Св. Екатерина е живяла в Египет през ІV век, по време на управлението на император Максимиан. Тя е дъщеря на управителя на Александрия - център на елинистичната куултура и познание по онова време. Царската дъщеря Екатерина се отличавала с уникална красота и интелект, получила отлично образование, като изучава трудовете на великите философи и учители от древността. Много млади мъже от най-достойните семейства искат ръката на красивата Екатерина, но тя не е проявявала интерес. Казала на родителите си, че само се омъжи само ако някой от кандидатите я превъзхожда по благородство, богатство, красота и мъдрост.

Майката на света Екатерина тайно изповядала християнство. Нейн духовен отец бил възрастен пустинник, който живеел в пещера извън града. Тя завела при него едничката си дъщеря, за да й даде добри съвети. Като видял мъдростта на девойката, старецът решил да я посвети в познанието на истинския Бог. „ Зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко: красотата му е по-светла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството му се дели постоянно, но от това не се намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему!”, казал пустинникът на девойката.
Това описание на Небесния Жених, предизвикало в душата на святата девойка пламенно желание да го види. Екатерина попитала как може да види чудния Момък.
Старецът й казал, че тя ще види Момъка, ако изпълни Неговите повели. Той й дал една икона на пресвета Богородица с божествения Младенец и поръчал да я отнесе в къщи и да прекара нощта в молитва пред нея.
"Тук е изобразена Майката на оня Момък, за Когото ти говорих. Наричат я Дева Мария. Помоли й се с вяра, и аз се надявам, че тя ще изпълни желанието ти, и ти ще видиш лицето на нейния Син", обяснил старецът.
Екатерина послушала стареца. Докато се молела, от умора тя заспала и видяла чуден сън. Присънило й се, че пред нея стои небесната Царица и държи на ръце Младенеца, който сияел, сякаш от него излизали слънчеви лъчи. Екатерина се стараела да погледне Младенеца в лицето, но напразно - Той отвръщал от нея своя светъл лик. Тогава Божията Майка започнала да моли Сина си да погледне девойката и хвалила нейната красота и мъдрост. Младенецът отговорил, че тя е безобразна, безумна и бедна, затова няма да я погледне, дедето не остави нечестието си.

Екатерина се върнала при стария човек в пустинята и с голяма тъга и му разказала това, което видяла в съня си. Монахът я посрещнал с много любов и я научил на вярата на Исус Христос. Учената и мъдра девойка скоро разбрала истината, повярвала от всичкото си сърце и приела от стареца св. Кръщение. Той я предупредил да запази своята чистота и добродетел и да се моли без спир. Като се върнала в дома си Екатерина отново видяла в съна си Пресвета Богородица и Младенеца. Сега Господ я погледнал нежно, дал й чуден пръстен и заръчал на девойката да не търси земен годеник. Така и станало – Екатерина не мислела вече за нищо земно; душата й била пълна с божествена любов; тя мислела само за своя небесен Годеник.

По това време император Максимиан посетил Александрия за някакъв езически фестивал. Поради това празникът бил в пъления му блясък, събрали се много хора. Градът бил осквернен от зловещия вой на заклани животни, миризмата на жертви, пожари, и тълпата вътре в арената, където наказвали със смерт всико, отказал да се отрече от Христовата вяра. Християните, осъдени на смърт, били хвърляни в огъня.

Любовта на светата Екатерина към всички християнски мъченици предизвикала ревностното й желание да облекчи техните страдания. Затова отишла да говори с езическия жрец и император Максимиан. Тя се представила и признала вярата си в един истински Бог, и мъдрост, и светлина, но посочила и грешки на езичниците. Красотата на момичето запленила императора. Максимиан се опитал да я убеди в превъзходството на езическата мъдрост и наредил 50 философи и учени, вместо него, да спорят с нея. Екатерина успяла да победи в спора, а мъдреците започнали да проповядват истинския Бог, Комуто се покланяла тя. Те приели мъченическа смърт и с радост чули от Екатерина, че мъчението ще бъде вместо кръщение и ще им отвори входа на Царството небесно. Тогава императорът заповядал да бъдат изгорени живи.

Максимиан не се отказал от намеренията си да убеди Екатерина. Увещавал я да се откаже от Своя Бог като обещавал богатство и слава. Тя отказала всичко и разгневен императорът заповядал за нея най-жестоки мъчения и затвор.

Императрицата Аугуста била чувала много за света Екатерина и поискала да я види в тъмницата. Тя убедила военния командир Порфирий да я придружи в затвора с отряд войници. Когато императрицата видяла Екатерина, била впечатлена от силния й дух и как лицето й светело с Божествена благодат. Светата мъченица започва да разказва християнското учение, и всички се обърнали в Христа.

На следващия ден довил мъченицата в съда. Заплашили я с мъчения, ако не се откаже от християнската вяра и не принесе жертви на боговете. Като видял, че не може да изплаши Екатерина и да я отвърне от Христа, мъчителят наредил да я привържат към колелата и силно да ги въртят, така че да бъде разкъсана на части и да умре от най-ужасна смърт. Но веднага щом пристъпили към това мъчение, от небето слязъл един Ангел, освободил светицата от връзките, а колелата натрошил на парчета; при това силно разбитите колела се разлетели настрани и поразили смъртно мнозина невярващи. Като видял това преславно чудо, целият народ възкликнал: Велик е християнският Бог!

Като видели това чудо, императрица Аугуста, военоначалникът Порфирий и 200 войници признали вярата си в Христа пред всички и всички те били обезглавени. Императорът се опитал отново да пречупи Екатерина и да я откаже от вярата й, но тя била неперклонна и като завършила молитвата си, сама сложила глава пред палача.

Според преданието, ангели пренесли мощите на Св. Екатерина в планината Синай. През VІ век, по Божествено провидение главата и лявата ръка на светата мъченица, били положени при мощите в манастира Синай - чест на новопостроената църква на светите император Юстиниан.Всички поклонници, които посещават манастира на планината Синай получават пръстен за спомен от посещението си.


Молим се за застъпничеството на Св. Екатерина.

Тази година арабският бунт размести силите в района на Близкия изток. Саудитска Арабия все повече заема мястото на САЩ в Близкия изток – роля, която изглежда вероятно да се увеличи още повече през следващите години, тъй като Саудитска Арабия иска да увеличи разходите си за армията. Саудитска Арабия разбира нарастващата роля на кралството, като реакция на намаляващото влияние на Съединените щати. За Рияд сътрудничеството с Вашингтон е все още ценно за гарантирането на сигурността на държавата. В същото време саудитското правителство все повече решава да разчита главно на собствените си сили, виждайки отрицателното развитие на отношенията между Пакистан и САЩ – все още съюзници, но със съмнителни взаимоотношения. Има съмнения, че Саудитска Арабия преговаря и с Китай – огромен потребител на петрол. За онези, които следят новините около саудитската монархия, тези ходове са поразителни. Старата практика Рияд да държи Вашингтон близо до себе си, да спонсорира различни групировки и така да влияе, подкрепена от военния чадър на САЩ, някак започва да изветрява. Днес виждаме все по-засилваща се Саудитска Арабия, която е решила да спре влиянието на Иран в Близкия изток. Настояването на Саудитска Арабия за свалянето на сирийския президент Башар ал – Асад е ясно предизвикателство към Иран. Саудитците са [...]

Че в битката за повече контрол над медиите премиерът Борисов иззе доста от позициите на своя конкурент и приятел от ловните дружинки Георги Първанов, това е видимо и с невъоръжено ( с оптически мерник) око. Преминаващата „слава” на залязващия президент пролича обаче днес от някои дребни подробности, които могат и да останат незабелязани от зорките [...]

Началник вика подчинен: - Петров, обичаш ли топла бира? - Разбира се, че не! - А потни жени? - Бр-р, не, разбира се! - Значи ще си взимаш отпуската през декември. Петров излиза и разказва случката на колегите си. След малко началникът вика един от тях: - Иванов, ти обичаш ли топла бира? - Да! - А потни жени? - Да! - Чудесно! През лятото отиваш да вадиш картофи. Усмихни се, България! Скоро любителите на студена бира с топли картофки ще трябва да се задоволяват само с топла бира и потни жени, защото картофите са застрашени от смъртоносна гъба. И остава само да се молим тя да не покоси цвеклото и ряпата, защото хептен няма да има какво да се вади от отровената ни земя през лятото.

Европейското космическо агентство е отворило достъп към архивите на данни , събирани почти 30 години от космическите спътници Landsat. Голяма част от данните от спътниците за дистанционно изследване на земята сега са достъпни безплатно.

Московският театър „Естрада“ посегна сатирично на Владимир Путин. Проектът „Градски поет“, закърмен с високи градуси по руски, се ражда от троицата на поет (Дмитрий Биков), актьор (Михаил Ефремов) и продуцент (Андрей Василев) и завоюва милионна публика, съобщават от NY Times.

Пародирането на руския политик се осъществява под опеката на обичани руски поети, чиито стихове са заимствани и приправени според случая. Пакостливата тройка даде глас на руското множество в горчив отговор за плана на бившия президент да се кандидатира за следващ мандат – едно подсилено от липсата на действие настроение.

Представлението започва с имитация на поета Евгений Евтушенко, чиято елегия за безверен приятел е пренаписана за наранените чувства на Путин от минала пролет, когато президентът Дмитрий Медведев даде публичност на различията им. Следват класически сантиментални фолклорни стихове от съветския поет Александр Твардовски, преобразени като коментар за сценичните появи на Путин. И това е само леко надникване на виртуалната сцена на „Градски поет“.

В началото създателите на прoекта съвсем скромно са очаквали седмичните им видеоклипове да предизвикат нeколкохиляден интерес. Първият достига 250 000 гледания. След десет месеца и повече от трийсет сатирични поеми отвъд всякакъв оптимизъм обаче цифрата е 14 милиона по данни на Юри Катсман, който публикува поемите в интернет.

„Правителството ни храни,“ казва Андрей Василев за Times зад кулисите на спектакъла, наслаждавайки се на поредния си коктейл. „Това не е шега. Колкото по-глупаво се държат те, толкова по-добро е нашето шоу.“

От своя страна Михаил Ефремов заявява, че проектът не е с политическа насоченост. Себе си описва като „не-фен на Путин“, но казва, че политическите алтернативи превръщат промяната в ръководството в непривлекателна.

„Мисля, че е добре, че не са ни забелязали досега, или поне се преструват, че не са,“ казва той. „Може би това е твърде малко нещо за тях за това, което правят“. И добавя развеселен: „Можеше да съм във влак за Магадан.“

Руските специалисти са разшифровали телеметрична информация получена от космическата междупланетна станция 'Фобос-Грунт' - по инфомрация от РИА Новости.

25.11.2011 Шуменски окръжен съд

Подсъдимият по делото „Килърите" Васил Костов - Кеца разказва за среща в София между Бойко Борисов, Бай Миле и Сретан Йосич, предава БНР.

Кеца разказа за няколко срещи, на които е присъствал, докато е бил охрана на убития Бай Миле. Лично присъствал на среща в София между Бай Миле, Бойко Борисов, Сретан Йосич, Стоил Славов и хора от групировката СИК. Те говорили как да съберат пари, за да направят Бойко Борисов шеф в МВР и да му купят чин. Кеца каза още, че всички разрешителни на охраната на Бай Миле са издадени на фирмата „Ипон" собственост на Бойко Борисов по онова време...

„Аз ще ви кажа, че Бойко Борисов отговаряше за канала за наркотици през Турция", допълни той...Имаше проблеми с Косьо Самоковеца. На друга среща Бойко Борисов се застъпи за Мето Илиевски", обясни Кеца.

07.04.2009 Окръжен съд в Белград

Eдин от най-големите балкански и европейски наркобосове Сретен Йосич, по-известен като Йоца Амстердам заявява, че по времето когато е бил в България е бил закрилян от главния секретар на МВР Бойко Борисов и от бизнесмена Николай Гигов.

05.09.2006 София, Посолство на САЩ Секретно, не за чужденци

Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.

Г-н Главен Прокурор, къде сте? В изложеното по-горе има всичко необходимо за прокуратурата да се самосезира и да образува досъдебно производство.

Има свидетел в България, защитете го и го разпитайте.

Има свидетел в Сърбия - поискайте да го разпитат българските разследващи.

Има данни за престъпна дейност на Борисов в партньорска правоохранителна служба на САЩ (SIMO) - изискайте ги.

Г-н Велчев, ако не вярвате на Кеца и на Йоца, не вярвате ли поне на ЦРУ?  Или допускате, че ЦРУ си оправдава парите с информация от Кеца?

Лидерът на българските социалисти оглави временно втората по големина в Европа политическа формация - Партията на европейските социалисти (ПЕС). Досегашният й лидер, датчанинът Поул Нюруп Расмусен, напусна преждевременно поста поради здравословни причини. В прощалната си реч Расмусен изрази увереност, че оставя партията в добри ръце. Сергей Станишев ще председателства партията до ноември 2012 г. Той бе избран единодушно от президиума на ПЕС. Позицията се заема за първи път не само от българин, но и от източноевропеец. Според лидера на германските социалисти Мартин Шулц изборът е признание не само за Станишев лично, но и за модернизацията на БСП. Защо не някой друг? Всъщност за поста не е имало други кандидатури. Явно големите имена сред европейските социалисти предпочитат да застанат на този пост за пълен мандат, а не само за няколко месеца. Още повече че в момента европейските институции са в затруднена ситуация - от тях се очакват рецепти за овладяване на развихрилата се...

Цветан Цветанов: Трябва да имаме цялостен подход за една нова визия за външната дипломация на България… Днес е светъл ден за България и по-специално за факултетите по Право, и още по-специално за специалностите, свързани с международните отношения! Министър Цветан Цветанов разкри една загадка, която фрустрираше умовете на поколения теоретици и заради, която Хенри Кисинджър неведнъж е стоял буден до късно, плачейки, като малко дете… Господин вътрешният министър дефинира първия известен на човечеството подвид дипломация – външната!!! Тук е моментът да отворя шампанското и да си налея, моля да ме извините… Наздраве на всички! Да ни е жив и здрав геният! Няма нужда да коментираме умствения потенциал на този колос… Той доказа, че за ГЕРБ са гласували невероятните “един милион две хиляди и двеста и петдесет хиляди двеста двадесет и двама души” (!?…) Той прояви политическата далновидност да натопи кандидат-президента на партията си само, защото се нацупи на батко Бойко, че не той е номиниран за поста… Въобще – мъдри и интелигентни дейности, предшествани от цялата човешка оригиналност, побрана на едно място и еманципирала се в поредица от умопомрачителни названия на полицейски акции… И мисля да завърша с един образ…

Да, това е новата ни книга за малки деца – от 3 до 5 годишна възраст…. току-що излязла от печат:)

Десетки убити и хиляди ранени. Дебнещи по покривите снайперисти, полицейско насилие, сълзотворен газ и полеви болници в градски условия. Горе-долу такава е атмосферата в центъра на Кайро, предизвикана от денонощните многохилядни демонстрации на легендарния площад „Тахрир”. Както се и очакваше, участниците в бунтовете, вдъхновили египетската Арабска пролет, нямаше как да се задоволят с козметичните промени на върха и да одобрят сделката между „Мюсюлмански братя” и военните власти в страната за привидно ускоряване на прехода към цивилно управление. Едва ли оставката на правителството би могла да успокои младите бунтари, след като на всички е ясно, че истинската власт реално не принадлежи на политиците, а е в ръцете на армията, която не гори от желание да се раздели с нея. Нещо повече, главнокомандващият въоръжените сили – фелдмаршал Мохамед Тантауи, неколкократно даде да се разбере, че нито той, нито подопечните му ще се оттеглят, докато не осигурят „мирния преход” в Египет. С други...

Как се пише приказка? Ние все още не знаем, но ще разберем!

Кога? Утре, 26.11.2011 г. (събота).

Къде? В книжарница „Буктрейдинг“ на ул. „Граф Игнатиев“ № 50, до църквата „Св. Седмочисленици“.

Кой? Приятелите ни от „Точица“ канят всички желаещи да писателстват деца да се включат в колективното писане на приказка.

Какво? Малките участници ще пишат приказка с помощта на пет карти. Ще си говорят с творците на приказки за сюжетната нишка (онагледена с истинско въженце) и за темпото на разказване.

Изненада? По време на самата игра ще сглобят книга, която ще остане в магазина :)

Идвате ли? Ще се срещнем там!

Не спират, не спират да досаждат, почитаеми, на нашия пръв партиен и държавен ръководител, генерал-лейтенант премиера доктор Борисов, недоволни и нахални сънародници от всякакво естество. Дойде време всички подобни мрънкачи да осъзнаят, че премиерът не може да дондурка всички. И е дошло време да го опознаем откъм опакото. Човекът, досега добър, помага на всички, вслушва се в народните стенания, обаче всичко е до време. По-скоро всичко е до избори, но да не се отклоняваме. Същественото е, че веселбата с магистралостроенето и ленторязането приключи и се оказа, че пари няма. Това вероятно се е знаело и преди изборите, но защо пък да не се позабавляваме и поне за малко да поживеем с красивата илюзия, че нещата вървят добре. Това изстрадало население все пак има нужда и от положителни емоции, от мечти. Как да извади сега премиерът стотици милиони и да даде на стачкуващите железничари. Как да изплаща пенсиите, като няма с какво, а вас ви мързи да поработите с една година повече. Как,...

И така. Ние се бяхме опитали. Бяхме направили своя героичен опит. Както всеки състезател на олимпиада – даже идващият от малката островна държава Науру – прави своя героичен опит, дори и да знае, че няма никакъв шанс - така и ние се бяхме опитали да направим невъзможното. Да осъществим вихрените си, младежки, налудничави фантазии. Но в малката ни и объркана България пред поривите на младите хора има прекалено много пречки. Все едно самото провидение стоеше някъде там, в мрака над нас, и ни гледаше с лек сарказъм. Казвайки под мустак: Е, вие пък искате и ей така да ви се случват хубавите неща. Ами – няма да стане! Бяхме стигнали с ужасен риск по извънредно стръмния и наистина страшен път до Пещерния дом, но той се беше оказал изоставен и изгорял. Сега отново стояхме на гарата. Аз веднага забелязах, че безформеният господин, който ни беше упътил до Пещерния дом, все още си седи – безучастно и неподвижно – на все същата дървена седалка, сраснала се с мазолестия му задник. И...

Spirit е един от успешните марсиански роувъри на NASA, който до неотдавна кръстосваше повърхността на Червената планета и я изследваше. Машината вече не функционира, но в най-големия видеопортал YouTube беше качено уникално видео, което визуализира цялото пътешествие на Spirit. Клипчето е съставено от 3 418 снимки, които са заснети от роувъра от кацането му на Марс до момента, в който NASA загуби връзка с него. Видеото е уникално, защото чрез него за първи път може да се види в синтезиран вид как е протекла работата на Spirit в негостоприемните условия на Червената планета. Изображенията, заснети от предната камера на Spirit са компилирани във видео със скорост 24 кадъра в секунда. За нуждите на клипа са използвани снимки с резолюция варираща от 256х256 пиксела, до такива с размер 1024х1024. В рамките на по-малко от три минути ще видите работа на Марс, която е продължила цели 5 години, 3 месеца и 27 дни. За това време Spirit е изминал почти осем километра, вместо първоначално планираните 600 метра. На 13 март 2006 година предното дясно колело на роувъра блокира. Инженерите на NASA заобиколиха проблема като започнаха да карат роувъра на заден ход. По този начин мъртвото колело се влачеше след машината и не затрудняваше много движението й. Малко по-късно блокира още едно от колелата на Spirit, а на 1 май 2009 година машината затъна в пясъците на Марс и остана завинаги там. За последен път NASA се свърза с роувъра на 22 март 2010 година. Предполага се, че след това батериите на Spirit са спрели да функционират, заради настъпването на марсианската зима и невъзможността да се осигури достатъчно светлина за соларните панели, които е трябвало да поддържат температурата на електрониката над -40 градуса по Целзий.

Вярвам, че всички фенове на четенето обичат да чакат. Не ме разбирайте погрешно, просто всеки истински книжен фен винаги има под ръка, в чантата, на съвсем новичкия си електронен четец или на лаптопа си хубава книжка за моментите, в които по някакъв начин се налага да чака за нещо.

Независимо дали става въпрос за среща с приятели или любимия човек, за градския транспорт или обяда в близката кръчма, книгата винаги е добър приятел за запълване на времето, за откъсване от скуката, студа и градската забързаност на ежедневнието.

Разчитайки точно на четенето по време на чакане, тайландското издателство “A book” създават една изключително впечталяваща кампания, която освен много силен медиен ефект се оказва, че има и много добри финансови и търговски резултати за издателството.

В рамките на кампанията “Enjoy the wait”(Наслаждавай се на чакането) тайландското издателство предлага приятно четиво на всички на места, където обикновено винаги ни се налага да чакаме – опашката за билети, градския транспорт, ресторантите и дори онези толкова досадни моменти, когато чакаме бавната ни интернет връзка да зареди любима песен в youtube. На тези места се поставят специални машини за кратки истории, огромни стикери с части от книги и разкази или подобни на менюта книжни тийзъри, които да разсейват чакащите хора на съответните места.

Основен фаворит за мен лично обаче си остава услугата “A book” Running late sms (sms при закъсняване за среща). От тайландското издателство предлагат услуга, която позволява ако закъснявате за среща да изпратите контакт на човека, който ви чака на специален номер и само за секунди той ще получи кратка история от издателството, на която да се наслаждава, докато вие се борите със задръстванията например. Сигурна съм, че подобна услуга ще има голям успех и у нас, съдейки по броя на закъсняващите ми четящи приятели.

Най-важното за тази кампания обаче е и реалният резултат, който постига. По думите на “A book” продажбите на техни книги след стартирането на кампанията се увеличават с 25% за два месеца, в това число 20% са нови целеви групи, които не са имали засилен интерес към четенето преди това.

Проф. Петър Стефанов Гецов завършва ВНВВУ „Георги Бенковски” Долна Митрополия. Защитава дисертация във Военновъздушната академия „Жуковски” – Москва. Главен инженер е на програмата на втория български космонавт Александър Александров, летял на Орбиталната станция „Мир” (1988). Директор е на Института за космически изследвания на БАН и Председател е на Българското астронавтично дружество. - Господин Гецов, как се развива българската космонавтика? - България взема сериозно участие в международни мисии тази година. Това ще продължи и през 2012 г. Първата мисия беше изстрелването на апарата „Фобос-Грунт”, където имаме апаратура за изследване на радиационната обстановка. Друг проект, който също е в орбита, е малък спътник, който използва товарния кораб на международната космическа станция, за да започне своята мисия. Чрез него ще се осъществява дистанционно наблюдение на Земята и ще изследва електрическите разряди в горните слоеве на атмосферата. Нашето участие там е по линията на...

През януари 2011 г. най-голямата интернет търсачка Google започна да включва в свой списък свързани с пиратството термини, които бяха блокирани или изключвани от функцията за автоматично допълване на въвеждането, съобщава dnes.bg. Сега обаче тя е увеличила своя списък с непозволени думи, включвайки в него и имената на редица сайтове за споделяне на файлове. Сега като резултати в autocomplete функцията на търсачката няма да се появяват наименованията на популярни страници, каквито са The Pirate Bay, isoHunt, 4Shared, TorrentReactor, BTJunkie и други. Самите сайтове все пак още продължават да бъдат индексирани и ако потребителят напише цялото им име, ще излизат в списъка с резултати. Така например потребители, които търсят думи като "торент", "BitTorrent" и "RapidShare", няма да виждат предложения за допълване на думата, а ще трябва да я напишат цялата. Като пряко следствие от тези мерки от Google отчитат рязък спад на търсенията, включващи тези термини. "Google е направлявала винаги резултатите от търсенето, проблемът обаче е непрозрачността на тези мерки“, казва Кристиян Йетлер от австрийската неправителствена организация за защита на правата в мрежата Quintessenz, цитиран от Pressetext. С подобни стъпки Google се опитва да стопли отношенията си с притежателите на авторски права. Стопяването на леда е нужно за успеха на услуги като YouTube и музикалния магазин на Google, който работи с мобилната операционна система Android, коментират анализатори.

Иво Каменов (вляво) и Марин Митев

"Получава се едно противоречие между уреденото в чл.1 от Конституцията на РБ и действителното фактическо положение. Вярно е, че в РБългария държавната власт принадлежи на групировката ТИМ. Да, действителното фактическо положение в РБългария е такова. Съществуват два начина за излизане от това противоречие - или съдебната власт да приложи Конституцията и да уважи жалбата или да се свика Велико Народно събрание, за да промени чл.1 от Конституцията, като в него се запише, че държавната власт в РБългария принадлежи на групировката ТИМ."

(Из нецензурирания вариант на пледоарията на адвокат на СОПА в с.з. на 08.11.2011 г. по адм. дело 9149 /2011 г. на ВАС срещу едно от разрешенията за строеж на Алея първа, на 10-етажен хотел)

Моля, моля, без докачение! Както правилно е изяснено в статията, тимаджии не са мутри, а ченгета. Даже първият демократично избран кмет на Варна Христо Кирчев на времето лобираше за тях, че те били наши момчета, ченгета, които създали групировката ТИМ, за да се справят с мутрите. Е, той четеше само американска литература, но не и Платон. Приветстваме смелостта нещата да се назоват с истинските им имена, но няма да е излишно да добавим някои щрихи от миналото, настоящето и бъдещето на ТИМ, включително по особено болезнените въпроси с Алея първа, стадион Варна и ОУП на община Варна.

По генезиса: Кирчев каза доста, но не каза откъде са парите. Все пак с пари от проституция и друг нелегален бизнес не се става собственик на цяла държава. Откъде дойдоха големите пари? До преди 10 години все още изброените в статията лица се возеха на бронирани джипове „Мерцедес" с тъмни стъкла и швейцарска регистрация от кантон Цуг. За връзките им чрез зърнения бизнес с швейцарския магнат Марк Рич може само да се предполага, както и за това, че откраднатите от червената мафия милиарди от външния дълг на България по времето на комунистическото управление са се върнали препрани в доверените лица по този канал.

По-нататък следва новата схема на забогатяване чрез купуване на фалиралите държавни дружества и РМД-та за по един лев със задължението да се заплатят огромните публични задължения на тези дружества. Само че за тези публични задължения текат давностни срокове и благодарение и на тогавашния изпълнителен директор на Агенцията за държавни вземания, в момента укриващ се в чужбина поради воденото срещу него следствие за убийството на бургаски бизнесмен, са оставени да се погасят по давност, с което ДМА (дълготрайни материални активи) на огромна стойност са придобити от холдинга „Химимпорт" АД и други дружества на ТИМ на практика без да се плати нито един лев.

Като прибавим към това и уникално оригиналната комбинация, при която „Химимпорт" АД е мажоритарен собственик на ЦКБ, а ЦКБ е мажоритарен собственик на „Химимпорт" АД, което не е изолиран случай в юридическата практика на групировката, става ясно, че чрез хватките на наистина качествени юристи се е улеснило достигането до настоящото положение, което исторически погледнато в политически план изглежда така:

- издига се лозунгът „Варна за варненци" и Варна става собственост на ТИМ;

- издига се лозунгът „България за българите" и България става собственост на ТИМ;

- сега се подготвя лозунгът „Европа за европейците", за да стане Европа собственост на ТИМ;

- за лозунгите „Светът за световниците" и „Вселената за вселенниците" оставяме на въображението на читателя.

Но да се върнем към непосредствения повод за статията. ТИМ доказват, че нищо старо не са забравили, но и нищо ново не искат да научат. Тъй като към момента нямаме повод да вярваме в безграничната щедрост на ТИМ към обществения интерес, очевидно е, че те не могат да разберат, че ще строят без учредяване право на строеж върху чужд имот, който никога не може да бъде придобит по давност, защото теренът е изключителна държавна собственост. Учудваща е доверчивостта на собствениците на ТИМ към честните държавни служители, които доволно потриват ръце, мислейки си: „На тия хем ще им вземем паричките, хем ще ги държим в шах, докато са живи".

А поколенията ще кажат: „Sic transit gloria mundi".

Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията - СОПА

След толкова години общуване с вас, ако трябва да ви дам един, само един съвет за последно той ще е: Определете границите на загубата! Затворът в Сливен е женски, а в този ден там се очакваше концерт на Бургаския мъжки. Петнайсет мъже с присъди, репетирали месец след месец, пристигаха в Сливен, за да пеят и рецитират пред затворничките. Затворите са особено място. Там имаш толкова малко и ти липсва толкова много, че дори и да не си настроен философски, няма как да не осъзнаеш кое е важно и кое не е. Когато си лишен от толкова много, нещата като че ли заемат отредените си места, престават да се преструват на такива и онакива и застават с истинските си размери на точното място. Седяхме трима-четирима журналисти пред портала на затвора и разпитвахме кой е включен в групата артисти. ”Всички са рецидивисти, разказваше директорът на бургаския затвор. - Има сред тях един, който от 11 години не е напускал сградата, това е първото му излизане и първото пътуване. Най-колоритният ли? Без...

На 23 ноември от страниците на в. "Новинар" Зорница Илиева зададе риторичния въпрос дали ни е нужен такъв пътеводител. И в пространен текст отрича такава необходимост. За какво става дума? Ще обясня с няколко думи, защото госпожа Илиева явно предполага, че всеки читател е запознат както с въпросната книга, така и с авторите и идеята, които стоят зад нея. В началото на ноември издателство "Вагабонд", издаващо едноименното списание на английски език, предназначено за чужденци, пребиваващи или посещаващи България, представи "Пътеводител за османска България", дело на Димана Трънкова, проф. Христо Матанов и Антоний Георгиев. В него с много снимки и прекрасни текстове са представени редица архитектурни паметници, останали по нашите земи от времето между 1396 и 1878 г. Нарочно не наричам тези близо пет века с нито едно от наименованията, които са в обращение в момента, понеже смятам, че е крайно време този период да бъде коренно преосмислен. Защото досега, от една страна, ни бе...

Ако има нещо светло и особено ценно в процесите, които протичат вследствие на Арабската пролет, това е фактът, че религията не беше отправна точка на протестите, а исканията за утвърждаване на присъщите за западния свят ценности като социална справедливост, право на работа и перспектива за развитие, за човешко достойнство, отстраняване на корумпираните дълголетни управници и техните протежета. Те можеха да протестират срещу идеология, но не беше така. Да се каже, че демонстрантите, които запалиха този пожар, са целели установяване на християно-демократичен модел на устройство в страните си, не само не е вярно, но е и далеч от генетично заложените им ценности. Мястото на исляма в бъдещото управление на всички държави в този регион е осигурено. Това не означава, че те автоматично ще отхвърлят демократични принципи като равни възможности за просперитет, равни права на жените и мъжете, свобода на изразяване и т.н. Независимо от направени вече изказвания в посока на господстващо...

Айдеее на намаленията ! Май ще трябва да сме благодарни на братята американци за празника И как да не си : 1password за $17.19 (при нормална цена $49) Бягай народе ! Само днес !

Индийската певица Киран Алувалия ще открие утре първия Софийски вокален фестивал с концерт в кино „Люмиер”. Изпълнителката е известна със своите уникални аранжименти по индийските и персийските стихове от жанра Газал. Киран обаче не се ограничава с музиката на своята родина. Тя съчетава стилове и инструменти от целия свят и непрекъснато открива нови жанрове. Родена в Индия и израснала в Канада, Киран от малка се занимава с музика. Тя в момента живее в Ню Йорк, но често пътува за участия по целия свят. В музиката си включва африкански блус, индианска музика, португалско фадо, келтски инструменти, а напоследък се интересува от народното творчество на туарегите от Сахара. Тя не бяга и от класическите жанрове и е пяла под съпровода на симфониета в Чикаго. - Занимавате се с музика още от 7-годишна. Как започнахте да пеете? Вашето семейство подкрепяше ли ви? - Моите родители ме насочиха към музиката още когато бяхме в Индия, така че като дете имах пълната им подкрепа. Когато се...

Продукти за 4 порции:
4 патешки филета
2 глави лук
2 червени домата
8 филии хляб
1ч.л. сол
1ч.л. мащерка
щипка индиско орехче
3- 4 листа салвия /градински чай/
1 бира
2с.л. течна сметана
1/2ч.ч. олио
1/2ч.ч настърган кашкавал

Приготвяне:
Патешкото филе се слага в съд. Поръсва се с индийско орехче. Полива се с 1 бира и 2с.л. течна сметана. Оставя се за едно денонощие на хладно. Филиите хляб се режат на кубчета. Луковите глави се почистват, измиват и режат на ладии. Доматите  се измиват, почистват и режат на кръгове. В тиган се налива мазнина. Поръсва се щипка сол и съдът се поставя на загрят котлон. Добавят се лучените ладии и хлебните кубчета. Запържват се за 5- 10 минути. Бърка се непрекъснато с дървена шпатула. Взема се тавичка. На дъното се разпределя половината от запържените продукти. Върху тях се редят маринованите патешки филета. Отгоре се подреждат кръгове домати. Най- отгоре се разпределят останата част запържени лук и хляб. Ястието се полива с маринатата от месото и мазнината останала в тигана. Добавя се 1/2ч.ч. вода. Поръсва се сол, и сухи стрити подправки. Пече се на умерена фурна 30 минути. После се поръсва с настърган кашкавал. Връща се за допичане. Ястието е готово, когато кашкавалът хване златиста коричка. Изчаква се да изстине. Реже се на парчета.

Why do we always come here

I guess we'll never know

It's like a kind of torture

To have to watch the show

Миналия петък някъде в небето над Австрия успях да завърша биографията на Стив Джобс от Уолтър Айзъксън - уникално и изключително увлекателно четиво.

Горещо препоръчвам книгата на всеки, който иска да научи повече за Apple и Jobs и същевренно да се потопи в мисленето на един уникален продуктов мениджър и перфекционист.

Джобс е изключително интересна и противоречива фигура, а едва ли има някой по-добър от Айзъксън в улавянето и пресъздавеното на всички онези лични признания, спомени на приятели, колеги и семейство, които да ни докоснат до Стив и живота му в най-пълния му и демитологизиран вид. Биографиите на Айнщайн и Кисинджър, също дело на Айзъксън, свидетелстват за професионализма и различния му подход към жанра. Те са и причината да бъде помолен лично от Джобс да спише биографията му.

Наскоро излязоха няколко филма за Джобс, в които той e представен изключително позитивно и острият му характер изцяло се премълчава. Тази книга не е субективна, да, показва ината на Джобс и пътя му към перфектния куб на NEXT-компютъра и на Apple Store. Заедно с това предоставя и мнението и критиката на хората около Джобс, като Скъли, който никога не го е разбирал напълно и никога не е имал толкова силна любов към детайла както Джобс.

Не губете повече време, прочетете я и проследете пътя на Стив от ябълковите комуни и обсебващите диети до присаждането на новия му черен дроб. Със затаен дъх ще следите страниците, в които се описват създаването и провалите на продукти като първия Маc, Lisa, iPod, iPhone, реакцията на Antenna Gate и др.

Това ревю бе публикувано първо в блога "И като каза, рече"

Георги Ангелов

- Митове за пенсионната реформа (Труд)

- [аудио] За пенсионната възраст и реформите (БНР, Неделя 150)

- Относно вдигането на пенсионната възраст (БНТ)

IBM България разкрива нови работни места

Станишев стана лидер на европейските социалисти

МВР си раздало 74 млн. лв. повече за заплати в кризисната 2010 г.

