1964”) на Крис Бърк бе коронована за Книга на Нова Зеландия за 2011 на престижните New Zealand Post Book Awards, както от журито, така и от публиката, съобщи сайтът на Националната организация на книжарите в страната на кивитата.

Наградата на Крис Бърк връчи самият министър на изкуството, културата и културното наследство – Кристъфър Финлейсън. Председателят на журито Пол Даймънд описа "Син дим" творба като „превъзходна книга, която постига претенциите си и разкрива една скрита социална история. “Blue Smoke” ни разказва за нас самите, за нашата музика и за начина, по който заимстваме неща отвъд Океана и ги превръщаме в наши."

Седмият роман на Лорънс Фиърни “The Hut Builder” (“Строителят на колиби”) взе наградата за художествена литература.
Емили Пъркинс, част от журито, я нарече „въодушевяваща и преобразяваща проза”. И в този роман Фиърни не изоставя наблюденията си върху южните народи. “Чрез героя си Бодън Блак – месар, поет и понякога планинар, тя дава глас на сдържания прототип на Великия южняк и достига до неудобни кътчета на психиката с нежност и разбиране,” поясни още Пъркинс.

Наградата за поезия бе присъдена на Кейт Камп и нейната стихосбирка “The Mırror Of Simple Annihilated Souls” (“Огледалото на простите погубени души”). За лириката от журито се изказа Майкъл Харлоу: “Кейт Камп по-скоро смело е приела предизвикателството да накара думите да пеят в това всеобхватно и винаги очарователно преживяване: да пеем е това, което любовта ни кара да правим и да бъдем, за благото на това, което познаваме като каляване на душата.”

Деймиън Скинър – куратор и специалист по история на изкуството – се изкачи на най-горното стъпало на нехудожествената илюстрована литература в Нова Зеландия с книгата си “The Passing World, The Passage of Life: John Hovell and the Art of Kowhaiwhai” (“Преминаващият свят, пътят на живота: Джон Ховел и изкуството на кофайфай”). Боб Харви описа работата на Скинър като красива книга, която демонстрира възхитителния дизайн и креативност на Ховел за племенните сгради на Маорите на Южния бряг, в Оукланд и Коромандел.

New Zealand Post Book Awards съществуват под това име от 1996, когато Montana Book Awards и New Zealand Book Awards се сливат в една. Призовете са изключителна привилегия единствено на граждани на островната държава.

Не е тайна, че по-голямата част от студентите в колежа не са особено ентусиазирани по четенето. Възможно ли е обаче, четенето в електронен формат на задължително изискваните материали да промени това? Ново пазарно проучване загатва, че е възможно. Седемдесет и три процента от студентите в колежа, отговорили на въпросите от проучването на Kelton Research, проведено по поръчка на софтуерния startup Kno, са отговорили, че биха направили нещо, което обикновено не биха направили – да се откажат от срещите с противоположния пол и секса, ако в замяна на това никога не биха носили учебници. Резултатите звучат сензационно в известна степен, но се обясняват с финансовата и физическата тежест, която учебниците представляват: студентите в колеж изразходват средно по две хиляди и четиристотин щатски долара по време на следването си преди това за получаване на образователна степен за висше образование (undergraduate) за учебници, а на една четвърт от студентите им се налага да носят повече от девет килограма учебници средно дневно, според проучването. Шестдесет и два процента от анкетираните са отговорили, че биха учили по-често, ако имат достъп до учебниците им от всяко място, където се намират и петдесет и четири процента са отговорили, че това би направило ученето им по-ефективно. Седемдесет и един процента от респондентите са отговорили, че са ентусиазирани от електронното учебно съдържание под формата на мобилно приложение, за персонален компютър или в Web.

Анализ за предизборната ситуация в България през 2005 г. от бившия американски посланик в София Джеймс Пардю се фокусира върху раздвоението на БСП между реформаторското социалдемократично крило и твърдолинейните комунисти [05SOFIA808]. БСП води в предизборните проучвания, което заставя американците да оценят нейния капацитет да сформира правителство и да предвидят бъдещата политика и защитата на интересите на САЩ. Оценката на Пардю е, че не трябва да се очакват големи сътресения, но руските икономически интереси вероятно ще се утвърдят.

