Крепост Маркели (2): Ето я днес

Днес ще разгледаме крепостта Маркели в днешното ѝ състояние. Теодора вече ни разказа миналата седмица за историята ѝ. Сега – как изглежда днес. Приятно четене и честит ви празник на буквите :)

Крепост Маркели

част втора:

Ето я днес

  Една приятелка ми се обади и предложи да натоварим  каквото можем от семейството по колите и да отидем да видим това невероятно място. В интерес на истината си представях нещо, по което да се катерим, да има стръмни стълби и поне един зъбер. В началото на Карнобатската магистрала  (пътувайки от Сливен) на  има табела за Маркели. Крепостта е на 50 км от Бургас и 6-7 от Карнобат. Отбивката води и към село Крумово Градище. Слизайки от магистралата (колко американски прозвуча) трябва веднага да свиете вдясно по един черен път. В противен случай слизате до селото, търсите някой да обясни, къде е тая крепост и после я намирате.  Та по черния път, внимателно, особено ако колата е с ниско окачване, минавате покрай някакви изоставени сгради, които приличат на стари казарми. На челото на едната има надпис: ...А..КЕЛИ. Има и стрелка. Продължавате по живописния черен път, който се вие по билото на възвишението и така докато стигнете до една бариера. Изкривена такава.  Пролетно време е и въздухът ухае на мащерка, стоплена влажна земя и на свежа трева. Прахолякът е мек и не особено противен като през лятото. Пътят след бариерата леко се снишава и ни отвежда към стъпала, които едва ли са били главният вход към твърдината. [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Пътеката"][/caption]   Малко след това сме отгоре и сме вътре в историята. За жалост, останките не са никак много. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]       Но  сякаш да компенсира, мястото е запазило такова величаво усещане, че като направиш първата крачка, за да приближиш, ти се струва, че дрехите ти са от златоткана коприна, която тежко се влачи по тревата. Гледката е неописуема – сякаш си окачен на небето (въпреки че е възвишението все пак е само възвишение, т.е. надморското равнище, не е особено драстично надвишено.

 

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Това трябва да са останки от някоя кула"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Друга наблюдателница, разположена противоположно на тази от предходната снимка"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="руините чакат археолозите"][/caption]       Неописуемо е и чувството, което обзема човека, особено ако има афинитет към историята. Всъщност

крепостта е била проучвана още от братя Шкорпил

На няколко пъти са правени разкопки – през 90-те години, както и 2007. Намирани са изключително интересни находки – както съдове и други предмети от битта, така и „официални” печати... Сред откритията е било и така нареченото „гърне със злато” – всъщност монети някъде от 6-ти, че и 8-ми век. Имало и други от по-късно време. Кой знае, може да е било някоя църковна каса. Всъщност, на най-високото място се намират

руините на храмовите комплекси

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Света Богородица – оставено в памет на епархията от старо време"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="нещо интересно, с неизвестно за нас предназначение"][/caption]   а  стените на крепостта са в ниското:

 

Под тях има река, защитни валове.... Но погледа бяга по „двора”, както и дечурлигата. Последните се стрелкаха като лястовички, и току надаваха вик: виииж. По-скоро се интересуваха от адреналинната част.  Всъщност човек се усеща странен и малък сред мащабите на миналото.  Философията завладява мисълта и връща значението на някои пообезценени понятия, без да ги споменавам.  Искаше ми се да седна, направо да легна на тревата, да затворя очи и да се нося през пространство, време, каквото там има. Сякаш ме обви енергия и вля мистика в и без това стресираното ежедневие. Някак не ми достига вътък да обясня. Може и да преувеличавам на моменти, обаче, като нищо да съм се мотала с меч в ръката по Маркелито преди енстотин години. Всъщност ще ми се да съм била местната хубавица – по ми приляга на пола. [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Природата си знае работата. Винаги напомня за романтиката насред драмата и историята."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Останки от кула, предполагам"][/caption]   За жалост, мястото е оставено просто така, консервирано до колкото е било възможно и без грам указания за заблудения посетител. При последващо проучване, разбрахме, че край реката има доста добре запазени останки от съоръжението, снабдявало Маркели с вода. Не знаехме кое какво е... Та препоръката е, ако все пак на някой му се иска да види на живо тази невероятна забележителност, нека мине през музея в Карнобат. Неговият директор, специалисти и експозиция, са прекрасно запознати с крепостта.  Препоръчаха ми ги като безкрайно ерудирани (хората, предимно). Горите отдавна са изсечени, хълма е без сянка, а слънцето е буйно и пролетно. Към обяд е доста напечено и сме принудени да се оттеглим. По ей този път (същия като на идване)

  Но има добри новини: Община Карнобат е получила средства от програмата за Регионално развитие, за да бъдат реставрирани руините, както и да бъде подобрена инфраструктурата. Дай Боже и побързайте. Искаме да показваме горделиво на гости разни. Късмет!   Автор: Теодора Миткова Снимки: авторът       Други разкази свързани с района на Черно море – на картата:     КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!    

Прочети цялата новина

Свързани новини: