Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Вацлав Хавел си отиде. Какво остава?

Питам наивно като детето, което от най-ранна възраст се чудеше защо цветята биват полски, но никога чешки.

Нещо лично:чешкото беше навсякъде в детството ми. Включително в детската ми градина, която днес е ресторант „Чешкия клуб” в София. Ако не е ясно, да обясня: в София имаше чешка детска градина и там съм проходил в социалния смисъл на думата-доколкото е прието да се смята, че детските градини социализират малките човечета.

Полското е чешко, всъщност. Ще ме разберете.

Това го разбрах много по-късно след като напуснах роднинския си кръг, който моята прабаба Елисавета ( Ветка, казано на детския ни език), родом от Прага, най-любимата на всичките деца в родата, ни напусна на 94 годишна възраст.

А полското се оказа чешко в смисъла, който влага Лех Валенса в скръбта си по загубата на Вацлав Хавел.

Мъчно е за преглъщане да чуя съболезнователните телеграми на едни нашенци- нашественици на върха на България, които разгласяват официални жалейки за смъртта на Вацлав Хавел . Защото в тандема на официално скърбящите ни премиер и президент за кончината на чешкия драматург ( той държеше да бъде възприеман на първо място като такъв) не мога да се насиля да видя нищо друго, освен гузния фалш на дребосъци с великански балкански претенции.

Мъчнотията идва предимно от това, че ни лъжат в днешно време и не звучат истински опечалени в грозната си битност на самовлюбени началници на съмнителната ни демокрация, а не толкова и само заради факта, че не могат да се мерят с него в миналото.

Милиони сме ние, които също не можем да бъдем равни на Хавел. Но онези единици от нас, възседнали България, трябваше да слезнат тихо от българския троянски кон на Русия в деня, когато Хавел вече го няма. Щеше да е честно- поне веднъж.

Share on Facebook

За това предложение нямах никакво колебание. Прочетох една рецепта в книгата French Cooking, после видях подобна в книгата на Хестън Блументал и реших, че това трябва да се опита. Още повече, че изненадващата съставка в това ястие ми напомня на коледните вечери на село, когато бях още дете и този толкова познат аромат ме върна с глуповато, но щастливо изражение в онези безгрижни детски години.

Ароматът се заражда още през лятото, когато с брат ми помагахме на дядо да натоварим окосената и изсъхнала детелина в каруцата, а най-сладкото превозване е върху тази купа сено, под все още жарещите кожата лъчи на залязващото слънце. По-късно, когато сеното беше премествано на сайвана, ние с брат ми, та дори и възрастните прекарвахме цели следобеди в дрямка върху ароматните сухи треви. Незабравимо и много липсващо. Настръхвам докато пиша това и така ми се иска още един топъл летен следобед, прекаран в излежаване с тази незаменима аромотерапия. Уви, невъзможно ми е сега, но пък се разтърсих и намерих малко сено от полски треви.

Съвсем очаквано, докато си завирах главата в плика със сено, щях да се разплача от толкова познатия, но за съжаление далечен аромат. И така хубаво ми стана…

Само можех да гадая за ароматите, които ще се разнесат от вече готовото ястие. И въпреки че имах интересна съставка, не пропуснах да сменя и традиционното за Коледа месо – свинското. От всичко, което се предлага на нашия пазар избрах телешко бонфиле. Обаче, може да се използва каквото и да е месо, дори цяло пиле, както е предложил Хестън Блументал в книгата си Family Food. И ще спомена това, което и той казва – важно е да се използва сено и да не се бърка със слама.

Преди да започна със самата рецепта ще уточня, че необходимото месо (каквото и да избереш) за посочените пропорции  трябва да е 800 грама до 1 килограм. Месото се завива в солена билкова кора заедно със сламата. Пече се около 30 минути за средно изпечено месо. Най-добре е да се използва термометър за месо и когато вътрешната температура достигне 55-60°C, то месото ще бъде средно изпечено. След като стане готово е необходимо да остане за няколко минути на стайна температура и тогава да се разреже кората и самото месо.
Сосът, който приготвих към месото е редукция на телешки бульон, който обогатих допълнително с още запечени кокали и зеленчуци. Редукцията е поетапна и отнема доста време. За първи път правя такъв сос, затова няма да задълбавам в подробности докато не направя още няколко опита.

Рецептата, която ще споделя е само примерна и не пропускай да прочетеш всичко, защото в нея съм поместила някои интересни неща.

Задушено телешко бонфиле в солена билкова кора със слама

По идея от книгите Family Food, French Cooking: Classic Recipes and Techniques и The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes

За солената билкова кора:

• 120 гр. фина готварска сол
• 200 гр. едра морска сол
• 500 гр. брашно
• 2 белтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• 250 мл. хладка вода
• по 2 супени лъжици нарязани прясна мащерка, розмарин и салвия
• 1 супена лъжица сушени цветове лавандула

Всички съставки се смесват и се замесва тесто, което да не лепне. Увива се в стреч фолио и се оставя в хладилник за минимум 2 часа или най-добре за цяла нощ.

За сеното:

• 1 пълна шепа сено
• студена вода

Сеното се накисва в студена вода за 1 час. Отцежда се добре преди да се работи с него.

С накисването на сеното се отстранява праха, а влажността допълнително помага месото да се задуши в билковата кора и сеното да отдели повече аромат.

За месото:

• 0.800 кг. телешко бонфиле
• 2 супени лъжици зехтин
• 1 супена лъжица масло
• сол и черен пипер

Зехтинът и маслото се загряват в широк тиган на среден към силен огън. Месото се посолява от всички страни със сол и черен пипер. Запържва се в мазнината докато се зачерви, отново от всички страни. Изважда се и се оставя да почине и да се охлади леко за 10 минути.

Запържването на месото не е процедура, която запазва соковете му, както е известно на всички. Така или иначе част от соковете остават в тигана и на дъската докато месото се охлажда. Именно поради това, че остават в тигана, в същата мазнина, в която е запържено се добавят зеленчуци, вино и течността се редуцира до сос. Запържването на месото е само за по-добър вкус – казва Хестън Блументал. (Велик готвач! Знаеш, че му се възхищавам. Попивам много „тайни“ от книгите му и най-много ми харесва това, че пише на достъпен, разбираем език. Не се опитва да доминира или да наложи вкуса и стила си, напротив. Дава избор, като обяснява простичко предимствата и недостатъчците на дадена техника. И в тази връзка държа в ръцете си най-новата му книга – Heston Blumenthal at Home - пълна с изненади, които нямам търпение да прочета. Поръчах си я още преди да е излязла на пазара. Велик готвач!)

Сглобяване и печене:

Тестото се разточва така че да бъде подходящо за размера на месото. Не трябва да бъде много тънко, нито много дебело. Върху тестото се разпределя добре отцедената слама. Върху нея се слага запърженото и леко охладено месо. Месото се завива в тестото, запечатва се добре и се внимава да не се получат дупки. Ако това се случи, тестото просто се притиска и съединява.

Така приготвеното месо се прехвърля в тава. Повърхността на тестото се намазва с леко разбито яйце. Пече се в предварително нагрята фурна на 220°C за 25-30 минути.

Когато е готово и се извади от фурната се оставя за 20 минути на стайна температура преди да се отвори кората и месото да се разреже. Кората не се яде.

А какво става като се отвори кората…. шшш-т. Не искам да ти казвам. Ще усетиш аромата по своему.

За още рецепти, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост: - Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер - но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка - ние също сме сложили по нещо настрана; - и не затова, че има Мерцедес последен модел - ние също не ходим пеш; - и не затова, че децата му учат на Запад - нашите също учат в престижни училища и университети; - и не затова, че има триетажна къща в престижен район - ние също не живеем на улицата; - а затова, че е истински демократ! Усмихни се, България, у нас всичките политици са демократи. Затова някои българи не ги понасят и мечтаят да имат толкова власт, че да ги изселят зад граница. Където вероятно вече са устроени децата им и семействата ще заживеят в комфорт и рахат и там. И не остава друго освен утахата: Нашите политици често грешат. Жалко, че не са сапьори…

Човечеството в скоро време ще се научи да създава бактерии, които ще оказват влияние върху човешкото поведение твърди американски учен. Сътрудникът от Университета по сингулярност (Singularity University) при NASA Andrew Hessel заяви, че в бъдеще учените ще разработват вируси и бактерии, които ще са способни да въздействат на човешкото поведение. Според изследователя, генното инженерство ще бъде следващата област, в която ще се разпространи влиянието на компютърните технологии. Според учена „Синтетичната биология е една от най-мощните технологии в света…. Аз виждам клетките като живи компютри, а ДНК кода като език за програмиране… Искам, животът да бъде програмиран и да се решават глобалните проблеми, и човечеството да може да развива съществени взаимоотношения в рамките на биосферата“. Учените предричат, че хората ще се научат да „печатат“ ДНК, и дори да я „дешифрират“. „Синтетичната биология ще породи нови форми на тероризъм… Биопрестъпленията днес, това е същото, като компютърните престъпления в началото на осемдесетте години – много малко хора разбират този проблем, докато то не започне да расте експоненциално“ твърди експертът по сигурността Марк Гудман.

