Моля, не ме разбирайте грешно.

Най-хубавото от мача България – Англия беше лафа, който каза един приятел. Той си знае кой е.

Той каза, 3:0 с Англия е престижно.

Престижно.

Можеше да паднем повече.

Гледахме мача в друг приятел в Младост 1. В един луксозен блок.

На излизане до колата се пребивахме през три метра.

В близост до една детска градина.

Павенце, дупка, асфалт, боклуче.

Наистина е бил прав. Престижно е.

Нашият национален отбор по футбол играе на принципа less is more.

Да, по-малко е всъщност повече.

Освен това, ние българите, най-накрая трябва да се научим а управляваме очакванията си. Ей как хубаво звучи.

Ама следващият път при 3 на 0 за другия отбор ще се радвате, повярвайте ми.

ps.

Бербатов доста добре го хвана камерата на канал 1, как се смееше от трибуните. С какви очи, с какви очи, питам аз.

Но така е, той е от високо, а ние и дори Руни сме долу.

И така.

 

 

Случвало ли ти се е да минеш покрай обърната кофа, да се огледаш и да си хвърлиш боклука при останалите разпръснати наоколо остатъци от храна и обществена нищета? Не защото следващата кофа е на километър отстояние, а защото усещаш, че е норма на поведение.

Нещо подобно гласи теорията за счупения прозорец, т.нар. Broken windows theory (по Уилямс и Келинг). Тя намира обяснение на простото наблюдение, направило впечатление на теоретиците през 80-те години на миналия век – че социалният безпорядък води до задълбочаване на самия този безпорядък и изобщо до повишаване нивото на престъпността.

Бавно повдигаш крак и още по-бавно стъпваш в мекия слой обществена и ценностна беднота, в която тъне твоят квартал. С всяка следваща крачка губиш самоувереност и почваш да чувстваш как несигурността се пропива в собствените ти вени. На следващия ъгъл вече се оглеждаш изплашено и си готов да забравиш за всичките си добри навици и морално поведение. Хаосът наоколо ти подсказва, че обществените предписания не действат, затова и собственото ти желание да противодействаш на случващото се избледнява. И когато ти, човекът, който досега е служел за пример, се прибереш вкъщи омърлушен и спреш да правиш забележка на съседа, замерващ кофата за боклук с фасове от терасата си, купчинката около кофата необратимо започва да нараства. Защото все повече и повече хора се чувстват като теб. Интересно е наблюдението, че значение има не толкова фактическият безпорядък, колкото емоционалният му ефект върху хората. Ако мръсотията наистина подсказва за наличието на някакъв проблем в обществото, например липса на желание от страна на властите да упражнят необходимия контрол, тя оказва много по-силно и пряко влияние.

Ако обаче всичко наоколо е чисто и подредено, а някой мине и самодоволно извърши своята физиологическа нужда на метеното, вероятността да му откъснат ушите и да му наритат самочувствието е много по-голяма.

Всеки ден ставаме свидетели на тази зависимост, а теорията за счупения прозорец лесно може да ни послужи за пример. Затова и изказвания от типа „аз нали си плащам данъците – за да чистят след мен“ могат да ме извадят от равновесие. Не буквално, разбира се. A нечие идиотско поведение на пътя може да предизвика съвсем неочаквани реакции от моя страна – виж „Време ми е за каска“ за повече по този въпрос.

Решението е просто – променяй света около себе си парченце по парченце. Може и малко да е, но и боклукът – и в преносен, и в буквален смисъл – също е малък. По-скоро дребен.

Благодарности на Димитър Цонев, който ми обърна внимание на формулираната под името „Broken Windows Theory“ зависимост. А ако още не сме се запознали в Google +, заповядай. Можеш да попаднеш в наистина интересни дискусии и да научиш много.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Неджла Келек

Родената в Турция, израснала, образована и социализирана в Германия учена и публицистка Неджла Келек е една от най-смелите и неуморните критички на фундаменталисткия, реакционен ислям като тоталитарна политическа доктрина и като всекидневна жизнена практика сред големи мигрантски общности в Западна Европа.

Подробности за Неджла Келек и нейната работа тук.

Следва превод на нейната нова статия във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

М. Р.

---

Когато четох преди една година книгата на Тило Сарацин „Германия се самоликвидира“ имах надеждата, че с помощта на солидно подплатения си със статистически анализи труд известният банкер и социалдемократ ще успее да разсече гордиевия възел, затегнат през годините от специалистите по социална, образователна и интеграционна политика във всички партии, от медиите и от лобистки групи.

В книгата си той се заема с очевидни за всекиго проблеми, обсъждани отдавна, но останали от години неразрешени. Концепцията му е алтернативна, залагаща на собствената инициатива и отговорност на гражданите, на самите мигранти. Ето защо разчитах, че дебатът в страната, за чиято съдба уж всички са загрижени и не желаят да я сполети онова, което Сарацин предвижда в заглавието на книгата си, може да раздвижи скованите позиции в обществото.

Още преди книгата да излезе официално обаче, канцлерката обяви, че тя „не е от полза“, Бундеспрезидентът и работодателят на Сарацин, Бундесбанката побързаха да се разграничат от него, а неговата партия – СДПГ започна процедура по изключването му. Незапомненият успех на книгата сред читателите се изтълкува като зловещо потвърждение, че т.н. мълчаливо мнозинство (купуващо охотно книгата) не си било „теглило поуките от историята“…

Аргументът, че пазарният успех на книгата може просто да е показател за актуалността на авторовите тези, за факта, че гражданите също виждат проблемите и че те се чувстват изоставени от политиците, този аргумент бе отхвърлен априори, отречен и разводнен в дебатите.

Получи се точно обратното на това, на което се надявах: Вместо да се обсъждат най-добрите концепции за интеграция, да се търси по-добра образователна политика, да се спори за по-добри шансове за социално и образователно благополучие на мигрантите, дискусиите се превърнаха в съд над Сарацин, с обвинителни пледоарии срещу неговата недостатъчна емпатия къмто мюсюлманите, срещу някакъв негов расизъм, срещу това, че той призовавал към етническа дискриминация и злоупотребявал с понятия от генетиката в защита на своите тези. Всички се разделиха на привърженици и противници на Сарацин

Политиците, които бяха на ход, започнаха да се държат така сякаш Сарацин е замърсил радиоактивно цялата тематика. Никой почти не намери смелост публично да му даде право. Тило Сарацин се превърна в аварийното произшествие на германската интеграционна политика. Който днес се осмели да се доближи до него или да развие тезите му се смята моментално за политически облъчен и бива изолиран. Това е много удобно за противниците на Сарацин, защото по този начин т.н. експертите по интеграцията, специалистите по образованието и други подобни официални труженици могат да продължават необезпокоявано, както си знаят от години, убедени в своята непогрешимост.

На практика дебатът за състоянието на интеграцията приключи преди да е започнал истински. В официозните кръгове терминът „мултикулти“ вече се смята за отживял, интеграционните експерти въвеждат на негово място съвсем новото „диверзитет“, т.е. „разнообразие“. Разнообразието е нещо хубаво; ето, че дори либералният ни външен министър от СвДП пресича дискусията за единни европейски ценности и за обща водеща европейска култура като „недопустимо налагане на културата на надмощието“. Според новия научно-социален жаргон всичко днес е „ambiguous“ (многозначно, неопределено, многослойно) – ислямът, мигрантите, социалното положение… От самите мигранти не бива да се търси отговорност за нищо, най-малкото за положението, в което се намират. Турчинът – такава е най-новата социално-педагогическа дефиниция – не е турчин сам по себе, германците го правят такъв. Дори въпросът „Откъде сте Вие?“ се възприема в такива кръгове като потенциално дискриминационен. Никой вече не е турчин, мигрант, мюсюлманин. Не, сега всеки е просто „един от многото“…

За тези „от многото“ сега е измислен нов лозунг – „партиципация“, т.е. участие. Интеграцията следва да отпадне, защото изведнъж всички са си така и така част от цялото. Според интелектуалните интеркултуралисти самият чужденец имал постмигрантско самосъзнание. Само дето повечето мигранти и преди всичко мюсюлманите сред тях още не са чували за това. Те продължават да се държат „реално-доминантно“, крият и вардят дъщерите си, защищават своите махали и зони на влияние в големите германски градове, както селските пъдари в Анадола пазят своя район.

Ситуацията е хаотична и понякога напомня абсурден театър. От една страна учители от проблемния район Нойкьолн в Берлин се оплакват, че учениците в квартала са просто негодни за школно обучение, а училището „Рютли“, което преди две години бе временно затворено поради редовно насилие сред учениците, днес ни се дава за пример на сполучлива интеграция. С какво? С това, че на цялата му обявена вече за чисто мюсюлманска територия, по време на рамазана не се раздава обяд на учениците.

В същото време медиите хвалят гласовито един нов „постмигрантски театър“ в този район, защото „разбивал клишетата за образа на турците“. При това той не пропуска да обслужи някои други клишета: в една от пиесите на същия театър съм изобразена аз, отрупвана с призове от германците, докато нагъвам свински вурстчета. Като особен връх на постановката ме слагат на сцената в ковчега и ми заковават дъските над главата. Колко смешно, нали? Оригиналното хрумване на театралите трябва да покаже, че германците ме награждават защото съм се отметнала от турските си корени, злепоставям турците и им приписвам разни проблеми, пък и изобщо, защото ми хлопа дъската.

Да живее свободата на изкуството. Но както винаги трагедията се повтаря като фарс. Този т.н. „антиколониален“ театър (всъщност била ли е Турция някога колония?), който се радва на щедра държавна субсидия, играе пред почти изключително германска публика (мигрантите и дори постмигрантите не си падат много по театралните постановки), пред берлински туристи от цяла Германия и дори получи голямата театрална награда на годината. Наградата е разбира се германска, връчена на трупата, защото са толкова „автентично-критични“ и са се осмелили да се майтапят с германците, задето те правят евалла на една жена, която очерня турците…

Всъщност привидното „многообразие на многото“ – (вж. и сборника от чието заглавие Неджла Келек извежда този нов термин – бел. М.Р.) е само плагиат на местния, лишен от собствен идентичност елит. Самите германски интелектуалци не желаят вече да бъдат елит, те не желаят да бъдат „германски“ интелектуалци, не желаят да бъдат идентични с каквото и да е освен със самите себе си.

И то въпреки, че по идея те са назначени на публични длъжности, ползват се от служебно положение и от привилегии, именно за да прилагат своите интелектуални качества и възможностите на своите служби за доближаване на обществото до една истинска културна идентичност. Но там където е пусто и празно дори кайзерът не може да се оправи, казва една северногерманска поговорка.

Но защо пък в интеграцията нещата да вървят по-добре отколкото в енергетиката или във финансовата област? Онзи който е престанал да се замисля за същността на европейската идея, който интерпретира свободата само от прагматична гледна точка, онзи за когото Европа не е вече съюз на общите културни ценности, а се дефинира като общност на интересите и ползите в изгода на собствени политически и икономически цели, онзи който блокира демократични процеси, когато това му е изгодно – такъв човек наистина трудно ще обясни защо хората да бъдат привързани към Германия, към Европа, защо да се ангажират за интеграцията в собствената им страна.

На такъв му е много по-лесно да обявява застрашително надвисващите проблеми за несъществуващи и да клевети биещите тревога като паникьори и ислямофоби. А в същото време се носят вопли заради успехите на десните популисти и националисти в Холандия, Дания, Австрия и пр. Не се търсят обаче истински отговорните за този хаос на идентичностите и дори не се допуска въпросът дали пък тези резултати не са реакция на невежеството на управляващите политици.

---

Превод: Милен Радев

---

В допълнение следва един коментар към текста на Неджла Келек на Бернд Целер – карикатурист, сатирик и публицист за сайта „Аксе дес Гутен“ (Ос на доброто):

Елит от низините

Неджла Келек се чуди защо елитът ни търпи провал.
Защото не е никакъв елит.
Смятаните за елит са всъщност каста от чалга-аристократи, които са допълзяли на привилигерованите си и свръхзаплатени позиции и сега са готови да целунат и дявола по задника, само и само да не ги загубят чрез някое необмислено заявление. Дълбоко в себе си тези „елитни“ политици, журналисти или общественици съзнават, че са придобили положението си в партията, в редакцията, в популярното токшоу не благодарение на някое свое качество, а на специфична смес от случайности и благоразумно държане. От това потиснато съзнание се ражда страх. Страхът се държи под контрол чрез интелектуализирано разпускане, чрез презрително охулване на по-куражлиите, позволяващи си да изкажат неудобни тези. Умствени сили се впрягат в задачата да си осигуриш за сметка на други и чрез нападки срещу тях собственото спокойствие и процъфтяване. Красиви думи се използват за камуфлаж на най-ниски инстинкти.
Ислямизацията разчита на нашата толерантност.
А ислямът? Той е проблем на другите. Кой като нас.
Време е да констатираме: просто си го искаме този ислям…

             Многоуважаеми господин Борисов, Пише Ви Мимо Карадимов  – кмет на село Либново. Със сигурност сте чували за мен – викат ми Кадафито, защото са...

Кликайте на картинките с текста за увеличение.













































Илюстрации - Асен Грозев
Изд. "Български художник", 1973

Мъж влиза в магазина, за да си купи цигари. Продавачката му подава кутия с надпис: "Тютюнопушенето води до импотентност". Той се дръпва като опарен: - Не, не, моля Ви, дайте ми по-добре от онези за "рак на белите дробове" или "инсулт". Усмихни се, България! След продажбата на „Булгартабак” от холдинга се заканиха, че ще има протестни действия и дори спиране на производството на някои марки цигари. Синдикалисти предложиха по време на стачните действия да се пусне специална серия с надписи „Всяка неизпушена цигара удължава работното време с 8 минути."

Новият опит за приватизация на „Булгартабак холдинг” беше поводът за поредния протест на синдикалисти в петък в столицата. Около 500 служители от дружеството се обявиха против раздържавяването на компанията и поискаха оставката на шефа на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов. Изникват въпроси защо синдикалните лидери и служители на дружеството не излязоха на протест, след като разбраха, че се готви поредното раздържавяване на холдинга? Защо тогава не поискаха оставката на шефа на Агенцията за приватизация? Направиха го едва когато разбраха, че вече има купувач, че австрийската компания „БТ Инвест” е предложила на държавата 100,1 млн. евро за покупката на близо 80 процента от капитала на дружеството. Явно са се надявали за пореден път нещо в държавата да се случи и да спре продажбата на тютюневия холдинг. Подигравателно е да се скандира „Мафия” и „Сделката за „Булгартабак” смърди”, като се има предвид кой най-много манипулира работниците. Ако...

Междупланетната станция за изучаване на Юпитер 'Юнона' (Juno) направи снимки на Земята. Снимките и кратко описание са достъпни на сайта на Лабораторията по реактивно движение на НАСА.

Микроспътника на ЕКА Proba-2 успешно изпита нова технология , която може да намери широко приложение в космическата техника и на Земята.

