Крепост Маркели (1): Малко история

Маркели?!? Това не беше ли някакво кисело мляко?!? Да, ама не – човек се учи, докато е тъп*, в моя случай – докато съм жив :) Затова с радост научих от днешния пътепис, че Маркели е средновекована българска крепост. Теодора ще ни води там, като днес ще започнем с историческата справка. Приятно четене:

Крепост Маркели

част първа:

Малко история

 

V-VI век

Маркели, разположен върху хълм накрай огромно мочурище, заема мястото си на границата между Византия и България.  Скрит сред море от гори, защитен от огромно тресавище на запад постът  дава излаз към цяла Източна България . Всъщност,  римляните първи построили крепост на възвишението, осъзнавайки  невероятните предимства – защита, непрекъснат източник на вода, безценно географско положение, които  Византия получила като наследство. ( По-късно България,  без скромничене и дипломатично усукване,  го пожелала.) Ромейска реч и порядки пренасяли Константинополски дух.  Крепостта не била чисто военна.  Много цивилни предпочели да изградят селище в пределите на средновековния замък, тъй като защитата на армията осигурявала доста привилегирован жизнен стандарт.

 - Гледката от крепостта. Околностите са били покрити с гъсти гори.

 

Крепостната стена над река Мочурица.

    Долу, в подножието било изградено невероятно за времето си инженерно съоръжение, което снабдявало обитателите с вода.  То било добре защитено от валове. (виж Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B8 ) България, сложила ново стъпало в историята си, сменила рода Дуло с рода Вокил. Твърде уверен кан Винех – първият от новите, се опитал да бъде мъдър и неповторим.  Маркели блестял на граничната линия и сиянието пречело на канът да спи спокойно. Съвсем обективно, той преценил, че крепостта ще бъде ценна придобивка за държавата, а нейното завладяване ще нащърби богатата византийска мозайка.

През 756 г.

Винех горко ругал своята самонадеяност.  Българската армия била разбита край Маркели , а Константин V Копроним вдигал банкети и благославял твърдината.  Крепостта си взела данъка – битката е жестока, погрома за българите унизителен.  Българският предводител бил принуден да сключи мир с империята и да си плаща данък за нескопосната битка.Но макар и смътно,  доловил нуждата от спокойствие за страната, и се стараел да поддържа примирието. Позорът, обаче, бил болезнено клеймо – не след дълго болярите изпратили Винех по пътя към Рая и пуснали яростта си да се лее. Толкова кипнала тя, че от тук насетне победата над Византия била лелеяно мечтание на всеки български кан и цар. и

792 г.

Константин VI, с блестящо самочувствие, разположил  шатрата, обоза и хазната си край Маркели. Нямало нужда да влезе зад стените. Ромейската войска лежерно блещукала сред дърветата. Кан Кардам, умислен, разсъждавал от другата страна на хълма.  Българите били спокойни, но стегнати, мълчаливо се подготвяли за битката.  Канът постъпил не по-зле от всички предхождащи го наши владетели.  Много далновидно скрил конницата си зад околните хълмове и разбил императора в решителния момент. Отрязъл пътя към Маркели.  Константин бил уловен с ласо и без малко да седне в краката на Кардам на последвалия банкет. Вместо това плащал данъци. Когато се опънал, след няколко години, Кардам го поканил да се видят на дружеска беседа край българския Маркели.  17 дни се надвиквали, но никой не рачил да скочи пръв. Разделили се по живо, по здраво. Наравно с военното призвание на крепостта, се развивал и другият постамент на държавата – религията. Значителни храмови комплекси увенчавали възвишението.   Своята част от за светския живот на укреплението дали и търговия и занаяти.

В крепостта се виждат руините на църковни комплекси. Църквите следвали  историята – изследванията сочат, че няколко храма са били строени на това място – от раннохристиянска обител до солидна кръстокуполна църква .

Кан Крум бил достоен наследник на Кардам. Укрепил и засилил България, с много творчески подход, започнал да си отрязва сочни хапки от Византия. За това никак не е изненадващо, че

811 година

Никифор  I Геник, раздразнен, решил да смъмри нашия владетел.  Събрал край Маркели невероятните 60 000 редови и запасни войничета ,за разкош взел и сина си. Доста аристократи тръгнали като на разходка.  Нагласили се, строили се и се стекли към Плиска. Канът не си скубал косите, нито се разтърчал из палатите в паника и ужас. С болка в сърцето, Крум подбрал по-голямата част от армията си и се оттеглил.  Ромеите разрушили столицата, като се постарали да свършат това добре. Никифор с насмешка и сарказъм отхвърлил предложенията за мир.  Крум стиснал устни.  Докато се пекли вакли агнета на пожарищата за императорската трапеза, Кан Крум безпрекословно събрал  всеки, който можел да ходи, включително жени, както и новоприсъединените славянски племена. С подкрепата  на голямата им охота, създал силно мотивирана войска. Никифор подочул за донаборната кампания, наредил да му опаковат шатрите и багажа, зарязал плановете си за почивка в Мизия и ударил напряко през Върбишкия проход, с мисълта „веднъж да стигнем Маркели” За огромно негово съжаление, Крум стигнал него. Маркели бил български! Разположен на важни пътища, освен главната си задача да пази, той естествено придобил още по-богат бясък и се превърнал в прекрасно развит център. Какво намираме през 2012 година? Следва продължение.   Автор: Теодора Миткова Снимки: авторът   *Изразът е на Темплар – бел.Ст.     Други разкази свързани с Черно море – на картата:    

Прочети цялата новина

Свързани новини: