В свое публично изявление, изпълнителният директор на Apple, Тим Кук, съобщи, че даренията на компанията за здравни заведения и изследователски медицински центрове е близо $50 милиона. Парите, отпуснати от компютърния производител, са главно усвоени от болниците към университета в Станфорд като част от новата стратегия, проведена под управлението на новия директор. Половината от отделените средства са били послужили за построяването на нов главен корпус към болницата, както и за нова специализирана болница за деца. Информацията беше представена от директора на Apple по време на една от големите срещи, които компанията обикновено организира след представянето на нов продукт на пазара или след края на успешен финансов период. Тези събрания бяха една от основните идеи на покойния Стив Джобс, според който присъствието на всеки един служител е от изключително значение за бъдещото развитие на компанията. Срещите имат за цел да насърчават развитието и да повдигат духа на работещите, като често се обсъждат подобни благотворителни каузи и обществени прояви. В края на срещата Тим Кук съобщи и резултатите от последния финансов период, който беше обявен за най-успешния в цялата история на компанията. Даренията за болниците са част от новата стратегия на Кук, която той беше стартирал още преди да заеме лидерската позиция в Apple. Още през изминалата есен той поиска $10 000 от годишната заплата на всеки един служител в компанията да бъдат отделяни за финансиране на организации с нестопанска цел. Тези разбирания не залягаха в управлението на Стив Джобс, но макар и за няколко месеца, Apple успяха да отпуснат достатъчно финанси за благотворителна кауза. Като цяло компанията е известна и с подкрепата си към проекта Product(RED), в който се включи през 2006г. Той има за цел да се бори с развитието на СПИН и да спонсорира образованието и изследванията в сферата на смъртоносната болест.

Този пост е за разбиване на всякакви митове за отношенията между шоколада и водата. Защото не само че шоколадът обича вода ами даже я обожава. Нека започна от самото начало, защото Вальо е на мнение, че читателите изобщо няма да разберат за какво говоря, а той самият ме попита пет пъти „Защо пък да не обича шоколадът вода, аз винаги пия вода след като ям шоколад.“ Ммм да, за тези които активно се занимат със сладкарство е ясно за какво говоря, но коментарът на Вальо направо ми каза, че той наистина не знаеше за какво бяха всичките тези опити, разливане на вода върху шоколад и зареждане на лед във фризера по време на най-голямата зима. Започнах да му обяснявам.

Шоколадът съдържа мазнини от какаовото масло и сухи съставки - какао и захар. Когато шоколадът се разтопи той става много гладък, нежен и лъскав. А когато в него попадне малко вода става твърд и на гранули – сухите части се навлажняват и започват да залепват една за друга. Тогава се казва, че шоколадът се е пресякъл - втвърдява се, лъскавината се изгубва. Никой не иска това да се случи с неговия шоколад докато го приготвя за глазура, за топене на плодове или бисквитки, или за декорация. А вода в него може да попадне случайно – от парите, когато шоколадът се разтопява на водна баня, но може да бъде и от невнимание или дори нечий любопитен (лаком) пръст потопен в разтопения шоколад. (Превантивни мерки за това се споменават в почти всяка рецепта и често казано, от скука вече пропускам да ги чета.)

Ако това се случи на твоя шоколад в никакъв случай не го изхвърляй. В него може да се добави малко растителна мазнина или краве масло и да се загрее докато се разтопи отново и сместа стане хомогенна. Тази смес вече не може да се използва за перфектната глазура или декорация, но може да се добави в различни десерти, като например в сместа за шоколадовите кексчета с джинджифил и сладко от портокали, шоколадовия кейк с вино, шоколадов фъдж, шоколадовите звезди, шоколадови бонбони, за пълнеж на кифлички и какво ли още не.

Или да му се добави още вода. Точно така – вода. Малко количество вода наистина може да бъде пагубно за шоколада, но какво се случва ако е повече? Може да си приготвим глазура, с която да залеем сладкиша или в която да потопим дребни сладки и бисквити. Може да си приготвим мус, трюфели и даже шоколадова сметана без сметана.

И аз бях шокирана, когато за първи път в книгата Real Chocolate прочетох такава информация и рецепти . Малко по-късно се сблъсках с рецептата на Хестън Блументал за шоколадовата сметана без сметана описана в книгата му Family Food: A New Approach to Cooking. Нищо друго не ми оставаше освен да опитам. След като опитах да приготвя първия си шоколадов ганаш с вода (пропорциите на шоколада и водата, които използвах бяха 1:1) бях малко скептична пред вида на течния разреден шоколад, който получих, но след няколко часа в хладилник сместа стегна. Потрих доволно ръце и започнах с експериментите.

Дотук открих (за себе си) три техники за умело смесване на шоколад и вода. Първите две са с вряща вода, която се добавя към вече разтопен шоколад или към много фино настърган шоколад. (За да се получат наистина фини шоколадови парченца използвам кухненски робот. Настъргвам шоколада на едро и след това го смилам в кухненски робот докато шоколадът стане почти на прах. Възможно е части от него да започнат да се топят от развилата се температура - това не е проблем.)

Третият начин е да смесят настърган шоколад и студена или хладка вода и да се загреят директно на котлона (не е нужно използването на водна баня), а след това сместа да се охлади.

В зависимост от пропорциите на шоколада и водата могат да се приготвят глазура, ганаш или мус. Спазвайки пропорциите от рецепти от гореспоменатите книги, адаптирах следващите рецепти за 100 грама шоколад. Така лесно може да се пресметнат пропорции за по-големи количества. Въз основа на информацията от книгите, лични наблюдения и вкусови предпочитания приготвих два десерта - трюфели с лайм и матча и мус с кафе. В самите рецепти ще дам предложения и за други аромати, които биха могли да се използват.

Ще започна с шоколадовата сметана на Хестън Блументал, която може да се изполва за гарниране на десерти или след като се охлади в хладилник да се сервира като мус.

Веган шоколадова сметана

Адаптирано от книгата Family Food: A New Approach to Cooking

Посочените количества са за две порции мус или за гарниране на 4 порции десерт.

Част от водата може да се замени с отвара от кафе, черен чай, или ароматен алкохол (уиски, тъмен ром, вино).

Най-хубавото на тази рецепта е че ако шоколадът не стегне добре или се пресече по време на разбиването, просто се връща на котлона, загрява се и процедурата се повтаря.

За неуспех на рецептата са възможни две неща, пише Хестън Блументал. Първото е прекалено много вода в сместа. Ако това се случи, в нея се добавя още шоколад и се загрява отново докато се разтопи. Продължава се по рецептатата. Втората причина може да бъде бъркалката, с която се разбива – с повече телчета – по-добре.

Продукти:

• 100 гр. натурален шоколад, нарязан на парчета
• 85 мл. вода

Шоколадът и водата се смесват в тенджерка. Загряват се на среден огън, като се разбъркват периодично докато шоколадът се разтопи напълно. Ако водата заври не е проблем, но трябва да се внимава да не се оставя да ври прекалено дълго, тъй като част от нея ще се изпари и пропорциите ѝ с шоколада ще се променят.

Приготвят се два съда – един голям и един по-малък. Големият съд се запълва с малко лед и студена вода. Върху тях се слага по-малкия съд.

Когато шоколадът се е разтопил напълно се изсипва в по-малкия съд.

Разбива се с телена бъркалка докато сместа се изстуди и започне да се сгъстява. Тук може да се контролира гъстотата, като се вземе под внимание, че след като се охлади добре крема ще стегне още.

С този прекрасен аериран шоколад може да се гарнират десерти или да се разсипе в купички и да се охлади за 1-2 часа в хладилник.

Предлагам да изгледаш видеото, в което Хестън Блументал приготвя тази шоколадова сметана.

Още една примерна рецепта за мус, в която пропорциите и техниката са по-различни. Въпреки че водата в него е малко повече от тази в предходната рецепта, този мус е по-плътен. Бих го определила по-скоро като ганаш и не се аерира.

Тук отново може част от водата или цялата вода да се замени с вряло кафе, чай или да се добавят различни аромати в нея или в самия мус след приготвянето му и преди да се охлади. Какво ще кажеш за малко канела, кардамон или звездовиден анасон? Бих опитала този мус с рози, сушени сини сливи и дори малко пушен пипер. Всичко това, разбира се ако пропусна кафето и ако използвам чиста вода.

Шоколадов мус с кафе

По идея от книгата Real Chocolate

Посочените количества са за 2 порции.

Продукти:

• 100 гр. натурален шоколад, настърган на едри парчета
• 110 мл. вряло кафе

Шоколадът се разтопява на водна баня. Отстранява се от водната баня и в него по малко (1 супена лъжица) се добавя от врялото кафе, като след всяко добавяне се разбърква хубаво. В началото шоколадът ще стегне, но добавянето на кафе и разбъркването се продължава докато сместа стане гладка. Изсипва се в две малки купички и се охлажда в хладилник за 2-3 часа.

И последното ми предложение е за трюфели с кора от лайм, оваляни в матча. При тази рецепта постигнах перфектното съотношение на шоколад и вода, при което да се образува достатъчно стегнат ганаш, че да се оформя лесно на трюфели, но и много приятна кадифена текстура.

Трюфели с лайм и матча

Посочените количества са за 10-12 трюфела.

Вместо кора от лайм може да се използва портокалова кора, различни подправки като ванилия, канела, кардамон, карамфил, звездовиден анасон, розова вода, ароматни ликьори, мока, а трюфелите да се овалят в кокос, смлени ядки или какао.

Продукти:

• 100 гр. натурален шоколад, настърган на едри парчета
• 60 мл. вряла вода
• настъргана кора от 1 лайм
• матча за овалване

Шоколадът се разтопява на водна баня. Отстранява се от водната баня и в него по малко (1 супена лъжица) се добавя от врялата вода, като след всяко добавяне се разбърква хубаво. В началото шоколадът ще стегне, но добавянето на водата и разбъркването се продължава докато сместа стане гладка. Добавя се кората от лайм и се разбърква добре.

Ганашът се охлажда на стайна температура, като се разбърква периодично. Покрива се със стреч фолио и се оставя в хладилник за 2 часа или повече. Когато е добре охладен и стегнат от него се приготвят трюфели, които се овалват в матча. Матчата бързо попива в шоколада, но за сметка на атрактивния зелен външен вид вкусът ѝ остава .

Оказа се, че шоколадът обича водата, стига тя да е в определени пропорции и със спазване на определени техники. Така че, ако следващия път случайно попадне капка вода в твоя шоколад, не се паникьосвай, а просто добави повече от нея. Най-хубавата част е, когато сам се убедиш в това. Особено след всички напътствия, с които си се сблъсквал, как не трябва да се смесват шоколад и вода.

Надявам се да се насладиш на тези рецепти и да импровизираш върху тях с вкусове и аромати. При тези техники на смесване на шоколад и вода се запазва истинския вкус на шоколада, който вече може да се презентира с различна плътност и текстура. Рецептите са подходящи и за веган (постна) диета. Вече ми хрумва един специален десерт.

Наистина ли шоколадът не обича вода?! е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

В деня, в който за дълги часове в столицата се срина връзката ми с интернет без обяснения и алтернативи, скапана ми „трагедия” от този факт беше засрамена от смъртта на 8 души, загинали от наводнение в една българско село край град Харманли, наречено жизнерадостно от неговите основатели Бисер. И се замислих за символиката…

Заради престъпното държавното бездушие на държавната влакова компания преди 4 години в пламъците на горящ вагон загинаха 8 българи. Сега поради подобна причина се удавиха 8 българи. С огън и вода се борят по нашите земи хората за своето оцеляване не толкова срещу стихиите, колкото срещу системния тормоз на враждебното управленско бездушие.

Какъв е анализът? За вагоните се спори и до нес: никой не може да каже колко точно хиляди (!) липсват от сметката. Ей, така, все едно,че става дума за някакви консумативи, похарчени без счетоводство, така и не стана ясно колко се водят като липсващи. Логиката отсъства и никак не е желязна- железопътна е по нашенски някак си. Това мина покрай ушите и душите, които би трябвало да се чувствителни към опазването на държавната собственост.

Понеже номерът явно минава, този път научихме, че наводненията едва ли не също са като някаква руска рулетка, натрапена хазартно на българското население.Чух с ушите си един репортер да казва в новините на БНТ: никой не знае колко язовира има в България, предполагайки, че може би са около 2600. Съобщи ни го във връзка с факта, че един язовир удави 8 невинни сънародници. Те са жертви на същото безстопанствено „стопанисване”, което изгори точно толкова хората във влака край Червен бряг.

Извинявайте, но става дума за язовири. Ако толкова едри факти, каквито са язовирите, са в графата „никой не знае”, какво знаем изобщо за останалите „дреболии” за които държавата нехае?
Отгоре на всичко се оказа, че не само не знаем колко са язовирите ни, но и че те били с неизяснена собственост. Министърът на земеделието Мирослав Найденов коментира пред БНР, че язовирът „Иваново”, който заля нещастното село „Бисерово”, принадлежал на общината, а стената била собственост на Министерството на отбраната като част от военен полигон.

„Има доста язовири, които са с неизяснен статут. И след като са с такъв, никой не ги поддържа, а всички те при такива ситуации виждате какво се случва“, коментира министърът.

В бедствената ситуация се промъкна и информацията ,че сме предупредили Гърция и Турция за възможни наводнения от наши язовири. Бисерово, което не е нито в Гърция, нито в Турция, се оказа под водата. Без предупреждение.

Share on Facebook

За търговия с авторско съдържание може да се говори само, ако са налице две реални ситуации:

1/ Създателите на авторско съдържание получават пари за него

и

2/ Ползвателите на авторско съдържание плащат пари за него.

Всичко останало е: благотворителност, щедрост, подарък, спонсорство, дарение, меценатство, услуга, но не и търговия. В търговията винаги има купувач и продавач, а това, което ги сближава, е сделката. От купувача към продавача тече паричен поток, а от продавача към купувача тече авторско съдържание. Така ни учеха по Международна търговия в университета: „следете паричните потоци”.

През почти целия отминал век 1/ и 2/ бяха на лице и бизнесът създаде стройна система, в която създателите на авторско съдържание да получават пари за него, а ползвателите му да плащат за съдържанието, което използват.

Като при всеки вид търговия и тук най-важна роля изиграха посредниците. Търговия без посредници няма и не им се сърдете, че са по-предприемчиви от създателите на изкуство. Търговията също е вид изкуство.

Та, през почти целия отминал век 1/ и 2/ си бяха на лице и търговията с авторско съдържание си вървеше.

Докато не се появи интернет.

Мрежата обезсмисли пакетирането на идеи, културни продукти и авторско съдържание. Свободният обмен на данни създаде „наливната култура”, с което сериозно затрудни посредниците, които специализираха в „бутилирането” на култура.

Като резултат, част от ползвателите на авторско съдържание спряха да плащат за него и част от създателите на авторско съдържание спряха да получават пари за него.

Най-много, естествено, загубиха посредниците, тъй като си бяха извоювали по-сериозния дял от бизнеса, наречен „търговия с авторско съдържание”.

И започнаха да се борят с нокти и зъби, за да върнат 20-ти век обратно. Има ли смисъл да обяснявам колко нереалистично и невъзможно е да се върне 20-ти век обратно?

Проекти като PIPA, SOPA и ACTA са обречени, защото срещат нулева толерантност в обществото. Не само това – те срещат яростна съпротива и дълбоко несъгласие в очите на масовия потребител на авторско съдържание. Примерите са много. Дори да бъдат приети и наложени със сила, такива системи от правила, които защитават само интересите на малка група от хора, са обречени на провал, защото, в най-добрия случай ще бъдат игнорирани, а в най-лошия – бойкотирани.

„По-лошо от най-лошия закон е само беззаконието”, са казали римляните. Но тогава нямаше интернет. Преведена на езика на съвременния свят, тази максима би звучала така: „По-лошо от най-лошия закон е само законодателство, което остава на хартия”.

Връщането към статуквото от 20-ти век е невъзможно в комуникационен, технологичен, правен, икономически, социален и всякакъв друг аспект.

По-добре няма да става, ще става само по-зле. И за създатели, и за посредници, и за потребители на авторско съдържание ще става по-зле от гледна точка на „доброто старо време”.

От гледна точка на реалността, на сегашния момент, единственият изход е да освободим културата от бутилките, в които сме я затворили. Това не значи да я подаряваме, защото, ако я подаряваме достатъчно дълго, създателите ще загубят мотивацията си да създават („Изкуството иска жертви, но защо трябва да сме ние? В Макдоналдс винаги търсят хора”), посредниците няма да има какво да продават, а потребителите няма да има какво да потребяват. Дори да е на аванта.

Бъдещето на търговията с авторско съдържание е наливно, а не бутилирано – с етикет и крайна цена за единица продукт, защитен от хиляда закони. Всъщност, предвестниците на това бъдеще вече кацнаха върху палубата: месечната такса, която плащаш за целия си достъп до интернет, софтуерът с отворен код, абонаментът за различни онлайн приложения и услуги, музикалните албуми, които сваляш законно срещу цената на един SMS и т.н.

Кое е общото между тях? Макар да говорим за различно съдържание, всички тези дейности имат 4 общи черти:

1/ Връзката между потребител и производител на съдържание е пряка;

2/ Цената за крайния потребител значително намалява;

3/ Свободата на авторите и тяхната независимост се увеличават;

4/ Всичко това се случва в интернет.

От там и зорът да се сложи ръка върху интернет, но няма как да стане, защото интернет е желаното дете, исканият резултат, очакваният продукт и сбъднатата мечта на цялото човечество. Да сложиш ръка върху мрежата означава да сложиш ръка върху човечеството. Не, че няма идиоти, които се опитаха да го направят в миналото, но всички знаем каква е тяхната съдба. Просто сега нещата се случват по-бързо.

Вместо да тормозят потребителите, да връщат необратимото, да контролират неконтролируемото и да ограничават неограниченото, посредниците, които все още разполагат с капитали от „доброто старо време” могат да ги използват, за да създадат нова среда, в която да се развива търговията с авторско съдържание. Тази среда е налива, достъпна, текуща, абонаментна, в нея не се плаща за единици съдържание, а за достъп до ЦЯЛОТО съдържание.

Как може да стане това? Много просто:

Всеки плаща по равно за напълно законен достъп до цялото съдържание, а събраните пари се разпределят пропорционално между създателите на това съдържание, според интереса и предпочитанията на потребителите към конкретни части от него.

Критиките към тази система са няколко:

1/ Възможно е манипулиране на интереса чрез реклама;

2/ Възможно е манипулиране на интереса чрез измама;

3/ Производителите на „скъпо изкуство” няма да съберат достатъчно средства за неговата реализация;

4/ Не всеки ще може да си позволи такъв достъп.

Ето ги и контрааргументите:

1/ Възможно е манипулиране на интереса чрез реклама

И сега е възможно, дори е масова практика. Целта на рекламата е да манипулира интереса на потребителите. Когато купуваш известен продукт, ти плащаш голяма част от стойността му за реклама, а не за подобряване на качествата на самия продукт. Предложената система ще върне рекламата към първоначалната й цел да информира, а не да манипулира.

2/ Възможно е манипулиране на интереса чрез измама

И сега е възможно, дори е масова практика. По-голяма измама от това да те накарат да си платиш билета за киното (коричната цена за книгата) предварително, без да си се запознал със съдържанието, само на базата на голи обещания, при това – платени обещания, не мога да измисля. Разбира се, опасността от чисто технологични злоупотреби си остава, но има хиляди начини тя да бъде избегната или ограничена до минимум. Малък процент от средствата ще отиват за поддръжката, сигурността и контрола върху сайтовете за споделено съдържание.

3/ Производителите на „скъпо изкуство” няма да съберат достатъчно средства за неговата реализация

Ще съберат. Просто трябва да извадят от бюджета за филмите:  кокаина, хазарта, проститутките, колекциите от спортни автомобили, яхти, частни самолети и острови, армията от прислужници и охрана, плюс шест звездните хотели и хектарите имения, пръснати по лицето на земята. Тъкмо създателите на филми ще могат да се съсредоточат повече върху изкуството на киното, отколкото върху пороците на киното. И поне ще бъдат сигурни, че няма човек на света, който да е гледал техния филм, без да си е платил. А, ако всички са го гледали, да заповядат да си приберат кокаина, хазарта, проститутките и така нататък обратно.

4/ Не всеки ще може да си позволи такъв достъп

Към момента няколко милиарда души по света ползват интернет, защото могат да си го позволят. Идеята е тоталните им разходи по легален достъп до цялото знание на човечеството и до всичките постижения на човешката култура да не надвишават таксата им за достъп до интернет.

За сравнение, в момента аз не мога да си позволя да купя всички книги, които искам да прочета, всички филми, които искам да гледам и всички албуми, които искам да слушам. Но мога да отделя, примерно, още 20 лв на месец за легален достъп до тях. Четири милиарда потребители, по 20 лв на месец, по 12 месеца в годината, е равно на близо един трилион за култура в световен мащаб, уау! Но, по-важното е, че всеки път, когато натискаш „даунлоуд”, ти няма да се чувстваш като престъпник, а ще знаеш, че реално подпомагаш създателите на съдържанието, което използваш.

Тихомир Димитров

За търговия с авторско съдържание може да се говори само, ако са налице две реални ситуации:

1/ Създателите на авторско съдържание получават пари за него

и

2/ Ползвателите на авторско съдържание плащат пари за него.

Всичко останало е: благотворителност, щедрост, подарък, спонсорство, дарение, меценатство, услуга, но не и търговия. В търговията винаги има купувач и продавач, а това, което ги сближава, е сделката. От купувача към продавача тече паричен поток, а от продавача към купувача тече авторско съдържание. Така ни учеха по Международна търговия в университета: „следете паричните потоци”.

През почти целия отминал век 1/ и 2/ бяха на лице и бизнесът създаде стройна система, в която създателите на авторско съдържание да получават пари за него, а ползвателите му да плащат за съдържанието, което използват.

Като при всеки вид търговия и тук най-важна роля изиграха посредниците. Търговия без посредници няма и не им се сърдете, че са по-предприемчиви от създателите на изкуство. Търговията също е вид изкуство.

Та, през почти целия отминал век 1/ и 2/ си бяха на лице и търговията с авторско съдържание си вървеше.

Докато не се появи интернет.

Мрежата обезсмисли пакетирането на идеи, културни продукти и авторско съдържание. Свободният обмен на данни създаде „наливната култура”, с което сериозно затрудни посредниците, които специализираха в „бутилирането” на култура.

Като резултат, част от ползвателите на авторско съдържание спряха да плащат за него и част от създателите на авторско съдържание спряха да получават пари за него.

Най-много, естествено, загубиха посредниците, тъй като си бяха извоювали по-сериозния дял от бизнеса, наречен „търговия с авторско съдържание”.

И започнаха да се борят с нокти и зъби, за да върнат 20-ти век обратно. Има ли смисъл да обяснявам колко нереалистично и невъзможно е да се върне 20-ти век обратно?

Проекти като PIPA, SOPA и ACTA са обречени, защото срещат нулева толерантност в обществото. Не само това – те срещат яростна съпротива и дълбоко несъгласие в очите на масовия потребител на авторско съдържание. Примерите са много. Дори да бъдат приети и наложени със сила, такива системи от правила, които защитават само интересите на малка група от хора, са обречени на провал, защото, в най-добрия случай ще бъдат игнорирани, а в най-лошия – бойкотирани.

„По-лошо от най-лошия закон е само беззаконието”, са казали римляните. Но тогава нямаше интернет. Преведена на езика на съвременния свят, тази максима би звучала така: „По-лошо от най-лошия закон е само законодателство, което остава на хартия”.

Връщането към статуквото от 20-ти век е невъзможно в комуникационен, технологичен, правен, икономически, социален и всякакъв друг аспект.

По-добре няма да става, ще става само по-зле. И за създатели, и за посредници, и за потребители на авторско съдържание ще става по-зле от гледна точка на „доброто старо време”.

От гледна точка на реалността, на сегашния момент, единственият изход е да освободим културата от бутилките, в които сме я затворили. Това не значи да я подаряваме, защото, ако я подаряваме достатъчно дълго, създателите ще загубят мотивацията си да създават („Изкуството иска жертви, но защо трябва да сме ние? В Макдоналдс винаги търсят хора”), посредниците няма да има какво да продават, а потребителите няма да има какво да потребяват. Дори да е на аванта.

Бъдещето на търговията с авторско съдържание е наливно, а не бутилирано – с етикет и крайна цена за единица продукт, защитен от хиляда закони. Всъщност, предвестниците на това бъдеще вече кацнаха върху палубата: месечната такса, която плащаш за целия си достъп до интернет, софтуерът с отворен код, абонаментът за различни онлайн приложения и услуги, музикалните албуми, които сваляш законно срещу цената на един SMS и т.н.

Кое е общото между тях? Макар да говорим за различно съдържание, всички тези дейности имат 4 общи черти:

1/ Връзката между потребител и производител на съдържание е пряка;

2/ Цената за крайния потребител значително намалява;

3/ Свободата на авторите и тяхната независимост се увеличават;

4/ Всичко това се случва в интернет.

От там и зорът да се сложи ръка върху интернет, но няма как да стане, защото интернет е желаното дете, исканият резултат, очакваният продукт и сбъднатата мечта на цялото човечество. Да сложиш ръка върху мрежата означава да сложиш ръка върху човечеството. Не, че няма идиоти, които се опитаха да го направят в миналото, но всички знаем каква е тяхната съдба. Просто сега нещата се случват по-бързо.

Вместо да тормозят потребителите, да връщат необратимото, да контролират неконтролируемото и да ограничават неограниченото, посредниците, които все още разполагат с капитали от „доброто старо време” могат да ги използват, за да създадат нова среда, в която да се развива търговията с авторско съдържание. Тази среда е налива, достъпна, текуща, абонаментна, в нея не се плаща за единици съдържание, а за достъп до ЦЯЛОТО съдържание.

Как може да стане това? Много просто:

Всеки плаща по равно за напълно законен достъп до цялото съдържание, а събраните пари се разпределят пропорционално между създателите на това съдържание, според интереса и предпочитанията на потребителите към конкретни части от него.

Критиките към тази система са няколко:

1/ Възможно е манипулиране на интереса чрез реклама;

2/ Възможно е манипулиране на интереса чрез измама;

3/ Производителите на „скъпо изкуство” няма да съберат достатъчно средства за неговата реализация;

4/ Не всеки ще може да си позволи такъв достъп.

Ето ги и контрааргументите:

1/ Възможно е манипулиране на интереса чрез реклама

И сега е възможно, дори е масова практика. Целта на рекламата е да манипулира интереса на потребителите. Когато купуваш известен продукт, ти плащаш голяма част от стойността му за реклама, а не за подобряване на качествата на самия продукт. Предложената система ще върне рекламата към първоначалната й цел да информира, а не да манипулира.

2/ Възможно е манипулиране на интереса чрез измама

И сега е възможно, дори е масова практика. По-голяма измама от това да те накарат да си платиш билета за киното (коричната цена за книгата) предварително, без да си се запознал със съдържанието, само на базата на голи обещания, при това – платени обещания, не мога да измисля. Разбира се, опасността от чисто технологични злоупотреби си остава, но има хиляди начини тя да бъде избегната или ограничена до минимум. Малък процент от средствата ще отиват за поддръжката, сигурността и контрола върху сайтовете за споделено съдържание.

3/ Производителите на „скъпо изкуство” няма да съберат достатъчно средства за неговата реализация

Ще съберат. Просто трябва да извадят от бюджета за филмите:  кокаина, хазарта, проститутките, колекциите от спортни автомобили, яхти, частни самолети и острови, армията от прислужници и охрана, плюс шест звездните хотели и хектарите имения, пръснати по лицето на земята. Тъкмо създателите на филми ще могат да се съсредоточат повече върху изкуството на киното, отколкото върху пороците на киното. И поне ще бъдат сигурни, че няма човек на света, който да е гледал техния филм, без да си е платил. А, ако всички са го гледали, да заповядат да си приберат кокаина, хазарта, проститутките и така нататък обратно.

4/ Не всеки ще може да си позволи такъв достъп

Към момента няколко милиарда души по света ползват интернет, защото могат да си го позволят. Идеята е тоталните им разходи по легален достъп до цялото знание на човечеството и до всичките постижения на човешката култура да не надвишават таксата им за достъп до интернет.

За сравнение, в момента аз не мога да си позволя да купя всички книги, които искам да прочета, всички филми, които искам да гледам и всички албуми, които искам да слушам. Но мога да отделя, примерно, още 20 лв на месец за легален достъп до тях. Четири милиарда потребители, по 20 лв на месец, по 12 месеца в годината, е равно на близо един трилион за култура в световен мащаб, уау! Но, по-важното е, че всеки път, когато натискаш „даунлоуд”, ти няма да се чувстваш като престъпник, а ще знаеш, че реално подпомагаш създателите на съдържанието, което използваш.

Тихомир Димитров

Foxconn, производителят на най-успешните продукти на пазара на мобилни технологии, iPhone и iPad, е обвиняван не веднъж в нарушаване правата на служителите си и неморално отношение към работещите в производствените си центрове. Съвсем скоро дори група служители заплаши директорите на компанията с масово самоубийство, ако не се вземат мерки за условията на работа, но изглежда, че ситуацията си остава непроменена. В ново интервю за CNN, 18-годишна студентка от Chongqing, Южен Китай, съобщи, че по-висшестоящите ръководители във фабриките третирали работниците като роби. По думите на момичето, представило се като Chen, за да избегне конфликти с Foxconn, жените в предприятията са третирани като мъже, а мъжете като машини. Chen се е съгласила да работи един месец във фабриката за производство на iPad, като нейната задача е била да лепи стикери. За трите седмици работа, тя има натрупани 180 работни часа, като е трябвало да залепя всеки ден по 4000 стикера върху таблетите на конвейр. За живота си по време на тези седмици Chen не помни нищо освен работата и спането, като според думите й единствената причина Foxconn да не използват машини вместо хора е разликата в цената. Работната ръка е по-евтина от поддръжката на машини и затова компанията използва човешки вместо механичен труд. По време на своята краткотрайна служба в производството на iPad, Chen често е получавала предупреждения от други служители, които са я подтиквали да напусне час по-скоро и са били учудени от факта, че е дошла доброволно да работи за компанията. След като CNN се свързаха с Foxconn за да поискат разяснения по въпроса, китайският производител потвърди, че се грижи за всеки един свой служител като се опитва да осигури най-добрите условия на труд и съответните възнаграждения за допълнителните часове след работно време. Apple също потвърдиха, че следят стриктно отношението към всеки един работник във веригата си от доставчици и не биха допуснали нарушаване на техните права. Скоро компанията се присъедини към Fair Labor Association и вероятно ще наложи някои промени в производствените предприятия.

МВнР уведоми с нота тази сутрин властите на Гърция и Турция, че язовир „Ивайловград“ ще започне да прелива, като по-късно днес се очаква това да се случи и с водите на язовир „Студен кладенец”. Количеството на изпусканите води след язовира е 268 куб.м./сек.

Чехия спира процеса на ратификация на ACTA. Според чешкия министър-председател   въпросът за присъединяването изисква допълнителни анализи.

Правителството   “в никакъв случай няма да допусне ситуация  -  v žádném případě připustit situaci -  която по някакъв начин   застрашава  гражданските свободи и свободата на информация.”

Чехия спира процеса на ратификация на ACTA. Според чешкия министър-председател   въпросът за присъединяването изисква допълнителни анализи.

Правителството   “в никакъв случай няма да допусне ситуация  -  v žádném případě připustit situaci -  която по някакъв начин   застрашава  гражданските свободи и свободата на информация.”

Чехия

Чехия спира процеса на ратификация на ACTA. Според  министър-председателя  въпросът за присъединяването изисква допълнителни анализи.

Правителството   “в никакъв случай няма да приеме ситуация  -  v žádném případě připustit situaci -  която по някакъв начин   застрашава  гражданските свободи и свободата на информация.”

Американският мобилен гигант Motorola направи голям гаф, пласирайки на пазара 100 употребявани таблета от линията Xoom, в които е имало лична информация на предишните собственици, предаде Digital Trends. Служителите на Motorola е трябвало да изчистят данните преди да пуснат използваните таблети повторно в търговската мрежа, но това не е било направено. Злополучните устройства са били продадени чрез търговския сайт Woot.com. Сега от Motorola Mobility са отправили официална молба към новите собственици на таблетите да ги върнат обратно. Като компенсация за тези, които са били ощетени компанията е предложила двугодишен безплатен достъп до услугата Experian ProtextMyID, която служи за защита на личните данни. Базираните на Android таблети са били подготвени за повторна продажба след като по различни причини са били върнати от първоначалните им собственици. Пуснатите с намалени цени устройства са били 6 200 на брой. Сред тях са били и стоте таблета с непокътнатите чужди данни. Те са продадени от Woot.com в периода октомври – декември 2011 година. Motorola няма как да принуди купувачите на таблетите да ги върнат, тъй като новите собственици вече са платили и са влезли във владение на устройствата и могат да правят с тях каквото си поискат.

Ако преценката на правителството е, че има нужда от европейска помощ, ние можем да я предложим, каза еврокомисарят за хуманитарна помощ и реакция при кризи. ЕК е в непрекъсната връзка с българското правителство.

9 са жертвите от наводненията в област Хасково към настоящият момент. 5 са откритите тела в харманлийското Бисер, която бе залято от водите на язовир Иваново. Двама души са загинали по пътя Бисер-Иваново. За още две жертви в Маджаровското село Бориславци съобщават от пожарната. Десетки се намират в неизвестност. Възможно е да има и още загинали, признават спасителите.

Младо семейство поправя щети от наводнение. До колене във водата жената плаче, а мъжът й казва: - Скъпа, така усложняваш работата ни. За съжаление днес не можем да кажем добър ден с усмивка на уста, тъй като хиляди в страната бедстват под напора на водната стихия. Нека Господ, но и държавата бъде със засегнатите и помогне да има по-малко сълзи при възстановяването на потопените райони.

Както предава ресурсът TorrentFreak, през миналата седмица в Британския департамент по култура се е провела закрита конференция, в която са взели участие ръководители на най-големите компании, предоставящи услуги за търсене (Google, Microsoft и Yahoo), и представители на медийния бизнес. По време на събитието притежателите на авторски права са представили на търсачките списък с искания по отношение на методите за обработка на заявките за търсене. Засега се предлага те да бъдат реализирани на доброволна основа. Копието на документа е било предоставено на ресурса от правозащитната организация Open Rights Group. "Смятаме, че с цел допълнителна защита на правата на потребителите и насърчаване на отговорното поведение сред уеб сайтовете степента на разпространение на незаконно съдържание трябва да се превърне във фактор, влияещ на позицията на ресурса при резултатите от търсенето", се казва в обръщението на собствениците на авторски права. Така в рамките на борбата с пиратството медийните компании искат в резултатите от търсенето да бъдат напълно блокирани сайтове, признати от съда за незаконни - например The Pirate Bay. Предлага се също понижаване на рейтинга на ресурси, които нееднократно са били уличавани в разпространение на нелицензирано съдържание. За сметка на това правообладателите искат изкуствено повишаване на рейтинга на портали с лиценз за разпространение на лицензионен софтуер. От списъка с искания става ясно още, че усилията на компаниите, предлагащи услуги за търсене, в борбата срещу пиратството са "минимални и възмутителни". Според правопритежателите, липсата на мерки за блокиране на незаконното съдържание може да се приравни към съучастие в разпространението му. Ще отбележим, че в момента филтриране на резултатите от търсенето се извършва само по искане на собствениците на авторски права. Въпреки това, Google, Yahoo и Bing премахват от резултатите от търсенето само страницата с незаконното съдържание, а не целия уеб ресурс.

Американски изнасилвач беше заловен след като местоположението му беше разкрито благодарение на най-голямата социална мрежа Facebook. Дъстин МакКомбс решил да си общува с полицията, докато в това време е бил обявен за общонационално издирване по обвинение в изнасилване, информира Gizmodo. Заподозреният бил закопчан от органите на реда в щата Охайо след като мястото, където се намира било разкрито чрез IP адреса, от който влиза във Facebook. МакКомбс не е подозирал, че авантюрите му в социалните мрежи могат да доведат до бърз арест. Сега той вече е наясно, че за бягащите от правосъдието не е препоръчително да влизат в интернет, освен ако не са наясно какво правят и как да се защитят от проследяване. Още по-непрепоръчително е за лаици в сферата на високите технологии, които се опитват да избегнат полицията, да общуват с нея чрез Facebook. Причината, поради която МакКомбс се свързал с органите на реда, била да им каже, че вече е избягал надалеч и нямат никакъв шанс да го заловят. Той обещал да се предаде сам когато си намери адвокат и достатъчно пари, за да плати евентуалната гаранция. Изнасилвачът протестирал и срещу това, че е обявен за „Мръсник на седмицата” в една от полицейските страници във Facebook.

По данни от 19 часа (българско време - б.р.) в понеделник загиналите от наводненията в Южна България са вече девет души. За броени минути харманлийското село Бисер бе залято от триметров слой вода след скъсването на стената на близкия язорир "Иваново".

Един от епизодите на предаването „Ловци на митове” никога няма да види бял свят, като причина за това е натискът на компании за кредитни карти, който е бил оказан върху телевизионния канал Discovery. Visa, American Express, Discover и други подобни са пратили адвокатите си след ловците на митове заради предаване, което тества възможностите на RFID чиповете, информира Gizmodo. RFID чиповете са малки устройства, които предават информация с помощта на радиосигнали. Те могат да бъдат с вградена батерия или да се захранват безжично от радиовълните, които четат информация от тях. В чиповете се съхранява информация, която служи за установяване на местоположението на стоки или животни. За разлика от бар кодовете, RFID технологията позволява да се идентифицират обекти без те да са видими. Безжичните чипове позволяват да се извършват разплащания чрез мобилни телефони, да се проследява местоположението на продукти, да се контролира достъпът на хора до определени места и да се извършва отдалечена инвентаризация. В сваления епизод от „Ловци на митове” са развенчани някои от вярванията за RFID технологията, а други са били потвърдени. Кредитните компании са заплашили директно Discovery, че ще изтеглят рекламата си от веригата канали за документални филми, ако епизодът не бъде изключен от програмата. Ръководителите на Discovery са се поддали на натиска и противоречивият епизод няма да бъде излъчен в ефир.

Към момента пристрастяващата същност на социалните мрежи оказва най-силно влияние върху продажбите на смартфони, които позволяват на хората да имат достъп до виртуалните си приятели навсякъде и по всяко време. Американски учени стигнаха до заключението, че социалните мрежи водят до по-голяма степен на пристрастяване от най-популярните вредни навици и пороци, информира Digital Trends. Изследователи от Чикагския университет са успели да докажат, че желанието на хората да проверят какво става във Facebook или Twitter е по-голямо от това да запалят цигара или да пийнат някое силно питие. Тестовите субекти на учените са били на възраст от 18 до 85 години. Те са били оборудвани с BlackBerry смартфони и е трябвало да изпращат съобщения седем пъти дневно, в които да опишат последните си желания. Нужно е било съобщенията да бъдат написани във времеви интервал от 14 часа на ден в разстояние на една седмица. Във всяко от тях хората е трябвало да опишат какви желания са имали през последните 30 минути и да ги степенуват според силата им. След събирането на повече от 10 хиляди съобщения резултатите били анализирани и станало ясно, че водещи са сексуалните активности и желанието за спане. Веднага след тях била нуждата от проверка на социалните мрежи и нежеланието за ходене на работа. Оказало се, че неща като приемането на кофеинови напитки, пушенето и пиенето на алкохол са със сравнително нисък приоритет за анкетираните лица. Според изследователите, всеобщата достъпност и ниската цена на достъпа до социални медии са сред факторите, които затрудняват пристрастените хора да им устоят.

Аз и планината …

Какво е хубавото на планината?

Две места от българските планини, които всеки задължително трябва да посети са …
Нощуване на заслон Кончето и Тевно езеро.

Препоръчайте ни добро четиво за хора, които се интересуват от планинарство.
Ако е книга, да е „Планините отблизо. Наръчник на планинския водач и добрия планинар” и „Лавинна безопасност: Наръчник за скиори и сноубордисти”. В сайта 4ebura6ka.blogspot.com има разкази за планини и пътешествия. Прогнозите за времето също са важни, а добри източници са: SnowForecast.com, Wunderground и Sat24.

За какво ще ни разкажете на Миксер Планина?
Ще ви покажа различни моменти от планините родни

. . .

Миксер ПЛАНИНА е на 8 февруари, в + това. Регистрирайте се ТУК

Редмъндският гигант Microsoft отрече появилите се твърдения, че части от ботнет мрежата Kelihos отново функционират и участват в разпространяването на спам. През септември екип на Microsoft беше в основата на разбиването на спамерския конгломерат, който се използваше за изпращането на милиарди нежелани търговски съобщения, информира Neowin. Преди време редмъндската компания посочи и заподозрян по случая с Kelihos. Съобщено беше името на руснака Андрей Сабелников, който по-късно отказа да признае каквато и да е вина във връзка с ботнет мрежата. През последните дни в някои от водещите медии се появиха твърдения, че Kelihos отново работи. Microsoft излезе с официално изявление, в което се казва, че това не е вярно, въпреки че на сцената се е появила нова опасност, която има някои сходства с унищожения ботнет Kelihos. „В противоречие с някои твърдения, Kaspersky и Microsoft не разполагат с никакви доказателства, че ботнет мрежата, която беше ликвидирана през септември отново се контролира от киберпрестъпници и разпраща спам. Видяхме обаче, че в мрежата се разпространява вредоносно приложение, което прилича на обновен вариант на програмата, която използваха ръководителите на Kelihos, за да присъединяват нови машини към ботнета си.”, се казва в блога на Microsoft. Новият вирус, за който става въпрос по-горе, се нарича Backdoor:Win32/Kelihos.B.

Поредните масови проверки за нередовни пътници пращат от общинското ръководство в София. Целта на тези тараши е да бъдат изловени тарикатите, които не са си продупчили билетче за 1 лев, за да се повозят във вехтите, строшени, заледени автобуси. С глобите вероятно ще се попълнят касите на бюджетното предприятие, което хем лапа пари от данъците на софиянци, хем гордо се зове "търговско дружество". Има нещо ненормално в цялата тази схема на градския транспорт. Колкото и проверки да правят, това няма как да спаси тази тромава и неефективна компания. А и как ще бъдат мотивирани и накарани да си купуват редовно билети хора, които са трайно безработни и всеки ден са изправени пред въпроса дали да си купят един хляб или 1 билет за градския транспорт?! Мъката в този въпрос няма как я схванат тесните чиновнически душици, защото те едва ли ползват градския транспорт. Тях ги развозват автомобилите от парка на общината, за които, разбира се, плаща не друг, а данъкоплатецът. Предвиждало се и...

С Юлия се позабавлявахме в снега. Това е отпечатъка ни в снега на паркинга на х. Горски дом. Вярвам, че оттук нататък всеки път, щом попаднем на толкова много сняг, ще го правим

Име: Жанет Найденова Възраст: 49 г. Образование: Висше: математика, Второ висше: Маркетинг и иновации. Позиция: Собственик Фирма: JNN Консулт ЕООД Семейно положение: Неомъжена. Сайт (сайтове): urlwww.jnn-marketing.com/url urlwww.guerrilla-marketing.eu/url Блог: urlhttp://jnnmarketing.blogspot.com//url Девиз:Търся новото, различното, нестандартното! Не преставам да го търся и винаги намирам! Благодарна съм за всяко малко нещо, което откривам всеки ден! С какво се занимаваш в момента? Маркетинг консултант съм и съм щастлива, че мога да споделям своя над 25 годишен професионален опит в областта на технологиите и маркетинга с клиентите ми в България, не само в Европа. Консултант съм на Световна банка и Европейски съюз по програмите им за развитие на малкия и средния бизнес. Като маркетинг консултант на SEED (Southeast Europe Enterprise Development) – донорска организация на IFC (International Funds Corporation) към Световната банка, съм носител на наградата “Най-добър консултант за Югоизточна Европа”. JNN Консулт ЕООД е маркетинг агенцията на Gartner за България. Разкажи за новите неща и проекти около теб, има ли такива? Всеки ден е уникален и всеки нов проект е предизивикателен. Аз винаги работя по няколко проекта едновременно . Последният, който е наистина предизвикателен е едно проучване на европейско ниво, в което участват 29 страни и за първи път България ще вземе участие. Проектът проучва промяната на потреблението на медиите, еволюцията на консумацията на съдържание от телевизия и Интернет, онлайн активности (видео консумация, социални мрежи, уеб сайтове и платени услуги в Интернет), пенетрация на мобилни и смартфони, мобилна актовност, електронна търговия, дигиталните потребители и брандинг в Интернет. За първи път ще имаме и сравнителни данни за България спрямо европейските пазари (бенчмарк). Какво работеше преди това? Още когато бях студентка по математика в СУ “Св. Климент Охридски” започнах да работя, за да мога да се издържам. Стартирах професиналия си път като програмист в ЦИИТТ (Централен институт по изчислителна техника и технологии) преди още да се дипломирам. Продължих 6 години да работя в ЦИИТТ, като през това време се занимавах с разработки на софтуерни продукти, управление на проекти (бях най-младия служител със собствен проект), научно-развойна дейност. Придобих званията научен сътрудник III степен, II степен и когато трябваше да стана I степен, нещата се обърнаха на 180 градуса, дойдоха промените, институтът се разпадна и всеки трябваше да започне отново своя професионален път. Тогава се явих на конкурс за маркетинг мениджър в американска ИТ фирма, която току-що бе стартирала дейността си на българския пазар. Спечелих го и започнах работа в съвсем ново направление – маркетинг на високо-технологични продукти. Гoдина по-късно вече бях управител на CHS България ЕООД – поделение на третият по големина в света ИТ дистрибутор тогава. 5 години по-късно вече бях повишена в позиция “Маркетинг мениджър CHS Източна Европа”, един регион, който генерираше 1 милиярд долара годишен оборот през 1996 г. и достигнах дo позиция “Channel Marketing Director CHS EMEA (Eвропа, Африка и Близкия Изток) в компанията, като отговарях за региоан с над 6, милиарда долара годишен оборот. През 1999 г. се върнах в България и основах своя собствена компания в областта на маркетинг консултирането JNN Консулт ЕООД, която продължавам да развивам до ден днешен. Разкажи ни повече за “Интерактив Асошиейшън България” (IAB). Какви са целите, които организацията си поставя? Интерактив Асошиейшън България е основана през август 2009 г. от петте големи пъблишъри в България: “Дарик Нюз” ЕООД, “Дир.БГ" АД, “Икономедиа”АД, “Инвестор.БГ” АД и “iНет Инфо/i.БГ” АД. Към настоящия момент в асоциацията членуват 25 компании, които обединяват над 1200 специалисти и експерти в българската дигиталната индустрия. През 2010 г. сдружението придобива членство в IAB Europe, а от края на 2011 година подписва лиценз със световната организация IAB (Interactive Advertising Bureau http://www.iab.net/ ) и се пребразува в IAB (Interactive Advertising Bureau) България. Непосредствените задачи пред асоциацията са свързани със създаването на силна браншова структура, чрез привличане на заинтересованите медии, технологични компании, рекламни агенции, рекламодатели на българския пазар, които ще работят активно за постигане на целите на сдружението: 1. Да популяризира интерактивния маркетинг и да подпомага рекламните, маркетинг и PR специалистите, рекламните и маркетинг агенциите, медиа шоповете; 2. Да споделя най-добрите практики на интерактивната реклама; 3. Да създава и утвърждава критерии за единна измеримост и професионални и етични стандарти; 4. Да извършва проучвания в областта на интерактивната реклама и маркетинг и да публикува и разпространява резултатите от тях; 5. Да подпомага обучението на кадрите в интерактивната индустрия. Какви са най-честите трудности, които срещате в IAB? Като всяка млада организация и IAB България е изправена пред предизивикателства. Моите лични виждания за развитието на асоциацията са, че когато конкурентите се обединяват, това създава правилната култура, за да може пазарът да се развира и да расте по-бързо и стабилно. Организацията е отворена за членство за по-нататъшно стимулиране и развитие на интерактивната реклама у нас. По този начин всички участници на пазара могат да си сътрудничат и да регулират индустрията, така че да ускорят заедно растежа и да наложат стандарти в дигиталния и интерактивния маркетинг в България и да се постига двуцифрен ръст на българския пазар през следващите години. Какво според теб липсва в българския интернет? Кадри. Обучени кадри в областта на интерактивния маркетинг. Това най-много ни липсва, за да развиваме българския дигитален пазар по-бързо наред. Именно затова един от основаните ни приоритети са програмите за обучения в IAB University и взаимодействието с унивесритетите в България. Миналата година проведохме серия от семинари, спеациализирани за различни видове индустрии: фармацевтична, FMCG, автомобилна, фианнсови услуги и др. и семинари, посветени на мобилния маркетинг. Най-голямото събитие на българската дгитална индустрия IAB FОRUM България, което миналата година бе организирано от асоцията се превръща в ежегоден форум на нашата индустрия. Четеш ли kaldata.com? Разбира се ;-) Много се радвам на новата версия на сайта, която миналата година анонсирахте и на няколкото стотин хилядите посетители на kaldata.com! Това е общност от хора с еднакви интереси, които “жадуват” да научат първи най-новото в света на технологиите! Разкажи ни нещо повече за предстоящия форум на IAB България? Новостите от света на дисплей и мобилната реклама, както и измерването на ефективността в Интернет ще бъдат сред акцентите във второто издание на IAB FORUM България. На събитието ще бъдат представени и резултатите от националното проучване за приходите от онлайн реклама за 2011г. Събитието, което ще се проведе на 14 март 2012 г. в Кемпински Хотел Зографски София, се организира от IAB България (www.iabulgaria.bg), като за втора поредна година ще събере на едно място най- добрите български специалисти в областта на онлайн маркетинга и рекламата. Своя опит ще споделят също така чуждестранни партньори на IAB България и чужди компании. В рамките на фокусирани панелни дискусии ще бъдат обсъдени въпроси, свързани дисплей реклама, мобилен маркетинг и измерване на ефективността в Интернет. Допълнителна информация за IAB FORUM България и ранна регистрация, читателите на kaldata.com ще намерят на http://forum.iabulgaria.bg Има ли неща в професионален план, които не си направила все още и много искаш да направиш? Винаги можем повече и по-добре! Стремежът към самоусъвършенстване лично за мен е много силен! Споделянето на знанията и опита с колкото се може повече заинтересови хора в областта на дигиталния маркетинг е мисия за мен. Кой е най-големият ти успех? Постоянно водя практически семинари и лекции в областта на Инернет маркетинга, Guerrilla Marketing, онлайн коучинг програми по Guerrilla Marketing. Стотици собственици, управители, мениджъри, маркетинг, рекламни и PR специалисти са преминали тези обучения. С всеки от тях продължавам да общувам и да изграждаме заедно една общност от хора, които споделят успехи, обменят опит и правят бизнес помежду си. Удовлетворението е изключително, мотивиращо и зареждащо с енергия. Ако прочетете само мнението на тези хората ще разберете каква мисия е за мен просветителската дейност и бих искала след време да имам възможност да се отдам само на нея. Най-големият успех за мен е познанието, което моите ‘студенти’ усвояват и с огромно желание прилагат в своя бизнес. Неведнъж са ми задавали въпроса “Жанет, как ги събираш всички тези хора около теб”?, а моят отговор е: “Те сами се събрат около мен, защото мислят еднакво - като мен!”. Мечтата ми е един ден да събера всички хора, които са преминали мои обучения на един стадион и да имаме свой химн, който да изпеем заедно! А провал? Най-големият ми провал е, че не успях да бъда родител и да отгледам и възпитам дете. Никакъв успех не може да се сравни с това да дадеш живот и да отгледаш дете. Има ли въпрос, които искаше, а не ти зададохме? Ако е да какъв е той? Да! Кога ще пием кафе заедно офлайн.

„Високи токчета” беше един формат, както стана прието да се наричат всякакви жанрово неокачествими опити във всички сфери на живота ни, който тръгна по Нова телевизия и направо ни разстреля с претенциозността и безмозъчната си концепция. Амбициозният опит за дамско, модерно ток шоу ни остави без дъх със спънатото и неоправдано присъствие на колцината женици, които ръсеха съвети и изстрадана опитност за щастие за кратко! Дали финансовите неуредици или здравият разум на шефовете от Нова спряха тази самодейност, но всичко приключи сравнително своевременно. Няма спасение, се оказа тези дни, когато високите токчета зачаткаха по гладкия ландшафт на ефира с нова сила. Нещо повече! Изненадаха ни с нова, тежкотоварна претенция, че е нечувана и невиждана творческа микстура, букет от женски природи, поведенчески плурализъм и необикновено съчетание на красота, екранна харизма и уникална опитност. По едно време усилено се обсъждаха Четирите жени на Нико Тупарев, които така и не видяха ефира...

Група лекари от Белгия и Холандия в сътрудничество с компания Xilloc, са създали изкуствена челюст за имплантация с помощта на технологията за 3D-печат. Имплантът е поставен на 83-годишна жена, чиято собствена челюст е била силно увредена. За да се възстанови, се налагало многочасова операция, но лекарите се опасявали, че пациентката няма да оживее поради напредналата си възраст. По-приемливото решение било да се замени челюстта на жената с изкуствена, тъй като подобна операция отнема много по-малко време. Имплантът е направен на 3D принтер, като е използвана техниката на "лазерното синтероване". В този случай, лазерът на принтера избирателно “рисува” разрез на триизмерния модел върху предварително нанесен тънък слой от прахообразен материал. Докато лазерът “рисува”, той селективно “синтерова” (нагрява и разтопява) праха, създавайки твърда маса в текущото сечение на триизмерния модел. Този процес се повтаря до пълното изграждане на модела. Като материал за производството на изкуствената челюст е използван титаниев прах. На готовия имплант преди поставянето е нанесен слой керамично покритие. На сайта на Xilloc се уточнява, че още на следващия ден след операцията пациентката е можела да преглъща и да говори. Имплантите, направени на 3D принтер (устройство, което създава физически обекти по техен цифров модел) са били използвани в лицево-челюстната хирургия и преди, но цяла челюст, напълно създадена по този начин се поставя за първи път. Най-често методът на 3D-печатането намира приложение в направата на коронки и зъбни мостове.

Сериозен технически проблем в мрежата на Vivacom е възникнал днес около 11.30, съобщиха от самата компания. Засега няма данни колко от градовете са засегнати от проблема. Затрудненията в нормалното функциониране на системата засегнаха клиенти на Vivacom, ползващи основно услуги за пренос на данни - интернет, ADSL и 3G-мрежата. Засегнати са и някои от банкоматите в столицата, които отказват да извършват транзакции. Персоналът в столична банка уточни, че системата им не функционира именно заради срив в мрежата на Виваком. В момента се работи по отстраняването на проблема и се уточнява дали не са засегнати и други градове, съобщават от "Виваком". Според пресцентъра на компанията не става дума за прекъснат оптичен кабел, без да уточняват естеството на аварията.

Filed under: бръмчащи мисли, виртуална нереалност Tagged: интернет, какво се е променило в правилата на Гугъл, лична информация, лични данни, параноя, подслушване, потребители, google, разпространение, сливане на информацията от различните продукти на Гугъл р, споделяне на информация, събиране на информация, privacy policy

Filed under: бръмчащи мисли, виртуална нереалност Tagged: интернет, какво се е променило в правилата на Гугъл, лична информация, лични данни, параноя, подслушване, потребители, google, разпространение, сливане на информацията от различните продукти на Гугъл р, споделяне на информация, събиране на информация, privacy policy

Любомир Христов е завършил УНСС. Бил е експерт в парламентарната комисия по транспорт и съобщения в предишното Народно събрание. От 2006 г. е заместник изпълнителен директор на агенция "Автомобилна администрация", а от 29 юли 2009 година е бил директор там. Втори мандат е зам.-кмет по транспорта в екипа на Йорданка Фандъкова. - Г-н Христов, наскоро представихте амбициозна програма за развитие на обществения транспорт в София. Какви транспортни проекти ще реализира Столичната община през тази година? - Продължаваме строителството на кръстовища на две нива. В момента е в ход изпълнението на проекта за кръстовището, разположено на булевардите „Андрей Ляпчев” и „Андрей Сахаров” в „Младост”. Късната пролет трябва да приключим строителните дейности по този основен обект. Планираме стартиране на строителните дейности по кръстовището, разположено на кръстовището на бул. „Ив. Евст. Гешов” и ул. „Георги Софийски” и започваме проекта за алея „Яворов” и бул. „Драган Цанков”. Това са...

В славните времена, в които държавата ни се управляваше от хора с основно образование, аз изучавах биология. Учех в Националната природоматематическа гимназия в паралелка с такава специалност. По-точно – биотехнология. Което не е съвсем същото, но включва изучаването на доста много биология. Подготвяха ни за нАучен елит, който да създаде родни, висококачествени, социалистически ГМО. За да ударим с победен гръм в земята капиталистическите ГМО. Ние, въпреки все още крехката си възраст – имахме силно скептично отношение към ГМО, към социалистическата наука и към управляващите, завършили основно образование. Но биология научихме така или иначе. И аз запазих и до днес ведрия си и здрав интерес към всичко, свързано с биологията. И тази сутрин... Колко приятно е да те върнат към умните занимания и светлите надежди от детството! Та тази сутрин аз чух някаква новина по радиото. Не успях да я чуя цялата, но това, което ме привлече, беше, че говореха за някакъв изчезващ, защитен вид...

Преди време реших да си направя един социален експеримент. Сложих google реклами на блога и на календарите с надеждата те да покрият разходите за хостинга на блога. Оказа се че успявам ! Затова искам да ви се отчета Нали е края на Януари, та реших че е подходящо. Цената която плащам за блога на Суперхостинг (3.75 [...]

На 06 февруари 2012г., по време на редовно заседание на Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП , ще бъде гласуван незаконодателен доклад относно управлението на качеството на европейската статистика. С този документ евродепутатите изискват реформа на законовата рамка за статистически данни и повече прозрачност за европейската статистика. „Качествената статистическа информация играе ключова роля при [...]

Image: Batting stance guy by MissChatter
via Wikimedia Commons

Една от най-сериозните критики срещу прилагането на ACTA в цифровата среда е разписаното в чл. 27.3 сътрудничество в рамките на бизнес общността, с цел ефективна борба с нарушенията.

Европейската комисия нарича това сътрудничество extra-judicial measures (извънсъдебни мерки) или alternative to courts (алтернатива на съдилищата).

Въпросът, който всеки може (а и трябва) да си зададе е:

как би изглеждало

едно такова сътрудничество на практика?

Преглеждайки днешните статии в Google Reader попаднах на нещо, което доста добре онагледява възможната му реализация.

The 1709 Blog обръща внимание на бизнес модела, развиван от самопредставящата се като ловец на пирати американска компания Piracy Takedown.

От сайта на компанията се разбира, че служителите и претърсват интернет за незаконно съдържание от името на клиентите си, тъй като разполагат с добре разработен автоматизиран процес на търсене и по този начин могат да бъдат доста по-ефективни от самите правоносители, предлагайки услугата си на много достъпна цена.

На този етап бизнес моделът на Takedown Piracy почива върху разпоредбите на американския Digital Millenium Copyright Act (DMCA), но ACTA би му предоставила перфектната възможност за бърза експанзия.

Как ли?

Много просто!

ACTA предвижда незабавното предаване директно на правоносителите на информация, идентифицираща интернет абонати, за които се предполага, че нарушават нечии права (чл. 27.4).
Веднъж идентифицирани, предполагаемите нарушители ще бъдат приканвани да обезщетят правоносителите според предварително установени и каталогизирани ставки (чл. 9).

Сега, на фона на цитираните от правоносителите колосални размери на нелегално споделяне в интернет, е ясно като бял ден, че съществува въпиюща нужда от ефективна помощ. Такава, каквато в САЩ могат да предложат фирми от типа на цитираната Takedown Piracy.

А у нас?

Хмм, струва ми се, че възлагането на частни изпълнители да преследват авторскоправните нарушения у нас има шансовете да се развие направо перфектно.

Къде, защото съдебната ни система се слави като претоварена и жъне непрестанни упреци относно ефективността си, къде защото, като наследство от близкото минало разполагаме със структури, известни с относително безскрупулните си, но за сметка на това, определено ефективни практики.

Какво мислите вие?

Related posts:

1. ACTA: развенчаваме митовете
2. ACTA: Съветът на Европейския Съюз e на ръба да подпише
3. ACTA: писмо от Германия
4. ACTA: отговарям на въпроси в Капитал
5. ACTA: появи се студия по поръчка на Европейския Парламент

Google наема високопоставен продуктов директор на Apple, който ще работи по секретен проект, съобщава Дневник. Според информацията Саймън Пракаш е работил осем години за Apple, като повечето време е отговарял за качеството на продуктите на компанията. Това означава, че той е наблюдавал за доброто изпълнение на устройства от компютрите Mac до смартфоните iPhone. Apple имат най-високата репутация за качество на продуктите си, показва изследване на потребителските нагласи на J.D.Power. Най-вероятно Пракаш се намира под ръководството на съоснователя на компанията Сергей Брин, който е начело на голямо количество секретни развойни проекти на софтуерния гигант. Също така Google наскоро придоби и мобилното звено Motorola Mobility и е възможно в момента да се разработват много нови продукти, за които Прaкаш да отговаря. Конкретна информация обаче няма и за момента всичко е в сферата на догадките. Отмъкването на висококвалифициран кадър е историческо, като софтуерният гигант досега не предприемал подобно действие. Самото наемане също е интересно, защото се предполага, че Apple, Google и други големи технологични компании имат уговорка за изплащане на големи компенсации, в случай че висококвалифицирани служители преминат от от едно дружество в друго. В момента Министерството на правосъдието на САЩ води подобно разследване.

В навечерието на Олимпийските игри през тази година в столицата на Великобритания Лондон ще се появят кофи за боклук с вградени в тях LCD монитори. Благодарение на тях кофите ще могат да бъдат използвани не само за изхвърляне на боклук, но и за преглед, например, на туристически предложения или за четене на последните новини. Освен това на туристите ще се предлага безплатен достъп до интернет. Съобщава се, че една такава високотехнологична кофа за боклук ще струва "скромните" 30 000 паунда. Ще припомним, че по-рано на "Трафалгар Скуеър" в Лондон се появи нова атракция - изкуствено слънце, висящо на 20 метра над земната повърхност.

Собствениците на популярния торент тракер BTjunkie решиха да закрият проекта, за да не ги застигне участта на основателя на услугата за споделяне на файлове MegaUpload. "Никак не ни беше лесно да вземем решението за закриването на тракера, но решихме да направим това доброволно", се казва в публикуваното на сайта съобщение. Торент тракерът BTjunkie беше основан през 2005 година и за цялото време на своето съществуване нито веднъж не е бил атакуван от организации, следящи спазването на авторските права. Според основателя на тракера, основна причина за решението за затваряне на проекта са оказали съдебните дела срещу MegaUpload и The Pirate Bay, съобщава ресурсът TorrentFreak. В същото време, основателят на BTjunkie смята, че торент тракерите имат бъдеще и ще дойде време, когато собствениците им ще престанат да се страхуват за свободата си. "Надявам се и вярвам в това, но войната тепърва започва", отбелязва основателят на BTjunkie. Независимо от отсъствието на проблеми със закона, наскоро BTjunkie също попадна в списъка на сайтовете, чиито имена са недостъпни във функцията за автодовършване думите и мигновеното търсене на Google. Освен това позицията на тракера при показване на резултатите от търсенето в популярната търсачка бяха значително понижени.

Отговорът е Китай (вкл. китайската валута), според Arvind Subramanian от института Петерсън, който наскоро издаде книгата "Eclipse: Living in the Shadow of China's Economic Dominance". Това е резултатът от изготвения индекс на икономическа доминация, базиран на БВП, външна търговия и финансова мощ. 

Блогът за икономика 2012

Когато бях дете, лягайки вечер, затварях очи и потъвах в мечти. Нали бях гледaл Star Trek. И моят герой политаше  с космически кораби към далечни планети и звезди, сбъдвайки своите мечти. Ползваше невиждани и немислими дотогава технологии. Огнени мечове, телепортация, виртуални образи.  Прозрачни екрани от …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Как да оптимизираме своята landing page

     Много често когато мислим за нашият сайт първото върху което се концентрираме е неговата заглавна ст...

(Помолих моя приятел Огнян Исаев да опише своята среща с Хилъри Клинтън. Той прие и сега ви предлагам неговия разказ – бел. Иван Бедров)

“В очакване на уикенда в провинцията, с идеята да си седя на топло, получих обаждане от посолството на САЩ. „Здравей! Как си? Искаш ли да участваш в една среща, която организираме в неделя?”, ме попитаха. Познаваме се с Н. Пр. Джеймс Уорлик от различни работни срещи, в които сме участвали заедно. Предполагам, че е останал с добри впечатления от мен и за това ме кани. „Ако си заслужава”, казах. „Ами… каним те на среща с Държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън”. Нямах право на избор – приех.

В деня на голямата среща пристигнах в София. Навсякъде мокро, снежно и непочистено. Кишата от снега беше непреодолима по софийските улици.

В посолството очаквахме Хилъри Клинтън около 2 часа, които минаха неусетно в разговори с колегите от различните медии. Шегувахме се, че все още с българския премиер не сме имали разговори от тази висота по ромската тема, но за сметка на това пък Хилъри Клинтън ни идва на крака.

Беше време – през вратата гордо, усмихната и смело влезе Хилъри Клинтън. Охраняваха я двама афроамериканци. Такива детайли не могат да се изпуснат, защото в България сигурно никога няма да видим циганин да охранява българския президент или премиер! Здрависахме се приятелски и разменихме няколко изречения.

Не мога да скрия възхищението си от дипломатичния и в същото време човешки тон на говорене на Клинтън. За момент я почувствах като човек, с когото се виждаме всеки ден. Поведението й беше изключително земно, предразполагащо и близко.

Държавният секретар на САЩ сподели опасенията си относно процеса на ромската интеграция, който според нея е недовършен и зациклил. Каза, че не й харесват антиромските протести, които се случват в Европа и набират сила.

Бяхме 9 души. Всеки един от нас имаше по 2-3 минути за изказване. Толкова дава негово величество Протокола. Опитах да се побера в тях. Вече не помня дали успях, защото бях много развълнуван.

„Основите на гражданското движение на ромите за равни права и уважение към човешкото ни достойнство са поставени далеч преди демокрацията да дойде в България. Но все така до днес ромите сме принудени да бъдем неудобни, защото години наред поставяме един и същ въпрос – кога ще има реална, прагматична и чувствителна политика, която да се начертае и изпълнява с ромско участие, която да промени статута на ромите от отхвърляни и маргинали, на реализирани български граждани. За сметка на това години наред се декларира желание за политика, но само на документи и то под външен натиск. Години наред разчитаме на осъзнатостта, морала, и отговорността на българските политици, сред които липсват роми. Но все сме в режим на чакане и питане, защото моралът, осъзнатостта и отговорността имат променливи дефиниции в България.

Благодарение на това днес в българското общество има две групи роми. Едните са роми-маргинали, които са се капсулирали в своите гета, където законът не работи, а човешките и гражданските права се потъпкват всекидневно. Другата група роми са успели по един или друг начин да се образоват и откъснат от гетото. Но въпреки това пак са отхвърлени. Голяма част от тях освен, че се страхуват да идентифицират етническия си произход, се стараят и да го скрият. Защото, ако кандидатстват за работа, могат да им кажат „ще ви се обадим“ и да не им се обадят. Да ги пребият в тъмната част на улицата, или градския транспорт, или просто да им кажат „вие сте изключение”, не сте като другите. Ромите са различни по между си – имат различен образователен, здравен, и социален статус. Но си приличат по това, че са отхвърляни.

Тук идва и горещият въпрос за лидерите и лидерството в ромската общност. В част от ромските квартали има както добри и припознати лидери, така и страхотни имитации на добри лидери. Докато едните търсят решения за проблемите, другите търсят начини за експлоатацията им. Както е при всяка проблемна ситуация, навсякъде по света. Истината е, че ни липсват национални, обединяващи и мобилизиращи припознати от властта и ромите лидери. Защото е лесно да разделяш, контролираш и дори да противопоставяш лидерството на една до болка икономически уязвима и слаба общност.

Българските медии имат решителна роля в процеса на ромската интеграция, защото изграждат образа на ромите, защото задават модела за мислене и действие на мнозинството спрямо всеки ром, и не на последно място – медиите повлияват поведението и риториката на силните на деня, съответно и политиките за ромската интеграция.

За жалост българските медии в голямата си част проявяват нетърпимост, а някои дори и омраза към ромите и състоянието им. Благодарение на медиите се роди израза „ромска престъпност”. Чрез медиите се даде поле на расистката риторика. Родиха се патриотични партии, които умело разпространяват идеята сред младите българи, че за да си патриот – трябва да мразиш циганите. А ако се бориш срещу тях – може да станеш и национален герой. Тук е мястото да кажем, че съдът и прокуратурата също ги няма в ромската интеграция.

Ако трябва да бъдем честни, неслучването на ромската интеграция, не е справедливо не само спрямо ромите, но и спрямо всички български граждани. Не е справедливо спрямо демокрацията, която дойде в България. Не е справедливо спрямо България.

И както е казал Мартин Лутър Кинг – „Несправедливостта някъде е заплаха за справедливостта навсякъде!”

Тази мисъл накара Хилъри да се усмихне. Мисля, че мога да я наричам Хилъри – чувствам я като приятел.

Огнян Исаев”

P.S. Огнян е от град Върбица, на 60 км от Шумен. Завършил е Журналистика в Шуменския университет, а сега учи Психология във Великотърновския университет. Запознахме се преди години в Прага, аз бях на конференция, той на стаж, после пихме бира. Може да четете повече от него на блога му.

 Тони Филипов, д-р

Понеделник, 30 януари

Да започнем като англичани с времето, щото със сигурност ще свършим като българи. Както е известно, у нас имало два сезона: ебаси жегата и ебаси студа. Е сега точно настъпи вторият. Ама студ да видиш. Мачка и поганец спят заедно. Според нас работата е направо за код червено по цялата страна, ама политическата ситуация не предразполага… Пък сме и в годината на Дракона. Специалистите викат, че червеният цвят и силният звук били фактори, които усилвали влиянието на лошата драконовска енергия (ин). Затова по-добре да не дразним дракона. И по-тихичко, моля!

Премиерът вика, че сме гласували за Росен, не за жена му. Да, бе, да се таковаме в главите прости! Точно така направихме! И още вика, че той самият много добре я карал и без първа дама. Значи, вика, може. Разбира се, как да не може?! Дето викаше Джером, „бърсал съм се и с чифт чорапи, ако е въпросът”.

Но не е въпросът!

Колкото до премиера и неговата първа дама, там работата е по-сложна:  „С Цветелина сме приятели. Ценя я много и като жена, и като партньор…” Просто сега му е нужна повече като партньор. Жени за другите работи бол… Ще ви кажа нещо, но неофициално, оф дъ рекърд. Оня ден ми разправяха как припкали от НСО да носят на една млада телевизионерка тоалетните принадлежности, щото ги забравила в Бояна. Което би могло да обясни що в Бояна не могат да се намерят едни дамски гащи. Щото веднага ги връщат на притежателя. Но ние не ги вярваме тия работи, затова не ви ги съобщаваме официално.

Пък новият президент се срещнал в Брюксел с българската колония. И един нашенец го обвинил, че говорил на английски, и баба му, негова избирателка, нищо не разбрала. Нема угодия! Ако не говори езици, що не говори, ако говори, не го разбираме… Плевнелиев излязъл от положението с шега: “По тази точка чудесно се допълваме с премиера.”

Доста нетактична шега. Човек никога не трябва да се шегува, ако не е готов да си понесе последствията. Вервайте ни, вадим си хляба с шегуване и знаем, че удоволствието да се шегуваш с хора, особено висшестоящи, рядко остава само твое. По-точно никога.

 „Сега” съобщава, че в Банско, където бяха поканили и принц Алберт (но той не дойде), Стоичков поздравил журналистите с нова крилата фраза: “Аста маняна на български е да ви го набабаня”. Защото оня ден го питали нещо за „Литекс”, а той им казал “Hasta manana”, пък те го питали какво иска да каже…

Д-р хонорис кауза Стоичков

Добре ги е ковнал, само малко римата…  „Аста маняна” по се римува с „да ви го надяна”. Но то в бързината не винаги можеш да намериш точната рима. Затова е по-добре човек да говори в проза. В подобна ситуация друг титан, Марадона, си каза направо какво има предвид: “А сега ми го лапнете и го дръжте в устата си”. И нямаше въпроси какво е искал да каже…

„Външният министър ще пита Хилари за визите”, съобщава „Сега”. Браво, нека пита! Дето викаше Пена Дашната от Пазарджик, питайте, господине, с питане един мъж спа с жената на моя мъж… Вий ще попитате, пък тя ще отговори и готово. Даже предполагам и какво ще отговори: „Ще махнем визите като ви приемат в Шенген.” Логично е, не ли?

Ама чувам, че и тя имала намерение нещо да пита. Говорителката на ДД Виктория Нюланд съобщила, че ще се обсъжда и енергийната сигурност. Преведено от дипломатически на български, ще пита Боко що прееба работата с шистовия газ.

Между другото, от съвсем сигурен източник знам, че окончателно сме се отказали от изграждането на АЕЦ „Белене”. И Бойко вероятно с това ще доказва на Хилари, че не сме се продали на бялата мечка…

Като си малка държава, отвсякъде те натискат. Ще ми се да кажа на великите сили: „Ей, господа, ама ние имаме един задник само и трябва да се редуват, бе! Няма как всичките накуп да ни таковате!” Ама кой сме ние, та някой да ни чуе…

Вторник, 31 януари

 „Новинар”: „Проучване: Жените са по-добри при паркиране”. Ръководителят на проучването, некой си Нийл Бийсън, вика: „Бях доста изненадан от резултатите, тъй като според моя опит мъжете винаги са били по-добрите.”

Нема нищо изненадващо. Мъжете паркират само със зрението. А жените ползват и слуха. Даже някои само по слух паркират – бам отзад, бам отпред, малко дясната лайсна и готово.

На снимката пише, че колата се управлява ог жена. Но мисля, че и без да ви казвам, щяхте да се сетите…

Съобщавам ви ги тия изследвания само за забава. Не им придавайте научно значение. Щото то изследвания всякакви. По-лани учени от Есен «доказаха», че жените имали генетична несъвместимост с колите. Пространственото им ориентиране било много по-слабо, поради което те по-трудно паркирали. Щото женските ембриони получавали по-малко тестостерон, който предопределя такива способности, като да се намира правилния път.

Винаги съм мислил, че следването на тестостерона отклонява от правия път. Ама явно не така. Пустия му тестостерон – ни да го имаш, ни да го немаш…

Пенсиите, блазя ви, че немате колебания имате ли, немате ли… Или имате? Ей, знаете ли как да си сметнете? За всяка година след 50 г. отмахвате по 1%.

Простотии! Тестостеронът! От 500 млн. сперматозоида един намира верния път и от това се извежда природен закон!

„Който работи много, получава депресия”, съобщава „Сега” откритието на британски учени, които наблюдавали работата на 2000 души в продължение на 6 г. И недвусмислено установили, че при тези, които работили по 11 и повече часа вероятността от  стрес била 2.5 пъти по-голяма в сравнение с работилите 7 или 8 часа.

Добрутро! Остава и за това да се убеждаваме. Народът ни, напук на някои слухове, че е трудолюбив, има едно такова поверие, че от много работа се става гербав, а не богат. Пардон, гърбав. Щото гербав и богат е малко тавтологично… Така де, човек не се изгербва за нема нищо. Или бъркам?

Като казах поверие, ще си призная, че и аз като премиера имам доверие в народното поверие. Е, не за глупостите с червения конец, черната котка и ставането с десния крак, а за важните неща. Например, не знам дали сте чували едно народно поверие, на мен наскоро ми го каза един приятел: Ако жената си разпуска косата, ще има секс, а ако си я прибира – ще има свирка. И аз, като се замислих, точно така си е.

Както и да е. Да се върнем на трудовото поверие. Няма какво да се заблуждаваме. Ако бяхме трудолюбиви, царят щеше да ни оправи. Той точно на „прословутото българско трудолюбие” разчиташе, но ние го подведохме… Затова много се учудих, когато по-лани едно европейско изследване ни нареди на второ място след италианците по стрес от работата. На трето бяха гърците, по-известни като „работохолиците” на Европа. Стресът се причинявал от удължаването на работното време и намаляване на почивката. Наистина, новият български капиталист по цял ден мисли как за същите пари (ако не е възможно за по-малко) да експлоатира служителите си повече. Но пък и те не правят друго, освен да измислят все повече начини да свеждат работата до работно време.

Вижте, това, дето поповете и особено владиците живеят по 100 г. е най-доброто доказателство, че трудът убива. Мислите ли, че дедо Максим е пил некога морен вода? Не, нали? И знаете ли на колко е дедо поп? 97-навършени, Господ още да му дава! Ей, казвал ли съм ви какъв конфуз станал, когато му честваха 94-та годишнина? Владиката Николай държал тост и му пожелал да живее до 100 г. Прозвучало много неловко… Казвал съм ви, ама сте забравили.

Като се заговорихме за дълголетие, мои агенти ми споделиха, че премиерът си взел костенурка, да си я гледа на Бояна, защото искал лично да провери верно ли живеят до 200 г. Но пак казвам, не ми е проверена информацията. Не я разпространявайте засега.

Сряда, 1 февруари

Изпълнителният директор на холдинг БДЖ Недев предлага БДЖ “Товарни превози” да се продаде с конкурс, а не с търг. При търга, вика, наддаването е основно на база цена, докато при конкурса има и други критерии, които имат значение при избора на купувача…”

Може да ви прозвучи абсурдно, но такъв критерий може да е и „наш човек”. Хрумна ми тая невъзможна мисъл, щото „24 часа” писа, че Цветан Василев, собственикът на КТБ, бил хвърлил око на товарните превози на БДЖ. И щял да играе през Внешторгбанк, през която купи и БТ. Щото се говори, че той го купил. Консултант по сделката беше ексфинмин Велчев.

Абе, хора, нали щяха да кажат официално кой е купил БТ? Сигурно са забравили. Я пак да попитаме: „Кой купи „Булгартабак”?”

Много му върви на Цветан Василев напоследък. Сега май ще раздава парите за саниране на жилища по ОП „Регионално развитие”, “една многомилиардна програма” по думите на Плевнелиев. Спечелил в конкуренция с Цеко Минев. По-точно на него му било ред да спечели… Между другото, обърнахте ли внимание, че КТБ е третата по печалби за 2011 г. Най-много накярила Булбанк – 232 млн. Втора е ДСК (85.3 млн.) И трета е КТБ с 61 млн. За да ви се изясни съвсем, ще отбележа, че КТБ е на 7-мо място по активи с 4.043 млрд. лв. Сега. Щото преди не беше. Само за последните три месеца на 2011 г. активите на банката се увеличили с 262 млн., а за цялата 2011 г.  – с 1.34 млрд. Демек, за 1 г. активите й са нараснали с една четвърт. „Чудно, с такова щастие — и на свобода.”

Давам си сметка, че напоследък съм станал много мнителен. Къде и да погледна все далавери виждам. И вие ли сте така? Ето сега чета в „Труд”: „Отдавнашната мечта на министър Дянков за по-активно управление на средствата в Сребърния фонд е на път да се реализира…” И веднага си мисля, че под евфемизма „активно управление” се крие нещо друго, например да похарчим и тия пари. Или някаква друга далаверка.  Понеже споменахме Милен Велчев… Той така тръгна активно да управлява външния дълг, та още се обяснява дали държавата спечели от това активно управление, или само те с царя спечелиха…

„Стандарт”: „Роми бият с брадви по погрешка”. Еми случва се. То полицията, дето зад нея стои цялата информационна машина на държавата, бърка, та някакви неграмотни цигани. Дано не съм прав, но ми се струва, че у нас все повече ще се бие по погрешка.

В тая връзка ми пишат читатели да не стъпвам в Мировяне, щото съм защитавал известни на цялото село „каналджии”. Ей, ама аз не защитавам тях! Нали допуснах оня ден, че са бити заради нелоялна конкуренция на правителствената контрабанда? Въпросът е, че ако почнат да бият виновните без доказателства, утре ще бият и невинните.

Вчера ми се обади един агент от обкръжението Му и ми каза, че първоначалната идея била да се вземе говорящ папагал, а не костенурка. Но пиарите възразили с аргумента, че ако случайно папагалът надживее премиера, не се знае какви ще ги разправя. Нищо чудно да крещи наляво и надясно: «Тия ще ги шибам през гащите!» И след години, като се позабравят добрините, които е направил на родината, (премиерът, не папагалът) това ще остане. Щото ние, българите, гледаме само думите… Докато костенурката е много дискретна в това отношение…

Международно изследване установило, че около 75% от хората използват мобилния си телефон, докато са в тоалетната. Това не го разбирам. Разбирам да идеш с книга, даже с таблета да идеш, нема лошо. Но с телефона… Не, това е просташко, не ви препоръчвам да говорите от тоалетната. Саундтракът на дейността, за която сте посетили заведението, е нещо лесно разпознаваем и в двата му аранжимента…

Какво ли не правят хората в тоалетната… Едно време в казармата взводният ни, едно нахакано софиянче, се фукаше как бил свикнал сутрин да ходи с кафето на тоалетна. Обаче не срещна никакво разбиране от взвода, рекрутиран изцяло от близките до Пазарджик села. Така и не можахме да разберем как се пие кафе клекнал…

Четвъртък, 2 февруари

„Новинар”: „Сексът в космоса се оказа „мисия невъзможна”.

«Въпреки че богатите хора вече могат да се насладят на пътуване в космоса, някои от удоволствията, на които се радваме на земята, остават невъзможни при липсата на гравитация.»

Глупости на търкалета! Я пуснете Парис Хилтън и ако не се върне с една космическа Камасутра, Асан ми кажете… Аз така и не успях да видя изпълненията й с Рик Соломон в мрежата, ама разправят, че не било за разправяне…

Колкото до безтегловността, тя има и плюсове, и минуси. Например при липсата на гравитация отпада нуждата от вдигане. Но същевременно отпада и възможността от спускане. Нали ви казах, всичко на тоя свят е едно за друго…. И, естествено и симулирането, “лежа – да тежа”, също отпада. Иначе, както отбелязва журналистката Лаура Вудманси в книгата си “Секс в Космоса”, всички пози – от мисионерска до лотус – били възможни и в безтегловност, но било необходимо поне единият партньор да е вързан… Тоест, там връзването не се смята за перверзия.

Невъзможен друг път! До 1980 г. НАСА пращаше само мъже в Космоса. После забелязаха, че пращат само мъже, но не се връщат само мъже… Затова през 1983 г. включиха и Сали Райт и оттогава в екипажите винаги има жени. Защо? Да им кърпят чорапите сигурно… Ако става дума за размножаването, то наистина засега е невъзможно поради радиацията. Което обаче си има и добрите страни. Това може да го потвърди всяка петокласничка…

Сексът занимава човека още от възникването му. Всъщност, както съм ви казвал, замисълът изобщо не бил такъв, но станала грешка. Просто Бог, като излял Адам, забравил да отчупи леяка – там, отдето се налива сместа в калъпа… Адам се заиграл с него и на Господ му станало съвестно да го отчепи… И се наложило да му намери предназначение.  От там нататък историята станала сексуална. И ще си остане такава до последния човек. По-точно до предпоследния, макар някои да смятат, че и сам човек може да прави секс… И изобщо, като изключим първият и вторият човек, които са правени ръчно, цялата култура на света се върти около… римата. И ако е рекъл Бог, ще я пренесем и на другите планети.

Изобщо, доста неща от най-ранната човешка история се нуждаят от преосмисляне.

А сега да слезем от Космоса на Земята, по точно на онова парче територия, която по инерция наричаме родина.

„Спестихме 768 млн. през декември”, ликува „Стандарт” с ентусиазъм, който би бил оправдан, ако поне половината от спестяванията са техни. За цялата 2011 г. сме (са) спестили 3.9 млрд., с което общата сума на депозитите набъбнала до 31.9 млрд. Ръст от 21% спрямо 2010 г. Фирмените депозити нараснали спрямо лани с 4% – до 20.9 млрд.

На МС премиерът анализирал подробно това явление. Обяснил на министрите какви мързеливи лихвари са станали българите, как си седят на парите и ядат лихвите, вместо да се размърдат, да направят някой бизнес, да наемат хора, да падне безработицата, да дръпне икономиката…

Такова нелепо обяснение принудило дори уважителния към властта в. „Труд” да коментира: „На вниманието на г-н Борисов – по данни на БНБ 75% от влоговете на българите са до 1000 лв., а средната печалба от тях е 55 лв. на година. Остава премиерът да ни обясни как човек може да мързелува с 15 стотинки на ден…”

Едно от първите неща по макроикономика, които учат студентите, е парадокса на спестяването (thrift paradox), който най-общо се изразява в това, че всенародните напъни към спестяване водят до намаляване на потреблението, от което намаляват оборотите, после печалбите и в последна сметка намаляват и възможностите за спестяване… И се въртиш в тоя кръг като гащи в центрофуга… Та искам да кажа, че премиерът е останал на няколко преки от истината. А тя е, че хората нямат доверие на икономическата политика на кабинета и се страхуват, че най-страшното предстои. Затова пестят.

Петък, 3 февруари

„Стандарт” съобщава новина от евросъюзно значение: Откриха еликсир за щастливи кокошки”. Кореспондентът им от Пазарджик тоя път е надминал дори и себе си, което е доста трудно. Съобщава за некой си бай Марин Добрев от Црънча, който „сипвал в хранилката на кокошките си” (колегата е искал да каже поилката) греяно вино. Ефектът бил невероятен: „Петлите непрекъснато са разгонени, а кокошките весело снасят тройно повече яйца.”

Тройно? Стига, бе! Тия ще си скъсат зад…

„Постепенно и жената на бай Марин се убедила, че яйцата сутрин са тройно повече…” Значи има и нощна смяна, щом сутрин събират яйца!

Секс, секс, секс и греяно вино! Кеф! Това и за хора става, бе!

После се чудят от „Стандарт” що от сдружението “Петел пее” в Банско  ги отличили с грамота за цялостен принос. „Оказа се, пъчат се, че членовете на уникалната организация се събуждат и “кукуригат” с любимия вестник.”

Те па добре, че не са почнали да кудкудякат при тия работи, дето ги пишете…

И като говорим за добри журналистически практики, да споменем и Христина Рафайлова от „Новинар”. Написала коментар: „Ако Господ ви стиска за топките, кажете едно мерси!” Идеята на… Боже, каква простотия щях да изтърся! Няма идея! Шизофрения, поток на подсъзнанието. Много е близо до това, което един класик нарича тъпота с взлом. Да не беха и двама…

Читателите на вестника добронамерено й препоръчват: „Hristinke, napravo ot 10-ja etaj nadolu s glavata.” Не ги упреквам. Тя години вече ги тормози.

Според мен, тая мома ще си направи голяма услуга, ако спре да пише. То и мъж със синдрома на Турет не е добре, ама жена… Не помня дали за нея ми разправяха, че обяснявала как запомня разни неща на мнемоничен принцип, като си прави сексуални асоциации. Например Куросава го запомнила от Куро-става…

Параванката вика: „Вътрешният министър Цветанов е провал.”

Верно е, но то не е некоя новина. Човекът дойде напълно подготвен за този провал – като образование, манталитет, професионална биография…

Ей, чакайте да ви кажа, какво ми донесе един агент. Кълне ми се, че лично е засичал два пъти Цветанов в елитен колеж в Лондон. Викам му, какво, учи задочно ли? Не, бе, вика, наесен ще записва голямата си дъщеря, та проучва условията. Ама не е логично. Щото обществеността се запозна детайлно с приходите и разходите на семейството, включително на тъщата и тъста, и всеки знае, че на Цветанови всички пари са затворени в апартаменти. Даже не е ясно какво ядат. А една година в елитен колеж в Лондон е къде 50 хил. лири. То, между другото, и сега не е ясно Цецо как плаща на двете си щерки обучението в италианския лицей в Горна баня, което съвсем не е безплатно.

Цветанов и Цветановица с малката щерка в италинския колеж.

Но така сме ние българите, от залъка си късаме, за да изучим децата. И добре, че е така. Оня ден гледах по телевизора интервю с щерката на Стоичков. Направи ми добро впечатление. Верно, генът е голяма работа, но средата, обучението… Искам да кажа, че следващото поколение Цветанови ще са съвсем различни… Ако трябва да съм честен, то и следващото поколение Петрови, Иванови, Димитрови и т.н. ще са съвсем различни… Но да не навлизаме в тоя тъжен сюжет…

Заключение: Ако ми позволите да се изразя теоретично, според нас, работата още ще се преебе, преди да се оправи. Ако се оправи изобщо… Да бях малко по-смел, па да ви призова на въстание. И да бехте и вие малко по-смели, па да се отзовете… Ама не сме такива хора…

To be continued next Monday

Минахте на MacOSX Lion ? Свикнали сте на предишните версии ? Значи сте меко казано раздразнени от досадната добавка към Shutdown/Restart прозореца която ще ви се наложи да цъкате всеки път като искате да си рестартирате компютъра ! И няма начин да промените стойността на този чекбокс по подразбиране ! Поне видим начин няма По [...]

 

Advertorial

„Егмонт България” издава първата книга от новата романтична фентъзи поредица „Заветът Мефисто” на Тринити Фейгън - "Изкуплението на Аякс". Писателката умело преплита библейски и древногръцки сюжети с немски фолклор, за да създаде тъмна и завладяваща любовна история, която пленява въображението и обещава много вълнуващи моменти. „Изкуплението на Аякс” е дебютният й роман за тийнейджъри, с който поставя началото на романтичната фентъзи поредица „Заветът Мефисто” и описва съдбовната любов на първия от синовете на тъмния ангел Мефистофел.

Син на Ада, безсмъртен и прикован към Земята завинаги, Аякс е в търсене на изкупление чрез Завета Мефисто. Това е обещание от Господ, че в душата му ще настъпи спокойствие, ако успее да спечели любов и да отвърне безкористно. Проблемът? Само Анаво, потомка на дъщерята на Ева, би била достатъчно чиста по душа, за да се влюби в син на Ада... След хиляди години самота, Аякс най-накрая намира момичето, което винаги е търсил – Саша.

Саша отчаяно се опитва да разбере кой е убил баща й и е готова на всичко, за да стигне до виновника. Дори да се присъедини към тайната група от последователи на мистериозния Ерикс, които настояват, че отдаде ли му душата си, ще научи истината. Но преди да се реши на тази стъпка, момичето отключва тайна, която поставя живота й в смъртна опасност. Саша е Анаво и най-голямата заплаха за Ерикс.

С надвисналата опасност от Ерикс, Аякс трябва да опази Саша и да спечели любовта й. Но ще успее ли? Ще се влюби ли тя в него и ще загърби ли смъртния си живот?

Кои са Братята Мефисто

Кирос (Кий)
Името му в превод от гръцки означава първенец или господар. Затова и не е никак чудно, че най-възрастният от братята Мефисто, е техният лидер и винаги има последната дума при взимането на решения. В свободното време му доставя удоволствие да работи със земята и да наблюдава как нещата, които засажда, растат. Кий е сериозен, резервиран и спокоен. Освен когато не е.

Тит (Тай)
Тит е най-високият от братята (името му все пак означава гигант). Обича животните, грижи се за бездомни кучета и котки и отглежда добитък, включително коне, няколко бика и не голям брой овце. Редовно донася у дома си ранени птички или миещи мечки. Веднъж дори стига до там да прибере вкъщи и осиротяло мече. Тай е прагматичен, но определено има магична връзка с животните.

Аякс (Джакс)
Аякс носи името на могъщия древногръцки войн и, естествено, винаги е начело на „ударите” на братята срещу Ския (слугите на Ерикс). Неизменно на първа линия, никой не действа, преди Джакс да даде заповед. Обича да чете биографии и колекционира старинни предмети. Любимото му занимание е играта на баскетбол, дори се е опитвал да убеди Кий да назначи Меджик Джонсън за Лумина (обикновени хора, избрани от братята да им служат). Кий естествено не се съгласява, но Джакс продължава да намира достатъчно сговорчиви Лумина, за да сформира отбор.

Ксенокс (Зий)
Ксенокс, на галено Зий, е техничар, който обича компютрите почти толкова, колкото музиката. Името му има няколко значения, сред които „особняк” и „странник”, а Зий със сигурност е ексцентричен. Ако не е на „удар”, със сигурност се бъзика с някоя машина или е на концерт. Обикаля целия свят, за да слуша любимите си групи и притежава най-голямата колекция с музика на света. Както и всички музикални инструменти, измислени някога от човечеството, на които е и виртуоз. Зий има банда, която сформира от музикално надарени Лумина, но все още е в търсене на вокал – някой, който да пее песните, които пише, при това брилянтно.

Феникс
Феникс, чието име идва от легендата за птицата, възраждаща се от пламъци, е велик стратег. Той планира и разработва детайлите по ударите. Като цяло е спокоен и тих и прекарва по-голямата част от времето си в работилницата. Той е първият Мефисто, намерил своята Анаво, за да я загуби после, заловена и убита от Ерикс. Оттогава Феникс живее във вина и огорчение, което не го прави най-добрата компания. Никой от братята не споменава Джейн, за да не му напомня за болката. Въпреки това, дори 100 години след смъртта й, тя е постоянно в мислите му. Най-близкият човек на Феникс е Аякс.

Денис
Денис, най-младият от братята Мефисто, живее за партитата, обича да разказва шеги и да разсмива хората. Все пак името му е производно от „слуга на Дионис” (гръцкият бог на виното). Понякога обаче се чувства доста неразбран, тъй като е най-малкият и братята му рядко се вслушват в това, което има да казва. В резултат той също рядко се вслушва в тях, което постоянно го вкарва в неприятности. Денис има и известни проблеми с алкохола, които ще изиграят роля в неговата история.

„Изкуплението на Аякс” ще може да се открие по местата за продажба на книги от 7 февруари 2012 г. Българското издание е с меки корици, 416 страници и формат 13.5 х 20.5 мм. Коричната цена е 12,90 лева. Преводът на книгата е дело на Елка Виденова.

Повече информация за автора и поредицата, както и откъс от романа, може да откриете на адрес egmontbulgaria.com/mephisto.

Пламен Асенов

06.02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Мораториумът ке падне

Главните персонажи са доволни от посещението на Хилъри Клинтън в България. Бойко Борисов е доволен, защото храбро удържа пред българската публика позицията си да не пада мораториумът за шистовия газ, докато най-големи експерти не ни убедят, че проучванията и евентуалният добив са екологично безопасни. Хилъри Клинтън пък е доволна, защото има под ръка такива експерти и, както обеща, още другата седмица ще ни ги проводи, за да ни убедят, че са безопасни. И ще ни убедят, граждани, не се съмнявайте! Така че – мораториумът ке падне.

Това добре. Ама не трябваше чак толкова светкавично да се изстрелват Дянков и Трайков за обяснения в Москва, де. Още Хилъри топла, дето се вика, и те отхвърчаха. Това не е политически правилно отиграване на топката. Правилното щеше да бъде да видим как разтревожени руснаци дохвърчават тук, а ние им казваме sorry.

Отмъщава ли си Борисов?

„Борисов си отмъщава” – категорично заяви бившият вицепрезидент Ангел Марин. Основната причина за вендетата според него била, че в някакъв момент той бил нарекъл премиера „позор за България”.

Винаги съм изпитвал съмнения, граждани, когато Ангел Марин каже нещо, та и този път не прави изключение. При това съмненията ми вървят по две линии.

Първата е, че всеки ден стотици, ако не хиляди хора в България казват същото или други подобни неща по адрес на Бойко Борисов. И ако той беше чак толкова отмъстителен, та да гони карез на всеки хлевоуст българин, щеше вече напълно да си е зарязал държавните задължения и да работи само за въздаването на лична справедливост.

Но, ще каже някой – както впрочем сякаш иска да представи нещата и самият Марин – Марин не е кой да е редови българин, а някаква си важна фигура. Това е пушилка, граждани, чиста заблуда и тук е второто ми основание за съмнение.

Всъщност Ангел Марин никога не е бил каквато и да било фигура. Още по-малко такава, която с нещо да заплашва Борисов, та той да тръгне да го елиминира чрез измисляне на чак толкова сложна схема, свързана с неиздадения от Първанов указ и юридическите прения досежно легитимността на вицепрезидентските актове през втория мандат на бившия президент. Това само Марин може да го измисли.

Кунева търси нова национална кауза

Това заглавие малко ме стресна, граждани, признавам си.

Как така си зрял политик, бивш еврокомисар, важен участник в отминалите избори за президент – а едва сега започваш да търсиш някаква си нова национална кауза. Ами ако беше спечелила въпросната симпатична девойка президентското място, без да има и най-малката кауза в джоба си, какво щяхме да правим? Това първо.

Второ, като стана дума за търсене, вълнува ме един технологичен въпрос – по какъв точно начин се търси кауза. Отначало се сетих как Пипи, Томи и Аника играеха на нещотърсачи. И намираха, граждани, разни неща намираха – понякога златни парички, понякога лакрицови бонбони, а веднъж в старата коруба май намериха и три вкусни пастички, с които се омазаха до ушите. Но за един политик това са дребни бонуси, освен, може би, златните парички. По бих го разбрал, ако търси нефт и газ, потънали кораби със съкровища или Светия Граал, тогава всичко би било ясно. Но търсенето на кауза далеч надхвърля представите ми. Аз досега си мислех, че даден политик затова влиза в политиката, защото има кауза, смята, че тя е по-добра от тези на другите политици и иска да я реализира в полза на народа си. Грешно съм си представял нещата обаче. То всъщност било обратно – първо ставаш политик и чак тогава търсиш каузата, за която да се закачиш.

Относно търсенето имам и друго съображение. То ми изглежда безсмислено, защото в България каузите се въргалят навсякъде. Най-малко една трета от седемте милиона българи могат веднага да ти препоръчат значима кауза. Като се изключат от списъка онези, свързани с бързото напечатване на много пари и безвъзмездното им раздаване на бедните, онези за спечелването на световната купа по футбол и други подобни, пак ще останат няколко, дето работят. Да ме пита Кунева, веднага мога да и продам въпросните няколко и да си оправя живота.

Третата причина за смущението ми идва оттам, че по условие търсената в случая кауза задължително трябва да е „нова”. Честно казано, „нова” е доста трудно да се измисли, затова предпочитам да предложа някои добре забравени стари, като ги формулирам по нов начин. Но и нови имам под ръка, де, не съм толкова закъсал.

Абсолютно сигурен съм например, че никой досега не е лансирал идеята България да стане Австралия на Балканите. Но това още не кауза, каузата ще се роди с развитието на тази идея, чиято реализация иначе е много лесна. Просто прокопаваме отвсякъде по границите широк ров, пускаме вода, за да станем остров, после във водата пускаме зловещи акули и отровната медуза Ироканджи – с други думи, изолираме се напълно от всякакво движение на идеи, хора, капитали и си живеем живота.

И ще видите, граждани, че много скоро след това целият български народ ще се обедини около една наистина нова кауза – да нахвърля в рова всички политици, които говорят глупости и по телата им да премине отвъд, в цивилизования свят.

И това вече го живяхме – ще каже някой. Да, живяхме нещо подобно. Но тогава не нахвърляхме политиците…..

След 10-20 години Македония ще е албанска държава и ще е третата, редом с Албания и Косово, съобщи по БТВ бившият премиер на Р. Македония Любчо Георгиевски. Той е основателят на ВМРО-ДПМНЕ, но след отцепването си от партията създаде нова, с наименованието ВМРО-Народна партия.

"Кураж на хората! Проблемът е, че хеликоптерите "Кугър", за които дадохме толкова пари, нямат системи срещу обледяване и рискът да паднат, като излетят, е много голям. Машините могат да се издигнат до не повече от 60 метра височина и не могат да летят бързо - над 60 метра температурата е много ниска и може да се обледят и да паднат ... Над половин милиард сме дали за хеликоптери, които могат да летят само в пустинята и лятно време да ходим до морето с тях" - така премиерът Борисов коментира на 6 февруари 2012. г. логистичните проблеми със спасяването на бедстващи от наводнение в харманлийското село Бисер.

Сделката за френските хеликоптери е осъществена с посредничеството на оръжейния търговец Николай Гигов. В американски дипломатически доклад изтекъл в Уикилийкс на Гигов е дадена следната характеристика:

¶5. (Секретно//не за чужденци): ...Смята се, че е нарушавал оръжейното югоембарго и може да има роля в текущ трафик на амфетамини. Има семейни връзки в Сърбия и демонстрира на висок глас антипатия към мюсюлманите. Чрез комбинация от персонални връзки и либерални политически дарения, Гигов смята за "близки лични приятели" много от най-влиятелните фигури, вкл. Президента Първанов, вътрешния министър Петков и софийския кмет Бойко Борисов. Неотдавна той използва тези връзки като местен агент на EADS, помагащ на европейския консорциум в конкурса на Министерството на отбраната за доставка за българските военни на хеликоптери от Еврокоптер...

Докладът, подписан от Алекс Караянис е с най-висок гриф на секретност. [06SOFIA1686]. От него става ясно още, че Гигов се е старал да се хареса на американците като ги е предупредил за намеренията на Египет да купи българско оръжие.

Миналата година Биволъ публикува превод на статията на френския журналист Александър Леви, в която се разглежда подробно темата за българо-френските оръжейни сделки:

Прецедентът с хеликоптерите Cougar

Американската дипломация редовно изказва притеснения за прозрачността на процедурите за покупка на военна техника в България, най-вече когато американците не печелят търговете. Така през 2005 г. американският конструктор Сикорски е отхвърлен след като българското правителство решава да купи 18 хеликоптера (12 Cougar и 6 Panther) за 400 милиона долара от филиала на EADS Eurocopter. Американският посланик навремето Джеймс Пардю пише тогава писмо до българският министър на отбраната Николай Свинаров, за да протестира срещу условията на провеждане на търга. Процедурата е окачествена като "предрешена" в телеграма изпратена на 31 януари 2005 във Вашингтон [05SOFIA187]. Той настоява държавният секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд да повдигне въпроса пред българския си колега и изказът е доста суров: "Вашето решение да придобиете машините от Eurocopter е резултат от манипулиран и непрозрачен търг", препоръчва той като "езиков изказ" на Ръмсфелд. Аферата Cougar не безпокои единствено американския посланик. Години по-късно, съмнения за корупция и политически натиск още витаят над тази сделка, която сериозно тежи на бюджета за отбрана. От 18 хеликоптера предвидени първоначално, България получи само 12, а повечето все още не са платени. През 2011 г. страната има само четири Cougar в състояние да летят, тъй като поддръжката на тези машини се оказа твърде скъпа, както и тяхното въоръжение. Във военните среди казват често, че поради този необмислен разход България все още не се е снабдила с модерни изтребители, което пък обяснява допълнително гнева на Вашингтон. Към днешния ден София още не е определила своя избор на изтребители, въпреки интензивното американско лоби, което не престава да работи, за да хвали качествата на F-16 и F-18 втора употреба.

Статия от Александър Леви, Western Balkans Превод: Биволъ

Герой на опасни новини...

Гигов е един от "героите" на сайта "Опасните новини"; който беше затворен от ДАНС през есента на 2008 г. Там беше публикувана статия за комисионните получени от оръжейни търговци и политици от сделката с корветите. От изявления на официални лица стана ясно, че в сайта се съдържа както класифицирана информация, така и неверни, манипулативни твърдения. Въпреки настоятелните въпроси на пресата до момента не е известно кое точно в публикациите се явява класифицирана информация. Намеците на висши военни за комисионни и материални облаги в сделката, направени пред американски дипломати, по-скоро потвърждават изложеното в статията озаглавена:

75 млн евро прибра Николайчо Гигов за френските корвети. Станишев и Първанов също се облажили

Поради криворазбраната колегиалност, медиите не анализират сами себе си, освен ако не са в открита война или от чисто финансови интереси. Това създава един вакуум, който “интернета” трябва да запълни, при това анонимно, за да не ни се обидят “колегите” и да ни гледат цял живот на кръв. Положението като цяло в трагично, но поне от падането на Тройната коалиция насам има лека светлина в тунела и чат-пат плурализъм в праймтайма. Или поне 8 сутринта в Неделя.

Някои истини, които са обобщени в статията на False flag:

“В нежеланието си да се адаптират към промените в световен мащаб, българските печатни и телевизионни медии успешно успяха да се превърнат в безсмислени за обществото. Печатните медии продължават да се сриват като бизнес, а жълтите вестници като „Уикенд” с около 200 000 тираж доминират пазара.”

“Българските вестници и телевизии с редки изключения претендират за пълна неутралност и журналистическа безпристрастност. Това създава и прецедента, в който, ако отразяват позитивно работата на правителството, то автоматично се превръщат в „слугински медии”, а ако са негативни, то става дума за „подметка на близки до Държавна Сигурност фирми”, които са „официози” на комунизма. В ситуация, в която каквото и да правят, медиите изглеждат лицемерно и лъжливо поради несериозните претенции за пълна независимост и неутралност, общественото доверие спада и това прави журналистите в България още по-лесни за манипулиране и контролиране от страна на разнообразни интереси.”

“Реално, българските телевизионни и печатни медии се справят сравнително адекватно с продуцирането и дистрибутирането на актуални новини, но не могат да развият и превърнат в печеливши анализите и разследващата журналистика. Голяма причина за това е, че в повечето случаи медиите въобще не желаят да плащат за сериозни анализи, а в България чисто и просто няма професията pundit – да изкарваш заплата или хонорар от коментари по политически или икономически теми. Българските медии разчитат на желанието за изява на непрофесионалисти в 24-часовия новинарски цикъл – професори, блогъри, експерти по социологически агенции и икономически институти. Това създава ситуация, в която липсват постоянни анализатори, които да са стимулирани да предоставят добри коментари за зрителите/читателите.”

“Състоянието на българските печатни и телевизионни медии е почти трагично. Липсата на професионализъм, етика и качествени кадри, на фона на незаинтересована аудитория и слаба законова рамка са основните причини за това. За да има значима положителна промяна са нужни комплексни решения и честност от страна на обществото, държавните институции и водещите медии.”

Цялата статия>>>

„Храм отказа опело на Мирослава”. Такова заглавие е заляло интернет пространството след като местен сайт съобщи: „Опелото на Мирослава в Мошино, в „Св. Иван Рилски” влизали само живи”.

„ Причината е, че храма „Св. Иван Рилски” отказал да го направи. Казаха ни, че в черквата влизат само живи хора. Затова се наложи опелото да е в Мошино”, поясни сестрата на убитото момиче Елеонора.” , е уточнено в новината.

Преиначаването на истината си остава за сметка на тези, които са го направили. Майката на убитото момиче наистина е ходила в храма, за да провери за опелото и се е срещнала с единия от свещениците. Двамата добре знаят какво точно са разговаряли и дали написаното е истина. В скръбта си по загубата на дъщеря си жената е пожелала да покани определен свещеник от друга енория, на което никой не е възразил. почернената майка сама е преценила къде да бъде опелото.

Факт е, че централната градска черква е малка и в нея не биха се побрали хората, които са били поканени да изпратят Мирослава по последния й път. Освен това, обичайна практика в Перник е опелото за изпращане на покойниците да се извършва от свещенослужителите в специалния Дом на покойника на гробищния парк.

