Учениците са онлайн и най-естественото първо и често единствено място за търсене на информация е именно Интернет. Без значение дали за домашно или за да отговорят на въпрос в клас, за формула или доклад – информацията е налична онлайн. Дори да не е на български – умело се използват онлайн ...

Facebook публикациите и YouTube клиповете станаха далеч по-важни и значими за обществото отколкото проблемите и събитията в правителствата. До този извод стига президентът на Исландия, Olafur Ragnar Grimsson, който в края на тази седмица сподели размислите си по темата пред световните медии и аудиторията. Grimsson даде и специално интервю пред CNN по време на тазгодишната конференция PopTech, която се проведе в Maine. Пред журналистите исландският президент споделя, че така наречените социални мрежи са трансформирали съзнанието на хората и институции като министерство, правителство, конгрес, а дори и Белият дом, които са израз на демокрацията, са останали на заден план в човешкото полезрение. Olafur Ragnar Grimsson допълни, че осъзнава колко сериозни са изявленията му, особено за човек, прекарал повечето време от живота си редом до тези институции. Същевременно обаче исландският президент е на мнение, че все по-засилващото се влияние на социалните медии преобръща процеса на съхранение и развитие на демократичната власт и демократичното управление. Olafur Ragnar Grimsson се опасява, че страниците от типа на Facebook и Twitter погазват утвърдените вече принципи на правовата държава, като омаловажават истински сериозните въпроси и вдигат шум около нелепи новини и слухове. Изявлението на исландския президент Olafur Ragnar Grimsson идва след дългогодишна работа върху възстановяването и поддържането на финансовата система на страната. Както знаете, 2008 година е катастрофална за икономиката на Исландия. С финансовия колапс на държавата започват и масовите политически протести, на които самият Olafur Ragnar Grimsson става свидетел. В тази връзка исландският президент допълва, че движенията и митингите, организирани в социалните мрежи, макар и да са полезни за обществото, събуждайки гражданската позиция у всеки един негов член, трябва да са преди всичко мирни и в действителност осмислени от хората.

превод от френски Биволъ

С приближаването на местните и президентски избори, които ще се състоят на 23 октомври, Репортери без граници е особено притеснена от новото влошаване на ситуацията със свободата на пресата. За няколко дни България се върна към сляпото насилие, което за щастие до момента не е взело жертви. След кампанията на омразата, която преследва и до днес в социалните мрежи журналистката Миролюба Бенатова от частния телевизионнен канал bTV, бомбеният атентат срещу колата на Сашо Диков в нощта на 13 октомври 2011 отново ни връща към мрачни времена, добре познати на българските журналисти.

Репортери без граници осъжда твърдо този атентат, който можеше да има драматични последици. Не следва да се пренебрегва нито една писта в разследването на авторите. От сега нататък трябва задължително да се задава въпроса за взаимовръзката между предишните експлозии, насочени срещу медиите по време когато делегации на Европейската комисия са на официално посещение в България. Такива съвпадения са най-малкото съмнителни и заслужават да бъдат проучени с най-голямо внимание. Мълчанието на европейските власти в тази афера трябва да бъде прекършено. Наистина, България е страна членка и правомощията на Европейската комисия в такива случаи не са твърде широки. Но Европейският съюз не може да остане ням срещу такава опасна ситуация в неговите собствени граници.

Безнаказаността, която царува в България във всички афери свързани с пресата трябва непременно да се прекрати. Сериозно разследване трябва да бъде предприето, за да бъдат идентифицирани поръчителите и извършителите на атентата срещу колата на Сашо Диков. Другите опитеи за убийства, насочени срещу някои от нашите колеги трябва императивно да получат същото изострено внимание. В интервюто, което даде за Репортери без граници в София, Сашо Диков припомня някои от случаите и прави свой анализ на ситуацията (виж интервюто по-долу).

Ние подновяваме също така нашия апел към кандидат-президентите, за да се ангажират твърдо и публично с активизиране на правосъдието в търсенето на отговорните за тези безчинства. Трудностите пред тези разследвания са разбираеми, но пълното пренебрежение от страна на правосъдието не може да се толерира.

Между другото, без да вземаме страна по същество в случая, оставаме много притеснени от особено силната кампания на омразата срещу журналистката от частната телевизия bTV Миролюба Бенатова след излъчването на репортажа и от 24 септември, посветен на манифестациите в Катуница. Манифестациите, които се състояха пред седалището на bTV, искащи главата на журналистката и омразата, която се изля срещу нея в социалните мрежи и особено във Facebook е колкото притеснителна, толкова и неприемлива. На някои страници без колебание тя е предствена като "враг на българския народ", "корумпирана от циганите еврейка". Други апелират дори да бъдат премазани нейните деца, като възмездие на случилото се по време на инцидента, дал начало на събитията.

Ако деонтологията и професионализмът на журналиста може винаги да бъдат обект на дебат, то дебатът трябва да се води в рамките на закона и без призиви за омраза. Границите са много широко нарушени и някои коментари се доближават до заплахи за убийство, които не трябва да бъдат омаловажавани. Профилът във Facebook на журналистката беше многократно затварян по погрешка. Опасявайки се от репресии, Миролюба Бенатова не може вече да работи и не се е появявала в ефир след този случай. Задължително е журналистката да си върне свободата на действие както професионално, така и в личния си живот. Апелираме към bTV да продължи да подкрепя нейния журналист и да не се поддава на натиск.

Интервю със Сашо Диков

Репортери без граници: Г-н Диков, много хора говорят днес за обстоятелствата на атентата, чиято цел се явявате и дават различни обяснения. Полу-официалната версия твърди, че експлозията на колата Ви е имала за цел само да Ви уплаши. Други виждат опит за убийство. Какво мислите за това?

Сашо Диков: Към днешния ден няма достатъчно доказателства, за да се поддържа тезата за опит за убийство. Само фактите са ясни: в четвъртък 13 октомври 2011, към 22 ч, е взривена бомба с голяма мощност и колата ми експлодира. Неоспоримо е, че ако е имало минувачи наблизо в този момент, те са щяли да бъдат убити. Също така, ако аз бях в колата, щях да бъда мъртъв. От тук нататък може да се предполага какво ли не. Може би съм бил цел на атентат в отговор на нещо казано от мен, за да ме уплашат и да ме накарат да млъкна. Възможно е също, че тази експлозия има за цел просто да дискредитира правителството докато то посреща президента на Европейската комисия. Авторите може да са ме избрали заради моята популярност. Те са знаели, че ще предизвикат шум. Нямам фиксирано убеждение.

Репортери без граници: Мислите ли, че това може да се случи отново?

Сашо Диков: Без съмнение. Всъщност, страхувам се, че не може винаги да се разчита на късмета.

Репортери без граници: Имате ли Вие и Вашето семейство защита от полицията или от специалните служби?

Сашо Диков: Не, нищо подобно. Не мисля, че това е особено смислено, доколкото гардовете не могат да ме предпазят от такава бомба. Освен това наистина не съм получавал заплахи. Собственикът на Канал 3 ми беше предложил охрана, но аз отказах.

Репортери без граници: Няма заплахи, но били ли сте под натиск? В работата, от редакцията или от другаде...?

Сашо Диков: Не мога да претендирам, че съм мъченик, атакуван заради професията си. Винаги съм спазвал правилата на професията, която упражнявам от 34 години. Убеден съм, че журналистиката е преди всичко и по естеството си опозиция на властта от всякакъв тип. Професионалистът трябва само да показва различните гледни точки. Винаги съм спазвал журналистическата етика и винаги съм работил по съвест и без външни влияния. Може да се е случвало да бъркам в коментарите си или в начина по който преценявам някои неща, но това са мои лични мнения. В телевизията Канал 3 се радвам на изключителна ситуация, на пълна свобода на изразяване. Това е доста рядко тук и заслужава да бъде споменато. Няма теми табу, нищо не ме спъва. Така беше и преди изборите.

Репортери без граници: Влоши ли се ситуацията на българските медии?

Сашо Диков: Ще ви дам няколко случая, които илюстрират добре ситуацията. Последният по дата е най-фрапантен. Ръководството на Съюза на българските художници решава да даде почетно членство на премиера Борисов и на министъра на културата. Един художник, шеф на Контролната комисия написа отворено писмо до медиите, казвайки, че това е сервилност и решението е взето под натиск. Нито една официална медия не се осмели да публикува това писмо! Аз написах две статии по този случай през уикенда, тъй като даването на титлата трябваше да стане понеделник. Говорих с автора на писмото, професор Минев. Оказа се, че журналисти вече са го интервюирали, но тези интервюта са отпаднали от тиражите на вестниците. Това е тотален абсурд! Написах, че се опитват да направят Борисов за смях с такова подмазване. И колкото и да ви изглежда нескромно, имам причини да вярвам, че заради мен той отказа въпросната награда в последния момент.

Преди няколко месеца в Брюксел се проведе конференция за свободата на пресата. Вестниците Труд и 24 часа изпратиха делегати, но статиите им не бяха публикувани. Защо? Друг пример: миналата година ако не се лъжа, зам.-министъра на културата поднесе цветя от името на премиера на един концерт. Това беше посрещнато със силни освирквания. Никой не посмя да каже нищо за този случай. Имаше видео в Youtube. Никой, освен мен и Слави Трифонов не посмя да коментира тези събития или да излъчи видеото.

Не, честно казано ситуацията никак не се подобрява. Медиите остават в почти същото положение като това, което познаваме отпреди 20 години. Това е жалко.

Съобщение на АЕЖ – България във връзка с предизборните дебати. Неравностойното положение, в което бяха поставени кандидатите и партиите по отношение на достъпа до медии, предизвиква сериозно съмнение относно честността на кампанията за президентските и местните избори на 23 октомври. Асоциацията на европейските журналисти-България изразява притеснението си, че възможността за безплатни медийни изяви на участниците …

Continue reading »

Мъж видял следната обява във вестника: „Продава се порше за двеста долара". Отишъл да види колата, като очаквал да е ръждясала таратайка, но тя се оказала чисто нов лъскав модел в идеално състояние. - Защо я продавате за двеста долара? - попитал продавачката той. - Много просто. Миналата седмица мъжът ми избяга с любовницата си. На тръгване ми каза: „Можеш да задържиш къщата, но продай поршето ми и ми прати парите". Усмихни се, България! Задаващите се екотакси за старите автомобили ще засегнат по-голямата част от шофьорите у нас. Хубавото е, че това ще ни стимулира да купуваме нови автомобили и да се разделим с етикета „автоморгата на Европа”. Лошата новина е, че с оглед на доходите се очертава дълго ровене във вестникарските обяви, докато се намери нещо подходящо…

Във връзка с позорния опит на Съюза на българските художници (СБХ) да се подмаже на премиера Борисов написах и илюстрирах как т.н. творчески съюзи действат ръка за ръка с властите, а понякога и с …руското посолство, както в случая с реакциите им от името на журналистиТЕ, архитектиТЕ или филмовиТЕ дейци, когато солидарно с кремълския пратеник [...]

В. „Труд“:   Да сложим край на монопола на ГЕРБ и БСП във властта Неделя, 16-ти Октомври 2011 С Меглена Кунева, кандидат за президент на България, разговаря ИВА ПАВЛОВА -Г-жо Кунева, какво се случи на телевизионния дебат в събота? - Радвам се, че най-накрая стигнахме до дебат, защото щабът на единия от опонентите ми досега [...]

Ето как един от най-добрите съвременни руски художници, Василий Шулженко, вижда родината си.

Поредният огромен сателит е съвсем близо до края на живота си. Повреденото комуникационно съоръжение ROSAT е с размерите на автобус и тежи почти три тона. То вече не може да бъде контролирано и пада към нашата планета по напълно непредвидима траектория. Почти до последния момент няма да може да се предвиди къде ще падне сателитът, така че хората по цялата планета трябва да имат едно на ум. Очаква се ROSAT да навлезе в атмосферата по някое време в събота или неделя, информира Space.com. Един от интересните въпроси във връзка с падането на сателита е кой ще плати за щетите ако отломка от машината повреди имуществото на някого? Всички повреди, нанесени от сателита са отговорност на три държави – Великобритания, Съединените щати и Германия. По силата на международна конвенция от 1972 година, която засяга падащите от космоса изкуствени отломки, държавите които са отговорни за изпращането на обектите в космоса са задължени да обезщетят всички, засегнати при евентуалното падане. Конвенцията е ратифицирана и от трите държави, които са участвали в проекта ROSAT, тъй че поне във финансово отношение нещата са предварително уредени. Шансовете някой човек от многомилиардното население на Земята да бъде ударен от неизгоряла отломка на сателита са едва 1 към 2 000. Числото се отнася към цялото земно население, така че няма реални основания за притеснение. Много по-голяма е вероятността да спечелите джакпота от тотото, отколкото да ви уцели ROSAT. Важно е да се отбележи, че претенциите на засегнатите от падащи парчета лица трябва да бъдат предявени до една година след инцидента. След това правото за получаване на обезщетение се губи. Собствеността върху сателита и неговите парчета остава право на държавите, които са платили за създаването му. В случая Великобритания, Съединените щати и Германия са собственици на всички части от комуникационния уред – без значение дали той е в космоса или на Земята. Това означава, че ако се доберете до парче от ROSAT няма да имате право да търгувате с него и ще трябва да го предадете на собствениците, ако те си го поискат. Когато космическата совалка Columbia се разпадна заради проблеми с топлинния щит, по време на кацане, много парчета от нея бяха разпръснати из Съединените щати. Някои предприемчиви представители на местното население опитаха да продадат чрез eBay отломките, но NASA действа категорично и поиска търговете да бъдат свалени, а останките да бъдат иззети в полза на държавата, която е техният единствен законен собственик. Текущото местоположение на обречения сателит можете да следите на живо чрез сайта urlhttp://heavens-above.com//url. В момента ROSAT обикаля около Земята с огромна скорост, като след всяка обиколка се снижава все повече. Когато достигне до по-гъстите слоеве на атмосферата сателитът ще започне да гори и накрая ще се разпадне на парчета, които ще се посипят върху Земята. Концептуална илюстрация на ROSAT

Без БДЖ просто няма държава

Сагата с почетното членство на премиера в СБХ съвсем заприлича на турски сериал: В есенния "Листопад" шепа "Мечтатели" се устремиха към "Забраненият плод" на властта, но "Сълзите над Босфора" не закъсняха. Защото наяве излязоха някои "Малки тайни", а и Ферхунде не почерпи с турско кафе и тулумбички.... Друг сюжет, библейски, по Евангелие от Матей: И когато Министерският съвет обеща на СБХ сградата на "Шипка" 6, в дните на цар Бойко Борисов, ето, влъхвите от СБХ пристигнаха на "Дондуков" 1. Где е Бойко, който ни направи такова добро? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним. Носим му в дар почетното си членство и един медал... С лека промяна на същия сюжет, в стил О. Хенри и "Даровете на влъхвите": Един тенекиен медал по 2-4 лева (цитат от премиера). Това беше всичко. Медали, за които бяха водени такива пазарлъци с министъра, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Докога СБХ ще продължава публично да се...

IPad-ът на Apple безспорно доминира пазара на таблети през последното тримесечие, но Android настъпва силно, откри едно изследване на фирмата за проучвания Strategy Analytics. През третото тримесечие, общо 16,7 млн. таблети са изпратени по света. От Apple са изпратили 11,1 млн. iPad-a през периода, помагайки на iOS да си подсигури 66,6 % от таблетното пространство. Доставките на базирания на Android таблет достигнаха 4,5 млн. през третото тримесечие, проправяйки пътя на Android към 26,9 процентов дял през периода. Като цяло, iOS и Android си подсигуриха почти 93,5 % от пазара на таблети, засенчвайки напълно 2.4 % пазарен дял, който Microsoft можа да наброи през третото тримесечие. Операционната система на RIM QNX, която работи с BlackBerry PlayBook, взе 1,2 % от пазара. Въпреки че Android все още изостава много зад iOS в таблетното пространство, операционната система направи сериозен пробив в пазарното пространство. От Strategy Analytics обявиха днес, че през първата половина на 2010г., Android има само 2,3 % пазарен дял от 100 000 доставки на таблети. Само за една година, доставките на платформа са се увеличили дванадесет пъти, заяви директорът на Strategy Analytics Нийл Моустон в изявление, придружаващо заключения на неговата фирма. Междувременно, от Apple наблюдават как техният дял таблети се свива значително. Миналата година, платформата на компанията-iOS е държала под контрол 95,5 % от пазара на таблети. Все пак заслужава да се отбележи, че миналата година пазарът на таблети бе в своя зародиш. И въпреки че пазарният дял на Apple е намалял, доставките на таблети на компанията са се увеличили почти до 7 млн. единици спрямо същия период на предходната година. Повечето изследователи мислят, че за Apple най-хубавото от всичко е, че тенденцията за нарастване на пратките на таблети, ще продължава през следващата година. Друга фирма за проучвания, Gartner, заяви миналия месец, че очаква Apple да изпрати почти 149 млн. iPad единици през 2015г. Базираните на Android таблети, от друга страна, ще достигнат 116,4 млн. единични пратки тази година, обяви фирмата за проучвания.

Още вчера официален представител на Google сподели пред пресата и аудиторията, че компанията планува сериозни промени за своя Google Reader. Модификациите ще целят предвижването напред на все по-смело и бързо набиращата скорост и популярност социална мрежа Google+. Официалното изявление бе направено в блога на интернет гигантите. По-конкретно, промените, които ще сполетят Google Reader ще са свързани със стесняване на обсега от предлаганите опции и характеристики. На първо място, от приложението ще бъде премахнати опциите за споделяне. Компанията предпочитане цялото това потребителско споделяне на новини да бъде ориентирано към социалната мрежа Google+. От друга страна обаче, Google Reader ще се сдобие и с нещо ново – с нов дизайн. Всъщност, лидерите сред интернет търсачките възнамеряват да сторят същото с почти всички свои услуги и приложения. От Google са на мнение, че сега е най-удачният момент за модернизация и усъвършенстване на външния им облик. Конкретно Google Reader ще има чисто нов дизайн до края на другата седмица. Тази информация бе потвърдена лично от главния софтуерен инженер на Google Reader – Alan Green. Следващата стъпка, която ще направят Google, е да дооформят дизайна на Google+ и чак тогава ще се заемат и с добавяне на нови още по-вълнуващи и полезни функции и приложения. Една от тях ще е интегрирането на приложението Google Reader в социалната мрежа. По този начин, когато потребител иска да сподели с приятели нещо интересно, което е намерил в мрежата – видео или снимков материал, новина, стока или услуга, ще го прави не посредством Google Reader, както беше до сега, а чрез Google+. Накрая, софтуерният инженер Alan Green завърши с обещание пред аудиторията, че на всеки потребител ще му бъде предоставена възможността да съхрани и изтегли информацията и данните, които е имал в Google Reader.

Жалба на Google да не бъде допуснат опасен имейл в съдебната зала по дело за авторски права над Java беше отхвърлена, Ищец по делото е компанията Oracle, чиято собственост е технологията. Съдия Уилям Алсъп потвърди постановление от по-рано, че имейлът трябва да остане част от протокола на делото. Имейлът, написан от разработчик на Google доказва, че компанията е нямала нужния лиценз, за да използва Java технологията. Oracle обвинява Google в кrажба на патент на Java и в нарушаване на авторски права чрез използването на платформата без лиценз в Davik – виртуална машина софтуер за Android. Oracle пое контрола над Java когато купи Sun Microsystems миналата година. „Бяхме помолени да проверим какви алтернативи на Java съществуват за Android и Chrome”, се казва в писмото от разработчика на Google Тим Линдхълм. „Проверихме всички възможни варианти и разбрахме че нито един от тях не е подходящ. Стигнахме до извод, че се налага да преговаряме за лиценз за Java”. От месец юли насам, от Google твърдят, че електронната поща е неприкосновена и имейлът е бил предоставен на Oracle по погрешка. Писмото е написано след като от Oracle са заплашили да съдят Google за кражба на патент. Налице са девет версии на имейла. Тъй като Линдхълм не е попълнил графата „получател” и писмото не е маркирано като конфиденциално, с изключение на последната версия, Google по погрешка са изпратили осемте по-ранни версии на Oracle по време на разследването на случая. Последната, девета версия е изпратена на Анди Рубин, шеф на отдела Google Android и до един от адвокатите на компанията. Съдията обаче е отбелязал, че имейлът е адресиран само до Рубин. „Не мога да изключа писмото от протокола на делото, просто защото е маркирано като поверително и е изпратено до адвокат на компанията.” – допълва Уилям Алсъп.

Не можем, не можем да издържаме вече на зловредните внушения, които ни заливат напоследък, покрай тази така наречена изборна кампания. От сутрин до вечер, уважаеми, се изреждат всевъзможни хора, които да обиждат и заплашват върховния управител на нашата република, генерал лейтенант премиера доктор Борисов. Един крещи, че ще го уволнява, друг се срамува от него... Край няма тази истерия. Как да работи той в такава обстановка? Как да спасява нацията и да гради България? Трудно е, но въпреки това той продължава да го прави, защото каузата да ни направи щастливи и свободни хора, напускащи страната по чисто нови асфалтирани пътища, наистина си струва. Да не споменаваме също така изнервящите социологически прогнози и всевъзможни гадателства, които ни късат нервите денонощно. Какво толкова има да се анализира и за какво въобще е нужно да провеждаме избори. Ако ще го правим, то е най-добре да става, както по времето на щастливия социализъм: за да ни видят съседите, че имаме...

И така. Стоейки пред войнствената двуетажна сграда на граничната застава, аз получих първата си сериозна поръчка като художник. Хоп! Излъгах. Първата беше от държавата, наричаща се по това време Народна Република България, и се състоеше в създаването на нагледна агитация на заставите от Козлодуй до връх Ком. Това беше първата. А тази беше втората и се състоеше в изписването на циганска каруца. Аз току-що я бях приел. Стоях си и се усмихвах като дете, каквото всъщност и бях – на шеметната налудничавост на тоя свят. Били ли сте деца някога? Спомняте ли си как примерно се опитвате за първи път да карате колелото си без ръце? И страшно се гордеете и вълнувате от това – че вече можете да карате даже и без ръце - особено когато мине някой познат покрай вас! Как без да щете се усмихвате от това вълнение. А то, описано с думи, изглежда така: Ах, колко странни неща стават в тоя чудесен свят... и все са определени за мен! Всичко все едно е нагласено, за да ме учуди! И аз се учудвам! Не е...

Той има някакъв магазин. Магазинът е за някакви африкански маски. Той не е сложил своята маска не защото не би искал, а защото е толкова посредствен, че не би могъл да има второ лице. Дето се вика, той си е едноличен търговец и дори двуличен не може да стане. Толкова е едноличен търговец, че е принуден от хазяите на магазина – той е под наем в това мазе – да разпродаде на някаква нищожна цена артикулите от магазина, за да си покрие месечния наем. Африка винаги ме е привличала не за друго, а за това как хора, които ядат само банани и портокали, ходят голи и боси. Обяснимо е, защото и ние, ако ядем само банани и портокали, ще тръгнем голи и боси. Не, че сега не ходим така, като се задоволяваме с турските побратими и посестрими на динята, пъпеша, домата и други подобни ... Човек като почне да яде плодовете и зеленчуците на своята родина – оголява и обосява... Посреща ме на вратата, познава ме – брех, колко съм известен, знаят ме и нечетящите дори. Аз съм поласкан. Какво, като...

