Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
няколко истории от всички в сборника на Калин Терзийски Ной дава последни указания на животните истински ме впечатлиха Тийнейджър 2. за тийнейджърите днес, шляещи се по МОЛ-овете, нещастни, че не могат да имат най-новия айфон, красиво облечени и безгрижни и тийнейджърите преди само около 20 години, които "пазиха" страната, границата и ...
Минавам покрай Руски паметник и какво да видя – полицейско BMW X1. Странното е, че обикновено се вдига много шум покрай подобни новини, а поне към момента няма никаква публична информация за този автомобил в Интернет (и въобще, че родната полиция има Х1-ци).
Все пак BMW-то е чудесен избор: X1 е един от водещите в класациите за най-сигурни и издръжливи автомобили, достатъчно мощен и бърз е, сравнително икономичен за SUV, като скорост от над 200 км/ч и ускорение 0-100 км/ч за под 7 секунди не са му проблем при повечето модификации.
Иначе цените на BMW X1 започват от 53 800 лв. (дилърска за България), a за поддръжката се сещате и сами: комплект от най-евтините летни гуми е 650 лв., комплект от най-евтините зимни гуми е 800 лв., добавете накладки, филтри, масло и тем подобни консумативи и ще се досетите, че поддръжката на това чудо за година струва колкото цял автомобил от ветераните в автопарка на Пътна полиция.
Аз обаче съм много ЗА! подобни автомобили. Един полицай трябва да респектира, а съгласете се, че чувството да ви спре катаджия с Х1 е много по-различно от това да ви “покаже слънчогледа” иззад някоя 30-годишна ръждясала Лада.
Дано по-хубавите коли мотивират полицаите и да си вършат по-добре работата.
Минавам покрай Руски паметник и какво да видя – полицейско BMW X1. Странното е, че обикновено се вдига много шум покрай подобни новини, а поне към момента няма никаква публична информация за този автомобил в Интернет (и въобще, че родната полиция има Х1-ци).
Все пак BMW-то е чудесен избор: X1 е един от водещите в класациите за най-сигурни и издръжливи автомобили, достатъчно мощен и бърз е, сравнително икономичен за SUV, като скорост от над 200 км/ч и ускорение 0-100 км/ч за под 7 секунди не са му проблем при повечето модификации.
Иначе цените на BMW X1 започват от 53 800 лв. (дилърска за България), a за поддръжката се сещате и сами: комплект от най-евтините летни гуми е 650 лв., комплект от най-евтините зимни гуми е 800 лв., добавете накладки, филтри, масло и тем подобни консумативи и ще се досетите, че поддръжката на това чудо за година струва колкото цял автомобил от ветераните в автопарка на Пътна полиция.
Аз обаче съм много ЗА! подобни автомобили. Един полицай трябва да респектира, а съгласете се, че чувството да ви спре катаджия с Х1 е много по-различно от това да ви „покаже слънчогледа“ иззад някоя 30-годишна ръждясала Лада.
Дано по-хубавите коли мотивират полицаите и да си вършат по-добре работата.
начален post scriptum:))): този текст е година и половина и е пълен с всякакви тези и информация, но е и за геноцида над арменците. затова го пускам днес отново.
Come and enjoy today Sunday, April 22 @ 6:00 pm - Live music with Bulgarian Music Group “Verea”! Bulgarian Country and folklore music. All welcome to play and party !
ТЯ, КОЯТО НИ НАУЧИ КАК РАСТАТ НЕВРОНИТЕ Un tributo per Rita През 2001 г. Рита Леви публикува Cantico di una vita („Песен на един живот”) – около 200 писма, писани до майка й, когато работи в Сейнт Луис, щата Мисури. Рита прибавя фамилията на майка си към тази на бащи си Адамо Леви, и така става известна на света като Рита Леви-Монталчини.
Две блондинки пият кафе в мола и си лафят за личния живот. - Чух, че си скъсала с годеника си. - Да, отношението ми към него рязко се промени. - Ама си запазила годежния пръстен с диамантите! - Отношението ми към пръстена изобщо не се е променяло. Усмихни се, България! Нещо обаче се промени в отношенията между телевизионните шефове и продуцентите на някои шоу програми. Дано накрая да не пострадат зрителите, които все така искат нещо свежо в края на работния ден...
Здравейте драги читатели на Неделна поща!
Отиващата си вече седмица бе богата на събития от пресечната точка на информационните технологии и правото та буквално се чудя кое по-скоро да взема като отправна точка…
Какво ще кажете да стартираме с едно немско решение от сферата на авторското право?
Визирам конкретно онова, което Ханзеатският ландгерихт* Хамбург постанови (PDF на немски) в
между портала за видеосподеляне YouTube и немската организация за колективно управление на правата на композитори, текстописци и музикални издатели GEMA.
В ролята на формална ябълка на раздора се оказват 12 песни, чието колективно менажиране на права е било възложено на въпросната ОКУП, и които според същата непозволено са били качени в YouTube, като отговорността за това деяние трябва да носи (преди всичко) порталът за видеосподеляне.
Разбира се, че позицията на дъщерната фирма на Google е коренно противоположна: тя твърди, че единствено предоставя платформа за своите потребители и не само не се занимава с качване на песни, ами и предприема разумни мерки за предотвратяване на нарушения на авторското право.
При постановяването на решението си съдът приема, че определени права на представляваните от GEMA правоносители са били нарушени с оглед на 7 от твърдените 12 песни, но по отношение на отговорността квалифицира YouTube не като извършител, а само като смутител.
Като оператор на видеоплатформа, YouTube са отговорни за това тя да не бъде използвана за нарушения. Така при все, че Web 2.0 компанията е внедрила специфична content-ID програма, с чиято помощ да обозначава и премахва нелицензирано съдържание, с решението си съдът я задължава да имплементира филтър, базиращ върху словесното разпознаване.
Последствията от горното са трудно обозрими, особено като се вземе предвид обстоятелството, че всяка секунда потребителите на видеопортала качват по 60 часа съдържание.
Именно тук по скромната ми преценка се крие
защото YouTube най-вероятно ще бъдат натоварени със сериозни задължения да контролират съдържанието, което потребителите им ще искат да споделят.
Това ми мнение не се споделя от блога на Апис, където колегите предлагат един значително по-оптимистичен прочит.
Нека спомена още, че решението не е окончателно и може да бъде обжалвано от всяка от страните.
Не така стоят нещата обаче със следващия авторскоправен казус от днешния ми списък, а именно очертаващата се като
в рамките на привременните мерки срещу megaupload.com.
Актуална информация добиваме от публикуван на сайта Boing Boing материал на Cory Doctorow, според когото действията на ФБР са незаконни, тъй като са предприети извън допустимата по закон юрисдикция.
Като все по-объркан се очертава по-нататъшният развой на събитията там, защото не е съвсем ясно, дали дело срещу предвожданата от емблематичния Ким Дотком изобщо ще има. На практика Шмиц не само търпи наказание, наложено му извън предхождащ процес, но и му се отказва достъп до правосъдието на страната, чиито закони уж е нарушил…
Известна надежда, че този подход едва ли ще си проправи път в Европейския съюз ми дава
направено с цел промотирането на нейната инициатива #NoDisconnect.
Погледнете този цитат
And sometimes it’s not about changing the rules at all, but about changing a mindset. People need to realise: they don’t have to look backwards to the constraints and habits of the past; they can look forward to the open opportunities of the future. But that can take time.
който по моему не се нуждае от особен коментар.
Дано холандската членка на Европейската комисия само не се отметне от него без време.
отново съм запазил една истински добра новина, която днес по изключение не е от серията куриозни.
От Intellectal Property Watch ни информират, че Върховният Съд на Кения e отменил т. нар. закон против фалшифицирането (Anti Counterfeit Act), който се е явявал пречка пред достъпа до (значително по-изгодни) генерични медикаменти.
Главният мотив на съда е бил, че интелектуалната собственост не може да се наслаждава на по-сериозна защита, отколкото животът и здравето на хората.
Как мислите, дали като европейци не трябва от време на време да се вслушваме в the sound of African voices?
Пожелавам приятен размисъл и още по-успешна и спорна седмица!
*Окръжен съд според действащата у нас номенклатура.
Related posts:
Помним как по време на изборите Министерството на външните работи и българи, живеещи зад граница, влязоха в спор къде ще може да се гласува в чужбина. Български граждани, живеещи в Германия, обвиниха министерството и ЦИК в "своеволен и тенденциозен прочит" на Изборния кодекс...
По-доброто бъдеще на страната ни минава през възстановяване и ускореното строителство на АЕЦ "Белене", заяви на митинг в Плевен президентът Георги Първанов (2002-2012 г.) Спирането на строителството той нарече "престъпно решение, за което носи отговорност лично Бойко Борисов".
В България се краде. В това едва ли има новина. Не че трябва да е така, обаче ние, българите си знаем, че е - винаги е било и в обозримо бъдеще вероятно така и ще си бъде. Дали е въпрос на народопсихология, дали са остатъци от миналото - над това могат да разсъждават културолози и психолози. Факт е обаче, че се краде от всичко възможно и на различни нива – в зависимост от това кой до какво може да се докопа. И по различни причини – за някои е въпрос на стандарт, тръпка към участието в сложни схеми или пък невъзможността да останеш встрани от тях. За други си е просто оцеляване – понеже не могат или не знаят как по друг начин да се справят с ежедневието. Или защото, като се приберат вечер вкъщи, ще трябва да обяснят на жена си как така са единствените балъци, които не са свили нещо, като всички други покрай тях го правят, а те да не са по-богати или по-тъпи? И да не крадеш си е равно на диагноза. Срещу едните се точат дълги дела с предизвестен край – или се оказват чисти като...
Повече от година след като министър-председателят Бойко Борисов пое личен ангажимент за промени в Закона за специалните разузнавателни средства и вътрешният министър да загуби контрол върху тях, такъв проект все още няма. Това обяснили пред Mediapool запознати с прословутия доклад, изготвен от работна група, оглавявана от правосъдния министър.
Спомняте ли си прогнозата на президента Първанов ден преди парламентарните избори през лятото на 2009 г., когато заяви категорично, че няма да има правителство без участието на ДПС? Сега той вече не е президент, но продължава да прави подобни „президентски” прогнози. Разписа се днес с обещание, че „нова атомна централа ще има и ако то ( правителството- бел. авт.) навреме не осъзнае своята грешка и не направи обрат в поведението си, то едно следващо национално отговорно правителство ще запише като точка първа в своята програма възобновяване на проекта „Белене“.
„Точка първа”! Звучи направо като „член първи” от конституцията на НРБ, в която се гарантираше водещата роля на БКП в държавата, превърната в съветски анклав и в посмешище на международната сцена като най-съветизирания колониален придатък на Москва в Европа.
Първанов, който продължава да се изживява като баща на нацията, макар да е всъщност вуйчо на организираното предаване на българските интереси, поднесени на Русия в големия му шлем, дори се „обзаложи” , че това негово видение ще се сбъдне непременно.
Гаврата с българската история в тази поредна битка на Първанов срещу България се допълва от символиката на мястото: носителят на медал на името на Стефан Стамболов, с който бе закичен абсурдно като президент по инициатива на не по-малко абсурдна партия, обсебила името на големия българин, направи днешното си заклинание на митинг в Плевен на площад „Стефан Стамболов”.
Съвсем „случайно” в реваншистката реторика вчера се включи и руският посланик Юрий Исаков. В интервю за радио „Дарик” той обяви проекта „Белене” за жив, с което не само отправи предизвикателство към суверенното решение на българската изпълнителна и законодателна власт да се откаже от атомния обект, но и образува общ фронт с БСП и нейни вождове.
Явно тактиката на петата колона на Русия в България, която настоява за референдум за реанимиране на АЕЦ „Белене”, сега ще бъде да яхне като свой троянски кон успеха на пилотния си проект, разигран през януари. Тогава, след изкуствено предизвикана вълна в интернет и една единствена съгласувана протестна кампания в национален мащаб ( доколкото манифестациите в 12 града на 16 януари можеха да се смятат за представителни),протестиращите срещу проучването и добива на евентуални находища от шистов газ дадоха повод на премиера Борисов да задейства процедура за пълна забрана да знаем дори дали разполагаме с този ресурс. Борисов се обоснова, че такъв бил гласа на народа.
Ами ако му спретнат нови, много по-шумни скандирания по улиците и площадите, ще се огъне ли пак така лесно пред „народния глас”?
Бумерангът, който премиерът си хвърли сам с твърде странната прибързана реакцията на онзи „народен глас”, сега заплашва да го застигне. Нещо повече: в случая с шистовия газ протестите не бяха така ясно подпечатани с клеймото на подателя от Москва, макар също да беше ясно кой поръчва платената от Газпром музика. Днес външният подстрекател за реванш по темата за АЕЦ „Белене” дори търси ефекта на явната руска намеса. Това е откровено сплашване на легитимната българска воля от страна на онези, които искат да сме им благодарни за 3 годишната окупация де юре и за следващите 42 години де факто.
Хайде сега пак някой да попита защо трябва да протестираме и да се противопоставяме срещу символиката на този манталитет, налаган на българите, като паметника на натрапника с размаханото оръжие над София и подобните му в много други българските градове!
След Румъния и България реши да обвърже решаването на малцинствения проблем в Сърбия с членството на страната в Европейския съюз. Но дали трябва да е така? И дали политиката на България спрямо малцинствата в страната и чужбина не е двойнствена? Бившият посланик на България в Белград Ивайло Трифонов подчертава, че за да стане членка на ЕС, дадена държава-кандидат не трябва да има никакви проблеми нито със своите съседи, нито с малцинствата на своя територия. Същевременно до последното изказване на вицепрезидентката Маргарита Попова, България постоянно повтаря (вече от три години), че безусловно подкрепя Сърбия за европейското членство, в същата посока са и думите на премиера Бойко Борисов. "Получилото се разминаване вероятно ще предизвика сериозен разговор сред българските политици по тези въпроси, но този дебат би бил полезен", смята Ивайло Трифонов. Политологът Стефан Попов, изпълнителен директор на фондация „Риск монитор", е на мнението, че членството на Сърбия в ЕС може да...
Раймонд Вагенщайн е управител на издателство „Колибри” от основаването му през 1990 г. до днес. Работил е като журналист, кинокритик и киносценарист. Бил е директор на Международния панаир на книгата в София, както и председател на асоциация „Българска книга”. Автор е на няколкостотин статии и рецензии в областта на киното и културата, както и на няколко кулинарни книги. - 23 април е обявен за Световен ден на книгата и авторското право. Откога датира тази традиция? - От 1995 г. с решение на ЮНЕСКО 23 април се отбелязва като ден на книгата и авторското право. Това не е случайно. На 23 април 1616 г. умират Уилям Шекспир, Мигел де Сервантес и Инка Гарсиласо де ла Вега, а Шекспир, Владимир Набоков и Морис Дрюон са родени на тази дата. В Каталуния за първи път превръщат 23 април в масов празник. Бил съм на такова събитие в Барселона и усещането е за наистина изключителна атмосфера. Десетки хиляди хора се струпват на централната улица La Rambla, която води към морето. Пада страшна...
Сигурно знаете за увлечението ми по панорамните книги. Те са страхотни, пълни с прекрасни илюстрации и те пренасят вътре в историята. Освен приказните истории обаче, има и научно-популярни книги, помагащи на деца и възрастни по-лесно да проумеят как функционират различните системи…
В чест на Деня на Земята, ще ви запозная с новата ми любима книга – „Планетата Земя: как съществува светът, в който живеем?“. Пълна не само с готини картинки, книгата е един наръчник за младите изследователи и за техните родители, решени да научат всичко за нашия дом – планетата Земя.
Освен как се е родила Земята, ще разберете какво е гравитация, космически боклук и защо е важна луната. Кога е възникнал животът и как се е появил, каква е рецептата за живот и какъв е строежът на планетата също ще откриете в книгата. Много ме впечатлиха панорамните картини на движение и сблъсък на тектонските плочи, както и схемата за кръговрата на водата.
Авторите не са пропуснали да включат и темата за промените на времето и движението на морета. Но най-поразителна за мен може би ще остане темата за въглеродния цикъл и за въглеродната следа, оставена от хората за направата само на един-единствен чийзбургер! Данните наистина са потресаващи и ако умножим килограмите въглерод, отделени за въпросния бургер, по броя на милиардите, произвеждани и купувани на всяка минута в света… Със сигурност ще ви заболи главата!
Книгата завършва с любопитни факти за функционирането на растенията и за хранителната верига – изключително полезни за всички малчугани, срещнали трудности с уроците по „Човекът и природата“.
Така като разказ в картинки, подплатен със сериозни научни проучвания, книгата „Планетата Земя“ неусетно успя да достигне до зелената част на сърцето ми.
Администрацията на най-голямата социална мрежа в света Facebook представи проект за нови условия за използване на сайта. Потребителите на Facebook имат възможност да направят коментар по него до 27 април. Не всички потребители на Facebook обаче са били уведомени за проекта за ревизия на условията за използване и са получили покана за участие в обсъждането им. Само онези, които в миналото са използвали бутона "Харесва ми" за сайта, в който е публикувана Декларацията за правата и задълженията в социалната мрежа, са били известени с E-Mail за него. Проекта за новите права и задължения във Facebook можете да разгледате на този адрес. Последната промяна в това отношение от страна на Facebook бе подложена на силни критики от потребителите на социалната мрежа. Поради това администрацията на сайта е взела решение този път да подложи заплануваната промяна на обществено обсъждане. В новия проект са взети предвид отзивите, направени от ползвателите на мрежата във връзка с предишната промяна на потребителските условия.
Според публикация в Phoronix, изглежда, че с новия пакет от драйвъри Catalyst 12.7 AMD възнамеряват да прекратят поддръжката на графичните карти от сериите Radeon HD 2000, HD 3000 и HD 4000. Очаква се Catalyst 12.7 да се появи през юли, а потребителите с графични карти от сериите преди Radeon HD 5000 ще могат да използват Catalyst 12.6. Този ход на компанията е логичен, тъй като тези карти доста се затрудняват при съвременните игри, а с прекратяването на поддръжката им размерът на пакета с драйвъри ще бъде намален. Сериите преди Radeon HD 5000 не получиха важни обновления или подобрение на производителността с последните версии на Catalyst, така че прекратяването на поддръжката им едва ли е от голямо значение. За разлика от последния път, когато AMD прекратиха поддръжката на драйвъри за някои от продуктите си, сериите от графични карти преди Radeon HD 5000 все още се продават. В един от най-популярните онлайн магазини все още се продават 25 графични карти от серията Radeon HD 4000, 13 карти от Radeon HD 3000 и 3 от Radeon HD 2000.
За мой срам, уж съм стар и опитен потребител (от 1995 г. ползвам Интернет) се хванах на великолепна "фолшива патица". Когато пускам дадена информация, по правило я проверявам и досега никога не ми се е случвало да се хващам на така наречените на английски hoax - класически пример в последно време бе скандалното "интервю" на Умберто Еко с доста неприятни твърдения за българите. Но в случая по-долу очевидно не съм проверила достатъчно сериозно и съм клъвнала.
Един читател ми писа, че това е политическа инсценировка на социалисти, насочена срещу ГЕРБ. Първият ми импулс бе да изтрия срамотния постинг, но после реших, че ще е поучително да покажа на практика колко "коварно" нещо е Мрежата и как дори човек с опит може да се подведе и че разпространеният аргумент "пише го в Интернет" сам по себе си нищо не значи..
От друга страна, съм длъжна да кажа "браво" на младите социалисти, които са измислили такава оригинална и провокативна форма на политическа реклама и пиар.
А от трета страна, тома, че се хванах на партенката не променя оценката ми за младия социалистически активист Борис Цветков и за това колко е важно за обществото БСП да стане нормална лява партия.
ГЕРБ имал развъдници на герберчета"ОДЗ" значи Обединено детско заведение. Накратко - детска градина. Първо помислих, че е колаж, фотошоп или откровена инсценировка. Уви, оказа се жива истина. Ето страницата, на която има повече снимки за откриването - http://www.facebook.com/socialistizasofia . Дори по комунистическо нямаше детска градина "Комунистче". Къде отиваме, ако изобщо сме се мръднали в последните 20 години?...Страницата е дело на Борис Цветков - общински съветник, един от младите активисти на БСП. Не я харесвам тази партия и идеите й, но г-н Цветков уважавам, защото е съвременно мислещ и доколкото знам честен млад човек, а не олигархичен наглец като връстника му Кирил Добрев. За социалистическата партия и за обществото ще е добре ако такива хора застанат начело на партията, а не гоцевци и техните изчадия. Парадоксален аргумент: за да има нормално дясно, трябва да има и нормално ляво. Докато левицата е олигархичен вълк, облечен като лява овца, дотогава и автентичните десни ще са екстравагантни радикали, тегнещи съм сектантство и радикализъм. "
София /КРОСС/ Хора от знаковата организирана престъпност получаваха охрана от НСО. Всички знакови престъпници са с хора от НСО и в момента. Организираната престъпност, шофьорите им, охраните са хора от НСО, които са работели за организираната престъпност, докато са били служители на НСО. Това каза пред БНР полк. Николай Марков, бивш офицер от НСО, уволнен от президента Георги Първанов. Организираната престъпност се ръководи от хора, свързани с бившата ДС, категоричен бе той. Когато Първанов ме извика при него на КСНС*, аз казах пред журналистите тогава, че закон за НСО няма да ...
Канадският производител Research In Motion (RIM) е наел адвокатите от кантората Milbank, Tweed, Hadley & McCloy с цел изработване на план за преструктуриране на компанията. Експертите трябва да оценят различни варианти относно бъдещето на производителя на популярната марка смартфони BlackBerry, включително продажбата на компанията, лицензиране на патенти, откриване на свои собствени мрежи от магазини и т.н. Както отбелязва агенция "Ройтерс", канадците и преди са си сътрудничили с Milbank, Tweed, Hadley & McCloy, консултирайки се с юристите по текущи въпроси. Представители и на двете компании отказват да коментират информацията за предстоящото преструктуриране на Research In Motion. Тази седмица в мрежата се появиха слухове, че за изработването на по-нататъшна стратегия за своето развитие канадската компания се е обърнала и към експертите на две големи банки.
Днес, когато по целия свят се отбелязва Денят на Земята, в продажба в САЩ ще постъпят светодиодни лампи от нов тип, чийто живот е 20 години. Произведената от холандската компания Philips лампа консумира само 10 вата енергия, предава ВВС. Тя е разчетена за около 100 хиляди часа работа. Първоначално светодиодната лампа е струвала 60 щатски долара. Компанията-производител обаче е успяла да се договори с редица магазини за предоставяне на отстъпки на клиентите. Така в повечето търговски обекти дълготрайната лампа ще може да бъде закупена за 20 долара. Стандартните крушки с нажежаема жичка с мощност от 40 вата или повече ще бъдат забранени в САЩ през 2014 година.
Когато летенето е поезия, преливаща в най-фина проза, а думите населват с вятър, пясък и звезди, тогава единствено Екзюпери може да бъде творецът на тази приказна авантюра. "Земя на хората" е полет над света в търсене на екзистенциалния смисъл, книга, в която истинското приятелство граничи с героизма, един несбъднат мираж, пропит с философски разсъждения и нежност. В книгата Екзюпери споделя най-съкровените си мисли, страхове и терзания, като едновременно ги преплита в кристална проза, на моменти звучаща дори есеистично.
"Земя на хората" нашепва за личното изживяване на един пилот, безкраен хуманист и приятел до край, чието оцеляване след принудително кацане в Либийската пустиня изглежда като чудо. Затрогващо звучат изповедната форма, необятните с очи пейзажи и думите, които рисуват приказни метафори. Книгата е като басня за надеждата и човешката воля, които не го напускат дори когато всичко изглежда изгубено като капка дъжд, мигновено изчезнала в пустинния пясък.
С необикновено изящния си стил Екзюпери предава мъдростта, осъзната на стотици метра височина, чрез своя герой, на който самият той е прототип. Както и чрез изпитанията, над които надделява, разбира се. "Земя на хората" е разказ за истинското приятелство и несломимата воля за живот, уловена от толкова близък кадър, че те кара да затаяваш дъх, когато я четеш; тя разгръща живота и извлича очарованието от простотата му, за да го предаде истински и неподправен.
Една книга сякаш от далечен и непознат на хората свят, където всичко потъва сред пясъци, "Земя на хората" е метафора за смелостта и ежедневната битка на човека за глътките му живот, тя е и посвещение на верен приятел.
Компанията Sony обяви, че през следващата седмица ще стартира сайта за онлайн споделяне на снимки и видео PlayMemories Online. Първоначално услугата ще бъде достъпна в 6 страни - Япония, САЩ, Канада, Германия, Франция и Обединеното кралство. От 25 април тя ще предлага 5 GB свободно дисково пространство за съхраняване на цифрови снимки. Съобщава се, че услугата ще позволява качване на снимки и видеоклипове, заснети с камери и фотоапарати на Sony, с помощта на нов софтуер, наречен PlayMemories Home и достъпен за Windows и Mac. Снимките ще могат да бъдат качвани и от смартфони и таблети чрез Android-приложение, достъпно в Google Play. Снимките ще могат да бъдат публикувани в открит достъп и предавани и възпроизвеждани на телевизорите Sony Bravia или дигиталните фоторамки на Sony. Освен това, новите камери и фотоапарати на Sony, оборудвани с Wi-Fi предавател, също ще могат да изпращат видео и снимки към услугата, но манипулирането на материалите ще бъде възможно само чрез таблет или компютър. По-рано Sony анонсира софтуерния пакет PlayMemories Online за Playstation 3, който също е съвместим с новата услуга.
Веселина Седларска
„Виж сега какво, големи иманяри не са тези, които са намирали имане. Големи иманяри са онези, които много го търсят.” Това го беше казал Исмаил от Новачево. В последното изследване за щастието България е на 147-мо място от общо 156 държави. Българите не сме хора, които практикуват щастието. Ние сме търсачи на щастие.
И ето къде си дават среща тези две твърдения – край пътя от Котел за Омуртаг. Вдясно от шосето, малко след Котел, на нисък хълм някой някога е разхвърлил огромни камъни. Как? – не се знае. Защо ги е сложил там? „Да крепят земята” – казва човекът от близкия овчарник. Да не би да има предвид небето? „Не, ние така знаем – земята крепят.” Откога? Твърди се, че тракийският култов комплекс и скалните гробници са хилядолетие преди Христа. Не е датирано с точност, защото тук няма керамика – това пък го казва откривателят на светилището д-р Владимир Демирев. Камъни със соларни кръгове, камъни с тронове за жреца, най-големият камък, който можете да си представите, с площадка на върха за поклон пред Слънцето. „Чобрата”, така се казва местността.
И безброй трапове. Под всяко дърво със забелен ствол. До всяко дърво с кръстосани клони. Под всеки по-особен знак на камъните. Овчарят ги нарича нишани. И разказва: прииждат от цяла България, непрекъснато идват, носят багети, че и по-модерни уреди носят, копаят, мотаят се, тръгват си, пак идват. Никой не е намерил нищо, но всички знаят, че тук има скрито голямо имане. Ами то не е останало място некопнато – казвам, -все някой щеше да го открие, ако имаше? „Аааа – вика овчарят, – щом идват, значи има.”
Ние сме иманярски народ, търсим щастието. Озъртаме се за нишани. Искаме да изкопаем щастието, да го достигнем, да пристигнем до него. „Ние в Дания…” Аман! Аман от тия датчани, които са все на първо място в класациите за щастие. Даже в Копенхаген, камо ли в друг датски град, човек може да погине от скука. Губиш имунитета си от чистотата, небето сиво, дъждецът вечен, плаж три дни и половина през август, най-високата им планина 300 метра. Обаче наричат това баирче Небесната планина.
„Ние в Дания не мислим за щастието като пристигане, като намиране. А като пътуване, като търсене. Ти ми беше казала, че ще бъдеш щастлива, когато приключиш с ремонта на банята… – това ми го пише Шарлоте, датчанка, приятелка, – …а ето какво имам да ти разкажа аз за ремонта на нашата къща. Все още живеем в средата на най-голямата бъркотия, която съм виждала. Страхотно приключение! Последния месец живяхме в каравана на двора, поводите за смях и шегички надничаха отвсякъде. Няма да повярваш: докато живяхме в караваната, отказах цигарите – толкова гъсто я бяхме населили, че нямаше място за дима. Каква неочаквана печалба от ремонта, а? За награда Ян ми купи колело. Досега ползвах безплатните обществени велосипеди, но вече имам собствено. И кого мислиш срещнах вчера сутринта, като реших да разходя новото си колело в центъра на Копенхаген? Ако иронизираш, както обикновено, че съм срещнала кралицата – не, не позна, но си близо. Срещнах премиера, отиваше на работа – също на колело. Ти още ли държиш велосипеда си в мазето?”
Е да, там е, в мазето. Защото улиците ни … мрън-мрън-мрън… Мрънкането е фоновият шум в държавата ни. Простете, Лев Николаевич, но е точно обратното: всички нещастни хора си приличат, всички щастливи са щастливи по своему. Така си падах по това Ваше първо изречение в „Ана Каренина”, че всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно е нещастно по своему. Може и да е било така, там и тогава. Обаче, огледах се, тук и сега не е така. За всеки нещастен българин мърморенето е като физзарядка, поддържа те във форма. Ако случайно се разсееш и забравиш защо всъщност си нещастен, нечие мрънкане винаги ще ти помогне да си спомниш и ще те върне в редиците. Ние, нещастните, трябва да се поддържа ме в това отношение, защото някой от разсеяност може да премине в групата на щастливите и ето ти нов повод за нас да станем още по-нещастни. Така че Шарлоте въобще няма да ме прикотка толкова лесно в редиците на практикуващите щастие скандинавци.
Тя обаче ползва нов аргумент, политически. Щастието било икономически фактор. Затова било споменато в американската конституция. И затова сега англичаните правели изследвания колко по-продуктивни са щастливите хора. Да не говорим за Бутан. Кралят на Бутан, последното будистко кралство в Хималаите, разположено между Индия и Китай, решил, че най-добрият начин да подпомогне развитието на икономиката, било да повиши общото вътрешно щастие на нацията си, което означавало да се фокусира върху Брутното Вътрешно Щастие, вместо върху брутния вътрешен продукт. „Наблягането върху щастието на хората в Бутан над всичко останало докарвало всеобщоразпространени печалби. Въпреки че повечето хора в тази мъничка страна са фермери и едва задоволяват нуждите си от първа степен, те имат онова, от което се нуждаят – храна на масата и всеобхватна здравна грижа. Те отказват да печелят пари от търговска дейност, която би изложила на риск красивата природа и здравословния въздух, в които живеят, както и социалното равенство между всички в Бутан” – това пишела в изследване за щастието д-р Соня Любомирски, професор по психология в Калифорнийския университет в Ривърсайд.
Ама тия от университета в Ривърсайд много се занимават с щастието – отговарям на Шарлоте. – Не бяха ли те точно тези, които изследваха около 300 000 души и стигнаха до извода, че 50 процента от възможностите ни да бъдем щастливи зависят от генетичната предразположеност, само 10 процента са подчинени на обективните фактори от заобикалящата ни среда и цели 40 процента зависят от самите нас, от нашите усилия и умения да сме щастливи. Отговор от Шарлоте: „Точно така. Вие, българите, винаги всичко знаете. И никога не го прилагате.”
Знам го, защото четох това изследване и даже препоръките с какво хората трябва да запълнят онези решаващи 40 процента, които са във властта на всеки човек. Там пишеше: Неблагодарните и песимистични хора са по-нещастни. Практикувайте благодарност. Инвестирайте в социалните си взаимоотношения – инвестирайте време, внимание, подкрепа, комуникативни умения, чувства. Разработете си стратегии за справянето със стреса, страданието и травмата. Рецепта, която винаги работи във ваша полза: прощавайте. Винаги, за всичко. И да не знаете как, поискайте да простите – то ще стане. Живейте в настоящето, осъзнато. Поставяйте си цели, това ще осмисли всеки ваш ден и усилие. Грижете се за тялото си и за духовното си израстване. Може би знаете как да мотивирате другите. Не е достатъчно, трябва да се научите да мотивирате себе си.
Пращам на Шарлоте снимка от скалното светилище „Чобрата”, за да й покажа къде моите сънародници копаят за нещо, което – ако го намерят, – са се зарекли да станат щастливи. Отговорът на Шарлоте Шулд: „Ами че то съкровището е пред очите на всички, защо го търсят? Ние преорахме цяла Дания и намерихме два рога от викинги. А вие имате съкровища на всяка крачка. Вие сте били цивилизованото място на света, вие сте знаели как се правят нещата. Просто трябва да си го спомните!”
В. „Преса”
Сателитна снимка на пристанище "Росенец", източник Google Maps
Еврокомисията провери сигнала на френското списание L'Express и едва след половин година МВР сложи пост на гранична полиция за пресичане на контрабанда в пристанището на „Лукойл“, пише интернет изданието LiveBiz, което е пратило на Пресцентъра на Гранична Полиция въпроси по казуса с пристанище Росенец.
Сагата с "руския анклав" Росенец има следната хронология:
- 22 март 2011 г. Министерски съвет решава да предостави на Лукойл концесия за 35 г. на нефтения терминал Росенец. До този момент пристанището носеше на държавата 8 милиона евро годишно от такси. Според концесионния договор таксите вече се събират от Лукойл, който пък се задължава да плаща фиксирана концесионна такса от 385 000 евро годишно и сложна за изчисляване променлива такса в зависимост от стокооборота, която възлиза на около 300 000 евро.
- 14 септември 2011 г. Френското списание L'Express публикува разследване на Александър Леви, което установява липсата на постоянен граничен и митнически контрол в пристанище Росенец. Митническият пункт в Росенец е затворен месец по-рано, през август, като обяснението е реорганизация на работата на Агенция "Митници". Съоръжението в Росенец, което е важно за националната сигурност, се охранява от руска и българска охранителни фирми, констатира публикацията, в която се поставя и въпросът за готовността на България за Шенген.
- 12 март 2012 г. Министър Цветан Цветанов отговаря на парламентарно питане на депутата Лъчезар Тошев (Синята коалиция). От отговора се разбира, че месец след публикацията на L'Express в Росенец са влезли инспектори на Европейската комисия и проверката е приключила с препоръки за актуализиране на плана за сигурност на пристанището. Цветанов обяснява, че Росенец се пази по шенгенските правила, но не става ясно дали в порта има перманентно физическо присъствие на служители на Гранична полиция. Потвърдено е, че Росенец се охранява от фирма ЛУКОМ-А, която е изцяло руска собственост.
- 11 април 2012 г. Отговорът на Цветанов предизвика нова публикация на L'Express. Главният редактор на служба "Свят" Марк Епщайн този път директно пише, че пристанище Росенец "има всички признаци на руски анклав в Европейския съюз". Основен проблем е отсъствието на гранични полицаи и на митничари в Росенец, където миналата година са акостирали 414 кораба. Към днешна дата тези инсталации остават под екслузивната охрана на Лукома, руска охранителна агенция - припомня френското издание.
- 19 април 2012, в официален писмен отговор на Пресцентъра на Гранична полиция на запитване на LiveBiz вече се твърди, че в “Росенец” има 24-часово присъствие на служител от Регионална дирекция “Гранична полиция” – Бургас.
Излиза, че медийният натиск и проверките на ЕК са дали резултат. В периода 12 март -19 април на пристанището освен дежурния пожарникар се е появил и дежурен български граничар.
От Пресцентъра на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР отговарят още, че охранителните дейности в порта наистина се осъществяват от дъщерното дружество на „Лукойл България“ - фирма “ЛУКОМА-А – България” АД.
„Тази дейност на фирмата е лицензирана по съответния ред и по никакъв начин не е свързана с дейности по охрана на морската граница. Фирма “ЛУКОМА-А – България” АД няма никакво отношение към охраната на морската държавна граница на Република България, която е и външна граница на ЕС“, пише в писмото на МВР до LiveBiz.
Въпросът обаче не е за морската граница, а за морската врата на България - пристанище Росенец, охранявано от фирма, която е 100% руска собственост.
Предстои да видим дали важната промяна с появата на дежурен граничар ще е достатъчна, за да изгуби пристанище Росенец признаците си на руски анклав, така че България да вдъхва пълно доверие на европейските и шенгенските партньори.
Много интересна и закачлива инфографика ни показват от Visual.ly, в която изскачат данни, които наистина могат да ви учудят. За никого не е тайна, че към 2012 г. регистрираните профили във Facebook надвишават 800 милиона, 465 милиона са регистрирани в Twitter. Само за една секунда … Подобни статии:
Според проучване, направено от Google, водещите по скорост на интернет държави са Словакия и Южна Корея. Оказва се, че Google възнамеряват да спомагат за развитието на мобилния интернет в голям брой държави. Точно поради тази причина са класирали държавите и по скорост на мобилния интернет. … Подобни статии:
30 многоцелеви изтребителя F-16C/D block 40 извършват съвместни полети с български МиГ-29, МиГ-21, Су-25 и C-27J Spartan. Директор на учението е бригаден генерал Румен Радев, заместник-командир на ВВС. В учението участват и подразделения на Зенитно-ракетни войски. GRAF IGNATIEVO AIR FORCE BASE, Bulgaria — Maj. Metodi Orlov, (left), a Bulgarian air force MiG-29 pilot, welcomes Maj. [...]
2004 - 2018 Gramophon.com