Мария Петкова за Intidar, Кайро Зад големия параван на изборите в Египет, продължава да се развива тихо една орлуелска история. Във вторник египетският вестник „Шорук” публикува детайли от съдебното заседание по делото срещу политическия активист Алаа Абд Ел-Фатах (Twitter). В статията става ясно, че срещу него са повдигнати допълнителни обвинения за предумишлено убийство и тероризъм. Как един от най-известните египетски активисти, награден многократно за работата си, стигна дотук? Нека да си припомним събитията от 9-ти октомври тази година, когато шествие на християни към центъра на Кайро свърши с кървава баня пред централата на Националната телевизия (Маспиро). Над 20 души загинаха, някои прегазени от военни бронетранспортьори, други – застреляни на място. Като много политически активисти, при новината за случващото се, Алаа слязъл към центъра, където се сблъскал с тълпа цивилни и униформени, които пребивали протестиращи. Той се включил в сблъсъците, както много други, за да защити разпръсналите се протестиращи. На следващия ден, след като местни и международни телевизии предаваха ужасите пред Маспиро цяла нощ, военният съвет трябваше да излезе с някакво изявление. Първото обяснение беше, че християните нападнали армията . Това хич не се прие добре, нито от египтяните, нито от международната общност и те трябваше да измислят нещо друго. Втората [...]

Аналитичната компания StatCounter публикува днес данни за популярността на уеб браузърите, според които Google Chrome вече е изпреварил по популярност браузъра Mozilla Firefox и в момента разработката на интернет гиганта отстъпва на световния пазар само на Internet Explorer на корпорацията Microsoft. Съгласно информацията на StatCounter, по данни от ноември тази година браузърът Google Chrome е притежавал дял в пазара на браузърите от 25,69%, което е с 4,66% повече, отколкото година по-рано. В същото време делът на Firefox е 25,23%. Основен играч на пазара продължава да бъде Microsoft Internet Explorer с дял от 40,63%. От аналитичната компания NetApplications обаче, която също предоставя данни за разпределението на пазара на браузъри, казват, че ще публикуват своите данни за ноември през следващите дни, но отсега може да се каже, че по методиката на NetApplications Google Chrome продължава да заема трето място, следвайки плътно Mozilla Firefox. Впрочем, от NetApplications също признават, че тенденцията за увеличаване на популярността на Chrome е очевидна, но браузърът ще задмине своя конкурент по отношение на пазарния си дял едва през февруари-март 2012 година. И тази аналитична компания счита, че е само въпрос на време кога ще се случи това. Според StatCounter, делът на Microsoft Internet Explorer САЩ за година се е увеличил с 0,42% до 50,66%. Там Firefox запазва второто си място с дял от 20,09%, което обаче също е с 6,66% по-малко, отколкото през същия период на миналата година. В същото време в САЩ делът на Chrome нараства от 6,41% до 17,3%. Пазарният дял на Safari не се е изменил съществено и в момента този браузър заема 10,76% от пазара. "Очакваме сериозна битка за пазарен дял между Microsoft и Google. Като се има предвид колко бързо нараства пазарният дял на Chrome, шансовете именно той да стане основен конкурент на Microsoft са много големи", заявява главният изпълнителен директор на StatCounter Аодан Кълън.

Чуждестранен журналист събира информация за корупцията в България. Питат го: - Има ли корупция в България? - Да. На всяка крачка. - А какво най-много ви удиви в България? - Когато разбрах, че корупцията при тях е извън закона. Усмихни се, България! Въпреки всички претенции на управляващите, че се борят с престъпността и корупцията, България е първа по корупция в ЕС. Дори подобряваме „постижението” си от предишните две години и изпреварваме по този показател съседните ни Румъния и Гърция. Утешителното е, че все пак се борим с корупцията и тя все още е извън закона. Какво ли би било, ако управляващите решат да я узаконят, след като тъй или иначе е част от живота ни?

Все пак управляващите може и да се окажат прави. Вероятно има истина в твърденията им, че можем още да стискаме зъби. Можем, тъй като сме като ревливи глезльовци, които само се оплакват, а не са чак така бедни и мизерстващи. Правдивостта на правителствените тези се доказва не от статистики за нивото на мизерията и безработицата. Те са си натъкмени. Истинското потвърждение за нашата опърничавост се крие в данните за цъфването и връзването на корупцията по нашите земи. Според изследване на „Прозрачност без граници” тя е в добро състояние и еволюира смело у нас. С по-болнава корупция са дори Гана, Куба и Мароко. Наблюденията върху тези процеси доказват, че явно не сме чак толкова зле, щом все още сме готови да даваме пари под масата и не се опъваме, като някой ни ги поиска. Някои могат да кажат, че хората от Куба и Гана са обеднели заради подкупване на чиновници и затова са минали напред в класацията. Не им вярвайте въобще. Ние сме тук, за да опровергаем тези лъжи. След около 20...

Най-популярният сайт за публикуване, споделяне и превръщане на видео материали в истинска сензация – YouTube се похвали с нова функция. Популярната страница на Google се сдоби с опция за отчитане на това колко известен и гледан вашият клип. Говорител на YouTube оповести в официален блог, посветен на страницата, за новата функция. Тя предоставя възможност за отчитане на популярността на даден видео материал по всяко време. Опцията носи името YouTube Analytics и ще замести познатата ви Insight page. Insight page, също като подобрената си нова версия, даваше отчет за статуса и броя гледания на клиповете. В същото време YouTube Analytics си има свои преимущества пред предшественицата си. Така например, новата функция на сайта пристига с много по-досъпен и усъвършенстван потребителски интерфейс, а статистиката, която се предоставя, ще се прави по-бързо и по-лесна за разчитане от широката аудитория. Тази статистика, респективно, е разделена на няколко категории, сред които са демографски фактор, посещения и абонати. Според тези три критерия ще разбирате къде и кое прави вашия качен в YouTube клип толкова популярен, гледан и харесван. Наред с това, YouTube Analytics притежава и опцията да проследява дали даден видео материал е гледан до края, до средата или само е избиран, а после веднага затварян. Това също ще даде по-ясна представа за това кой клип е наистина популярен и интересен за аудиторията или само заглавието му е заблуждаващо и подвеждащо. YouTube Analytics ще ви известява и когато ваш видео материал е добавен в категорията на любими от някой потребител, както и когато е харесван или избиран като нехаресван. Traffic Sources опцията от новата функция в YouTube пък отчита, когато някой е открил вашия клип и предоставя информация за това от къде и как достигат потребителите до същия този клип.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Вчера ви съобщихме за група студенти от Колумбийския университет, които твърдяха, че могат да хакнат даден лазерен принтер на HP и да му подадат инструкции, които да го запалят. От HP побързаха да излязат с официално изявление, в което се казва, че подобно нещо няма как да стане, защото в машините има специална защита против прегряване, предаде Mashable. Технологичният гигант не отрича, че принтерите му са уязвими на хакерски атаки, но твърденията за претоварване на определени елементи и предизвикване на пожар се изключват категорично. Защитата против прегряване в принтерите на HP е хардуерна и не може да бъде засегната по никакъв начин от манипулирането на фирмуера на печатащото устройства, се казва в изявлението на компанията. Поради тази причина принтерите са безопасни и не могат да бъдат запалени дистанционно. Каквото и да твърди HP обаче, факт е, че групата от Колумбийския университет е документирала как хартията в експерименталния принтер е започнала да пуши, което означава, че има потенциал да се запали и да причини опасен пожар. Важно е да се отбележи, че от проблема вероятно са засегнати голяма част от принтерите и на други известни марки. За целите на експеримента е използван продукт на HP просто защото принтерите на компанията са най-масови и се предлагат на достъпни цени. Студентите от Колумбийския университет са разгледали интересен проблем и компаниите, които произвеждат принтери трябва да си вземат бележка и да подобрят защитата на своите машини, тъй като явно в тази област нещата куцат сериозно.

Вербалното насилие срещу „народа“ наистина е забележително, а най-любопитното е, че на народа страшно му харесва да му се карат. Той е като отчайващо зависим от своята нетрадиционна сексуална практика нещастник, който всяка вечер си пуска телевизора само за да му се изпикаят на главата. Не, съвсем сериозно, ако премиерът ни не иска да е премиер на недоволни българи, защо изобщо се е захванал с тая работа? А пък българите, щом чуят тези вълшебни думи, моментално препрограмират чипа си, сменят си приоритетите, преборват се с манталитета си, сдобиват се с няколко хиляди лева и са напълно доволни от живота си... Но на нашия премиер това му идва отвътре, точно както и на народа му идва – всеки ден – редовно като по часовник в сутрешен телевизионен блок. Най-забавно е поведението на другите герои, които не са родени за предводители на българите. На тях им остава да правят само това, което виждат, че римлянинът прави. Ако крещи и си скубе космите от гърдите – и той така. Ако заплашва...

Мариана Христова е инженер от ТУ София. Занимава се с телекомуникации. Работи в частна фирма. Участник е в коалицията „България, свободна от ГМО” и други инициативи, целящи опазване на околната среда. - Госпожо Христова, какви рискове крият сондажите за шистов газ? - Самите сондажи не би трябвало да крият рискове. Опасността идва от технологията и от това какво се използва в процеса. При проучване и добив се прилага една и съща технология. Разликата е в сондирането. Дълбочината, на която се слиза, е до 5 км. Прилага се технология, която се нарича хидравличен разрив. Той представлява вкарването под много голямо налягане на коктейл от вода, пясък, или други механични пълнители и химикали, които са в доста голяма количество, повечето от тях канцерогенни. Проблемът на цялата технология е, че самите фирми имат ноу-хау - патентовани коктейли, а обикновено не се знае какво има в тях. Налягането, с което се изстрелват, е в порядъка на 700 до 1000 атмосфери в зависимост от това в...

Изследователи са успели да създадат с триизмерен принтер материал, който наподобява на човешките кости и може да се използва при лечението на травми и други наранявания. Според специалистите полученият продукт може да се добавя към наранените кости, за да се стимулира производството на нови клетки, предаде BBC. Още преди няколко месеца ви съобщихме за учени, които произвеждат кръвоносни съдове, като това отново става реалност благодарение на възможностите на модифициран триизмерен принтер. Когато костите са възстановени и материалът, създаден от триизмерния принтер вече не е нужен, той се разтваря сам без да предизвиква странични ефекти. Технологията може да се използва и за производството на цели изкуствени кости, които са точно по мярка за отделните пациенти. Създателите на системата твърдят, че лекарите ще могат да я използват в работата си до няколко години. Експериментите с триизмерния принтер и изкуствените кости са извършени във Вашингтонския щатски университет. Резултатите от научната дейност са били публикувани в списанието Dental Materials. Специалистите са използвали като „мастило” за костния принтер специална керамична пудра, а след това в компютъра са въвеждали параметрите на желания продукт. Останалата част от работата машината е извършвала автоматично. В момента усилията на учените са насочени към създаването на временни кости, които се разграждат с времето и отстъпват място на истинските, които постепенно възвръщат плътността си.

Част от проблемите на Sony не просто продължават, но и се задълбават. Поредните членове на ръководния екип в корпорацията подадоха оставките си и напуснаха. Този път, потърпевшо се оказа американското звено на Sony, специализиращо в гейм сектора. Напусналите екипа на Sony са Scott Steinberg и Rob Dyer. По непотвърдени данни двамата ръководители от корпорацията имат различни причини за своето решение да се простят с работата си за голямата корпорация и решенията им са независими едно от друго. Така например, Rob Dyer възнамерява веднага след като уреди формалностите по повод напускането си от гейм отдела на американската корпорация, ще започне веднага работа в Zynga, които, както знаете, също специализират в областта на видеоигрите. Rob Dyer оглавяваше отдела на връзките с обществеността в американското гейм звено на Sony близо три години, стартирайки в началото на 2008 година. Предните заемани длъжностни позиции на IT специалистът били президентските в Eidos и Crystal Dynamics От друга страна, Scott Steinberg не е посочил никаква точна и ясна причина във връзка с взетото си решение да подаде оставка. Той споделя пред пресата, освен това, че все още няма конкретни планове за бъдещето и продължението на своя професионален път. Припомняме ви, че Scott Steinberg заемаше поста на вицепрезидент в маркетинговия отдел на гейм звеното в Sony. Steinberg започва кариерата си в корпорацията през 2007 година и очевидно нещо не го е удовлетворявало в нея, след като толкова малко време съумява да се задържи в нейния екип. Преди това бившият вече вицепрезидент на маркетинговия отдел в гейм звеното на Sony работи за компаниите Sega, Crystal Dynamics, Roxio и Liquid Audio. От Sony все още не са дали никакъв коментар по повод напускането на техните двама ключовите ръководители. Няма информация и кои ще са новите специалисти, които ще заемат позициите на Rob Dyer и Scott Steinberg.

Американски съдия нареди на Google, Yahoo, Twitter, Google+ и Facebook да премахнат линковете към сайтове, които продават незаконни стоки. Решението е част от продължаващата борба срещу разпространяването на фалшиви стоки в онлайн пространството, предаде BBC. Решението на съда е провокирано от иск на производителя на луксозни стоки Chanel, който е намерил ментета на свои стоки в 600 интернет сайта. Много от експертите са останали изненадани от решението на съдията в щата Невада. Установено е, че домейните на въпросните 600 сайта, които продават ментета се управляват от хостинг компанията GoDaddy. Фирмата се грижи за общо 45 милиона домейн имена, които принадлежат на нейните клиенти. Съдията е наредил на GoDaddy да блокира достъпа до сайтовете, които се намират на домейните, търгуващи с незаконни стоки. Компанията за луксозни стоки Chanel е създала цял екип от служители, които имат за задача да търсят из мрежата сайтове, които продават фалшиви стоки и използват неправомерно чужди търговски марки. Някои специалисти поставиха под въпрос юрисдикцията на съда в Невада, когато става въпрос за домейни, които не са регистрирани на територията на Съединените щати. От Google не са коментирали случая, тъй като все още не са получили официално нареждане от съда. По-рано през годината L'Oreal заведе дело срещу eBay, при което обвини аукционния сайт, че активно помага на търговци, които продават фалшиви продукти. През лятото европейски съд реши, че eBay трябва да има по-активна роля при защитата на купувачите от ментета.

Фактът, че световният пазар на персонални компютри бележи сериозен спад напоследък, особено поради бързото навлизане на таблетите в индустрията, може би, ще се окаже ползотворен за някои производители. Доказателство за това е едно от последните проучвания на анализаторите от IHS. Според данните от изследването, които те любезно изнесоха днес, стана ясно, че китайската компания Lenovo се нарежда на второ място в класацията за най-голям и влиятен производител на персонални компютри. Бързият възход на Lenovo се дължи именно на спада в търсенето на PC-та в Северна Америка и Европа. Тази тенденция силно повишава производителността, продажбите и приходите на китайските производители, които успешно се справят с доходоносното разспространение на продуктите си на азиатския пазар. Според изследването на IHS, Lenovo успя да се възкачи на втора позиция по брой пуснати в продажба персонални компютри, като задмина лидерите от Dell. Същевременно, HP си остават водещите производители в сектора на PC-то. Данните на анализаторската фирма сочат, че продажбите на Lenovo отчитат ръст от 14,5% и достигат до 12,5 милиона броя. От друга страна, Dell търпят сериозни поражения, като статистиката за тях наброява едва 11,2 милиона доставени в световен мащаб персонални компютри. HP пък запазиха лидерските си позиции, като отчетоха ръст от близо 6%, а броят продадени PC-та с тяхната търговска марка достигна до около 15,3 милиона копия. Успехът на Lenovo се дължи най-вече на продажбите в родния Китай, където таблетите все още не са взели връх в сегашната технологична индустрия и ръстът на продажбите им не е толкова осезаем. Освен това, проучването на IHS е направено на базата на информацията по повод приходите и пуснатите на пазара персонални компютри за периода на третото тримесечие за 2011 година. Предстоящият месец, който ще повиши продажбите във всички сектори и във всички точки на света поради предстоящите зимни празници, със сигурност, ще се отрази на още по-успешното за Lenovo четвърто тримесечие.

Image: harald welte and kallu by mdemon on Flickr

Харалд Велте е немският програмист, който през 2004 постигна не само първото в световен мащаб съдебно решение, свързано с GNU GPL (v2), но и първата съдебна победа за отбора на антилопите.

Делото бе решено от Окръжен съд Мюнхен I (Landgericht Muenchen I) и постави основите за последващи дела, които са на път да оформят традиция, според която при защитата на софтуер с отворен код Германия да придобие онзи съдебен статус, който вече има Тексас при защитата на лоши, най-вече софтуерни, патенти.

За разлика от повечето от предишните дела, в които немските съдилища имаха леката задача да установяват неспазването на (относително маловажни) задължения по GNU GPL, актуалното решение на Окръжен съд Берлин (Landgericht Berlin) навлиза in medias res на авторското право.

В основата на конкретния спор

стои този рутър и най-вече задействащият го фърмуер, който е изграден на основата на Линукс кърнел.

Image: AVM FRITZ!Box Fon WLAN 7270 by brunoalexio via Wikimedia Commons

Oтветникът по делото Cybits разпространява комерсиалния софтуер за родителски надзор Surf Sitter, който (може да) ограничава достъпа на деца до определено интернет съдържание (XXX, file-sharing и т. н.). Наред с други рутъри и модеми, Surf Sitter работи и върху произвеждания от ищеца AVM рутър Fritz!Box.

Ищецът твърди, че с инсталацията на Surf Sitter се извършват неправомерни промени върху фърмуера, които се явяват нарушение на авторските му права.

На това ответникът възразява, че промените засягат само части от фърмуера,

които са лицензирани под GNU GPL (v2)

и според този лиценз могат да бъдат преработвани от всеки.

Това възражение бива отхвърлено от ищеца с аргумента, че съвкупността от програми, оформящи фърмуера представлява сборник (Sammelwerk според чл. 4 на немския Urheberrechtsgesetz, смислово отговарящ на чл. 11 от ЗАПСП), върху който ищецът има изключителни права.

Към ответника като

трето лице-встъпител

се присъединява Харалд Велте, който е автор на части от Линукс кърнела и има интерес никой да не забранява преработката на фърмуера (и с това косвено на Линукс кърнела). Адвокат на Велте е Тил Йегер (Till Jaeger), един от най-големите познавачи на опен сорс материята, когото имам честта да познавам лично.

При встъпването си Велте обръща внимание на залегналия в лицензите от GNU-фамилията т. нар. copyleft принцип, според когото наличието на съвкупност от проприетарен и отворен софтуер води до заразяването на проприетарните програми и превръщането им в отворени такива.

В интерпретацията си на чл. 2 от GNU GPL (v2)

съдът приема

аргументите на Велте и Cybits и отхвърля иска на AVM.

С това Германия отново може да претендира за пионерство в сферата на софтуера с отворен код: Окръжнен съд Берлин е първият, който се произнася по парливия въпрос на copyleft и защитава неговата основна цел – да бъде пречка пред проприетизацията на свободния софтуер.

Summa summarum

решението е от особена важност, тъй като от една страна защитава правата на авторите на програми с отворен код, а от друга дава необходимата яснота на онези, които градят бизнес модела си около комбинирането на свободен и проприетарен софтуер.

Related posts:

1. OpenFest 2011

Книжата с инструкции, които са използвали астронавтите от лунната мисия Аполо 13 бяха продадени на търг за космическата сума от 388 375 щатски долара. Уникалното в тях е, че вътре са записките и изчисленията на командира Джеймс Ловел, с които той е спасил живота на екипажа си, предаде Gizmodo. Мисията Аполо 13 прати трима астронавти до Луната, като двама от тях трябваше да кацнат на естествения земен спътник, да съберат материал от повърхността и да се върнат обратно у дома след няколкодневен престой. По време на пътуването към Луната обаче, корабът на Джеймс Ловел претърпя авария и астронавтите едва успяха да се върнат живи и здрави на Земята. Аполо 13 стигна до Луната, но не кацна, а само направи обиколка около нея, за да набере ускорение за завръщането си на родната планета. Астронавтите увеличиха още скоростта си с помощта на двигателите на модула, който беше предназначен за кацане на Луната. За да стане всичко това възможно командирът Джеймс Ловел е извършил нужните изчисления с помощта на книжката с инструкции, която се е намирала на кораба. Именно за този исторически документ през тази седмица неизвестен купувач е платил близо 400 хиляди долара. Въпреки, че мисията на Аполо 13 е претърпяла почти пълен провал при нея не са пострадали хора, което прави случая много интересен. Инцидентите в космоса обикновено са с разрушителни последици, тъй като условията там са много сурови, а и астронавтите не могат да разчитат, че някой ще дойде да им помогне в случай на нужда.

Аз съм офицер от запаса. Минал съм през ШЗО (Школа за запасни офицери) в Плевен, после през „частите” и съм се сблъсквал с родолюбието на военните. Ротният сутринта държеше речи за защитата на отечеството, а след обяд пращаше двама войници да крадат фаянс за вилата. Въпросните редници никога не даваха наряд, но по цял ден се разхождаха с ножове, сякаш са дневални. Те рядко ходеха и на стрелби. Съмнявам се, че можеха да включат стабилизатора на танка. Все пак именно те, а не отличниците, излизаха най-често в отпуска. Когато накрая ги хванаха, не се стигна до съд. Нямаше дори и скандал. Просто ротният се разбра на четири очи с колегите си и нищо повече не се чу за случая. Крадеше се всичко, включително храната на войниците. Започваше се в кухнята, където се готвеше за 3000 души. Едно армаганче за дежурния по кухня, едно за шофьора, едно за този, едно за онзи. После, по пътя, се включваха и дневалните. Накрая в съответната рота се облажваше и свръхсрочно служещият команден състав,...

Уязвимост в интернет комуникатора Skype може да разкрие местоположението на абонатите и по този начин да компрометира тяхната сигурност. Специалисти са установили, че е много лесно да бъде получен IP адресът на даден потребител, ако той е пуснал своя Skype клиент, предаде Mobiledia. Изследователи от Политехническия институт към Нюйоркския университет са направили опит за извършване на обаждане към 10 хиляди случайно избрани потребители на Skype. Установено било, че дори ако отсрещната страна не отговори на обаждането нейният IP адрес е уязвим за кражба. Технически грамотен човек, въоръжен с даден IP адрес може да получи разнородна информация за лицето, което стои зад него. Най-лесната за получаване информация е кое е населеното място на човека, който стои зад въпросния адрес. По време на експеримента един от потребителите на Skype бил проследен от изследователите по време на пътуването му през три различни града. С информацията лесно могат да злоупотребят терористи, хакери и други престъпници. Прекалено лесно е да се установи местоположението на важни лица като правителствени служители, политици, богаташи и други известни личности. Системата Skype в момента е собственост на Microsoft и се използва от 171 милиона потребители по света.

Германският производител на антивирусен софтуер G Data проведе изследване на дейността на спамерите в интернет. Както съобщава компанията, разпращането на спам е една от най-разпространените ниши на "подземния" киберпазар, което се потвърждава и от цифрите: само през четвъртото тримесечие на 2010 година около 83% от целия интернет трафик, което е еквивалентно на 145 милиарда съобщения на ден, е бил използван за спам. Тази популярност обуславя и ниските цени за разпращането на спам-съобщения - от 399 до 800 щатски долара за един милион съобщения, като в периодите на "специалните акции" цената за два милиона съобщения е същата като за един милион писма. Освен това, в подземните хакерски форуми има специални оферти за разпращане на спам до различни аудитории в зависимост от дестинацията и целевите групи на стоките или услугите, описани в писмото. Така например, съобщенията могат да бъдат изпращани до определени страни, само на любители на онлайн игрите, до потребителите на социални мрежи, до мъже или жени на възраст от 20 до 30 години и т. н.. Ценоразпис за разпространение на електронна поща. Цени за спам-групи без определени характеристики Спамът се разпраща чрез бот мрежи от заразени компютри. Така операторът на малка мрежа с около 20 000 "зомби"-компютри и скорост на разпространение две писма в секунда от всеки активен бот може да разпрати един милион писма за 25 секунди. Това пък от своя страна означава, че печалбата на подобен род мошеници може да достигне до $ 50 000 на час.

Разследване на Биволъ показа, че семейната приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов - председателката на СГС Владимира Янева се е укрила през 2008 г. от призовкарите като е посочила за настоящ адрес ул. Седма 9А в каварненското село Топола.

Съдията от Софийски районен съд по гражданското дело, по което е призована Янева е поискал от МВР справка за настоящия адрес на съдийката, която по това време правораздава в СГС. В справката, публикувана в Биволъ, адресът е отразен черно на бяло. Кметът на Топола обаче е върнал призовката с ръкописно уточнение, че Владимира Янева не е регистрирана и не фигурира на адреса в селището.

В ефира на bTV председателят на СГС Владимира Янева категорично отрече, че има адресна регистрация на морето, както и че е имало неуспешен опит да бъде призована там.

Имате ли адрес на морето?

Владимира Янева: Не, нямам адрес на морето.

Има ли дело срещу Вас от мебелна фирма?

Владимира Янева: Да имах дело с мебелна фирма, която го изгуби.

Твърди се, че по това дело не са успели да ви призоват, защото се оказало, че сте адресно регистрирана някъде в община Каварна.

Владимира Янева: Няма такова нещо. Те идваха на новия адрес, на който живея, и много добре знае, къде е адресът...

bTV Тази Сутрин, 06.10.2011

След тази явна лъжа Биволъ сезира Комисията за професионална етика и борба с корупцията към ВСС, тъй като според Кодекса за етично поведение на българските магистрати, магистратът трябва да бъде честен, коректен и учтив, както в работата си, така и в личния си живот и да се отнася с уважение към хората като съблюдава техните права и свободи.

Отговорът на Комисията, подписан от Цони Цонев е, че изнесените данни не сочат допуснати нарушения на Етичния кодекс на българските магистрати от съдия Владимира Янева.

Тъй като вписването на настоящ адрес по закон става с декларация и подпис на лицето, Биволъ ще изпрати сигнал и в Прокуратурата, за да се провери дали Владимира Янева не е нарушила закона като е подписала декларация с невярно съдържание.

Учуден съм каква дълбока драма произлезе от това дали хората да се пенсионират година по-рано или година по-късно. Заедно с това съм възхитен от страстта, с която хората са готови да отстояват правото си на социални помощи, пенсии и други нетрудови доходи. Сигурно съм примитивен, но винаги съм си мислел, че ако енергията се насочи към това как да се произведе и продаде нещо, вместо към това как да се накара някого, който е произвел и продал нещо да ти плати, задето не си произвел и не си продал нищо, то светът ще бъде много по-уютно място. Социалната солидарност е прекрасно нещо, докато не се превърне в професия за групи от хора, толкова големи, че приличат на цели нации. В Съединените щати, например, помощи за храна (food stamp) получават „социално слаби” с численост колкото нацията на Испания.  Според мен това се прави, за да бъдат изкуствено държани тези хора в зависимост и подчинение, защото човек, изправен пред проблема за оцеляването си, се променя и от добиче се превръща в интелигентен хищник. Но това е тема на друг разговор.

Учуден съм от драмата с пенсионирането в България, защото от всичко, което чувам по медиите, излиза, че единствената мечта на българите е да се пенсионират колкото може по-бързо и всеки опит да се отсрочи тази заветна дата във времето ги изпълва с чувство за обругана справедливост. Всички хора от предишното поколение, които познавам, когато им дойде време да ги пенсионират, изпаднаха в паника, че вече няма да работят това, което обичат, че по цял ден ще се чудят какво да правят и, не на последно място, че доходите им чувствително ще намалеят. Те биха работили работата си и десет години след навършването на пенсионната възраст и в това има логика, особено ако погледнем повишаването на качеството на живот и увеличаването на средната му продължителност през последните десетилетия. Следователно интересът на хората би бил да бъдат колкото може по-дълго време активни, обществено състоятелни и по-богати. Така е логично. Логично е хората да се ръководят от интересите си. Обаче дали дефинираме истинските интереси, когато разсъждаваме по тези въпроси?

Без да се правя на велик анализатор, ще засегна само три групи интереси, които правят изложената по-горе логика нелогична и правят логично всичко, което се случва в света през последния повече от половин век, макар да изглежда абсолютно нелогично. На първо място са интересите на синдикатите. Синдикатите съществуват единствено от омразата между работодателите и наемния труд, омраза, често пъти разпалвана изкуствено и нарочно от самите синдикати. Ще отворя скоба, за да кажа, че, за съжаление, през ХХ век единственият, който е на мнение, че работници и работодатели могат и трябва да живеят в разбирателство и хармония, е Хитлер. Затварям скобата. Синдикатите съществуват дотогава, докато хората, които работят и с труда си създават принадена стойност, вярват, че са прекарани и че не получават всичко, което им се полага. Синдикатите учат хората, че техните заплати не са процент от печалбата, която е реализирал предприемачът, закупил труда им, а някакво изконно право, което им се полага независимо от икономическата конюнктура. Синдикатите са типичен пример за това как се корумпират справедливите идеи.

Друго гнездо на нарушени интереси, протестиращи против увеличаването на пенсионната възраст, са професионалните безработни. Изглежда, че те взимат някакви малки пари заради това, че не произвеждат нищо, но пък се водят документално членове на обществото. Затова искат да преминат от категорията на безработните в категорията на пенсионерите, за да взимат повече пари заради това, че не произвеждат нищо. Не ме разбирайте погрешно, на всекиго може да се случи да попадне във временен колапс. Когато това се случи на наш събрат, ние сме готови солидарно да го подкрепим, докато си стъпи на краката. Стига, разбира се, да има желание да си стъпи на краката. Стига, разбира се, да няма нощ, в която да може спокойно да заспи, докато не си стъпи на краката. За съжаление, колкото по-цивилизовано и солидарно става едно общество, толкова по-голяма става и прослойката на онези негови членове, които избират за своя професия да бъдат онеправдани и да рентират в своя изгода съчувствието на баламите.

Любимото ми гнездо на нарушени интереси обаче са протестиращите против увеличаването на пенсионната възраст, които се пенсионират на 45 (или там някъде) години. За сравнение, аз съм на 48 години и се надявам с Божията помощ да мога да създавам ценности още 30 години, без да искам да се пенсионирам и някой друг да ме храни с ценности, които не съм създал аз. Познавам семейство прекрасни хора, които преди 1989 година работеха в системата на 6-то управление на Държавна сигурност. Мъжът беше личен състав или, казано по модерному, Human resources, а жената се занимаваше с нещо твърде интересно. Гледаше всякакви западни игрални филми и избираше сцени с насилие, с които после се каляваха характерите на тихите войни с чисти ръце, хладен ум и горещо сърце. Това семейство се пенсионира на възраст по-млада от моята и на жена ми в момента. След пенсионирането си направиха прилични кариери в частния сектор, работиха в транспортни фирми (близки до настоящия премиер), внасяха употребявани автомобили, купуваха и продаваха недвижими имоти и т.н. С две думи: не бяха социално слаби и пенсиите, които получаваха, само по приятен начин увеличаваха портфолиото на джобните им пари.

Много светли умове са на мнение, че в момента нашата цивилизация (Западната, надявам се) се намира в криза, съизмерима с Голямата депресия от 30-те години, преодоляна единствено с помощна на социо-икономическия проект, наречен Втора световна война. В условията на такава криза е по-важно да се произвежда, отколкото да се потребява. Всякакви бенефициенти като държавни чиновници, безработни, социално слаби, пенсионери и т.н. трябва да се поснишат малко и да изчакат по-добри времена за претендиране на правото си за социални доходи и помощи. Оставете за десетина години консерваторите да поуправляват, пък после отново се къпете в социални придобивки до следващия път. За съжаление, консерватизмът в държава като нашата, която допреди век и малко е била с над 90% селско население (към което аз по чудо не принадлежа), е твърде проблематичен. За съжаление. За голямо съжаление. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Болшевиките в Европейската комисия продължават да мърморят за немския егоизъм и нежеланието на германците да платят сметката на Гърция, Италия, Португалия, Испания и кой ли не още. Това е така защото не са опитали сладостта на Третия Рим – бившия СССР и неговия ботуш. За нас българите едно е сигурно: по-добре Четвърти Райх начело с [...]

Микроблогинг услугата Twitter започва да си сътрудничи с японската социална мрежа mixi. Тази информация бе публикувана в прессъобщение на сайта на японската услуга. В рамките на споразумението ще се появи възможност за обединяване на записи в Twitter и услугата за микроблогове, съществуваща в mixi. Както съобщава агенция "Франс Прес", в бъдеще двете компании планират да си сътрудничат при природни бедствия, както и съвместно да се занимават с рекламен бизнес и други въпроси. По този начин, предполага агенцията, компаниите разчитат да укрепят позициите си в конкурентната борба с Facebook на територията на Япония. Следва да се отбележи, че до 2011 г. mixi заемаше лидерска позиция сред социалните мрежи в Япония, но напоследък Facebook изпревари по посещаемост японската услуга. За Twitter Япония е вторият по големина пазар след САЩ, подчертава АФП. Японската локализация на услугата се появи преди всички останали, а през тази година компанията откри своя първи задграничен офис именно в Япония. По данни на Nielsen, през октомври броят на японските потребители на Twitter е достигнал 14,5 милиона, докато тази цифра при Facebook е "едва" 11,3 милиона. Засега остава неизвестно дали Twitter планира подобно сътрудничество със социални мрежи и от други страни. Същевременно в Twitter и Facebook съществува функция за едновременно публикуване на записи. Услугата mixi стартира през 2004 година. За разлика от Twitter, тя има по-затворен характер. За регистрация на сайта е необходим японски мобилен номер, а генерираното от потребителите на мрежата съдържание не е достъпно отвън.

Продукти за 4 порции:
500г червени чушки
1ч.ч. салатен боб
1с.л. прясно изцеден лимонов сок
1с.л. зехтин
2 скилидки чесън
1ч.л. сол
4- 5 тостерни филийки
пресен магданоз

Приготвяне:
Бобът се накисва предварително за 24 часа във вода. Чушките се почистват и изпичат от предния ден. На следващия ден се белят и режат много на ситно. Слагат се в блендер и се смилат. Бобът се отцежда от водата. Слага се в тенджера. Добавя се 2ч.ч. вода. Вари се около час, час и половина. После се отделя водата. Зърната се намачкват с вилица. Пюрират се с пасатор. В салатна купа се смесват двете пюрета. Чесънът се смачква на крем заедно с 1ч.л. сол. В купичка се слага 1с.л. зехтин, 1с.л. прясно изцеден лимонов сок и чесновия крем. Съставките се разбиват. С получената марината се овкусява хумусът. Украсява с клонка пресен магданоз. Тостерните филии се режат по диагонал на 2. Пекат се в гофретник. Подреждат се в панерче за хляб. Хумусът и препечените филийки се слагат в средата на масата. Всеки си сервира и двете неща в самостоятелна чиния.

По презумпция на писателя му трябва усамотение, за да твори, но нужно ли е да прекара дълъг самотен живот в името на изкуството си? За да не се превръщат всички, обречени на писането, в едни обречени Кафкианци, в интернет пространството се появи писателски сватовник – сайт за запознанства, изключително за драскачи от и без ранг.

„N+personals е дъщерен проект на @nplusinterns за всички тъжни млади литературни хора по света, които все още не са открили своя +1 (меланхолията и относителната младост всъщност не са задължителни...)“, самопредставя се екипът на сайта.

„Има доста писатели,“ казва Кейтлин Филипс, стажант в литературното списание „n+1“ и създател на сватовническия сайт. „Мисля, че това се дължи на факта, че много пишещи на свободна практика си седят вкъщи и в Twitter по цял ден.“ Обявите се пускат всеки петък в Tumblr – онлайн платформа от микробологове.

Филипс отбелязва, че мъжете явно намират поле за изява в обявите си, тъй като са твърде многословни. С екипа й планират семенар, на който ще бъдат изчетени най-успешните и неуспешни примери, специално за тези, чийто постове не са постигнали целта си.

Дали писачите ще почерпят любов, вдъхновение или просто поредната стена, на която да се автографират, сайтът не може да гарантира. Той също предупреждава, че няма ресурсите да проследи сексуалносто, емоционалното или криминалното минало на самотните души, които списват там. Но все пак си остава с доброто намерение да съкрати дните (на самота) на очевидно не много общителните пишещи... или да ги лиши поне за кратко от музата на нещастието.

Право на отговор спрямо журналиста Огнян Стефанов, за неговата публикация "Анна Политковская не е знаме за всяка манифестация" 

Огнян Стефанов, оповестен също като агент "Академик" от ДС, е публикувал в сайта си снимка на Анна Политковская за илюстрация на критична статия срещу нас.

Обвинява ни, че сме подали сигнал в прокуратурата относно участието на премиера Бойко Борисов в престъпни схеми за контрабанда на наркотици, но не сме направили същото за други безобразия, за които той е писал.

Агент "Академик" се ангажира с твърдението, че Борисов и Цветанов правели срещу престъпността повече от всички други, защото са арестували няколко известни фигури на мафията.

Ние не се ангажираме с такава позиция. Това, че при Бойко Борисов бяха арестувани Алексей Петров и бандата на Сумиста, че при Румен Петков бяха арестувани братята Маргини, а при Михаил Миков "братята Галеви" не означава, че в България се е възцарила силата на правото.

Не виждаме ефективни и справедливи присъди, а виждаме вопиющата некадърност на следствените органи да съберат годни доказателства, за да бъдат осъдени арестуваните. Виждаме обаче служби като МВР и ДАНС, в които работещите агенти на ДС се броят с хиляди. И виждаме техните провали, въпреки поголовното следене на гражданите и въпреки все по-наглата полицейщина. Виждаме утвърждаване на правото на властния и силния.

Отделен въпрос е, че когато имат успехи, ченгетата не трябва да очакват хвалби от медиите, защото обществото им плаща от държавния бюджет, за да успяват.

За нас Бойко Борисов е бандит. Заявяваме го на базата на сериозни данни от сериозни източници, които съвпадат с данни от по-малко достоверни, но също важни свидетели.

За нас и Алексей Петров е бандит, това сме заявявали още когато той колеше и бесеше в ДАНС, а медиите не смееха да напишат името му. Надяваме се и той да бъде осъден и да получи справедлива присъда за своите тъмни дела.

Да те бият бандити с чукове е страшно и Огнян Стефанов го знае по-добре от нас. Но да те управляват бандити също не е весело. Прокуратурата е институцията в правовата държава, която трябва да разкрие и да изправи пред съда и едните, и другите.

Анна Политковская не е била доносник, не другаруваше с търговци на смърт, не сътрапезничеше с мутри, не караше мутренски джип и никога не е залагала професионалната си чест и името си в услуга на едни бандити срещу други бандити.

Агент "Академик" има в биографията си всичко току-що изброено и поради това считаме, че няма моралното право дори да споменава Политковская, камо ли да се подписва под нейната снимка. Нека ни споменава нас както и колкото си желае в името на свободата на словото.

А ние ще продължим, както и досега, да вдигаме шум и да заставаме открито с имената си, когато медиите оглушително мълчат за престъпленията на властимащите. Това правеше приживе журналистката от "Новая газета", така ние считаме за редно да покажем уважение към нейното дело и нейната памет.

Пътеписът днес няма да но води далеч, но за сметка на това – на високо. Ще тръгнем да катерим румънския първенец – Молдовяну в Карпатите. Рилски ще ни води натам. С това нека поздравим румънците с националния им празник* Приятно четене:

Молдовяну и Сибиу

част първа

Пътят към Бъля

[caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="Молдовяну – най-високият връх в Карпатите и в Румъния"][/caption] Като стар планинар, едва дочаках подходящия момент да опитам и

най-високия връх в Румъния – Молдовяну.

Оказа се технически лесен, но доста далеч, ако тръгваш от Букурещ. Понеже вече знаех какво значи задръстване по изохдните артерии на столицата, една прекрасна събота в 6.45 сутринта вече съм на магистралата за Питещ. Всъщност, една от двете магистрали в Румъния (другата е за Констанца), чиято обща дължина е колкото на българските, при два пъти по-голяма територия. След по-малко от час откривам почти сюрреалистична гледка – десетки огромни комини, кондензатори и промишлени халета се издигат над равнината - нефтопреработвателнят комбинат и ТЕЦ-ът на Питещ. Толкова са големи, че се видждат от километри. И почти не се смаляват с приближаването. В града се радвам и на оскъдните си познания по румънски, защото, макар и не от първия път, успявам да разгадая как са съкратени иначе дългите имена на следващите два града – Ръмнику Вълча и Куртя де Арджеш по пътеуказателните табели. Когато и това се оказва недостатъчно, прибягвам към вроденото чувство за ориентация и в крайна сметка само с един обратен завой съм на правилното шосе. Нова изненада ми носи следващото

чудо на румънската енергетика – язовир на р. Арджеш.

Понеже реката е пълноводна, а наклонът – съвсем малък, за да постигнат ефективна работа на турбините на ВЕЦ-а, местните са изградили не просто язовирна стена, преграждащата реката, а цяло изкуствено езеро. В продължение на километри коритото на реката е стеснено, може би наполовина, с огромна дига и по този начин е осигурен необхдимият воден обем. Най-после приближавам планината. Куртя де Арджеш изглежда приятно място. Възникнал, подобно на Синая, около стар благороднически замък, градът има някаква атмосфера. Нямам време за разглеждане, само набелязвам замъка, парка и музея, преди отново да се взра в картата. Тук очевидно икономисват от пътни табели. Над града пейзажът става някак по-приветлив. Добрата новина е, че през една къщите предлагат стаи за гости. Ако и отвътре изглеждат така добре, както отвън, значи в румънските туристически брошури има нещо вярно. Решавам да проверя и бодро се отправям към туристическия информационен център, за който дори има табели на пътя. Напразни надежди – нали е събота, почивен ден. Хората трябва да си почиват, нищо че точно тогава идват туристите. Както и у нас – част от фоайето на първия етаж на излишно голямата сграда на кметството е приспособено за информационен център. Ама поне един плакат да бяха сложили на прозореца! И работно време, по възможност. Както и да е, още през седмицата бях решил, че ще спя в планината. Спирам в последното “цивилизовано” място преди гмуркането в планината – на пръв поглед приличен мотел преди стената на язовира “Видрару”. Не разбирам учудването на келнерите, че си поръчвам двойно кафе и сладкиш – за мен в 8.20 сутринта това е нормално. Е, сладкиш няма, но кафето струва 4 евро. Явно трябва да свикна с думата “няма”... В главата ми натрапчиво се опитва да влезе и марката “Балкантурист”, с вкус на ранно българско преустройство. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

Влизам в планината.

Първата наистина красива гледка в тази страна. Пътят се вие, мъчейки се да се изкачи на нивото на язовирната стена. Мостове, тунели, изсечени в скалата, великолепна гора. Няколко пъти спирам за снимки, въпреки риска да намеря колата си в дола. Оказва се, че този път съм се притеснявал напразно – тук е практика да се спира за снимки и като никъде в Румъния, шофьорите се съобразяват и карат внимателно. “Снимковият автотуризъм” се е развихрил с пълна сила на стената на язовира “Видрару” – едва пъпля между паркираните на невъзможни места коли и потока от пешеходци, отиващи, снимайки, да пият кафе в капанчето до язовирната стена, подвеждащо наречено “хижа”. Е, няма как, и аз спирам – в Рим като римляните...

Румънците продължават да ме стъписват с пристрастеността си към пътищата.

По времето на Чаушеску, освен че колите се купували трудно, като у нас, имало и ограничения за придвижвне с автомобили (което от икономическа и екологична гледна точка сега се отчита като плюс) и сега изглежда си наваксват. В равнината е зловещо – на отбивките край пътя има дървени масички за четирима, боядисани в жълто. Край тях – кофи за боклук. И местните масово спират там, хапват и пийват с удоволствие между автомобилите и преливащите от боклук кофи, вдишвайки с наслада бензиновите изпрения. Планинската версия е не по-малко стряскаща. В отбивките, които тук, понеже е малък път, не са асфалтирани, а покрити с чакъл, се опъват палатки. Пред палатките се опва барбекюто и народът се наслаждава на природата, плътно подпрян на капака на двигателя на собственото возило и съзерцавайки трафика на 2 метра по-нататък. Така го разбират тук излета след природата. Не че няма поляни, ама пък там не може да се отиде с кола...

Главното планинско било,

което мернах от язовирната стена, е толкова далече, че всякакви мераци за куриозни снимки ми се изпаряват от главата. Настъпвам газта малко повече, разчитайки на дългогодишния си опит по пътя Кричим-Девин-Триград. Но 50 километра са си 50 километра и трябва още около час, докато навляза дълбоко в планината. Добре е, че в гората жегата не се усеща, а и постепенно набирам височина. При липсата на алтиметър оценявам високо табелките с надморска височина на мостове и хотели, които започват да се появяват тук-там. 1640, 1754, 1800 м, край на гората (тук сме все пак 300 км северно от Стара планина и 450 км северно от Рила), на места мяркам маркировка. Билото изглежда съвсем близо, а знам, че пътят го пресича чак на 2000 м. След малко отговорът идва – кръпките по асфалта свършват, но започват стръмни завои. В последните 3-4 км се взима денивелация от над 200 м – 5-6% наклон по принцип не е много, но когато е непрекъснат, стигаш до втора скорост. Впечатлен съм от противолавинните навеси – нещо като полутунели от здрав бетон, с наклонена по оста на лавинните улеи горна част. Те очевидно са предназнчени да пазят от късните пролетни “основни” лавини, които си имат точно определена траектория. Пътят е затворен през зимата, в зависимост от снежната покривка, но през билото – винаги. А лятото билната част се затваря само през нощта – не можах да разбера защо. Поредния завой на 180 градуса и ето го тунелът – с около 1 км копане са спестени още 200-300 м денивелация. Зимата го затварят с тежки стоманени врати, да не се пълни със сняг. Умно. Още няколкостотин метра и съм от север на главното било на Карпатите. [caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="Езерото Бъля"][/caption] Не! Отказвам да повярвам! Боровец, по-лошо – Бачково на храмовия празник, Кръстова гора! Нямаме такова място. За щастие. Отново пътят е задръстен – има и големи 40-50-местни автобуси. Между тях се разхождат мърляви байчовци и събират пари, защото паркирането край главния път било платено. В малките пространства между колите (понеже, както е известно, тук автомобилите не се паркират, а се оставят) мургави румънци продават семки, пластмсови играчки за по 1 евро и всякакви други джунджурийки. Потокът от пешеходци и в двете посоки е безкраен. Носи се тежка миризма на скара. Естествено, подминавам необходимата ми отбивка, защото никой не е счел за нужно да постави табела. Обратния завой на този път е съчетание от геройство и шофьорско майсторство. От втория път успявам, влизам в отбивката. Подминавам нещо като мотел, пътят става по-тесен, но за щастие колите намаляват. Голяма сива постройка – горна станция на лифт, за който по-късно ще разбера, че не води за никъде. Изоставена триетажна постройка, място за паркиране, хотел на брега на езерото. Същата навалица и все по-натрапчива миризма на кебапчета. Езерото Бъля, 2044 м над морето. Резерват, гордост на румънския туризъм.   Оправям се уж спокойно, но погледът ми е все в часовника – вече е 11, а още не съм тръгнал. Снимките и изследователското шофиране са ме забавили с около 30 мин, а и явно криво съм разчел средната скорост. Успокоявам се, че до върха има около 7 часа и при всички положения ще стигна по светло, но все пак... Трябва ми вода, не намирам чешми. Влизам в култовия ресторант на брега на езерото, както съм си в “пълно бойно снаряжение” и без никакви угризения си наливам вода от чешмите в санитарния възел. Най-после тръгвам, малко нервен. 11,15 часа, небето – синьо до безкрйност, температурата – поносима. Навалицата – не съвсем, но дори не си задавам въпрос накъде са се запътили извън асфалта. Намирам един единствен, с когото имам желание да разговарям – с дълъг панталон, сериозни обувки, маркуч за постоянно смучене на вода и тен на планинар. Очевидно и неговите мисли са били в тоя ред и ми задава само един кратък въпрос: –       Молдовяну, нали? –       Да, към 7 часа, нали? –       Може и шест. Лек път. Разговор между професионалисти. Продължавам нагоре, бавно, но ритмично. Две снимки на лудницата около Бъля, още няколко серпентини и съм на билото. Гледката е достойна – и на изток, и на запад – истински скалисти била. Прилича на Стара планина, но някак по-голямо, по-обемно. И има езера. Точно пред мен едно – щеше да е много красиво, ако на брега му нямаше камара с боклуци. Успокоявам се, че сигурно заради близостта с шосето (30 мин. за аматьори) всеки идва тук и цапа. По-късно ще разбера, че за съжаление не е точно така... Подминавам езерото като малка гара и излизам на следващата седловина. Става ми ясно защо, колкото и да не ми се ще, трябва да се подсича. Пътят през билото включва и пасажи с катерене. Дори и да успея да се справя, няма да е по-бързо. Оставам си на “царския път”, мъчейки се да отгатна продължението. За съжаление, вижда се от седло до седло - после върховете, нанизани на верига, се закриват един друг. Пък и картата с мащам 1:75 000 не помага особено. Поне пътеката е ясно очертана и прилично маркирана. Давай! [caption id="" align="aligncenter" width="558" caption="Пътят към Молдовяну"][/caption]   Очаквайте продължението Автор: Рилски Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата: * а че датата е черна в българската история е израз на обичайното за европейската история мерене на ... каквото се сетите ;)   [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto"  map_content="global" map_cat="578" auto_info_open="false"  marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]   [geo_mashup_category_name map_cat="578"]

един от най-важните уроци, който трябва да научи българският бизнес е, че клиентът не е оня лудия, досадния, нахалния, тъпия и т.н. и т.н. клиентът е Клиент. той е най-важният за да има твоя бизнес. ако нямаш клиенти - нямаш бизнес. урок, който мнозина и от кварталния магазин и от големите ...

Китай успешно изведе на орбита нов спътник за дистанционно изследване на Земята 'Яогань-13'. по информация на агентство Синхуа.

:) Започваме ...

В Голямата Тъмна Гора настъпи Бъдни вечер. Беше толкова тихо и спокойно. Коледният дух умиротвори всички, без значение колко са големи, лоши или посредствени.
Бясното Куче, вълкът, седеше сам в старата си, бедна бърлога. В нея имаше само легло, маса и малка лампа. Така или иначе вътре нямаше място за нищо друго. Бърлогата беше твърде малка.
Бясното Куче седеше в леглото си и пееше коледни песни от един училищен учебник, който беше откраднал предния ден от Ракум Ракун. И докато пееше, в очите му имаше сълзи.
"Бъдни вечер е - изхлипа той - и аз съм отново сам. Всяка година едно и също. И няма никой, за когото да ме е грижа, и нито един, който да го е грижа за мен."
И той пя коледни песни, докато натъжен се унесе в сън.
В същото време в друга част на Голямата Тъмна Гора Ракум Ракун и родителите му редяха подаръците под коледната елха.
-Е, добре! - каза мистър Ракун. - Мисля, че това са всички подаръци до идването на дядо Коледа.
-Не, не са - отвърна малкият Ракум. - Аз имам още един подарък, с който не съм сигурен какво точно искам да направя и затова го скрих под леглото си.
-Донеси го тук, скъпи! -каза мисис Ракун. - Все ще го сместим под елхата.
Ракум отиде в стаята си и се пъхна под леглото. Там, сред прахоляка и количките му, лежеше малък подарък, красиво опакован с коледна украса и привързана картичка, на която пишеше: "За Бясното Куче".
Всяка Коледа Ракум се чудеше какво прави Бясното Куче през коледните празници. Това е време, което прекарваш със семейството и приятелите си. А Бясното Куче беше беден на роднини и още повече на приятели.
Семейството на Бясното Куче го изостави още докато беше кутре, защото той беше твърде едър, твърде лош и твърде посредствен. Непрекъснато биеше братята си без причина. Скубеше сестрите си. Родителите му многократно му правеха забележки, но той въобще не искаше да ги чуе. И един ден, когато се прибра от риболов, Бясното Куче установи, че семейството му го е напуснало. Що се отнася до приятелите, той никога не беше имал нито един.
На Ракум му беше много мъчно за Бясното Куче. Разбираше, че е страшно самотен и е ужасно да прекараш живота си без никой да го е грижа за теб. И не можеше да си представи как някой може да няма Коледа. А Ракум знаеше, че Бясното Куче никога не е имал истинска Коледа, НИКОГА!
-Колко мило! - възкликна мисис Ракун, когато малкият донесе подаръка. - Да купиш подарък за Бясното Куче! Никога не бих си помислила да го направя.
-Точно затова му купих подарък - каза Ракум. - Никой не го е грижа за Бясното Куче. И той трябва да е ужасно самотен. Мисля си, че ако някой поне веднъж прояви внимание към него, той може и да престане да е така неблагоразположен към всички.
-Знаеш ли, Ракум, - замисли се баща му - може и да си прав. Защо не отидеш да му занесеш подаръка? Сигурен съм, че ще го оцени. Може би наистина, ако някой му покаже, че е загрижен за него, той ще да престане да се държи така.
-И докато си там, Ракум, - допълни майка му - защо не го поканиш да прекара Коледа с нас? Имаме място за спане и много храна.
-О, мамо! - зарадва се Ракум. - Може ли да го поканя? Наистина ли може?
-Да, Ракум - потвърди мисис Ракун. - Това ще е най-добрият подарък, който някога е получавал. Е, вторият най-добър.
Ракум Ракун се отправи към бърлогата на Бясното Куче. Когато почука на вратата беше измръзнал, но много щастлив.
-Кой е? - чу се отвътре сънен глас.
-Аз съм Ракум Ракун. Моля те, пусни ме вътре! Измръзнах навън.
-Влез!
Ракум влезе в старата, бедна бърлога. Тя беше по-малка даже от стаята на Ракум.
-Здравей, Бясно Куче! - каза Ракум. - Имам коледен подарък за теб!
-За мен? Сигурно си се объркал нещо - изхлипа Бясното Куче.
И се просълзи, докато поемаше подаръка от ръцете на Ракум.
-Никой не ми е правил подарък преди - отново изхлипа Бясното Куче.
-Допускам, че всички, освен мен, живеят с мисълта, че си прекалено лош, за да те е грижа за Коледата. Но аз всяка година по това време се сещам за теб и мисля, че си самотен - обясни Ракум.
-В действителност не ми харесва да съм лош - призна си Бясното Куче. - Правя лошотии с надеждата, че някой ден на някого ще му пука достатъчно, за да ме помоли да спра.
-Добре, - каза Ракум - мен ме е грижа и те моля да спреш да се държиш лошо с останалите, за да могат и те да се държат добре с теб!
-Ще се опитам - разкаяно промълви Бясното Куче. - Ще се опитам, наистина!
-Това е всичко, което бихме очаквали от теб, - потвърди Ракум - защото най-трудното е да опиташ. А сега защо не избършеш сълзите си и не си отвориш подаръка?
Бясното Куче разопакова пакета. Вътре имаше яркооранжева кутия за обяд, върху която беше отпечатано името му с големи черни букви.
-О, Ракум! - Бясното Куче се разплака отново от благодарност. - Вече ще имам моя собствена, специална кутия за обяд. Даже името ми е изписано върху нея!
-Да, вече няма да има нужда да крадеш чуждите, след като си имаш своя собствена. Отвори я, вътре има още нещо.
И Бясното Куче я отвори. Вътре имаше химикалка, молив с гума и кутийка шарени пастели.
-Супееер! - извика Бясното Куче. - Вече имам мои собствени неща за училище! Много ти благодаря, Ракум! О, и аз имам нещо за теб!
-Какво? - попита Ракум.
-Твоята книга с коледни песни - каза Бясното Куче и му я подаде. - Съжалявам! Откраднах ти я.
-Благодаря, че ми я връщаш! Ето, виждаш ли, вече се учиш да не бъдеш лош. Има и още нещо - родителите ми те канят да прекараш Коледа с нас.
-С удоволствие! - усмихна се Бясното Куче.
Двамата тръгнаха хванати за ръце през Голямата Тъмна Гора към дома на Ракум и през целия път пяха коледни песни.
От този ден Бясното Куче престана да краде. Обитателите на гората започнаха да го уважават и той започна да уважава тях. Довериха му се и постепенно и той започна да им се доверява. Спечели приятели и заживя щастливо.

Деби Уилямсън 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Не съм виждала на живо гората, но пък от снимките, които ми изпрати Ива, мога да си представя, колко е красива. Дори повече:) Това е Коледният календар в тяхното семейство.  Идеята е прекрасна и лесно изпълнима. Единственото, от което имате нужда е, повече време. Във всяка  една елхичка има задачка за всеки ден до Коледа.

Материалите, от които са направени елхичките са: цветни четвърт кръгове от картон, хартиен шнур с тел и кокосовите влакна/ангелските влакна, с които се покрива конуса.

Залепяме/зашиваме хартиен шнур с тел и после оформяме конуса. Намазваме цялата елхичка с лепило. Закрепяме кокосовите влакна  по цялата повърхност на елхичката. И накрая, украсяваме с мъниста, шнурчета, паети. Може да използвате силиконов поялник за тази цел – става по-бързо:)

В основата на конусчетата се поставя предварително изрязан  фибран, за да се закачи стъблото на елхичката. Така направените дръвчета,  ги забиваме на една плоскост от украсен/боядисан стиреопер.

Вижте още идеи за Коледа:

Опитите на специалистите от Роскосмос да променят ( да издигнат апарата ) орбитата на 'Фобос-Грунт' завършиха неудачно. Поинформация от Интерфакс , по данни от прес-службата на Руското Федерално агентство.