Разбира се първата ми работа беше да захаросам листенца. Обожавам ги! При това не са никак трудни за приготвяне, стига да успея да се заседя на едно място за поне час.

Този път набрах много повече рози от миналата година, но освен да захаросам и изсуша листенцата не си бях намислила нищо друго, което мога да направя с тях веднага. По подразбиране би трябвало да съм по-организирана и като се прибера вкъщи с купища свежи рози да разполагам с продукти, с които бих изпълнила всевъзможни желания под формата на храна. Но не се организирах, не знаех какво искам да сготвя и по-скоро отидох на празника за да събера и запазя този така вълнуващ, любовен аромат.

Все още имам от розовата сол, която направих миналата година. Присъства в едно от предложенията на Силвена Роу в книгата Purple Citrus & Sweet Perfume – интересна и много семпла рецепта за риба поръсена със сол, която е овкусена с рози. Така и не я опитах. Може би е време. А може би не трябва да се заканвам толкова. Хубавите идеи идват изведнъж, но по-важно е да се намери начин да се осъществят.

Докато си захаросвах кротко, си помислих, че никога не съм правила сладко от рози. И без това разполагам с много цвят, защо пък да не опитам? Трябваше да проверя само какви са пропорциите и отново се сетих за Силвена Роу. Мисля си, че знам наизуст всичките и предложения от гореспоменатата книга и във всеки удобен случай се възползвам от това.

Веднага щом приключих със захаросването се заех с приготвянето на сладкото. Свежи розови листенца, захар, вода и лимонов сок – това беше всичко необходимо. Но нямах намерение да консервирам сладкото, затова направих малко количество и пропуснах лимоновия сок. За моя изненада от посочените дози получих гъсто сладко, не като онези, които се продават – розов захарен сироп и тук-там някое листо за разкош. Това веднага ме постави в друга ситуация и разгърна друга страница от книгата на Силвена Роу. Но за това после. Първо сладкото.

Сладко от рози

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume.

Позволих си да направя някои корекции от посочената рецепта в книгата, като добавих допълнително вода и следователно захар. Последното не е за учудване, особено за тези, които добре ме познават. Резултатът е удовлетворяващ.

В настоящата рецепта пропуснах да добавя лимонов сок. Ако целта е консервиране на сладкото, то необходимото количество за дадените пропорции е сок от 1/2 лимон.

Посочените дози са за 200 грама сладко.

Продукти:

• 100 г розови листенца от маслодайна роза
• 150 г захар
• 300 мл вода

Листенцата се измиват внимателно със студена вода и се подсушават. Към тях се добавя захарта и се претриват с нея. Оставят се за 2 часа.

Листенцата със захарта и водата се смесват в тенджера. Загряват се на умерен огън и се варят около 20 минути или докато образувалият се сироп се сгъсти. Ако се добавя лимонов сок това става накрая. Ами това е!

Освен със захаросани и изсушени розови листа, както и сладко от рози, се сдобих и с не малко одрасквания по ръцете и краката, но това да се брои в реда на нещата. Вальо, както обикновено се шегува: „Истинското сладко е горчиво!“ Откъде ли му хрумна пък това?