Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Всяко дете, което е гледало филма „Терминатор” в един момент е искало да има зрение на киборг, което да му доставя нужната информация на точното място и в точния момент. Подобни системи за подобряване на зрението са вече факт, въпреки че са в най-началната фаза на своята еволюция. Екип от учени от университета в щата Вашингтон и университета Аалто във Финландия създадоха контакта леща, която показва информация директно в окото ви. С помощта на микротехноолгиите, учените са успяли да отпечат антена с големина половин сантиметър върху повърхността на лещата. Монтирайки радио източник в близост до окото, те могат да предадат необходимата енергия на лещата. Опитите са били направени върху заек, като енергията е стигнала за 40-минутен експеримент с новото устройство. След като лещата е била отстранена от окото на заека, нито тя, нито животното са били пострадали по някакъв начин. Засега лещата разполага само с един, единствен пиксел, но учените се надяват скоро да разработят нов модел с повече пиксели. Тази задача ще се окаже по-трудна и поради липсата на достатъчно енергия за по-мощно устройство. Веднъж монтирана в окото на заека, тя е успяла да получи енергията от източника едва на 2 см разстояние от него. Вероятно обаче, в бъдеще този проблем ще бъде преодолян, а някой ден може да нямаме смартфони, а да използваме приложения, да се свързваме с мрежата и да гледаме видео директно в лещите си.

Nokia Siemens Networks обявиха тази седмица, че предприемат реорганизация на структурата в компанията, като занапред нейните усилия ще се съсредоточат върху развитието на мобилните мрежи и услуги. Като част от промените, Nokia Siemens ще предприемат едно от най-масовите съкращения познати в технологичния свят и ще освободят от длъжност 17 000 служители. Целият процес ще отнеме близо една година, през която работещите ще бъдат освобождавани последователно. Компанията ще освободи близо 23% от целия си персонал в опит да спести $1,34 млрд. от оперативни разходи. Освен чрез съкращения, тази цел ще бъде постигната и чрез намаляване на недвижимото имущество, с което разполага Nokia Siemens Networks, както и съкращаване на разходите за IT, продукти и услуги, като се смалят максимално и всички стандартни административни разноски. Друга мярка е ограничаването на броя доставчици на компанията. Въпреки съкращенията обаче, Nokia планира да инвестира в мобилните връзки през следващите няколко години, съобщи Раджев Сури, изпълнителния директор на NSN. Обединената компания между Nokia и Siemens напоследък не регистрираше голям успех въпреки, че реализира известни печалби след няколко сделки за подобряване на 3G и 4G мрежи.

Вадим Белоцерковски

След убийството на Анна Политковская и Александър Ливтиненко преди 5 години, Вадим Белоцерковски написа следната статия и я предостави любезно за превод на български. Валидна до днес и в детайлите си, тя заслужава препрочитане.

Няколко дум за автора: Вадим Белоцерковски е един от най-уважаваните руски правозащитници, литератор и публицист. Дисидент от обкръжението на Андрей Сахаров, той емигрира от СССР през 1972 и дълги години работи в радио «Свобода» в Ню Йорк и Мюнхен. Незабравими остават неговите икономически коментари, политическите му анализи и статиите за работническото движение, за Третия път и за синтеза на социализма и капитализма. Тематиката бе особено интересна  на границата на 70-те и 80-те години на фона на събитията в Полша. Вадим Белоцерковски е критик на национал-патриотичния екстремизъм в съветското дисидентско движение. През 1984 г. е уволнен от «Свобода» защото се противопоставя на предавания по радиото на  книгата на Солженицин «Август 1914». Според него романът-хроника съдържа антисемитски пасажи. Чрез съда журналистът постига възстановяване на работа, като в решението е записано, че радиото не е успяло да опровергае обвиненията на своя сътрудник. Днес Вадим Белоцерковски живее в САЩ, активно се застъпва за правата на чеченския народ, сътрудник е на Международния институт за самоуправление и самоорганизация.

Милен Радев

---

След убийствата на Ана Политковска и на Александър Литвиненко в медиите се появиха коментари, че такива престъпления вредели на репутацията на Путин и затова било невъзможно той да има някакво отношение към тях. Убийствата били поръчани от някакви враждебни на Путин хора в Русия или извън нея, например от  забегналите олигарси Березовски или Невзлин.

Подобни разсъждения заливат като придошла река публиката от момента, в който стана ясно, че английските детективи са подхванали сериозна следа, и че е неминуем невиждан скандал със сериозни последствия, тъй като фактически е налице използване на оръжие за масово поразяване в чужда страна. Най-големи усилия руските медии полагат да «наклепат» живеещия в Лондон Борис Березовски. Ужким той бил поръчителят на убийството на Литвиненко, принесъл бил в жертва своя спасител и приятел, за да навреди на репутацията на Путин на Запад.

Кулминацията на тази кампания според мен бе достигната, когато в нея се включи Егор Гайдар в телевизионната програма “Огледало”. Егор Тимурович заяви без колебание, че убийствата на Политковска и на Литвиненко, а също така и  покушението срещу самия Гайдар в Ирландия били резултат от действията на враждебна на Путин и на Русия групировка – намеквайки, че главното лице в нея е Борис Березовски. След такова заявление просто не бива да се мълчи.

И така, Путин не можел да е замесен в гибелта на Политковска и Литвиненко, защото тези убийства вредели на неговия престиж. Да допуснем, че е така. Добре, а неотдавнашното етническо прочистване на Русия от грузинци, нима не подрони престижа на Путин? Излиза, че и тази чистка, както и блокадата на Грузия също са я «поръчали” враждебни нему хора?!

А прекъсването през януари миналата година на тръбопровода, пренасящ газ в Украйна и Западна Европа, нима то не урони по най-силен начин доверието на Запада към Русия? И какво излиза, че Путин и към това няма никакво отношение? А стрелбата по училището в Беслан от огнепръскачки и танкови оръдия не нанесе ли тежък удар по доброто име на Путин и на Русия? Оказва се, че и това престъпление е било поръчано от враговете на Путин? А не нанесе ли вреда на неговия престиж и използването на смъртоносния газ в театъра на Дубровка? Май пак излиза, че Березовски е издал и заповедта за пускане на газа в театъра?

А да не би да беше полезно за имиджа на Путин и на страната позорното дело за съсипването на “ЮКОС”, съдилището над Ходорковски, Лебедев и други сътрудници на изпадналата в немилост корпорация?

А войната в Чечения, водена от руската армия с нацистка жестокост, нима тя не вреди на имиджа на Кремъл и на Русия? И тя ли е коварно замислена от враговете на Кремъл?

Впрочем, Путин го постави на трона в Кремъл пак същият Борис Березовски. Може би и това е било диверсия от негова страна? Я колко вреди на интересите и на престижа на Русия нанесе Путин, яхайки Кремълския трон!

Шегата настрана – не е ли време да проумеем един мъничка тайна: всички диктаторски режими неминуемо нанасят вреда на престижа на собствените вождове и държави. Нека си спомним режимите на Хитлер, Мусолини, Сталин, Пол Пот и т.н. Каквото и да вършат диктаторите, рано или късно всичките им деяния се превръщат в беда и позор – за тях самите, за страните и за народите им.

Такава е вътрешната диалектика на диктаторските (тоталитарни, авторитарни) режими.

Просто по самата си същност те са престъпни спрямо човека, обществото, народа. Без престъпления те не могат да поддържат своето съществуване. Както и без врагове – и външни, и вътрешни.

---

Превод: © Милен Радев

 

HTC са в процес на разработка на нов модел таблет, който ще оперира и с операционната система Chrome, както и с Android, за да достави максимално добро преживяване на потребителите в мрежата. Таблетът ще представлява по-скоро хибриден модел от типа на ASUS Transformer Prime, който разполага и с QWERTY физическа клавиатура за по-лесно писане, която може да се премахва при нужда. Когато Google представиха първите си компютри с Chrome OS, те споделиха, че потребителите се нуждаят именно от устройства, които да позволяват бърз достъп до Интернет по всяко едно време. Таблетите до голяма степен изпълняват тази функция, но те също не могат да задоволят напълно изискванията ни за целодневна работа онлайн. По тази причина Google непрекъснато се стремят да оптимизират Chrome OS за да бъде тя лесно приложима при таблетите. От друга страна обаче, Google разработват и версия на браузъра Chrome за Android. Това означава, че смисълът на две операционни системи в едно мобилно устройство се губи, след като ядрото на Chrome OS е самият браузър, който така или иначе ще бъде наличен след известно време. Освен това, потребителите до сега не са показали особен интерес към такъв тип хибридни устройства, които могат да задвижват два вида софтуер.

Дядо Пешо се успокои, че не е толкова болен, щом внукът му взима повече хапчета от него преди дискотека. Друг път старецът се натъжаваше за кризата и безпаричието, виждайки как под балкона му трима младежи пушат една и съща цигара. Усмихни се, България! Дядо Пешо никога няма да разбере за какво са хапчетата на внука му, както и за цигарата с марихуана на младежите под балкона му. И по-добре. Полицията излови сериозно количество наркотици, бомбички и пистолет във фенклуб на "Левски". Тук вече няма как да мине любимото оправдание "еднократна доза за лична употреба". Или не? И не е ли крайно време да се забрани на футболни отбори да носят имена на национални герои? Така, както е почти навсякъде в "белите" държави, с които обичаме да се сравняваме. И да спрем да се правим на добряка Дядо Пешо, който не разбира какво се случва пред очите му...

Служителите на Microsoft и Google вероятно са сред най-щастливите сред колегите си в света на технологиите, поради добрите условия на работа в двете софтуерни компании. Те плащат добре и се грижат за своите специалисти, като предлагат възможност за работа по интересни и иновативни проекти. Проблемът е, че и двете компании използват едни и същи таланти, които често могат да работят за конкурента. По тази причина, Microsoft решиха да привлекат специалисти към новия си офис в Сиатъл по алтернативен начин. В офиса си в Сиатъл, Microsoft разработват приложения за Kinect, както и провеждат различни експерименти със сензорното устройство. За да удвои работни си екип, компанията е решила да привлече програмисти от Google и Amazon с помощта на рекламната агенция Wexley School for Girls. Wеxley са решили, че ще могат да привлекат специалистите на страната на Microsoft с помощта на количка за раздаване на безплатен бекон, паркирана точно пред централния офис на компанията на Ерик Шмидт. Агенти с бели престилки раздават безплатен бекон на гладните служители и им предлагат и място за отдих, където могат да се насладят на обяда си. Самия бекон е опакован в найлон, а на етикетът му е изписан призива „Събуди се и помириши бъдещето!”, с което Wexley искат да подтикнат служителите за промяна. Понякога, агентите могат да попитат за контакти или да поискат визитна картичка. За да бъде изкушението още по-примамващо, всеки служител има право да си избере и заливка към бекона с различни вкусове. Количката ще обиколи няколко пъти офисите на Amazon и Google като част от рекламната кампания.

Органът на социалистическата партия "Дума", който съществува благодарение на парите на търговци на смърт като Манджуков и представители на организираната престъпност като Гущеров (според посланик Пардю), използва разследване на Биволъ за партийната си пропаганда.

В копирания от нашия сайт текст удобно е пропуснат следния ключов коментар:

Кръгове от НПО

Една от причините ЕС да спре еврофондовете при предишното управление на Тройната коалиция беше откритата наглост с която фирми от обръчите на властта усвояваха евросредствата. Най-фрапантен беше случаят с "потомствения социалист" Марио Николов, който в крайна сметка беше осъден, но съдружникът му в престъпната (според ОЛАФ) група Людмил Стойков, спонсор на президента-агент "Гоце" избягна правосъдието.

Към тези фирми трябва да се причислят и многобройните НПО приближени до БСП, ДПС и НДСВ, специално създадени, за да се захранват с пари от европроекти. Случаят с кръга около Нона Караджова и многобройните сдружения и обединения на сдружения, печелещи проекти там, където ГЕРБ е на властови позиции възпроизвежда същия модел.

Колкото до госпожа Ковачева, която сега ще бори корупцията не като шеф на НПО, а като министър, редно е читателите на Дума да са наясно и с политическата и биография.

Вижте следния кадър от портал Европа. Само преди четири години шефката на "Прозрачност без граници" се явява като подгласник на агент Еленков в листата на ОБТ за евроизборите. Преди да бъде огласен като агент на Държавна сигурност, Кръстьо Петков беше депутат от Коалиция за България.

Възпроизвеждане на същия модел, съгласно който е съвсем в реда на нещата един кандидат от "лявата" листа на бившия агент Еленков да се трансформира в "десен" министър на правосъдието в правителството на бившия трафикант на амфетамини Борисов.

Текст на Румен Петров

Промяната е процес, който съчетава едновременно загуба (на нещо, което имаме или познаваме) и неизвестност (пред лицето на онова, което идва). В чистия си вид промяната е чист ужас, а най-радикалната промяна е смъртта. За щастие в живота, промените са малко по-поносими. Но и тогава можем да отличим желани от нас състояния, които не сме достигнали - например да сме гладни, но още не сме се нахранили или нежелани състояния – като да сме обичани, но да дойде ден когато сме разлюбени и сами. И така нататък…

С други думи има желани и нежелани промени. Важно е да не забравяме, че желаните промени за едни от нас са нежелани за други хора, които също са от нас. Това значи, че промяната може да доведе до отделяне на онези, които я искат от онези, които не я искат. И тук смъртта е наблизо. В момента в Камбоджа започва съдебен процес срещу едни хора, които са заповядвали убийства на около два милиона души, които не са били дотам съгласни с промените.

Промяната е противоречива. Тя е опасна и желана, животворна и смъртоносна. Емоциите, които тя предизвиква са както тревога, яд и скръб, така и радост, игра и любопитство. Промените заемат основна част от живота ни. Другото име на този опит е учене. Ученето, значи, е процес изпълнен с много конфликтни емоции (страх, срам, яд, безпoмощност и т.н.) много от които затрудняват научаването. Добрите учители знаят това и внимават много да не причиняват страх, срам, вина и безпомощност у учениците. Но науките за промените казват, че лошите учители са изпълнени със страх, яд, срам и вина също както всички нормални хора пред лицето на промяната. Задачата, тогава е да помогнем на изплашените, ядосаните, оскърбените и унижените да са по-малко под властта на тези състояния. Това може да стане по два начина – с химикали (опиати, лекарства, стимуланти и др.) или с отношения. Вторият начин е за предпочитане – по-траен е. Първият е с много по-бърз, но нетраен ефект.

В известна степен можем да кажем, че хората са най-приспособимите към промени същества, населяващи Слънчевата система. Но за да осъществяват тази своя еволюционна дарба те се нуждаят от едно единствено нещо – от други хора, в отношенията с които да предвиждат, да посрещат и да се приспособяват към промените. Това е повод за надежда.

. . .

Изглежда, най-добрия начин да реализират продажби на своите ноутбуци за Google е да ги продават чрез собствения си браузър. Софтуерният гигант стартира нова Коледна промоция за линията мобилни компютри Chromebooks, които в момента се произвеждат от Samsung и Acer. Рекламата на промоцията се появява в горната част на прозореца в стартовата страница на браузъра Chrome/b и дава бърз достъп на потребителите до компютрите с Chrome OS. Преди броени дни Google представиха новия модел от серията Chromebooks, който представлява черен вариант на ноутбука Samsung Series 5- оригиналния компютър с Chrome OS, който корейския производител анонсира през пролетта. Както той, така и продуктът на Acer са познати с изключително чистия си дизайн, простота и лекота на управление, като потребителят получава бърз достъп до различни уеб приложения. За работа извън мрежата обаче, те са напълно неподходящи. Все още Интернет не е достъпен във всеки един момент от нашето ежедневие и по тази причина мобилните ни компютри понякога трябва да могат да работят и офлайн. Съзирайки тази грешка, Google се опитва да предостави и нови функционалности в Chrome OS, с които Chromebook компютрите да бъдат полезни и при отсъствие на Интернет връзка. Най-популярното приложение Google Docs, обаче, все още предлага изключително ограничени услуги в режим офлайн.