Използването на термина "другари" от Станишев на конгреса на БСП илюстрира раздвоената натура на тази партия - анализира посланик Пардю. Много от нейните поддръжници са възрастни пенсионери, икономически дестабилизирани след падането на комунизма. За разлика от други подобни партии като тези в Централна Европа, при българските комунисти няма разделение на социалдемократическа и комунистическа организации, те просто си сменят името. Социалдемократите изглежда имат превес в БСП, но единственият начин да се харесат на приютилите се под широкия покрив на партията "хардлайнери" е да се обръщат към тях с "другари". Подобно раздвоение съществува и между младите технократи и по-възрастните професионални политици, което поставя под въпрос способността на БСП да управлява в правителство на 21 век и в навечерието на членството в ЕС.

България ще остане твърдо в НАТО и се движи към ЕС, но за съжаление, в БСП има много малко истински атлантисти - притеснява се Пардю. Едно малцинство в партията, определено като идващо "от юрския период" ще се противопостави на интересите на САЩ, но тяхното влияние над сегашното ръководство на БСП и по-специално над президента Първанов е ограничено. Първанов е смятан от американците за реформатор, който "решително е ориентирал партията към Запада" докато е бил неин лидер и запазва силно влияние в нея. Въпреки това социалистическите лидери предпочитат да си сверяват часовника с Брюксел, Страсбург, Берлин и Москва, а не с Вашингтон и Лондон.

Русия и "червените бизнеси"

Руското влияние над БСП е трудно да бъде преценено. По навик повечето лидери на БСП се чувстват вероятно по-комфортно с руснаците, отколкото с американците, но това може да се дължи не толкова на идеология, а на по-редките контакти със САЩ преди реформаторите в партията да вземат връх. Пардю твърди, че вече са установени отлични контакти в БСП на всички нива.

Икономическото влияние на Русия обаче ще нарасне ако БСП дойде на власт. Повечето компании, имащи връзки с руския бизнес са близки до БСП, особено в енергийния сектор. Българският клон на Лукойл - който дава около 20% от данъците в България - е считан за спонсор на БСП. Също така водещата българска фирма в ядрения сектор - Риск Инженеринг - има тесни връзки с руските бизнес интереси. Освен това има много "червени бизнеси", чиито притежатели забогатях от оглозгването на държавните предприятия при предишното социалистическо управление и които все още дължат благодарности на БСП - припомня посланикът.

Социалистите няма да се справят с корупцията, тъй като старите навици трудно умират и нещата могат да станат дори по-зле - прогнозира Пардю. Въпреки изявленията, че борбата с организираната престъпност и съдебната реформа ще са приоритети, не се знае доколко социалистите са искрени.

Подкрепа за десницата и изолиране на "хардлайнерите" в БСП

В края на грамата Пардю очертава мерките на посолството, за да се ограничи влиянието на БСП в едно бъдещо правителство. САЩ финансират кампания за повишаване на избирателната активност, което ще подпомогне център-дясното. Също така те искат да подкрепят НДСВ и резултатите му в изборния ден като демонстрират, че близките отношения със САЩ носят дивиденти. Въпреки тези усилия НДСВ може би ще бъде победена на изборите, което вероятно ще доведе на власт коалиция между БСП и НДСВ - смята посланикът. В този сценарий участието на партията на бившия цар ще има модериращ ефект. Освен това САЩ продължават сближаването с умерените около Станишев и Първанов и опитват доколкото могат да изолират твърдолинейните в социалистическата партия.

Анализ за предизборната ситуация в България през 2005 г. от бившия американски посланик в София Джеймс Пардю се фокусира върху раздвоението на БСП между реформаторското социалдемократично крило и твърдолинейните комунисти [05SOFIA808]. БСП води в предизборните проучвания, което заставя американците да оценят нейния капацитет да сформира правителство и да предвидят бъдещата политика и защитата на интересите на САЩ. Оценката на Пардю е, че не трябва да се очакват големи сътресения, но руските икономически интереси вероятно ще се утвърдят.

Използването на термина "другари" от Станишев на конгреса на БСП илюстрира раздвоената натура на тази партия - анализира посланик Пардю. Много от нейните поддръжници са възрастни пенсионери, икономически дестабилизирани след падането на комунизма. За разлика от други подобни партии като тези в Централна Европа, при българските комунисти няма разделение на социалдемократическа и комунистическа организации, те просто си сменят името. Социалдемократите изглежда имат превес в БСП, но единственият начин да се харесат на приютилите се под широкия покрив на партията "хардлайнери" е да се обръщат към тях с "другари". Подобно раздвоение съществува и между младите технократи и по-възрастните професионални политици, което поставя под въпрос способността на БСП да управлява в правителство на 21 век и в навечерието на членството в ЕС.

България ще остане твърдо в НАТО и се движи към ЕС, но за съжаление, в БСП има много малко истински атлантисти - притеснява се Пардю. Едно малцинство в партията, определено като идващо "от юрския период" ще се противопостави на интересите на САЩ, но тяхното влияние над сегашното ръководство на БСП и по-специално над президента Първанов е ограничено. Първанов е смятан от американците за реформатор, който "решително е ориентирал партията към Запада" докато е бил неин лидер и запазва силно влияние в нея. Въпреки това социалистическите лидери предпочитат да си сверяват часовника с Брюксел, Страсбург, Берлин и Москва, а не с Вашингтон и Лондон.

Русия и "червените бизнеси"

Руското влияние над БСП е трудно да бъде преценено. По навик повечето лидери на БСП се чувстват вероятно по-комфортно с руснаците, отколкото с американците, но това може да се дължи не толкова на идеология, а на по-редките контакти със САЩ преди реформаторите в партията да вземат връх. Пардю твърди, че вече са установени отлични контакти в БСП на всички нива.

Икономическото влияние на Русия обаче ще нарасне ако БСП дойде на власт. Повечето компании, имащи връзки с руския бизнес са близки до БСП, особено в енергийния сектор. Българският клон на Лукойл - който дава около 20% от данъците в България - е считан за спонсор на БСП. Също така водещата българска фирма в ядрения сектор - Риск Инженеринг - има тесни връзки с руските бизнес интереси. Освен това има много "червени бизнеси", чиито притежатели забогатях от оглозгването на държавните предприятия при предишното социалистическо управление и които все още дължат благодарности на БСП - припомня посланикът.

Социалистите няма да се справят с корупцията, тъй като старите навици трудно умират и нещата могат да станат дори по-зле - прогнозира Пардю. Въпреки изявленията, че борбата с организираната престъпност и съдебната реформа ще са приоритети, не се знае доколко социалистите са искрени.

Подкрепа за десницата и изолиране на "хардлайнерите" в БСП

В края на грамата Пардю очертава мерките на посолството, за да се ограничи влиянието на БСП в едно бъдещо правителство. САЩ финансират кампания за повишаване на избирателната активност, което ще подпомогне център-дясното. Също така те искат да подкрепят НДСВ и резултатите му в изборния ден като демонстрират, че близките отношения със САЩ носят дивиденти. Въпреки тези усилия НДСВ може би ще бъде победена на изборите, което вероятно ще доведе на власт коалиция между БСП и НДСВ - смята посланикът. В този сценарий участието на партията на бившия цар ще има модериращ ефект. Освен това САЩ продължават сближаването с умерените около Станишев и Първанов и опитват доколкото могат да изолират твърдолинейните в социалистическата партия.

Корпорацията Google придоби пакет патенти от компанията IBM, съобщава Bloomberg. Закупените патенти ще попълнят патентното портфолио на Google. Сумата на сделката и броят на закупените патенти не бяха оповестени официално, но блогът SEO by the Sea уточни, че Google е придобила 1 030 патенти. Коментирайки покупката, говорител на Google заяви: "Както много други технологични компании, и ние понякога купуваме патенти, които имат отношение към нашия бизнес". Google е правила и преди опити да попълни патентното си портфолио чрез закупуване на патенти от други компании. През април компанията изрази готовност да закупи за 900 милиона щатски долара 6 000 патенти и патентни заявки на банкрутиралата компания Nortel. Офертата на Google обаче се оказа твърде ниска в сравнение с тази на група от шест компании, които предложиха 4,5 милиарда долара за патентите на Nortel. Във въпросната група влизат популярни компании като Apple, Microsoft и Research in Motion. По данни на Бюрото по патенти и търговски марки на САЩ, Google притежава 728 патенти. За сравнение, на името на Apple са регистрирани повече от 4 000 патенти, а на корпорацията Microsoft - повече от 18 хиляди.