Когато Господ създаде небето и земята с всичко, което има по тях и в тях, което виждаме и не виждаме, живо и мъртво, и като видя Господ, сполай му, че това, което е направил е добро, му се прииска да направи хора - да живеят и да го славят.

За всяко нещо, което Господ правеше за векове, беше определил един ден да работи едно, на втория - друго, на третия - трето, и така нататък. Само един ден определил да направи и хората.

Станал една сутрин рано, засукал поли и ръкави, хванал мотиката, изкопал пръст, направил кал и започнал да прави хора, както грънчарят прави грънците. Първо им правел нозете, после тялото, после ръцете, после главата, косата, очите, ушите, устата, носа. Всичко редял като някой часовникар, който сглобява чарковете на часовник с голяма прецизност. Така внимателно редял Господ чарковете на човека, да не би нещо да застане накриво и после да го грози. Правил що правил хора до някое време, огладнял, сполай му на Бога, седнал да хапне, пък след това да донаправи колкото хора му трябвали. Хапвал Господ попара от симид и мляко и оглеждал хората, които бил направил, както ги бил наредил пред него на редове, на редове, като някоя рота войници. Гледал ги и се усмихвал как ги е направил лични, умни и разумни. "Ех, че хубави съм ги издокарал, всичките са ми прилика, - казал си наум - ала ако след яденето направя толкова, колкото и преди него, спукана ми е работата! Трябват ми още десет пъти по толкова, колкото направих досега. Затова ми идва наум да направя един калъп, да ги слагам вътре и така да свърша работата до довечера." Бързо, бързо хапнал, прекръстил се, станал от софрата, измил си ръцете и направил един калъп - голяма работа. Направил още кал, колкото му трябва и започнал да я слага в калъпа. Сложи кал в калъпа, стегне се и ето ти го човек. Извади един, сложи друг. Въртял едно колело и така ги вадел, ама ако някой излезе с крив крак или ръка, или врат, или сляп, или келеш, или крастав, или надут, или капризен, или инатчия, и да виждал Господ, че излизат с всякакви кусури от калъпа, нямал време да ги поправя, защото бързал много да направи до вечерта толкова, колкото му трябвали.

Ти ще речеш: защо Господ не е определил два дни, че да направи всичките хора като първите харни, а не с калъпа, че да излизат с разтурени чаркове. Колкото за това, мога да ти кажа: такъв му бил кефа, така направил, защото царят като издаде някоя заповед, думата си назад не взима. И Господ не може да каже, че ще направи хората за един ден, пък после да ги прави два дни. Това не се случва - Господ да нареди нещо, пък да се отметне.

Затова има от векове добри и лоши хора - защото добрите Господ ги правил на ръка, а лошите са от калъпа.

народна приказка

запис на Марко Цепенков