Европейската комисия открива консултация за отговорността на посредниците онлайн.

Публикуван е въпросник за процедурите по отношение на незаконно съдържание онлайн. Директивата за електронната търговия въвежда т.нар. условна неотговорност :  доставчикът на услуги не носи отговорност за информацията, съхранена по молба на получателя на услугата, при условие че:

a) доставчикът няма сведения за незаконна дейност или информация, а във връзка с искове за щети, не е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация; или

б) доставчикът, при получаването на такива сведения или запознаването с такива факти, действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до информацията.

Комисията е установила, че разпоредбата се прилага по различен начин и по различен начин се интерпретира  запознаване   или експедитивно. В някои случаи незаконното съдържание стои дълго в мрежата, в други достъпът до съмнително съдържание се прекратява  веднага поради страха от евентуална отговорност.

ЕК издаде съобщение и работен документ  по темата, но сега се обръща за повече информация към страните.

В този контекст представлява интерес съобщение от  Google,  че сега за една седмица компанията получава повече искания за реакция срещу нарушения специално на авторското право, отколкото за цялата 2009 г.  Google  публикува информация за исканията (‘Transparency Report’).   Microsoft   води по брой на исканията.  Възможно обяснение за този факт е, че Microsoft има  технологична възможност да следu продуктите си и да установявя /доказва  нарушенията. По делото GEMA германският съд е казал, че  иска всяко отделно URL при претендирано нарушение.

Поредното  съдебно решение за отговорността онлайн, което заслужава отбелязване, е Payam Tamiz v Google Inc. & Google UK Limited  [2012] EWHC 449 (QB).  Търси се отговорност за клевета онлайн.

Съдът е преценил, че  Google не е отговорен за постинги и коментари в  Blogger  и  няма статус на издател.  Едно лице няма статус на издател, ако само участва като оператор  или доставчик на достъп до комуникационна система, с помощта на която се разпространяват  определени твърдения или се предоставя достъп до тях, ако лицето няма ефективни възможности за контрол над авторите.

• Аргументите на Google:
  • Вlogger.com предоставя  платформа за свободен обмен на информация и идеи;
  • Цензурирането  е практически  невъзможно за Google, защото в Blogger публикуват над 250 000 думи в минута;
  • Цензурирането е недопустимо,  защото това би означавало да се упражнява редакторски контрол над съдържанието на материала;
  • Компанията е само  неутрален доставчик на услуги;
  • Компанията  няма как да знае дали коментарите  са  истинни или не  и  не може   да се очаква да разследва и да проверява  верността или неверността на твърденията, направени от блогърите;
  • Все едно  собственик на стената, върху която различни хора са избрали да пишат графити,  да е отговорен за съдържанието на тези графити (вж и решение Godfrey v Demon).

  Според съда реакцията на Google е разумна -  първо е изпратено само известие  до собственика на блога за жалбата на засегнатото лице,   след известно време е прекратен достъпът до блога.

Европейската комисия открива консултация за отговорността на посредниците онлайн.

Публикуван е въпросник за процедурите по отношение на незаконно съдържание онлайн. Директивата за електронната търговия въвежда т.нар. условна неотговорност :  доставчикът на услуги не носи отговорност за информацията, съхранена по молба на получателя на услугата, при условие че:

a) доставчикът няма сведения за незаконна дейност или информация, а във връзка с искове за щети, не е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация; или

б) доставчикът, при получаването на такива сведения или запознаването с такива факти, действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до информацията.

Комисията е установила, че разпоредбата се прилага по различен начин и по различен начин се интерпретира  запознаване   или експедитивно. В някои случаи незаконното съдържание стои дълго в мрежата, в други достъпът до съмнително съдържание се прекратява  веднага поради страха от евентуална отговорност.

ЕК издаде съобщение и работен документ  по темата, но сега се обръща за повече информация към страните.

В този контекст представлява интерес съобщение от  Google,  че сега за една седмица компанията получава повече искания за реакция срещу нарушения специално на авторското право, отколкото за цялата 2009 г.  Google  публикува информация за исканията (‘Transparency Report’).   Microsoft   води по брой на исканията.  Възможно обяснение за този факт е, че Microsoft има  технологична възможност да следu продуктите си и да установявя /доказва  нарушенията. По делото GEMA германският съд е казал, че  иска всяко отделно URL при претендирано нарушение.

Поредното  съдебно решение за отговорността онлайн, което заслужава отбелязване, е Payam Tamiz v Google Inc. & Google UK Limited  [2012] EWHC 449 (QB).  Търси се отговорност за клевета онлайн.

Съдът е преценил, че  Google не е отговорен за постинги и коментари в  Blogger  и  няма статус на издател.  Едно лице няма статус на издател, ако само участва като оператор  или доставчик на достъп до комуникационна система, с помощта на която се разпространяват  определени твърдения или се предоставя достъп до тях, ако лицето няма ефективни възможности за контрол над авторите.

• Аргументите на Google:
  • Вlogger.com предоставя  платформа за свободен обмен на информация и идеи;
  • Цензурирането  е практически  невъзможно за Google, защото в Blogger публикуват над 250 000 думи в минута;
  • Цензурирането е недопустимо,  защото това би означавало да се упражнява редакторски контрол над съдържанието на материала;
  • Компанията е само  неутрален доставчик на услуги;
  • Компанията  няма как да знае дали коментарите  са  истинни или не  и  не може   да се очаква да разследва и да проверява  верността или неверността на твърденията, направени от блогърите;
  • Все едно  собственик на стената, върху която различни хора са избрали да пишат графити,  да е отговорен за съдържанието на тези графити (вж и решение Godfrey v Demon).

  Според съда реакцията на Google е разумна -  първо е изпратено само известие  до собственика на блога за жалбата на засегнатото лице,   след известно време е прекратен достъпът до блога.

Английският магазин за обувки branch309.co.uk стартира голяма сезонна разпродажба. Разнообразието от намалените артикули не е огромно, но за сметка на това има невероятни предложения, някой от които ще спомена тук. Всички, които са запознати с марката Vans, знаят колко трудно се намира известния „slip on“  модел на добра цена. В момента branch са пуснали такъв …

Прочетете повече »

ФотоСинтезис Арт Център приютява тези дни две великолепни, макар и доста различни изложби Росен Русинов със Зимно броене в софийските паркове и градини (най-долу) и Румен Койнов с Моята земя е Океан (най-горе) ако имаш път към Попа - отбий се за малко, заслужава си

На 14 юни, от 19ч, в Бетахаус ви каним на една приятна вечер с приятна музика, весела компания и представяне на една малка книжка, за която отделихме много време, с истории за хора, места и занаяти.

Бетахаус е на улица Крум Попов №56.
Очакваме ви след 19ч.

Почти няма шансове тримата работници, които са в неизвестност трети ден след взривовете в склада за боеприпаси край пътен възел Петолъчката, да са оцелели.

„Най-голямото щастие в живота е да обичаш и да бъдеш обичан”

Първия път, когато попаднах на книга от Жорж Санд, беше преди години в едно горещо лято, което като ученичка прекарвах при баба и дядо. Всичките ми следобеди протичаха по един и същи начин, ровейки се сред богатата библиотека на баба и търсейки да прочета нещо интересно. Именно там се запознах с повечето класически автори... но днес си говорим за Жорж Санд. Една писателка, която незнайно защо, въпреки че е почти съвременничка на Джейн Остин и пише наистина страхотни романи, не е особено популярна. А нейните творби оказват влияние върху писатели като Достоевски, Лев Толстой, Гюстав Флобер и Марсел Пруст.

Но ако все пак с това класическо вестникарско заглавие съм успяла да привлека вниманието ви, то отделете няколко минути и се запознайте с образа на Жорж Санд – съпруга, майка, любовница, писателка, бунтарка. И сега да започна както трябва... Жорж Санд е родена на 01 юли 1804 г. под името Амандин Орор Люсил Дюпен. Нейният баща е незаконен пра-правнук на полския крал Августус II, а майка й обикновена гражданка. Орор е родена в Париж, но по-голямата част от детството си прекарва при баба си Мари Орор дьо Сакс в Ноант във френската провинция Бери. Едва на 18 години, по тогавашен обичай, тя се омъжва за барон Дюдеван, от когото има две деца.  В някои от писмата от началото на брака им, тя описва любовта към съпруга си и възторга от брака си с любим човек. В последствие явно ролята на съпруга обаче не понася на нейния характер и през 1831 г. тя напуска съпруга си. Официално раздялата им е документирана през 1835 години, като Орор взема и двете деца при себе си.

В историята Жорж Санд остава известна, освен с романите си, със скандалното си поведение (поне за онова време). Обличала се е в мъжки дрехи, пушела е пури и е посещавала места, достъпни само за мъже. Сред многобройните й връзки най-забележителната е тази с Шопен. Други известни нейни любовници са Проспер Мериме и Алфред дьо Мюсе.

Началото на нейната писателска кариера започва с връзката й с писателя Жул Сандо. Заедно те публикуват статии за Le Figaro под псевдонима Жул Санд.  Съвместно под този псевдоним те издават романа „ Роуз и Бланш”. След това самостоятелно тя публикува романа „Индиана” под името Жорж Санд, което използва до края на живота си и остава известна с него. Именно „Индиана” й носи слава. След като го прочита Алфред дьо Мюсе и пише възторжено писмо, с което поставя началото на страстна връзка между тях.

Жорж Санд написва над 20 романа, но най-голяма популярност и слава й носят провинциалните романи като „Малката Фадет”. Романът е издаван в България преди години и ако моето проучване е правилно, последно през 1981 година. Със сигурност ще е актуален и днес, особено за всички тинейджърки, които могат да научат какво означава да си истинска жена.

За мен Жорж Санд е жена, която е искала да бъде щастлива и да бъде свободна. Пренебрегнала е всички порядки и предразсъдъци и се е борила за своите права. Тази забележителна личност умира на 8 юни 1872 г., когато е на 71 г.

Полк. д-р Александър Парашкевов е роден на 2.02.1962 г. в с. Щръклево, Русенска област. Завършил е медицина във ВМИ – Варна. След като оглавява хирургичното отделение на Военна болница – Русе, през 2001 г. е вече на работа във ВМА в София в отделение по пластична хирургия и изгаряния и пластика. От 2004 г. е в състава на Военномедицински отряд за бързо реагиране, а от 1 юли 2001 г. е началник на отряда. След като оглавява хуманитарната ни мисия в Хаити в помощ на пострадалото от земетресение население в началото на 2010 г. и за работа в трудни условия в Афганистан, Ирак, Босна и Херцеговина, д-р Парашкевов получава званието „Медик на годината 2010-а”. Зам.-началник на ВМА по осигуряване на мисии и началник на военномедицинския отряд за бързо реагиране - Г-н Парашкевов, в какво се изразяваше участието ви след инцидента с взривения склад с боеприпаси край с. Лозенец? - След подаден сигнал и разпореждане лично на премиера ВМА изпрати екип от специалисти по лечение на взривната...

Красива жена лежи на плажа. При нея идва млад мъж. - Как може такава хубавица да лежи сама на плажа без поклонници? - А вие какво работите? - Аз съм тъкач. - Тогава си представете, че сте дошли на почивка, а около вас на плажа се струпват станове, станове, станове... Усмихни се, България! Идва времето на летните флиртове и настроението се покачва. Лошите новини за летовниците, които са намислили съвсем да му отпуснат края, обаче следват една след друга. За хулиганство по плажа ще глобяват по 2 бона, под прицел са и пияните плувци, а екстри като царевица и сладолед вече няма да има. Всичко това несъмнено поражда мисли за алтернативни почивки: В кабинета на шефката на СПА център влиза разярен клиент: - Исках два часа солариум, а на 15-ата минута ме преместиха! - Господине, по инструкция не трябва повече 15 минути, опасно е за здравето. - Не ме интересува никаква инструкция, аз утре трябва да се върна от море!

Въпросното фалшиво обещание за сътрудничество към ДС, приписвано на Спас Ташев, обаче не е единственият документ за него в ДС, който комисията не публикува. В нейния архив се пазят още два оригинални документа, които напълно преобръщат нещата и доказват съвсем друго.

Част 4: Първата ни нощ в къщата 

Оказа се, че само аз съм спала неспокойно, защото постоянно ставах да наглеждам децата, от отсрещната къща ми блестеше ярка светлина през прозорец, в бързината останал без перде, а едно куче не спря да лае някъде супер наблизо като за добре дошли. Затова пък сутринта се събуждаме от силно гърмене на музика и в просъница осъзнавам, че това е „Ако умра ил загина” (поздрав!), на която майсторите на съседа пригласят в 8:12ч (както невярващо фокусирах на дисплея на телефона си), отдавна започнали работа по зида на оградата му. Музиката продължи до два следобяд, като мина пълната гама знайни и незнайни фолк хитове по няколко пъти. Кошмар. Най-после настъпва тишина и последва спокойната част, за която всъщност се натискаме – чирикане на птички, тук-там измучаване на крава, далечно подвикване... Музикалният букет се възобновява вечерта с гостите на стопаните в съседния двор по случай първи май, като тук възрожденските парчета бяха по-малко, за сметка на механджийските класики. Ние в нашия двор, мъчейки се с импровизираното огнище от няколко тухли и дима от скарата, потропващи в такт с „Бяла роза” иззад оградата... – селска идилия!

Трябваше да постоим четири дена, за да успеем да се качим най-после на скалите, а и да установим, че камбанарията на загадъчната, стара църква, която от доста време се опитвам да открия, се вижда от собствения ни двор! Гледахме залеза, копахме и оградихме детска градинка (която така и остана незасята, въпреки амбициозно приготвените от Криса девет вида семена за плодове и зеленчуци), изхвърлихме тонове боклуци, спазарихме и наредихме в мазата няколко кубика дърва, вечеряхме с приятелите си, търсихме обхват на телефоните си, но скоро не се сещахме къде сме ги хвърлили и въобще – прекарвахме си страхотно.

А децата? Децата в началото се чувстваха нервни от липсата на телевизор и компютър, разхождаха се като зверчета в клетка и хленчеха, че им е скучно. Постепенно се заиграха на двора, голямата четеше часове наред на един стар матрак под тентата, а малката не остави и едно неоткъснато лалев градината, като постоянно питаше дали може да откъсне ей онази роза – голяма пъпка на божур, която до вечерта разцъфна. Играеха си заедно, играеха си по отделно, бърбореха и скачаха по матрака, тихо си шепнеха в някакви свои сценки и шумно се караха за камъчета и семки. Разбира се, дрехите им се запазват чисти за време, по-кратко отколкото да кажа: „И внимавайте да не се...” – и толкова. Но пък на кого му пука?...

Въпреки хаоса, нещата лека-полека се подреждат, заедно с плочките на пода в кухнята. Започваме да намираме приборите когато ни трябват, приготвянето на храната влезе в график и имаме почти всички удобства (даже картофобелачка). Най-много ни липсва бърз интернет, най-малко – телевизор. Но тези неща наистина губят важността си на село, близо до земята, близо до водата...

Запознахме се с бай Станчо, който има парник и при когото редовно ходим да купуваме разсад за розови домати и краставици „Гергана”, които тъпчем в колата за вилите на бащите ни в града и малко за нас... Запознахме се с дърводелеца Марчо, който ходи по градски облечен с риза и елече, но е много добър майстор, на когото поръчахме да ни направи нова дограма... Запознахме се със съседите до нас, леля Дора е пенсиониран музикален педагог и учи деца да свирят на пиано в Шумен, а дядо Боже (както тя нарича мъжа си Божидар) два пъти къса цели клонки с почти узрели череши и ги подава на децата през оградата и един път лично дойде да върне топката им, вместо да я подхвърли през зида...

Хората са страхотни, майсторите действат, но ние вече започваме да си мечтаем за малко усамотение и спокойствие. Искаме къщата да се опразни от чужди хора, да заключим входната порта и да се правим, че ни няма, ако някой приятелски започне пак да вика пред нея... Дали ще стане или просто ще свикнем с начина на живот тук?

Във вторник, 12 юни, ще участвам в дебат на тема "Демокрация или финансова стабилност" заедно с политици, социални анализатори, граждани

12 юни (вторник) 2012, 19.00 ч.
Червена зала
Демокрация или финансова стабилност?
дебат
Вход: 2/1 лв.

В сряда, 13 юни, ще се проведе пореден семинар по стопанска история на тема "Визии за реформи: десните проекти, 1928-1940"

Визии за реформи: десните проекти, 1928-1940
Николай Поппетров (Институт за исторически изследвания, БАН)
13 Юни 2012 г., 17.30ч. , Червената къща
ЦЛС – семинар СТОПАНСКА (СОЦИАЛНА) БЪЛГАРИЯ: БЪДЕЩЕТО ПРЕЗ КУЛТУРАТА НА МИНАЛОТО/

На 8-9 юни, ще се проведе Sofia Forum for the Balkans

Ще се излъчва на живо онлйан на sofiaforum.org

Програмата е двудневна и включва множество панели с огромен брой говорители. Сред тях има смислени хора, има и някои не толкова смислени.

На 31 май се проведе Брюкселският икономически форум.

Програмата е достъпна онлайн, както и пълен видеозапис от всички панели.

Блогът за икономика 2012

Щом и по хляба го пишат вече, значи светът действително се променя.

А хлябът, както знаем, е важен за народа.

Благодаря на Таня Джекова за прекрасното вдъхновение!

Ето го пълният текст на етикета:

“От години човек чете и търси книги за силата на Мисълта, за силата на Подсъзнанието, книги за Любовта, как да опознае Себе си и Истината за света.

След всичко това, човек би трябвало да е силен, знаещ, безкрайно търпелив и обичащ.

Не харесвам всичко, което открих в Себе си.
Със сигурност можеше да изглеждам и по-добре.
Би трябвало да изпитвам повече толерантност и любов и да отделям повече време за близки и приятели.
Мисля, че когато го правя, защото Трябва или защото така са ни Учили, това е всъщност моето Его – този хищен стар другар.

Реших.

Приемам се такъв, какъвто ме е създала Вселената.
Давам Доброта, защото Искам, а не защото Трябва.
И Благодаря.
Понеже ми харесва на Земята, ще си оставя невзети уроци, за да ме пратят пак обратно и пак в България.
Навсякъде другаде би ми било скучно.”

Еми, поздравявам авторите на идеята и авторите на текста, които и да са те! Без тях тук вече щеше да е станало с една идея по-скучно.

Тихомир Димитров

IPv6 формално е в сила от 6 юни 2012.  Още един switch-over на дневен ред.

Съществуващата интернет инфраструктура предстои да бъде модернизирана за преход към IPv6.  Забавянето на работата на интернет,  дължащо се на успеха на  глобалната мрежа да привлича все повече потребители,  оказва отрицателно въздействие върху икономическия растеж и би намалило възможностите за иновации в областта на новите онлайн услуги и приложения.  Потребителите няма да имат проблеми поради прехода, казва ЕК.

Съобщение на Европейската комисия.

IPv6 формално е в сила от 6 юни 2012.  Още един switch-over на дневен ред.

Съществуващата интернет инфраструктура предстои да бъде модернизирана за преход към IPv6.  Забавянето на работата на интернет,  дължащо се на успеха на  глобалната мрежа да привлича все повече потребители,  оказва отрицателно въздействие върху икономическия растеж и би намалило възможностите за иновации в областта на новите онлайн услуги и приложения.  Потребителите няма да имат проблеми, казва ЕК.

Съобщение на Еворпейската комисия.

Любослава Русева

„Как може човек, който мирише на джибри, да му мирише на избори?!”

Репликата на Бойко Борисов почти дословно повтори онази, с която Вежди Рашидов уязви лидера на ДПС преди година. „Явно не е пил чаша уиски сутринта рано, оставили са го до обяд все пак да бъде адекватен“, каза министърът на културата през май 2011 г., коментирайки дежурната вече „прогноза“ на Ахмед Доган, че правителството няма да си изкара мандата.

Язвителните реакции със сигурност не са уместни от гледна точка на добрия тон, още повече, че подклаждащите догадки с какви занимания уплътнява времето си лидерът на ДПС съвсем не приличат на изнурени аскети. Ако си направим обаче труда да изчетем, прослушаме или видим това, което се случва през месец май всяка година около възпоменателните чествания на т.нар. възродителен процес, ще се уверим, че подобни заяждания имат известни основания и тъкмо там някъде е едно от обясненията защо представите на Ахмед Доган за реалността изглеждат все по-замъглени.

Да, публична тайна е, че той пи…ше. А вие какво си помислихте?

Ахмед Доган пише усърдно продължението на докторската си дисертация “Асиметричната онтология на социално-либералния вектор”, разсъждавайки върху трансцеденталната субстанция на семантичната еманация. Запознати твърдят, че пише от рано сабахлем, та по икиндия вече много му личало колко е писал от бут…, т.е. по буквара на онтологическата трансгресия в контекста на квазиметафизичната сугестивност. Което не му пречело и посред нощите да чете сред отбрана компания задълбочените си наброски за кумулативната прогресия на бихевиоризма…

Тия дни Ахмед Доган отново даде доказателства, че продължава да работи усърдно по философските си трудове.

Той отиде първо в ардинското село Бял Извор, където обяви със самочувствие: “Налага се да управляваме, починахме си достатъчно.”

Увереността, че ДПС се връща на власт, беше придружена от убеждението, че това ще се случи още тази есен. “Много добре знам защо сте тук” – обърна се Доган към журналистите с тайнствена усмивка”, след което влезе в ролята на телевизионния метеоролог Емил Чолаков: „От мен очаквате прогнозата за времето, на политическото време, къде сме и какво ни очаква. Много често си се представям като политически синоптик. Мирише на дъжд, мирише на избори и то много силно на предсрочен парламентарен вот!”

Тъй като подигравателната реакция на Бойко Борисов явно подейства отрезвяващо на нюха му, шест дни по-късно на възпоменателния митинг в местността Демир баба теке Доган по същество обяви нещо коренно различно. „Догодина, след парламентарните избори”, уточни той, „в България може да се повтори случващото се в Гърция – никой да не иска да състави кабинет”. На 26 май, с други думи, лидерът на ДПС се отрече от синоптичната си прогноза от 20 май, с което остави впечатление, че или е забравил какво е говорил в Бял Извор, или сутринта преди митинга в Демир баба теке не е писал, за да остане адекватен (по Вежди Рашидов) към реалностите…

Впрочем репликата на Рашидов от май миналата година беше предизвикана от друга „прогноза” на Ахмед Доган, която също заслужава да бъде припомнена:

„Управлението на ГЕРБ е пълен провал и ако загуби президентския вот, а това е почти сигурно, то ще има предсрочни парламентарни избори”, каза в Джебел тогава лидерът на ДПС. И още:  „Трябва да си луд след двегодишен провал на изпълнителната власт и провал на президентските избори да продължиш да управляваш, за да запазиш себе си и собствения си задник.”

Пет месеца по-късно ГЕРБ спечели президентските избори, но ако днес гледате видео записа от 19 май 2011 г., ще забележите каква високопромилна самоувереност лъха от Ахмед Доган, когато казва: „Без нас не може да се избере президент на Република България!”

Същата самоувереност той демонстрира и на 19 май година по-рано, когато реши да наруши мълчанието си след последните парламентарни избори. Отново на митинг в Джебел и точно месец след скандала с мистериозния му хонорар от 1.5 млн. лева за хидровъзела „Цанков камък”, бившият „консултант хидролог” по държавен проект, заработвал като такъв в качеството си на мандатоносител,  се качи на сцената странно развеселен и започна с гръмката декларация: „Без ДПС е зле, всеки вече осъзнава, че без ДПС не става, не може да се управлява страната.” А сетне, видимо опиянен…от ръкоплясканията, обяви, че дори се радва, „ако не обичат” партията му, изпъстряйки речта си със самоласкаещи го риторични въпроси (“Защото кой обича тези, които успяват много, кой обича тези, които изпреварват времето?”) и самовъзхваляващи го метафори от сферата на хидрологията (“И тези стихии ще отминат, след наводненията остават пясъците”)…

Страната, както се вижда обаче, продължава да се управлява от ГЕРБ. При всичките кусури на днешното управление то има всички изгледи да доведе докрай мандата си – не на последно място, защото споменът за стихията на тройната коалиция и нейния мандатоносител още ни държи влага. Тази е и причината в прогнозите на други политически синоптици – социолозите, „обичта” към ДПС днес да се измерва със скромните 6-7%, като някои дори твърдят, че по подкрепа го изпреварва вече и току-що проходилата партия на Меглена Кунева.

Вярно е, че през 2009 г. движението спечели 14.45% от гласовете и стана третата по численост фракция в парламента, както е вярно, че на местния вот миналата година то обяви вторите най-успешни избори в историята си: 34 кметове на общини, 615 – на кметства, и общо 753 общински съветници. Изглежда вярна обаче и хипотезата, че на централно ниво догодина ДПС едва ли ще се представи добре, тъй като този път няма възможности за опериране с държавен ресурс.

„Ахмед Доган вече е в паника”, тълкува поведението му Бойко Борисов, но бедата е по-скоро там, че Доган е изгубил връзка с реалността. След дълго писане, скрит зад високия дувар на т.нар. Боянски сараи, той все още си въобразява, че е незаобиколим фактор в българската политика и неотменим гарант на етническия мир. Въпреки подозренията, че гледа на тази си роля с погледа на изпечен циник, лидерът на ДПС се е вживял сериозно в нея, съзнавайки ясно, че кариерата му е на път да приключи с обратното клеймо – на онзи, който олицетворява безконтролното и безнаказано упражняване на властта, съсредоточено предимно в задкулисното извличане на публични средства.

Години наред недосегаемостта на Доган не просто не бе накърнявана, а покрай мантрата за „етническия мир” той непрекъснато разширяваше влиянието си – далеч отвъд електоралната тежест на ДПС и със спокойствието, че никой никога не би се осмелил да оспори неговото лидерство. Това му даваше комфорта да не подава данъчни декларации и да не стъпва на работа в парламента, без да се чувства задължен да разкрива източниците на луксозния си живот. Грижливо поливаният му имидж на загадъчен и мъдър владетел, който “дава знаци”, не помръкна особено, дори когато му се наложи да се легитимира във властта, включително като мандатоносител на тройната коалиция.

И ето, че Доган свикна с това и реши, че този комфорт ще бъде вечен. В съучастие с всички нас, които се сплотихме около тежко деморализиращия консенсус, че е над законите и е в реда на нещата всички закани за ревизия на необяснимото му материално благополучие да спихват като плондири, той стигна дотам, че загуби бдителност и преценка за собственото си поведение.

Затова през 2005 г. с цинична усмивка разправяше за обръчите от фирми, които отглежда, а три години по-късно медиите отразиха летния му разгул на яхта за над 2 млн. евро в разгара на критики и замразени средства от Европа. Затова си позволи да взриви общественото мнение, че може да си купи и летяща чиния, и то дни, след като „мъжката му секретарка” намери смъртта си в тайнствените Боянски сараи. Затова и през 2009 г., видимо писал продължително, се клатушкаше в читалището на село Кочан, заваляйки репликата „Аз съм властта, аз разпределям порциите!”…

За подобно разглезване обаче се плаща висока цена. И тя, нека повторя, е в загубването на представа кой си, откъде си тръгнал и накъде отиваш, както и на чувството за мярка. Доган реши, че може до безкрайност да паразитира върху етническия мир, появявайки се веднъж годишно пред хората от Джебел, а в останалото време да пише за структурно конфронтираната проекция на социаллибералната постдискурсивна идентичност, обграден от красиви жени. Отпусна се, остави се на течението и тотално се оля, стигайки до философски импровизации по Макиавели като „Търсенето на морал в политиката е вредно за държавата.”

И резултатът от този политически махмурлук не закъсня:

Доган тръгна от митинг на митинг, за да обрисува халюцинациите си за нов възродителен процес. „На определени цикли усилваме градуса на нашите разсъждения върху възродителните процеси”, каза той в шуменското село Пристое, припомняйки: „Казвам процеси, защото от 1912 до 1984 г. само в Родопите имената са сменяни шест пъти. Алтъ!”

Преди това в село Бял Извор Доган разви тезата, че възродителният процес ще продължава – „радикално, със сила, войска, танкове, или в тиха форма, пълзящо, уж умно”, и причината за бъдещия апокалипсис ще е бедността. „Когато има бедност, тя се съчетава с готовност за агресия, с по-радикално формулирани въпроси, които могат да излязат извън контрол” – стресна той публиката и в Пристое, но пък сетне даде съвет как ще се реши проблемът: „Преди няколко месеца Европейският съвет даде модел. Взе се решение на унгарското малцинство в румънска Трансилвания да се даде статут на културна автономия. Даде се тон, но дали ще се превърне в стил? Иншалла, но не се знае. Ако това стане в цяла Европа, проблемът се решава!”

Тези бълнувания пред уморените хора с потури и забрадки, в чието съзнание е закодиран ужасът от събитията преди 23 години, градираха до аналогии и с етническите проблеми в Македония и Косово. Заради невъзможността да им предложи алтернатива – управленска и най-вече морална, Доган наново цака с познатата карта, както е правил винаги, когато се усети натясно.

Приказките за застрашения етнически мир открай време са любим негов похват за упражняване на политически рекет. „Никой не е по-голям от хляба” – мърмореше, когато не държеше в ръцете си достатъчно властови лостове или възнамеряваше да разширява влиянието си в управлението. „Някой пали искрата на етническия бунт!”, загадъчно обявяваше, щом станеше дума за паяжината от сиви обвързаности, които партията му плетеше от самото начало на прехода.

Постепенно тази манипулация омръзна и се превърна в същата баналност, каквато е и клишираната метафора за искрите в смесените райони. И когато сега Доган отново тръгна да върти тази плоча, това вече изглежда нелепо и жалко. Пълна трагикомедия заради единия изпразнен от съдържание политически капацитет…

“Бъдете убедени, че вероятно след година пак ще мина оттук да искам конкретна подкрепа за конкретна програма за управление”, обърна се лидерът на ДПС към публиката в Бял Извор. Съмнително е обаче дали ще е в състояние да изготви такава, доколкото вече две десетилетия пропуска да предложи вдъхновяващ проект за политическото и икономическото развитие на страната.

Нещо повече: за тези две десетилетия лидерът на ДПС не постигна нищо за собствените си избиратели, а районите, контролирани от неговата партия, си останаха най-бедните в страната. Напълно умишлено, разбира се, за да бъдат държани в зависимост, а дерибействането на техен гръб да откара до безкрайност.

По тази причина на Доган не му се налагаше да вади конкретни програми, нито пожела да демонстрира бляскави умения на управленец, каквито шансове имаше многократно. Същият, който се изяви като автор само на един план за привличане на 1 до 3 милиарда долара от Ислямската банка за развитие в срок от 1000 дни (за което банката научи от българските вестници), както и на сценарий за внасянето на 12 хиляди свещени бивола от Индия (останал впоследствие нереализиран), обаче се хвалеше, че „сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или най-малко с моя усмивка.”

Нищо от тази усмивка не съдейства за по-приличен живот на хората от Джебел или Пристое, но за сметка на това Ахмед Доган напълно изпусна юздите на приличието. Дори само фактът, че едва ли си дава сметка колко абсурдно и цинично беше да се кахъри за оскърбените и унизените в битността си на бивш мандатоносител, яхтсмен, добре платен държавен „консултант” и, накратко – една от сериозните причини за стабилно поддържаната мизерия, казва достатъчно…

Сигурно е много удобно да пребиваваш в собствена магическа реалност, където хем искаш вечно да си на върха, хем не полагаш и минимални усилия, тъй като години наред разчиташ на едни и същи практики. Ако някога я напусне обаче, Доган ще установи, че изглежда изхабен, а зайчетата, които вади от политическия си цилиндър, не са интересни на никого. Ще установи също така, че пропусна да изпълни навреме заканата си „Аз повече нямам работа в тази сфера на реализация, време е да се насоча към друго измерение, което мисля, че ми пасва повече – науката” и затова днес по митингите обикаля неговата сянка. По-точно онова, което е останало от някогашния Доган – деморализиран, опустошен от властта, неадекватен на момента. И заслужено отнасящ подигравки.

 Сп. „Тема”

Призив на журналистите, списващи портала "Българи"

Държавата ни се тресе. Станахме свидетели на политически трусове в овехтялата десница и бяхме изстреляни от леглата си от силното земетресение през миналия месец. За капак преди три дни ни стреснаха силни взривове около Петолъчката. И докато вниманието ни изцяло е насочено към издирването на тримата работници, изчезнали след инцидента, някак си пропуснахме една тревожна тенденция. Тази новина, разбира се, изобщо не е нова. Предъвквали сме темата неведнъж. Тя обаче цъка като бомба със закъснител и рано или късно неумолимо ще напомни за себе си. Топим се с шест човека на час, алармираха експерти от Центъра за демографска политика. На всичкото отгоре се оказа, че докато всичките ни съседи са напреднали доста с материала и са увеличили населението си от края на 19 век, ние тъпчем на едно място и сме успели да вдигнем бройката си едва с около милион. Няма лъжа, няма измама. В онези времена сме били шест-седем милиона, а според последното преброяване на националната статистика сме...

Директорът на ЦРУ Дейвид Петреъс е бил в България, съобщиха изненадващо от посолството на САЩ. Генералът се е срещнал с президента Росен Плевнелиев, с премиера Бойко Борисов, с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, с министъра на отбраната Аню Ангелов и с отделните шефове на разузнавателните служби.

Неправителствени организации като „Репортери без граници“ класират България на 80-то място по свобода на световния печат – на самия край на всички европейски държави-членки – това трябва да разтревожи всички нас, каза европейският комисар по телекомуникациите и медиите Нели Крус. Тя добави, че проблемите със свободата на медиите в България са заели ключово място в дневния й ред. Този въпрос е личен приоритет за мен, каза тя по време на публично изслушване за свободата на медиите, организирано в Европейския парламент от Алианса на либерално-демократическите партии.

Българска идея ще бъде представена за първи път на годишната конференция TEDxOxbridge, организирана от университетите Оксфорд и Кеймбридж в Оксфорд, Великобритания. Проектът „Освободи интернет “, който е инициатива на водещата агенция за маркетингови комуникац...

Уебмастърите, които искат да постигнат успех в работата си, се нуждаят от подробна статистическа информация за това, което се случва със сайтовете, които управляват. Поради това използването на най-добрите налични инструменти е от критична важност. Търсачката Bing обяви, че пуска в действие нови инс...

Науката направи още една стъпка по пътя към биологичните компютри. Учени от Швейцарския институт по технологии в Цюрих са успели да накарат живи клетки да извършват математически операции. За целта с биологични материали е създадена работеща дигитална верига, а в нейната основа са били ембрионални к...

Парламентът обмисля затягане на фискалната дисциплина и насърчаване на растежа Гласуването за „втория пакет за икономическото управление“ в сряда ще покаже реалната подкрепа за засилването на правомощията на Европейската комисия по отношение на бюджетите на държавите членки. Броят на гласовете „за“ и „против“ в комисията бе твърде сходен, за да даде ясен мандат за започване на [...]

Microsoft съобщи официално, че продадените копия на операционната система Windows 7 вече надвишават 600 милиона бройки. Информацията е била представена по време на изложението Computex от Стив Гугенхаймер – една от водещите фигури в редмъндския гигант, съобщи Neowin. Windows 7 стартира официално ...

Борците за права на животните от международната организация PETA стартираха собствен розов сайт, който е разположен в домейн зоната .xxx. На адрес peta.xxx любителите на животни и голи жени ще могат намерят информация, която съчетава и двете сфери на интерес, предаде Gizmodo. Ръководителите на PE...

Международната верига от кафенета Starbucks сътвори голям гаф посредством платформата за микроблогинг Twitter. От акаунта на компанията е било публикувано съобщение, което е свързано с една от промоциите на заведенията. Starbucks призовали ирландците да споделят кое е нещото, ко...

Samsung сменя своя главен изпълнителен директор, съобщава iThe Financial Times/i. Компанията засилва усилията си да намери нови двигатели за растеж, дори след като се превърна в световен лидер в продажбите на мобилни телефони и телевизори под ръководството на Чой Ги Санг. Чой ще бъде заме...

ГЕРБ сам взима 31,1%, а всички останали 30,4%. Според НЦИОМ, ако парламентарният вот се провеждаше през последната седмица на май, в Народното събрание биха влезли ГЕРБ, БСП, ДПС и новата партия на Кунева "България на гражданите", показва още социологическото изследване. Управляващата партия би получила 31.1% от гласовете на избирателите, БСП – 17.9%, ДПС – 7.0%, [...]

тези дни започна Месецът на фотографията и на много места се случват фото-събития, така че - оглеждай се за готини неща но ако имаш път към централния офис на Булбанк - на пл. Света Неделя - там вчера бе открита двойна изложба - на Ели Йонова - абстрактни снимки в много ...

Мобилната услуга Foursquare, която направи тагването на хора на определени места популярно сред потребителите на социалните мрежи, наскоро се сдоби с нов външен вид. Потребителският интерфейс е изцяло обновен както в приложението за Android, така и в това за iPhone. Сега, услугата има много по-малко...

Милен Радев През 2007 година – в месеците след убийствата на Анна Политковская и Александър Литвиненко – една руска журналистка и писателка ми бе направила впечатление със статиите и с книгата си, превърнала се бързо в политически бестселър. Елена Трегубова – млада и атрактивна, очевидно даровита и смела, се открои тогава на фона на все [...]

Собствениците на основания през февруари 2003 г. торент тракер FileSoup съобщиха, че закриват своя проект. Причината е, че ресурсът е загубил популярност в сравнение с другите по-млади и по-известни сайтове като PirateBay, no Torrentz, isoHunt, а собствениците му са уморени от борбата ...

Индийски съд задължи Facebook, Google и други IT-компании да представят своите аргументи по повод подадени срещу тях искове за неплащане на данъци, както и за съхранение на данни при заобикаляне на действащите в страната стандарти за информационна сигурност. Исковете срещу интернет гигантите са пода...

След три месеца на сериозен спад индустриалното производство отчете слаб растеж от 0.3% през април. Особено отчетлив е растежът в преработващата индустрия (4.2%), докато енергетиката продължава да отчита спад, заедно с добивната промишленост.

Интересно е, че за първи път от началото на кризата бяха отчетени два поредни месеца растеж на строителството (заради гражданско/инженерно строителство – най-вероятно финансирано с еврофондове). 

Индустриално производство – процентна промяна на годишна основа

Източник: НСИ

Строителство – процентна промяна на годишна основа

Източник: НСИ

Блогът за икономика 2012

Предлагам ви да гледате един от култовите епизоди от отдавна забравеното реалити шоу "Спасяването на блокове 3 и 4" на АЕЦ "Козлодуй". Създаването на този филм е станало възможно с "любезното съдействие"...

Британските правоохранителни органи смятат, че на всеки 40 минути се извършва престъпление, което по някакъв начин е свързано със социалната мрежа Facebook. На полицията във Великобритания нееднократно се е налагало да посещава социалната мрежа при разследването на убийства, изнасилвания, сексуал...

„Танцуващият замък“ е мрачно, страховито четиво, което може да скрие шапката на всеки почитател на Стивън Кинг. Обичам книги, в които се разказва за книги – „Сянката на вятъра“, „Фирмин“, „Къщата от хартия“ (ей, Алекс, кога ще ми върнеш „Къщата от хартия“?)... но когато книгата, за която иска да ми разкаже книгата, която чета, е невинно изглеждаща детска книжка в кремаво и зелено, която се оказва проводник на нещо зло и порочно... о, колко хубаво!

Корицата на мен ми идва малко прекалено вуду и ми създаде съвсем различно впечатление за книгата в началото... Обаче толкова по-добре. Изненадата се оказа повече от приятна. Вместо в горещия Ню Орлиънс, както очаквах, се озовах в добрата, стара, мрачна, мокра Англия. Няма по-добро място, където да се разкаже една история за призрачни замъци, рицарски дуели и демонични типове, от Англия.

Група отрепки проникват в изоставена къща... а там ги чака нещо зло, нещо, което дебне от години. Един уличен нехранимайко и бандата му са първите жертви – но и първите проводници и пророци на  странното същество, което някога се е наричало Остърли Фелоус. Посветен в окултното, Остърли създава една уж детска книга. Или поне един съвременен човек я възприема като детска – заради споменаването на думи като „замък“, „принц“, „чародей“ и пр. Всъщност книгата изобщо не е детска – в нея се говори за предателства и убийства, дворцови интриги и проклятия, клюки и прелъстявания... Много, много прилича на очарователна приказка, но чувството за порочност, за зло остава, става все по-силно, оставя метален вкус в устата на читателя.

Защото „Танцуващият замък“, тази книга в книгата, е като заклинание. Заклинание, което те хипнотизира, кара те да забравиш себе си, да се превърнеш в герой от книгата... О, избийте си от главите романтиките! Тук изобщо не говорим за любов към литературата, говорим си за пълно зомбясване. Постепенно целият град започва да се идентифицира с герои от книгата, изпод дюните и каналите се появяват чудовища, които никоя митология не би посмяла да измисли и никой не може да избяга от напевния, унасящ текст на „Танцуващия замък“...

Никой освен учителят по математика Мартин Бакстър... Цялата ми душа се бунтува срещу идеята учител по математика да е положителен герой, но всъщност има логика – на неговия аналитичен ум „Танцуващият замък“ не успява да въздейства. Сега остава само почитателят на екшън фигурки, комикси и научна фантастика да открие как да спаси любимата си, нейния син и (между другото) останалия свят. За вас не знам, но аз тръпна в очакване!

Дотогава може да погледнете изключително поетичното ревю на Христо Блажев за "Танцуващят замък" в Книголандия.

Apple се опитват да предотвратят продажбите на най-новия смартфон на Samsung - Galaxy S III - в Съединените щати. Компанията твърди, че Samsung са нарушили два техни патента в производството на телефона си. Единият патент под номер 8,086,604 е за "универсален интерфейс за възобновяване на информация...

Един от най-авторитетните експерти по компютърна сигурност Евгений Касперски призна пред широка аудитория в Университета на Тел Авив, че се страхува от широкомащабна кибер-епидемия, чиито последствия биха могли да се сравнят само с някой апокалиптичен сценарий на холивудски блокбъс...

Компанията Signa, която разработва преносими устройства за захранване с енергия, получи финансиране от Американската агенция за международно развитие (USAID) за своите изследвания. В продуктите се използва възобновяем енергиен източник, а при получаването на електричество не се отделят вредни емисии...

Европа разтревожена за медиите в България

06/06/2012

Неправителствени организации, като „Репортери без граници“, класират България на 80-то място по свобода на световния печат – на самия край на всички европейски държави-членки – това трябва да разтревожи всички нас, каза европейският комисар по телекомуникациите и медиите Нели Крус. Тя добави, че проблемите със свободата на медиите в България са заели ключово място в дневния й ред. Този въпрос е личен приоритет за мен, каза тя по време на публично изслушване за свободата на медиите, организирано в Европейския парламент от Алианса на либералнодемократическите партии. Защитата на основните ценности като медийната свобода в България и в другите държави-членки на ЕС не е даденост – трябва да се борим за нея всеки ден, каза Крус, цитирана от вестник „24 часа“. Тя добави, че унгарското правителство все още не успява в усилията си да спази европейските норми, включително за свободата на медиите. Крус допълни, че случаят с България изглежда тревожен. Тя посочи още, че е че чела смъртни заплахи срещу журналисти в България. „Нека бъда ясна: заплахата с насилие никога не е приемлива част от демократичния дебат“, каза еврокомисарят по телекомуникациите и медиите. На изслушването в Брюксел организаторите от групата на либералите бяха поканили Съюзът на издателите в България (СИБ), български журналисти и европейски експерти по медии. Ако в София е останала някаква свобода на словото, то в провинцията тя напълно липсва, каза Оливие Базил, генерален директор на „Репортери без граници“, цитиран от вестник „Труд“. Той се изказа критично и за финансирането на повечето печатни медии в България. Европейски издатели ще посетят България в близко бъдеще, за да се запознаят лично със ситуацията на медийния пазар и състоянието на свободата на словото, съобщи Франсин Кънингам, изпълнителен директор на Европейските издатели на вестници.

