С малко усилие ( защото е видно за всеки), но с доста кураж може да се опише кратко и ясно как двамата побратими във властта, уж скарани, си делят баницата и крият в нея „късметите”, които после театрално вадят пред публиката с благодарности и поклони към търпеливия народ от любители на лъжата под формата на [...]

Image: Feedly Fluid Icon by sxtxixtxcxh
on Flickr

 

Днес настъпи предизвстената смърт на Google Reader която Комитата е анализирал доста емоционално.

Защо предизвестената ли?

Ами съвсем наскоро бях попаднал на един постинг точно по темата, който дори бях споделил в RSS четеца на Google и колкото и много да ми се щеше да линкна към него – не успях да го намеря в чист вид след идиотския facelift…

Както и да е, четенето и споделянето трябва да продължат, и както изглежда отчайващо се нуждаеме от

добри алтернативи.

В присъщия си маниер Комитата вече сподели опита си с временен workaround, но аз нещо не го рефлектирам на 100%…

Може би вече се питате кой е моят алтернативен избор?

Трара, лейдис енд джентълмен, горд съм да ви представя Firefox разширението

Feedly

Да, Feedly могат да ползват всички, които браузват интернет с помощта на Огнената Лисана.

Не мога да кажа, че е ultima ratio но е определено по-добре от новия дизайн на Гугълския четец.

Та, кои са му

предимствата

пред преродения в грях ветеран на RSS емисиите?

1. Споделянето, в това число и в Google Reader, върви безпроблемно.
2. Структурата в известен смисъл напомня на онази от стария Гугълски четец.

За трето обаче ще трябва още да го потествам, че в момента нещо не ми текнува…

Където предимства, там разбира се и

недостатъци -

за сега наистина лошо впечатление ми прави невъзможността бързо да стигна до спеделеното от онези, които следвам. За целта минавам през “organize contents” и някъде долу ги виждам обединени под надпис “Buzz”.

Тегавичко, признавам, но все пак по-добре от новия Google Reader, където все още дори не съм открил този приятен в миналото feature…

Summa summarum алтернативи има, а и в така създалата се ситуация само може да очакваме раздвижване в тази пазарна ниша. На няколко места се споменаваше favit, та ще взема утре-други ден да му хвърля едно око.

Related posts:

1. Google PageRank от 0 на 3 за по-малко от месец

В един от сутрешните блокове вчера министър-председателят и лидер на партия ГЕРБ Бойко Борисов разви тезата, че БСП е спечелила в градове, където президентът Първанов е представял своите мемоари. Дълбокото прозрение му хрумнало като погледнал картата на вота в столичен ежедневник. До тази карта обаче маршрутите на Първанов ги няма, така че явно Борисов ги знае наизуст. И сигурно е така, защото специално в Перник всяко появяване на Първанов беше съпроводено и от визита на премиера. Това за местните журналисти никак не е трудно да прозрат, защото се чудеха как да съчетаят отразяването на знаменателните събития едновременно. Без да се дават за пример всички висшочайши посещения в района, достатъчно е само това, че изведнъж и изненадващо Борисов реши навръх рождения си ден да мине през Дивотинския манастир. В същия ден и почти по същото време Георги Първанов, заедно с майка си баба Марийка, беше на курбан над родното си село Косача за Свети Дух.

Съвсем предизборно в Перник Първанов се появи няколко пъти. Първо си представи мемоарите, после дойде за лични срещи, маскирани с хоро на крепостния хълм с участниците в експедицията „Кракра”, на които каза, че е по-добре да са бригадири. При третото си идване доведе дипломати да ритат топка в родния му град и заедно със своята съпруга и техните половинки се разходи по крепостния хълм. Накрая, малко преди изборите, заедно с цялата си свита се качи до обновената хижа „Джамен”. Резултатът от това посещение беше снимка с кандидате за кметове от БСП на Ковачевци и Перник и евентуалното настаняване на вълчицата Зорница в родната му планина Рудина.

Всеки път, когато Борисов идваше в Пернишко, а и по други краища в страната, за да реже трикольорни лентички, той се биеше в гърдите колко много е направено за Перник. Магистралата „Люлин”е завършена, но с 80 млн. лева повече от планираното. В Калкас имат канализация, но нямат водопровод. Към Брезник е ремонтирано шосето, но само част от него. В Перник по волята на настоящите управляващи се откри университет - как и защо Бойко Борисов наложи волята си това да стане е публична тайна. Ремонтирана е опожарената театрална зала, с пари от държавния бюджет, събрани от данъците на всички българи, по договор от 2005 г. и т.н.

Е, кой от двамата е надвил за изборите в Перник, остава да реши избирателят, който си има свои съображения още от времето на Тато - да гласува все "против", а не "за".

Според резултатите от последните статистики за потреблението на мобилни уеб браузъри, доминиращата платформа в тази сфера принадлежи на Apple. Мобилната версия на Safar е станала по-популярна от предходния месец, като потреблението е нараснало от 55,6 процента през септември до 62,2 процента през миналия месец, сподели Electronista. Мобилния браузър на Google за същия период отчита резултат от 18,7%, докато потреблението на Opera Mini е спаднало с 5% от регистрираните през септември 18,9. Всъщност, Opera Mini е преработена версия на настолния браузър, като сега, Opera възнамеряват да преставят нов, специализиран браузър за употреба върху преносими устройства. Той ще може да преминава в режим Opera Mini, когато връзката отслабне. Според очакванията, участието на Symbian e спаднало наполовина до 2,6 процента през октомври, а потреблението на BlackBerry е намаляло с 0,3% от 2,7 на сто, които бяха отчетени през септември. За разлика от мобилните браузъри, в сферата на настолните не се забелязват особено големи разлики в резултатите от двата есенни месеца. Тук Internet Explorer остава на първо място със своите 52,6%, придвижвайки се с 2% напред от резултатите през деветия месец. Mozilla Firefox заема втората позиция с 22,5 процентов дял, а на трето място остава Google Chrome, чието потребление е спаднало от 17,6 % през септември до процент и половина по-малко през октомври.

Директорът на затвора извикал при себе си палача и му направил строга забележка да не се отнася толкова грубо с осъдените на смърт. Вярно, че хората са обречени, но все пак до последния момент и те имат право на човешко отношение, обобщил той. На следващия ден водят един осъден на смърт. Посрещнал го палачът пред бесилката, протегнал ръка, погалил го под брадичката и се ухилил: - Гъди, гъди, гъди! Кого ще бесим днес, а? Усмихни се, България! Учени от БАН вчера сами си окачиха въжето на шията, за да покажат на какво ги обрича бюджетът за следващата година. Въпреки изчисленията на просветния министър, че на всеки учен от академията се пада по човек и половина обслужващ персонал, така и не се намери кой да даде малко човешко отношение на протестиращите в тежкия момент.

Реми Гайяр е френски хуморист, от онези шегаджии, които наричаме Простак и Олигофрен (с главни „П“ и „О“ и много възхищение в очите), докато гледаме и се чудим „тоя наистина ли го направи“. Именно с това е известен и Реми – уникално смели прояви на обществени места и скечове тип „скрита камера“. Далеч не твърдя, че всички те ми харесват, но някои са просто уникални и ако не от скука, то поне от обща култура трябва да ги видите…

Първият клип на Реми е опитът му да се изкъпе на обществена автомивка още през далечната 1999 г., в родния му град Монпелие:

През 2001 г. създава сайта nimportequi.com, в който можете да намерите всички негови клипчета и дори да си купите тениска с девиза му:

C’est en faisant n’importe quoi qu’on devient n’importe qui
(„Ако не правиш нищо смислено, няма да станеш нищо смислено!“)

Ето и друг пример за първите му простотии:

Нещата постепенно стават по-неудържими и дори поизлизат от добрия тон в този стар хитов клип, посветен на Роки:

Както се досещате, такъв човек гладен няма да остане… В буквалния смисъл:

Изглежда ви престъпно? Вижте това:

Стига и по-далече:

Всъщност Реми никога не се е притеснявал от полицията. Ето един пример, за който мога да ви кажа три неща:
1. Реми тук е по-безобиден, отколкото в останалите негови клипчета с полицията (официално арестуван е поне три пъти).
2. Признайте си, виждали сте паркирали неправилно полицаи и винаги ви се е искало да го направите и вие.
3. Полицаите навсякъде по света явно ходят по един и същ начин. Дали ги обучават специално?

Реми е цар на промъкването, особено по време на спортни събития, например този тенис-мач (тенисистите са много по-свестни от голф играчите, както ще видите по-нататък):

Най-голямото му постижение (с което и става толкова известен) е на финала на Френската купа, когато ФК Лориан печели финалния мач. Облечен с фланелка на Лориан, Реми се промъква сред публиката, здрависва се с президента Жак Ширак, прави почетна обиколка с отбора и дори раздава автографи. Вижте сами:

Прави го и на конкурса „Мистър Вселена“ (в който и без това има нещо гнило, защото винаги го печелят представители от Земята):

Реми много обича да използва маскарадни костюми, а понякога и помощта на приятелите си. Ето една асансьорна компилация, която показва това:

Понякога е наистина дразнещ:

Понякога – направо отвратителен:

Понякога – просто луд:

А понякога – той самият си го отнася:

Избрахме още няколко любими ни клипа, а останалите може да си ги видите на официалния му сайт. Започваме с пародия на Тур дьо Франс – с помощта на приятелите си, Реми организира нещата така, че обикновени велосипедисти да попаднат под лаврите на шампиони по колоездене:

Сега си представете, че както си вървите из Монпелие, изведнъж се появява Папата:

Може би най-масовият флаш-моб – Реми организира хиляди фенове да дойдат на мача на два аматьорски отбора. Естествено, никой не е очаквал толкова многобройна публика:

Специално за любителите на старите електронни игри – Pac Man:

Специално за любителите на новите електронни игри – Super Mario Kart:

Сега си представете друго – доставяте пица. Но не на кого да е!

Не знаем откъде Реми се е сдобил с болид, но клипчето е уникално…

И едно погребение (любимото клипче на Биляна):

Ето и нещо космическо:

Между другото – изгледахте всичко това благодарение на Реми поради две причини:
1. Той е причината тези клипчета да съществуват.
2. Благоволи да не се прави на жираф пред очите ви:

От нас толкова. За финал – бъдете различни, бъдете луди, бъдете смели… Може пък и да ви се усмихне щастието:

Подобни публикации

• 05.02.2011 -- Search Terms V (9)
• 05.07.2011 -- Класът на Владислав Виолинов (3)
• 14.06.2008 -- Whose Line Is It Anyway (2)
• 17.09.2011 -- Search Terms VI (1)
• 13.04.2011 -- Шампионска лига в Североизточна България (и не само) (3)
• 24.10.2010 -- WC публикация (10)
• 26.06.2006 -- Футболни коментари 2006 (4)
• 21.04.2006 -- Как се приготвят яйца за Великден (2)
• 11.10.2011 -- Шефове гадняри (2)
• 22.08.2011 -- „Гласът на България“ е леко прегракнал и с дъх на цигарен дим (5)
• 08.06.2011 -- In the Drive-Thru (1)
• 12.05.2011 -- Три от най-забавните инструктажи за безопасност преди полет (3)
• 06.07.2010 -- Кой ще стане шампион? Графики, октоподи и анкети… (5)
• 26.06.2010 -- Коментаторски бисери от световното по футбол ’2010 – Групова фаза (3)
• 22.06.2010 -- Световното по футбол: временно класиране (3)
• 16.06.2010 -- Фланелките на Сърбия (и не само) (11)
• 14.01.2010 -- FML – Да си таковам живота! (4)
• 09.01.2010 -- Триизмерен портрет от паспортна снимка (3)
• 17.10.2009 -- Из „Календар“ по Nova TV (1)
• 14.10.2009 -- Преносима църква?! (4)

Google представи новата визия на своята услуга за електронна поща, която освен това ще достави и няколко допълнителни функции. От сега нататък Gmail ще разполага с по-добри възможности за търсене, по-изчистен вид за лесна навигация и употреба, както и няколтко функции за персонализиране на дизайна според вашите лични предпочитания, предаде TheNextWeb. Както при останалите си продукти, така и тук Google залагат на същия минимализъм, според който са подредени елементите в уеб страницата. Сега, обаче ще имате възможност да създадете собствена тема или да използвате допълнителните примери, представени с помощта на iStockphoto. На разположение са и специализирани HD теми за употреба на услугата върху монитори с висока резолюция. Новия дизайн е създаден така, че да се наглася автоматично според размера на дисплея, но въпреки това Google са осигурили няколко различни режима на разпределение- Comfortable, Cozy и Compact. Така, всеки може сам да избере какво количество информация да бъде представено на ширината на страницата. Обновлението на Gmail ще направи навигацията и търсенето в сайта по-лесно. Панелът за чат може да бъде минимизиран или увеличен, а панелът за търсене представя резултатите директно, вместо да ви препраща в друга страница. Тези промени все още не са достъпни за всички потребители, но до седмица всички би следвало да получат обновлението.

Някои от причините, поради които Microsoft отказаха да представят свой таблет през пролетта на 2010г. излязоха наяве, след като източници от компанията проговориха след година мълчание. Оказа се, че очакваният на пазара таблет Courier не е бил представен поради нежеланието на Бил Гейтс, сподели Tech Radar. Още преди Courier, Microsoft са обмисляли вариант за нов продукт в търговската мрежа от ранга на таблетите, които обаче все още не са били достатъчно популярни сред потребителите. Всички предложени модели от дизайнерите са били отхвърлени, преди появата на таблета с два дисплея Courier през 2010г. След като Бил Гейтс разбрал за новия проект от Стив Балмър, обаче, забранил той да се предлага на пазара, поради неясното му бъдеще и силната роля, която Microsoft има в софтуерния бранш. Гейтс не вярвал, че компанията би имала успех на пазара на таблети с предложеното устройство. Освен това, според него Courier е бил насочен към креативните потребители или би бил подходящ само за забавление, а тези функции не се вписват с едни от най-печелившите продукти на Microsoft, като Outlook например. Поради тази причина, Гейтс не искал и да чуе повече за таблети, като състоянието му граничело с алергия, споделят източници от компанията, работещи по проекта Courier. Освен този модел, в процес на разработка в същото време е бил и друг таблет с модифицирана операционна система Windows. Проблемът при него е била неговата цена и невъзможността за разработка на този етап. Вероятно с настоящите технологии, тази концепция би била реализируема.

В нощта на коментарите след първия тур на изборите на 23 октомври чух в студиото на Нова телевизия доста категорични заключения по отношение ролята на ексцентричната роля на кандидата за президент Витков. Бил на практика беквокал на БСП! Така някои участници в коментарното студио, сред които бях и аз, коментираха отказа на фронтмена на групата [...]

Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 година в София. Завършил е право в Софийския университет „Климент Охридски“ и работи като адвокат. През 1997 година е избран за народен представител от Съюза на демократичните сили (СДС) в 38-ото Народно събрание. От 1999 до 2001 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов. - Г-н Йорданов, по ваша преценка как излиза от тези избори СДС и приемате ли това, че някои наблюдатели символично погребаха дясното? - Мисля, че е твърде рано да говорим за погребения. Естествено, че управляващите имат интерес да погребат старите десни партии. За да могат успешно да представят политическото противопоставяне в България като двуполюсно. Струва ми се обаче, че това няма да им се удаде. Бих припомнил, че и НДСВ искаха да погребват старото дясно. Но погледнете сега къде се намира царското движение и къде сме ние. Действително резултатите от президентския вот са много лоши. Но за това има твърде много причини и не мисля, че те...

Китаристът Пит Тауншенд, от групата The Who, призова технологичния гигант Apple да използва своята услуга iTunes, за да помага на новите изпълнители и групи вместо да им „източва” кръвта като „дигитален вампир”. Според музиканта творците са пред дилемата да оставят музиката им да бъде крадена и слушана или да станат жертва на игнориране от страна на публиката, заради Apple, предаде BBC. Китаристът на The Who се е изказал и срещу споделянето на файлове с неуредени авторски права по интернет. Според него световната мрежа е унищожила авторското право във вида, в който то ни беше познато преди. „Думата „споделяне” означава да дадеш нещо, което си заслужил, направил или купил”, смята китаристът. Тауншенд е заявил, че звукозаписните студия и издателите на музика предлагат на изпълнителите множество услуги, заради които получават комисионна. При iTunes обаче, музикантите не получават нищо подобно, но в замяна на това услугата прибира огромна комисионна, която е незаслужена. Apple трябва да наеме поне 20 търсачи на таланти, които да помогнат за възраждането на умиращия музикален бизнес. Китаристът смята, че новите изпълнители трябва да получават напътствия, а най-добрите от тях и финансова и маркетингова подкрепа. В момента през iTunes минават 75% от всички легални тегления на музика. Говорителите на Apple са отказали да коментират думите на Пит Тауншенд.

Според резултатите от няколко инженерни експеримента в университета в Торонто, учените в учебното заведение са открили най- ефективния метод за разработка на дисплеи с органични свето излъчващи диоди. Вместо стандартните материали, в новия процес се използва пластмаса, сподели UberGizmo. Това означава, че производителите ще получат алтернативен метод за разработка на OLED дисплеи, като стъклото може да бъде заменено с много по-пластичен материал. По този начин, в бъдеще, OLED дисплеите ще бъдат по-лесни и по-евтини за производство, понеже ще разчитат на материали, които не са толкова скъпи за поддръжка и обработка. В момента, по-голямата част от производителите използват стъкла, покрити с филм от тежки метали, който спомага за по-голямата енергоефективност и по-високата яркост на дисплея. Тези материали обаче са изключително скъпи, освен това са тежки, чупливи и не са безопасни за работа. Учените в Торонто използват нов метод, в който се включва тънък слой танталов оксид с дебелина между 50 и 100 нанометра. Той представлява филмов материал с оптически способности, който подобрява качеството на дисплея. Когато се приложи върху пластичен полимер, той се свързва с него и образува нов OLED панел, който може да се използва самостоятелно без нуждата от стъкло или друти материали. Разбира се, откритието е все още в процес на разработка и ще отнеме известно време, преди да излезе от лабораторията и да бъде приложен в масовото производство.

От нашата поща, с малко закъснение и огромна благодарност:)

Здравейте и честит празник наши творчески будители! Изпращаме Ви снимки на совите които нашият син – Милен/ 7г./ измайстори. Поводът да ги направи беше Денят на народните будители, тъй като Совата е символ на мъдростта, знанието и ерудицията. Смята се, че присъствието на Сова усилва така наречения “късмет в ученето”  :)

Пожелаваме Ви, усмихнат, позитивен и емоционален творчески ден!!!

сем. Николови Велико Търново

През тази седмица завършва симулирана мисия до Марс, при която шестима „астронавти” прекараха година и половина в изолация от останалия свят. Експериментът Марс 500 беше проведен от руския Институт за биомедицински проблеми, който е базиран в Москва, предаде Space.com. Шестимата участници в експеримента са предложили услугите си доброволно и ще се „върнат” на Земята съвсем скоро. Люкът на космическата капсула, която всъщност е изолирано помещение, намиращо се в института, ще се отвори на 4 ноември за първи път от юни 2010 година, когато екипажът е влязъл вътре. Симулацията е на пътуване до Червената планета и обратно, което продължава 520 дни. Експериментът беше организиран от руския институт и Европейската космическа агенция. Стойността му е 15 милиона долара, а целта на учените е да се разбере с какви предизвикателства ще се сблъскат астронавтите, които ще бъдат затворени за безпрецедентно дълъг период от време в толкова тясно пространство. Без провеждането на пълнометражна симулация няма как да се предвидят всички евентуални проблеми от физически и психологически характер, с които биха могли да се сблъскат истинските пътешественици до Марс. До момента не е бил провеждан експеримент с подобни мащаби от такъв характер. Симулацията е била максимално реална, като само явления като липсата на гравитация и космическата радиация са били невъзможни за пресъздаване. Учените са научили много от експеримента и резултатите са надминали очакванията им. Най-важно е било да се разбере кои части от мисията са най-трудни, за да може когато хората наистина полетят към Марс да са подготвени предварително, а непредвидените кризи да се намалят до минимум.

Интернет Маркетинг с нулев бюджет, Eventex, Social Me Workshop 6 и Direct Marketing с Анди Оуен си струва да се посетят!

И през този месец събитията в сферата на дигиталния маркетинг и уеб бизнеса продължават . Безспорно акцентът през октомври беше Webit – най-голямата проява за този бранш, не само за България, но и за цяла Източна Европа. Определено  третото издание на Webit бе най-силното досега – като мащаби и организация и като лектори и участници, като разнообразие и баланс в темите  – за което Пламен Русев и целия му екип заслужават адмирации. Въпреки, че нямаше знаменитости от ранга на Ранд Фишкин  (който бе гост на Webit миналата година), повечето от лекциите, семинарите и дискусиите на различните сцени и панели през двата дни бяха полезни и вдъхновяващи.
От тези които успях да посетя, най-силно впечатление ми направиха презентациите на Марвин Лиао от Yahoo,  на Мат Морисън от Starcom Mediavest, на Ръс Лидстоун от Euro RSCG London, на Марк Бресел от Microsoft Advertising и разбира се, на Джилйън Мюсиг от SEOMoz .

Но имаше и една допълнителна много приятна изненада в забавната част от програмата на Webit – участието в партито на небезизвестния Shpigler the Shark.  С него и с група приятели продължихме купона из софийските клубове до ранните часове на следващия ден и си прекарахме страхотно. Между другото Shpigler, чието истинско име е Лиор Рац се оказа много приятна личност и земен човек. Встрани от изявите му като шоумен, в момента ръководи видео студио, занимаващо се с продукция на branded comedy content, от време на време участва като актьор във филми и ТВ сериали, в миналото си се е занимавал с реклама и комуникации, дори за известно време е бил криейтив директор на BBDO Израел. ..Въобще много хубав и вълнуващ спомен – и от Shpigler, и от Webit.

Сега за предстоящото :

Колегите от Web and Events  ви канят на две техни събития – Интернет Маркетинг с нулев бюджет и Eventex.

Интернет Маркетинг с нулев бюджет

се провежда за втора поредна година, като темите са свързани с най-актуалните тенденции в сферата на Маркетинг в социалните медии, Имейл маркетинг, Оптимизиране на уебсайт, Управление на онлайн репутация, Корпоративно блогване, Вирусен маркетинг, при това съобразени с приложението им в българските пазарни условия.
Сред лекторите са доказани професионалисти като Борил Богоев – създател на първия пълен, практически, интензивен, онлайн курс в България -  “Летящ старт в Интернет маркетинга”, Иво Илиев – абсолютен експерт в сферата на Фейсбук маркетинга, главен организатор на “Класация на българските facebook страници” , Станислав Димитров от Hop Online – лично за мен в Топ 3 на SEO специалистите в България, Крис Георгиев – една най-предприемчивите личности в уеб бизнеса у нас, основател на успешния Start up  Stock podium, Бисер Вълов – блогър, специалист по дигитален маркетинг и интернет комуникациии, управляващ APRA Digital България.

А ето как може да спечелите Amazon Kindle и безплатна покана за семинара.

Интернет Маркетинг с нулев бюджет ще се проведе на 1-2 декември в Интер Експо Център, София.
За регистрация тук

Еventex Seminar 

също е традиционно събитие, посветено изцяло на организацията на специални събития и ивент мениджмънта. То е има повече ПР насоченост и ще даде ценни практически съвети и знания по темата. Опит ще споделят шефа на All Channels Communication Group Александър Дурчев, Александър Ковачев от Red Devil Catering, Симона Харизанова от Web and Events, Ален Попович от Social Me, Тим Губел – участник в организацията на събития като Sofia Dance Week, Sofia Architecture Week,  Sofia Design Week,  Mellow Music Festival и др.

Eventex ще се състои на 16-17 ноември в Хотел Експо, София.
За регистрация тук
И за Eventex имате шанс до 6 ноември да спечелите безплатен пропуск.

Direct Marketing Seminar с Анди Оуен

Всички, които се занимават с директен маркетинг в различните му аспекти – маркетинг и бранд мениджъри, онлайн маркетинг специалисти, копирайтъри и управители на малки и средни фирми трябва задължително да присъстват. Анди Оуен е едно от най-влиятелните имена в света на директния маркетинг днес.
Неговата международна консултантска фирма за директен маркетинг Andy Owen & Associates има офиси в Дубай, Букурещ и Москва и работи практически по целия свят.

Семинарът на Анди Оуен,  организиран от Интерконтакт България ,  ще се проведе на 30 ноември, в залата на Интерпред, София.

За регистрация тук

Social Me Workshop #6

Колегите от Social Me продължават с поредицата обучителни семинари. И този път акцентите ще са върху последните промени във Facebook, както и към най-важното за Google +, Twitter, LinkedIn и най-добрите практики за реклама и маркетинг в социалните медии. Основните лектори са Ален Попович, Иво Илиев, Евгени Йорданов и Бисер Вълов, които имат и сериозен практически опит в прилагането в реалноте пазарни условия на тези маркетингови стратегии, и то на българска почва.

Събитието отново е в Интерпред, София, на 18 ноември.

За подробности и регистрация в Social Me Workshop тук

След Webit, интересните маркетинг форуми и уеб събития продължават is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

"Демокрацията гарантира единствено това, че избирателите няма да получат управници, по-добри от тях."

Антоний Тодоров - Каква демокрация създава политическата култура на поданика в "Дневник"

На 24 юли, тематичната група за Пряка демокрация на Площад Синтагма получи задача от Отворената Асамблея на Площада, да състави документ за „Принципите и Тезите на Пряката демокрация”. Този документ бе представен пред Отворената Асамблея на Площад Синтагма на 3 септември. Тематичната група за Пряка демокрация от Площад Синтагма, желаейки да допринесе към диалога за …

Continue reading »

От първия ден на следващата година големите потребители на Google Maps ще трябва да плащат, за да използват услугата. Става въпрос за сайтовете в интернет, които вграждат съдържание от Google Maps с помощта на програмно-приложния интерфейс на системата, информира BBC. Външните сайтове, в които има вграден код от картографската услуга, който се зарежда повече от 25 хиляди пъти на ден, ще трябва да плащат ако надвишат ограничението. Цената ще бъде 4 щатски долара за всеки 1 000 импресии над лимита. От Google са изчислили, че само 0.35% от потребителите на програмно-приложния интерфейс на Maps ще бъдат засегнати от ограничението и ще трябва да плащат. Услугата се ползва основно от туристически агенции, които вграждат карти, за да покажат на клиентите си какви са маршрутите на екскурзиите. Мерките се въвеждат, защото поддръжката на услугата изисква правенето на все по-големи разходи, а определени сайтове злоупотребяват с нея като я използват прекалено интензивно. Платеният вариант ще прекъсне злоупотребите и ще позволи на сайтовете, които ползват Google Maps в нормални мащаби да получат по-качествени услуги. „Наясно сме, че въвеждането на тези лимити може да не се хареса на някого. Въпреки това, с оглед на продължаващия растеж в популярността на Maps API, ние трябва да се погрижим за развитието на услугата в дългосрочен план, дори когато интерфейсът се използва много интензивно.”, е заявил Тор Мичъл, който е продуктов мениджър на програмно-приложния интерфейс на Google Maps.

Популярната Linux дистрибуция Ubuntu ще разшири влиянието си във високотехнологичния свят чрез експанзия в сферата на смартфоните, телевизорите и таблетите. Това стана ясно по време на конференцията Ubuntu Developer Summit, която стартира вчера, предаде Mashable. Разработката на операционната система Ubuntu се финансира от компанията Canonical, която е създадена и се управлява от Марк Шатълуърт. През първия ден от конференцията той е заявил, че сега е най-подходящият момент дистрибуцията да бъде насочена към допълнителни устройства. Амбициите на Шатълуърт са до април 2014 година на пазара да излязат таблети, телефони и телевизионни приемници, задвижвани от Ubuntu. Няма как да не се признае, че плановете са доста амбициозни. Идеята е с помощта на Ubuntu да се създаде взаимосвързана верига от устройства, които са налични в автомобилите, кухните и навсякъде другаде, и комуникират помежду си гладко и без засечки. Важно е да се отбележи, че това не е първият път, когато Шатълуърт прогнозира голям възход за Ubuntu. Още през 2008 година той заяви, че Linux дистрибуцията, която поддържа компанията му може да измести по популярност операционната система на Apple за две години. Това обаче не се случи. На мобилната сцена борбата няма да е по-лесна, отколкото на настолната. Android си извоюва стабилни позиции и трудно може да бъде изместен. Ubuntu вече поддържа устройства с ARM процесори и сензорни екрани, но това не е достатъчно само по себе си, за да превърне системата в конкуренция на лидерите.

Около еуфорията в изборната нощ май никой не забеляза, че новоизбраният ни президент Росен Плевнелиев е сам. До него беше неговото вице Маргарита Попова и, разбира се, Бойко. Първата дама липсваше, но Марги я заместваше успешно. Нито една от напористите телевизионни камери не успя да улови дори силуета на госпожа Юлияна Плевнелиева. И това бе така, защото тя изобщо не се показа пред публиката, голяма част от която бе дошла във вечерта на балотажа в НДК, за да гледа сеир. Нямаше я и когато Росен Плевнелиев гласуваше. Нито първата, нито втората неделя се показа. Всъщност за това, че Маргарита Попова не е първата дама, а вицепрезидент, се сещахме в моментите, в които Плевнелиев подхвърляше, че след като е дал своя вот за европейска България, отива вкъщи да прави палачинки. Дори този намек, че е странно обвързан, не ни подсети, че в дома на президента е скрита първата дама. Когато всичко утихна и прожекторите бяха загасени, някой все пак се удари по главата и се сети, че половинката...

Законът за защита на личните данни на децата в интернет е приет от Американския конгрес още през 1998г. и изисква от сайтовете да получат съгласието на родителите преди да пристъпят към събирането на лична информация от лица под 13г. Това е направено с цел малолетните да не разкриват лични сведения, които могат да бъдат използвани както от компании, които да им продадат техни продукти, така и от хора с желание да ги експлоатират по някакъв начин. Някои компании като Disney's Club Penguin, чиято дейност е насочена изцяло към детската аудитория, са похарчили значителни суми, за да се съобразят с изискванията на Закона. Други, като Facebook, MySpace, Google+, просто отказват на подрастващите достъп до услугите, които предлагат. Много малко компании използват различен инструмент за проверка на възрастта от този, който изисква да се посочи дата на раждане. Но по този начин, те излагат на голям риск сигурността на личните данни, тъй като дават възможност имената и възрастта на децата да станат известни. През май т.г. бе публикуван доклад, в който се посочва, че от 20-те млн. непълнолетни потребители на Facebook в САЩ 7,5 млн. са под 13г. и над 5 млн. са на възраст под 10г. В Европа нещата не стоят по коренно различен начин – 31 % от 10-годишните, 44 % от 11-годишните и 55% от 12-годишните деца заявяват, че имат акаунт в някой от социалните сайтове. Според публикувано днес проучване, озаглавено „Защо родителите помагат на децата си да лъжат във Facebook за възрастта си: Непредвидени последствия от Закона за защита на личните данни на децата в интернет“, посочено от CNET News, много родители умишлено позволяват на децата си да лъжат за възрастта си, и дори често им помагат да го направят, с цел получаване на достъп до сайтове, чието съдържание изисква посетителят да е над определена възраст. Въпросното проучване дава информация и за това, че около 19 % от родителите на 10-годишните признават, че децата им посещават Facebook. Около 32 % от родителите на 11-годишните са знаели, че децата им ползват социалната мрежа. Същото важи и за 55 % от родителите на 12-годишните. 68 % от родителите, чийто деца са били на възраст под 13 г. в момента, когато е била направена регистрацията, посочват, че са им помогнали. Цели 95 % от родителите на 10-годишните, които имат Facebook акаунт, заявяват, че са наясно с този факт, като 78 % от тях са оказали съдействие за направата му.

Българският преподавател по английски език Златко Генев периодично обновява профила си в най-голямата социална мрежа Facebook с нова информация за себе си и снимки. Това, което е интересно в неговия случай е, че Генев излежава присъда за наркотрафик в бразилски затвор. Освен като учител, той е известен и с това, че е шампион по културизъм. „В затвор съм в Бразилия. Не разбирате ли? Пращайте есемеси на номера посочен в профила. Поздрави! Златко”, гласи един от статусите, който е публикуван в профила на учителя на 24 юли. От коментарите към него става ясно, че Златко Генев ще остане в този затвор още една година. Какво ще стане след това, не се споменава. Бърза справка в профила на Генев в сайта Pomagalo.com показва, че учениците му го харесват. Той има сборна оценка „Мн. добър” 5.13, а коментар оставен през 2007 година гласи, че е „най-якият от всички”. От стената на Златко Генев във Facebook става ясно, че той лежи в затвора Barreto Campelo, който е базиран в остров Итамарака. По всичко личи, че този затвор не е много приятно място, тъй като в него периодично стават масови сбивания, при които загиват големи групи от затворници. Българинът успява да обновява профила си в социалната мрежа благодарение на нелегално вкарани смартфони, които заема от свои колеги по съдба. Заниманието обаче е опасно, тъй като ако го хванат ще трябва да лежи в изолатора на затвора. Това вече му се е случвало поне веднъж. Генев е бил наказан през лятото с десетдневна изолация от 4 до 14 август. Въпреки рисковете, затворниците в Barreto Campelo използват активно нелегално внесени смартфони с връзка към интернет, за да поддържат връзка с външния свят, тъй като това ги кара да се чувстват по-свободни. Златко Генев е завършил Английска филология през 1976 година и според профила му в Atol.bg е на 60 години. „Тук влизаш, но дали ще излезеш… не се знае”, споделя културистът от килията си, която е доста тясна, както може да се види от долните снимки.

С голямо удоволствие ви съобщавам, че един от нашите автори – Таня Мангалакова – открива днес изложба

Нашите в Гърция

Както казва самата тя: Светът не е само избори и политика и странни персони, които да ни го обясняват!

Изложбата ще продължи от днес до края на месеца.

Още подробдности за изложбата >>>

Още пътеписи от близки места:

1. Халкидики – пролетно море в Гърция
2. Глоби в Гърция
3. Драма в Гърция
4. Великденско пътуване до Северна Гърция – Като и Ано Порой
5. Информация за пътешественици: Гърция забранява пушенето
6. Гърция (Древна Елада – Пелопонес (1): Нафплио , Аргос, Епидаврос
7. До Чикаго и назад – Краят на пътя: Сицилия, Гърция и София
8. Разходка из Епир в Гърция
9. Да удължим лятото … в Гърция
10. Уикенд с 1000 km из Северна Гърция
11. Уикенд в Гърция
12. Най-смешната Нова година в Нафплио, Гърция

Членството на Палестина в ЮНЕСКО, гласувано миналата седмица предизвика международна криза. САЩ обявиха, че спират да финансират организацията, начело на която е българката Ирина Бокова.

Подробности за американската дипломация свързана с ЮНЕСКО и за изненадващия избор на Бокова за генерален директор могат да бъдат открити в американските дипломатически доклади изтекли в Wikileaks.

Изборът на Бокова - победа на американско-китайската дружба

Китайският представител в ЮНЕСКО ентусиазирано е поздравил американския си колега с избора на Ирина Бокова начело на организацията през 2009 г. [09PARISFR1301]. На 22 септември 2009 след няколко оспорвани рунда на тайно гласуване, българският кандидат изненадващо победи с 31 на 27 гласа сочения за фаворит египетски министър на културата Фарук Хосни.

"Тази победа представлява успешно партньорство между САЩ и Китай в подкрепа на доброто управление на международната система. В първия рунд гласувахме в подкрепа на гео-политически задължения. Във финалния тур гласувахме в подкрепа на интегритета на тази организация" - казал китайския посланик след гласуването. Преди това той разкрил, че Китай смята да гласува за Бокова заради притеснения от нарастване на влиянието на Индия ако победи египтянинът Хосни.

В грамата, която не е класифицирана, но е само за служебна употреба, никъде не се казва в прав текст, че САЩ са работили директно в полза на Бокова и срещу Хосни. Позицията на американците срещу автора на антисемитски изказвания Фарук Хосни и насоката на техните дипломатически действия стават ясни от други дипломатически доклади.

"Тя ви дължи живота си, момчета"

В доклад изпратен от Тел Авив на 24 февруари 2010 г. [10TELAVIV434] американският посланик в Израел цитира зам.-министъра на външните работи Дани Аялон, който поискал от САЩ да лобира пред Бокова, за да назначи израелец на важна позиция в ЮНЕСКО. "Тя ви дължи живота си, момчета" - казал метафорично Аялон на посланик Кънингам.

До изборът на Ирина Бокова се стига след сложен и напрегнат дипломатически кадрил, завършил с изненада, свидетелстват дипломатическите документи.

През лятото на 2009 Вашингтон изпраща до посланиците си директива, която не е налична в базата с доклади на Wikileaks [SECSTATE 82701]. От отговорите обаче може да се заключи, че задачата на дипломатите е да съобщят на чуждестранните правителства позицията на САЩ за предстоящите избори на генерален директор на ЮНЕСКО и да се информират за предпочитанията на съответната страна.

Доклад изпратен от Конго разкрива, че САЩ са решили да подкрепят кандидатите на Австрия, България, Еквадор и Латвия [09KINSHASA762]. В друг доклад от Чили [09SANTIAGO865], който е класифициран като секретен е назован и предпочитаният от САЩ кандидат - еквадорецът Ивон Баки.

До Вашингтон достигат редица слухове и информации за дипломатически интриги. Така например от Кувейт [09KUWAIT797] идва слух, че Ирина Бокова е решила да даде подкрепа за руския кандидат Яковлев ако не успее да се класира.

Разпределението на силите преди гласуването е изложено подробно в доклад от Париж изпратен в средата на август 2009 [09PARISFR1137]. Проблемът на опозицията срещу Хосни, която освен САЩ включва най-големите донори на ЮНЕСКО (Япония, Великобритания, Канада, Мексико, Франция, скандинавските страни и Русия) е, че липсва ясен опонент, който да застане срещу него - анализира дипломатът.

Конкретно за Бокова е проблем, че търси гласове от същите страни, които са ухажвани от руския кандидат Яковлев, а нейните критици смятат, че тя няма визия и силен характер, за да наложи ред в такава голяма международна организация. На този етап американците преценяват, че Бокова ще получи единични гласове и не е сериозен състезател, а като такъв може да се определи Бенита Фереро-Валднер.

Тактика на моркова и тоягата

Американските дипломати дават подробности за тактиката на моркова и тоягата прилагана от египетската дипломация в разгара на избирателната кампания. САЩ са получили уверения от египетския посланик във Франция, че Египет ще се отблагодари ако Хосни победи и ще иска да включи САЩ в администрацията на ЮНЕСКО. Делегати от страни от Арабската лига и Африканския съюз обаче са били заплашени, че официален Египет ще настоява пред правителствата им да ги отзоват ако не гласуват за Хосни.

Египет от своя страна също обвинява САЩ, че заплашва други правителства, за да осуети избора на Хосни [09CAIRO1804].

Основните поддръжници на египтянина извън арабския свят и Африка са били Бразилия и Индия, които са заложили на разделителната линия между Севера и Юга, за да фаворизират избора на кандидат от Африка. В същото време някои страни са обещали да гласуват за Египет, докато тайно са уверили САЩ, че ще дадат гласовете си за Бокова.

Поради тайното гласуване обаче е изключително трудно да се отгатне кой за кого е гласувал - предупреждава американския посланик и цитира оттеглилата се от надпреварата латвийска кандидатка Ина Марчиулионайте. Тя споделила, че най-малко осем делегати са я уверили, че ще гласуват за нея, но в урната имало само четири гласа в нейна полза.

Хосни и пликове с пари...

Кампанията на Хосни е помрачена и от подозрения за подкупи - пише американският посланик. Член на делегацията на САЩ е станал свидетел как външен човек е разнасял плик с голямо количество кеш в сградата на ЮНЕСКО. Лобисти сновяли из коридорите и слухтяли какво си говорят делегатите, което създавало атмосфера на напрежение. Шефът на кабинета на бившия директор на ЮНЕСКО потвърдила пред американския представител, че Коичиро Мацура е забранил достъпа до сградата на "индивид, който е бил многократно уличен в неетично поведение свързано с избора".

Френско-португалската връзка

Важна роля за крайния резултат е изиграла Франция, която е поела ангажимент да убеди франкофонските африканските страни, за да гласуват против избирането на Хосни.

В началото на септември 2009 САЩ настойчиво са искали от Франция да работи против кандидатурата на Хосни, а френският външен министър по това време Бернар Кушнер ги е чул, разбрал и подкрепил: "Не обичам изобщо Хосни, той е антисемит, грешният човек и е напълно неподходящ за тази работа... ние сме ваша страна и ще помогнем...". "Хосни няма да спечели на първия тур и ние се ангажираме да водим кампания, за да го победим на следващите гласувания." - добавил Кушнер, който споделил, че Франция иска да спечели европеец и предпочита австрийския кандидат Бенита Фереро-Валднер. [09PARIS1206].

"Макар че Египет лесно може да бламира САЩ за провала, някои от ключовите хора отговорни за обръщането на вота са от малки островни страни, включващи Ямайка и по-специално делегатът на Санта Лучия" - отбелязва посланик Килиън във вече цитираната грама последвала избора на Бокова.

Приносът на посланичката на малкия остров за избора на Бокова е огромен и тя е работила неуморно до последната минута, за да преобърне в полза на българския кандидат ключови гласове, включително тези на Сейнт Винсент и Ямайка. С изключение на Куба, всички карибски страни са гласували за Бокова, вярват американците, а португалският представител Антонио Котрим също е изиграл важна роля, за да осуети избирането на Хосни.

Бокови под лупа

Американският дипломат дава и кратка биографическа справка за Ирина Бокова, която по това време е посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО. Не е пропуснато, че баща и Георги Боков е бил част от вътрешния кръг на бившата комунистическа власт и главен редактор на Работническо дело. Отбелязана е и кариерата на брата на Бокова - Филип, бивш политически съветник на президента Първанов и на бившия социалистически премиер Сергей Станишев, назначен за посланик в Словения. Децата на Бокова учат и живеят в САЩ. Дипломатът уточнява, че източник за биографичната информация са публикации в пресата.

Почти същата биографична справка [09SOFIA537] изпраща на 24 септември 2009 във Вашингтон Джон Ордуей, който е временен посланик на САЩ в София. Той отбелязва, че връзките на фамилията Бокови с комунистическата върхушка са повод за негативни коментари в пресата. Това обаче не е проблем за американците, както стана ясно от други доклади изпратени от София, в които се обсъждат спекулации за съпричастието на Ирина Бокова и посланичката ни в САЩ Елена Поптодорова към Държавна сигурност.

Мая Ценова Публична тайна е, че САЩ години наред поставят под въпрос членството си в ЮНЕСКО и бавят вноските си за ЮНЕСКО по всевъзможни – и в крайна сметка все политически причини. Канада? Хайде да не й задаваме въпроса с какви по-различни аргументи Южен Судан има основание да стане пълноправен член на ЮНЕСКО (точно преди …

Continue reading »

В наскоро публикуваната биография на Стив Джобс покойният главен изпълнителен директор на Apple се изказва доста негативно за своя конкурент от Microsoft. Бил Гейтс обаче реагира доста меко на критиките на Джобс и отбелязва, че навремето именно той е помогнал на Стив Джобс и Стив Возняк да създадат компютъра Mac, който по-късно става основата за успеха на Apple. В биографичната книга Стив Джобс нарича Гейтс "пълен чудак", "фантазьор" и "притежаваща куп недостатъци личност". Джобс смята, че на младини Гейтс е бил арогантен и затворен в себе си млад човек. Въпреки това, вчера в интервю за телевизионния канал ABC бившият шеф на Microsoft заяви, че Джобс леко хитрува с подобни изявления, тъй като именно благодарение на тези си качества той "не се е хванал на стръвта на главата на Apple". "В различни периоди в миналото Apple имаше сериозни финансови затруднения, докато Microsoft активно се развиваше и доходите й нарастваха, така че в критиката по мой адрес няма нищо изненадващо", каза Гейтс. Той отбеляза също, че през 80-те години на миналия век над платформата Apple Mac е работила и Microsoft, като е спомогнала да бъдат създадени както операционната система Mac OS, така и "ключов софтуер" за нея. "Знаете, че ние си сътрудничихме в продължение на повече от 30 години. През това време направихме много велики неща... Той (Джобс) често се сблъскваше с проблема, че по отношение на цената продуктите на Apple бяха насочени към толкова ограничен елитарен кръг, че на практика бяха извън основния пазар. Може да се каже, че именно благодарение на Microsoft Apple започна да намалява цените на продуктите и да ги прави по-достъпни за масовия потребител. В качеството си на конкуренти ние взаимно се стимулирахме", завърши Гейтс.

По странен и не много весел начин се смесиха веселяшкият чуждоземен празник Хелоин и старият български възрожденски, пълен с позабравен оптимизъм празник на народните будители. Общото между тях е, че става дума за дух. В единия случай за духове и тяхното прогонване, а в нашия- за възрожденския дух, прогонил чуждата окупация, който броди нейде там [...]

Преди десетина години работех в един профсъюз. При нас идваха работници, но само когато имаха проблем. Сещаха се за синдиката, когато ги уволняваха, назначаваха на срочни договори или не им плащаха заплатите. Никога не се записваха профилактично. Идват, подписват заявление за приемане, плащат един членски внос (два лева за текущия месец) и се оплакват. Работодателят е лош, а те са беззащитни. Ние предлагаме различни тактики: от преговори, през завеждане на дела, до протестни действия и викане на журналисти. Хората ни обясняват, че ако работодателят разбере, че те са направили синдикална организация, ще ги уволни, същото ще направи, ако се явят на преговори, да не говорим, ако участват в стачки или протести. Започва се едно говорене какъв е станал животът, как са ни излъгали на изборите и как ще ги изметем управляващите, щото ножът е стигнал до кокала. В един момент се отварят ракията и мезетата. В стаята сме двайсет-трийсет души. Двама-трима се опитваме да поведем разговора към...

ПРЕЗИДЕНТЪТ. Отдавна не е имало толкова свестни кандидати за президент. Отдавна не сме имали президент, който не само сам да си е изкарвал хляба, но и да е постигнал сериозен успех и то с честен и съзидателен труд. Плевнелиев е започнал от нищото, блъскал се е, имал е волята и е преодолявал немалко препятствия, учил е в движение немски, постигал е успехи. Отначало със съдружника са мислили да изнасят певци и артисти за Германия. След това правилно са видели много по-големи възможности в строителството. След съживяването на пазара в България е осъществил успешна дейност и тук. Линднер е една от големите и авторитетни немски фирми и тя неслучайно се спира на възможността да купи фирмата на Плевнелиев и да го привлече като ключов мениджър. Не може да се отрече, че Плевнелиев успя да реализира блестящо проекта за бизнес парка. Всеки, който се е занимавал с бизнес знае, че няма как да не се допускат текущи нарушения. Едва ли някой в България може да спазва всички правила за честен...

повече от година моят брат, в домашни условия, сам си приготвя суши. използва най-различни рецепти и съставки. трябва да призная, че се справя много добре поради тази причина за рождения си ден получи едно ГОЛЯМО нетрадиционно сладко суши, което всъщност беше Вита какаова торта на Димитрана

/Случаят с Чарлз Декстър Уорд/

Миналата година Джъстин Митчъл, собственик на пъб, и Джейсън Хелд, бивш авиационен инженер в НАСА, обявиха своя проект за създаване на бира, която ще може да се пие по време на космически полет. Според тях наличието на такава напитка е изключително важно, имайки предвид увеличаващия се космически туризъм. Двамата австралийци усилено работят по проекта си и като че ли неговото реализиране наближава. Бирата с марка „Vostok 4-Pines Stout“ е тъмно пиво, със силно изразен вкус. Това не е случайно, тъй като при нулева гравитация езикът се подува и вкусовите усещания са по-слаби. Създателите на напитката се изправени и пред редица други проблеми, освен вкусовия. На първо място е въпросът за газировката на бирата – в условията на космическия кораб, газът и течността напускат бутилката едновременно, т.е. те попадат и едновременно в стомаха на пиещия, което може да доведе до известни неприятности като така нар. „мокро оригване“. След като направили прототипа на бирата, Митчъл и Хелд я тествали в условия на безтегловност. Те останали доволни от вкуса й, но Хелд, който успял да изпие около литър бира, споделил, че му било трудно да задържа бутилката достатъчно близо до устата си, за да може да отпива. Самото отпиване също не било лека задача, тъй като при липсата на гравитация течността трудно излиза от бутилката, дори когато тя е обърната с главата надолу. Поради тази причина, двамата ентусиасти възнамеряват да изобретят и подходящ съд, който ще направи консумацията на напитката им лесна. Правят се и изследвания за това какво количество бира може да поеме човек в безтегловност, тъй като в новите условия се променя начинът, по който тялото абсорбира алкохола. Идва и следващият проблем – получаването на разрешение от властите, които отговарят за космическите полети. Алкохол е стигал в космоса и преди. Бъз Олдрин взе със себе си вино за причастие, а украинският астронавт Юри Меленченко отпи глътка водка на Международната космическа станция през 2007 година.

Магдалена Малоар от гр. Велико Търново ни показа и своите “Облечени тикви”

Тиквички от отпечатък на юмруче - Група “Малките лъвчета” , ОДЗ”Пролет” гр.Севлиево

Влакче от картофи и моркови изработиха децата от ІІа група на ОДЗ “Пролет” Севлиево.

Нели и мама Катя Лозови ни изпратиха тази весела тиква.

Нели и мама Катя Лозови

Рони Калчева – есенен гирлянд

Вижте още занимания за есента:

Продукти за 4 порции:
800г кайма
1 глава лук
щипка сол
щипка индийско орехче
1 яйце
200г бекон
4 моркова
1 средна глава броколи
1ч.л. краве масло
1ч.л. зехтин

Приготвяне:
Каймата се омесва заедно с настъргана глава лук, щипка сол, щипка индийско орехче и 1 яйце. Мляното месо се покрива със стреч фолио. Оставя се за 30 минути настрани, колкото да се овкуси. После се оформя на руло. Увива се с фини парчета бекон. Слага се в тава. Около месното руло се подреждат нарязани кръгове домати. Полива се с 1ч.ч. вода. Пече се на умерена фурна 70 минути. Добре е рулото да получи кафяв загар.
Морковите се почистват и измиват. Броколите се късат на розички. Мият се на течаща вода. В тенджера се слагат морковите, нарязани на кръгове с къдраво ножче. Налива се 1ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Когато заври се добавят 1ч.л. краве масло и 1ч.л. зехтин. Похлупва се. Намаля се степента на котлон. А когато морковите омекнат се добавят розичките броколи. Задушават се на кротък огън 10 минути. Месното руло се реже на парчета с дебелина 1 пръст. В порция се поднасят по 2 парчета руло, гарнирани със задушени моркови и броколи.

Вторият ден на Webit определено ми беше по-интересен. Може би защото присъствах на повече лекции, а може би защото лекторите наистина бяха по-интересни и ангажиращи. Някои от нещата, които чух, бяха интересни, а други, които ме интересуваха, така и не чух. И все пак отново ще приложа тактиката да коментирам всяка лекция поотделно. Запретнете ръкави:

Марката като глагол

За пореден път си припомних защо обичам британски лектори. Темата бе свързана с брандинга по-скоро на общо ниво, отколкото конкретно в дигиталната среда. Този факт бе в синхрон с тезата, че днес границите между PR, реклама, онлайн маркетинг и CRM са се смесили напълно. “Светът е плосък и трябва отново да се превърнем в пионери”. Марката трябва да може да се справи с инерцията: позитивната инерция на комплиментите, а и негативната инерция на критиката. Управлението на онлайн-репутацията се случва само с помощта на универсални истини, актуални във всяко време. Марката се превръща в глагол, за да менажира обществената инерция посредством тези универсални истини – още повече, че в дигиталната среда марките не могат да бъдат неистинни, а трябва да покажат истинската си същност пред феновете. Те пък са доволни, когато марката е полезна (първа опция) или ги забавлява (далеч по-често срещаната опция).

Публиката води с crowdsourcing

Майката на Ранд Фишкин, известна още като Джулиян Мюсинг, беше един от най-добрите лектори на семинара. Темата за crowdsourcing-а е доста интересна, въпреки че не съм сигурна доколко приложима е у нас засега. Изхождайки от тезата, че “Facebook е фокус-група на стероиди”, тя ни показа доста примери и от собствената си практика за това как публиката може да помогне в създаването или подобряването на продукти и услуги. Според Джулиян основните два плюса на социалните медии са, че те ни показват какво мислят феновете точно в този момент, както и техните емоции. Crowdsourcing-ът може да даде добра насока за това какво ще се продава утре. Най-важният съвет на @SEOmom беше все пак да внимаваме с предложенията на аудиторията и да не приемаме всяко тяхно предложение като чиста монета.

Стойността на фена

Лекцията, която звучеше като насочена към измерване, беше точно това. За жалост, Мат не даде директен отговор на нито един въпрос, а по-скоро се постара да ни покаже различни подходи към проблема и още информация. Всички знаем, че слушането и връзката с потребителите са важни за бранда, но как да го обясним на Финансовия директор? С този проблем явно се срещат колегите навсякъде. Малко обезкуръжаваща статистика: дори да имате 35 милиона фена като Coca-Cola, трябва да запомните, че достигате до 5% до 20% от феновете си – другите просто не прочитат вашия пост. Тогава как по-точно да измерим стойността за достигане до един фен и как да го оправдаем икономически? Много агенции ползват различни модели, като Media Value, Incremental Spend и какво ли още не – и резултатите се различават драстично. Ето например как Vitrue оправдава бюджетите за социални медии. Можете да се сравнявате и с конкурентите, като за конкуренти трябва да избирате не само други компании във вашия сегмент, но и всички страници и приятели на фена, чиито постове избутват вашия по-надолу в NewsFeed-a. Именно заради това и заради специфичния начин на изчисление на EdgeRank посланието на близък приятел, който споменава вашата страница, е много по-важно, отколкото собствените ви корпоративни постове – затова и е важно изграждането на ангажираност от страна на потребителите. В този смисъл споделянето и препоръчването са най-ключовите активности на потребителите, които ви носят полза – това е публично обвързване, което ще повлияе на предпочитанията и поведението и на другите фенове. Последната важна насока на Мат: за да оползотворявате бюджетите възможно най-ефективно, трябва да сте готови да променяте мнението си често и бързо, в съответствие с динамичната среда на социалните медии: тенденциите, които считаме за “стабилни” днес, са само на 12-24 месеца. Затова постоянно трябва да питаме каква е стойността на фена.

Оказа се, че лекцията на Мат е вече онлайн – вижте я тук.

Дискусия за измеримост

Реших да разнообразя с отворената сцена, като темата привлече силно вниманието ми. Организаторите се бяха постарали да структурират сесията интересно, с присъствие на медия-агенция, самата медия и рекламодателя. Започнахме с Голямата дилема: как да измерваме успех – с цена на импресии или CTR, трафик към страница, cost per action или cost per order… Опциите са много. За жалост, отговори и тук нямаше. Не може да се даде еднозначен отговор на въпроса как да се поставят критериите за измерване и дали в крайна сметка е правилно да свързваме онлайн-рекламата само с продажбите или да отчитаме и ръста в познаваемостта. В крайна сметка, това зависи основно от рекламодателя (и убедителността на медия-агенцията, всъщност).

Маркетинг в лабораторията на Декстър

Последната ми лекция за деня беше от екипа на All Channels | Interaction – Николай Бойков се нагърби с тежката задача да говори за измерителите и възвръщаемостта на онлайн-кампаниите. Лекторът сам заяви, че по-скоро поставя въпроси, отколкото да дава отговори (което, според него, беше и причината да е на безплатните лекции, а не на основната сцена – готина самоирония ) Говорихме си за силата на връзката с потребителите и това колко повече неща освен кликовете са важни за измерването.

Още по темата:

1. Webit – ден първи
2. Полет над MIF 2010: Пату Нойтеманс

Днес е денят на народните будителите – 1 ноември, предложен и въведен през 1922 год от Стоян Омарчевски, министър на просвещението в кабинета на Александър Стамболийски. Денят на народните будители е общобългарски празник, честващ паметта на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, официален празник на Република [...]

След като прочетох първата книга от трилогията на френската писателка Катрин Панкол “Жълтите очи на крокодилите”, нямах търпение да излезе на български и втората. От няколко седмици “Бавният валс на костенурките” е факт на нашия пазар. Неочаквано съвпадна и с моето непланирано завръщане в България и още на втория ден тичах към книжарницата. Прочетох я на един дъх и смея да кажа, че не останах разочарована. Панкол задържа нивото от първата си книга. Отново ни говори пространствено за любовта и самотата, за копнежите и стремежите, за разочарованията и разбитите мечти, но си остава Панкол, която познавам – изпълнена с надежда, че доброто ще победи и че всеки ще получи това, което заслужава. На моменти прекалено наивна, все пак авторката дава това, от което нашият циничен свят се нуждае в момента – успокоението, че може да си обикновен и все пак да бъдеш обичан и щастлив.

Жозефин ми липсваше. Тромавата, нескопосана, неуверена и притеснена Жозефин. Жената, която не умее да играе игрички. Романтичната самотна майка на две деца, която все още вярва в любовта въпреки многото разочарования. “Бавният валс на крокодилите” ни среща с нея в период на много проблеми. Бившият и съпруг е изяден от крокодили, но продължава да пише на семейството си и да подклажда надежда у по-малката и дъщеря Зое, че е жив. Измамата с книгата, която пише от името на сестра си, е излязла наяве и красивата, но разглезена Ирис е в психиатрична клиника. Голямата дъщеря Ортанс е в Лондон и е готова на всичко, за да успее като моден дизайнер. Връзката на Жозефин с мистериозния Лука е на път да се разпадне заради неговата пълна липса на заинтересованост и желание. На всичко отгоре, тя започва да се влюбва в най-неподходящия човек – съпругът на сестра си. За да “разведри” ситуацията, Панкол добавя и няколко мистериозни убийства.

Въпреки тях “Бавният валс на костенурките” е една прекрасна книга. Казвам въпреки тях, защото за мен те развалят Катрин Панкол, която си мислех, че познавам. “Жълтите очи на крокодилите” е семейна сага за любовта. В “Бавният валс на костенурките” авторката се опитва да оплете криминален сюжет не толкова успешно. Игнорирайки това обаче втората част на трилогията е прекрасна. Особено ми хареса сравнението с костенурките, животни, които бавно напредват, но все пак стигат до целта си. Разбира се, на цената на много търпение, на много подигравки, на много унижения и на много провали. Въпреки че е наивна на моменти, френската авторка ме кара да се усмихвам. Да вярвам в справедливостта, която ще възтържествува за Жозефин, Филип, Шърли, Зое, Ортанс и Марсел. За силата на любовта, която не променя, не изисква и не критикува, а просто приема и обича. За това, че там някъде има човек, който иска да бъде с това, което си ти. Затова, че си достатъчен, че си интересен, че си стойностен и че заслужаваш любов. Жозефин разбира накрая, че не може да накара някой да се интересува от нея, да я желае и да я обича, ако той самия не иска.

Харесвам Панкол и книгите й. Не са задълбочено четиво, но определено те карат да се усмихнеш, да си повярваш и да продължиш напред. Понякога имаме нужда от няколко мили и банални думи, за да се справим с всичко, което се опитва да ни дърпа надолу. За целта френската авторка е идеална. За метафизичните въпроси и за смисъла на живота потърсете другаде.

След като прочетох първата книга от трилогията на френската писателка Катрин Панкол “Жълтите очи на крокодилите”, нямах търпение да излезе на български и втората. От няколко седмици “Бавният валс на костенурките” е факт на нашия пазар. Неочаквано съвпадна и с моето непланирано завръщане в България и още на втория ден тичах към книжарницата. Прочетох я на един дъх и смея да кажа, че не останах разочарована. Панкол задържа нивото от първата си книга. Отново ни говори пространствено за любовта и самотата, за копнежите и стремежите, за разочарованията и разбитите мечти, но си остава Панкол, която познавам – изпълнена с надежда, че доброто ще победи и че всеки ще получи това, което заслужава. На моменти прекалено наивна, все пак авторката дава това, от което нашият циничен свят се нуждае в момента – успокоението, че може да си обикновен и все пак да бъдеш обичан и щастлив.

Жозефин ми липсваше. Тромавата, нескопосана, неуверена и притеснена Жозефин. Жената, която не умее да играе игрички. Романтичната самотна майка на две деца, която все още вярва в любовта въпреки многото разочарования. “Бавният валс на крокодилите” ни среща с нея в период на много проблеми. Бившият и съпруг е изяден от крокодили, но продължава да пише на семейството си и да подклажда надежда у по-малката и дъщеря Зое, че е жив. Измамата с книгата, която пише от името на сестра си, е излязла наяве и красивата, но разглезена Ирис е в психиатрична клиника. Голямата дъщеря Ортанс е в Лондон и е готова на всичко, за да успее като моден дизайнер. Връзката на Жозефин с мистериозния Лука е на път да се разпадне заради неговата пълна липса на заинтересованост и желание. На всичко отгоре, тя започва да се влюбва в най-неподходящия човек – съпругът на сестра си. За да “разведри” ситуацията, Панкол добавя и няколко мистериозни убийства.

Въпреки тях “Бавният валс на костенурките” е една прекрасна книга. Казвам въпреки тях, защото за мен те развалят Катрин Панкол, която си мислех, че познавам. “Жълтите очи на крокодилите” е семейна сага за любовта. В “Бавният валс на костенурките” авторката се опитва да оплете криминален сюжет не толкова успешно. Игнорирайки това обаче втората част на трилогията е прекрасна. Особено ми хареса сравнението с костенурките, животни, които бавно напредват, но все пак стигат до целта си. Разбира се, на цената на много търпение, на много подигравки, на много унижения и на много провали. Въпреки че е наивна на моменти, френската авторка ме кара да се усмихвам. Да вярвам в справедливостта, която ще възтържествува за Жозефин, Филип, Шърли, Зое, Ортанс и Марсел. За силата на любовта, която не променя, не изисква и не критикува, а просто приема и обича. За това, че там някъде има човек, който иска да бъде с това, което си ти. Затова, че си достатъчен, че си интересен, че си стойностен и че заслужаваш любов. Жозефин разбира накрая, че не може да накара някой да се интересува от нея, да я желае и да я обича, ако той самия не иска.

Харесвам Панкол и книгите й. Не са задълбочено четиво, но определено те карат да се усмихнеш, да си повярваш и да продължиш напред. Понякога имаме нужда от няколко мили и банални думи, за да се справим с всичко, което се опитва да ни дърпа надолу. За целта френската авторка е идеална. За метафизичните въпроси и за смисъла на живота потърсете другаде.

Продължаваме с пътуването на Влади из Черна гора и Хърватска. В началото минахме през Котор и Будва, а днес заминаваме за Дубровник. Приятно четене:

Моята вълшебна Хърватска приказка

част втора:

Дубровник и Градац

  Ден 4:   Тръгваме за Дубровник. Излизаме от Будва по същият път, по който минахме предният ден на път за Котор. Минахме отново през тунела, след около 50 км. точно там, където се бяхме отклонили надясно за Котор,при пистата на летището, този път продължихме направо, летището остава отляво. Това е едно от двете летища на Черна гора. И така след около 100 км, от Будва,вече наближаваме Дубровник. Града се вижда долу в ниското отляво на пътя. Малко преди да влезем в Дубровник, спираме на магистралата, точно там, където започва една пътека нагоре по склона на планината отдясно. И качвайки се по този склон, пред нас  (през пътя и надолу) се разкрива цялата прелест на Дубровник –  старият град, крепостните стени, залива, идващите лайнери, острова срещу крепостните стени. След кратката фотопауза, тръгваме отново и само след минути вече сме в самият град –  Дубровник. Ето го, на една ръка разстояние. Моята мечтана дестинация е на една ръка разстояние.

ДУБРОВНИК – ето го…

Невероятен е. И безкрайно оживен. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Лайнер край Дубровник"][/caption] 21. септември. 2011 г, е. Автобуса ни спира пред фонтана в началото пред входа за старият град. Всички слизаме, автобуса заминава. Тълпите туристи са невероятни. Имаме около час свободно време, да обменим валута, да се разходим и да започне нашата пешеходна обиколка. Отивам до края на площада, пред който ни спряха, поглеждам зад стената и виждам целият залив. Няколко снимки, правя и част от видеоматериала и сядам малко да си почина –  там, сред тълпата до фонтана. И не толкова да си почина, колкото да погледам малко прииждащите тълпи туристи, идващите един след друг автобуси и пълни и празни… Пълните стоварват туристите там, а празните събират вече свършилите с обиколките си групи… Тъпканицата е невероятна,Деня се очертава топъл, ясен и слънчев. И само седя, гледам и се вълнувам… Всякакви нации седят наоколо, като мен –  и негърска група имаше  (кубинки вероятно – знам ли), и полски,френски,руски,английски… седят, гледат,радват се… Трябваше да обменим валута. Имаше една менячница там, и една голяма опашка извила се пред нея… Да не мислите, че ще се наредя да чакам там –  да, да, да ми мине свободното време. Само се оглеждам набързо и виждам две жени  от нашата група се наредили най – отзад на опашката и си приказват сладко – сладко. Само ги попитах дали наистина смятат да чакат до края, те ми казаха, че нямат избор и аз само ги помолих да сменят и на мен валута. . Дадох им 30 евро, оставих ги и… духнах  (както те се изразиха по – късно)… Нямах нито една куна –  неможех да си купя дори сладолед… Тръгнах подир тълпата туристи в старият град. Още на входа ми прави впечатление как са направили така, че да не се блъскат хората под арката на входа: Разделили малкото пространство на две с едно въженце, така, че да има свободен достъп на влизащи и излизащи –  от едната страна на въженцето само се влиза, от другата, само се излиза…  Камерата в ръката. Започвам  да правя филм  (така да го наречем). Разхождам се, снимам,гледам… . Още на входа имаше една голяма карта на старият град, на която са описани забележителностите, входовете, изходите, имената на улиците… . Олеееее –  една вълшебна красота. Тълпите туристи… Не можеш да снимаш нещо, без да ти се изпречи цяла тълпа туристи, която да ти закрие гледката… Отначало се опитвах да снимам само града, стените, сградите, забележителностите, но накрая започнах да снимам само туристите… Невероятно тесни улички,старинни сгради, средновековен калдаръм,чистота,паметници и статуи, Мимове,кокетни кафенета, романтични ресторантчета,средновековни хотелчета… Можеш да наемеш стая в старият град на някаква цена и да си само на една крачка разстояние от най – оживената улица в Старият град. Гледах морето, залива, снимах, радвах се. И така неусетно мина свободното време. Върнах се пак на изхода,видях се с двете жени, които ми дадоха обменената валута –  куните, лептите към тях и касовата бележка от касата… И вече бях готов за да започнем нашата

разходка с местен водач…

На руски език… Не знам кой ги измисля тези неща и защо, но е глупаво според мен на българска група да им сложат водач на руски език… Това е все едно на полска група да им сложат чешки водач…) –  не знам с какво да го сравня. Но е глупаво –  дори и такива да са правилата там –  на българска група им трябва български водач… Защото на мен ми говорят на български по време на пътуването неща, които аз не мога да запомня  (вярно, това си е мой проблем), ама когато ми ги говорят на руски, аз освен, че трябва да ги запомня  (ако са интересни), аз трябва и да си ги преведа… Някак си много отегчително ми се вижда да си напрягам слуха,паметта и мозъка, за да си преведа нещо, което трябва и да го запомня по време на почивката. Толкова по темата за езика на местният водач. Как да е, успях да схвана нещо от историята на Дубровник, но определено не съм се старал дори да чуя всичко. Просто следвах групата през следващият час и половина, с малки отклонения за снимки. Минахме по главната улица, видяхме манастирските части,паметниците и статуите там. По това време в Дубровник се беше настанил един снимачен екип,който подготвяше декорите за един филм. Имаше огромно струпване на стативи за камери, декори, сценични работници –  едни паравани,едни кранове, стълби, декори – старинни маси,бъчви,въжета, каручки със сено и всякакви други атрибути от живота на селяните отпреди 150  – 200 години. Спрях се да питам един от работниците как ще се казва филма : „CAME OF THRONES”, и щял да бъде излъчван по местната телевизия. Направих си няколко снимки на декорите и на едни от актьорите – приличаха на средновековни мъченици. И края на пешеходната обиколка завърши на пристанището,откъдето тръгваха корабчетата за туристическа обиколка. Пуснаха ни тук,имахме повече от два часа свободно време, беше почти обяд а ние тръгвахме чак в 15:40 ч. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Корабче за разходки"][/caption]   И аз разбира се, се ориентирах към корабчето –  попитах колко е билета –  70 куни –около 10 Евро,питах колко време вози, да не би да закъснея с тръгването на групата ни; – показаха ми къде е касата, макар, че аз не разбрах, ама бързо се ориентирах по потока туристи, които идваха иззад ъгъла с жълт билет в ръка и се качваха на корабчето… Корабчето беше почти пълно –  намерих касата, купих си билет, забързах се и се качих в него. Тръгнахме. . Аз все още разглеждам корабчето –малко, тясно, пълно… А по средата – прозрачно дъно… От всичките му страни –  са разположени седалките, а по средата, на площ, колкото голям гардероб –  се вижда едно стъкло, а под него морето… Обиколката започна. Минахме зад крепостните стени, което ми даде възможност да видя града от всички страни –  и откъм морето, после обърнахме, заобиколихме едно малко островче, което е точно срещу крепостните стени –  едно малко, дълго и гористо… ТУК ИСКАМ ДА ПОПИТАМ, АКО НЯКОЙ ЗНАЕ, ДА МИ КАЖЕ: –  та това островче ми се видя доста интересно – откъм Дубровник, като го гледах  с нищо не ме привличаше, но после, когато минахме с корабчето от другата страна и видях 1 – 2 човека да си правят плаж… си помислих как ли се стига до него… Едва ли с плуване от Дубровник… Малко по – нататък като минахме видях и нещо като малък пристан –  малка бетонна пътека. А още по – нататък от другата страна като обиколихме –  на едни скали на брега имаше страшно много туристи, които си правеха плаж. Ходещи нагоре към гората, по скалите  (за в морето е трудно да се влиза –  имаше едни стълбички, като в басейн, за в морето). Даже и няколко постройки ми се видяха навътре към гората. Та някой знае ли как се стига до този остров, за плаж и по – дълга разходка? –  По – малките корабчета ли спират там, или само в определени часове на деня… А ми е интересно и това, ако някой не успее да се прибере с последното корабче към Дубровник –  там ли ще спи –  на този остров… дали пък няма някакво място навътре за нощуване?. . . Просто от корабчето видях само едни пътеки навътре към гората, покрив на някаква постройка и плажуващи туристи…  А минавайки покрай брега, от това прозрачно дъно на корабчето се виждаше и дъното на морето –  едни огромни скални късове –  само на някакви метри –  става изведнъж дълбоко, после някаква плитка скала, след нея пак дълбоко, после много дълбоко, после пак плитко – скалисто дъно, на места имаше и морски растения – едни такива с тънки и дълги листа да ги наречем – водорасли ли, корали ли –  що ли –  много красиви. Та обиколихме и цялото това островче,минахме близо и до крепостните стени на Дубровник, където видях и другите плажове и заведения и пак се върнахме на пристана. Обиколката е някъде между 40 минути и час. Слизам от корабчето и се ориентирам към най – близкият плаж, който видях от корабчето. Минавам по едни каменни плочи на брега, намирам си място и се разполагам на него –  на плаж –  отпускащо релаксиращ плаж –  макар и само 20 – 30 минути. Толкова позволяваше времето. И обратно през крепостните стени, през тълпите туристи, по един сладолед  (невероятно вкусен както ни казаха)… [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Фонтанът"][/caption] Минавам пак и покрай декорите за филма и излизам от Старият град –   на фонтана, откъдето ще тръгваме буквално след минути. Купувам си една пица, за да си похапна, разхождам се последно сред тълпата и не след дълго идва и нашият автобус. Спира, качваме се набързо, да не задръстваме пътя и потегляме за селището, в което ще спим – в селището Градац – на около 20 км, след Дубровник. Хотела ни се казва ”LABINECA” –  3 ***.  – Голям хотелски комплекс на брега на морето – буквално на брега – през пътя  е и плажа. беше ранен следобед и имаше много време за море и за плаж.

Градац

Приказният курорт Градац е известен с най – дългия си красив плаж, цели 3км, в Ривиерата на Макарска, Името на плажа е Горня Вала, а  част от  него е и нудистки плаж. Тук туристите имат възможност не просто да се препичат на плажа, а и да се научат да се гмуркат. Чудесното местоположение в подножието на Бьоковската планина предлага незабравим ландшафт и идеална възможност за дълги разходки и излети с велосипеди. След дългъг слънчев ден привечер туристите могат да се разходят в Градац, да опитат вкусните хърватски специалитети в местните уютни ресторантчета, както и да съберат чудесни впечатления от нощно Адриатическо море и неговите малки пристанищни кейове. Препоръчителна е и разходката в околностите на Градац. Струва си да посетите езерото Бачина, намиращо се на 13 км южно от курорта, приказните острови Корчула и Хвар, красивият полуостров Пелешац, омайващия Дубровник и известния Санктариум в Меджугорье. Невероятното съчетание на планина и плаж превръща Градац в мечтано място за почивка. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Оставям си багажа в хотела и тръгвам на разузнаване в околността. Точно под хотела откъм морето минава един асвалтов път, който по – нататък  (в обратна на Дубровник посока), се превръща в нещо като алея за разходка –  велоалея да го наречем. Тръгвам по нея. Наблюдавам залеза. малко по – нататък виждам една черна врата от ковано желязо, никаква ограда наоколо и пътека със стъпала нагоре. Тръгвам по нея и стигам до едно гробище. Заразхождах се и там. Едни огромни гробове, колкото вашата спалня да кажем –  това са семейни гробници, които са с голяма площ, с мраморно покритие и доста големи паметници. По – нататък има някакво селища или вили за почивка. Връщам се обратно към хотела, слизам надолу по етажите  (оказа се, че хотела има поне 2 – 3 етажа под нивото на рецепцията. Най – отдолу има някакъв ресторант, там има и билярд,отпред пък имаше бар за напитки  (може би влизащи в пакета на Ол Инклузив на туристите там), защото виждах как минават, наливат си и заминават –  туристите си имат на ръката пластмасова верижка, която ги идентифицира. И на стената имаше листи с програмата за седмицата –  за тази вечер, в коятто бяхме  ние имаше музика на живо на терасата, а преди музиката имаше някаква томбола. Е, аз като минах –  вървеше томболата. Качвам се на еднo ниво нагоре  (има и външни стълби –  откъм терасата – от двете и страни, за да не се обикаля през главният вход) –  и там е ресторанта, в който всички,които имат вечеря –  лапаха на Шведска маса… Та помислих си дали и аз мога да похапна там –  честно – направих го: Досетих се, че трябва да си платя,защото нямам пластмасова верижка за познаване. Отидох горе на рецепцията и попитах дали може да си платя и да вечерям –  да, можело –  10 евро струва – плащам ги, дават ми един документ, изваден на принтер, че съм си платил, с този документ отивам в ресторанта и си вземам храна. Отивам аз, показвам документа си на първият сервитьор, който видях и минавам. Добре, ама те били няколко. Вземам си храна, пълня си чинията и още една и сядам. Там вече имаше един музикант, който свири на акордеон, различни Тиролски мелодии и пее интересни песни… И похапвам аз, и по едно време иде един сервитьор и ме пита къде ми е верижката и какъв цвят е  (щото имаше зелени, жълти, сини)… Аз имам документ –  викам и му го давам. Ок, взема ми го и си замина…  Ям аз половин час –  и след малко иде другият –  каде вика ти е верижката…  – Ми нямам, аз си платих… Де е документ… Ха сега де –  взема ми го другият сервитьор…  – Кой?...– Ми де да го знам, един висок беше – незнам как се зове… Добре… такава една конфузна ситуация. Похапнах си добре, накрая си вземах и чаша сок и айде на терасата,където започваше забавата. Беше около 21 часа и забавата тъкмо започваше. Имаше само възрастни хора –  и за тях била програмата. Ама сядам аз там пуша една цигара, пия си сокчето и се забавлявам да гледам. Отначало имаше някаква хумористична част, щото много се смееха, ама аз като не разбирам само гледам. После започнаха да свирят –  на синтезатор. Имаше и една певица и един певец  (този който свири на синтезатора), същият свири и на акордеон –  редуваше ги и двете. Много песни, много танци – много забавни бяха  (има ги и на видеоматериала, който сега се подготвя). После тръгнах малко да се разходя, оказа се, че само едно ниво по – надолу –  имало басейн и шезлонги – полегнах на  един шезлонг,както бях преял и се отпуснах. Слушам музиката и си лежа… Много яко –  подухва свеж ветрец. После ходих малко по алеята в обратна посока да видя какво има. Под нивото на ресторанта и още едно ниво надолу – на нивото на пътя, пак имаше един бар. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Сладолед в Дубровник"][/caption]   По – нагоре по алеята намерих един ресторант, където имаше и сладолед. О, колко готин сладолед –  излапах две големи топки  (Kugla –  е на сръбски) и се прибрах в хотела. Музиката беше в разгара си –  имаха някаква игра с един предмет –  единият гу стиска под брадичката,танцува с него, намира си партньор,подава го на него (без да го изпуска от брадичката си, другият го поема, танцува с него, пак го предава, и така докато не падне предмета на земята. Постепенно хората намаляваха и се прибираха. . Накрая останаха само 5 – 6 и музиката свърши. Беше около полунощ. Прибирам се в стаята и заспивам. На сутринта следва ранно ставане, закуска на Шведска маса и отпътуваме за Сплит   Автор: Владимир Георгиев   Снимки: авторът Други разкази свързани с Дубровник – на картата:
Още пътеписи от близки места:

1. Моята вълшебна Хърватска приказка (1): До Будва и Котор в Черна гора
2. До Дубровник през Босна и Херцеговина (2): Дубровник
3. Корфу- една вълшебна приказка…
4. Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (2): През Черна гора към Дубровник, Хърватска
5. През Дубровник в Хърватска до Република Сръбска (Р.Српска) в Босна и Херцеговина – част първа
6. През Дубровник в Хърватска до Република Сръбска (Р.Српска) в Босна и Херцеговина – част втора
7. Дубровник по Великден
8. Хърватска – една приказка на четири колела
9. Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (3): От Хвар през Дубровник към Дурмитор и река Тара
10. Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола
11. Великден из бивша Югославия (Черна гора, Дубровник, Мостар, Сараево)
12. Съвети за пътуване до Дубровник и Босна и Херцеговина

Очевидно Мин. председателят е имал вътрешна информация за тактиката на Ахмед Доган . В интервю по телевизията преди втория тур на президентските избори, Бойко Борисов каза, че ДПС ще се опита да обърне вота в последния момент, следобед, когато наваксването става много трудно. Излезе прав. Първата графика е как е вървяла изборната активност за страната. [...]