Те цяла година са събирали пари. Трепали са се, превивали са гръб, раболепно са се усмихвали… И всичко това заради едната почивка. Десет-петнадесет дена на море. При това морето може да се падне точно в този момент бурно. Държавата ти нарежда оранжев код за опасност. Ти засядаш под най-близката сушина, превърната в кръчма, и си наумоникаш: „Оранжево небето, оранжево – морето, оранжев и светът”. Господи, какво пророчество за тези десет дни. Понеже всичко е оранжево и кодът за бедствие е оранжев. Толкова оранжево ти идва в повече и ти причернява пред очите. - Мамка му, баш на мен ли ми се падна? Аз единадесет месеца се трепя, превивам гръб и раболепно се усмихвам, за да може през тези десет-петнадесет дена от годината да съм бял човек. Бял човек, не оранжев код… И засяда човекът в първата кръчма и си казва, че щом и излазът на море е черен в тази държава, какво друго ти остава, освен да се освиниш. Вариантът „бял човек за десет дни” преминава в „Свиньо такава, заради това ли...

Специалистите от НПО Лавочкин продължават полетните изпитания на космическия радиотелескоп 'Спектър-Р', който бе успешно изведен на орбита от космодрума Байконур на 18 юли 2011г.

Стартът на китайският орбитален модул 'Тянгун-1' се отлага , поради неудачното извеждане на спътника 'Шицзян-11-04', поинформация от китайските СМИ.

Марсианският роувър Opportunity продължава да прави сензационни разкрития по време на работата си на Марс. Машината наскоро достигна до ръба на кратера Endeavour и от там продължава да изпълнява задачите си, които са съсредоточени около търсенето на доказателства за наличието на вода на Червената планета, информира Space.com. Високочувствителните камери на Opportunity са прихванали зона от кратера, която изглежда така сякаш по нея е текла топла вода за продължителен период от време. Геолозите на NASA са потвърдили, че всички характерни особености, които биха могли да доведат до подобен извод са налице в изображенията, които роувърът е изпратил до Земята. Следите от вода са оставени върху една скала, локализирана близо до ръба на кратера и наречена от учените Tisdale 2. Върху нея е установено наличието на химичните елементи цинк и бром, които са често срещани във водата – особено в естествено топлата. Подобни скали не са откривани на Марс никога досега и Tisdale 2 се счита за уникален обект, който може да разкрие знания за Червената планета, които до момента са убягвали на специалистите. За зараждането на живот най-важните условия са наличието на вода и енергия. Всичко това се съдържа в достатъчни количества в топлата вода и заснетата от Opportunity скала изглежда като част от обект, който в миналото е бил в състояние да предложи гостоприемни условия за живи организми. В момента Марс е сух и студен, но учените вярват, че в миналото той е бил подходящо място за зараждането и развитието на живот. Роувърът Spirit, който е близнак на Opportunity и вече не функционира, намери силни доказателства, подкрепящи хипотезата, че в древността на Червената планета са действали хидротермални системи. Тези доказателства се намираха близо до мястото на приземяване на Spirit и бяха установени през 2007 година. Учените на NASA са обяснили, че когато на Земята бъдат открити скали с високо съдържание на цинк, в типичния случай те са формирани под влиянието на естествени извори с топла вода. Това дава основание да смятаме, че сегашното откритие на Opportunity е свързано с подобно явление. Предвидени са още подробни изследвания на Tisdale 2. Кратерът Endeavour е гигантско образувание, което е рожба на сблъсък с космически обект. Ширината му възлиза на внушителните 22 километра. Opportunity стигна до ръба на кратера преди около три седмици.

Неизвестен шегаджия реши да тества системата за контрол над съдържанието със запазени авторски права, която функционира в най-големия видеопортал YouTube. Потребителят, подвизаващ се с прякора iLCreation, пуснал масирана порция от оплаквания за нарушения на авторските права чрез специалната система, която е вградена в YouTube за да могат правоносителите да защитават своите творения, информира Gizmodo. Почти всички молби на шегаджията били уважени и едни от най-популярните клипове в YouTube били свалени почти незабавно. Разбира се, това че iLCreation не е представил никакви доказателства, че е носител на авторските права не се видяло съмнително на хората, които се грижат за видеопортала. Сред жертвите на експеримента се забелязват имената на Джъстин Бийбър, Лейди Гага, Риана и Бруно Марс. Техни клипове са били свалени от официалните им VEVO акаунти. Няколко часа по-късно истината е лъснала и свалените музикални произведения са били върнати на мястото им. Щетите от станалото са възстановени, но по-важното е, че инцидентът показва колко несъвършена е системата на YouTube щом позволява да се уважават неоснователни искания, които носят вреди на невинни потребители, качващи напълно законно мултимедийно съдържание. Продуцентската компания VEVO, която управлява присъствието в YouTube на най-известните музиканти в света е излязла със специално изявление, в което се казва: „Някой изпраща фалшиви жалби за нарушения на авторските права срещу каналите на Джъстин Бийбър и Лейди Гага. Поради това YouTube е блокирал достъпа до някои от клиповете. Работим с видеопортала за да изчистим този въпрос по възможно най-бързия начин.” Няколко часа след инцидента всички свалени клипове са били върнати онлайн по старите им места в YouTube. Сайтът разполага с различни системи за докладване на нарушения, свързани с кражбата на съдържание. Някои от тях са автоматизирани, но на този етап не е ясно коя точно е била използвана от iLCreation. YouTube предупреждава, че изпращането на фалшиви жалби за нарушения на авторски права може да се третира като престъпление с всички произтичащи от това последствия. Подобни искания водят до преки финансови загуби, защото всяко показване на клиповете, които са били премахнати носи пари и временното сваляне на произведенията е нанесло финансови щети на правоносителите. Изводът от целия случай е, че системата на YouTube има нужда от модификации, които да предотвратят подобни инциденти занапред. Джъстин Бийбър едва ли е доволен от станалото

След известно затишие на хакерската сцена отново сме свидетели на голям удар, който за пореден път е организиран от Anonymous. В мрежата вече циркулира огромен пакет с данни, които са изтеглени от сървърите на полицията в щата Тексас. Размерът на файловете е 3 гигабайта и в тях има голям архив със съобщения от електронни пощи, вътрешни полицейски документи и адреси, информира Gizmodo. Хакерската група е мотивирала последната си атака с желанието за отмъщение в името на всички хакери по света, които в момента са арестувани заради дейността си. В групата на арестуваните е и един от лидерите на Anonymous. Неговото име е Джейк Дейвис, а в хакерските среди е познат с прякора си Topiary. Хакерите са посочили и задържането на Брадли Манинг, който е смятан за един от основните източници на скандалния сайт Wikileaks, като един от мотивите за атаката към полиция в Тексас. Почти цялата изтекла информация е класифицирана и не е изненадващо, че нейното публикуване ще нанесе доста щети върху работата и реномето на органите на реда. Сред огромния архив с информация прави впечатление имейл написан от Робърт Уайнърс – шеф на полицията в щата Тексас. Съобщението е изпълнено с расистки подмятани и обидни квалификации по адрес на различни граждани, с които се е сблъскала полицията. Каквото и да се твърди, на всички е ясно, че основният мотив зад този гигантски теч на информация е арестът на хакерския лидер Джейк Дейвис. 19-годишният Topiary беше арестуван в Шотландия, в края на месец юли. Предполага се, че той е знаел какво му готвят органите на реда, тъй като седмица преди ареста си той е публикувал прощално съобщение в Twitter, където казва, че една идея не може да бъде арестувана. Хакерите от Anonymous са успели да сменят и началната страница на един от официалните сайтове на полицията в Тексас. В момента там има само съобщение, в което се казва, че сайтът е извън линия поради нужда от ремонт и обновления. Всички услуги в него са недостъпни за потребителите. Самият архив с източените документи може да бъде открит в сайта Pastebin.com. Това е мястото, където Anonymous обичайно предпочитат да качват подобен род информация.

Агент Иван Тенев е известен текстописец, карикатурист, ПР, радиоводещ, мениджър и не на последно място професионален бохем. Завършва българска и английска филология, след което специализира журналистика. Разведен е с попзвездата Кристина Димитрова, имат син. Твърди, че е роден да бъде влюбен, но през годините установява, че най-силно е влюбен в себе си... Твърди, че докато е жив, ще продължава да се отнася романтично към жените. Срещаме се в малко софийско кафене, а Агент Тенев отговаря на всичките ми въпроси, докато пуши скъпата си пура и отпива бавно от питие с кехлибарен цвят. - Вчера навършихте 60, как празнувахте? - Времето не спира даже за слънцето... 60 години - ужас! Шегувам се... Както е установил Еди Рикенбейкър: ”Ако едно нещо е старо, това е знак, че то е било годно да живее... Гаранцията за качество е продължителността.” Възнамерявам да продължа със стареенето. Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки, нали? (Агент Тенев ми дава и информация на ухо) -...

Тази сутрин обух високите си обувки с особено чувство. По кой път да тръгна тая сутрин? – така се попитах. Това беше към пет, пет и половина. Който иска към края на дните си да се плесне по челото, да клекне безсилно и да се разтрепери от ужас, осъзнавайки, че е пропилял целия си живот в празно търкаляне в леглото – нека спи, нека се излежава до сто и до хиляда часа. Аз ставам в пет и потътрям високите си обувки насам или пък натам. Но ето тук е въпросът – накъде? Така се питах и тази сутрин, както всяка друга. Дали към веселите и безгрижните неща, или към сериозните, мрачните и дълбоките? Дали днес да бъда поет и лекомислен бърборко, запял още отрано някаква несериозна, сладка песничка? Или пък да бъда измъчен от дълбоки и тежки мисли мислител, меланхолик и разкъсан човек? С поезията ли да се захвана или с морала? Да пусна ли мозъка си да танцува или да го впрегна да оре на полето на дълговете и вините? Така се питах в тая сутрин. И тръгнах напред. А къде всъщност се намираш...

Негово превъзходителство Ахмед Мохамед ал-Мадбух е посланик на палестинската власт у нас от средата на ноември 2008 г. Роден е на 15 ноември 1966 г. в столицата на Ливан Бейрут. Женен е и има едно дете. Завършил е Ливанския университет в Бейрут с бакалавърска степан по политически науки. През 1996 г. става бакалавър по обща медицина в Русия, където придобива специалност урология и бъбречна хирургия. Член е на Европейската асоциация по урология и нефрология, на Световната асоциация по стерилитет и импотентност и на Руската асоциация по урология . - Ваше Превъзходителство, благодаря, че приехте това интервю да бъде в деня на големия мюсюлмански празник, известен и у нас като Шекер Байрам. Поздравления за празника. Позволете да започна с въпросите, за да имате възможност за подобаващо според обичаите ви празнуване. Като начало: идеята на президента Махмуд Абас, подкрепена от Арабската лига, за внасяне на искане в ООН за признаване на независима Палестинска държава в границите от...

Следва коментар-предложение на tomm към статията в "Дневник" за убитото делфинче. Аз изпратих писмото, направи го и ти. Ако ти пука.

Използвах имейлите, дадени в групата BULGARIA - A Dolphin Killer Country! Изпратих писмо с няколко въпроса до дадените институции.

Предлагам и вие да го направите, за да не сме абсолютно голословни.

И понеже предложеният текст там е на английски, реших да напиша свой - на български и с няколко въпроса, на които да настояваме да ни се отговори

Събджектът е neplashtane na danyci/неплащане на данъци

а съдържанието -- ще се радвам да го копирате и пращате на същите имейли - до "институциите"

ето и текстът:

След като за няколко дни видяхме три неща -- 15 млн. добавка (без обяснение за какво) към бюджета на МВР; полицаи пушат, докато момиче се дави; и делфин е застрелян с АВТОМАТИЧНО оръжие (което е или нелегално, или е собственост на военен, полицай и т.н., нарушаващ закона), имам само един въпрос: да продължавам ли да плащам данъци? Досега съм го правел винаги и съм се осигурявал на пълен доход. Не бракониерствам, не убивам и не съм откраднал много пари, които могат да се намажат и по нечии от вашите ръце.
Ще преценя по отговора ви, дали аз съм достоен за вниманието на някого от вас, или поради изброените ми "недостатъци", не представлявам интерес. Последното да се чете "гражданите на България не представляват интерес".

Отговор на въпросите си очаквам по компетентност от всички, до които ги изпращам -- надявам се можете да разпознаете кое в чия компетентност е и да отговорите именно на него.

Въпросите ми са:
1. Полицаите, които са пристигнали на мястото, разбрали ли са, че е стреляно с АВТОМАТИЧНО оръжие и знаят ли те, че то е незаконно у нас? Или не могат да различат рана от оръжие, или не познават закона.
2. Знаят ли те и техните шефове, че отскоро в НК има промяна, която инкриминира насилието и убийствата на животни. Или не (са некомпетентни)?
3. Вярно ли е, че ветеринарната служба е отказала съдействие в първия момент на случая с убития делфин?
4. Как изпълнителната агенция по по рибарство и аквакултури (ИАРА) разследва и разрешава случая?
5. Вярно ли е, че местната прокуратура е била уведомена за случая?
6. Вярно ли е, че България е страната в Европа с най-много полицаи на глава от населението?
7. Защо полицаите, които са гледали как се дави момичето край Созопол, не са имали спасителен пояс и въже в патрулката? Те все пак са полицаи край морето, подобни инциденти изненадват ли ги, когато се случат?
8. За какво ще отидат 15-е милиона, които влизат в МВР (освен най-големия министерски бюджет от почти милиард)?

Подпис

Адресите са:

icenter@tzarevo.net;gis@government.bg;primeminister@government.bg;minister@moew.government.bg;
minister@mzh.government.bg;minister@mzh.government.bg;
pr@justice.government.bg;b_dimitrova@justice.government.bg ;riokoz-bs@mbox.contact.bg;director@srzi.bg;zam.director@srzi.bg;gl.secretar@srzi.bg;director_apfso@srzi.bg

c.c.
mnenia@24chasa.bg;24krimi@24chasa.bg;24inter@24chasa.bg;, 24ojivlenie@24chasa.bg;24politika@24chasa.bg;24zivot@24chasa.bg;24culture@24chasa.bg;svaglenov@vgb.bg;ibeleva@vgb.bg;dmikova@vgb.bg;ymoneva@vgb.bg;mmileva@vgb.bg;pgeorgiev@vgb.bg;lserafimov@vgb.bg;, reporteri@trud.bg;vveleva@trud.bg;azarkova@trud.bg;lhristovska@trud.bg;npetrov@trud.bg;ijolova@trud.bg;klassa@klassa.bg, society@segabg.com;politics@segabg.com;culture@segabg.com;international@segabg.com;novinar@novinar.bg;dilov@novinar.bg, apostolova@novinar.bg;yotova@novinar.bg;voynov@novinar.bg;politica@novinar.bg;socialen@novinar.bg;foreign@novinar.bg, agency@standartnews.com;dnevnik@dnevnik.bg;society@capital.bg;politics@capital.bg;inikolov@duma.bg;yborisov@duma.bg; ggeorgiev@duma.bg;tgeneva@duma.bg;

b.c.
kalendar@ntv.bg,pr@ntv.bg,news@btv.bg,pr@btv.bg,news@bnt.bg,vie@bnt.bg,start@bnt.bg,panorama@bnt.bg;
comments@probg.bg,info@probg.bg,news@eurocom.bg,tv7@tv7.bg,office@tv7.bg,office@tvevropa.com,novini@bbt.tv;focus@focus-news.net

Мислите, че се шегувам? Напротив, светът наистина е по-хубаво място след като вчерашният 01 септември мина напълно незабелязано. Даже и сега не всеки от вас се сеща, че освен Ден на либийската революция (тази, на Кадафи, не най-новата), 01 септември е първият ден на Втората световна война, денят, в който хитлерова Германия с пълната подкрепа на сталиновия СССР нахлува в Полша през 1939 г.

Обичате храната, нали? А знаете ли от къде идва, как е произведена и какви съставки съдържа? Над подобни въпроси са размишлявали Робърт Кенер, Майкъл Полън и Ерик Шлосер. Трудът им е събран в номинираната за Оскар, американска продукция Храна ООД,(Food, Inc), която зрителите на Горичка Филм Фест ще имат възможността да гледат на 18 Септември от 19:00 часа в кино Одеон. Ако искате да се присъедините, побързайте към магазини Биомаг за билети. Алтернативният вариант е да си ги набавите онлайн.Днес ви предлагаме кратки интервюта с трите важни фигури, направили Храна ООД възможен.

“Имат вида на домат - формата, цвета и мириса са същите, но доматите днес нямат вкус на домати”. Казаното от режисьора Робърт Кенер ни е добре познато. Той смята, че без хората да разберат, в последните десетилетия храната е претърпяла значителна трансформация. Това което силно го интересува е от къде идват продуктите, които консумираме: как са отгледани и при какви условия са приготвени. Въпросът служи за отправна точка при заснемането на Храна ООД.

Гласът зад кадър, Майкъл Полън пояснява: “ Филмът свързва факти: защо в САЩ се отглежда толкова много царевица, защо газираните напитки са толкова евтини, защо случаите на диабет се увеличават с нечувани темпове? Всичко това не е случайно - храната ни разболява”. Пазаруването в супермаркетите може да отнеме часове, но това не се дължи на изобилието. То е само привидно. Истината е, че повечето артикули са умно пренаредени рецепти с високо съдържание на царевични продукти. Царевицата е основата на модерната хранителна система.

Ерик Шлосер също помага с четенето зад кадър във филма, но това съвсем не е единствена му заслуга. Той е автор на книгата “Нация на бързото хранене” (издадена от Горичка и Сиела на български език през 2008), вдъхновила режисьора Робърт Кенер да заснеме филм с подобна тематика. Шлосер споделя, че неговият интерес е най-силен в разобличаването на “истинската цена на евтината храна”. Тя не се отнася само до здравето и финансите на консуматорите, а до това как се справят изнемогващите фермери и експлоатираните работници в огромните фабрики. Това до огромна степен зависи от избора, който правим три пъти на ден.

Интересен факт е, че Робърт Кенър, както Ерик Шиосер и Майкъл Полан не са вегетарианци, въпреки фокуса, който филмът поставя върху лошите практики на индустрията за производство на месо.

С иновативна кампания и нетрадиционно издателско решение се появи на пазара най-новият разказ на Краля на трилъра Стивън Кинг - “81-вата миля” (Mile 81). Ползвайки услугите на платформата за измерване на онлайн влиянието Klout, издателят на Кинг избра най-верните фенове на автора в социалните мрежи, които имаха възможността да получат безплатно новия разказ седмица преди официалното му публикуване.

В рамките на тази една седмица всички, получили ексклузивно електронната книга, имаха възможност да споделят впечатленията си от проченетеното със своите контакти в социалните мрежи, както и да предоставят на един свой приятел да прочете също разказа на своя компюър или на електронен четец.

“Влиянието и контактите в социалните мрежи са с нарастващо значение и важност за издателския бранш”, заявява Сюзан Молдоу, изпълнителен вицепрезидент и издател в Scribner. “Klout е пионер в достигането на целеви лидери на мнение, затова и бяхме развълнувани да работим задено за промоцията на този разтърсващ разказ от Стивън Кинг, както и да промотираме предстоящия му роман 11/22/63”, допълва Молудоу.

Ползваният за кампанията сайт Klout е платформа, която предлага измерване на влиянието в различните социални мрежи. Алгоритъмът на изчисленията за влиянето на всеки отделен човек се определя от размера на мрежите, качеството и влиянието на хората в неговата контакт листа, както и от взаимодействията им с информацията, която той генерира или споделя.

Разказът “81-вата миля” вече може да се намери единствено в платформите за продажба на електронни книги на цена $2,99 и не се планира да бъде публикувана в книжен вариант. За сметка на това всички, закупили изданието, имат възможността да получат предварително откъс от дългоочаквания роман на Кинг - “11/22/63”, планиран за 8 ноември, съобщават от издателство Scribner.

Разгледай книгите на Стивън Кинг в "Книга за теб" и избери заглавие за себе си или за подарък.

Голямата награда на КРОКОТАК (ваучер за покупка на материали за 100 лв от магазин КРОКОТАК) печели: Ваня Кючукова от ЦДГ-2 “Св. Богородица”- гр. Благоевград - Огромни топки за декорация, направени от пластмасови чашки за еднократна употреба!

Малката награда на КРОКОТАК (ваучер за покупка на материали за 50 лв от магазин КРОКОТАК)печели: Димана Стойчева на 9г. с проект “Животни от отпадъчни материали”

Използвани са рекламни брошури на магазини, които през ден получаваме в пощите си. А също пластмасови капачки от бутилки, вътрешната част на руло тоалетна хартия, вестници, гранцово блокче. За краката – метални жички в гума /облечени в хартия/ или жички в мек материал, които мисля се продават във вашия магазин. Тялото на голямото пиле е хартиена фуния пълна с хартия. Крилата и опашките са от навита с ножицата хартия. Всичко е лепено със С200 или с хартиено тиксо.

Честито на победителите!

И огромни благодарности на всички наши участници!

Подаръкът ми от Петя и Ники за този ми рожден ден. Изненадах се колко резки и красиви изглеждат снимките, когато са разпечатани на гланцирана хартия. Истински.

На България отчаяно й липсва каквато и да било стратегия в управлението и живее ден за ден в зависимост от нуждите за „хляба насъщен“ ( и комисионните, присъщи на управляващите). Сегашната власт не прави изключение въпреки претенцията партията да развива гражданите по европейски ( дребен пример: какво му е европейското да накараш депутатите си да [...]

На 26 април 2011 г. се навършиха точно 25 (двадесет и пет) години от трагедията в АЕЦ „Чернобил“, Украйна и точно месец и половина от трагедията в АЕЦ „Фукушима”, Япония. Тези две знаменателни събития са „от...

Петък е! И нищо, че този петък де факто е четвъртък, пак ще ви покажа няколко неща, които прочетох през седмицата. Този път няма да си говорим само за социални медии, но и за смартфони и доминацията на Android, за PR уроците на големия Стив Джобс, както и за състоянието на българския медиен пазар.

• Музикална пауза: все по-сериозни сигнали се надигат в защита на предположението, че Facebook ще пусне собствена музикална услуга. Звучи доста логично, като имаме предвид успеха на Grooveshark, SoundCloud, Last.fm и Spotify. Интересно е какъв модел би избрал Facebook за подобна услуга, но вероятно ще разберем на конференцията f8 на 22 септември, както казват и от Inside Facebook.
• Мобилно: Nielsen често привличат вниманието ми с различни полезни статистики. В случая, за жалост, става дума само за САЩ, но на база лични наблюдения мисля, че тенденцията е сходна и у нас. Компанията докладва, че Android вече заема 40% пазарен дял сред мобилните операционни системи, а iOS на Apple държи едва 28%. В последната година и нещо разликата между двамата противници нараства все по-убеждаващо. Според изследването категорията на иноваторите предпочита роботчета (40%) пред ябълки (32%). Повечето разработчици вече пускат интересните си приложения едновременно във версия за Android и iPhone – също достатъчно показателно.
• Темата Джобс: много неща се изписаха покрай голямата промяна в Apple. В дългосрочен план ще си проличи доколко това е била правилна крачка. Но нека се фокусираме на PR-страната на нещата, която разбирам по-добре. Мениджър пуснаха доста добър и сбит анализ на PR-уроците от Apple. Компанията въобще не се държеше конвенционално: не адресира проблемите, нито се опитва постоянно да комуникира с потребителите. Въпреки това остава на върха. Много важен извод, формулирани от Мениджър: не бива да слагаме задължително в еднакви рамки маркетинга или стратегиите във връзките с обществеността. Останалите вижте в материала.
• Медии: всички знаем колко шарена е медийната среда в България. Вестник “Сега”, цитиран от PR&Медиа Новини, представя това в цифри: в България има 60 ежедневника и 148 седмичника, а 151 вестникарски издания излизат по-рядко от един път седмично, допълнително имаме и 695 списания. Доколко е възможно сред това многообразие да намериш точната ниша…

Утре работете с усмивка, в неделя, понеделник и вторник почивайте още по-добре. Не забравяйте да си харесате нов септемврийски тапет за монитора

___
снимка: ?Kentigern?

Още по темата:

1. Топ няколко: интересното от маркетинга
2. Топ няколко: интересното от маркетинга №3
3. Топ няколко: интересното от маркетинга №2

Супер лесен въпрос: „Според вас душата на Майка Тереза в рая или в ада е била разпределена?” Преди няколко години списание US News and World Report публикува проучване, в което 1000 участници са попитани кой от пет известни личности има най-голям шанс да попадне в рая. Кандидатите за по-доброто място след земния живот били Опра Уинфри, Денис Родман, Майка Тереза, Майкъл Джордан и принцеса Даяна. Със 79 процента победител в класацията е Майка Тереза. Очаквано. Вторият въпрос в проучването питал участниците дали според тях те самите ще отидат в рая след края на земния си път. 87 процента, 890 души, отговорили с „да”. От което следва, че ако в рая има само едно вакантно място и свети Петър трябва да избира между Майка Тереза и когото и да е от тези 890 души, шансовете на светицата и редовия гражданин да се уредят с райско жителство са абсолютно равни. В интерес на истината шансовете на светицата са даже по-малко. Човек се самооценява по този начин. Ама тия хора имат ли самооценка,...

Подготвихте ли се за новия бизнес сезон? Гледайки нашата класация, оставаме с чувството, че правите точно това. Поглед към класациите на останалите книжарници сочи, че все пак се грижите добре и за свободното си време, подбирайки класна художествена литература. Това ни харесва!

Ето кои бяха най-продаваните заглавия между 22 и 30 август:

"Книга за теб" - най-продавани книги 22 - 28 август
1. Стив Джобс iЛидерът. Джей Елиът и Уилям Саймън. Locus
2. A Dance with Dragons. George Martin (на английски език)
3. Изкуството да говорим пред другите. Дейл Карнеги. Изток-Запад
4. Маверик. Рикардо Семлер. Жанет 45
5. Скълдъгъри плезънт: Безликите. Дерек Ланди. Студио Арт Лайн

Книжарници "Сиела" - най-продавани книги 21 - 27 август
1. Аз, Бойко. Сценаристите на Шоуто на Слави. Сиела
2. Английският съсед. Михаил Вешим. Сиела
3. Опаричване. Тери Пратчет. Вузев
4. Петата поправка. Майкъл Конъли. Бард
5. Теодор Буун: Отвличането. Джон Гришам. Обсидиан

Класация "Книжен Ъгъл" - най-продавани книги 24 - 30 август
1. Петата поправка. Майкъл Конъли. Бард
2. Всички онези неща, които не сме си казали. Марк Леви. Унискорп
3. Дом на улица "Езерна". Андрей Геласимов. Ентусиаст
4. Пътешествие в страната на дърветата. М. Ж. Г. Льо Клезио. Колибри
5. Опаричване. Тери Пратчет. Вузев

Книжарници Книгомания - най-продавани заглавия на чужди езици 23 - 29 август
1. A Dance with Dragons. George R. R. Martin
2. A Feast for Crows. George R. R. Martin
3. Of Mice and Men. John Steinbeck
4. I Shall wear midnight. Terry Pratchett
5. Crossfire. Dick Francis

Продукти за 4 порции:
3 средни патладжана
3 червени домата
1ч.л. сол
1ч.ч. олио
няколко стръка пресен магданоз
4 топчета Моцарела

Приготвяне:
Сините домати се измиват, обелват и режат на филии. Слагат се в купа. Осоляват се. Покриват се с фолио и се оставят за час да се отдели горчивината им. После наново се измиват. Подсушават се с кухненска хартия. Пържат се до златисто, в силно загрята мазнина. Изпържените патладжанени филийки се слагат в съд от йенско стъкло. Доматите се измиват, почистват и режат на кръгове. Моцарелените топчета се режат на колелца. В порция се поднасят 4- 5 филийки патладжан, гарнирани с Моцарела и червени домати. Поръсват се със ситно надребнен пресен магданоз.

В сенките на мрака, мъглата тихо пълзи върху спокойното езеро. С проблясването на първите слънчеви лъчи, тя яростно се надига в опит да закрие светлината, също като вампир.

В блога на Израел Мацаф бе пуснат линк към статия на The Jerusalem Post, в която става дума за възможен мир между Сирия и Израел. Но не това е най-важното в случая, макар нещата да са свързани. Бих искал да насоча вниманието към думите на един сирийски опозиционер и кюрдски лидер, поместени в материала. Той [...]

И все пак частично бил прав, кожата му обикнали мнозина.

Инна Сапега

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Като "отчаян брак по сметка" анализира създаването на Синята коалиция през 2009 г. посланик Нанси Макълдауни. Според нея този акт, макар и позитивен, няма да доведе до драматични изборни промени, нито ще реши проблемите, породени от интензивното съперничество между двете десни формации. Повечето дрязги се завихрят около "поляризиращия характер" на лидера на ДСБ Иван Костов, смята посланикът и предрича скандали и трудни моменти в новосформираното дясно политическо семейство.

Въпреки, че споделят общи ценности, двете партии са "като олио и вода", според думите на лидер от десницата, цитиран от посланика. Бракът по сметка е израз на разбирането, че без тази коалиция класическата десница няма да премине изборната бариера за представителство в парламента. Затова се наложило "днес да преглътнем горчилката" - коментирал Мартин Димитров, който е описан като добър контакт на посолството, поддържащ политиката на САЩ в парламента по темите за енергийната сигурност и затварянето на безмитните магазини. На Димитров, който е уважаван икономист му липсва чар, пише Макълдауни в кратка биографична бележка за синия лидер.

Факторът Костов

Премиер Иван Костов извърши исторически реформи, за да постави България на пътя на пазарните демокрации и присъединяването към ЕС и НАТО. Но мъчителните икономически реформи, подозренията в корупция и диктаторският персонален стил на Костов, с прякор Командира, довеждат СДС до политическо поражение през 2001 г. Упадъкът на СДС продължава сред корупционни скандали и сблъсъци на его, кулминирали през 2004 г. с напускането на Костов и неговите поддръжници, създали ДСБ. Характерът на Костов и страхът на лидерите на СДС, че той ще ги засенчи и ще превърне партията в "еднолично шоу", са пречка за последващо обединение. От друга страна поддръжниците на Костов го виждат като истински спасител на демокрацията, единственият, имащ силата да удържи България в правилния път.

"Макълдауни, Макълдауни, я кажи..."

И Костов и Димитров са се консултирали с посланика в процеса на преговорите за създаване на Синята коалиция - става ясно от грамата. Костов е поискал от Макълдауни да окаже натиск над СДС да приеме неговите условия, а СДС са питали докъде да стигнат в компромисите. Посланикът е разяснил в отделни срещи с Костов и Димитров, че обединението е ключово за оцеляването на център-дясното и че двете страни трябва да вземат трудни решения за бъдещето.

Вътрешните борби в Синята коалиция обаче ще продължат дори тя да влезе в парламента и да стане част от управляващо дясно-центристко мнозинство, което пък може да стане дестабилизиращ фактор - резюмира ситуацията Макълдауни.

date: 3/13/2009 15:23
refid: 09SOFIA104
origin: Embassy Sofia
classification: CONFIDENTIAL
destination: 
header:
VZCZCXRO8961
OO RUEHDBU RUEHFL RUEHKW RUEHLA RUEHNP RUEHROV RUEHSR
DE RUEHSF #0104/01 0721523
ZNY CCCCC ZZH
O 131523Z MAR 09
FM AMEMBASSY SOFIA
TO RUEHC/SECSTATE WASHDC IMMEDIATE 5830
INFO RUEHZL/EUROPEAN POLITICAL COLLECTIVE IMMEDIATE
RHEHAAA/WHITE HOUSE WASHINGTON DC IMMEDIATE
RHEHAAA/NATIONAL SECURITY COUNCIL WASHINGTON DC IMMEDIATE
RHEFDIA/DIA WASHINGTON DC IMMEDIATE
RUEAIIA/CIA WASHINGTON DC IMMEDIATE

C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 02 SOFIA 000104 
 
SIPDIS 
 
PASS TO EUR/CE TOM YEAGER 
 
E.O. 12958: DECL: 03/13/2019 
TAGS: PGOV, PREL, BU 
SUBJECT: BULGARIA: CENTER-RIGHT'S DESPERATE MARRIAGE OF 
CONVENIENCE 
 
Classified By: Ambassador Nancy McEldowney for reasons 1.4 (b) and (d) 
 
1.  (C)  SUMMARY:  After an acrimonious five hour debate, 
Bulgaria's small center-right UDF party (Union of 
Democratic Forces) agreed to form a pre-election coalition 
with its bitter breakaway center-right rival DSB (Democrats 
for a Strong Bulgaria).  Although a positive step that will 
likely enable them to cross the electoral four percent 
threshold, the "re-marriage" of convenience will not lead 
to dramatic electoral breakthroughs.  Nor will it resolve 
the intense rivalry between them, 
mostly centered on the polarizing personality of DSB leader 
Ivan Kostov.  In short, they have unenthusiastically made a 
necessary tactical move, but have not addressed any of 
their fundamental weaknesses in appealing to even their own 
electoral base let alone a jaded and cynical population at 
large.  Their factional infighting is likely to continue 
even if they make it into parliament; and, if they 
manage to enter a post-election governing coalition led by 
a larger centrist party, their animosity could become a 
destabilizing factor.  END SUMMARY. 
 
----------------------------- 
Rocky Marriage of Convenience 
----------------------------- 
 
2.  (C)  Understanding that separately they were unlikely 
to cross the four percent threshold to enter parliament in 
this summer's general election, UDF and DSB agreed to form 
a pre-election coalition on March 10 (also open to other 
rightist parties).  Reflecting the difficulty of bringing 
themselves to agreement, UDF Chairman Dimitrov said that 
"today we swallow our bitterness."  MP seats will be 
distributed 60:40 in favor of UDF, and a joint 
parliamentary group with co-chairs from both parties will 
be formed.  The agreement also says that UDF will top the 
ballots for the European Parliament (EP) election on June 
7. 
 
3.  (C)  Bad blood between the parties remains.  One UDF 
National Council member publicly stated the UDF-DSB 
agreement marked "the end of the Union of Democratic Forces." 
 
Though they share center-right political values, the two 
parties are like "oil and water," according to a former UDF 
leader.  Even during the glory days before the party split 
in 2004, the faction led by former PM Ivan Kostov quarreled 
with other UDF 
leaders.  When Kostov broke away to form the DSB, bloody feud 
ensued.  Egos overwhelmed ideology and pragmatism.  The two 
parties spiraled downward in popularity.  In coalition 
negotiations there was no real effort to resolve personal 
animosities or agree on a clear 
platform to present the electorate.  Their animosities 
could again erupt at any time and undermine the fragile 
coalition.  Center-right voters well understand the 
coalition is not a new dawn for the center-right but a 
desperate survival gambit.  But many will nevertheless vote 
for the coalition and hope for the best. 
 
4.  (C)  While still negotiating the coalition, both sides 
reached out to the Embassy.  Kostov asked us to press the 
UDF to unify on its terms, and the UDF asked how much it 
should compromise.  Brushing these aside, Ambassador 
made clear in separate meetings with Kostov and 
Dimitrov that unity was key to the center-right's survival 
and that both sides needed to make their own hard decisions 
about the 
future. 
 
----------------------- 
Surviving Two Elections 
----------------------- 
 
5.  (C)  The coalition's first and largest hurdle is the 
June EP election, several weeks before Bulgaria's general 
election (exact date TBD).  The EP's threshold is six 
percent.  Alone, neither UDF nor DSB could have reached the 
six percent mark.  Together they have a chance but no 
guarantee, and both still fear that failure to enter the EP 
will doom their chances in the general election.  Kostov's 
presence on the ticket may turn off large numbers of UDF 
and independent center-right voters, who will vote GERB or 
stay home. 
 
6.  (C)  If the coalition can get past the EP threshold, 
 
SOFIA 00000104  002 OF 002 
 
 
its chances of getting four percent in the general 
elections are good.  Then UDF and DSB can negotiate with 
GERB to join a center-right coalition government.  But at 
that point, according to local pundits, the pressure to 
cooperate will be gone and the old problems could easily 
resurface, weakening and destabilizing the coalition 
government. 
 
----------------- 
The Kostov Factor 
----------------- 
 
7.  (C)  Today's UDF and DSB are remnants of the 
once-powerful UDF that formed a majority government 
1997-2001 under then PM Kostov.  His historic reforms put 
Bulgaria on track to free market democracy and EU and NATO 
membership.  But painful economic reforms, corruption 
allegations, and Kostov's dictatorial personal style 
(nicknamed "the commander") led to UDF's defeat in 2001 by 
former King Simeon Saxe-Coburg.  The UDF continued to 
decline amid unrelenting corruption scandals and ego 
clashes, culminating in 2004 when Kostov and his supporters 
left to form DSB.  The split contributed to the Socialist 
victory in 2005 and further decline of the two rightist 
parties.  Attempts to regroup foundered mostly on Kostov's 
personality.  UDF leaders feared Kostov would overshadow 
them and turn the party into a one-man show, as he did in 
the past.  Kostov's supporters see him as Bulgaria's true 
democratic savior, the only one strong enough to keep 
Bulgaria on the right track. 
 
8.  (C)  COMMENT:  UDF and DSB understand they need to get 
into parliament this year or their days are numbered.  The 
reluctant coalition will likely make it into the next 
parliament with some 15-20 seats, but not trigger a broader 
center-right revival.  Ego squabbles and petty quarrels 
over coalition format, election ticket, etc., will dog the 
coalition.  If they do squeak into the next parliament, 
they will face new problems.  They will be dwarfed by the 
larger parties.  They may not have enough seats with GERB 
to form a government and GERB may look for other partners. 
They would likely be gadflies or backbenchers (and with 
their egos and infighting, more trouble than they are worth 
to a dominant party) and their ability to influence policy 
is likely to be quite limited unless a political convulsion 
alters the election landscape.  End Comment. 
 
