Въпреки доминиращата позиция на Google Search, много компании в последно време разработват алтернативни уеб търсачки. Обикновено тези продукти са специализирани в търсене на определен тип информация или просто поставят фокус върху различни неща. Така, например, търсачката Ecosia, която работи заедно с Bing и Yahoo, печели пари от всяко наше кликване, 80% от които се даряват на WWF. Сега един специалист - невролог от Лондон представи своята собствена търсачка Oolone. От TNW докладват, че Oolone е "визуална търсачка" - тя извежда като резултати изображения от определени уебсайтове, а не сини на цвят линкове над кутийки с текст, каквото ни показва Google, например. Крис Уитъл, както е името на специалистът, твърди, че, според многобройни проучвания, хората са устроени така, че възприемат по-добре информацията и я определят като важна или не главно чрез гледане на изображения и много по-малко чрез четене. Не само че ние предпочитаме картинките пред текста - обяснява Уитъл - но и съденето за важността на дадено изображение използва цели мозъчни мрежи, тоест е по-холистичен анализ. Търсачката извежда 4 изображения на уебсайтове на страница, които могат да се уголемяват с допиране на курсора на мишката до тях. В момента сайтът се финансира сам, но Крис Уитъл и брат му Джон, който също участва в поддръжката му, споделят, че не биха искали да стават зависими от реклами толкова рано, затова биха приели всяка предложена финансова помощ.

Имате ли усещането, че изборите в Русия и утвърждаването на Путин като кандидат на самия себе си за президент влияят на лунатиците у нас?

Във всеки случай е трудно за вярване, че пълнолудието на московския небосклон и скокът на лунатика Първанов на перваза на столетната конструкция БСП не са скачени съдове в една откачена надпревара за лидерския пост в най-голямата, макар и опозиционна партия, в България.

Който иска да вярва в случайностите, нека си вярва. Но аз не мисля, че е някаква импровизация решението на Първанов да изчака резултата от коронясването на Путин начело на Кремъл, за да реши да свали маската. Буквално часове след триумфа на Путин станахме свидетели на нещо също толкова очаквано: скандалът в БСП за лидерското място вече е официално анонсиран и инициатор стана Първанов с изявление по темата в Бургас. Щял да се кандидатира за лидерския пост в партията, обяви той след като безброй пъти е отклонявал досега този въпрос.

Какво ме кара да мисля така ли? Не е само формалното „съвпадение” на паралелния ход на Първанов във времето, дублиращ сълзите на Путин от славната му победа ( над Русия – това ще стане ясно от развитието на отприщения конфликт между путинизма и съпротивата срещу него на все повече руснаци). Има и друго „съвпадение”: Първанов предупреди европейските другари по партийна линия да не се месят в българските (му) дела.

Ако не е ясно, превеждам: Станишев може да има подкрепата на Партията на европейските социалисти ( ПЕС), която оглави и така ми създава ядове тук с неговото отстраняване, но тук не е точно Европа- тук е нещо друго и ще си имате работа с един възторжен почитател на авторитарния руски модел на управление, доказал се както никой друг с безпределната си преданост към бащицата в Кремъл. Лично!

Дали това послание и тази интрига са инспирирани от Москва? Едва ли. Първанов блъфира, защото е доста стреснат. Той си знае в какво е нагазил и за какво има да отговаря. Търси си закрилник. Надява се да бъде смятан за вожда на страховитата руска пета колона в България, за да вдъхне респект в битката му за лично оцеляване. Свирка си в гората за смелост, а ехото му отвръща с любимата мъдрост на Сталин: „ когато секат гората, летят трески”.

Настава май партийната сеч, която води към разцепление на БСП. Залогът е „революционен”. От гората ще изскочат доста партизани, бивши другари на Първанов, които отлично знаят, колко трески за дялане има той.

Share on Facebook

За никого не е тайна, че някои от сайтовете, които посещаваме, инсталират бисквитки в браузъра ни, за да следят активността ни в Интернет. Това е широкоразпространена практика сред компаниите, занимаващи се с реклама или анализ на данни. Mozilla създадоха нова добавка за Firefox, която, може би, не решава проблема със следенето на сайтовете, но поне го визуализира. Въпросната добавка се нарича Collusion и може да се изтегли безплатно от браузъра Firefox. След като я инсталирате и посетите някоя уеб страница, добавката ще запише всички тези сайтове, които ви следят. Същото това нещо може да се направи и в самия браузър, стига да си имаме понятие от съответните настройки, но, така или иначе, Collusion представя тази информация по един много по-лесен за възприемане начин. Както можете да видите на картинката по-горе, кръгчето в центъра представлява сайтът, в който сте влезли, а всички тези останали кръгчета, свързани към вашето с линии, са сайтовете, които ви следят. Ако продължите към друг сайт, който се следи от няколко от същите кръгчета (сред които най-вероятно ще е Facebook), Collusion ще добави и новата информация към диаграмата. Следващите две изображения показват, съответно, как ще изглежда диаграмата след час сърфиране и на края на деня. Тази версия на Collusion е експериментална, твърдят от Bloomberg Businessweek. Mozilla, обаче, планират да инвестират в нея и да я подобрят. Един ден, добавката ще трябва да ни дава още по-детайлна информация за сайтовете, които не следят и за информацията, до която имат достъп.

Google работят по софтуер алтернативен на гласовия мениджър за задачи в iOS - Siri - предадоха от Cnet.com. Според сайта, услугата ще се нарича просто Assistant и ще бъде готова до края на годината. От TechCrunch.com добавят, че Google ще контролират абсолютно всички етапи по създаването на софтуера, но, въпреки това, ще позволят на външни разработчици достъп до системата, така че те да могат да разработват уникални приложения за него. Това ще бъде и главната разлика между Assistant и Siri. Повечето от вас навярно знаят, че кодът на Siri е достъпен единствено за разработчиците на Apple и никой външен разработчик не може да създава собствени приложения, базирани на технологията. Cnet.com допълват, че разработването на Assistant ще бъде поверено на Амит Сингал - инженер в компанията, работещ в отдела за Android. Сингал има богат опит в речевите технологии. Преди да постъпи на работа в Google, той е работил в лабораторията на AT&T, където заедно с колеги, е разработил SCAN - система, която комбинира техники за разпознаване на речта, за възстановяване на информация и потребителски интерфейси, за да поддържа речеви архиви. Освен, че ще извежда резултати, базирани на речевото ни търсене, Assistant, подобно на Siri, ще изпълнява и задачи. Google вече имат опит с подобни неща. Приложението им Voice Actions, например, изпълнява неща, зададени чрез гласова команда. Освен това, външни разработчици са създали доста подобни услуги за Android като Iris, Cluzee, Speaktoit Assistant и Jeannie. Явно, обаче, това не е достатъчно за Google. Все още чакаме от компанията да потвърдят или опровергаят слуховете около този продукт.

Прабакар Рагаван - оглавяващият отдела Labs в Yahoo и доскорошен Главен стратегически директор - напусна компанията, за да се присъедини към екипа на Google, съобщиха AllThingsDigital.com. Според сайта, причината за напускането на Рагаван са планираните от новия СЕО на компанията Скот Томпсън масови съкращения в неговия отдел. Отделът Labs се занимава с изготвяне на дългосрочни изследвания и Рагаван прекара последните седем години, правейки именно това. В официално съобщение до медиите Главният технологичен директор на компанията Аш Мунши му благодари за всеотдайната работа, която е включвала неща като търсене на данни от всякакво естество и изготвяне на алгоритми за търсене. Отделно от работата си в Yahoo, Рагаван работи и като помощник професор по компютърни науки в Университета Станфорд. Освен това той е участвал и в писането на два учебника, свързани с алгоритми и технологии за възстановяване на информация. Преди да постъпи на работа в Yahoo, докторантът от Университета Бъркли е работил и като Главен технологичен директор във Verity, както и на няколко позиции в IBM Research. Фактът, че Рагаван беше толкова уважаван в компанията и въпреки това напуска, показва, че фирмата, под контрола на новия СЕО, е поела по радикално различна посока. Рагаван беше повишен до поста глава на отдела по стратегии по времето, когато компанията бе управлявана от Карол Бартс - бившата шефка на Yahoo, която, както знаем, беше уволнена. Все още не е ясно какъв ще е новият пост на специалиста в Google.

Един от основателите на Foursquare - Навийн Селвадурай - напуска компанията, предадоха GigaOm.com. Селвадурай сам обяви напускането в блога си, избягвайки да спомене конкретна причина за решението си. Вместо това, обаче, той уверява почитателите на едноименното приложение на компанията, че ще продължи да бъде член на борда на фирмата и, като такъв, ще взима участие във важните за нея решения. Той, освен това, твърди, че пролетта е време за промяна, както и, че самият той не е съвсем наясно с това какво ще прави, но би искал да се върне към любимите си неща - "предприемачеството, ученето и създаването на нови неща". Навийн Селвадурай и Денис Краули бяха двамата човека, създали популярното мобилно приложение Foursquare през 2009 година. Именно Селвадурай работи върху първата версия на приложението за iPhone, но в последствие компанията наема много повече инженери и разработчици. Освен това, сега фирмата има финансовата подкрепа на големи инвеститори като Union Square Ventures, Spark Capital, DST Technologies и други. В момента базираната в Ню Йорк компания се оценява на над $700 милиона. Наскоро тя се сдоби с нови офиси и в Сан Франциско. На Световния мобилен конгрес, който се проведе миналата седмица в Барселона, Денис Краули обяви, че през последната година компанията е утроила броя на потребителите си от 5 до 15 милиона. За същото време, освен това, е регистрирала и 750 хиляди собственици на някакъв бизнес.

Бизнесмен закъснява за много важна бизнес среща, но не може да намери място за паркиране. Отчаян, поглежда небето: - Господи, направи така, че да намеря място. Ще започна да си плащам данъците. Ще плащам осигуровки на служителите. Даже ще си върна всички дългове... В този момент трясва мълния и по чудодеен начин една кола изчезва и освобождава място за паркиране. Мъжът поглежда пак към небето: - А, зарежи, намерих място. Усмихни се, България! Макар че наглостта и неадекватността на Столичната община по определени въпроси може да се мери с тази на бизнесмена от вица и това хич не е за смях. Добре е да има мерки за ограничаването на автомобилите в центъра на София, но е добре и те да не са свързани само с обирането на жителите на столицата. Нека се помолим общината най-накрая да помисли за повече паркинги, вместо да се чуди как по-ефективно да си намали разходите и да си увеличи приходите. Току виж тресне мълния и от раз бъдат назначени по-съвестни градоначалници.

Догодина ще бъде проведен четиримесечен експеримент, който ще има за цел да провери с какво биха могли да се сблъскат бъдещите астронавти на път за Марс. Вече приключи набирането на кандидати и желание за включване във фалшивото пътуване са изявили 700 души, съобщи Space.com. Само шест кандидати ще бъдат одобрени. Те ще бъдат затворени и ще се хранят само с това, което биха яли и астронавтите по време на истинската мисия. Тестовият полигон, където ще бъде проведен експериментът се намира на Хаваите. Участниците ще бъда затворени в копие на космическа капсула и ще прекарат там 120 дни. Тази перспектива изглежда се е харесала на стотиците кандидати, които са подали молби за участие. Мисията се казва HI-SEAS (Hawaii Space Exploration Analogue & Simulation) и от нея учените искат да разберат как се променят хранителните предпочитания на хората с времето в тесни пространства и при липсата на свежи продукти. Комуникацията с външния свят ще се осъществява чрез изкуствено забавени средства, а участниците ще могат да излизат извън капсулата само облечени в пълнофункционални скафандри. Изискванията към кандидатите са сходни с тези за истинските астронавти. Те трябва да имат бакалавърска степен по инженерна специалност и възможност да покрият изискванията за физическа пригодност.

В името на водата: Филмовият фестивал We Art Water е първата международна надпревара за късометражни филми, която като част от Световния ден на водата 2012, цели да повиши съзнанието на хората за проблемите на водата, свързани с осигуряването на храна за населението по света. Съревнованието е за кратки аудио-визуални форми с продължителност от 1 до 3 минути. Участниците ще се конкурират в три категории: микро-документалистика; анимация и творби, създадени с мобилни устройства. В конкурса може да участва всеки пълнолетен гражданин на света. Всички условия и начина за регистрация са описани на уеб сайта на събитието. Трябва да се запишете за We Art Water Film Festival преди 30 април 2012г. Успех и ни пишете, ако участвате

…

Стъпка по стъпка: Днес пред Народния театър Иван Вазов е откриването на инсталацията от плочки Pavegen, която превръща енергията от стъпките на хората в електричество. Над 40 млн. крачки, събрани във Фейсбук, и със специално разработеното приложение за iPhone, българите избраха иновативната технология от трите предложения в проекта Keep Walking. „Pavegen е гениална идея, която показва как с действията си можем да допринесем за по-доброто бъдеще.” - сподели посланикът на проекта Keep Walking за България режисьорът Явор Гърдев. Pavegen представлява система от плочки, които, поставени върху настилката на оживени пешеходни зони, превръщат стъпките на хората в неизчерпаем източник на електроенергия. Изобретението е дело на 25-годишен англичанин.

…

Зеленчуци, който не отглежда, той …: Фондация ЗАЕДНО в партньорство с Червената къща организират практически семинар от поредицата Био-Академия: Уроци от Природата за всички. Темата е „Как да си направим вкусна БИО-ГРАДИНКА дори в сърцето на големия град - лесно и достъпно за всички. Денят е 10 март, събота, а регистрацията се случва онлайн или в деня на събитието, на касата в Червената къща. Средствата от семинара ще бъдат използвани за изграждане на детска „образователна БИЛКОВА градина” в еко-фермата Елата, Плана планина. На мястото ще се съберат Сава Чанков и чичо Митко - двама от лекторите на Форум Храна 2010.

…

Dont worry $ be happy?: Вероятно хората често си пускат добре известната песен на Боби Макферин и независимо от паденията в световния икономически сектор, светът е по-щастливо място, отколкото преди началото на финансовата криза. Това противоречащото на интуицията ни заключение е от проучване, направено сред 19 000 възрастни в 24 страни, съобщава The Economist. Принцип в политическите науки е, че нивата на щастие се покачват с увеличаване на богатството, обикновено когато националният доход на глава от населението достигне 25 000$ годишно. Най-високите нива на само-декларирано щастие са в Индонезия, Индия и Мексико.

…

Анонимните срещу Монсанто: Името на корпорация за биотехнологии Монсанто е познато на повечето от времето, когато България стана една от държавите в ЕС, които забраниха отглеждането на генно модифицирани земеделски култури на териториите си. В последните дни Монсанто се появи в заглавията на световните медии поради отправената им заплаха от хакерската мрежа Анонимните. Те обвиняват корпорацията в непрестанен саботаж на световното производството на храни и здравето на хората. Анонимните определят практиките на Монсанто като небрежни и с фатални последици за хиляди фермери. Хакерите са извадили наяве част от остаряла базата данни на Монсанто, която не разкрива сензационна вътрешна информация. Анонимните обаче обещават, че ще продължат да блокират сайтовете и да проникват в компютърните системи на корпорацията, за да разкрият злодеянията ѝ.

Какво е да живееш в асансьор? Трудно е да се каже, тъй като в реалния живот това е невъзможно, но това не е попречило на френския комик Реми Гейлард да използва два асансьора, за да си направи хол и килер, а после да наблюдава реакцията на хората, решили да се повозят в кабинките. Резултатът е смешно клипче, което след само три дни в YouTube вече има повече от един милион зрители. Както можете да видите от самия клип, асансьорът на Реми е оборудван с всичко необходимо и дори е попретъпкан. Налице е библиотека, стенен часовник, телевизор, фотьойл и доволно количество бира. В съседната кабинка пък се намира килерът, към който шегаджията прибягва, за да се зареди с това, което му трябва докато гледа футболния мач по телевизията. Впечатляващо е как комикът успява да остане сериозен докато жертвата на скритата камера се кикоти, останала без думи. За отбелязване е и фактът, че този път Реми Гейлард не се оказва арестуван в края на видеото, както често се е случвало по време на заснемането на предишните му скечове.

Семинар на тема „представител на Google. На събитието в Интерпред СТЦ участниците ще получат практическо обучение от сертифицирани специалисти за една от най-популярните платформи за реклама в света – Google AdWords. Специален гост-лектор на семинара е Norbert Simionescu, който е част от екипа на Google в Румъния и ще представи ролята на Google в интернет рекламата, силата на търсенето и как да достигнем точните потребители. На събитието лектори ще бъдат четирима Google AdWords експерти от България с дългогодишен опит в онлайн рекламата. Те ще представят предимствата и възможностите на рекламата в Google, както и практически примери и техники за постигане на максимални резултати. i„Рекламата в Google AdWords се е доказала като един от най-ефективните инструменти в онлайн маркетинга”/i, споделя Станислав Димитров, лектор на семинара с над 8 години опит и сертификат от Google. „iБез значение дали предлагате услуги или имате онлайн магазин – Google AdWords ще ви доведе нови клиенти/i”, допълва Ясен Дамянов, един от организаторите и сертифициран Google Adwords експерт. Събитието се организира от Interactive Share, която е една от водещите дигитални агенции и сертифициран партньор на Google. Местата са ограничени. За да си гарантирате достъп до семинара е нужна предварителна регистрация и заплащане на входяща такса. Още информация на сайта на семинара: http://interactive-seminars.com Събитието се организира с медийната подкрепа на Kaldata.com.

Бас ловя, че ако ви накарам да изброите три имена на известни български блогъри, Комитата ще бъде сред отговорите на всеки един от вас.
Освен онлайн активен от близо 20 години, Константин Павлов е политически и социално активен. И обича да подарява прочетени книги по време на събиранията на блогъри и twitter-потребители, известни под името #twitterbloggerbeer. И понеже ни е интересно как точно ги е чел, попадна под обстрела на любимата ни рубрика за читателски девиации.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
- Често ми се случва. Напоследък тиквени семки, които са ми много противопоказни.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
- Лимонада.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
- Отбелязвам си или в тетрадка, или в електронната книга, няма пострадали книжни тела при това действие.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
- Оставям книгата отворена или слагам вътре билетче. Така не си търся билетчето в транспорта, когато ми го поиска контролата.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
- Художествена литература почти не четях допреди 4 месеца. От декември насам чета само художествена. Иначе предпочитам биографии.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
- Не мога въобще да спра и спирам само когато много се налага. Когато много ми се спи, прочитам главата докрая.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
- Да.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
- Ако съм си у дома, да.

Какво четеш в момента?
- Карел Чапек, „Истории от единия джоб“

Коя е последната книга, която си купи?
- „Израстък“ на Иво Беров

От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
- Чета по няколко наведнъж.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
- Да, сутрин в леглото. Рядко се случва, затова ми е толкова любимо. След това в градския транспорт.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
- Самостоятелни издания, защото забравям да си търся останалите книги от поредицата.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
- „Задочните репортажи за България“ на Георги Марков. Всеки, който иска да разбере България, трябва да я прочете и трябва да е задължителна в училище.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
- В кашони по автори, жанрове и езици. Добре че има електронни книги, защото по твърдия диск ми е много по-лесно да ги подреждам.

Блогът на Константин Павлов е на komitata.blogspot.com

Пускам тази и утре малко ще ги разредя, защото си втръснах сама на себе си. За вас не знам. :)

Засиленият натиск срещу сайтовете за споделяне на файлове породи нуждата от измисляне на нови методи за пренос на информация. Изискванията вече са за пълна анонимност и тотална липса на цензура. Конфискацията на Megaupload и арестите на неговия екип, както и финалното съдебно решение срещу създателите на Пиратския залив, ускори разработката на нови системи за свободно споделяне на информация, съобщи Gizmodo. Един от клиентите, който придобива все по-голяма популярност е RetroShare. Той позволява създаването на частни мрежи, при които цялата информация е криптирана. По този начин за външните наблюдатели ще бъде невъзможно да разберат какви файлове споделят хората. Всички данни са кодирани чрез OpenSSL, а разчитането им става чрез размяна на PGP сертификати. RetroShare е на пазара от 2006 година, но създателите му отчитат, че в последно време се забелязва огромен растеж в броя на потребителите, които го използват. Особено силна е била тази тенденция в последните два месеца. Още през януари тегленията на програмата са се утроили в следствие на засилената опасност от SOPA. През февруари ръстът е бил двукратен. От декември 2011 година желаещите да използват RetroShare са се увеличили десет пъти. Инструментът е създаден заради увеличената нужда от сигурност и свобода при споделянето на информация в световната мрежа. Екипът му твърди, че в неговата мрежа няма никаква цензура. RetroShare може да се изтегли от сайта на Sourceforge.

Управляващ посолството на Казахстан в София е Темиртай Избастин. Той заема този пост от 2009 г. Завършил е Държавен медицински институт, дипломатическа школа и е работил като дипломат преди това в Австрия и Германия, както и като директор в " Консулски отношения" на МВнР на Казахстан. Женен е, има 4 деца. - Ваше превъзходителство, в Казахстан бяха проведени извънредни избори за депутати в долната камара на парламента. Какви са резултатите? - Да, на 15 януари т.г. се състояха извънредни избори за депутати в долната камера (Мажилиса) на парламента на Република Казахстан по партийни листи. Съгласно окончателните резултати партията „Нур Отан” спечели 80,99% от гласовете на избирателите (83 депутатски мандата), „Ак Жол” – 7,47% (8 мандата) и Комунистическата народна партия на Казахстан (КНПК) - 7,19% (7 мандата). В новия парламент на Казахстан ще работят три партии. Също така в съответствие с конституцията 9 от членовете на Мажилиса са избрани от Асамблея на народа на Казахстан....

Москва. 5 марта. INTERFAX.RU – С 19:00 до 21:00 мэрией Москвы на пушкинской площади разрешен митинг оппозиции и гражданских активистов "За честные выборы". "Нам не надоест выходить на улицы, так как у нас есть совесть и чувство собственного достоинства. Мы выйдем на улицы Москвы, мы займем улицы и площади. Мы не уйдем".

Миналата седмица стана ясно, че в американската космическа агенция NASA са били регистрирани редица пробиви в сигурността. Сега се оказва, че един от тях е кражба на лаптоп, който е съдържал некриптирана информация. Сред данните в него са били и контролните кодове за достъп до системите на Международната космическа станция, предаде Space.com. Въпросният компютър бил откраднат точно преди една година. Той е част от общо 48 мобилни устройства и лаптопи, които са били откраднати от NASA между април 2009 и 2011 година. Точният брой на загубените устройства може да е по-голям, тъй като NASA разчита само на сигнали от служителите си за докладване на подобни инциденти. Въпреки изтеклата информация от американската агенция са категорични, че космическата станция не е била застрашена по никакъв начин от пробивите в сигурността. Вече са направени значителни подобрения в тази насока, за да се редуцират рисковете до минимум. През последните две години информационната сигурност на NASA е била застрашена от 5 408 отделни инцидента. Сред тях са неоторизирани влизания в компютърните системи и зарази с вредоносен софтуер. Справянето с тези ситуации е струвало 7 милиона долара. Към началото на месец февруари тази година само 1% от лаптопите и другите мобилни устройства на NASA са били криптирани. В компютрите на космическата агенция често има незакърпени проблеми, които отварят поле за действие пред хакерите.

Може би все още някои от вас живеят с илюзията, че София е типична европейска столица. Или поне такава е картината, която Столичната община се опитва да внуши на данъкоплатците си. Всеки ден те получават по малка доза розово бъдеще, в което градът им е по-чист, по-модерен и по-подреден. За съжаление обаче между гръмките проекти, които ще изстрелят София във висините на европейското битие, много често се прокрадва алчността на местната власт. Такъв е и случаят с паркирането в „синя зона”. Всеки от нас се е сблъсквал с неприятната задача да открие свободно място за своята кола в претъпкания център. Пешеходците пък редовно излагат живота си на опасност, вървейки по уличното платно, тъй като тротоарът е зает от редица паркирали автомобили. Интересното в случая е, че собствениците им са си платили, за да имат „удоволствието” да се качат върху паважа. Ясно е на всички, че общината няма сметка да строи нови и модерни паркинги. Все пак тя събира тлъсти суми от колите в „синя зона”....

Samsung взеха решение, което ясно показва, колко голям пазарен дял е загубила компанията на пазара за LCD дисплеи с CCFL подсветка през последните няколко години. Те са решили, че е време да направят промяна в бизнеса си с телевизори в Китай. От компанията вече ще продават само LCD телевизори с LED подсветка, тъй като преди продаваха и модели с CCFL подсветка. Samsung ще е първият производител на телевизори в Китай, който ще замени всичките си LCD телевизори с такива с LED подсветка. Между двата вида телевизори почти няма разлика в цените, но LED подсветката осигурява по-качествено изображение и по-голяма енергийна ефективност, следователно взимането на подобно решение е било само въпрос на време. LCD телевизорите с LED подсветка представляват 70% от приходите на Samsung в този регион, а другите LCD телевизори представляват 20%, което е една от основните причини за това решение на компанията. Samsung се надяват да се отличават от конкуренцията и да спечелят по-голям пазарен дял за сметка на местните производители, тъй като сега компанията има само 7%.

Ексцентричната певица Лейди Гага влезе в историята на микроблогинг платформата Twitter като първия потребител на услугата, който успява да набере 20 милиона последователи. Това стана в края на миналата седмица, предаде Mashable. Гага има огромна преднина пред колежката си Бритни Спиърс, която в момента има 13.5 милиона последователи. Водачката в класацията има с 6.5 милиона потребители повече в списъка с фенове в Twitter. Бритни беше най-следваният потребител в сайта до август 2010 година, когато беше задмината от Лейди Гага. Тайната в успеха на скандалната певица е, че тя сама пуска публикациите в акаунта си, докато за профила на Бритни Спиърс се грижат само нейните мениджъри. Гага често споделя ексклузивни снимки, взаимодейства пряко с феновете си и пуска специални съобщения. В момента на второ място в Twitter е Джъстин Бийбър, който има 18 милиона последователи. Третата позиция е за Кати Пери с 15.7 милиона абонати, а четвърта е Шакира с 14.5 милиона. Топ 5 се допълва от Риана, която има 14.4 милиона последователи. В момента Лейди Гага няма как да бъде достигната и задмината на върха, тъй като темпото на растежа в броя на нейните последователи е по-голямо от това на всички нейни конкуренти. Преди време певицата се самоопредели за „кралица на Twitter”.

Една от популярните книжарници на столичани - тази в подлеза на Ректората на Софийския университет, от края на март ще бъде част от веригата на Сиела.

Досега в помещението с разгърната площ от близо 500 кв. м. в подлеза на СУ беше разположена книжарница на "Пингвините". След преструктурирането на веригата обаче други от водещите в сектора предявиха апетити за мястото, намиращо се в идеалния център на столицата.

След придобиването общият брой книжарници на компанията в цялата страна достига 12. Някои от тях са в партньорство с Public и Carrefour.

Тук често говорим за лицемерието и двойните стандарти. Подобно лицемерие и “не ме гледай какво върша, а слушай какво ти говоря”, наблюдаваме в критиките при преизбирането на Путин. Много европейски медии са силно необективни и критикуват избора на руския народ като недемократичен и манипулиран. Но защо не погледнат и в нашия европейски двор? Ако го [...]

Тъкмо трябваше да пиша за АКТА. Да пофилософствам за интелектуалната собственост и за интелектуалната свобода. Знаете ли кое е интелектуална свобода? Да си теглиш безплатно турски сериали от нета и да ги гледаш пуснати на обратно. Или нещо подобно. Въобще – това със застрашаването на свободите в интернет е мътна материя и бих пофилософствал върху нея. Ей така - заради чисто схоластичното удоволствие. Колко дявола могат да се съберат на върха на една АКТА. Или: Кое е първичното – АКТА, кокошката или яйцето. И защото имам малък компютър, който винаги нося в чантата си, аз потеглих навън, за да напиша материала си някъде из града. Седнал в някое приятно и удобно кафене, в което има свободно бликащ интернет, все още непоробен от никакви акти. Бях на обиколка из страната и тъкмо тази вечер бях в град К. Един средно голям български град. В него и подобни български градове живее половината население на България. Обикалях страната като някакъв амбулантен писател с малкото си...

Под мотото „България може да разчита на нас, не на шистовия газ!” Гражданско движение против добива на шистов газ се готви за нов протест. Той е планиран за 10 март 2012 г. в София. Причините за протеста са изложени в публичното обръщение на Движението.

Идеята е много стара, но винаги се получава добре. А и е толкова мило да ти получиш такова цвете – отпечатък от ръчичката на любимото дете. Ние използвахме темперни бои, но може и а акварелни да се получи. За да стане по-твърда дръжката, сме сложили по едно дървено шишче отзад, залепено с тиксо:)

Вижте още идеи за 8 март:

Китайски учени създадоха батерии на базата на материала графен. Статията на изследователите все още не е публикувана в научно списание, но предварителната й версия вече е качена на сайта arXiv.org. В рамките на своята работа учените поставили в разтвор на меден хлорид два електрода, свързани помежду си с графенова лента. Няколко такива батерии се оказали достатъчни за получаване на напрежение 2 волта, което е достатъчно за задействането на малък светодиод. Самите учени обясняват принципа на работа на своята батерия така: при топлинното си движение йоните в разтвора се удрят в лентата от графен. Това избива електрон, пред който има два варианта - да премине в разтвора или в електрода. Тъй като мобилността на електроните в графена е много по-висока, отколкото в разтвора, той избира втория вариант. Изследователите открили, че увеличаването на температурата води и до повишаване на производителността на батериите. При това учените твърдят, че са успели да елиминират възможността за протичане на неизвестна химическа реакция върху повърхността на графеновата лента. Засега не се съобщава как именно се постига това, тъй като допълнителните материали към тази статия на arXiv.org не са достъпни. Графенът представлява плосък лист от въглерод, в който атомите са подредени в хексагонална решетка. Материалът притежава множество уникални свойства и за първи път бе получен от учените от бившия СССР Константин Новоселов и Андрей Гейм, за което през 2010 година им бе присъдена Нобелова награда за физика.

The Great Wall Hover was one of the first cars to roll off the assembly line at a new plant built by Great Wall Motors, one of China's major car manufacturers, in association with the Bulgarian firm Litex. A celebration was held last week for the opening of the assembly plant about 90 miles east of Sofia.

Обикновено наричат случващото се у нас след 1989 г. капитализъм. Думата обаче е приложима само за западното общество. Налице е объркване, понеже езикът ни е пълен с чуждици. У нас например се говори за „буржоазия”. Буквално тя означава градско население. Под влияние на марксизма обаче ние я използваме като синоним на „капиталисти”. Всъщност наличието на буржоазия съответства на това, което социолозите наричат градски тип общество. Веднага трябва да направим уточнението, че това не е свързано с факта, че живеем в София или на село. У нас има градове, но няма градски тип общество. И това не се дължи на обстоятелството, че гражданите са вчерашни селяни или че нямаме десето поколение столичани. Значението на понятието е съвсем друго. Градско е онова общество, в което богатството идва от въвеждане на нови технологии или откриване на нови пазари. В селския тип общество не се създава ново богатство. За да забогатее един, друг трябва да обеднее. На това българите му викаме делене на...

АВТОР: БОРИС ТАНУШЕВ

Марта е, Баба Марта, предвестница на календарната и политическа пролет. Още не успели да се израдваме обаче, както трябва, на кичналите се по нас за пореден път бели (поради заетостта на другите разцветки) и червени герберски суканици и вече ни приканват да ги захвърляме, с нарочни пожелания за късмет, подир подранилото ято на долетялите да се нагушат от предизборната хранилка пернати представители на евро мисирката, архонтския гордник и руското чукарче.

„Sic transit gloria mundi” кълвейки, разсъждава птичият лоб и отсега още си мечтае за края на зимата на дългото си отсъствие от порциите, но най-вече, за този на зависимостта от бабàта (това последното да се потърси в депесарския речник). Да, ама не, не и по нашенско, където дори и сам да пожелаеш да те отсвирят, поради качеството на връзките, няма как да се получи скоростно. Той, бабанката, това си го знае, затова и толкоз често потрива доволно кунки, че успешно е усвоил магистралното (в смисъл на магистърска степен, де) диалектическо познание за бавното бързане (може и обратното) на милиционерската школа – да не се бърка със школото, такова има, но то е другаде и там преподават предимно аграрни умения – Тракторът и Цецо с багера най-добре могат да онагледят как става това. – Да му мислят значи фасулковците, тия дето се взимат за човеци, без обаче да се усещат, че хвърковатите не са в течение на тази подробност. …………….

Шегата настрана, но дясното пространство загива пред очите ни и много скоро само старите ленти ще ни напомнят, че някога то се е усмихвало. Последните избори го очертаха по-скоро като политически зомбирано, отколкото реално съществуващо като субект. Следващите, които не ще могат да се нарекат такива, защото ще се занимават основно с разпределение на плячката, ще сложат край на тази агония причинена, както от гангрената на популизма и авторитаризма, така и от заиграването със статуквото на достигналите нивото си на некомпетентност (по Питър) заседели се, оояли се с власт и заседнали десни лидери, превърнали служенето на идеята в службогонство. Сценарият, доотработен преди време с идването на власт на НДСВ и разбиването на започналия плахо да се налага демократичен модел на действителна партийна представителност, вече върви към финалната си завеса.

Изражданата от комунистите през 89-та подмяна на тоталитарната действителност с демократична привидност, затвърди на практика властта им трансформирайки я от оспорвана партийна в общопризната финансова. Този театър обаче се разиграваше по принуда на светло – пред нашите очи в парламента – и ако ние бяхме истинско гражданско общество, за което побързахме тогава да се самопровъзгласим, щяхме да бъдем най-малкото неговите режисьори. Ние обаче бяхме и си останахме единствено зрители в играната от наше име и за наша сметка пиеса. Нашите надежди за промяна бяха проиграни още тогава, но не толкова от набедените и наложени от „П”артията представящи ни дисиденти, колкото от нашите собствени заблуди и илюзии. Както твърди Кант: „Ние не виждаме света, такъв какъвто е, а такъв, каквито сме ние самите.”. А какви бяхме ние, свободни граждани?, какви бяха нашите ценности, на убедени демократи? На думи да, но не и в реалността, която ни завари неподготвени. Самите ние декларативни, провидяхме демокрация там, където четяха само декларации за нея.

Ако гражданското ни общество продължава да се препъва в тунела на прехода между двете системи, където идващата светлина засега е единствено от локомотива на транссибирската железница, то е защото се роди недоносено и се разви недъгаво. Пряко доказателство за това е, както изграждането на вертикални структури на политическите формации, по познатия пример на партията-държава, така и преувеличената и до днес роля на „персонализирания” политик. А той съществува именно защото досегашната система е немощна. При нормално функциониращ модел, „лидерът”, „спасителят” ще отминат в небитието. „Нормалността” обаче изисква предпоставки и те са колкото външни – наличието и познанието на демократичните критерии – толкова и вътрешни – приемането им и превръщането им в лична убеденост и позиция.

Мисля, че 22 години мутрафонска и чалгаджийска подмяна на промяната стигат, като доказателство за ценностната недостатъчност на нашия „преход”. Достатъчно много интелектуален потенциал през всичкото това време е бил впрегнат в доказването на несъстоятелността на досегашния политически модел (вижте сайта svobodata.com), основан върху липсата на различна от персоналното облагодетелстване вътрешна мотивираност, за да може да се твърди, че все още сме на ниво убеждение за нуждата от смяната му. Днес е дошъл моментът за етапа „как”, тоест на утвърждаване на модалността за постигането на резултатност.

В тази връзка е и публикуваната по-долу Харта, един смесен жанр отразяващ личното ми отношение към дадената проблематика, включващ както идейната й обосновка, така и най-общи програмни положения. Целта й е да се изгради приемлива за максимално широк кръг от съмишленици платформа, която да послужи за отправна точка и надграждане при създаването на евентуален нов политически проект. Тъй като основна част от посланието на хартата се съдържа в свободата на идеите й, всеки може по свое усмотрение да я допълва, видоизменя, разпространява или използва без да се позовава на автора й.

Харта на Демократична Алтернатива*

Идейна платформа

Ние, инициаторите и учредителите на Демократична Алтернатива, потвърждаваме привързаността си към демократичните начала, а именно: свободата, равенството, отговорността и справедливостта, като водещи демократични ценности, върху които трябва да стъпва съвременното цивилизовано общество. Призвано да осигури свобода за изява на членовете си, при равнопоставеност на възможностите им и справедливост при оценка на действията им, то се изгражда върху отговорността на всеки един от тях, която се изразява преди всичко в етичното му и дължимо поведение спрямо останалите.

Обществото се изгражда от индивиди но се структурира от институции, основополагащата, от които, е семейството, което, действащо на принципа на субсидиарността[1] се явява изключителният отговорник за образованието и възпитанието на новите поколения и основен защитник на техните права. Членовете на гражданското общество, както и в миналото, продължават да са обединени от чувството за принадлежност към отечеството, което обаче, във всеобщия процес на глобализация, вече не е извор на националистически настроения а израз на отстояването на идентичност. Плурализмът на съвремието, в който вярващи, агностици и атеисти споделят всеобщи демократични ценности, предполага секуларност на обществото следващо в социалното си общуване, не теософични норми, въпреки наследеното богатство на християнските традиции, а императивите на морала. Държавата е само един инструмент на обществото. Във всяко свое действие тя трябва да зачита конституционните свободи и демократичната отчетност. Прилагането на тези принципи изисква хармоничен баланс между основните елементи на гражданското общество:

Демократичен режим зачитащ разделението на властите при задължителна и за трите вида ограничена мандатност, изборност отдолу и наказателна отговорност за длъжностните лица ; отстояващ върховенството на закона ; предоставящ равни права и възможности на жените и мъжете ; осигуряващ свободата на словото и разпространението му, на достъпа до информация, на сдруженията и изповеданията ; уважаващ избора на образование и на самоопределение; насърчаващ частната собственост, предприемачеството и заетостта ; защитаващ личната неприкосновеност и имущество ; опазващ природните дадености.

Пазарна икономика освободена от монополен диктат и бюрократични спънки, стимулираща свободното движение на капитали, стоки, услуги и работна сила, насърчаваща иновациите, гъвкавостта и съобразяването с околната среда.

Международно сътрудничество в рамките на международното право и нормите в сила в ЕС, изразяващо се чрез участие в глобални, регионални или стратегически съюзи, организации и проекти, за споделяне на общи ценности – тези на европейската общност – в интерес на икономическия просперитет, на екологичното равновесие, на демократичното развитие, на зачитането на етническите и малцинствени права.

За да възвърнем оптимизма на българите, увереността им в бъдещето и мястото по достойнство на суверенната им родина в семейството на демократичните народи, за да изградим свят, в който децата ни ще се развиват свободно и щастливо, ние трябва да направим възможен този модел на обществото. Промяната, към която призоваваме, ние наричаме Демократична Алтернатива – алтернатива на досегашната фалшификация наречена „преход” водеща до подмяна на изконните демократични ценности – за едно общество основано на свободния избор на всеки, в името на просперитета на всички.

Ние не искаме повече общество завладяно от олигарси, партократи, мутри, служители на ДС, фашизирани елементи и участници в „пети” колони подчинени на корпоративни и догматични интереси. Изтощено и обезверено от безкрайните грешки, подменени приоритети, отявлено облагодетелстване и декларативна солидарност наложени от една централизирана и корумпирана държава, гражданското общество трябва да си възвърне инициативата във всички области. Да възстанови националната си памет, да осъди и се изчисти от сенките на комунистическото миналото, включително и чрез лустрация на причинителите му. Искаме общество, където хората да могат да се организират свободно, да отстояват избора си и да поемат отговорност за него. Нашите ценности са непреходни, те са тези на демокрацията, свободата, индивидуалната отговорност и равенството пред закона и институциите. Ние сме за едно справедливо и етично общество, отхвърляйки крайните проявления на утилитаризма и консерватизма, на всички форми на тоталитаризма. За постигането на тези идеали, ние ще се стремим към обединението на всички привърженици на демокрацията за съвместни политически действия. Нека общата ни философия да бъде тази на свободата и на индивидуалното развитие. За едно различно бъдеще, което ние самите ще изградим и за чийто просперитет основен гарант ще бъдат нашите воля, умения и общи действия.

Програмни приоритети

Цялостна реформа на държавата:

Разделението на властите трябва да бъде ефективно, като законодателната власт реално да контролира изпълнителната. ; Държавната администрация трябва да се постави под контрол включително и под обществен. ; Строго разграничение между обществените и частните интереси. ; Недирижирано от властта представителство в държавните институции на граждански и професионални съюзи, асоциации и организации. ; Максималното възможно оттегляне на държавата от регулаторните и преразпределителните функции в икономиката.

Икономика:

Само динамичната икономика създава възможности съживяващи пазара на труда. Само проспериращата икономика е в основата на социалното благоденствие. ; За да създадем работеща икономика ние искаме да се насърчи законово икономическата инициатива, да се сложи край на монополите, на източващите предприятията посредници на входовете и изходите им, на унищожаващите конкуренцията държавни протекции и на подмяната на обществените търгове, на прането на пари и купуването на влияние чрез т.н. консултанти и бордове на директори излъчени от овластените политици. ; Искаме консолидация на публичните финанси, трансформирана данъчната система съответстваща на реформираната и редуцирана роля на държавата, правна и фискална среда благоприятстваща вътрешния и международния обмен и инвестиции. ; Рязко да се намалят бюрократичните формалности и ограничат разрешителните режими, електронни обработка на документите и циркулиране на информацията. ; В държавния сектор да се създаде към всяко министерство банка за потенциални кадри, в която без ограничение да попадат всички желаещи отговарящи на условията за образователен ценз. ; Държавните служители да бъдат съкращавани или губят работните си места при същите условия, както заетите в частния сектор, като им се осигуряват възможности за преквалификация и започване на собствен бизнес. ; Ние сме за активно и атрактивно общество оползотворяващо ресурсите и талантите на всеки, привлекателно, както за реализиращите се в страната, така и за сънародниците ни в чужбина.

Правосъдие:

Едно демократично общество е немислимо без равнопоставеност на правата. Ето защо правосъдието, осигуряващо крайния арбитраж, трябва да е свободно от политически, корпоративни и лобистки интереси подчиняващи общността в името на групови или лични облаги и привилегии. ; Правосъдието трябва да е независимо но не и безотчетно и безотговорно пред закона и избирателите.

Корпусът на магистратите, който е равнопоставен на законодателната и изпълнителна власт без обаче да е преминал като тях през изпита на урните, трябва да се подложи при комплектоването си на народния вот и да приеме да бъде контролиран от избирателите си, след като от него се очаква да бъде върховен гарант срещу възможността за ограничаване на техните права и свободи. ; Приеманите закони, за да бъдат прилагани адекватно, трябва да бъдат написани разбираемо и прецизно и тяхната ефективност периодично да бъде преценявана. ; Трябва да се гарантира еднаква сигурност за всички в строго съответствие с презумпцията за невинност. ; Защото не може да има истински процес без право на обжалване, единствената гаранция срещу произвола в правораздаването, изискването за безотказно и безплатно преразглеждане на съдебните или административни актове и процедури на всички нива, както и на изпълнението на заявките за контраекспертизи, трябва да е водещ критерии при крайната оценка за справедливост на делата. ; Тъй като неприкосновеността на индивида и собственост му са негово основно право, то то не може да бъде ограничавано без възмездни последствия. Всеки трябва да може да запази контрола над живота си и да се радва на плодовете на своя труд.

Свободно общество:

Демокрацията си заслужава дотолкова, доколкото осигурява свободата на всеки гражданин да изгради по свое усмотрение живота си и възможността да устоява взетите за това решения. ; Грижа на законодателя е да разширява колкото е възможно повече обхватът на тази свобода, включваща в себе си, както индивидуалните, така и колективните й измерения. ; Ние искаме свободата на мисълта и словото, на всичките видове медии, да не са предмет на държавен контрол или цензура. ; Ние сме за свободен избор в образованието, здравеопазването, пенсиониране и застраховането. ; Ние вярваме в добродетелите на договора и на сдружението, в организацията на работа съобразяваща се с индивидуалния избор и инициатива, в свободната обмяна на опит. ; Успехът на всеки един, трябва да се изгражда върху удоволетвореността на другите от дейността му. ; Издигането в обществото трябва да се основава не на партийна, съсловна, родова или семейна принадлежност а според заслугите, т.е. по критериите на меритокрацията[2]. Равнопоставеността на възможностите или премахването на бедността не могат да бъдат декретирани, но един учебен или професионален неуспех, не трябва да водят до изключване от възможността за напредък в социалния статус. ; Ето защо ние сме за общество, което отрича трайното отхвърляне, приема риска и предлага на неуспелите нови шансове за изява.

——————

* Избраното име за хартата „Демократична Алтернатива” (ДА) е само примерно название и няма нищо общо нито с политическото образувание Обединена ДА нито с фондацията ДА.

[1] Субсидиарността е основна политическа доктрина. Тя гласи, че решенията по създаване на политики трябва да се вземат на възможно най-децентрализирано ниво, в което централното управляващо тяло да не взема участие, освен ако това не е по-ефикасно от действията, предприети от долните нива. [Уикипедия]

[2] Меритокрация (от латинското merito, „заслужил“, и старогръцката kratos, „власт“) е форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите). [Уикипедия]

Share on Facebook

Нашумялата наскоро група покрай серия кибер атаки срещу корпоративни и правителствени сайтове Anonymous, стана също жертва на хакери Противници на „анонимните" са ги атакували с вируса ZeuS, предназначен да краде банкови данни. В резултат на невнимание на членовете на групата по време на атаката срещу правосъдното министерство на САЩ и звукозаписните компании е допуснат пробивът в структурата им. За да заразят компютрите на Anonymous, хакерите подменили адреса за зареждане на програмата Slowloris HTTP DoS в инструкцията за провеждане на атаката. Инструкцията, на свой ред, била публикувана в популярния сайт PasteBin и бързо се разпространила сред желаещите да се присъединят към действията на Anonymous. От сменения адрес ентусиастите сваляли не нужната им програма, а заразен файл, който инсталирал вирус на компютъра и след това правел опит да се самоунищожи с цел заличаване на следите, съобщи компанията за сигурност Symantec. Скоро след това инструкцията се появи в Twitter под името „Ръководство за идиоти, желаeщи да се присъденият към Anonymous". Представители на хакерската организация признават за заразата и препоръчват на своите последователи да бъдат по-внимателни.

Уважаеми г-н Станишев,На 2 март Вие останахте без идентичност онлайн. Онлайн, където е над 55% от населението на България. Където над 2 300 000 българи ...

Пълната дискография на поп легендата Майкъл Джексън, включително неиздавани досега негови записи, е била открадната от корпорацията Sony Music. Стойността на песните се оценява на 160 млн. паунда (над 250 милиона долара). Хакерите са изтеглили от сървърите на компанията повече от 50 000 файла със записи на композициите на певеца. Представители на корпорацията потвърдиха хакването на нейните бази с данни. "Всичко, което Sony придоби от наследниците на Майкъл Джексън, беше компрометирано", заяви близък до компанията източник. Кражбата се смята за най-голямата в историята на хакерските атаки срещу звукозаписните компании, а освен това е вторият провал на системите за сигурност на Sony Music за една година. През април миналата година бяха откраднати личните данни на 77 милиона клиенти на компанията Sony PlayStation Network, включително информация за техните кредитни карти. Скандалът нанесе сериозен удар върху репутацията на концерна, като общата сума на изплатените глоби и обезщетения възлиза на 106 милиона паунда (около 168 милиона долара), предава ИТАР-ТАСС. През март 2010 г., Sony Music и наследници на Майкъл Джексън сключиха договор на рекордната за звукозаписната индустрия стойност от 250 милиона долара. Компанията получи правото през следващите седем години да пусне на пазара десет нови албума с неиздавани досега студийни записи на певеца, в т.ч. дуети с вокалиста на рокгрупата Queen Фреди Меркюри и фронтмена на Black Eyed Peace will.i.am. Кралят на попа почина на 25 юни 2009 г. на 50-годишна възраст.

