Ще бъде ли призната младежката революция в Йемен? На този въпрос вече може категорично да получим отговор с фактите от последните 7 дни – убийствата по улиците в опит да се предотвратят протести, които все пак се случват, сблъсъци в Сана, Таиз и Аден, бомбардировките над висши учебни заведения в столицата… Видео от столицата Сана – …

Continue reading »

отново по темата за беднотията и работата, за предприемачеството, гордостта и това, че все друг ни е длъжен тази седмица кака Сийка - Петър Стойков написа силен пост в блога си много хора са склонни да тънат в мизерия и оплаквания, да обвиняват ББ, Държавата, другите за всичко, вместо да захванат ...

Холандската интернет компания DigiNotar обяви банкрут в следствие на серия от хакерски атаки, които компрометираха дейността й. Хакери разбиха вътрешните системи на DigiNotar и генерираха хиляди фалшиви сертификати за сигурност, които компрометираха много от клиентите на холандците, информира BBC. Още в края на август ви съобщихме за пробил защитата на още няколко компании, които се занимават с издаване на сертификати за сигурност, гарантиращи идентичността на уеб сайтовете в световната мрежа и сигурността на информацията, която обменят с тях крайните потребители. Фалиралата фирма DigiNotar е дъщерна част на по-голямата организация Vasco Data Security. Банкрутът е доброволен и след него следва да бъде назначен кризисен управителен съвет, който да прецени текущото положение на DigiNotar. Мащабите на атаката срещу холандския издател на цифрови сертификати започнаха да се разкриват още на 19 юли, когато представители на фирмата заявиха публично, че са намерили доказателства за проникване в техните вътрешни системи. Тогава беше започнато официално разследване за да се установи количеството на нанесените щети. Екипите на DigiNotar прибягнаха и до анулиране на сертификати. Първите резултати от извършеното разследване показаха, че са били издадени стотици фалшиви сертификати, а хакерите са разполагали с почти пълен достъп до всички системи в мрежата на DigiNotar. При атаката са били издадени фалшиви удостоверения за сайтове, сред които влизат Google, Facebook, Twitter и Skype. Крайните резултати от разследването показаха, че най-много са пострадали интернет потребителите, които живеят в Иран. Очаква се активите и бизнесът на DigiNotar да бъдат поети от гореспоменатата компания Vasco Data Security. „Работим за установяване на финансовото отражение на щетите от хакерските атаки, срещу системите на DigiNotar, и скоро ще представим приблизителни цифри, които показват размера на загубите”, се казва в изявление, публикувано от Vasco. Холандската компания е отбелязала изрично, че нейните системи са напълно независими от тези на DigiNotar и сигурността им не е компрометирана, нито има риск от пробиви.

Американски банкер, пътешествал из Швейцария и решил да се повози на зъбчата железница. Забелязал, че местата във всички класи са еднакви и решил да пътува трета класа, да прецака туристическата агенция. Влакът наближил първото изкачване и спрял. Кондукторът излязъл пред пътниците и казал: - Първа класа да остане по местата си. Втора класа да излезе и да върви пеш успоредно с влака. А трета - отзад да бута. Усмихни се, България, макар и всеки втори българин да живее в лишения и да е трета класа човек, интернетът ни е сред най-бързите в света. Да благодарим на управляващите.

Китайската космическа агенция ще изведе в орбита тестов модул от своята орбитална станция. Това ще стане през следващата седмица, между 27 и 30 септември. Модулът ще помогне за изграждането на космическата станция Tiangong (Небесен дворец), информира Space.com, цитирайки информационната агенция Синхуа. Модулът се казва Tiangong-1 и за момента ще остане необитаем. Извеждането му в орбита ще се управлява дистанционно и в процеса няма да има пряко участие на хора. С помощта на тестовия модул ще се изпробва автономната система за скачване с други кораби и ще се изпълнят по-дребни операции, които са от голяма важност за бъдещата космическа станция на китайците. Орбиталното съоръжение трябва да бъде изградено до 2020 година и когато бъде завършено ще тежи 60 тона. Ракетата, която ще изведе Tiangong-1 през следващата седмица, се казва Long March 2F. Тя вече е закарана до стартовата площадка, откъдето ще бъде изстреляна в космоса. Мястото се намира в северозападната част на Китай. Извеждането на модула в космоса беше планирано за по-ранна дата, но китайците се принудиха да го отложат от съображения за сигурност. Те са провокирани от катастрофата, станала при извеждането на експериментален сателит, при която са аварирали ракетни ускорители, сходни с тези, които ще бъдат използвани при полета на Tiangong-1. След разследване на проблемите, довели до катастрофата, причините са били установени и на 18 септември Китай изстреля успешно нов военен сателит, разчиствайки пътя за продължаване на работата по космическата станция. Държавната информационна агенция Синхуа е съобщила, че в момента текат последните проверки на ракетните ускорители и подготовката за извеждането на Tiangong-1 върви гладко и без засечки. Модулът тежи 8.5 тона и ще се скачи в космоса с космическия кораб Shenzhou 8, който ще бъде изстрелян на по-късен етап. Ако експериментът мине успешно, това ще бъде огромен успех за китайската космическа програма. Предвидени са допълнителни операции от инженерен и медицински характер, които ще предхождат началото на участието на астронавти в строежа на космическата станция. Илюстрации, свързани със строежа на китайската космическа станция Първият китайски кораб с космонавти на борда летя през 2003 година. Последваха още две пилотирани мисии на китайците, при едната от които беше извършена и разходка в космоса. В момента единствената действаща космическа станция в орбита около Земята е МКС, която се поддържа основно от Русия и САЩ. В нея има доста уреди на други космически агенции, а от време на време в станцията гостуват и астронавти от държави с по-скромно участие в проекта.

Понякога българите са като безценна картина на гениален художник. Обикновено тя е красива именно по онзи трагичен, провокиращ отчаяние и дълбока депресия, начин. Често се чувстваме като онова произведение на Фрида Калио, изобразяваща я цялата в кърви на болничното легло. По същия начин голяма част от населението на страната ни се чувства като зомби, което не може да умре, но пък всичките наранявания – психически и физически, го измъчват с пълна сила. Кретайки си кърваво, с висящи органи и изнемощели от болка, единствената мисъл в главите ни е „Не може ли просто всичко да се свърши?”. Оказва се обаче, че държавата се храни с нашето нещастие и мизерия, за да изглежда социална и закриляща в очите на другите отвън. Съвсем безмилостно тя ни държи на животоподдържащи системи, вливайки ни минимални количества живителен разтвор, и въпреки нежеланието ни да продължим, не иска да дръпне шалтера. Понякога безпристрастните цифри обаче показват с пълна сила жестокостта на родната...

Докато преглеждах сайта на Просфета попаднах на следното:

За пръв път в България Prosveta Libri Magici - учебниците на бъдещето!

Изгледах клипчето, прегледах примерните уроци по Математика и Български език. Интересно е, увлекателно е, има филмчета и звуци. Но ме подразниха няколко изказвания от клипа:

• “Тебеширите, черната дъска, огромните прашни карти и дебели атласи остават в миналото!”
• “… друго основно предимство: освобождава учителя от необходимостта непрекъснато да търси и осигурява допълнителни материали, да се грижи за набавянето на информация. Всичко, от което се нуждае, е събрано в интерактивния учебник, който може да се допълва и обновява много по-лесно и бързо от традиционното издание на хартиен носител.”

По отношение на аргумента за премахването на черната дъска ще цитирам сентенция от сайта на Просвета:

Човек запомня ………
10 % от това, което чете;
20 % от това, което чува;
30 % от това, което вижда;
50 % от това, което чува и вижда;
70 % от това, което казва;
90 % от това, което казва и прави.

Съвсем друго е като ученик се изправи пред черната дъска и реши някаква задача - попада в последните 90%, защото го прави сам. А и както самите Просвета твърдят - електронният учебник не замества класическия, а го допълва. Така според мен и интерактивната дъска не замества “черната”, а отново само я допълва.

По отношение на “основното предимство” коментарът е излишен.

Сателитният телевизионен канал „Ал Джазира” сменя ръководителя си след напускането на досегашния директор Уадах Ханфар. Като предполагаема причина за напускането му се посочва публикувана в скандалния сайт WikiLeaks информация, която уличава Ханфар в проамериканска дейност, информира вестник New York Times. В мрежата изтекоха данни за това, че бившият шеф на телевизионния канал е контактувал често с американските власти и е дискутирал с тях по какъв начин трябва да се поднасят новините, които засягат Съединените щати. По всичко личи, че определени истории са били премахвани от програмата, а други са били редактирани по желание на американците. Основният проблем е в това, че „Ал Джазира” изгражда пред зрителите си образ на медия, която е силно критична по отношение на външната политика на САЩ и в тази концепция няма място за действия като тези, които е извършвал Уадах Ханфар. Уадах Ханфар Изтеклата в WikiLeaks информация по случая се съдържа в дипломатически грами на Съединените щати, които датират от 2010 година. Те са били изпратени от посолството на щатите в град Доха, който е столица на Катар. В тях се споменава за местното Министерство на външните работи, което е предавало на Ханфар част от молбите и оплакванията на американците. От „Ал Джазира” са направили специално изявление по случая, в което се казва, че решението за напускане е взето от директора още през месец юли и той е останал по-дълго на поста, само за да премине по-гладко предаването на властта. В изявлението не се споменава нищо за информацията, изтекла в WikiLeaks. Според информацията в грамите, Ханфар еднолично е взел решение за премахване на кадри, отразяващи военните операции на САЩ в Ирак. Един от тях е показвал ранени деца, лежащи в болница, а на друг се виждала жена със сериозни наранявания по лицето. Споменава се също, че американското правителство искало да сключи писмено споразумение по въпроса с „Ал Джазира”, но Уадах Ханфар отказал категорично с аргумента, че една новинарска организация не може да подпише подобен документ, тъй като наличието му може да създаде проблеми. Бившият директор е коментирал напускането си чрез микроблогинг платформата Twitter. Там той е написал, че медията, която е ръководил има нужда от обновяване и промяна. Ханфар е коментирал и слуховете, че напускането му има нещо общо с WikiLeaks, като е казал, че те го забавляват. Сателитният канал „Ал Джазира” е водеща медия в арабския свят и се финансира от Катар. Неговата английска версия има проблеми с разпространението си в САЩ и там достига до много малък брой зрители. Постът на Уадах Ханфар ще бъде поет от шейх Ахмад бин Джасем (Sheik Ahmad bin Jasem bin Muhammad Al-Thani), който е виден бизнесмен и член на катарското кралско семейство.

По-малко машинации, повече прозрачност за бъдещото икономическо управление ЕП ще гласува пакета от шест законодателни предложения за икономическото управление. Те целят държавите от Еврозоната да не могат просто да игнорират предупрежденията на Комисията за коригиране на бюджетните политики, както и че страните могат по-бързо да се справят с икономическите си дисбаланси. Освен това пакетът значително увеличава [...]

На 23 октомври 2011 г. предстои провеждането на избори за президент и вицепрезидент на Република България, както и за общински съветници и кметове. Решение на ЦИК за участието на застъпници, представители и наблюдатели на предстоящите избори На 1 септември 2011 г. ЦИК прие Решение № 653-ПВР/МИ, регламентиращо участието в предстоящите местни и президентски избори на наблюдатели, застъпници [...]

На 23 октомври 2011 г. предстои провеждането на избори за президент и вицепрезидент на Република България, както и за общински съветници и кметове. Решение на ЦИК за участието на застъпници, представители и наблюдатели на предстоящите избори На 1 септември 2011 г. ЦИК прие Решение № 653-ПВР/МИ, регламентиращо участието в предстоящите местни и президентски избори на наблюдатели, застъпници [...]

Безкрайни, безпочвени и изтощителни дискусии преживяхме отново тези дни, почитаеми. Като се вкопчиха враговете на правителството в изказването на премиера, че ако продължават да го дразнят протестиращите срещу добива на шистов газ, напук ще разреши неговия добив, и не се пуснаха от темата, почитаеми. Накрая върховният управител на нашата република трябваше да обяснява и да се извинява за нещо, което е казал съвсем на място. Откъде накъде, уважаеми, шепа хора ще дразнят премиера, докато той си празнува с мирното гражданство и му осигурява поредната придобивка. Мало и голямо се събрало на площада в Добрич, гледа да вземе автограф или да докосне за щастие нашия предводител, а те му изтъпанили плакати с надписи, изразяващи недоволство. Всеизвестно е, че само присъствието на господин Борисов наблизо (когато е в добро настроение) може да лекува леки форми на хипертония, нощно напикаване, а и коликите на пеленечетата рязко изчезват. Що за безсъвестен обитател на страната трябва да си,...

Известна интелектуалка сподели в ефира на БНР, че след множество метаморфози на отношението й към властта - гняв, презрение, ирония - сега е обхваната от апатия. И как няма, след като българската политика прилича на булеварден роман. Разбирам напълно въпросната дама, защото тя не си мърда устните, докато чете Набоков, например. С една своя реплика: „Сигурна съм, че от този лимон, който беше хвърлен в лицето на господин Плевнелиев, той ще съумее да направи в кампанията лимонада” председателката на Народното ни събрание Цецка Цачева етикетира стилистично започналата вече предизборна битка. Да, много вероятно е тя да има блудкавия вкус на изветряла лимонада. И това личи от първия скандал, в който въвлякоха фаворита (според социолозите) за „Дондуков” 2. Това, че левицата раздуха история с поискан, но неполучен подкуп, е разбираемо. Неясно за едни и прозрачно за други обаче е защо тъкмо вторият по влияние човек в ГЕРБ даде старт на този скандал. Председателят на предизборния щаб...

Image: Валерий Иванович Якоби (1834-1902) «Шуты при дворе императрицы Анны Иоанновны», [Public domain], via Wikimedia Commons

Уикипедия определя опера буфа като жанр в италианската опера възникнал някъде през ХVIII век въз основа на интерлюдии и традиционни народни песни, и характеризиращ се с кратки като времетраене актове, малко на брой  герои, изпълняващи забавна клоунада на фона на живи, танцувални  мелодии.

Като цяло опера буфа се оснавава на италианските битови сюжети и черпи вдъхновението си от тях.

Доста анализатори оприличават политическите събития в Италия на Берлускони точно с това – една траеща вече години опера буфа.

Лично аз намирам тази теза за

прекалено крайна

но за сметка на това бих се съгласил, че в последно време ни достигат все повече доказателства в тази насока.

Едно от тези доказателства ни поднасят група народни представители от т. нар. Camera dei Deputati на италианския парламент, принадлежащи към управляващата партия Народ на свободата и предвождани от

миланската избранница

и членка на комисията за култура, наука и образование Elena Centemero.

Става дума за законопроект, който  се състои от два члена и е замислен като разширение на законодателния декрет № 70 от 9-ти април 2003. Последният транспонира директива 2000/31/ЕО в националното законодателство на Италия.

Още на първи прочит се убедих, че Centemero, която е на път да даде името си на законопроекта, спокойно може да бъде характеризирана като буфолибретистка.

Защо?

Първо, законопроектът съдържа редица

проблематични разпоредби

за доставчиците на интернет услуги, като на пример задължението да филтрират съдържание и така да предотвратяват нарушаването на интелектуалната собственост на трети лица, да информират компетентните органи едва ли не при подозрение, че техен клиент е извършил нарушение, както и да разкриват самоличността на клиенти-нарушители на компетентните органи.

Второ, не по-малко проблематични са разпоредбите на законопроекта Centemero и за

потребителите на интернет

Ако някога изобщо бъде приет, законопроектът би въвел уникалното в световен мащаб правило на единия удар, основаващо се дори само на подозрение за извършено нарушение! За капак, законопроектът не предвижда никакво право на лишения от достъп до интернет потребител да обжалва наложената му мярка…

Лично аз не мога да си обясня необходимостта от този закон при наличието на доста суровата директива 2004/48/ЕО, която и без това снабдява правоносителите с широк инструментариум на действие.

И трето – много ми е трудно да повярвам, че евентуалният бъдещ закон Centemero би издържал (дори) италианския конституционален контрол.

Какъв е смисълът от всичко това тогава?

Най-вероятно участващите в тази законодателна опера буфа артисти, во главе със сопранистката Centemero, да бързат да пратят

хиляди целувки

към своите спонсори в публиката преди да са се превърнали в мишена за яйцата и презрелите домати на ядосаните си избиратели.

No related posts.

Руски хакер се раздели с два имота и още толкова автомобила, за да бъдат възстановени щетите, които са нанесени от него на компанията WorldPay. Той успял да открадне от финансовата институция около 9 милиона долара и заради това ще загуби цялото си имущество, информира BBC. Виктор Плешчук притежавал два апартамента, БМВ и руска Лада. Те са били продадени на търг, който е бил проведен в началото на тази седмица в Санкт Петербург. Според руската агенция РИА Новости, благодарение на търга са били събрани около 200 хиляди долара, които далеч няма да покрият загубите от действията на хакера. По непотвърдени данни, парите вече са преведени на компанията, която е била ощетена от хакерската атака. Плешчук, заедно с още седем източноевропейски хакери, успял да открадне личните данни на няколко хиляди от клиентите на банката RBS, част от която е и WorldPay. Това станало през 2008 година. Отмъкнатата информация била използвана за създаване на фалшиви банкови карти, с които били изтеглени пари в кеш от банкомати, намиращи се в 280 града в различни държави по света. Парите били изтеглени от 2 100 банкомата в рамките на само 12 часа. Това говори, че акцията е била координирана изключително добре. Банкоматите са се намирали в Съединените щати, Русия, Естония, Италия, Хонконг, Япония и Канада. Експертът по мрежова сигурност Алекс Гостев, който работи за компанията Kaspersky Labs, е заявил, че самият процес по кражбата на данните за банковите карти далеч не е бил най-сложната за изпълнение процедура в цялото престъпление. Най-трудна е била организацията на масовото теглене на пари в седем различни страни. Трябвало е да бъдат намерени повече от 150 души, които да бъдат инструктирани и да получат фалшивите кредитни карти. Всичко това говори за престъпление, което е организирано по изключително професионален начин. Виктор Плешчук е пледирал виновен веднага щом е бил арестуван от органите на реда. В залавянето на участниците от престъпната група са участвали правозащитни органи от няколко различни държави. През септември 2010 година Плешчук получи присъда от шест години затвор и заповед да възстанови откраднатите пари. Той успя да избегне ефективния престой зад решетките, като се съгласи да продаде имуществото си, за да компенсира загубите на банката. Наскоро беше установен и друг подобен случай, при който е била атакувана американската компания FIS, занимаваща се с издаване на предплатени дебитни карти. Хакерите получили достъп до системите на фирмата и източили информация, която е била използвана за клониране на реално съществуващи предплатени карти. Сумите от тях са били източвани напълно, а след това хакерите презареждали картите с още пари благодарение на достъпа, който имали до системите на FIS. По този начин за по-малко от 24 часа били източени няколко милиона долара. В момента ФБР разследва банкови престъпления, които са извършени онлайн и са причинили щети за общо 85 милиона долара.

The Lightbulb Conspiracy aka Pyramids of Waste
Documentary on planned obsolescence (2010)

Част 1

Част 2

Част 3

Част 4

На 20 септември 2011 в Брюксел, по време на редовното заседание на делегацията за връзки с Китай на ЕП, се проведе среща на високо ниво между евродепутати и представители на Европейската търговска камера в Китай*. Българският евродепутат от Групата на  ЕНП(ГЕРБ) Илиана Иванова, която е и заместник-председател на делегацията за връзки с Китай, председателства срещата. Деветнадесет [...]

Вторият световен годишен доклад за технологии Cisco Connected World Technology Report изследва връзката между човешкото поведение, интернет и способността на проникване на работата с мрежи. Целта на доклада е да провокира размисъл над това как компаниите ще останат конкурентни на фона на влиянието на тенденциите на технологичния начин на живот. Световният доклад, дава представа за днешните предизвикателства, пред които са изправени компаниите. Сред основните заключения е, че фирмите се стремят да балансират работата с настоящите и бъдещи служители, и бизнес нуждите на фона на нарастващите възможности за мобилност, рисковете за сигурността и технологии, които могат да предоставят достъп до информация неограничено – от виртуализирани центрове за данни и изчислителни облаци до традиционни кабелни и безжични мрежи. Демонстрирайки нарастващата роля на Интернет в живота на хората, проучването разкрива, че мрежата е толкова важна, колкото основните човешки ресурси като въздух, вода, храна и дом. Докладът установява също така, че повече от половината от анкетираните в проучването заявяват, че не биха могли да живеят без интернет и го посочват като "неразделна част от живота им". Тези и много други резултати дават представа за нагласите, очакванията и поведението на следващото поколение служители в световен мащаб и как те ще повлияят на всичко - от бизнес комуникациите и мобилния начин на живот, до наемането, корпоративната сигурност, както и възможностите на фирмите да се конкурират. Основни резултати Интернет като един от основните ресурси за живот • Въздух, вода, Интернет: Четирима от всеки пет студенти и млади служители считат, че Интернет е жизнено важен като част от средствата за препитание в ежедневието. • Средство за препитание в ежедневието: Повече от половината от анкетираните заявяват, че не биха могли да живеят без Интернет и го посочват като "неразделна част от живота им." • Новият начин за „движение”: Ако трябва да избират между едното или другото, по-голямата част от анкетираните ще изберат виртуалното движение чрез Интернет връзка вместо физическото с автомобил. Новият социален живот • Първа любов: Двама от пет студенти, анкетирани в световен мащаб, твърдят, че за тях Интернет е по-важен, отколкото запознанствата, излизането с приятели или слушането на музика. • Социален живот: Всеки четвърти студент в световен мащаб заявява, че актуализирания профил във Facebook е по-важен от купоните, запознанствата, слушането на музика или излизането с приятели. Използването на мобилни устройства за достъп до информация и краят на телевизията и вестниците? • Значение на мобилните устройства: Мобилното устройство (лаптоп, смартфон, таблет) става "най-важната технология в живота." • Продължителен възход на смартфони и мобилност: Според проучването смартфоните са на път да изместят настолните компютри. Тези резултати провокират дебат върху това дали има необходимост от офиси, след като възможността за свързване към Интернет и работа е навсякъде – у дома или на обществени места. • Спад на телевизията: Низходящата тенденция за спад на интереса към телевизията се очаква да продължи, тъй като телевизионните програми и филмите са достъпни за мобилни устройства. • Краят на доставката на вестници? Само един от 25 студенти и служители, заявяват, че вестникът е най-важният инструмент за достъп до информация. Влияние на социалните медии • Facebook взаимодействие: Около девет от 10 (91%) студенти и служители (88%) в световен мащаб заявяват, че имат Facebook регистрация. • Работата е живот: Под знака, че границата между работата и личния живот става все по-тънка, седем от 10 служители "са добавили като приятели" своите ръководители и/или колеги във Facebook, което е индикатор за падането на границите, разделящи работата и личния живот. • Работният неформален поток от информация: От служителите, които използват Twitter, повече от двама от всеки трима следят Twitter дейността или на ръководителя или на колегите си.

Пламен Тушков е антиквар-букинист, който всеки ден след 15 часа можем да видим в градинката пред "Кристал", заобиколен от купища стари, но "златни" книги. Дълги години е работил като стрелочник в системата на БДЖ, но сърцето все го тегли към белите, изписани с букви страници. Самият той също не устоява на изкушението да пише - първата му книга с повести "Студеното око в мен" става лауреат на конкурса за дебютна книга "Южна Пролет" ( 2001 година). Сборникът с разкази "Калиманци", издадена от "Сиела", е втората му книга. Поради неговата оригиналност, запазваме автентичния стил на изразяване на събеседника. -Г-н Тушков, намирам ви на обичайното място – в градинката пред "Кристал", продавате книги. -Абе, книги... кой купува книги? Купуват, но когато им текне и не е нещо сигурно. Т'ва е от дъжд на ветър. Сигурни са ти приятелите. Аз съм просяк. Кат' закъсам и викам на некой: дай, така, парче леб, домати и сиренце. И така от години. Мен ме поддържат приятели. От тоя два лева,...

Най-случайно попаднах на един творческо-философски спор. Работата е там, че по телевизията ще тръгва нов български (а не турски) сериал – обстоятелство, което едва ли би предизвикало някакъв интерес, ако не беше рекламното изречение, с което примамва сериалът от билбордове, радиоклипове, видеоклипове и т.н. Въпросното рекламно изречение е „Светът е малък и съседи дебнат отвсякъде”, което веднага ни подсеща за заглавието на нашумелия български игрален филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Още по-интересни бяха коментарите около това изречение. Те се разпределиха по целия емоционален спектър от скандализирането заради безплатното ползване на чужда интелектуална собственост, до поощряването на идеята да се интертекстуализира творчески в комуникацията на масовите продукции. Тоест, хората се разделиха на такива, които казват, че бива, и на такива, които казват, че не бива да се използва това изречение в рекламата на сериала. Макар и стар рекламист, този път аз ще оставя личното си мнение за себе си, като вместо него ще предложа мнението на режисьора на филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.

Интервю със Стефан Командарев

- Видя ли рекламата на новия сериал?

- Аз видях едни билбордове, където под заглавието на сериала „Етажна собственост” е написано като подзаглавие „Светът е малък и съседи дебнат отвсякъде”, след което споделих с приятели и те ми казаха: „А-а-а, ами че ти не знаеш ли? И по радио и по Нова телевизия върви с този рекламен слоган”. А пък аз самият съм си говорил с Илия Троянов, който е авторът на книгата, по която направихме и филма. На него са му трябвали близо две години, докато успее да намери това изключително хубаво заглавие, което вече е доста популярно не само в България и Германия, но и в цял свят. Когато в далечната 2002 година в Котбус в Германия в рамките на фестивала, се срещнахме с Карл Баумгартнер– един от най-големите немски продуценти на независимо кино – за да го навиваме да стане нашият германски копродуцент, той попита: „Как се казва проектът ви?”. Ние му отговорихме и той каза: „Прекрасно заглавие! Ще участвам”. Та, както виждаш, това хубаво словосъчетание си има и много богата история. Заглавието е нещо, което е изключително важно, но и изключително трудно и не бива с такава прекрасна лекота да се взима и да се „пльоква” върху други произведения.

- Да, но тук може да се възрази, че това не е твоето заглавие. Все пак, едно е „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, а вече съвсем друго и съвсем различно е „Светът е малък и съседите дебнат отвсякъде”.

- Доколкото знам, това се нарича „имитация” на прост човешки език.

- Според теб защо са направили това?

- Ами защо… Защото благодарение на филма и на книгата този израз, това заглавие, защото то е заглавие тип изречение, стана изключително популярно. И защото те могат да използват тази популярност, за да трупат популярност за себе си и за своя си проект.

- На това обаче може да се отговори, че именно защото фразата е вече много популярна, тя се е превърнала в нещо като крилата фраза. И когато някой я цитира или репликира, той все едно отдава чест и прави реклама на оригинала.

- Не коментирам качеството на българските сериали. Смятам, че те са нещо много хубаво, защото, като участват в тях, актьорите се тренират къде е камерата, какво се случва и т.н. Но така или иначе, аз не мога да измервам нивото на един сериал с нивото на един сериозен филм със световно признание и 35 международни награди. Така че ако някой става популярен за сметка на друг, то това не е моят филм за сметка на сериала.

- Чисто човешки как се чувстваш от цялата тази работа?

- Еми, тъпо ми стана. Почувствах се по някакъв начин ограбен. Защото в крайна сметка това е и в сходна област – аудиовизия, кино, телевизия и т.н. Те рекламират нещо, което ще се върти по Нова телевизия, едновременно с което моят филм продължава да се излъчва благодарение на много сериозни договори за разпространение с БНТ, която е официален копродуцент и периодично го излъчва. Също HBO, които също са го купили за цяла Европа и също го въртят периодично. Също и Cinemax. Ето, това са три телевизионни канала, които ги има на практика във всеки български дом. Тоест по някакъв начин едното се конкурира с другото. А Илия Троянов е писал седем години тази книга. После ние още осем години сме правили филма. Не е нещо ей така пуснато от небето. Аз нямам никаква идея как стоят нещата с международното авторско право, но предполагам, че в Карл Ханзен Ферлаг – мюнхенската издателска къща, която държи правата на романа – едва ли ще подскачат от радост, като разберат, че български сериал имитира заглавие, върху което те имат права.

- Но, ако се стигне до спор, лесно ще ви се опонира, че „Светът е малък и съседи дебнат отвсякъде” не е заглавието на сериала, освен че не е дословно вашето заглавие.

- Казаха ми, че в Закона за защита на конкуренцията има термин „имитация”. А според мен тук можем да говорим не само за имитация, а за имитация с цел подвеждаща реклама.

- Ще предприемеш ли нещо официално?

- Поискал съм становище от Комисията за защита на конкуренцията.

- А потърси ли телевизията за коментар?

- Не, аз не знам към кого да се обърна там…

***

Това е мнението на Стефан Командарев, така той приема нещата. Пак казвам, че ще оставя своето мнение за себе си, но междувременно не мога да се въздържа да не предложа на бъдещи български сериали следните рекламни изречения: „Седмината танкисти и котката”, „Хасан Баба и двайсетте разбойници”, „На източния фронт нещо ново”, „Ушите ти зелени, петите ти хубави” и „Има нещо по-лошо от хубавото време”. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Липсвахме ли ти? Е, отново сме тук със седмичните класации. През последните седмици има доста малко размествания, но пък имаме (очакван) нов лидер в нашето си подреждане.

Ето кои бяха най-продаваните заглавия между 11 и 20 септември:

"Книга за теб" - най-продавани книги 12 - 18 септември
1. Псевдонауката. Бен Голдейкър. Изток-Запад
2. Затъпяване: скритата цел на държавното образование. Джон Гатоу. Изток-Запад
3. Изобретяването на еврейския народ. Шломо Занд. БГ Книга
4. Трилогията "Милениум" (Промоция). Стиг Ларшон. Колибри
5. Трилогията „Игрите на глада“ (Промоция). Сюзан Колинс. Екслибрис

Книжарници "Сиела" - най-продавани книги 11 - 17 септември
1. Аз, Бойко. Сценаристите на Шоуто на Слави. Сиела
2. Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. БАН. Просвета  
3. Петата поправка. Майкъл Конъли. Бард
4. Любов. Елиф Шафак. Егмонт България
5. Малазанска книга на мъртвите: Сакатият Бог/Сказание десето. Стивън Ериксън.   Бард

Класация "Книжен Ъгъл" - най-продавани книги 14 - 20 септември 
1. Анди Макдермът. Свещената крипта. Ергон
2. Джеймс Ролинс. Дяволската колония. Бард
3. Стив Джобс iЛидерът. Джей Елиът и Уилям Саймън. Locus
4. Бил Брайсън. У дома. Еднорог
5. Георгий Данелия. Пътник без билет. Колибри

Книжарници Книгомания - най-продавани заглавия на чужди езици 13 - 19 септември
1. A Dance with Dragons. George R. R. Martin
2. The Catcher in the Rye. J. D. Salinger
3. Around the World in Eighty days. J. Verne
4. Frankenstein. Mary Shelley
5. By Nightfall. Michael Cunningham

В края на миналата седмица е била продадена милионната е-книга за Kindle на американския фантаст Джордж Р. Р. Мартин, съобщава GalleryCat.

По този начин авторът на хитовата поредица „Песен за огън и лед“ се превръща в единадесетия автор, влязъл в „Kindle Million Club“. Компания на Мартин в "милионерския клуб" правят още Стиг Ларшон, Джеймс Патерсън, Нора Робъртс, Шарлейн Харис, Лий Чайлд, Сюзан Колинс, Майкъл Конъли, Джон Лок, Джанет Еванович и Катрин Стокет.

Припомняме, че романът „Танц с дракони“, който в България все още се намира само на английски, се задържа в Топ 50 на най-продаваните Kindle книги за повече от 100 дни. Същата книга е и един от бестселърите на "Книга за теб" вече четвърта седмица.

„Поредицата на Мартин е просто епична. Още по-прекрасното в нейния Kindle-вариант е, че можеш да прочетеш последната страница на трета книга в 10.30 вечерта, а в 10.31 вече да си купил и започнал четвъртата“, коментира вицепрезидентът на Amazon по въпросите за съдържанието на Kindle Ръс Грандинети.

От друга страна, американската журналистка Сара Уайнман не изглежда особено впечатлена от продажбите на Мартин. „Ще дойде момент, когато въобще няма да е новина, че някой автор е достигнал висотите на Kindle Million Club. Може би дори вече е дошло това време“, изтъква тя в профила си в Twitter.

Според израелския социолог Инон Коен, планът на САЩ да наложи вето на признаването на палестинската страна в ООН е проява на лицемерие и двоен стандарт. Решението на САЩ и президентът Барак Обама е от една страна компенсация за охладнелите отношения между администрацията му и Израел, и от друга удар по желаещите мир в Близкия изток. …

Continue reading »

На 21 септември 2011г. футболната легенда Христо Стоичков изпрати специално писмо до евродепутатите, в което се обяви за отпадането на ограниченията за български работници. То е част от дейността му в подкрепа на кампанията, инициирана от българския евродепутат от Групата на ЕНП/ГЕРБ.  Илиана Иванова. С писмото си г-н Стоичков цели да привлече вниманието на евродепутатите [...]

По някаква исторически непозната ирония – колко много се е променил светът през вековете, може да бъде осъзнато чрез постоянно стачкуващите срещу еволюцията му. Онези, които продължават да живеят в жилища от шперплатовата ера и да се прехранват с изобретенията на желязната епоха. Специално за тях да бъде създадена специална циганска държава, в която те да съществуват както намерят за добре - тази идея идва от Словакия, а авторските права са на крайнодесния политик и лидер на националистическа партия Ян Слота. Който според всички правозащитни стереотипи би трябвало да е в Топ 10 на обществените цигански врагове. И в това е иронията – циганските врагове според политически коректното клише са съгласни на циганска държава, но циганските синдикати са против. Все едно през 70-те на XIX в. султан Абдул Азис да е склонен Османската империя да загуби България, но Революционният централен комитет да не иска да чуе. А Каравелов и Левски да казват – тази работа няма да стане, не искаме...

Вдъхновен от инициативата кандидатите за президенти да формулират в 6 ( шест) думи посланията си, реших да включа шестото си чувство ( за хумор) и да подкрепя това благо, родно състезание с надежда да изложат и моето произведение някой ден в Музея на капиталистическото изкуство. Но понеже капиталистическата производителност на труда е доказано по-ефективна от [...]

Исландският атлет и актьор Магнус Скевинг беше в България за втори път в ролята на супергероя Спортакус от сериала "Мързелград". Скевинг взе участие в първия български маратон на "спортните бонбони" - детско състезание, чиято цел е да рекламира здравословния начин на живот. В ролята на Спортакус от "Мързелград" исландецът от години учи децата да избягват сладките неща и вместо това да хапват "спортни бонбони" - плодове и зеленчуци. Дни преди да дойде у нас Скевинг стартира кампания за здравословно хранене в САЩ заедно със самата Мишел Обама. -Вие сте в България в ролята на Спортакус за втори път. Какви са впечатленията ви от децата у нас? -Бих казал, че децата са напълно еднакви по целия свят. Те не искат някой да им казва какво да правят и да им се кара. Децата искат да се движат. Миналата година 20 000 души дойдоха на срещата в мола в София – това беше прекалено. Имаше толкова много хора, че никой не можеше да се движи. Затова решихме този път да го направим навън, за да...

Оказва се, че дамите са склонни да пръснат луди пари, за да отидат на лов. Нежният пол не правел компромиси нито с екипировката, нито с оръжието за своето хоби. Дамите практикували почти всякакъв лов, но най-често се палели от това, което ловували съпрузите им и обикаляли поляните и горите в търсене на същия дивеч. „При нас идват много жени. Ловят почти всичко. Има толкова запалени, колкото са и мъжете ловджии”. Това разказа Владислав Великов, който е опитен ловец и ловен консултант в оръжеен и стрелбищен комплекс. "Жените определено си избират пушките по външния вид", допълни Великов и подчерта, че и в практикуването на лова визията си остава важна за нежния пол. Дамските пушки са по-леки. Ако стандартната мъжка пушка тежи около 3100 грама, то женската е 2700 грама. Теглото на пушката е особено важно, не само, ако клиентът е жена, но и ако това е първото оръжие на ловеца. "Теглото на оръжието, трябва да е съобразено с теглото на ловеца", обясни експертът Великов. Според него...

Все по-малко хора си купуват български знамена, за да ги сложат в домовете си или да ги изкарат на националните празници. Повечето нямат пари да преживяват и предпочитат да дадат 5 лева за бучка сирене, вместо за националния флаг. Това разказа пред „Новинар” Теменужка Найденова, която от години произвежда български знамена, флагове на Европейския съюз, на НАТО и на всевъзможни организации и училища от цялата страна. Ателието на фирмата е в жилищна сграда. В една от стаите има прекрасни бродерии на лика на Васил Левски, както и няколко икони, изобразени със светлосенките. Така в творческата атмосфера Найденова започва да ни разказва за своя бизнес, който е започнала със своята майка Павлина преди 17 години. Третата Райна Княгиня Малката работилница се намира в центъра на столицата. В нея работят трима души. Преди години те са били значително повече, но кризата принудила Найденова да намали персонала, за да не фалира. В тази работилница, сгушена в жилищна кооперация в...

От днес вече всеки може да се регистрира свободно в новата социална мрежа Google+. Премахната е нуждата от предварителна покана и потребителите могат да се присъединят лесно към социалния продукт на Google. Сайтът на новата услуга заработи преди два месеца и половина, но само за ограничен кръг от хора. Google+ вече е отворен за всички, но все още е в период на бета тестове и могат да се очакват всевъзможни отклонения от нормалната работа, информира BBC. В началото право на достъп имаха само отделни журналисти и хора, които работят в технологичната индустрия. Базата от потребители на сайта бързо се разшири заради възможността за изпращане на покани. Само две седмици след стартирането си Google+ успя да се сдобие с база от над 10 милиона души. Оттогава не са съобщавани официални данни за активността, но анализаторската компания Comscore изчисли, че в края на първия месец от съществуването на социалната мрежа в нея вече е имало 25 милиона члена. Напоследък обаче се забелязва намаляване на темповете, с които се публикува информация в Google+ и това може би е една от причините за премахване на нуждата от покани за присъединяване към услугата. Премахването на поканите не е единствената новост около социалната мрежа на Google. Собствениците на телефони, които вървят под мобилната операционна система Android, вече ще могат да използват видеочата на Google+ за да общуват с познатите и приятелите си. Потребителите ще разполагат с възможност да споделят съдържанието на екрана на устройствата си със своите събеседници. В Google+ вече има и тясна интеграция с основната търсеща услуга на компанията. Това означава, че ако някой потребител от вашите кръгове в социалната мрежа е използвал бутона +1 за да препоръча даден търговски сайт той ще излиза по-напред в резултатите, когато използвате стандартната търсачка на Google. Създателят на MySpace, който е и активен потребител на Google+, е коментирал промените заявявайки, че този път Google няма право на грешки, тъй като успехът на компанията в дългосрочен план е силно зависим от социалните мрежи. Том Андерсън е заявил пред BBC, че според него Google+ ще продължи да подобрява своите услуги и да напомня за себе си, докато не достигне желаното качество. Развитието на новата социална мрежа не остава незабелязано от конкуренцията. Във Facebook бяха въведени редица промени, за които анализаторите казват, че са директен отговор на предизвикателството на Google. В това число влиза преработката на системата за организиране на приятелите във Facebook, която вече прилича много на тази в Google+. Към момента социалната услуга на Google все още е от малките играчи на пазара и стои в сянката на лидери като Facebook и микроблогинг платформата Twitter, които разполагат със стотици милиони потребители.

Учените от Rensselaer Polytechnic Institute установиха, че когато процентът на хората с непоколебими убеждения достигне 10%, техните убеждения във всички случаи ще бъдат приемани от мнозинството.  Изследователите са използвали изчислителни и аналитични методи за определяне на решаващия решаващ момент, когато вярата на малцинството се превръща в мнение на мнозинството. Ефектът на това откритие обяснява процеси [...]

“Репортери без граници” алармират, че от военната операция на САЩ на 2 май 2011 година, когато бе убит Бин Ладен, пакистанските власти са засилили контролът върху чуждестранни журналисти в района на града, където бе проведена операцията – Аботабад. Целият град е поставен под извънредно положение и движението на журналистите е силно ограничено, заради “защита на …

Continue reading »

Има една група. Hurts. Парчето им Stay е хит.



Наскоро едно 14 годишно момче, Богомил Бонев, изпя парчето в състезанието Х-фактор:



Толкова добре го изпя, че пичовете от Hurts сами споделиха изпълнението, публикувано в Youtube на стената на фен-страницата си във Facebook.

Бързата работа, срам за майстора.

Реших да ъпдейтна с линк за какво иде реч конкретно, понеже все още ситуацията ми прави впечатление и по-точно, реакциите към нея.

Бързата работа, срам за майстора.

Стивън Кинг е един от първите писатели, наредили се сред моите „любими”. Той е и първият писател, по чиито книги наистина се зарибих. Не знам дали преувеличавам в спомените си, но имаше цяла година, в която не четях нищо друго освен книги на „Краля”. Любими? „Зеленият път”, „Мизъри”(няма как, не мисля, че има негов почитател, който да не е луд по нея), „Огън”(под псевдонима Ричард Бакман Кинг написва няколко книги, включително и тази), сборникът с разкази „Нощна смяна”, „Мъртвата зона”(нея направо я оставям без коментар...просто не й е нужен, за да печели признанието на огромен брой читатели).

Когато се заех да събирам материал за тази публикация, реших, че най-добрият източник на информация е отново дело на писателя и това е „За писането. Мемоари на занаята” – книга, в която Стивън Кинг разказва за детството си, прохождането в кариерата си на писател, възходите и паденията си като човек и автор. Книга, в която той дава своите съвети към всеки един прохождащ в занаята автор и която, поне според мен, трябва да бъде прочетена от всеки. На корицата й, вместо анотация, има откъс от нея, който за мен е колкото истински и искрен, толкова и поучителен за всеки човек. Той гласи:

„От години си мечтаех за грамада от дъб, която да изпълва цялото помещение... През 1981 година се сдобих с желаната мебел и я поставих в средата на просторния си светъл кабинет в задната част на къщата. Шест години седях зад това писалище или пиян, или напълно разбит...

Година или две след като се излекувах от зависимостта си, аз се отървах от чудовищното творение и го замених с обикновена холна гарнитура... В началото на деветдесетте години, преди да се отделят и да заживеят самостоятелно, децата ми се качваха понякога вечер при мен, гледаха баскетболен мач или филм по телевизията и ядяха пица... Купих си ново бюро - ръчно изработено, красиво и наполовина колкото онзи тиранозавър рекс. Поставих го в далечния западен край на кабинета, в един ъгъл под полегатите греди на тавана... Точно под тези полегати греди седя в момента, петдесет и три годишен мъж със слабо зрение, сакат крак, но бистър ум. Правя онова, което умея, при това толкова добре, колкото мога. Преодолях всички безумства, за които ви разказах... и сега искам да ви опиша работата си...

Ще започна така: разположете бюрото си в един ъгъл и винаги, когато сядате да пишете, си напомняйте защо не е в средата на стаята. Животът не е опора на изкуството. Точно обратното е.”

Стивън Кинг е роден на 21-ви септември 1947 година и днес става на 64 години. Детството му минава трудно, тъй като майка му сама отглежда него и по-големия му брат Дейвид. Но също така от съвсем малък Кинг открива насладата и увлечението си от писането, като признава, че първите му разкази са преработени копия на комикси. Когато е в гимназията, Стивън и брат му започват сами да печатат вестник в мазето си, а на същата машина Стивън отпечатва и първата си книга, вдъхновена от филм – „Кладенецът и махалото” – в 40 екземпляра, всеки струващ по четвърт долар. За негова изненада, книгата му става хит и той успява да разпродаде на съучениците си всички бройки. Така всъщност започва кариерата на един от най-успешните и любими писатели от втората половина на 20-ти век.

Стивън Кинг завършва Английски език в университета в Мейн, където се запознава и с бъдещата си съпруга – Табита. Те имат три деца и като семейство минават през много трудности: алкохолната зависимост на Кинг, живот в мизерия, тревогите около отслабващото зрение на писателя, както и катастрофата, при която Кинг е блъснат от миниван и получава много сериозни травми. Въпреки всичко това, Стивън Кинг продължава да пише и да радва почитателите си с нови книги, макар да заявява, че писането им става много по-бавно и трудно не само поради влошеното си зрение, но и заради болките, напомнящи му за страшния инцидент.

Много от творбите на Кинг са филмирани, повечето от тях намират втори живот в киното и са изключително успешно адаптирани: „Зеленият път”, „Изкуплението Шоушенк”, „Мъртвата зона”, „Мизъри” и много други. За всеки, който не ги е гледал, но не е чел и книгите, нека първо да се сдобие с книгите, така усетът и влиянието на филмите върху вас и възприятията ви ще бъдат много по-силни и разтърсващи.

Стивън Кинг е първият писател, който ме накара да чета по цяла нощ...както и в трамвая на път за училище...както, за съжаление на учителите ми, и в училище по време на часовете. Той е първият писател, който успя да ме хване грубо за блузата и да ме вмъкне в историите си, независимо дали исках или не. Той е първият писател, който ме накара да се страхувам до параноя, да плача, когато Блейз умира и когато Джон Кофи сяда на електрическия стол. Той е първият писател, чиито книги мога да чета месеци наред без да ми омръзне стилът или историите, защото те винаги успяват да ме стреснат, изненадат и разнообразят. Той е първият писател, който ми даде съвети, в които наистина се вслушах, защото не бяха изтъркани и глупави, а наистина приложими. Затова винаги, когато някой ме попита за любим автор, без съмнение Стивън Кинг ще е сред изброените и ще заема едно от най-важните места. Честит рожден ден, мистър Кинг! Пожелавам ви още дълги години да радвате верните си почитатели и да оплитате в примамливите си истории нови и нови фенове, които никога няма да се откъснат от пристрастеността си към вашите книги...само дето още не го знаят!

Виж още и ревюто на уникалния албум с илюстрации по книгите на Стивън Кинг на Петър Станимиров.

Виж и книгите на Стивън Кинг в "Книга за теб".

Текстът е публикуван първо във Foreign Policy Bulgaria. Какво се случва между Саудитска Арабия и Иран? Защо те са съперници – единствено заради различните религиозни доктрини, или заради различните цени на петрола, които държи всяка от страните? Или нещо друго… Разбира се, отново става дума за регионални интереси, подклаждани и пропагандирани с помощта на пари (или …

Continue reading »

Сега ще се опитам да разкажа няколко неща едновременно. Защо ли? Защото животът е кратък, думите ни са малко, а вълненията и мислите, които искаме да споделим с целия хубав свят, са безкрайни. В сърцата ни има море, а устите и малките ни лаптопи са малки дюзи, през които трябва да се излее цялата тая тяга, цялото това огромно налягане, което създава това море. Но какво говоря! Във време на бездушие и слабост, на жалко безразличие към всичко аз говоря за морета в душите! Не съм ли се объркал? Мисля че не. Аз съм сигурен, че повечето хора са също като мен пълни с вълнение и радостен ентусиазъм, но за съжаление просто не са осъзнали тая своя пълнота. Човек е генератор на мисли и вълнения, той наистина винаги има цяло море от енергия и живот в себе си; но най-често те са под една дебела и смрадлива кора от малодушие, рутина и безразличие. Аз пробивам тази кора. И затова искам да разкажа не една, а цели две истории...даже не – аз искам да разкажа – хаотично, весело и фриволно - не...