Брюксел ще съди България и Румъния заради газовите връзки

UK Chargé d'affaires – Bulgaria: financial stability

Fitch: Bulgarian budget positive, Eurozone clouds outlook

Economic Facts and Fallacies

Supercommittee Failure Poses Risk to U.S. Economy

България в международните класации 2011

Видео – компютър с китайски дизайн

Блогът за икономика 2011

КНСБ: БДЖ не е във фалит - "В нито един одитен доклад досега не е написано, че БДЖ е във фалит"

Може би това е някаква тактика да се успокояват стачкуващите работници, че всичко е наред и че те няма да съсипят компанията със своята стачка. Но това е самозаблуда, още повече че само до преди дни самите синдикати споделяха колко тежко е финансовото състояние на железницата. А сега изведнъж им хрумна да твърдят обратното.

Защо БДЖ е във фалит:

- Във финансовите доклади ясно пише, че БДЖ е на загуба, че БДЖ не може да си плаща дълговете, че БДЖ има просрочени задължения.

- Железницата има почти 800 милиона лева дългове, които са огромни на фона на приходите и финансовите показатели на дружеството

- Кредиторите на железницата все по-често напомнят, че вагони и мотриси са заложени при тях и че ще си ги вземат ако дълго време не им се плаща.

- Миналата година се активира държавната гаранция някои заеми на БДЖ, защото компанията не си ги плаща

- Европейската комисия изрази съмнения, че БДЖ може да финансово оздравена дори с реформите в плана от месец май (затова се отива към по-дълбоки реформи)

Блогът за икономика 2011

Пътеписът ни днес ще бъде продължението на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, а днес ще бъдем предимно във Франция, но и Виена и Хърватия няма да подминат вниманите ни. Приятно четене:  

От Балканите до Пиренеите с автобус

 продължение

/Записки/

22 април 2005г.

Най – накрая пристигнахме в Париж!

Автобусът спря пред  Айфеловата кула. Всички слязохме да видим от близо този  символ на Париж. Е, наистина е впечатляваща с огромните си размери!  Но само толкова!  Качихме се отново в автобуса и направихме разходка из  Париж.  Ето я и  Сена - бавно и величествено пълзи под безбройните мостове -  украсени със статуи  и архитектурни орнаменти -  почти всичките -  позлатени.  Величественият паметник на Жана д’ Арк на кон със знаме и меч   -   и той  блести  в злато! Толкова много позлатени статуи,  паметници, сгради и мостове не бях виждала на друго място.  А ето и  една истинска парижанка - среден ръст, слаба с костюм (къс до талията жакет и   тясна пола до коленете) с обувки с  високи токчета, шапка, ръкавици и чанта – пресичаше улицата, вероятно току -  що слязла от нечия кола. Минахме и покрай   Операта  - и тя в позлата. О!  Ужас! Един клошар пикаеше на ъгъла. И това  се случва рано сутрин в  Париж! След обяд на „Шанс Eлизе” пихме кафе срещу скромната сума от 3 евро.   23 април 2005г.

В „Лувъра”

разгледахме само античното изкуство на Месопотамия и италианското. За това имахме  време. Най – важното -  видяхме  “Мона Лиза”. Много пъти съм си задавала въпроса защо този шедьовър  на Леонардо  е  във Франция, а не в  Италия?  Нямаше кого да попитам. След  „Лувъра” посетихме катедралата „Нотр Дам”. И друг път съм посещавала католически катедрали.  Не се чувствам уютно в тях -  високи, устремени в небесата -   карат те да се чувстваш нищожно творение на природата. Друго чувство у мене не пораждат. Виж, ако чуя музика изпълнявана на орган, мога да стоя там и да слушам с часове. Жалко, че в нашите църкви няма орган! В  „Нотр Дам” видях   как хората си седят спокойно на банките, изслушват проповедта, прекръстват се и  си излизат.  Докато ние в нашите църкви се кръстим при влизане, палим свещи  -  кръстим се, целуваме икони – пак се кръстим – при излизане -  също. Един човек ни изгледа с любопитство, когато на изхода на  катедралата,  видя някои от нас да се кръстят. След ”Нотр  Дам” взехме метрото и отидохме в

„Дома на инвалида”

 Големи “грижи” е полагал Наполеон за инвалидите от многото войни, които е водил. Построил им е дом, в който да се чувствуват като хора, на които нищо не им  липсва. Тук е и Гробницата на Наполеон – кръгла постройка с балкон. В средата  е  саркофага,  а   около него на  балкона са  поставени  мраморни плочи с  имената на столиците на  държавите,  които Наполеон е покорил. С изумление прочетох  „Москва”! [caption id="" align="aligncenter" width="561" caption="Саркофагът на Наполеон"][/caption]   Излизайки от Гробницата на Наполеон се отправихме към музея на Роден, където видяхме повечето от известните му статуи: „Мислителят”, „Балзак” и много други. И накрая музея „Д’Орсе”, където направо претичахме през залите с платна на импресионистите – Ван Гог, Сезан и др. Останахме „без крака”, но бяхме доволни.   24 април 2005г.

Замъците по река Лоара:

 

Замъкът Шамбор (Chambord)

  е построен 150 години преди „Версай”. Това е първият замък – символ на френската мегаломания – започна да разказва френският екскурзовод (българина Александър Градинаров - инж. от Русе, напуснал България през 90 - те години). Крал Франсоа I е построил този замък не за живеене, а   за лов и  възхищение. Станал крал на 20 години, възпитан като рицар, водил завоевателни войни,  превзел Милано -  попаднал под влияние на италианския Ренесанс,  той е предпочитал  италианските скулптори и архитекти. Затова  е поканил Леонардо да Винчи  в замъка „Амбоаз”. [caption id="" align="aligncenter" width="519" caption="Замък Шамбор"][/caption]   Леонардо е живял 3 г. във Франция  като  през това  време не е се  разделял с 3 свои картини: „Мона Лиза”, „Св. Ана Девата” и „Св. Йоан Кръстител”.  Като архитектура замъкът е хибрид между средновековно укрепление и ренесансова фасада. Има 4 кули завършващи с огромни  фенери и стълба с две змии, които не се преплитат (по идея на Леонардо). Замъкът „Шамбор” е  завършен  от крал Хенрих II   (Франсоа  I умира на 50 години от сифилис). През 18 век крал Людовик XV подарява замъка „Шамбор” на маршал Сакс, където той разполага батальона си. През 30^те години на XX век става държавна собственост.  

Замъкът „Блоа” (Blois)

се състои от 4 крила, построени в 4 рзлични архитектурни стила: готика, пламтяща готика, ренесанс и класицизъм. Първото крило е строено от графовете Блоа през X–XIII век. В него се намира най-голямата зала във Франция от XIII век. Второто крило е строено от крал Людовик XII -  понастоящем е галерия, в която са изложени картини и скулптори на художници от 16 – 19 век. В крилото (ренесанс) строено от крал Франсоа I  се намира спалнята на  Катерина Медичи, в която тя умира на 5 януари 1589 г. Спалнята е обзаведена  с текстил декориран с монограмът на крал Хенрих II (H) - съпруг на Катерина и две огледално обърнати C- та. Първото C е монограмът на Катерина (Catherine). Обърнатото C преплетено с  H образува  буквата D, която може да се тълкува двуяко - както като Хенрих II (Henri Deuxieme – Second) така и  като Dian (Диан дьо Поатие) – фаворитката на краля. В същото крило може да се види и  стаята, в която Катерина Медичи е приготвяла отрови за неверните си любовници, както и спалнята на крал Хенрих II ( с монограма му H на пода). [caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Замък Блоа (Blois)"][/caption]   В параклиса на замъка  „Блоа” е гробът на Леонардо да Винчи, който е оставил в наследство на крал Франсоа I любимите си картини,  между които и „Мона Лиза”. Ето защо „Мона Лиза”  е  в Париж,  а не в Рим или Флоренция!  

Замъкът „Шенонсо” (Chenonceau) или „Дамският  замък”

се  намира  на р. Шер – приток на р. Лоара. Построен е през 16 век от кралския интендант Тома Бойе и съпругата му Екатерина Брисоне,  след което  крал Хенрих I обвинил Тома Бойе в незаконни деяния, отнел му замъка и го подарил на фаворитката си Диан дьо Поатие. Подвастен на страстта си към изключителната красота на Диан дьо Поатие, крал Хенрих II и преподарил замъка за “специални услуги” на съпруга й към Короната. Диан благоустроила замъка като построила и една от най-живописните градини за времето си с много растения, дървета и фонтани.   [caption id="" align="aligncenter" width="603" caption="Замък Шенонсо (Chenonceau)"][/caption] След смъртта на крал Хенрих II (убит по време на турнир), неговата съпруга Катерина Медичи ( станала регентка) заставила Диан дьо Поатие да върне замъка, като й дала в замяна “Шомон” на р. Лоара. Амбициозна и властна Катерина Медичи продължила благоустройството на замъка като построила още по - разкошна градина от тази на съперницата си. Двете градини изрядно поддържани и днес будят възхищение! [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   В чест на сина си Хенрих III, Катерина Медичи преустроила  коридора на замъка наречен “Галерията” в прекрасна бална зала  -  с  дължина 60 метра и  ширина 6 метра - осветена от 18 прозореца. Тази зала по време на Първата световна война   била превърната в болница, където са били разположени леглата на ранените. В замъка може да се види и спалнята на друга интересна личност – Луиза Лотарингска – съпруга на крал Хенрих III, която след убийството му се оттеглила в замъка до края на живота си - потънала в скръб и молитви за убития си съпруг. Облечена винаги в бяло – траурния цвят на кралското семейство, обитавала стая украсена с  бели траурни знаци,  тя получила прозвището ”Бялата кралица”.   През 18 век  замъкът “Шенонсо” станал притежание на мадам Дюпен (потомка, на която била Жорж Санд). Като приятелка на Волтер, Русо, Монтескьо, Дидро и др. просветители, тя често ги канела в замъка, където устройвала пищни празненства. Нейната доброта и щедрост запазили “Шенонсо” от разрушение по време на Френската революция. Замъкът изобилствува с произведения на изкуството – гоблени, картини, старинни мебели и пр. Заслужава си човек да пропътува 200 киломтра  тръгвайки от Париж (или от др. място) и да посети поне някои от замъците по р. Лоара. Ще ги помни за цял живот!   25 април 2005г.

Страсбург

До  I ^та Св. война градът е бил германски, след II^та Св. война става френски. Пред сградата на Европейския парламент, наред със знамената  на другите членки на Европейския съюз видяхме и българското знаме. Разгледахме  катедралата „Нотр Дам”, която по архитектура прилича на Парижката, но е много по-красива. Построена е в стил „пламтяща готика”. Тъкмо се бяхме отдалечили от катедралата, когато чухме прекрасен женски глас, който  пееше старинна църковна песен. Бързо се върнахме обратно и какво да видим – пред централната фасада, един младеж облечен в монашески дрехи, пееше   високо и звънко като истинско сопрано.      26 април 2005г.

Виена (Австрия)

Посетихме  двореца „Шонбрун” – лятна резиденция на австроунгарските императори. Дворецът е наречен „Шонбрун” („Прекрасен Извор”) поради извора, който е снабдявал двореца с вода до 19^ти век. Построен е в стил барок и е боядисан в жълто – любимия цвят на император Франц – Йосиф I. В двореца два пъти е отсядал Наполеон. Зад двореца има прекрасна ботаническа градина. След „Шонбрун” посетихме двореца  „Белведере” също   лятна императорска резиденция. Построен е от Мария Терезия, управлявала  Австро – Унгария  цели 40 години (от 1740 до 1780 г.). Това ни разказа екскурзоводката – българка, която от около 15 години живее във Виена. Мисли да се връща в България едва, когато се пенсионира, но не е сигурна. По този повод – минималната заплата и минималната пенсия в Австрия в момента са 645 евро. Средната пенсия е 800 – 900 евро. Хотела, в който отседнахме е Конгресен център и е  с 4 -  звезди. Намира се в южния район на Виена. В близост до него се намира “Shoping City Sus”. Посетихме го. Огромен търговски център, в който можеш да ходиш няколко часа и пак да не разгледаш всичко. По едно време  поисках да излезем навън, защото  ми се пушеше. „Пуши тука – ме посъветва една колежка  -  виждаш има пейки и пепелници до тях!” „Изключено!” –  отговорих аз. – „Не мога  да пуша в магазин!” В центъра на Виена,  в заведение за бързо хранене, където влязохме да обядваме, също се пушеше. На всички маси имаше пепелници. Дим от цигари, обаче нито се виждаше, нито се усещаше!   27 април 2005г.

Будапеща (Унгария)

е град,  разположен на двата бряга на р. Дунав: на десния бряг е Буда (старата градска част), на левия -  новия град Пеща. Двата града са свързани чрез 7 красиви моста. Градът обаче ми се стори някък поовехтял и занемарен. На много места  видях олющени мазилки на фасади на къщи и обществени сгради. Наистина   някои в момента ги ремонтираха напр.  сградата на Парламента, която казват била най – красивата  парламентарна сграда в света.  Трамваите също бяха стари и небоядисани, за разлика от софийските -  изрисувани  с реклами. Хареса ми „Площада на героите”. В полукръг са поставени статуите на  унгарските владетели. Де да имахме и ние такъв площад!   1 април 2006г. гр. Риека (Хърватска) -  замъкът „Тръсат”. Направихме няколко  фотографии и продължихме.   Ето ни в

Опатия (Хърватска)

-  курортно градче на брега на Адриатическо море. Не бях и чувала за него! Австро – унгарският император Франц – Йосиф, обаче е имал вила там. В града има много магнолиеви дървета с едри бели цветове, почти без листна маса. В ботаническата градина видях прекрасни  червени  камелии, дафинови дървета също. За жалост ни се случи много неприятен инцидент, който развали чудесните ни впечатления.  Бяхме паркирали двата автобуса в двора на хотела. На сутринта видяхме ужасна картина: и на двата автобуса бяха счупени стъклата - на този, в който бях аз - предното, на втория автобус - задното. Никой нищо не беше нито чул, нито видял. Някои предположиха, че са ни взели за сърби. Според полицията са били пияни младежи. Както  и да е! Опитахме да продължим с пукнато стъкло, но както се казва - не сме познали! На границата словенците не искаха и да чуят историята ни. Трябваше да се върнем обратно и да сменим стъклото, но не в Опатия, а  чак  във  Загреб. Общо взето загубихме един ден и една нощ, която прекарахме във фоайето на хотела,  тъй като нямаше места. След смяната на стъклото,  минахме успешно Словенската граница и потеглихме през Италия и Франция  за  Испания, без повече да преминаваме през  контролно – пропускателни пунктове (граница между Италия и Франция няма). Само преди да влезем в Испания един полицай ни спря,  качи се  в автобуса, попита   къде отиваме, след  това махна с ръка -  да продължим. Очаквайте продължението Автор: Мария Лазарова Снимки: авторът   Други разкази свързани с цяла Европа – на картата:

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ В България – градусът на социално напрежение започна да се повишава, след като в сряда стартира стачка на железничари срещу реформите в системата на БДЖ. Междувременно синдикатите обявиха пък за следващата сряда и национален протест по повод намеренията на правителството още от 1 януари 2012-та да увеличи възрастта за пенсиониране с една година – мярка, която наистина беше предвидена да се случи, но поетапно. Всичко това, разбира се, е съпроводено с гръмки изказвания от страна на синдикални лидери, с демонстративно напускане на съвета за тристранно партньорство и демонстративно връщане в него, както и с откровени опити на лявата опозиция да извлече политически дивиденти от ситуацията.

- Пламен, градусът на социалното напрежение в страната наистина ли е толкова висок или  сме свидетели на изкуственото му повишаване?

- Ако трябва да опиша ситуацията с едно изречение, Фили, ще кажа, че този градус не е толкова висок, колкото искат синдикатите и лявата опозиция, но в същото време не е и толкова нисък, че правителството да се чувства достатъчно комфортно при извършване на някои болезнени, но необходими реформи. Тоест, като цяло ситуацията не е добра, защото пряко и негативно засяга всички, а в такова положение решенията не са никак лесни.

- И все пак някакви решения трябва да се вземат, защото не може вечно да се стачкува, нали? Така че – кой и доколко е готов на компромиси в този момент?

- Специално по отношение на двете сфери, с които в момента са свързани синдикалните недоволства, Фили, реформата в БДЖ и частичната реформа в пенсионната система, аз не виждам особена база за компромиси от страна на правителството. Да, болезнено е да се съкратят няколко хиляди работници от железниците, но още по-болезнено е години, ако не вече и десетилетия наред, да се захранва изкуствено с пари на данъкоплатците тази изключително тромава, неефективна и губеща система. Неслучайно преди няколко дни премиерът  Бойко Борисов каза за протестиращите в железниците – да са стачкували, когато са харчили пари, без да има възвръщаемост, сега ако БДЖ стачкува, трябва да върне на данъкоплатците получените от тях 800 милиона лева. И добави нещо, което е много по-важно в случая – не една шеста, всички в БДЖ ще останат без работа, ако не се оздрави компанията, защото тя на практика е фалирала.

- Пламен, доколко реалистичен изглежда планът за оздравяване на железниците, не е ли той само поредният опит за замазване на нещата?

- На хартия планът за оздравяване изглежда добре, Фили. Той предвижда пет мерки – съкращаване на 2 хиляди от общо около 13 хиляди работещи в системата, спиране на 150 влака, които са напълно губещи, продажба на неоперативни активи, увеличение на цената на пътническите превози и продажба на цялата система за товарни превози. Друга тема е как се прилагат тези мерки, защото веднага изтече информация например, че в предвидената квота от 2 000 души се съкращават предимно оперативни работници, а не хора от огромната администрация. Така че откровената опасност да побългарим реформата в този случай съществува, Фили. И ако синдикатите бяха започнали битка срещу тази опасност, те щяха да имат силна обществена подкрепа. Сега обаче каузата им изглежда загубена и няма да срещне положителен отклик, защото работническите водачи решиха да се противопоставят срещу реформата като цяло, въпреки че самите те знаят колко е необходима. И още повече – колко е важна на фона на икономическата криза, която клати силно европейската икономика. В този смисъл, ако някой трябва да прави компромиси за БДЖ, това са именно синдикатите. И компромисите от тяхна страна вероятно няма да закъснеят, стига само да се убедят, че правителството е твърдо в намеренията си. В момента, струва ми се, все още сме на етапа, когато синдикатите пробват дали правителството няма да се поддаде на директен натиск.

- Пламен, сякаш обаче не стоят точно по същия начин нещата, свързани с реформата в пенсионната система?

- Да, Фили, макар тук също да не виждам основания за компромис от страна на управляващите, това най-вероятно ще се случи, защото позицията им е уязвима по няколко причини. Първо – с идеята да се увеличи възрастта за пенсиониране с една година става дума не за цялостна реформа, а за частична мярка, за решение, взето на практика на пожар, след като се разбра, че Националният осигурителен институт е назад с над 2 милиарда лева и буквално утре няма да може да плаща не ниски, а никакви пенсии на никого. Второ – става дума за мярка, която се въвежда едностранно и рязко, въпреки че правителството – и то именно това правителство, а не някое предишно – има официално споразумение със синдикати и работодатели за поетапно въвеждане. И трето – тази мярка засяга твърде много хора, на практика всички хора в България и сама по себе си не е никак популярна. Ето кое подхранва и непрекъснатите опити на БСП и ДПС да извлекат политически дивиденти от ситуацията, като се впишат по един или друг начин в очакваните през следващата седмица протести.

- Тоест, ти смяташ, че в този случай по-скоро правителството трябва да направи някакви компромиси и да излезе с по-разумни предложения?

- Не бих го формулирал точно така, Фили, макар че вероятно точно така ще стане, очаквам правителството, поне донякъде, да се поддаде на натиска. Това, което аз в действителност смятам обаче, е че системата на общественото осигуряване в страната се нуждае не просто от дълбока реформа, а от принципна промяна във философията и подходите, които стоят в нейната основа. Пожарните мерки при сега съществуващата система, дори и да проработят, то ще е частично, временно и, както всички лоши лекарства, повече ще навредят заради страничните си ефекти, отколкото да излекуват конкретното страдание. Опасенията ми обаче идват оттам, че нито правителството, нито синдикатите, най-малко синдикатите, разбира се, мислят в тази посока. Те сякаш се надпреварват да предлагат идеи и ходове, които или изобщо няма да проработят, или по дефиниция са обречени на неуспех – при това дори не в дългосрочна, а най-много в средносрочна перспектива.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Текстът, който следва, е написан от различни египетски активисти и защитници на човешките права. Предоставен е на Intidar от Рами Рауф, директор на онлайн-медиите за Египетската инициатива за лични права и медиен консултант на института Назра за феминистки изследвания (насочена към правата на жените научна организация). Актуализации на положението в Египет: Какво се случва Уважаеми хора, Пиша ви, за да ви разкажа за положението в Египет в момента, тъй като не съм сигурен за точността на медиите. Миналият петък (18 ноември 2011 г.) имаше огромна демонстрация на площад “Тахрир”, зовяща за прекратяване на военното управление, за край на военните съдебни дела на цивилното население (над 12 000 цивилни са били съдени във военни трибунали от падането на Хосни Мубарак) и да се противопостави на техните над-конституционни принципи. Имаше огромен брой хора от различни общности, които присъстваха на демонстрацията, и повечето от тях напуснаха площада вечерта. Отделно от това, семействата на ранените от Революцията и мъчениците бяха установили седящи стачки в продължение на месеци в различни области, включително площад “Тахрир”, призовавайки държавата да покрие разходите за тяхното лечение и да им даде компенсации. В събота, 19 ноември, полицейски части брутално разпръснаха ранените, което отново провокира завръщането на хората на “Тахрир” в [...]