Внимание! Тази публикация съдържа продуктово позициониране

Както можете да видите и от снимката всъщност. Масата, на която е изложена козметиката от Weleda е направена от масив, покрит с естествен фурнир в цвят “меден дъб” и ако ви харесва, обадете се на Краси в мебелна къща “Classa“.

Биляна: – Е, няма ли да напишем нещо за Weleda, все пак?!

Петър: – Тц.

Биляна: – Стига, де.

Петър: – Добре… ама това, че са ни изпратили една торба козметика за тестване, не значи, че ще пишем само хубави неща за тях… Това мирише много хубаво обаче!

Биляна: – Това е подхранващ лосион за тяло с облепиха…

Петър: – Кой какво е облепил?

Биляна: – Облепихата е храст (инфо след справка с Google). Маслото на облепихата притежава много лечебни качества, между които и болкоуспокоителни, при използване в гинекологията, както и при лекуване на незарастващи рани, причинени от изгаряне, лъчеви поражения и др.

Петър: – А иланг-иланг и пачули има ли?

Биляна: – Нееее (смее се).

Петър: – Душ-гелът ме кефи… ухае на цитрусови плодове и маточина. А това какво е?

Биляна: – Бебешки шампоан.

Петър: – Мирише на печурки.

Биляна: – Печурки?! Глупости. Мирише на невен.

Петър: – Да, ама невенът ти е пораснал, заобиколен от печурки!

Биляна: – На мен ми мирише на невен… По-скоро нещо горско…

Петър: – Печурки!

* * *

Биляна:

Понеже Петър си няма и понятие от мазила и от месеци си слага антицелулитен крем на лицето, реших да продължа сама от тук нататък. Използвала съм и използвам в момента много видове козметика – от крем “Здраве” и “Бочко” до VICHY и Yves Saint Laurent… Преди Петър да е видял това, държа да отбележа, че “Здраве” и “Бочко” може да са евтина козметика, но в никакъв случай не са нискокачествена. А всичко това ви го пиша, за да направя съпоставка с Weleda.

Не знам цените, но като качество съм изключително доволна. Всички продукти са направени от естествени материали.

Петър (по време на редакцията): – Печурки!

Биляна: – Стига, де! Проверих – няма печурки, невен е!

За читателите – душ-гелът и освежаващият крем за тяло с облепиха са невероятни, бебешкият шампоан измива добре и се пени, възстановяващият лосион с нар наистина възстановява. Единствено не успяхме да накараме Вики да ползва гела за зъби за бебета, ама тя си е дете с характер… Иначе гелът има вкус на нормална паста за зъби с приятен аромат, но няма флуор, съдържа екстракти от невен и копър и е лимонено жълта на цвят. От мен толкова – а сега стискайте палци да навия Петър да изпробва масажното масло върху мен

Внимание! Тази публикация съдържа продуктово позициониране

Както можете да видите и от снимката всъщност. Масата, на която е изложена козметиката от Weleda е направена от масив, покрит с естествен фурнир в цвят „меден дъб“ и ако ви харесва, обадете се на Краси в мебелна къща „Classa„.

Биляна: – Е, няма ли да напишем нещо за Weleda, все пак?!

Петър: – Тц.

Биляна: – Стига, де.

Петър: – Добре… ама това, че са ни изпратили една торба козметика за тестване, не значи, че ще пишем само хубави неща за тях… Това мирише много хубаво обаче!

Биляна: – Това е подхранващ лосион за тяло с облепиха…

Петър: – Кой какво е облепил?

Биляна: – Облепихата е храст (инфо след справка с Google). Маслото на облепихата притежава много лечебни качества, между които и болкоуспокоителни, при използване в гинекологията, както и при лекуване на незарастващи рани, причинени от изгаряне, лъчеви поражения и др.

Петър: – А иланг-иланг и пачули има ли?

Биляна: – Нееее (смее се).

Петър: – Душ-гелът ме кефи… ухае на цитрусови плодове и маточина. А това какво е?

Биляна: – Бебешки шампоан.

Петър: – Мирише на печурки.

Биляна: – Печурки?! Глупости. Мирише на невен.

Петър: – Да, ама невенът ти е пораснал, заобиколен от печурки!

Биляна: – На мен ми мирише на невен… По-скоро нещо горско…

Петър: – Печурки!

* * *

Биляна:

Понеже Петър си няма и понятие от мазила и от месеци си слага антицелулитен крем на лицето, реших да продължа сама от тук нататък. Използвала съм и използвам в момента много видове козметика – от крем „Здраве“ и „Бочко“ до VICHY и Yves Saint Laurent… Преди Петър да е видял това, държа да отбележа, че „Здраве“ и „Бочко“ може да са евтина козметика, но в никакъв случай не са нискокачествена. А всичко това ви го пиша, за да направя съпоставка с Weleda.

Не знам цените, но като качество съм изключително доволна. Всички продукти са направени от естествени материали.

Петър (по време на редакцията): – Печурки!

Биляна: – Стига, де! Проверих – няма печурки, невен е!

За читателите – душ-гелът и освежаващият крем за тяло с облепиха са невероятни, бебешкият шампоан измива добре и се пени, възстановяващият лосион с нар наистина възстановява. Единствено не успяхме да накараме Вики да ползва гела за зъби за бебета, ама тя си е дете с характер… Иначе гелът има вкус на нормална паста за зъби с приятен аромат, но няма флуор, съдържа екстракти от невен и копър и е лимонено жълта на цвят. От мен толкова – а сега стискайте палци да навия Петър да изпробва масажното масло върху мен

Подобни публикации

• 27.01.2012 -- Мъжки джиджавки vs. Женски дрънкулки (8)
• 27.02.2012 -- Можете ли да разпознаете скъпата от евтината мода? (28)
• 15.08.2011 -- „Ще ядем, ще ядем вкусна торта със крем“ (0)
• 12.04.2011 -- Един реален вторник… (13)
• 21.06.2010 -- Преместване (6)
• 21.10.2009 -- Още два любими шоколада „Милка“ (4)
• 14.06.2009 -- Yoga zone (1)
• 28.01.2008 -- Puddis (12)
• 28.07.2006 -- Палто от естествена кожа (6)

Сещаме се само за пет възможни причини да попаднете на този пост:

1. Гладни сте.
2. Играе ви се.
3. Четете блога ни редовно.
4. Киномани сте.
5. Попаднахте тук случайно.

Признайте си, която и да е причината, ще гледате филма. Най-малкото защото приятелите ви са го гледали, всички говорят за него, а и скоро не е излизал филм с толкова масивна реклама. Има дори и чудесен официален сайт на български език.

Какво ви трябва да знаете?

Действието се развива в бъдещето. В Северна Америка е държавата Панем, където властва тоталитаризмът, а правителството е възприело конфликтът „столица-провинция“ малко по-насериозно, отколкото е нужно. И понеже преди време е бил вдигнат бунт срещу столицата, който е потушен, правителството решава частично за назидание, частично за възпоминание и частично от тотален идиотизъм да се организират кървавите „игри на глада“. Какво представляват игрите? 24 нещастници – 12 окръга по 1 момче + 1 момиче (задължително тийнейджъри) биват избрани на случаен принцип от хилядите билетчета за участие (освен ако някой не реши да участва доброволно, разбира се, както и се случва). За още по-голям драматизъм е въведена „обратна купонна система“, т.е. за да оцелееш в мизерията ти трябва храна, а правителството ти я дава, ако си пуснеш името в урната още веднъж… и още веднъж… и още веднъж… Което е абсолютно икономически онеправдано, но в този филм не трябва да се замисляте за такива подробности. Важното е да се стигне до момента, в който игрите започват с микс от бляскав фестивал в стил „Рио де Жанейро“ и реалити шоу с водещ в стил „Ники Кънчев в Биг брадър“… Добавете високи технологии, много държавни пари, пръснати за игрите и още един милион научно необосновани фантастики и получавате „Игрите на глада“.

Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс), която се грижи за цялото семейство, хранейки майка си и сестра си като ловува нелегално „зад граница“ е една от участничките. Всъщност, избират малката й сестра, но за да я спаси, тя решава да се пробва. Дженифър Лорънс изглежда супер, особено за умираща от глад, изнемощяла, едва ли не бедстваща жена. Но естествено, разбива ги като стой, та гледай – имате 142 минути да се насладите на всеки детайл от историята, която между другото е писана по книгата на Сюзан Колинс. Книгата е първата от три, така че ще чакаме две продължения – не сме я чели, повече информация има тук. Иначе книгите са излезли и на български вече.

Като цяло, ако се абстрахирате да следите фактологията във филма и странното държание на хора пред публика с около 95,83% шанс да умрат, а и чувството, че режисьорът (Гари Рос) е колеблив, дали участниците трябва да са настанени в нещо грандоманско и луксозно или в тясна затворническа килия (баси дългото изречение), филмът става за гледане. Впечатляващо е, че рейтингът на филма е „над 13 години“, но брутализмът на игрите се усеща и зрителят съпреживява нещата и без капка кръв (сладурите от рекламата  „ако плюете кръв, когато си миете зъбите“, научете се как се прави!). Ако добавите добрата актьорска игра (липсата на емоции я отдаваме изцяло на режисьора) и готината Дженифър Лоурънс (в ролята на Катнис), както и яките ефекти, почти няма да съжалявате за дадените пари… Disclaimer: яките ефекти не включват размазаните кадри на подвижната камера, която трябва да изглежда естествено, но си е леко дразнеща на моменти. Но най-голямата глупост са хората, които се радват на смъртта на деца. Не мисля, че който и да е народ, държава или човек биха се радвали на подобно нещо, било то и в бъдещето…

Какво не ви трябва да знаете? (за тези, които са гледали филма)

Да видим… Можем да ви кажем малко ненужни факти, например: Името „Катнис“ идва от растение от род „Сагитария“, т.е. стрелец. Или, че ако искате да изсвирите мелодията й за сигнализиране, трябва да запеете „сол-си бемол-ла-ре“… Може би ще се впечатлите и от факта, че в Панем има супер-бързи влакове стрели, компютърно-генерирани реални животни, GPS импланти и лекарства, които лекуват тежки прободни рани и изгаряния за секунди… Въглищата обаче се добиват на ръка, добитъкът се храни с хляб (не се генерира компютърно, нали народът трябва да мре от глад), а хлябът се пече на ръка, от пич, който се казва Пита (ау, какво съвпадение!).

Малко „военни“ трикове – никога не атакувайте враговете си, ако те хъркат до вас, а вие сте въоръжени до уши! И не се безпокойте, ако смъртния ви враг виси на дървото, под което спите кротко… Също така, винаги наобиколете ценните си провизии с мини, за да може да ви ги взривят (а и вас самите) отдалече.

Друг важен момент, който не ви трябва да знаете – така и не става ясно дали Катнис е с пусната или вдигната коса (сменя се в няколко кадъра през няколко секунди на моменти). За нелепата любовна сцена между Катнис и Пийта не ни се говори даже… казахме си по едно „оффффффффф“ и унищожихме и последните останали пуканки от отегчение.

Оценка на Петър: 5/10

Оценка на Биляна: 7/10

Очаквайте продължения, игри, книги, книги-игри, брандирани сойки-присмехулници като плюшени играчки, златни брошки и автомобилни тапицерии… филмът може и да не ни харесва, но вече е хит (добре, де, Биляна ще гледа и другите две части, ако ще да е и само заради Лени Кравиц)! А ако нашето ревю не ви е харесало, това и това май са по-добри!

Подобни публикации

• 26.09.2011 -- Скъпа, няма не мога (I Don’t Know How She Does It) (4)
• 12.06.2011 -- Любим жанр филми… (2)
• 28.03.2011 -- „Речта на краля“ – най-добър филм за 2010 г. според „Оскарите“ (5)
• 06.01.2010 -- Шерлок Холмс (8)
• 06.04.2011 -- Love.NET (12)
• 10.01.2011 -- Генезис (Inception) (3)
• 06.12.2011 -- Как да учим за животните на село (2)
• 01.11.2011 -- Реми Гайяр (Rémi GAILLARD) (5)
• 10.06.2011 -- Angry Birds (4)
• 16.05.2011 -- Високо напрежение (Limitless) (2)
• 12.04.2011 -- Един реален вторник… (13)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (9)
• 04.08.2010 -- Книги за родители и бебета (5)
• 28.10.2009 -- Броеници (20)
• 15.07.2006 -- 3D кино (6)
• 12.03.2012 -- VW Club Fest 2012 (0)
• 10.03.2012 -- Супер Марио и лепящи листчета (3)
• 07.02.2012 -- Хроники (Chronicle) (1)
• 22.01.2012 -- Какъв родител съм? Какви са моите родители? (2)
• 11.10.2011 -- Шефове гадняри (2)

SolarKindle, който спечели наградата за иновация на CES 2012, вече е в продажба! SolarFocus, създателят на този соларен електронен четец също така обявява ежемесечни награди от 200 долара във Facebook Mother’s Day Promo Campaign.
А ето повече подробноси за SolarKindle:

* соларният електронен четец има гъвкав, лек соларен панел вграден в „корицата“
* Зареждането на резервната батерия е двойно – от слънчева светлина и през USB, с което се увеличава значително времето за четене
* При нормална осветеност четецът гарантира 3 месеца ползване без зареждане от мрежата
* LED -лампата за четене се включва само с едно докосване
* Интегрираната резервна батерия може да захрани светодиодната лампа за 50 часа четене без прекъсване без да се черпи енергия от основната батерия на устройството
* Резервната батерия също така може да прехвърля енергия в основната батерия за удължаване на времето на четене
* Интегриранията соларен панел конвертира слънчевата светлина, така че един час на директна слънчева светлина гарантира 3 дни четене

Повече информация за ваучерите от 200 долара:

“ От 1-ви април до 31-ви май SolarFocus дава 200 доларови ваучери от Amazon. За да се включите, трябва да харесата официалната страница на SolarFocus : http://www.facebook.com/solarfocus, след което да качите на стената им своя снимка със SolarKindle и да я тагнете със ‘Solar Focus’. Снимката, получила най-много харесвания, ще получи месечната награда.

SolarKindle може да се закупи от сайта на SolarFocus за $79.

Source: Clean Technica

© Милен Радев В медиите и из кафенетата в Германия, в коментарните и форумните сайтове на интернет  продължават дебатите, породени от актуалния бабаитлък на нобелиста Гюнтер Грас. Напомням, че преди дни този доскорошен писател публикува в три големи леви вестника политически памфлет, обявен за „стихотворение“. В немерена и непремерена реч неговият тромаво-безпомощен текст (който само [...]

Само в София, където организациите са най-активни, бездомните кучета по официални данни са над 9000. В Пловдив пък са около 1000. Грижещите се за тях защитници на животните получават средно около 10 000 лева дневно за храна и консумативи, което прави над 36 млн. лв. годишно.

Прибирам се вкъщи и си пускам музика. Нямам телевизор, не смятам и да имам. Филми гледам рядко, а и нямам пари за PlayStation. За какво ми е тогава този телевизор? Как може да нямам телевизор… На така! Не го правя нарочно, за да изглеждам модерен или нещо такова. Просто нямам.

Притежавам неща, от които имам нужда и които ми носят удоволствие. Лонгборд например. А шкафчето, върху което би трябвало да седи телевизорът, е пълно с книги. Преди малко си купих още една. За да чета сутрин, докато другите гледат телевизия – как някой обидил или убил някого, как разрушил нещо, как откраднал едни пари… Ей такива работи. Не, мерси. Гледам точно това, което искам да гледам, точно тогава, когато намеря време и имам настроение.

Сетих се за още една причина, поради която нямам телевизор. Не ми се гледат глупости. Да, вероятно новините ще ме накарат да се чувствам по-добре след работния ден (всъщност… едва ли), но нищо повече от това. Същото е и с повечето вестници. Което ми напомни, че преди малко прочетох следния коментар в Дневник под една статия за домашните кучета в София:

Мързеливи и безхаберни чиновници. Законът ги задължаваше да направят до 2009 регистър на чипираните кучета – ама тц! Като си чипирах кучето, каква ми е ползата, освен че направих част от печалбата на ветеринарния и на общината? Ако го загубя, който го намери, не може по чипа да ме открие. За пореден път установявам, че няма смисъл да се спазват законите, защото освен разходи и главоболие полза не носят, а и на никой не му пука.

Под коментара стои подписът на човека, изписал го така старателно:

Най-добрият аргумент против демокрацията е 5-минутен разговор с избирател – Уинстън Чърчил

Ключов момент в коментара – „на никой не му пука“. Втори ключов момент – виж горния цитат. Та, да, взе да ми омръзва на никого да не му пука. Освен това ми омръзна в банята ми да мирише на готвено, само защото някой е решил, че кухненските аспиратори и вентилаторите в банята следва да издишат на едно и също място.

Та, мисълта ми е… Спрете да се чудите защо нямам телевизор, спрете да давате излишно акъл как да се правят нещата, а ги случвайте самите вие. Щото от непукизъм по-добре няма да станем. И, съседите, без пържени картофки вечер, моля!

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

На някакъв човек не му достигали 1000 лева, за да си купи кола. Решил да иска от съседа на заем. Съседът му казал, че ще му даде парите, ако му позволи да спи с жена му. Нашият човек отначало не бил съгласен, но като размислил малко, решил, че за хиляда лева няма какво толкова да му мисли и пуснал съпругата си. След като всичко свършило и жената се върнала вкъщи, мъжът й я попитал: - Какво стана? Съседът даде ли ти 1000 лева? - Абе човекът каза, че и 2000 лева ще даде, ама като ги няма... Усмихни се, България! Напоследък българинът взима заеми за какво ли не, включително и за да изкара до заплата, потриват доволно ръце в банковите среди. Което, ако не друго, поне може да се отрази здравословно на климата в някои семейства. Или поне да не го разваля.

След като мина желанието на дъщеря ми  да опита кокосов орех, намерихме добро приложение на самия орех –...

Image: Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.
By Joe Pemberton on Flickr

Днес Съдът на Европейския съюз излезе с решението си по казуса на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone).

Преди няколко месеца блогнах по повод на внесеното генералната адвокатка Niilo Jaaskinen заключение, прогнозирайки че

Гпоспожа Jaaskinen ще препоръча директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

но днешното решение на Съда ми показа колко непредвидим може да бъде същият понякога.

Какво реши Съдът?

В диспозитива си върховната инстанция в Люксембург приема, че data retention директивата всъщност няма допирна точка с директива 2004/48 (позаната и като IPRED), както и че преди даден съд да нареди разкриването на лични данни с цел идентификацията на нарушители на авторски права, същият този съд ще трябва да претегли чии интереси по-скоро се нуждаят от закрила: онези на засегнатия носител права или онези на набедения в нарушение интернет потребител. Във всеки един случай съдът ще трябва да съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно да отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.

Какво означава това?

Според скромната ми преценка, в настоящето си решение Съдът се връща крачка назад и по-скоро претопля беззъбия си и витиеват изказ от Promusicae, отколкото (както тайно се надявах) да продължи с фулминантната си реторика от SABAM.

Така нито една от участващите в позиционната война „интелектуална собственост vs защита на лични данни“ страни не би могла да използва решението, за да си припише победа.

От друга страна не бива да пренебрегваме успешната защита на едно от важните стратегически укрепления: Съдът за първи път много ясно указа, че събраната и запазена по силата на директивата за задържане на трафични данни информация не може да се използва за преследването на нарушения срещу авторското право.

Конкретният цитат от решението гласи така

44      Що се отнася до делото в главното производство, следва да се отбележи, че разглежданото законодателство преследва цел, различна от тази на Директива 2006/24. Всъщност то се отнася до предаването на данни в рамките на гражданско производство с цел да се установи нарушение на правата на интелектуална собственост.

45      Това законодателство следователно не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24.

Вместо извод

В стратегическите битки, но и в играта на табла често се получава така: точно когато очакваш да разгромиш противника са с един дюшеш, той вземе да ти се изплъзне, хвърляйки шеш-беш. 

Related posts:

1. Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете са хвърлени
2. Задържането на трафични данни: cui bono?
3. За тенджери, тигани и защита на лични данни
4. Писмо от Австрия: народът срещу трафичните данни
5. Отворените данни са златни данни

Ето една лесна и много весела апликация  за Гергьовден (щом ние успяхме сутринта преди детската градина да си я направим:)

Разпечатайте шаблона от ТУК

23 години след началото на “прехода”, министър Цв. Цв. ни върна три десетилетия назад, когато вицовете са се наказвали със златна решетка, лозунгите – с къртене на павета, а по-смелите изказвания – с безследно изчезване… Когато за първи път чух думите на министъра не повярвах и се наложи да си  пусна пак видеото няколко пъти… Наистина ли това е България в 21ви век? Наистина ли демократично избран министър си позволява да заплашва народа с “репресивни функции,” на които неговата служба “има право по закон”? Това европейска страна ли е? Приела и подписала всички споразумения за свобода на словото, икономиката и институциите? Наистина ли? А’е стига бе! Не че им е за първи път… През 2009 г. вече видяхме как се репресират опасните елементи от българското общество – студентите… Но явно МВР е било толерантно и не е разкрило пълния си потенциал…. Цялото – тук.

Александър Йорданов е завършил българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен. Той е бил народен представител от СДС във Великото народно събрание, бил е заместник-председател на СДС и председател на парламентарната синя група в 36-ото и 37-ото НС. През 1998 г. е посланик в Полша, след това в Литва, Латвия и Естония. През 2001 г. е назначен за посланик в Македония. Потърсихме мнението на г-н Йорданов за събитията в тази страна. - Господин Йорданов,убийството на петимата младежи навръх Разпети петък край Скопие ли разпали етническата вражда между албанци и македонци? - Не бих употребил понятието „етническа вражда” в този случай, докато полицейското разследване не приключи. Факт е обаче, че в Република Македония самото обществено мнение насочва вниманието в тази посока. Наблюдава се тенденция на повишаване на етническото напрежение и конфронтация – конфликти между футболни фенове с открити нападки на етническа основа, етнически спорове и скандали в автобуси,...

Ето какво - щом имате блог, значи той заема място, работи благодарение на сървър, който има нужда от електричество и охлаждане и по този начин все пак се отразява на околната среда, колкото и да се заблуждавате, че всичко е виртуално. Това е осъзнал Томас Холц, собственик на софтуерна фирма, но и член на Грийнпийс, и е задействал много симпатична инициатива: "Един блог - едно дърво", заедно с организацията "I plant a tree". Още за това прочетете тук и тук. 

 

Така че, имате блог и искате да се включите? Просто пишете по темата, после последвайте лесните инструкции от банера и хората там ще засадят дърво вместо вас и от името на блога ви. Аз си избрах вечнозелен бор. Да живей!:)

Днес стана известно дългоочакваното решение по делото Bonnier Audio.

Става дума за разкриването на самоличността на евентуални нарушители на авторски права при наличие на разпореждане до   доставчика  на услуги да предостави името и адреса на ползвателя на IP адреса.

В първи коментари на EDRI се казва, че решението не е това, което искахме, но е най-малко лошото в сравнение с други възможни изходи на делото.

• Директива 2006/24 трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва прилагането на национално законодателство, което е прието въз основа на член 8 от Директива 2004/48 и допуска, с цел да се идентифицира даден абонат на интернет услуги или интернет потребител, доставчикът на интернет услугите да бъде задължен да предостави на носителя на авторското право или на лицето, на което носителят е отстъпил изключителни права, информация за самоличността на абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението на авторското право, тъй като подобно законодателство не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24;
• Директиви 2002/58 и 2004/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, доколкото това законодателство позволява на националната юрисдикция, която е сезирана с подадено от надлежна страна искане да се издаде разпореждане за разкриване на лични данни, да претегли съответните противоположни интереси, като съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.

Да претегли, да съобрази, да отчете изискването за пропорционалност.  Не е много голям напредък. И Генералният адвокат се произнесе в тези рамки.

Коментарът на EDRI:  Съдът не отговори на основните въпроси. И още:

• Означава ли това, че запазването на данни за прилагането на правата на интелектуална собственост се изисква от Съда? Не. Решението не означава, че запазването на данни е необходимо за целите на прилагането на защитата на интелектуална собственост. Решението означава, че теоретично е възможно в някои обстоятелства да се приложи запазване.

• Влияе ли върху изводите от решението Sabam? He.

• Има ли връзка със сезирането на Съда от Ирландия по въпроса  дали запазването на данни е законно или не? По делото Bonnier не се обсъжда законността на задържането на данни, ирландското решение ще оцени  задържането на данните като политика.

*

Върховният съд на Канада срещу подслушването:

решението по делото R  v. Tse 

Днес стана известно дългоочакваното решение по делото Bonnier Audio.

Става дума за разкриването на самоличността на евентуални нарушители на авторски права при наличие на разпореждане до   доставчика  на услуги да предостави името и адреса на ползвателя на IP адреса.

В първи коментари на EDRI се казва, че решението не е това, което искахме, но е най-малко лошото в сравнение с други възможни изходи на делото.

• Директива 2006/24 трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва прилагането на национално законодателство, което е прието въз основа на член 8 от Директива 2004/48 и допуска, с цел да се идентифицира даден абонат на интернет услуги или интернет потребител, доставчикът на интернет услугите да бъде задължен да предостави на носителя на авторското право или на лицето, на което носителят е отстъпил изключителни права, информация за самоличността на абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението на авторското право, тъй като подобно законодателство не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24;
• Директиви 2002/58 и 2004/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, доколкото това законодателство позволява на националната юрисдикция, която е сезирана с подадено от надлежна страна искане да се издаде разпореждане за разкриване на лични данни, да претегли съответните противоположни интереси, като съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.

Да претегли, да съобрази, да отчете изискването за пропорционалност.  Не е много голям напредък. И Генералният адвокат се произнесе в тези рамки.

Коментарът на EDRI:  Съдът не отговори на основните въпроси. И още:

• Означава ли това, че запазването на данни за прилагането на правата на интелектуална собственост се изисква от Съда? Не. Решението не означава, че запазването на данни е необходимо за целите на прилагането на защитата на интелектуална собственост. Решението означава, че теоретично е възможно в някои обстоятелства да се приложи запазване.

• Влияе ли върху изводите от решението Sabam? He.

• Има ли връзка със сезирането на Съда от Ирландия по въпроса  дали запазването на данни е законно или не? По делото Bonnier не се обсъжда законността на задържането на данни, ирландското решение ще оцени  задържането на данните като политика.

*

Върховният съд на Канада срещу подслушването:

решението по делото R  v. Tse 

На БСП й спретнаха контраАтака. Но не ми е толкова интересно как и защо Атака оттегли патерицата си за вота на недоверие срещу кабинета заради спирането на руския проект АЕЦ „Белене”, замислен от партията на Станишев, но провален днес с безпрецедентното в новата ни история отдръпване на цяла парламентарна група от заявен вот на недоверие, както направи Атака. В края на краищата Сидеров не за първи път се обръща на 180 градуса, превръщайки се ту в капката, която е нужна в чашата на парламентарното мнозинство на ГЕРБ , ту пък се лашка от ласкателствата към Борисов до нападките срещу него. Явно махалото му се връща там, откъдето тръгна в това Народно събрание и отново прави услуги на премиера в битката му да натрие носа на социалистите, унизени сега в ъгъла на пълната изолация.

Не питам за цената. Питам по-скоро защо Станишев никак не изглежда ядосан на самата Атака, сякаш е едва ли не най-нормалното нещо да очаква от националистите да му подлеят вода. Щади ги. Така се постъпва със съидейници, кривнали за момент, но важни по съребрена ( русофилска ) линия.

Изявлението на унижения Станишев, че е оказан натиск за решението на Атака да си оттегли подкрепата за вота и така да го провали поради спадането на санитарния минимум, изискван за целта от конституцията, оневинява всъщност самата партия на Сидеров. А и звучи почти покровителствено: „разбирам ви , момчета, като Ви натисне каратистът, клякате”…

Пак ще кажа: дали това е точно така или, както много често става в живота, има простичко обяснение, измерено с (не)известно количество пари, това за мен е второстепенно. Нагледали сме се на всякакви предателства и пируети! Но индикацията с щадящата реакция на Станишев спрямо Сидеров и компания е знак, че той си прави сметката да си остави отворена вратата към също толкова проруската партия Атака, колкото е и БСП.

Ситуацията ми напомня за една „проспана” от българските медии и политически коментатори друга ситуация от декември 2010 година, когато Доган неочаквано изригна срещу Първанов именно по повод енергичните му напъни да адвокатства на руските апетити в енергийния сектор на България. Необичайно остро Доган буквално нарече тези напъни „мегаломански”, но нито самият Първанов, нито който и да е от лобито на руския натиск за изпълнение на „тройния му шлем” възроптаха срещу рязко променената позиция на Доган. Тя така и си остана направо загадъчна, неразшифрована и до днес. Странно беше, че Първанов не му се обиди, както и Станишев сега по-скоро оправдава Атака, вместо да се разсърди за предателството.

Игричките в рамките на лявото пространство явно не се ограничават само с борбата между лобитата на Първанов и Станишев. Те се прехвърлят и върху маневрите с етническата и националистическата карта, която гледат да си запазят на всяка цена. И са прави за себе си: тя им свърши отлична работа вече повече от две десетилетия. Друг е въпросът, че всички ние, които не сме съгласни да ни разиграват по този начин, не сме чак такива леваци, че да не забележим и отбележим поредния „симбиоз” ( по израза на Станишев, изтърван веднъж от парламентарната трибуна) между тази карта и левите сметки в българската политика.

Share on Facebook

Чиновници от шест министерства вече щели да отговарят за водата, която пием! А тя била най-некачествената според нормативите на голямото европейско семейство на ЕС, към което си мислим, че принадлежим. Чудя се какво ли ще потече от кранчето, след като тази огромна армия от служители поеме грижата за живителната течност! Признавам, че фантазията не ми стига за това. От години не пия от концесионираната вода в столицата, защото все не ми стига търпението да изчакам да мине кафявата, зелената, жълтата, та може би накрая да потече бистрата вода. Обаче вече с надежда ще гледам към представителите на шестте министерства, белким турят този безстопанствен ресор в ред. Ама не ми се вярва. Сега екоминистър Нона Караджова съобщава попревтасалата новина, че до 60 на сто от водопреносната мрежа е изхабена и амортизирана. Всъщност това се твърди от различни министри и кметове от близо двайсетина години вече. Поради тази изхабеност на тръбите ставали течове, разливи, загуби и прочее липси....

Докато се наканя да обявя появата на tsdecrypt 8.0, то вече дойде време за версия 8.1. Промените са доста и все за добро.

Основните неща в 8.x са добавената поддържка на constant codewords, BISS и Bulcrypt (за него утре ще има новини). Освен това вече се извежда повече информация за времето, което отнема получаването на CW, ECM и интеракцията между тях. Тайминга е много важен ако искате да знаете кога ще ви трябва буфериране на входа, а преди беше трудно човек да се ориентира. Най-голямата новост е добавената поддръжка на FFdecsa. Ако използвате FFdecsa за декодиране може да получите в някои случай до 40% намаление на CPU натоварването (при мен на 32 битова машина сменяйки libdvbcsa с FFdecsa подобрението беше 42-45%). Компилирайте с make ffdecsa и libdvbcsa няма да ви трябва (освен ако не декодирате файлове, тогава препоръчвам libdvbcsa защото е по-бърза в режим на декодиране пакет по пакет).

За феновете на apt-get install, новината е, че tsdecrypt вече е в debian-unstable. Честито на мързеливците^Wпечелившите. :-)

Първият дигитален шрифт е създаден през далечната 1965 година от един германски бизнесмен. Името на шрифта е Digi Grotesk и той не бил фокусиран върху компютрите, тъй като те просто не били в масова употреба по това време. Ролята на цифровия шрифт била да улесни книгоиздаването, информира Gizmodo, цитирайки Buzzfeed. Digi Grotesk се появил в цифров вид благодарение на Рудолф Хел и екипа му, които създали и първата дигитална машина за набиране на текст. Тя използвала екран с катодна тръба като тези, налични при телевизорите. Набраният текст се прожектирал върху фоточувствителна хартия с помощта на специални лещи, които фокусирали образа. На долната снимка можете да видите как е изглеждала машината на Хел, чрез която работел и шрифта Digi Grotesk. Дигитализирането на тази част от процеса на въвеждане на текст предоставяло огромно улеснение на хората, които работели в областта на печата. Все пак, да не забравяме, че за 1965 година това било огромно постижение. Машината на Хел за фотографско набиране на текст била продавана и в САЩ под името Digiset. До 1970 година почти всички големи печатници минали на дигитални машини. През 1981 година компанията на Рудолф Хел била купена Siemens. Създателят на първия дигитален шрифт починал в Германия през 2002 година, на 100-годишна възраст. Интересна подробност е, че през 1987 година Adobe пуснали първата версия на своя Illustrator. Софтуерът бил предназначен за манипулиране на PostScript символи, които към този момент вече били заменили стандарта, наложен от Digiset. Като странична екстра Adobe пуснали възможност за работа със свободни форми. Малко по-късно Adobe Illustrator се превърнал в най-популярния софтуер за създаване на графични дизайни.

Търсите ли си работа? Може би сте от онази група нещастници, които са имали лошия късмет да останат на улицата, вместо по цял ден да се бъхтят за жълти стотинки? Ако е така, първо по-добре застанете пред огледалото и хубаво се огледайте, тъй като може да не отговаряте на строгите критерии на бъдещия си работодател. Ясно е, че живеем в страната на абсурдите. Но понякога безумието няма граници. Оказва се, че образованието или способностите ви понякога не са от значение, за да се котирате успешно на родния трудов пазар. У нас явно най се търсят пищни и високи манекенки, тъй като може би са най-способни да изпълняват трудовите си задължения. Ако сте жена и сте по-ниска от метър и седемдесет и пет, по-добре се ориентирайте към печката или към борсата за безработни. Млада дама от Благоевград от две години не може да си намери работа, тъй като е висока едва 145 сантиметра и не се вписва в завишените критерии на българския бизнес. Дори и чудни красавици като Елизабет Тейлър и Ева...

Цените на имотите в София ще бъдат дълго време извън обсега на спекулантите. Ситуацията е добра само за онези, които вярват, че след десетина години столицата ни ще бъде приета за по-добро място за живот. Има хора, които смятат, че когато живелите при социализма намалеят, ще се подобри качеството на управление и оттам - на живота. Поне още десет години държавни служители на отговорни постове в държавата и кметствата ще бъдат от старите кадри. Така промяната ще става въпреки тях, а не с тяхна помощ. Това забави обновата досега, така ще продължи и следващите години. Десетки хиляди българи заключват жилищата си и напускат родината в търсене на щастие. Щастие е думата, която замести светло бъдеще и успех. Българите се цивилизоват и харчат парите си за забавления, а не за македонски тухли, турски цимент и италиански теракот. Желанието за покупка на жилище ще спада с всяка година. В София хората, които имат добре платена работа, искат да живеят в добри райони и близо до...

Напоследък в публичното пространство започна да се появява една нова инициатива на Министерството на физическото възпитание и спорта (МФВС) - “Никога не е късно за ново начало!”. Тя може да се намери и на сайта с кодовото название “Застрашен”. Тя се осъществява по т. нар. Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от европейски и социален фонд. Тя има за цел да развие позанемарената физическа активност на българските граждани. По принцип средствата от този фонд са насочени за т. нар. Социална политика. Инициативата е добра. Още повече че с настъпването на пролетта много хора се чувстват напълнели, обездвижени принудително от дългата и студена зима. На този етап тази инициатива се развива с рекламни послания по билбордове, телевизии и инструкции за подобряване на физическата активност, отпечатани по вестниците. Така например във в. “7 дни спорт” от 20 януари 2012 г. на стр. 8 и 9 са отпечатани първо: “Митове за физическата активност, които лесно могат да...

ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО – ПРОЛЕТ 2012” Днес 19 април 2012 година остават 11 дни до откриването на Фестивал „Български дни в Чикаго – 2012”. НОВИНИ За участие във Фестивала днес получихме заявка от: Галя Должева Емилия Каназирева Ресторант „Механата” Светломир Барашки Яна Трифонова За участие във Фестивала са поканени: Президента на Република България Росен Плевнелиев Климент Величков, Вестник „Старт” Светозар Момчилов, Вестник “България сега” Хамид Русев, Вестник “България” Шефкет Чападжиев За участие във Фестивала очакваме заявка от: Creative Catering – Тони Илиева, Боби Драганова Enigma Hebros Foods LLC Park Ridge Taxi and Community Cab The original mama mia’s pizzaria V&G Commerce Боянка Иванова Ваня Харалакова Гостилница “Вкусен Свят”, Йордан Радев Димитър Чалъков Динко Динев Добри Карабонев Д-р ...

За тези много, много малки деца, които обичат да оцветяват, ( защото има и такива, които по-късно започва...

Нова революция Цветан Тодоров, българин, писател, философ, живеещ от десетилетия във Франция, отказва да приеме, че постиженията на европейския социален модел ще рухнат под ударите на шепа хора, контролиращи пазарите. След като изпълни мисията си да предотврати война в Европа и да спре комунизма, Европейският съюз, изглежда, ще изчезне, изнудван от господарите на финансовите пазари. Поради това ЕС се нуждае от нова мисия – да създава просперитет и солидарност. Една голяма революция е в ход – става въпрос за една промяна във властта в мащаби, не по-малки от тези на революциите, сложили ...

Републиканецът Майк Роджърс, който е автор на проектозакона за киберсигурност CISPA, призна, че проектът му си има своите слаби страни, но смята, че е постигнат изключителен прогрес за прокарването му в САЩ. Това наистина е вярно, тъй като през последните дни CISPA получи голяма подкрепа от политиците и бизнеса, предаде Mashable. Зад проектозакона стоят някои от големите играчи в света на високите технологии. Един от тях е най-популярната социална мрежа Facebook. CISPA трябва да регламентира комуникацията между държавните и частни организации по отношение на киберсигурността, пиратството и личните данни на хората. Създателят на CISPA твърди, че подкрепата за проекта му се дължи на това, че той е създаден след внимателен анализ на нещата, които притесняват хората. Проектозаконът бил плод на тясното сътрудничество между всички, заинтересовани от сигурността в интернет. Критиците на проектозакона смятат, че текстовете му са пълни с неясни формулировки и твърдения, които впоследствие могат да се интерпретират по начин, който да застраши личната неприкосновеност в световната мрежа. Много от потребителите на интернет са убедени, че CISPA всъщност е следващата SOPA. „Това предложение не е толкова страшно, колкото се опитват да го изкарат някои хора. Добрата новина е, че все повече са онези, които разбират какво всъщност се опитваме да направим. Работим прозрачно и с всеки ден се приближаваме по-близо до целта.”, е мнението на Майк Роджърс.

В четвъртък, 19 април, Европейският парламент прие законодателен доклад за създаването на финансов инструмент, който да подобри достъпа до финансиране за големи инфраструктурни проекти по Структурните и Кохезионния фонд. По време на дебатите в пленарна зала българският евродепутат и заместник-председател на Комисията по бюджетен контрол Илиана Иванова защити тезата, че този тип инструменти трябва да [...]

В рамките на Съвета министър Младенов разговаря в отделни срещи с колегите си от Австралия, Грузия и Гърция. Заедно с министър Ангелов се срещнаха и с министрите на външните работи и на отбраната на Турция. Срещата в Брюксел на равнище министри на външните работи и на отбраната бе важен етап в подготовката на Срещата на върха на Алианса на 20-21 май т.г. в Чикаго.

Психолози са установили, че хората, които си говорят сами са по-умни от другите. Масово вярване е, че говоренето сам на себе си е запазена марка на лудите, но се оказва, че същото би могло да важи и за гениите. Учените Гари Лупян и Даниел Суингли забелязали, че някои хора си говорят сами, докато обикалят из супермаркета в търсене на продуктите, които им трябват. Gizmodo съобщава, че специалистите решили да проведат поредица от експерименти, за да разберат дали да си говориш сам помага на концентрацията. При единия тест на доброволци били показани снимки на всевъзможни обекти от ежедневието. След това участниците били помолени да намерят един от видяните обекти. На всеки доброволец бил показан лист с името на обекта, който трябва да намери. Това трябвало да стане в пълна тишина. След това, при нов тест с други обекти, била поставена същата задача, но участниците трябвало постоянно да повтарят на глас името на предмета, който търсят. При всичките случаи обектите били намирани по-бързо, когато хората повтаряли как се казва предметът. Проведен бил и втори експеримент, при който доброволците трябвало да намерят определена стока в магазина. Условията били сходни като при първия тест. В началото хората трябвало да мълчат, докато търсят обекта, а после трябвало да повтарят на глас името. И тук било доказано, че когато човек си говори сам се справя по-добре с поставените задачи. Пълните резултати от изследването на психолозите са публикувани в изданието Quarterly Journal of Experimental Psychology.

Слънчевите изригвания се случват постоянно и са напълно непредвидими, както по отношение на тяхната честота, така и по сила. Никой не може да прогнозира какво ще се случи с тях, а опасностите, които крият не са никак малки. Много вероятно е един ден да станем свидетели на толкова мощно слънчево изригване, което да ни върне в каменната ера, съобщи Space.com. В историята на човечеството има примери за силни магнитни бури, които са причинявали големи щети. Една от по-скорошните удари канадския град Квебек през март 1989 година. Пет милиона души останаха без ток, а причинените щети бяха за 2 милиарда долара. Едно от най-мощните изригвания е било през 1859 година. От короната на Слънцето били изхвърлени огромни количества плазма, която полетяла по посока на Земята. В резултат на това се развихрила толкова силна магнитна буря, че офисите на телеграфните станции избухнали в пламъци. През XIX век информационните технологии били много слабо развити, но ако подобно изригване се случи в наши дни вероятно ще настъпи същински погром, а щетите ще бъдат почти невъзможни за изчисляване. На този етап човечеството не е подготвено да посрещне едно истински силно слънчево изригване. Ако явлението от 1859 година се повтори вероятно ще останем без комуникации, компютри, телевизия, навигационни услуги и сателити. Развитието на света ще се върне с няколкостотин години назад, а хората ще пострадат доста, защото животът им в момента е напълно зависим от високите технологии.

 На 18 април 2012 г. по време на специален дебат между евродепутати и комисаря по заетостта и социалните въпроси Ласло Андор, бе представен пакет от мерки за увеличаване на заетостта в Европейския съюз. Като част от мерките Комисията посочва отпадането на ограниченията за български и румънски работници. След заседанието българският евродепутат Илиана Иванова от ЕНП/ГЕРБ коментира: [...]

Още преди да е приключила настоящата кампания по подмяна на личните карти в България, управляващите дадоха знак, че съвсем скоро предстои нова - след 3-4 г. ще трябва да имаме електронни карти с чип. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на транспорта Валери Борисов при отварянето на офертите в търга за е-идентификация, SMS общуване с администрацията и онлайн референдуми.

Приходите от интернет реклама в САЩ за миналата година са стигнали до 31.7 милиарда долара. Това означава, че те са нараснали с 22% спрямо предходната 2010 година. Постъпленията са рекордни и невиждани до момента, съобщи Mashable, цитирайки експертите на Interactive Advertising Bureau. Онлайн рекламата е отбелязала най-значителен ръст в областта на мобилните устройства. Там приходите са се увеличили с цели 149% и са 1.6 милиарда долара. Въпреки това, делът на този сегмент остава малък в сравнение с останалите пазари в рамките на световната мрежа. Интернет рекламата във видеоформат е генерирала 1.8 милиарда долара и е донесла с 29% повече приходи. Рекламата в търсачки е се е увеличила с 27%. Тя е докарала приходи от 11.7 милиарда долара и е абсолютен лидер сред останалите категории. Стандартната реклама в различни сайтове е на второ място по приходи с 11.1 милиарда долара. Тя се е увеличила с 15%. Според специалистите от Interactive Advertising Bureau, мобилната реклама ще заема все по-важно място и ще продължи да увеличава дела си за сметка на останалите звена в дигиталните медии. Това се дължи на повишеното време, което потребителите прекарват в работа с мобилни устройства. Най-много пари за онлайн реклама харчат търговците. Те плащат за 22% от рекламата в интернет. На второ място са телекомите с 12%. Туристическите агенции са на трета позиция с 8%.

 

Очакванията за IPO-то на социалната мрежа са, че тя може да бъде оценена на 104 млрд. долара. Facebook планира да излезе на борсата на 17 май, съобщават няколко източника близки до компанията. Точната дата зависи най-вече от Комисията по ценни книжа и фондови борси на САЩ (SEC), която трябва да одобри цялата документация свързана с борсовия дебют. Може и да има забавяне заради купуването на Instagram. Фактор също може и да се окажат финансовите проблеми на Еврозоната. Според източници, близки до Facebook, социалната мрежа ще бъде оценена на около 104 млрд. долара или 40$ на акция, което отразява сегашната пазарна капитализация на компанията на вторичния пазар. Акциите ще бъдат общо 2,5 милиона. Определено ще стане интересно за създателите на Instagram, тъй като при покупката за 1 млрд. долара, всъщност 30% от тях са платени в брой, а останалите в акции. Когато сделката е била сключена двете страни са се договорили на по 30 долара за акция. Ако акциите на социалната мрежа бъдат оценени на 40 долара, то простата сметка показва, че създателите на услугата за споделяне на снимки ще приберат повече от 1 милиард долара. Очаква се излизането на борсата на Facebook да стане събитието на годината сред борсовите среди.

На 31 март в Чикаго, САЩ, се проведе Вторият български танцов фестивал „Верея ‘2012”, където официално бе поканен да участва в надиграването и “Димитровче”. На фестивала присъстваха фолклорни състави от Сан Франциско, Сент Луис, Монтреал. Самият домакин - Чикаго бе представен с 4 групи танцови състава, от които танцовият състав „Верея” с ръководител Константин Маринов, пое изцяло домакинството и съответно разходите по целия фестивал. Конкуренцията на сцената наистина бе голяма, но изпълнението на нашия фолклорен състав „Димитровче” грабна сърцата на българите.

ако наистина обичаше хората със самочувствие, нямаше да мисли, че някой му е отредил доматите с колците. и защо изобщо чуждото самочувствие е такъв проблем тук? защото любимото хоби на българия е да е нещастна и онеправдана. в този смисъл предпочитам да съм гражданин на света. радостта и тъгата ми нямат националност, етнос или пол. 

приятен ден:)

Само за заклети любители на книгите! За други е противопоказно!

Не е нужно знанието на английски, макар че има фраза-две на този език - "I don't want to die." "It's okay. It's not so bad." ("Не искам да умирам. "Няма проблем. Това не е толкова лошо.")

Анимацията е по идея на режисьора Spike Jonze ("Да бъдеш Джон Малкович"). Оригиналното заглавие е Mourir Auprès de Toi (To Die By Your Side). Действието се развива в известната парижка книжарница Shakespeare and Company

Този, на когото е харесало филмчето, задължително трябва да прочете книгата "Фирмин". Великолепен разказ за любовта към книгите; за Фирмин, който живее в нея и чрез нея; за странната, нараняваща връзка между света на книгите и света на реалността...

Това е корицата на "Фирмин" от руското издание, пускам я защото картината е същата като на българското, но от нашето не намерих такъв качествен jpg:


Да, Фирмин е плъх. Но нали ние, заклетите любители на книгите, сме книжни плъхове? Книгата не е детска. Когато книгоманиакът чете мислите и чувствата на Фирмин (романът е написан в първо лице), той сякаш чува себе си. А понякога като че слуша друг, по-възрастен, по-мъдър и по-страстен, заклет книголюбител.

Ако харесвате творческите занимания, със сигурност сте черпили идеи от Крокотак – шарен и изключително забавен сайт, пълен с най-страхотни идеи за безкрайни творчески игри. Знаете ли обаче, че Крокотак издава книги? Щом успях да ви изненадам, ще ви разкажа повече.

Книжката със занимания и игри за деца в предучилищна възраст – „Крокотак 5-7“, на първо място е шарена. Напечатана е на хубава хартия и е пълна с весели занимавки. Това, естествено, цели само едно: докато играе, детето ви да се научи да брои, да разпознава и пише буквите, животните и да развие фината си моторика.

Помагалото е разделено на пет категории: околен свят, математика, родна реч, фина моторика и памет/логика. В първата част детето трябва да разкаже за себе си в картинки и простички упражнения, както и да получи знания за дните от седмицата, плодовете и зеленчуците, различните видове животни и професии.

В математическия раздел малчуганът ще се бори с цифрите, ще се научи да брои до 10 по забавен начин, да смята и да сравнява – умения, особено ценни за първолаците.

В езиковата част на помагалото по простичък и разбираем начин са обяснени разликите между звукове и букви, връзката им с думите и са дадени множество упражнения, чрез които децата да схванат логиката при писането и четенето.

Предполагам, че на всички най-много ще им допадне разделът с фина моторика, запълнен с картинки за оцветяване, точки и пунктири за свързване, фигури и точки за довършване. И ако според някои от вас, родители, това умение не е кой знае колко важно, уверявам ви – на абсолютно погрешен път сте!

И още нещо, колкото са важни за развитието на детето по-горните категории, толкова важни са паметта, логиката и наблюдателността. Те са засегнати в последната част на крокотакското помагало и изискват от децата да мислят и действат последователно, да търсят разликите като истински детективи и да се подготвят добре. Добре за живота в училище, който определено не е лек!

Съжалявам искрено, че моето дете е в трети клас. При нас подготовката за училище протече по съставена от мен програма, свързана с много помагала по различните предмети, много обяснения и опити да поднеса информацията по правилен начин (не знам дали съм успяла напълно в това начинание). Е, за вас, бъдещи родители – първолаци, нещата са по-лесни, особено когато целият подготвителен материал ви е поднесен на тепсия от Крокотак!

Ревюто е първоначално публикувано в Детски книги.

Една вкусна и сладка изложба вече е в миналото и който не я посети може само да съжалява Щастлива съм, че участвах в това мероприятие, макар и символично. За мен е чест, че познавам авторките и съм част от отбора Вярвам, че това ще бъде началото на много такива изложби! За краткото си съществуване изложбата [...]

ЩЕ МУ РЕЖА ноктитеее, крещи млада майка от прозореца на жилището си в Чикаго един съботен следобед. Минувачи поглеждат учудено нагоре. Това е Милена от България, която се опитва да изреже ноктите на тригодишния си син Тошко. Той така пищи и се съпротивлява, че съседите няколко пъти викат полицията и социалните служби. След третия случай българката разрешила проблемната ситуация като оповестявала намеренията си, крещейки през прозореца! Оттук нататък всичко било наред. Законите, които са измислени в тази страна да защитават човека и природата, до такава степен са се изкривили, че спокойно можеш да изгубиш детето си, работата си, папагала си, свободата... почти всичко. Перверзната състрадателност и милосърдие са фалшиви и опасни за човека, вместо да е обратното.

Бивш агент на ФБР предрича масивна хакерска атака с реални физически последствия, ефектът от която ще може да се сравни с бомбардирането на Пърл Харбър по време на Втората световна война. Опасността от дигиталния тероризъм е причината, накарала Шон Хенри да напусне Федералното бюро за разследвания на САЩ след 24 години и да се присъедини към екипа на фирмата за сигурност CrowdStrike. Според Хенри, терминът "дигитален Пърл Харбър" датира още от началото на 90-те, но днес заплахата от подобно нещо е по-реална от всякога. Той твърди, че има хора по света, които и в момента могат да атакуват жизненоважни системи и да изтрият или променят данните на милиони хора по света. Според него те не го правят, защото същите тези системи в момента им дават достъп до много по-ценна информация - информация за това как големите компании вършат бизнес и как работят американското правителство и американските военни. Хенри допълва, че всичко, което правим в Интернет днес, зависи от жизненоважни инфраструктури, които, обаче, са уязвими, тъй като са защитени от не достатъчно добри технологии. Според него, ние - обикновените потребители - трябва да мислим по-глобално и трябва да се страхуваме не само от заплахата над личните ни данни (като данните от дебитната ни карта, например) но и от заплахата над икономиката на нашите държави. За съжаление, бившият агент на ФБР не е особено оптимистичен към борбата с киберпрестъпността. Според него тя ще представлява една постоянна гонитба, точно като борбата с организираната престъпност - властите ще успяват да се справят с хакерите, но само до откриването на нов начин за пробиването на компютърни системи.

На 3 април д-р Андон Рангелов, гл. асистент във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", е извикан във фонда "Научни изследвания" на Министерството на образованието и му е съобщено, че трябва да върне всички предоставени средства от 30 хил. лева по спечелен от него проект до три дни, защото научната дейност по проекта е оценена отрицателно. Същата научна дейност включва девет статии в реномирани световни научни списания за 18 месеца при заложена цел от три статии в проекта му. Една от тези статии е в най-реномираното списание по физика, Physical Review Letters, а две други са в най-реномираното списание по оптика, Optics Letters. Едновременно с това, Андон има одобрен световен патент за безжично пренасяне на енергия. В резултат той е избран за млад учен на 2011 г. на Физическия факултет на СУ.

В опита си да направят съдържанието в Windows Store още по-разнообразно, Microsoft решиха да направят онлайн магазина достъпен за разработчици от още 33 държави от цял свят. С това броят на страни, от които могат да се публикуват приложения в магазина, се увеличава до 38. От компанията уточняват, че разширяването касае само качването на приложения за Windows 8 създадени за интерфейса Metro. Досега, само разработчици от Франция, Германия, Индия, Япония и САЩ можеха да създават каталози от приложения в Windows Store. Останалите трябваше да качват продуктите си в каталога "Останалия свят". Сега, обаче, някои от тях ще имат възможност да качват приложенията си в самостоятелни каталози, като по този начин ще осигурят на потребителите лесен достъп до приложения съобразени с "местните" им интереси, както се изразяват от Microsoft. Windows Store отвори врати още през февруари, макар че до пускането на Windows 8 остава може би още половин година. Там вече се предлагат приложения, цената на които варира от $1,49 до $999,99, като друга част, разбира се, са безплатни. Разработчиците от сега нататък ще могат да създават и пробни версии на приложения, които ще се предлагат в магазина за ограничен период от време. Microsoft ще взима 30% от приходите от всяко приложение - стойност, която ще спадне до 20% ако приложението генерира приходи от $25 хиляди. Интересното е, че, според Microsoft, досега от магазина са били изтеглени милиони приложения от над 200 страни и то без Windows 8 да е излязла на пазара. Сред другите промени в Windows Store са увеличаването на каталозите за приложения за конкретни пазари от пет до 26, както и добавянето на седем нови езика към портала за разработчици.

Продукти:
1 пакет патешки маншони- 1кг
1 1/2ч.ч. Ориз
500г коприва
1 връзка лук
1 връзка джоджен
1ч.л. сол

Приготвяне:
Оризът се накисва в купичка с вода. Патешките маншони се слагат в тенджера. Налива се 1лт вода. Съдът се похлупва и поставя на котлон. Месото се вари 60- 70 минути. Порциите се изваждат в чиния. Бульонът се прецежда. Копривата се измива листо по листо. Къса се на дребни парчета. Лукът се почиства и измива. Реже се леко по диагонал на кръгове. Копривата се къса на малки парченца. Джоджена се измива и реже на ситно. Вземат се 3с.л. мазнина от бульона. Слагат се в тиган. Добавят се нарязаните зелении. Съдът се поставя на включен котлон. Продуктите се запържват за около 5- 10 минути. След това съдът се оттегля. В гювеч се слага отцедения ориз. Отгоре се разпределят запържените продукти. Подреждат се патешките мръвки. Поръсва се равномерно сол. Ястието се полива с 4ч.ч. патешки бульон. Гювечът се похлупва. Гозбата се пече на умерена фурна 70 минути.

Биографията на Стив Джобс на автора Уолтър Айзъксън рисува доста детайлен портрет на един от основателите на Apple. Въпреки това, обаче, и в нея има пропуски, най-вече от времето, в което Джобс не работеше в компанията и което някои наричат "изгубените му години". Сега, обаче, авторът Брент Шлендър е решил да извади наяве няколко интервюта, правени от самия него именно в периода 1985 - 1997 година. Шлендър се натъкнал случайно на над трийсет касети със записани интервюта, някои от които дори не бил слушал преди това. След смъртта на Стив Джобс той решил да се разрови из тези интервюта и да види дали сред тях има нещо интересно. Някои от тях действително съдържат доста важна информация за това какво е правил Джобс в годините прекарани извън Apple. Според Шлендър, този период е един от най-важните в живота на Джобс. Именно тогава той се установява на едно място, жени се и създава семейство. Тогава, също така, той започва да работи за компаниите NeXT и Pixar. Авторът твърди, че именно този опит извън Apple му е помогнал да доведе компанията до такива висоти след завръщането си. В статията за сайта FastCompany Шлендър разкрива интересни цитати на Джобс именно от тези години. Така, например, Джобс сравнява стила си на управление с групата Бийтълс, признава, че усетът му към масовите технологии понякога му е пречел да прозре важни иновации и твърди, че наистина добрата технология трябва да е невидима за крайния потребител.

На 19 април 2012 г., по време на редовната сесия на Европейския парламент в Страсбург, евродепутатите ще гласуват предложението за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Илиана Иванова от Групата на ЕНП(ГЕРБ) взе активно участие в провелите се дискусии по досието и изрази сериозни резерви относно предложените текстове. „Въвеждането на обща консолидирана [...]

Може да се стори странно някому, но като гледах и слушах как испанският крал Хун Карлос се извинява на сънародниците си за предизвикания от него скандал около сафарито му в Ботсвана, описан в медиите като луксозно бракониерство по време на тежка икономическа криза, се замислих най-напред за това колко невероятно трудно е да се изтръгне от почти обожаваната коронована особа такова признание за грешка. Ако щете вярвайте, но имам личен опит, свързан с испанското кралско семейство и знам как се процедира в случай на гаф, при това такъв, в който се оказах неволно въвлечен в далечната вече 1991 г.

Бях поканен в лично качество, понеже България още не беше член на съвета на Европа и нямаше право на своя секция, на конгрес на Асоциацията на европейските журналисти ( на която само три години по-късно бях избран от конгреса в Хелзинки за вицепрезидент). Като „последна дупка на кавала” бяха записан съответно последен за изказване в самия край на двудневния форум, който трябваше да бъде закрит от краля на Испания Хуан Карлос. Гледайки дремещата аудитория, уморена от речи, реших да импровизирам и оставих настрана предварително написаното си слово. Започнах с виц със самоирония (после забелязах през годините, че самоиронията е сред най-силните оръжия за печелене на симпатии, използвана от добрите оратори – от Тони Блеър до Бил Клинтън) и слушателите се поразмърдаха, което ме окуражи, но и смути, защото интересът към моята скромна особа необяснимо за момента прерасна в бурни аплодисменти. Случи се след съобщение на организаторите на испански, което не разбрах, понеже бях на трибуната без устройството за превод. Просто продължих, а стотици европейци стояха на крака и ме аплодираха, след което…напуснаха залата.

Споменавал съм тази история в друг контекст, но сега тя се „връзва” в спомените ми с извинението на краля, защото всъщност в Мадрид бях получил по недоразумение статута на „герой” в очите на европейските си колеги, които изразиха солидарност с мен като колега, който не позволява да бъде прекъсват дори и от…кралска особа. Оказа се, че организаторите са ме помолили да спра, за да се отдаде почит на престолонаследника Фелипе де Бурбон, изпратен от баща си да го замести на закриването на конгреса. Вместо почести обаче Фелипе получи бойкот от журналистическа Европа …заради мен, никому неизвестния журналист от България.

Скандалът чевръсто беше потушен пред телевизионните камери, пред които бях помолен да се запозная с наследника на испанската корона. Честта, която ми бе оказана, се възприе като форма на извинение- на усмихнатия престолонаследник му беше „много приятно” да се запознаем.

Мога сега да си представя колко адски неприятно е на баща му да напусне пиедестала, на който е поставен от десетилетия от сънародниците си. Те са искрено възмутени от разточителното му поведение и страстта му да убива животни, разкрито случайно поради една негова травма, която го принудила да попадне в болница.

Ако в тази история замените Ботсвана с Узбекистан, а държавния глава на Испания с българския президент Георги Първанов, ще получите доста прилики и разлики, но сравнението няма да е в „полза” на царувалия два мандата по пет години български бракониер и на жалката картина с липсата на реакция в България. Той така и никога не се извини за каквото и да е, още по-малко за някаква си стрелба с луксозните си пушки по диви животни – напротив, с гордост разказваше каква тръпка е това ги дебнеш, както и да позираш след това на снимка с окървавените им трупове. Но не това е основната аналогия с обратен знак. Тя е в реакцията на медиите,а чрез тях и на обществото, срещу уличения в неправомерни действия „баща на нацията”, която от възстановяването на демокрацията в Испания досега се ползва с неофициалния статут на полубог в очите на своите поданици. Бил съм свидетел по европейски форуми на остри пререкания между колеги от Испания, който бранят недосегаемостта на Хун Карлос срещу критики от журналисти от други страни. Явно обаче сега сгромолясването на този абсолютен авторитет е страхотно, за да може да се стигне до ситуацията в медийното пространство на страната да се обсъжда дори необходимостта от абдикация на монарха, наричан изведнъж „срам за нацията”.

У нас подобна ситуация беше „отиграна” от абсолютния властелин на медиите Георги Първанов на пресконференцията му от 12 март 2010 г. с един единствен отговор с низходяща интонация, слагаща точка на разговора за бракониерстването му в Узбекистан: „не съм убил архар”! Прозвуча точно като възклицанието му „вие ме убихте с този въпрос”, когато беше попитан дали има досие, лъжейки пред цялата нация. Само че в България така и не се появи комисия по архарите, която за разлика от комисията по досиетата, да приложи закона и да го уличи в лъжа. А щом няма комисия, т.е. не е позволено от силните на деня, българските журналисти не смятат за нужно да питат повече. За тях- от „великата” Би Ти Ви, до последната брънка от синджир марката във веригата от зависимости в медийното ни пространство, думата на др. президент Първанов си остана свещена истина от последна инстанция. Каже ли др. Първанов, че не е получавал мезонети от един оръжеен търговец, който е спонсорирал президентската му кампания, това се приема за вярно и край на въпросите. Впрочем този въпрос така и не му беше зададен: той сам пое инициатива и обяви в нарочна декларация, че „цялата истина” за имотното му състояние била оповестена в съответната му декларация. За бракониерстването му в Узбекистан поне се намери един „луд”, колегата Сашо Диков, да развали удобното мълчание и да зададе поне веднъж въпрос. Но за появилата се през есента на 2006 г. информация за подаръка с мезонетите така и до ден днешен не се намери нито един, нито един, нито един доброволец от българските медии, който да накара Първанов в прав текст да каже поне това: „не съм получавал мезонети”.

На българските медии, а и на политиците, изглежда им е по-важно да внимават, да не се окаже прав със задна дата някакъв си прогонен от Първанов журналист, за да не го „легитимират” и да го „направят велик” ( този жаргон и начин на мислене ми добре познат). Това мое предположение може да звучи някому почти налудничаво, ако обаче тази странна солидарност не се беше проявила и на 28 март, когато производителят на медийни новини Бойко Борисов се оказа странно бойкотиран в желанието си да съобщи чрез моята особа в телефонно обаждане новината за решението на правителството да спре проекта АЕЦ „Белене”. Нито една „уважавана” българска медия, повечето от които тичат след премиера да уловят и предадат всяка негова дума, не уважи създадената от него новина- колкото и да е екзотична ( или пък именно по тази причина)- решението му да уведоми изпреварващо свой яростен критик, натикан в нишата на интернет, за една от най-важните стъпки за съдбата на България от година насам. Как мислите- дали тази омерта е заради Борисов, внезапно и еднократно „разлюбен” по конкретен казус от медиите или е заради това, че критичната ми позиция към състоянието на медийната свобода ме е направила „персона нон грата” за уязвените редакции?

България не е Испания, това го знаем. Но все пак остава надеждата и тук някой ден някой да се осмели да хване бика за рогата и Първанов в лъжа. Защото „врътката” с мезонетите ( а и не само нея) съм описал подробно в книга, която се продаде в рекордните за България близо 11 000 броя- не е като да е апокрифна. „Бикът” е хванат не само за рогата в нея- поднесен е на тепсия, но желаещи да консумират истината не се намират. Именно за този дефицит на стремеж към истината ми е думата, ако ме разбирате за какво говоря, а не за някакъв си използвач от пернишко, който си живя необезпокояван като крал на върха на държавата и продължава да се ползва от статута на недосегаем в медиите, претендиращи да са „сериозни”.

Е, ще рекат извинително (за гузната си съвест) царете на разследващата ни журналистика: да е крал- колко да е крал? Че кой не е ?! Така е, с такова впечатление оставам и аз, наблюдавайки солидарността по този въпрос в нашата управляваща „аристокрация” и днес, която се прави на сляп гарван, за да прикрие нежеланието да вади око на себеподобния си.

Share on Facebook

Момичетата обичат да измислят рокли, гримират и подстригват куклите си – имаме си няколко подстригани и гримирани с химикал в къщи:). Затова в КРОКОТАК подготвихме няколко темплейта, върху които малките госпожички да развихрят своето въображение отностно бъдещите модни тенденции!

Децата могат сами да нарисуват косата, да гримират лицето и украсят роклята.

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Продължавамес великденската поредица на Наталия за Канада и Британска Колумбия. Предишния път пристиганхем в столицата на Британска Колумбия – град Виктория. Днес ще продължим с централната част на града.

Приятно четене:   Приятно четене:

Виктория - едно бленуваното място за живот

част втора

Из центъра и парковете на Виктория

Royal Museum.

Изненадата обаче ни посрещна още в предверието. Запътили се да научим повече за бита и изкуството на индианците, както и за първите европейци и китайци пристигнали по тези земи, най-неочаквано в предверието на музея попаднахме на Жълтата подводница! Колекционерската жълта лимузина на Джон Ленън...

[caption id="" align="aligncenter" width="528" caption="Лимузината на Джон Ленън"][/caption]      

Колекционерската антика беше подарена на музея от милионера Jimmy Pattison,

който е шеф на верига супер-маркети "Save on Foods". Междупрочем макар, че името на веригата говори за спестяване, това е една скъпа верига за храна и е в противоречие с името си.. А може би бизнесменът е понадувал цените на храната в магазините си, за да спести и да купи ето тази скъпа играчка изложена тук :) :) Малка закачка :) :) [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] На излизане от музея се позабавихме за поредната порция снимки и видео. Навсякде градинки, навсякде фонтанчета. Няма спор, че обстановката те кара да пожелаеш да живееш тук!

 
И точно в 12:00h като се започна една мелодия и звън на камбани от ето тази Кулата до нас.

    Държах да запиша всичко за видео-колекцията ни, невероятна красота облечена в звук! Продължихме разходката си в центъра на града, вървейки. Не случайно казвам "вървейки", защото в тази страна това е позабравено преживяване.

В Северна Америка градовете нямат централен площад, нямат център

това, под което се разбира като "център" от европейците. В централната част на градодвете тук, така нареченият "даунтаун" са съсредоточени административните сгради, небостъргачите...и пак коли, само коли. Но стига за това, връщам се пак в

централната пешеходна зона на очарователната ни Виктория

Преминаваме бавно покрай базара, отбивайки се на всяка една тараба. Много индиански-художници и самодейци опитващи се да продадат изработеното от тях.

    Сдобих се с ето тази костенурка, изработена от индиански художник.

      Имахме трудност да комуникараме с него на английски. Някои индианци живеят в резервати и общуват само c тяхната си общност и племе. Случвало ни се е и друг път да попаднем на почти неговорещи английски индианци. Културата и религиозните практики на индинаците винаги обожествяват и са неразривно свързани с животните на около. Продължаваме разходката си из централната част. Трябваше да изчакам пред ето този Инфо-център, Деивид и сина ни влязоха да вземат брошури...

    Стоях права до цветна леха и пейки.

    Три възрастни дами на достолепна възраст почти до мен на пейкатa, бяха улисани в сериозен разговор. Изведнъж осъзнах, че разговора се води на руски. Трите дами бяха заети да обсъждат някаква жена дошла от Русия в Canada, която сменила 3-ма съпрузи и сега се готвела да хване в капана съпруг N 4. Неволно се усмихнах. За момент жените се сепнаха и подозрително ме погледнаха. Продължих да си гледам безучастно. Явно прецениха, че няма начин да разбирам разговора им и продължиха да нищят жената с 4 съпруга! Мислено пикантната ситуация ме върна в България, изплуваха в съзнанието ми блоковете, входовете, пейките и бабичките вечно удумващи някого :) :)

Вече с колата, тръгнахме за един парк, който имаше много атракции и ресторантчета. Шофирайки по улиците можахме да видим повече от архитектурата на града.

Добре, че

Виктория никога не залитна към високото строителство

По-високи сгради от тези на снимката нямаше. Съвсем поносимо високи!!!

      Ясно e. че "човек" е на почит тук а не е безвъзвратно изгубен, както в повечето нечовешки градове, непригодени за нормален живот за които стана на въпрос по-горе... Намаляваме скороста,

навлизаме в парка

Да си призная друг такъв парк не бях виждала в Северна Америка. Обикновено огромните паркове тук представляват огромни зелени площи, където хората лягат директно по тревата, хапват или играят нещо с топка. Паркyът не беше съставен от геометрично подредени цветни градини, които сме свикнали да виждаме в парковете. Пространствата бяха оформени във възможно най-близък до автентичния си вид природна среда. Чувстваше се усилие "пипането" и подредбата от човека да остават колкото си може по-незабележими. Пауни се разхождаха за да предават екзотика на обстановката. Вечер ги прибираха разбира се:) Няма как на място като това да не се запиташ: "А дали така не е изглеждал библейският Едем?"

 

 

 

След посещението в парка, решихме да покараме

из околностите на града

и да открием невероятни пейзажи за невероятните си снимки без които никое пътуване не минаваше.

От бреговете на Викторя на 30 км навътре в океана се виждат планините, които са US територия, има едно градче там Port Angeles, Washington. Дейвид е бил преди много години там.

Изглед от хълма и сградата на Метеорологичната станция.

... и все по-нагоре.

Вулканични скали навсякъде наоколо напомнят за активна вулканична дейност в миналото.

Виктория като на длан! Очарователна гледка се разкриваше от върха. С нискотo строителство и старинни къщи, градът притежава специфична атмосфера иневероятен провинциален чар макар да e столица. Еххх обичаме си столицата си!

Capital of British Columbia! Най-хубавото място за живот в Canada (според мен).

    Продължението:

По Великден във Виктория (Канада)

Автор: Наталия Х. Снимки: авторът     Още разкази от Канада  – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Динозаврите са специални. За тях ме помоли едно прекрасно момченце  с много сини очи – синът на  детската писателка Юлка- Юлия Спиридонова:) Това беше първото нещо което искаше да ме попита, когато се запознахме.  А аз направих Зауроподи…. колкото можах.  След което, децата ги оцветиха с голямо удоволствие.

Добре обезопасени с престилки и найлони навсякъде и въоръжени с темперни боички:)

Отнема време за направата на самото тяло, преди да стане готово за оцветяване от децата.

Първо се изгражда „скелета“. За него имате нужда от пласмастови бутилки от литър или два литра с издължено гърло ( в зависимост от размера на динозавъра), 5 празни ролки от тоалетна хартия ( 4 за крака и една за шия), кофичка от плодов десерт (за глава), домакинско фолио ( за опашка). Трябва ви и много хартиено тиксо (повече от една ролка), за да може всичко да се сглоби, преди да започне облепянето с накъсани хартийки и разредено лепило Ц 200.

С ножица се разрязва ролката от тоалетна хартия, за да стане точна по размер с гърлото на бутилката, подготвено за основата на дългия врат на нашия Зауропод.

На кофичката от плодово млечице и се махат страничните части, за да стане по-удобна за закрепване. Ако се налага, може и малко да я срежете отгоре.

В зависимост от големината на бутилката (тялото), може да се наложи малко да се стеснят и скосят краката на динозавъра.

Опашката е много важна, тя крепи стабилно цялото тяло (точно както при истинските динозаври). Намачкайте домакинско фолио,за да получите опашка с конусовидна форма и закрепете отново с хартиено тиксо за останалата част .

След като всичко това е готово идва и най-бавната част:) Покриването на „скелета“ с накъсани на дребно малки парченца от хартия и силно разредено лепило Ц200. Тази техника се нарича „папие маше“ . По този начин се покрива два пъти динозавъра, като се изчаква всеки път добре да е изсъхнал, защото започва да се разпада. На места, където искате да стане по-изпъкнало, може да сложите намокрена с Ц200 салфетка и отново да покриете с накъсани и покрити с лепило парченца хартия.

Ние си ги закачихме в коридора, обаче…

Първо подлепихме шаблоните на по-твърд картон. След това ги изрязахме  и с подложките за залепяне ги прикрепихме към платното.

С помощта на парче домакинска гъба и темперни боички оцветихме изрязаното пространство, като гледахме добре да са покрити краищата. След като изсъхна, махнахме шаблоните и залепихме по едно оченце.

Фразата е на един чешки драматург - за съжаление, не помня името, но не беше Хавел. Толкова ме впечатли, че забравих името му..А тя е твърде, твърде неприятна - мисълта.

Иде реч за славянско поверие как става киселото мляко и сиренето. Нощем при ведрата с мляко идват джуджета и пикаят в него. Млякото подкисва и според силата на пикнята става кисело мляко или сирене. Суперско като фентъзи! За разлика от Западна Европа, където отколе се смята, че млякото подкисва като се покрие и се затопли, ей тъй на - по природни причини.

Разбира се, по-дълбоките основания на това различие се коренят в още по-дълбоки различия. Например в това, че ако бях студентка в британски или френски университет нямаше да си карам бригадите на фолклорни експедиции. Правех го, защото като отличник имах право да участвам в научни работи, а не да бачкам на полето (това беше през 80-те години, по времето на  комунизма). Но в западен университет дори отличник не може да отиде на фолклорна бригада. Защото там няма фолклор. Ние на бригадата ходехме по селските къщи и  записвахме народни песни, обичаи, легенди и митове. В Западна Европа тези неща (т.е., фолклорът) са изчезнали през 18-19 век с идването на модерността. Няма народни песни, няма обичаи, няма легенди и митове. У нас, съдейки по фолклора, модерността я нямаше - поне докъм края на 20 век.

Ето как се върнах към пикаещите джуджета. Там, в ЕвропаТА, към която смятаме, че се стремим, млякото подкисва поради природните бактерии. А у нас... знаете защо. Казват, че защото у тях ценят рационалността, а у нас - всякакви чудесии, които нямат нищо общо с реалния свят. И не е достатъчно да викаме лозунги по площадите, че има бактерии, а не джуджета. Или да викаме "демокрация" вместо "Бе-Ка-Пе". Защото бе-ка-пе-то е в джуджетата. Или в митичните великани като бате Бойко. Те са от един порядък - фолклорен. Те не се подчиняват на научната логика. Във Франция работниците, които бях основната избирателна ракета на Саркози при предишните избори, сега се обърнаха към Оланд. Защото Сарко ги излъга с обещаната икономическа политика. У нас работниците, също излъгани, трета поредна година целуват ръка на бате Бойко, гаче ли е прероден Крали Марко. Не, не си го измислям, при посещението му в ОЦК Кърджали е  имало подобни фолклорни екзотики.

Казвам, че не бива да виним джуджетата затова, че Европа не ни припознава като европейци. Нека си пикаят в млякото - защото това все пак е нощна тайна, но ако не целуваме явно, посред бял ден ръцете на поредните кралимарковци, може и да се окажем в Европа. Някой ден.

За кратко време Tumblr се превърна в една от най-масовите платформи за блогинг, привличайки потребителите с изчистения си дизайн и лесното публикуване. За съжаление, сайтът скоро може да се прости с първото. Изпълнителният директор и основател на фирмата Дейвид Камп обяви, че от втори май в сайта ще бъдат публикувани платени реклами. Решението на Камп е изненадващо, като се има предвид, че само преди две години той бе обявил в интервю пред Los Angeles Times, че компанията му е твърдо против рекламите и, че от този тип бизнес "му се обръща стомаха". На конференция на Ad Age в Ню Йорк на 12 април, тази година, обаче, той вече беше на друго мнение - че рекламите са "последния им шанс за спасение". Според него, добавянето на реклами в Tumblr Radar ще спечели на рекламодателите по 120 милиона импресии дневно. Присъствалите на конференцията на Ad Age коментират колко странно се е държал 25-годишният СЕО по време на презентацията си. По график, Камп трябвало да говори половин час, но цялото му представяне траяло само седем минути, на края на които той дори не попитал публиката за евентуални въпроси, а просто прожектирал слайд, съдържащ имейл адреса му и напуснал сцената. Според някои, странното му представяне на въпросната конференция показва, че решението на Tumblr да поддържа реклами може и да му е било наложено - от друг служител на компанията или просто от външни фактори. Въпреки милионите си потребители, досега блогинг платформата печелеше само от две неща - продажбата на специални теми за блогове и от услугата Highlight, която позволява на потребителите да "подчертаят" своя публикация (тоест да я направят по-популярна) срещу $1. Възможно е именно финансови проблеми да са наложили на фирмата тази радикална промяна в отношението им към рекламите.

Както споменах  в предния си материал много искам да пускам на детето си филми с българско аудио.

Единствения начин, който ми предложиха държачите на права (благодаря на Форум филм за комуникацията) е да си купувам DVD от България и да си ги чакам по пощата.

 Aз искам да си свалям филмите през Интернет и да си ги плащам он-лайн.

Живеем във времената на Интернет, щом държачите на права НЕ искат да използват тази медия, за да ми продават съдържание, аз намерих друг начин да се сдобия с това което искам.

Ето как става това

1. Изтегляте си ето тази програма. Тя ви дава IP адрес в България и можете да си сваляте следните филми с вашия любим торент клиент, който поддържа magnet препратки. Скоростта на сваляне е доста добра.

Първия месец, услугата е безплатна, за всеки следващ, можете да платите с SMS или през Paypal.

Каталог

Приятно гледане на следните филми с българско аудио:

• Arthur and the Two Worlds War / Артур и войната на двата свята
• The Smurfs / Смърфовете (2011)
• Happy Feet Two / Весели Крачета 2 (2011)
• Rio / Рио (2011)
• Winnie the Pooh: Seasons of Giving / Мечо Пух: Сезони на щедрост (1999)
• Shrek Collection / Шрек: Колекция (2001-2010)

Повече филми, сигурен съм, знам как да намерите.

Ако този метод не работи, пишете като коментар и ще намерим друго решение заедно.

Периодично, ще слагам още препратки към нови филми, които излязат.

Обещание

Ако „държачите на права“  предоставят услуга с която всеки да може да плати филм с българско аудио и да си го свали и да си го гледа – ще махна тази страница и ще им рекламирам услугата.

Ако ви е било полезно, моля, споделете този материал на стената си във Facebook или го пратете на приятел по друг начин.

Още по темата:

1. Отворено писмо до „държателите на права“ в България.
2. Метеоаларм и България.
3. Турския език е официален в България според Kengeo и Geonames

„50 нюанса на сивото“ („Fifty Shades of Grey“) на Е. Л. Джеймс стана популярна в България, преди още да бъде издадена. След всички статии, които изчетох в интернет пространството, включително и тази на Милена Ташева, любопитството ми се разбуди каква е тази любовно-еротична история, по която очевидно всички са полудели. Така че поръчах си книгата от Амазон и започнах да чета, за да разбера дали е просто много шум за нищо или наистина може да се нареди сред запомнящите се любовни истории.

Сюжетът се върти около 21-годишната студентка по английска литература Анастейша Стийл и 27-годишния изключително богат и изключително красив Крисчън Грей. Дотук нищо изненадващо, типичното клише. Героинята е интелигентна, но срамежлива, неосъзнаваща собствената си женственост. Героят е богат, красив и естествено силно привлечен от героинята, нищо, че тя е непохватна и обличаща се твърде обикновено.

Очаквах историята да продължи с всички любовни трепети на една зараждаща се любов и онази еуфория и сърцебиене, съпровождащи всяко начало, което колкото и пъти да го прочетеш, винаги е красиво. Това го има в книгата, но е помрачено от тайната на Грей. А тя е, че той има по-различни сексуални предпочитания, и за да е по-сложно – има проблеми с обвързването. Никога не е имал и не възнамерява да има истинска връзка, като причината за това е, че в детството си е бил малтретиран.

Романтиката в книгата за мен свърши, след като Крисчън предложи на Анастейша договор, в който тя ще бъде негова подчинена, а той неин господар. Като това се отнася за всички аспекти на техните взаимоотношения – облеко, храна, седмични тренировки и т.н. Има цяла една глава, която е посветена само на клаузите в договора, в които фигурира и точка, която дава право на „романтичния” герой да бие с камшик, с пръчка и да извършва друго телесно наказание върху девойката. Това, освен че е необичайно, е и отблъскващо. Единственото, което спасява книгата от посредствеността, са необичайните еротични сцени (поне тези, които са в рамките на нормалното).

Приликата със „Здрач” се отнася до детайлите, като най-добрия приятел, който е влюбен в Анастейша, прекрасното семейство на Грей, майката с много бракове, фигурата на бащата, който не говори много. Но на тази книга й липсва притегателната сила на оригинала. Интересното е, че според статистиката „50 нюанса на сивото“ е предпочитана най-вече от семейните жени около и над 30 години, което води и до нарицателното й име „mommy porn”.

Чувствата ми, докато четях, варираха от досада до отвращение. Със сигурност романът ще намери своите почитатели сред хората, интересуващи се от еротична литература и подобни филми, което е най-положителното, с което мога да завърша.

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

С помощта на няколко лесни стъпки, децата могат сами да създават прекрасни рисунки, с които после  да се гордеят.

Това са забавни картинки, изградени от лесни геометрични форми.

Рисуването по този начин развива въображението на децата, защото те не само оцветяват и повтарят по контур, те творят сами своите картинки. Крайният резултат винаги е добър.

Опитали сме се да покажем най-лесният начин да се нарисуват животни и предмети. Освен това, повечето картинки така са подредени, че децата сами да могат на същият лист да си нарисуват картинката, като следват последователността на рисуване.

 

 

 

Да си направим лесни апликации в цветовете на дъгата!

Нарежете  няколко  купчинки с цветни листчета. Дайте на детето лепило и му покажете как да  ги лепи –  с всеки цвят да прави по един цветен кръг за часовника и по една цветна редичка за рибката.

ЧАСОВНИК: От картон ( примерно корицата на блокче за рисуване) изрежете един голям кръг – за циферблат. Помогнете на детето да залепи цветните листчета.

След като циферблата е готов, разпечатайте от ТУК цифричките за часовете. Стрелките ги подлепете на по-твърд картон и закрепете с копче или мънисто така, че да могат да се движат.

РИБА: Разпечатайте от ТУК очертанията на рибата.

 

Интернет гигантът представи новата си концепция вчера, по време на конференцията Ad Age Digital.

На Ad Age Digital конференцията вчера стана ясно, че Spotify започват нещо голямо. Шведската музикална услуга си стисна ръцете с Coca-Cola, вероятно най-музикалния бранд в света. Идеята? Партньорството ще помогне на Coca-Cola да наблегне още повече на социалния и музикалния елементи, с които печели вниманието … Подобни статии:

1. Някак си неделно с Coca-Cola
2. Coca-Cola започва своя QR кампания

Силен ръст в дисплей рекламата, видео и мобилната реклама отчита годината в САЩ, като приходите достигат $31 млрд.,което е ръст от 22% спрямо 2010 г. Тези данни поставят нов рекорд, според проучване на Interactive Advertising Bureau (IAB). Мобилната реклама е нараснала най-много

Остават само 99 дни до официалното откриване на летните Олимпийски игри в Лондон на 27 юли 2012 г. – nай-голямото спортно събитие за 2012-a, което ще прикове вниманието както на всички любители на спортовете по света, така и на рекламодателите. Подготвяйки се за игрите, организаторите … Подобни статии:

1. Организаторите на Олимпийските игри през 2012 ограничават ползването на Facebook
2. Гледаме Олимпиадата в Лондон през YouTube

Най-вероятно става дума за Xolo на индийския Lava

Социалните медии са тук, няма спор за това и ще останат за дълго. В този контекст е важно за всички маркетолози, които планират и управляват онлайн присъствието на продукти и услуги, да са в час с променящата се среда. Първият въпрос, който всеки трябва да … Подобни статии:

1. Социалните медии и маркетингът през 2012 г.
2. Социални медии обяснени с едно изображение..в Неделя :)

Преди време искрено се забавлявах на рекламите на Apple, в които модерният Mac се шегуваше със скованото PC. Постепенно обаче шеговитите коментари отстъпиха място на рекламите, които в детайли показват предимствата на продуктите на Apple. В този дух са и новите, които слагат по един … Подобни статии:

1. Siri и за собствениците на iPhone 4 – по заобиколен път
2. 10-те топ видеоклипа от Apple: Честит рожден ден Apple

На 6 април 1992 година, Европейският съюз признава независимостта на Босна и Херцеговина и това слага начало на гражданската война. Боевете се водят основно на територията на босненските мюсюлмани, а цивилното население е клано от сърбите така като турчин не го е клал. Башибозушките орди на сръбските пара военни съединения, ползващи се с подкрепата на [...]