много бизнеси мотивират хората си да работят повече като ги настървяват срещу конкуренцията ясно е, че конкуренцията е важна, а понякога може да изглежда или действително да е страшна, но не мисля, че правилният подход към нея е като на война бизнесът не е бойно поле, той е екосистема и в нея ...

Казах преди малко, че ще говоря отделно за австрийската школа в икономиката. Школа, която не само незаслужено, а и глупаво е пренебрегвана от академичната и научната общност, от университетите и логично следващо от това -. от медиите.

А напразно. Финансовата криза, започнала през 2007 г. в САЩ, поразила банки по целия свят, но най-болезнено отекнала в Евросъюза, където - чрез проблемите на банките, нагълтали се с "отровни" американски активи - извади на бял свят проблема със суверенните дългове ("суверенен дълг" е общоприетото название на външния дълг на дадена държава.) Някои анализатори смятат, че кризата със суверенните дъгове не е естествена и неизбежна, а е породена от проблемите на банковия сектор, в крайна сметка е външно внесена от американската финансова криза. Аз мисля другояче. И да не бе американският спусък, рано или късно тази криза щеше да се разрази. По простата причина, че не може в един член на ЕС да харчи повече, отклкото произвежда.

Турбулентността и несигурността в глобален мащаб, за които доминиращата икономическа парадигма бе тотално не в час, се оказаха плодотворна почва за ренесанс на идеите на австрийската икономическа школа. Ще се опитам съвсем тезисно, популярно да обясня същината им:

Няма никакъв идеален пазар. Въпреки че го има в учебниците по макроrкономикс, в действитеносттеа и никога не го е имао. Хеле пък да го изчисяваме с с математически методи. Защото основното, което е сърцето и двигателят на пазарната икономика (капитализма), е творчеството на отделния предприемач. Именно разглеждайки го него, а не някакви математически криви, разбираме че неокласическата теория е глупости на търкалета. При идеалния пазар всеки има еднаква информация. Хубаво, де, при любимия ви неокласически идеален пазар е така. Но как и защо при еднаквата за всички участници информация, някой измисля и влага ресурс - време, усилия, пари, за нещо ново, за нов продукт, за нова усуга. Това според неокласическите канони е губещо. Няма търсене, няма пазар. Според неокласическата теория за рационалния избор това е съвършено ирационално поведение. А австрийците разглеждат именно този индивидуален акт на откриването на нещо ново като същност на предприемачеството, като сърце и двигател на неумиращия капитализъм.

Но да продължа с отделния човек. Неокласическата теория е съвършено безпомощна да обясни в рамките на собствената си парадигма защо изобретяването на радиото от руснака Попов остава някаква екзотика, а изобретяването му на Запад прави революция в комуникациите, в обществото и в политиката. Изобщо в Руската империя са направени много кардинални открития, независимо и често по-рано от аналогичните западни открития. Но всички те си остават на фазата чудаческа измислица, която е известна само на близките приятели на чудака. Същите неща - радиото, парният двигател, телефонът, самолетът и ред други (за някои, а може би за повечето руснаците имат приоритет) се реализират като изобретения/открития в развитите капиталистически държави, и променят обществата им. Защото изобретение е това, което  има обществен ефект. Иначе си остава любопитна екзотика - китайците измислили хартията, измислили книгопечатането, измислили барута. Да са живи и здрави, но тяхното не са изобретения. Това са някакви екзотики, с които е пълна тяхната цивилизация. Екзотика е, защото няма никакво въздействие върху обществото им. И в този контекст предполагаемите открития на руснаците си остават екзотика като китайския барут. Обществената им значимост поради разпространението им става в западните, развитите държави.В САЩ и в Европа барутът, книгопечатането, парният двигател, телеграфът, самолетът, радиото стават не само обществен факт, а предизвикват истински обществени революции..

Чувствам възражението на чалга икономистите - ама така е станало, защото в Русия не е имало капитализъм. Но аз питам - защо в Русия няма, а на Запад има? Неокласическите теории съвършено не могат да обяснят генезиса на капитаизма.Как се породи? Заещо тук, а не там? Аджеба как стана, как и откъде се появи тоя идеален пазар, дето му изчисляват всякаквите криви и ги преподават в университетите и ни го сочат за пример.

И тук е интересна критиката на авсгрийците. Обикновено я наричат критика отдяснио. Според тях няма съществена разлика между кейнсианците и разните видове икономически либерали, в това число монетаристите в стил Чикагската школа. Критиката на австрийците е срещу общия за двете школи подход, който игнорира човека, предприемача и обяснява/свежда всичко до някакви си абстрактни, вездесъщи закони. По какво тези измислени от кабинетни теоретици закони на пазара се различават от също толкова измислените от марксистите закони на историята? По нищо. Двете концепции (кейнскианската и монетаристката) не се различават, бидейки неокасически теории. И двете вярват в абстрактни закони и игнорират човека като творческа сиа, която е над всякакви ограничения. И над измислени в кабинети закони.

Защо Бил Гейтс зарязва следването си, влага време и усилия, и малкото си пари, за да прави някаква никому ненужна джаджа? Как и защо тази джаджа прави революция в областта на компютрите? Страничен и частен ефект от която е изхвърлянето на IBM не само от доминиращото място в бранша, а изобщо от новия бранш за доста време.

А днешният голям проблем на неокласическата теория е, че е тотално неспособна да обясняи съвременната икономика на марките, рекламата, имиджа. На симулакрума (за по изкушените в размислите). Маратонка с едни и същи качества се продава за 10 и за 100 долара. В зависимост от това каква марка носят. И маса хора купуват стодоларовите. Защото те им носят - чрез марката - преживяване. Че са различни, че са динамични, че могат да преодолеят всичко. Ей това трудно се обяснява с теорията на рационалния избор, която е базисна за нашенските чалга икономисти.

Съвършен нерешим ребус за георгиангеовските чалга икономисти е например I-манията. Говоря за хората с I-под, I-фон,  I-таблет. Извинявам се на евентуани читатели, които са епълски потребители, ама това е вид зомбиране. Във форумите има лаф "I-зомби" - посветени хора, които вярват, че Apple са най-добри и по тая причина купуват всички нови епълски измислици. А истината е проста. Mac-овете не се различават от съответните PC компютри освен по цената (изключвам графичните прилложения за хората, работещи професионално с тях) Същито важи за всички I-продукти. Днес са налице голям брой таблети от разлиечни производители, които не отстъпват на таблета на Apple кято възможности.  Но има и ще продъжава да има купища хора, които ще купуват продукта на Ябълката - както и досега купуваха измислено разлнчните им продукти. Затова в специализираните форуми е често срещано наименованиет I-зомбита.

Интересно ми е как това може да бъде обяснено от привържениците на неокласическата теория. Потребителите би трябвало да имат пълна и еднаква информация - снование на моделите, с които ни засипват чрез медиите защо тогава има едно ограничено стадои което купувавсака изгъзица но Apple. Загадка - от икономическа гледна точка.

А според австрийците няма и не може да има закони, камо ли математически изразени, които да обясняват същността на пазара/капитализма. Не някакви матеманически равновесия и рационални избори са движили Джеф Безос да стартира Amazon, както не са движили вашия съсед или познат да направи фирма за достаевка на храна за близките офиси. Тук е важно да отбележа (за хората с промити от чалга икономиката мозъци), че австрийците разбират творчеството в най-широкия смисъл на думата. А може би той е основният.  Всеки човек, който съумее да намери/открие дейниост, от която да печели, е творец, той създава нещо ново. Дори това ново да е квартално кафене, което за половин година го е направил популярно.

Както и да е. Много говорих. А идеята ми е не да образовам, а да предложа нещо на вече образовани хора. Давам за даунлоуд някои основни произведения на основни представители на австрийската икономическа школа плюс едно много добро изложение и анализ на школата.

Hayek, Friedrich Von - Denationalization of Money

Hayek, Friedrich Von - The Pure Theory of Capital

Hayek, Friedrich Von - The Pretence of Knowledge

Hayek, Friedrich Von - Individualism and Economic Order

Hayek, Friedrich Von - Law, Legislation and Liberty

Hayek, Friedrich Von - The Trend of Economic Thinking   Essay

Mises, Ludwig Von - Human Action. A Treatise On Economics

Murray N. Rothbard - Making Economic Sense

Murray N. Rothbard - The Ethics of Liberty

Murray N. Rothbard- Power and Market Government and The Economy

Murrey N. Rothbard - Anatomy of the State

Е. Бем-Баверк - Основы теории ценности хозяйственных благ

Людвиг фон Мизес - Социализм. Экономический и социологический анализ

Людвиг фон Мизес - Человеческая деятельность. Трактат по экономической теории

Хесус Уэрта де Сото - Австрийская экономическая школа. Рынок и предпринимательское творчество

снимка: личен архив

Непобедимият. Вечно младият. Закрилникът. Войнът. Триумфът на духа над материята. Победата на Живота над смъртта.

Разкошният парк, в който разпускам.

Красивият храм, в който се крия от жегата.

Името на много хора, които мога да нарека близки.

Повечето думи ще бъдат излишни…

Светъл празник предстои.

Тихомир Димитров

 

Greek investors are said to be jumping across their neighboring border to Bulgaria, money in hand.

Змеят горянин наложил строг данък: вземал девет от всеки десет бутилки с ракия. Вечер щом едната глава заспивала, другите две пускали музиката, вадели бутилка с ракия и започвали да шляпат карти. Една вечер третата глава се събудила и като видяла какво става, изревала: - Да ви се не види, гадини мръсни! Всяка вечер се напивате като прасета, а на сутринта аз повръщам! Усмихни се, България, скоро е Гергьовден - един от най-обичаните ни празници - време е да се събудим от зимния сън, да отрежем главите на чудовището, да пролеем кръвта на агнето и да седнем на масата. Без да мислим за следващата сутрин.

Случилото се днес в Скопие по време на възпоменателната церемония в памет на Гоце Делчев e недопустимо. Опитът за възпрепятстване на поднасянето на венци от посланика на Р. България в Скопие е в противоречие както с европейските принципи, така и с човешките норми на уважение към паметта на личностите, допринесли за свободата и достойнството.

Над 80% от собствениците на фирми в България са със средно и по-ниско образование, показва изследване на Европейския институт, цитирано от Българската стопанска камара, изготвено във връзка с необходимостта в страната да идват висококвалифицирани кадри от трети страни с помощта на европейската "синя карта". Това е документът, който дава право на работа на хора от държави извън Евросъюза в страни от общността и урежда статута на техните семейства.

Хасковски окръжни съдии ни върнаха вярата, че магистратската справедливост може и да не е блян и че между правото и правдата трябва да има знак за равенство. Те пратиха зад решетките за цели 12 години онзи джигит, който навръх Великден преди година помете и уби на пътя шестима невинни младежи в Симеоновград. Компания в затвора ще му прави и неговият братовчед, който пък услужливо му дал ключовете от автомобила, въпреки че били пияни заляни. На фона на смъртта на шестимата младежи горната присъда, разбира се, е нищожна. Така смятат и почернените родители, които настояват за максимални наказания и се канят да обжалват пред следваща съдебна инстанция. Няма възмездие на този свят, което може да утеши скърбящи родители, наказани от съдбата да погребат децата си. Освен великденската надежда, че може би в края на всеки път е възможно възкресение.... Редно е обаче да признаем, че ефективните присъди за смърт на пътя са твърде голяма рядкост за практиката в съдебните ни зали. През...

Както и преди три месеца, новите данни на НСИ показват продължаващ спад на заетостта – през първото тримесечие на 2012 са загубени 53.1 хиляди работни места на годишна основа. Все пак, продължава и намалението в темпа на спад, като първото тримесечие на 2012 е на второ място по най-малко загубени работни места от началото на кризата насам.

Промяна в броя на заетите над 15 годишна възраст, хил. на годишна основа

Източник: НСИ

Блогът за икономика 2012

В десния ъгъл със син спортен екип е настоящият шампион в тежка категория. Голяма част от французите го намират за отблъскващ, но той дава всичко от себе си, за да ги убеди, че е единственият, достоен да носи престижната титла. В срещуположния край на ринга в яркочервено е младият претендент, който печели сърцата на все повече хора и макар че през последните месеци побеждава опонента си в преките сблъсъци помежду им, така и не успява да плени цяла Франция със своя „чиновнически чар”. Единият мечтае от невръстна възраст да бъде президент, другият иска да остане такъв още пет години. Единият никога не е сядал дори на министерско кресло, другият е врял и кипял в международната политика. Това са социалистът Франсоа Оланд и държавният глава на Франция консерваторът Никола Саркози, които тази неделя излизат на електорален дуел помежду си в битката за Елисейския дворец. Лошата новина за десните е, че до този момент в историята на Франция няма избран за нов мандат президент, класирал...

Свършено е, свършено е, почитаеми, с всички народни изедници, придобивали незаконно и престъпно собственост в нашата родина. След дълги и мъчителни заседания храбрите и достойни народни представители, с изключение на мерзавците от опозицията, приеха замечателния закон за конфискация на престъпни иманета от всякакво естество. С тази демонстрация на стоманена принципност и непреклонна политическа воля обичното ни правителство за пореден път се издигна в очите на цялата европейска общност. Вероятно служителите на ЕК, които пишат докладите за напредъка на България и които винаги търсят повод да критикуват нашето правораздаване - сега се чувстват ужасно виновни за несправедливото си отношение и в момента може би се чудят как да започнат следващия доклад, едва удържайки се да не заридаят с глас. Сигурно ще го започнат горе-долу така: „Извинявайте за всичко, което сме писали досега. Корупцията и организираната престъпност завинаги изчезнаха от България. Ние повече няма да пишем доклади....

„Моят свят е моето куче”. Това е символ-веруюто на всеки стопанин, който се грижи за своя най-добър четириног приятел. Често от него ще чуете, че разликата между човека и кучето е само една – то не може да говори. Но добрият стопанин разбира, когато кучето му се нуждае от нещо, и е готов на мига да изпълни неговото желание. Същото важи и за домашния любимец. Всъщност не се знае кой на кого е по-предан. Именно тази тънка струна между стопанина и неговото куче е причината на хоризонта на престъпния свят да се пръкнат новите "Нагли" – тези, които отвличат скъпи домашни любимци срещу откуп. Най-много породисти четириноги са откраднати в Пловдивско, твърдят запознати с материята. Откупът обикновено варира от 100 до 1000 лева. Именно тези лесни пари привличат бандитите, които, пак според запознати, са вече доста солидна гвардия. Напоследък породистите кучета изчезват от полезрението на стопаните си и откупът се иска едва когато те обявят цената, която биха дали за награда на този,...

Ивайло Драгиев е на 25 г. и е завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф.Пламен Марков и Ивайло Христов. За него казват, че е едно от новите талантливи дарования на родна сцена. Участва в редица театрални постановки, в лентата TILT (2011 г.) и в актуалния сериал „Отплата”. В последния има, както сам казва: „малка, симпатична роля, която правя така, че да ми е интересна и на мен самия”. Освен това през тази година бял свят трябва да види и един безбюджетен филм с негово участие, който носи работното заглавие „Шестият ден” и според думите му има всички изгледи да се превърне в нещо много стойностно. Заедно с няколко негови колеги и приятели от НАТФИЗ направиха сдружение „Реплика” и обикалят градове в страната, за да играят театър навсякъде. - Защо избра актьорството? - Преди това бях пробвал доста неща – плуване, лека атлетика, хорово пеене, но нищо не задържаше интереса ми за повече от 2 месеца. Един ден, когато бях 10-годишен, гледах едно представление в Народния...

Нова хакерска група, назоваваща себе си "Неизвестните" - The Unknowns, обяви гръмко началото на своето съществуване, като хакна сайтовете на НАСА, Европейската космическа агенция и Военновъздушните сили на САЩ. Името на групата напомня на това на знаменитите "Анонимни" - международната хакерска мреж...

Как трябва да се говори за мъртвите? Така бих питал себе си, ако бях дете и чист човек. Без купищата предразсъдъци и лицемерни съображения, които се натрупаха върху душата ми с годините. Ами как, как... както се говори и за живите, майка му стара, как иначе?! Така би ми се щяло да си отговоря. Но нали не съм дете! И върху душата ми се е натрупал цял сив пласт от лицемерни съображения. И затова не мога да си отговоря така. Възрастният човек е измъчен лицемер – това е истината. Струва му се, че трябва да лицемерничи не само заради мненията и отношенията си с живите, ами (Боже, помилуй!) и заради отношенията си с умрелите! Да не вземе да каже нещо лошо за умрелия, защото той е по-опасен и от живия! За умрелите лошо не се говори! Така си казва възрастният измъчен лицемер и плюе в лицемерната си пазва. И прави куп безсмислени и заклинателни, суеверни застраховки! Застрахова се лицемерният, възрастен страхливец от това – да не му се обиди умрелият и да не вземе да скочи от...

На Роско Българинът обича да е равен с останалите, но не обича останалите да са равни с него. Той обича да нарушава чуждото пространство, но не обича да нарушават неговото. С удоволствие би се пресегнал до откъсне от общото дърво със съседите крушата откъм комшийската страна, но би изгорил дървото дори ако съседът направи същото с неговия плод, надвиснал над собствения му имот. Това на пръв поглед няма нищо общо с кастовото разделение на обществото. Но само на пръв поглед. Преди години в Смолян някакъв местен представяше своя книжка. И се започна един безкраен хленч за това как спонсорите го пренебрегвали, как държавата не давала пукната стотинка за културата – за това, което той си въобразява като културен продукт, т.е. собствените си писания – и как той се бил принудил да заложи кравата си, за да си издаде книгата. Странно, но никой не завижда на кравичката на другия, а на таланта в България се завижда. Въпреки че ТАЛАНТ в България значи бедност, недоимък, титаничен...

В Белиз специализиран отряд за борба с организираната престъпност е щурмувал дома на създателя на антивирусната програма McAfee Джон Макафи, след което разработчикът бил арестуван. По време на акцията, в която участвали около 30 военни, било застреляно кучето на Макафи. Според местните власти, създа...

CEO Conference и Успешни Онлайн Търговци – имате все още възможност да се регистрирате с голяма отстъпка от цената!

Две бизнес събития този месец привличат вниманието и определено не бива да ги пропускате, ако се занимавате със собствен бизнес и държите да сте в час с последните тенденции и и да научите каква е ролята на интернет и уеб комуникациите, за да сте успешни в това, с което се занимавате: “CEO Conference” на 10 май, организирана от Web and Events  и семинарът ”Успешни Онлайн Търговци”, на 31 май, проект на Interactive Seminars.

И нещо важно – ще ви предоставя специални кодове, с които може да се регистрирате с доста добра отстъпка от официалната цена за участие и в двете събития!

CEO Conference 

Събитие за собственици, мениджъри и управители, форум, на който ще имате възможност да срещнете бъдещи и настоящи партньори, да научите повече за новите бизнес възможности и то от едни от най-изявените и доказали се в българския бизнес личности.

Ще стане дума за бизнес климата в България през 2012 г., за новите бизнес стратегии и актуалните маркетинг инструменти днес, за промените в икономическата среда, свързани с кризата, за ефективното управление на персонала, за оптимизацията на разходите, за възможностите за успех, които дават новите информационни технологии и интернет.

Организаторите са поканили за лектори и участници в дискусионните панели едни от най-изявените и доказали се в своя бизнес професионалисти като Максим Бехар от “M3 Communications Group”, Владимир Каролев – от “Балканска Консултантска Компания”, Георги Павлов от “Адрес Недвижими Имоти”, Светлозар Петров от “Jobtiger.bg“, Милин Джалалиев от “Saatchi & Saatchi България”, Юлиян Бориславов от “ICN.Bg”, Борил Богоев от “Webface Consult”, Александър Ковачев от “Red Devil Catering”, Георги Ангелов  икономист от Институт “Отворено общество” и мн. др.

CEO Conference ще се проведе на 10 май (четвъртък), в СТЦ Интерпред, София.

А сега имате уникална възможност да се регистрирате с 50 % отстъпка за събитието! Трябва само да се регистрирате 2-ма души и да въведете промо кода за отстъпка: d205bla5 

Така плащате цената на една регистрация за 2-ма участника! Кодът е валиден до 9 май, включително!

Успешни Онлайн Търговци

Семинар, който ще бъде от изключителна полза за всички онлайн търговци и бизнес професионалисти, които се занимават с e-Commerce. Личните ми впечатления са, че българските електронни магазини напоследък изостават сериозно от новите тенденции в бранша и актуалните възможности, които им предоставя Web 2.0 средата. Именно тази празнота си поставят за цел да запълнят организаторите на събитието.

На семинара ще научите:

• Как да продвате повече онлайн!
• Как да увеличите и измервате ефективността на своя онлайн бизнес?
• Кои са рекламните модели и канали с най-добра възвращаемост!
• Кои инструменти да използвате за популяризация на бизнеса си в социалните медии?
• Как да направите уебсайта си user friendly за вашите клиенти?
• Как да оптимизирате сайта си за търсачките?
• Как e-mail маркетингът и афилиейт маркетингът продават?

Като лектори и участници в дискусиите са поканени добре познати професионалисти в уеб бранша като Ангелина Иванчева и Ирина Герджикова от “Лукрат”, Евгени Йорданов от “Webfinity”, Михаела Атанасова от “Shopping-Terapia.com”, Александър Георгиев – сертифициран Google AdWords™ експерт, Иван Димитров – специалист по директен маркетинг от “Студио Модерна”, Георги Георгиев – специалист по SEO за електронни магазини, Александър Димитровски – Affiliate manager в eSKY.bg и др.

Семинарът “Успешни Онлайн Търговци” ще се проведе на 31 май (четвъртък), в СТЦ Интерпред, зала София.

А ето как може да се регистрирате за участие е него с 35% отстъпка от цената. От този линк влизате на страницата “Регистрация”. С него автоматично ви се зарежда код за отстъпка “lukanov”, благодарение на който получавате отстъпката. Тя е валидна само до 14 май!

Ако сте пропуснали да се регистрирате дотогава, след 14 май до 30 май, ако се регистрирате чрез този линк/този код, ще получите 10 % отстъпка от обявената цена.

Ще се радвам да се видим на двете събития!

Бизнес събитията, които си струва да посетите през Май is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Мораториум върху проучванията на шистов газ обещава да наложи новото ляво правителство на Румъния, което което предстои да бъде гласувано в парламента в понеделник, предаде Ройтерс.

На следващия ден в град К. отседнахме в хана да ся наспим. А там, брате, един френец. Кой го знай тоз френец какъв вятър го е запилял насам. Ханджията разправя, че бил някой си инджинерин. Гледам го френецът – един строен такъв человек, с европейски опнати дрехи, сако сложил дълго доколени, на врат му боямба (вратовръзка) златочерна на раета, бомбе си в ръка държи, панталони му и те на раета сивочерни, чепички му лъщят на слънцето. Брате! Изискана работа! Красиво е да си европец, туй ще ви река! Като го гледам така, и на мен бая ми ся поревна – викам си, желал бих и аз тъй да ся обличам, да ся издокарам тъй, като человек сред человеците, а не като азиатский някой поданник, Абдул Азизу грозний подопечник. Ех, рекох си, живот е несправедлив...

Първо. Новият нормативен акт е предложен за обсъждане без мотиви и без анализ на действащата правна уредба, макар това да е императивно изискване на Закона за нормативните актове (чл. 26); страда от липса на правна яснота; хаотичен, многословен, излишно преуреждащ вече уредена материя в съществуващи закони - Семеен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за защита от домашно насилие, Закон за народната просвета, Закон за здравното осигуряване. Второ. С претенцията да закриля не само децата в риск, а всички деца, създава предпоставки за агресивна намеса в правото на неприкосновеност на личния живот, гарантирано от чл. 32 на Конституцията на Р. България и чл. 8 на Конвенцията. Законопроектът отваря широко вратата на държавните чиновници за намеса в отношенията родители – деца, при това “незабавно” (чл. 3 т. 22), в рамките на 24 часа.

Ако има професия, която да е синоним на думата „рекет” в България, това е митничарската, конкурирана единствено от пътната полиция. За митничарите и незаконно натрупаното им богатството се разказват легенди, подкрепени с много видими доказателства, покрити с шапка невидимика единствено за онези с козирките, които са си ги нахлупили пред очите- така разбираха те играта на сляпа „Многострадална Темида”.

И ето, че най-после се случи случка на една цяла митничарска смяна, която беше заловена да събира обичайната реколта рекет. Прекратяването на тази явно рутинна операция е наистина невиждано постижение в разкриването на публичните тайни в държавата ни.

Пак по същото време беше приет законът за конфискуване на незаконно придобитото имущество. Опозицията се самоизобличава като гузна закрилница на незаконно забогатели другари и другарки, смятайки го за оръжие за политически натиск. Властта тържествува, сякаш имаше друг вариант за гласуване.

Темида се включи по своему, като погали т.н. братя Галеви с присъда, от която ефективно ще пострадат с някои неудобства за около година и половина ограничаване на свободата им при облекчен режим. При това ще „лежат” на хвърлей място от ареала на тяхното дългогодишно господство. Особено съм впечатлен от впечатлителността на Темида от благотворителната дейност на „братята”, която смекчила сърцата на съда и стопила с около две години поисканата им присъда за рекет и други подобни занимания от тяхна страна. Това е признание за значимостта на благотворителността в условията на абдикиралата ни от какво ли не държава, в която споделянето на част от рекета с част от народа се приема като похвален компесаторен механизъм. Той е подобен по своята философия на онзи, заради който и до днес бедните в Колумбия оплакват от сърце застреляния от полицията наркобарон Пабло Ескобар, споделял великодушно някой долар от кървавия си бизнес с гладните обитатели на раздираните от престрелки и атентати крайни квартали на латиноамериканската страна.

Трите новини, които отгоре на всичко се допълват по смисъл като стъпки към демонстриране на някаква заинтересованост от възмездие срещу грабителите на България, щяха да заслужават единствено и само адмирации, ако не бяха отново вкарани в контекста на пътуващия предизборен цирк. За него допринесе абсолютно ненужният водевил на премиера Борисов, разигран със заплахата му да подаде оставка в случай, че законът не мине.

Законът мина и Борисов не пропусна да изпълни поредния си скеч в игра на кеч с поваления противник. Този път се вживя в ролята на гладиатора, който благодари за победата си на…своите подчинени. Били го спасили от подаване на оставка, заяви премиерът, който наистина, ама съвсем сериозно си носил бил в джоба разписаното желание да слезе от властта заради евентуално неподчинение на онези, които не само изпълняват волята му по всички въпроси, но и дори се борят за правото да бъдат забелязани като първенци в предугаждането на всяка негова стъпка, за да са в „крак с времето”. Примерите са безброй ( да не се връщам към грозната картинка как депутати от ГЕРБ бяха разигравани да обуславят пред публиката отмяната на забраната за тютюнопушенето на публични места, а после се впрегнаха да говорят обратното в мига, в който Борисов си смени мнението).

Не е хубаво да ни се подиграва г-н премиерът, че е допускал думата му да бъде скършена на две и поради това храбро е бил готов да се жертва. Но той си ни е такъв-шегаджия от класа с усет към шоуто с опаковането и на най-опаките ситуации с опакото на ръката.

Share on Facebook

В глобалната мрежа се появи информация, че корпорацията Apple планира да пусне система за мобилни разплащания, наречена iPay. Някои източници смятат, че платформата ще използва технологията NFC, поддръжка на която ще се появи в новото поколение смартфони iPhone и таблети iPad. Засега доказателств...

Българските власти повтарят като мантра, че имаме 100% готовност за влизане в шенгенското пространство на свободно движение, и че българските граници са най-добре пазените в ЕС. Реалността обаче е по-различна. Както показа разследване на L'Express за бургаското пристанище Росенец, сигурността на този морски порт, концесиониран от държавата на "Лукойл", е поверена на руска фирма, а Гранична полиция се появи там едва след няколко публикации и парламентарно питане. Проблеми има и по сухопътната ни граница.

Всеки депутат от Холандия и Германия иска това — да отиде и да види с очите си, какво става на границата между България и Турция. Да види оградите, термо-визионната система, каквато почти няма никъде в шенгенските държави… Ние инсталирахме изключително скъпа техника, която дори не е задължителна. Просто е добра практика. Най-добри практики прилагаме. Надграждаме дори шенгенските стандарти. - това твърди зам.-министър Илиян Вучков в интервю за Фондация "14 януари" от 02.05.2012. 

Само ден преди това интервю няколко души посещават районите по границата с "надградени шенгенски стандарти", но не като официални лица - депутати от Холандия и Германия, които са развеждани от МВР по "правилните" обекти. Публикуваме документалния разказ за това приключение и снимките изпратени от писателя и блогъра Николай Фенерски. Емоцията настрана, преди една година журналист от Биволъ посети описаните по-долу места заедно със западен колега. Можем да гарантираме, че фактите изложени от Николай Фенерски са верни.

Биволъ

От 28 април до 1 май тази година с приятели направихме офроуд експедиция из Странджа в търсене на археологически и природни забележителности. Добрите ни впечатления от красивата запазена природа и тракийските долмени и светилища обаче бяха развалени от няколко факта, за които хората може би не знаят или не подозират. Бог високо, Бойко далеко. На знаменца, светлинки и лентички за откриване на обекти тази сегашната власт е много силна. За разлика от тройната ламя, при която не си правеха труда да маскират разграбването и разграждането под някакви финтифлюшки. Силата на сегашната власт е във финтифлюшките, което свидетелства колко голямо е желанието им да управляват дълго.

Преди години, когато още на този свят имало Варшавски договор и два лагера, територията на Странджа била препълнена с армия и военни обекти. Тук било най-голямото струпване на войска заради границата ни с Турция. И според войнишките легенди службата тук била тежка, затова линията Елхово – Звездец – Грудово (сега Средец) била наричана "триъгълник на смъртта". Иронията е, че днес в този триъгълник наистина царува разрухата.

От село Росеново до село Богданово преди водеше добър земен път. В момента състоянието му е ужасно, целият е в дълбоки ровове, дупки и канали. Просто от там е минавал военният телефонен кабел, свързващ поделенията в Странджа. Стотици километри кабел из цялата планина. Новите варвари са изкопали кабелите, махнали са обвивките им, които се търкалят по пътя, и са предали метала на вторични суровини. Кой е предоставил на копачите сведения и карти откъде минават кабелите – никога няма да се разбере. Опоскването продължава. България е рай за събирачите на вторични суровини и ловджиите.

Тези последните навярно си точат зъбите да завладеят някогашните гранични застави и да ги превърнат в свои бази. Гилзи от ловджийски патрони в огромни количества се въргалят навсякъде по границата.

Но да разкажа най-напред как стигнахме до границата и дори я пресякохме. Искахме да видим граничния кльон, минахме през селата Голямо Буково, Кирово и стигнахме до Белеврен. Това малко селце е разположено зад граничния кльон и само на километър или два от граничната бразда между България и Турция. Кльонът е мрежа от бодлива тел, обърната навътре към България – пазели са някога не да не влизат нашественици отвън, а да не бягат разни подривни елементи оттук накъм гнилия капитализъм. По телта е минавал слаб ток и когато две жици се допрат, системата сигнализира за възможно нарушение на държавната граница. Днес кльонът е ръждясал, прокъсан и служи само за спомен. Предишните КПП не съществуват, порталите са широко отворени, а на много места мрежата е съборена и се преминава съвсем безпроблемно.

Днес граница между България и Турция на практика не съществува. Поне не от наша страна. Външната граница на ЕС в момента не е означена по абсолютно никакъв начин. В търсенето на граничната застава и вишка по широки земни пътища след село Граничар преминахме в Турция, без в началото да разберем това, неусетно. Погледнах гармина* си – показваше, че сме на 150 метра в чужбина, зад граничната бразда. Опитахме се да открием самата бразда, ров, широк около 50 сантиметра. Днес тази бразда е неоткриваема, заровена, съвсем бегло може да се предположи само откъде е минавала. И се попитах кой охранява ЕС от евентуално навлизане на трафиканти или терористи. По един джип с надпис "гранична полиция" се среща тук-таме в центъра на някое село. Днешните граничари обикновено вървят по двама за участък от 50 километра от границата и не забелязах да се отклоняват от асфалтовите пътища. Повечето от тях просто седяха в селската кръчма на кафе и раздумка.

И това е новината – Турция е в ЕС отдавна. Откакто не съществува граница. А по телевизора онези с лентичките и знаменцата ни убеждават, че сме имали най-добре защитената външна граница. Не им вярвайте. Те само така си говорят. Те никога няма да признаят истината официално – че върви поредното или последно разграбване на каквото има останало – кабелите отиват при събирачине на вторични отпадъци, сградите отиват при ловците. И всички щракат с пръсти. Препоръчваме ви да си направите една екскурзия до чужбина, каквато си направихме ние, и да се снимате до останките от вишката и кльона, скоро и тях няма да ги има, все пак съдържат някакво количество метал. Във вторична суровина е превърната самата държава. Държавност на тази територия просто не е в наличност. В разградената територия на воля се лее единствено чалгата във всичките й проявления. Дано онези на запад не се вържат на политическата ни чалга. Че току-виж Турция влязла и в Шенген.

*гармин - марка GPS устройства

Българските зрители познават Георги Кадурин от ролята му в „Стъклен дом”. В телевизионната сага той играе Христо Атанасов – съдружник в мола и съпруг на героинята на Яна Маринова. Работата на Кадурин в сериала го направи истинска тв звезда, но за него театърът остава на първо място и след края на снимките на „Стъклен дом” той продължава да обикаля сцените на България с нови постановки. Скоро ще го видим и в игралното кино – в главна роля в новия филм на Георги Костов „Пистолет, куфар и три смърдящи варела”, където си партнира с Влади Въргала и Ивайло Захариев. Потърсихме Георги Кадурин преди Гергьовден, за да ни разкаже как ще отпразнува именния си ден и какви са най-добрите му спомени от „Стъклен дом”. - Г-н Кадурин, как ще отпразнувате Гергьовден? - Личните празници по традиция прекарвам с най-близките си хора - семейството и приятелите. За Гергьовден ще си останем в София. Ще приготвя задължителното агнешко по стара банска рецепта. Пека го по специален начин във фолио – с...

Изключително много се зарадвах, когато видях съобщение на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ), в което се дава отличие на инициативата ни Global Voices на български. Това, че се случва в деня на свободното слово, 3 май, е още по-голямо признание. Ето какво е публикувано в съобщение на АЕЖ: “В тази категория победител е сайтът Global Voices на български език. Global Voices е онлайн общество от над 500 блогъри и преводачи от цял свят, които работят заедно, за да предават актуална информация от блогове и граждански медии от всички страни, поставяйки акцент върху гласовете, които обикновено не получават гласност в основните световни медии. Намираме за особено ценен фактът, че българската версия на този проект прави достояние на публиката, важни международни теми, които, за съжаление, остават встрани от вниманието на традиционните медии. Този сайт доказва, че гражданската журналистика освен интересна и актуално, може да бъде и на много високо професионално ниво.” Благодаря от името на екипа на Global Voices в България, това наистина ни стимулира да продължаваме напред! Овен в сайта ни, може да ни следите в нашата Facebook страница или в Twitter.  

Microsoft планира да се откаже от марката Windows Live веднага щом компанията бъде готова за разгръщането на по-интегриран набор от мрежови потребителски услуги едновременно с предстоящата поява на операционната система Windows 8, насрочена за есента на тази година. Във визията на Microsoft платформ...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Официалното посещение на руския патриарх Кирил в България предизвика противоречиви реакции. Сега, след приключването му обаче, наблюдателите сякаш стигат поне до едно общо мнение – че визитата на Кирил постигна напълно своите цели. За какво дойде и какво получи руският патриарх през трите си дни в България – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, нека започнем от обратната гледна точка – постигна ли БПЦ, а и България като цяло, своите цели, свързани с посещението на Кирил?

- Ако БПЦ е имала за цел да влоши отношенията си с Вселенската патриаршия и лично с патриарх Вартоломей, да, тя постигна това, Фили. Постигна го, като открито зае страната на руската църква във водената от нея негласна борба за надмощие в православния свят. Ако БПЦ пък е имала намерение да помрачи отношенията си с някои други братски църкви като сръбската, румънската и грузинската – да, тя постигна и това, като пренебрегна каноничния протокол и прие официално руския патриарх преди тях. Ако същата тази наша църква е искала, както смятат някои наблюдатели, да получи руска благословия за бъдещия български патриарх Николай, сега митрополит Пловдивски, да, тя получи и това. Като отслужи литургия с него в митрополитския храм на Пловдив, руският патриарх Кирил даде подкрепата си за човек, способен по-скоро да раздели допълнително, отколкото да обедини българското православие; за човек, чиито религиозен фундаментализъм зле прикрива чисто личните му слабости и интереси; за човек, чиито последен подвиг бе да налепи тапети върху стенописите в един храм, който е паметник на културата. И когато група интелектуалци надигнаха глас срещу това – да ги заплаши с анатема и да организира в същия този храм истински религиозен цирк с участието на доброволни клакьори и платени мутри, които търкалят журналисти по земята. Ето, Фили, ако тези и още няколко подобни цели си е поставяла БПЦ при подготовката на височайшата руска визита, сега може да отчете пълен успех. Но може и аз да греша, Фили! Може всички тези неща да имат някакъв друг, тайнствен и сакрален смисъл, който за мирянин като мен е непостижим, а на Светия Синод, който се състои изцяло от служители на бившата комунистическа ДС, е дадено да ги разбере по правилния начин, знае ли човек.

- И все пак, Пламен, за значителен успех се сочи, че по време на посещението патриарх Кирил призна ролята на България за пренасяне на азбуката и каноничните книги в Русия. Това не е малко, като се знае досегашната  руска политика в това отношение…..

- Да, Фили, Русия има типично имперско поведение по въпроса – как те, великите, ще са приели основите на духовността от някакви балкански джуджета. Не, те са приели всичко направо от Византия, пазят ревниво византийската традиция и затова са истинските духовни водачи на православния свят. Това е доктрината, от векове поддържана от руската църква, в комбинация, разбира се, с руската държава. Искам да кажа, Фили, че патриарх Кирил наистина „призна” заслугата на България спрямо Русия, но, първо, направи го в София, не в Москва, и второ, направи го като външно-политически жест, а не с дълбоко духовно преклонение пред истината и с желание да я проповядва сред множеството заблудени от имперска пропаганда хора в собствената си родина. Всъщност, истинският „откривател”, на кирило-методиевата българска връзка в руската духовност и култура е един светски човек – академик Дмитрий Лихачов, който написа истината още през 70-те години на миналия век. Нещо повече, той поведе и борба за това руското общество да се отърси от пропагандните клишета и да ги замени с историческата истина. Лихачов дори успя да организира, мисля през 83-та или 84-та година беше, първото официално честване на братята Кирил и Методий в Русия. Е, то се състоя не в Кремъл или в московския храм „Христос Спасител”, а далеч на север, в Мурманск, град, който тогава беше затворен дори за самите руснаци, така че ефектът от честването беше никакъв. Но все пак Лихачов се опита, докато тогавашният руски патриарх Алексий си мълчеше по темата, а сега наследникът му Кирил я използва с чисто външно-политическа цел.

- Пламен, от всичко, което казваш, оставам с впечатление, че по време на посещението на руския патриарх в София духовността и строго религиозните въпроси някак са били на доста заден план…..

- За съжаление, права си, Фили, множество непредубедени българи останаха със същото впечатление. То започна да се налага още преди посещението, когато Кирил се появи с интервюта по някои български телевизии и през цялото време говореше за отношенията между България и Русия, за братството на двата народа, за руските саможертви…..Нито дума по духовни въпроси. Работата стигна до там, че един приятел се обади по телефона да ме пита дали случайно не е изпуснал момента, когато Путин е назначил руския патриарх по съвместителство и за руски външен министър. Шегата настрани, Фили, не си измислям това обаждане, съвсем реално е. И всъщност така продължи цялото посещение. Да, духовността се сведе до там, че за три дни Кирил участва в три религиозни служби и размаха пръст под носа на премиера Бойко Борисов по въпроса за въвеждане на вероучението в българското училище. Той му обясни, че България трябва да последва руския пример. „Вие сте млад и пипате със здрава ръка” – каза по този повод патриархът на премиера, като очевидно го подтикна да използва не нещо друго, а именно здравата си ръка за въвеждане на вероучението.

А какво да кажем, Фили, за духовния факт, че още щом стъпи в Пловдив, вместо да се отправи към храма, патриарх Кирил, човекът, който преди няколко месеца определи Путин едва ли не като руски светец и чудотворец, отиде да се поклони на паметника на съветските окупатори, познат като Альоша. Но и за това се намериха българи, които да се радват, същите тези българи, които на организирани тълпи следваха Кирил, макар до вчера да бяха заклети атеисти, а днес да се наричат християни, само защото така вече е изгодно на партията им, но пак не стъпват в храма.

- Пламен, и все пак наблюдателите наистина отчитат, че визитата на патриарх Кирил в България постигна своите цели. Не е ли вярно това според теб?

- Абсолютно вярно е, Фили, но в случая трябва много да внимаваме за смисъла на думите. Да, патриарх Кирил постигна  с в о и т е  цели. Оттук започва обаче важният разговор дали и доколко тези цели, освен за него и за Русия, са добри и полезни за българите и за България – и тогава разминаването в оценките става страховито.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Дизайнери и учени от университета в Кеймбридж откриха едно полезно приложение на биофотоволтаичните технологии. Те проектираха и създадоха мебел на име Moss Table (буквално "маса от мъх"), която беше представена за пръв път пред публика на изложението Salone Satellite в Милано. През деня въпросната ...

No related posts.

Продукти за 4 порции:
500г коприва
1 връзка лук
4 варени яйца
2 стръка чесън
2ч.ч. сметана
1с.л. майонеза
1ч.л. зехтин
1ч.л. лимонов сок
щипка сол
1ч.ч. настъргано сирене
няколко стръка пресен копър
няколко стръка пресен магданоз

Приготвяне:
Копривата се измива листо по листо. Попарва се за 2- 3 минути във вряща вода. Попарените листа се режат на дребно. Стръковете лук и чесън се почистват и измиват. Режат се на малки колелца. Смесват се заедно с попарената коприва, в купа. Добавят се настрърганите варени яйца и сирене. Подправките се режат на ситно. Поръсват се в съда с продуктите. В касерола се слагат майонезата, сметаната, сол, лимонов сок и зехтин. Съставките се разбиват с бъркалка. С получения сос се поливат продуктите за салата. Объркват се добре. Салатата се слага в хладилник. Поднася се студена в 4 купички на столче.

Куриозен случай бе разпространен от американските медии. Единадесетгодишно момче от американския щат Пенсилвания унищожило 30 ученически лаптопи от серията Apple MacBook на стойност 36 000 долара. То провело "акцията" чрез едно простичко действие, за чието естество говори илюстрацията по-долу: момче...

Когато през 2008 година Скот Томпсън стана шеф на отдела PayPal в eBay, в автобиографията му беше вписано, че има бакалавърска степен по Счетоводство към колежа Стоунхил. Миналата година Томпсън напусна PayPal, за да заеме шефското място в Yahoo. Изненадващо, обаче, въпросните данни от биографията м...

Image: CISPA – The solution is the problem by DonkeyHotey on Flickr

В рамките на разгорещения дебат, който се води около новото и заплашващо да ни залее откъм Атлантика законодателно цунами, бях неколкократно помолен от аудиторията на този блог да представя своите мисли и най-вече обяснения.

Темата е достатъчно сериозна, така че ще си спестя лиричните отклонения и ще почна направо по същество.

Що е то CISPA?

Поредният вещаещ нищо добро акроним, който навлиза в полезрението ни означава Cyber Intelligence Sharing and Protection Act. От тук можете да си дръпнете копие на гласувания му преди седмица в долната камара текст.

CISPA се явява допълнение и изменение към американския National Security Act of 1947, който (както може да се предположи от годината на приемането му) трябва, нека го кажем по-скоро ефемистично, да бъде адаптиран към реалностите на съвремието.

Така погледнато, модерното допълнение на овехтелия закон претендира да бъде нещо като превантивен вал, който да позволява на правоприлагащите органи да се борят по-ефективно с

киберпрестъпления, потенциални заплахи за националната сигурност, детска порнография или трафик на хора.

Как CISPA ще постига целите си?

Въпреки че CISPA не съдържа типичните за американските закони general purposes, отговорът на този въпрос може лесно да се съзре в нейното име, чийто централен елемент е intelligence.

Лично аз бих превел този термин като

събиране на информация с помощта на специални или тайни служби

или най-паче като шпионаж.

Ако след това насочим вниманието си към следващия му по важност елемент, а именно cyber, то вече почти сме наредили пъзела и ни става ясно, че CISPA ще преследва и изпълнява целите си, като улеснява правоохранителните органи при събирането на информация в интернет, както и при последващото й споделяне помежду им.

Тезата, която изграждам тук сякаш се потвърждава от следната формулировка

The Director of National Intelligence shall establish procedures to allow elements of the intelligence community to share cyber threat intelligence with private-sector entities and utilities and to encourage the sharing of such intelligence.

Интересното е, че събирането и споделянето на информация освен администрацията обхваща още частни фирми и доставчици на комунални услуги. Тук налице са следните две особености: (1) въпросните фирми или доставчици трябва да бъдат сертифицирани, сиреч да се наслаждават на доверието на правителството и (2) участието им в шпионажа е доброволно.

С оглед на последното наистина не мога да разбера мотивацията на компании като Facebook, Microsoft или Verizon да присъстват в списъка на поддръжници на CISPA…

Каква информация ще се събира с помощта на CISPA?

Това ще да е обвитата във воала на обтекаемостта cyber threat information. Същата, според съдържащата се в края на закона легална дефиниция, е

information directly pertaining to a vulnerability of, or threat to, a system or network of a government or private entity, including information pertaining to the protection of a system or network from —

‘‘(A) efforts to degrade, disrupt, or destroy such system or network; or

‘‘(B) efforts to gain unauthorized access to a system or network, including efforts to gain such unauthorized access to steal or misappropriate private or government information.

Не знам как ви се струва на вас, но според мен тази дефиниция е много широка и е насочена преди всичко към личните данни на интернет потребителите. Не са предвидени каквито и да е safeguards в полза на последните.

Има ли сходства между CISPA и SOPA/PIPA или дори ACTA?

Хмм, не знам дали на този въпрос може да се даде еднозначен отговор към момента.

За разлика от стопираните заради реакцията на онлайн общността закони или пък подложеното на сериозни дебати Търговско споразумение за борба с фалшифицирането, новият шпионски закон не съдържа изрични препратки към закрилата на интелектуална собственост.

Това, разбира се, не означава, че не може да бъде прилаган и в тази сфера и за това имам следните предположения:

(1) т. нар. и дефинирани в закона cybersecurity systems могат да се използват

… to identify and obtain cyber threat information to protect the rights and property…

и

(2) някои от нашите са направили скрийншот от сайта на конгресмена от Мичиган Майкъл Роджърс (Michael Rogers), от който ясно се чете

H.R. 3523, the Cyber Intelligence Sharing and Protection Act, safeguards U.S. jobs by making it easier to identify and combat cyber threats, which steal over $200 billion in American intellectual property every year.

Ако предположенията ми се сбъднат, то ще станем свидетели на една истински перфидна акция, защото законът, който се продава на народонаселението като защитаващ националната сигурност – и в този смисъл интересите на всички – всъщност ще послужи като долнопробен параван, който да обслужва интересите само на малцина.

Има ли сходства между CISPA и директивата за задържане на трафични данни?

Да, определено и те се изразяват в това, че и двата нормативни документа третират събирането, обработването и задържането на лични данни с претенцията, че осъществяват антикриминална превенция.

Другото общо помежду им са използваните неясни дефиниции, като на пример при cyber threat information в случая на CISPA или serious crimes у директива 2006/24.

Какво ще е въздействието на CISPA извън територията на САЩ?

Според мен голямо, защото нека не се заблуждаваме – икономическото и политическото влияние на Съединените Щати върху интернет е огромно. С такова законодателство не ще бъде далеч моментът, в който всеки софтуерист или пък критично настроен публицист ще има много добрия шанс да се превърне в cyber threat и като резултат ще има да си ги гледа Щатите само през крив монитор.

The worst case би настъпил, ако – противно на всякаква здрава (и пазарна) логика – към списъка на поддръжници се присъединят още Google и Twitter и запачнат да споделят информацията на своите потребители със задокеанския law enforcement.

За финал

искам да уточня, че правоохранителните органи могат да се сдобият с така желаната информация и сега, макар и само с цената на съдебно нареждане.

За кой гявол им е да си спестяват пътя до кадията – е, това нито CISPA, нито нейните поддръжници желаят да споделят.

 

P.S. Ще се радвам да обсъдим допълнителни въпроси, добавки или мнения в коментарите под статията.

No related posts.

Какво ще се случи след Апокалипсиса? Нима човечеството ще се откаже от технологиите, когато вече няма петрол, който да ги задвижва? Нима борбите за власт, контрол и пари ще спрат и всички ще се превърнем в едно задружно, голямо семейство... Да, бе да. Все едно не познаваме човешкия род. Алчността и борбата за власт, двете движещи сили на прогреса.

„Момиче на пружина“ ни праща в свят, който тепърва започва да се съвзема от апокалипсис, започнал с изчезването на петрола и... довършен от хората и техните игри на богове. Действието се развива в Бангкок на бъдещето, или както го наричат самите тайландци: Крунг Теп. Но бъдеще, където поводите за усмивка са малко и дори винаги спокойните будисти са винаги на ръба.

Какво се е случило със света, който познаваме? Този въпрос обикновено може да се преведе и като: „По кой точно начин човечеството най-сетне е успяло да съсипе планетата?“

Бачигалупи не се изкушава да даде съвсем конкретен отговор, да ни предоставя историческа справка – а само намеци, обвнинения, публични тайни, с които героите от книгата са запознати, защото са ги изживели, а читателят сам трябва да сглоби парченцата от пъзела, да напасне подсказванията, да запълни празнините със собствените си страхове, паранои и очаквания.

И така, светът е пометен от генетично създадени чуми, които унищожават естествените реколти, „калорийните компании“ предлагат генехакнати и модифицирани продукти, Индия, Бирма и Виетнам са на колене пред корпорациите, създали болести като мехурчестата ръжда и сибискозата, които са се изплъзнали от контрола им и са помели целия свят... Биологично оръжие, което се обръща срещу господарите си, каква фина ирония. Изкуствено създаден вирус, който трябва да мори естествените творения на природата и да принуждава правителствата да купуват генехакнатите ориз Ю-текс и СояПРО (семената на които са стерилни и всяка година трябва да се купуват отново), но който мутира и кръвождано се нахвърля и върху подобрените продукти. Мислите си, че никой не би сторил подобно нещо? Помислете пак. Генехакерските корпорации стигат до там, че систематично и целенасочено да унищожат една от малкото надежди на човечеството - семенната банка във Финландия. Много късно осъзнават, че и те имат нужда от свеж генетичен материал... лимоните, наред с куп други плодове, изчезват.

И сред всичко това Тайланд. Тайланд, който затваря границите си. Тайланд, който оцелява, налагайки карантина, изгаряйки джунглите, за да пребори вируса, изгаряйки генехакерската контрабанда, чиято цел е да стелиризира почвата. Тайланд, който предприема най-тежките възможни мерки дори при най-малкия намек за опасност. Тайланд, чието сърце е постоянно заплашено от потоп. Тайланд, който е сладка хапка за всяка калорийна компания. Тайланд, арената на толкова много задкулисни битки.

Предателства, интриги, смърт, заговори... Всичко това се развива с шеметна бързина, маскирана от будистко търпение и примирение. Един стар генетик, който се мисли за бог. Един калорийник, който се преструва на бизнесмен. Две враждуващи министерства. Безброй пиявици. Един герой и една змия в пазвата му.

И едно момиче на пружина.

Играчка, висшо постижение на генетиката, момичето на пружина Емико, е творение на японската култура, по-японка от онези, които си спомняме от „Шогун“ на Клавел. Самото изящество на чаената церемония, претворено в плът. Най-голямото постижение на генехакерския порив за творчество. Най-голямото извращение против природата, според поне три религии и няколко закона. Емико, прекалено съвършена, за да оцелее. Прекалено ценно капиталовложение, за да бъде оставена да умре. Емико, чиито живот не струва нищо. Емико, прекрасното момиче на пружина, куклата на конци, която преобръща съдбата на Тайланд и Крунг Теп, без да го съзнава.

Всъщност „Момичето на пружина“ би могла да бъде 5, 10 пъти по-обемна, по-подробна, по-...! Вместо това авторът развива само един аспект на историята и оставя хилядите други потенциални сюжети недокоснати. Все пак, съществуването на един кратък разказ, The Calorie Man, който се развива в същия свят ми дава надеждата, че това няма да е последната ни среща с него.

Чета си днешната преса и не щеш ли, виждам забутано на н-тата страница, следното: „Софийска вода“ започва акция срещу гризачи и хлебарки в канализацията“

И почвам да търся из гласовитите природозащитните блогове (тук, тук), поглеждам във фейсбук из дежурните групи (тук и тук и тук и тук). Там има куп миловидни постове с кученца в беда и за събиране на пари, а за останалите животни ни дума.

А аз наивно очаквах протести и закани за анатемосване. Пък то – нищо! Нито дума! Не знаете ли че ето това сладурче ще умре? И хиляди като него?

Някой каза лицемери?

Добре че има и такива като „Зелени Балкани“ които помагат и на някое друго животно освен на уличен вредител, пардон, куче, че да отсрамят гилдията…
И ако има и някой, който да може да каже дали има разлика между плъховете и кучетата в града?

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Кротко и полека започваме едно околосветско пътешествие :) И ако досега, тези пътешествия на нашия сайт завършваха в Америките, то настоящето започва от там. Иван и приятелката му отркиват една нова за сайта страна – Гватемала.

Приятно четене и не забравяйте, че не всичко, което ви казват местните е вярно :)

Гватемала

Гватемала, един от центровете на майската цивилизация, е отправната ни точка в нашето пътуване. В последно време постоянно се говори за техния календар и предстоящия апокалипсис, затова решихме че ще ни е интересно да се запознаем с част от тяхната култура.

Започнахме със

столицата град Гватемала

 след 13 часа полет от Лондон. Нужно е известно време за аклиматизация, защото града е разположен на 1500 метра надморска височина. Преди да се започне, каквото и да е описание на местните нрави, трябва да се знаят няколко неща за тази държава. От 1944г. до 1996г. страната е в гражданска война. По време на този период са организирани масови чистки от правителствата срещу студенти, борци за граждански права и етнически представители на маите. За съжаление, всички тези безчинства са били тайно подкрепяни от САЩ. Все пак, през 1999г., Бил Клинтън официално се извинява за подкрепата си към местните военни главорези, но вече

Гватемала има една от най-лошите репутации в света. И има защо.

Има няколко начина да се придвижваш в столицата и всичките са относително безопасни. Такситата са една от опциите, но трябва да се внимава на какво се качваш. Местните се придвижват с така наречените "chicken bus"- стари училищни автобуси използвани в САЩ. Автобусите са частна собственост, а не на общината. Шофьорите са господарите там, и ако искаш да опиташ подобно преживяване е хубаво да се договориш директно с него, преди да си оставиш багажа на покрива. Това са и най-атакуваните превозни средства от местните банди. На година се убиват по 100 шофьора, отказвайки да плащат такса на бандите. Логично пешеходците липсват, особено вечер. Повечето туристи се придвижват с малки бусчета, които ги взимат от хотела и ги превозват до избраната дестинация, съответно това беше и нашият подход.

Град Гватемала

е град, в който няма какво да се види и трябва да се използва само за транспортна връзка. Никакви забележителности, висока престъпност, хаотично застрояване и ужасяващ трафик.

Пътят от Гватемала Сити до Антигуа е около 2 часа, но все едно се пренасяш на друга планета. Забележителният колониален град

Антигуа

е основан през 16-ти век. В миналото е служил двеста години като испанска колониална столица за цяла централна Америка. Испанците започват експедициите си до тук, в началото на 15 век, и след няколко такива, заразяват местното население с епидемии.За тях този район не е бил важен, поради липсващите залежи на злато и сребро, които са били на разположение по това време в Мексико и Перу.

Настанихме се в хостел на много добра локация - за сносни пари. Града се обикаля пеша за около един час във всички посоки. Разхождайки се, направихме асоциация с калдаръмените улички на стария град в Пловдив. Почти всяка една къща е боядисана в различен цвят и е накичена с разнообразни цветя. Както всяка бивша колония на Испания,

основната забележителност е Катедралата.

Боядисана е в жълто и е най-масивната постройка в града. Тук-таме се забелязват развалините от разрушителното земетресение през 18-ти век, при което целият град е сринат до основи. Това е и основната причина за преместването на столицата в град Гватемала. Въпреки това се забелязва старението на всички, града да изглежда подновен и реставриран.

За разлика от град Гватемала, сигурността е на много по-високо ниво - на всеки ъгъл се забелязва местната туристическа полиция, чието присъствие кара туристите да се чувстват по-сигурни. Както може да се очаква, по такива места се предлагат всякакви видове сувенири, претендирайки автентичност. Понякога продавачите са досадни, но не са от най-тежките случаи.

Изборът на

място за хапване

стана след консултация с местен гид, който в последствие се оказа много интересна личност. Изпрати ни в местно ресторантче, където менюто се състоеше от двайсетина гърнета пълни с всякакви вкусотийки, където просто посочваш от кое искаш да ти сипят. Имаше няколко сервитьора за цвят, които трябваше да ти сервират питие и евентуално да ти донесат сметката, но при нас това се оказа трудно начинание, понеже всички чинно гледаха сериала и явно имаше важен момент :). Махахме, подвиквахме около 10 минути, но решихме да ги оставим да си догледат кулминацията...

На другия ден решихме да се възползваме от услугите на новия ни местен приятел за еднодневен тур до

един от многото вулкани - Пакая

 Със своите 3 активни и много различни вулкани - Пакая, Фуего и Сантягито, разположени по продължението на малко повече от 200 км. земя и множество впечатляваща конични върхове между тях, Гватемала има най-високата плътност на активни вулкани на цялата планета.

Както обикновенно по тези ширини,

пътуването до там си беше истинско изпитание.

Досега си мислехме, че сме видяли доста камикадзета, но местните убедително водят челното място. Основното правило при всички е газ до дупка с постоянно лавиране между платната. Някакси стигнахме до стартовата точка, което приличаше на нашите цигански катуни. Местните разбира се държаха бизнеса с превоза с коне до върха - наричаха го такси, както и наема на тояжки. Доста бяха дразнещи, но момента, в който потеглихме, останаха на здравословна дистанция от нас. Пътят до върха е лесен и без големи препятствия, с изключение на прахта, която се издига при всяка твоя стъпка. Този вулкан почти винаги е в състояние на изригване и посетителите могат да се възхитят на врящата лава. Ние обаче не бяхме от "щастливците", понеже в този ден липсваха изригвания и съответно вряща лава нямаше, само много пушек. Въпреки това гледката си заслужаваше - приличаше на лунен пейзаж с безбройните обгорени дървета наоколо. От върха ни показаха местната електроцентрала, произвеждаща ток от геотермалната енергия на вулкана. Последното голямо изригване е било на 10 март 2010г. Интересен е парадокса, как местните се издържат предимно от разходките до вулкана, но при всяко изригване са принудени да започнат живота си отначало.

След като прекарахме два дена в Антигуа се отправихме към

езерото Атитлан

Самият регион е известен като най-красивият в страната, именно заради идеално синьото езеро, отразяващо три вулкана. Самото то е рухнал вулканичен конус. Езерото е свързано от древни времена с историята и културата на маите, като и до днес то е известно като "вълшебното шаманско езеро". Счита се за най-дълбокото езеро в Централна Америка.

Пътуването мина по стандартния начин - газ до дупка :) Пристигнахме в град

Панахачел,

който е запазил нещо от дните на хипи разцвета си през 70-те години на 20-ти век. Той все още е най-добрата изходна база за посещаване на други, по-традиционни крайезерни градове по западния и южния бряг, чиито местен чар остава непокътнат въпреки десетилетия туризъм. Трябваше да се възползваме от местния транспорт с лодка, за да достигнем до избраното от нас място. Както може да се очаква, натоварването на лодката с хора и багажи, минаваше всякакви норми. Местенцето ни грабна от пръв поглед, въпреки че е хостел. Беше много уютно и чаровно, със страхотна градина и виеща се пътека към отделните къщички. Изгледа към трите вулкана беше уникален и можеше да му се наслаждаваш отвсякъде. Не на последно място трябва да се отбележи невероятната им кухня. Освен за хапване и пийване, използвахме времето и за разходка до близките села. Нямаше как да не попаднем на поредния търговец, опитващ се да ни продаде нещо, в този случай - одеяла и килими. Обясняваше, че ги разменя за всякакви дрехи и пари, или електроника, която представляваше голям култ за тях. Не че можеха да я използват, просто идеята, че притежават нещо такова ги радваше. Явно беше добър търговец, защото извади iPhone от един чорап, освен това притежаваше и iPod. Разказа че украсите по одеялата, всъщност представляват майския календар, за завършека на света, но като разбра, че не ни грабва с тази теория, обясни че всъщност нямат в предвид край като завършек, а по скоро като цялостна промяна, включително и в мисленето на хората. Тази интерпретация повече ни допадна, но не ни накара да си купим килим от него. Вече сме опитни след преживяванията ни в Турция... :)

  Рано на другия ден потеглихме обратно към Антигуа, от където трябваше да хванем автобус до Гватемала сити и от там още един до Флорес.

В Антигуа ни очакваше изненада

Докато чакахме да дойде време за поредния автобус, се оказа, че е първата неделя от 40-те дни преди Великден и съответно местните отбелязват всяка неделя до Великден с процесии. Всяка следваща седмица процесиите стават все по-колоритни и големи и така до кулминацията на Великден. Самата процесия пресъздава разпъването на Христос, както е описано в Библията. Съответно постилат килими от цветя и минават през тях. Това не попречи на участниците, докато минаваха тържествено - да пият кола, да похапват или просто да си бъркат в носа. Но имаше и други такива, които мъкнеха тежките статуи и се превиваха под тежестта, а процесията продължава с часове... Наоколо наистина цари празнична атмосфера. Хората са радостни, пременени, а амбулантната търговия процъфтява. Около катедралата цвърчат наденици, пържоли и изобщо всяка баба демонстрира домакински умения, в комбинация с желанието да изкара някой и друг quetzal. Мила и родна картинка от неделния пазар, в повечето села в България.

В крайна сметка стигнахме до град Гватемала и преди да се качим

в автобуса за Флорес,

ни накараха да минаваме през метални детектори. В самия автобус вече рязко пролича проблема с езиковата ни бариера. Не си е работа да обикаляш испанско говорящи държави, без една дума испански. Имаше някакви инспекции, хигиенизации по пътя. Не ни стана ясно кога се спира за тоалетна и кога за другите неща, нито защо изобщо ги правят. Накрая просто ни изсипаха на нещо като гара, без да ни обеснят къде сме, а навън си беше още тъмно. В крайна сметка явно местният ни приятел от Антигуа, си беше свършил работата, защото след около час и половина дойдоха да ни вземат. И така хвърлихме багажа и потеглихме към най-загадъчния град на маите - Тикал.

Град Тикал

датира от около 400 г. пр. Хр, като се е превърнал в един от най-големите и мощни градове на маите в периода от 200-900г. сл. Хр. Между градовете в региона често е имало сблъсъци, като в крайна сметка Тикал е бил победен в 562 г. сл. Хр. Предишната му слава се възвръща около век по-късно, и такадо общия спад на цивилизацията на маите, в около 900г. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Докато се разхождахме в джунглата, нямаше как да не направим асоциация с Анкор Ват в Камбоджа. Джунглата поглъща по идентичен начин и двата града до състояние, в което единственото което виждаш е поредния хълм. И двата града след като достигат разцвета на тогавашната цивилизация, биват изоставени поради не ясна причина и тънат в забвение няколко века или това поне е официалната версия. Оказа се, че Тикал всъщност никога не е бил забряван от местните, които са продължавали да го посещават и да извършват религиозни ритуали, както и да ловуват в него. Когато един от местните, очевидно по - прозорлив, е искал да започне разкопки, за да открият града на останалия свят, местната общност, както и самото правителство не са били съгласни. Официалната теория, наложена в западния свят за края на цивилизацията на маите, е засушаването на района, поради изсичането на дърветата, последвалата ерозия, както и не рационалното използване на почвата при отглеждането на различни култури. Така споделена пред местния ни гид теория, предизвика неговата усмивка. Според него земята е използвана много рационално и причината по - скоро се корени в постоянната миграция на маите. А и е факт, че те са живяли по този начин векове наред и още живеят така. Официалната западна теория бива осмивана* и с това, че варта, която се твърди, че се е произвеждала от изгарянето на дърветата, за да се използва за строителни цели, всъщност е била добивана от различни екстракти от джунглата. Дано времето да покаже каква е била истинската причина за техния край...

Гватемала е доста интересно местенце,

където има какво да се види, стига да се спазват определени правила на безопастност. Ако попаднеш на правилните хора, местните всъщност са доста приветливи и симпатични. На път сме към Мексико, минавайки транзитно през Белиз...   Автор: Иван Иванов Снимки: авторът *Когато осмиваме някоя днешна западна теория, не забравяйте, че тя обикновено е най-щадящата самочувствието на местните жители – бел.Ст.   Други разкази, свързани с Централна Америка – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

След рекордното придобиване на Instagram от Facebook за $1 млрд. компанията пусна два филтъра за редактиране на снимки с Facebook for Every Phone. Както съобщабват от AllFacebook, потребителите на не-смартфони, ползващи програмата на Facebook за всички телефони, вече могат да ползват два Instagram-подобни филтъра за редактиране … Подобни статии:

1. Facebook купуват Instagram за 1 милиард долара
2. Instagram мина 40 милиона абонати

Имате нужда от красива поляна с много глухарчета с дълги дръжки. Нашата се оказа точно до блока ни:)...

Сакралното пространство на Църногорския (Черногорския) манастир „Св. св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян Асийски” е свързано със случаи на наказания и изцеления. Църногорски или Гигински манастир? Името „Църногорски” идва от разположението му в планината Черна гора (диал. Църна гора). В момента той е по-известен като Гигинския манастир, но тъй като във всички исторически документи е записан „Църногорски” според монасите определението „Гигински” е израз на духовно-психологическо ограбване, целящо „светлите спомени за някогашното процъфтяващо духовно огнище, които много хора от по-възрастното поколение в Пернишко, Радомирско и Брезнишко носят в сърцата си и предават на младото поколение, да бъдат отнесени към някакъв вече забравен и като че несъществуващ монастир, а не към и по настоящем съществуващата обител, наричана със сравнително ново и недотам познато за местните хора име – „Гигински монастир””[1]. Като част от Брезнишка околия той принадлежи към Софийска епархия (Асенов 2005) и от тук към т.нар. Софийска Мала Света гора. Защо точно изцеления и наказания? И защо точно в този манастир? При първите ми посещения през 2005 и 2006 година като доброволец в международен двуседмичен лагер в някои от беседите с живущите в манастира ме впечатлиха няколко случаи на наказания, сполетели хора, които по един или друг начин оскверняват манастира. По-късно, след прочитането на статията на Андрей Мороз „Устната история на руската църква през съветския период (народни предания за разрушаването на църквите)”, започнах да се интересувам малко повече за случаите на несъзнателни и осъзнати светотатски постъпки на хора, пребивавали по една или друга причина в Църногорския манастир. „В дискурса на фолклорното християнство, разказите за наказания съжителстват с многобройни разкази за помощи свише, за чудесни изцеления, спасения и пр.” (Баева 2002: 151). Случаи на „чудно възнаграждение” при благочестиво поведение на посетители или техни близки се откриват и в писмените и устните разкази за Черногорския манастир (някои от тях ще бъдат представени в последната част на текста). Проучвателните престои в манастира се случват обикновено по време на празници, когато често е нужно да се помогне и в манастирската кухня. Манастирската кухня (магерницата) от една страна е често посещавано място от редовни гости (потенциални информатори), но от друга страна не винаги е удобно да се записват разговорите, провеждани с и от другите жени и мъже, пребиваващи по същото време там. По целенасочено теренно посещение е осъществено през месец март 2008 година, когато съпътствана от йеромонах Никанор и бившия кмет на селото, са посетени някои от информаторите, живущи в Гигинци. Няколко кратки интервюта са проведени и с бившия кмет на селото и с работници в манастира. За търсенето на сведения за историята на обителта допринася и йеромонах Никанор чрез записи на разказите на различни посетители и хора от селото. Последни данни за историята на манастира са записани през 2011, когато няколко човека от село Гигинци, както и други двама възрастни посетители от съседното село Непразненци, споделят своите гледни точки за честването на празници в и около манастира. Съответно, емпирична основа на изследването са записаните разкази на хора от с. Гигинци и други близки селища и градове в България, които са съхранили част от устните селищни предания за чудесни изцеления и за наказания при светотатство. Някои от тях са преки участници, а други – техни потомци. Освен тях са извлечени сведения и от писмени извори като летописни бележки, стенописи и други исторически документи. История Оскъдните исторически сведения за възникването и ранната история на Църногорския манастир и направените археологически разкопки свидетелстват, че е имало манастирски постройки през XI-XII в. върху останки от античността. Тогавашната обител се намира в подножието на връх Тумба в местността Китка, община Перник (Асенов 1969: 35). При управлението на царете от Асеневата, Тертеровата и Шишмановата династии (ХІІІ-ХV(ІІ) в.) манастирът е бил облагодетелстван с богато стопанство и множество големи и доходоносни имоти, които били дарени от щедри царе и боляри[2]. Изследванията на краеведа Петко Асенов (1999, 2005) показват, че през първите десетилетия на османското владичество, за разлика от много разграбени и порутени обители, Църногорският манастир не е пострадал след османското нахлуване. Напротив, в новите исторически условия това място се е наложило като духовно и просветно огнище и като средоточие на обществения живот на българите от Софийска, Радомирска и Брезнишка околии. В този период една от дейностите на манастира била преписването на жития и съчинения на стари български писатели от Преслав, Охрид и Търново, което допринесло за запазване на народностното самосъзнание на българите (Асенов 1969: 35). Функцията му като място за обучение във вяра е изразена в усилията, които монасите от XVI в. полагали за ограмотяването на православните християни в съществуващото към обителта килийно училище (svetogorie.com). Във втората половина на османското владичество, водени от народностното си самосъзнание и окуражени от превземането на Ниш от австрийската армия, българите от околността въстават през 1731 г. срещу османската власт, което довежда до разбиването и опожаряването на обителта (1737-1739 г.). Този исторически момент се описва по следния начин: „когато бил основаван Пиротският панаир, тамошните османци започнали да гледат с лошо око на монастира – като на съперник, заради ежегодното многолюдно пазарище, което ставало край неговите стени. И така, на един храмов празник те предизвикали сбиване, в което бил убит османлия. Това дало дългоочаквания повод за масово клане и подпалване на светата обител, при което бил смъртно ранен и тогавашният софийски митрополит. (…) Пламъците на огъня погълнали сградите и изпепелили безценната монастирска библиотека” (svetogorie.com)[3]. Манастирът оживява отново, когато хилендарски монаси, преминаващи през Черна гора откриват заровеното аязмо и решават да възобновят обителта близо до него (svetogorie.com). През 1804 г. в Брезнишко се настанява кърджалията Кара Фейзи, чийто баща е потомък на стар спахийски род, а майка му – българка. Той ограбва, разорява и събаря доста църкви и манастири в района, като кара населението при всеки техен опит за възстановяването им, да заплаща скъпи откупи (Асенов 2005: 65). Вследствие на делата му, Божието наказание се стоварва върху любимата му дъщеря. В една летописна бележка се споменава, че свещениците Игнатий и Здравко изпросват милостта на Кара Фейзи, подарявайки му чифт волове. Това потвърждава и каменният надпис над западната врата на църквата: „1814 знати се кога придоа попъ Игнатъ, попъ Заария при Кара Везя, та му се помолия заради монастиро, за святии чудотворцовъ и бесребрениковъ и придоа при славнаго кровавио и (харизаа[4]) му чивъ биволе сосъ таками, сосъ чулъ…” (svetogorie.com). Изграждането продължава до 1822 година, ръководено от двамата основоположници[5] (Асенов 2005: 71). Смята се, че първо е било възстановено килийното училище през 1817 г., в което „деца от околността се учели на вяра, четмо и писмо, а някои от тях се подготвяли за свещеници. В една приписка Гергин Андреев се хвали: „Да се знае, дèка немаше от мене по-прав клисар за уреждане черквата на светите бесребърници“” (svetogorie.com). През втората половина на XIX в. в килийното училище се преподават и светски предмети от професионални учители като „Величко даскал, кой учеше деца у манастир на 1861 лето” (Манолова-Николова, Желева 1999: 225; Асенов 2005: 73; Асенов 1999: 72, 76). През различни периоди обителта е стопанисвана от български монаси и свещеници от съседни села (Асенов 2005: 73). За домакинската работа и посрещането на многобройните поклонници помагат цивилни лица „магери[6], които са поставяни измежду намиращите се в манастира дяци[7], писци или даскали”. Работата по стопанството е поверявана „на заможни първенци – епитропи, като чорбаджи Димитрия Игнатович от Брезник и чорбаджи Алекса Стефанов от Гигинци” (svetogorie.com). Манастирът притежава по това време и множество руски и сръбски богослужебни книги[8], от които до 1969 г. са запазени около четиридесет (svetogorie.com). Известно е, че Софийският митрополит Паисий ръкополага в манастира свещениците за цялата околия. За това свидетелстват следните приписки: „Знати се кога сана поп Андон Костадинов от Режанци, 1858 месец марта 9 ден” (Кожухаров 1969: 164, Манолова-Николова, Желева 1999: 181), „Знати се кога дойде владиката Партени Пиротски у София, от София у Брезник та успопи многу попове у Софийско и у Брезничко и у Трънско, беше лето 1869 март” (Кожухаров 1969: 161; Манолова-Николова, Желева 1999: 183; Асенов 1999: 93). Закупената през 1836 г. печатна щампа на иконата на св. Богородица „Ширшая небес”, показва че, манастирът е поддържал контакт със Света Гора. Друго доказателство е бележка в манастирския Требник от 1853 г., която гласи: „Да се знае кога аз, поп Андония, взех тоя требник от отчето Паомия от Света Гора и който знае да прочита това писмо, да помене отчето Паомия Илендарец” (Кожухаров 1969: 162-163; Манолова-Николова, Желева 1999: 183). Освен богата библиотека манастирът притежава тогава и много имоти. Някои от тях са наследени от времето на българските царе и боляри, други са дарени от местните хора и чорбаджии, а трети са закупени с парите на благодарни поклон­ници, получили помощ и изцеление от светите чудотворци покровители на манастира. Според бележка, част от имотите са залесени с овощни дървета. В тази връзка един от дяците отбелязва „Да се знае кога аз, Ваклин гяк седех на Църногорски монастир святии безсребреници, та бех магер, та на сене 1846, месец марта, 9 ден пресадих 23 древя ябуки, круши 23 древя” (Кожухаров 1969: 164). Манастирът е притежавал ниви, няколко чифта волове, „близо хиляда овце, собствена мандра, обширен пчелин, а най-късно до 1846 г. била построена нова обширна магерница с трапезария до входа на обителта и хамбар и яхър в [село] Ноевци” (svetogorie.com). Много селяни помагат в манастирското стопанство, но и монасите често ги подкрепят в тежки и неплодородни времена: „В сушавата 1843 г. жителите на три села, застрашени от гладна смърт, са били хранени изцяло от светата обител. В приписка магерът Ваклин отбелязва: „Тая година до месец август немà една капка дождо. До дека да расне берекето немà дожд, немà градини, немà трàва, немà жито пролетно, немà есеница, немà емиш[9]; нищо, сал дренки и печурки – друго нищо“” (Кожухаров 1969: 164; Манолова-Николова, Желева 1999: 225). Постепенно с усърдието на монасите се увеличават имотите на манастира. По-богатите и благочестиви родове от съседните села непрестанно правят дарения на манастира, като гигинския род Богослàви[10], който дарява значителен имот – гора и ливади над местността Куманов дол (svetogorie.com). Така обителта доживява Освобождението на България, за което магерът Стоян Недялков пише „1877 лето. Да се знае кога избегоя турци из България от руска сила” (Манолова-Николова, Желева 1999: 254). След Освобождението, през 1881 г. е направено разширение на сградите: ремонтирана е главната постройка и е обновена вътрешността[11] на манастирската църква „Св. св. Козма и Дамян”, както информира следната летописна бележка: „1882 г., месец марта 10 ден, записувам това писмо, знати се кога се прегражда цараквата на манастиро на свети Бесребреници. Майстор Никола от село Бегуновци, майстор Мана от Гигинци. Писец Куза Димитрович от село Гигинци, беше магер” (Кожухаров 1969: 161; Манолова-Николова, Желева 1999: 183). Манастирът продължава да расте и през следващите 35 години. В 1934 г. там (за няколко години) е поставен и телефонен пост, а през 1939 г. поделение на трудовите войски прокарва път от село Гигинци до обителта. От 1935 до 1940 г. в манастирските сгради безплатно почиват деца на бедни семейства от София и Перник, като по това време обителта е поддържана от монасите Партений и игумена Паисий, който умира през 1937 г. Въпреки това, по време на Втората световна война, в манастирското стопанство „се отглеждали крави, овце, прасета, кокошки и пчелни кошери; обработвали се над 500 дка ниви” (svetogorie.com), като стопани и работници са предимно хора от близките села. По време на комунистическия режим телефонната връзка с външния свят е била прекъсната. Там са държани под стража приближени на двореца лица, по-първи хора от местното население, като веднага след 9-ти септември са държани под арест офицерите от Пети конен полк от Брезник. Понякога са довеждани и „концлагеристи от лагера „Богданов дол” да секат дърва” (svetogorie.com). През 1946 г. започва изземването на манастирските гори и земеделски имоти, като към 1992 г. са иззети общо около 1200 декара земя. От 1952 до 1959 г. в обителта пребивават монахини, които са „духовно ръководени от монахиня Павла, по-късно игумения на Кладнишкия монастир” (svetogorie.com). По това време в манастира се провеждат и ученически лагери. През следващата година духовните лица са принудени да напуснат манастира окончателно и той става пионерски летен лагер. В края на 60-те години на миналия век със съгласието на Софийска митрополия в килиите на манастира е отглеждан добитък. По това време изчезва почти целият архив от богослужебни книги и друга църковна утвар, стари икони, сребърната мощехранителница, съдържаща мощи на покровителите на обителта и други светии, а аязмото е оплячкосано от иманяри, които задигат множество златни и сребърни монети[12]. В периода 1961 до 1989 г. се сменят повече от десет наематели, защото манастирът е харизван, т.е. даван под наем за по една година. Постоянната смяна на наематели продължава и след рухването на социалистическия режим, а паралелно с това състоянието на обителта става все по-окаяно. Между 1993 г. и 1998 г. от манастирската църква изчезват камбани и икони от иконостаса в църквата: „Те изчезнàха, кога беха горе Сашо Белия и Карбùто. Тогава имаше при тях един говедар. Той изчезнà и изчезнà и камбаната. И уж те знаеха къде е, щеха да я докарат и въобще не я докараха. (…) Тогава изчезнàха и иконите там. Две икони, къде са в храма на иконостаса. Там, беше дошъл едно момче. Пак те тряба да са знаели. Те го довели там да… учител да учи, учùл в семинарията, това онова. Тогава имаше от Ноевци един пазач, вика: „Тоя дето го доведоха, той ги открадна и изчезнà. Полицията идвà и нищо не направи”. Бяха хванати на границата иконите и сега са в музея (в криптата на храм „Св. Александър Невски”). Хванàли са ги на границата, кай ги продадат… При тях стана, те бяха довели този човек да учи. Но нищо не мога да ти кажем, нито му знам името, нищо” (К.Д., зап. Т.М.,1.02.2011, гр. София). Това е историята до 1998 г., когато с благословението на патриарх Максим, игуменът архимандрит Евгений заедно с други монаси и помощници от селища в Пернишко и Брезнишко започва да съживява манастира. Постепенно е изграден вътрешен водопровод, локално парно отопление и съвременен санитарен възел. От 2008 г., седем години след рухването на източното крило, започва обновяването на главната сграда. Средства осигуряват предимно държавни и частни организации и лица. За тази цел през май 2007 г. се учредява и сдружение „Св.св. Козма и Дамян“, под егидата на което е организирана национална дарителска кампания за набиране на средства за възстановяване на обителта[13]. Две по-забележими дарения са дело на две жени. Едната е писателка от гр. Смолян, която по време на Великия пост получава откровение на сън, че предстои ремонтиране на сградите на манастира и затова трябва да дари хонорара от новата си книга за това дело. Другата жена е възрастна баба от гр. Самоков, която заделя 20 години по 40 стотинки от пенсията си, за да подпомогне изграждането на разрушен манастир в България, и през 2008 г. дарява събраните от нея 3000 лева на Черногорския манастир[14]. Чудесни наказания и изцеления „Чудесни” могат да бъдат не само изцеленията, но и наказанията (Панайотов 2002: 78 по Баева 2001; Георгиева 2000). Хората по чуден начин получават наказания и изцеления според своята вяра, религиозни убеждения и практики, т.е. при спазване или неспазване на определен кодекс от норми със сакрален характер. Нормите имат сакрален характер, защото се смята, „че те са създадени от Бога и Бог е този, който контролира тяхното съблюдаване” (Баева 2002: 145). Наказанията често идват при неспазване на забрани за работа или на определени ритуални практики. Други причини могат да бъдат пренебрегването на „напътствия, получени от светци в сънища и видения” (Панайотов 2002: 79), както и оскверняването на свещени места и предмети. В своите записи на разкази на мохамедани в България В. Матеева наблюдава, че наказанията при посегателство на свещено място могат да падат върху извършителя, върху роднините му или върху неговите животни. Наказанието може да бъде под формата на неочаквани душевни или физически болести (безумие, парализа, ослепяване), злополуки, загуби (на жилище, собственост) или смърт. При това времевото разстояние между прегрешението и поруганието може бъде от няколко години до няколко секунди след поругаването. Въпреки че, във „фолклорната култура оскверняването на сакралното пространство (храма или друго култово място), както и на сакралното време (празника) се смятат за особено тежък грях, който никога не остава ненаказан” (Баева 2002: 148), от религиозна гледна точка единственият изход да се отмени наказанието е грешникът да осъзнае своя грях и да принесе покаяние за стореното. Наказания Пример за най-бързо възмездие е следната история: „Това го разправя един внук на о. Петър Смрикаров, Пепи Велчев от Перник. Случай, който е станал преди около 10 години. Няма преко отношение към нашия манастир, но към въпроса за Божието възмездие при поругание. (…) Има един Велко Маринов, т. нар. Лавò, известен местен герой там. Те били в Рударци, в някакво заведение по работа. И Лавò започнал да се прави на велик, велик, колко съм аз, `къв съм аз. И почнал да хули Бога, да псува и да похулва Бога. И Пепи му казал, „Велко, давам ти една минута да си земеш думите и да се извиниш Бог да ти прости, `щото ще имаш след това наказание”, което разпалило още по-голяма пèна на устата, и не се е вразумил. „И пропаднà и срещата, всички тръгнàхме си, една колона. И тръгваме напред, седем-осем коли караме и в един момент една от нашите коли излиза от колоната, дава газ, и веднага на лекия завой се забива в дърво ли, в какво каза… И вътре, наш Велко. И веднага едвам отворихме колата да го извадиме, а той си глътнàл езика. Обаче, някой от охранителите е бил бивш ръгбист и те често си гълтат езиците, и вади му езика. Целият – казва – у кръв. Джипа го фърлùхме… В болницата доктор Царовски (…) вика „Момчета, 1 % шанс да оцелее, натрошени ребра, натрошен бял дроб, шансът е 1 % да оцелее“. Обаче той [Пепи] отишъл, нали, да се помолът за него в църквата на един от свещениците в Перник, да се прочете една молитва. И му казал „Вèрвай, Пепи, че този ще оцелей”. И верно той оцелява, само и само да прави после още мизерии. И други подробности има (…), но това е – вика – „Най-бързото Божие възмездие, което някой достига. Хулеше и псуваше Бога у кръчмата и за не по-малко от 10 мин, беше размазан и разпилян, а му казаха „Имаш една минута да си вземеш думите” (записал ТМ в края на 2010 г., на разказа на о. Никанор в софийския храм „Св.Неделя“). Пример от по-далечно минало в историята на Църногорския манастир е свързан с кърджалията Кара Фейзи, който (както вече беше споменато) в началото на ХІХ в. навредил на църквите и на Църногорския и други манастири в Брезнишкия район. На дъщерята на Кара Фейзи: „краката й започнали да съхнат. Не получила помощ нито от хекими, нито от ходжи, нито от европейски доктори, състоянието й се влошило дотам, че не можела да става от леглото. Тогава насън на Кара Фейзи се явил св. Архангел Михаил и му казал, че това е наказание за разрушените църкви и монастири. Осъзнал, че докато не поправи злините, сторени на християните, детето му няма да оздравее, Кара Фейзи се вразумил, подбуждан от бащиното чувство. За да омилостиви Бога и изпроси изцеление за детето си, той започнал да възобновява съсипаните християнски храмове. (…) С помощта на населението от 26 околни селища започнал градежът на монастирските постройки, които били окончателно завършени към 1822 година. Самият Кара Фейзи също дал пари за строежа. Когато завели дъщеря му на монастира, тя оздравяла” (svetogorie.com). В своите изследвания на предания за разрушаването на църкви в Русия Андрей Мороз установява, че „наказанието носи характер, подобен на действията или на последствията от действията на богохулстващия” (Мороз 2004: 21). В някои случаи богохулникът получава това поругание, на което самият той е подложил светинята (напр. ако е изгорил иконите, изгаря той или къщата му). Във втория тип взаимовръзка, действащото лице загубва своите органи, с които е извършил нечестивото деяние (напр. ако е събарял камбани, му осакатяват ръцете или ако е чупил е кръст – пада и си счупва краката) (Мороз 2004: 22). Нещо подобно се случва и с посетители на Църногорския манастир: „На 14. ноември трима приятели – бай Спас и близнаците Цанко, Къци решават, „леко” пийнали, да тръгнат за празника на манастира. По пътя, обаче, единият от братята решава да изкопае и размести оброчния кръст на Св. Троица, разположен до пътя в близост до селото. Брат му го попитал, защо го мести, но той не му дал ясен отговор. По късно на същия ден, те катастрофират с колата на пътя между близките села. Видимо всички остават здрави, но Цанко – този, който премества кръста – на следващия ден починал” (йероманах Никанор 11.03.2011). Тук се наблюдава и аналогия между местенето на кръста и преместването от пътя. Друго типично наказание, което наблюдава Варвара Добровольская е глухотата при вземането на камбани. Паралелът се изразява в това, че църквата онемява, а светотатстващият оглушава (Добровольская 1997: 79). Анализирайки съдбите на своите информатори, Ваня Матеева стига до заключението, че „колкото грехът е извършен по-близо до центъра на сакралното място, толкова по-голямо е наказанието” (Матеева 1995: 171). Това потвърждават и случаи в Църногорския манастир: „Последният наемател [Сашо Белия], който се канел „да вземе монастира под аренда“ за 50 години, бил ужилен от оса и издъхнал почти на мига в монастирския двор[15]” (svetogorie.com); „Сашо го ухапà горе оса и умрè, там където е днес чешмата” (К. Д., зап. Т.М., 1.02.2011, гр. София). Другият случай е свързан с кражбата на камбаните: „Един човек, който се изкусил тука, да открадне една от камбаните… откъде излезе една керемида… така го удари по главата, те нали са под керемидите... Целият – казва – станал в кръв, хвърли всичко… Но по-малкото зло, защото семейството, което е приело другите [две] камбани от манастира, от Батановци, където имали пункт за изкупуване на желязо… те са видели, че това са камбани. Трябвало е, ако искат да ги купят, да ги върнат, или ако не – да кажат на някой от църквата: „Абе, при нас платихме толкова за метала, платете ни парите, взимайте си ги.” Не, те са ги претопили и тая къща сега е къща-призрак: там никой не живее вече, всичко живо е мъртво. И баща и майка, и деца… Бог е както безкрайно милостив, така и – справедлив” (йеромонах Никанор, 2010, „Безсребърници”)[16]. За вид посегателство се смята и обиждането и заплашването с убийство на монаси, свещеници и други „слуги на Божието”, които водят до смъртта или друго наказание на извършителя” (Добровольская 1997: 84). Пример за това е делото на кръчмар от близкото село Гигинци, който е имал желанието да стане стопанин на манастира. Когато новото братство на обителта (през 1998 година) започва да стопанисва изоставения в разграбено и полуразрушено състояние манастир „с всевъзможни заплахи, посещения с ловно оръжие извън сезона, с люти закани и демонстративно забиване на тесли, той и приятелите му се опитаха да изплашат братята и да ги принудят да напуснат. Разбира се, това не стана, но въпросният кръчмар се сподоби с незавидната участ да стане хладнокръвен убиец на собственото си семейство и в момента излежава присъдата си в затвора” (svetogorie.com). Посегателството на свети места може да бъде извършено чрез разрушаване на природата, части от сградите, кражба на икони, книги или предмети за църковна употреба[17], кражба на хранителни продукти. Осквернително е и ползването на сакрални постройки за стопански цели. В историята на манастира това се наблюдава за периода на „комунизма”, когато „в стаите, предназначени за монаси и благочестиви миряни, вече блеели, грухтели и пръхтели кози, овце, свине, зайци” (svetogorie.com). Близо до манастира е имало три вековни церови дървета, наричани заради намиращия се край тях каменен кръст „Кръстàто дỳбье“, които били отсечени през 1962 г. Извършителят също получава своето наказание: „Един от селòто ги беше отрезал и беше фърлил топа.” (К.Д., зап. Т.М., 1.02.2011, гр. София); „(К.Д.:) На връх Китка Крумча Цветков отрезà дъбовете. (С.Д.:) А да, и нали… умрè. Рекох, ше го е наказàл Господ” (зап. Т.М., 16.03.2008 г., с. Гигинци). Друго наказание при опит за „кражба” разказва друг информатор от селото: „Една година ме накарàха да ходим да карам на Ноевци на поп Смрикаров. Качил съм на магарето две тенекии мед. И откарàх у Ноевци, аз не знаех, че е мед. Откарàх ги долу, он ми се скарà защо съм закъснял. Казва „Отвори ми отгоре капàко”. Гледам мед. А, викам „Утре сутринта че има мед”. (…) Връщам се от Ноевци на манастиро, отивам там, зимах си медò. Отнесох го у колибата, където… оставих това. Ядохме във магерницата там, къде ядеме. Връщам се и викам: „Ще се заблажиме някой ден, щото не ни дават”. Тогава мед имаше много, но не ни дават… Ядох и след това, даже пет години след това устата ми се пукаше отгоре” (А.А., зап. Т.М. 16.03.2008 г., с. Гигинци). Изцеления Кога се наблюдава чудесно изцеление и какви са възгледите на хората за него? Докато от медицинска гледна точка то „е специфично тълкуване на причините за настъпване на подобрение в болестта” (Миетинен 1990 в Георгиева 2002: 77), от религиозна гледна точка чудесното изцеление изразява получаването на Божията милост (Вълчинова 2002: 56), т.е. от централно значение за здравословното подобрение на болния е неговата вяра в Бога (по Георгиева 2002: 77). Понякога, важно условие за чудотворното излекуване на болести или недъзи е телесният контакт с „различни чудотворни обекти с висока степен на сакралност – материален символ на божественото: чудотворни икони, светена вода, аязми, кръст, камъчета и пр.” (Баева 2001: 119). В Църногорския манастир такъв „чудотворен обект” е аязмото. Смята се, че водата в изворчето непосредствено до манастира е лековита и осветена от Бога. При това според лабораторни изследвания и думите на монасите: „водата няма никакви особени физико-химични свойства. (…) Лечебните ѝ качества се дължат изцяло на благодатната намеса на светите безсребърници Козма и Дамян. (…) Водата от аязмото няма да излекува никого автоматично, чрез простата й употреба. Полза ще получат тези, които търпеливо понасят постигналите ги скърби, осъзнават, че въпросът на тяхното излекуване е изцяло в Божиите ръце и напълно зависи от волята на Бога и Неговите светии” (svetogorie.com). Обикновено чудотворната вода от аязмото се пие или с нея се измива лицето и болното място. В манастира не се практикува „ритуално къпане” както в някои други православни манастири в България (ср. Баева 2001: 40-42, 119-120). Монасите от братството споделят, че случаите на изцеления са многобройни, но не всички са документирани. Записани са, случаи, когато водата помага на хора при леки болести като кашлица и главоболие: „М. С. от село Бегуновци, Брезнишко, от няколко години страда от сериозно главоболие. През есента на 2007-ма година посещава монастира, за да даде съвети за развитие на монастирския пчелин. Узнава за водата и си налива за пиене. Съвсем скоро проблемът с главоболието изчезва напълно” (svetogorie.com). По-възрастна жена от селото споделя: „Ходихме горе да се мием, Очи си миеме, кога глава болеше и… Минаваше, па дали сме си внушили, за дека помага – помагàла е” (С.Д., зап. Т.М., 16.03.2008 г., в с. Гигинци). Забележителни са и случаите на изцеление (или подобрение) при тумори, диабет и други тежки болести. Те свидетелстват, че изцелението може да е „делокализирано”, т.е. „отделено от центъра или мястото на задължително пребиваване на „силата”“ (Вълчинова 2002: 57)[18], в този случай – от аязмото и манастира. Друг случай на изцеление е П. Д., който от 2007 година по лекарско предписание пие по 32 хапчета на ден, защото страда от коварната болест на Крон. Той е бил трудно подвижен и е бил спасяван от смърт на няколко пъти в европейски болници”. Той казва: „Рецептата е проста. Сутрин и вечер пия от водата и си казвам молитвите. Не търся обяснение за химичния състав на аязмото. Това си е Божа работа. (…) От лекарствата получих проблеми с костната система и тежък диабет. Не можех и чаша с вода да вдигна с ръцете, въобще нямах сили (…) Резултатите граничат с чудо. Споделям това, за да знаят хората и да пробват. Трябва Божия воля, но и човешка.”[19] Този пример напомня, че за разлика от практиките на представители на други вероизповедания, при вярващите в православното християнство, изцелението „не е обещано, още по-малко гарантирано на никого, нито пък може да се извършва организирано и масово”, а е „нещо много лично, свързано с общуването между човека и неговия Бог” (Баева 1997: 60, за практиките при евангелистите-петдесятници вж Ермакова 2011). Друг пример за чудесно изцеление на диабетик е животът на Р(адка) И(ванова) от град Варна. Тя „страда от тежка форма на диабет, претърпява ампутации и губи зрението си. Нейни близки започват да взимат често вода от аязмото. През пролетта на 2007 тя посещава монастира, като състоянието ѝ е очевидно много тежко – не може да се придвижва сама, повръща и е психически угнетена. Когато й задават въпрос дали има полза от водата, тя отговаря: „Сега поне виждам!”. Година по-късно същата жена дойде в монастира да изрази своята благодарност на светите чудотворци Козма и Дамян. Обитателите на монастира едва успяха да я познаят. Жената ходеше съвсем спокойно сама, а на лицето ѝ бе изписано радостно изражение” (svetogorie.com). Според Миетинен промяната в емоционалното състояние на болния при преживяване на изцеление и „продължителността на това преживяване зависи от жизнената ситуация на отделния човек и от продължителността на проблемите му” (Миетинен 1990 в Георгиева 2002: 77). Интересна е и историята на М(аринела) Г(еоргиева) от гр. София, която „узнава от своята лична зъболекарка, че на небцето й се е появило някакво образувание. По неин съвет тя се явява на онкокомисия в столичната Стоматология, където установяват, че се касае за някаква форма на раково образувание. Жената е силно притеснена, защото междувременно туморът започва да расте. Назначават ù лечение и ù определят дата за операция (…). Когато на тази дата тя се явява в болничното заведение, старшата сестра отказва да я приеме с мотива, че името ù не фигурира в плана за операциите. Разстроена, [тя](…) се обръща за помощ към лекуващият я лекар, който показва на сестрата, че името на пациентката му е записано в списъка за операциите. Оказва се обаче, че по някаква причина тя е пропусната в плана за предстоящите хирургически намеси. Определят ù нова дата за операция. Обаче два дни преди определената дата, заедно със свои близки – вярващи хора, тя посещава монастира, където ù се чете молитва за здраве, а нейните близки отправят в храма молитва по съглашение за нейното здраве. Тя пие и от водата. Когато два дни по-късно отива за операция, при направения преглед за приемане се оказва, че от тумора няма и следа” (svetogorie.com). За разлика от други случаи, когато светци-лечители спомагат за извършването на чудотворни операции, помагайки на хирурга по време на операцията или оперирайки болните по време на сън (ср. Баева 2001: 124-125), този случай разкрива чудодейната сила на молитвата и вярата на участващите. И накрая нека, не останат неспоменати и другите случаи на изцеление на очите:„М(етоди) П(етров) от град Перник узнава от свой близък за лековитата вода в монастира. Налива си от нея за вкъщи и много скоро му се налага да я употреби, тъй като едното око на съпругата му получава много сериозно възпаление. Той ѝ прави компрес с вода от аязмото и само за 12 часа възпалението преминава напълно” (svetogorie.com); „В. М. от град София страда от хронично възпаление на очите, при което тя почти не може да си отвори клепачите. Посещава монастира и си взима вода. При второто посещение състоянието й е значително по-добро, а когато дойде за трети път, бе напълно оздравяла” (svetogorie.com). Най-скорошен е случаят за мъж от Пернишко, разказан от помощник в манастира: „Един път ноември месец миналата година дойде човек от Пернишкия край (…) и той разказа, че имал проблем с очите, ходил по лекари, капки, незнам какво, лекарства, даже операция му била насрочена, обаче, от някъде чул за този манастир, че има горе аязмо, светена вода… И решил, вече от немай къде да се качи и да пробва. И още с първото качване, се наплискал по лицето и вика: „Край! Аз се оправих. Просто – вика – се оправих. И не съм никакъв кой знае колко, нито набожен, нито вярващ, християнин съм, но в рамките на нормалното, като всички хора. И – вика – от тогава всяка седмица си идвам по един път задължително, за да си пълна водичка” (телефонен разговор с Р.М., зап. Т.М., 1.02.11, гр. София). Към изцелените от водата в аязмото принадлежи и един мюсюлманин от ромски произход: „През 2007 г. (…) Р. О. от Врачанско, заболява тежко от рак на белия дроб. Лечението не помага, той изгубва всичките си сили и вече не може да става от леглото. Изписан е, за да си замине от този свят сред своите близки у дома. Близките му, обаче, имали други идеи. Чули за водата от аязмото и изпратили зет му да донесе. Това било в началото на 2008 г., точно когато се строял пътят и човекът си направил труда да се изкачи до манастира пеша и да носи водата 5 км на ръце, когато се връщал. Както не веднъж се е случвало, и този път Бог не гледал на лице, а излял милостта си над болния. Р. О. пил от водата и не взимал никакво друго лекарство. Какво било изумлението на всички около него, когато той скоро се изправил на крака и през 2010 г., по думите на неговите съселяни, „не слизал от коня”” (отец Никанор, 11.03.2011). Каква картина разкриват представените случаи на наказания и изцеление? От една страна, случаите на изцеления показват, че за всеки болен освен западната и народната медицина съществува още един шанс за оздравяване или за облекчаване на болестта. Примерите показват, че дори изцелението да зависи до известна степен от Бога, то зависи и от вярата на човека, т.е. от силното му желание за подобрение. При това вероизповеданието и местонахождението на болния се оказват от второстепенно значение. От друга страна, случаите на наказание, потвърждават, че „Бог поругаем не бива!” (Гал. 6: 7). При това наказанието може да сполети извършителя или неговите близки, под различна форма (смърт, болест, осакатяване и пр.) в рамките или извън границите на сакралното пространство, непосредствено след поругаването или след часове, месеци, години. С други думи рано или късно възмездието идва, ако действащото лице не осъзнае грешката си и не реши да се поправи, и от чудно наказание за да се получи чудесно изцеление. Библиография Асенов 1969: Асенов, Петко. Брезник и Брезнишко. София, 31—40. Асенов 1999: Асенов, Петко. Граовски летописания. София, Ликовски. Асенов 2005: Асенов, Петко. Из възрожденското минало на Брезнишкия край. – В: Михайлов, Стамен 2005. Брезник и Брезнишко. Краеведски изследвания. София, „Вулкан 4”, 57—100. Баева 1997: Баева, Вихра. Лични разкази за чудеса – между всекидневното и сакралното. – Български фолклор 1997 (5-6), 59—69. Баева 2000: Баева, Вихра. Знамението в контекста на личните разкази за чудеса. – Български фолклор 2000 (3), 63—71. Баева 2001: Баева, Вихра. Разкази за чудеса (Локална традиция и личен опит). София, ДИОС. Баева 2002: Баева, Вихра. Мотивът за Божието наказание в дискурс на фолклорното християнство (По материали от съвременни житейски разкази). – Балканистичен форум 2002 (1-2-3), 145-151. Вълчинова 2002: Вълчинова, Галина. „Традиционно” и „модерно” чудо в култа на Дева Мария в европейските католически култури (По материали от Франция, Испания, Португалия и Хърватска). – Български фолклор 2002 (2), 53—65. Георгиева 2000: Георгиева, Албена. 2000. Разкази и разказване в българския фолклор. София, „Фигура”. Георгиева 2002: Георгиева, Албена. 2002. Чудесни изцеления по финландски. – Български фолклор 2002 (2), 74—77. Добровольская 1997: Добровольская, Варвара Е. Несказочная проза о разрушении церк

Професионалната социална мрежа LinkedIn грабна в четвъртък платформата за споделяне на презентации SlideShare. Още една стъпка в желанието на LinkedIn да затвърди своето пазарно присъствие и да се утвърди като социалната платформа за професионалисти. Популярната платформа за споделяне SlideShare е създадена през 2006 година и позволява … Подобни статии:

1. LinkedIn залага на журналисти, не на алгоритми
2. 80% от хората НЕ използват Linkedin по предназначение

Изминалата година бе много успешна за продажбата на таблети, особено за iPad и Kindle Fire на Amazon, който бе на второ място след излизането му през ноември миналата година. Ново проучване показва, че таблетите трябва да изминат дълъг път, преди да бъдат заменени от лаптопите, според много потребители.

Вчера Samsung представиха Galaxy S III – дългоочаквания наследник на един от основните играчи на пазара за умни телефони с големи екрани. Той идва с богат набор от възможности – четириядрен процесор, 4.8″ екран с Gorilla Glass 2 покритие, NFC чип. Интересен обаче бе коментарът … Подобни статии:

1. Samsung спечели – Galaxy Tab 10.1 ще се продава в Австралия от понеделник
2. Телефон? Таблет? Това е просто Galaxy Note

След подобренията, интерфейсът на търсачката на Microsoft доста наподобява този на Google.

Бразилия разполага с около 46 милиона активни потребители на социалната мрежа

Семинар на тема „Успешни онлайн търговци!„, организиран от дигитална агенция Interactive Share, ще се проведе на 31.05.2012 в СТЦ Интерпред, гр. София. На събитието в зала София на търговския център, собственици и управляващи е-магазини ще получат практическо обучение какви инструменти и онлайн рекламни канали да използват, … Подобни статии:

1. Експерт от Google идва за специализиран семинар в София
2. Семинар OnlineBiz’12 на 28 Март 2012

Милен Радев Кремъл пак дрънчи с ръждясалите си ракетни партакеши и шумно скърца със зъби по стар обичай. Вчера началникът на ген-щаба на наследницата на Червената армия генерал Макаров заявил на конференция в Москва, че руското правителство било готово да разруши обекти от инфраструктурата на отбранителния антиракетен щит на НАТО (ЕвроПро). Това щяло да се [...]