Това е филм и то хубав.

Последните 2 години напразно ходим на кино. Налитаме от тъпотия на тъпотия и се ядосваме на хората, които говорят по телефона, за да показват на околните колко са важни и колко им е скучно. Мисията невъзможна прекъсна скучната серия.

Препоръчвам.

Soul Before Christmas е надсловът на специалното издание на 45 оборота в минута, в което дни преди празника заедно със специалния гост Selector Stiliyan споделяме любими плочи от колекциите си със соул музика. Повече думи за това събитие са излишни, затова само ще добавя, че в студиото са и други две фигури от музикалния живот на Варна - Петер Петерсон и Влади, които за кратко се включват в разговора с бърза информация за събитията около себе си. Soul Before Christmas - червено вино, плодове, два грамофона и 3 часа соул музика.

Това е текст от няколко части, започвам с интрото, защото иначе ще стане прекалено тежко. Причината е една дискусия, която се заформи в блога на Лонги по отношение на неговото мнение, че голотата е символ на сила, контрол, власт, отхвърляне на ограничения и норми и полуголите мацки в комиксите, с безумните пози, облекла, обувки и прочие не са сексизъм, а са напротив, триумф на еманципацията. Понеже не съм съгласна с него, а да обяснявам надълго и нашироко по темата е тясно в коментарите му, направо ще са серия постове, като се опитам поне отгоре, отгоре да нахвърлям основни проблеми, които той игнорира, пренебрегва или напълно не знае за съществуването им.

Чета комикси вече може би повече от 10 години. До преди пет, шест години основно четях Marvel, DC, Vertigo, Dark Horse… и горе долу това беше. Доста трудно беше да докопаш каквото и да е друго така или иначе.

Днес вече има доста повече опции и възможности, Amazon най-малкото, както и множеството сайтове, форуми, блогове и прочие места, на които човек може да попадне на комикси.

Все пак, мисля че има какво да коментирам като читател.
По една или друга случайност съм жена. Което е довеждало до много смешни/безумни/неловки/гадни ситуации, ако това се разбере или аз не го крия умишлено. Държа да подчертая, че повечето лице в лице неприятни преживявания бяха във Великобритания, а не тук, тук предимно бяха виртуалните  сблъсъци и то малко по-назад в миналото. Още, да спомена, че повечето случки бяха преди да започна активно да се идентифицирам като феминист, така че моите феминистки наклонности нямат нищо общо.

Основното е, че да четеш комикси все още се смята за основно мъжко занимание и то специфично изглеждащи мъже. И на мен ми се е случвало да ме препращат към манга (НЕ, МЕРСИ!) ако питам за комикс секции в книжарници или да ми препоръчват някакви абсолютни бози (точно в „Здрач“ манията, в момента, в който казах „комикси“ ме хванаха за ръката и ме заведоха до цяла секция посветени на темата… когато споменах че търся съвсем различни заглавия ме изгледаха доста странно) или ме питат дали не търся за подарък или което е било най-досадно, захващат се да ми препоръчват по-“женски“ комикси или започват да ми разясняват историята. Виртуално пък при спорове мнението ми често е било игнорирано или в няколко фрапиращи случая… приписвано на гаджето ми, за мое най-голямо изумление.
В другата крайност беше буквално безумното зяпане, коментиране, прехласване, канени по срещи и като цяло, беше също толкова неловко, колкото и първия тип реакции. В единия случай малко или повече се получаваше отхвърлянето ми заради пола ми, а в другия, екзотицирането ми заради това, с почти пълен игнор на това за какво говоря и какво дискутираме.

Когато споделя, че чета комикси кара доста хора да реагират странно. Четенето ми на „Бяс“ на Сибила Коритарева в работно време (т.е. през деня, в работата, в обедната почивка) обра доста погледи и коментари. Което не че ми беше неприятно, но се почувствах неловко, че нещо толкова просто като четене на комикс привлича толкова много внимание.

Светът е доста специфично настроен към жени четящи комикси. Познавам умерено голям кръг от млади хора, които четат комикси, в България и навън и макар моят опит да е такъв, е възможно при други да не е така. Това е малко или повече дежурна реплика май, защото почти не съм чувала за алтернативни преживявания, но не е невъзможно да има все пак.
Като цяло, опитвам се да кажа, че отношението към жените в индустрията, които четат комикси не е особено дружелюбно.

И това е ИЗВЪН комиксите.
Самите комикси са съвсем различна бира, която също е много специфична.

Какво представлява комикс – това са серия от свързани по един или друг начин картинки разказващи някаква история. Като цяло на комиксите се гледа повече като на нещо детинско или несериозно, нереално и измислено, незаслужаващо сериозен размисъл, критика или дори внимание. Логично, истината се различава стабилно от това отношение, но мното често дискутирането на комиксите и проблемите им се сблъскват с този аргумент. Затова държа да го изясня още в началото. Това, че нещо е нарисувано или анимирано не го прави автоматично маловажно или безсмислено. Напротив. Дисни започва работа като прави пропагандни анимации, които ИЗОБЩО не са насочени към деца. Има не един и два анимационни филми (като например Валс с Башир и Персеполис), които са всичко друго, но не и насочени към деца или подходящи за деца.
Комиксите могат да бъдат социално активни, комплексни, страшни, не само насочени към деца. Също така могат да имат сложни и страхотни послания.

Комиксите (пък и анимацията) дават свобода, която игралните филми и изцяло художествената литература не позволяват, а именно абсолютният контрол над визуализацията.
Накратко – комиксите са изкуство, те никак не са лесни за създаване и като всяко друго изкуство, те са отражение на света, на идеите в него, стереотипите, проблемите, идеите и прочие, не заслужават да бъдат пренебрегвани, игнорирани, генерализирани и сбутвани под черджето.

Как работи изкуството – накратко, на нас ни се представя дадена история. Персонажите трябва да са ни поне малко симпатични/идентифицируеми, за да ни пука какво се случва с тях и да ги следваме. Много често комиксите са просто wish fulfilment fantasies или стари истории разказани по нов начин и нов ъгъл, но хич не са рядкост и доста по-различни комикси.

Тъй като съм от женски пол, още в самото начало се нацепвам в един проблем, който е типично женски. А именно героите.
Като цяло в комиксите съоношението на жени/мъже герои все още е много към малко. Има далеч по-малко истории с главни герои жени или разказвани от женска гледна точка.
Това е следствие на идеята, че с мъжете може да се идентифицира всеки (мъже, жени), докато с жени могат да се идентифицират САМО други жени. И понеже все още комиксите се смятат за основно мъжка среда, женските персонажи са доста малко (погледнато в мащаб). И като читател, аз обичам да се идентифицирам с интересни персонажи, по възможност, от моя пол (но не задължително, горе долу по равно са ми любимите персонажи при полов коефициент).

Липсата на разнообразие от женски персонажи е проблем, който лека, полека върви сам към собственото си разрешаване, защото талантливи артисти бол, както мъже, така и жени и много от негативните стереотипи като идеята, че жените не се интересуват от комикси са доказвани като неверни лека, полека. С миши стъпки към победа, наистина.

(край на първа част, във втора мисля да коментирам мъжки персонажи, женски персонажи и разликите им и защо тези разлики са важни)

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: Dark Horse, DC, Вертиго, дискусия, дс, жени, комикси, марвъл, мъже, обективизация, Marver, сексизъм, сексуализация, сексуалност, стереотипи, Vertigo

Това е текст от няколко части, започвам с интрото, защото иначе ще стане прекалено тежко. Причината е една дискусия, която се заформи в блога на Лонги по отношение на неговото мнение, че голотата е символ на сила, контрол, власт, отхвърляне на ограничения и норми и полуголите мацки в комиксите, с безумните пози, облекла, обувки и прочие не са сексизъм, а са напротив, триумф на еманципацията. Понеже не съм съгласна с него, а да обяснявам надълго и нашироко по темата е тясно в коментарите му, направо ще са серия постове, като се опитам поне отгоре, отгоре да нахвърлям основни проблеми, които той игнорира, пренебрегва или напълно не знае за съществуването им.

Чета комикси вече може би повече от 10 години. До преди пет, шест години основно четях Marvel, DC, Vertigo, Dark Horse… и горе долу това беше. Доста трудно беше да докопаш каквото и да е друго така или иначе.

Днес вече има доста повече опции и възможности, Amazon най-малкото, както и множеството сайтове, форуми, блогове и прочие места, на които човек може да попадне на комикси.

Все пак, мисля че има какво да коментирам като читател.
По една или друга случайност съм жена. Което е довеждало до много смешни/безумни/неловки/гадни ситуации, ако това се разбере или аз не го крия умишлено. Държа да подчертая, че повечето лице в лице неприятни преживявания бяха във Великобритания, а не тук, тук предимно бяха виртуалните  сблъсъци и то малко по-назад в миналото. Още, да спомена, че повечето случки бяха преди да започна активно да се идентифицирам като феминист, така че моите феминистки наклонности нямат нищо общо.

Основното е, че да четеш комикси все още се смята за основно мъжко занимание и то специфично изглеждащи мъже. И на мен ми се е случвало да ме препращат към манга (НЕ, МЕРСИ!) ако питам за комикс секции в книжарници или да ми препоръчват някакви абсолютни бози (точно в „Здрач“ манията, в момента, в който казах „комикси“ ме хванаха за ръката и ме заведоха до цяла секция посветени на темата… когато споменах че търся съвсем различни заглавия ме изгледаха доста странно) или ме питат дали не търся за подарък или което е било най-досадно, захващат се да ми препоръчват по-“женски“ комикси или започват да ми разясняват историята. Виртуално пък при спорове мнението ми често е било игнорирано или в няколко фрапиращи случая… приписвано на гаджето ми, за мое най-голямо изумление.
В другата крайност беше буквално безумното зяпане, коментиране, прехласване, канени по срещи и като цяло, беше също толкова неловко, колкото и първия тип реакции. В единия случай малко или повече се получаваше отхвърлянето ми заради пола ми, а в другия, екзотицирането ми заради това, с почти пълен игнор на това за какво говоря и какво дискутираме.