Лекторите на Форум Здраве 2012:
ДАВИД ИЕРОХАМ
Психотерапевт, Нов български университет

–

Давид Иерохам е лекар, психиатър, психотерапевт и психодрама-терапевт. В дългата си кариера той преминава през Психиатрична болница Карлуково, Медицинска академия и Център по военна психология. Днес той е преподавател в Магистърска програма „Артистични психо-социални практики” на Нов български университет. Работи в сферата на индивидуалната и груповата психотерапия. Автор на студии върху петте случая на Зигмунд Фройд: („Психоаналитичният театър”; „Човекът, който отказа да бъде плъх”; „Какво научи Зигмунд Фройд от Малкия Ханс?”; „Лунатикът от лудницата „Зоненщайн”) и други публикации в областта на психотерапията. На Форум Здраве, Давид ще говори за това на какво ни учи емоционалният опит.

–
Горичка: Най-хубавият ден?
Давид: Събота.

Най-голямата спънка?
Последната стъпка.

Най-лесното нещо?
Въздишката.

Най-голямата грешка?
Предстоящата.

Коренът на всички злини?
Търсенето му.

Най-хубавото развлечение?
Гледането на филми.

Най-лошото поражение?
Любовното.

Най-добрите учители?
Родителите ми.

Най-първата необходимост?
Да дишаш.

Най-голямото щастие?
Творчеството.

Най-голямата тайна?
Никога неизказаната.

Най-неприятният недостатък?
Разсеяността.

Най-опасният човек?
Фундаменталистът.

Най-коварното чувство?
Завистта.

Най-красивият подарък?
Някой да те разбере.

Най-необходимото?
Надежда.

Най-краткият път?
Заобиколният.

Най-приятното усещане?
Да те харесват.

Най-добрата защита?
Искреността.

Най-доброто лекарство?
Чувството за хумор.

Най-доброто удовлетворение?
Сексуалното.

Най-мощната сила на света?
Приятелството.

Най-стимулиращият дар?
Сънуването.

Единствената реалност?
Две реалности.

Здравето е?
Илюзия.

За какво ще ни разкажете на Форум Здраве?
За чувствата, за техните нюанси и значението им за развитието на психичното.

–

Форум Здраве
17 март 2012

Основният проблем на България са доходите, доходите и пак доходите. За да се увеличат доходите е необходим икономически растеж. Данните за 2011 г. показват, че Българската икономика расте с 1,6%, което е по-малко от Унгария и Румъния, които имат значителни вътрешни проблеми. Растежът в България е 5 пъти по-нисък от този в Естония и два [...]

Цък на картинката за четлив текст :)

Част от „историите” в тази книга са публикувани в: www.morskivestnik.com, www.nessebar-news.com, www.eurochicago.com, електронно списание „Литературен свят“, елeктронно списание LiterNet, www.fakel.bg, вестник „Черно море”, вестник „Десант”, вестник „Народно дело”, вестник „Черноморски фар”. Георги ЧАЛДЪКОВ, автор

Ден след изборния фарс в Русия истинската новина от Червения площад, освен че възпроизвелият се отново на върха на държавата Путин е в състояние да покаже емоции пред публиката и да се разплаче от радост, дойде часове след като стана ясно, че няма никакви изненади и Путин вече може да си позволи да откачи от врата си позорящият го лично „камък Ходорковски”.

В автобиографията на Ходорковски, в която журналистката Наталия Геворкян е съавтор, тя отбелязва, че за нея истинското начало на перестройката е денят, в който Горбачов се е обадил в 15:00 ч. на 16 декември 1986 г. на изселения от Москва в Горки дисидент академик Сахаров да се завърне в столицата. Според нея, нещо подобно ще случи по отношение на процеса на промени в страната само, когато освободят от затвора „желязната маска”, личния враг, личния затворник номер едно на Путин Михаил Ходорковски. И ето че действащият президент Медведев открехва вратата към такава възможност в самия край на мандата си- упражнение, което няма как да не е съгласувано с неговия ментор Путин.

Медведев нареди да се преразгледа делото Ходорковски

Руският президент Дмитрий Медведев нареди днес на генералния прокурор на страната да провери „основателността“ на присъдата в делото срещу бившия петролен магнат и критик на Кремъл Михаил Ходорковски, съобщи президентството в комюнике.
Дмитрий Медведев възложи на Юрий Чайка „да анализира до 1 април законността и основателността на присъдите“ срещу 32 руски граждани, в това число Михаил Ходорковски и неговият основен съдружник Платон Лебедев, които лежат в затвора с13 – годишни присъди, се казва в комюникето.
По този начин президентът, чийто мандат вече изтича, отговаря на искане на опозицията , която на среща на 20 февруари му представи списък на лица, смятани за политически затворници. Освобождаването на политическите затворници беше едно от исканията на опозицията по време на масовите демонстрации в Москва, последвали оспорваните парламентарни избори на 4 декември. (АФП, БГНЕС)

Ако това е началото на края на затворничеството на бившия най-богат руснак и мразен до смърт от Путин противник ( събеседници на Путин разказват, че той губи самообладание само при споменаването на името на Ходорковски, сменя цвета на лицето си и започва да повишава тон), заради чието разоряване и вкарване в затвора Путин отнесе много критики на Запад ( а напоследък и у дома, защото расте популярността на Ходорковски в интелектуалните среди, насила превърнат в дисидент и главен опонент на Путин), ще наблюдаваме интересна картина. Путин със сигурност ще постави условия, но дали Ходорковски ще ги приеме, за да получи лична свобода, жертвайки принципите си? Този човек демонстрира желязно самообладание и нерви, огранизирайки дори т.н. „сухи” гладни стачки в затвора, които са много по-опасни за живота от отказа да се примат течности.

„Интересното” в Русия предстои. Липсата на харизматичен лидер на опозицията беше досега сред основните причини за политическия комфорт на режима. Ще се осмели ли Путин, в името на някакво предполагаемо усмиряване на протестното движение срещу неговия авторитаризъм да пусне Ходорковски от затвора и духа на опозиционното лидерство от бутилката?

Share on Facebook

 Тони Филипов, д-р

Понеделник, 27 февруари

Премиерът поръчал на Дянков да намери начин да се освободят SMS-даренията от ДДС. А Трайчо предложил да се тури таван на цената на услугата, защото голяма част от парите оставали като цена на SMS-а.

Ние поставихме този проблем още на 13 февруари, като обърнахме внимание на БНТ, че от тяхната кампания с SMS-и за с. Бисер се пълни хазната и гушата на оператора. Щото от 1.20 лв., колкото праща дарителят, само 45 ст. стигат до дареното наводнено лице (37.5%). С което не искаме да кажем, че премиерът е прочел от нас. Той едва ли ни чете. Нищо лично, просто не чете. Гледа телевизия. Изтъкваме този факт, за да видите, че ние, д-р Филипов, лидер на ПП „Четвърти километър”, мислим поне с 10 дена преди властта. И като дойдат изборите, нали… Така де, а стига вече са се учили на нашия такова да бръснат…

„Четвърти километър” на всеки километър! Да живее нашият лидер!

Демек аз!

В Благоевградското село Церово обмисляли да си направят герб (не ГЕРБ) с магаре на него. Ако трябва да сме честни, лъвът е силна хипербола за националния ни характер. Докато магарето не е. Имаше един виц, беше “Златна решетка” за 1981 г., ако не се лъжа. Едно магаре паднало в дълбока яма. Събрали се американец, руснак и българин да го вадят. Американецът искал да докара кран. Руснакът предложил да му заповядат и то ще излезе. Инж. Ганев рекъл, че е достатъчно да се храни магарето. То ще яде, ще се.. и ще се издига. Броите ли колко магарета издигнахме само за последните години? Лично ние им изпуснахме бройката… Та така погледнато магаре в герба няма да е неуместно.

Моят приятел Бръмбо отдавна предлага магарето да влезе в герба на РБ. Но две магарета. Щото ние, освен друго, много обичаме и да си ги мерим…

„Труд” написали портрет на  25-годишния циганин Огнян Исаев, който впечатли г-жа Клинтън с цитат от  Мартин Лутър Кинг. Огнян завършил журналистика, а сега карал магистратура по психология. Браво! На път е да престане да е циганин. Циганинът като се изучи и престава да е циганин.

Та Огнян разказва, че най го впечатлило дето бодигардовете на Хилари Клинтън били черни. (О, ама ти да видиш президента им!) И написал в блога си: „Представете си българският президент да бъде охраняван от роми!”

А нема ли да го откраднат? Ба, некой е умрял за него…

Не, ние това не си го представяме. Но си представяме циганин президент на българите, щото то е въпрос на не много далечно бъдеще. Когато вкараха Бат Сали в Биг Брадър и си рекохме айде, почна се. Щото, както многократно сме писал, и при американците така се почна. Направиха маса предавания и филми, в които черен се разхожда из Белия дом – «24 часа», «Държавен глава»… да не ги изреждаме. В Америка каквото стане на кино, после става и в живота. И така чрез филми и друга агитация първо се пребориха със сегрегацията (е, не съвсем), после направиха квартерона Пауъл държавен секретар, минаха през цял негър като Кондолиза и някак естествено стигнаха до Обама.

А ние, слава Богу, още немаме филм, в който некой лачен циганин се разхожда по “Дондуков”. Още по-учудващо е това, щото и у нас киностудията я държат евреите. Между другото, новият роман на Умберто Еко „Пражкото гробище” е посветен на евреите. В добрия смисъл.

Но, ако циганите на тоя етап мечтаят само да охраняват президента, нема що да ги насилваме. Нека си втасат от само себе си. Дето се вика, времето е тяхно. Дано само Софка да не вземе да обърка работите… Яхабиби жотем, волим те мон шери…

Защото не само ние трябва да сме готови да им отстъпим властта, ами и те трябва да добият нужното съзнание. Вчера чета, че във Вашингтон избирателят Махамед Шохам фраснал сина си с каната през лицето и му избил половината зъби, щото малкият келеш не слушал внимателно речта «За състоянието на съюза» на президента Обама. Кога на един индобългарин ще му мине през акъла да бие чавето, щото не слуша новогодишното поздравление на президента? Никога! Така мисля, де…

Пък Румен Петков много се „емоционализирал”, че разни хора, включително и на „Позитано”, нападали безогледно президента Първанов. Искали да го принизят. „Искам, вика Петков, да кажа на тези мижитурки и мишки (Благодаря! Ще ти го върна! – Т.Ф.), че Първанов е доста нависоко…”

Да, в момента е доста нависоко. На 13-я етаж в „Красна поляна”. И именно там го намерили от „Труд”, за да му направят «първото» и «единственото» чифте интервю със Зорка.

Личи си как сам си дава кураж, че „има живот и след властта”. Той, разбира се, не е същият живот… Абе криво му е, какво ще да разправя. Та накрая на интервюто го питат дали има договорки между него и Боко. Нямало. «Трябва, вика, да си с болно съзнание, за да мислиш, че с Борисов сме в някаква комбина. Освен това, за разлика от някои политически лидери, нито аз, нито моята съпруга сме имали бизнес с правителството на ГЕРБ.”

След обстоен анализ по метода на изключването, стигнахме до извода, че Моника е врътнала нещо с властта. Ама тя с кой ли не врътна… Гоце не е забравил, че Моника пусна платено съобщение из вестниците, че се любели с Мариана Тодорова…

Хубаво нещо са публичните скандали. Дето се вика, „ако дръпнеш една котка за опашката, ще научиш неща, които не би могъл да научиш по никой друг начин”. И при скандалите така.

Вторник, 28 февруари

Подвел съм ви оня ден, когато ви писах, че според нас контрабандата на цигари е къде половин милиард годишно. И лъвският пай от нея отивал при някой си Генерала. „24 часа” изчислили, че цигарената контрабанда ощетява хазната с по 1,5 млрд. лв. на година. Но по-интересно е друго. В момента МВР, тоест Цветанов, залавяло около 10 пъти повече цигари в сравнение с митниците, тоест Танов, на когото Борисов оня ден даде публичната си подкрепа. Той и за това му я даде, де, да види Цветанов…

Петър Якимов, говорител на Българска легия “Антимафия” също оценява загубите за хазната на 1.5 млрд. лв. „От тях, вика, половината отиват в контрабандните канали.” През 2008 г. били обложени с мита и акцизи 22 млрд. къса цигари. А през 2010 и 2011 по 10.9 млн. И в бюджета за 2012 били заложени 11.5 млрд. къса. „Това, вика Якимов, е първото правителство, което има спад с 50% още през втората година от мандата. Т.е. това, което правеха другите в последната година, тези го направиха в първите си години.”

Ами те де да знаят, че първите няма да са и последни?!

С наркотиците положението било още по-трагично. През 2008 г. е заловен 1 т хероин, 2009 – 720 кг, 2010 – 190 кг, 2011 – 297 кг. Кокаин: 2009 г. – 234 кг, 2010 – 10 кг, а за 2011 г. (седнете да не паднете!) 650 гр. А само вчера във Франция хванаха две български мулета с килограми… При горивата сравнението с 2008 г. показвало, че на властта й се губели 800 млн. лв.

Милиарди! Поне два-три! Само от контрабандата. И сега правим панаир с едни бонуси, дето лемурите ще връщат и които в най-добрия случай няма да го докарат и до милион. Бас ловя. Ако има с кого, де…

Много ми е противна тая история и не ми се говори за нея. Прилича ми на това как евреите гледат порно филм – лентата наобратно и накрая курвата връща парите. И народът се кефи, кефи…

През май Н. Пр. Гудуил Зуелитини, крал на зулусите, пряк наследник на Шака Зулу, може да посети София по покана на културното министерство. По тоя повод агенция „Блиц” дали краля на снимка и в нея апликирали портрет на Веждито. Уж щото Вежди е домакин, а в същност подлото внушение е нещо като намерете 10-те разлики. Да, де, ама то няма толкова. Само дето зулусът е гол до кръста, а Веждито е с костюм и връзка. И на Гудуил брадата не е толкова бяла, което го прави да изглежда като по-малкия брат на Вежди. Честно, не ви лъжа. И зевзеците в министерството му викали вече Шака Зулу…

Сн. “Блиц”

Сряда, 29 февруари

Организираната престъпността намалява, похвалиха се гл. секретар на МВР и министър Цветанов. Но неорганизираната, която иначе е доста добре организирана, хич даже и не намалява. По данни на МВР само в София най-малко по 10 апартамента на ден се инвентаризирали. Но това са само част от кражбите. Щото много хора вече не се обаждали в полицията. То нема и смисъл, де. В най-добрия случай ти пращат 5-6 човека, които да ти нагмарат  цялата къща, да я наръсят с някакъв гаден прах, дето не се измива, да ти загубят половин ден да им вариш кафе и накрая те оставят да чакаш, те щели да ти се обадят, като ги хванат. Чакам от 1998 г. Щото и аз, като вас, имам висока култура на чакането…

Не знам, но имам усещане, че мен като редови гражданин ме касае и неорганизираната престъпност, даже повече. И всички комшии, на които им е правена инвентаризация наскоро, така мислят.

По този повод „Стандарт” съветва, ако станете обект на недобросъвестен интерес от айдуци, да не викате за помощ, а да викате за пожар. „Колкото и невероятно да звучи, пишат колегите, на думата “помощ” реагират много по-малко хора, отколкото на “пожар”.

Абе, не е точно така. През 2003 г., когато гл. секретар беше господин сегашният премиер, полицията ни посъветва, ако ни нападнат, да викаме “Крадат кола-а-а-а”. Това щяло да мобилизира де-що има собственици на прогнила ламарина и ще изкара по прозорците. Пожарът беше обявен за втори по отклик призив. Разбира се, възможно е, че предвид това, че колите вече по-често ги палят, отколкото ги крадат, ценностната система да се е променила и пожарът да е излязъл на първо място.

Борисов във времето, когато ни съветваше да не посещаваме заведения, където се събират „добре облечени бизнесмени” и да викаме „Крадат кола!”, а не „Помощ!”

Та въпреки непрестанните успехи в борбата с престъпността на няколко кабинета в продължение на 10 г., още сме на нивото пази се сам, щото няма кой друг…

И според нас това е съвсем логично.

Цветан Цветанов: „В мотивите или решението на съда винаги могат да излязат съответните предположения за някакви съмнения.”

„Концентрирана несвързаност”!

Слушам го тоя нов Цецерон, па и шефа му, и се замислям, че във време, когато се говори толкова просто, трябва и просто да се пише. Никой, който е подценил вкуса на читателя, не е загубил. Пък и освен това е прието да се смята, че простотата е така да се каже сестра на таланта. Другата му сестра е краткостта. Но краткостта се явява тъща на хонорара, докато простотата не е… Както и да е, да не се отплесваме…

Четвъртък, 1 март

Лицето Бареков (Да не сте посмели в мое присъствие да го наричате журналист!) направи аутодафе на „Труд” в ефир. Трудоваците отговарят с колаж „Адолф Бареков”.

Битката между двете медийни империи, конкуриращи се коя ще „реимбурсира” повече от любовта си към премиера, навлезе в решаващ етап. Тази медийна война ни сеща за друг виц. Дето попитали Радио „Ереван” какво ще стане, ако се смесят една кофа л… и една кофа мармалад. От радиото отговорили: Две кофи л… Но понеже тука мармалад нема, отговорът е още по-лесен.

Шефката на Агенцията по вписванията не била взела 48 бонки, а 73! Щото се била трудила денонощно. По-рано имало опашки, вземали се рушвети, а тя въвела ред. И госпожата от здравната каца, и тя се била изметнала от работа и си заслужила бонусите.

В „Погнусата” Жан-Пол Сартр разказва за един свой чичо, който на смъртния си одър се обърнал към жена си, която неотлъчно стояла до него: „На теб не благодаря, Терез, ти просто изпълни дълга си.”

Наскоро ми се наложи да видя с очите си как изпълняват дълга си във въпросната агенция. Да, верно, опашки нямаше. Но тази госпожа, която ме обслужваше, ме гледаше с такова презрение, даже омраза, че аз почнах да мисля кога и къде съм я настъпил. Честно ви казвам, гледаше ме с поглед, който ме караше да се чувствам недостоен да й говоря. Направо ми се разтреперяха дрехите на гърба от яд…

От ГЕРБ контраатакуват с бонусите на червените. Щото, дето вика един пич, „Ако имаш две ризи, дай кирливата на ближния.” Само през 2007 г. министри и заместниците им си раздали 700 хил. Като Румен Овчаров, наречен от Курумбашев „500 милиона на цяло”, взел над 60 хил. Сега естествено ще ни сервират нова порция гербери с бонуси. И това ще е единственият бонус за нас – познанието, че всички са вземали – и сегашните, и предишните. И бъдещите. И всегда, и нине, и присно, и во веки веков… Щото то не зависи от тях, а от нас. А ние си мислим, че от нас нищо не зависи… И затова.

Бонусите обаче са върхът на айсберга. Сакъз за медиите. Огромни суми изтичат от други места. Ако бях на мястото на опозицията, щях да вием като флекс по цял ден. Защо си траят за невижданата контрабанда? Щото се надяват до година-две те да я прихванат и на свой ред да се нацуцат. Нямам друго обяснение. А и не знам някой да има.

 „Народе????”

„Кой те в таз робска люлка люлее?”

„Стандарт”: „Ще се опитаме да приличаме на хъшовете. С тази шеговита историческа отправка беше обявена Осмата световна среща на българските медии в Букурещ.”

Смятат да се налеят като чалтици на срещата. Няма друг начин да заприличат на хъшовете. Шефът на БТА Минчев го играе Странджата. С нашите пари, де…

Пеевски и Пъпката до Ботев и Каравелов! А Македонски мете редакцията на „Монитор”…

И благодарение и на тия свободолюбиви медии „всеки втори одобрява работата на Борисов”. Това по данни на правителствената НЦИОМ.  51% одобрявали Борисов, а 35% кабинета. Уплашен съм! Половината българи бодро си порят в килватера на управляващата ни глупост и не им дреме, че след няколко месеца няма да има пари дори да се платят пенсиите. Тогава ще ги питам. То тогава и те ще се  питат, де…  Ама ще е малко късно. Гледам, че лекинко почват да ни подготвят за външен заем.

Казал съм ви, повторил съм, популизмът съвсем не е невинна игра, безобидна приказка. Популизмът е приказка, разказвана с користна цел. Много користна. И както каза преди време д-р Николай Михайлов, лекува се с глад.

Та ще се излекуваме, не бойте се. Да му мислят тия 51%. Знаете ли, че има една такава зависимост – колкото по-прост е човек, толкова повече трябва да яде? Да, да пукна, ако ви лъжа! Човек, който се занимава с умствен труд, трябва да употребява на ден 100 г белтъчини, 100 г мазнини и 400 г въглехидрати. Което е къде 2000 калории. При лек физически труд, например да разнасяш папките нагоре-надолу, тази цифра нараства до 3500. А ватенките трябва да приемат по 4500-5000 калории. А калориите, както знаете, са с пари.

 „Господари на ефира” дали златен скункс на Бил Гейтс от „Напоителни системи”. Отвсякъде си го заслужи. Обаче мен ми разказаха една версия, която, ако е вярна, заслужава два скункса. Източник, който никога не ни е подвеждал, твърди, че министър Найденов извикал Харизанов и му обяснил, как през „Напоителни системи” ще трябва да се пусне голяма обществена поръчка. Дал му списък на фирмите, които трябва да спечелят, коя колко, също списък на консултанти и изобщо цялостно разпределение на сумата. По неясни причини младежът отнесъл цялата информация по-нагоре, даже най-нагоре. От където му благодарили за гражданската позиция и обещали да се заемат с въпроса. И се заели… Да, така внезапно може да престане да ти върви, само ако те ударят от много високо… И аз сега седя и мисля, ако това е вярно, де, тоя младеж честен ли е, или просто е бил зле осведомен.

Петък, 2 март

Шефът на СДВР комисар Йорданов вика пред “Стандарт”: „Не бива да се спекулира с това, че понеже хората са гладни, отиват да крадат. Защото кражбата на бутилка уиски не е от глад.”

Да, де, ама е от жажда! А жаждата също е жизнено важна нужда, незадоволяването на която води до смърт. Даже е по-опасно, защото без да яде човек може да издържи да кажем 40 дни, а без да пие десетина дена… Човекът, дето рекъл шопът, е обратното на камилата.

Братя, в тая връзка ще ви кажа една новина и ще ви я оградя с пунктирче, за да можете да я изрежете и залепите на видно място дома:

………………… ………. …………….. …………….. …. ….

Мъжките пороци са закодирани в ДНК-то.

Според последните изследвания на мъжкия геном, проведени от  британски лекари, мъжете не са виновни за пороците си. Това, дали си падат по едри бюстове, дали обичат да си пийват, дори и да се напушат, е заложено в ДНК-то им. Учените открили, че представителите на силния пол, които се опитват да се преборят с наследствените си пороци, са изложени на два пъти по-голям риск от инфаркт или инсулт. Затова съветват да следваме природата си, гените си, ако не искаме да ни тресне инфаркт или инсулт.

…………… ………………….. ………………………………….

Аз го залепих на вратата на хладилника. За да подсеща който трябва, че, ние не пием само щото ни се пие, което не отричаме, а и да държим инфаркта надалече. Нали затова англичаните са казали: „A cup of brandy a day keeps the doctor away”.

Пък и някак си животът у нас… Хората от млади почват… Ето, във връзка с поредното убийство в Студентски град ректорът на Лесото вика:  „Само в карето, където са нашите общежития, има 36 ресторанта и само една книжарница.” Ама не във всички карета е така. Някъде няма нито една книжарница.

Да, животът у нас… Чета, че почти половината от жените между 18 и 25 г. предпочитали да имат по големи гърди, нежели по-високо IQ. И много ни се иска да възразим на младите дами, но няма с какво. Наскоро четохме интервю с Даниела Симидчиева. “Дейли телеграф” я обяви за най-умната жена в света, щото има IQ 192. Магистър по икономика и социология, бакалавър  по електроника и автоматика, владее няколко езика…

„Хората, вика, непрекъснато ми задават този въпрос: “Като си толкова умна, защо нямаш пари?”

Оправданието й е като на всички, които не сме успели да забогатеем: „За да бъде успял в обществото ни един човек тук и сега трябва поне малко да му липсва морал. Това дали е интелигентен, или не, някак остава на заден план…”

Даже изобщо го нема в плана…  Пък един мой настолен приятел вика: „Когато не си богат, трябва да си придаваш полезен вид…” И тук интелектът се явява даже още по-голяма пречка.

Да беше жив Бай Борис Димовски, щях да го помоля да направи една реплика на „Сит търбух за наука глух” – една тиква и от дръжката й да излиза подписа на… Тиквата…

И докато размишлявах върху тия тъжни работи, гледам в „Новинар” изследване на социални психолози в Калифорнийския университет, което доказало, че „Богатите хора лъжат повече”. Учените били изненадани. Не знам що се изненадват. На нас ни се вижда естествено, че лъжат повече. Иначе нямаше да са богати. Казвал съм ви сигурно за един древен мъдрец, който разрешил на учениците си да извършват всички грехове, без един –лъжата. Защото лъжата е майката и таткото на всички грехове. Ако попитат например някой гербер, най-първия гербер дори, облажва ли се от контрабандата, но му е забранено да лъже, ще трябва да си признае. Ако се облажва, де. Ама не вярвам.

Абе, той от какво живее? Заплатата му е 1500 евро, бизнес няма право да върти, бонуси не взема по идейни причини… Освен да си яде спестяванията.

Пък в Брюксел Меркел, те нали са едни куртоазни, попитала Бойко какво прави Плевнелиев. И нашият отговорил без да се замисли: „Това, което му кажа…” Не че, ако се беше замислил, нещо щеше да се промени, де…

To be continued next Monday

Скъпи приятелю от мъжки пол,

И двамата собственици на „Книга за теб” ти влизат в положението! 8 март е на един хвърлей камък, а жените трябва да бъда специално уважени на тази дата, вън от неизбежното обожание през останалите 364 дни от годинита + един ден изтърсак на всеки 4 години.

Няма страшно! Да се избере за подарък е най-лесното нещо, стига да спреш избора си върху книга – елегантно и винаги модерно решение. Предлагаме ти няколко прекрасни книги, които сме сигурни, че биха зарадвали нежните женски души.

И не забравяй – за да успеем да ти доставим книгите, поръчката трябва да се направи днес или утре най-късно!

„Портокаловото момиче” – Юстайн Гордер
Ако искаш да прочетеш какво е да си наистина романтичен мъж, това е книгата. Ако трябва да си страхотен баща, който възпитава сина си, отново това е книгата. Което я прави какво - чудесен повод да кажеш "Ето такъв искам да бъда!" на своята половинка. Добре, де, обвързващо си е, така че внимавай...

„Училище за вкусове и аромати” – Ерика Бауър Майстър
Алекс плака на тази книга. Срам-не срам, това е факт. Наистина докосваща серия от истории, които ще покажат на половинката ти, че си нежен, внимателен, чувствителен и разни такива неща, които сме сигурни, че си...

„Добра година”, „Винена афера”, „Една година в Прованс” – Питър Мейл
Която и от книгите на Мейл да избереш (защо не и трите - ще измислим нещо за по-добра цена), ще покажеш на любимата, че наистина си романтик от класа.

„Любов” – Елиф Шафак
Хитовата турска писателка е забъркала неустоим коктейл от вяра и страст.

„Токио: отменен” – Рана Дасгупта
Дасгупта е твърдо подходящ за жени с вкус към приключенията и нестандартно мислене.

„Шоколад” – Джоан Харис
Няма по-„вкусна” книга от тази, особено ако я гарнирате и с истинско шоколадово изкушение.

„Ловецът на хвърчила” и „Хиляда сияйни слънца” – Халед Хосейни
Хосейни доказа и с двете си книги, че умее да покорява сърца като изтънчен любовник на словото.

„Сянката на вятъра” – Карлос Руис Сафон
Зад не най-привлекателната корица се крие един от най-вълшебните и покоряващи романи на новото време. Гарантиран успех с него!

„Лора от сутрин до вечер” – Димитър Коцев–Шошо
Изборът за младо и умеещо да се забавлява момиче.

Трилогия „Игрите на глада” – Сюзан Колинс
Бойна главна героиня, разкъсвана между любовта към двама мъже. Предводителка и на революция. Какво повече?

Трилогия „Атлас изправи рамене” – Айн Ранд
Ако търсите подарък за горда, силна и независима жена, Ранд е най-добрият избор – нейните героини са като никои други.

Успех и ще чакаме да разкажеш!

Тук ще научите всички детайли около конкурса - какво е необходимо, за да участвате в него и какво е условието за получаване на наградите

Продукти за 4 порции:
1 малка кисела зелка
4 яйца
1 опаковка майонеза
1ч.ч. маринована сладка царевица

Приготвяне:
Яйцата се варят в подсолена вода. Зелката се почиства от външните листа и кочана. Реже се на много фини ленти. Слага се в купа. Добавят се царевичните зърна. Продуктите се объркват заедно с майонезата. Салата се разпределя в 4 плоски чинии. Гарнира се с яйца срязани на цветенца. Яйцата се поръсват със сол и червен пипер.

Таджикистанското правителство е наредило на интернет доставчиците в страната да блокират достъпа до Facebook и до няколко други независими медийни сайтове. Това съобщи говорителката на местната асоциация на интернет доставчиците, цитирана от AFP. "Интернет доставчиците получиха устно нареждане от правителствени агенти да блокират сайтовете", каза по случая Парвина Ибодова, президент на асоциацията. "Ние сме слуги. Взимаме нашите лицензи от властта и при заповед сме длъжни да спрем достъпа до сайтовете", допълни Ибодова. Според Ибодова над десет интернет доставчика в страната са блокирали достъпа до Facebook и независимите сайтове. Сред тях влизат авторитетните новинарски проекти tjknews.com и centrasia.ru. Държавната комуникационна агенция на Таджикистан отказа коментар по случая. Таджикистан е бивша съветска република в Централна Азия, която граничи с Китай и Афганистан. От 1992 г. страната, която е най-бедната от всички бивши съветски републики, се управлява с желязна ръка от президента Емомали Рахмон, съобщава novini.bg. Пред медиите Ибодова каза още, че не знае дали решението за блокиране на сайтовете било политическо и добави, че властите са изтъкнали като повод проблеми от технически характер и свързани с гарантиране на сигурността. Блокираните сайтове редовно публикуват критични материали срещу режима на Рахмон.

"АСТА е международен договор, но не с изпълнителен характер, а налагащ промяна в националното законодателство на всяка една от подписалите го страни", заяви българският евродепутат Антония Първанова след срещи в американския Сенат.

Пламен Асенов

05. 03.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Първанов и моралът

Бившият президент и по съвместителство български гражданин Георги Първанов се е произнесъл дълбокомислено, че, покрай историята с бонусите на чиновниците, партия ГЕРБ на премиера Борисов „губи битката на територията на морала”.

Браво! Тази история, макар кратка, е особено съдържателна. Тя веднага ми напомни за древния санскритски епос, в който Кришна поучава Арджуна. И ме подтикна да си запиша в тефтерчето ценен съвет към самия себе си – никога не учи на морал някого, който е по-неморален от теб самия. Преведено за конкретния случай, това означава, след повече от десет години усилия, да спра да уча вече Първанов на морал, защото ефектът е същият като в любимата ми древна мъдрост – на глупавия не можеш да обясниш, че е глупав, защото е глупав.

Истината обаче може и да е по-проста – може Първанов като политик да е загубил битката с морала толкова отдавна, че вече да е забравил този факт и затова спокойно да я подхваща наново. Така става понякога, когато имаш силно и активно подсъзнание, то здраво потиска нежеланите спомени. Или ако се окъпеш под формата на гола девойка в някакъв извор, който изцяло ти пречиства душата и паметта от тежки наслагвания?

Е, това за голата девойка с лика и морала на Първанов не го вярвам съвсем, макар че в света на магията всичко е възможно. Важното обаче е друго, граждани, важното е, че напълно разбирам какво преживява човекът Гоце, принуден да живее постоянно в една и съща кожа с човека Първанов. И дори донякъде му съчувствам.

Харе Кришна!

С Путином!

Такова заглавие няма да срещнете никъде из българските медии, граждани. И не защото те не отбелязват триумфалния успех на Владимир Владимирович на изборите в Русия, а защото никой, освен приятелят ми Иван Тотев не може да измисли подобен неологизъм на руски, който да звучи толкова добре и на български. И нямам предвид кмета на Пловдив Иван Тотев, не си бийте майтап с това, говоря ви за скулптора Иван Тотев, който току-що ми прати sms с това поздравително съдържание.

Иначе аз бях решил да подходя към темата за избора на Путин чрез думите от едно интервю на Азис, който казва: „Някой ден ще ми бъде издигнат паметник в центъра на София, защото съм манипулатор и владея милиони мозъци”.

Какво съвпадение. Какви неочаквани майтапи си прави Вселената с нашите човешки слабости. Така де, само майтапи, без неочаквани. Нали те ако майтапите са очаквани, няма да са интересни, колко съм глупав. Виж, за резултатите от руските избори това правило не важи, те наистина бяха неочаквани за всички, `щото там работата изобщо не е майтап.

Така или иначе, граждани, скептичен съм, че някой ден в центъра на София ще се издигне паметник на Азис, но на Владимир Путин почти със сигурност може би ще се издигне. И не само защото той също е манипулатор и владее милиони мозъци. Заради нещо по-съществено ще да е. Например ако човекът, в изблик на братска любов, вземе, та ни даде безплатно неограничено количество нефт и газ. Или ако реши на бял кон да пресече тихия бял Дунав, за да ни освободи от европейското робство. Тогава какво му правим? Паметник, естествено.

Американските домашни любимци

Басирам се, че всички ние, граждани, покрай някакъв тежък момент от живота си сме изпадали в разговор на тема – да вземем да обявим война на САЩ, та да ни завладеят и да ни превърнат в 51-ви щат. Това, разбира се, след времето, когато почти бяхме се превърнали в 16-та съветска република, но се видя, че работата откъм тази страна не върви на добре.

Сега обаче, като прочетох съвсем сериозната статистическа информация, че през миналата година американците са похарчили 51 милиарда долара за своите домашни любимци, ми хрумна по-добра идея – да им станем домашни любимци.

И не че тези пари са Бог знае колко повече от сегашния ни държавен бюджет, та заради това да предполагам, че ще се чувстваме по-добре в ролята. Предимството е друго. Ако сега работим къртовски, за да изкараме малка част от тези пари, то тогава целокупният американец ще работят, за да ни храни, къпе, прави прически, облича, топли зиме и изобщо – да ни глези по всякакви възможни начини. А не бива да се забравя, че някои наистина богати хора оставят и цели състояния на домашния си любимец, след като се гътнат.

Ако питате мен, аз лично предпочитам да стана домашен любимец на някоя талантлива актриса с годишен доход поне 20 милиона. Обещавам, че винаги ще спя в леглото и, за да я пазя от други натрапници. Дори във ваната ще влизам с нея с удоволствие и няма да се изтръсквам после като някакво улично куче без обноски. Нито ще се забърсвам в пердето.

Промяната е хубаво нещо, особено когато в резултат на досегашните си усилия си постигнал големи успехи. Е, Навийн Селвадурай (вляво на снимката), който заедно с Денис Кроули постави основите на foursquare преди три години, явно има нужда от ново предизвикателство. В блога си вчера сподели плановете …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     След успеха foursquare и AMEX продължават промоцио...

     Хубавото на работата със социалните мрежи е, че можеш да придобиеш представа за успеха си почти ведн...
  2. 

     Foursquare разнообразяват раздаването на значки

     Все още си спомням първия ден, в който си свалих приложението на foursquare за iOS и се регистрирах ...

Впечатлението, че на българска територия се състояха невиждано многолюдни „избори” за утвърждаване на самоназначилия се руски президент Путин, не е само мое ( или евентуално-ваше). В централните си новини на 4 март БНТ съобщи:

„Няколко хиляди руски граждани гласуваха за президент в руското посолство в София. Пред избирателната секция се изви опашка, а хора коментираха, че от 20 години не са виждали такава активност тук, за каквито и да е руски избори. По данни от посолството живеещите у нас руснаци са близо 15 хиляди. Освен в София, те гласуваха в Русе и Варна.”

Ден преди това читателите на този блог ( само тук, понеже колегите от сайта Юрочикаго бяха публикували интервюто си на звуков файл) имаха твърде рядката възможност да се запознаят с предупреждение на една руска правозащитничка и депутат към българите да внимават с тактиката на целенасочено заселване на руски граждани, прилагана и другаде като инструмент за установяване на значимо физическо присъствие с растящи претенции за руско влияние. В интервюто си за българския сайт от Чикаго Валерия Новодворская говори за 200 000 руснаци в България.

Само през последните 3-4 години руснаците са купили над 200 000 апартамента и къщи в България, сочат също експерти пред Prian.ru.

Да припомня и написаното от мен миналата година ( за което и до днес мълчат „засегнатите” и българските медии), че през март 2001 г. от България бяха изгонени руски дипломати- за първи път от много десетилетия, след което, по думите на тогавашния премиер Иван Костов( дръзнал да „посегне” на руския шпионаж в България), цитиран екслузивно в книгата ми „Течна дружба”, „руската агентура беше активизирана за сваляне на българското правителство”.

Официално обяснение за причината за прогонването на дипломатите нямаше. В книгата си посочвам, че конкретната причина е била шпионска дейност по създаване на проруска партия, за което прикритите като дипломати руски шпиони са обикаляли страната ни, посещавайки разни „патриотични” седенки с цел за вербуват за партийна структура „братушки”. Повишен е бил например интересът им към Тракийските дружества, в които силно влияние има БСП. По-късно, както знаем, след смяната на българското правителство на вълната на „царизма” и неговата харизма, все пак беше създадена „Атака” , която никога не каза „крива дума” за руското проникване в България. А сега, както също знаем, вече публично и без излишни маскировки, нишата на русофилското политиканстване е атакувана от поредната, създаваща се в момента формация със заявка за откровено проруска партия, която възприема предизвикателната тактика да се заявява като такава демонстративно- нещо повече, заявката е да бъде дубликат на монополно управляващата в Москва „Единна Русия”.

Кои са руснаците, които напират да ощастливят с постоянното си присъствие своята бивша соцколония? Видяха се в телевизионните репортажи от опашките пред избирателните секции за изборите, организирани за преизбирането на президента Путин. Възторгът им от предизвестения избор беше ярък, невъздържан, бликащ щедро с пожелания за „още няколко мандата”, както изригна пред БНТ една такава гласоподавателка в София. Репортерите, не само на БНТ, направо се оплакваха, че не могат да открият руски гласоподавател на обратното мнение. Намери се една такава „черна овца”, която се оказа червена: харесвала лидера на комунистите Зюганов.

А на онези от вас, които ще кажат, че няма как да е иначе, понеже руснаците, където и да се намират, си го обичат Путин изобщо и безалтернативно, мога да препоръчам да погледат малко други телевизии. Новинарският канал Юронюз например излъчи репортаж от Лондон, където репортерите имаха обратен проблем с интервюирането на руснаци- чуха се само недоволни от Путин руски избиратели.

Че София не е Лондон, това го знаем. Но не е лошо да си даваме сметка какви са руските пришълци тук (и какви са руските бегълци от Путин в Лондон). И защо е така? С какво Лондон привлича противници на Путин, а София, Варна и Пловдив ( утре и в други градове) са магнит (само?) за лоялни на властта в Кремъл поданици на бившата ни колониална владетелка?

Отговорът е очевиден: тук путинистите се чувстват като у дома си на територията на страна, която също се управлява от „антикомунисти”, подобни на онези, които участват в разиграването на фарса с избора между комуниста Зюганов и „антикомуниста” Путин.

Така че в Лондон живеят „новите руснаци”, а в София- добре познатите стари товарищи и техните булки.

Share on Facebook

Карта от сайта moldova.org

Специалният кореспондент на "Комерсант- Русия" и "Коммерсант – Молдова" Николай Марченко анализира за Биволъ информацията за Молдова от кореспонденцията на американската разузнавателна агенция STRATFOR, изтекла в Wikileaks.

Премиерът на Република Молдова Влад Филат, който се очаква да посети София между 5 и 10 март 2012 г. по покана на Бойко Борисов, е в центъра на докладите на STRATFOR за тази държава. Според един от анализаторите на „сенчестото ЦРУ" именно на него се крепи управляващата в Молдова коалиция – Алиансът за европейската интеграция (АЕИ). Поради голямата диаспора на бесарабски българи в Молдова, министърът на външните работи Николай Младенов обеща София да подкрепи Кишинев по пътя на евроинтеграция.

Според доклада на Stratfor алиансът никога не е бил наистина „проевропейски", тъй като всички политици там сътрудничат и с Москва. Изключение не прави и сегашния премиер Филат. През октомври 2010 г. източникът на Stratfor прогнозира, че Алиансът може да издържи само още няколко месеца, но прогнозата не се сбъдва.

В докладите също така пише, че при отношенията си с Молдова, САЩ не може да има доверие на други политици, освен на сегашния премиер. Според мейл изпратен през октомври 2010 г. от анализатора Крис Фарнхам, сегашният и.д. президент на страната Мариан Лупу е „опортюнист", предал бившия си политически кръстник – бившия президент – комунист Владимир Воронин.

По повод предишния и.д. президент Михай Гимпу, който е лидер на Либералната партия на Молдова, агентът пише, че той е „кученце, пешка на румънския президент Траян Бъсеску" и никога не е имал реална власт. По този начин САЩ, ЕС, а следователно и България би било добре да подкрепят Филат.

Молдовският премиер наскоро бе критикуван и от ръководството на Тараклийски район в Молдова, тъй като този български регион на страната страда от недостиг на финансиране, а също така се затварят малките училища с преподаване на български. Той обаче успя да отиде на място и да гарантира, че „реформите" ще се провеждат с по-голяма чуваемост от Кишинев. Тези въпроси още веднъж би трябвало да постави и Борисов при идването на Филат в София.

Николай Марченко

План на Меркел и Путин за Приндестровието "връща" Молдова на Русия

Германия и Русия са изготвили през лятото на 2011 г. план за решаване на проблема с Приднестровието. Той предвижда Приднестровието да получи от 5 до 15%, или пропорционално представителство в молдовския парламент. [80990]

Планът, който се представя като "германско предложение", изпратено до Молдова и Приднестровието, е редактиран с помощ от руската страна. Ако той се осъществи, резултатът ще е падане на управляващата про-европейска коалиция, защото приднестровските депутати ще се съюзят с комунистите и ще получат про-руско мнозинство. Така Русия ще се сдобие със стабилно и приятелски настроено правителство в Молдова - анализира източникът на Stratfor, който е представен като шеф на молдовското лоби във Вашингтон.

В замяна Русия ще "отвори" миротворческите сили в Приднестровието за страните от ЕС и европейски военни ще могат да патрулират заедно с руските в размирната република. Това не е проблем за руснаците, защото техните военни ще запазят присъствието си, а правителството в Кишинев ще е твърдо про-руско.

Путин персонално се ангажирал да убеждава Приднестровието за този план, а Меркел - Молдова. Представянето на плана като германска инициатива е единствената причина молдовците да го разгледат, тъй като те много държат на вниманието от страна на Берлин, което ги кара да се чувстват значителни - пояснява лобистът от Вашингтон. Не е за подценяване и "моркова", размахван от Германия, под формата на икономически инвестиции и други връзки.

Руско-немският план за Молдова формално трябва да дойде като предложение на групата страни във формата 5+2 (Русия, Украйна, ОССЕ, ЕС и САЩ, Молдова и Приднестровието), но руснаците и немците отлично знаят, че САЩ и ЕС няма да подпишат такава спогодба, затова се стараят тя да бъде одобрена от двете страни в конфликта: Молдова и Приднестровието и да бъде поднесена като свършен факт.

Всичко това не се харесва никак на американците, но те не желаят конфликт с руснаците заради Молдова и вероятно ще използват трети страни - Великобритания, Полша, Латвия и Румъния, за да убедят молдовското правителство да не приема плана на Меркел и Путин.

Напоследък в молдовската преса се появиха съобщения за друг таен план, който ще ускори присъединяването на страната към Румъния.

Биволъ

[alpha] INSIGHT - Russian & German deal over Moldova
Date 	2011-06-16 20:40:23
From 	clint.richards@stratfor.com
To 	alpha@stratfor.com
Others 	Listname: mailto:alpha@stratfor.com
MessageId: <4DFA4E17.3080809@stratfor.com>
InReplyTo: 183674897.886540.1308248329208.JavaMail.root@core.stratfor.com
Text
SOURCE: MD101
ATTRIBUTION: Stratfor sources in Washington & Chisinau
SOURCE DESCRIPTION: Head of Moldovan Lobby in Washington, but lives
partially in Chisinau & connected to most politicians
PUBLICATION: yes
SOURCE RELIABILITY: A
ITEM CREDIBILITY: 2
DISTRIBUTION: Alpha
SOURCE HANDLER: Lauren

During the meeting Tuesday between Merkel and Putin in Geneva, it was
decided that the pair will attempt to strike a deal on Moldova, that would
put the country more security under Moscow's influence.

It is a "German proposal" being offered to the Moldovan and TD governments
though Russia helped write it. The proposal is that the TDs will get
representation (could be 5 or 15 percent, or proportional) inside of the
Moldovan parliament.

This would literally flip the government as the TDs would ally with the
Commies, which would far outnumber the so-called pro-European coalition.
Meaning, Russia would have a stable and pro-Russian government entrenched
in Moldova, not a chaotic one.

In return, Russia has offered to be "open" to allowing EU or OSCE
peacekeepers into TD to help it patrol with its military. Not that Russia
said they will, but that they are open to the possibility. Russia is
comfortable with this as their troops would stay, and then they would have
a firm pro-Russian Moldovan government.

This German-Russian proposal is under the guise of the so-called EU-Russia
Foreign Policy and Security Council-which hasn't even been formed and
isn't even an EU council, as only Berlin and Moscow are talking.

So now the Germans and Russians are talking to the Moldovans and TDs on
this with Putin personally handling the TDs and Merkel the Moldovans.

The reason why the Moldovans are even considering this is because it is a
German proposal. The Moldovans (government and regular people) absolutely
love German attention, as it makes them feel important. Moreover, the
Germans are offering some carrots - economic investment and other ties.

The ones in the ruling coalition who are doing the negotiations are Filat
and the FM Yuri Lyanke, who is in Filat's party. Filat believes that if he
not only gets an agreement on TD, gets Germany econ investment & is
personally linked to Germany, then his popularity will soar. The coalition
in Moldova is already shaky and the members of the coalition are willing
to go their own ways if necessary. This could keep Filat in the political
game no matter what happens. Filat is not pro-Western or pro-Russian, he
is pro-himself, so he is looking out for his political future.

Now, theoretically, any negotiation is not suppose to be German or Russian
proposals, it is suppose to be a 5+2 proposal and be signed off by
Brussels. But that is not how the Germans and Russians are doing this,
because they know no one in Washington or Brussels will sign off on this.
So if they can simply get Moldova and TD to sign off, then it is done.
Washington and Brussels will push on the 21st for this new agreement to go
through them, but Berlin and Moscow don't care and won't agree.

The US is really not happy about any of this, but is not willing to stand
up to the Russian over Moldova at this time, because of the other issues
(LG: Afgh) between Moscow and Washington. So the US is going to ask 3rd
parties to go pressure the Moldovans - mainly the Lithuanians, Poles,
Romanians and Brits. The Romanians won't be any help as they simply have
given up really caring about Moldova. They know the US is their security
guarantee, so why care if the Russians are next door-they have the US.

So, this will all be discussed on the 21st meeting in Moscow. It isn't
that Russia and Germany will get the deal then, but this is the start. Now
it comes down to the Poles, Lithuanians, and Brits convincing Filat that
this is suicide.

--
Lauren Goodrich
Senior Eurasia Analyst
STRATFOR
T: 512.744.4311
F: 512.744.4334
lauren.goodrich@stratfor.com
www.stratfor.com

Отново Италия, отново с пътеписа на Вили:) Веднъж вече я изоставихме самичка във влака в  Рим , после разбрахме защо съществува израза „виж Неапол и умри!“ , оставихме я безнадзорно да се запознае с полицая Анджело. Последвалата серия не е за пред деца,   после закусвахме заедно ;) а после пак я оставихме сама, за да чака Анджело "5 минути", за да идем и на гости на родáта ;) За послено я оставихме в ... едно наводнение ;) А днес? Днес очакваме сутринта :) Приятно четене:  

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол)

част девета:

Предложението

    /Господин "шефът" е виновен тук да вкарам и нещо хептен лично :) Стойчо, разменените мисли относно романтиката дадоха провокацията/ (радвам се :) – бел.Ст.) Ъъ... примигвам. Не мога да разбера кой, къде, защо и как така чука, та ми кърти главата чак... Аа, снощи... оо, снощи... хий... нощес... ъъъ... протяягам се... а, къде ми е ангелчето?... Оф, бе кой блъска така по вратата бее?... Не се чува шум из банята, значи Анджи сигурно се е кротнал на кенефа тогава... хм, ще трябва аз да реагирам. И вяло едно такова, простенвам: Кам ииин! /англ. влез/...  и се понадигам. Оо... главата... как цепии... ааа... Ми тоя чаршаф що така... ау, голям търкал е било нощес... аа... сее-щам се... ауууу, засрамих се... ;) Пак чукат! Провиквам се: Аванти!! /влез/ Вратата полека се отвааря, а аз моментално се плъзгам обратно, до носа под завивката. В празната ми тиква се сурва цяла купчина чакъл - ааа... гърч! Бонджорноо!... - момчето, дето влезе, оставя един голям поднос на масичката и обявява: ла прима колационе, синьора! /закуската/... Връцва се и, виждайки ме в леглото, леко се сконфузва: О, скузи, синьора! Моменто! Ун моменто.. - казвам - парла инглезе? ду ю спийк инглиш? - малкият вика: аа... ее... йес, а литл бит /малко/ - О'кей, уел, ду ю... ъъ... кен ю файнд ми ъ хедейк пил, плийз? /можеш ли да ми намериш хапче за главоболие/ - оф, май сложно му идва, пули се - фор май хед... пер мия теста - соча си главата, ъъ... фа мале... си, мале /боли ме/ О'кей, мадам, проприо ора! Субито! /ей сега, веднага/ и изхвръква навън. Ммм, как хубаво се размириса на кафе... Провиквам се: Анджи? - пас... и малко по-силно: Аанджиии?... пак пас. Еее! Ставам, оох, неее... в главата ми - "ролинг стоунс"!... търкалят се... дрънка, боли!... Навличам метнатият на фотьойла халат, омотавам се, чукам на банята - тц. Пак - пак тц... Анджело!.. ??... Отварям вратата - няма никой!! [geo_mashup_map zoom="9"] [geo_mashup_location_info] На вратата се чука, бързо отварям - о, не е Анджи. Малкият ми подава някакво хапче и нещо ми приказва. Чаакай! По-бавно!.. И по-тихо... Лентаменте, ти прего, пиано /бавно, полека/... Сей ин инглиш! /кажи го на английски/ - той: дъ пил уит уотър, дринк ит - О! това - ясно! после? Уот елсе? /какво друго/, алора, парла ми! - вглеждам се в името на баджа му: ъъ, Стефано. Дай, парли ми пю лентаменте, капито? /говори ми по-бавно/... О ин инглиш, о'кей? /или на английски/ Съсредоточава се: маа, синьор ## сей... тел ю донт мув! /каза да не мърдате/ - Аз: Уот?! Уай? /какво, защо/... Бат уеър из хи? /къде е той/ Дове, е? Дове е синьор ##? Ду ю ноу? - вдига рамене: Нон ло со, мадам, луй а дето... ее... вой старе куи /не знам, каза да стоите тук/ Чао, мадам. - И се изхлузва през вратата.

Да стоя тук! И къде е отишъл тоя Анджело?!

Глътвам хапчето, наливам си кафе... Да го чакам ли за закуска?... Ял ли е вече, а на мен да е поръчал закуската в стаята ли? Всичкото това нещо?!...  Оф, тоя човек май мре да изчезне сутрин без да се обади! А навън грее слънце. Навивам малко ръкавите, щото очевидно съм нацелила мъжкия халат, буквално до петите ми е, излизам на балкона с чашата кафе. Има масичка и два стола. Оо, колко приятно и как добре ми идва. Времето е чудесно, няма и помен от снощната буря. И морето долу какво е синьо! Хотелът е кацнал върху скалите и морето е непосредствено под него... И Капри!... Сто процента онзи остров там е Капри!... Май и Анджи снощи спомена нещо в този смисъл... Оо... просто кеф :) [caption id="" align="aligncenter" width="680" caption="Капри - панорама"][/caption] Виждам и част от безлюдния басейн долу - хм, 9 ч. рано ли им е на гостите на хотела или има някакъв плаж при морето, който не се вижда от тук? Ох, ама как бих си измързелувала ден-два тук с Анджи... Но къде е той?! Влизам вътре, трябва да се облека вече... оо, колко съм горкà, че си нямам чисти дрехи... като ги облека пак същите, все едно не съм се къпала :(  Разтварям гардероба - ми, празен! Момент, оглеждам из цялата стая - ама, къде са ми дрехите?! Не може да изчезнат!... Хм... Егати номера!... А възможно ли е Анджело да ги е пратил на пране? Да се е сетил?! А кога ще са готови?... Представям си - коскоджа ми ти мъж, ходи на пръсти из стаята, да ме не събуди, и събира гащи и фанелки, слага ги в някакъв плик и после ги носи на пералня :) ... Ее, ако го е направил това - златен е! Амаа... гол ли се разнася из хотела сега?  :D Включвам фотоапарата - ох, няма как да са се увеличили чертичките на батерията - от снощи е само на една. Което ще рече, стотина снимки още. Мъка ми е. Ядосвам се, дето не ме остави вчера да си взема чантата - дрехи, зарядно, нямаше да се кахъря сега... Но пък, е, и той не е знаел, че няма да се върнем вечерта. "Оня" в мен се разбъбря: стига айде се тръшка де, споко, и друг път ще има. Ама тоя италиано май много високо вдигна летвата, а, како?! К'во ше правим ся? И то във всяко отношение... бе, мъж "пет звезди", а? В този миг на вратата едно кратко "чук-чук" и пет-звездният нахълтва. О, чао, соле мио! Коме стай? Брааво, мия белла - мляс-мляс - и веднага една дълга тирада, колко му е пияче /приятно, драго/, дет' съм усмихната, дет' съм се наспала; па, как той се събудил рано, о, наспал се е, и решил еди-к'во си, та докато още малко поспя... Хубаво ли е кафето, кара? Налива си и той, хапва кифличка - мм, густо!... лапва втора: мм... е куеста е делициоза! /вкусно, и тази е прекрасна/ И както дъвче, ми обяснява /надявам се правилно го разбирам/, че видял долу едни хора с фотоапарат като моя, отивали към басейна. Да отидел ли да ги пита дали ще ни услужат за малко със зарядното си, нали се притеснявах снощи, че няма да ми стигне батерията днес... Оо, миличкият ми той!! Е, как да не го целунеш?!  Протягам ръце, надигам се на пръсти - дай да си те цункам, добричък мой италиано! Дори само заради това, че си го помислил, заслужаваш целувка! Моментално откликва на порива ми... много откликва... О, чакай... Анджи, спри се, нямах други помисли... чаакай, задълбаваш... Но той имаал... Чччааакай... ох, нннее... въздух!... Мърка... мъърка с "оня" си глас, топи ме: маа, ай промесо мия филя ке ми ами, аморе мио.. си? /но ти обеща на дъщеря ми да ме обичаш, любов моя, нали?/ Ахх! Ах, хитрец такъв!... Анджи, ама изстива ми кафето.. ил кафеее... Тегли ме лекинко към спалнята, продължава с мъркането: но, но, но, но... виеени... виеени, беллисима мия, андиамо... е пой ил кафе /ела, после кафето/ Еемии... обещание се дава, за да се спазва, нали? ;) Но, признавам, не точно то водеше в случая. //бате Владо, не ни мисли ;) // Предположението ми излезе вярно този път - Анджи беше пратил дрехите ни на пералня. Събудил се към 6ч., обадил се на рецепцията и събрал дрехите ни и ги дал на камериерката. После пак дрямал. В 8ч. звъннали, че са готови, и той казал да донесат само неговите. Е, и аз попитах защо, ама той се ухили и... нищо не разбрах от обяснението. Облякъл се, слязъл долу, поръчал в 9 часа да ни занесат закуската в стаята, отишъл до колата /че как, иначе няма да е 100% мъж!/, обадил се на Аличе и на мамма за добро утро/о, виж ти!/, взел ми дрехите и на връщане, във фоайето долу, видял някакви хора с като моя фотоапарат. Е, към 11ч. най-после си доизядохме закуската със студеното кафе. Бърз душ, чисти дрешки и аз съм мноого доволна, въобще от всичко. Той - също е разцъфтял ;) Слизаме долу, връща картата и чао, освобождаваме стаята. Искам да хвърля едно очо на хотела, да видя къде сме спали и... И изобщо, нали, споменът е по-спомен, когато е и по-богат на детайли  :) [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Хотел Делфино  - 4 звезди и си струва - вътре определено е по-яко... Понеже така, от "задния двор", си  ми прилича на почивна станция  :D"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Хотел Делфино, гледан от алеята под него, която по едни стълби води до морето"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Хотел Делфино - екстериор  :)"][/caption] Отиваме по пътеката към басейна и оттам

да слезем долу до морето

Анджи върви малко пред мен, но изведнъж спира, обръща се и зарадван, дискретно ми сочи: Вили, соно куи, ла персоне кон уна фотокамера! Андаре ли! /хората с фотоапарата са тук, да отидем/ Всъщност, около басейна са само 5-6 човеци, другите сигурно са долу на плажа при морето. Какъв плаж има там недоумявам - та то само скали и камъняк виждам наоколо! И изглежда дълбоко! Оказа се /после/, че има едно малко плажче към хотела, малко встрани сред скалите, но не от пясък, а от камъни. [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Хотел Делфино - част от стълбите, които слизат до морето... Е, ннее, аз не бих се цамбуркала тука, мерси"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Хотел Делфино - плажът... Плаж?!  :D"][/caption]   Анджи отива при хората /мъж и жена, на около 27-28, наай-много 30г./. Тя, силно зачервена от слънцето, лежи безжизнено по корем на шезлонга под чадъра. Той, русоляв и напълно бял, за разлика от нея, полулегнал на съседния шезлонг, си играе с телефона си. На масичката до тях - 3-4 празни(?) кутийки от бира, кутия цигари, плажно масло, някакво шарено списание.. Изобщо не ми приличат на италиани. Аз сядам при бара да изчакам, моят човек ги заговаря. Ами да, не са италианци. Дочувам, но "не връзвам". Мъжът като че ли пробва да каже нещо на италиански, после сякаш минава на английски ли... Жената изведнъж оживява и сяда на шезлонга, усмихва се. Анджело маа ръце, обяснява се... Онзи върти фотоапарата си из ръце, разглежда го, после взема моя от Анджи, пак същото...

Хм, гледай я ти... тази малката май хареса Анджи...

Скив! Как го гледа само... ще го изпие с очи, кърши китки, пръсти... опръстенена като прелетна птица... усмихва му се... Хм... забавно изглежда отстрани :) ... И си кибикам. Даже леко злорадствам: гледай, гледай, това ще ти остане... пък дано твоя блед англичанин намаже после ;) Анджи ми маха, вика ме на помощ. Ставам. Ай, стига бе! Тоя "англичанин" ми говори, ей такова едно: ай спик литл йенглиш, донт андерстенд ол, бат вот аскед юр хазбенд, синьера? Вот май кямера, дец хим кямера, но диференц... ай донт андерстуд? Дац да квешчен... А, я! И аз викам - к'ви са тия? И тъпеяя... В този миг жената взема една цигара, пали я и вика: Зайчик, а может быть вызывать кто-то из персонала, ну они тоже италианцы все тут, а? Оппа, бинго! Веднага на руски ги питам за зарядното. И тримата ме гледат като треснати :) Мацката първа влиза в час: А вы же русская, да? Откуда? - Обяснявам с две думи откуда съм. Мъжът казва: Ну конечно, помогу, а как же! Из Болгарии вы, как здорово! Лет три назад мы в Китене были, хорошо отдыхали - и хуква към хотела. След малко носи зарядното - ей, набито очо имал тоя Анджи ;) Отиват с него до бара и Анджело обяснява на бармана идеята си. Включват го там някъде. Нямаме време за фул чардж, решаваме колкото-толкова, все ще е по-добре. Докато изпием по нещо, да кажем 30-40 минути. Още повече, че батерията не е на нула. Та, Анджи им предлага да ги почерпи за благодарност. Руснакът казва о'кей, давай пиво, щото от сутринта бил на бира, а тя си харесва някакъв коктейл "лимонино"; ние двамата си вземаме фреш портокал. И, кой ще познае на кого тоя път му излиза късмета да е преводача? ;) Но най-важното за мен е, че Анджело е очарован от моя милост. И пак ме обявява /после, в колата/ за "молто интелидженте". Е, натуралменте, гордо ми е ;) Руснакът предлага да се запознаем, казва: Я - Юрий, а просто напросто меня зовут Юра. Очень приятно. Мацето се представя: Я Анастасия. - И, както си седи на шезлонга, вдига дясна ръка към Анджело за целувка - като някоя аристократка, лелее! Обаче той не се "хваща" - просто с едната ръка поема дланта й и я смъква надолу, а с другата я потупва покровителствено отгоре, като, не знам, може би от мъжка галантност, а може би и без да се усети, й прави "вятър": Аа, коме принчипесса, си! /като принцесата, има предвид името й/ - И Настенка засиява от удоволствие ;) Седим, пийваме кой каквото си пие, говорим си туй-онуй. Юра става и отива да си вземе нови сигареты от комнатата им ;) Настенка незабавно използва момента да изфлиртува с Анджи: А вы же, синьер, кажется вы настоящий "ангел" - прям' с бога, правда, да? Изслушвайки превода ми, той се поусмихва: сии, соно анджело... перо, анджело неро /да, ангел, обаче черен/ - и се усмихва леко, а на мен намига. Бъзика ли се нещо с нея? Девойката "фръкна" - трепка с мигли, върти очи, усмиихва му се едно сладко... /Удивена съм - ама тая к'во... мене само за преводач ли ме взема?!/...  и гука: Да что ж вы, неет, не может быть! - и му отправя лелеещ поглед отгоре до долу - А почему чёрный, синьер Анжелло, вы же такой класс... О!... Ама не може така! Игнорирам въпросителния поглед на "класния" мъж - ей ся, АЗ ше ти кажем почему, дорогая моя! Навеждам се доверително към нея и тихичко й разяснявам: Потому что он злой! Он же из Каморы! Аха. Не веришь? А надо. Класный мужик, потрясающий италианец, да, но мафиот он настоящий. Остав его в покоя... иначе, точно пожалееш! Браво, включи. Сви устенца и даде заден. Вот и молодец! :) Анджи ме пита с очи. После, аморе мио, после - му правя знак. Ето, че и Юра се връща, сяда, пали цигара и пак почват опити да си говорят с Анджи - ясно е, човекът се кефи на контакта, иска да научи и още някоя италианска дума. Няма лошо, помагам и аз доколкото мога. Значи, руснакът си нарича момата по име - Настя. Не разбрах каква им е точно връзката, но няма значение. А тя на него - все "зайчик" му вика... То, той един "зайчик"... ама айде! :) И в един момент, както се мъчат да си говорят нещо двамата мъже, и Анджи го пита:

Зайчик, а куанди джорни соно куи? /за колко дена сте тук/

И щях да се залея и задавя с фреша! :D Зайчик - тут-тут-тут... Анджело ме поглежда объркан, разбра, че нещо сгафи, притесни се; аз умирам от смях; рускинята тъпее... Е, неее... Анджи просто изби рибата!  :D 12:50 ч. и ние най-после потегляме. Пътят се движи измежду вили и вилички, или дори просто дървени бунгала, някъде пръснати по една, по две, другаде скупчени по повече на едно място сред маслинови горички, лозя, овощни градини. [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Пак Капри - еей там, зад завоя  ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Костиера Амалфитана - вилички, маслини, море, градини..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Костиера Амалфитана - селце на хълма"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="645" caption="Костиера Амалфитана - вила от типа "палацо". Анджело каза, че се казвала като него, но не е негова, била на еди-кой си, известен в района чичо ;)  Снимана е от пътя на хълма и с доста зум."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Костиера Амалфитана - гледки от високото"][/caption] Някои от къщите и къщетата са едно към едно с българските из вилните зони от едно време, дето са ги раздавали по някакво постановление, за да се обработват пустеещите земи. Срещат се и неголеми семейни хотели тук-там, както и стабилни къщи от типа "палацо", на по два-три етажа сред маслини и лимони, с характерните високи и тесни италиански прозорци с дървени щори. Изглежда и тук е имало нещо подобно, да раздават пустеещите места за облагородяване, защото Анджи ми разправя нещо за "норматива" и "ледже" /закон/ и току сочи насам-натам. Човекът се старае да ми говори по-бавно и по-отчетливо, за да го разбирам, но истината е, че аз слабо надавам ухо в момента, защото мернах сред дърветата остров Капри и сега го дебна с включен фотоапарат. Пада се от моята страна, идеално. И, тъкмо на един завой да го щракна, това диване набива леко спирачките, аз залитвам и кадрото ми отива на кино. Поглеждам стреснато - какво стана?, а той ми се хили и маха с ръка - нон е анкора моменто, бейби, допо е по /още не е момента, след малко/. - Ми парли ди Капри, Анджи? /за Капри ли ми говориш/ - Си, ди Капри. /на Капри ударението е на "а"/ Уви, нямаме никакво време да отидем до Капри, за съжаление вече половината ден мина, а утре си отивам, но: Ту торнеро, бейби! /ти пак ще дойдеш/ - Анджело е убеден в това. Е, да, и аз съм сигурна, независимо дали ще съм с него или не, но не знам кога. Въздъхвам: Си, си, ма куандо, дарлинг, йо нон со. /не знам кога/ - Ми сенти, мия белла, куандо вуой... Е вераменте, воррей, анке нон те не вай!  Римани! /когато искаш..  наистина, бих искал изобщо даже да не си тръгваш. Остани/ - усмихва ми се. И да ме пита човек, защо се "заигравам" сега! Уж невинно: А те о...? /при теб или../ Клати глава: си, а ме /при мен/ - Ама гадинчето в мен продължава да човърка: Пер семпре? /завинаги/ Мисли няколко секунди, хвърля едно око: фай атенционе а доманде фай, кара /нещо в смисъл, внимавай какви въпроси задаваш/...- вглежда се в мен -

Сей пронта пер ла риспоста? /готова ли си за отговора/

Ееми, изпросих си го. - Скузи, дарлинг - извинявам се. В това време спира на едно уширение край пътя - Капри се кипри насреща ми в маранята. Понечвам да сляза, за да го снимам, но той се пресяга и ме дръпва обратно: Нон диспияче, рагаца мия... ее, сей интересато нелла риспоста? /не се извинявай.. е, интересува ли те отговора/ Амии... всъщност аз знам, че утре си заминавам и каквото било - било. Нали се старая да се придържам уж към идеята "тук и сега", а утрето... кой да го знае? Т.е. смятам, че съм готова за какъвто и да е отговор: О'кей, соно пронта, димми! /добре, готова съм, казвай/ И, ау, физически май  усещам нещо, което не мога да предотвратя... Още не пуска ръката ми: Си, реста! Пер семпре кон ме, аморе мио /да, остани завинаги с мен/... Андиамо, ми дика "си"! /хайде, кажи ми "да"/ Моооля?... Не откъсва очи от мен. Мънкам: маа, Анджи.. ай кант /не мога/.. ъъ, лет ай /нека/... си, йо пенсаре а поко /да помисля малко/ Гласът му не търпи възражения: Но! Ора, а прима виста! Ми дика "си"! Димми, субито! /не, сега, кажи "да", отговори ми, веднага/ Вътрешният ми глас изведнъж подсказва: сакън! истината! Анджи... уел, ю сърпрайз ми... ее, си, сорпрезе ми... ин дженеръли.. "йес" мей би /по принцип може би да/, ъъ... - Прекъсва ме, лееко се усмихва, вдига ръце, клати глава: Си, ин дженерале!!... Еей, ма ту ми риспонди коме ун авокато! /да бе, по принцип! ама ти ми отговаряш като някой адвокат!/... Маа, сапево бене /е, знаех си... - и се пляска по главата/... ми дио!.. о'кей, соно дакордо /добре, съгласен съм/ - вдига показалец под носа ми:  Рикорди перо, йо аспетеро! /запомни обаче, аз ще чакам/ И подпечатва предложението-закана с целувка. До момента съм имала четири предложения - две за брак и две за съжителство. Но нито едно от тях не носеше романтичен привкус, бяха все някакси... хм, как да го кажа.. като "фиксирани", сухи, прозаични... Само на първото /за брак/ казах "да", може би защото беше първо, а и беше неочаквано... А след време точно аз реших, че той не е "моят" човек, и той, въпреки че беше бесен, ще не ще, накрая прие и всеки пое по пътя си. Другите три предложения после все ги предусещах и имах време да оценя ситуацията и да реагирам... хм, правилно ;) А това сега какво е?... Как да кажеш веднага категорично "не", като има толкова много "да" пред него, и то в рамките на толкова кратко време?! Прав беше Анджело - преди да задам въпрос, трябва да съм готова да чуя отговора. Аз май не бях съвсем  ;) [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Капри от площадката за гледки"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Костиера Амалфитана - ония скали в дъното са на Капри. Анджи ме прекара да слизам по едни безкрайни стълби до брега долу, само и само да ми покаже тия скали. И страшно съжаляваше, че нямаме време да ме замъкне до някаква пещера по-нататък, която била точно на най-крайната точка на п-в Амалфитана. Там ходели на дайвинг из подводните пещери и било много интересно. Другото лято, айде... Макар че аз... тц,  не бих далдисвала, не съм по тая част, по-скоро бих се жертвала да гущерясвам на скалите  ;)  Па знам ли, упоритият Анджело може и да успее да ме убеди  :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Ей там някъде, от другата страна на този нос се намирала въпросната пещера. А онова, дето стърчи на скалите, е останка от някаква древна крепост. Не отидохме до пещерата, защото трябвало да ходим пеша към 2 км само в едната посока, а нямахме вече време. Снимката е от пътя с много зум."][/caption] Анджи предлага да слезем до Нерано, там да хапнем набързо и да тръгваме към Позитано, защото, за съжаление, времето тече все по-бързо. Според неговия план до 19-20 ч. трябва да се приберем в Кастеламаре, за да можем до 21 да сме в леглото. Ставането ще в 3 ч. през нощта. Казва, че най-най-късно в 5:30 ще мина чекинга, да не се притеснявам. И все пак, ако не дай боже закъснея? - питам - Ее, соджорно е финире! /оставаш и край/ - смее се... Хмм, а преди три дена си нямах хабер, че го има този човек! Даа, неведоми са пътищата божии, както казват.

Нерано

е някакво селце, пръснато покрай пътя, с отбивка  надолу към морето. И по ската надолу сякаш някой е изсипал вилите и всяка е спряла където й е дошло. Но най-голямо впечатление ми прави фактът, че абсолютно до всяка къща стига път и то добър. Тесен, но напълно приличен асфалтиран път. И така е навсякъде, откъдето минахме досега. Тук долу пред плажа има един голям и добре изглеждащ полукръгъл хотел, още няколко заведения и много кратка лунгомаре с пейки под сенките на дърветата. Плажът, обаче, изобщо, ама изобщо не може да се мери с българските. Много са им нещастни плажовете тук. И този е тесен и предимно камънячест. Като си помисля какви прекрасни плажове имаме ние в България... Всъщност и в Италия има - горе, покрай Лидо ди Йезоло /била съм на плаж там, страхотен е и е по-добър дори от нашите, във всяко отношение!/, също при Римини, Остия, Байя Домиция, сигурно и другаде, но тези тук са... о, гола вода, просто не струват. Иначе гледки тук дал Господ, има та звънка, но плажовете... Ами, че плаж ли е това, да се ръбиш на някой камък... облещена като гущер на слънцето... а  наоколо да е два метра, че и по-дълбоко? Айде, мерси!  :) Но, живописно е, спор няма. И водата е супер чиста. Хапваме набързо по една пица "тейк ъуей", щраквам няколко снимки и чао! [caption id="" align="aligncenter" width="645" caption="Нерано - лодките в залива на Нерано"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Нерано - ами, то, лодките са му най-интересното на Нерано  :)"][/caption]   Скоро излизаме на Страда Амалфитана. Анджи кара бавно, защото пътят е тесен, най-често просто прокопан в скалите, с много и остри завои е, не позволява висока скорост и изпреварване, и е идеално асфалтиран. А гледките - о, гледките стават все по-фантастични. Анджи снизходително се усмихва на възторга ми. Тази му усмивка, този поглед... хмм, имам чувството, че ми подготвя изненада... [caption id="" align="aligncenter" width="608" caption="Ла Страда Амалфитана"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="622" caption="Костиера Амалфитана - гледки от Ла Страда Амалфитана"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="622" caption="Ла Страда Амалфитана"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="622" caption="Гледки от Ла Страда Амалфитана"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="622" caption="Ла Страда Амалфитана"][/caption]   И следва май финалът  :)   Очаквайте продължението Автор: Вили         Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

Имам чувството, че от хиляда години чета все положителни ревюта за тази книга. Доста други неща ми минаха през ръцете (и ума) за това време, но все отлагах срещата си с "Игрите на глада". Защо ли? Малкото мъдрост, която натрупах през тези хиляда години, ме е научила, че очакванията са хлъзгава материя. Могат да ти доставят неприятно горчиво усещане. Все едно цяла година да чакаш Kindle за рождения си ден, а накрая да ти подарят тефтер, в който да си водиш записки. Разбирате ме. В тая връзка ми мина през ума, че може да съм един от първите, които ще "блеснат" с остра критика срещу Сюзан Колинс. Леко предубедено зачетох и зачаках момента, в който ще бъда разочарован. И тук големият Петко Бочаров би казал - "Да, ама не!"

Аплодисменти за една авторка, която светкавично ме омагьоса и обсеби изцяло вниманието ми. Толкова жива и динамична история! Непредвидима, очароваща и пленяваща. Напомня чаша студена вода в рекордна лятна жега - докато пиеш се чувстваш толкова свеж и щастлив, че блажено се облизваш като котарак. Това се случи с мен.

Харесва ми всичко - интригуващия сюжет, симпатичните герои, лекотата на четене, изненадващите обрати... И преди всичко сладурския стил на Колинс. Само един истински майстор може да опише толкова много смърт и болка по така красив начин. Без да те отврати или натовари. Напротив - сред кръвта, която неизбежно се пролива, разцъфтява една красива история - ту любовна, ту за приятелство, ту за несигурност и съмнения...

Един бъдещ, но стряскащо реален свят. 12 окръга с по двама представители. 24 деца, които ще трябва да се бият до смърт. Опасност, която поставя човещината и милосърдието на тежко изпитание. Едно управляващо общество, в което всичко е като на представление. А най-важното е как те възприемат. Готов ли си да изгубиш идентичността си, за да се харесаш и да оцелееш? Готов ли си да се преобразиш? Можеш ли да запазиш себе си в целия този кошмар? Кого би жертвал? Кой всъщност е важен за теб?

Изключително начало на една трилогия, която скочи директно в челото на личната ми класация. С удоволствие потривам ръце, предвкусвайки втората част - "Възпламеняване".

Прочетете още за "Игрите на глада" в ревюто на Милена Ташева.

 

 

 

Клиентите на Apple са изтеглили общо 25 млрд. приложения от App Store, обяви компанията на своята интернет страница. Това е повече от три приложения, на човек в света.

Цветя от  бели салфетки, оцветени с акварелни боички.

Тези са от цветни салфетки…. но, изглеждат като направени от плат.

Идеята видях от www.filthwizardry.com и много, много ми хареса. Aко имате време, разгледайте целия сайт – фантастичен е. Исках да видя на живо дали изглеждат толкова красиви тези цветя….да, красиви са и се правят изключително лесно, бързо и евтино.

Имате нужда от 5 квадратни салфетки, които да прегънете по диагонал. С игла и конец промушете през двата срещуположни края на така получилия се триъгълник..

На същия конец промушете и останалите 4 салфетки, като гледате да спазвате посоката. Затегнете накрая добре конеца и завържете.

Отново със същия конец започнете да нанизвате третия връх на всяка салфетка и пристягате накрая към центъра на цветето. Прекарайте конеца и отзад, което всъщност е предната част на цветето. Затегнете отново.

С телбод захванете отделните салфетки в задната им част, за да се затвори добре цветето и спокойно да може с ръце да го оформите.

Остана най-хубавата част, тя е за децата – оцветяването. Може да използвате акварелни бои, като слагате повече вода, за да се разлива по-красиво по салфетката.

Вижте още пеперуди от салфетки:

Вижте още идеи за 8 март:

Броят на киберпрестъпленията не спира да расте по цял свят

Благодаря на екипа на EuroChicago.com и персонално на неговия президент Петранка Стаматова за вниманието, което ми беше оказано с награждаването ми с годишната награда на EuroChicago в раздел „Активни съграждани, отразяващи многократно българските събития в Чикаго” през 2011 година. За мен беше неуписуемо удоволствие тази награда да бъде съобщена на 3 март 2012 година пред 200 българи през време на Тържеството по случай Националния празник на Република България при издигане на българското знаме в центъра на Чикаго. Наградата беше връчена лично от Генералния консул на Република България в Чикаго – Симеон Стоилов, ...

Според проучване на агенцията за маркетинг в социалните медии Rabbit, Instagram е най-голямата мобилна социална мрежа в света.

Немския автомобилен гигант Mercedes-Benz взе иновативно решение да интегрира iPhone 4S заедно с новата мултимедийна система в A-класата. По този начин от компанията искат да добавят стойност за своите клиенти, а също така приложението Digital DriveStyle App ще осигурява достъп на собствениците на автомобила до Facebook …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     QR изненади с новата А-класа на Мерцедес

     Мерцедес готвят представянето на новия модел на А-класа. В пълния й блясък ще я видим на изложението...
  2. 

     Mercedes-Benz и невидимите коли

     Няма как да не отбележим невероятната кампания на Mercedes-Benz, която се случва на територията на Г...

Няма как да не отбележим невероятната кампания на Mercedes-Benz, която се случва на територията на Германия. Самата идея е Mercedes-Benz да представят по завладяващ и неотразим начин своето ново бижу, задвижвано от водород. Както Mashable съобщиха по-рано, кампанията, свързана с F-Cell модела на Mercedes-Benz, има за цел …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     QR изненади с новата А-класа на Мерцедес

     Мерцедес готвят представянето на новия модел на А-класа. В пълния й блясък ще я видим на изложението...
  2. 

     Невероятната Vending машина на Lays

     Така наречените „vending machines“ или в превод „машини, които продават“, ст...