Едно отроче на Пакта Евро Плюс (scoreboard for EIP)

Европейската комисия публикува предложения за scoreboard (табло) за оценка на макроикономическите дисбаланси в рамките на новата процедура за прекомерни дисбаланси. Както винаги сме се опасявали, тя не взема под внимание различните нива на развитие на различните страни и слага едни и същи ограничения за всички страни, независимо дали тези страни вече са богати и развити или тепърва трябва да настигат.

Основният проблем, разбира се, е в това, че бедните страни – за да станат богати – трябва да настигат, т.е. трябва да се движат по-бързо, трябва да привличат повече инвестиции и финансиране, да внасят повече машини и оборудване, да постигат по-висок растеж на заплатите (и съответно цените). Но именно този по-висок растеж на съответните индикатори ще се окачестви като "дисбаланс" според таблото на ЕК. Едва ли не се получава, че този който прави реформи, привлича инвестиции и постига увеличение на благосъстоянието е задължително в дисбаланс – а този, който стои на едно място и нищо не прави е ОК?!?

Сред индикаторите е дефицитът по текущата сметка с ограничение от 4% от БВП за всички страни – независимо дали този дефицит се финансира с чужди  инвестиции или с кредити (сякаш рискът от двете е еднакъв). Дали има дефицит по търговския баланс заради инвестиции и внос на машини или заради потребление и внос на потребителски стоки, това не се взема под внимание.

Друг индикатор е нетната международна инвестиционна позиция, в която се включват както външни кредити кредити, така и чуждите инвестиции – т.е. директно се приема, че вливането на много чужди инвестиции в една страна е дисбаланс!

Растежът на кредитите се ограничава до 15%, отново за всички страни – над това ниво се приема, че има дисбаланс.

Растежът на разходите за труд се ограничава до 9% за 3-годишен период за страните от Еврозоната и 12% за останалите. Независимо откъде идва растежът на заплатите, се приема, че това е признак на дисбаланс, ако е висок! Без значение дали става въпрос за настигане на заплатите в резултат на реформи и конкурентност или за раздуване на заплатите в резултат на липса на реформи и негъвкавост на пазарите.

При този подход се губи целият смисъл на упражнението, защото като страни с дисбаланси автоматично се появяват всички реформаторски и бързоразвиващи се страни, а бавноразвиващите се страни излизат ОК, дори и да са проблемни. Вместо да насърчаваме развитието, насърчаваме бавноразвиващите.

Индикаторите и предложените стойности са следните:

• 3 year backward moving average of the current account balance as a percent of GDP, with the a threshold of +6% of GDP and – 4% of GDP;

• net international investment position as a percent of GDP, with a threshold of -35% of GDP;

• 5 years percentage change of export market shares measured in values, with a threshold of -6%;

• 3 years percentage change in nominal unit labour cost, with thresholds of +9% for euro-area countries and +12% for non-euro-area countries.

• 3 years percentage change of the real effective exchange rates based on HICP/CPI deflators, relative to 35 other industrial countries, with thresholds of -/+5% for euro-area countries and -/+11% for non-euro-area countries;

• private sector debt in % of GDP with a threshold of 160%;

• private sector credit flow in % of GDP with a threshold of 15%;

• year-on-year changes in house prices relative to a Eurostat consumption deflator, with a threshold of 6%;

• general government sector debt in % of GDP with a threshold of 60%;

• 3-year backward moving average of unemployment rate, with the threshold of 10%.

Блогът за икономика 2011

Прочети цялата новина

Свързани новини: