време за почивка. с книга на плажа или в планината - чудно! за седмица помъквам три книги. всеки от семейството по 2-3 също. това си е цяла чанта книги. носим задължително и четци. защото от миналото лято знаем колко са полезни оказва се, че изчиташ трите книги за три дена и оставаш ...

Споразумението между Съединените американски щати и Европейския съюз относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците (PNR) на Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати влезе в сила от 1 юли 2012.

Резервационни данни на пътниците означава записът, създаден от въздушен превозвач или негов оторизиран агент за всяко пътуване, резервирано от даден пътник или от негово име, и съхраняван в системите на въздушните превозвачи за резервации, за контрол при заминаване или в еквивалентни системи с подобни функции (в настоящото споразумение наричани съвместно „системи за резервации“).

В рамките на настоящото споразумение PNR данните се състоят от:

 

1.  Код за идентифициране на записа с PNR данни
2. Дата на резервация/издаване на билет
3.  Дата(и) на планирано пътуване
4.  Име(на)
5. Налична информация от програмите за лоялност и за преимущества (напр. безплатни билети, ползване на по-висока категория услуга и др.)
6.  Други имена в PNR данните, включително брой на пътниците в един запис с PNR данни
7.  Цялата налична информация за контакт (включително информация за източника)
8.  Цялата налична информация за плащането/фактурирането (с изключение на други данни за трансакцията, свързани с кредитна карта или сметка, както и такива, които нямат отношение към трансакцията във връзка с пътуването)
9. График на пътуването за конкретен запис с PNR данни
10.  Пътническа агенция/туроператор
11. Информация за споделяне на кодове
12.  Разделена информация
13.  Статут на пътника по отношение на пътуването (включително потвърждения и регистрация за полета)
14.  Билетна информация, включително номер на билета, еднопосочни билети и автоматична информация за цени на билети/тарифи
15.  Цялата информация за багажа
16.  Информация за мястото, включително номер на мястото
17.  Общи бележки, включително информация за OSI, SSI и SSR
18.  Всякаква събрана информация от системата за предварителни сведения за пътниците (Advance Passenger Information System – APIS)
19.  Всички настъпили във времето промени в записа с PNR данни, посочени в точки от 1 до 18

Действа за срок от 7 години и засега не обвързва Дания, Обединеното кралство и  Ирландия.

Firefox Mobile OS ще се представя по-добре от Андроид, инсталирани на един и същ смартфон, заяви един от шефовете на бразилския мобилен оператор Telefonica. Бразилският оператор се очаква да пусне устройство задвижвано от Firefox Mobile OS в страната на кафето следващата година. Карлос Дом...

Представители на висшия мениджмънт от Фейсбук и Yahoo приключиха преговорите около стратегическа сделка, част от план за споразумение около техните неспиращи дела, обвинения и контрадела. Според източници близки до събитията, споразумението най-вероятно ще включва разширяване на...

Плува си мъж в морето. Уморил се. Гледа някаква шамандура плува във водата. Хванал се за нея да си почине. Изведнъж нещо го хванало за топките и се чул глас: - Плюс 2 или минус 2? Зачудил се човекът, но отговорил: - Плюс 2. Топките му били пуснати веднага, дошли му сили и успял да доплува до брега. Излиза от водата и гледа - топките му станали четири. Бързо влиза във водата и с плуване се връща до шамандурата, хваща се, пак усеща как нещо го стиска за топките и отново се чува гласът: - Плюс 4 или минус 4? Усмихни се, България, и внимавай със сметките, защото или данъчните, или някой друг винаги дебне до шамандурата. Барче на Българското Черноморие обявило пред НАП дневен оборот от 16 лева, а дискотека го раздава "богато" с 270 лева оборот. В жегите и когато сме на море, сметките никога не излизат както трябва. Както в следния случай: Богаташ е на почивка на морето. От водата се чува женски вик: - Помощ, давя се! Богаташът се провиква: - Давам 1000 лева на този, който спаси жена...

Авиационна компания ще търси информация за пътниците в Гугъл, преди да се качат на борда и. От British Airways заявиха, че тяхната програма "Know Me" (от англ. - "Опознай ме") включва задълбочено проучване на бъдещите пътници чрез Google, така че "отговорните фактори да могат да асоциират ли...

Това, което виждате на горната картинка, не е тапет за десктопа от 70-те години на миналия век или близка снимка на Слънцето. Изображението показва за първи път в историята как изглежда сянката на един атом. То е получено от учени на у...

 

“Тази година несъмнено ще ядем най-добрия хляб от години насам”, несъмнено каза министърът на земеделието Мирослав Найденов. Сега спрете да ядете хляб до деня, когато официално ще обявят, че хлябът е станал най-добър, за да не се прекарате да ядете от по-некачествения. Несъмнено. Който се съмнява, работи за мафията.

Вероятно авторите на блогове сме почти единствените, които не сме получили пари от някое министерство за “популяризиране” на дейността му. От това обаче страдате вие, нашите читатели, защото ви лишаваме от важна информация за успехите на определени министри. Ощетяваме и самите министри и те си остават непопуляризирани, ощетяваме и вас, защото масовото популяризиране ви заобикаля.

Затова сега реших да наваксам и ви предлагам едно към едно съобщението от сайта на Министерството на земеделието и храните по повод откриването на жътвата в ломското село Сталийска махала:

“Тази година реколтата от пшеница е най-добра от двадесет години насам като качество. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов  по време на откриването на жътвата  в село Сталийска махала, община Лом. Количеството ще бъде почти колкото и миналата година. Очаква се призводството на пшеница да бъде около 4 млн. тона и около 700 000 тона ечемик, уточни министърът. Тази година несъмнено ще ядем най-добрия хляб от години насам, допълни още той. Осигурен е зърненият баланс за вътрешния пазар и дори ще има за износ.”

В сайта на министерството можете да разгледате повече снимки, а в сайта на БГНЕС можете да прочетете данните за платените пари на медиите за “популяризиране”.

Преди няколко дни Ким Дотком заяви, че url=http://www.kaldata.com/71286/%D0%94%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%BC-Megaupload-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5...

Тъй като Пол Кругман получи Нобелова награда заради познанията си по икономическа география (вж. съобщението на Нобеловия комитет), не е учудващо, че Евростат използва Индекса на Кругман в статистиката за селските региони. 

Индексът на Кругман измерва икономическата специализация; в ЕС се оказва, че българските селски региони са лидери по този индекс. Както споменава Евростат, обаче, специализацията може да има ползи за местната икономика, но създава и рискове при секторни кризи.

Блогът за икономика 2012

Криза на сватбите у нас отчетоха статистиците за миналата година. Съжителството без брак става все по-популярно, показват още проучванията. Дали мина модата на бракосъчетанието, или нашенецът е ударен от кризата и няма пари за тържества? Или пък кризата е в традициите? Истината е някъде по средата. Все пак има хиляди българи, които и без подпис в гражданското могат да се нарекат повече „семейство” от други, които са направили пищна церемония и въпреки това не спазват брачния обет за вярност след това. Или пък на българина му писна от показност? И от безсмислени ритуали, които символизират всичко друго, но не и любов. Друго си е да се спази традицията, ще кажат някои. Да просълзим бабите с огромна бяла рокля, младоженецът да изкърти вратата на бащата, за да вземе булката, както е ритуалът преди официалната церемония. Хорото пред блока и циганският оркестър присъстват по подразбиране. След това да повтаряме след женицата от гражданското „клетвени думи за вярност”, които от...

eBay е най-популярният аукционен сайт в света и поради тази причина там постоянно има множество измамници, които се опитват да измъкнат парите на хората. Често прилагана тактика е да се продават празни кашони от електронни устройства, като това дори не е официална измама, заради трикове при описание...

Разбираме. Със силно безпокойство разбираме, почитаеми, че има такива безсъзнателни елементи от вас, които не приемат с необходимото достойнство и твърдост увеличенията на електроенергията, парното и водата. Засрамете се, уважаеми. Как може да отделяте такова внимание на долнопробните битови тематики и да се вълнувате от такива пошли теми. Голяма работа станала, като ще се плащат малко по-високи сметки заради мерзавците от тройната коалиция, които отново са заложили капан на обичното ни правителство и се опитват да го провалят. Кога ще се научите да мислите за важните неща - като спасението на душата си, своето самоусъвършенстване, глобалните световни процеси, любовта и свободата. Стига вече: парното, водата, токът, какво ще се яде и по колко пъти. Толкова е пошло и непрестижно цялата ни национална енергия да отива в мисълта за тези неща. Успокойте се най-сетне. Ето сега ще се създаде комисия в Народното събрание, която да следи другата комисия, наречена ДКЕВР,, и всичко ще се...

Проф. д-р Златко Кълвачев, д.м.н. е роден на 17.09.1954 г. в Асеновград. Възпитаник е на Медицинска академия, София. Кариерата му започва във ВМА, където работи до 1995 г., след което заминава за Венецуела. След завръщането си постъпва на работа в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). От 2010 г. е началник на Центъра за диагностика на вируси и вирози във Военномедицинската академия (ВМА). - Проф. Кълвачев, какво е специфичното за летните вируси, по какво се различават от тези през останалите сезони? - Първо да уточним, че вирусите не се делят на летни и зимни. Те циркулират през цялата година и могат да причинят заболяване през всеки сезон, например грипен вирус може да се изолира и през август, а ротавирусни диарии се наблюдават и през януари... Искам да кажа, че повишената честота на вирусните заболявания през лятото не се дължи на някаква специфична характеристика на вируса, а по-скоро е свързана с начина на живот на човека и обществото като цяло – зависи...

Технологичният гигант Cisco осветли, чрез публикация в официалния си блог, детайлите около промените в рутерите на компанията. През последните няколко дни в мрежата се надигнаха притеснения, че url=http://www.kaldata.com/71331/%D0%A1%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82...

  Само в България ги има тези работи - пожарникар става премиер, след това пък един обикновен пожар се превръща в национален проблем... Ирония на съдбата!  И въобще народонаелението става свидетел на странни явления, обаче не се впечатлява особено, защото комай вече е претръпнало : първо се приемат закони и се вземат решения без обществен дебат и без никаква обществена консултация, а

Вчера всички големи медии гръмнаха с новината, че WikiLeaks започва публикуването на огромен масив от информация, свързан със сегашното управление на Сирия. Публикуването на конфиденциалните данни вече започна и първата част от тях може да бъде разгледана от всеки в рамките на специален раздел от Wi...

Британците си имат Джеймс Бонд. Американците могат да се похвалят с Джейсън Борн, Джак Райън, Итън Хънт и още не малко шпиони, защитаващи честта на родината. Руснаците пък удрят всички в земята с Всеволод Владимиров, по-известен като Щирлиц. Ние, българите, в най-добрия случай можем да се почувстваме горди, че сме дали нещо на световното литературно агентство благодарение на Емил Боев. Защо ви припомних тези култови образи, пропагандиращи леко изкуствен лайфстайл, ще разкрия малко по-надолу. Първо ми се ще да кажа две думи за споминалата се преди седмица Свобода Бъчварова. Повечето от моите, явно белязани от аварията в Чернобил, набори въобще не знаят коя е тя. Въображение не ми стига да си представя какво ще е след още една декада. Покрай този текст се замислих, че не Богомил Райнов, а именно починалата в далечна Бразилия писателка е създала най-достоверния роден художествен агент. За жалост (или не) действащ само на местна почва. Иде реч за героя на Тодор Колев в “Опасен...

Когато един добре сложен млад мъж запива от ранна вечер до пет сутринта в чалга клуб, това не вещае нищо добро. Всички сме наясно, че в чалготеката мачовците не се замерят с цветя. Това може да става само в гей-клубовете за майтап, но не и в царството на фолка. Знайно е, че някои от групите, които посещават подобни заведения, са въоръжени с пистолети. Но когато мачото излиза от къщи въоръжен с остър нож за убиване, това вече е съвсем друго нещо. Може би защото знае, че в ранните часове на деня кръвта му кипва и той започва да си търси белята, като се заяжда с всеки, изпречил се пред очите му. И за да е сигурен, че няма той да изяде пердаха, взима ножа убиец. Точно така е било и в нощта на 20 февруари, която се оказа фатална за ММА боеца Благой Иванов-Багата. По-малко трагична бе тя за Даниел Стефанов със странното прозвище Дъмпела. Ето какво се случи тогава. В бар „Домби” освен всички посетители идват да се забавляват и две важни компании - на Багата и на Дъмпела. Между...

Още преди година един от основателите на Google и сегашен изпълнителен директор на компанията Лари Пейдж (Larry Page) заяви, че корпорацията възнамерява да закрие остарели и непопулярни продукти и услуги с цел оптимизиране на разходите за тяхната поддръжка и да се концентрира върху проекти, к...

Вълна от насилие, предизвикана от враждуващи банди, заля улиците на Чикаго в навечерието на националния празник на САЩ и в рамките на 6 часа бяха ранени 15 души. Сред тях е и 10-годишно момиче, което си играело край отворен пожарен кран около полунощ и е откарано в болницата в критично състояние.

Жалките български медии вече не знаят как да му угодят. След като одържави голяма част от тях чрез задкулисно финансиране през банка, въртяща парите на държавните предприятия, след като привлече други да му слугуват в името на мутро-олигархичната солидарност, след като насочи дори европейски фондове за възпитаване на журналистическо угодничество, след като подложи на икономическо изтощение последните непослушни издания, сега му се прииска всички дружно да му запеят Одата на радостта, че ги вкарва в правия път.

Историята, разказана в тази книга, не може да е истинска. Красива манекенка, която не може да се отърве от покани за участия по целия свят, е в същото време и мегаумна, преценява хората по книгите, които четат и не може да понася колежките си манекенки/модели. Хм, ще трябва да питаме самата Франческа Ланчини...

И все пак, "Без токчета" е нещо много свежо, което излиза точно в подходящия момент за лятото. Чудесен стил на бившата манекенка (и ужасно красива) Франческа, която описва приключенията на 24-годишна девойка от занаята, без да изпада в скандални разкрития за начина на живот на моделите (Всъщност, като говорихме за тайния живот - няма и нужда да се разкриват подробности, стига да се спомене какво прави една от девойките, за да стане всичко ясно, а и няколкото странни персонажа покриват доста сериозна част от картината.:).

Действието лети заедно с настроенията на София, която трябва да бяга от годеника си, от момчето, в което се влюбва, за да зареже годеника си, от приятеля си книжар, който редовно я подлага на книготерапия...

Милано, Маями, Барселона - три части, които сякаш са поели духа на градовете, но и променят и самата София. Тя става не само саркастична към глуповатите си колежки, но успява да схване и самоиронията на целия си живот. За да го промени из основи в края на книгата.

Трудно ми е да причисля книгата към чиклитите, въпреки че цялата опаковка сочи натам - авторка, сюжет, главна героиня... Прекалената пълнота на персонажите, прекалената сериозност на иначе лъскавата обстановка, странните завои във взаимоотношенията, бруталнодобрата хрумка за малката сестра - не, няма как да е чиклит.

"Без токчета" е задължителна за плажа през Лято 2012. Казах!

(А понеже сме пичове, до излизането на книгата на 17-ти юли ще можете да си я поръчате само от Книга за теб, за да я имате още в първия ден :)

Историята, разказана в тази книга, не може да е истинска. Красива манекенка, която не може да се отърве от покани за участия по целия свят, е в същото време и мегаумна, преценява хората по книгите, които четат и не може да понася колежките си манекенки/модели. Хм, ще трябва да питаме самата Франческа Ланчини...

И все пак, "Без токчета" е нещо много свежо, което излиза точно в подходящия момент за лятото. Чудесен стил на бившата манекенка (и ужасно красива) Франческа, която описва приключенията на 24-годишна девойка от занаята, без да изпада в скандални разкрития за начина на живот на моделите. Действието лети заедно с настроенията на София, която трябва да бяга от годеника си, от момчето, в което се влюбва, за да зареже годеника си, от приятеля си книжар, който редовно я подлага на книготерапия...

Милано, Маями, Барселона - три части, които сякаш са поели духа на градовете

Всъщност, като говорихме за тайния живот - няма и нужда да се разкриват подробности, стига да се спомене какво прави една от девойките, за да стане всичко ясно :) Няколко странни персонажа покриват доста сериозна част от картината.

В деня на националния празник на САЩ президентът Барак Обама заяви, че успехът на страната би бил немислим без поколенията имигранти, дошли в Америка от цял свят. Докато американците празнуваха Деня на независимостта на 4 юли, няколко големи града в САЩ съобщиха за смущаващи случаи на насилие с десетки простреляни и много убити.

Сезонните разпродажби продължават с до 60% намаление в Javari.co.uk на мъжки, дамски и детски обувки и аксесоари! Успоредно с английския Javari, в немския му вариант пускат вече до 50%  отстъпка на артикулите. Непрекъснато се добавят нови и нови артикули, а цените стават все по-изгодни и по-изгодни! Цялата статия за пазаруването от Javari, ще намерите ТУК! …

Прочетете повече »

В района на балканите, сред клатещите се икономики изправени пред сериозни фискални кризи, България постигна забележителен успех тази седмица с емитирането на суверенна облигационната емисия. Балканската страна продаде облигации за 950 милиона евро при при лихва от едва 4,25 на сто. Доходността  на облигациите на България с падеж през януари 2013 година, например в момента [...]

Пожарът на Витоша припламна предизвикателно отново и ако беше живо същество, вероятно щеше да се присмее като Марк Твен над своите душители: „слуховете за моето потушаване са прибързани”.

Разпространителят на слухове за потушаването на пожара на „Бистришко бранище” превърна вчера в нещо като медийно шоу прибързано обявената кончина на коварния си огнен враг, който му изпепелява рейтинга на пожарникар, способен да загаси всеки протест с катерене по вълната на протеста и всеки пожар- със заклинания. Адски му е важно на Борисов всички да го обичат и прави каквото може да подклажда гаснещите въглени на електоралната любов. Когато му спретнат демонстрации срещу шистовия газ- мигом нарежда на послушните си депутати да забранят дори проучването за такова вредно за неговия рейтинг национално богатство. А като му запушиха за ден-два парадния вход на столицата на „Орлов мост” клекна дори и по въпроси, за които се пъчеше само часове по-рано, че няма да отстъпи в името на лобизма в полза на скиорите!

С пожара обаче не му се получава. Най-напред презрително го пренебрегваше и стигна дотам да напомня обидено, че вече не е някакъв си пожарникар, а е премиер и не бива да го притесняват с въпроси за такива дреболии. После започна да му бае от магистралата и да го заплашва го, че ще го „настъпи лекичко”. След което го настъпи тежко с тайното си оръжие- нещо като танк-играчка от музея на пожарното изкуство. Накрая – ех, как ни се щеше да е края- дори му организира весело погребение с мобилизирани за целта в 6 сутринта репортери.

В BNews, сайтът-близнак на правителствената ТВ 7 , така и написаха: „Борисов развесели пожарникарите”, а после май се поправиха на „разведри пожарникарите”. В новините си телевизионният канал с облекчение и с неподправен възторг уведоми зрителите, че премиерът ЛИЧНО е на посещение на „Бистришко бранище” -на петия ден, преценявайки, че вече може да изиграе ролята на победител.

И той я изигра в обичайния си самохвален стил, припомняйки си изведнъж, че е бил пожарникар и ги разбира тези работи. Не пропусна пътьом да обвини критиците си в нещо, което не са правили- че били обиждали труда на момчетата, приписвайки на недоволните от хаоса, закъснението и пренебрежението по отношение на пожара несъществуващо лошо отношение към изморените огнеборци. А специално на журналистите, позволяващи се да се усъмнят в безпрекословната му правота, направо отправи прокурорско заключение ,че така обслужвали мафията…

Всъщност Борисов може и да е развеселил някои свои бивши колеги, но натъжи не само своите последователи и привърженици, които очакваха от него да поведе лично битката с едно нищо и никакво пожарче и да я спечели с лекотата, с която пали и потушава пожари в чужди партии и парламентарни групи. На политическото поле, на което той прикани на бой опонентите си от позицията на победител (и) на пожара, той не цепи басма никому- колко му е да цепне една коалиция от врагове с помощта на отцепници в нея например. Но по собствената му специалност се провали в очите на всички без разлика дали са му приятели, слуги или противници и врагове.

Ситуацията е емблематична илюстрация за прословутото подозрение, че у нас всеки се занимава с онова, което не е му е работата. Другарят Борисов се предреши в борец срещу комунизма с близо 20 годишно закъснение след кончината на самия комунизъм, но в същото време не може да се справи с едно локално бедствие. Назначеният да отговоря за него като началник на щаба за борбата с пожара министър на земеделието Мирослав Найденов беше издайнически откровен да признае, че истинската причина да бъде отказана помощ от чужбина, е че „чужденците ще ни се смеят” за несправянето с толкова малко предизвикателство на фона на огромните по размер огнени проблеми в други европейски страни. С други думи, Борисов е готов да жертва някаква си Витоша заради нещо по-важно: гордостта му на бивш пожарникар, който се проваля при първата си възможност да докаже единственото си експертно качество, но държи да представи и провала си като подвиг.

За някои от тези „странности” на ситуацията си говорих вчера дълго с един автентичен пожарникар, реален ( а не магистрален, какъвто се оказа Борисов) участник в борбата със стихията на Витоша още от първите часове на …втория ден. Защо на „втория” ли? Ами просто не е имало първи. От сърцевината на трудно достъпното бранище никой не е имал достоверна информация близо два дни. Което обаче не попречи на вътрешния министър Цветанов да си измисли прогнозата само часове след заревото над София, че то щяло да бъде потушено до края на „светлата част на деня”.

Светлата част на този ден продължава мрачно и днес, когато уж пребореният вече пожар отново се подиграва на своите душмани. И като казвам „пожар” нямам предвид само онова нещо, което дими и всички го виждаме, знаейки, че няма дим без огън. Пожарът вече е алегория за това управление, чиито вождове си позволяват откровено да лъжат хората с „новини” които остаряват още на мига, когато са си ги намислили .

Явно този пожар е като комунизма, с който уж се бори Борисов: не иска да си ходи, макар да е официално погребан. С такива „гербокопачи” не е чудно, че продължава да трови атмосферата над българската столица, над която победоносно стърчи оръжието на съветската окупация, обявена най-тържествено със златни букви като форма на „освобождение” на България.

Share on Facebook

… и защо като любител на технологиите предпочитам добрия стар хартиен билет.

Напоследък често пътувам с градския транспорт. Месечната карта не ми е нито удобна, нито изгодна, но пък талоните за по 10 пътувания ми вършат чудесна работа. Защо обаче използвам хартиените носители, а не високо технологичната пластмасова електронна карта. Ами ето едно пряко сравнение:

Цена на носителя (еднократно):
безплатно	2,00 лв.
Цена за 10 пътувания:
8,00 лв. (0,80 лв. за пътуване)	8,00 лв. (0,80 лв. за пътуване)
Важи в автобуси:
Важи в тролейбуси:
Важи в трамваи:
Важи в метро:
Важи за превоз на багаж:
Може да се купи/презареди:
навсякъде	само от специализираните пунктове

А сега да видим какви са ползите за компанията за градски транспорт:

Първоначални разходи:
за хартия, воден знак, нарязване и лепене на талоните	за пластмасов носител, които обаче се заплащат от клиента
Презареждане на 10 пътувания:
за хартия, воден знак, нарязване и лепене на талоните	реално няма разходи
Може да се получи ценна статистика за пътуващите и натоварването по спирки:
Може да се получи ценна статистика за пътуващите и натоварването по дата и час:
Може да се преотстъпи на гратисчия:
талон No. 10
Може да се фалшифицира:
лесно	трудно

Както може би се досещате, пътуването с електронна карта би следвало да е по-евтино от това с хартиено билетче. Да, ама не…
За сравнение, в Лондон собствениците на Oyster card пътуват много по-евтино от тези с нормален билет. Защо тогава в София пътуването с подобна карта е по-непрактично и дори по-скъпо, ако се има предвид първоначалната цена?

Не разбирам…

… и защо като любител на технологиите предпочитам добрия стар хартиен билет.

Напоследък често пътувам с градския транспорт. Месечната карта не ми е нито удобна, нито изгодна, но пък талоните за по 10 пътувания ми вършат чудесна работа. Защо обаче използвам хартиените носители, а не високо технологичната пластмасова електронна карта. Ами ето едно пряко сравнение:

Цена на носителя (еднократно):
безплатно	2,00 лв.
Цена за 10 пътувания:
8,00 лв. (0,80 лв. за пътуване)	8,00 лв. (0,80 лв. за пътуване)
Важи в автобуси:
Важи в тролейбуси:
Важи в трамваи:
Важи в метро:
Важи за превоз на багаж:
Може да се купи/презареди:
навсякъде	само от специализираните пунктове

А сега да видим какви са ползите за компанията за градски транспорт:

Първоначални разходи:
за хартия, воден знак, нарязване и лепене на талоните	за пластмасов носител, които обаче се заплащат от клиента
Презареждане на 10 пътувания:
за хартия, воден знак, нарязване и лепене на талоните	реално няма разходи
Може да се получи ценна статистика за пътуващите и натоварването по спирки:
Може да се получи ценна статистика за пътуващите и натоварването по дата и час:
Може да се преотстъпи на гратисчия:
талон No. 10
Може да се фалшифицира:
лесно	трудно

Както може би се досещате, пътуването с електронна карта би следвало да е по-евтино от това с хартиено билетче. Да, ама не…
За сравнение, в Лондон собствениците на Oyster card пътуват много по-евтино от тези с нормален билет. Защо тогава в София пътуването с подобна карта е по-непрактично и дори по-скъпо, ако се има предвид първоначалната цена?

Не разбирам…

Подобни публикации

• 20.04.2010 -- Безплатен Интернет в софийското метро (13)
• 19.02.2010 -- Въпрос на чест и 50 стотинки! (16)
• 20.02.2010 -- Отговор до Комисията за защита на потребителите (6)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (18)
• 12.12.2011 -- Трамвайни неволи (4)
• 19.09.2011 -- Дупки пробиваме всякакви! (2)
• 05.04.2012 -- 24 незабравими часа в Солун (4)
• 14.03.2012 -- Кратък наръчник с 10 полезни съвета за Вашата почивка (11)
• 27.07.2011 -- Пещерата “Изворите на река Ангитис” до Драма, Гърция (5)
• 27.06.2011 -- До хотел “Писка” или надписи от столичния градски транспорт (3)
• 01.06.2011 -- Mind the Gap (16)
• 08.04.2011 -- “Тилт” (9)
• 13.04.2010 -- Един незабравим уикенд в Единбург (10)
• 25.09.2009 -- 10 първи впечатления от Барселона (14)
• 03.04.2006 -- Транспорт, разписания и цени (0)
• 17.02.2012 -- София в сравнение с големите градове по света (5)
• 15.02.2012 -- Най-големите градове по население и площ в България – пряко сравнение (14)
• 29.08.2011 -- София – може би малко по-зелена, отколкото си мислим! (10)
• 08.10.2009 -- Пътуване до Андора – страната с високи молове и планини (24)
• 07.10.2009 -- Шофьорите-пушачи в градския транспорт (30)

Един българин в Америка дълго си търсил работа и  накрая се устроил да продава печени кестени пред сградата на   банката в града. След време при него дошъл друг българин и му поискал пари на заем – да започне и той свой бизнес. “Виждаш ли тая банка, му казал първият, сключил съм с нея контракт: тя да не продава кестени и аз да не давам заеми.”

Из историите на професора, който днес щеше да стане на 83 години

Peer-to-peer мрежите доста си патят в последните години, но сега Google и други се целят в другия начин потребителите да копират безплатно музикалните файлове – чрез програми, които ги конвертират от сайтове, които по принцип не предлагат опция за сваляне. Притежателите на интелектуална собст...

Не за думи в любовта
служат нашите уста.
Не с принуда, не с преструвка
идва сладката целувка.

Както в детските игри
нежно устните допри!
Не тъй звънка, не тъй жарка –
иска се целувка с мярка!

За да няма и сълзи,
разстояние пази!
За Адонис и Венера
знаем не от днес и вчера.

А целува не веднъж
и не дваж добрият мъж –
не тъй рядко, не тъй много,
не тъй сляпо, не тъй строго;

не в боязън, не в захлас,
не без срам и не без страст,
не без оглед на местата,
нравите и времената!

Целуни когото щеш
с порив чист и начин вещ!
Но целувка несравнима
ще е нашата любима!

Паул Флеминг

Щегаджията - престъпник, който хареса страницата на полицията във Фейсбук с която те обявиха, че го търсят все още е на свобода. Издадена е заповед за арестуването на Майкъл Хагър, който трябваше да се яви в съда на окръг Таупо (Нова Зеландия ) през май по обвинение в дребна кражба. Въпрек...

Продукти за 4 порции:
2 пилешки филета, тип Пеперуда
1 пакет спагети
4 домата
1 зелена чушка
1к.ч. червено вино
1 морков
2- 3 зърна бахар
щипка сол
щипка захар
щипка червен пипер
3с.л. зехтин
2с.л. краве масло

Приготвяне:
Спагетите се варят в подсолена вода. Следват се указанията на опаковката. След готовност се отцеждат от водата и се овкусяват с краве масло. Разпределят се в 4 плоски квадратни чинии.
Пилешките пържоли се режат на две, така че да се получат 4. Покриват се със прозрачно фолио и се очукват леко. Зеленчуците се почистват и измиват. Доматите и морковът се стържат на ренде. Чушката се реже на колелца. Доматеният сок се смесва заедно с останалите подготвени зеленчуци. Овкусява се със сол, захар и червен пипер. Пържолите се слагат в тава. Поливат се с вино и доматено- зеленчуков сос. Добавя се зехтин и 2- 3 зърна бахар. Пекат се на умерена фурна, 40 минути. Върху порция спагети се слага пилешка пържола. Полива се с доматен сос.

Фейсбук ще инвестира в Азиатско-Тихоокеанският подводен кабел, за да засили скоростта на интернет в региона, което ще помогне на потребителите на социалната мрежа, заяви представител на компанията. Сумата, която ще даде интернет компанията не се разкрива. Би Би Си съобщи вчера, че от F...

Кристал - звучи толкова чисто, а води до смърт. "Crystal" е името на най-новия дизайнерски наркотик. Той е евтин и въздейства бързо. Опиянението настъпва буквално за минути. А и всеки би могъл да си го забърка сам. Наркотикът напада на практика всички вътрешни органи. След продължителна консумация настъпва гниене в цялото тяло, теглото намалява много бързо, процесът на състаряване се ускорява.

Невъзможно е да се представи цялата история на интернет с всяка иновация и промяна, но интерактивните дизайнери от Vizzuality и Hyperakt са се постарали да отразят развитието на мрежата по един доста добър начин. Възхитителната графика дебютира на Google I/O миналата седмица. ...

През 2010 година бе повдигнат въпроса по безопасността на рентгеновите скенери в летищата. По-съществената част на дискусията не се отнася до вредата от облъчването на живите организми, а за това, че операторите на тези устройства виждат хората без дрехи. Ясно е, че по такъв начин скритото оръжие и...

Всеки разказ описва времето, в което е написан. Дори и пишещият да не съзнава това. Примерно, когато описва в постмодернистичен захлас приключенията на някакъв луд учен от шестнадесети век – съвременният писател не прави нищо повече от това да покаже, че в нашето време литературата обича да фриволничи с историята. Писателят е ветропоказател на ветровете на времето; рибарска плувка, която потъва, когато се закачи за смисъла на времето. Ако не се закачи за тежък и истински смисъл – просто плува по повърхността. Сегашното време е морето на писателя. И той може да бъде кораб, подводница, удавник или възрастна и глуповата германка, дошла до морския бряг само за да получи слънчево изгаряне. Всяко едно от тия неща. Нямам сили и желание да пиша за времето ни по друг начин, освен като директно и безхитростно описвам случки от него. Случки, които съм преживял. И бездруго аз все ще опиша времето ни – дори и да пиша за Сюлейман Великолепни. Но има ли нужда – след като и бездруго по...

„В следващите пет до осем години Facebook ще изчезне както Yahoo изчезна,“ каза основателят на Ironfire Capital, Ерик Джаксън. „Yahoo все още прави пари, все още е доходоносна компания, все още има 13 000 служители, но е само 10% от стойността си през 2000 година,“ добави Джаксън. „Така че може д...

Ежедневно, както „Краля Слънце”, премиерът е в центъра на вниманието на медиите и целокупния народец. Отдавна той се е слял с този образ и безсмъртния израз „L`Etat c`est moi” („Държавата, това съм аз”). За всичко ставащо в държавата думата му е последна и решителна. Няма Парламент, няма Президент. Да си ги нямаме такива! Никой не може и не трябва да го засенчва...

Жега. Мор по студенолюбивите като мене, изобщо – средата на юли, без изгледи за дъжд. Освен да избягаме на Балкан, друго не се сещам. Жасмина ще ни качи до Райското пръскало в Стара планина днес.  Приятно четене:

Поход до Райското пръскало

48 часа в Рая

  Повечето хора са чували за водопада със звучното име „Райското пръскало”. В България има и други интересни водопади, но този сякаш подмамва туристите с мечтата за „райско място”. Разбира се до „рая” има различни пътища. Уви обаче, само част от него може да се пропътува с кола, а за преминаването на останалия се налага да се положат физически усилия. И така една съботна сутрин (около 6 часа сутринта) група ентусиазирани туристи от София се

натоварихме на колите по посока Калофер

Пътува се по магистралата до Пловдив, където пътя се отклонява към градът на Ботев. Магистрала Тракия е известна с наличието на доста вълообразни участъци, които налагат на водачът да приложи умения по off-road шофиране, но българите сме свикнали. За изненада пътя към Калофер беше в много добро състояние, наскоро ремонтиран с пари от ЕС. [caption id="" align="aligncenter" width="336" caption="Изходен пункт"][/caption] Към 9 часа пристигнахме в града и директно се отправихме към

изходния пункт (местността Паниците)

заедно с други търсачи на планинската прохлада. След кратка оперативка, на която обсъдихме маршрута, темпото, почивките се заехме да катерим първия хълм. По описание на по-опитни туристи маршрутът се състоеше от стръмно катерене (малко), след което голяма част по-равно, след което малко спускане и после пак малко катерене. Това ни се стори доста приемливо като маршрут, стига да не бяхме наясно, че градът е на 600 м надморска височина, а трябва да се качим на 1700 м. Тази констатация правеше нещата да изглеждат малко по-различно, но все още свежи атакувахме първото възвишение. След около 30 – 40 мин наистина стигнахме до чудесни равни поляни, огрени от слънцето, по които пасяха стада от овце и коне. Мащерката тъкмо беше разцъфтяла и всичко ухаеше невероятно. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Стара планина"][/caption]   Тази приятна разходка продължи близо 2 часа, като ние не бързахме да стигнем до новите хълмове. В края на пътеката преди спускането се открива невероятна гледка към в. Ботев и околните възвишения. Там освен, че обядвахме, прекарахме и много време в снимки, като се постарахме да не изпуснем нито един прекрасен кадър. С нови сили се спуснахме

към коритото на Бяла река,

по чието течение има 2 малки водопада на които не пропуснахме да се охладим. Някъде там срещнахме скала на която бяха написани „2 часа” до заветната точка. Лошото беше, че пътя през тези 2 часа беше катерене, което в жегата не ни се отрази добре. По официални данни (на други туристи) времето, за което трябваше да се премине целия маршрут, беше 4 часа. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Дървета"][/caption]   След дълго пухтене с раниците, почивки и подпиране по дърветата към 15 часа

стигнахме до хижа Рай

Равносметката беше малко над 5 часа път. Мястото наистина ни се стори райско, особено като разбрахме, че имат студена бира. Пристигайки на мястото бързо се стегнахме, когато видяхме доста малки деца да тичат по поляната пред хижата. Явно те се бяха справили доста по-добре от нас с катеренето и имаха още много сили.

След като всички се събрахме ни регистрираха (не се изисква л.к). Цената е 11 лв на легло, а ние предвидливо си бяхме резервирали стаи, защото в този период от годината местата бързо свършват.

Хижа Рай – двуетажна масивна постройка,

изградена по соц. време, предлагаше настаняване в общи стаи тип хостел, на двуетажни легла. Самите легла съвсем нови от светло борово дърво; удобни матраци, чисто спално бельо и по 2 одеала на човек. Екстрите в настаняването включваха баня с топла вода (която се намира на около 10 м от самата хижа) – уви недостатъчна за всички желаещи. Тоалетната също е външна и, за съжаление, не много чиста. Кухнята предлагаше следните гурме специалитети – таратор, зелева салата, боб чорба, леща и кебапчета. От нашите наблюдения най-уважавани бяха бобената чорба и бирата. След като установихме, че наистина няма път до хижата и всичко това се носи с коне нагоре, изпитахме огромно уважение към хората, които бяха донесли дори и тези оскъдни провизии за нас. На входа на хижата имаше 3 големи контейнера за разделно събиране на отпадъците, където хората действително си бяха разделили боклука, а не както е в града – браво! [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Райското пръскало"][/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="509" caption="Водопад Райско пръскало"][/caption] След хапването на студен таратор и сваляне на част от багажа се ориентирахме към покоряването на поредния връх, а именно самото

Райско пръскало

То се намира в непосредствена близост до хижата, единствения му недостатък беше, че не му работеше асансьора и отново се наложи да пълзим по стръмното пеша. Вече явно бяхме набрали инерция и не ни се стори толкова тежко, още повече горе ни чакаше разхлаждащ душ. Тъй като пътят върви върху скали, единственото, за което трябваше да внимаваме са камъни, които можеше да съборим или някой друг да събори над нас. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]     След около 30 – 40 мин вече бяхме в подножието на известното „Райско пръскало” – най-високия водопад на Балканите – цели 125 м. Всички усилия до тук си заслужаваха. Гледката е невероятна, а усещането няма как да се предаде с думи.

След като се охладихме под свежите пръски и направихме поне 1000 снимки се спуснахме

надолу към бобената чорба, домашната ракийка и дългоочакваната почивка

    Разбира се повечето туристи вече бяха окупирали масите под звездите. От палатковия лагер зад хижата вече се носеше аромат на печено. Някои от нас имаха късмета да опитат току що сготвени пресни манатарки събрани от любители гъбари. От всяка маса се носеше смях, а по-късно и песни, че даже и танци. Хората не се познаваха, но сякаш всички си бяхме съвсем близки заради общото преживяване което наскоро бяхме споделили. Изморените един по един се насочихме към спалното помещение. За тези които не са имали късмета да спят в хостел възможността да спиш в стая с още 14 човека, също бе приключение. Други по-опитни бяха готови с тапите за уши и нямаха проблем със съня. Сутринта настъпи бързо (особено като се има предвид часа на лягане) с миризмата на пържении филийки и свеж чай от мащерка. В 7 часа повечето от обитателите на хижата вече бяха будни, а част от тях вече бяха хванали пътеката към в. Ботев. След извесни консултации решихме и ние да пробваме

да покорим най-високият връх на Стара планина

Според инструкциите би трябвало да стигнем до горе за 2.5 часа, но пътят е тежък и стръмен. Отново с раниците на гърба атакувахме. На тази височина вече няма къде са се скриеш от парещото слънце затова може да се разчита само на шапките и слънце-защитните кремове. Хората които пренебрегнаха тези предпазни средства доста зле си изпатиха. Пътеката е тревисто-камениста и все нагоре. На местата, които са по-опасни има наравени парапети от въжета, но е необходимо внимание при преминаването на тези участъци. [caption id="" align="aligncenter" width="555" caption="Връх Ботев"][/caption]   След около 3 часа

достигнахме целта – в. Ботев 2376 м

Гледката от върха е невероятна. В краката ти е цялата долина, а в някои дни можело да се види дори и Дунав.       Нямахме много време за почивка, защото ни чакаше път надолу, който се оказа на моменти по-труден от изкачването. Въпреки стръмния терен и жаркото време всички бяхме преизпълнени с емоции от постигнатото. В такъв момент умората не се усеща, а само радост и задоволство. [caption id="" align="aligncenter" width="555" caption="Джендема"][/caption]     Като пристигнахме в изходната точка и емоциите се поуталожиха, се сетихме, че всъщност от сутринта не сме яли. След кратко проучване ни беше препоръчано заведение по пътя към Карлово с незнайно име, в което сервират прясна пъстърва. Скоро открихме, че става въпрос за Рибно стопанство „Бяла река” – развъдник за прясна риба с чудесен открит ресторант. Изненада ни разнообразието от рецепти – препоръчваме пъстърва с босилекова паста. Десертите също са чудесни. И така след обилния обяд в 18 часа потеглихме обратно към София. В колите вече усетихме умората, а и монотонността на магистралата сякаш натискаше очите ни надолу. Късметлиите можаха да подремнат, за което трябва да благодарим на хората които шофираха. Така приключи този уикенд – само 48 часа, а колко емоции и преживявания, които да ни държат свежи поне седмица.   Автор: Жасмина Николова Снимки: авторът   Други разкази свързани със Стара планина – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Учени са разработили технология , която позволява да се определи положението на космически апарат в пространството , даже ако той се намира на стотици милиони км от Земята. Изследването е публикувано на сайта на финският Университет Аалто.

От ЕКА са публикували фотография на марсиански кратер , около който има необичайна течно-подобна зона на кратерно изхвърляне. Картинката и повече детайли може да се намерят на сайта на агентството.

Когато става въпрос за полове в социалните медии, най-вероятно няма да ви изненада да научите, например, че мъжете доминират в Google + , а жените в Pinterest.

Таймлайнът на Facebook дълбоко промени вида и функциите на страниците в социалната мрежа. Оказва се също така, че новият дизайн е повлиял до значителна степен на начина, по който хората във фен-страниците използват табовете, които насочват към различно съдържание от страницата. Според инфорама...

Събирам си аз знания на K2Web, моята награда като гост-автор на SocialEvo, но и не пропускам да мина през любимите социални мрежи и на каква инфографика попаднах… Най-използваните социални мрежи в размери, но не онези, за които си мислите, а за снимките. Всичко – от кориците на Facebook до Twitter банер и Pinterest профилната ви снимка. Произведението е на LunaMetrics и достига до вас благодарение на Social Media and Social Good. Няма да ви правя някакъв анализ, излишно е, но под инфографиката ще ви напиша и размерите, вие ще си изберете дали да запазите файла като снимка, или ще си копирате текста. Надявам се, че цялата тази информация, събрана на едно място, ще ви бъде от полза.

Ето и обещания текст.

Facebook Image Sizes / Facebook размери 

Cover Photo / Корица 851 x 315 pixels

Profile Picture / Профилна снимка 160 x 160 pixels, но трябва да се качи в размер 180 x 180 pixels

Shared Image size on Timeline / Споделена снимка на стената на дневника ви 403 x 403 pixels

Status Update / Статус (или както е на български: Обновяване на състоянието) 63 206 characters / символа

Highlighted Post/Milestone / Изтъкване на снимка или Събитие от живота 843 x 403 pixels

Profile Picture In Stream / профилната ви снимка в новини 50 x 50 pixels

Shared Image In Stream / Споделена снимка в Новини 398 x 298 pixels

Profile Picture on Facebook Sponsored Story Ads / Профилна снимка на реклама или спонсорирана история 32 x 32 pixels

Sponsored Story Body Copy / Спонсорирана история 90 Characters / Символа

Sponsored Story Image Size / Спонсорирана история снимка 194 x 139 pixels

Album Image Preview type 1 / Албум вид 1 - 129 x 129 pixels – Не може да показва повече от 6 или 9 снимки и в инфографиката има още няколко вида превю на снимки в албум

Facebook Ad Image Size / Facebook реклама размер на снимка 100 x 72 pixels

Facebook Ad Title Copy / Facebook реклама заглавие 25 characters/символа

Facebook Ad Body Copy / Facebook реклама текст 90 characters / символа

Shared YouTube Video Preview / Споделено видео YouТube 130 x 73 pixels

Shared Facebook Video preview / Споделено Facebook видео 398 x 223 pixels

Тук ще вметна, че има и видео, качено от мобилно устройство, но размери не се уточняват.

 

Twitter Image Sizes / Twitter размери 

Profile Picture / Профилна снимка 128 x 128 pixels

Трябва да бъде  <700kb, когато я качвате, и излиза в размер 48 x 48 pixels в стрийма

Brand Banner / Фирмен банер 835 x 90 pixels, но само за някои партньори на Twitter 

Tweet Length / Един туит 140 Characters / Символа 

Background Sizing / Фон 
90% see 71 pixels
65% see 199 pixels
40% see 242 pixels
20% see 279 pixes

 

Google+ Image Sizes / Google+ размери

Cover Photo / Корица 940 x 180 pixels, като може да бъде и анимирана във формат .gif файл

Profile Picture / Профилна снимка 250 x 250 pixels

Ribbon Photo / Корица в малки снимки 5 x 110 pixels всяка, които също могат да бъдат анимирани във формат .gif файл

Profile Picture In Stream / Профилна снимка в потока 48 x 48 pixels

Shared Images / Споделена снимка 497 x 373 pixels - Up to 2048 pixels in lightbox

Post length / Публикация 100 000+ characters / символа

 

Pinterest Image Sizes / Pinterest размери

Profile Picture / Профилна снимка 49 x49 pixels – преоразмерена от 160 x 160 pixels

Pinned Images / Снимки 600 x Infinite pixels

Pin Description Length / Описание на Пин 500 Characters / Символа

 

Това е в общи линии, както ви посъветвах по-горе: може да си запазите инфографиката или можете да си копирате текста. Приятно сърфиране в мрежата и се забавлявайте

снинка: Smarter Business Ideas magazine

Подобни статии:

1. Кръговратът на социалните мрежи: Инфографика
2. Как използваме социалните мрежи [Инфографика]

Според неофициална информация, изтекла от азиатските хардуерните партньори на Amazon, новият 7-инчов наследник на успешния таблет ще започне да се предлага след около месец.

Любослава Русева

“Всичко придобито при нашите операции незабавно да се дели на четири части. Две, тоест половината, да си разпределя екипажът. Една четвърт да е за моите верни и храбри приятели. Последната четвърт ще получавам аз като капитан на кораба и ръководител на операциите”.

Това е цитат от дневника на пирата Балтазар Коса, по-известен като Страшилището на Средиземно море. В началото на ХV век, след едно корабокрушение, Коса се отказва от този рисков занаят и се захваща с друг – този на… Римски папа.

Но Балтазар, вече Йоан ХХІІІ, продължава да се държи като разбойник и в църквата. Продава свещенически санове и върти търговия с индулгенции. Занимава се с износ на оръжие и се сближава по отровителска линия с Козимо Медичи. Впоследствие обвинението срещу него съдържа 72 точки и името му влиза в черната хроника на Ватикана. Дори е обявен за антипапа.

Впрочем в списъка на антипапите фигурират още 37 души, върху чието управление е лепнато клеймото „мрачно и позорно“. При това там не е включена папеса Йоана, която родила дете, докато яздела кон, след което станало обичай полът на кандидатите за Светия престол да бъде проверяван върху стол с дупка.

Това със стола, разбира се, е легенда, но пък е истина, че в църковни води под „Веселият Роджър” са плавали немалко странни типове. Зад паравана на вярата разни балтазаровци са вършели безобразия, подлежащи на санкция по Наказателния кодекс, без да им мигне окото, че на небето ще бъдат обложени и с данък добавена стойност заради сторените грехове.

По тази причина въпросният параван често е заприличвал на походния олтар, „покрит изобилно с фалшива позлата, нещо характерно за светата църква“, зад който Швейк прислужваше на пияния фелдкурат Ото Кац да изтаралянка набързо една тържествена литургия. Или, както казал пиратът Коса пред съда на Ватикана, „не съм първият, няма да съм и последният, който използва олтара на лицемерието, за да се изплези на Бог”…

И се оказва прав!