Тези от вас, които прекарват голяма част от времето си в службата, вероятно не обичат да посещават супермаркетите на път за вкъщи. В зависимост от деня и часа, те могат да ви загубят изключително много време. Изглежда, веригата супермаркети Tesco в Южна Корея са открили решението на този въпрос- виртуален магазин в най-посещаваното място в градовете -метростанциите, предаде UberGizmo.com. Веригата вирутални магазини Homeplus в метростанциите разполагат с всички необходими продукти, които са подредени върху щандове, по подобие на стандартните супермаркети. Разликата се крие в цените на самите изделия за продажба, които разполагат с QR кодове за лесно сканиране със смартфона. Рафтовете сами по себе си представляват изображения върху големи и тънки дисплеи. Насочвайки камерата на устройството към кода, смартфонът разпознава стоката и ви предлага негово изображение за да потвърдите заявката си. След като приключите с всички сканирания, трябва да въведете адрес за доставка и сте свободен да продължите към работното място. Услугата работи с помощта на приложението-Homeplus и в момента се предлага само в Сеул, Южна Корея. Кампанията на веригата супермаркети дори спечели няколко приза заради иновативните идеи- Grand Prix и награда Outdoor в международния фестивал по креативност 2011г. в Кан. Благодарение на новата система, приходите на Homeplus са се увеличили, като главен възход се наблюдава в онлайн магазина на компанията.

Прекъсвам за малко пътеписите от Амстердам. Искам да споделя някои предизборни вълнения. Хората, които ме познават принципно знаят, че ми се повдига от политика. И мнения от рода: „Ама, един писател трябва да има активна гражданска позиция, да се интересува от процесите в обществото, да е ангажиран с тях” определено не вървят.

Защото, може хем да е така, хем да ти се повдига от политика. Едновременно.

Нещата, които реално вълнуват един писател, са съвсем други.

Ето някои от тях, в моя собствен мироглед, от последните дни:

Излезе още един чудесен пътепис за Амстердам.

В корпоративния блог на „Индизайн” публикуваха визията ми за къщата-мечта. Имат куп прекрасни решения и предложения, моето е едно от най-смотаните, между другото. Харесвам идеята да погледнеш къщата-мечта през очите на хора, които всеки ден „срещаш” в интернет. Ставаш близък с тези хора и започваш ги чувстваш „свои”, дори да не се познавате лично. Интересно е да видиш идеала им за дом. Приветствам инициативата да накараш хората да мечтаят!

Излезе новият брой на Алманах „ФантАstika (2010-11). В него ще прочетете съжденията ми на тема: „За устойчивия растеж и зрелостта на човешката раса”.  Съставителят Атанас Славов е решил да постави статията ми в секция: „Бъдещето – начин на употреба”. Броят се очертава да е интересен, поне засега, като гледам заглавията.

Българският писател Калин Терзийски получи европейско признание.  Харесвам го като човек и като автор. Радвам се на успеха му все едно, че е мой. „Има ли кой да ви обича?” е въпрос, който всеки трябва да си зададе и текст, който всеки трябва да прочете.

Жан Мишел Жар дойде на крака в България. Остана почти незабелязан от медиите, заети да отразяват предизборните напъни на чичковци и лелички с европейски амбиции. Които твърдят, че могат да променят нещо. Занимаваха ни повече с тях, отколкото с човека, който действително промени нещо – световната музикална сцена.

Такива са нещата, които вълнуват един писател в предизборните дни.

Ако политиката беше мръднала поне колкото науката, технологиите и бизнеса, сега нямаше да гласуваме с двуметрова бюлетина. В началото на 21-ви век! И, може би, щяхме да живеем в съвсем различно общество.

Тя (политиката), обаче, си остана на нивото от 1991-ва година. Гледам плакатите, чета лишените от смисъл платформи и се питам: „Има ли още хора, които се връзват на такива неща?”

Оказва се, че има. Повечето хора се връзват. И поглъщат обещанията за промяна с по-голям апетит от предизборните кебапчета. А мен дори едно предизборно кебапче не се намери кой да ме почерпи, хаха. Канят ме само на скучни беседи с пропаганда. Сещат се, че в България имало артисти, пишещи хора, „представители на културата”, че моят град съществува на картата. Връщам поканите с любезната уговорка, че ще дойда следващия път, когато се поинтересуват от мен, но изборите няма да са вдругиден…

Доверието ми в политическата система отдавна напусна „кота нула”. През последното десетилетие то бавно, но сигурно пълзи надолу и заема все по-отрицателни позиции. Виновни за това НЕ са политиците, моля ви! Ние си ги заслужаваме. Тези хора изцяло отразяват нивото на средностатистическия българин-гласоподавател, което, ще ме прощавате, не е никак високо. Посетете някоя чалга дискотека в петък вечер и ще разберете какво вълнува масовия гласоподавател. Ще видите докъде се простира хоризонтът на неговите мечти. Ще оцените колко струва идеалът на простолюдието. Хората, които сега заемат 100% от медийното пространство и време, отговарят напълно на този идеал. Евтини са.

И откровено ме дразнят. Дразнят ме не като кариеристи, защото амбициите са си проблем на амбициозните хора, дразни ме убеждението им, че могат да променят каквото и да било.

България е незначително парченце от гигантския световен пъзел – един „механизъм на скачените съдове”. В него текат икономически и политически процеси, в които ние винаги сме обект, а не субект. Ще се справиш с „кризата”, ама друг път! Искрата пламна зад океана, раздухаха я медиите в цял свят, до степен на пожар, а някой тук, на село, с общинския си бюджет ще противодейства на всичко това ли? Двадесет години е обслужвал частни икономически интереси и още 20 години ще го прави. Дават го вече дори по телевизионните сериали. Банален сюжет!

Или ще водиш независима външна политика? Политиката на България никога не е била независима. Дори когато е печелена с войни. Едно такова малко, пренебрежимо петно върху картата, където комплексите са повече от ресурсите, няма право на собствено мнение. Просто така е устроен светът. Историята се пише от силните на деня. Българският кмет и българският президент, за съжаление, не попадат в тази категория.

Но плакатите им говорят друго. Твърдят, че именно тези хора могат да променят нещата,  защото…са те. И това е основният им аргумент!

Имам икономическо образование. Следя икономическата статистика. През последните 20 години българинът е на първо място в Европа по стандарт на живот и по цена, на която продава труда си. Отзад-напред. Отпред-назад е първи само в класацията с болестите, от които се умира.

И никой не успя да промени това. Нито А, нито Б, нито В, нито Г, З и Ж. Сега идва Й –твърдейки, че ще промени нещата, защото е Й…

Ще гласувам на тези избори отново. Ще гласувам, за да ви държа отговорни – вас, хората от плакатите.

Защото няма право на претенции само този, който няма мнение. Системата е назадничава, изглежда неприлично зле, но липсва друга, с която да я заменим. Такива са нещата в момента. Такива са днешните лидери. Такова е нивото на съзнание, до което е стигнало българското общество. Кандидатите напълно го отразяват. Гласуваш, не гласуваш, винаги ще правиш секс с политиците от пасивната страна. Не е ли по-добре веднъж на 4 години, поне, да си избираш партньора?

Призовавам всички, които четат този текст, да отидат да гласуват в неделя. За, против, срещу някого или в подкрепа на някого, няма значение! Просто гласувайте. Изразете мнение. Само сега се брои. Оправдайте милионите за печат на хартия. Платили сте си за тях! Не си стойте у дома. Ако го направите, ще ви назначат „служебен” партньор, който да ви „люби”. Ще ви го назначат хора без зъби в устата и без мозък в главата. В най-добрия случай, ще ви го назначат хора, които въобще не познавате.

После ще мрънкате и ще се оплаквате от политиката. Да мрънкаш и да се оплакваш е жалко, но да мрънкаш и да се оплакваш, без да си изразил мнение, дори когато са ти го поискали, е два пъти по-жалко.

Нямате право да мрънкате, ако не гласувате в неделя. Можете само да стискате зъби.

Гласувайте и след това ги дръжте отговорни!

Тихомир Димитров

Валутни резерви на БНБ, млн.евро

Източник: Българска народна банка

През последните два месеца (август и септември) валутните резерви на БНБ надхвърлят 13 милиарда евро, което се случва за първи път от началото на кризата през 2008 година. От края на 2008 насам валутните резерви се движат между 12 и 13 милиарда евро.

В тази връзка, кратък текст на DG ECFIN се опитва да анализира и да изведе изводи за валутните резерви в новите страни членки (виж графиката по-долу). Опитът, обаче, не е съвсем успешен. Например, Румъния се наложи да вземе спасителни заеми от МВФ още през 2008, въпреки че индикаторите й на графиката долу изглеждат добре. А при Естония ситуацията е точно обратната. 

Блогът за икономика 2011

Сигурността на компютъра не се свежда само да инсталиране на антивирусна програма. Злонамерени хакери непрестанно се опитват да откраднат пари или да всеят хаос. Нарастващият брой мобилни устройства, както и популярността на социалните мрежи им дават нови пътища за реализиране на киберпрестъпления. Мобилни устройства Разпространението на зловреден согтуер на телефони и таблети продължава да нараства. През първата половина на 2011 година, атаките са били 22 % повече от 2010 година. Това показва проучване на McAfee. Android устройствата са най-атакувани - 76% скок за нивата на зловреден софтуер през първата четвърт на годината. Android станаха мишена поради съвместимостта си с различни видове и марки приложения, както и поради големия си пазарен дял – 43% през третата четвърт на 2011година. Инфекциите на мобилните устройства ще продължат да нарастват като процент през 2012 година – особено на Android продукти – тъй като потреблението на устройствата продължава да се увеличава. Зловредният софтуер често се разпространява през електронни каталози за приложения или се представя за приложение. Неофициалните сайтове за сваляне на приложения обикновено съдържат повече зловреден софтуер от официалните. Ето защо, придържайте се към официалните сайтове за дадена марка. Дори тогава, прегледайте внимателни коментарите на потребителите и проучете преди да свалите приложението, особено когато то е нова версия. Също така, инсталирайте антивирусна програма за мобилни устройства. Колкото до другите заплахи, засягащи мобилните устройства, обърнете внимание на сигурността при сърфиране в мрежата, когато използвате безжичен интернет в ресторанти, летища и на други публични места. Инструменти като Fireship, добавка за Firefox, лесно позволяват да се наблюдава потребителската активност. Подобни приставки правят възможно всеки хакер или дори просто любопитен човек, използващ същата безжична мрежа на същото място да види вашите потребителски данни за Facebook, Twitter и други сайтове, които не използват SSL криптиране. За да предотвратите надничане, вместо да използвате приложения на мобилни устройства за достъп до ваши акаунти, влезе директно през уеб-браузъра. Уверете се, че URL на сайта започва с https, вместо с http, и ако не, опитайте се да добавите s. Още по-добре е да проверите настройките на акаунта си за да видите дали можете да включите SSL/HTTPS криптиране, функция, която сега е достъпна за Facebook и Twitter. На последно място, но не и по значени е въпросът с физическата сигурност на мобилните устройства. Не съхранявайте каквато и да е важна информация или лични документи на тях. Използвайте парола или PIN, за да няма лесен достъп до такъв тип данни. Имайте предвид, че има приложения и услуги, които ви позволяват да локализирате и заключите вашето мобилно устройство. Apple предлага безплатният Finf My iPhone, iPod Touch, както и услуга за iPad на които върви iOS 4.2 или по-нова версия. Microsoft има подобна услуга, Windows Live, за устройства с Windows 7. За Android устройства са на разположение Lookout Mobile Security или AVG Mobilation. Социалните мрежи През 2011 година социалните мрежи, предимно Facebook също страдаха от увеличаване на заплахите. Чрез заразени приложения и сайтове се хакваха акаунти и се разпространяваше зловреден софтуер и други проблеми. Като се има предвид, че Facebook има над 800 милиона потребители, може да се очаква нарастване на броя на атаките през 2012 година. Не кликвайте върху подозрителни линкове, публикувани в социалните мрежи, дори и да идват от приятел. Заразени сайтове и приложения може да постват и да изпращат съобщения без знанието на потребителя. Бъдете внимателни и не давайте пълномощно с лека ръка на каквито и да е приложения. Проверете приложенията, които вече сте одобрили и изтрийте тези, които не използвате или изглеждат съмнителни. Персонални компютри Заплахите за мобилните устройства може да са главната тенденция, но заплахи за традниционните компютри все още има. Зловредния софтуер ще се увеличи през 2012 година, затова не забравяйте редовно да обновявате антивирусната си програма. Напоследък хакерите се възползват от недостатъци в Adobe, Java и Microsoft програми, затова не пренебрегвайте актуализациите за тях . Също така, проверете дали Windows Update е включен и го нагласете на автоматично обновяване и отстраняване на бъгове. В миналото, не беше нужно Mac потребителите да се тревожат за malware. Но през тази година продукта на Apple, Mac OS X изтърпя повече инфекции, като фалшива антивирусна програма Mac Defender която предизвиква изкачащи прозорци. Може да се очакват повече атаки през следващата година, тъй като пазарният дял на Mac продължава да нараства. За да ги предотвратите, може да инсталирате комунални услуги като безплатната iAntiVirus от PCTools.

Валери Стефанов е професор по история на българската литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Имената на времето" (1988), "Разказвачът на "модерните времена" (1990), "Творбата - безкраен диалог" (1992), "Лабиринтите на смисъла" (1993), "Литературната институция" (1995), "Участта Вавилон. Лица, маски и двойници в българската литература" (2000), "Българска литература ХХ век" (2003), "Творбата - място в света" (2004), както и на романа "Изгубените магарета" (2005). Член е на редакционните колегии на редица академични сборници и издания. - Проф. Стефанов, защо група интелектуалци, обединени от издателство „Анубис”, решихте да се поклоните пред паметта на Йордан Радичков в понеделник, 24 октомври, със сборника „Летене по Радичков”? - Това е жест към паметта на големия български писател. Почит и поклон пред творенията на духа, за които твърдим, че са безсмъртни, но с лекота сме готови да ги забравим и пренебрегнем. Йордан Радичков е името на...

Когато стане дума за избор, за избори, винаги се сещам за един банален казус, без който не минава нито едно обучение по комуникативни умения. Целта му е да научи група от хора да постигат консенсус. Казусът е следният: Ние сме екип от сърдечни хирурзи, разполагаме с едно сърце за присаждане и шестима кандидати за сърцето. Ако в рамките на 20 минути не вземем с консенсус решение на кого от шестимата да присадим сърцето, и шестимата умират, а сърцето става негодно за присаждане. Кандидат номер едно за сърцето е 12-годишно ромско момче, което има заложби да стане виртуоз на цигулката. Кандидат номер две е 63-годишен професор по цигулка, преподавател на номер едно. Кандидат номер три е 16-годишна проститутка, бременна. Четвъртият е свещеник, който се грижи за болната си майка и е единственият й близък. Кандидат номер пет е болната майка на свещеника. Шестият кандидат е 35-годишна лесбийка, учен, който е на път да изобрети ваксина срещу СПИН. За тези шестима души имаме едно сърце и...

Още през 90-те години Александър е запленен от фотографията. Днес споделя, че на нея дължи много. Участвал в създаването на няколко от първите български Интернет сайтове. Един от тях е Фото Форум - най-живото място за споделяне на фотография  за българи.

От 2001 г. издава малък формат книги и книжни сувенири. Част от тях са популярни под марката “Малка книжка за..”. От миналата година е зает с работата около първия български сайт за електронни книги и списания Библио.бг. Александър казва, че  това е проект, който е отражение на новата вълна в книгите и издаването, а именно четенето и публикуването за електронни и преносими устройства.

_______________________________________________________________________________

Горичка: За какво ще ни разкажете на Миксер?

На Миксер ще разкажа моите преживявания и размисли свързани с наскоро приключилото “Живот за бургаските езера”, организирано от БДЗП. Инициатива, на която попаднах в последния момент, която остави много живи спомени в мен, и която ме кара да чувствам, че съм дал своя принос към природата на България, като едновременно с това искрено съм се забавлявал. Ще разкажа впечатленията си за организацията, за хората, които срещнах, за нещата, които научих и които по-късно споделих с моите приятели.

Горичка: Кой е най-яркият ви доброволчески спомен?

Много беше запомнящо се, когато правихме остров за гнездене на птици по средата на едно от бургаските езера. Полугол, намазан с кал, вместо слънчев крем, сред тръстиките определено се чувствах като на сафари в екзотична страна.

Горичка: Каква доброволческа инициатива би искал да видиш в България?

Веднага наум ми идва, че много ми се иска доброволческа инициатива за почистване на дюните зад някои български плажове от пластмасови бутилки и туби, както и парчета опаковки и пластмаса. Дори да е концесионен плажа обикновено зад него има дюни, които никой не почиства. Понякога изнасям боклуци от там, но е нужно специална организация. Деветдесетте години имаше такива акции по Рила и Пирин, от тогава насам те са едно много по-чисто място, а дори няма видими нови замърсявания.

Горичка: В кое доброволческо събитие не трябва да изпускаме да се включим в скоро време?

На този въпрос, по-скоро, трябва да отговорят организаторите на такива събития. Има доста инициативи през годината свързани с природата и животните, мисля, че повечето от тях си струват участието.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Миксер 3 е на 25 октомври, вторник в +ТОВА. Запазате вашето място ТУК

Шейн Робинсън, директор технологии и стратегии на Hewlett-Packard, се пенсионира на 1-ви Ноември и няма да бъде заменян, съобщи компанията днес. Робинсън работи в компанията от Силиконовата долина от 11 години и се издигна до нивото на изпълнителен вицепрезидент и член на изпълнителният съвет на HP. "На своята позиция, той беше отговорен за оформянето на корпоративната стратегия и технологичните приоритети на HP. Той насочваше мултимилиардните проучвания и разработки и водеше много от най-големите сделки за сливания и придобивания на компанията", съобщиха от HP в изказване. Също така според биографията си, "беше един от принципните архитекти на сливането на HP с Compaq Computer и водещ придобиванията на Mercury, Opsware, EDS и 3Com, както и тридесет по-малки компании от 2005-та насам." Той дойде в HP от Compaq. Новият изпълнителен директор Мег Уитман похвали неговата роля в проучването и разработката и за осигуряването "на неспирната иновация в HP". Въпреки това, тази длъжност на високо ниво се прекратява. Решенията по въпросите на стратегията и проучване и разработка ще се вземат "по-близо до бизнеса на компанията", заявиха от HP. В последно време HP имат трудности с придобиванията. След като Лео Апотекър стана изпълнителен директор, компанията купи Palm Computing за 1.2 милиарда долара, само за да убие продуктите им. Също така, решението на HP да закупи софтуерната компания Autonomy за около 10 милиарда долара в брой не бе посрещнато добре от някои инвеститори. Уитман сега преразглежда стратегическите решения взети по-рано, с оглед потенциална реформа в PC подразделението на HP.

От министерството обявиха, че ще влязат във връзка и с други социални мрежи като Twitter и LinkedIn. Facebook, Американското министерство на труда и няколко други организации си партнират, за да помогнат на безработните хора в страната да си намерят работа чрез социалните мрежи. Освен това Министерството планира да влезе във връзка и с други социални мрежи, включително Twitter и LinkedIn, заяви Хилда Л. Солис, секретар по труда, на конференция в четвъртък, която също бе предавана от офиса на Facebook в столицата Вашингтон. На конференция в четвъртък, която също бе предавана от офиса на Facebook в столицата Вашингтон Хилда Л. Солис, секретар по труда, заяви че Освен това Министерството планира да влезе във връзка и с други социални мрежи, включително Twitter и LinkedIn. На проведена в четвъртък конференция, която също бе и предавана от офиса на Facebook в столицата Вашингтон, Хилда Л. Солис, секретар по труда, заяви че освен това Министерството планира да влезе във връзка и с други социални мрежи, включително Twitter и LinkedIn. Съдружието предвижда да проведе редица инициативи, замислени да използват социалните мрежи в пазара на труда, включително и да се разработят системи, където нови обяви за работа могат да бъдат безплатно „предавани вирусно“ чрез сайта на Facebook, на нова Facebook страница – „Партньорство за обществени работни места“. Количество нови работни места, разкрити в неселскостопанските отрасли на икономиката за последния месец нарасна до 103 000 през септември, но броят на безработните хора - 14 млн., не е съществено променен през същия месец, и процентът на безработните се задържа на 9.1 %, това обяви Бюрото за трудова статистика този месец. Съдружието също планира и да разпространи образователни материали за използването на социалните мрежи от работодателите, правителствените агенции и търсещите работа. Другите агенции, които са включени в програмата са организации с нестопанска цел, включително и Националната асоциация на колежите и работодателите (National Association of Colleges and Employers (NACE)), Асоциация на директните работодатели (DirectEmployers Association (DE)) и Националната асоциация на агенциите за държавна работна сила (National Association of State Workforce Agencies (NASWA)). Попадането на страницата на Facebook може да помогне на американците да си намерят хубава работа, заяви Солис. „Ще влезем във връзка и с други лидери в арената на социалните мрежи - от Twitter до LinkedIn, та до следващото голямо голямо събитие в хоризонта на социалните медии“, допълни тя. Дори и във време на висока безработица, в момента има милиони незаети работни места в страната, каза Солис. „Хора, знаете ли, че има около 3 млн. работни места, които са там точно сега?“, попита тя. Работодателите, които използват социалните медии да наемат персонал, са се удвоили от 2008г. насам, заяви Мерилин Макес, изпълнителен директор на Националната асоциация на колежите и работодателите.

Избирателната активност през 2009 г. бе 60.20%. Толкова гласуваха. От тях, ГЕРБ спечели и формира мнозинство с 39.72%. Така, в абсолютна стойност, с гласовете на 24% от всички, с право на глас и с подкрепата на 5.6% от общия брой избиратели, гласували за Атака, ГЕРБ си осигуриха безметежно 4 годишно управление, осеяно с ежедневни медийни клоунади и откровено глупави изказвания на техния лидер...

С думи прости, 29.6% от всички българи с право на глас овластиха две политически недоразумения. Не само ги овластиха, но им дадоха правото да вкарат в партийните си каси повече от 20 милиона годишно.

Думата ми е за друго! Думата ми е за това, че вдругиден ще се проведат вероятно най-опорочените избори след тези, на 10 и 17 юни 1990.

Ще ги опорочат по няколко фрапантни начина. За пример може да бъде дадено тоталното медийно табу върху алтернативни политики, тези и мнения, наложено с пълната комерсиализация на кампанията чрез плащане за отразяване. Табу, наложено от ГЕРБ, въпреки предложенията на неправителствения сектор и извънпарламентарните партии в обществените медии да бъде забранена платената политическа реклама. Така ГЕРБ докараха кампанията до следните абсурди:

1. На гостите в студиата им се забранява да споменават имена на партии, коментирайки политическия процес, а в хода на предизборната кампания, печатните медии са стигали до цени от 25 и повече хиляди лева за едно отразяване. 
2. Вторият абсурд е, че дебат практически нямаше. Имаше набедени за фаворити и потенциални победители, имаше и такива, на които вместо добър ден им подаваха ценоразписа.

снимка: www.ataka.bg

Всяка насилствена смърт предпоставя въпроса за основанието й. Поне в държавите, които наричаме "бели", е приета тази презумпция. И в Библията я има. Както във всяко основополагащо за дадена общност писание или устно предание.

Няма човешко общество/общност без стриктна морална регулация на насилствената смърт. В известен смисъл тази регулация е основополагаща за човешкото общество. Няма общество от хора, няма хора - ако няма общоприети правила за умъртвяването им. При приматите и при социалните бозайници (вълци, зайци и пр.) и птици (гълъби и пр.) също има правила, но те са биологично инстинктивни. Не са осъзнати и институционализирани, съответно интернализирани (сиреч вътрешно приети), а са биологично инстинктивни. При човека са осмислени и вътрешно приети като нравствени презумпции ("Не убивай!"), базирани на съответните писани или неписани основни закони на обществото.

Във всяко държавоподбно образувание не може да има смъртно наказание без справедлив съд. Отделен е въпросът за критерия за справедливост и формалната му кодификация, както и за съответстващата процедура за избиране на съда. Едни са например при афганистанския съд, отсъждащ убивани с камъни; други при дълржавите от ЕС, където максималното наказание е доживотен затвор; трети в САЩ, където е узаконено държавното убийство (според техните принципи и правила - смъртна присъда) и т.н.. Но навсякъде същнастта е една - общоприета процедура на осъждане по общоприети принципи и правила.

В този смисъл убийството на Кадафи е неприемливо и е свинщина, че се приема за нормално, даже за триумф. Триумф на какво?

На идеята за убиване на човек без присъда и без справедлив процес? Най-малко на западните (самопровъзгласили се за единствените цивилизовани) държави подхожда това. И на нецивилизованите също. По конюнктурни причини последните си си мълчат. Например Саудитска Арабия или същия Афганистан, макар че са против, тъй като също имат основополагащи принципи и формални правила (да, различни от нашите - но принципи и правила).

Кадафи го убиха като животно. Не според някакви принципи и не по определени правила. Това е против обществената човешка същност. Така убиват дивите животни.

Защо е против? Защото когато е прието за нормално убийството не по закон и без съд, всеки може да бъде убит. Както става в обществата, в които се убива по този начин. В Либия ще е така. Всъщност вече е така. Срам за Запада е срамотното одобрение на това. Господ осъди и прогогони от рая първите хора за греха им, макар прикрит с листа. Така и смокиновото листо на целесъобразността не може да прикрие греха на убийството.

Убийте го като Саддам или Чаушеску - в измислен и манипулиран процес, но спазете справедливостта и правилата. А ако други го направят инак - осъдете ги. Защото в противен начин санкционирате безогледното убиийство.

Имам предвид установяването на справедливост чрез общоприети критерии по общоприета процедура. Дори в обществата, отхвърлящи юдео-християнската традиция (например в Афганистан при убиването с камъни на прелюбодейки или в Саудитска Арабия при нанасянето на даден брой удари с бич), има правила и процедура.

Другото предполага/предпоставя следващи убийства.

Тази рубрика от седмична се превръща в нещо доста по-свободно като формат, но сега определено виждам доста теми, които си струва да бъдат отбелязани. Тази седмица ще си говорим основно за Facebook, сайтове и онлайн реклама. Фокусирала съм се върху числа и изследвания, които ми изглеждат доста интересни и полезни. Да започваме!

• Продажби: най-накрая има изследване, което показва, че връзка между социалните медии и продажбите наистина има. Nielsen показват, че CTR-ът има отношение към увеличението на продажбите офлайн. Изследването е интересно и може да го свалите от сайта с бърза регистрация.
• Бъдете интересни: Kissmetrics пуснаха много добро обобщение на съвети как да направите сайта си по-интересен за посетителите. От думите до дизайна, всички точки си струват. Информацията върши работа както за корпоративния ви сайт, така и за личния ви блог.
• Автоматизация: Inside Facebook сочи към изследване, според което автоматичното публикуване на информация през клиенти като Hootsuite, Tweetdeck или Networked Blogs драстично намалява видимостта на постовете. Процентите стигат до -70%, което определено е сигнална лампа за всички SM мениджъри. Това се дължи на факта, че постовете с посочените приложения се обединяват в едно при показване в новия News Feed. По-подробен анализ показва, че Facebook има и бял списък с партньори, чиито приложения не се обобщават по този начин и тяхната видимост не намалява.
• Импресии: второ включване на Nielsen, този път с контра-интуитивното откритие, че по-голямото количество импресии не се равнява непременно на по-голям обхват на целевата аудитория. И все пак достигането до таргета ви е доста по-ефективно онлайн отколкото с телевизионна реклама.
• Insights: много добро обобщение на всичко ново в Insights на вашата Facebook страница от Inside Facebook. Списъкът си е доста притеснително обемен, но с малко помощ бързо ще се ориентирате кои параметри вършат работа за измерване на маркетинговите ви цели.
• Активност: и отново за Facebook. След промяната в дизайна на News Feed импресиите падат, но коментарите и Like-овете се увеличават. Това е добра новина за маркетолозите и показва, че промяната е за добро – поне за нас.

Още по темата:

1. Топ няколко: интересното от маркетинга №2
2. Топ няколко: интересното от маркетинга №4
3. Топ няколко: интересното от маркетинга №3

Image: Lego Bricks by bdesham on Flickr

Lego е безспорно просперираща компания, доказала се на пазара с интересни и иновативни продукти.

Както всяка компания, създаваща добавената си продуктова стойност чрез иновации, и Lego е много загрижена за нейната защита със средствата на правото на интелектуална собственост.
Буквално христоматиен е казусът на Interlego vs Tyco, положил началото на редица

правни сблъсъци

между Lego и техни конкуренти, създаващи идентични или подобни на техните продукти.

Принципно, такова корпоративно поведение не е съвсем учудващо, защото въпросните продукти, състоящи се главно от шарени пластмасови тухлички, са насочени към една от най-високо конкурентните, но по този повод и изключително интересна за всеки производител целева група – тази на децата от най-различна възраст.

В последно време усилията на датската фирма да бори имитации на своите продукти са

насочени и към домейнъри

които според нея практикуват т. нар. кибер-настаняване.

Де факто, от Lego предприемат правни стъпки едва ли не към всеки, ползващ името им (което разбира се е регистрирано като търговска марка) като съставна част от домейна си и по този начин са надминали дори Microsoft в стремежа си да защитят своя бранд.

В тази връзка вчера ми попадна поредния такъв казус, разглеждан според процедурата UDRP, като учудващото в него е невъзможността на обзетата от защитна еуфория Lego да прояви поне мъничко common sense и да отличи купувачи-клиенти от нелоялни конкуренти.

За какво става дума?

Две братчета, на 11 и 15 години, си направили уебсайта http://legoworkshop.com/, просто защото са, както те се наричат, Lego-ентусиасти. Посетителите на сайта им могат да видят пресъздадените от децата модели и съответно ръководства от снимков и видео материал, показващи процеса на сглобяване.

Съдържанието на сайта е съвсем безобидно и дори най-невежият уеб потребител на света не би предположил, че е създаден за да печели по някакъв начин на гърба на реализиращия годишен оборот от $ 2,8 милиарда датски гигант.

Така погледнато съвсем логичен е и изводът на натоварения с казуса панелист Staniforth Ricketson, а именно че децата

не са нарушили

UDRP правилата, тъй като регистрацията на домейна им не е била мотивирана или съпъстствана от съставномерната зла умисъл.

Лично аз се учудвам на (не)компетентността на IP специалистите на Lego, които излагат имиджа на компанията на сериозен риск, защото вместо да изписват вежди буквално са тръгнали да вадят очи.

И то само заради една виртуална тухла повече.

No related posts.

Днес, 20.10.2011, в Европейския парламент в Брюксел се проведе публично  изслушване на тема „Мобилност на работниците в рамките на единния европейски пазар в условия на криза – със или без румънски и български работници“, организирано от Илиана Иванова, евродепутат от Групата на ЕНП (ГЕРБ) и румънските и колеги Мариан-Жан Маринеску и Елена Бъсеску. Целта на [...]

Много често основното послание на пропагандата се обръща срещу нея като илюстрация за обратното: щом толкова искат да ни убедят в нещо и го повтарят до втръсване, значи нещо не е наред. Така беше например с лозунга за „най-справедливия строй”, от който милиони хора искаха да избягат, докато от несправедливия строй буквално никой не се [...]

Цените на енергията във всичките й разновидности непрекъснато се покачват и според прогнозите ще продължават да растат. А доходите на повечето от нас са „замръзнали” или дори по-лошо - намалени. Тази неблагоприятна комбинация превръща отоплението през зимата в голям проблем за мнозина. И поставя ребром въпроса за икономии. Според специалистите има начини да се пестят разходи за отопление, без това да е за сметка на здравето ни. Да не говорим, че тези икономии имат и екологично измерение. Ето съветите на професионалистите към онези, които тази зима ще разчитат на централно или локално парно отопление. Кардиналните решения са с най-голям ефект Съществени икономии на средства за отопление се постигат при извършване на съответни технически изменения в постройките. Мнозина вече се убедиха, че подмяната на прозорците с модерни стъклопакети, изолациите на стените, тавана и подовете променят коренно нещата. При ремонта обаче трябва да се вслушате в съветите на специалистите, а не само...

Започнах да чета „Любовта е сборна касетка” заради огромната си слабост към музиката. Не се поколебах да я купя, но това се дължи и на факта, че авторът й, Роб Шефийлд, работи в американското издание на "Rolling Stone" и често пише ревюта за албумите на любимите ми банди. Не бях сигурна какво ще открия, но тръгнах по пътеката, която Шефийлд беше осеял с десетки плейлисти, представляващи сборните касетки от различни моменти от живота му.

Истината е, че не слушах нито една от отбелязаните песни, докато четях. Страхувах се, че мога напълно да се потопя в една прекрасна любов на Роб, която завършва с изненадваща смърт. Влюбих се в главната героиня Рене и в нейния дух, но се опасявах, че ако я опозная, ще ми липсва повече накрая, когато умира за секунди пред очите на съпруга си.

„Любовта е сборна касетка” е истинска история за живота и прекрасния брак на Рене и Роб, които пеят непрестанно, докато пътуват по непознати пътища. Това е историята за любовта на двама души, които често си се представят като синт-поп дует, и които търсят музика по онзи начин, който вече ни е почти непознат. Книгата разказва за времената, когато настъпва ерата на сборните касетки, дебненето на класациите по радиoстанциите, записването на любимите парчета и моментите, в които ги споделяме с любимите хора.

Макар да акцентира на това как Роб се опитва да се справи с мисълта, че вече е вдовец, че е загубил най-важното в живота си – половината от неговия синт-поп дует, авторът и главен герой печели симпатиите с чувството си за хумор. Историята може да звучи прекалено банално (мъж, загубил жена си, се опитва да я преживее, като пише книга), но ако сте от онези музикални души, които тайно са правили сборни касетки, за да ги подарят на някого, ще я оцените. Защото музиката е онова, което може да ни върне най-близките. Единственото, което трябва да направим, е да натиснем „Play” и да затворим очи.

Прочетете и ревюто на Алекс за "Любовта е сборна касетка".

 

Продукти за 4 порции:
500г кайма
1 глава лук
щипка сол
щипка мащерка
щипка червен пипер
3- 4 домати
1 пакет спагети
2- 3с.л. зехтин
1/2ч.ч. олио за пържене
1ч.ч. готов настърган микс от сирена

Приготвяне:
Спагетите се варят в подсолена вода, според указанията на опаковката. След готовност, се отцеждат от водата. Слагат се в купа. Объркват се с 2- 3с.л. зехтин. Каймата се омесва заедно с настърган лук и подправки. В тиган се налива мазнина. От мляното месо се оформят кюфтенца колкото орех. Пържат се в горещо олио. Изваждат се с решетеста лъжица. Слагат се в купа от йенско стъкло. Доматите се измиват, почистват и стържат на ренде. Вземат се 4 квадратни чинии. Макароните се разпределят в тях, с помощта на щипки за спагети. Поливат се с пресен доматен сос. Най- отгоре се подреждат кюфтенцата. Порциите се поръсват с настърган микс от сирена.

Знаете, че пътеписите, които публикуваме тук нямат задължителна форма или стъпка. Днешният разказ няма да бъде разказ в истинския смисъл на думата. От днес започваме с личния пътешественически дневник на Мария – ще ни води в буквален смисъл през времето и пространството :) Приятно четене:  

От Балканите до Пиренеите с автобус

 

/Записки/

 

 

 

 Oбичам да пътувам и да посещавам културно – исторически забележителности както в България, така и в чужбинa. След падане на Шенгенските визи, пътуването в чужбина  стана  лесно и аз имах възможност да посетя  някои Европейски градове и да видя  забележителности,  за които преди не бях и мечтала. Това са моите впечатления за  някои от тях.                                                                                                Авторът   17 ноември 2002г.   За първи път посещавам

Троянския манастир

-  третия  по големина в България след Рилския и Бачковския. Стенописите  в  църквата  „Св. Богородица” са дело на Захари Зограф – жалко е, че са запазени добре само в предверието. Най – ценната реликва,  която се пази в манастирската църква е  чудотворната икона  на „Св. Богородица Троеручица” – копие на икона от Хилендарския манастир в Света гора. Донесена е през XVI  век от румънски монаси, които на път за Румъния спират да почиват в Троянския манастир. Четири поредни дни   мулето натоварено с иконата е отказвало да тръгне за  Румъния. Така иконата е оставена за постоянно в църквата в Троянския манастир. Това ни разказа един млад монах с хубави сини очи. Миналата година иконата е „плакала” – била e покрита с миро, което сега се продава в магазинче в двора на манастира и вярващите го купуват, за да ги пази от „уроки и магии”. Аз не си купих, но с удоволствие бих посетила манастира отново!   17 март  2003г.

„Рупите”, Роженеския  манастир и  гр. Мелник.

Това, което видях в „Рупите” ми направи тягостно впечатление. На гроба на Ванга имаше само изкуствени цветя. До църквата „Св. Петка” се строи хотел. Има къмпинг, скара – бира и др. Фасадата на църквата (изписана от Св. Русев) ми подейства потискащо.  Хареса  ми портрета на Ванга -  вътре в църквата. Затова пък Роженският манастир  ми направи чудесно  впечатление! В Мелник е ужасна скъпотия! На площада, където спират автобусите, видях  възрастни хора да просят. Излизайки от Мелник минахме  покрай „феодалното владение” на банкера Емил Кюлев. Около 500 декара заградени лозя, а  в средата на заграждението на  един хълм се издига сграда – истински “замък”.   30 май 2003г. гр.  

Охрид  (Македония)

Добре е, че всички старини, свързани с нашата средновековна история са запазени отлично: „Самуиловата крепост”, манастира „Св. Наум” и много църкви. Влязох  в спор с  македонския екскурзовод по повод  Самуил и  „общата ни  азбука”.   28 август 2003г.

Етрополският  манастир „Св. Троица”

е построен през 1156 г., по време на византийското робство. През 17^ти век  тук е открито едно от първите килийни училища. Като архитектура Етрополския манастир наподобява  Рилския, но е много по – малък. Гората около него е истински рай!   9 август  2003г.

Суковски и Погановски манастири, гр. Пирот (Сърбия)

Някога  (до 1919 г.) тези манастири  са били български. Суковският манастир не ме впечатли с нищо друго, освен с белия паун в стопанския двор (подарък от игумена на манастира „Св. Наум” в Македония). Погановският е значително по – голям и  добре поддържан. Намира се в близост до с. Поганово – родното село на баба ми,  на която съм кръстена. Никога не съм ходила там.   Манастирът е построен през 14век.  Влязохме в църквата, където сръбският свещенник ни осведоми, че  за съжаление няма  какво много да видим тъй като „българите са си прибрали по – ценните икони”. Тъжно е, че в местата където все още живеят българи се служи на  сръбски език. Обядвахме в един ресторант в близост до манастира. Прекарахме чудесно!                Пирот  не се е  променил много. Само центърът е станал  по - представителен. На пазара е много по – мръсно, отколкото на нашия. На връщане минахме покрай  с. Желюша – родното село на баща ми. Обзе ме силно вълнение – кога най – после Сърбия ще влезе в Европейския съюз, за да мога безпрепятствено да ходя там!   10 септември 2003г.

Солун, Манастирите „Великите метеори” (Гърция)

 Най – много ми хареса Солун - особено крайбрежния булевард  (още  е пред очите ми)   с  безбройните кафенета с  маси на тротоара. Манастирите „Великите метеори”  и скалите върху, които са построени са впечатляващи! Заслужава си да бъдат видяни!   13 ноември 2003г.

Истанбул (Турция)

 Имах друга представа за древния Константинопол (Цариград). Мислех, че ще видя „злато и скъпоценни камъни”. Даже нищо подобно! Кубетата на многобройните джамии дори не бяха позлатени, както тези в Македония. „Синята джамия” – единствената в света с 6 минарета -  е построена през 1616 г. и е чудесен архитектурен паметник – светъл и просторен. Побира около 5000 богомолци. Пред входа едно момче ми предложи (срещу 2 лева) дипляна с изгледи от вътрешността й. „Синята джамия” е построена по заповед на султан Ахмед и е наречена така  заради синьо – зелените плочки, с които е облицована отвътре. В близост до нея се намира църквата „Св. София”. Тя е построена през IV век по заповед на император Константин, когато християнството става официална религия в Римската империя. След завземането на Константинопол от турците е превърната в джамия. Входната такса е 10$.   Видя  ми се много висока и реших да не влизам.   14 ноември 2003г.

Дворецът „Долма Бахче сарай”

(„Запълнена градина”) е построен от султан Абдул Меджид  I по образец на двореца  „Версай” в Париж. Прекрасен архитектурен ансамбъл! Вътрешното обзавеждане (мебели и полилеи) са изработени във Франция. Видях  най – тежкия полилей в света – 5 тона, дар от британската кралица Виктория. Голяма част от картините в двореца са дело на руския художник Айвазовский, но между тях не видях шедьоври. Входната такса беше 10 милиона лири или 6 евро. Последният държавен глава обитавал двореца е Кемал Ататюрк („Баща на всички турци”). Починал е в двореца на 58 годишна възраст. „Ако той беше живял по – дълго,  днес Турция  щеше да бъде член на Европейския съюз” - ми каза  екскурзоводката - българска туркиня от Кърджалийско. Всички часовници в двореца са спрени в 9 часа 05 минути – часа на неговата смърт. В двореца се пази и часовникът подарен на султана от българския цар Фердинанд. В този дворец е гостувал и Наполеон. Сутринта на 15 ноември 2003г., приближавайки с автобус пристанището на залива „Златния рог”,  чухме гръм  наподобяващ топовен изстрел. След малко последваха още два по – слаби. Видяхме и големи кълба от дим като от пожар. По – късно разбрахме, че е имало два последователни терористични акта - пред две синагоги. Имало 24 души убити и около 300 ранени. Скоро след това се качихме на туристическо корабче и потеглихме на разходка през „Босфора”. Истанбул е единственият град в света  разположен на два континента – Европа и Азия. Европейският бряг е дълъг около 55 километра, а азиатският около 35 километра. Гледката от двете страни на „Босфора” е удивителна! Минахме покрай двореца „Долма Бахче сарай”, рзположен на европейския бряг, след това покрай лятната резиденция на султана – „Топ - Капъ”,  както  и под „Въжения мост” (построен през 1973 г.) -  наречен „Моста на самоубийците”. Видяхме единствения 7 – звезден хотел „Риц”, открит преди около 1.5 години  и „Роберт Колидж”, в който таксата за обучение е 3500$ на година. Вторият „Въжен мост”, бележи „края на Босфора” и разделя символично Мраморно от Черно море. В „Босфора” има две течения -  горно и долно. Горното е по - студено и е от Черно към Мраморно море,  долното  е по – топло и е в обратна посока.  Поради тези течения къпането и плуването в „Босфора” са  твърде опасни. Корабчето зави плавно и се отправи към пристанището покрай азиатския бряг, който видимо е по - озеленен и по – рядко населен  от европейския, с което разходката приключи. По – късно запалихме  свещ в българската църква „Св. Стефан”. Желязната църква е красива постройка в неоготически стил - жалко, че отвътре отдавна не е реставрирана. Свещите в църквата  ги продаваха  за мое голямо учудване араби. Няма ли вече българи в Истанбул? Посетихме и атракцията за българските куфарни търговци – покрития пазар „Капълъ Чарши”. Не ме впечатли особено. Тръгнахме пеша към хотел ”Vachinkton”, където бяхме отседнали ( в търговския квартал „Лале ли” – прилича много на нашия пазар - Илиянци) и малко се объркахме. Добре, че предвидливо си бях взела визитка от хотела!     19 април 2005г.

Италия.  Прословутата Венеция!

Канале „Гранде” с избелелите, зле  боядисани фасади на сградите покрай него,  ме изненада неприятно. Катедралата „Сан Марко” и  „Палата на Дожите”  на площада „Сан Марко” с многото гълъби, мимовете облечени в средновековни одежди, ( между които и българи), многобройните магазинчета с бижутерия от венецианско стъкло и чудесното кафе – общо взето  с това  запомних Венеция. Защо ли я наричат „романтичния град на влюбените?”  Заради  гондолите и „Моста на въздишките”? Може би не само.   На път за Верона преспахме в хотел „Монако”- на брега на  езерото „ Лаго ди Гарда”(Lago di Garda). Нямахме време да се разходим и да го разгледаме.   От стаята  в хотела се виждаше само загадъчният силует на средновековен замък.   20 април  2005г. Във

Верона

посетихме   „Къщата на Жулиета”  с прословутия  балкон. Дали точно тази къща е имал пред вид Шекспир, не се знае. Някой е казал, че това е  къщата и тя се превръща в туристическа атракция. В двора е поставена статуя на Жулиета, до която всички се снимат. Отсреща е стената, на която влюбените залепят  листчета с написани желания. Дано им се изпълнят и дано бъдат по – щастливи в любовта от Ромео и Жулиета!   Жалко, че Арена ди Верона беше във ремонт и не можахме да я видим отвътре.   [caption id="attachment_26876" align="aligncenter" width="540" caption="Монако"][/caption] След Верона спряхме в 

Монте Карло (Монако)

– градът на богатството и  хазарта!      Разположен е  живописно върху  тераси и хълмове като Велико Търново. За първи път видях къщи с басейни на покривите, игрища и  големи саксии с цветя и цветни храсти -  вероятно поради липсата на свободна площ. В града има много банки, които се помещават в сгради с прекрасна архитектура и много казина. Пред входа на  казината стои охрана, която не допуска лица под 18 години, независимо от това, че са с  придружител. Никакво изключение! Законът наистина се спазва! Впечатляващо е и  пристанището с многобройни  луксозни яхти. Видяхме  яхта на име „Sophia”- собственост на българин, който живее в Англия.  Браво! Българските милионери са навсякъде! Разходихме се  по  пистата на „Формула 1”, след което са  изкачихме  по множество стъпала  до  Княжевския дворец.   По време на тази разходка не знам защо не срещнахме много хора по улиците. Дали   много работят или нощем играят хазарт? [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] 20 април 2005г.

Ница (Франция)

 Както повечето средиземноморски градове и Ница не прави изключение с многобройните си  палми, къщи с чудесна архитектура и отлично поддържани  цветни градини.  По крайбрежния булевард ни спря един чернокож, който ни продложи  евтина бижутерия. Попита ни от къде сме. Когато му казахме, той възкликна: ”О! Знам България! Стоичков!”.  „Друго какво знаете за България?”-  попитахме. „Знам, че вие българите не сте расисти.” „Дали наистина не сме?” – си помислих аз. Случи ни  се и един неприятен инцидент -  една жена от групата падна и си счупи ключицата. Наложи се   да потърси медицинска помощ в болницата в  Ница. Чакала е 6 часа, докато и  направят рентгенова снимка и  й изпишат болкоуспокояващи. Такова чакане едва ли би ни се случило в „Пирогов”!   21 април 2005г. Кан  е  малко курортно градче с хубави къщи, хотел – ресторанти и магазини, предлагащи  стоки от най – известните дизайнери. Някои от нас побързаха веднага  да стъпят на червената  пътека пред  Фестивалния център и да се снимат, позирайки като  кино -  звезди.  И тук,  както в Ница и  Сан Ремо морето те пленява със своето  спокойствие и цвят на изумруд, но на плажа липсва пясък -  има само чакъл. Черноморските пясъчни ивици ги няма никъде по цялата Френска ривиера!   Минахме покрай о-в Маргарита, където е бил заточен „човекът с желязната  маска” според  романа на Дюма.   Очаквайте продължението Автор: Мария Лазарова Снимка: авторът   Още разкази общо за Европаот нашите автори – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Из Балканите (3): През Македния и Гърция към Турция
2. От Балканите към Грац и Франкфурт
3. Из Македония – църкви и манастири
4. Из Балканите (1): От Бургас до Дубровник с Форд
5. Импровизирано из Венеция и Верона
6. Загреб – границата между Балканите и Запада
7. Неделна разходка до Погановски манастир – нещо като продължение
8. Из ЮИ Азия (7): Към Малайзия на стоп и с автобус
9. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (2)
10. Из Балканите (2): От Черна гора през Албания към Струга
11. Спомените на една пътешественичка (2): От Сайгон във Виетнам до Анкор Ват в Камбоджа
12. Круиз из Средиземно море

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ Около 54 процента от българските граждани се очаква да отидат до урните тази неделя, за да подкрепят своя кандидат-президент – сочи проучване на социологическия Център за анализи и маркетинг. Като цяло се смята, че победител в президентската надпревара няма да бъде излъчен още на първи тур и със сигурност ще се стигне до балотаж. Най-сериозни шансове за постигане на голяма преднина сега в неделя, както и за спечелване на балотажа следващата седмица, има Росен Плевнелиев, кандидат на управляващата партия ГЕРБ. Следват го Ивайло Калфин от БСП и независимият кандидат Меглена Кунева, които обаче нямат шанс при балотажа заради очакваната значително по-ниска избирателна активност.

Паралелно с президентските, през тази година в България се провеждат и местни избори. Макар обикновено да се смята, че електоралната активност при избора на кметове и общински съветници е по-висока, доколкото хората зависят пряко от своите управници по места, сега проучванията сочат точно обратната нагласа – очаква се гласоподавателите в местния вот да са с около четири процента по-малко отколкото тези в президентския. 

- Пламен, какво е обяснението за парадокса с тази очаквана по-ниска активност на местния вот? 

- Не попаднах на някакво разумно обяснение от страна на социолозите, Фили, но веднага мога да посоча няколко причини, които според мен са напълно валидни. Например в България е твърде масово усещането, че централната власт има повече възможности да влияе пряко върху живота на отделния гражданин, отколкото местната. И не само, че има такива възможности, но и активно ги използва. Тази прекалено силна централизация на живота си съществува още от времето на комунизма. Но тъй като и през последните 20 години всички партии говорят много активно в полза на реалната децентрализация докато са в опозиция, а когато дойдат на власт получават пълна амнезия по темата, то усещането, че местното управление е безгласна буква и на практика е все едно кой ще бъде кмет, продължава да си съществува у гражданите. При това е до голяма степен оправдано.

Другата причина за това очакваната активност за местните избори да е по-ниска, отколкото за президентските, специално през тази година е и силното раздробяване на политическото пространство. В Пловдив например за кампанията са регистрирани 17 кандидати за кметове и 40 листи за общински съветници. Смяташ ли, Фили, че е реалистично някой редови избирател да изчете и сравни платформите на въпросните кметове, за да може да направи правилния избор. Всъщност никой не го прави и няма да го направи, защото всички са наясно, че не половината, не дори и три четвърти, а на практика сигурно цели 90 процента от тези кандидатури са напълно безсмислени, безперспективни, спуснати са от този или онзи “голям” политически играч само като мюрета – за раздвижване на пазара, така да се каже, и отклоняване на вниманието от кандидатите с по-сериозни възможности. 

- Какво имаш предвид под “голям” политически играч? 

- Ами например, Фили, имам предвид местния финансово-партиен олигарх от Българската социалистическа партия Георги Гергов, собственик на Пловдивския панаир, собственик на голяма част от Стария град – да не изброявам останалото, защото май никой не знае всичко – личен приятел с президента Първанов и лидер на областния съвет на БСП в Пловдив. Та, според мнозина наблюдатели на местния политически живот, този вездесъщ, почти алеков герой, всъщност участва в местните избори с поне три кандидатури – една явна и две, които са уж независими, но финансирани от него. Нищо чудно да има и още, такива, за чиято обвързаност сега дори не се говори, но тя ще лъсне после – по поведението им като кметове и общински съветници и по това доколко ще подкрепят бизнес-инициативите на въпросния Георги Гергов, както, впрочем, вече видяхме да се случва с някои кметове, редица общински съветници, а дори и с някои бивши министри преди тях. Та такива са “големите” местни играчи, Фили. И самото им съществуване, поведението им – както тяхното, така и на жалките купени хорица, които до един публично твърдят за себе си, че са достойни кандидат-кметове и съветници – всъщност отблъсква мнозина.

И само за да завърша отговора на предишния въпрос – третата причина за очакваната по-ниска активност на местните, в сравнение с президентските, избори е характерът на самата предизборна кампания през тази година, неизбежно свързан не само с характера и качествата на самите кандидати и техните предизборни екипи, но и с особеностите на българския политически живот напоследък. 

- Искаш да кажеш, че кампанията за местните избори очевидно също се възприема от хората в България като “скучна и хаотична”, както редица социолози и политолози вече определиха президентската кампания? 

- Толкова скучна и хаотична е, Фили, че може да се говори много за нея. И това не е парадоксално твърдение. Според мен то всъщност много точно описва наистина не само сегашната кампания, но и целия български политически живот.

Някой ще възрази, че през последните дни, с наближаване на изборната дата, нещата най-после се оцветиха малко. Например от БСП започнаха все по-упорито да твърдят, че управляващите от ГЕРБ вече са готови с фалшифицирането на изборите. Според едната версия на социалистите, някъде във Враца има струпани чували, пълни с бюлетини и фалшиви протоколи от всички избирателни комисии. С тях – в суматохата на изборната нощ – ще се подменят оригиналните протоколи, които трябва да се предадат в Централната избирателна комисия…..

Другият вариант за фалшификация според социалистите е толкова сложен, че така и не го разбрах достатъчно добре, за да го обясня на нашата публика, Фили, но при всички случаи е ясно, че той включва поставяне на тайнствени знаци по бюлетините с червен лак за нокти. Това даде повод на премиера Бойко Борисов да се пошегува, че шефовете на БСП, като лидери на една модерна партия, сигурно си правят педикюр и, един вид, са на “ти” с червения лак за нокти. 

Странно защо, обаче от тази шега социалистите не се показаха толкова засегнати, колкото от твърдението на Бойко Борисов, че червеният кандидат за вицепрезидент и тяхна икона – известният актьор Стефан Данаилов, не само не може да пише, но и като министър на културата преди време не е свършил нищо полезно за културата.  

- А така ли е наистина? 

- Не знам откъде, Фили, Бойко Борисов черпи сведенията си за писателските умения на Стефан Данаилов и какво значение има писането в случая. Подозирам също, че не точно Борисов е човекът, който трябва да се възприема като меродавен критерий за можене в писателската сфера. Иначе що се отнася до работата като министър, според мен е прав – Данаилов нищо не свърши на поста. Вероятно ако в някой филм той трябваше да изиграе български министър на културата, който реално помага на културата, щеше да го изиграе добре, но в живота не успя, защото това далеч надхвърля нивото му на компетентност. Колко повече пък го надхвърля вицепрезидентският пост, за който сега се кандидатира, можем само да гадаем.

Факт е обаче, че социалистите, в лицето на председателя Сергей Станишев, по този повод скочиха толкова гневно срещу Борисов, та ако не беше твърде голямата разлика в килограмите и в цвета на коланите по карате, човек би помислил, че първият директно ще напердаши втория. Все пак обаче Станишев не отиде по-далеч от заклинанията как се срамува, че България има премиер като Борисов. 

- Всъщност, Пламен, така Станишев влезе напълно в тона на основния предизборен клип на БСП, който е насочен пряко срещу управлението на ГЕРБ и в който кандидатът за президент Ивайло Калфин изброява редица неща, свързани с това управление, от които декларира, че се срамува….. 

- Така е, Фили, само че по повод на клипа си мисля, че по-добре ще е социалистите, ако действително могат да се срамуват от нещо, да се засрамят преди всичко от себе си. 

- Пламен, ако това не е цитат, би трябвало да обясниш основанието си за такова крайно твърдение. Впрочем, ако е цитат – също трябва да обясниш откъде е и защо го използваш….. 

- Не е цитат, Фили, а лично мнение, което за пореден път се затвърди дълбоко в мен. Тази сряда на главната улица в Пловдив случайно срещнах писателя-сатирик Калин Калинов от Асеновград. Той нагледно ми показа, че предизборният клип на БСП, в който Калфин изброява основанията си за срам от сегашното правителство и от сегашния живот в България, всъщност е откраднат от негова, на Калин Калинов, книга, публикувана преди няколко години. И този текст стои не само вътре в книгата, но присъства черно на бяло и на задната корица.

Иронията е не само в това, че текстът – или поне основната схема, ако не изцяло точният текст на клипа – е буквално откраднат от социалистите, без да платят авторски права или поне да се обадят на автора и да попитат “може ли?”. Още по-голямата ирония е, че този текст те са откраднали от книга, която в оригиналната си версия е насочена срещу самите тях, книга, в която писателят Калинов обяснява как се срамува от управлението на…..самите социалисти. 

- Пламен, но всъщност нещата, свързани с предизборната кампания, които сега разказа, донякъде посяват недоверие в мнението, че тя е била скучна. 

- Скучна си беше, Фили, какви богати на ексцентрични изявления и действия кампании сме виждали…..Това сега са само дребни проблясъци сред общия фон на монотонно и стандартно говорене, по което на моменти не можеш изобщо да различиш кой кандидат от коя партия е, какви идеи и принципи защитава, по какво неговата визия за България е по-различна от тази на колегата му, който по абсолютно същия начин мрънка и с мъка къса и дъвче оскъдните си мисли. Имаш усещането, че двамата са обучавани на едно и също място…..

Няма запомнящи се образи, няма запомнящи се послания, казаха социолозите. А най-важната според мен особеност на кампанията формулира съвсем точно политологът Евгени Дайнов, който заяви:  “Беше оказан огромен натиск да няма истински дебати, така че човек може да се чувства лишен от правото на информиран избор”. Не знам, Фили, как се чувствате вие, българските избиратели в Австралия, но аз тук наистина се усещам ефективно лишен от това си право.

П.Бормор

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

ЦРУ още го е нямало, както и цялата общност на американските специални служби, ориентирани към чужбина. Имало е само малкото като щат и правомощия Управление на стратегическите служби (от което по-късно ще се роди ЦРУ), създадено през 1942 г., с шеф Уилям Донован. През 1943 г. той привлича психоаналитика Уолтър Лангер, професор от Харвард, да направи оценка на Хитлер от психологическа и психоаналитична гледна точка, както и на начина, по който той води германския народ:

"Ние имаме нужда от реалистична оценка на ситуацията с Германия. Щом Хитлер държи всичко в ръцете си, какъв тип човек е той? Какви са амбициите му? Как го възприемат германците? С какво би искал да го свързват? Какъв е неговият произход и минало? И най-вече, искаме да знаем как се справя с това, което го изкарва от релси? Също така, трябва да знаем какво може да направи, ако нещата се обърнат срещу него."

