Смених коренно пейзажа, кацайки отвъд главното Хималайско било в Ладах. Кацането предполага спираловидно снижаване до финалния заход (досаден русизъм!), минаващ през тесен процеп между скала с манастир и скала без манастир. Прави ти силно впечатление, просто защото още не си кацал в Паро, Бутан.

В Ладах по Димитровден туристическият сезон е на приключване

и да си намериш подслон в столицата Ле е хем лесно, защото страноприемниците са вече празни, хем трудно, защото повечето от тях са вече затворени за зимата. Да намериш ресторант или закусвалня (вечерялня) за вечеря с просто, но апетитно тибетско момо е още по-трудно, а да намериш топла вода за миене и къпане е задачата със звездичка за най-напредналите бакпакери. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Предвид, че трябва да ти бъде сгряна на огън в кофа от момче, което цяла нощ е копало таен канал за нелегално свързване към уличния (студен) водопровод. С цената на толкова силен среднощен джангър, че не само туристите и глухите царе, ами и най-преднамерено неподаващия ухо за злоупотребите под носа му кмет не биха оставили да спи.  

Справил се със всички тези битови задачи и със задоволство установил, че организмът ми няма никакви проблеми с прехвърлянето за няколко часа от океанския бряг до над 3500 метра надморска височина (последните 300-400 - пеша и с малко скрамблинг по също Конче до градския храм Цему Гомпа, край запустелия княжески дворец на хълма) се качих на първия (и единствен за деня) попаднал ми джип за обиколка на

манастирите надолу по течението на река Инд и вливащата се в нея Занскар.