Acer и Asus са в процес на разработка на нови дисплеи с по-висока плътност, които да се съревновават с дисплея на iPad 3, когато устройството се появи на пазара следващата година. Apple ще използват нов дисплей за таблета с резолюция 2048х1536р. Според данни от AU Optronics, двата тайвански производителя в момента работят по нови LCD дисплеи от 1920х1280р, които ще станат част от новите линии ултрабуци, предстоящи да бъдат представени по време на изложението CES през януари. Дисплеите с такава резолюция са добре познати в света на ноутбуците, но са нещо нетипично за по-малките модели мобилни компютри като ултрабуците например. Apple и Asus досега са достигнали максимална плътност на дисплеите с размер от 13 инча -съответно 1440х900р за MacBook Air и 1600х900р за 13-инчовите модели на Asus. Acer и Asus до голяма степен са се застраховали срещу влиянието на бъдещия iPad на пазара, след като новите им продукти- ултрабуците, се радват на голям успех, разполагайки с подобната лекота и функционалност като тези при таблетите. Въпреки това, те няма да имат ефект върху популярността на MacBook Air, след като по много параметри, ноутбукът на Apple е все още по-добър. По време на изложението CES 2012 в Лас Вегас се очаква да бъдат представени около 30 нови ултрабука.

Празничният концерт, посветен на 10-годишнината на мощна фолк компания, бил открит под мотото "Свърши ли? Никога не свършва!"... Ние цитираме, вие тълкувате. Тъпо е, че цветът на силиконовите цици и кичозните тоалети се вихри в така наречения Национален дворец на културата. Да сменят думичката "култура" с "халтура" повече ще му отива. Въобще странна работа е чалгата. Преди време един познат ми каза, че "В България никога няма да има качествен порнобизнес, защото всички потенциални звезди се реализират на музикалното поприще". Това за "свършването" ми напомня на оная реклама, в която футболен фен нахълтва задъхан и с бутилка ракия в ръка, докато приятелите му гледат мач, и провеждат следния диалог: - Вкараха ли? - Не. - Тогава аз ще вкарам! А като заговорихме за футбол - във фенклуб на "Левски" били открити наркотици за стотици хиляди левове. Както се казва, това си е новина, ама не съвсем. Защото преди време собственикът на "Левски" Тодор Батков дари патрулки на МВР, за да...

След като от сайта на МВнР изтекоха личните данни на 36000 българи в чужбина, Комисията за защита на личните данни се самосезира и извърши проверка. Тя обаче е приключила без санкции за министерството, съобщи в. "24 часа".

Установено е, че МВнР е сложило на сайта си файл с адресите на гражданите, с което е нарушило закона, но своевременно е осъзнало грешката си и файлът е бил свален.

Тук идва и най-интересният момент от проверката: тъй като нямало налични екранни разпечатки, Комисията решила да не глобява МВнР, пише в кореспонденцията на "24 часа". Редакцията обаче намерила такава разпечатка на сайта Биволъ и я предоставила на КЗЛД, които обещали да преразгледат заключението на проверката.

Днес се получи и писмо от КЗЛД, с което се иска в 7 дневен срок в деловодството на Комисията да бъде депозиран списъкът с 36000 адреса и обяснения кога и как е бил свален.

Редакцията на Биволъ няма представител в София, който да занесе на крака въпросния списък. Считаме, че тази информация не трябва да бъде съхранявана, изпращана или пренасяна на физически носител без да е защитена с шифър. Ще отделим нужното време, за да изпратим файла в КЗЛД по електронна поща, след което паролата за разшифроването на файла ще бъде съобщена по телефона на компетентно лице.

Ще трябва да се пращат и обяснение? Например такова: "Долуподписаният Атанас Чобанов обяснявам, че на 8 октомври в 20 ч. средноевропейско време отворих сайта на МВнР на страницата "Избори 2011", кликнах на линка "Списък на гражданите изпратили заявления за гласуване в чужбина" и се отвори файл, съдържащ трите имена и постоянните адреси на 36000 граждани". Друго обяснение няма. Но към обяснението ще има и няколко въпроса.

Защо е нужно да ни губят времето и защо им е нужен списъкът и екранните разпечатки, след като експертите на КЗЛД разполагат със самопризнанията на МВнР и са установили, че има закононарушение.

Въпросните експерти дали са поискали от МВнР дневниците от посещенията на сайта в периода когато файлът е бил достъпен за сваляне? От тях може да се установи с точност до секундата колко души и от кои географски локации са свалили въпросния файл.

Освен това Комисията ще трябва да обясни как така липсата на екранни разпечатки отменя наказанието за МВнР предвидено по закон!?

Има и друго. Външно съвсем осъзнато е излъгало КЗЛД за "осъзнаването".

Никакво осъзнаване на грешката не е имало, а Министерството беше предупредено по електронна поща от граждани в чужбина за наличието на скандалния файл на сайта.

Ако никой не ги беше предупредил, така и щеше да си остане на сайта им до ден днешен.

Image: *
Буквално преди броени минути в българския интернет прозвуча писъкът последвал поредната акция на ГДБОП срещу торент тракер, който се намирал в София.

“Дали погина българският Алдераан?”, ми беше първата реакция и още преди да се сетя, че той се хоства в друга галактика, прочетох статийката. Тя обаче се оказа толкова безсъдържателна, че взех да търся някаква с нещо по-надеждна информация.

На страницата на МВР открих прессъобщението, от което новинарският сайт бе почерпил вдъхновение, но за мое съжаление то се оказа точно толкова нищо не казващо, че даже ми стана неудобно от критиката ми към news.bg.

Ta, какви са фактите?

На прима виста

1. ГДБОП са провели акция съвместно с БАМП;
2. Акцията е била насочена срещу неназован български торент тракер, който в продължение на 3 години е предлагал авторски произведения (музика, филми, софтуер и други) без съгласието на правоносителите;
3. Резултатът на акцията е изземането на компютърната система, която е поддържала торент тракера.

Както може да са види, информацията е повече от оскъдна.

Веднага се присетих за някои

въпроси, които остават неизяснени

и чийто отговор интересува не само мен, но и българската интернет общественост:

1. Кой е торент тракерът?
2. Кои са засегнатите произведения?
3. Кои са засегнатите правоносители и по силата на какво БАМП ги представлява?

В интерес на сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” е да даде изчерпателен отговор и генерално да предоставя повече смислена информация относно акциите си. Така не само ще спечели повече сподвижници за важната си кауза, но и по-трудно ще попада под обществената критика, че действа поръчково и удря само определени интернет платформи, а покровителства други.

* ГДБОП on computerworld.bg

No related posts.

Поддръжниците на системата за анонимно сърфиране в световната мрежа Tor Project са решили да се обърнат към Amazon, за да осигурят повече трафик и да забързат скоростта, предаде BBC. С помощта на услугите, предлагани от Tor Project потребителите могат да комуникират онлайн в условията на максимална анонимност. Основната причина за съществуването на проекта е желанието да се осигури безопасна среда за различни активисти, за които съществува опасност, ако бъдат идентифицирани. Мрежата се използва и от хора с престъпни намерения. Хакерите редовно осъществяват атаките си чрез нея, за да намалят шансовете да бъдат заловени. През Tor Project минават и доста пиратски файлове. Хостинг услугата EC2 (Elastic Compute Cloud) на Amazon предлага виртуални компютърни услуги, които могат да бъдат впрегнати за нуждите на Tor Project. Поддръжниците на проекта призовават потребителите да се абонират за хостинг услугата и да я използват за създаването на мост, през който да минава част от комуникацията на системата Tor. Анонимната връзка към интернет се подсигурява благодарение на многото мостове, които се поддържат от доброволци навсякъде по света. Колкото повече са тези мостове, толкова по-бързи ще са услугите на Tor Project. Създаването на мост чрез Amazon EC2 отнема няколко минути и е много лесно, уверяват хората от проекта Tor. В момента Amazon предлага промоция за едногодишни безплатни услуги и поддръжниците на Tor Project призовават потребителите да се възползват от шанса и да създадат мост.

Редмъндският гигант Microsoft ще придобие интернет услугата за търсене на видеоклипове VideoSurf. Сайтът стартира работата си през 2006 година, създаден от четирима израелци в град Сан Матео, щата Калифорния, предаде Neo Win. Информацията излезе първо в израелски новинарски сайт, а малко по-късно беше потвърдена официално от Microsoft. Редмъндската компания ще използва ресурсите на VideoSurf, за да достави по-качествени услуги в платформата Xbox, която освен игри предлага и множество странични екстри. Сумата по сделката все още не е ясна, но в мрежата изтече информация, че става въпрос за около 70 милиона долара. По-рано през тази година VideoSurf получи свежи пари от различни инвеститори, един от които беше бившият американски вицепрезидент Ал Гор. Събраната сума беше в размер на 28 милиона долара. По неофициална информация, в сайта на VideoSurf влизат по 20 милиона уникални посетители всеки месец. Самата услуга почива на специално създадени алгоритми, които помагат на хората да намират видеоклипове сред широка гама от сайтове за споделяне на подобно съдържание. В това число са включени сайтовете на Hulu, CNN, TMZ, Metacafe, Fancast, Comedy Central, Dailymotion и други. Прави впечатление, че VideoSurf няма поддръжка на YouTube – най-големият сайт за споделяне на видео в света.

Хакерският пазар се оценява на около 250 млрд. долара годишно, твърди експертът по сигурност Роб Рахвалд в интервю за германското издание Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ), цитирано от dnes.bg. Според Рахвалд този своеобразен пазар е многопластов. "От една страна има учени, които разработват хакерски инструменти, след това ги продават, а в последствие предлагат и поддръжка за онези, които не могат да се справят сами“. Втората група играчи на пазара Рахвалд нарича „наемодатели“. Това са хакери, които с помощта на софтуер похищават чужди компютри и изграждат мрежа от ботове. Тeзи мрежи от ботове след това може да бъдат наети, за да създадат например т. нар. "атака за отказ на услуга“ (на английски: denial-of-service attack, съкратено DoS attack — DoS атака). Пред около година иранската армия изгради редица ботови мрежи, от които впоследствие нямаше нужда. След това тя даде под наем тази мрежа, за да спечели пари. "Третата група на пазара са брокери, които търгуват с данни за кредитни карти. Данни за карти от типа Amex се продават за 8 долара, за Visa – за 6 долара. В САЩ данните за кредитни карти струват по 2 долара за всяка“, казва Рахвалд и допълва, че има и четвърта група хакери, които са индивидуални играчи и крадат единични акаунти, за да ги продават след това. Според експерта в Китай има 5 или 6 финансирани от държавата хакерски центрове, които помагат на местни компании да се домогнат до част от корпоративните тайни на западните си конкуренти. По думите му Пекин е създал публично-частни партньорства, за да навакса по този начин техническото превъзходство на американците и европейците. Роб Рахвалд е един от най-дейните участници в Hackforums.net – най-големия световен хакерски форум с около 250 000 регистрирани хакери. Форумът е основан през 2006 г. и отчита годишен ръст от 150%.

Професор Йордан Христосков доскоро беше председател на Националния осигурителен институт. На този пост той беше избран през април 2000 г. Преди това е бил министър на труда и социалните грижи, зам.-министър, както и ръководител на Националната служба по заетостта. Сега участва в академичното ръководство на Университета за национално и световно стопанство. - Професор Христосков, трябва ли да бъде вдигнат прагът на пенсионирането точно в този момент според вас? - Аз смятам, че това е един непремислен ход на правителството, който може да му донесе само негативи и почти никакви позитиви - от фискална гледна точка. Тоест да бъдат спестени пари тъкмо защото се нарушава социалният диалог по този начин и постигнатото споразумение година преди това на практика едностранно се прекратява. Едно такова решение ще обърка плановете на много хора - както на много работодатели, така и на работници, които са предвидили да се пенсионират. Работодателите ще освободят работниците и на тяхно...

Частен арбитър нареди на Western Digital да преведе на Seagate внушителната сума от 525 милиона долара, като обезщетение за нанесени щети. Двете компании, които са добре познати по света със своите хард дискове, потърсиха арбитър в щата Минесота, за да разрешат неразбирателствата помежду си, предаде Tech Spot. От Seagate обвиниха Western Digital, че по неправомерен начин са се сдобили с техни търговски тайни и конфиденциална информация. Това е станало благодарение на некоректен бивш служител на Seagate, който е издал на Western Digital всичко, което знае. Повече подробности за характера на информацията не са известни, но от Western Digital отричат да е ставало нещо подобно и ще обжалват решението на частния арбитър. „Не виждаме никаква законова основа или някакви факти, които да позволяват на арбитъра да определи обезщетение с подобен размер. Вярваме, че компанията ни винаги е действала законно и ще направим всичко възможно да оспорим наложената сума.”, е заявил Джон Койн от Western Digital. Койн е уточнил, че въпросните 525 милиона долара няма да попречат на операциите на компанията или на планираното придобиване на Hitachi GST, което ще струва 4.3 милиарда долара. То трябва да бъде финализирано съвсем скоро. В момента има глобални затруднения в доставките на хард дискове, което е породено от големите наводнения в Тайван. Затрудненията на Western Digital, причинени от природното бедствие, са доста по-големи от тези на Seagate.

Висшият политически елит на Турция започна офанзивна медийна кампания срещу правителството в Дамаск. Заплахи за изолация на Асад и намеса на чуждестранни сили влязоха в арсенала на речите от Анкара, публикувани на страниците на Guardian… Добре, но дали това не е поредната доза празни приказки, които да засилят образа на Ердоган като светец-покровител на ислямската [...]

Компанията, която произвежда гривните PowerBalance обяви банкрут. Причина за това са съдебните дела срещу нея, от които стана ясно, че въпросните гривни са просто безполезни играчки, предаде Gizmodo. Първото дело срещу твърденията за гривните PowerBalance се проведе в Австралия и там компанията беше принудена да признае, че не разполага с доказателства, доказващи твърденията, с които се рекламира продуктът. Заявката за банкрут и защита от кредиторите е подадена в Съединените щати след завеждането на ново дело в Лос Анджелис. Въпреки банкрута, създателите на гривните PowerBalance са обявили в микроблогинг платформата Twitter, че остават в бизнеса и няма да се откажат от продукта си. Според американските закони банкрутът не означава край на всичко и компанията има шанс да предприеме действия, които да я изправят на крака. Говорител на производителя на холограмните гривни е съобщил, че се подготвя нов продукт, който ще излезе на пазара съвсем скоро. В началото на тази година стана ясно, че самите създатели на PowerBalance са признали, че няма научни доказателства, които да доказват твърденията им и че са заблуждавали клиентите си. Австралийският съд ги задължи да разпространят тази информация в местните медии. Гривните PowerBalance са атакувани яростно и от някои европейски организации за защита на потребителите.

“fyrd” e англосаксонска концепция от началото на Средните векове, която задължава всички свободни хора да носят оръжие. Не може да си свободен без да се отбраняваш, нито да съществува нация без армия.

Последните две десетилетия са свидетел на един нов социален, политически и икономически процес – глобализацията. Съвкупността от технологичното и обществено развитие в световен мащаб, заедно със създаването на постоянни икономически и културни връзки между отделните държави доведе до един нов етап в човешкото общуване. Според учените, изследващи процеса на глобализация, той е старо явление, което [...]

До всички младежи и девойки на възраст до 14 години! Издателство „ИнфоДАР“ ви кани да се включите в конкурса „Моята истинска магия“, като разкажете в текст, рисунка, фотография или видео за своето най-забележително магьосническо постижение.

За пореден път се прави опит да се заблуди обществеността с разни „статистики“. На официалната страница на БДЖ е качена статистика за ефективност на влаковете за 2011 година. На пръв поглед прави впечатление, че в голяма част от влаковете се движат до 30-40 човека на ден. Тази малка цифра ме накара да направя някои сметки: [...]

Смешно ми е като чета новини, че МВР се използва за частни бизнес интереси постоянно и че със слагането на филми по торентите „… са нанесени огромни щети на възстановяващата се филмова индустрия и българските творци.“ (амин)

Споделянето на информация ще я има и НИКОЙ не може да я спре, така, че е по-добре тези „творци“ да се „възстановят“ бързо и да осъзнаят това и да се адаптират.

Използването на медиите и на МВР за показни акции като затварянето на торенти ви прави да изглеждате смешни и има обратния ефект. Да си го знаете…

Още по темата:

1. SMS кампании не работят.

Докато синдикатите се надъхваха за поредната пенсионна контрареформа, една клошарка от Лом намери поредното си дете мъртво. Родила го преди 5 месеца, но се върнала веднага на работа по казаните. Прибрала се след поредната нощна смяна, а вкъщи я чакал малък труп без родителски надзор. Тази жена има още 5 деца, нито един мъж и ефективна присъда. Скоро ще влезе в затвора, а децата й ще влязат в общия ни джоб. Ако сме прагматични циници, ще кажем – добре поне, че са с едно по-малко. Последното обаче, с което можем да се самоизтъкнем, е прагматичността. Иначе щяхме да направим голямата стачка преди два месеца, веднага след Катуница. А не тогава като сектанти да повтаряме – пази, Боже, някой да не направи политика от събитията. Те можеха да послужат за образователни, за икономически, за трудово-възпитателни реформи, но голямата концентрация падна върху това - за какво не трябва да се използват. Толкова типично за българското ноу-хау – единственото нещо, което то знае със сигурност, е...

Публикувано като “Промяна в курса или връщане към познатата политика” в блога на Foreign Policy. На 16 ноември при посещението си в Австралия, президентът Барак Обама заяви нещо, което остава встрани от анализаторските коментари. Напоследък американският държавен глава стана известен с решителни ходове (донякъде и неочаквани, особено що се отнася до възгледите му), които целят да [...]

За жалост, мога да се включа с впечатления от първа ръка от семинара Eventex само за последните две лекции. Но и това е достатъчно, за да ви даде представа колко разнородна и интересна беше програмата тази година. Публиката беше повече от преди (или поне на мен така ми се струва) и със сигурност беше по-заинтересована от темите.

Tim Gubel: Културните събития – бизнес като всеки друг?

Първо, Tim Gubel (организатор на Mellow Music Festival и много други) поговори за културните събития – дали те са бизнес и дали са като всеки друг. Доволна съм от заключението, че в крайна сметка културните събития наистина са задвижвани от законите на бизнеса – това е нещо важно, което доста организатори у нас все още забравят. Тим обясни, че и тук планирането е свързано с чисто бизнес-въпроси: каква аудитория търсите (тя налична ли е и платежоспособна ли е?), в кой сегмент все още има слаба конкуренция, какво ново можете да предложите на сегмент със силна конкуренция; дали сегментът се поддава на промяна и колко гъвкава може да бъде вашата идея.

Събитията, на които ходим, говорят за нас точно толкова, колкото и продуктите, които ползваме – затова трябва да разглеждаме събитието като “фактор на идентичността”, отколкото като обикновено развлечение. Ето защо комуникационната стратегия трябва да предава определени качества, които аудиторията да вземе за себе си. А когато говорим за комуникиране, отново трябва да се обърнем към бизнес-мисленето: преценка с кои комуникационни канали най-лесно можем да достигнем целевата аудитория; намиране на точен стил на комуникация, който да отговаря на характера на събитието( провокативен, спокоен, аристократичен…)

Втората част от презентацията беше насочена към това, че културните събития все пак се различават от останалите, защото представляват обществено благо. Стана дума за финансирането от държавата, за отношението на компаниите по време на кризата… Изводът е, че за да привлечете спонсори, наистина трябва да им предложите качествен продукт, съобразен с тяхното бизнес-мислене – връщаме се на първата част от лекцията…

Ален Попович: Популяризиране на събития в социалните медии

Ален от Social Me разбуни духовете с така наболялата тема за социалните медии. Първо, Facebook беше детрониран от ролята си на панацея за всичко: потребителите страдат от “Facebook лицемерен синдром” – те ще кажат, че ще присъстват на вашето събитие и после ще гледате празна зала. Ако използвате тази социална медия, единственият смислен ход е да организирате събитието от името на страница или група, за да можете да спечелите нови фенове и членове. Учудващо или не, според Ален най-голям ефект все още има email маркетингът на събития – това все пак предполага да имате разработена или закупена база данни, но ефективността е доста висока. Все пак всеки ползва email. Когато каните хора, които познавате (реално или виртуално), канете ги лично – съобщение в LinkedIn, което е написано от истински човек за истински човек, е много по-ефективно, отколкото съобщение, написано от робот за роботи.

Преди да се хванете с която и да е социална мрежа за промотиране на събитие, анализирайте аудиторията, която се опитвате да достигнете и насочете усилия само към нея. Привлечете лидерите на мнение, които да шумят за вашето събитие. Ако сте активни в социалните медии, трябва да се вслушате в мнението на публиката – дайте й това, което иска да види, чуе или изживее на вашето събитие (разбира се, научете се да филтрирате препоръките). И, разбира се, не се ограничавайте само в подготовката на събитието – след края му продължете да ангажирате събраната вече аудитория със снимки, видео и интересна информация – докато не дойде време да ги поканите за следващото си събитие.

Суинг, вино, една добра вечер

Завършихме деня на по чаша вино и наблюдавайки сунг-танци. Eventex 2011 беше по-раздвижен от миналата година и на място имаше повече лица от “обичайните заподозрени” на такива събития – което ме радва, защото значи, че все повече компании инвестират в обучение на персонала си. Можете да видите повече снимки, както и част от презентациите на сайта. Още веднъж, благодаря на организаторите за поканата!

___
 снимки: Get Peace’s Blog

Още по темата:

1. Eventex 2010 – равносметката
2. Време за събития
3. Уроци по социални медии

Какъв е делът на брутния вътрешен продукт, който държавата преразпределя? Колко от това, което всички ние, граждани и фирми, сме спечелили за една година, се взема от държавата? Разровете се из интернет и ще видите, че цифрата се върти около 40 процента. Тези пари се вземат принудително. Държавата не ги „заработва”, тя не предоставя някакви стоки или услуги на пазара, които ние да купуваме срещу тях. Дължим ги, независимо дали искаме да имаме нещо общо с тая държава или не, и независимо дали получаваме от нея нещо насреща или не. По определение капитализмът представлява свободно пазарно стопанство, където всеки решава сам какво и от кого да купи или продаде. Ще рече, че почти половината от стопанството на страната ни не е такова. Дали тези 40 процента представляват социализъм, етатизъм или феодализъм може да се спори. Но едно е сигурно: те не са капитализъм. „Кремиковци” фалира и вече не получава субсидии от държавата. Но субсидиите го надживяха. Пускам телевизора и някакъв...

„Пиша книгите си в офиса на моя литературен агент от 11 до около 17 часа само в делнични дни. Почивните дни отделям на моя съпруг и двете ми котки”, това каза руската писателка Александра Маринина по време на пресконференцията на ИК „Хермес” по-рано днес. На въпроса какви са писателските й навици и по кое време на деня е най-продуктивна, тя сподели, че мярката да пише в офиса на литературния й агент е принудителна, тъй като „съм страшно мързелива и ако не ме наблюдават ще играя на пасианси на компютъра по цял ден.” С много чувство за хумор, вече пенсионираният подполковник на руската милиция разказа, че този режим й помага да се концентрира най-добре и само в случаи на предстоящо пътуване или притискане от срокове тя работи у дома. „В тези случаи взимам работа за вкъщи в събота и неделя и пиша от 10 сутринта до 10 вечерта.”

Всички без последните три книги на Маринина са екранизирани в сериала „Каменская”, като в момента се излъчва шести сезон на сериала, но смяната на режисьора след трети сезон сериозно е променило духа на филма според писателката. „Онова, което излиза на екран в последните сезони, трудно може да бъде оприличено с написаното от мен”, каза Александра и уточни, че главната героиня на всичките й книги Анастасия Каменская е родена през 1960 година и до петдесет годишната й възраст е работила във Вътрешното министерство на Русия, което е изключвало всякакви командировки в чужбина. Сега, след пенсионирането си, тя обмисля да изпрати Настя в няколко точки на земното кълбо и така да разнообрази сюжетите на следващите си книги. „С удоволствие бих я изпратила в България”, отговори на въпроса  „Защо не използвате някоя българска криминална история за сюжет?”, Маринина.

Асен е завършил журналистика в СУ „Св.Климент Охридски”. Професионалният му опит го превежда през някои от водещите медии в България - Ефир 2, вестник Капитал, Радио Свободна Европа и Канал 1. През 2005 г. получава наградата „Дими Паница” за разследваща журналистика.

Когато човек говори с Асен бързо разбира, че аргументи като този, че в България няма публика за определено събитие, просто не важат. Той доказва това вече няколко години поред с успешните Sofia Design/Dance/Architecture week, които истински съживяват културната сцена в България и подкрепят нестандартни организации и идеи. __________________________________________________________________________________

Първото, което бих променил в България, ако имах неограничени възможности е …
Себе си.

В себе си бих променил …
Липсата на осъзнатост.

Едно нещо, което не трябва да се променя е …
Вродения във всички нас стремеж към развитие.

През следващите дни ни съпътстват несполуката в намиране на добри места за плаж и нощните есенни гръмотевични бури със страхотна продължителност. За първи път се сблъскваме с арабския език в Сирия, късаме смокини навсякъде по пътя, ядем фалафели за по 30 стотинки в Латакия и гледаме залеза от пристанището, избутваме няколко запомнящи се баира и се радваме на хубави спускания след това. Отношението на сирийците е още по-дружелюбно – възрастните ти се усмихват и те канят, децата започват да крещят каквото знаят на английски или просто да крещят, но със сигурност не оставаме без внимание, откъдето и да минем. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Най-хубавият плаж в Сирия"][/caption]     Ние караме тържествено през селата като великите бели пътешественици и приемаме поздравления… през първите няколко дни. След това само като чуем „Уел’ком, уел’ком“ (първото, което сирийците научават в час по английски) снишаваме вратове и натискаме педалите. Е, не е съвсем така, но се оказва, че вниманието, което предизвика положителни емоции и у нас в началото, си има и обратна страна – а именно, може да бъде изтощително за свикналите с комфортната анонимност и ненатрапчивото отношение на околните към тях. В последствие разбрахме, че сред някои младежи тази любезност е двойнствена, особено по отношение на жените. До края на пътуването се учим да разпознаваме кои покани са искрени и на чий поздрав да отвърнем. Крайбрежието е плодородна земя с развито земеделие – сравнявайки го с пустинята по-късно, разбираме, че хората тук живеят добре – имат вода, земя, красиви зелени хълмове с насадени маслинови дървета, ябълки и нарове. Имат пристанища, които са връзка с останалия свят и влияят благотворно на начина на им живот. Имат забележителности, сред които е и най-добре запазеният рицарски замък в света (районът е бил владение на кръстоносците дълго време). Имат морето и дори нещо като морски курорти… За съжаление сирийците не оценяват морето от тази гледна точка, по-скоро го използват като кошче за боклук. Поради всички тези дадености крайбрежието е доста населено, а това може да бъде проблем за хора, които търсят уединено място, за да опънат палатката си след изморителен ден. Именно така се натъкваме и пренощуваме в местни семейства на няколко пъти.

   

Свечерява се, ние сме уморени и си търсим място за нощуване.

Напазарували сме задължителните арабски питки, домати, бира с карамелен вкус и течен шоколад „maxtello“. Минаваме село след село, а между тях единствено хълмчета с маслинови дръвчета и една такава адски твърда и разорана почва, хора навсякъде. Решаваме да свърнем по черен път, който се изкачва нагоре (ако има и гледка от мястото за бивак сме най-доволни) и бутайки през маслиновите горички излизаме буквално в гръб на местната младеж, събрала се на върха на хълма до малка джамия, осветена в електриково зелено. На една маса са момичетата, на друга – момчетата. Ситуацията е комична, те ни зяпат с опулени очи, а ние излизаме от гората, минаваме покрай тях и бързо се спускаме надолу. Накрая се отчайваме и решаваме да забием в която и да е маслинова горичка. След известно бутане и влачене през браздите отново попадаме на хора – семейство, което събира маслини. Обясняваме им какво правим в нивата им, правя покривчета над главата си – няма какво да се крием. След няколко минути те ни поканват в дома си. Не е ясно колко точно човека живеят в къщата – от най-малкото момиченце до старата глуха баба, която едва крета. Главата на семейството е дребно човече с хитър мустак – охрана на пристанището – митничар, обяснява ни и прави красноречив жест към джоба си. Всички изглеждат много сплотени и щастливи от това, че са заедно, както и че ние сме им на гости. Слушаме сирийска чалга по телевизора, дори има танци, смеем се. Теди опитва да пуши наргиле. Постоянно идват нови хора да ни видят. Комуникацията е сложна – единственият, набеден че говори английски, е един вуйчо с вид на таен агент. Стара мома, както го бъзикаха, макар че не беше много стар. Той кимаше с разбиране на това, което му говорехме и повтаряше „инглиш – йес, италиано – си, франсе – уи“. Изпъват се, когато ходжата запява, но не правят нищо друго. Май се смущават или по-скоро не са особено религиозни – ние също сме смутени, не знаем как да реагираме. Питат ни дали сме мюсюлмани, макар да знаят, че не сме. Не сме, но на кой му пука, разбираме се чудесно.    

  На сутринта закусваме обилно – на масата са сложени малки чинийки с най-различни неща, от които всички си взимат, гребейки с хляба. Домакинът заминава на работа, а ние потегляме отново с дисаги пълни с подаръци. Шалче и герданчета за Теди, буркани с маслини и малки патладжанчета за из път. В мен те оставиха впечатление на най-гостоприемното и сплотено семейство, което съм срещал, да са живи и здрави.

Казват, че при мюсюлманите гостоприемството към пътниците е въпрос на религиозен дълг.

Нашите домакини и в този случай, и в няколкото други случая, когато бивахме поканени, бяха съвсем искрени и се радваха на възможността да ни приемат и да споделят каквото имат с нас. Хасан, с неговата градинка на брега на морето, който ни донесе курабии за закуска; мъжът от семейството, в което обядвахме, ни откъсна от всичко в градината си за да опитаме, а най-накрая ни закичи колелата с по една роза, много смешно; бедното семейство с многото деца, под чийто навес се скрихме от дъжда, и които ни натовариха с тиквички и нарове. Дори двамата войници, голи до кръста и със запасан „Калашников“ (по който да ги разпознаем като войници), които дойдоха на моторетка, за да ни изгонят от мястото ни за почивка близо до военна зона, изпаднаха в нелепата ситуация едновременно да ни казват да се махнем и да ни канят да им гостуваме.

     

Ливан

Отклоняваме се от пътя си по крайбрежието за да разгледаме Крак де Шевалие, рицарския замък с многото кули, ровове, тунели и подземия, в които туристите се мотаят с часове. Това отклонение е причината да попаднем на най-неподходящия възможен граничен пункт за влизане в Ливан – там, откъдето минава целият тежкотоварен и автобусен трафик. Пред сградата с гишетата е ужасно стълпотворение от хора с наръчи лични документи в ръка. Всички се бутат и напират да стигнат до чиновниците, а един униформен митничар излиза от време на време и разгонва почти с бой тълпата. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Крепостта Крак де Шевалие в Сирия"][/caption]   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Не искаме да мислим, че и ние трябва да минем оттам. С тайната надежда да има чиста и прохладна канцелария с климатик, където се обслужват чужденци с предимство, обикаляме наоколо, провирайки се между камионите. Накрая се примирявам, нареждам се на опашката и започвам да се ръгам с лакти, но не съм достатъчно добър в тая игра. Ужасно топло е и пот тече отвсякъде. Тълпата е добронамерена към нас, един тип с вид на престъпник ме взима под своето крило и убеждава другите да ни пуснат вътре – нали сме чужденци. „Уел’ком, уел’ком“, поздравява пъдарят на вратата и грубо изблъсква няколко човека около нас. Вътре продължава същото упражнение – бутане и ръгане, пот. Чиновниците зад стъклените прегради въобще не поглеждат нагоре. Накрая не издържам и почти нахлувам зад гишетата през страничната врата, размахвайки двата паспорта. Митничарят е готов да ме изхвърли, след което лицето му се отпуска и взима паспортите – нали сме чужденци.

Получаваме си печатите. Провираме се между превозни средства и чейнджаджии с пачки в ръце и преминаваме благополучно ливанския паспортен контрол, където е по-спокойно, и дори получаваме визи за без пари. И дори не попадаме в клопката на услужливите и любезни ливански митничари, които ни пращат да обменяме пари по най-лошия възможен курс. Натискаме педалите с цел да избягаме по-далече от ужасния граничен пункт, но тягостните впечатления продължават. Пътят минава покрай бежански лагер, населен с палестинци. Те обитават квадратни палатки, сковани от колове и найлон, на брега на морето, който е осеян с боклуци. Жени, облечени в черно, викат след нас „мъни, мъни“, едно хлапе ни преследва тичешком известно време и повтаря „уан долар, уан долар“, докато баща му не му се скарва и не го прибира. Сред мизерията тук там нелепо стърчат малки сателитни чинии. И тук крайбрежието е гъсто заселено, така че решаваме да се отклоним нагоре в планината с надеждата да намерим добро, или поне някакво, място за бивак. Нямаме късмет – всичко е оградено обитавано или засадено. След поредното неуспешно отклонение, на Теди не и издържат нервите, хвърля колелото на земята и започва яростно да го рита. Отдалечавам се благоразумно, докато премине кризата, и продължаваме. Положението изглежда отчайващо. След десет минути сме поканени от едно семейство, получаваме стая с двойно легло, душ, табличка с плодове и сладки и сешоар за Теди. Цяла вечер си говорим на руски с един от домакините ни, развеждат ни с колата до близкия водопад, макар да е вече тъмно. Всичко това ни връща доброто настроение – Ливан ни очаква. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Kъща по крайбрежието на Ливан"][/caption]  

Ливан е красив!

И разнолик – тук съжителстват мюсюлмани и християни, друзи, сунити, шиити, католици, францисканци, якобити и каквито се сетите още религиозни разновидности. Тук християните са били християни много преди нас. Тук въпросът за религията се взима насериозно и хората спорят и се убиват едни други за това, дори когато общностите не са официално във война. В мюсюлманските райони не можете да намерите бира в магазина и жените ходят забрадени, а нашият домакин от първата вечер шеговито споделяше, че искал да си вземе втора по-млада жена.

В Бейрут нощните барове се пръскат по шевовете и трафикът никога не спира.

В Бейрут забрадени жени правят джогинг по крайбрежната улица. Пред крайбрежните клубове се извиват редици от луксозни коли и богати арабчета се напиват на борда на яхтите на бащите си. По плажовете майки говорят на френско-арабски на децата си.Тук туристите не са обект на специално отношение по улиците, и не е проблем да се разбереш с някого на английски, или още по-лесно – на френски. В други части на Ливан все още може да видите следи от разрушителната война, дупки от куршуми и полуразрушени сгради, можете да видите жълто-зелените знамена на „Хизбула“ и да чуете страшни истории за тяхната огнева мощ и влиянието им над всичко, което се случва в страната. Можете дори да си купите жълто-зелена тениска на „Хизбула“ като сувенир. Можете да видите билбордове с реклами на металотърсачи, крайно необходими в страна, в която все още има територии, осеяни със стотици хиляди неизбухнали от войната мини. През последните няколко месеца преди нашето пътуване политическите, т.е. религиозни, фракции неуспешно се опитват да съставят общо правителство и несигурността в бъдещето отново е завладяла всички. Красив – красиви са стръмните планински склонове, достигащи до синьото море, както и всечените долини, които ги разделят. Началото им е високо над водата, на височина 3 000 м., където климатът е по-прохладен и има истински снежни зими. Оставяме колелата да починат за няколко дни в едно хотелче край морето, а ние поемаме на пешеходно пътешествие. Раницата за около 6 лв. (най-евтината, която намерихме на пазара) не издържа тежестта на провизиите, палатката и чувалите и се скъсва още в началото. Добре, че по улиците могат да се намерят толкова много захвърлени полезни парчета тел. [caption id="" align="aligncenter" width="518" caption="Ски курортът The Cedars в Ливан"][/caption]     Kачваме се високо, високо – там където виреят последните остатъци от митичните ливански кедри – дърво, покривало обширни територии от Средиземноморието в миналото. Днес техните разперени силуети могат да бъдат видени на малко места. Тук горе ливанците карат ски през зимата. Тези планини винаги са били притегателно място за отшелници и бегълци, остатък от което са множеството християнски скални манастири – добре запазени и добре поддържани. Разглеждаме ги, като бавно слизаме обратно надолу по долината към морето. Решаваме да удължим няколкодневната пешеходна почивка с няколкодневно излежаване на морето и намираме къмпинг с плаж – по Ливанското крайбрежие има доста чисти и поддържани плажове, макар и повечето платени.  

 

Бейрут

В града следите от войната са почти заличени, макар че нашият хостел се помещава в сграда, от чийто пет етажа са останали само долните два. Всъщност тя скоро ще бъде съборена – огромни суми пари са вложени във възстановяването на центъра, така наречения „Даунтаун“, и сега той прилича на декор за филм – редици от чисто нови луксозни сгради, подредени градинки между тях… и въоръжени войници на всеки ъгъл. Сред цялата помпозност стърчат два паметника от войната – бившият (така и недовършен) хотел „Холидей Инн“, най-високата сграда в района, бил любимо място на снайперистите – тъмни дупки вместо прозорци и надупчена бетонна фасада, и още един хотел със същия изглед. [caption id="" align="aligncenter" width="384" caption="Недостроеният Холидей Инн"][/caption]     Всъщност градът е много жив – претъпкани и през седмицата барове, денонощен трафик, студентският квартал, крайбрежната улица – любимо място за разходки и спорт. В центъра на Бейрут липсват типичните мърляви арабски пазари, липсва безразборното струпване на сгради, коя от коя по-стари. Няколкодневния престой включва разходка с бусче до южната част на Ливан, която все още се смята за размирно място поради близостта и с Израел и предимно мюсюлманското население. Отпътуването – ставаме в четири, за да хванем единственото време със сравнително по-слабо движение, и се изнасяме към планините във вътрешността на страната.

Отново Сирия

  Прехвърляме планините и преминаваме през долината Бекаа – това всъщност е високопланинско плато, всеки квадратен метър от което е зает с населени места и насаждения. Тук се намира най-големият ансамбъл от руини от римско време – Баалбек. Огромните колони (най-големите римски в света) са чест обект на фотографите, които рекламират Ливан. Долината е известна и с насажденията си от марихуана – на няколко пъти ни предлагат да си купим.  

    Този път преминаването на границата е доста по-лесно с изключение на един сбъркан термометър в ухото ми, който едва не ме превръща в заподозрян с птичи грип. Вече започваме да свикваме с небрежния начин, по който в Сирия се взимат и дават подкупи – съвсем явно, в паспорта – чиновникът вади банкнотата с отегчена физиономия и я подхвърля някъде под бюрото си. Обикновено услужливи съседи по опашка ни съветват колко да дадем за митничарите (100 лири – 2 долара), когато преминаваме през границата. Не ни се иска да даваме подкупи, но не ни се искат и проблеми.

    Четиридесет километра след бариерата хващаме автобус за Алепо, вторият по големина град в Сирия. Маршрутът ни, начертан на карта, би приличал на безсмислените драсканици на дете – движим се накъдето ни се стори интересно. Решили сме да преминем с автобус безинтересните за нас части от пътя и да покараме покрай река Ефрат и през сирийската пустиня до Дамаск.

Алепо

е обитаван от древността, преживява бума си като голям търговски център по пътя на коприната и днес живее с остатъците от този период. Множество стари прашни сгради и огромни пазари, които все още привличат купувачи от чужбина. Смята се за един от най-консервативните градове в Сирия – тук за пръв път срещаме жените без лица, т.е. с плътен черен воал, покриващ дори лицето. Магазините за дамска мода, от които пазаруват любителките на този вид одежди, приличат на изложения за погребални костюми. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Цитаделата в Алепо"][/caption]    

Натрапчивото любопитство на сирийците спрямо чужденците

се изразява по много начини – от гостоприемните покани и настойчивото желание да си говорят с нас до безумните погледи, с които някои гледат Теди и един-два пъти опитите да я опипат на улицата за гърба ми. Явно за някои чужденките са символ на сексуална свобода, непостижима в обществото им поради религиозната консевативност. Късно вечер в Алепо пред някои кина се появяват афиши, рекламиращи софт порно – например мустакат арабин, налапал палеца на крака на бледа европейка. На улицата тайно се предлагат порно картички. Всичко това прави тези хора да изглеждат раздвоени – между плътните воали и минаретата и останалия свят, който ги съблазнява със свободите си. Свят, който май всъщност не познават или познават само от телевизора. Сирия е държава, управлявана от диктатор, наследил този пост от баща си, и по тази причина повечето и жители нямат достатъчно средства и възможност да пътуват зад граница. Желаещите да емигрират са много, на няколко пъти разговаряме със сирийци, които от дълги години живеят в Щатите, и които предпочитат да се наричат с гордост „американец“, вместо „сириец“.  

В колоезденето на по-дълги разстояния понякога има трудни моменти,

в които човек е уморен и унил, разстройството го е хванало, и единственото му желание е да намери някое сравнително чисто място с душ и да седне на нещо различно от седалката на колелото. В такива моменти е нужно много малко за да прелее чашата. Именно в това състояние на духа пристигаме в Деар Д’езор, може би най-големият град на брега на Ефрат. Намираме хотел, но тъкмо на входа му ни чака клопка – банда хлапета, за които сме най-голямата атракция за деня. Харесват си Теди за жертва. Стараем се да не им обръщаме внимание и те след малко ужким се разкарват, а аз се качвам да уговоря нощувката – тъкмо съм се спазарил с един много мил и възпитан човек да прекараме нощта в паянтовото му хотелче срещу шест долара на човек, когато отдолу се чуват крясъци. „Ше ви *ба м*йките“ на чист български. Затичвам се, като подозирам най-лошото, и слизам долу тъкмо за да видя как хлапетата бягат панически по улицата, а Теди ги преследва с голям камък в ръка, който секунди по-късно полита в тяхната посока и съвсем близо до една преминаваща кола. На тази улица сигурно още ни помнят. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Тези са от добрите хлапета"][/caption]   На сутринта разглеждаме местния музей, който съхранява артефакти от досега смятаните за най-древни световни цивилизации, живели по поречията на Тигър и Ефрат, и продължаваме. Докато първите дни покрай реката има зелена ивица земя, след като се отклоняваме от нея се озоваваме сред абсолютно гола и равна пустош. Почвата е твърда и глинеста, пясък почти липсва, а пътят изчезва някъде към хоризонта, прав като стрела. Единствената растителност са кръгли бодливи храсталаци. Пътят е връзката със света – по него периодично преминават рейсове, камиони и леки коли. За пръв път тук виждаме стада камили. Населените места са много малко и на големи разстояния едно от друго. Всъщност хората в пустинята са различни – след цял ден каране стигаме до единственото село по пътя и влизаме, за да напазаруваме – гледат ни с едни такива кръвясали очи, без сянка на дружелюбност.

Тук децата са най-нахални.

Стараем се да свършим каквото имаме да вършим по-бързо и да се изнесем. Постоянно хълцам, не мога да спра – сигурно е от водата от тенекиени бидони, които местните използват, и от които си пълним и ние. Вечерите в пустинята са страхотни – небето е чисто и обсипано със звезди, прохладно е. Това е компенсация за мизерните обедни почивки, които правим – в жегата, с увити презглава шалове, за да се пазим от нахалните мухи, които се опитват да влязат навсякъде – в очите, устите и носовете ни. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Сенчесто място за почивка сред пустинята"][/caption]     Достигаме до Палмира, древен оазис по пътя на керваните. Руините, които се намират тук, претендират да са остатък от кралството на митичната кралица Зенобия, победила Рим в Близкия изток. Палмира е археологическата и туристическа гордост на Сирия – човек може да се шляе сред древни колони, стени и арки с часове, и всичко това под открито небе, без ограда и входна такса. Разбира се, туристическият бум е „развалил“ мястото, както навсякъде по света. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Имаме специални гуми за пустиня, от най-скъпите"][/caption]         Решаваме на път за Дамаск да посетим един “по-алтернативен” обект, за който прочетохме в „Lonely planet“. Макар че последният път, когато последвахме препоръката им за избор на ресторант, се озовахме на едно място с много други, подобни на нас, чуждоземни глупаци с пътеводители под мишница, и в преживяването нямаше нищо автентично.

 

Мар Муса е скален манастир,

основан от италиански пастор на мястото на древни руини в планините северно от Дамаск. В планините пейзажът е същият като в пустинята, с изключение на начупения релеф. Въпреки че манастирът е официално християнски, основната идея на създателя му е да служи за място, където се проповядва толерантност между религиите – една много актуална тема в Близкия изток. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пътят към манастира"][/caption]   По тази причина в манастира се допускат да работят мюсюлмани, всъщност много от тях също така идват тук на поклонение, както и християнски поклонници от цял свят. Службите вътре едва ли отговарят на църковните канони, както и може би някои от идеите на Падрето. Но този манастир е добър пример за това, как църквата може да се опита да бъде част от живота на хората и да спомага за решаването на техните проблеми. Манастирът е красив, до него се достига по дълга стръмна пътека, всечена в склона. Вътре, естествено, е пълно с младежи от къде ли не, прочели като нас, че тук човек е свободен да се храни и нощува безплатно колкото дълго пожелае. Обстановката на масата е почти като в някой от хостелите, в които спирахме по пътя. Въпреки това манастирът е истински – със странните си монаси, с каменните си помещения, с огромната си библиотека, със службите, по време на които участниците седят на възглавнички по пода. Ние сме поредните, дошли за ден-два.

Последият участък до Дамаск е нашата награда – трийсетина километра равномерен наклон надолу,

по който с лекота се поддържа висока скорост. Километражът минава 1500. Улиците в града са широки и е почивен ден, поради което липсва обичайният трафик от моторетки и смрадливи автомобили. Настаняваме се на пружини на покрива на хостел в центъра, почти под открито небе. Тук повечето гости или отиват към Иран, или чакат виза за Иран – най-популярната дестинация в Близкия изток в момента е Иран. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Този колоездач пътува от Лондон за родния Китай"][/caption]     Ако дотогава обикаляхме самостоятелно,то в хостела ставаме част от потока на Великото безцелно местене във времето и пространството на западната младеж. Няколкото дена в града посвещаваме на разходки, по-малко разглеждане на забележителности и повече кулинарен туризъм уличен вариант – в Сирия има много вкусни неща за опитване. [caption id="" align="aligncenter" width="384" caption="Една сирийска котка, която доста невъзпитано си бърка в носа на улицата"][/caption]     В къщи Автобусното пътешествие от Дамаск е дълго. Слизаме в София по къс ръкав, след месец и половина отсъствие, а в средата на октомври тук е вече есен. Една жена, която ни вижда, че се борим с банкомата, за да изцедим още нещо от картата си, ни пита: „Имате ли нужда от нещо, пари?”. Мечтата и била да пътешества с колело. Нямаме нужда от нищо, вече сме си вкъщи.   Автор: Любен Грънчаров Снимки: авторът   Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="126"] – на картата:

Представете си килим, пъстроцветен ориенталски килим с красиви и симетрично изтъкани орнаменти, детайли и фигури. Всеки от тях е прекрасен сам по себе си, но заедно те са съвършенно творение на своя създател. Основните нишки се пресичат и създават плетеница от цветове, идеи в красива симетрия.

А сега си представете книга, в която всички ние сме герои – учителя, убиеца, Ела, блудницата, аз, ти, втъкани в живота, на точното място и в точното време, хармонично вплели се като нишки – помислите ни, делата ни, бездействияте ни. „ Любов”  на Елиф Шафак е прекрасен начин да разберем коя е основната нишка, която ни свързва .

Предствата ви за домакиня е една – грижовна къщовница, любяща майка и съпруга, добър професионалист. Като всяка жена в днешно време. Главната героиня Ела е еталон в тази си роля. Три пораснали деца, отговорен съпруг, стабилни доходи и осъществени мечти.

Предствете си 13 век, Анадола, Шамс от Тебриз – за някои – странник, за други – странстващ дервиш, за дервишите – проницател.

Елиф Шафак майсторски е вплела съвремието на една американска домакиня с  историята на живелия преди осем века Шамс, с помоща на 40-те правила на любовта. Те не са като десете божи заповеди, те са ориентирът, вярната посока по стълбичката на нашият житейски път. Но само ако им се доверим, ако ги допуснем до живота си и им дадем шанс да ги изпитаме в делата си. Това са правила за вярата ни в самите нас, за лесният начин да обичаш един непогрешим Бог и за трудния път да обичаш другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Те са предписание за мирното приемане условията на Вселената, включително и на нещата, които сега не можем да променим и да разберем.

Ако в „Копелето на Истанбул” Шафак е детайлно подробна до скучноватост, в  „Любов”  всяка дума, всяко изречение е с точно определено място и смисъл. Езикът й е омайващо богат и разбираем. Черпила от дълбокия мистицизъм на суфизма, авторката оплита притчи, герои  и Бог, за да ни провокира да мислим, да се вгледаме, да се потърсим . Изпращайки ни, всеки по пътя си, Елиф Шафак ни подарява сребърно огледало, копринена носна кръпа и стъкленица с мазило:

„Тези неща ще ти помогнат по пътя. Използвай ги при нужда. Ако загубиш някога уважение към самия себе си, огледалото ще ти покаже вътрешната ти красота. В случай че бъде опетнено доброто ти име, носната кърпа ще ти напомня колко чисто е сърцето ти. Колкото до балсама, той ще изцери раните ти, вътрешни и външни.”

Коя е вътрешната ни красота?  И колко чисти са нашите сърца?

Потърсете отговора в Любовта...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Пускам телевизора. Сутрешното предаване на bTV. Прочитам темата: „Приют под прицел”. Снимка на жена, под която разбирам, че говори Милка Гечева, началник на ДНСК – София. Заслушвам се.