Коректно е да се отбележи, че по време на първата богослужба веднага след намирането на тялото на убитото момиче, името му беше споменато в молитвите за упокой на душата му, а в проповедното си слово от. Борис Котев прикани към спокойствие и изрази надежда истината да бъде разкрита.

Тъкмо истината е преиначена в твърдението, че храм е отказал опело, ако не за друго, то поне защото не храмът, а свещеникът служи.

Не за първи път в Перник се преразказват събития, свързани с храма от хора, които не стъпват там и това идва да докаже, че се нуждаем от повече православна просвета всички като общество, в това число и журналистите. Нуждаем се от благонравие и християнско смирение, от съобразяване и със закона Божи.

Интернет изданието Watcher съобщава, че от интернет страницата на Министерството на вътрешните работи на Украйна всеки може да изтегли пиратски версии на Windows и MS Office. "Украинският блогър Doctor Juta е намерил много интересни неща на сайта на МВР", - пише Watcher. Той съветва да се отиде на 91.227.69.2 - на този адрес е бил на сайта на МВР, който сега е преместен на 91.227.69.10. Целият набор от IP-адреси, от 91.227.69.0 до 91.227.69.255 се използва от Министерството на вътрешните работи: Там освен сайта на МВР се помещава също страницата на Външно разузнаване. "Но най-интересното е, че 91.227.69.2 представлява FTP сървър, който позволява анонимен достъп. Влизаме и виждаме предоставени за свободно изтегляне Windows и MS Office, както и отделни файлове, където се намират ключовете.." – пише изданието. В момента желаещите да видят файловете на сайта на Министерството на вътрешните работи са превишили лимита на връзките, така че сега, когато се свържете чрез FTP клиент излиза съобщение: "421 Access Denied: Maximum sessions reached", разказва журналист от Watcher. *** На 31 януари милицията в Украйна спря дейността на най-големия сайт за споделяне на файлове EX.UA по обвинение в нарушаване на интелектуалната собственост. По данни на Министерството на вътрешните работи на Украйна, по време на обиските в офисите и центъра за данни на EX.UA следователите са конфискували 200 сървъра с общ обем на незаконното, според МВР, съдържание повече от 6000 терабайта. След този акт украинските правителствени сайтове са били подложени на масирана хакерска атака, парализирани са били много официални ресурси, както и проправителствения сайт на Партията на регионите. Сред пострадалите е бил и сайта на президента на Украйна. Страницата на Министерството на вътрешните работи не работи и досега. Изглежда, че всички тези действия са постигнали желания резултат. В нощта на 3 февруари стана известно, че EX.UA частично е възобновил работата си. Неговите адвокати обявиха, че Министерството на вътрешните работи е отменило заповедта за блокиране на сайта.

Журналистът на "Вашингтон пост" Дейвид Игнатиус разкрива прогноза на американския министър на отбраната Леон Панета за най-близките действия на Израел срещу иранската ядрена програма.

Продължим пешеходното пътешествие из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегал, а за последно пообиколихме из самия Сенегал. Днес наред е столицата Дакар – да видим какво толкова страшно има там, че даже ралито Париж-Дакар се провежда чак в Южна Америка от няколко години ;)     Приятно четене:  

Африка пеша

  част четвърта  

Дакар (Сенегал)

 

Втората вечер, след като не успяхме да си намерим кауч, решихме да не оставаме на улицата отново, a да oтидем на хотел. След дълго чакане и сменяне на три автобуса не намерихме хотелa, който търсехме. Точно когато бяхме решили да останем на летището, срещнахме Осман- растаман, който ни покани да спим у тях безплатно. Заведе ни на руутс реге концерт и на денсхол парти на другия ден. Всичко беше супер, освен че постоянно показваше колко е богат, как е живял в Белгия и е харчил много пари, как баща му бил голям полицай и въобще колко е важен. Къщата му наистина беше голяма и имаше истински душ, което на нас ни се стори лукс. Спяхме на палатка на терасата пред стаята му. Той почти не ни пускаше да си ходим и правеше големи планове за Нова година и за напред. Убеждаваше ни да си оставяме багажа у тях, защото е безопасно и баща му е голям полицай. Оставихме си раниците в стаята му през нощта, докато ние спяхме в палатката. И на сутринта, когато мислихме да отидем за визи за Буркина Фасо, открихме, че

всичките ни пари oт портмонето липсват

Осман разбира се отричаше и се кълнеше, уж се опитваше да ни помогне, но накрая ни закара далече от дома си и ни изостави без пари и подслон. Добре, че си намерихме подслон, след като пуснахме съобщение за помощ в каучсърфинг и ни приюти един индиец на име Дев. След това се преместихме в други каучсърфъри – Клод и Дебра – белгийци, работещи в Дакар. Клод дойде с нас до дома на Осман, за да ни превежда. Говорихме с бащата дълги часове, опитахме какво ли не, но нищо не постигнахме. Не искаха да ни върнат парите и решихме да отидем в полицията. Друг белгиец от каучсърфинг- Йохан се свърза с нас с желанието да ни помогне. Имаше магазин в Дакар и опит с полицията.

Написахме заедно жалба и я занесохме в районното.

От там двама полицаи дойдоха с нас в къщата на Осман, но той се криеше и след екшън и разправии с бащата, който не искаше да ни пусне, не можахме да го хванем и полицията му остави призовка. След два дни отново отидохме в полицията да видим какво става и да занесем снимки на Осман. Нещата обаче не се развиваха въобще, както и очаквахме. Загубихме много време и пари в безполезни разправии и накрая решихме да се махнем от големия град. Поне си взехме поука от цялата случка и вече знаехме да не се доверяваме на никой. Особено растаманите имаха лоша слава тук. Най-често съблазнявали момичета, които се влюбват в тях и после ги обират, оставяйки ги да плачат за две загуби едновременно. Наистина е тъжно да повярваш, че някой ти е приятел и той да те измами по този грозен начин. Точно, когато бяхме решили да тръгваме за делтата на река Салум, ни се обади полицията, че Осман се е появил. За пореден път тръгнахме към районното, вече без почти никакви надежди, но след дълги дискусии с Осман и семейството му и заплахи от наша страна, че ще пишем за тази история на вестниците (наистина вече се бяхме свързали с един местен вестник) бащата на Осман обеща писмено да върне парите на 26.12.2010. Ние обещахме да не пишем във вестниците и да не публикуваме снимка на Осман. И явно ще изкараме и Коледа в Дакар, но все пак чакането и разправиите си заслужаваха, надяваме се бащата да удържи на думата си.  

       

Така останахме цели 15 дни в Дакар.

Тук няма много какво да се види - голям мръсен град с многобройни малки плажчета. За съжаление красивите плажчета със ситен бял пясък бяха зарити с боклук. Всички си изхвърляха боклуците буквално навсякъде и най-вече в океана. Когато, след като пиехме кафе на плажа със сенегалци и те всички си изхвърлиха чашите в океана, не издържахме и ги попитахме защо слагат пластмаса в океана. Не виждат ли, че той не я иска и им я връща обратно на плажа. Те отговориха, че пластмасата идва от нашата цивилизация, ние сме им я донесли... [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

Дакар беше странна смесица между Африка и Европа.

Определено не приличаше на нормалните Африкански градове. Това което ни очарова в града беше безспирната африканска музика и многобройните реге концерти. Попаднахме точно навреме за Третия Световен Фестивал на Черното Изкуство, който се провеждаше тази година в Сенегал. Откриването беше на голям стадион и абсолютно безплатно. След речите на няколко африкански президенти успяхме да чуем музика от различни страни и да видим красива заря. Звездата на вечерта беше Юсу Ндур, но още повече се изненадахме, че срещнахме една българка на стадиона. За пръв път виждахме българка в Африка и много се зарадвахме да поговорим с някой на български. [caption id="" align="aligncenter" width="700" caption="на пазара има части от всякакви животни- от конски косми до кожа от таралеж"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="453" caption="Кокосовите орехи в Дакар"][/caption]   С Клод и други международни каучсърфъри посетихме и концерт на Уайклиф Джин – също съвсем безплатен. Концертът беше пред огромна статуя на мъж, жена и дете, направена преди 8 месеца и ярко контрастираща с пейзажа наоколо. Пред сцената имаше нещо като ВИП, ограден със стена, която скриваше гледката на хилядите хора. На входа на ВИП-а тълпата беше нечовешка и пускаха само който решат. Оказа се, че сме ВИП, само защото сме бели и разбутаха тълпата за да можем да влезем. Почувствахме се ужасно в тази ситуация и Клод предложи всички да напуснем ВИП-а в знак на протест. Отидохме на отсрещния хълм, откъдето виждахме концерта и не бяхме оградени от стени. Уайклеф Джин също се възмути от обстановката и обяви, че ще направи втори концерт след два дни за сенегалските хора. За наше огромно огорчение дискриминацията съществуваше както от нешa, така и от тяхна страна. На улицата ни подвикваха тубаб (така наричат белите), в магазините ни искаха повече пари за всичко и беше трудно да намерим истински приятели. Искахме да бъдем братя, да живеем като едно, но изглежда беше невъзможно.

  Успяхме да се потопим в обстановката в Дакар, запознахме се с много чужденци живеещи тук и дори участвахме в международна игра на фризби. Времето летеше неусетно в лудницата на града.

Транспортът беше бавен, но весел.

Многобройни фънки бусчета кръстосваха града без прозорци, целите изрисувани,обикновено с надписи и снимки на духовния водач Серин Туба (или Ахмудо Бамба). Малките пейчици вътре постоянно бяха претъпкани, а ако останат леко празни бусчето чакаше на обичайни места понякога повече от десет минути да се напълни. Спираха навсякъде щом почукаш на ламарината. А ако моторът изгасне се налагаше да ги бутат. Всичките рейсове и коли по пясъчните улици изглеждаха сякаш всеки момент ще се разпаднат. Каква сила ги караше все още да се движат не можехме да разберем. Може би Серин Туба... :)

 

Серин Туба e духовен лидер от 19 век

и неговият ученик Ибра Фал е първият бай-фал, отказал да пости на Рамадан, за да има сили да работи и да служи на учителя си (марабу). Той и ученикът му добиват голяма популярност в Сенегал и французите го пращат в изгнание в Габон, уплашени от идеите му против робството. Байфалите са странна разновидност на религията - те не се молят и не постят на рамадан, но имат много последователи. Повечето са растамани и много от тях просят на улицата. Байфалите пеят всяка събота и неделя по цяла нощ и хората пеят с тях. Всички ни наричака байфал или йайфал (за жена). Тук мюсюлманството е доста различно, съществуват различни религиозни групи и лидери. Когато решат религиозните лидери можеха да блокират цяла улица в центъра с палатката си, за да проповядват на последователите. Всички ги следваха безусловно. В Дакар изкарахме и мюсюлманската Нова Година...но едва разбрахме, че има празник. Не усетихме нищо празнично - само обичайното пеене на байфали цяла нощ.

В момента живеем в едно предградие на Дакар

у едно голямо семейство, приятели на Йохан. Тук мъжете могат да имат до четири жени и съответно много, много деца. 70% от населението е под 14 години, и повечето деца се налага да работят. Почти всички семейства имат прислужница, която готви, пере и живее в къщата, обикновено без да ѝ плащат - нещо като разновидност на робството.

[caption id="" align="aligncenter" width="680" caption="Фото студио :)"][/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="453" caption="Алтернативно африканско изкуство"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="660" caption="Алтернативно ;) африканско изкуство "][/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="700" caption="Паяците тук са огромни"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="700" caption="Баобаб"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="700" caption="Къде сте, братя?"][/caption] В момента тръгваме на обиколка из Сенегал, за да се върнем за Коледа отново в полицията.  

Истината е, че много обичаме. Обичаме книгите, обичаме хората около нас, обичаме май самата любов. Така че в месеца на любовта нямаше как и ние да не открием нашите книжни Дни на любовта 2012. В петък вече ви загатнахме какво да очаквате през двете седмици на кампанията, но сега ще ви дам още малко жокери (пак книжни).

Стартираме още днес с предложение в рубриката "Какво да подаря?", където и тази година ще ви предложим начини да поднесете още веднъж с финес чувствата си към любимия човек със стилен книжен подарък. С някои от заглавията ще ви изненадаме, за други вероятно се замисляте от доста време - ще ви дадем още малко смелост, разчитайте на нас.

В романтичното издание на секцията "Десетте, които..." един от хората, които разбират най-много от вино у нас, ще ви разкаже за своите 10 фаворита, съчетаващи виното и любовта (или дори любовта към виното). И десет души, които вероятно ви помагат да избирате книгите за четене, ще се намесят още веднъж, съвсем тематично със своите предложения.

Няма да забравим и "Любовта на големите", където зачитаме (не)споделената любов на известните имена в световната литература. Този път ще обърнем повече внимание и на българските автори, които миналата година май пропуснахме.

А за финал сме ви подготвили... нещо, за което ще ви разкажем съвсем скоро и където ще очакваме да се включите с пълна сила. Приятно четене по време на "Дните на любовта"!

Евродепутатът Светослав Малинов, експертът по медийно право Нели Огнянова и един от организаторите на протестите Георги Драганов специално за Sulla.

Едва ли не без да искам, се вкарах в темата за АСТА, като написах една страница по въпроса и тази страница стана причина да изляза по няколко електронни и печатни медии в защита на убеждението, че свободата не бива да бъде застрашавана, особено свободата на обмен на идеи и познание, защото тази свобода е може би най-голямото завоевание в ерата на интернет и е критично важна за гражданското общество и демокрацията. За да изясня сам за себе си случая АСТА, поканих трима души, които да ми помогнат да го видя от три различни, но важни гледни точки.

Евродепутатът Светослав Малинов е една от фигурите, които трябва да кажат „да” или „не” на АСТА. Сега е моментът да съобщя, че на първи март ще има среща между евродепутати, експерти и авторите на АСТА за дискусия върху текста на споразумението. Нели Огнянова е експерт по европейско медийно право.  Доктор по право и доктор на политологическите науки. Георги Драганов е на 21 години и следва Международни отношения в СУ. Създава групата във Facebook със свой колега. В момента организаторите на протеста са 16 души само за София, без лидер и структура. Нямат политически амбиции  и се водят само от копнежа за свобода на словото в Интернет. На тримата зададох шест въпроса, на които те ми отговориха. На тези отговори гледам само като начало на дискусия, която можем да продължим тук. Ето въпросите и отговорите:

Според Вас сполучливо ли е сравнението между АСТА и Троянския кон, за който едва ли някой си мисли, че е направен, единствено за да украси градското пространство на Троя? Смятате ли, че АСТА крие опасности зад заявените намерения и че от прилагането на това споразумение могат да възникнат непредвидени и нежелани последици за гражданските общества?

НЕЛИ ОГНЯНОВА: Да, има изненадани граждани. В случая с АСТА – и от собствената си държава. Нормотворчеството е непрозрачно, допуска се участието в процеса на определени индустрии и се изключва гражданското общество, дори – до много късна фаза – се отказва достъп до проекта на  Европейския парламент. Това е класическа симптоматика, че  може да се очаква небалансиран инструмент.

ГЕОРГИ ДРАГАНОВ: В сравнението на АСТА с Троянски кон има известна доза истина, но има и разлика. Според мен някои национални правителства не са разбрали напълно смисъла на този международен договор, тълкувайки го просто като продължение на договора ТРИПС от 1994 г. Естествено, според нас АСТА крие опасности за свободата на словото. Всеки един опит държавите да поставят Интернет под своя контрол ни изправя на пръсти – това е последната останала независима медия и ние сме готови да я защитаваме от всякакви посегателства, какъвто е конкретният случай.

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Както много често става, всичко започва с много добри намерения. Защото кой би могъл да каже, че е лошо да бъдат регламентирани и ограничени онези неща, които ние наричаме „ментета”, а по света наричат фалшификати и измами с търговски марки. Това, което ние имаме като намерение, не може да не бъде приветствано. Целият въпрос е, че на едно място, в един правен текст се прави опит да се покрие територия, която тръгва от лекарства, минава през дрехи и накрая свършва с песните в айпода. И чисто теоретично, преди още да съм прочел АСТА, аз бих казал: не е възможно да слагаш под една регулация толкова много неща, които носят и различна степен на опасност. За всеки е много ясно как можеш да пострадаш от менте лекарство, не е много ясно как ще пострадаш от менте гащи и каква точно вреда кому се нанася. Затова казвам, че намеренията трябва да се приветстват, но този обхват не може да бъде покрит адекватно от един нормативен документ. Българските юристи са длъжни да въведат някаква яснота, но лично аз бих обърнал внимание на чл. 14. Нека всеки да го прочете внимателно, защото там става дума за неща, които пряко ни интересуват. За мен това, което усещам като притеснение и страх, е въпросът, който си задават хората, които имат филми и песни в електронните си устройства: това което имам, достатъчно основание ли е да бъда преследван криминално? Това е точният въпрос. Нещата тръгват от по-друга позиция. АСТА е търговско споразумение, чиято основна цел е да защити сравнителното предимство на Европейския съюз в сферата на научните изследвания и иновациите в сравнение с нововъзникващите пазари. Това споразумение трябва да защити също и Съединените щати от страхотното пиратство и шпионаж на Китай, Индия и изобщо онези страни, където правната рамка е изключително слабо развита. Парадоксът е, че Индия, Китай и Бразилия въобще няма да подпишат това споразумение. Наивно е обаче да казваме, че то няма значение, защото то ще позволи на Европейския съюз и на САЩ да осъществяват строг граничен контрол, за да се защитят от нелоялната конкуренция на „пиратстващите” страни. Това обаче вече замирисва на възможност за злоупотреба и посегателство срещу свободи. Защото, докато едва ли някой от нас би имал нещо против да бъдат хващани и дори хвърляни в затвора хора, които пренасят хиляди ампули, върху които не пише нищо, не наркотици, а лекарства, не е много ясно как точно ще бъдат третирани тези, които имат спорно съдържание в електронните си устройства.

На какво се дължи тази бурна съпротива, която наблюдаваме в цяла Европа, включително и у нас? От какво се страхуват хората? Основателни ли са страховете им?

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Самият факт, че избухнаха протести и то в различни държави с различна политическа култура и възможност за гражданска мобилизация, би трябвало да ни каже, че не могат да се заблуждават толкова много хора на толкова различни места. Очевидно е, ч с някои от клаузите на АСТА може да се злоупотреби и това е, което трябва да се отбележи съвсем честно. Има и още нещо, което не е свързано с АСТА, но витае около това споразумение. Между другото, АСТА е търговско споразумение, все пак. То е от този тип правни документи, които изискват много дълъг процес на ратификация – нека не си мисли някой, че скоро ще влезе в сила. Дори да има съгласие около него, то ще влезе в сила след много дълго време, а може и да не успее. Така че – да има известно спокойствие, без да се отслабва съпротивата!

ГЕОРГИ ДРАГАНОВ: В нашия свят Интернет придобива все по-голямо значение. Хората прекарват много време пред компютрите – било за забавление, работа, информация, учение и дори политическа и гражданска дейност (както правя и аз в момента). Широкият публичен отзвук на подписването на АСТА дойде именно защото хората почувстваха тази част от своето ежедневие в опасност, защото комуникирането в Интернет може да покаже много повече за един човек, отколкото четенето на хартиено писмо, например. Именно затова мисля, че хората с право са недоволни от този договор и ще направят всичко по силите си той да не влезе в сила.

НЕЛИ ОГНЯНОВА: Мощта на една държава в цифровото време все по-малко се основава на природни ресурси и все повече – на интелект, защитен чрез патенти, марки и авторски права.  По инициатива на САЩ в ход е изготвянето на Trans Pacific Partnership Agreement (TPP), аналогичен на АСТА. Агресивно се налага  международноправен ред, който да  гарантира глобално защитата на интелектуалната собственост на носителите на права. Моделът на защита, предвиден в тези споразумения, в частност доколкото засяга интернет, влиза в остър конфликт с разбирането за мрежата като зона  за свободен обмен на информация. Творчеството в постмодерния свят се основава на възможността за сътрудничество и споделяне, на идеите за отворено знание и културата на ремикса. Споразумението АСТА е проблематично, освен другото, заради баланса  между защитата на носителите на права и достъпа до знание. АСТА е на позициите на  индустриите, за които  споделянето е кражба – и оттук тръгва разминаването.

Кои текстове ще изпълняват страните, подписали споразумението – текстовете на самата АСТА или на други нормативни документи, които всяка държава ще приеме за себе си? Не крие ли конкретното прилагане на споразумението в отделните държави опасността покрай него да бъдат прокарани и защитени частни политически и икономически интереси?

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Крие. Затова хората трябва да протестират. Не бива да се оставят нещата така, че хем да има някаква глобална идея, хем част от нещата да се остават за решаване на местна почва. Ето например понятието „търговски обем”, което трябва да определи критичната маса от някое менте, над която може да се счита, че то е за търговия, а не за лично ползване. То не е регламентирано, а на него се базират принципни решения. Кой ще го определя? По какви критерии? С какви мотиви? Ще бъдат ли тези мотиви всеки път безкористни? Съвършено справедливо е хората да се опасяват. Винаги е добре да се мисли най-лошото, за да се предотврати най-лошото.

ГЕОРГИ ДРАГАНОВ: Самият договор АСТА не е достатъчно прецизен, за да стане част от вътрешното право в този си вид. Но духът и целите му биха принудили националното законодателство да бъде синхронизирано.

НЕЛИ ОГНЯНОВА: По въпросите на прилагането на АСТА има неясноти. За държавите от ЕС има различни хипотези в зависимост от това дали успешно ще се присъедини ЕС (зависи от волята на Европейския парламент) и дали ще са успешни ратификациите в отделните държави. Днес научаваме, че представители на Европейската комисия и на Съвета са изразили различни позиции по въпроса каква ще е съдбата на присъединяването на ЕС, ако няма 28 ратификации. Но по принцип правоприлагането е дейност, в която има елемент на тълкуване При толкова неясноти предпочитам да не говоря за прилагане на този етап.

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Дефинициите са, че трябва да бъдат криминално преследвани онези, които притежават нещо с търговска стойност и смятат да го употребят за търговска дейност. Дори това нещо трябва да е в определен обем, който да се приеме като „търговски”. Очевидно е, че пет хиляди блистера с таблети не може да са за лична употреба, а се притежават с търговска цел. Но ние чного добре знаем как понятието „търговски обем” става немислимо при филмите, песните и книгите в електронен вид. Какво е необходимо, за да превърнете един албум в електронен вид в „търговски обем”? Единствено вашата воля. Това дава всички основания на хората да се притесняват, че всеки може да изтълкува една песен в компютъра им като притежание с търговска цел. Тоест степента на произвол при прилагането на тези определения може да бъде голяма. На всичкото отгоре, това нещо, което наричаме АСТА, влиза в противоречие с вече действаща европейска директива, която е много по-прецизна и на мен ми харесва много повече. Там изобщо не се наказват действия, извършвани от частни потребители за лични цели, които не носят печалба. Тоест презумпцията за невинност е запазена. Нещо повече, в тази директива беше направен компромис за преподаватели, когато електронното съдържание се използва за научни цели. АСТА е много по-радикална, много по-груба в това отношение. Тя казва, че трябва да се криминализира всеки обем, позволяващ търговска дейност с цел пряка или косвена икономическа облага.

- Прави впечатление, че човек много лесно може да стане жертва на набеждаване и да пострада от недобросъвестно отношение. Има определения като „предполагаем нарушител”и „лица, за които се твърди, че са замесени”. Тези категории също подлежат на преследване с което на практика се утвърждава принципа на виновността, а не на невинността до доказване на обратното.

- Именно заради това предишната директива буквално и преведено на човешки език казваше: това, което е на твоя личен компютър или да друго твое лично средство за съхраняване на информация, то е неприкосновено, както е твоето тяло. Сега не ви го казват това. Ако трябва да бъда откровен, аз не вярвам, че ще се стигне дотам, до това, което казваш. Но както не вярвам, така може и да се стигне. Затова предотвратяването на такава опасност не трябва да се оставя на добрата воля на политици. Ако разчитахме на добрата воля на хората, то да се позоваваме на обичая тогава, а не на законите. Понякога обичаите са много по-мъдри от законите. Аз имам чувството, че добри намерения, доведени до тоя абсурд, могат да доведат до лоши последици. Но тези лоши последици могат донякъде да бъдат неутрализирани именно с този тип яростна реакция, на която сме свидетели в много държави. Аз съм убеден, че всяка смислена атака срещу АСТА намалява шансовете й да мине през европейския парламент. Законодателите ще си дадат сметка, че, когато са създавали такъв мащабен документ като търговското споразумение, което обсъждаме, не се предвидили достатъчно внимателно нежеланите последици и страничните ефекти от конкретното му прилагане. Когато са писали АСТА, те са си представяли съвършено честни и морални политици, които никога няма да злоупотребят с нея. А ние имаме пълното основание да подозираме, че идеалният вариант няма да се осъществи.

Последните 30 години, откакто Интернет е част от живота ни, промениха ли света? Друг ли е вече обменът на информация? Смятате ли, че се налага да се изработи нов фундамент на законодателството, регулиращо авторското право и интелектуалната собственост?

ГЕОРГИ ДРАГАНОВ: Като човек, буквално отраснал с Интернет, не мога да коментирам целите 30 години, но със сигурност последните 10 години Интернет е фактор, с който всички трябва да се съобразяват – граждани, политици, медии, дори частният сектор. За всеки е очевидно какво богатство на информация е световната мрежа и неговото влияние върху еклектичната културна среда, в която се намираме в момента. Благодарение на него, разстоянията и културните различия придобиват все по-малко значение и добрите идеи достигат до много повече хора. Колкото до нуждата от нов фундамент за авторското право – личното ми мнение е, че трябва да се върви по път, диаметрално противоположен на сегашния. Най-важното е да се подходи с разбиране и при изработката да бъде взета предвид и позицията на хората, които този фундамент ще засегне – интернет-индустрията, потребителите, носителите на авторски права. Само така може законът да бъде истински добър и приложим.

НЕЛИ ОГНЯНОВА: Лесиг, създател на Creative Commons, писа преди време: „Ако не искаме нашите деца да бъдат пирати, да бъдат против закона, но същевременно ако не искаме  да ги обречем на пасивност в цифровото време – нека да създадем демократични правила, които ще се спазват”. Изглежда важно да се приеме, че иновациите и споделянето на знание  ca ценност, равноценна на защитата на носителите на права. Да не се забравя, че дори според Конституцията на САЩ авторското право е временно ограничение – и само средство  за постигане на прогреса на знанието и полезните изкуства, а не самостоятелна цел.

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Има и нещо друго, което никак не е маловажно. За тези 30 години това е първият опит да се регламентира защита на интелектуална собственост в глобален мащаб. И парадоксът е, че точно този опит беше направен тайно, тихомълком, сякаш в някаква необяснима секретност. Опитите да се обясни, че такава секретност няма, влизат в остро противоречие с реакциите на гражданското общество. Особено в България направихме най-лошото: първо заехме някаква позиция, а после за пореден път бихме отбой. Варианти на текста на АСТА има от три години и, доколкото знам, предишните са били много по-крайни от това, което четем сега. Което означава, че съпротивата на гражданското общество не е напразна и ако продължи със същата енергия, или в крайна сметка АСТА няма да се приеме, или ще се приеме някой много по-приемлив вариант на споразумението. Значи, има дълбок смисъл от съпротива.

- Прави ли са хората, които подозират лобизъм от страна на корпорации?

- Накрая ще излезе точно така, макар че хората, които са участвали в процеса на изготвяне на документа, едва ли са се водили единствено от мотивите да защитават корпоративни интереси. Що се отнася до частта за пиратството има една принципна, според мен, гледна точка. По особен начин опитът да се защитава интелектуалната собственост поражда дефицит. Това не е като материалните стоки или ресурси, където стойността им намалява за нечия сметка. Ако ти имаш една идея и аз имам една идея и си ги споделим, ти ще имаш две и аз ще имам две. А не аз ти давам моята идея и оставам с нула, а ти вече имаш две. Познавам професори, които са готови трудовете им да се продават за по пет паунда, за да могат да ги прочетат повече студенти, но са безсилни пред издателите си, които настояват книгите да се продават на цени, често достигащи до една трета от месечната студентска стипендия. Аз имам принципно възражение срещу това да се осъществява защита на интелектуална собственост в определени сфери на познанието, защото това изкуствено създава дефицит и пречи на напредъка.

Авторското право и интелектуалната собственост са обект на юридическа защита много отдавна. Какво ново дава АСТА, каквото досега не е било предвидено в националните законодателства и международното право?

НЕЛИ ОГНЯНОВА: Има анализи, че в някои области АСТА надгражда TRIPS, там където практиката го изисква. Според анализа за ЕП,  споразумението номинално не е предназначено  да засегне   правото на ЕС, но несъмнено ще има политически ефект – ще повлияе за стимулиране на дебатите в ЕС за бъдещето на правото на интелектуална собственост. Разделът  за наказателните мерки  ще стимулира  дебати в държавите по повод  санкциите. Разделът, свързан с интернет,  ще окаже влияние върху дискусии за неприкосновеността на личния живот  и отговорността на ISPs. Но тези политически ефекти не минават непременно през присъединяването, напротив, дебатите трябва да предшестват всяко присъединяване и на национално, и на наднационално ниво.

ГЕОРГИ ДРАГАНОВ: Целта на АСТА е да наложи еднакви правила за всички държави-участнички, златен стандарт, към който после да се присъединяват още държави. В по-ранните си версии, АСТА беше много близка по дух до френското законодателство в частта за Интернет и защитата на авторски права там. В крайния вариант, договорът е по-мек, като оставя на държавите доуреждането на нормите. Нов момент в АСТА е превръщането на нарушаването на авторски права в обект на криминалното право, както и режимът за контрол и наказание, които са най-проблемни, според мен.

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Според мен е крайно време всички, които се занимават с, най-общо казано, развлекателна индустрия да се нагодят с факта, че интернет го има, че много хора са склонни да плащат, но не това, което им искат в момента и което биха платили, ако отидат в книжарница или на кино. И могат да се печелят милиони повече от сега, ако се сложат разумни и приемливи за интернет цени. Билетът за един нов филм в Брюксел струва 8 евро. Ако изчисляваш, че от всеки човек, който е гледал този филм в интернет, ти си загубил 8 евро, излиза че си очаквал да спечелиш един милиард от филма си, което очевидно е непостижимо. Много хора изобщо не биха гледали този филм, ако тей не е в интернет. Така че и 1 евро да струва филма в интернет, печалбата пак ще е по-голяма. Имам чувството, че това несъобразяване води до алчност, която унищожава самата себе си.

- Но тук говорим за бестселъри. Има много книги или филми, които на човек често му трябват по работа и няма откъде другаде да ги намери, освен от интернет.

- Влизаш в моята сфера и тук аз съм много категоричен. По някакъв много неприятен начин това е против интересите на младите хора и на студентите. Има книги, които аз като преподавател по политология мога да си позволя. Те струват 100 – 120 евро. Студентите ми не могат да си ги позволят. Защо да не мога да им ги дам? Ограничаването на познанието и опитът за монопол върху качественото познание е нещо, което ми е крайно отвратително.

Как според вас ще свърши цялата история с АСТА?

НЕЛИ ОГНЯНОВА: Може да влезе в сила след шест успешни ратификации в трети страни, но мисля, че ще се препъне и в ЕП, и в отделни държави от ЕС. Пет държави от ЕС все още не са подписали, а първата държава, която спира ратификацията за неопределено време, е Полша. Накратко, както и създателите на АСТА са предполагали, светлината се отразява негативно върху шансовете на този проект.

ГЕОРГИ ДРАГАНОВ: Самият мащаб на противниците на АСТА ме кара да съм оптимист. Протести в над 100 града, позиции на браншови организации и на носители на авторски права, както и на водещи юристи – това показва, че обществата имат достатъчно силна имунна система и рано или късно ще бъде отхвърлен този договор. А дори и да бъде ратифициран, мисля, че няма да издържи последващите дела срещу него.

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: В момента топката е на терена на европейския парламент. Ако в пленарна зала АСТА не се приеме, тя ще се върне за доработка и това ще отнеме вероятно години. Аз предричам, че ще има много силен отпор в европейския парламент и ако настроенията се запазят и протестите продължат с тази интензивност още месец-два, можем да наппавим прогнозата, че АСТА няма да мине през европейския парламент. Щэо се отнася до ратификацията от националните парламенти, първо текстът трябва да мине през комисиите на европарламента, после ще отиде в пленарна зала, може би още юни тази година. Ако мине там, чак тогава ще се върне за ратификация в националните парламенти. Така че на този етап е съвсем правилно да се атакуват евродепутатите, както и става.

Tweet

След задълбочено и всестранно изследване на наличните данни и проверка на различни хипотези , междуведомствената комисия е стигнала до заключението , че на-вероятна причина за възникване на проблема е въздейстивето на тежки заредени частици от космическото пространство на електрониката на сондата , което е довело до отказ на електрониката.

Семинарът “Интернет маркетинг с нулев бюджет” B2B ще се проведе на 21 март 2012 година в Интерпред, София. Целта на събитието е да предостави на участниците богата палитра от ефективни инструменти за B2B интернет маркетинг, които могат да бъдат приложени с минимален и дори нулев бюджет. В …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Още няколко интернет маркетинг тенденции за 2012

       В тази статия искаме да ви споделим още няколко важни и любопитни тенденции относно развитиет...
  2. 

     98% от маркетинг специалистите ще използват SEO пр...

     Проучване, проведено от Bright Edge, показва, че цели 72% от маркетинг специалистите ще повишат инве...

QR кодовете осезателно навлизат в България. Забелязват се по страниците на списания, етикетите на продукти, визитни картички, интернет сайтове, брошури и т.н. Със сигурност обаче има много неща, на които можем да се научим не само от грешките и успехите на другите, но и от …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Научете 5 стъпки за успешна кампания с QR кодове

     Хамилтън Чен, който е CEO и основател на една от водещите компании предоставящи QR кодова инфраструк...
  2. 

     QR кодове събират пари за добри каузи

     Докато се чудим доколко успешни, смислени и лесни за възприемане са QR кодовете като инструмент в ма...

Много често действията, които предприемаме във Facebook, за да представим нашия бранд, продукт или услуга, се изчерпват с бутоните Like, Send и пускане на линк към последната наша статия или оферта на нашата страница. В същото време една по-дълбока интеграция на Facebook функции в нашия сайт …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Как да измерим социалната ефективност на нашия сай...

     Знаете ли какво действие са предприели потребителите на вашият сайт след като са попаднали на него ч...
  2. 

     Пуснаха новия Timeline за всички потребители на Fa...

     Новината от днес, е че новият Facebook Timeline вече е достъпен за всички потребители по целия свят....

Случвало ли ви се e да получите покана от интересен профил да го добавите към своите приятели във Facebook? Замисляли ли сте се дали това е истински профил? Вероятно сте, поне аз се замислям все по-често. А можете ли да познаете дали е истински, или …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     46% от майките не дават на децата си да видят техн...

     Често ползвайки Facebook по-младите си задават въпроса: „Да добавя ли моите родители към Faceb...
  2. 

     Нов бъг във Facebook, но този път и в Google

     Само преди няколко дни бъг в системата на Facebook позволи на милиони хора по света да видят личните...

За първа година продажбите на персонални компютри по целия свят са по-малко от продажбите на смартфони, според данни, оповестени от анализаторската фирма Canalsys. Продажбите на смартфони са близо 488 милиона, в сравнение с 415 млн. бр. персонални компютри.

Сайтът на ПРОФОН (prophon.org) беше хакнат вчера, като при влизане се появяваше съобщение на английски, че международната хакерска Anonymous "конфискува сайта според т. 14 от правилата за Интернет".

Изключително видео за строежа на Дунав мост 2 при температура от –12˚. Обърнете внимание на заледените парапети на кораба. Там където металът отстъпва, човешкият дух се налага. Всички тези проекти бяха провалени през безвремието на Тройната коалиция.