Когато споделя, че чета комикси кара доста хора да реагират странно. Четенето ми на „Бяс“ на Сибила Коритарева в работно време (т.е. през деня, в работата, в обедната почивка) обра доста погледи и коментари. Което не че ми беше неприятно, но се почувствах неловко, че нещо толкова просто като четене на комикс привлича толкова много внимание.

Светът е доста специфично настроен към жени четящи комикси. Познавам умерено голям кръг от млади хора, които четат комикси, в България и навън и макар моят опит да е такъв, е възможно при други да не е така. Това е малко или повече дежурна реплика май, защото почти не съм чувала за алтернативни преживявания, но не е невъзможно да има все пак.
Като цяло, опитвам се да кажа, че отношението към жените в индустрията, които четат комикси не е особено дружелюбно.

И това е ИЗВЪН комиксите.
Самите комикси са съвсем различна бира, която също е много специфична.

Какво представлява комикс – това са серия от свързани по един или друг начин картинки разказващи някаква история. Като цяло на комиксите се гледа повече като на нещо детинско или несериозно, нереално и измислено, незаслужаващо сериозен размисъл, критика или дори внимание. Логично, истината се различава стабилно от това отношение, но мното често дискутирането на комиксите и проблемите им се сблъскват с този аргумент. Затова държа да го изясня още в началото. Това, че нещо е нарисувано или анимирано не го прави автоматично маловажно или безсмислено. Напротив. Дисни започва работа като прави пропагандни анимации, които ИЗОБЩО не са насочени към деца. Има не един и два анимационни филми (като например Валс с Башир и Персеполис), които са всичко друго, но не и насочени към деца или подходящи за деца.
Комиксите могат да бъдат социално активни, комплексни, страшни, не само насочени към деца. Също така могат да имат сложни и страхотни послания.

Комиксите (пък и анимацията) дават свобода, която игралните филми и изцяло художествената литература не позволяват, а именно абсолютният контрол над визуализацията.
Накратко – комиксите са изкуство, те никак не са лесни за създаване и като всяко друго изкуство, те са отражение на света, на идеите в него, стереотипите, проблемите, идеите и прочие, не заслужават да бъдат пренебрегвани, игнорирани, генерализирани и сбутвани под черджето.

Как работи изкуството – накратко, на нас ни се представя дадена история. Персонажите трябва да са ни поне малко симпатични/идентифицируеми, за да ни пука какво се случва с тях и да ги следваме. Много често комиксите са просто wish fulfilment fantasies или стари истории разказани по нов начин и нов ъгъл, но хич не са рядкост и доста по-различни комикси.

Тъй като съм от женски пол, още в самото начало се нацепвам в един проблем, който е типично женски. А именно героите.
Като цяло в комиксите съоношението на жени/мъже герои все още е много към малко. Има далеч по-малко истории с главни герои жени или разказвани от женска гледна точка.
Това е следствие на идеята, че с мъжете може да се идентифицира всеки (мъже, жени), докато с жени могат да се идентифицират САМО други жени. И понеже все още комиксите се смятат за основно мъжка среда, женските персонажи са доста малко (погледнато в мащаб). И като читател, аз обичам да се идентифицирам с интересни персонажи, по възможност, от моя пол (но не задължително, горе долу по равно са ми любимите персонажи при полов коефициент).

Липсата на разнообразие от женски персонажи е проблем, който лека, полека върви сам към собственото си разрешаване, защото талантливи артисти бол, както мъже, така и жени и много от негативните стереотипи като идеята, че жените не се интересуват от комикси са доказвани като неверни лека, полека. С миши стъпки към победа, наистина.

(край на първа част, във втора мисля да коментирам мъжки персонажи, женски персонажи и разликите им и защо тези разлики са важни)

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: Dark Horse, DC, Вертиго, дискусия, дс, жени, комикси, марвъл, мъже, обективизация, Marver, сексизъм, сексуализация, сексуалност, стереотипи, Vertigo

Покрай селския поп минават група младежи. Един решил да се пошегува с попа: - Отче, защо, като те видя, винаги ме засърбяват топките? - То е по наследство, синко, и майка ти като ме видеше, така я засърбяваше. Усмихни се, България! Църквата прие за шега заканата на данъчните, че ще ровят в имотите й. Не е шега обаче сериозното застудяване, което се очаква в следващите дни. Май най-сериозно прогнозата на метеоролозите са приели ромите, след като десетки бяха изловени от полицията да изнасят цял керван каруци с незаконно отсечени дърва от парк "Кенана" край Хасково. Въобще винаги взаимоотношенията между ромите и полицаите са интересни. Като в добре познатия виц: Полицайка регулира кръстовище. Мърляв ром я пита: - А ма, како, какво правиш? - Давам път. - Е, дай и на мен един път!

На руският телекомуникационен спътник 'Ямал-201' , който принадлежи на компанията 'Газпром-Космически системи ' е възникнала не планова ситуация , в резултат на която от космическият апарат е спрял да се излъчва телевизионен сигнал .

ГДБОП арестува две лица, отговорни за незаконното качване на LOVE.NET в сайтовете arenabg и vbox7. След като филмът беше предложен за легално гледане в сайта на компанията през ноември, той „изтече" и в торентите, съобщава news.bg. След съвместните усилия на Отдела за борба с организираната престъпност и програмистите на компанията продуцент, бяха разкрити и арестувани лицата, които се крият зад профилите raikonen07 и misha_kiss. Благодарение на специалния код, заложен в сайта, идентификацията на нарушителите е изключително лесна. Очакват се арести и на други интернет престъпници, които са качвали филма в мрежата. Въпреки че LOVE.NET беше гледан незаконно от голям брой българи, хиляди зрители предпочетоха легалния начин за гледане на филма. Вчерашните арести дават надежда, че кражбата на българско кино може да бъде спряна.

Президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е пътувал до София за участие в партийно-пропагандно мероприятие на ГЕРБ със самолет платен от Еврокомисията, която е платила и престоя му в нашата столица.

Това става ясно от отговор на говорителя на ЕК Марк Грей, изпратен два месеца след запитване на Биволъ кой е платил разходите за еврокомисарите, които се събраха на партийно събрание на ЕНП в София в разгара на предизборната кампания и афишираха подкрепа за кандидата Плевнелиев.

Освен Барозу в съвещанието на ЕНП в София участваха еврокомисарите Януш Левандовски - по бюджета, Йоханес Хан - по регионалното развитие, и Кристалина Георгиева - по хуманитарната помощ, както и председателя на Европейския парламент Йежи Бузек. Те се срещнаха с кандидат-президента на ГЕРБ Росен Плевнелиев и изказаха подкрепа за неговата кандидатура.

В официалната програма на ЕК обаче е спомената единствено срещата на Барозу с премиера Бойко Борисов.

Президентът Барозу е пътувал от Брюксел до София на 13-ти октомври. Нощувката в българската столица на 13 срещу 14 октомври е струвала 132,47 евро - уточнява Марк Грей.

На 14-ти Барозу е пътувал от София до град Тур във Франция за официална среща френския премиер Франсоа Фийон, след което е бил в Париж, за да се срещне с Никола Саркози.

"Самолетът за пътуването Брюксел-София-Тур-Париж е предвиден в рамковия договор на Европейската комисия с Белгийската авиационна асоциация (ABELAG) и цената на всяко отделно пътуване не може да бъде предоставена" - пише още Марк Грей.

Той не отговори на въпроса на Биволъ на каква сума възлизат командировъчните на Жозе Мануел Барозу и на еврокомисарите, посетили партийното събрание в София.

При тези обстоятелства би било нормално пътните, нощувките и командировъчните на всички участници да бъдат поети от бюджета на Европейската народна партия, която е организирала срещата в София, а не от бюджета на Еврокомисията, която е политически неутрален орган, финансиран солидарно от всички европейски данъкоплатци.

Съвместна група специалисти от космическия отрасъл от Русия и Южна Корея планира провеждането на старт на третата корейска космическа ракета Наро-1 в срок до октомври 2012г - по информация от правителството на Южна Корея

Учени работещи в НАСА са разказали в интервю за портала Universe Today , че космическото агентство разглежда възможноста за създаването на лек телескоп ZEBRA, който може без проблем да се монтира на апарати изпращани в дълбокия космос.

Астрофизиците са оценили количеството на временни луни около Земята и се е оказало в произволен момент , освен Луната , около нашата планета има минимум един временен спътник с диаметър над 1метър. Статията на учените епубликувана в списание Icarus, а препринт е достъпен на arXiv.org.

На 21 декември във Велико Търново беше проведен тренинг за безопасно пресичне на пешеходна пътека и групово пресичане под ръководството на учител на ученици от 1 клас от ОУ “Патриарх Евтимий”. Обучението беше проведено от представители на “Пътна полиция” – Велико Търново и на Регионалния инспекторат по образование. Мероприятието беше осъществено по повод на обявената Седмица [...]

Масачузетския технологичен институт (MIT) съобщи, че работи по създаването на революционна платформа за онлайн обучение, която ще бъде отворена и ще промени завинаги образованието. На обучаващите се ще се предлага образование, чрез което могат да се получат напълно легитимни сертификати, доказващи уменията по различни направления и дисциплини, предаде Mashable. Името на платформата за интернет обучение е MITx, но тя ще види бял свят най-рано през пролетта на 2012 година. Реномираното образователно заведение е базирано в американския град Бостън и вече предлага голяма база от образователни материали за безплатно ползване в онлайн пространството. Инициативата стартира преди десет години и се казва OpenCourseWare. В нейния сайт има образователни материали по 2 100 предмета, които се изучават в MIT. До момента лекциите са използвани от над 100 милиона души. Всеки желаещ може да разгледа текстовите материали; изображенията, които ги придружават и съпътстващите видеоклипове. С въвеждането на MITx нещата ще станат много по-структурирани и лесни за използване, така че информацията ще е по-достъпна за желаещите да се образоват без да плащат нищо. Ще могат да се провеждат дискусии онлайн между отделните студенти, които имат еднакви интереси в сферата на образованието. Налични ще бъдат и инструменти за самооценяване, както и достъп до онлайн лабораториите на института.

Киберпрестъпници разбиха акаунта на световноизвестната певица Лейди Гага в микроблогинг платформата Twitter и го използваха, за да разпространят зловреден линк, който уж водел към страница, откъдето може да се вземе безплатен iPad 2, предаде Tech Crunch. Лейди Гага има повече от 17 милиона последователи в системата на Twitter и хакерите определено са намерили подходяща жертва, за да извършат престъпната си дейност. Предполага се, че поне 7 хиляди души са се вързали на хакерите и са посетили страницата, която е била маскирана чрез системата за скъсяване на интернет адреси Bit.ly. Съобщението от хакерите е било написано така, че да имитира стила на истинската Лейди Гага. Малко след хакерската атака от Bit.ly са маркирали линка като „потенциално проблематичен”, но не са го премахнали от системата си. Лейди Гага е потвърдила официално, че акаунтът й е бил хакнат, но е уверила, че атаката е приключила и са взети мерки това да не се повтаря. Междувременно беше атакувана и друга известна певица. Акаунтът на Нели Фуртадо беше разбит по същата схема, но вместо таблети, този път хакерите са обещали, че ще подаряват компютри от серията Macbook. Отново е използвана системата за скъсяване на линкове Bit.ly, но този път препратката е била деактивирана своевременно и без предупреждение.

Отец Иван от Нови хан първи започва да строи защитени жилища за изхвърлени на улицата родители и техните деца преди двайсет и две години. Несретниците се множали и заради това той построил няколко жилища, които обаче не били узаконени. Една година продължи сагата с покрива над главите на хората, които отецът приюти и преди няколко дена тя бе разрешена. Тази зима всички остават в жилищата си, а през пролетта започва ново строителство на законни приюти. - Отче Иване, предстоят светли празници, как ще ги посрещнете вие с вашата голяма "челяд"? - Моите деца с радост ги чакат и даже вече празнуват. Почти всеки ден сме някъде. При нас идваха от куклен театър. Изнасяха коледни представления. Преди няколко вечери бяхме на коктейл в Клуба на юристите в България, който беше организиран от студенти от Юридическия факултет. Така че те празнуват. Всеки ден им носят подаръчета - играчки, храни, лакомства. На Бъдни вечер се събираме всички. Направили сме си елхи и сме ги украсили. Имаме...

В началото на тази седмица видяхме излизането на поредната стабилна версия на браузъра Firefox, която е под номер 9 и е част от експресния цикъл за обновявания, който Mozilla въведе, за да устои на конкуренцията от страна на Chrome. Едно от най-важните неща, които обещава Firefox 9 на потребителите си е оптимизирана производителност, предаде Tech Spot. В новата версия на популярния браузър налице имаме тъй наречения Type Interface, който по последни данни би трябвало да ускори работата с JavaScript до 20-30%. Тепърва ще се разбере как ще се отрази това на крайните потребители и цялостната им работа със световната мрежа. От Mozilla са на мнение, че всяка милисекунда е от значение и ако може да бъде спестена, значи браузърът ще отиде още по-напред. Още през лятото специалисти от онлайн изданието ExtremeTech бяха тествали предварителни версии на Firefox 9 с включен Type Interface и тогава беше установено, че разликата в производителността е значителна в полза на новата технология за оптимизация на работата с JavaScript. Хората, които обновяват браузърите си към деветата версия на Firefox би трябвало да забележат и доста подобрения по отношение на изобразяването на текстове и различни шрифтове. Също така, потребителите с OS X Lion могат да очакват по-добра интеграция между операционната система и кожите за Firefox. Налице са още стандартните закърпвания на различни бъгове и подобрената поддръжка на HTML5, MathML и CSS. По-любопитните могат да хвърлят едно око и на алфа версиите на Firefox 10 и 11, които също са налични.

Коледа сияе!
Коледа искри! 
Коледният дух
пак ни озари…

Да, не може Коледа да мине без стихчета и песнички от хиляди гласчета. Всеки се подготвя да покаже на дядо Коледа колко много е слушал и какво е научил. А за да разнообразим малко репертоара, включвам в Коледния ни списък и книжката „На какво ухае зимата“ на Мая Дългъчева.

С първата приказка в рима се пренасяме веднагически при дядо Коледа и баба Зима, дето вее и вие за трима. Как добрият и игрив старец заспа и пропусна да разнесе подаръците, за хитрия план на баба Зима и за детската коледна магия… Замълчи, замълчи!... Тя край нас е навред, погледни я! Тя – безкрайната детска магия…

В стихчето за снежния рожден ден пък всяко дете, което празнува през зимните месеци, може да открие себе си и да разбере защо само по това време можеш да празнуваш сладоледен рожден ден.

В приказката с одеало за меченце, като мляко бяло, ще разберете как се пътува от Северния полюс до цветните поля и как сред белотата на северния студ в душите ни може да е светло, шарено и топло.

В последното стихче немирни снежинки рисуват картинки в коледната нощ. И ако искате да покажете на дядо Коледа колко много сте научили, това е един прекрасен нов поглед върху тихата коледна нощ.

Защо включвам тази книжка в коледния ни списък? Мерената реч развива по особен начин словото на децата. Освен това носи забавление и неусетно те кара да рецитираш, завладява те и те кара да четеш още и още. Мая Дългъчева определено е майстор в приказките с рими, а илюстрациите са фантастични.

 

 

 

В мрежата изтекоха няколко изображения, за които се твърди, че са от дистрибуция с номер 8172 на предварителната версия на операционната система Windows 8. Някои от модификациите на операционната система са предназначени само за ограничен кръг от хора и затова всяка новина около тях разкрива интересни подробности за бъдещето на най-популярния софтуерен продукт на редмъндския гигант Microsoft, предаде Neo Win. Изтеклите изображение показват нова страница с настройки на операционната система, сред които се забелязват опции за промяна на системните съобщения, търсенето на информация и достъпа до устройствата. Виждат се и опциите за промяна на различните параметри, свързани с екрана, когато той е заключен. Там може да се определи кои приложения имат право да работят на заден план и да изкарват съобщения, когато устройството е заключено. Едно от изображенията демонстрира новия Metro интерфейс, който е фокусиран към потребителите на мобилни устройства и бавно печели все повече поддръжници. На него се вижда стартовата страница, в която има само няколко икони. По този начин се демонстрира как изгледа на началния екран може да варира между различните устройства, според предпочитанията на потребителите. Автентичността на изображенията не може да бъде потвърдена, но се предполага, че те са от бизнес версията на Windows 8. Предполага се, че в Ultimate варианта би трябвало да има още повече опции.

Mozilla подписа нов договор с информационния гигант Google, по силата на който в браузъра Firefox търсачката на информация по подразбиране няма да бъде променяна поне през следващите три години. По този начин финансирането на популярния браузър, което до момента беше под въпрос, вече е подсигурено за няколко години напред, предаде Mashable. Финансовите параметри на сделката не са били оповестени, но вероятно Mozilla ще получава пари, когато някой извърши заявка за информация чрез полето за търсене в Google на Firefox и щракне върху някоя от рекламите, които се намират до намерената информация. Google е основният източник на приходи, който помага на браузъра Firefox да продължи да се развива. Само през 2010 година 84% от приходите на Mozilla са били генерирани именно чрез вградената търсачка в техния браузър. Става въпрос за пари, възлизащи на внушителната сума от 121.1 милиона долара. Старото споразумение между Google и Mozilla изтече през миналия месец и съдбата на браузъра Firefox беше под въпрос. По едно време дори се появиха спекулации, че ще бъде сключено споразумение с Bing и търсачката на Microsoft ще бъде въведена по подразбиране в браузъра, разработван от Mozilla. Сегашното споразумение слага край на слуховете и спекулациите. То е показателно и за това, че браузърът Chrome, който се разработва от Google не се е оказал ябълка на раздора в отношенията между двете компании и не е попречил да се поднови споразумението за търсачката по подразбиране във Firefox.

През декември много компании и аналитични агенции правят равносметка на изминалата година. Корпорацията IBM обаче е решила да не следва общата тенденция и да погледне в бъдещето, като разкаже какво можем да очакваме през следващите пет години. В компанията са уверени, например, че за това време компютрите и смартфоните ще се "научат' да получават команди директно от човешкия мозък. Според експертите, през 2017 година ще бъде достатъчно собственикът на смартфона само да си помисли за разговор с даден човек, и апаратът веднага ще започне да набира номера му. По аналогичен начин ще се осъществява и взаимодействието с компютърните игри, където движенията на героите ще се контролират само с помощта на мисълта. Специалистите от IBM считат, че през следващите пет години всички пароли ще се превърнат в отживелица, а функциите им ще бъдат изпълнявани от система за четене на биометрични показатели. Електронната поща, например, ще може да бъде отворена с пръстов отпечатък или чрез сканиране на ретината. Освен това, компанията предвижда разширяване на приложението на мобилните устройства, особено в развиващите се страни. Според прогнозите на IBM, в близките години потребителите ще получават само актуална и интересна за тях информация. Ориентирайки се според вкусовете на човека, заетостта му и други обстоятелства, системата ще може, например, автоматично да поръчва билети за концерт на любимата му група или за театрална постановка. Друга прогноза на IBM касае захранването с електрическа енергия. Експертите на компанията смятат, че след време необходимото количество енергия ще може да бъде получавано посредством движенията на човешкото тяло, използваната в домакинството вода и т.н. IBM публикува прогнози за бъдещето не за първи път. Така например, през 2008 година компанията предвиди появата на технологията за разпознаване на човешката реч, която може да се адаптира към конкретен потребител.

В деня, когато прогнозата ( на самия Волен Сидеров) за нов отлив на депутати от парламентарната група на „Атака” се сбъдна и представителството на партия в НС застана на ръба на оцеляването, премиерът Борисов изрази презрение към умиращия субект на неотдавнашното му ухажване. „Отдавна не се интересувам от тази партия. Не ги следя. Хайде да не им давам оценка“, обяви Борисов.

Колко отдавна, питам обаче аз- откакто се намери друга патерица на парламентарното му мнозинство ли? Защото преди това Борисов се интересуваше да запази безрезервната подкрепа на „Атака” и само намирането на резервна гума за своята машина за гласуване в парламента преобърна каруцата на неговото „уважение” към Волен Сидеров, заявено многократно и публично буквално допреди дни и седмици.

Да, Борисов може и да не се интересува вече от битата карта- можем само да гадаем до каква степен в биенето й има заслуга самият той, както жално твърди напоследък крепителят на парламентарното му мнозинство Волен Сидеров. Но доста хора със сигурност се интересуват от злоупотребата с власт, благодарение на което Сидеров се измъкваше сух от водата в ситуации, когато някой не толкова важен за самия Борисов български гражданин щеше да загази здраво.

Какъв ресурс например употреби държавата да спаси Сидеров от германското правосъдие след онзи инцидент, когато на територията на германските авиолинии Сидеров предизвика скандал, достатъчен да вкара в затвора всеки простосмъртен. Само че Волен тогава не беше простосмътрен, а „богоизбран” – избрал го беше за съюзник богът на политика у нас, известен като ББ.

Малката подробност, че Сидеров не е бил пасажер, пътуващ с някаква поверена му от държавата мисия и не е имал никаква формална дипломатическа защита, но така и не беше предаден на германските власти ( а те май дипломатично са се съгласили да не настояват много категорично за това) води до единствено възможния извод: зад безобразието на българския гражданин явно е застанал единственият, който може да го извади от затъване в евентуален съдебен процес, който в Германия не би могъл да контролира.

Така че днешната позиция на Борисов никак не съвпада с вчерашната. Тя е поучителна за всеки, който се съюзява с него и разчита на защита му.

Премиерът щеше да звучи искрено в днешното си презрение към низвергнатия, употребен доскорошен свой помагач, ако беше го атакувал от принципни позиции. Не го направи на и след 19 февруари тази година, когато Сидеров и щурмоваците му оскверниха с крясъци, агресивно поведение и нарушаващи конституцията речи на верска и расова омраза пред паметника на Апостола в София. С мълчанието си Борисов, както и цялата му подчинена по веригата машина на поверената му държава, барабар с медиите й, станаха на практика съучастници и подстрекатели на Сидеров. Окуражен, той премина от думи към дела, предизвиквайки срамния бой пред джамията в София, а след това се опита да си погрее рейтинга и на пожара от Катуница.

Каквото и да се случи сега с оредяващите редици на атакистите, които напускат потъващия кораб на вожда си, усещането за закъснялото „осъзнаване” на Борисов за същността на тази партия, която вече не го интересувала, е като за лицемерие от класически тип. Защото е лесно сега на „умряло Дуче” нож да вдига!

Share on Facebook

Да сложиш белите си дрехи, да се омажеш със студентски алкохол и да гониш мазно дискотечно прасе – това ми идва в повече. Също както и да облечеш сърдито настроение и да го закараш на протест срещу свинския ентъртеймънт. Съвсем не са две различни култури, а една и съща чалга. Ако те вбесяват селските млади хора, това не те прави автоматично сърдит млад човек. Както и не те присъединява автоматично към обобщението на Протестиращия човек, станал личност на годината. Да изпратим същата година със свинска революция, би било доста нескопосано погребение. Би трябвало да имаме по-важни работи за довършване от спускането на обществена енергия в трапа. Много по-важни от изкореняването на селски атавизми в дискотека чрез избиване на робски комплекси на площада. Във Facebook – световната медия на Протестиращия човек, разстроените от съдбата на едно нещастно bg прасе се организират на протест в негова памет, което отвсякъде си е доста разстройващо. Не мога да не уважавам нито да се...

Често чуваме, че българите били индивидуалисти. С това се има предвид, че сънародниците ни са свикнали да се спасяват поединично. Ако ще скачат цените на бензина, българите не правят масов бойкот, а се презапасяват. Може някои да се записват във фейсбука, че ще протестират, но на улицата излизат малцина. Друг пример са дупките. Българите реагират на проблема, като ремонтират по-често колите си и като купуват автомобили, които са по-устойчиви на лоши пътища. Другата мярка е да се кара внимателно, като се заобикалят траповете. Хората не се организират, за да окажат натиск върху властта за оправяне на пътищата било чрез лобиране, било чрез протести, било чрез събиране на повече пари или по някакъв друг начин. Когато преди време в Италия повишиха цените на спагетите, италианците спряха да купуват. Целта им беше да попречат на поскъпването. Подобни примери на Запад колкото щеш! Да не говорим за многобройните им граждански сдружения, които с години и десетилетия работят за...

Двама български библиотекари ще преминат курс на тема "Инструменти за библиотекаря на 21 век" между 26 май и 19 юни 2012 г. в САЩ, съобщава сайтът на Българската библиотечно-информационна асоциация. Весела Ангелова от РБ "Пенчо Славейков" - Варна, и Милена Иванова от РБ "Петър Стъпов" - Търговище са избрани да се включат в триседмичнапрограма на Центъра за международни библиотечни програми "Мортенсън" при Университета в Урбана-Шампейн, Илинойс, САЩ.

Освен срещи с водещи експерти и преподаватели от САЩ, обучението включва и посещения на обществени и академични библиотеки в щата Илинойс, офисите на Американската библиотeчна асоциация ALA в Чикаго, Центъра за онлайн компютърни библиотеки OCLC в Охайо и др.

Участието на двамата българи се финансира от ББИА по проекта "Напредък и устойчиво развитие на библиотечния сектор в България", подкрепен от Фондация Америка за България.

Гигантът Google възнамерява до 6 месеца да пусне на пазара собствен таблет под управлението на операционната система Android. Това бе съобщено пред журналисти от председателя на Борда на директорите на концерна Ерик Шмид. Тази новина не е изненадваща, тъй като, както е известно, Google вече има собствена линия смартфони - Nexus One, Nexus S и най-новият представител в нея Galaxy Nexus, работещ под Android 4.0, макар и те да са произведени от външни компании. Сега, имайки вече "в джоба си" компанията Motorola, Google вероятно ще задейства за производството на "Nexus Tab" именно нейните производствени мощности. По време на своето изказване Ерик Шмид засегна и темата за конкуренцията между Google и Apple. Той нарече Стив Джобс "Микеланджело на нашето време", който е успял да проумее революционния потенциал на таблетите и да създаде устройство като iPad. И макар Google и Apple да водят ожесточена конкурентна борба помежду си, от тази конфронтация в крайна сметка печели крайният потребител. Ще припомним, че именно заради конкуренцията с Apple компанията Google съвсем скоро ще представи официално услуга, подобна на Siri.

Седмица на пътната безопасност към кампанията „Всички ние на пътя – звездата си ти” беше обявена и в Пловдив. Това стана на пресконференция в ОД МВР – Пловдив на 20 декември, в която взеха участие началникът на сектор „Пътна полиция“ – инсп. Радослав Начев, инсп. Ботьо Георгинов от „Пътна полиция“ – превантивна дейност, ст. инсп. [...]

В четвъртък, 22 декември в 11 часа в Регионалния пресклуб БТА – Стара Загора ще се проведе пресконференция на евродепутат Илиана Иванова. На срещата си с журналисти г-жа Иванова ще представи традиционния годишен отчет, в който ще разкаже за дейността си през изминалата година. Относно проектите и кампаниите, осъществени през 2012 година. Ще представи постигнатите [...]

На последното заседание на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите за 2011,  Илиана Иванова от Групата на ЕНП(ГЕРБ), представи становище по предложението за регламент на ЕП и на Съвета относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, и храните за специални медицински цели. „Действащата европейска законова рамка [...]

… Погледец има ли го в скуерчека? Ще го добавим!

Журналист или писател? Въпросът никога не е бил основополагащ, когато качеството на текста е неоспоримо. Очевидно това не е попречило на Amazon да посочи “Задава се проблемът: Истории от моя живот” на журналиста Майкъл Мур за една от най-добрите книги на 2011. Това любезно съобщава самият автор в писмо до своите почитатели. И тъй като успехът на автобиографичната книга се дължи именно на нас, а.k.а. хилядите почитатели, към които Майкъл се обръща в електронното си писмо, той ни благодари.

Подаръкът е трогателен. Защото след като в объркан и типично американски стил Майкъл споделя, че тази седмица книгата е намалена на нереалистично ниската цена от $13,49, напомня, че можем да си я свалим и безплатно по онзи "лош" начин.

“Цената е добра сделка за вашия бюджет”, пише Мур, “но ако не разполагате с никакви парички, може да я откриете в пиратските сайтове и да я свалите безплатно. Но не го правете. Освен ако не ви се налага. Тогава го направете. Но не казвайте на никого. И на никого не казвайте, че аз ви казах, че можете да го направите, ако нямате пари. Защото ще ми навлечете беля. А вие определено не ми го желаете, особено в отпускарския сезон, нали?”

 

 

Важно е второто съобщение, което става ясно в следващия абзац на писмото, а именно, че мемоарите ще бъдат допълнени с още един разказ, който Майкъл ни подарява в знак на благодарност. "Pietà", публикуван на 13 декември тази година, ще бъде част от книгата в следващия й тираж, а засега можем да се радваме на този американски "презънт" онлайн. На него и на успеха на Майкъл. Защото въпреки странностите си, този американец си го бива.

Днес ще видите „висш пилотаж” на прокурорката при ВКП Павлина Николова, която се е „потрудила” да напише цели 32!!! (тридесет и две) страници, за да прикрие, за пореден път, най-голямото престъпление, извършвано д...

Продукти за 4 порции:
12 големи тънки кръга варена шунка
1/2к.ч. бърбън
1с.л. кафява захар
1с.л. краве  масло
1с.л. майонеза
щипка индийско орехче
щипка сол

Приготвяне:
В купичка се слагат бърбънът, кафявата захар, майонезата и кравето масло. Съставките се разбиват с пасатор. Сместа се пасира на ниски обороти. Добавят се подправките. Маринатата се обърква с лъжица. С нея се мажат кръговете шунка и от двете страни. Подреждат се в тавичка. Пекат се докато месните кръгове придобият характерен кафяв загар. Поднасят се по 3 шункови, печени кръга, гарнирани с картофено пюре.

Apache Software Foundation (ASF), в качеството си на настоящ куратор на разработката на офис пакета с отворен код OpenOffice.org, заяви, че през 2012 година ще пусне първата версия на OpenOffice под името Apache. Първоначално новият продукт ще бъде достъпен само за разработчици, а след това - и за обикновените потребители. ASF публикува изявление, в което фондацията излага визията си за това, как трябва да се развива цялата екосистема на OpenOffice в близко бъдеще. Според документа, още в самото начало на 2012 г. може да се очаква появата на OpenOffice 3.4. В момента се извършва проверка на съответния код на софтуера. Дон Харбинсън, ръководител на подразделението на Apache, занимаващо се с OpenOffice, казва, че компанията Adobe, която също се присъедини към проекта за разработката на свободния офис пакет, буквално преди дни също е предоставила своята част от кода на версия 3.4. Харбинсън заяви, че във версия 3.4 усилията на разработчиците до голяма степен ще бъдат съсредоточени върху тестване и отстраняване на грешки и че тя няма да бъде позиционирана за корпоративна употреба, както и че въпросната версия ще бъде напълно съвместима с Apache Software License. Що се отнася до подобренията, свързани с непосредствената функционалност на продукта, се очаква в OpenOffice 3.4 да бъдат направени редица подобрения, свързани с цифровите подписи и метаданните на файловете, като съответната документация ще бъде взаимствана от спецификацията OASIS ODF 1.2. По думите на представителя на ASF, лицензът Apache днес е един от най-либералните в областта на софтуера с отворен код и преходът на OpenOffice към него трябва да спомогне за увеличаване популярността на офис пакета. "Участниците във фондацията Apache са свободни да определят сами как и доколко ще й сътрудничат, но те не могат да използват чужди търговски марки, за да не доведе това до обърквания сред проектите с отворен код", завършва Харбинсън.

То че седмицата е италианска - очевидно е. А днес продължаваме с пътеписа на Вили за Неапол. Веднъж вече я изоставихме самичка във влака в  Рим , а после разбрахме защо съществува израза „виж Неапол и умри!" Днес ще видим каква е ползата от това да се дава възможност на мъжете да бъдат кавалери (или с другу думи: приключения на Вили ;) Приятно четене:

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол)

част трета

Страшни смешки, смешни страшки...

  Добре, тръгвам. Но... натам или натам? Намирам се на пуста уличка някъде сред Спаньоли. Наоколо няма жива душа, само ей там разпльоскалата се, едва дишаща от жега котка. И аз. Колко странно - марангьосано и тихо е, и сякаш съм сам-сама в целия град - сред тия високи, олющени сгради, бог знае колко стотин годишни. Хе-хе.. като в компютърна игра ;)  А в каква гюрюлтия попаднах само преди няколко часа, когато слязох от влака! Сигурно, мисля си, щото е баш по обед, хората са се изпокрили по къщите си да обядват и почиват на сянка. Ама аз да му мисля: нямам карта, нямам джипиес, нямам интернет на gsm-мa... И? И се сещам за онази симпатяга от самолета. Представям си и се засмивам - как на млади години се изгубила именно в Спаньоли, как я упътил един внезапно появил се, ама мноого красив рагацо с изгарящи очи, а после избухнал такъв любовен вулкан, че и до днес, възрастната вече дама, е влюбена в този град  ;) Мдаа, преди няколко десетки години такава романтика е била възможна. Но сега няма опасност. Особено в момента - в тая жега всеки евентуален мачо сигурно се е набримчил на компютъра си и се охлажда със студена биричка. И значи, аз да викам неволята  ;) Вътрешният ми глас дремуца, а логиката философства - щом ще ходя на хълма, значи трябва да вървя по стъпалата нагоре. Ми, постъпвам логично. Качвам ги пустите стъпала, пъпля - тюю, нямат край бе! Ама, що, кой болен мозък ги е измислил тия улички от стъпала?... Айде, душичката ми, айде, дай още малко... Ай, стига бе!... мамка ти и логика! (сорри, това ми беше реакцията там!) - Стъпалоуличката свършва в десетина метрова площадка пред вратата на опърпана сграда! А сградите наоколо са като буква П... Офф, бее... :(   [caption id="" align="aligncenter" width="484" caption="Неапол"][/caption]   Айде обратно. Влизам пак в магазинчето, от което си купих сладоледа - жената ми се усмихва сърдечно, позна ме. Питам я за Сан Елмо. Тя ми вика: Ее, ма но куи! - Е, ясно, че не е тука, ама как да стигна до там? Пита: инглезе? /англичанка/ - Но, булгара, - отговарям - соно булгара! - а тя се ококори - сякаш казах, че съм от Марс. Пробвам се да скалъпя италианско изречение: Димми, синьора, коме андаре а Сан Елмо? /кажи, госпожа, как да отида до Сан Елмо/. Сигурно не го казвам правилно - гледа, мисли... И изведнъж се юрва да говори... ама сякаш я гони някой!... И като размахва едни ръце... А аз нищо не схващам. /Чак на другия ден разбрах, че това било неаполитански!!/ Ама какво толкова разправя? Мъча се да загрея поне по интонацията и жестовете... Егати как бързо говори тая, нищо не й разбирам!... Напъвам се, гледам умно... оп, тя финишира! Спря и радостно клати глава: Си, булгара.. засмива се на глас, доволна: Булгара! Мигам: К'воо? К'ва булгара бе? К'во казваш?... Оф... кой знае за каква случка ме светна, ама.. Добре, бене, синьора, а Сан Елмо е дове? - питам упорито по моя въпрос. Хваща ме за ръката, излизаме навън, сочи надолу по улицата, разправя нещо пак... Аз пак не разбирам, но тя е толкова въодушевена и добронамерена, и усмихната.. Грацие, грацие танто, синьора! - казвам, и поемам нататък - е, по-натам пак ще питам някой, с питане и до Цариград, нали.. :) Близо до ъгъла като че дочувам шум на по-голяма улица, опъвам пеленгаторите и на пресечката завивам надясно. А! а тая улица... почудвам се - тя е вече по-широка, даже могат да се разминат две коли, и наляво виждам, че след 30-тина метра се пресича от друга, по която тъкмо минава автобус, а надясно върви нагоре и в далечината май е подножието на хълма. По принцип съм с добра ориентация, а ако имам карта, въобще нямам никакви проблеми. В случая обаче нямам карта. Не потърсих на гарата да си купя и това беше грешка. Трябва да си купя отнякъде! Но засега ще карам по интуиция. И тръгвам надясно. Искам да се кача на хълма, да видя града отвисоко. Това си е нещо като задължителен момент в моите пътувания - от камбанария, от кула, хълм, или поне от висок етаж, да видя съответното място. След няколко минути пристигам на Корсо Виторио Емануеле, точно пред автобусна спирка. Браво на мен! :) След още пет минутки се мятам на един автобус, с който трябва да стигна до фуникуляра, с който да се кача на хълма, после покрай кастело Сан Елмо и - на терасата: молто белла виста, синьора! /много красива гледка/. Така поне ми обясни едно момиче. Е, автобуса ли не нацелих, спирката ли пропуснах, озовавам се аз при фуникуляра, ама следващия, който не е моят  :) Да бе, оказа се, че си имат таман три ли, четири ли фуникуляра, които впрочем, са много удобни за качване на високото. Освен това билетът за градския транспорт важи и за тях.   [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="За който не е виждал фуникуляр - ето как изглежда. Движи се по едни релси нагоре-надолу по хълма."][/caption]   Е, да, слязох на грешна спирка, но пък попадам на едно неочаквано местенце - пред

Кастело Аселмейер

Интересна сграда в неоготически стил. Кастелото е построен от английски архитект за неаполския банкер Аселмейер в началото на миналия век. Това инфо ми подава с явно удоволствие, малко по-натам, една случайна англоговоряща дама с много интелигентен вид. Преди нея попитах и някакъв младеж каква е тази сграда. А той ме просвети, мимоходом: Еее, ке коза... ма, кастелло, синьора! Ке коза!  /ами какво, замък бе, госпожо, какво!/  :D   [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Кастело Аселмейер"][/caption]   Връщам се една спирка назад, следвам инструкците на онази девойка. Минавам покрай стените на някогашната крепост

Кастело Сан Елмо

  [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Край стените на Сан Елмо"][/caption]   Любувам се на панорамата на града и целия Неаполитански залив с Везувий, виждат се дори Капри и п-в Амалфи /за съжаление тези кадри не ми се възстановиха/   [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption=""Уна белла виста" от Кастело Сан Елмо - не ви трябва превод, нали?  ;)"][/caption]   После, под сенките на дърветата заобикалям кастелото, и след още малко излизам на терасата пред

Чертоза Сан Мартино

От тук също се разкрива панорама на голяма част от града. Истина е, "вистите" си струват.   [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Гледка към града и Везувий от терасата при Чертоза Сан Мартино"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Още една гледка от същото място - централно на заден фон се вижда модерния квартал Чентро Диреционале Наполи"][/caption]   Ааа, от това слънце май взе да ми прегрява нещо процесора ли?... Иначе що у тоя пек тръгнах да слизам пеша по тия безкрайни стълби?!   ;)   [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Стълби нагоре, стълби надолу - или както пее Висоцки   "...Главный академик Йоффе  доказал - коньяк и кофе вам заменят спорт и профилактика..."   ;)   >>>>>  http://www.youtube.com/watch?v=NHrV-L-wlfc"][/caption]   Обаче малко по-надолу срещам ободряваща картинка: яяя, имало и по-изпаткали - те пък се качват пеш НАГОРЕ!  :D [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   С разлюляни крака, вече каталясала, бленуваща душ, пица и ледено фрапе, излизам на нова наблюдателна площадка на

Корсо Виторио Емануеле,

откъдето се открива близка

панорама на града.

Тази Корсо Виторио Емануеле е точно в подножието на хълма и го обикаля. Изглежда е доста дълга двупосочна улица; върви в подножието на хълма и май опасва голяма част от града /или целия?/ от север. Макар че върху ми се сипе жар, пак се застоявам малко. Облягам се на парапета - мамма мия, ще слънчасам, ама нали съм си шантаво, айде пак - щрак!  ;)   [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Неапол"][/caption]   Ох, почвам да бера душа. И със сигурност вече деяна на юпиес  ;)   Отдаавна е минал обяд, крайно време е да седна малко на сянка да отдъхна и да заредя батериите, да хапна нещо де. И тъкмо тръгвам към едни стълби за надолу, Я! - в очите ми влиза красив купол, с орнаменти като плетеница, на някаква църква долу някъде вляво. Не изглежда далече, може би десетина минути път. Ако и тя е така красива като оная, дето я гледах по обед, ще бъде грях да я пропусна! Нали? Да, ще сляза да я разгледам набързо. После ще ям. Да, ама май трябваше да се опитам да запомня някакси мрежата от улички долу, защото... Еее...  :D    'ми крайно време беше да започнат пък  

ИСТИНСКИТЕ МИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ

  Тръгвам по едни стълби надолу, после по памет завивам надясно, после наляво, напред, и се оказвам пред... жилищна сграда, обаче. Красивият купол съблазнително ми се мярва пак из пролуките между сградите, но откъде да мина? Малко назад... сега от тук ли? Или от там?... ъъ... Не, я ей от там.. И като почвам едно връткане из оня ми ти лабиринт от тесни и оплетени улички, като куполът още на два пъти ми проблясва измежду високите етажи на сградите - хили ми се, сякаш, на усилията... Ах, ти, купол с купол!... Питам една леля - "нон капире" /не разбирам/, вика. После едни деца се опитват да помогнат, дружно се разкрещяват "Мариоо! Маариоо!" - един ждроляв младеж, но с лъчезарна усмивка, изскача отнякъде, той бил Марио - пробва се, но пак не става - неговият английски и моят италиански не се "разпознават"  :D Продължавам. К'во става бе, дори не мога да изляза на една по-широка улица, по която да минава автобус! Въртя-суча, все се оказвам близо до ония стълби за нагоре. Вариантът е да се върна пак горе, хубаво да гледам и после пак надолу. Ама ми е топло, уморена съм вече... офф... ще го намразя Наполи само заради тия стълби!

Стоп! Да чуем - вътрешният ми глас се обади...

Да?.. Да продължавам, вика, не да катеря стълбите. А, знам го от опит, щом вътрешният ми глас каже нещо, колкото и нелогично да звучи, то се оказва правилното. Винаги!! Ми, продължавам. Пак питам една жена, после един мъж, отговорът им е неизменно "нон капире, сеньора". Ай, Боже, тц-тц-тц... Наистина ми е смешно - не съм попадала досега в подобна ситуация. Не се чувствам изгубена, но почва да ме е яд, че си губя времето. А и ми е гладно, и кафе ми се пие, и кенеф ми трябва вече... а пък как ми се иска душ!... Завивам в поредната пресечка. Йеее!  

Ето го спасението!

  20 метра по-натам, до входа на една сграда е спрял черен джип. Полицейски. Вярно, не пише по него "Карабинери", но има някакви опознавателни знаци, герб на вратата, "буркан" на покрива. Че какво да е друго, освен полицейски? Няма го шофьора, но до неговото място има някакъв мъж. Трябва да е полицай! Ами, ето го моят ангел-спасител! И сега ще ме отърве от по-нататъшно лутане из очарователния, стар, мърляв и толкова горещ Неапол - най-после ще я открия тая проклета красива църква! И после ще ям! :) Приближавам колата, човекът вътре свел глава, чете вестник. Правилно, униформен е. Както е плътно затворен вътре, явно е на климатик, блазе му.. Чуквам леко на джама. Той вдига очи, гледа 2-3 секунди през стъклото и отваря вратата: С..си? Хлъц!  Коленете ми омеекват, онемявам... абе, направо ми спира тока! - Хии... те т'ва не беше ми се случвало от сто години! Забравих си заглавието! - Ама готин мъж... ченге... даже и на кино не съм виждала такъв! Той пак: Си, синьора... ке коза е? /да, какво има?/ Ааа... гласът... размазва! Давя се, преглъщам... Вътре в мен просъсква: Дръж се, ма! Я се стегни!.. И тръсвам глава. В този миг шнолата ми изведнъж се самооткача - цък, тупва на земята и отхвръква! Къде? - естествено, че под колата! Той поглежда надолу, понечва.. ама и аз съм бърза - ударът на главите ни се разминава на косъм. Отдръпваме се като ожилени със: "скузи!" /извинете/ Той се връща в начална позиция, но аз няма как да се простя с шнолата си - не търпя пусната коса, особено пък в такъв топлик - ще откача! Та, клякам, заничам под колата, пъшкам, гъзуря се.. под носа му... и ми иде да умра от яд и срам... Докопвам я, нейната сметка(!), изправям се, връзвам си пак опашката. Така. А ченгето наблюдава етюда ми с леека усмивка. Пробвам и аз да се усмихна, ама съм бясна зарад' тъпата шнола... Той се усмихва широоко... Патка! Трябваше да го оставя да се направи на кавалер, той да се дупи да я търси! Той: Е алора, синьора, ке коза е проблема? /и така, какъв е проблема/ Казвам на италиански "ми пердони ти прего" /моля за извинение/ и продължавам нататък на английски - как отгоре съм видяла една голяма църква с голям красив купол, искам да я видя и отвътре, но нещо май се обърках из тия заплетени улички... Гледа ме, особено такова... без да мигне и без да гъкне - а мен ме обливат горещи вълни... Бе, к'во ми става, сякаш не съм виждала мъж! А и той, що не ми реагира?! Айде пак, но по-бавно, разделям думите, показвам с жестове: Уел, ай соу а чърч, ду ю ъндърстенд ми? Найс, бютифул чърч.. уит лаардж дом..  риъли грейт...ъъ... уит орнамънтс...уит.. уел, тембълд ъсемблиджис, до ю ноу... Гледа ме. Май не чатка? Светвам се и вкарвам и от италианските ми запаси: Киеза! /църква/ Уна гранде киеза, уит бюютифул дом! Белло...ъ, дом. Кон дом! Си, гранде.. кон дом! Вдига вежди изумен. Хии! К'во казах? Да не би пък да разбра "кондом"? Ааа.. ами, че как е "купол" на италиански? Ау, не знам.. Онагледявам с ръце - купол, дом - гранде е белло!... Той тъпее. И клати глава: Нон... Нон каписко, синьора... Ооо... разочарована съм. Толкова ми се иска да ме разбере, а той само ме гледа и "нон, синьора"! Но изведнъж оживява: Ааа, катедралле?! Аха, си, гранде белле катедралле? Нон, но, сеньора - маха отрицателно към посоката, която му соча. - Ма, катедралле... е куполо гранде... /А! ама, значи купол си е купол и на италиански!/ И разправя нещо, сочейки в обратната посока... Не бе човек, аз я видях, не е натам, нататък е! Соча наляво. Той пак: нон! - И сочи някъде надясно и зад гърба си... Е, добре, викам му, колко далеч е катедралата? Гледа въпросително... Оф, бе, как може да не знаеш грам английски бе, човек! Язък ти за убавинята! Тююю... Пак нещо ми приказва, но сега аз съм "нон". Ма'аме ръце един срещу друг - той явно ме убеждава къде е катедралата, аз пък си държа на своето и твърдя, че катедралата, всъщност, не ми трябва, а църква, онова си беше църква!... Е, добре, айде, колко е далеч - питам, - добре, натам ще ходя, щом казваш е "белла киеза, белла гранде катедралле", може пък аз да бъркам наистина. Питам го на какво разстояние е: хау из дъ дистънс.. ? Дистанция бе, и това ли не знаеш!... Не разбирал... О'кей, соча си часовника, правя движение с два пръста, като крачене, разпервам пръсти: файф минитс? тен минитс? Оп, зацепва: Ааа, алтро, ди пю! - и ми показва с пръсти 20 и "ди пю" било /още, повече от 20 мин. ли бе?/ Аз: Аа, но! Фар ъуей! Но!... Ъъ... лонтано, молто лонтано! /не, много е далече/... Говори нещо, чувам и "нон, но лонг, найс катедралле, гууд" - я, английски думи ли взе да ми вкарва?! Опъвам ушите - оф, кой те знае какво ми приказваш, бе човекоо... еее, май няма да се разберем :( Хваща ме яд и на чист български му викам: Нищо не знаеш, язък! Изведнъж се стяга, рязко клати глава и ме отрязва: Йо нон парла англезе, синьора, скузи! /не говоря английски, съжалявам/ Не мога да повярвам! Гледай го... ама, той наистина си затваря вратата!... Нее... Изпитвам разочарование, безсилие, яд... Зорлем се усмихвам: ееми и аз сорри, но проблем!.. Ми к'во... полицай! Естествено, че ще е тъп!..  Ама ме е яяяд... В стомаха ми изведнъж свирна на завоите и се сещам, че съм гладна. Зарязвам идеята за църквата и тръгвам в посоката, за която ченгето настояваше, и като че ли спомена нещо "чентро", нещо "трафико"... И така, без църква или беЛЛе катедраЛЛе, след няколко минутки излизам на една главна улица, по която се движат и трамваи и автобуси. Аха, те го те "трафико". Хубавият тъп полицай вече е забравен  ;)

Отново съм сред голямото и хаотично неаполско движение.

Пет минути се озъртам къде да пресека. Гледам: който иска, тръгва между колите и си пресича. Накрая вдигам ръка като "стоп" и тръгвам. Браво - намалят! Даже някои и а-ха, да спрат :) След малко в една симпатична пицария нагъвам истинска "Маргарита" - нали, според легендата,  неаполитанците я били измислили, та ям, демек, оригинал. Бе, яла съм и по-вкусни пици.. /не се минавайте!/ Хиии...  ново 20! Последното парченце пица артистично ми се изпльоска върху бялата ми блузка... оо... създавайки едно неизтребимо../по дяволите!/.. и уникално леке...  Хмм.. глей го само как стана - кат' картина на Джаксън Полак или Дали - доматено червено върху "невинно" бяло... Да му се не види! ;) Добре, че имам още две блузета в чантата. След десетина минути се появявам от пицарийската тоалетна поизмита и освежена, преоблечена. Вече съм и наядена, и напита - друго си е. Преди да се впусна отново из Наполи, и едно капучино си отива намясто. А докато си почивам и му се наслаждавам, се размислям: Самолета наобратно ми е в понеделник сутринта. Значи имам още цели два дена за Рим... Хм, Рим... Бе... цял ден си мисля, че макар да ме кефи, едва ли чак бих живяла в Неапол, но пък що да не взема да преспя тук, а утре да мръдна до Соренто или Капри. Пък това, Остия-мостия, Фраскати - айде друг път! Или пък до Помпей да ида утре и после да хвана влака за Рим... И така става. Сама съм си, волна като вятъра, к'во! Я да чуем к'ви ги вършат вкъщи без мама ;)   Вадя "жисиема".. Брааво, всичко било о'кей. И аз съм о'кей, споко, ще разправям после, целувки, чао и умната, ей! От магазина в съседство си купувам ново шише вода, хем студена. И съм готова.

                                        Старт!  

  [caption id="" align="aligncenter" width="377" caption="Из Чентро сторико"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Из Чентро сторико"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Из Чентро сторико - въпрос: това във фунията дали е първообраза на сладоледа?  :D"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Из Чентро сторико - палацо?"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="484" caption="Мислите, че в България оригиналните италиански спагети са скъпи?"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Из уличките на Неапол... или може би  "По стълбите на Наполи"?  :D"][/caption]   Мотаейки се насам-натам, нацелвам едно доста интересно, стори ми се, местенце - францисканския манастир "Санта Киара". Но отворено само за двора, щото в петък и събота друго не можело. Ми другото пък, друг път  ;)   [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="В двора на манастира Санта Киара"][/caption]   Качвам се на метрото - е, нали си имам билет бе - да си го използвам!  :) След няколко спирки слизам - някакъв жилищен квартал. И се размотавам към 20 минутки в района на метростанцията.   [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Съвременен жилищен квартал в Неапол"][/caption] [caption id="attachment_28314" align="aligncenter" width="502" caption="Съвременен жилищен квартал в Неапол"][/caption]   Няма кой знае какво интересно и се връщам на пиаца Данте с метрото   [caption id="" align="aligncenter" width="484" caption="А ето го и самият Данте върху пиедестал насред пиацата"][/caption]   После се качвам на някакъв автобус Е1. Питам един мъж, той потвърждава, че ходи до пиаца Гарибалди. Понеже нали видях сутринта, че там /и района/ е фраш с хотели. Обаче тоя автобус като взе да се влачи из Чентро сторико, да се върти из теснотията там, и аз си викам, че нещо не е таман. Слизам и се прехвърлям веднага на друг, 56 или 57 /ли беше?/. Едно момиче ми каза, че отивал на Гарибалди. Всъщност и Е1 също отивал там, но първо правел една голяма врътка из Чентро сторико. Е, нищо. Само че май не зацепих точно къде да сляза, и айдее... отнесе ме до модерния квартал с небостъргачите, дето ги гледах от баира горе. Това е нещо като парижкия Де Фанс. Ама дали щото е петък късен следобед - джан-джун - никой няма. Е, почти де - пет човека срещнах. Ама едно странно такова - стърчат едни висооки сгради от метал и стъкло - бели, черни, сини, сиви. Като извънземни някакви. Интересно, ама мъртвило. Чакай, викам си, поне да снимам малко.   [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Чентро Диреционале Наполи"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="Чентро Диреционале Наполи"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Чентро Диреционале Наполи - Палацо Джустиция, т.е. Съдебната палата... Хм, тук ли съдят мафиотите?"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="Чентро Диреционале Наполи - нямам идея каква ще да е мисията на това кълбо  :)"][/caption]   А, разгеле, появи се един мъж с чанта /лаптоп/. Крачи бодро. Брадат и леко плешо. Екипиран в костюм... У тая жега?! С охладителна система ли е под него? Извинявам се, питам го какви са тия сгради, той ме гледа странно, сякаш съм извънземната аз, махва с ръка и ме отминава... Ъ́! Глухоням ли го играе?   ;)  /мой номер!/ Щраквам още две-три снимки, ама гледам да не навлизам навътре из квартала, че айде нЕма нужда от нови емоции. А, една мацка насреща ми. Нормална. Та тя ме осведоми в скороговорка, че това било "Чентро Диреционале Наполи"... Кк'во? К'во чентро? Ааа, Бизнесцентър, ясно. Каза ми и кой автобус да взема и къде да сляза за Гарибалди. То на една-две спирки било  ;) Някъде към 19 ч. съм на пиацата. Хотелите там - един до друг. В три хотела проверявам - о, браво бе, и в трите има места, и то на много приемлива цена хем - 35-40 евро за стая, със закуска. Идеално. Можело и след два часа да дойда или когато искам, и тогава да си платя и да се настаня, имали свободни стаи. Добре, става.   [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Неапол"][/caption]   Правя един тегел през Гарибалди и отивам до гарата на Circumvesuviana, на пет минутки яваш-яваш оттам. От нея тръгват регионалните влаци за околността. Часът е 19:40.. Проверявам разписанията. Супер! - влакчета има начесто, цената е 4 евро до Соренто; 2,80 до Помпей и Херкулан. Окончателно решение: оставам. Остава да си избера в кой от трите хотела да се настаня... И? И - те ти, една мъдра мисла почва да подфърча из кухата ми кратуна: Вярно, смлях се от ходене днес, но ми е рано да се затварям в хотел. Що ли не се кача на влака донякъде? Една репетиция за утре ;) И се качвам. До Кастеламаре, щото тръгва след три минутки. /2,80 евро, пътува се  към 30 минутки/

Кастеламаре

се намира на другия край на Неаполитанския залив. Всъщност целият залив е заселен - градчетата преминават едно в друго и само местните сигурно си знаят границите им. Ако имат такива. Но Кастеламаре ди Стабия /е цялото му име/ си има и пристанище, в което акостират и по-големшки кораби, не само яхти. Слизам на гарата, пардон, гаричката му. /Момент, тук трябва да кажа, че има две гари. По-голямата е на "ТренИталия", на Феровия-та демек, там спират влаковете, които идват от Рим, примерно. И там някъде им се намира (май) центъра на града. А по-малката гара е на регионалната ж.п. компания "Везувиана" и е по́ към подножието на планината и пристанището. Та там слязох аз, защото там ме откара влакът. Само че това го научих после, на другия ден./ Та, слизам на малкото гаренце и се дзверя. Ъ́! Амa то много умряло тук бе. Развъртам се на предгаровото площадче, което си е като селско. Нито е толкова късно, нито е обеден пек вече, а къде са хората? Малкото, които слязоха, моментално се пръснаха. Улиците тесни и почти празни. Петък вечер е, ей, във Варна по това време всичко живо излиза на разходка и по заведенията, животът кипи. А тука - еее, слааба ракия били тия италианци, мноого слаба! Дали и кат' мъже са гола вода, завалийките? ;)  За миг се сещам за онзи полицай, хм... Да бе, и той ще е същият, да не мислиш! С таквизи грозни мисли за италианците хващам улицата, и буквално след минута излизам на крайбрежния площад, близо до пристанището. Очевидно е "зона педонале" , т.е. пешеходна зона, пък аз друга асоциация направих първия път, когато видях написано на табелка "Zona pedonale", ама айде ;)  Та тук вече има някакво количество, безцелно мотаещи се или настройващи се за "иху" в насрещното заведение, хора. От тук тръгва и "Лунгомаре" - една хубава, широка крайбрежна алея с палми, огромни олеандри, /ама направо дървета!/, китки, пейки и т.н. Ето, тази италианска дума ми навява асоциацията "място за луняне край морето" - шопите ще ме разберат (луням се/лунгам се насам-натам без работа)  И, фактически, Лунгомаре-то има точно тази функция  ;)  Лунго=луняш, маре=море, т.е. "луняш край морето" :D Ta, шляя се и аз без компас и току ми се пръква въпроса:

Е, имат ли тогава нещо общо шопите и италианците?  ;)

И, докато се чудя и чакам слънцето да запотъва в морето, предполагам, че още до десетина минутки, та да го щракна в сюблимния момент, съм стигнала вече в долния край на алеята, която тук си е почти безлюдна. От едната й страна е морето, естествено, от другата - крайбрежният път за Соренто, сгради и нататък се дипли градът. Още по-нататък, отзад някак, и почти по средата на Неаполитанския залив, в далечината се е изпъчил Везувий, а Наполи е чаак на другия край на залива. И, както си вървя баавно и небреж, от едно дърво нещо пада пред мен, буквално част от секундата, и щеше да е върху главата ми! Стряскам се, поглеждам надолу, за миг се спичам - нещото ми заприличва на... като навита змия! Ауу! Ужас!! Божичко, змияяя!!!  И като от трамплин отхвърквам встрани към пътя. Спирачки дерат, клаксони пищят, разярени мъжки гласове: Мерда!... Стронца!... Ступида!... Маннaджя! Нещо ми се размаазва, отмаляявам, подпирам се на капака на заковалата пред мен кола, затварям очи... а ясно чувам отделни думи, питанки: ке коза.. дове стай.. коза фай.. гуарда .. ль'окки... анкора!... Сеньора!... Ма, синьора?!... Като в транс съм, треперя цялата. Някой ме хваща за раменете, разтърсва ме, пита нещо, казва нещо.. Очевидно, а и с право, хората ме пращат по дяволите, че съм глупачка и не знам си к'во, (май и майка ми намаза нещо), к'во правя, къде гледам, къде са ми очите. Нещо такова. Всичко това - в секунди. Отварям очи точно в мига, когато най-питащият хуква като луд след някакви момчетии по алеята. Ту-ту-туткам... И изведнъж ми светва! Ами това е работа на ония три "лайненца", дето кротко си седяха на пейката отсреща, но гръмко се разсмяха на "изпълнението" ми. И май тоя точно е извадил късмета да изФърча пред колата му... Другите коли взеха да се изтеглят. Сега ми става смешно, но тогава май направо си бях изприпадала. Да, работа на ония земанета. Забавляват се, ама гадно, с такива като мен. Змията или каквато е играчката им, е изкуствена, и като падне от дървото леко се разгъва, потрепва... бе, не знам, ох, знам ли к'во беше, я!  :( Дойдох на мене си, но изчаквам шофьора да му благодаря все пак - рефлексите му явно са "железни". След малко той се задава на бърз ход, леко задъхан, почва да ма'а с ръце и да разправя нещо, а аз... Този... ама той... откъде се взе сега?! В дънки обаче... оо... ето пак! -  омееквам... префърча ми "ама тоя за втори път днес ми спира тока!" и коленцата ми тотално отказват. Спуска се, прихваща ме, казва, пита: екко, виени куи...  алберго... фермата.. синьора? - давам заето - Отел? Ин куале отел? (аа, питал в кой хотел съм) - Ама... не мога да мисля, и само махвам с ръка: Но, ниенте. Нон че хотел.. /нямам хотел/ А..усмихва ли се?! Бърбори нещо: о'кей... нон импорта... ва бене, транкуилло... каписко... нон ти преокупаре - т.е. няма значение, добре, спокойно, разбирам, не се притеснявай. Намества ме на седалката, пуска ми чантата отзад. После ми подава шише минерална вода, с жест ме подканя, изчаква да отпия... И газ! А!! Ама... Ехеей, чакай, къде? Уеър ю гоу?... А? Дове, синьор, дове? Уот..уот ю дуинг?! /къде, какво правиш/ А дали пък ще ме закара в Неапол? Укротявам се, гледам напред. Завива наляво, влиза в някакъв булевард, след малко пак завива, но надясно, а Неапол, мисля, е наляво, и пак се шашкам - Ама как, глей го! - Къде отива? И изобщо не признава "Стоп"-а - само приплъзва мазно. Завива пак надясно... пресича пак и хии... газ, в посока планината. Синьор! - /Боже, какво иска? Къде ме кара? Та аз отдавна не съм 17-годишно гадже!/ - Ъъ... синьор, перке? А? Дове?... Уот ю дуинг?!... Ма коза... стай, ъъ, фай? ъъ, коза фай?! /какво правиш/...Ъъ, коза воларе..ъ, вуой /какво искаш/ Алора, стоп, плийз!... Ай капито? Ми сенто? /хайде, спри, разбираш ли, чуваш ли/... /божее, къде се нахендрих, тъпо ченге!/... А италианецът мълчи, натиска газта и гледа напред. Колата, в някакъв краен квартал, се провира из едни теесни улици, сред очукани сгради, край препълнени казани с боклуци, под гирлянди пране, безлюдно, и е вече ТЪМНО... ааа! ... /умолително/ Мистър, сеньор полисмън...ъ... полицай, уеър, дове... уеър ю драйв ми? /англ. - къде ме караш/ Поглежда най-после към мен, леекинко се усмихва и.. ме заковава: Май нейм из Анджело, мадам.. соно Анджело /еди кой си/. Си. Ю?.. Ее?... Димми! /кажи/... /Притеснена съм. Бясна съм! Удивена съм - мислено, когато видях джипа в Испанския квартал, как го нарекох, спомняте ли си?/ Ама е упорит: Ма, коме ти киами, рагаца мия? /а ти, как се казваш/ Мълча. Мисля. Глупости, не мисля - главата ми е празна. След още минута, ама буквално в най-края на града, намаля до едно каре от 5-6 нови сгради и спира пред най-високата: Ее, коме ти киама? Добре де, казвам си името. Следва: Ту сей да сола, си?  /сама си, нали/... Ама направо се репча: Йес! Си! Соло! Куесто проблема? /да, сама съм, проблем ли е/ Той, вдига ръце: Нон! Нон, черто, нон проблема! Ва бене. - И посочва към блока: Екко, ла мия каза, йо виво куи /не, разбира се, не е проблем; ето моят дом, тук живея/. И подканящо с ръка: Май хоум... Прего, плийз. /моля/ Вирвам нос: Но, грацие... Тенк ю фор ол, ай'л гоу ту дъ стейшън нау. Чао... мистър.. ъ, синьор.. Анджело. /англ. - благодаря, ще отида на гарата/ Ама... ох, това ли... бе къде... откъде се отваря шибаната ти врата, бе! Нервна съм: Оупън дъ доор, плийз! /отвори вратата/ Усмихва се, протяга се през мен и отваря. Разумът ми, паникьосан врещии: Изчезвай! Плюй си на петите, махай се! Вътрешният ми глас се подхилква: Споко бе, ааа... седи мирно, няма да ти извади очите, я! Измъквам се из колата. Докато се обърна да си взема чантата, той вече я е преметнал на рамото си, взел си е и лаптопа; дистанционното: пию-пию. Хваща ме за лакътя: Виени /ела/ А́ да се дръпна, ама тц - стисва ръката ми и клати глава: ъ́-ъ́.. Куеста волта йо нон ти лашеро /този път няма да те оставя/.. Нон ти преокупаре.. Алора, андиамо? /не се тревожи, хайде, тръгваме ли?/ Следва. П.П. 1/ Понеже аз все още не съм на "ти" с италианския, много е възможно оригиналните изрази да не цитирам съвсем точно, но надявам се на снизхождение от страна на знаещите езика ;) 2/ С "Първа среща с гадже" на наполетаното Джиджи Алесио, пожелавам приятно и весело посрещане на празниците на всички фенове на "Пътепис"-а, и на Стойчо и Комитата също, разбира се! :) Нека през следващата година всяко момиче от 15 до 115 г. да чува по-често "Жената, която искам, си ти" /както го пее Джиджи в рефрена - "Ла донна ке воллийо сей ту"/. И нека прекрасните драги мъже да се чувстват винаги приятно като пред първа среща, и да имат на кого да казват "Жената, която искам, си ти"  ;)   http://youtu.be/A8foxTmsqUI     А всички "спасени" от картата снимки от Неапол са тук: http://iaia.snimka.bg/travel/neapol-2.641282 Хубави празници! Чао!  ;) Автор, снимки Вили    Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

„Съществува само един сериозен въпрос. И той е: Как да задържим любовта?“

„Натюрморт с кълвач“ е второто издание на „Бърни Кълвача“ в България. „Натюрморт с кълвач“ е любовна история за секса. И еротичен роман за любовта. „Натюрморт с кълвач“ е семейна караница с Ремингтън SL 3, електрическа пишеща машина, която сменя цвета си, червенокоса апологетика на текилата, поетичен наръчник по анарихизъм, таен шифър, закодиран сред пирамидите и върху пакет цигари „Кемъл“. Това е роман за една приказка, разказвана толкова много пъти на чужд за теб език, че накрая научаваш думите. Това е роман за смисъла на луната и как да задържим любовта. Роман за последната четвърт на двайсти век, който беше прочетен в средата на първата четвърт на двайсет и първи век от едно момиче, почти пред прага на своя четвърт век живот.

С Том Робинс никак не се харесвахме от начало. Сега не мога да се наситя на чувството му за хумор, на отчаяния му, понякога вулгарен романтизъм. Чела съм малко от него, защото по книжарниците просто не може да се намери повече. А искам, искам повече.

За да разберете смисъла на Луната, ще имате нужда от една принцеса без трон, която никак не желае да се чувства като стръв за дракони и иска да спаси планетата („Тя иска да черпи света една Кока-Кола“). Ще имате нужда от Мауи и от няколко русокоси сърфисти за фон. Ще имате нужда от един луд бомбаджия, който живее извън закона, но не за да се бори с обществото – за него общество не съществува.

Подозирам, че някой друг ще избере да наблегне на друга част от сюжета. Но аз най-много харесвам любовно-еротичната история. И червенокосите. Забравих да спомена, че ако сте непушачи, книгата може и да не ви хареса. Защото половината история се случва на един таван и в една килия, в компанията на пакет цигари „Кемъл“, като единствен свидетел.

О, има едни откачени теории, една пирамида и вероятно двойка извънземни, но нека си признаем... когато сме влюбени и наранени, измисляме какво ли не, за да отвлечем съзнанието си.

За щастливия финал на историята (който за мен беше неочакван): това не е клише и не е холивудски романс. Това е истински романс. С хубавото, с лошото, с неприличното, с абсурдното.

Ремингтън SL 3 може и да говори „електрически Шекспир“ и да „печата по-бързо, отколкото аз да изричам думите“, но не може да лиши романа от философия (колко не обичам тази дума! Навява асоциации с дебели, скучни, прашни книги и отвлечена, претенционза мъдрост.). Дори лекият езотеризъм, който й придава, е повече за... цвят и чар и трябва да се чете с лека ирония.

Има и още. Една взривена (по погрешка) конференция на уролози, двама детронирани монарси, чихуахуа, некъдърен агент на ЦРУ, много къпини и дъжд (и дъжд и къпини), няколко пълни с една пълна с кокаин пластмасова жаба и няколко истински (но нито една от тях не се оказва омагьосаният принц), една революция и много клечки кибрит (и малко динамит).

"Отговорете ми и аз ще ви разкрия смисъла на Луната."

P. S. Песента, която съм ви пуснала – "Make Love Stay", е вдъхновена от този роман. А прекрасната червенокоса корица – дело на Капка Кънева.