Личното развитие е плод на стремежа на всеки човек да си поставя цели и да ги постига. Самите цели се определят от желанията и от това какво искаме да постигнем. Или по-точно – от това, което искаме да имаме. В много случаи се получава фиксиране и преувеличаване на значението на поставената цел. Защо става така? Има две причини – едната е, че като продукт на средата, в която живеем, обикновено желанията ни са свързани с притежателната позиция “Искам да имам.... Искам да стана ... Искам да получа”. Рядко стремежите и целите са абстрахирани, без връзка с материалния свят или с взаимоотношенията с други хора. Целите, свързани с децата, по същия начин, са обвързани с външни измерения – учебно заведение, успех, избор на професия. Втората причина е, че много често човек си определя някаква конкретна цел, която се превръща в доминанта. Колкото е по-трудно достижима или колкото повече препятствия има по пътя към постигането й, толкова повече се увеличава стойността на целта. По този...

Комунизмът може и да си е отишъл- на уютно място в музея на неговото прославяне, наречен със стандартното за времето си ( което явно се повтаря) название „Музей на социалистическото изкуство”). Но и уроците по комунизъм („научен” при това!), явно не са отишли напразно- поне що се отнася до държавния ни глава (… тар на [...]

Биволъ публикува окончателния вариант на разследването на Александър Леви за Лукойл, за което помогнаха и журналисти от сайта. През август публикувахме работен вариант на текста, който тази седмица е отпечатан в международното издание на авторитетното френско списание l'Express.

Любопитно е, че само седмица след първоначалната публикация на Биволъ през август, в която се подчертаваше наличието на безконтролен руски анклав в Европа (пристанището "Росенец"), българските власти взеха решение да премахнат оттам и последния пост на властта - митническия пункт.

В момента Росенец е де факто българска територия, окупирана от руснаци, охранявана от руски гардове от "Лукома" и български от "Ипон", която не се контролира нито от Гранична полиция, нито от която и да било власт. Дали европейските държави ще толерират дълго тази пробойна в Шенген предстои да научим. Съдейки по реакциите на Холандив и Финландия на българската кандидатура за Шенген, "ерата на съмнението" не е отминала в историята.

Малки зелени точки. Или червени, ако плавателния съд е считан за "съмнителен". Така изглеждат корабите на екраните на операторите от Регионалния център за контрол на Черно Море в Бургас, най-голямото южно пристанище на България. Благодарение на интегрираната система за наблюдение, полицаите могат с един клик на мишката да узнаят всичко за кораба: порта от който идва и къде отива, състава на екипажа и най-вече - товара. Центърът в Бургас е един от основните пунктове за наблюдение, разположени по дължината на 412 километровия български черноморски бряг. Неговата роля е да контролира източната граница на Европейския съюз е на пространството за свободно придвижване Шенгент, към което София иска да се присъедини от догодина. Но въпреки щедрото финансиране от Брюксел и най-модерната технология доставена от Германия, надеждността на този авант-пост на ЕС е под въпрос.

На пръв поглед центърът впечатлява. Около 30 служители от българската Гранична полиция са на смяна ден и нощ, за да бдят над бреговете на това море, станало естествена граница на Европейския съюз с Турция и бившия Съветски съюз. Те събират информацията от датчици и камери разположени по крайбрежието."Нито една цаца няма да им убегне" - написа един местен вестник при откриването с тържествена церемония на центъра през февруари 2011. "Ако утре българските граници станат тези на ЕС, ще спя спокойно" - вдигна мизата един от първите посетители на центъра, докладчика за Шенген от ЕП Карлос Куельо (ЕНП). Тази увереност и спокойствие не са споделени от всички. От лятото на 2010, Франция, Германия и най-вече Холандия изказват дискретно съмнения в честността на местните чиновници и се опасяват от техните възможни връзки с организираната престъпност.

Дори в Бургас не всички споделят ентусиазма на европейския докладчик. "България в Шенген? Това значи да вкараме Русия в европейското пространство", смята независимият журналист Асен Йорданов, известен с разследванията си за корупция по Черноморието. За доказателство той посочва, че родният му град е като феодално владение на най-голямата руска петролна компания, Лукойл. Предприятието притежава от 1999 единствена за страната рафинерия, както и петролен терминал - малко пристанище отстъпено от българските власти на управата на руската фирма. "Това е анклав на Русия, през който служителите на Лукойл могат да вкарват и да изкарват каквото си пожелаят под носа на полицаите, колкото и добре да са екипирани те." - подчертава Асен. В Центъра за наблюдение на Черно Море дежурният офицер Стоян Касабов потвърждава: "Терминалът на Лукойл не зависи от нас, а от митниците".

Мястото е обвито в тайнственост... За да се намери това прословуто пристанище трябва да се излезе от Бургас в южна посока и след около 15 километра да се завие вдясно. Минава се през рибарското селище и се тръгва по тесен, разбит път, слизащ към морето. Ръждясала табела припомня, че навлизаме в градския парк "Росенец". Стига се до голям портал на входа на малък залив, зад който е петролния терминал и се виждат силуетите на огромните бели резервоари украсени с логото на руската компания. Двойна телена ограда и асфалтиран път между загражденията, по който се движат колите на охраната, обкръжава инсталациите, които са разположени на 37 декара. Втората бариера от бетонни блокове е увенчана с кълбета от бодлива тел. Следвайки оградата се стига отново до бетонна стена с наблюдателници. "Когато бях малък идвахме да се къпем тук, на пикник и за риба. Сега сме нежелани" - тихо обяснява Асен.

Пристанището, което включва и дискретен кей за яхти, е пазено от въоръжени охранители, патрулиращи 24ч/24 и работещи за две частни охранителни фирми: руската Лукома и българската Ипон. А къде са митниците? "Да, имаше един служител, един и същ, който се появяваше от време на време, но постът му беше премахнат неотдавна" - споделя един бивш кадър от Лукойл, който държи на всяка цена да остане анонимен. Много хора се съмняват, че тези драконовски мерки за сигурност имат за цел да прикрият дейности, които не могат да бъдат признати.

Според Тихомир Безлов, специалист по незаконния трафик, съществува "български опит" в сферата на контрабандата на горива, много активна през епохата на петролното югоембарго по време на Милошевич (1992-1996). "Създадоха се добре организирани канали, някои от които още работят" - казва този експерт от Центъра за изследване на демокрацията в София. Неофициално цитираните цифри са смразяващи: говори се за стотици милиони евро загубени за държавния бюджет, вкл. от ДДС, митнически сборове и различни такси.

Само няколко седмици след идването си на власт през юли 2009 г., правителството на Бойко Борисов (център-дясно), започна многобройни операции срещу някои от играчите в този сенчест бизнес. Управителите на Лукойл в България бяха сред първите, които поздравиха тези "безпрецедентни" акции, подчертавайки, че имат интерес повече от всички да се прекрати контрабандата на горива. След това те самите се оказаха на мушката: на 14 октомври 2009 инсталациите на Лукойл бяха обект на митническа проверка. "Това е първата проверка след установяването на руската фирма през 1999" - призна шефът на българските митници Ваньо Танов. Българските митничари отделиха доста време - повече от година и половина проверки, за да се стигне до безпрецедентното решение, взето на 27 юли 2011 - чисто и просто да се отнеме лиценза на компанията. "Лукойл все още не е инсталирала измервателните уреди, за да могат данъчните да контролират количествата гориво, напускащи складовете", според доклада на митничарите. След този анонс генерал Танов трудно криеше радостта си и това беше разбираемо. Докато течаха дългите проверки за дейността на руския гигант доста странни неща се случиха на тази "стара лисица" от българската полиция. Той беше обект на разследване за корупция и телефонът му беше подслушван. Синът му също е бил следен. Всичко това изтече в пресата в началото на 2011 под името "Тановгейт". В тези телефонни разговори шефът на митниците се оплаква редовно на неговия ресорен министър (на финансите), от "политически протекции", от които се ползват някои контрабандни канали, по-точно в сферата на енергетиката. Напразно. И днес остават висящи много въпроси за благосклонността, от която се ползва компанията в България и за реалната и тежест в икономиката на страната (виж карето). В Бургас разказват десетки истории за преплитане на интереси между Лукойл и държавните институции. Високопоставени полицаи стават шефове в службите за сигурност на Лукойл и обратното; бивши служители на специалните служби стават служители на компанията; политици, журналисти и рекламни компании са на хранилка във фирмата... Бившият шеф по екологията в Лукойл сега е в екипа на градоначалника на Бургас и бди над качеството на въздуха!

В София, премиерът Бойко Борисов не крие, че е "приятел от 25 години" с шефа на Лукойл - Валентин Златев. И наистина, предприятието, което охранява инсталациите на Лукойл в България - Ипон - е основано през 90-те от сегашния премиер, излязъл от редиците на МВР. През пролетта на 2011 г. след протестите на транспортните фирми срещу високите цени на горивата в България, Борисов дори смъмри своя министър на икономиката, който си позволи да критикува Лукойл за непрозрачност на ценовата политика.

Ето това без съмнение обяснява защо три дни след заповедта на митничарите и административното затваряне на рафинерията в Бургас, Административния съд в София внезапно разреши тя да продължи да работи, аргументирайки се със "значителните и необратими щети", които би предизвикало нейното затваряне. Ваньо Танов, шефът на митниците заплаши да обжалва, преди да изчезне в горещия отпускарски август. Облекчението на членовете на кабинета "Борисов" беше осезаемо.

Наистина българската икономика зависи тясно от доставките на Лукойл, с нейния капацитет от 142 000 барила дневно, рафинерията в Бургас покрива 40% от горивата в страната, според Министерството на финансите. Но студеният душ за противниците на руския гигант дойде от страна на американския посланик в София - Джеймс Уорлик, който в края на август посети офисите на компанията. Редом с Валентин Златев, този дипломат, който иначе не престава да пледира за диверсификация на източниците за енергийно снабдяване на България, зависеща почти изцяло от Москва, похвали "надеждността" и "сериозността" на Лукойл. Един начин да се припомни, според наблюдателите, че тази международна компания има също многобройни акционери отвъд Атлантика.

След като не предизвика интерес в Европа, дали аферата ще има последствия в САЩ? В една дипломатическа телеграма датирана от 7 юли 2005 и оповестена от Wikileaks, Джеймс Пардю, посланик в София от 2002 до 2005 е описал шефа на Лукойл като тясно свързан с руското разузнаване и дори с руската мафия. През 2006 г. друг американски посланик, Джон Байърли, се безпокои на свой ред от влиянието, което има Валентин Златев върху сегашния български премиер. "Неговата лоялност (и уязвимост) от Златев играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов" - пише дипломатът. Звучи многообещаващо.

Лукойл : « Няма политика »

Ако имаме влияние в България, то е само икономическо" - дирекцията на Лукойл опроверга по електронната поща каквато и да е намеса в политическите дела на страната. "Ние никога не правим политика [...] в България се изредиха четири правителства от различни политически сили. Лукойл винаги е изпълнявала своите задължения към страната"

При 61% пазарен дял на едро и около 200 бензиностанции в цялата страна, руското предприятие има доминираща позиция в България. Лукойл твърди също, че е "най-големият данъкоплатец" в страната и дава работа на повече от 10 000 души. Относно терминала в Бургас, дирекцията препрати "Експрес" към пресслужбата на рафинерията, която ни насочи към МВР... откъдето твърдят, че не се занимават с пристанището.

Преводът е на Биволъ

{gallery}lukoil-express{/gallery}

Продукти за 4 порции:
1 готово тесто
2 картофа
3 домата
12 тънки кръга салам
2 зелени чушки
250г настърган микс от сирена
1/2ч.ч. зехтин или олио
1ч.л. суха мащерка

Приготвяне:
Зеленчуците се почистват и измиват. Картофите се варят цели в подсолена вода. Минутите на варене са 20. След това се отцеждат от водата и заедно с доматите и чушките се режат на кръгове. Тестото се разделя на 4 равни топки. Разточват се  4 основи за пица. Взема се голяма правоъгълна тава. Може да ползвате, ако разполагате с малки тавички за пици, които са за еднократна употреба. Маже се дъното на съда с мазнина. Разстилат се топките на тънко. Отгоре се мажат с мазнина. Подреждат се кръгове картофи, салам, чушка и домати. Поръсват се със суха, стрита мащерка. Най- отгоре се посипват с настърган микс от сирена. Пекат се на умерена фурна, докато покритието сирена се разтопи и хване приятна златиста коричка.

Да си направим цветни жълъди!

След време долната част на жълъдчетата изсъхва и става по-малка. Така, тя се отделя от капачето и пада.

Показваме ви един лесен начин, с който да си направите много красиви цветни жълъдчета, с които децата могат да си играят за дълго време, а вие да използвате за есенната декорация.

Трябват ви няколко капачета от жълъди,  цветна тишу хартия и лепило Ц2оо.

Внимателно нагъвайте малки късчета от тишуто. След като навиете едно парченце, отгоре поставете ново и отново навийте. Покривайте с нови парченца, докато жълъдчето стане достатъчно  голямо, за да е “по размер” на капачето.

Сложете лепило Ц200, в самото капаче, преди да мушнете хартиено тяло. С четка покрийте цялото хартиено тяло с лепило, за да залепите стърчащите краища и вашето жълъдче да стане лъскаво и здраво.

Използвани материали от интернет магазин КРОКОТАК:

Вижте още:

Сега ще ви разкажа с коя книга реших да замина на море. След като определих датата на заминаване дълго се чудих кое заглавие ще е най-подходящо за второто ми гостуване на Черноморието. Не чета чиклит. Кримки чета, но този жанр вече го бях изпробвала на миналото море. И така „Една женска усмивка” ме грабна не с обещанието за страхотен любовен роман, а с краткото „Една книга и тайнственият й автор” и с името на малкото френско ресторантче „Времето на зрелите череши” (много е чаровно, не може да се отрече). Щом има книга за книга, тя трябва да бъде прочетена, затова с „Една женска усмивка” под мишница се качих на влака за Бургас.

„Една женска усмивка” преплита съдбите на една съдържателка на ресторантче, един несъществуващ автор и неговата единствена книга и един редактор във френското издателство „Опал”.

Орели е красива, млада и влюбчива. Когато сърцето й бива разбито за пореден път, тя случайно попада в книжарничка, от която си купува романа „Една женска усмивка”. Авторът е Робърт Милър – чаровен англичанин, който също като нея, след като е бил изоставен от жена си, живее сам с кученцето си в провинциална къщичка. Орели прочита книгата за една нощ, само за да открие, че историята всъщност включва нея и малкото ресторантче, завещано й от баща й. Така започва дългото и трудно пътуване на Орели към истината и любовта. Наистина ли за нея е писал Милър? Този въпрос и пътя до отговора му променят живота на Орели завинаги.

Трябва да призная, че началото и края на книгата прочетох най-бързо и с най-голям интерес. И въпреки прекаления любовен мотив на историята, сложните планове за това как да завладееш женско сърце или как да спечелиш мъжко, „Една женска усмивка” ми хареса, защото историята е невинна и красива, а и вкусна. Накрая на книгата всеки читател може да намери рецептата за „любовния специалитет” на Орели и ако му стиска да го изпробва и да види дали наистина храната има толкова голям ефект върху любовта. А ако не ви се експериментира с нови рецепти, просто прочетете книгата и се насладете на лекотата на историята. Аз ви обещавам хубава любовна история, а Орели – едно вкусно пътуване до Париж.

 Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Западните Балкани заедно с Петя. Миналия път от Дунава през Белград стигнахме Плитвишките езера. Днес поемаме от Задар към Трогир, Сплит и Макарска в Хърватия. Приятно четене:

Приказката продължава – приказка без край…

или нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора

/пътешествие с мотор – юли, 2011 г./

част втора

От Задар през Сплит към Макарска

Задар

1. Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (1): От Дунав и Белград към Риека и Плитвице
2. Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (2): През Черна гора към Дубровник, Хърватска
3. Адриатическа обиколка на Хърватска и Черна гора
4. Западни Балкани 2006 – 3 част – Черна гора(Црна гора)
5. Великден из бивша Югославия (Черна гора, Дубровник, Мостар, Сараево)
6. Почивка и пътуване до Черна гора (Црна гора) – 2 част
7. Почивка и пътуване до Черна гора (Црна гора) – 1 част
8. Пътуване до и из Черна гора
9. С мотор през Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора
10. Из Балканите (2): От Черна гора през Албания към Струга
11. Нова година в Черна гора или за планинските негри
12. Пътешествие из Гърция, Италия, Словения, Хърватска, Черна Гора, Албания и Македония