Лангер се заема сериозно със задачата. Суровият резултат са 11 000 страници извлечения от трудове и речи на Хитлер, както и от интервюта и публикации на хора, които го познават. Те са приложени като "Източници за Хитлер" към крайния психологически профил с прогнози за бъдещото му поведение. И макар впоследствие немалко от аналитичните му обяснения са оспорвани, той се оказва удивително точен в прогнозите, според които:

Хитлер се потапя в бездните на лудостта и или ще инсценира убийството си (което ще реаълизира мита за предадения герой); или ще се затвори и ще се самоубие ефектно.

Сега психологическото профилиране на чуждестранни политически лидери, представляващи интерес за външната политика на САЩ е нормална практика в ЦРУ, но резултатите естествено са секретни. Профилът на Хитлер стана публичен 50 години след написванвето му (следователно Путиновия ние с вас няма да дочакаме ;-) Но за него - по-късно)

Човекът:


Най-интересните за широката публика части от профила (сиреч жълтите) са свързани със сексуалните проблеми на фюрера - импотентността и хомосексуализма му (латентен или реализиран).

Както и да е, предоставям за интересуващите си може би за първи път у нас пълния тест на психологическия профил на Хитлер:

A Psychological Analysis of Adolph Hitler His Life and Legend

Walter C. Langer Office of Strategic Services, Washington, D.C.

With the collaboration of-
Prof. Henry A. Murr, Harvard Psychological Clinic
Dr. Ernst Kris, New School for Social Research
Dr. Bertram D. Lawin, New York Psychoanalytic Institute

Росен Плевнелиев е запазил интересите на ГЕРБ-аджийския кмет на Бургас Димитър Николов в прословутия гешефт с обществена земя по крайбрежието край к-г „Корал”. Изводът е направен от юристи запознати с казуса на делата, които държавата води във връзка с една от най-големите далавери на българския преход – т.нар. „сделка Корал”.

Как се печелят 40 000 000 евро срещу обещания и верен кмет

Земята от 130 дка бе скандално продадена от кмета на Царево Петко Арнаудов на частната форма „Витатур инвест” АД на символичната цена от 7$/м2 само срещу обещания за бъдещи инвестиции. Арнаудов не се е съобразил с опасенията на общински съветници, че има опит земята да бъде заграбена и препродадена впоследствие. Той не е изпълнил клаузите от решение на ОС да включи в договора условия за развалянето му при неизпълнение. Договарянето е станало с дейното участие на сегашния кмет от ГЕРБ на Бургас Димитър Николов, който тогава е бил служител на собствениците на „Витатур”, в качеството си на Изп. директор на захарния завод „Победа”. За това свидетелстват Председателят на ОС Димо Иванов и общински съветници - очевидци. Николов е предлагал цинична политическа сделка на мнозинството съветници от БСП, че ако прокарат продажбата на терена през гласуване, то СДС ще подкрепя техния кмет Петко Арнаудов всячески, включително и на бъдещи избори. Това действително е станало. Николов по това време е бил и лидер на “сините” в Бургас.

 

ВАС и Община Царево – свързани во веки

Сделката е била оспорена в съда от обласния управител и обявена за незаконна от Бургаския окръжен съд, но Арнаудов и адвокатът му Евгений Мосинов обжалват във ВАС и печелят. Царево по това време става известно, че дава ОПС-та на висши магистрати, както и терен без търг за „без пари” на съдиите да си построят морска резиденция на брега, малко под Корал. В замяна всички дела на община Царево във ВАС се печелят, включително и скандалното обявяване на Природен парк Странджа извън закона, заради мафиотските незаконни строежи на юг от Царево. След серия от фиктивни препродажби на земята през подставени фирми, в крайна сметка, тя е джиросана на испанската фирма „Ибердрола имобилария”, за невероятната цена от 400 Е/м2, а печалбата на Димитър Николов и компания е над 40 000 000 евро от търгашеството. Точките от договора за инвестиции между купувача и община Царево не са спазени. Сбъдват се най-лошите прогнози на общински съветници, за една огромна измама, в която обществения интерес сериозно е пострадал, в замяна на група хора, които са се превърнали в милионери, заграбвайки публично имущество. Те са протоколирани в стенограмите на Общинските сесии. Всички жалби до Прокуратурата и предизвиканите разследвания са прекратени в Бургас. Свидетелите са заплашвани, а опитите за корумпиране на магистрати срещу бензиностанции са емблематични.

Червената книга срещу „червената мафия”

Докато общинската земя носи невероятни облаги на групата бизнесмени зад „Витатур инвест”, МОСВ изведнъж решава да заличи защитената зона „Блатно кокиче”, което вирее единствено на въпросния плаж до к-г Корал. Това е едно от най-прекрасните места по крайбрежието ни, което може да се равнява на Ривиерата, но с много по хубав и удобен плаж. За да бъде унищожено защитеното в Червената книга блатнo кокиче, „инвеститорите” вкарват багери и зариват коритото на близката рекичка, за да пресушат лонгозната гора. Въпреки жестоката природна рана, кокичето продължава да вирее. Независима експертиза, направена от най-големите експерти ботаници, начело със световния специалист н.с. I ст. Чавдар Гусев, доказа, че рядкото растение все пак е живо. Това е неоспорим знак, че е престъпление върху дюните да се излива бетон.

 

Междувременно, главният режисьор на сделката Димитър Николов, еволюира от лидер на СДС, в лидер на ГЕРБ, превръща се в любимец на Бойко Борисов и е избран за кмет от новата партия. Доказаните информации, че Николов е дългогодишен контрабандист, осъждан за нелегален трафик на сухо мляко от ОНД в България не смущават Борисов. Ефектът е точно обратният – с тъмното си минало активистът печели точки и Бойко го прави дори член на ЦК на партията си. Следствените и прокурорски дела срещу фирмата на Николов, активни към датата на встъпването му в кметски мандат, са прекратени. Той не е обикновен следствен, а политически гаулайтер на управляващите по Южното Черноморие. Неговата подкрепа за десетилетния червен кмет на Царево Петко Арнаудов /агент на ДС – Иванов/, е пословична и обусловена от общия им интерес да запазят заровена в пясъка на забравата далаверата Корал, донесла много милиони в частни джобове. От позицията на властимащ и член на монополната властова партия ГЕРБ, Николов издейства от Нона Караджова да не признава защитения статут на Корал и се старае разледванията и сигналите до институциите да останат без последствие, разкриват запознати. Първият официален сигнал подаден от журналисти до БОРКОР за крупно престъпление по служба, свързано с корупция, остана без движение и отговор.

Заповедите на един кмет – над законите на България

Трайната ангажираност на община Царево и лично на Петко Арнаудов в скандала, проличава в това, че той одобрява ПУП-ове за застрояване на дюните на Корал, без да поиска законново разрешение от държавата за това. Заради явното беззаконие, МРРБ, в лицето на Росен Плевнелиев, завежда 3 дела срещу общината, в които иска административна отмяна на дадените одобрения за ПУП-ПРЗ и бъдещо застрояване. Испанците обаче са платили космическа цена именно за определени строителни параметри и обявяването на въпросните процедури за незаконосъобразни, компрометират целия сценарий за облагодетелстване. Опасността инвеститорите да се откажат от сделката и да поискат обратно парите си, би изправила заговорниците в опасно положение да връщат милиони. Именно поради тази причина, делата заведени от МРРБ в Бургаския административен съд са решаващи. Първоначално те са били поети лично от председателя на съда Атанас Вълков, който обаче беше обвинен в измама, фалшификация и злоупотреба с власт и бе арестуван.

Ще оплеви ли Плевнелиев блатното кокиче?

Най-скандалното е, че според извадките на съдебните заседания е видно, че по жалбите на Росен Плевнелиев срещу заповедите на Кмета на Царево не се явяват държавните юристи. Противната страна обаче се представя на всяко заседание в пълен състав, като несменяемият адвокат на Арнаудов – Евгений Мосинов е подкрепян от още 5-6 адвоката на заинтересовани страни от името на частните фирми. Заради отсъствието на юристите на МРРБ, съдът приема всички техни искания без възражение. Кулминацията на тенденциозната незаинтересованост на Росен Плевнелиев от спечелване на делата в полза на публичния интерес и закона стига дотам, че МРРБ „пропуска” да внесе процесуална такса за едно оспорване в хода на делото. Съдът предупреждава в продължение на 2 месеца МРРБ и Плевнелиев, като жалбодател, че невнасянето на нищожната такса, ще доведе до прекратяване на цялото дело. Очевидно нарочно, въпросната такса за обнародване в ДВ не е внесена и  съдът оставя без разглеждане две от общо 3-те жалби на Плевнелиев.  Образуваните по тях дела са прекратени в две последователни Определения от края на август 2011 г. Тук е нужно да се подчертае, че става въпрос за... 20 лв. такса за обнародване! Срещу въпросните невнесени по дело – 20 лв. стои залогът на над 40 000 000 евро пари, получени при продажбата на 130 дка обществен терен на първа линия върху дюните на приказния плаж Корал.

Действията на Плевнелиев силно и пряко обслужват интересите на бургаския ГЕРБ лидер и кмет Димитър Николов. Заведените от държавата дела срещу 3-те разрешителни заповеди на Петко Арнаудов в полза на „Ибердрола”, са единствената засега останала пречка пред влизането на булдозерите в девствената природа до Лозенец и превръщането на райското място в поредното бетонно гето по нашето море. Ето как уж от безхаберие, уж от разселяност, уж от некомпетентност, или престъпна незаинтересованост, тези пречки една по една падат. За сега е останало действащо все още последното от 3-те дела заведени от МРРБ, защото там нужните 20 лв. такса все пак са внесени. По мнението на специалисти, то се води фиктивно и е оставено проформа, за да не избухне изведнъж бомбата от огромния скандал с разкритието, че изкуствено и нарочно МРРБ, в лицето на Плевнелиев, проиграват държавния и общонационален интерес, в името на свои парийни съратници от ГЕРБ. Едва ли е случайно, че кандидатът за президент и бивш министър на МРРБ откри предизборната си кампания именно в Бургас, под домакинството на Димитър Николов.

Лъч надежда?

Активните действия на природозащитниците и разследващите журналисти все пак започнаха да дават резултати. След като прокурорската проверка на два пъти беше прекратявана от бургаски прокурори, на 17 октомври т.г. Върховна касационна прокуратура излезе с решение, което отменя предишните постановления на Окръжна и Апелативна прокуратура - Бургас и връща преписката с указания да бъдат проучени по същество корупционните зависимости на сделката за "Корал". Това обаче отново трябва да бъде извършено в Апелативна прокуратура - Бургас. Вносителите на сигнала настояваха проверката да бъде поета от Софийска градска прокуратура, за да се избегне натиска от облажилите се бургаски бизнесмени и бургаския кмет.

Случаят "Корал" демонстрира като по учебник язвите на българския преход: политическа корупция без партиен цвят, подкупна и зависима съдебна система, разграбване и унищожаване на безценен природен ресурс в името на бързи печалби. Ето защо не е случайно, че "Корал" вече е на радара и на авторитетни международни медии. Всички действия на българските институции по това разследване ще бъдат обобщени и изпратени на компетентните европейски институции.

Вчера 16 души бяха приети в болница след тежка катастрофа в центъра на София. Въпреки това няколко часа след инцидента ГЕРБ и БСП закриха своите предизборни кампании в София с концерти. В момент, в който лекари се бореха за живота на жен...

  Винаги, като дойдат избори, приятели и познати ми звънят, за да сверяваме часовника.