9.  (SBU)  Bio note:  A good embassy contact, UDF leader 
Martin Dimitrov has 
supported U.S. policies as an MP, particularly on energy 
security matters and legislation to close duty free shops 
(which were notorious for money laundering and tax 
evasion).  At 31, Dimitrov is a respected young economist 
and MP but lacks charisma.  He traveled to the United 
States on a two-week DOS-sponsored International Visitors' 
Program for young leaders in January 2008. 
 
McEldowney

Отдавна не бяхме имали разказ за рубриката Ретро. Трябва да добавя и че наистина се радвам, че този разказ е именно в тази рубрика.  Разказът е написан по спомени на Мирослав Григоров от гражданската война в Босна и Херцеговина, но разказани в трето лице. Участниците са реално съществуващи. Приятно четене и пожелавам на всичките си съседи това да бъде само спомен.  

Бягство към живота: Пътуване до Бугойно, Босна и Херцеговина

  Той беше войник. Разбира се, не беше като оня тъжно весел герой на Ярослав Хашек- Швейк, но беше войник. Добър войник. Без право на избор, без право на лични решения или мисли, но с право на мисия. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   А в Босна, в едно забравено от Бога градче с име

Бугойно,

избито и заличено от лицето на света, съдбата го срещна с една камбана, останала без глас от страх в една война; камбана, която с глух стон викаше живи и мъртви.

Войната, в която християни и мюсюлмани враждуваха помежду си, заставайки зад инертните си оправдания на религията. Онази религия, в която Бог с всичките си имена уж повелил: "Не убивай", но се убиваха, защото мислеха, че са различни. Онази религия на хаоса, в която важно беше да отмъщаваш или да бъдеш отмъстен, сякаш животът винаги имаше право на втори шанс и всеки имаше право да умре повече от веднъж.  

  Миришеше Бугойно на барут, на кръв и на смърт в онази зимна нощ, когато сърбите оплакаха и мъртвите си, и къщите си, останали разсъблечени без покриви под едрите звезди, с нахапани от снаряди неми стени.  

  Миришеше и на стъпките, с които пет хиляди сърби, до вчера жители, а днес бегълци- утъпкаха мръсния сняг и като призраци по първи петли напуснаха ослепелият си град. И поеха с някакво тихо, смълчано смирение след оттеглящата се сръбска армия, всеки със своя си Бог, побиращ се в медалион на шията.  

  Имаше и оставащи, болни, ранени или просто старци, чиято памет не помнеше броят на зимите и летата, подписали личната съдба на живота им, но помнеха войната. И в редките случаи, когато се заговаряха един друг или само изпсуваха по орисията си, думите им миришеха на война и имаха оня оловно тръпчив вкус на куршумите, които разпиляни из ледената пустош на града бяха повече от камъните.  

Той и другите войници- холандци и българи от контингента на SFOR-NATO, ги наричаха: живите мъртви. И понеже отдавна нямаха нито минало, нито бъдеще, нито име, нито памет, дом или мечта, те- живите мъртви, живееха в руините на малката църквица "Рождество Богородично" само с вярата си и с упованието си в оня, белязан от кръстният знак на съдбата си хилядолетия преди тях и побрал се в медалиона на шията им; оня, невъзмутимият, който ги гледаше с избодените си очи от стенописите в храма и мълчаливо оставаше част от нещото, което все още наричаха живот.  

И когато нощите се изпразваха от тъмнина, те живите мъртви, двадесеттина на брой, коленичеха пред обруганата икона на Богородица, която намерили сред руините на храма с нож, забит в окото и просеха милост за живите.  

  Ням и глух беше порутеният храм, викал с трикамбанния си глас всяка неделя от 1882 година насам миряните и озвучавал някогашния цветен околен свят. И понеже викал, първо него убили, първо неговите три гласа заглушили и стъпкали там някъде сред пустошта, между битието и небитието. А сините войници на мира, години след това пристигнали, за да спасяват неспасяемото, да стъпват в мините на мъртвия град, сякаш разказан от Хичкок и да намерят случайно единият глас, който беше полегнал в кофата на багера така, сякаш си търсеше ковчег. Прибраха камбаната в базата, почистиха я до блясък и светна

името й написано на български език: "Рождество Богородично"

1884 година.  

В тринадесетия ден на януари, когато шепата оцелели празнуваха

Нова година по сръбския обичай,

войниците почукаха на вратата на храма. Отвори им отец Славиша, същият този, който беше пренесъл сам камъни и дървета, за да укрепи Божият дом и да сглоби крива камбанария, от която като обвинително насочен към небето показалец стърчеше кръст.  

Кимна им да влязат и пак така мълчаливо приседна до масата, около която седяха смълчани и другите, и на която бяха подредени шепа традиционни ястия, жито и ракия. Подадоха мълчаливо по залък хляб на гостите, по чаша с ракия и шепа жито. И пак така мълчаливо, напрегнато и осъдително ги наблюдаваха с потъмнелите си очи.  

Той, войникът, не изпита нито срам, нито страх, нито отчаяние или съжаление, защото беше добър войник. Без право на избор, без право на лични решения или мисли, но пък с право на мисия. Сведе поглед надолу, там където на гърдите му в ляво от светлината на свещта бяскаше месинговият надпис "Българска армия", изля от ракията на земята, изрече сухо: "За Бог да прости" и се прекръсти.  

Оживяха стопаните на храма, избухнаха в противоречиви емоции и заприличаха на хора. "Ебем ти маму бугарска, наш си!", казаха и се ослушаха да чуят за пръв път избелелите си и изтънели като снега навън гласове. После сипаха ракия на земята, прекръстиха се, вдигнаха очи към Бога си и отпиха шумно, и жадно, като живите.  

  После войниците им подариха икона на Свети Георги да ги пази и закриля. После отец Славиша каза, че тази икона винаги ще стои до тяхната, онази обруганата, заради доброто, което е направено и в което са ги накарали да вярват. После някой запя песен. А още по после друг един войник разказа за камбаната. После заплакаха всички.  

  И във всички сфери на малката им вселена събитията случайни или целенасочени, времето и човешките съдби, подвластни на хаоса и алогичността, в първия ден на новата година възвърнаха предопределения си космичен ход.    

  Звездите, милионите очи на небето, светнаха с обичайния си цвят, планетите стъпиха в обичайните си орбити и на една от тях един човек на име Мирослав Григоров спокойно въздъхна в равносметката си, защото вече имаше право на лични решения и мисли. И имаше право на избор. А мисията му беше не само възможна, тя беше необходима и нужна.  

* * * Босна 1998- 2003 година Фотографии: Мирослав Григоров Фотообработка: Николай Колев

  Автор: Янита Николова Други разкази свързани с Ретро – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Съвети за пътуване: Босна и Херцеговина
2. Съвети за пътуване до Дубровник и Босна и Херцеговина
3. „Слава“ на семейство Пешут (2) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина
4. Бургас – Клагенфурт – Бургас (3): Република Сръбска в Босна и Херцеговина
5. До Дубровник през Босна и Херцеговина (3): Мостар и Сараево
6. Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (3): През Босна и Херцеговина
7. През Дубровник в Хърватска до Република Сръбска (Р.Српска) в Босна и Херцеговина – част втора
8. Босна: богомили и дервиши (1): Дрвенград, Вишеград и Сараево
9. „Слава“ на семейство Пешут (1) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина
10. До Дубровник през Босна и Херцеговина (1): Пътуването
11. С мотор през Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора
12. През Дубровник в Хърватска до Република Сръбска (Р.Српска) в Босна и Херцеговина – част първа