Век жесток студен, пълен с омраза тиха
Моите мечти, твойте години скриха
Аз се превръщам вече в прах
и падам сам със своят грях
Няма го трепета красив,
младежки в мен…

Студ суров шепти, тиха бяла песен
Всичко се върти в някакъв ритъм
Песен е не нищо не виждам
аз сега бял или черен е снега
Във самотата аз съм само с теб тъга

Припев: /2x/
Аз съм човек ти време си
сиви са в тебе моите следи
Все пак се радвам,
че сам ги оставил сам
Десет години се върни
виж ги с тъга се усмихни
Времето всичко друго ще изпепели

Времето лети безпощадно
бързо остаряваш ти
А миг след това замръзваш и
в някой прекрасен слънчев ден
земята грабва те в плен
Леден полъх и безкрайна тъмнина

Ти си живял щастлив или
не всичко било е в твои ръце
Дали успял си да постигнеш нещо ти
Дните ти са отминали
няма ги твойте младини,
но безрезервно вярвам
в живота си-и-и!

Редовно следя единствената масово популярна българска социална мрежа - Svejo.net. Не че я намирам полезна за мен (за разлика от фейсбук, където съм си филтрира хора, които ми допринасят нещо), а за да съм в час с общодоминиращите тенденции. И ако за чалгата, за кинозвездите и за футбола Свежо дава адекватна представа, сравнима с резултатите от представителни социологически изследвания; то за политиката ситуацията е не шизофренна, а ирационално-върколашка. Ако съдя за българските политически нагласи, изразени в Свежо, се оказва, че българите са не леви, а радикално леви. Прескачат се постинги за сапатистите на субкоманданте Маркос с одобрение над 30, с постинги за нЕкви комунистически профсъюзи в Европа, коэито разбиват капитализма, плюс жаостиви или бунтовни работнически гласове и плачове, плюс задължителните Наоми Клайн и Ноъм Чомски.

Eдинственото ми несъгласие с горния извод е, че от 15 години изборните резултати не показват левичарство, камо ли радикално. Сиреч пишат си в Свежо, ама ги няма реално... Тия, които се устdнавяват на изборите, са всичко друго освен автентични леви. Или са неадекватни на съвремеността възрастни хора, които изповядват чрез гласуване вдерността си към отдавна изветрял идеал, или са млади конформисти и техните бащи - стари конформисти, за които лявото е гаранция и възможност за злоупотреба със социалната функция на държавата в името на частни интереси. За номенклатурата говоря. И за дечицата й, днешни капиталисти. За дечицата на ченгетата също. А левичарите от Свежо поради кашата в главата си гласуват  за поредния месия, забъркал мишмаш от леви и десни лозунги, обещаващи спасение ако не днес, то утре или след 800 дни. Радикалните - на думи и лозунги - левичари са популисткаятя почва, която ражда екзотични растения като цар - министър-председател или като Бойко. За него дори нямам определение. Уникален. Само се боя утре кого може да възлюби паплачта от Свежо.

Аз не съм против левите, само не споделям идеологията им. Обаче смятам, че левите имат място в нашето общество и задължително трябва да имат - както една птица трябва да има две крила. За да може да лети. Обаче образът на лявото според Свежо е не толкова ужасяващ с радикалността си, колкото безумно смешен с пълната си неадекватност към днешното време. Да, гърците. Да, субкоманданте Маркос. Ама радикалните ни Интернет леви не забелязват, че Гърция фалира, включително поради доминиращото като обществена нагласа левичарство; както и не знаят, че икономическите успехи на Мексико са свързани с практическото изграждане на свободна икономическа зона със САЩ и успешната борба с наркопроизводството и наркотрафика, което  подрива устоите на сапатистите. Цивилизоването на индианските райони, налвизането на модерната цивилизация реже клона на субкоманданте Маркос.

Ама ей тези неща няма начин да ги разбереш от българското Свежо. Чудех се защо има такова дивно и дивашко левичарство в единствената българска социална мрежа. Струва ми се, че открих отговора. Интелигентните, образованите, професионално издигнатите, материално обезпечените хора не ползват тази мрежа. Този извод съответства и на други характеристики на Свежо, отличаващи го от Фейсбук например. Извинявам се за елитаристкото звучене на следващото си твърдение, но така го мисля: Свежо е социална медиа на лумпените. Образованите, професионалистите, квалифицираните, самостоятелните, материално достатъчните хора са във Фейсбук. Да не говоря за българоезичния Туитър - там пък съвсем не можеш да срещнеш примитивни левичари.

С това, разбира се, нито правя реклама на ФБ и Туитър, нито призовавам за игнориране на Свежо. Аз, както казах, го посещавам редовно и ще продължавам, защото така съм в час за настроенията на масата.

Ако Сергей Станишев - независимо от многото ми упреци и резерви към него - успее да върне левия облик на БСП в противовес на Гоце, желаещ да разтвори тази партия в олигархичното желе, чийто представител е, аз ще го приветствам. Не съм им привърженик, но предпочитам да има истинска лява партия, а не аморфно желе, обслужващо интересите на върхушката си, маскирало се под етикета "партия".

И частен въпрос: Интересно ми е от гледна точка на интердисциплинарната област между Интернет маркетинга и социологията как така се получи това профилиране на Свежо. Ако някому не е станало ясно какво имам предвид --> Кучетата и комунизмът. Новите граждани. Свежо се специализира като социална мрежа на новите граждани, по описанието им и дефиницията им в линка. Няма лошо, те са доминиращата социална група. Само са ми интересни механизмите, по които стана това.

Със сигурност трябва да има награда за редактирането на един милион статии в Wikipedia, но когато бившия разносвач на пица Джъсти Кнап е достигнал това число единственото, което получил е малко съобщение. „Днес Koavf става първия уикипедиан с 1 милион редакции.“ написал в страницата за дискусии – TonyTheTiger на 18-ти април. Това е хубаво, но не можаха ли поне да му дадат някаква награда или например работа? Определено усилията на Кнап и изразходваното време са доста. От потребителската страница на Кнап с потребителско име Koavf се разбира, че той е на 29 години, регистрирал се е в Wikipedia през 2005-а година и има диплома за държавно право и философия в университета в Индиана. Повечето от редакциите му са относно политика, философия и религия. Най-упоритият редактор в шестия по големина сайт в света е бивш разносвач на пица. Нещо не е както трябва. Wikipedia разбира се е некомерсиална част от Wikimedia Foundation и разбира се едва ли ще го наеме на работа. Но може би други енциклопедии биха се възползвали от трудолюбието му, например Britannica.

Северна Корея похарчи около 850 милиона долара за неуспешното изстрелване на сателит преди седмица. Изглежда, че са отрязали от парите за официалния им национален сайт. Майкъл Дайтана, студент в университета Фордам, е търсил информация относно медиите на Северна Корея. Случайно се е натъкнал на интересно откритие – сайтът всъщност е уеб темплейт на цена от 15 долара от IgniteThemes. „Първоначално бях шокиран, но след това помислих върху това и няма никакви проблеми да използват моята тема,“ споделя автора на темплейта. „След като темплейта е купен законно, независимо дали от един потребител или организация, те имат право да правят каквото си искат с този файл.“ Във всички случаи новият дизайн е доста по-добър от стария, който изглеждаше като от преди 20 години: В момента сайтът на Северна Корея зарежда необичайно бавно – или защото са бомбардирани от посещения заради новината, или пестят от парите за хостинг услуги.

Малцина са авторите, дръзнали да покажат и „черния вход“, през който чужди интереси предпоставят предумишления провал на предварително обречената кауза, коствала живота на хиляди българи – герои, обикновени хора и съзнателни провокатори.

При комунизма практически нямаше кучешки проблем. Не че ги избиваха, а нямаше толкова домашни кучета. Да имаш куче беше нещо странно, някакво отклонение от всеобщата норма. Белег на вид ексцентричност, вид артистизъм, на който не се гледаше с много добро око. Нещо като брадите и дългите коси. Приличният човек нямаше брада и дълга коса. Някъде това беше и почти официално правило - в Юридическия факултет на Софийския университет студент с брада или с по-длъжка коса често не го пускаха на изпит.

С гледането на кучета бе нещо подобно. Даже имаше и официално основание - единственият нормативен акт оатносно тях бе една остаряла наредба от 1951 г. (NB!), според която в градовете бе забранено да се гледат кучета. Имаше и някакви полуофициални нареждания, че ако съседите се оплачат, че гледаш куче, трябва да го махнеш.

Кучкарите по кварталите се познавахме всеки с всеки. Всъщност не по квартали, а по градинки. Примерно знаехме се тези, които разхождахме кучетата си в Докторската градинка; или пък в парка Заимов. Ние, кучкарите, както ни наричаха, имахме особени отношения на солидарност помежду си,  полуконспиративни-полумасонски. Като братство някакво. Поздравявахме се винаги, събиеахме се на групички и докато кучетата си играеха, споделяхме новости около питомците си. Сега дори не мога да изброя колко кучкари и кучета се разхождат в Докторската, а тогава знаех всички по лице и по име на кучето. Когато говорехме един за друг, често се наричахме не по имена, а "стопанинът на еди-кого си", примерно "стопанинът на Цезар", "стопанката на Лиза".

Социално-икономическата среда не предвиждаше кучета. Нямаше магазини за кучешки храни и изобщо гранулирани храни,обикновено се купуваше от пазара карантия или евтино месо, вареше се и след това се намачкваше с хляб за по-икономичено.Да, тогава по пазара имаше карантия - бъбреци, черен дроб, сърца, черва и т.н., имаше също свински уши, свински крачета. С идването на демокрацията изчезнаха. Защото започнаха да ги влагат в колбасите.

Нямаше ветеринарни кабинети. Имаше една единствена държавна клиника в Горубляне и пътешествието дотам бе епично. Но пък шофьорите на такси бяха много по-отзивчиви от днешните. Сега е почти невъзможно да намериш шофьор, съгласен да те вози с кучето, а тогава срещу малко по-голямо заплащане всеки се съгласяваше.

Хората тогава си обичаха с искрена любов кучетата, нямаше го днешното масово разпространено взимчане на куче поради снобизъм, мода и самоизтъкване.И съответно го нямаше днешното безотговорно и жестоко изхвърляне на любимеца, когато му се наситиш или му мине модата. Ако си загубиш кучето, беше много по-вероятно от сега да го намериш или добри хора да го приберат и да те търсят. Кучето беше любов и посветеност. Нямаше зоомагазини, от които да си купиш, взимаше се от други кучкари. И породите бяха много по-малко. Най-разпространени бяха немските овчарки, боксерите, ирландските и английските сетери, кокершпаньолите. Разбира се, вечните болонки, чат-пат някой пудел, дакел и пекинез.Срещаха се догове и ерделтериери. Породи като булдог, чихуахуа . бяха рядкост, да има-няма по един в дадена градинка.

Интересно беше отношението на хората към нас, кучкарите. Някаква леко настръхнала доброжелателност. Защото както казах, кучето бе белег на отклонение от средностатистическата норма на комунистическия ред. Ако артист, писател, художник, поет има куче - гледаше се с разбиране като на присъща артистична ексцентричност. Но ако не си от привилегированата при комунизма каста на художествената интелигенция, се възприемаше неодобрително. За общественото отношение е показателна непредставителната статистика на кооперацията, в която живея. От 20-тина семейства само аз имах куче при комунизма. Като дойде демокрацията още 4 семейства се сдобиха с любимец.

Една характерна особеност в отношението на немного образованата и културна прослойка на населението бе високоизреченият коментар като те срещнат в гладинката "едно дете защо не гледаш, куче повела?!" или откровено селското отношение "И за какво ти е, не е крава да дава мляко, не е овца или кокошка". Казвам "селско" без грам недоброжелателност. Сеулското отношение към животните е природно и прагматично. Всяко животно в къщата си има предназначение - кокошката снася яйце, кравата дава мляко, а овцата - мляко и вълна, прасето се коли по Коледа, агнето - по Гергьовден, котката  лови мишки, кучето пази двора. Кучето и котката не са домашни любимци, обичат ги, но те преди всичко са полезни с това, което правят и не им е мястото вътре в къщата.

Хората, родени на село, не можеха да разбират по каква причина можеш да държиш животно вкъщи. А София през 70-те и 80-те години се препълни с такива хора. В края на 60-те започна да се ръзгръща индустриализация, нарасна многократно масовата миграция от селото към града. В София се построиха много заводи, за които трябваше работна ръка, а тя можеше да дойде от селата. И в средата на 70-те започна строителството на комплексите. През 1974 г. направиха реконструкцията на Цариградско шосе (тогава булевард "Ленин"), за да поеме потока към започващата да се изгражда "Младост". Дотогава градът свършваше приблизително към сегашната Окръжна болница. "Люлин" започнаха да го изграждат към края на 70-те.

Селският корен на новите софиянци се виждаше буквално от вратата. В комплексите най-нормалното нещо беше пред вратите на апартаментите да са струпани обувки. Защото по селски обичай вкъщи се ходи бос, по терлици или по чехли. И фразата на приличие като влизаш на гости бе "Да се събувам ли?", на което бе съвсем нормално да ги отговорят "Да". В старата градска част на София това бе изключено.

Със заселването на тези огромни селски маси започна безумното замърсяване на столицата. Те нямаха и идея, че градът е общност и отговорността ти не свършва до входната врата. Апартаментите на новите граждани блестяха от чистота, но боклуците се изхвърляха от балконите. Първата вълна селяни, придошли в градовете в края на 50-те - началото на 60-те години бе белязана от масовото поставяне на табели "Не плюй!" и плювалници - метални цилиндри, в които новите граждани да плюят и храчат, вместо по тротоара. През 70-те срамните табелки и гнусните цириндри изчезнаха. Но не и люпенето на семки и плюенето на шлюпките с кеф където ти попадне. 

Децата и внуците на тия нови граждани днес са отговорни за повечето бездомни кучета в София. Те ги взимат кучета заради модата или за фукня и когато им писне, ги изхвърлят, или ги заплождат беозговорно и изхвърлят бебетата. Ей такива са виновните за хилядите бездомни животинки. Загубили здравото селско отношение към добитъка, стоката, мачката и песа - но и не придобили градската кулутра на домашния любимец. Андрей Райчев имаше едно блестящо есе за мигранта - човекът без корени, изтръгнат от средата, която го е създала, и не намерил нова среда.За човека с неясни, нетрайни, разколебани ценности. Защото живеенето в град не те прави автоматично гражданин. "Гражданин" е преди всичко състояние на духа, за което са необходими поне две поколения.

Като имаме предвид, че през 1944 г. 76% от населението е било селско; че от останалите, живеещи в градовете, поне половината са придошли селяни; че следдеветосептемврийския терор обезглавява точно градското население - интелигенция, администрация, военни, полиция - е разбираемо, чу и днес градовете са изпълнени с полуселяни-полуграждани, съчетали най-лошото от двете култури.

Според изследвания на Евростат и КНСБ, 4,9 милиона българи не могат да посрещнат неочаквани разходи, свързани например с лечение. Издръжката за живот на едно лице се оценява на 537 лв. на месец, което автоматично поставя над два милиона български граждани в графата "работещи бедни". 21 % от населението или 1,5 милиона според Евростат живеят под прага на бедността. Над 43 % от хората не могат да си позволят да консумират месо. Над 4,7 милиона нямат възможност да отидат на едноседмична почивка. 2,6 милиона студуват от недоимък.

Мъж умрял по време на гурбет в чужбина. Приятелите му теглили чоп кой да съобщи на съпругата му и един от тях хваща телефона: - Танче, здрасти. - Здрасти бе, Димчо, откъде се обаждаш? - Ами-и-и от Германия. Нали сме тука с твоя пари да печелим... - Какво има? - Нали знаеш, че добре печелим.. - Знам, да. - Обаче твоят снощи загуби всичко на покер. - Мамка му! Да пукне дано! - Ами той пукна вече. Усмихни се, България, напук на тази история, да са живи и здрави гурбетчиите, които вкарват всеки месец милиони левове в закъсалата ни държавица, много повече дори от чуждите инвеститори. Както е казал писателят, светът е голям и спасение дебне отвсякъде, дори и за нас, българите.

Започнахме го във вторник, а днес вече reader-bulcrypt.c за OSCAM го обявяваме за готов за публична консумация. Кои сме "ние" пише най-отгоре в кода на модула.

След години на спекулации, частни (ugly binary!) версии, които ту работят, ту не и изписани мегабайти глупости из форумите на сателитните ентусиасти беше време да се напише модул за OSCAM, за да могат хората да гледат Булсат на приемници, на които им е кеф без да се занимават с глупости.

За всички ентусиасти ето отговора - OSCAM reader support for Bulcrypt CAS. Free as in freedom (нищо, че и безплатната бира става :).

Patch-ът добавя към OSCAM поддръжка за работа с Bulcrypt картите, които се използват от Булсатком в България, Сърбия и на още няколко места. Кодът днес ще бъде изпратен на разработчиците на OSCAM, за да го добавят в официалната версия. Създал съм и ново repository в github, което е достъпно на следния адрес - https://github.com/gfto/oscam. Там във branch bulcrypt, има всичко необходимо.

Потенциални въпроси и отговори:

В: Ама защо го пускате това, сега Булсат ще направят ......... и на мен ми пука защото .......
О: Пускаме го, защото това е правилният начин.

В: Как да го пусна това на моят дриймбокс, енигма, етц...
О: Честно, ако ще питате подобни неща, не съм аз човека. Пачвате си OSCAM-а и си го пускате. Ако не знаете как, научете се.

В: Може ли да ми дадете OSCAM за PPC, SH4, MIPS, etc...
О: На страницата на OSCAM си има секция как да си го направите сам - OSCAM cross compiling. Ако не можете, почерпете^Wпомолете някой да го свърши вместо вас (аз не съм този човек).

В: Какво се поддържа?
О: /Така вече по-става/ Тествани са карти с bulcrypt v1. Поддържа се всичко, което се очаква, а именно да се получават кодови думи за каналите, за които имате абонамент и картата да се обновява (тоест AU работи). Не би трябвало провайдерски приемник да ви трябва изобщо.

В: Какво НЕ се подържа?
О: bulcrypt v2, защото нямаме такава карта и не знаем как е омазана кодовата дума, която връща картата. Работим по въпроса. Ако някой иска да ни услужи със season interface и v2 карта за тест, ще е чудесно.

В: Кои канали ще мога да гледам?
О: Тези, които сте си платили на Булсат (стига да са ви дали bulcrypt v1 карта).

В: Аз пък имам ..... дето вади ключове за 5 ms и ми го продаде един пич и то е много хубаво?
О: Боли ни .... Имал бол пари - дал. Да се разпространява софтуер базиран на GPL софтуер в binary вид и да не се дава достъп до изходния код, е груба селска проява (меко казано).

По-нататък текста е на английски изваден директно от коментара в началото на reader-bulcrypt.c

For more information read the code and the comments. We have tried to
write clear code with lots of comments so it is easy for others to
understand what is going on. There are some things marked *FIXME*,
that are mostly unknown or not fully understand.

WHAT WAS TESTED AND WAS WORKING:

- Cards with bulcrypt v1 ("cherga"/carpet) are working (we have cards
  that report CardType: 0x4c and 0x75.

- Cards return valid code words for subscribed channels.

   - Tested with channels encrypted with CAID 0x5581 and 0x4aee on
     Hellas 39E. Both MPEG2 (SD) and H.264 (SD) channels were decrypted.

  - Brand new cards were inited without ever being put into providers
    STBs.

  - AU was working (subscription dates and packages were updated).

WHAT WAS NOT TESTED (presumed not working):

  - Bulcrypt v2 codeword deobfuscation (we need v2 card).

    Bulsatcom do not enable HD packages on v1 cards, v2 cards is rumored to have different CW obfuscation routine.


  - Unfortunately there is no easy to know if you have v1 or v2 card.
    If there is a way to detect them please notify us.

Ако имате проблеми с работата на модула изпращайте на e-mail на gf@unixsol.org и atl@unixsol.org като прикачите oscam.log генериран при пускане на OSCAM с параметър -d 6 и пишете някакъв свестен subject, моля.

62 милиона лева са пратили само за февруари родните гурбетчиите на останалите в България свои близки. От статистиката, изнесена от БНБ става ясно още, че банковите преводи от чужбина са отбелязали ръст от 9 процента, с уточнението, че данните обхващат само легалните преводи. Тази сума очевидно не включва парите, пратени от гурбетчиите по изпитания и предпочитан български метод – чрез „автобусни” преводи в пликове по приятели и познати, до бенефициента в родната България. Което според простите сметки, направени от финансисти, означава, че практически парите, пратени от трудещите се навън българи, ще се окажат два пъти повече от инвестициите, вкарани от чужди фирми в страната ни. Статистически данни показват още, че за 2011 г. е бил извършен трансфер за 770,1 млн. евро, което пък е около 2/3 от преките инвестиции в страната, които са били 1,06 млрд. евро за същия период. Това само потвърждава данни на европейската статистика от началото на 2012 г., според които през 2010 г....

• Действие първо.

Лятото на 2011.  На пресконференция министър-председателят казва, че се дават 1.8 млн на БНТ за правата за мачовете от А група. Големите мъже в спорта, бизнеса и държавата се разбраха за тв правата в името на феърплея. (Стандарт)

“Имахме дълги перипетии и се радвам, че най-после  се оправихме. Искам да благодаря на Цветан Василев и Корпоративна търговска банка. Те винаги са помагали на спорта. Също така с премиера Борисов се договорихме държавата да отпусне 1,8 милиона лева на БНТ. Единствената оферта, която бе получена в БФС, бе тази на Валентин Михов. Той осигури банковата гаранция и е най-добрият в това отношение”, каза Боби Михайлов.

“Тази сутрин пих кафе с Бойко Борисов и решихме да не лишаваме зрителите от възможността да гледат европейски мачове. Няма да се възползваме от правото на блокирани часове. Нека всеки гледа каквото си иска”, заяви Михайлов. (Булфутбол).

Уредено! (СБЖ)

•  Действие второ.

В Държавен вестник бр.72/2011 е обнародвано Постановление 262 на МС:

Ако имаше класация на най-глупавите престъпници в света, американецът Майкъл Бейкър със сигурност щеше да е в челната десетка. Бейкър решил, че ще е много смешно да открадне бензина от една полицейска кола и да публикува във Facebook снимка, която е направена по време на извършване на престъплението. Това, че на снимката крадецът показва среден пръст също не му помогнало особено, тъй като той скоропостижно се оказал в затвора, съобщи Gizmodo. Профилът на 20-годишния престъпник във Facebook показва, че той живее в щата Кентъки и харесва филма „Ритни камбаната с финес”. Знаем тези неща, защото Майкъл Бейкър не е активирал настройките за сигурност, които са налични в социалната мрежа и подробностите за неговия виртуален живот са публични за всеки, който го интересува – включително и за полицията. Изключително непрепоръчително е да оставиш профила си във Facebook отключен, ако смяташ да публикуваш в него информация, която те увеличава в престъпление не срещу кого да е, а органите на реда. Кражбата била извършена миналия месец, а снимката, която вкара Майкъл Бейкър за малко в ареста е направена от неговата приятелка. Полицейската кола, обект на посегателството, принадлежала на полицейското управление в град Дженкинс. След ареста снимката и някои от инкриминиращите коментари са изчезнали от профила на крадеца. Той е публикувал на стената си линкове към сайтовете, които са разказали историята му и твърди, че не е идиот, а просто е поискал да се пошегува. Едното обаче не изключва другото.

Едва ли днес някой ще си спомни какво точно се случи през далечната 1997 година. Това, което покърти цяла България, бе тройното убийство на едно семейство от по-големия син Димитър Кънчев, тогава на седемнадесет години, в столичния квартал „Гео Милев”. Всички се питаха откъде бе намерило сили това крехко момче да убие баща си Николай, мащехата си Миглена и четиригодишния си брат Николай? Като се има предвид, че през 1997 година хората бяха претръпнали от улични престрелки и правосъдие на мутрите, това ужасяващо събитие накара възрастните да се огледат около себе си и да внимават повече за своите деца. Трагедията в столичния квартал се обсъждаше в медиите, на улицата, в кръчмата и вкъщи. Това беше тема №1 и владееше душите на хората, които искаха справедливост. Първоначално се разбра, че момчето, извършило отвратителното престъпление си е признало че собственоръчно застреляло баща си и майка си, а с нож наръгало брат си. То даже завело до кофите с боклук разследващите, за да им...

Напоследък по Фейсбук профилите на редица мои приятели се появи някаква аутсайдерска мантра, гласяща „Живей малко под възможностите си. Нека имаш повече, отколкото изглежда”. Оказа се, че идвала от книгата „P.S. Обичам те” на някой си Хорас Джаксън Браун. В това си произведение американецът събрал избрани послеписи от множеството писма, които майка му изпращала до него и сестра му. Зачудих се колко ли от въпросните ми познати са наясно, че второто изречение от посланието всъщност са думи на Крал Лир. Същият онзи Шекспиров герой, който напусналият ни преди два дни Наум Шопов пресъздаде по неповторим начин на сцената на Народния театър „Иван Вазов”. Роденият в Стара Загора актьор изживя земния си път, сякаш ръководейки се именно от това верую. Мнозина го определяха като непокорен, като вечния бунтар на родното кино и театър. Дори да приемем, че е било така, трябва да отбележим, че той го правеше някак си естествено и без поза. Досущ като марлонбрандовия „дивак”, отговарящ на...

Съвсем скоро потребителите на най-голямата социална мрежа Facebook ще получат възможност да станат собственици на част от нея. През лятото екипът на услугата ще пусне възможност за купуване на акции, като това ще може да става изцяло в рамките на Facebook, съобщи Gizmodo. Да си купиш акция от сайта ще е толкова лесно, колкото и да харесаш някоя публикация. Малката подробност е, че цените на добрите пакети няма да са много ниски. Социалната мрежа се използва за много неща, но сред тях до този момент не е била търговията с акции. Изглежда, че това е на път да се промени. Партньор на Facebook в инициативата е компанията Loyal3, която обещава на крайните потребители, че няма да плащат каквито и да е такси или комисионни на брокери, а ще могат да пазаруват акциите директно от извора. Търговията с дялове ще се осъществява през страницата на Loyal3 във Facebook и за улеснение на купувачите ще има готови пакети с акции, като цените започват от 10 долара и продължават нагоре. Целият процес на купуване ще бъде бърз и лесен, тъй като само с три клика на мишката ще може да бъде осъществена транзакция, обещават от Loyal3. Услугата трябва да стартира през юни. За купувачите обаче ще има лимит и те няма да имат право да харчат повече от 2 500 долара на месец за акции. По този начин ще се избегне опасността от рискови транзакции, предприети от хора, които нямат опит в тази сфера.

Американски информационен и бизнес център ще улеснява вече всички желаещи да търсят работа, образование или каквито и да е връзки със САЩ. Първото представителство отвори официално врати в Бургас. Специално за откриването дойде заместник-ректорът на Американския университет в Благоевград проф. д-р Сайръс Рийд. Той поздрави създателите на центъра Мария и Емануел Халачеви, които са граждани на САЩ, и обяви, че бургаският американски център става официален представител на университета в Благоевград.

И така. Отидох при доктор Клара. Воден от съвестта си или от това възпитание, което направи мене и като че ли цялото ми поколение или поне по-образованите от нас – хора, болни от чувство за вина. Възпитанието. Съвестта. Не мога да определя кое от двете. Но въпреки че сърцето ми се късаше от борбата между два демона – сухия мъжки гняв срещу губенето на време и чувството за вина, което изпитвам към всички страдащи, когато самият аз не страдам – та въпреки разкъсаното си сърце, аз стигнах до бледия и сивкав блок на старата мила докторка. Качих се с асансьора до нейния етаж и почуках на вратата и. Но защо ли чуках? Знаех, че е със счупен крак и чукането ми е излишно. Сигурно очаквах да ми отвори някой. Щеше да ми отвори някой, ако случайно при нея беше жената, която я гледаше. Беше взела някаква туркиня да и помага. Но тя стояла само по час сутрин или нещо такова. Така че беше малко вероятно някой да ми отвори. Отново се ядосах. Чуках на вратата и никой отвътре не се обаждаше....

Постоянните усилия на британското правителство да разшири правата си за наблюдение върху действията на хората в интернет превръща страната в „нация на заподозрените”. Това твърди депутатът Дейвид Дейвис, цитиран от BBC. Дейвис е представител на Консервативната партия и смята, че правителството трябва да ограничава повсеместното наблюдение на хората, а не да го насърчава. Всички правомощия на полицията да разглежда персоналната информация на поданиците без специална заповед трябва да бъдат отнети, е мнението на депутата. Много от британците смятат, че предложенията за увеличаване на следенето на хората подкопават фундаментите, върху които е изградено днешното общество. Повсеместното наблюдение без повод превръща всички хора в заподозрени по подразбиране. Оправданието на властите е, че ако органите на реда разполагат с повече информация те ще могат да се борят по-успешно с тежките престъпления и терористичните атаки. Без достатъчно информация те не могат да защитават ефективно обществото. Според консерватора Дейвис, ако планираните промени влязат в сила, те ще засегнат само правата на невинните, тъй като престъпниците веднага ще вземат мерки за заобикаляне на новите защитни системи. Великобритания отдавна опитва да накара доставчиците на интернет да следят и записват цялата комуникация на потребителите си, но за момента подобни мерки все още не са влизали в сила.

Нов живот в ръцете на нови приятели-читатели за старите ни книжки - това обещават от Детски отдел на Народна библиотека „Иван Вазов”-Пловдив и пловдивския Местен център за работа с доброволци към Националния алианс за работа с доброволци (НАРД). Те стартираха заедно дарителска акция за събиране на детска литература „Стара книжка – нов читател”, като центърът за даряване е в детския отдел на библиотеката ул. Авксентий Велешки №15.

Събраните книжки ще бъдат изложени в читалнята на открито „Библиотека в парка – да се срещнем в Градската градина”, която ще бъде отворена през лятната ваканция. Акцията „Стара книжка – нов читател” ще продължи до 27 април 2012 г., когато ще бъдат отчетени резултатите.

"Призоваваме всички малчугани, техните каки, батковци и родители да дарят любима детска книжка. Подарената книга е шанс за много нови приятелства! Дарете!", предизвикват читателите под тепетата организаторите.

Шломо Занд е преподавател по история в университета в Тел Авив. От години той провокира сънародниците си със своята доста необичайна позиция за ционизма и идентичността на евреите. Според книгата на Шломо Занд „Изобретяването на еврейския народ” днешните евреи не произхождат от древните израилтяни. Историкът разглежда юдаизма като религия, а не като етнос и посочва много примери как различни народи през Средновековието са приемали тази религия, без да произхождат от светите земи. Заради своите идеи Шломо Занд се сблъсква с доста сериозна критика както от страна на израелски учени, така и на крайнодесни групировки. Скандалният професор беше в София за лекция в Софийския университет по покана на Института за литература към БАН и БГкнига. - Г-н Занд, вашите идеи със сигурност са ви създали много врагове. Страхувате ли се за сигурността си? - Да, на някои места е опасно за мен, но не навсякъде. По-страшно е в Париж, отколкото в Тел Авив. В Лондон пък например изобщо не се...

Искрено, предполагаме, че най-искрено сте се зарадвали, почитаеми, когато сте научили новината, че подготвяният вот на недоверие към обичното ни правителство заради отказа от АЕЦ „Белене” се проваля. Наистина това е истинско облекчение за цялата нация. Благодарим от сърце на господин Сидеров, че не позволи т.нар дебати да се случат и да бъдат излъчвани дълго и мъчително по радиото и по телевизията, защото подобно многочасово говорене от страна на великолепните екземпляри, представляващи всички партии, и демонстрацията на силата на тяхната мисъл е истинско изтезание за обитателите на родината. Колкото до различните версии за отказа на господин Сидеров в последния момент - не смятаме, че трябва да им се отдава кой знае какво значение. Дали са го притискали, кой го е притискал, как го е притискал - това са несъществени неща. Едва ли са останали хора в България, които да си мислят, че в родния политически пейзаж има място за някаква принципност, свян, морални задръжки или...

В американския Сенат е бил приет нов закон, който предвижда до 2015 година във всички нови автомобили да се поставят черни кутии, по подобие на практиката, която се използва при самолетите. Основната функция на черните кутии ще бъде да се събира повече информация при инцидент на пътя, но новото изискване оставя съмнения за нарушаване на личната неприкосновеност, съобщи Mashable. Черните кутии в автомобилите ще превърнат американските пътища в един огромен Биг Брадър. В закона е записано при какви условия може да се използва информацията, записана от устройството. Тя може да се разгледа от собственика на колата, медицински лица, органите на реда, които се занимават с разследване или след съдебна заповед. По непотвърдена информация, черните кутии ще позволяват на правителството да следи автомобилите в реално време. Новата система ще направи възможно пътните данъци да се определят на изминат километър, като по този начин ще се увеличи ефективността на данъчната система и нейната справедливост. Черната кутия ще записва разговорите в колата, както и различни данни от компютъра, който управлява двигателя и другите системи. Законът за автомобилните черни кутии се подкрепя от двете най-популярни партии в САЩ, а това означава, че почти сигурно ще влезе в сила.

ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО – ПРОЛЕТ 2012” Днес 20 април 2012 година остават 10 дни до откриването на Фестивал „Български дни в Чикаго – 2012”. 21 март 2012 – 20 юни 2012 Предфестивална, Фестивална и След фестивална програма.

Един от последните големи безплатни паркинги в центъра става платен.

Преди 26 години на 26 април ядрената катастрофа в Чернобил беше премълчана от комунистическата пропаганда. Това престъпление изложи на опасност от облъчване, пренесено по въздуха, милиони българи.

На 26-ти април тази година от 18 часа ще представим с ядрения дисидент Георги Котев нашата съвместна книга „Ядреналин”. Край на облъчването ни с мълчание по въпросите на далаверите в ядрената енергетика!

Тя може би се отърва от заплахата за тяхното задълбочаване и увековечаване чрез втора централа на българска територия, но всъщност с това опасностите съвсем не са свършили. Истината е, че АЕЦ „Белене” беше само потенциална беля, докато АЕЦ „Козлодуй” е реалност, за която практически никой нищо не знае извън кръга на посветените, купените, зависимите, заинтересованите от това да се мълчи за най-голямата тайна в българската държава днес.

Желаещите да присъстват на символичното повдигане на тази завеса, чието задкулисие е описано в „Ядреналин”, може да го направи на 26 април в центъра на София в градинката пред „Кристал” ( както е известна тя) в подножието на бюста на великия български патриот Стефан Стамболов. От тази градинка тръгнаха първите прояви на масово гражданско неподчинение в столицата през октомври 1989 година, където се събираха подписи срещу плановете на държавата, готова да гази безогледно екологичните норми в българските планини ( имам честта да бъда между участниците в подписката). Може би пак от тази градинка сега мнозина ще „прогледнат” за истината, която крият от нас самоназначилите се за „богове” на ядрената енергетика властници и търгаши в държавата, които си присвояват „правото” да разполагат с нашия живот и нашите пари- включително и с нашето бъдеще за поколения напред.

Елате в градинката пред „Кристал” в София на 26 април от 18 часа!

Share on Facebook

На 28 април в Истанбул ще отвори врати Музеят на невинността на писателя нобелист Орхан Памук. Той е вдъхновен от едноименния роман, който излезе от печат през 2008 г. Всички предмети, описани в произведението, са изложени в музея.

Американският посланик у нас Джеймс Уорлик опроверга отново информацията за отзоваването му от страната. Както е казал Марк Твен, слуховете за моята смърт са много преувеличени, каза дипломатът пред Би Ти Ви, уверявайки, че все още не е определена дата за неговото отпътуване.

В Албания има цифрово наземно разпространение на телевизионни програми. Има данни дори за два  мултиплекса – Digitalb, 2004  u Tring, 2008.

И дори има данни за незаконен достъп до цифрово съдържание.

И дори съдът се е произнесъл по този въпрос.

Digitalb предоставя  платени програми за цифрово разпространение.  Доставчици на интернет достъп са започнали да разпространяват част от това съдържание, съдът е приложил Наказателния кодекс срещу физически лица (вероятно разпоредба, свързана с условния достъп).

Втори въпрос е, че изглежда няма издадено разрешение на Digitalb за цифровата мрежа,  в момента Албания променя законодателството си и предвижда процедура.

Ще трябва да се разделим с много предразсъдъци (като албански реотан), нищо чудно фолклорът да се промени радикално (като български мултиплекс).

Евродепутатът Ивайло Калфин (БСП) призова правителството на Бойко Борисов да се възползва от правото си на вето в Съвета на ЕС и да спре влизането в сила на директивата за горивата, която в момента има незадължителен характер. Според него "повишаването на цените на горивата вследствие на допълнителното облагане ще се усети най-силно в енергийно зависими държави със слаба икономика като България. То би довело до допълнително свиване на производството и до още по-голямо отдалечаване на българите от европейския стандарт на живот".

На 19 април 2012 в 14:04 наше време , 'Прогресс М-14М' се разкачи от модула за скачване 'Пирс' и се отдели от МКС.

НАСА удължи срока за работа на апарата Dawn на орбита около астероида Веста с още 40 дни. По този начин , автоматичната станция ще продължи своя път след 26 август 2012г. - по информация от официалния сайт на мисията.

Светът на социалните мрежи постоянно се разраства, но много рядко някоя нова успява да си намери място в един пазар, окупиран от Facebook, Twitter и останалите популярни услуги. Обикновено тези, които успяват, се специализират в някаква тясна сфера и се научават да се радват на малко, но верни последователи. Една нова компания на име BranchOut, обаче, едва ли ще се задоволи с толкова малко. Рик Марини - Изпълнителният директор на компанията - твърди, че ако успее да намери достатъчно инвеститори, ще превърне BranchOut в следващата LinkedIn. Подобно на LinkedIn, социалната мрежа на Марини позволява на потребителите да търсят и намират работа и да се свързват с колеги и със специалисти от различни сфери в единно виртуално пространство. Главната разлика между двете социални мрежи, обаче, е, че BranchOut е достъпна единствено под формата на приложение за Facebook и няма самостоятелен уебсайт. За някои това би бил ограничаващ фактор, но Марини смята, че именно това е печелившият им коз. Интегрирана във Facebook, социалната мрежа ще има на разположение цялата 850-милионна му аудитория. Според него, LinkedIn в момента обслужва едва 10% от работната сила. Останалите 90% от нея били във Facebook. Изглежда той не е единственият човек, който мисли така. Компанията му наскоро получи $25 милиона от различни инвеститори. С това стойността им вече е достигнала $49 милиона. Дали, обаче, планът на Марини ще проработи е трудно да се каже. В социалната мрежа в момента са регистрирани едва 25 милиона потребители. За сравнение, LinedIn разполага със 150 милиона.

Без да е осъществено де юре прехвърлянето на Националната разузнавателна служба на подчинение на министерския съвет, нейният бивш началник Кирчо Киров извървя за краткото време от началото на мандата на президента Плевнелиев стръмния път надолу- през поста съветник на премиера (приютен от него със странния аргумент да пазел по такъв начин от изтичане тайните, научени по времето на 9 годишното му ръководство на НРС), до обект на прокурорска проверка. Нямаше да научим, че решението Киров да „бъде даден” на прокурор е взето лично от премиера, ако разрешение за това не беше дадено съответно пак от Борисов. А той дава такива разрешения ( или указания) , когато е сигурен, че за неговият публичен образ ще има полза от това- т.е. явно има достатъчно основания за намесата на прокуратурата. Какви?

Ние, простосмъртните, не знаем. Но на политическия Олимп гръмовержецът Яне Янев днес разцепи облаците и хвърли ако не светкавица, то поне малко светлина. В изявление за БГНЕС той някак между другото споменава, че с парите на разузнаването са купувани скъпи ловни пушки. Това да ви напомня нещо и някого?

Със скъпата ловна пушка на баща си беше се беше похвалил на снимка един от синовете на Георги Първанов. В книгата си „президент на РъБъ” доразбулих „мистерията” около разкритието, което от това направиха в. „168 часа”. Колегите бяха успели да публикуват снимка на самата пушка ( но не посмели да поместят и позиращия с нея гол до кръста юноша заради невръстната му възраст и опасения, че могат да бъдат погнати по тази линия от могъщия татко). Освен това са направили справка със специалист и се оказало, че оръжието е на стойност десетки хиляди евро, т.е. в най.добрия случай се равнява на няколко годишни заплати на държавния ни глава.

Снимката на президентския син във фейсбук, разбира се, изчезва веднага, след като следобърсачите на Първанов се усещат откъде в. „168 часа” се е сдобил с компрометиращото доказателство. След това по адрес на главния редактор Николай Пенчев започва задкулисна масирана атака да бъде уволнен, както научих едва наскоро. Спасява го единствено обстоятелството, че неговите работодатели, за разлика от моите в „американската” Би Ти Ви, не са някакви фалшиви чужденци, а автентични германци. Те отказват да се подчинят на българската президентска истерия срещу избрания от тях главен редактор, макар следобърсачите на Първанов да стигат в опитите си за натиск до най-главния в йерархията на германския медиен концерн ВАЦ, бившия член на Бундестага Бодо Хомбах.

Сега обърнете внимание на един детайл от казаното от Яне Янев днес, както го цитира БГНЕС:

„Според Янев може да се окаже, че е имало големи финансови злоупотреби в службата, ръководена преди това от Кирчо Киров и може да се окажат, че от служебните пари на НРС са купувани ловни приспособления или скъпоструващи пушки.”

Точно така, Янев говори в множествено число за „пушки”. Дали пък не е чел „Президент на РъБъ”? Защото и аз твърдя там същото. Чувството за недосегаемост, което беше обзело Първанов в годините на медийния му комфорт и лакомията му за луксозен живот по време на неговия личен преход от комунизъм към хедонизъм, не само не го е накарало да възприеме сериозно възпиращия сигнал с публикацията в „168 часа”, но като че ли отприщва още повече апетита му. Онова, което написах за „състезанието” на подмазвачи от обкръжението му да го снабдяват с нови „стрелящи играчки”, за да му се харесат, може да се окаже сега потвърдено документално от разследването.

Сред малкото неща, които конкретно съм написал в книгата си за използването на разузнаването за разправа с политически опоненти на управляващите в България,е употребата на ресурса на службата, призвана да работи в чужбина, в аферата с предполагаеми подслушвания в един жилищен блок в София. По нареждане на прокурора Филчев беше извършена проверка за устройства в квартири, давани под наем на важни особи в държавата. Вина за това беше вменена на бившия шеф на контраразузнаването генерал Атанасов, погнат от Филчев със серия от повдигнати обвинения, предизвикани всъщност от близостта на шефа на контраразузнаването до бившия премиер Иван Костов ( години по-късно, след дълги съдебни перипетии, Атанасов беше оправдан напълно по всички линии). В търсене да доказателства „някой” е наредил на разузнаването да използва възможностите си за установяване на въпросното подслушване. А този „някой”, вкарал НРС в този противозаконен сценарий, може да бъде само президентът, на чието подчинение е била службата.

Но да се върна на сюжета с пушките: той е почти като по формулата на Чехов, според когото появата на пушка в началото на повествованието логично води до стрелба на финала. Освен ако отново става дума не за пушки, а за пушилки.

Share on Facebook

Френското издателство “XO Editions” стартира конкурс за фенско видео, посветено на една от новите книжни любимки на европейските тийнейджъри - Окса Полок. В надпреварата могат да участват почитатели на книгата от всички европейски страни, а голямата награда е екскурзия до Париж и среща с авторките на "Окса Полок" - Ан Плишота и Сандрин Волф. Първата книга от поредицата, "Окса Полок. Невидимият свят" от началото на април е и на българския пазар.

За да заслужат своята награда, малките или по-големи читатели трябва да пресъздадат възможно най-правдоподобно света на Окса, представяйки сцена от книгата, като могат да влязат в ролята на някой от героите или да изиграят любимия си момент от историята с помощта на кукли, пантомима и т.н. Специалните ефекти също са разрешени, така че по всяка вероятност резултатите ще са наистина шеметни.

Условието е клипът да е с дължина между 3 минути и 3 минути и 40 секунди, както и да се използва под някаква форма (като фон, частично или изцяло) специално създадената музика за конкурса - “Pollockmania of the World - The Last Hope (DANCE)”. Готовото видео трябва да бъде качено в Youtube или Dailymotion и да бъде изпратено като линк на имейл oksa@xoeditions.com. Участниците трябва да включат в писмото си име и фамилия, дата на раждане и точен адрес за кореспонденция, изписани на латиница. Крайният срок за изпращане на линковете към видеата е полунощ на 31 май 2012 (Централно европейско време), което е точно 01.00 през нощта на 1 юни българско време.

Победителят ще бъде избран от жури, в което влизат и самите авторки на "Окса Полок" Ан Плишота и Сандрин Волф. Наградата е екскурзия в Париж с три нощувки в хотел на култовата улица Шан-з-Елизе, както и среща с Ан и Сандрин. Повече подробности, както и пълните условия на конкурса, можете да видите на официалната страница на Окса Полок за България във Facebook.

Изненадите обаче не спират дотук. Холивудска продуцентска компания вече е откупила правата за екранизиране книгата и в момента тече международен кастинг. Нашумялата поредица досега е вдъхновила десетки фенски минифилми, но сега читателите вероятно ще видят някои от своите любимци в ролята на Окса. Едно от спряганите имена е това на Селена Гомес.

Flash Player и Reader на Adobe са два от най-популярните уеб плъгина, затова не е чудно, че са и сред едни от най-разпространените носители на зловредни програми и вируси. Някои от тези вируси са "дегизирани" като обновления на софтуера, които изскачат от нищото от уеб страниците, които посещаваме, и ни приканват да ги инсталираме. Понякога е лесно да определим дали едно обновление е истинско или фалшиво. Например, ако инсталационният файл е във формат ZIP вместо DMG, то най-вероятно става въпрос за фалшива програма и потенциален вирус. Не винаги, обаче, идентифицирането на фалшивите обновления е толкова лесно. Затова, ако, докато сърфирате в Мрежата пред вас изскочи прозорец с покана да инсталирате поредното обновление за Flash, не му се доверявайте веднага. Първото нещо, което можете да направите е да проверите интерфейса за печатни или граматически грешки - явен знак, че пред вас стои фалшива програма. Ако видите такива грешки, затворете прозореца веднага. Друго нещо, което можете да направите е, след изтеглянето на програмата, да проверите местоположението й с опцията Show in Finder. Ако програмата е в папка с име подобно на Applications или Applications/Utilities/, то най-вероятно е истинска. Ако, обаче, се помещава в папката Downloads, по-добре не я инсталирайте.

Управлението на ГЕРБ разкрива все повече потайности в работата на полицията. Освен, че в ръководството на партията, а и самият лидер, са кадри на МВР, парламентарната им група и висшите административни постове из страната са разредени на принципа „милиционер-роднина (обикновено бивш член на БКП)”. От вчера вече узнахме и за нов метод за разпитване и [...]

Хакерската група Анонимните стартира собствен уебсайт за споделяне на данни на име AnonPaste. В него членовете на движението ще могат да публикуват кодове или друга информация, която по никакъв начин няма да бъде цензурирана или променяна от модераторите на сайта. Освен това, всеки потребител ще има възможността да постави времева рамка на публикацията. След като определеното време изтече, въпросната информация ще бъде премахната от сайта. Поддръжката на сайта ще бъде финансирана от доброволци. Анонимните обявиха, че приемат дарения през услуги като WePay или BitCoins. Те, също така, поясниха, че сървърите, които поддържат сайта, няма да имат достъп до публикуваната информация, благодарение на софтуера за кодиране на данни ZeroBin. Създателят на този софтуер Себастиян Соваж, все пак, подчертава, че ZeroBin не може да предпази потребителите от евентуални Javascript атаки. AnonPaste вероятно е замислен като алтернатива на друг популярен сайт за споделяне на кодове - Pastebin. Въпреки популярността си, обаче, Pastebin наскоро претърпя няколко DDOS атаки, в една от които бяха поразени над 20 хиляди IP адреса. Освен това, модераторите на Pastebin, за разлика от Анонимните, от време на време си позволяват да променят или премахват съдържание, за да предотвратят публикуването на ценна информация като лични данни, данни от кредитни и дебитни карти или просто нелегално съдържание като детска порнография, например. Собственикът на Pastebin Жерон Вадер обяви пред медиите, че не се страхува особено за сайта си. Според него, AnonPaste ще привлече хората, които споделят нелегална информация, което е добре дошло за собствения му уебсайт. Въпреки това, той предупреждава, че никой не трябва да има вяра на сайт, който дори не може да изтрие информацията, публикувана в него.

Продукти за 4 порции:
500г пражка шунка
500г руска салата
1/3 връзка копър
1 връзка зелен лук
1ч.ч. зелени маслини

Приготвяне:
Стръковете лук се почистват и измиват. Режат се леко по диагонал на кръгове. Шунката се реже на тънки листа. Руската салата се използва за пълнеж на шункови рулета. Връзват се със стръкове копър. Подреждат се в плато. Слагат се в хладилник, за да стегне плънката. Поднасят се студени за предястие. В чиния се аранжират по 3 рулета, гарнирани с лук и маслини.

Wind River - компания, притежавана от Intel - представи на пазара новоразработен софтуерен пакет, с чиято помощ ще могат да се създават автомобилни компютърни системи базирани на мобилната операционна система Android. Пакетът се състои от множество компоненти, най-важните сред които са интерфейс на заглавния екран създаден специално за употреба в автомобил, система за FM радио и дори поддръжка на мобилните джаджи на Apple. Това не е първият проект на Wind River свързан с Android. През януари тази година, фирмата представи технология, която позволява добавянето на препокриващи се прозорци в операционната система. Като цяло, иначе, компанията се занимава с разработване и производство на вградени системи. Целта на този софтуерен пакет е да предостави на собствениците на автомобилите нещо, което на запад наричат "infotainment". Това понятие означава най-общо осигуряване на помощ в навигацията за водача на автомобила и забавления за останалите пътници. Intel от доста време насам разработват продукти с тази цел, но досега те бяха предназначени за други мобилни платформи като Moblin и MeeGo. Всъщност, това е една от малкото сфери, в които MeeGo успя да се утвърди. Софтуерният пакет на Wind River със сигурност не е липсващото звено, което ще направи Android съвместима с автомобилите, но е една стъпка напред в тази посока. С помощта на други компании, които работят по подобни продукти, един ден автомобилите ще могат да използват една специално създадена за тях платформа, базирана на Android.

Оня ден, на 18 април, беше обявен първият Консултативен съвет при президента по развитие на регионите и инфраструктурата. Бях чул, че сред темите щяло да бъде и електронното правителство...

Съветът беше обявен като първия, който щял да бъде излъчван на живо в Интернет. С това влезе в новините.

Според мен, нищо друго нямаше.

Прежалих 3 часа и седнах пред компютъра с намерението да изгледам цялата емисия. Ще коментирам събитието като обикновен, средностатистичеки потребител, който професионално, или от граждански интерес бе решил да чуе какво ще си говорят президента, министрите, областните управители, депутатите и другите, присъствали на събитието.

Формат

Няма как форматът да е работещ при наличието на толкова много хора, които имат своите 3 минути за изказване. Лично на мен, опитът да събереш 30 участници в управлението под една или друга форма, да им зададеш една толкова обширна тема и да им дадеш техните 3 минути за изказване е нещо, като да организираш много продължителен брейнсторминг, резултатите от който ще анализираш впоследствие.

Освен това, минимум 30% от времето премина в благодарности към домакина, което допълнително разводни обстановката.

Лично аз, за времето, в което имах нормална свързаност и можех да гледам и слушам, не успях да разбера или да откроя някоя от темите. Нито път забелязах да се стигне до идеи за конкретни решения или действия.

До тук с формата.

Като разбрах, че нищо няма да науча или разбера, се замислих за

Техническото обезпечаване

И то беше далеч от приемливото за институция, като Президентството.

Бих откроил следните сериозни технически проблеми, които всеки администратор, особено, ако поддържа и обезпечава сайта на Президента, трябва да ограничи:

1. Използването на продуктите на Microsoft (Media Player и Microsoft Media Player) сериозно ограничава възможността на потребителите, ползващи все по-популярната Mac OS и други платформи, тъй като, в общия случай, това предполага инсталирането на допълнителен (платен или безплатен) софтуер и, въпреки това, не гарантира нормалното възпроизвеждане на излъчвания видео поток от сайта на Президента. Вместо това, можеха да се постараят да изградят, за времето, с което разполагаха, видео раздела на сайта според съвременните HTML5 стандарти или поне да ползват други плейъри, които биха гарантирали достъпа на много по-широк кръг потребители на мрежата;
2. Освен това, тази конфигурация на излъчвания видео поток изолира и все по-широкия спектър мобилни устройства и платформи, които завземат все по-голям дял от потреблението на Интернет;
3. Недопустимо е, при подобна реклама и заявка за "отваряне" на управлението и институцията, администраторите да не са предвидили и да не са изчислили върхови натоварвания на съвръра, поради големия брой зрители, което доведе до нееднократно сриване и "увисване" на предаването от офиса на Президента;
4. Редно е, при подобна заявка за "отворено управление", особено, ако една от заявените теми е "електронното правителство", администраторите на сайта да помислят и за алтернативни канали за излъчване на съвета. Нещо, което липсваше на 18 април и за което всеки средно компетентен потребител би се досетил;
5. Въпреки желанието на оператора на камерата, не всичко бе достъпно за зрителите, като например презентацията на Секретаря на Президента по икономиката и развитието на регионите и инфраструктурата, Елица Николова, която остана извън кадър.

... към тези "Три (ирландски мъдрости)"

Днес издателство Ибис пуска на пазара първата книга от поредицата за нощните ловци. Въпреки че „Нощни удоволствия” се води книга втора от поредицата, всъщност е първа и там за първи път читателят се среща с нощните ловци.

Светът, който създава Шерилин Кениън, е завладяващ и интригуващ. По своя жанр книгите спадат към ърбан фентъзито и в тях присъстват всички характерни елементи за него – вампири, кръв, насилие, свръхестествени явления. Гръцките богове също заемат важна част в историята, а как точно са замесени с вампирите ще оставя на читателите да открият сами.

Обикновено намесата на гръцката митология със съвремието, в повечето случаи, е несполучлива комбинация, митовете са изопачени, боговете напомнят на разглезени кинозвезди или властни магнати, но божественото и могъщото липсват. Боговете на Кениън обаче са толкова пълнокръвни, могъши, божествени, алчни, разглезени, променливи, точно такива, каквито ги е виждал някога античният човек и е принасял жертви, за да спечели тяхното благоволение. Авторката пресъздава перфектно античния дух, а миналото на героите е класическа древногръцка трагедия. Защото всички нощни ловци, които всъщност са вампири (но не убиват хора, а ги пазят и защитават) някога са били могъщи воини, чиято съдба е свършила трагично.

Първият нощен ловец, с чиято история Шерилин ни запознава, е Кириън от Тракия, някога могъщ принц и пълководец, който умира, разпънат на кръст от римляните, предаден от собствената си съпруга. Векове по-късно той е нощен ловец, който е обречен да броди на тъмно. Съдбата го среща с Аманда Деверо и оттук насетне историята поема по познатия път за този тип любовни истории. Има опасност, незвъможност двамата влюбени да бъдат заедно и т.н. И естествено най-най-важния елемент: Кириън е смел, мъжествен, наподобяващ гръцка статуя на бог и разбира се тотално и окончателно покорен от героинята. Коя ли жена не си мечтае за това.

За мен лично също е плюс фактът, че героите в романите на Шерилин Кениън са минали тинейджърската възраст, защото ми омръзна да чета за подрастващи, които се държат като възрастни, но все пак са на 17 и съдбата на света зависи от тях. Ако тази книга ви хареса, то следващите ще ви покорят окончателно. А историята на Ахерон, най-стария от нощните ловцие, е сред любимите ми. Там ще разберем как е потънала Атлантида и как са създадени нощните ловци, но както се казва, това е друго... ревю.

Преди време авторът на днешния пътепис – Наталия – ни разказа за отношението на китайците към жените. Днес ще видим как се отнасят към децата. Дано има разлика, защото ми се струва, че след няколко години Китай ще бъде първата страна в света, в която жените изневеряват повче от мъжете (съгласно една нематематическа заблуда ;)

Приятно четене:

Децата на Китай

 

нравопис

    Пътувах натам, откъдето през цялото време получавах във Варна нетърпеливи имейли: “Хайде, кога ще се върнеш? Липсваш ми” и “Откакто замина, в живота ми има празнота”… Как няма да бързаш към такива приятели?...

Срещнахме се в Пънлай.

То беше радост! Да споделиш своите очи с чуждите. В приятелските очи – няма я прословутата азиатска непроницаемост… Те светят, греят със споделеното щастие и тези мигове не се забравят… Сун безгрижно ме попита: “Като заминеш налято за България, кога ще си дойдеш пак?” “Заминавам завинаги , Сун…”  Тя нищо не каза, само няколко сълзи се отрониха от очите й. После бързо се съвзе и опита да придаде бодрост на гласа си:  “Но до лятото имаме време…” [caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Заледено езерце в парка"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Само след два месеца езерцето ще изглежда така"][/caption]   Трета пролет посрещам вече тук. Суха, мразовита, слънчева – китайска морска пролет. По нещо прилича на варненската, въпреки че според местните  е настъпила още на 23 януари, заедно с Новата година, драконската… Леденият вятър развява вече над парка пъстри хвърчила, наизлязоха по алеите мъже с бичове, а плющенето им отеква като пушечен изстрел из целия квартал… Любими занимания. Мъжете гордо позират за снимки, размахвайки саморъчното оръжие. Понякога ми дават да опитам и аз – не пробвайте това без учител – движението е усукващо и отривисто, ръцете се сменят светкавично, ако не знаете как, може да се ударите лошо. Още не са изнесли пумпалите, нунчите и музиката за танците из парка, нека се постопли малко… [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Мъж с бич в парка"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Ето за това движение ви говорех"][/caption]   Раздадох мартеници на приятели с подробни указания кога и как да се закичат и с обещание да бъдат здрави и щастливи. Щастлива бях и аз, когато на Баба Марта освен нас – петимата българи, и няколко пънлайчани разнасяха из града националното ни пожелание за здраве. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Докато ме нямаше  за три месеца, тук са се случили важни събития -  три нови китайчета поздравиха света. Деца на приятели – Лианг и Маа имат синове, а Чу – дъщеричка. Очакваме още двама сина – на Джанк и на Нини… Толкова желани и чакани – единствени деца в семейството. Родителите им са  от поколението на 80-те – млади и щастливи, първите, които са по едно дете. Задоволени хора, много от тях са завършили колеж, знаят какво искат от живота. Разбира се, след 20 –годишната си възраст те се сблъскват и с някои проблеми, породени от китайските традиции, но – за това друг път … Темата сега е бъдещето на Китай – тези важни, сериозни и прекрасни, както се вижда от снимките, младенци. Първа проплака в края на октомври госпожица Чу Янг – дъщеричката на Чу, колега на съпруга ми. Собственото й име Янг означава “слънчева светлина”, или перифразирано – Светлозара, Лъчезара или просто Светла. В древен Китай новородената Янг би била оставена в ъгъла на стаята на кучешка постеля, забавлявайки се с парчета от глинени съдове. Традиционно тук никога не е имало равноправие между половете. Семейният клан е бил загрижен за раждането на синове, които да продължат рода. Новороденото момче се е поставяло на празнична подложка и близките са го успокоявали като му давали скъпи играчки. За да родят син на всяка цена, китайките са прибягвали към всевъзможни заклинания и гадания.

“Малка радост” – така наричат китайците бебето момиченце.

Днес на сто момичета се раждат 130 момчета. Според последни изследвания увеличаващото се междуполово неравновесие се дължи на абортите на момиченца – най-вече в селските райони, а ултразвуковите прегледи, въведени в края на 80-те, са засилили тази практика. Тя е причина за голяма тревога в Китай – повече от 24 милиона млади мъже ще се окажат без съпруги към 2020 г. според Китайската Академия за социални науки. Това ще доведе до бракове между хора от различни поколения, ще се засили и трафикът на хора в много части на страната. Мъжете от по-бедните райони ще останат ергени през целия си живот. Най-сериозният демографски проблем за най-големия народ в света се изостря и от нежеланието сред младите китайци в градовете да имат въобще деца. Хората много са се променили през последните двадесет години. Младите двойки предпочитат да живеят живота “двойни доходи без деца” (има вече и такъв термин). [caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Общината в Пънлай - тук се регистрират новите граждани на Китай"][/caption] И сега законът разрешава по селата второ дете, ако първото е момиче. В градовете обаче – не, дори някои семейства не регистрират новородените си дъщери,  за да могат да имат второ дете. Затова и преброяванията на населението никога не могат да бъдат точни – при толкова укрити деца… Нерегистрирано дете означава, че то живее нелегално в страната, без гражданство – не може да ходи на училище, да постъпи в болница  или да започне работа… Дори не може да си купи билет за влак – и там искат лична карта. Но да се върнем при нашата чаровница Слънчева светлина. Нея не я грози такава опасност – като единствено дете тя е дълго чакана и обичана от родителите си.

Годината на Дракона е смятана за много благоприятна за раждане.

Младите майки таят надеждата, че техните малки “дракончета” ще станат велики хора. Затова и тази година се очакват много бебета. Създаването на дете се счита за едно от най-важните задължения в живота на  човека. Според древните китайци бездетното семейство е застигнато от голямо проклятие. Ето защо има много традиции, свързани с бременността и раждането. Бременната жена тук винаги се е радвала на голяма почит и уважение. Близките й се стараят по всякакъв начин да направят живота й през деветте месеца колкото може по-приятен. Бъдещата майка се храни със специално приготвени за състоянието й ястия и пие отвари от различни китайски билки, които подпомагат развитието на плода. [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Случайна среща в магазина"][/caption] Когато Маа разбра благата вест, че ще става майка, веднага спря работа, но идваше известно време в школата. Сядаше важно в едно кресло, облечена в красива широка рокля, макар още да не й личеше и се оставяше на радостта на момичетата. Те пристигаха за репетиция една по една, първо отиваха при нея и нежно я милваха по коремчето. Носехме й разни лакомства, Маа не отказваше никое и си ги хапваше с достойнство… [caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Щастливата Маа със сина си"][/caption]   Сега вече е майка на син! За синове се вдига голям шум – чак и знаме се побива на прозореца. Видяхме го с Уан Уей, когато отидохме на 13 ден на бебе – червено знаме със златен надпис – благопожелания за новородения син – всички да знаят! Понякога се окачват две знамена – второто е от бабата и дядото. Тук не се чака дълго за посещение – след десетия ден приятелките на майката идват да я видят. Голяма чест за един чужденец е да бъде поканен в дома на китаец, те канят гостите си обикновено на заведение. Но ние с Маа не сме чужденки една за друга… [caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Знамето на прозореца на Маа за новородения син"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="и тук бабите се грижат за внучетата си"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Хай Джян на 13 дни"][/caption]   Посрещна ни гордият татко на малкия Сун Джин Хао. В превод името му означава “блестящо бъдеще”, но млечното му име е Хай Джян – “безопасно море” – в чест на дядо му и прадядо му, които са рибари. За имената е интересно. Те са пожелателни – вярва се, че името води до по-добро бъдеще за детето. Мъжките имена са свързани със здраве, сила, твърдост и успех, а женските – с красота и цветя. Има и изключения – например името на приятелката ми Сун Фу Рен означава  “богата жена”. Днес има над 700 различни китайски фамилни имена. Разнообразието зависи в по-голяма степен от собствените имена, а не от фамилните. На първо място се пишат фамилиите, а при обръщение те не се разделят от собствените имена: Ян Шао, Джан Бин, Уан Уей… Хората от провинцията често носят имена, отразяващи живота в селските райони, например “Голям вол”. Понякога момиченце получава име като “Надежда за по-малък брат” или “Ще получи по-малък брат”. Освен официалното, има и други видове имена: млечно (в ранното детство), училищно име, “карикатурни” имена, западно (след икономическите реформи на Дън Сяо Пин – за улеснение на западните бизнес партньори. Изненадващо се възприемат и като патриотични поради тяхната връзка с икономическия прогрес). А има и посмъртно (храмово) – само за императори… Едно име може да има няколко значения, някои много поетични. Аи означава любов, привързаност, приятелство, Баи – бял, чист, Бао – съкровище, похвала, Чао – да надмине, Чун – извор, изток, Хуанг – ярък, мъдър, Хаи – море, щастлив, радостен, Линг – дух, душа, камбана… Та влизаме ние при Хай Джян, даваме подаръците на майка му, защото той не се впечатлява особено, радваме му се, правим малко снимки и слушаме разказа на Маа за някои обичаи. След голямото събитие семейството три дни вари яйца, боядисва ги в червено и ги раздава на роднини, съседи и приятели. Ако имат момче, яйцата са 99, а ако е момиче – сто. Родилката един месец не излиза от къщи, а след това отива у родителите си и гостува 10  - 15 дни с бебето.

Навършването на сто дни е празник.

Идват роднини да благословят бебето, носят му дрехи, бижута, сребърна огърлица за дълъг живот. Майката отива пред олтара на богинята на милосърдието Гуанин, за да й благодари за детето. Бащата му дава име и извършва обреда на подстригването. [caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Чу Янг на сто дни"][/caption] На една година се прави прощъпулник, подобно на нашия. Пред бебето се нареждат няколко предмета – пари, книга, писалка и други - и то трябва да си избере един. По избора се гадае за бъдещето му. Маа има помощница, която се грижи за бебето, тъй като бабите работят и не могат да помагат. Не стоим много и на тръгваме благославяме мъника да е здрав и щастлив и да радва родителите си. Тези дни предстои да посетим и третия ни нов приятел – Лианг Младши. Когато той се роди, получих светкавично имейл от баща му с единствените две думи, така жадувани от всеки китаец – “Моят син!” - и множество снимки на бебока. Вълнението и гордостта са неописуеми. Щастието е огромно. [caption id="" align="aligncenter" width="622" caption="Мей Лиу с Лианг Джин Тай"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="622" caption="Лианг Джин Тай"][/caption]     “Избрах името му насън – разказва Лианг.  – Собственото му име е Джин Тай, където двете думи имат по няколко значения. Джин – ярък, умен, сияен, весел и блестящ, а Тай – достоен, горд, важен, здрав и читав”.  Като гледам, в тези две имена се съдържат всички хубави пожелания за един бъдещ мъж. Желаем му ги и ние.   По старо местно поверие ако бебето плаче много, родителите  написват името му на много листчета, застават на кръстопът и ги раздават на случайни минувачи. Вярва се, че колкото пъти  се произнася името на човек, толкова повече той се изпълва със сили. Надявам се, че като споменаваме с обич имената, ще вдъхнем по – голяма  сила на трите невръстни деца на Китай. Да сте живи и здрави, Чу Янг, Хай Джян и Лианг Джин Тай!           Автор : Наталия Бояджиева Снимки: авторът Още разкази за Китай по света от нашите автори – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Правото на труд, образование, здравеопазване, осигуряване... Според повечето ми съмишленици, тези теми са от левия политически арсенал. И това е вярно... ако водехме този разговор в края на XIX и първите години на XX век. Днес тези права са безспорни и респектът към тях не е разликата между ляво и дясно. Разликата е друга – дали ги разглеждаме като индивидуални или колективни права, като средство за развитие на отделните индивиди или като "дисаги" с ничии пари за целево харчене.

В днешното ни общество (подобно на времето на късния социализъм), на мястото на личните социални права (Rights) са въведени колективни социални ритуали (Rites). Тези ритуали обслужват политическия популизъм или директното политическо договаряне с влиятелни групи гласоподаватели:

1) Правото на труд? Актуално ли е то в общество, в което дискриминацията е по-скоро правило, отколкото изключение? В което всеки трети привърженик на опозиционна партия (учител, лекар, чиновник, дори служител в банка ...) се оплаква, че крие пристрастията си, за да не загуби работата си? В което журналисти се автоцензурират и биват цензурирани по същите причини? В което в повечето малки общини администрацията и свързани с нея фирми са единствен работодател и упражняват политически натиск? В което т.нар. „корпоративен“ или „работодателски“ вот е основен фактор, особено на местни избори?

На мястото на личното право на труд са въведени популистки ритуали на публични преговори между правителството и синдикатите, както и сравнително новият жанр „Бойко спасява работници“. И двете имат малко или нищо общо със защитата на конституционното право.

2) Правото на образование? Образованието не може да бъде колективно. Не може да бъде колективно и правото. Срещу личното право стои задължението на държавата да осигури качествено образование, т.е. минимални образователни стандарти, шанс за професионално развитие и – може би най-важното – знания и умения за интеграция в обществото, в което живеем. Нима масовото образование у нас гарантира поне едно от трите? За съжаление, не. То дори не застъпва последното, като все повече се превръща в инструмент на социална сегрегация.

И тук властват публичните ритуали по раздаване на дипломи без съдържание, провеждане на матури, но достатъчно лесни, за да минат всички и пр. и пр.

3) Правото на пенсия и пенсионно осигуряване? Защитено ли е то, когато редовно и честно внасяме осигуровките си, а властта използва парите, за да покрива с тях не-пенсионни социални плащания или дори просто пълни дупки в бюджета? Когато средства, натрупани по лична партида в частен пенсионен фонд се пренасят в общия кюп на общественото осигуряване за покриване на пенсиите на лица, за които не са внасяни такива средства (и по този начин се „награждават“ работодатели, които са нарушили закона)? Когато цели обществени и професионални прослойки ползват пенсионни права, несъразмерни на приноса им, и то чепрейки от общия „солидарен“ фонд, а не от бюджетите на съответните ведомства...

4) Правото на здравеопазване и здравно осигуряване? Ще се въздържа от коментар.

В заключение – държавата има отговорността да осигури равни права за своите граждани. Именно в социалната сфера, това задължение е напълно пренебрегнато. За сметка на популистките ритуали и, разбира се, за сметка на всички, които плащат редовно и коректно своите данъци и осигуровки, финансират системата, без да ползват привилегии. И то с ясното съзнание, че обслужват ритуалите, а не правата ...

Докато тези „всички“ се превърнат в обезсърчено малцинство. Не е нужно да коментирам последиците за икономиката и благосъстоянието на цялото общество.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ В България опозицията остро критикува намерението на правителството да размени Държавни ценни книжа срещу част от средствата в Сребърния фонд, който е гаранция за стабилност на пенсионната система. БНБ и Европейската централна банка, също се противопоставиха на идеята заради възможността да се деформира пазара на Държавни ценни книжа и лихвите по тях да се превърнат в непазарни.

- Пламен, защо правителството реши да посегне на тъй наречения Сребърен фонд, който, както го определи бившият финансов министър Пламен Орешарски, всъщност е „последната част от фискалния резерв”?

- Най-логичният отговор, Фили, е – защото на правителството му трябват свежи пари, а няма от къде да ги вземе. Или си е направило сметката, че ще му струват по-скъпо, ако ги вземе от другаде. Така или иначе, ясно е, че са изхарчени всички предпоследни части от фискалния резерв, та затова сега се посяга и към последната.

- Намерението на кабинета Борисов обаче среща силна съпротива…..

- И е нормално да бъде така. Сребърният фонд в България беше създаден с идеята да е последна спасителна мрежа за и без това невероятно пробитата пенсионна система. Само че не сега, в момента, а в сравнително близкото бъдеще, когато започнат да се пенсионират хората, родени след 1958-ма, тоест, след около десетина-петнадесет  години. Заради редица характерни особености на българската пенсионна система и заради факта, че точно тогава ще започнат да се усещат големите сътресения от сегашния демографски срив, създаването на такъв фонд бе разумно и полезно дело. Досега фондът, в който има натрупани около два милиарда лева, съвсем правилно, според водещи икономисти, се управлява изключително консервативно, като средствата се влагат при много ниска лихва, но с практически пълни гаранции за сигурност. Идеята на правителството да отблокира част от средствата на фонда и да ги използва срещу държавни ценни книжа не се вписва в този консервативен подход и така създава опасности за бъдещето не само на пенсионната, но и на цялата финансова система. В краткосрочен план пък, както твърдят всички противници на идеята, това означава да се деформира пазарът на Държавни ценни книжа, България да стане по-рисково място, да се свали кредитния рейтинг на страната, да се повишат всички лихви, което ще бъде удар по цялата икономика и по всеки българин поотделно…..С други думи, много са очакваните ефекти и всички те – отрицателни.

- Пламен, а каква е целта на правителството, всъщност за какво то иска да използва средствата от Сребърния фонд?

- Засега поне аз не намерих информация за конкретна цел, която правителството да си поставя. В основата на предложението стои темата за ниската доходност на средствата във фонда и необходимостта тя да се повиши. От друга страна, този аргумент звучи малко нелепо, защото именно финансовият министър Симеон Дянков е председател на Управителния съвет на фонда. Тоест, доходността е следствие от неговите собствени решения, няма кого друг да обвинява. Една идея за възможната цел на правителството подхвърли бившият финансов министър от НДСВ Милен Велчев. Той свърза идеята за евентуално разблокиране на средства от Сребърния фонд с желанието на министър Дянков да „диверсифицира източниците за рефинансиране на предстоящия падеж по външния дълг”. Ето, цитирам го, за да съм точен, Фили, но не ме карай да го обясня по-подробно, няма да мога. Поне не в рамките на този текст.

- Пламен, аргументите на всички, които са против намерението на кабинета, съвпадат във финансовата си част. От БСП обаче отидоха по-далеч. Те не само обвиниха кабинета за лошата му икономическа политика, но и заподозряха, че със средства от Сребърния фонд иска да подготви почвата за победа на парламентарните избори догодина. Доколко е уместна такава критика?

- БСП в случая спекулира и се опитва да извади политически дивиденти, Фили, от един въпрос, който има съвсем други измерения. Какво казват социалистите? Те твърдят, че със средства от Сребърния фонд правителството иска да увеличи пенсиите в България и така да спечели поне част от гласовете на пенсионерите на изборите през 2013-та година. Какви са реалностите? Първо, самото увеличение на пенсиите беше обявено от кабинета Борисов за 2012-та година, но още при подготовката на последния бюджет то бе отложено с година заради непреодолените тогава последствия от икономическата криза. Второ, реалното увеличение на пенсиите е обявено за 1 юли 2013-та година, когато изборите вече ще са минали. Не че е невъзможно то да се използва като коз в предизборната кампания, но това е слаб коз, силен би бил, ако увеличението дойде например месец преди самите избори, а не месец след тях. Трето – правителството има намерение да отблокира засега 30 процента от Сребърния фонд и всяка следваща година до 2016-та – по десет на сто. Това означава общо, за тази и следващата година, да има налични свежи пари около 800 милиона лева, при положение, че парите не се изхарчат за запушване на други бюджетни дупки. Но да приемем, че не се изхарчат – все пак, при два милиона и половина пенсионери, тази сума гарантира реалното изплащане само на увеличението на пенсиите за около два-три месеца. Ами после, ще ги намаляваме ли? Така че тази критика на БСП, Фили, не ми изглежда много сериозна.

- Но все пак, Пламен, желанието да се бръкне в надълбоко във фискалния резерв не показва ли, че правителството наистина не се справя добре с икономическата политика?

- Това определено е индикация, Фили, макар не единствената и не най-важната. Самото министерство на финансите тези дни коригира очакванията си за икономиката през първото тримесечие с цели 3 милиарда лева, а бизнесорганизации прогнозираха и още по-голям спад. Безработицата се увеличава. Спада износът за основните ни партньори – страните от ЕС. Това пряко се отразява и на доходите на хората. Както писа неотдавна вестник „Капитал дейли” – „Доходите растат, разходите растат двойно по-бързо”. Както е известно обаче, за такава ситуация българинът си има изработен стереотип – обикновено той зарязва работата и започва да пълни кръчмите. А какво следва нататък е добре известно, затова никому не пожелавам да го преживее.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Добре сте ни дошли на гости!!!

От днес  КРОКОТАК има нов дом – старият му стана тесен…  Порасна и се наложи да му намерим по-просторно място за всички неща, които правеше и събираше през цялото това време.

Опитахме се да направим новият дизайн по-лесен за навигация и по-организиран…. дано сме успели:)

Лек и усмихнат ден ви желаем!

 

Искате ли Google да анализира вашите имейл активности? Гигантът за търсене стартира нова програма за статистика, наречена Google Meter, която позволява на Gmail потребителите да научат повече за тяхната пощенска кутия, от това дали oбикновено пишат дълги е-мейли до информация какво време им отнема да отговорят на даден е-mail.

За повечето от нас foursquare е игра – събираме точки и значки, борим се за кметското място, оставяме и изпълняваме препоръки и пр. За бизнеса foursquare е една платформа, чрез която може да достигне до определен тип потребители, да възнагради лоялните си клиенти и да … Подобни статии:

1. Foursquare – 15 милиона потребители и 750000 бизнеса по-късно
2. Нови бутони от foursquare: записвате и разглеждате по-късно

60% от статиите в Wikipedia съдържат грешки

A new National Association of Realtors® collaboration with the U.S. Department of the Treasury will help Realtors® in the Chicago area better assist clients who are struggling to sell their homes in a short sale and help homeowners explore options to solve their mortgage problems. Realtors® who attend an upcoming Making Home Affordable “Help for Homeowners” outreach event sponsored by the Treasury Department will learn insights to help them navigate the short sale process and have the opportunity to speak directly to loan servicers on their clients’ behalf for assistance with difficult transactions. This session, which is limited ...

Според запознати източници, цитирани от TechCrunch, социалната мрежа е планирала да започне публично търгуване на 17-ти май.

Социалният гигант Facebook планира да проведе първоначално борсово предлагане на акции (IPO) на 17 или 24 май. Последните предвиждания за предстоящото IPO на Facebook са за 104 млрд. долара. Според TechCrunch плановете засега са Facebook да излезе на борсата на 17 май, стига да няма … Подобни статии:

1. Facebook купуват Instagram за 1 милиард долара
2. Прогнози: 1 млрд. потребители на Facebook през август

В условията на извършващите се в началото на ХХ век реформи и модернизация на българската войска необходимостта от офицерски кадри с висше образование става особено належаща. На 11 декември 1911г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. През 1912г. с Указ [...]