Ирена Кръстева като… експерт и стожер на медийната свобода

7 Юни 2012

Еврочикаго  

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Към горните публикации от Кафене.нет , e-vestnik ( предварителна, писана преди изслушването за медиите в Брюксел) и тази от сайта Еврочикаго добавям и малко „свидетелски показания“. Защото бях на това събрание, макар и да не бях поканен- в България и извън България покани от българските медийни групировки покани не получавам-не на последно място защото знаят, че не бих и приел. Намирах се в съседна зала на Европаейския парламент като гост на семинар за проблемите на медиите в …Русия. Но прескочих да видя и българската караница, за да си припомня приликите в мащаб едно към едно между българското джудже и аналогичния му руски гигант за някои принципни сходства, съществуващи и тържествуващи в нашите все така „братски страни“ – нали не си мислите, че руската действителност имитира българската по отношение на контрола и употребата на медиите от властта!

Ето ви една прилика. Уж голям смях падна от цитатите за подмазвачеството на българските вестници ( именно вестници, понеже явно иницитивата за срещата беше вестникарска, сякаш няма проблем с медиите в България изобщо), но голямата добра новина от събитието също обслужи имиджа на обекта на голямото медийно подмазвачество в България. Още щом Любомир Павлов оповести тържествено, че очаква да падне ДДС върху печатните издания в България, защото така му казал ( лично на него!) Бойко Борисов, моментално „се хванах на бас“ със седящ до мен български служител в Европейския парламент, че това ще бъде водещата новина на доведените за целта българските медии. Прочетете днес заглавията, че и самите кореспендиции от Брюксел, еднакви като две капки мастило, и ще видите, че с лекота съм „спечелил баса“. Липсва само традиционното „Благодарим на Бойко, спасителя на свободата на словото“. Тази роля сигурно е отредена за другата, вражеската групировка, която не се свени толкова в подмазването, но също толкова би се облажила от благоволението.

На позорния брюкселски стълб обаче липсваше физически не само туловището на конкуренцията по обслужване на върховната власт в България. Тази конкуренция е обидена, че казват чак в центъра на Европа самата истина за нея и явно бойкотираше дискусията ( макар да твърди, че не била поканена). Отсъстваше обаче подозрително далеч по-важният елемент от медийния слугинаж в нашата периферна държава, намираща се на европейското дъно и по отношение на медийната свобода-телевизионният „рум сървиз“ на властта в България, който е денонощно на повикване и с тази специална услуга, досущ като в Русия, превъзхожда многократно по значението си технологично тромавите вестници. Беше дадена „за цвят“ думата на Сашо Диков, който сам обясни доколко не е важен неговия „Канал 3“ на фона големите играчи в телевизионния ефир и че телевизията му предстои скоро да загине, ако Европа не помогне.

Знаковото отсъствие на самата тема за електронните медии ( а за алтернативата на свободните гласове в интернет, които пък изобщо отнийде помощ не видят, да не говорим) само подсказва, че, каквито и истини да бяха изречени в Брюксел, целта далеч не беше да се назове истината и да се намери някаква опорна точка за обрат в срамната тендиция. Свършиха си работата хората. Българските социалистически депутати се позабляваха, че някакви сънародници се дърлят за контрола над създадената от техните другари и другарки схема за разиграване на българската мечка из европейския двор и се разделихме.

Лично аз си тръгнах преди края. Не можах да видя как приключва приказката. Но за онези с големите пари и европейските заплати, тя сигурно е свършила като руските приказки, в които на финала задължително се съобщава, че яли, пили и се веселили, и по брадата им текло чак. (ivo.bg)

Share on Facebook

Микроблогинг услугата Twitter представи ново лого, което ще замени няколкото съществували до момента. За нововъведението бе съобщено в официалния блог на услугата. Новото лого на Twitter новото лого ще бъде опростено изобра...

Продукти за 4 порции:
1ч.ч. кафяв ориз
1 тиквичка
2 моркова
3 стръка зелен лук
3- 4 рачешки рулца
3- 4 супени лъжици зехтин
200г заквасена сметана
1/4 връзка копър

Приготяне:
Оризът се накисва за едно денонощие във вода. На следващия ден се отцежда от водата. Слага се в тенджера. Наливат се 2- 3ч.ч. вода. Поръсва се щипка сол. Съдът се похлупва. Оризът се задушава на тих огън 60 минути. Зеленчуците се почистват и измиват. От лука се вземат само зелените пера. Режат се на малки колелца. Останалите зеленчуци се режат на кубчета. Всички зеленчуци се добавят в тенджерата с ориза. Съдът отново се похлупва. Продуктите се варят още 20 – 30 минути. Накрая се отхлупва, за да се добави зехтина. Похлупва се и се оставя да къкри на изключен котлон. Рачешките рулца се режат на кръгове. Слагат се в купа. Към тях се добавя оризът със зеленчуци. Продуктите се объркват. Поръсва се ситно нарязан копър. Взема се купичка. Напълва се с оризеното предястие. Заглажда се добре. Обръща се върху плоска чиния. Гарнира се със сметана. По същия начин се оформят и останалите три предястия.

Корпорацията Google анонсира редица нововъведения в своите картографски услуги. Според представителни на компанията, скоро ще бъде пусната финална версия на услугата Google Maps, която няма да изисква връзка с интернет. В Google Maps и Google Earth ще се използват триизмерни карти, създадени с по...

Лидия Павлова, Ренате Вебер, Нели Круз, Асен Йорданов на изслушването Медийна Свобода в България в Европейския парламент. Снимка Биволъ

Вчера Асен Йорданов участва в публично изслушване в Европарламента за медийната свобода в България. Атанас Чобанов беше в залата и коментираше случващото се в Twitter в реално време.

Тема на изказването на Асен беше цензурата и автоцензурата. За онагледяване на екраните вървеше следната презентация на английски:

Присъстващите европолитици изглеждаха заинтригувани от информацията, че премиер на европейска държава е регистриран от ЦРУ като наркотрафикант и перач на пари.

Биволъ разкри значението на абревиатурата SIMO, с която в американските дипломатически депеши се обозначава ЦРУ. Журналистите от Тагесцайтунг споделиха, че това означава Special Investigative Methods Organization. На български: Организация за Специални Разузнавателни Средства.

След края на презентацията евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев скокна и излезе от залата. "Отиде да докладва!" - чу се тиха реплика от предните редове.

Резултатът от "доклада" е, че презентацията на Биволъ отсъства изобщо от отразяването на събитието. Примери за това кое е позволено да се пише можете да видите тук, тук, тук и тук. Накратко: няма новина за българския зрител, слушател и читател. В същото време със сигурност десетки служби по света прилежно са си отбелязали какво точно значи SIMO.

След това се изказа еврокомисарят Нели Круз: "Аз и тимът ми наблюдаваме ситуацията в България много внимателно. И ако мислите, че само наблюдение не е достатъчно, то аз миналата година създадох група на високо равнище за свободата на медиите, председателствана от бившата латвийска президентка Вайра Вике-Фрейберга. Нейните предложения и препоръки ще бъдат съставени до края на годината. Те ще са за статута на журналистите в Европа. Ние ще ги обсъдим и ще предприемем необходимите мерки за прилагането им, за да защитим общите ценности в ЕС. Борете се, аз ще ви защитя!"

Ами борим се, госпожо Крус, борим се. И с чужди и със свои. Борим се с един самозабравил се наркотрафикант, който "плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи". Той получи легитимация в Европа, а г-н Барозу му идва на крака да го подкрепя на избори. Но ние се борим. Венсеремос! Но пасаран!

Борете се и вие, драги читатели. Харесайте и споделете презентацията на Биволъ във Facebook и Twitter. Сякаш друго ни остава в тази борба?

Преди година и половина, ми направи впечатление, че (всъщност нужните) улични телефони, не само че не намаляват, ами и се сдобиват с огромни навеси, много по-големи от едновремешните кабинки. Причината, естествено, е в рекламното пространство. И тогава си мислех – ама добре, така или иначе кабинките ги има, Виваком генерира много рекламно пространство, не може ли освен (почти неизползваните) телефони, да приютяват и по една wi-fi точка за достъп?

Е, оказа се че може. И вече по бул. Витоша и по пл. Славейков интернетът е там и си работи. Лично го тествах в неделя, силата на сигнала по Витошка е супер – на едно място хванах три отделни точки. А като бонус, аз първи път ще има интернет и в автобусна линия – 111.

Ами браво, какво друго да кажа. Остава да захранят и останалите кабинки…

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Днешният пътепис отново ще ни върне в популярния на нашия сайт – Истанбул. Този път Ема ще ни води до един от азиатските квартали – Кадъкьой. Приятно четене:    

Кадъкьой

Истанбул

      Спирка „Еминьоню“. Белият покрив, е на гарата, от която тръгват корабчетата за Кадъкьой

Срещу 2 турски лири, от автомата встрани от вхадавете на морската гара, си купувате жетон и се качвате на корабчето, което за 20 минути прекосява Босфора и отива  до пристанището на квартал Кадъкьой, в азиатската част на Истанбул.

Пристанището  Еминьоню и корабчето до Кадъкьой.

Така изглежда сега гарата „Хайдар паша”

 Пристанището „Кадъкьой”

 Площадът до който стигате , след като сте излезли  от пристанището  на  Кадъкьой.

                            Такива са уличките в началото на квартала

                                                             Характерна архитектура  на улиците в квартала.

                                                                        Търговците се подготвят за работния ден.

                                                                             Сутрин е и ето така започва работният им ден .

Магазинче за дребни сувенири, в което никога не съм влизала

 На този фотос при вглеждане ще го видите, човекът с белите ръкави и пуловерчето без ръкави, пред витрината на магазинчето за музикални записи.

 Магазинчето на двете момчета. Отвън се виждат  сувенирите, които те продават, а дисковете са разположени на дълги рафтове вътре в магазина.

                                                           Едно от любимите ми магазинче за антикварни предмети

Още магазинчета за антикварни предмети.

Любимата ми книжарница

Не може да минеш  оттук и да не се загледаш в тази красота и духовно богатство

Пак в този квартал има много голям избор на рибни ресторантчета, в които срещу 12-15 лири, ще опитате  прясно рибно меню, с препечено хлебче и с чаша бира, а накрая  и с грис халва могат да ви почерпят.

В очакване да ви  сервират поръчаните рибни блюда.

Уличката, на която никога няма да останете гладни

край на първа част

Отдавна се каня да напиша подобен материал. Материал относно личното ми, непретенциозно и непрофесионално наблюдение  за българския книжен пазар. И ето, че съвсем скоро преминалият Пролетен базар на книгата ми се стори прекрасна възможност да запретна ръкави и да напиша един по-обзорен репортаж-коментар.

Като никога този път мнението ми не е крайно и не съм категорично към едната страна. Напротив, доста съм раздвоен, защото останах с твърде смесени впечатления от панаира. Както и съм с твърде противоречиво мнение за съвременното ни книгоиздаване. Защото и двете неща, за които ще си говорим в този материал, имат много положителни, приятни страни. Личи си, че се развиват с годините. Но в същото време и панаирът, и българските издателства и закони в някои аспекти са толкова пародийни, колкото са и повечето неща в тази държава...

Панаирът на книгата – хубава работа, ама българска

Като читател и ценител на хубави книги, обожавам такива мероприятия. Не съм пропускал нито едно, откакто съм в София. Хубаво е да видиш как на едно място са се събрали толкова много четящи, а по щандовете има по-голямо разнообразие на книги от това, в която и да е книжарница в страната. Много положителна черта на ежегодните панаири е, че на всеки щанд седи представител на различните издателства, който, обикновено, е доста разговорлив. По този начин можеш директно да се срещнеш, очи в очи, с любимите издатели, да обсъдите някоя книга и най-вече – да си поприказвате за бъдещите планове на конкретното издателство. Обикновено хората са дружелюбно настроени и отговарят на всички въпроси, чиито отговори знаят и могат да си позволят да кажат. Най-хубавото от цялата работа обаче е, че можеш да си купиш книга на една идея по-достъпна цена. Наистина няма друго място, където човек може да получи такива намаления.

Освен запален читател обаче, аз съм и запален колекционер. За мен няма нищо по-хубаво от това, след като съм прочел една наистина добра книга, да си я сложа на някоя от лавиците вкъщи и да й се радвамкато част от колекцията ми. Както сами можете да се досетите, един студент да събира книги в България не е

никак, ама никак евтино хоби.

Затова изключително рядко си купувам на прима виста книга от книжарницата - когато пазарувам, или е втора ръка, или поръчвам голямо количество книги онлайн, или си взимам това, което съм си набелязал именно от разни базари. Точно в това си предназначение Панаирът на книгата идва на мен и на останалите хора като манна небесна. Защото съвсем откровено казано, масовата публика не вижда никаква друга полза да отиде два пъти в годината до НДК, освен, за да спести някой и друг лев.

Което е много тъжно, но факт. Само се замислете – имаше ли с какво реално да ни привлече Пролетният панаир на книгата? Тясно, затворено пространство, соцобстановка и пълен гъч. Къде е книжната атмосфера, къде са организираните мероприятия, къде са новите книги, издадени специално за панаира, къде са чуждестранните автори, раздаващи автографи? Ами няма ги. И аз много се радвам, че хората вече започнаха да наричат това

събитие с правилното му име – базар.

Базар, а не панаир. Защото панаирите навсякъде по света нямат нищо общо с това, което се случва у нас. Истинските панаири не са безцелни, не са събитие, в което издателите да си направят малко реклама и да си продадат непотребната стока. Те са културно мероприятие. Мероприятие с дух, с атмосфера. Събитие, което издателствата използват, за да изкарат важни и нови книги. Да ги представят на масовата публика. С организирани игри, дискусии, срещи с популярни и обичани автори. Обикновено някъде навън, в приятна обстановка и страхотна изработки на детайлите.

А какво става тук, в България? „Панаирът“ е заврян на третия етаж на НДК, разпънати са безразборно щандове от всякаква големина и вид и хората са седнали да си продават старите книги. Защото, както казва един мой преподавател,

българският панаир на книгата е един книжен Outlet.

Мероприятие, което родните издателства използват, за да пробутат неактуалните си и зле продавани книги на ниски цени, които поне донякъде да покрият загубите. Защото това да слагаш един куп книги в някакви кашони за по 5 лева е едно тотално неуважние към литературата. Сякаш си изхвърляш боклука. Сякаш даваш вестникарска хартия на вторични суровини, че да вземеш някой и друг лев. А знаете ли кое беше най-тъжното в цялата работа? Че масово хората се тълпят да разглеждат именно тези кошове за по 5 лева. За да видят дали няма да намерят нещо хубаво в тях, което могат да си позволят.

Точно това е нашенският „панаир“. Един масов базар, където издателствата да си пробутат стоката. Защото книги за много от родните издатели са именно и единствено това – стока. Бизнес. И това си пролича адски много в тазгодишния „Пролетен базар“. Исках това да бъде репортаж, но не виждам какво толкова мога да ви разкажа. Наредени щандове. Много издателства. Много книги. Кошове с намаления. Сцена, на която няма нищо интересно. Напълно идентично с миналите пъти на събитието.

Mанталитетът на българския книгоиздател

В тази част ще си поговорим за българските издателства и държавната ни политика за книгите. Не съм завършил българска филология, нито пък книгоиздаване. Също така не съм написал и една книга през живота си, нито пък съм ерудиран литературовед. Но съм читател. Наблюдадел.

И едно нещо ми прави огромно впечатление. Българският пазар е залят. Буквално наспамен от глупави, безсмислени, евтини, жълти, вампирски и какви ли още не книги, които просто не би трябвало да съществуват. Не е въпрос на това какво аз харесвам. Много от нещата, които никога няма да седна да чета, са качествени, достойни за уважение и хубави, но просто не са мой тип. Но не за тези книги говоря. Говоря за онези най-откровени боклуци, които просто не заслужават да бъдат издадени. А те са огромна част от книгите, които могат да се намерят на пазара.

Българските издатели буквално ни зариват с десетки книги, които никой никога няма да прочете. При голяма част от издателствата няма никаква сеитба. Издава се де що има. Независимо от това колко е качествено и колко ще продаде. А това е една много губеща и неправилна политика. Когато вляза в една книжарница, виждам толкова различни книги и издания, че просто си нямам никаква представа коя от тези книги си заслужава да бъде купена и прочетена. А какво остава за обикновения човек, който не следи редовно книжния пазар? Ужасно грозно е, че много качествени, хубави заглавия буквално се губят из целия този цирк. И е тъжно, защото българският пазар не е толкова голям, че да си позволи подобно нещо. Ето затова ежегодно панаирите се пълнят с колички за книги по 5 лева... Българските издателства трябва да се

научат какво, кога, как и защо трябва да издават.

Да разчитат на качеството, а не на количеството.

Чета и колекционирам книги от години. И мога да кажа със сигурност – нещата определено вървят на добре... донякъде. В българското книгоиздаване има голямо развитие през последните няколко години. Все повече и повече издателства разбраха, че в ерата на електронните четци читателите могат да бъдат накарани да си купят книжен формат само по един начин – с качество.

Голяма част от новите издания се правят по европейски и западен стил – с качествена хартия, прекрасно оформление, красива корица и неразпадащи се коли. Свършва (поне така се надявам) времето на грозните, нарисувани за 5 лева български корици, разпадащите се книги и покъртителното офромление. И то не за друго, ами защото вече никой не би си купил подобен книжен (не като съдържание) боклук. Защото читателите се разглезиха.

Разбира се, с голямото качество идват и големите цени.

Абсурдните цени. Недопустимите цени.

По никакъв начин не мога да приема, че средната цена на една книга днес е 20 лева. С минимална работна заплата под 300 лева това са едни безобразно надути цени. И после се чудим защо в България много малко хора купуват книги. Аз пък ще кажа точно обратното – като се има предвид колосалните за нашето общество цени на книгите, това, че толкова хора все още влизат в книжарниците, е нещо, с което трябва да се гордеем.

За съжаление цените са нещо, което рядко зависи от издателството. Разбира се, има уникални случаи като едно от най-дразнещите издателства, чиито книги обаче преливат в колекцията ми – ИнфоДар. Често се случват най-различни, типично балакански абсурди, от типа на това да разделим една книга на две, за да вземем два пъти повече парички. „Вещерът“, „Спектър“, „Станция Пертидо“ са много малка част от примерите, които се сещам в момента. Не може една книга в оригинал да бъде 500 страници и да струва 14 лева, а тук да ми я продават 800 страници за 28 лева.Това са все прекрасни книги, които това издателство положително издава с добър превод. Но чисто като продукт се предлагат ужасно.

И най-фрапантният случай, за който се сещам - „Под купола“ на Стивън Кинг.

Една книга. Разделена на две.

За обща цена от ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ ЛЕВА. Ей на такива издатели им пожелавам да фалират и да ровят по кофите, за да продават хартия на килограм. Извинявам се за силните думи, но не може да правиш такава свинщина в държава като България, при това – без да предлагаш нищо, което да оправдае цената.

Заслужава си да спомена, че както някои издателства като Колибри и Изток-Запада, примерно (има много други прекрасни издателства в България, въобще не отричам), се стараят да издадат прекрасни, добре оформени, качествени като съдържание, книги, така и други си карат сякаш сме във времето, когато върхна на книгоиздаването е била поредица „Галактика“.

Ще дам пример с едно от най-големите издателства у нас – Бард. Издателство, което като цяло обичам, което непрекъснато пуска промоции и всеки месец издава много хубави книги. И в същото време го прави по един невероятно странен начин. Няма друго издателство в България, което да има толкова много пари и средства и да прави толкова лоши, некачествени изработки на книгите си. Сякаш се връщам в миналия век. С ужасна

вестникарска хартия, която е под абсолютно всякакаква критика,

не може! Просто не може да си най-голямото издателство в една държава, да издаваш наистина прекрасни и супер продавани книги и да го правиш с такъв манталитет. Не може да издаваш мега бестселър като 5-тата „Песен за огън и лед“, пускайки я на пазара с покъртителна зелена, като изкарана от MicroSoft Paint, корица и с най-евтината възможна хартия.

Изказвам възмущението си защото точно на този панаир си купих именно от Бард една книга, която вече почти прочетох – „Момиче на пружина“. Страхотен роман, но тотално осакатен от издателството. 500 страници, грозно офромление, гадна хартия и всичко това на „страхотната“ цена от 17 лева. Пълен абсурд.

Истината е, че наистина много харесвам Бард. Чувал съм за ужасното им отношение към преводачите, но спрямо клиентите си изглеждат коретни – в сайта им има всеки месец много изгодни отстъпки и се издават много хубави книги. Обаче някак си е гадно да се правят с това качество.

Няма да подхващам темата за това как

някои издателства мачкат преводачите,

защото не съм лично запознат. От достоверни източници и познати съм чувал обаче, че българските издателства буквално се гаврят с родните преводачи – ниски хонорари, пришпорвания, лоши условия, кратки крайни срокове. И после се чудим защо някои от преводите ни са на такова ниво.

Като изключим подобни действия, които за съжаление никак не са малко, издателствата наистина не са виновни за цените на книгите. За да предлагаш качествено офромление, хартия и корица ти трябват повече пари. Да не говорим за разходите по превода. Нито пък за това колко малко печелят от една издадена книга самите издатели, защото да продадеш 1000 бройки от един роман се смята за истинско постижение у нас. За безумните цени на книгите е виновна глупавата държавна политика.

Политика, която от години не е направила нищичко, за да насърчи младите хора да четат. Политика, която не само, че не прави нищо добро, ами и напротив – облага книгите с данък добавена стойност 20%. Едно от най-абсурдните и пародийни неща в нашата мизерна държавица. Единствена страна в Европа, освен Дания, която има такова ДДС на книгите - Франция – 5%; Чехия – 9%. В Полша ДДС-то е нулево, както в Англия, Ирландия и къде ли още не. Сравнете книгоиздаването на всяка една от тези страни с родното и ще разберете за какво става въпрос.

Във всички гореспоменати причини (и още доста, които не съм обхванал) се крие опасността след време в България книги просто да спрат да се издават. Кажете ми, сериозно, какво би накарало един редовен читател да влезе в книжарницата и да си купи книга за 20+ лева? При положение, че в момента можеш да си вземеш от Amazon прекрасен четец за около 200 лева, да отвориш Читанка или, ако знаеш английски, някой чуждестранен сайт и да имаш безплатен, макар и пиратски, достъп до повече книги, от колкото можеш да прочетеш за 10 живота напред.

Ето един проблем, който тепърва ще се задълбочава –

масовото пиратство на книги у нас,

заради все по-развиващите се електронни технологии. И, казано честно, не виждам и една основателна причина, освен някои морални задръжки, която да спре масовия читател да започне с тази пагубна практика.

За Бога, родни книгоиздатели и политици, моля ви – дайте ни тази причина!

През последните дни (от обявяването на Google+ Local насам) foursquare гъделичкаха въображението на феновете си с подсказки какво да очакват от новия foursquare. Е, той вече е тук! Поне за iOS. Както самите те го описват в представящите новата версия три стъпки, foursquare вече е … Подобни статии:

1. Foursquare еволюира
2. Още по-добър Explore във foursquare приложенията

Когато преди 9 години , учените откриха метан в атосферата на Марс, това стана сензация. Много учени смятаха , че наличието на този газ е явно свидетелство за живот на Марс, тъй като на Земята , метана се образува преимуществено за сметка на биологични процеси.

Една трета от Facebook потребителите прекарват по-малко време на сайта, отколкото едва преди шест месеца, според ново изследване.

Индйските въоръжени сили са готови да изведат в космоса своя първи военен спътник , за провеждане на морско разузнаване и осигуряване на комуникации на военния флот, по информация от ИА InterRight.

От Американското Национално управление за разузнаване , управляващо работата на болшинството американски спътници , се се съгласили да предадат на НАСА два космически телескопа , които по своите показатели превъзхождат телескопа 'Хабъл'. В рамките на проведената пресс конференция , ръководството на НАСА е заявило , че двата телескопа не за завършени, но част от работата е изпълнена и за НАСА това е съществено.

Гответе се за скоростни изживявания и хвърчащи и още по-сърдите птички на 18 юни

На 6 юни 2012 , рано сутринта до около 8ч наше време , можеше да се наблюдава преминаването на Венера по диска на Слънцето.

Ако имате акаунт в Linkedin, отидете и си сменете паролата, сега, веднага. Причината за това е, че около 6.5 млн. потребителски пароли са били откраднати от сървърите на LinkedIn и някой теоретично може да ги ползва, за да влезе и поеме контрол върху вашия личен … Подобни статии:

1. LinkedIn пуска приложение за Windows Phone
2. LinkedIn пуснаха ново приложение за iPad

От днес Twitter е с ново лого. То е опростено и представлява три набора от препокриващи се кръга. До сега всички ние познавахме логото на twitter, което се изписваше с буквата „t“ и различни варианти на дебелата симпатична птичка със щтръкнал перчем. Дори симпатичната птичка, която ни … Подобни статии:

1. Птичката на Twitter си има име
2. Twitter използван от 91% от B2B маркетьорите, но LinkedIn с двойно по-голям ефект

Само дни преди старта на най-голямото футболно събитие на Стария континент европейските шампиони Испания получиха забрана да използват социални мрежи. По-точно им бе забранено да посещават своите профили в Twitter. Идеята на треньорите била да бъде постигната пълна концентрация преди идното Евро 2012. Оказва се, … Подобни статии:

1. 55,000 Twitter профила са хакнати
2. Anonymous цензурират Facebook и Twitter в Китай

Колкото и невъзможно да ви се струва, то такъв сценарий си е напълно в рамките на нормалните неща. Разбира се, някои от вас ще скчат срещу провокативното заглавие на тази новина, но нека първо се обоснова, а след това можете да ме засипете с критиката … Подобни статии:

1. Най-известният билборд на Yahoo свален след 12 години
2. 5 години Facebook растеж

В памет на великия писател. Тази статия сме публикували тук на 17 август 2010 година. Човечеството пропуска ракетното си лято. Имаме нужда от космическа революция Двама от все още живите интелектуални гиганти на 20 век се опитват да събудят хората. Решението на нашите проблеми не е в оставането ни на Земята и в намаляването на [...]