Коледа е съвсем наблизо, така че е време за стоплящо (от смях) четиво.

Представяме ви Весел Цанков и "Коледната песен на местния идиот"

“Коледната песен на местния идиот” е замислена и реализирана като е-книга, изданието на хартия е в ограничен тираж, няма да се продава в книжарниците и може да бъде поръчано само тук.

Размишлявам за мисленето на потребителите. При закупуване на стока се обръща внимание на срока на годност – особено ако е продукт от хранително-вкусовата промишленост. Гледаме подозрително на продукти с дълъг срок на годност. Вглеждаме се продължително в състава на храната, която държим в ръцете си. Очите ни са пригодени да намират максимално бързо съкращения от [...]

Поредните скандали разбуниха духовете в спорта в последните дни. Първо федерациите по волейбол и гимнастика се хванаха за гушите за новата зала „Арена Армеец София”, а след това и премиерът Бойко Борисов бе освиркан по време на невижданото мото шоу в същото съоръжение, което пък накара босовете на моторите да нарекат публиката „тъпа и неблагодарна”. И докато реакцията към премиера донякъде е оправдана заради случващото се в държавата в последно време, то мръснишките номера и нападки между босовете на два от най-успешните спортове у нас са направо смешни. Кой обаче е яйцето в тази каша и кой кокошката тепърва ще се изяснява. Факт е, че от волейбола са заявили залата още през пролетта, когато стана ясно, че България ще е домакин на олимпийската квалификация (7-13 май 2012 г.). Типично в стила на ръководителя на централата инженер Данчо Лазаров, на когото явно му липсва прагматизъм и управленско виждане, не е помислено за тренировъчния процес преди надпреварата. Чак сега, след...

Стачката на БДЖ приключи безлично и безславно. Като тази на земеделците преди това и онази на учените от БАН. Студентите пък се ограничиха в израза на своето недоволство до неясната и мъглява формулировка „мирен протест”, каквото и да означава това. Ето защо "Протестиращият" не може да бъде обявен за личност на годината у нас. И то не защото някой Бареков ще се заканва да му нареже гумите. А заради разликата мужду протестиращия у нас и онзи, когото номинира американското седмично списание "Тайм", както преди дни предаде Франс прес. "От Арабската пролет до Атина, от Окупирай Уолстрийт до Москва", гласи надпис на корицата на списанието, на която е изобразен млад човек с нос и уста, закрити от шал. Така авторитетното списание "Тайм" демонстрира почит и уважение към всички, които през отиващата си 2011 година са отстоявали по улици и площади своите каузи, възгледи, идеи, идеали, интереси и т.н. У нас пък в същото време български блог направи пародия на корицата на...

Дългоочакваните снимки на планетата ни от космоса достигнаха до изследователския център на NASA. Новият сателит VIIRS- Visible Infrared Imager Radiometer Suite кръжи около Земята в синхрон с движението й около Слънцето за да използва попадналата светлина при заснемане на нейната повърхност. За да направи панорамната снимка VIIRS заснема образите по едно и също време за да осигури еднаква осветеност при всичките фотографии. Сателитът изискваше изключително голямо внимание при разработката си и след като NASA успяха успешно да го пуснат в орбита на Земята, той най-сетне възнагради техните усилия. Според официални данни, панорамната снимка на Земята е била получена на 24 ноември тази година. Изображението по-долу е въпросната сглобена снимка от няколкото, осъществени от VIIRS. Интересното при нея е, че Арктика не се вижда, тъй като през зимата там е толкова тъмно, че фактически от космоса тя се вижда като тъмно петно. Камерата на VIIRS заснема образи от повърхността на планетата с реална дължина 3057км на разстояние от нас, приблизително равно на 823км. Освен видимия спектър, сателитът ще може да измери и 22 различни дължини на вълните попаднала светлина, след като всички негови сензори и детектори се активират. С тяхна помощ той ще може да събира данни за климата, от температурата на океаните и облаците, до локализация на горски пожари и др.

Не зная до колко е лична историята, която ще разкажа. Но лична или не, случилото се е тъжно. То показва нивото на тези, които управляват. По-скоро некадърността на управляващите ни. Имам чувството, че за да управляваш в България, трябва да имаш задължително диплома от помощно училище. Въпреки че доколкото познавам дебили – в истинския смисъл на думата – те са безкрайни добродушковци и от тях не може да се очаква нищо лошо. При това като че ли осъзнават глупостта си и съвсем морално не се стремят към власт. Задоволяват се с това, което може да им изкара малкото мозък, даден им от Господ на разположение. Като погледнем управляващите обаче става ясно, че ГМО е работил там, защото освен липсата на мозък нищо друго не ги сближава с олигофрените или дебилите, както искате ги наречете. И така… Преди две години реших да завещая колекцията си на родния ми град Габрово. Не съм човек, който може да каже, че има пари, но имам една солидна колекция от картини и пластики. С тогавашния кмет...

Официалното представяне на PlayStation Vita в Япония изглежда премина без всякакви проблеми. Според очевидците, няколко стотици почитатели на портативните конзоли на Sony са се редили на опашки пред магазините на компанията за да станат едни от първите притежатели на новото устройство. PlayStation Vita ще се появи на европейския и на американския пазар на 22 февруари, следващата година. По всяка вероятност Sony са избрали Коледа за своята родина, с надеждата да реализират високи продажби по празници. Vita е снабдена с 5-инчов капацитивен дисплей с мултитъч технология, две аналогови стика, Bluetooth, Wi-Fi и 3G функционалност по избор. Портативната конзола ще оперира с процесор ARM Cortex-A9 и самостоятелен графичен чип. Системата на Vita позволява 17 различни режима на игра и играчите могат да се свързват с други, ползващи PS3 посредством PlayStation Network. Цената на устройството изглежда не притеснява потребителите, след като те са вече нетърпеливи да се сдобият с устройството. В своя блог, президентът на отдела Sony Computer Entertainment в Япония, Хироши Коно, публикува официално изявление по случай представянето на новата конзола. Той сподели, че с радост е наблюдавал тълпите пред магазина на компанията рано сутринта преди да отвори и се надява тази тенденция да се запази и занапред.

Едно от най-трудните решения, с които можеш да се сблъскаш, когато си на път, е в коя посока да поемеш и какво да видиш. Особено ако страната, в която се намираш, е с обща площ почти 10 000 000 кв. км и голяма част от нея не е докосната от цивилизацията – нещо, за което мечтаеш, ако по цял ден си потопен в модерния излишък от материалистично мислене.

Дивата Албърта с невероятните гледки към Скалистите планини…

Moraine Lake в Banff National Park. Една снимка на Richard Dedeyan: http://www.flickr.com/photos/richdedeyan/2792397013/

Останките на изоставени миньорски градчета, построени в зората на златната треска…

Най-дългата пътна отсечка в Канада без нито едно населено място, бензиностанция или друго нещо, обитавано от човек…

В крайна сметка натоварихме раниците и куфарите в багажника на колата, заредихме резервоара и тръгнахме с бегла представа за спирките по пътя, както и километрите, които трябваше да изминаваме всеки ден, за да се приберем навреме. А общата дължина на маршрута беше… 7700 км. Без разстоянието по море от Нова Скотия до Нюфаундленд. Но за това по-късно.

Докато търсехме най-прекия път до Trans-Canada Highway, се усетихме, че сме забравили документите на колата. Да, примерен шофьор съм, но не ми се искаше по средата, по всяка вероятност в Квебек, да обяснявам на полицаите чия е колата. Още повече че с тия 140 коня нямаше да можем и да им се опрем особено… И с това, разбира се, приключенията само започваха. Но търпение. Първо да стигнем до Квебек. Той беше заветната дестинация, която избрахме за първия ден от пътуването. И въпреки че ме подготвяха за сблъсъка с табелите на френски, не очаквах, че няма да мога да разбера нито един ориентир по пътя. Разчитах на навигацията и пътната карта. Предвидливо бяхме избрали хотел в по-спокойна част на града, достатъчно близо до забележителностите и големите пътни артерии, но достатъчно далеч от лудницата в по-централните райони.

И така, малко след полунощ и почти 10 часа каране без почивка се намъкнахме в Quality Suites. Между другото, да живее Cruise Control-ът. Колата ни беше с ръчни скорости, но това не пречеше да поддържам скорост по съвсем правата и почти равна магистрала, без да докосвам с крак педалите. За скромната цена от близо 80 канадски долара на вечер имахме на разположение два телевизора, уютен апартамент с малка кухничка, вана, безплатен паркинг… Починахме и на следващия ден започнахме разходката.

Квебек е считан за най-европейския град в Канада. И действително старият град много прилича на европейски – по малките и тесни улички, по архитектурата, по градинките, по изписаните на френски менюта (имаше и на английски, за щастие). Беше красиво, но мрачно и хладно. А Фронтенак е божествен, особено с гледката към канала, платформата и красивите беседки.

Разходката из Стария Квебек е просто задължителна. Отделете повече време, ако имате възможност. Наистина има много красиви места, повечето от тях са встрани от главните улички. Паркингът е към 10 канадски долара за цял ден.

В момента, в който се отдалечиш от Стария град, си отново в Северна Америка. Американски коли, американски стълбове, американски къщи.

В един момент дори започнахме да се чувстваме леко неуютно, въпреки напеклото слънце. За да починем и заредим батериите, седнахме в едно хубаво заведение и поръчахме специалитета за обяд – доматена супа със сандвич. Без бира за шофьора, разбира се.

И все пак много неща там ми харесаха. Минаваха тежки и мощни коли, но не се чу нито веднъж форсиране на двигател, да не говорим за клаксон. Хората се наслаждаваха на времето, караха си спокойко, даваха предимство и на другите шофьори, и на пешеходците. Велосипеди бяха наредени редом с колите пред къщите, с много се разминахме и по пътя. Дворчетата бяха спретнати, тревата подрязана, всичко чисто и подредено.

Единственият недостатък беше, че се преуморихме от ходене. Затова се прибрахме по-рано в хотела, за да съберем сили за следващия ден и повече от 1100 км до следващата дестинация – Халифакс.

Да видим кога ще напиша следващата част от разказа.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Иван Иванов е роден на 24 юли 1945 година в Пловдив. Завършил е Техническия университет в София, бил е асистент във факултета по автоматика, доцент е, доктор на техническите науки. Член е на Академичния съвет на Техническия университет. Бил е депутат в 37-ото и 39-ото НС от СДС, в 40-ото НС от ДСБ, а от 2009 г. и в 41-вия парламент. Зам.-председател е на парламентарната група на Синята коалиция. Зам.-шеф е на комисията по транспорт и член на комисията по икономическата политика и енергетика. През 2004 г. става един от съучредителите на Демократи за силна България. Иван Иванов е автор на повече от 60 научни статии, 4 учебника и учебни пособия на български и френски език. - Как гледате на решението на кабинета да се откаже от проекта Бургас – Александруполис? - Позицията на ДБС е известна много отдавана. Още през 2007 година ние обявихме, че сме срещу плановете за реализирането на този петролопровод. Нашите аргументи са в три посоки. Първо – той не е икономически изгоден, защото...

През изтеклата седмица министър-председателят Бойко Борисов „изнесе” кабинета си в Пловдив и вдигна топката на желаещите да го освиркат за втори път публично в този град. Преди беше от футболна агитка, а този път- от предимно пенсионерска. Това нямаше как да бъде скрито от камерите и микрофоните, които следват най-одумвания политик.

Като става дума за „най” и „политик” статистиката, колкото и да не е представителна в професионалния смисъл на думата, роди поредния абсурд. В класация на Дарик радио за „политик на годината” беше избран човек, който безброй пъти е заявявал през годината, че не е политик. Но пък стана президент. Както и при хумореската с награждаването на Стоичков с доктор хонорис кауза от Пловдивския университет и при избирането на премиера Борисов за Футболист на годината от гласувалите по интернет, не е „луд онзи който яде зелника…”. И все пак: имаме Политик на годината, който сам настоява, че не е политик…Представително е за кашата в държавата и без статистическо доказателство за това, нали! Напомня ми за вица от времето на „развития социализъм”, когато хората се шегуваха за сметка на министър-председателя Гриша Филипов, че за вечния дефицит на стоки са виновни „сушата, кишата и Гришата”.

Междувременно, за втори път в рамките на няколко дни, премиерът Борисов, беше освиркан на публично място. Представително ли е това отношение за народните тежнения?

Статистиката е инструмент с относителна тежест на кантара на обществената преценка в зависимост от много фактори – кой е подбран да участва в допитването, колко са участниците, какви въпроси им се задават и т.н.. Ето защо медийната интерпретация на статистическите данни е от решаващо значение за формиране на обществено мнение по отношение на обективната оценка за събитие и личност, обект на изследването. В този смисъл получаваме поредното доказателство за пълния контрол ( с изключения, които не можах да намеря) над българските средства за бързо реагиране на новини по повод поредното освиркване на премиера Борисов. Дали е представително за настроенията на Голямото жури, както можем да наречем условно раздираното от противоречия българско общество?

Ето какво се е случило снощи и то не къде да е, а в така интензивно използваната от самия Борисов за автореклама спортна зала „ Арена Армеец” в София.

„Борисов освиркан в зала Армеец

Звездите на Световния шампионат по мотокрос свободен стил (IFMXF) изнесоха в столичната зала „Арена Армеец“ страхотно шоу, но за организаторите то беше „помрачено“ от освиркванията на „тъпата и неблагодарна публика“ към премиера Бойко Борисов.

Над 9000 зрители по трибуните показаха негативно отношение към министър-председателя и аплодираха всяко от спиращите дъха акробатични изпълнения на пилотите в Night of The Jumps, които спореха за световната титла при първото българско домакинство на IFMXF.

„Предпоследните три правителства не направиха нищо за моторните спортове, коментира председателят на Българската федерация по мотоциклетизъм Богдан Николов. – Тъпа публика. Вече не знам защо го правим, като са такива неблагодарници. Нито една страна не е държала едновременно четири награди за организатор номер едно в света. Само България. Все още нямаме договор за догодина, но заради това отношение може и въобще да не го пожелаем.“

Надпреварата беше открита от многобройна делегация на организаторите, а при представянето им зрителите бурно освиркаха Борисов и министъра на финансите Симеон Дянков. Министър-председателят подари на всички 12 пилоти бъклици за спомен, но до края на вечерта всяко споменаване на името му беше съпътствано с освирквания от феновете.

„Този шампионат изстреля България в друга орбита. Истината е, че без подкрепата на държавата и най-вече на освиркания днес Бойко Борисов, този световен шампионат нямаше да дойде в България“, заяви депутатът социалист Румен Петков, който е председател на Организационния комитет за Гран при на България и близък приятел на Богдан Николов”.(Дневник)

Това с „тъпата публика” не ви ли напомня на изблиците на главния ласкател на управляващото божество от страна на водещия в ТВ 7 Николай Бареков, който също толкова истерично обяви протестиращи фермери за „развилняла се селска пасмина”? Нещо много взеха да нервничат поклонниците на властта, които си въобразяват, че успяват да запушат с телата си всички пропагандни пробойни по „корабчето на ГЕРБ”( метафората е на самия Бареков, който се появи на екрана в неделния ден в нетипичната за него роля на оправдаващ се за скандала със „селската пасмина”, произведен от самия него).

Впрочем, освиркването на Борисов в „Армеец” не е първица – случвало се и преди в кратката история на съоръжението, както напомня сайтът „Гласове”.

„С мощни освирквания са посрещнали зрителите на бенефисния мач на баскетболиста Георги Младенов думите на спортния министър Свилен Нейков, че новопостроената спортна зала „Арена Армеец“ в София е построена благодарение на Бойко Борисов. Мачът се проведе снощи, а преди него Нейков се опитал да поздрави Младенов от името на премиера, който не бил в залата.
Според източници на ГЛАСОВЕ Борисов не е присъствал на мача, защото не искал да рискува отново да бъде руган от публиката, както се случи по време на мача между „Лудогорец“ и „Левски“, който се проведе в Разград.
Тогава Борисов по традиция преряза лента по случай ремонта на стадиона, който е извършен с парите на собственика на футболния отбор. Вместо да получи овации от публиката обаче, премиерът беше освиркван и чу скандирания с нецензурни изрази по негов адрес. Това продължи, докато Борисов не си тръгна обиден някъде около 60-ата минута на мача.”

Да обобщим: освирквания по стадиони и зали ги има в реалността, но в медиите ги няма и това ги прави статистически неуловими – недоловими за лишената от правото на информация национална публика. Така ли ще спасяват „корабчето” на ГЕРБ и докога, пита се в задачата?

Отговорът е: до о(т)свиркването на медийния слугинаж от все повече зрители и читатели, а след това и на втория мандат на Борисов, заявка за който той направи отново, но без да си дава сметка каква лоша услуга си прави по пътя към него с такъв антураж. Казано с думите на известния афоризъм на Талейран за властта и щиковете: власт може да се вземе с пропагандни щикове, но върху тях трудно се седи.

Share on Facebook

Златоградчани - достолепни хора! И шегата им, и животът им. И смъртта им! Където и другаде да потърсиш, като тях няма да намериш. Хващам се на бас на едно агне!

Поправете ме, ако греша, но напоследък ми се струва, че на прага на Европата българинът разбра погрешно порядките на голямото континентално семейство. Много от нас решиха, че за да бъдем достойни европейци, трябва да премахнем в душите си и последната следа от своята балканска същност. Затова и толкова се зарадвах, когато се натъкнах на "Кафе в Златоград" на прочутия артист Вели Чаушев - това непретенциозно на вид книжле се оказа истински бисер на българското разказвачество.

Историята се завърта около подготовката на главния герой - самият Вели Чаушев - за едно предполагаемо интервю пред британската телевизия BBC. Не мога да кажа, че книгата е хумористично четиво - просто защото повечето такива се градят на особен вид шеги и закачки, често понятни само за автора си. А "Кафе в Златоград" е изключително смешно четиво, пълна е с крилати фрази и онзи неподправен балкански майтап, който толкова рядко се среща в днешно време.

Не ме разбирайте обаче погрешно. Основната цел на книгата не е да забавлява. Тя дори не може да бъде четена "между другото" - както аз опитах в стерилната обстановка на централно софийско барче. Защото сладкодумието на Бат' Вели неминуемо те повлича към златоградското кафене "Бобъ", където се прави най-сладката кавица на света и където всички са чешити.

"Автентиката" (както се изразява самият автор) на Златоград е предадена къде с патос, къде на майтап, родопският диалект те омайва, легендите те пренасят в един друг свят, а симпатичният местен шовинизъм те кара да забравиш, че не си тамошен. Идва ти да се облегнеш назад, пък да извадиш една цигарка от писаното филджанче, да си успокоиш душата и да послушаш - я за Делю, я за Руфинка.

Тъкмо със златоградска песен ще ви почерпя, при това хайдушка - не каква да е. А гайдата, която ще чуете, е в изпълнение на Серафим Кафеджийски - един от многото реално съществуващи герои в книгата на Вели Чаушев.

Тъй като отдавна не съм ви споделяла нищо, май е време. И днес ще говоря за нещо важно, като по собствен начин с този пост празнувам. Но първо, едно отклонение, за да изясним атмосферата: седя на бюрото вкъщи, пия кафе от любимата ми чаша, слушам The Cure. Събудих се сама, без аларми и без да си мисля какви задачки имам днес. Единственото, което трябва да направя, е да планирам къде по-точно да си изкарам следобеда (предвиждам четене на книги в кафетерия и разходка до няколко изложби в центъра).

Описвам всичко толкова подробно, защото отдавна не ми се е случвало. Не помня откога не съм имала истинска събота и неделя – с излежаване, както си му е редът; с четене на блогове и разкази, както си му е редът; с фото-разходка, както си му е редът. А сега така се случи, че всички Големи Проекти, които дори почнах да сънувам, вече имат поставена финална точка.

Понякога Вселената ти поднася такива изненади – вместо няколко по-малки, получаваш един голям финал. Да, напрежението е малко повече, но пък удовлетворението е пропорционално. Случвало ли ви се е? А забелязали ли сте, че има няколко много ясни етапа при приключването на някое голямо занимание? Дами и господа, ето ги:

Шок. Всъщност, по-правилният израз е “пълен ступор”. “Ама как така, наистина ли свърших? Няма ли още нещо? Май пропускам някоя подробност…” и т.н. Седиш пред компютъра, гледаш файла на екрана и осъзнаваш бавно, че няма какво повече да добавиш. Странно е. Сега какво ще правиш? Оставаш на едно място с невиждащ поглед още колкото трябва, за да може съзнанието ти да се адаптира и да смени скорост. Тъй като няма какво повече да направиш, си лягаш, за да може мисълта спокойно да влезе на пръсти в мозъка ти, да поседне тихо в ъгъла и да изчака търпеливо, докато съзнанието ти спре да се суети наляво-надясно и й обърне малко повече внимание.

Задоволство. Първо, преглеждаш няколко пъти плодовете на труда си и осъзнаваш, че ти харесват все повече и повече. Навърташ няколко телефона, за да споделиш с най-близките си. Ритуално почистваш бялата дъска от плана за работа. Екзалтирана усмивка си прави гнездо на лицето ти и решава да поостане поне няколко дни. Всякакви по-дребни задачи вършиш с охота и доволство, защото те нямат чак толкова голямо отношение към цялата картинка. Впускаш се в  мащабно планиране за наваксване: кината, театрите, фитнес залата и уроците по танци само теб чакат. Но първо…

Chillax-ване. Ще си починеш съвсем както трябва. Толкова филми те чакат, виното след вечеря също е на линия. Няколко дни се забавляваш с това да не правиш АБ-СО-ЛЮТ-НО нищичко, с изключение на малко кулинарни експерименти след работа, четене на книги и гледане на крупни количества филми. От време на време дори си доставяш удоволствие с ровене из Интернет без ясна цел и посока – просто защото можеш. И най-важното: отделяш време за кафета и коктейли с приятели, които жестоко са ти залипсвали.

Планиране. И тъй като шило в торба не стои, всичко това лека-полека започва да ти писва. Заемаш се с няколко изостанали проекта, подхващаш нещо ново… Един много удовлетворяващ кръговрат е това, нали?

___
 снимка:  jayneandd

Още по темата:

1. Съвети за млади маркетолози
2. Онлайн реклама – промените на големите
3. #100 – семинар, който не е за изпускане

Здравейте читатели на Неделна поща – седмичния дайджест за любопитни новини от пресечната точка на информационните технологии, интелектуалната собственост и основните човешки права!

Спомняте ли си

когато неотдавна писах за CarrierIQ?

На каквито и съмнения да сме се подали от хубавото им пираско видео, то сега те са напълно съкрушени – както технологията им, така и събраните чрез нея данни и информации се използват от ФБР за law enforcement purposes.
Няма спекулации – самото Бюро си го признава.

Разбира се, от подобаващ интерес за другите са не само аудио и трафичните данни, но и всички шарени снимки и картинки.

Под фалшивия етикет

на маркетинга усилено се лансира биометричната технология на лицевото разпознаване, която да премине подготвящи я за масова употреба бета тестове в молове и дискотеки.

Big Brother, зар не? Чудна в тази връзка е само апатията, с която обществото реагира на постепенното и неспиращо орязване на своите свободи.

Нo до тук със стреса – на ред са хубавите новини!

На Запад

както отколе сме знаели, са напредничави – Cambridge Digital Library предлага записките на великия Исак Нютон безплатно в дигитална форма и дава един наистина хубав пример за свободното споделяне на знание.

На Изток

където пък догонваме Запада, украинският премиер Азаров е направил личен принос за практическото развитие на правото на интелектуална собственост, регистрирайки името си като търговска марка.

По тези географски ширини това не е нещо ново – позволявам си да напомня за марковата регистрация на Ана Кущенко, по известна като Чапман.

Добрите новини, разбира се, не свършват тук.

Пак от Дневник научаваме, че Търговският регистър остава безплатен още една цяла година, a Dnes.bg съобщава за положителните най-вече за потребителите на мобилни услуги промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). За по-заинтересованите по темата слагам и линк към самия законопроект.

Като интересен завършек на тази Неделна поща отново съм подбрал нещо по-скоро

куриозно

а именно решението на американската National Advertising Division – орган, съблюдаващ саморегулацията в рекламния сектор – да забрани употребата на Photoshop (и подобни средства и методи), с чиято следварителна обработка рекламните материали придобиват нереалистичен вид.

Водещо за NAD е било неотдавна излязлото подобно решение на британския рекламен регулатор ASA, за което писа и Нели Огнянова.

Приятно четене и успешна подготовка за наближаващите празници!

Related posts:

1. Линковете в неделя
2. Линковете в неделя
3. Линковете в неделя
4. Линковете в неделя