На вратата се звъннало. Домакинята зашляпала с чехли през антрето. Надникнала през шпионката и се сковала от ужас - пред вратата стоял най-страховития и свиреп дракон, който можела да си представи. Потропвал нервно с крак и ноздрите му бълвали къси серии пламъци. Само с криле не махал, защото с тях крепял огромна пазарска торба. "Сигурно тия днешните, когато изпълзят от пещерата, носят всички съкровища, които пазят, със себе си!" - била последната мисъл на Домакинята преди съзнанието и да започне да агонизира от впитите лапи на ужаса. Тогава на помощ дотичало услужливото и подсъзнание. Домакинята била закърмена с поезия от най-ранна детска възраст, вярно предимно такава в прослава на вождовете на социализма. И тъй като натрапчивото "Чичко Димитров обича малките деца!" в случая не вършело никаква работа, подсъзнанието започнало да подава реплики от Андрей Германов:

"Вън звънецът звънка
тънко, сякаш пей.
– Батко, кой ни търси?
– Някакъв си змей."

- Няма ни тук! - с треперещ глас си пробвала късмета с финалната фраза Домакинята.

Но той не работел.

-Хайде де! - ехидно се обадил Драконът от другата страна на вратата. - Зер не срещнах пред блока Веска, дето преди малко, докато слухтяла на терасата - поливала мушкатото, де, - те видяла да прибираш прането!

Домакинята открехнала вратата и вперила обезнадежден и въпросителен поглед в Дракона. Отговорът дошъл под формата на контравъпрос:

-Стойчо тука ли е?

-Ами той чак довечера ... - замънкала Домакинята.

-Ще го почакам тогава - връхлитайки през вратата, споделил Драконът.

-Заповядай! - предателски изчуруликало Доброто Възпитание на Домакинята и крепостта паднала.

-Че то в чужда къща заповядва ли се?! - сам се разсмял на дебелашкия си хумор Драконът и умело занавигирал с опашка към хола.

Прекъснал устрема си, единствено за да забере с крило от килима някакво дребно прашаче, но с маниера все едно изтръгва стогодишен дъб с корените. Пуснал го демонстративно на масата и се стоварил на дивана. Наместил се и вперил мнителен поглед в Домакинята:

-И къде казваш е Стойчо?

-Ами работа си има ... - замънкала пак тя, но посъбрала смелост и надигнала глава: - Ти защо не му звънна първо по джиесема?

-Звънях му! Три пъти, ама ми отказва  връзката!

Пламъкът облизал коленете на Домакинята. "Е, нищо! И без това ми е ден за депилация ..." - опитала се тя да доведе до съзнанието си някаква терапевтична мисъл.

-Аз да взема да те почерпя нещо! - обадило се пак предателското Добро Възпитание.

-Какво ще ме черпиш! Я, колко нося! - засегнато възкликнал Драконът и посочил пазарската торба.

После зашушкал извътре и започнал да реди по масата мазни тепсии и буркани, увити във вестник.

-Реваненце! От мраморен грис - първо качество!

При гледката на кирпича в тавата и споменаването на думата "реване", очите на домакинята се насълзили от  поругаването на светлия спомен - детската градина, цялата потънала в сладък аромат в дните, когато ще има реване за десерт; сочният, лек пандишпан, обилно напоен със захарен сироп и покрит с тънък слой маслен крем ...

Напиращият плач бил секнат от тропането по масата, Драконът бил започнал да развива бурканите - туршия от през девет планини в десета, компот от тридесет и деветото царство и мед ...

-Ама нямаме нужда от мед, - проплакала Домакинята - татко ми е дал цял кашон - и рапичен, и акациев.

-Тоя медец, - поучително натъртил Драконът - тоя медец е вълшебен! Всеки ден си го хапвам и на седемстотин години съм като новоизлюпено! Дават ми го във фермата, задето ...

"Да бе, ясно! - измърморила наум домакинята. - Вече като откуп вместо девойки ви дават мед!" И започнала да реди наум молитви към свети Георги за спасение. Само че не успяла да ги довърши, Драконът побутвал с крило към нея дистанционното на телевизора по масата.

-Да вземем, докато чакаме Стойчо, да пуснем "Море от любов"!

Домакинята сподавила тежката си въздишка и щракнала с дистанционното.

-И звука да увеличим малко!

Вертикалните чертички устремно запълнили дясната част от скалата и скоро блокът се разтресъл от "I love you, babyyy ..." Домакинята метнала жален поглед към лаптопа си, но като си представила машинката напълно овъглена, бързо и заинтригувано го пренасочила към екрана на  телевизора, където се заточили бусът на водещата, букетите и увещанията ... Драконът зацъкал и залелечил във възторг. Но мигът на очарование му бил попарен от шум и трясък в коридора. "Армагедон!" - подскочила във фотьойла стресираната Домакиня. Бедствието излязло от локален мащаб. В хола влетяла като хала Намамапринцесата, плъзнала поглед по съкровищата на масата и намръщено се обърнала към Дракона:
-Бабо, няма ли най-накрая да запомниш, че не обичам натурален шоколад!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!