Преди две години, например, ирландският кардинал Шон Брейди призна, че е знаел имената на десетки педофили под расо, за които тайно е уведомявал Ватикана. По същото време в Белгия и Холандия започна разследване срещу енорийски свещеници, участвали в престъпната организация „Потир“, и отново наяве изплува срамният факт, че Светият престол е бил наясно със случващото се. Малко по-късно архиепископът на германската католическа църква Роберт Зьолич се извини, че си е затварял очите за гадости, вършени от негови подопечни, тъй като бил „лицемерно посъветван от най-високо място” да си трае.

Притиснат от обстоятелствата, папа Бенедикт ХVІ нареди проверка в опит за прочистване на католическата църква, макар че…

Ами да, той си даде вид на несведущ, а всичко това се е случвало през последните 40 години. Включително пред очите на самия Бенедикт, който от 1977 г. е архиепископ на Мюнхен-Фрайзинг и е сред най-приближените на папа Йоан Павел ІІ.

Възможно ли е да е нямал представа?

„Да не се казвам Бенедикт, ако не се преструвам на умряла лисица!”, обичал да казва Бенедикт ІХ – най-младият папа, който заема престола едва на 12 години и успява да го продаде цели два пъти. През ХІ век антипапският историк Фердинанд Грегориовус пише, че това момче е „демон от Ада”, а „животът му като папа минава тъй гнусно и е толкова отвратителен, че аз изтръпвам, когато мисля за него.”

Горе-долу същото пишели историците и за Бенедикт ХІІІ, който папува в края на ХІV век, превръщайки Ватикана в средище за оргии. И добре, че близо четири века по-късно се появява смиреният Пиетро Франческо Орсини (също Бенедикт ХІІІ), за да измие срама от зацапаната тиара и да поведе война срещу разгулния живот на католическото духовенство.

Да, практика е антипапите да бъдат заличавани от историята, като им се отнемат църковните имена. С този хитър прийом е реабилитирано и името, опетнено от Страшилището на Средиземно море.

Когато през 60-те години на миналия век Анджело Ронкали, бивш апостолически нунций в България от 1925 до 1931 г., е избран за папа, той държи да бъде наречен Йоан ХХІІІ. Решението му е символичен акт, чиято цел е да зачеркне Балтазар Коса от историята на Римокатолическата църква. Нямало е друг Йоан ХХІІІ, започваме на чисто – това е смисълът на неговия жест.

Започването на чисто е трудна работа, но не и невъзможна. Един пример:

През декември 2006 г. папа Бенедикт ХVІ откри паметник на Анджело Ронкали в Истанбул, където е служил от 1935 до 1944 г. и през цялото време на мисията си е помагал на бягащи от Европа евреи, използвайки старите си контакти в България. Тогавашният германски посланик в Анкара по-късно свидетелства пред Нюрнбергския процес, че бъдещият папа е спасил от Холокоста 24 хиляди души.

Улицата зад делегацията на Ватикана в Истанбул днес също носи неговото име – „Папа Ронкали“. Улицата в София пък се нарича „Анджело Ронкали“. И там, и тук паметта за бъдещия Йоан ХХІІІ не е свързана с израстването му в йерархията на католическата църква и причината за това не е единствено религиозна. По-важно се оказва личното присъствие на този човек, към когото хората от всякаква вяра са изпитвали уважение.

Ронкали показва съзнание за мисията на пастира и го защитава с поведението си. Така например след голямото земетресение край Чирпан през април 1928 г. той отива в жестоко пострадалото градче заедно с няколко католически монахини, за да помогнат за издирването на затрупани под хилядите разрушени сгради.

За сравнение: Врачанският митрополит Климент, който по онова време ръководи Българската православна църква като наместник-председател на Светия синод (март 1928 – май 1930) пристига в Чирпан няколко седмици по-късно, за да… отслужи литургия за смиряване на Божия гняв.

В интерес на истината дядо Климент тогава е болен, но въпреки това общественото мнение никак не го жали. Закъснялата реакция на БПЦ е обект на заядливи коментари в цялата преса, а поетът Кирил Христов публично се възмущава, че иначе на всички приеми в Двореца е пълно с „таласъми от Светия синод”. По-късно в дневниците си „Време и съвременници” той ги описва като порода, която е първа жичка за водичка, „щом стане дума я за църковен имот, я за друго някое облагодетелствующе предприятие”, но я няма никаква, когато „пасоми в беда плачат за подкрепяюща ги десница”…

Това ме подсеща как само броени дни след взривовете край „Петолъчката” (5 юни) Сливенският митрополит Йоаникий отиде да извърши водосвет за началото на туристическия сезон (9 юни) в „Platinum Casino&Hotel” – най-голямото казино в страната. Снимката на светиня му на фона на игралното заведение в курорта „Слънчев бряг” изглеждаше особено цинично в момент, когато телата на тримата загинали все още не бяха открити, а близките им се нуждаеха от подкрепа и утеха. „Aтрактивни дами, облечени в дрехи от карти, съпровождаха ВИП персоните по червения килим към крайбрежната алея, където се проведе церемонията”, пишеше под тази снимка, на която дядо Йоаникий не изглеждаше ни най-малко покрусен от сполетялото епархията му нещастие.

Църквата я нямаше никаква и след земетресението в Пернишко, ако не броим няколкото служби и дежурната езическа вакханалия „курбан за здраве”. Щедър жест като приют и храна за най-пострадалите не беше предложен от нито едно Високопреосвещенство, а дългът към духовната грижа беше оставен на редовите свещеници.

Слава Богу, поне те си бяха на мястото! Защото спокойно можеха и да не бъдат, обикаляйки телевизионните сутрешни блокове като сливенския си колега Евгений, който призова да мятаме камъни по гей парада.

Аз обаче ще се съглася, ако възразите, че аналогията с негодника Балтазар е преувеличена. При това ще го направя смирено и с наведена от срам глава, защото във ваша полза могат да се изтъкнат поне няколко аргумента:

Пиратът Коса е полагал усилия зад олтара на лицемерието, докато в нашия случай е паднал и последният смокинов лист, с който мнозинството от висшия клир криво-ляво прикриваше фалшивата си пастирска позлата. Той е вършел облагодетелствующи го предприятия тайничко и опитвайки се да спазва някакво външно приличие, докато скъпите коли, резиденции и часовници на българските му събратя во Христа са извадени на показ без каквото и да е неудобство.

„Всичко придобито при нашите операции незабавно да се дели на четири части”, казва пиратът в онзи цитат от дневника си, а после като папа вкарва половината от таксите за индулгенции в общата хазна на Ватикана. По негово време се отпускат огромни средства за ремонти, разширяване и строителство на храмове, като за работата на архитект Брунелески и скулптора Донатело плаща прескъпо и от собствения си джоб. В знак на благодарност Донатело дори прави гробницата му – сама по себе си произведение на изкуството, във Флоренция.

За разлика от обругания Йоан, повечето ни митрополити демонстрират фантастично лично благополучие с „ексклузивни” лимузини и тиктакащи скъпоценности по благославящите десници, но като цяло църквата ни се оказва бедна да даде някой лев поне за ремонта на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Оправдавайки се с липсата на документ за собственост, Светият синод я остави да се разпада, нищо че председателят на храма епископ Тихон отдавна бие камбаната и за почернелите стенописи, чиято „основа е напукана като земите в Африка при голяма суша”, и за прозорците на кубетата, от които влиза вода, и за северния олтар, където се откъртват парчета от мазилката и тавана.

Но отказът на БПЦ да се занимава с ремонта има и добра страна. Съдейки по неотдавнашното „реновиране” на пловдивския храм „Св. Марина” с PVC тапети и китайски гранит, катедралата избегна опасността да бъде тапицирана като будоара на метреса. Сега тя може да се разпада достойно, без унижението на някой винилов Исус, „изписан с крещящи цветове като таблата за установяване на далтонизъм у железничарите” (отново по Швейк).

Уви, такава нещастна съдба сега заплашва бъдещия храм, за чието изграждане Николай Пловдивски твърди, че бил бил получил един милион лева от бизнесмена Петър Манджуков, срещу което го бил бил направил архонт. Новата църква, ако въобще бъде построена, има сериозни шансове да изглежда като архонтската бутафория, която започна с удостояването на няколко съмнителни фигури с напълно лишеното от съдържание звание, но за сметка на това е на път да се разгърне след решението на Светия синод да я узакони.

Справедливостта изисква да отбележа, че и в това отношение аналогията с Балтазар Коса е силно преувеличена. Той е раздавал само съществуващи санове и реални папски отличия, докато нашите хора се изхитриха да четкат суетата на спонсорите си посредством титли със стойността на тапет от железарията. Пиратът също така винаги държал на думата си и не се отмятал от дадена индулгенция, пост или награда, докато Светият синод веднъж вече забрани архондисването, а преди няколко дни лекичко го отзабрани, имитирайки регламентирана строгост с обещанието за строг регламент.

Някои въцърковени, както се казва, хора реагираха с възмущение на тази нелепост, но тя по същество е комична. Комично е и очакването за духовен и морален импулс от страна на лица, които ползват църквата като доставчик на ресурс и реквизит за по-охолен бит. „Най-много ме е страх от атеистите под расо”, разправял пиратът Коса пред Събора в Констанц, а той нямал нито срам, нито страх дори да се изплези на Бог…

Понеже два пъти цитирах и Швейк, накрая ще завърша с история, която звучи невероятно, но си е самата истина:

Преди години пътувах в самолет до владикаха Х (впрочем един от онези, които се оказаха агенти на бившата Държавна сигурност). Полетът продължи около три часа и през цялото време синодалният старец се кикотеше, четейки от дебела книга в черна подвързия със златен кръст – също като Светото писание. По едно време така се разхили, че скочи и хукна към тоалетната, зарязвайки четивото си…

„- Г-н Фелдкурат, разрешете да доложа. Министрантът трябва ли да бъде от вероизповеданието на тоя, комуто прислужва?

-Разбира се, отговори фелдкуратът, – иначе литургията би била недействителна.

-Тогава, г-н фелдкурат, ние сме направили голяма грешка – рече Швейк, – аз съм атеист. Ама нали съм си кутсуз…

Фелдкуратът погледна Швейк, мълча известно време, после го потупа по рамото и каза:

-Изпийте литургичното вино, което е останало в шишето, и може да смятате, че сте встъпили отново в лоното на църквата.”

Върнах бързо книгата върху седалката на веселия владика. И той май разбра, че съм го шпионирала, защото и двамата се усмихнахме съзаклятнически.

Сп. „Тема”

Б.а.: Текстът е писан в разгара на т.нар. архонтски скандал – три седмици преди службата за годишнината от интронизацията на патриарх Максим (4 юли), на която се отзоваха едва трима митрополити. В Българската православна църква се провежда преврат, вдъхновен от т. нар. Пловдивски митрополит Николай, и не е лошо да реагираме на подобна свинщина. „В 6 часа, след края на войната”, както би казал Швейк, изглежда съвсем приличен час. Но ако закъснеете до шест и трийсе, ще ви чакаме.

Иде 3D версията на Готъм, която ще се приюти в телефоните Lumia.

Като специалисти лесно развиваме слабостта бързо да отричаме нещо, което смятаме, че не работи. Това в пълна сила се отнася за QR кодовете. Оставам с впечатлението, че QR кодовете имат повече врагове, отколкото привърженици. Аргументите “за” и “против” се сблъскват толкова яростно, че сякаш не оставят място за технологията да се развие и да докаже възможностите си.

Да, QR кодовете не са за всеки. Неоспорим факт. Същото можем да твърдим за умните телефони изобщо. Всъщност QR кодовете се харесват на хората, които са свикнали с технологиите и обичат да експериментират с тях. Това най-често са тези, които първи прегръщат новите идеи, първи купуват новите технологични играчки. Това могат да са хората, които създават първите впечатления именно за вашите продукти. И ако например предлагате високотехнологични услуги, нищо чудно вашите клиенти да знаят какво е QR код и да знаят как да го използват.

Да, QR кодовете са тромави. Технологията изисква да имате инсталирано приложение на мобилния си телефон, което може да ги разчете. Приложения има толкова много, че чак е трудно да си избереш. Аз имам цели три. Пускате приложението, натискате един бутон, то прочита кода и ви казва какво има вътре – интернет адрес, телефонен номер, имейл, събитие за вашия календар и още доста неща. Да, можете да ги изпишете върху брошурата си или рекламното каре, обаче в многото текст ще се загубят. А QR кодът изпъква и привлича вниманието. Освен това за мен е по-лесно да пусна едно приложение, вместо да въведа един макар и кратък URL адрес в браузъра.

И да, QR кодовете не са приложими навсякъде. Няма смисъл да ги слагате в долния десен ъгъл на билборд рекламата си. Или пък в левия. Сложете ги на спирката. Хората скучаят, а QR кодовете са забавни, привличат внимание и могат да превърнат едно скучно занимание (влизане на страница) в забавна игра. От вас зависи как ще подходите.

Нямате място върху рекламните материали за още един елемент? Разчистете ги малко. И опитвайте. Пуснете в една медия реклама без QR код, а в друга със. После вижте резултатите, ако в рекламата има призив за действие.

И ако получите покана от Икономедия за Digitalk тази година, обърнете внимание на картата. NEXT-DC са се представили повече от отлично и всичко изглежда перфектно. Виждате URL адреса и го въвеждате в браузъра, после слагате телефона върху картата и така. А можеше там да има един QR код. Сигурен съм, че са обмислили “за” и “против”, преди да решат да не го сложат. Това не означава, че не работи. Просто не работи винаги и за всички хора. Прилагайте ги тогава, когато има смисъл. А като дойде на мода NFC, пак ли ще се дърпаме? Вместо това можем от днес да почнем да учим хората да използват умните си телефони.

Вижте и нашите препоръки за QR кодовете. Тук пък можете да видите три примера за неподходящо приложение на QR кодовете.

Това е мнението на един позитивен човек, който винаги търси добрата страна на нещата.

Подобни статии:

1. QR кодовете ни връщат към живота
2. Научете 5 стъпки за успешна кампания с QR кодове

Добре подготвената инфографика може да подсили сериозно позициите ви в търсещите машини, да подобри разпознаваемостта на марката ви и да ви докара много директни посетители в сайта. Пример за една от най-успешните инфографики на 2011 година е на уеб агенцията R.O.I.Media от Южна Африка, която създаде инфографика на тема „Анатомията на перфектния уебсайт“. Въпросното изображение, което може да видите по-долу, събра 11 800 туита и 5620 Facebook споделяния – а една статия може ли да събере толкова?

 

Източник: R.O.I. Media Web Design

По-долу ще изброя основните етапи на плана за създаване на една добре подготвена инфографика.

 

1. Грабваща идея

Не правете инфографика само за да имате инфографика. Трябва ви интересна идея, която да грабне вашата целева група. Не забравяйте, че основната ви цел е да накарате хората да я споделят. Поради това идеята и качеството на изображението са едни от най-важните фактори за успешното му популяризиране на пазара.

 

2. Проучване

Направете усърдно проучване за статистически данни на вашата инфографика. И не пестете време. Това е гръбнакът на вашата работа. В какви сайтове да се търси зависи изцяло от вашата ниша. Напишете просто темата в Google и зад нея добавете „figures“ или „statistics“. Добри източници на статистика са Eurostat и SocialBakers (за социални медии). Сайтът www.worldometers.info също съдържа интересни данни, актуализирани в реално време. Ако правите българска инфографика, препоръчвам или да добавяте „статистика/и“ след ключовите думи при търсене, или да превеждате информация от чужди сайтове. Все пак нищо не пречи да потърсите в Националния статистически институт.

Подобни статии:

1. Ръководство за таргетирана реклама в Twitter [Инфографика]
2. Какво са инфографиките и как да извлечем полза за SEO от тях

Откъде им идва енергията на тия хора?! Законът за горите беше върнат, пожарът вече е овладян, откъде намират сили и желание да протестират в центъра на София…

Снощи лозунгите бяха “Миро, не сме по-тъпи от теб”, “Бойко, къде ти е пожарогасителят”, “Вървете си при седалищата”. Добрата новина е, че младите хора не губят енергия. А вицът от последните дни е следният: в англоезичния свят централите на големите организации се наричат Headquarters. В България се наричат Седалище. Изберете сами. Но преди това вижте записа от снощи: