Цирк солнца снова в Чикаго! В рамках мирового турне канадская цирковая компания представляет шоу “Michael Jackson The Immortal World Tour”. В отличие от прошлых представлений, в этом нас ждет не выдуманная история, а реальная жизнь человека, еще при жизни ставшего легендой. В истории цирка это второй опыт подобного рода. Первым был спектакль “Viva Elvis”, посвященный Элвису Пресли. Он проходит на постоянной площадке в Лас-Вегасе, в казино “Aria”. Шоу “Michael Jackson The Immortal World Tour” – посвящение королю поп-музыки Майклу Джексону. О совместном проекте Джексона и Цирка солнца заговорили в 2000 году. Тогда ...

които просто се случват, често без да искаш и без да си ги мислил много-много. Просто харесваш светлината, погледа, фокусираш и натискаш спусъка.

И още една любима от серията.

Обичам да снимам.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

По съображения за пълнота – ето официално съобщение за бъдещето на медийното законодателство на сайта на правителството:

10 Юли 2012

Работна среща относно бъдещето на медийното законодателство в България се проведе днес в Министерския съвет. Участие в дебата взеха представители на президентската институция,  Народното събрание, СЕМ, на двата съюза на издателите на печатни издания, Фондация „Конрад Аденауер“ и на администрацията на кабинета.

По време на разговорите бяха обсъдени идеите на двата съюза и Фондация „Конрад Аденауер“ за законодателни промени, за да се гарантира прозрачност в собствеността на печатните медии, в авторството на информацията, която намира място на техните страници и отговорността за нейната истинност. Бяха обсъдени и въпроси, свързани с разпространението на вестниците и рекламата в тях.

В рамките на срещата се взе решение издателските съюзи да формулират свои конкретни предложения за законодателни промени, които да бъдат обсъдени и приети първо в гилдията със съдействието на Фондация „Конрад Аденауер“, а след това да се разгледат от Комисията по културата, гражданското общество и медиите в Народното събрание и ПГ на ПП ГЕРБ.

• Закон за печата? И кой ще го пише? | Deutsche Welle‎

• Фондация “Конрад Аденауер” пише Закон за печата в България

• Проблемът със свободата не е на управляващите

• Медиите са свързани с мафии

 

Българските медии споменаха за американския журналист Матю Вандайк през април 2011 г., когато беше разгара на гражданската война в Либия. Тогава изчезват 16 представители на пресата, сред тях и Вандайк. Преди месец през Twitter Вандайк се … More→

Действащото правителство отчете шумно изменението в Закона за депозиране на печатните издания, с което се предвиди глоба за печатни издания (издатели, разпространители, ако не поддържат актуална информация за собствеността в регистъра на печатните издания (каталога с декларациите за собственост) към Министъра на културата.

Днес се е появило отворено писмо от журналистите във вестник Класа, които си търсят правата по отношение на “издателя Милен Герасимов и собственика в сянка Красимир Гергов”.

Не само че не се прави нищо по отношение на собствениците в сянка, но не се прави и нищо по отношение на печатните медии извън регистъра.

	Списък на подадените декларации по чл. 7а, ал. 3 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения /ЗЗДПДП/ – 2010 г.
	Списък на подадените декларации по чл. 7а, ал. 3 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения /ЗЗДПДП/ – 2011 г.
	Списък на подадените декларации по чл. 7а, ал. 3 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения /ЗЗДПДП/ – 2012 г.

И Капитал има подобни наблюдения. Поредният случай на имитация на правила.

Но разбира се, тук има хора, чиито отношения  със закона се изчерпват с това   да си поръчат някоя норма в него.

На сайта на правителството има съобщение със заглавие България окончателно се отказва от АСТА.

Как?

В съобщението се казва, че България отказва да даде съгласие  да участва в производството по постановяване на становище пред Съда на Европейския съюз, образувано по искане на Европейската комисия за тълкуване дали споразумението АСТА  е съвместимо с Договорите и по-специално – с Хартата на основните права на Европейския съюз.

Така решило правителството – не дало съгласие да участва в производството пред Съда. Макар че защо не?  Винаги може да каже какво мисли за съвместимостта на АСТА с Хартата.

Интересно откъде се взема следващият извод: “С днешното си решение правителството прекратява окончателно процедурата по сключване на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането.”

Доколкото виждам, с днешното си решение правителството само заявява, че не иска да пише становище за Съда.

Този понеделник се опитах да работя от морето.

Възможно е, но изисква огромни усилия на волята. Изкарах цял работен ден със служебни разговори, дебъгване и код. Накрая осъзнах, че чак такова напъване не ми е по силите. Моренцето е за почивка.

В разгара на лятото човек отишъл на доктор, защото не се чувствал никак добре. Лекарят го прегледал щателно и го изпратил за пълни изследвания в лабораторията. Когато резултатите били готови, той ги разглеждал дълго, мислил и накрая му дал три вида таблетки с различни цветове - сини, червени и зелени. След това обяснил: - Ето тези хапчета - сините, ще ги пиете всеки ден преди закуска и винаги с много вода. Зелените таблетки ще взимате преди обяд и отново с големи количества вода. По една таблетка от червените ще взимате преди вечеря и задължително с много, много вода. - Докторе, ама аз какво, нещо сериозно ли е?! - А, не, просто имате силно обезводняване на организма. Усмихни се, България! От някои чешми у нас тече вода с такова качество и състав, че не е ясно кое е по-малкото зло - да пием от нея, или да рискуваме обезводняване на организма. Както винаги обаче, има и хора, които не се притесняват особено от водата с примеси: Безутешна вдовица полива цветята на гроба на мъжа...

НАСА публикува панорама от изображения , които марсохода 'Опортюнити' е направил по време на своето зимно стоене. Панорамата в пълен размер може да се види на сайта на НАСА

Децата са едни от най-големите жертви на конфликта в Сирия. Те усещат най-жестоко несправедливостта, а в същото време намират най-лесно надеждата. Видеото, което ще видите, е малък любителски документален филм, показващ състоянието на децата в днешен Хомс – по време на ударите върху града, разрушенията и глада.

Все повече израелските политици започват да потъват в блатото на расизма и омразата. Може би това е следствие на годините неспокойствие, но едва ли гражданите на Южен Судан и други африкански страни са виновни за това. Помня, че моят приятел Самуел Йосифов ми сподели, че се притеснява на какво ще прилича Израел само след 5-10 [...]

Германският мениджър на Кубрат Пулев в тима на „Зауерленд” Хаген Дьоринг, който се грижи за просперитета на българина, пристигна у нас за кратка 4-дневна ваканция. Той най-накрая успя да изпълни обещанията си към Кобрата да му дойде на гости, използвайки за целта малкото си свободно време, в което трябва да си почине от напрегнатата работа. Двамата споделиха специално за „Новинар” бъдещите си планове за кариерата на Кобрата и евентуалния му мач с Владимир Кличко, както и мнението си за евентуалния му съперник Одланиер Солис (Куба) в полуфинала на претендентския турнир, който трябва да излъчи следващия съперник на украинеца. Пулев бе категоричен, че не го интересуват заплахите на кубинеца и неговия щаб. „За разлика от останалите боксьори аз предпочитам да говоря след мача. Досега много ме заплашваха, че ще ме размажат, но не им се получи, така че нека си говорят”, ясен бе Кобрата. Ето какво бе и мнението на мениджъра му Хаген Дьоринг за съперника, условията за подготовка, които има...

Българските мъже били най-мързеливите в Евросъюза. Поне според поредната не особено ласкателна класация, която оглавяваме и според която 15 на сто от представителите на силния пол в България са безработни. Със сигурност българските мъже не могат да бъдат поставени под общ знаменател. Това, че безработицата у нас си е сериозен проблем и тя не може да бъде обяснена просто с мързел, също е факт. За всеки е ясно, че да се намери работа, при това по специалността, с що-годе прилично заплащане и условия, не е лесна задача. Изглежда обаче жените се справят по-добре или най-малкото полагат повече усилия, след като безработните дами в България за първото тримесечие на годината са с 80 хиляди по-малко от неработещите мъже. За сравнение съотношението в ЕС е обратното – там икономически неактивни за миналата година са 8,4 на сто от мъжете и 21,6 на сто от жените между 25 и 54 години. Вероятно немалка част от неработещите български мъже биха могли да посочат поне няколко обективни причини,...

Русия технически е готова да построи собствена орбитална станция и ще я създаде в случай , че не се постигне договореност за създаване на нова МКС, е заяил ръководителят на Роскосмос Владимир Поповкин.

Министерството на информацията (МИ) разби организирана престъпна група за подбудителство към подривни действия срещу властта в Народна република България. Лицата с инициали А.Г. и К.П. – К. направиха пълни самопризнания и се разкаяха за деянието си, което извършиха на 8 юли тази година. (Запис от деянието – Част 1 и Част 2) Тогава те проникнаха в сградата на Министерския съвет и по изключително дързък и непрофесионален начин в продължение на 90 минути изпитваха министър-председателя, двамата му заместници и още един министър за обещанията, които са давали пред медиите. Така А.Г. и К.П. – К. застрашиха устоите на държавността и журналистиката. МИ разпространи и видео запис от разпита на лицата, които бяха задържани за около 15 минути. След това три момичета ги отведоха в неизвестна посока.

 

На 10 юли 2012 в 6:50 , телекомуникационният спътник SES-5 (Sirius-5) успешно се е отделил от ускорителния блок 'Бриз-М' и е заел планираната орбита.

България си променя по-бързо отколкото ние успяваме да следим. Ето как изглежда сега тя там където се строи инфраструктура:

Разни хора, разни мат'ряли, разни количества сиво вещество и умения. Нагледен пример със следния сравнителен монтаж : Някои хора да внимават в картинката, че следващите монтажи ще са с магистрали, здравеопазване, околна среда... Сериозно се замислям и за сравнение на ораторските качества при управляващия мат'рял, защото докато едни държат старателно изкусурени речи, други бълват вицове. Абе,

Мира Радева е родена на 16 юни 1958 г. във Варна. Завършила е социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя е доктор на науките и преподавател по социология в ПУ "Паисий Хилендарски". Мира Радева е управител на социологическата агенция MBMD. - Г-жо Радева, има ли основания за твърдения, че е възможна злоупотреба със социологически данни? Преди дни в това ви нарочи вашата колежка Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч", с която впрочем преди години работехте под една шапка? - Вярно е, че работехме заедно. Но нейните обвинения са нелепи и глупави. Не обичам да говоря срещу своите колеги, но в конкретния случай видяхме как лъсна една чиста проба професионална злоба и завист. От друга страна пък, съм доволна, че всичко това се случи, защото според мен години наред Боряна се правеше на недосегаема интелектуалка, а сега си пролича истинското й лице. Впрочем един скандал не винаги е лошо нещо, защото избистря отношения, дава яснота, помага да отговорим на въпроси, които...

11 юли 2012 г.   Българският парламент обвърза във вторник правото на българските граждани да се разпореждат с имуществото си с плащането на здравноосигурителни вноски, съобщават журналистите от Кафене.нет. На първо четене бе приета промяна в закона за здравното осигуряване, според която всеки, който иска да прехвърли собственост или да учреди вещни права върху имоти или моторни превозни средства, е длъжен да представи удостоверение от НАП, че не дължи здравноосигурителни вноски. Срещу текста остро възрази Синята коалиция, която посочи, че той е противоконституционен и накърнява правата на българските граждани, които живеят в чужбина. Финансовият министър ...

На седмица получавам по няколко покани във Facebook за участие в протести или за присъединяване към легални бунтовнически групи. Горе-долу всеки десети пост съдържа поне един от лозунгите „Да се събудим”, „Докога ще търпим”, „Да ни се чуе гласът”, „Да им дадем да разберат”, „Да излезем на улицата”, „Да блокираме нещо”. Така се редуват в мрежата – снимка на детето от родилното до абитуриентската му вечер, плажни пейзажи от отпуската, изключително умна собствена или чужда мисъл, линк към парче, най-новият колаж с Бойко Борисов и най-новият позив за въстание – любимият ми е този срещу безобразията в държавата. Кои точно, няма значение – то кое ли е наред, че да не е безобразие. Малко повече часове, прекарани пред компютъра, наистина могат да доведат до въобразяване, че навън се води реална гражданска война. С участието, разбира се, на реално гражданско общество, чиито каузи почти винаги започват с „против”. Всъщност, ако изключим гей парада и кампанията за АЕЦ „Белене”, други „за”...

Заетостта в Гърция винаги е била много по-ниска отколкото в Естония (структурен проблем). Различните политики в кризата също доведоха до различни резултати. Реформите и дисциплината в Естония спряха спада на заетостта и започнаха възстановяване. Дефицитите и дълговете в Гърция забавиха първоначално, но после влошиха спада и краят не му се вижда.

Евростат: Заетост на хората между 20 и 64-годишна възраст, %

Блогът за икономика 2012

The post Заетост: Гърция vs. Естония appeared first on Блогът за икономика.

Днес МС е приел План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в България. Но никак не е маловажно съпровождащото изявление  на министъра на финансите, което поставя под въпрос смислеността на тази процедура.

• 20 юни 2012, стенограма от заседанието на МС, т.32 – отлагане на приемането на плана

• 11 юли 2012, официално съобщение на МС за приемане на плана за цифров преход :

Правителството прие Планът е изготвен в изпълнение на изискване на Закона за електронните съобщения и с него се изпълняват поети от страната ни ангажименти пред Европейския съюз и международни организации.

Планът включва етапите, сроковете и условията за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) с крайна дата за изключване на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване в България на 1 септември 2013 г.

 Министър Дянков:

В момента цифровизацията не е по силите на бюджета и държавата възнамерява да поиска отлагане на прехода към ефирно цифрово излъчване пред Европейската комисия. Това каза днес вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков, минути след заседанието на кабинета, на който бе приет планът за прехода към дигитално излъчване в страната.

Не е по силите на бюджета, не съм убеден, че дори е смислено толкова стотици милиони да се дават за тази процедура, при положение че междувременно технологиите напредват доста и може би след няколко години цифровизацията въобще няма да е и смислено нещо да се направи.

Министър Московски:

Българите ще имат възможност да гледат дванадесет безплатни телевизионни програми от септември 2013 г. Ивайло Московски информира, че средствата ще бъдат отпускани поетапно, като приоритет ще има осигуряването на честотен ресурс за комуникационната мрежа за ж.п. линията Пловдив – Свиленград.

Днес МС е приел План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в България.

• 20 юни 2012, стенограма от заседанието на МС, т.32 – отлагане на приемането на плана

• 11 юли 2012, официално съобщение на МС за приемане на плана за цифров преход :

Правителството прие Планът е изготвен в изпълнение на изискване на Закона за електронните съобщения и с него се изпълняват поети от страната ни ангажименти пред Европейския съюз и международни организации.

Планът включва етапите, сроковете и условията за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) с крайна дата за изключване на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване в България на 1 септември 2013 г.

 Министър Дянков:

В момента цифровизацията не е по силите на бюджета и държавата възнамерява да поиска отлагане на прехода към ефирно цифрово излъчване пред Европейската комисия. Това каза днес вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков, минути след заседанието на кабинета, на който бе приет планът за прехода към дигитално излъчване в страната.

Министър Московски:

Българите ще имат възможност да гледат дванадесет безплатни телевизионни програми от септември 2013 г. Ивайло Московски информира, че средствата ще бъдат отпускани поетапно, като приоритет ще има осигуряването на честотен ресурс за комуникационната мрежа за ж.п. линията Пловдив – Свиленград.

 

 

Днешният очерк ще ни отведе за кратко до Венеция. Съби споделя впечатленията си.   Приятно четене:    

Венеция

вечният площад Сан Марко и класическа музика

Максимата на Наполеон, че площадът свети Марко във Венеция е "най-красивият салон в света", не е загубила своята валидност дори 200 години по-късно. Аз бих добавил -  целият град е една театрална кулиса. С дължина 175 м , леко трапецовидна форма Piazza San Marco е наистина уникален, различен от всичко архитектурно, което някой може да е видял и предизвиква различни настроения, които се отличават едно от друго в различните часове на деня или сезона. [caption id="" align="aligncenter" width="519" caption="Мимолетното присъствие на площада"][/caption]

Това място е сцена на безброй исторически шествия и тържества. Към днешна дата, може да се каже, че венецианци имат пълно право да бъдат горди, когато става въпрос за техния град. Дори и през редките мъгливи зимни дни или в мрака на нощта, когато площадът „осиротява” от обичайните тълпи, градът сам по себе си е една магическа приказка.

[geo_mashup_map zoom="10"]

[geo_mashup_location_info]

Накъдето и да се обърне погледът чувството за уловена гледка и преживяване е неописуемо. В един такъв момент, мога само да препоръчам да се последва примера на предишните поколения пътници, които се разхождат и преминават от една аркада в следващата, от един мост, по който е тичал Казанова, до друг, на който влюбените спират времето. Неописуемо е и преживяването от концерт с музиката на Вивалди, който пише „Четирите годишни времена“, именно в този град. В църквата Ateneo di San Basso, след един дълъг и уморителен ден музиката отпуска и коронова престоят ни в този град кулиса. Билетите си купихме през интернет. За мен, един ден във Венеция, е като цяла година на всяко друго място по света.   Снимки: авторът Други разкази свързани с Венеция – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)  

Футболистът-премиер отново ритна блогърския мравуняк, като този път раздвижи и тъй наречените "стари медии" - т.е. традиционните такива, за които и хлапетата знаят, че в голямата си част са корумпирани до ушите, че пишат поръчкови статии или пък склоняват да не пишат такива, но пак срещу съответното заплащане. И какво всъщност се случи бе, джанъм? Ами нещо толкова естествено и обикновено, че

Говорещото български население в Северна Гърция ще получи над 600 тома българска литература, събрани в дарителска акция. Книгите са дарени при кампания на "Родопски хайдути" в различни градове в страната, съобщиха от сдружението за БТА. Сред томовете, които ще се изпратят за жителите на гръцки села от южните части на Родопите, са събрани съчинения на Николай Хайтов, както и емблематични заглавия от българската класика.

Бойко Борисов и Ваньо Танов. Снимки: Сайт на ГЕРБ и на Агенция митници

Коментар към статията на Иван Бакалов от e-vestnik Борисов призна престъпление, няма шега"

"Няма майтап, нито преувеличение. От видеозапис на премиера Бойко Борисов, разпространен вчера, стана ясно, че той признава за извършено престъпление" - пише колегата Иван Бакалов в e-vestnik и се аргументира с репликата на премиера от прочутия разговор с Ваньо Танов: "Хайде, прибирай ги оттам!"

Борисов признава, че такъв разговор се е състоял пред блогърите Асен Генов и Константин Павлов-Комитата – създатели на сайта Politikat.net. Премиерът е наредил на шефа на Агенция Митници да прекрати митническа проверка и според чувството за справедливост и правов ред на журналиста, а и на мнозинството от населението, това се явява престъпление.

Да, ама не, според закона престъпление щеше да има, ако Ваньо Танов наистина беше прекратил проверката. Той не я прекратява, а нарежда на Антоний Странджев да я довърши и да му бъдат предадени протоколите, с които после да се оправя съда. Танов фактически е спасил Борисов от наказателно преследване. Ако той се беше поддал на натиска на премиера, съставът на престъплението щеше да е налице.

Това твърди прокуратурата, която е анализирала разговорите, събитията и протоколите е стигнала до извода, че не са налице данни за престъпление по служба.

Биволъ отправи въпроси към говорителя на главния прокурор Стелиана Кожухарова още при новината за спирането на прокурорската проверка преди няколко месеца. От нейните отговори става ясно следното:

Прокуратурата не е разследвала евентуално престъпление по служба, а е водила проверка за престъпление по Чл. 357 ал. 1 от НК, за разгласяване на държавна тайна. Ето защо не са разпитани нито Борисов, нито Първанов.

Михаил Михов не е бил разпитан като свидетел по делото. И това въпреки факта, че в един от разговорите се чува следната фраза на Ваньо Танов, цитиращ Михаил Михов:... "Предният път като идва, на асансьора каза: "Аз съм се разбирал с всички власти и съм си плащал и сега съм изненадан защо така се процедира с мене". Уви, смъртта "процедира" с Михов преди той да даде обяснения на прокурорите, въпреки очевидните данни за корупция.

СРС ли са разговорите на Ваньо Танов огласени в публичното пространство? Разговорите са "обект на презапис по време, по което е прилагано СРС" - отговаря ведомството на Борис Велчев. Този отговор може да се разбира и по следния начин: "няма да кажем в прав текст, че е СРС, защото това е тайна". Но това вече няма значение, защото тази тайна беше потвърдена и от Борисов, който каза, че е знаел за подслушването на Танов и въпреки това му се обадил да спре митническата проверка срещу фабриката на Мишо Бирата.

Новост е, че е проведена още една експертиза за манипулация на разговорите, която е стигнала до следното заключение: "...Въпреки, че в представените за експертиза записи не е констатирано изместване на фазата на маркерите, лошото качество на аудио-сигнала (наличие на шум с интензивност, съизмерима с тази на маркерите и ограничаването на сигнала на места), съчетано с възможността за манипулиране на маркерите посредством специализирани програми за обработка на сигнали, не позволява да се потвърди или отхвърли тезата, че речта в записите е манипулирана чрез добавяне на думи и реплики от други записи, с цел да бъде променен контекста".

Тук за пръв път става дума официално за маркерите (бипове на равни интервали), които Биволъ пръв разкри веднага след публикуването на записите. Многоточието преди цитата е многозначително. Възможно е в тази експертиза да пише защо са важни тези маркери, което най-вероятно е класифицирана информация. Припомняме, че експертизата на френската лаборатория "Липсадон" беше категорична, че записът не е манипулиран по съдържание, като изследването включваше и други параметри освен тези маркери.

Дали нареждането на премиера да бъде спряна митническа проверка за производство на акцизни стоки без лиценз е осуетило санкции срещу Михаил Михов, което би било закононарушение? - попита още Биволъ.

От отговора става ясно, че на 13.03.2010г. в оперативния център на мобилните митнически групи е бил подаден анонимен сигнал, че в пивоварна в гр. Мездра продължава производството и бутилирането на бира, въпреки отнетия лиценз. Внезапната митническа проверка е била извършена незабавно, още същия ден - 13.03.2010 г. за времето от 20.00ч. до 24.00ч. - уточнява прокуратурата.

"По повод на извършващата се проверка, същия ден, след 20.30ч. е бил проведен разговор между министър-председателя г-н Б. Борисов и директора на Агенция "Митници" - се казва още в отговора. Прокуратурата не дава подробности, но е очевидно, че става въпрос за прочутия разговор, в който премиерът говори за поетия ангажимент към Първанов и нарежда на Танов да извади митничарите от фабриката на Мишо Бирата.

На следващия ден, 14.03.2010 г. директорът на ТМУ-Лом е представил документацията от извършената проверка. Протоколът е регистриран с пореден номер в електронната система на Агенция "Митници", където се съхранява в електронен вид, както и на хартиен носител.

Тайнствените протоколи от митническата проверка

Какво точно пише в документацията от проверката на 13.03.2010, в протоколите заведени в ТМУ-Лом? - попита Биволъ.

От отговора на Кожухарова се разбира, че проверката е засякла "изваряване на охладена пивна мъст, която не е акцизна стока", а пломбите на данъчния склад не са били свалени.

Прокуратурата е научила тези факти от проверката извършена на 13.03.2012 година по-късно, на 25.02.2011, след като е започнала да работи по скандала "Мишо Бирата".

"Във връзка с установените при проверката факти и обстоятелства ТМУ-Лом е направила предписания на фирма "БУЛБРЮ БГ" ЕООД да предприеме необходимите действия за включване на варилното отделение към територията на данъчния склад." - пише още в документацията.

Тази митническа проверка явно не е повлияла на съда, въпреки сметките на Танов, че Мишо Бирата "посмъртно няма да си върне лиценза" На 07.06.2010г. Административен съд София-град отменя изцяло Решение № 55 на Агенция Митници за отнемане на лиценза на фирмата "БУЛБРЮ БГ" ЕООД. Решението на съда не е било обжалвано от Митниците в законния 14-дневен срок, в резултат на което е възстановен лицензът на производителя.

Дали Агенция Митници щеше да неглижира срока за обжалване, ако на 13.03.2010 г. след 20.30ч. премиерът Бойко Борисов не се беше обадил на Ваньо Танов с нареждане да спре проверката? Това остава в сферата на догадките. За прокуратурата обаче догадки не важат.

"Така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, следва изводът, че митническата проверка не е била осуетена, а надлежно извършена от митническите служители. Няма данни за извършено престъпление от общ характер, което прокуратурата да разследва." - завършва отговорът на Стелиана Кожухарова.

Защото съм си такъв...

"Това, че премиерът оказва натиск на служебно лице, е достатъчно престъпление" - пише колегата Бакалов. Според прокуратурата, позоваваща се на Наказателния кодекс обаче не е достатъчно да се окаже натиск. Трябва също така служебното лице да се подчини и да извърши закононарушението (Танов да спре проверката), за което ще отговаря пред Закона солидарно с оказалия натиска. Инстинктът на Танов го спасява, спасява и Борисов от наказателно преследване.

Толкова за гледна точка на прокуратурата, която осъществява надзора за законност. За моралната гледна точка Борисов отговори пред блогърите, че "не e правилно, не е трябвало да го правя", но го направил, "защото съм си такъв". Едва ли не се пошегува, защото както се казва, който не е грешил - пръв да хвърли камък. Борисов казва това не неволно, не като случайно изръсено самопризнание, а знаейки какво може и какво не може да каже. Той много добре е запознат със заключенията на прокуратурата, която дори не го е разпитала.

Остават въпросите. Защо при тази кристална яснота Ваньо Танов отказва да даде протоколите, поискани от Биволъ по Закона за достъп до обществена информация? Какво точно пише в тях? Дали не са манипулирани? Защо Антоний Странджев продължава да твърди, че към момента на проверката фирмата "БУЛБРЮ БГ" е била закононарушител? Защо натискът от служебно лице за извършване на закононарушение не се преследва наказателно, независимо от резултата? Как така ако получиш предложение за подкуп, това вече е криминално деяние и няма значение дали подкупът е приет или отхвърлен, а нареждането на висшестоящия да нарушиш закона е ОК, ако не го нарушиш...

Добрата новина е, че по думите на Стелиана Кожухарова, трафичните данни и разпечатките от изтеклите разговори на властта не са унищожени и са приложени като доказателства по делото. Дело, което един ден може да бъде възобновено, след като Борисов падне от власт, заключава колегата Бакалов. Тъжна равносметка за уж правовата ни, уж европейска, уж държава, в която управляващи и население са солидарни, че не е правилно, не трябва, но го правят. Защото са си такива.

В отворено писмо до медиите служителите на вече несъществуващия в. “Класа” призовават собственика “в сянка” Красимир Гергов и издателят Милен Герасимов да изчистят задълженията си към тях. В противен случай ще заведат дело срещу „поредните мошеници и измамници в медиите“, се казва в писмото.

Във времето между 1-и юни и 1-и юли нито един от “шефовете” не намери за нужно да съобщи лично да служителите си за бъдещите промени и за това, какво се случва с вестника. Тази роля беше отредена на заместник главния редактор Иглика Горанова, която съобщаваше на хората различните новини. Всички останали се изпокриха по кабинетите си, а разминавайки се по коридорите на офисите, извръщаха срамно глави,се казва още в писмото.

“Срамно е, че се стига до тук, но силите на всички ни се изчерпиха. Знаем, че с това писмо няма да получим възнагражденията си (тях ще ги получим по съдебен път, както си му е редът), но пък сме сигурни, че то ще стигне до много хора и определено ще разбуни духовете в страната”, завършва писмото на журналистите./БЛИЦ

В тази тъжна история няма нищо радостно, но има все пак една смешка от областта на черния хумор в жълтия ни медиен свят: за починалия вестник „Класа” се говори като за съвсем жив не другаде, а от основната медийна трибуна на същия собственик „в сянка”. В централните новини на Би Ти Ви, водещата по рейтинг и приходи от реклами телевизия в България, най-редовно препращат зрителите „за повече информация- утре във в. „Класа”.

Смях на гробищата! Вероятно защото са чужди. У нас солидарността между журналистите е сред стъпканите ценности, които все пак лекичко се бяха прихванали на нашата неблагоприятна за такава култура почва.

На това буквално му се казва „от умрял писмо”. Писмо от класа!

Не че ще ме чуят и ще ме послушат, но призовавам колегите, които пишат и четат новините на Би Ти Ви, да не се подиграват с трупа на една редакция и съответно- със зрителите.

Share on Facebook

След въпросите и отговорите, време е за анализа.

Държа да изясня от самото начало. Не съм особено голям фен на модата и модните списания… основно заради подобни на тази ситуации. Намирам езика, с който говорят на читателите си за инфантилен, агресивен и неадекватен. Да не споменаваме, че цялата индустрия на модните списания се крепи на убеждаването на читателките му колко са ужасни и отвратителни и как само чрез списанието ще бъдат щастливи и ще спрат да бъдат девета дупка на кавала.

Аз лично предпочитам да чета неща, които ме надъхват и стимулират и ме карат да се чувствам добре в кожата си, да ме третират като зрял възрастен, какъвто уж съм. А не с пренебрежително съчувствие “оо, ти си мислеше, че да се харесваш как изглеждаш има някакво значение??”

Другото което е, аз уча и се интересувам от медии. Обяснявам го, защото нещо, което се учи още в началото, било то като образование или като практика, е да се обръща голямо внимание на попкултурата и социалния контекст. За да можеш да достигнеш до читателя си и да го убедиш в нещо, трябва да знаеш как да подходиш. Трябва да си наясно със средата, стереотипите, културния контекст и историята. Накратко, трябва много да си наясно елементите, които използваш как е възможно да се възприемат и трябва да го знаеш още преди да публикуваш нещо. Рядко и почти никога ще се случи даден елемент да не е обмислен хиляда пъти за всички възможни интерпретации.

Основно заради тази част твърдението на редакторът на списание 12 – Хубен Хубенов, е не просто нелепо, то е абсурдно. Редактор на медия няма да знае как може негов продукт да се приеме от читателите? Сериозно? Ами тогава… то този човек е крайно некадърен и не заслужава нито позицията, на която е, нито парите, които получава. Ако наистина редакторът не е знаел, че снимките могат да се приемат като фетишизация на реално съществуващ социален проблем свързан с насилието над жени, който е глобално припознат, то той трябва да бъде уволнен.

А ако е знаел и просто не му е пукало… държа да изясня този елемент. Списание, което се твърди, че е насочено към жени, смята, че фактът, че 1 на 4 българки е жертва на физически тормоз в живота си няма никакво значение и че реално лични трагедии могат да бъдат използвани, за да се рекламират коса и грим. Иначе казано, списание, което уж е за жени, не дава пет пари за жените.

Насилието над жени не е нещо, което си измислям, защото си нямам друга работа. То е реален и сериозен проблем, който засяга целия свят. Логично би било едно списание, което пртендира, че е насочено към жени, да иска да зачекне този проблем и да заеме позиция, да стимулира диалог, да подаде ръка. Само че Хубен Хубенов ни го каза директно – списанието няма никакви реални идеи с тази фотосесия, никакъв контекст. Че нямат какво да кажат по темата изобщо.
Не участват в никакви социални дейности свързани с темата. И смятат, че хората, които съзнават, че този проблем съществува и че начинът му на третиране от медиите е проблематичен, са някакви луди.
Според Хубен Хубенов хора, които се кефят на подобен род произведения и насилие са извратени, но реално, те самите публикуват такива снимки и очакват на зрителя да му харесат. Кой е фетшистът тогава?

Тази фотосесия толкова лесно можеше да бъде вместо мъртви и бити жени да включва триумфиращи, горди и успешни жени… дори със синините. Защото можеха да ги покажат пак със сини лица, но покорили трудност, справили се с изпитание, демонстриращи… сила. Но не… ролята която те отреждат на жертвите на насилие е пасивна. Защото единствения начин, по който могат да си представят насинена жена е в ролята на жертва явно. Много оригинално, няма що. Не сме го виждали това милиард и един пъти от страниците на модни списания последните… 50 години, ама хич.

Моя позната тълкува снимките като заявление, че въпреки насилието над тях, те все още са личности, все още са хора, все още са красиви, те са оцелели. Само че това не отговаря на истината. Един от показаните ни модели е мъртва, с прерязано гърло. Значи тя не е оцеляла… защото виждаме трупа пред очите си.

Насилието в нашата култура третира различно жените жертви на насилие и мъжете жертви на насилие. Докато мъжете са невидими и се приема за напълно нормално, дори насърчавано да са агресивни помежду си и към околния свят, то насилието над жени почти винаги е сексуализирано. Жените може да са жертви… но те са винаги красиви, с перфектни коси и нокти, те са секси… дори и пребити, ние трябва да оценим тяхната женственост и привлекателност… и евентуално да ги съжалим, докато искаме да имаме същите дрехи/обувки/прическа/каквото и да е.
И винаги са пасивни, те са безпомощни и жертви. Но при положение, че изкуството имитира живота… то значи това сме ние. Класическият наратив, че красотата иска жертви… и че красотата ни, ни прави жертви, но въпреки че сме жертви, поне сме красиви.

Да тълкувам фотосесията по този начин, по който аз и всички критици го направихме, не иска нищо друго, освен да живея на тази планета и да съм от женски пол. За списание насочено към жени, показват стряскаща липса на представа какво реално се случва с истинските жени в живота и какви са социалните проблеми, с които те се сблъскват.

Оставям на вас да решите, дали са стряскащо некадърни или просто смятат, че насилието над жени е изключително добър начин да се рекламират прически.

Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли, култура уж, медийна безотговорност, чекмедже "Разни" Tagged: 1 на 4 жени е жертва на физическо насилие в живота си в Блгария, България, женомразство, женски списания, мода, некадърен редактор, сексизъм, списание 12, физическо насилие над жени, хубен хубенов

След въпросите и отговорите, време е за анализът.

Държа да изясня от самото начало. Не съм особено голям фен на модата и модните списания… основно заради подобни на тази ситуации. Намирам езикът, с който говорят на читателите си за инфантилен, агресивен и неадекватен. Да не споменаваме, че цялата индустрия на модните списания се крепи на убеждаването на читателките му колко са ужасни и отвратителни и как само чрез списанието ще бъдат щастливи и ще спрат да бъдат девета дупка на кавала.

Аз лично предпочитам да чета неща, които ме надъхват и стимулират и ме карат да се чувствам добре в кожата си, да ме третират като зрял възрастен, какъвто уж съм. А не с пренебрежително съчувствие “оо, ти си мислеше, че да се харесваш как изглеждаш има някакво значение??”

Другото което е, аз уча и се интересувам от медии. Обяснявам го, защото нещо, което се учи още в началото, било то като образование или като практика, е да се обръща голямо внимание на попкултурата и социалния контекст. За да можеш да достигнеш до читателя си и да го убедиш в нещо, трябва да знаеш как да подходиш. Трябва да си наясно със средата, стереотипите, културния контекст и историята. Накратко, трябва много да си наясно елементите, които използваш как е възможно да се възприемат и трябва да го знаеш още преди да публикуваш нещо. Рядко и почти никога ще се случи даден елемент да не е обмислен хиляда пъти за всички възможни интерпретации.

Основно заради тази част твърдението на редактора на списание 12 – Хубен Хубенов, е не просто нелепо, то е абсурдно. Редактор на медия няма да знае как може негов продукт да се приеме от читателите? Сериозно? Ами тогава… то този човек е крайно некадърен и не заслужава нито позицията, на която е, нито парите, които получава. Ако наистина редакторът не е знаел, че снимките могат да се приемат като фетишизация на реално съществуващ социален проблем свързан с насилието над жени, който е глобално припознат, то той трябва да бъде уволнен.

А ако е знаел и просто не му е пукало… държа да изясня този елемент. Списание, което се твърди, че е насочено към жени, смята, че фактът, че 1 на 4 българки е жертва на физически тормоз в живота си няма никакво значение и че реално лични трагедии могат да бъдат използвани, за да се рекламират коса и грим. Иначе казано, списание, което уж е за жени, не дава пет пари за жените реално.

Насилието над жени не е нещо, което си измислям, защото си нямам друга работа. То е реален и сериозен проблем, който засяга целия свят. Логично би било едно списание, което пртендира, че е насочено към жени, да иска да зачекне този проблем и да заеме позиция, да стимулира диалог, да подаде ръка. Само че Хубен Хубенов ни го каза директно – списанието няма никакви реални идеи с тази фотосесия, никакъв конекст. Че нямат какво да кажат по темата изобщо.
Не участват в никакви социални дейности свързани с темата. И смятат, че хората, които съзнават, че този проблем съществува и че начинът му на третиране от медиите е проблематичен, са някакви луди.
Според Хубен Хубенов хора, които се кефят на подобен род произведения и насилие са извратени, но реално, те самите публикуват такива снимки и очакват на зрителя да му харесат. Кой е фетшистът тогава?

Тази фотосесия толкова лесно можеше да бъде вместо мъртви и бити жени да включва триумфиращи, горди и успешни жени… дори със синините. Защото можеха да ги покажат пак със сини лица, но покорили трудност, справили се с изпитание, демонстриращи… сила. Но не… ролята която те отреждат на жертвите на насилие е пасивна. Защото единствения начин, по който могат да си представят насинена жена е в ролята на жертва явно. Много оригинално, няма що. Не сме го виждали това милиард и един пъти от страниците на модни списания последните… 50 години, ама хич.

Моя позната тълкува снимките като заявление, че въпреки насилието над тях, те все още са личности, все още са хора, все още са красиви, те са оцелели. Само че това не отговаря на истината. Един от показаните ни модели е мъртва, с прерязано гърло. Значи тя не е оцеляла… защото виждаме трупа пред очите си.

Насилието в нашата култура третира различно жените жертви на насилие и мъжете жертви на насилие. Докато мъжете са невидими и се приема за напълно нормално, дори насърчавано да са агресивни помежду си и към околния свят, то насилието над жени почти винаги е сексуализирано. Жените може да са жертви… но те са винаги красиви, с перфектни коси и нокти, те са секси… дори и пребити, ние трябва да оценим тяхната женственост и привлекателност… и евентуално да ги съжалим, докато искаме да имаме същите дрехи/обувки/прическа/каквото и да е.
И винаги са пасивни, те са безпомощни и жертви. Но при положение, че изкуството имитира живота… то значи това сме ние. Класическият наратив, че красотата иска жертви… и че красотата ни, ни прави жертви, но въпреки че сме жертви, поне сме красиви.

Да тълкувам фотосесията по този начин, по който аз и всички критици го направихме, не иска нищо друго, освен да живея на тази планета и да съм от женски пол. За списание насочено към жени, показват стряскаща липса на представа какво реално се случва с истинските жени в живота и какви са социалните проблеми, с които те се сблъскват.

Оставям на вас да решите, дали са стряскащо некадърни или просто смятат, че насилието над жени е изключително добър начин да се рекламират прически.

Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли, култура уж, медийна безотговорност, чекмедже "Разни" Tagged: 1 на 4 жени е жертва на физическо насилие в живота си в Блгария, България, женомразство, женски списания, мода, некадърен редактор, сексизъм, списание 12, физическо насилие над жени, хубен хубенов

Във връзка с летния сезон и предстоящите пътувания до България, Генералното консулство на Република България в Чикаго напомня: проверявайте срока на валидност на Вашия паспорт; зелената карта не е документ за пътуване и не отменя необходимостта от притежаване на валиден паспорт; ако децата Ви пътуват с единия родител или без родителите си, е необходимо да имат нотариално заверена от ГК Чикаго декларация; датите на валидност в българските документи се изписват, както следва: ден, месец, година.

Саудитска Арабия се отмята от обещанието за жени на Олимпийските игри

The Bigest EMEA Digital Business Event to Gather International Web Industry in Istanbul on October.

20-th of July is the deadline for submitting registration form to participate on Webit 2012 StartUp Challenge!
The Challenge is open to all start-ups that are less than 4 years old and are based in Europe, Middle East or Africa.

Webit Congress is one of the most important international event for the emerging EMEA (Europe, Middle East and Africa) digital markets and will highlight the work and ideas of 21 shortlisted startups, giving them the opportunity to exhibit for free and pitch in front of the world’s biggest investors, local VCs and strategic partners.

Webit Startup Challenge also gives the opportunity to present your company to the European, Middle East and African tech community, exclusive contacts with investors and direct feedback from renowned judges.

The Procedure is very simple – apply online and be preselected by a jury of experts to win a free stand and the opportunity to pitch on stage!
The 21 shortlisted startups will receive: free stand in the startup area, in the heart of Webit Congress, 5 minutes to present the project at the Leaders of the Future Conference and to pitch in front of major investors and strategic partners, plus 2 free tickets for Leaders of the Future 2-day conference programme.

The winner will get international media coverage in most of the global and local media partners of Webit Congress .

There are no costs to apply to the Startup Challenge! Announcing the 21 shortlisted StartUps is scheduled for 1-st of August 2012.

“Each year a judging panel of industry experts selects a list of startups that get to showcase their business, enjoy exciting networking opportunities and the chance to meet the business angels, VCs and investment funds representatives in one place. However, the inclusion of all emerging EMEA markets presented us with a challenge. Moreover, with our host city Istanbul being one of the major hubs for digital business in the region, we felt we have to do something special”, says Webit Congress’ founder and eAcademy CEO Plamen Russev.

Webit Congress is an international event for the digital, technology and entrepreneurial ecosystem with special focus on EMEA emerging markets in Central-eastern Europe, Middle East and Africa.

This year Webit takes place in Istanbul, Turkey, welcoming more than 6000 business visitors from 60 countries, about 35% of whom аre C-level representatives. The event will be held on 10-11 October 2012.

Here are only some of the confirmed 180 speakers who will be presenting at Webit Congress 2012. Among them are the CEOs of the biggest Telco operators in EMEA, the top execs of the most innovative companies in the world like Facebook, Google, Yahoo, Intel, Microsoft, Nokia, Adobe, Mozilla, Forrester, Edelman, DDB Tribal, Yandex, Wildfire,IBM, 360 Capital Partners, OMD, popular journalists from media like The Next Web, TechCrunch, Wall Street Journal, the world well-known investors and VCs, some of the most creative people on the planet, top developers and platform owners.

Shortly, It is worth to participate on Webit Congress – 10-11 October 2012, Istanbul.

Still there is a time for “Early bird” registration!

Webit Congress 2011 | Interview with Alain Heureux, President & CEO of IAB Europe from Webit Congress on Vimeo.

WEBIT Congress Challenges StartUps to Win a Free Stand and Opportunity to Pitch on Stage! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Анализът за оправданите - слабо ги хващаме, затова ги пускат Шумните дела се провалят заради МВР и слабия контрол на прокурора

Опитвам се да си представя какво ли знаят професионалните събирачите на информация с мощен държавен гръб, след като един самотен и противен на властта отделен български журналист може да събере толкова информация за злоупотребите с власт на президента Първанов и да я поднесе в ( също толкова презряната и съзнателно премълчавана) книга „Президент на РъБъ”. Но ми е „бедно въображението”. Мога да го използвам само за тълкуване на фактите. А днес те поднасят още една възможност.

Агенция БГНЕС публикува извадки от секретен анализ на „западни тайни служби”. В частта за България той хвърля светлина върху една „подробност”, която от години се опитвам да осветля , но нито веднъж никой политик или колега не се „изкуши” да ме цитира. Е, този път за комбината, която отдавна играят Георги Първанов и Бойко Борисов, се говори във въпросния секретен доклад.

Без да подлагам на съмнение автентичността на текста, предлаган от БГНЕС, не мога да не отбележа, че подобно изтичане на информация винаги цели нещо. Има някаква причина, поради която на българска медия- а изборът на такава извън дискредитираната в очите на публиката орбита на т.н. традиционни големи медии в България също е симптоматичен- е предоставена толкова политически чувствителна информация.

Дали пък премиерът Борисов, когото в изтеклата информация американски агенти свързват с Първанов по повод контакти със сръбската мафия от 2002 г. ( и дори преди това за Първанов- още от времето на неговия другар Милошевич), не е ядосал американците с типичното за него доста нахално изявление за посещението на директора на ЦРУ Дейвид Петреъс в София като „лично гостуване”? Борисов, надявайки се явно, че американците ще премълчат поредния му опит да си прави лична реклама с американски ресурс, след като се похвали, че Петреъс му гостувал персонално три дни, беше официално опроверган от посолството на САЩ с уточнението, че генералът е бил тук на официално посещение. Българските медии, разбира се, „пропуснаха” да разнищят конфузната за Борисов ( и престижа на България) „подробност”.

В същия този период, в очакване на големи неприятности с мониторинговия доклад на ЕК за състоянието на поверената му българска демокрация, премиерът ни премина във фронтална атака срещу „мафията” в медиите, пропускайки удобно да види в това огледало собствената си ръководна роля. Някой може да не е забелязал, но сред най-съществените, според мен, акценти, поставени от Борисов в това отношение, беше подхвърлянето му, че българската мафия били толкова всесилна, че можела да си поръчва в западни издания критики срещу него.

Борисов явно се опитва не само да омаловажи досегашни критики по свой адрес, но и да действа превантивно, знаейки нещо, за което са му докладвали, че предстои. Но или не знае, или наистина живее в света на своите заблуди, че на списания от ранга на „Икономист”, което миналата седмица го нарече популист ,  не се е родил български „богатир”, който да нарежда какво да пише. Вероятно и по тази линия Борисов е ядосал доста влиятелни кръгове, наблюдаващи дейността му.

И така, броени дни след посещението на Петреъс в София, в БГНЕС се появява следното ( цитирам предимно частта, свързана с България):

„Тъмното политическо задкулисие в Сърбия и на Балканите

Влиянието на сръбската мафия може да бъде проследено на високо държавно ниво в почти всички балкански страни и най-вече в самата Сърбия, в Черна гора, България, Хърватия и Македония.

Зародила се в края на тоталитарния режим, създаден от Йосип Броз Тито, и укрепнала при управлението на Слободан Милошевич, сръбската мафия успява не само да изгради стабилни мрежи в посочените страни, но и да предопределя политическите процеси в тях посредством финансиране на конкретни политически проекти.

Типичен пример за това е известният като „балканския император на контрабандата“ Станко Суботич. Той е създаден от Слободан Милошевич по време на първото ембарго над бивша Югославия, наложено от Съвета за сигурност на ООН. След това разпростира дейността си в Черна гора, България, Македония и Хърватия.

В специален доклад на британското разузнаване е посочено, че Мило Джуканович използва президентския пост в Черна гора, за да прикрива мафиотските структури на Суботич за контрабандни канали на Балканите, в които участват представители на политически партии, митническите органи, съдебната система и полицията.

През 2002 г. са регистрирани контакти и разговори чрез специално упълномощени лица между Станко Суботич с бившия държавен глава на България (Георги Първанов – бел. ред.) и тогавашния оперативен ръководител на вътрешното министерство (Бойко Борисов – бел. ред).

Анализът на специалните агенти, работещи по балканската проблематика след падането на Берлинската стена, представен в секретна грама, запознава американските служби на най-високо ниво, че президентът на България установява контакт със Суботич още по времето на Слободан Милошевич и след като печели изборите през 2001 г. играе подобна роля, каквато има Мило Джуканович в Черна гора.

Идентичен е случаят с премиера на Македония Никола Груевски и подсъдимия сега бивш премиер на Хърватия Иво Санадер, за които има оперативна разработка водена повече от 3 години и по която продължават да се събират данни.

Най-тревожното от анализираната оперативна информация,

получена посредством различни информационни канали, може да бъде обобщено като успешен опит за участие на създадената по време на управлението на Слободан Милошевич мафия в политическия живот на Сърбия и останалите балкански страни. Ако след падането от власт на Милошевич сръбската мафия пренасочи оперативните си центрове към съседни държави, каквито са Черна гора и България, то сега се забелязва обратен процес на връщане към старите практики на държавна протекция в самата Сърбия посредством финансиране на политически кампании и пряко ангажиране в политическите процеси на страната.

Основания за подобни оценки могат да бъдат последните политическите събития в Сърбия и фактът, че за президент през май бе избран противоречив по своята същност политик, който е известен с близките си отношения със Слободан Милошевич и мафиотските кръгове около него. До това обобщение се стига на база цялостен мониторинг на откритите източници за политическата дейност и публичните изяви на Томислав Николич за целия период от включването му в политическия живот на Сърбия до избирането му за президент през май 2012 г.

На база представената информация от наблюдаваните балкански страни може да бъде изведен тренд на все по-осезаемо активизиране на организираната престъпност в посока политическия живот на Балканите.

Сериозното влияние на сръбската организирана престъпност сред политическия елит може да бъде проследено в повечето балкански страни, сред които и такива, които са пълноправни членове на ЕС. ( БГНЕС)”

Накрая да добавя още нещо под формата на реторичен въпрос: сега става ли ясно, защо Борисов пожела да заяви изведнъж, че едва ли не е псувал по адрес на президента Първанов по телефона в онзи телефонен разговор за „Мишо Бирата”, чиято автентичност той неочаквано призна точно сега? Разграничава се от своя някогашен ментор.

Да, ментор! Нали не се съмнявате кой е бил началникът в тандема през 2002 г., когато Първанов беше всемогъщ, а Борисов играеше първите си крачки на публичното поприще в качеството на новоизлюпен, благословен от главнокомандващия Първанов генерал в МВР. После, когато Борисов стана премиер, двамата заедно управляваха „Титаник”, а накрая на мандата на президента се опитаха да ни внушат, че са титани, които водят битка помежду си.

Тези титаници на мисълта обаче винаги са подценявали възможността следите от дружбата им да останат в „морето” от информация, което самонадеяно са се надявали да преплуват без драскотина към брега на личното си щастие на победители във войната срещу истината. Това море е пълно с акули и драскотините на двамата гмуркачи изглежда са привлекли вниманието им.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
1 пакет 300г листи за баница
250г шунка
5 яйца
1/2ч.ч. олио
1ч.ч. настърган микс сирена

Приготвяне:
Шунката се реже на дребно. Яйцата се разбиват в купа. Добавя се надребнената шунка. Листите за баница се разстилат на кухненски плот. Взема се един лист. Намазва се с олио. Върху него се слага друг. Маже се с олио. Плънката се разделя на 4. В средата на намазаната двойка листи се разпределя плънка. Сгъва се на правоъгълник. Маже се с яйце и се подрежда в тава. По същия начин се приготвят и другите три правоъгълни баници. Поръсват се с микс от сирена. Пекат се на умерена фурна 30 минути. В порция се поднася правоъгълна баничка, гарнирана с резен домат.

Публикуваният текст „Няма по-прост народ от българския„, подписан от Едуард Стърнс, предизвика истински фурор в рубриката ни „Гласът на жабата„. (Забележка: „Фрогнюз“ препечата на 20 юни текста от сайта на „ЕвроЧикаго“, където „Очерк“-ът бе публикуван на 24 април; дори илюстрацията е взета от тук ) За десетина дни материалът бе прочетен от над 220 000 души! Коментарите са стотици. (Уточнение: 770 към днешна дата, 11.07.2012 г., във „Фрогнюз“; 112 – в „Еврочикаго“) Някои ни изпратиха своята позиция относно „разкриването на тъмните страни от българския характер„. Предлагаме ви едно такова мнение. Много преди измисленият ...

Днес Домосед ще ни  води до няколко от най-забележителните места в Африка. В края ще разкаже и за градовете, които могат да служат като база за посещението на вулкана Нираронго в Конго, планинските горили в Руанда, Ламу в Кения. Приятно четене:

Африкански перли

вулканът Нираронго в Конго, планинските горили в Руанда, Ламу в Кения и Капското растително царство

    Когато нямаш много време да обикаляш Африка, но пък имаш достатъчно информация и натрупан опит, подхождаш избирателно. Избираш перлите! Ето четири от тях, които биха могли да се вместят в една програма от три декемврийски седмици, в която гражданската авиация играе основна роля. И четирите заслужават повече образи, отколкото думи, затова и тази сводка не би трябвало да излезе многословна. Освен, ако не се отплесна на избистря и политиката. Перла 1:

Вулканът Нирагонго

Срам ме е да си призная, че за 10 години в Африка не бях чувал нищо за този вулкан. И добре, че беше Сашо Шинков (същият - фотофорумец Жбъц) да свирне да го качваме. Работата е там, че и много други хора не го знаят, а и тези които го знаят, не смеят да припарят до него. Защото е в Конго*. А Конго е успяло някак си да си създаде лоша репутация сред световното туристическото братство, без представителна извадка от въпросното братство да може да се похвали със собствени наблюдения. Отделно, че и да припариш до Конго, не е сигурно, че ще те пуснат и до вулкана. Години наред националният парк е бил затворен под страх от най-различни евентуалности.

  Даже и сега, декември 2011, когато имахме шанс да се качим свободно до ръба на кратера, до съседния вулкан Нямурагира не ни пуснаха. И не защото си играeше на изригване. Ние точно това търсехме и знаехме, че има удобни наблюдателници на безопасно разстояние. Но в гората имало или нямало някакви същества, с които било или не било препоръчително да се срещаме, даже и да сме си платили екотаксата на входа - не то шимпанзета, не то горили, не то герили. Екотаксата или разрешителното да се изкачим е трицифрена в долари даже за една вечер, но и за миг не съжалихме, че останахме на ръба на кратера цели три. За подслон служат няколко двуместни "кучешки къщички", които са се закрепили някак си на стръмнината и са оставили място за още две-три палатки. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Не мога ди си представя, ако тоя вулкан се беше оказал в Щатите или Европа, или даже в някоя от съседните по-отворени за туристи африкански страни, как биха се справили властите с полагащия му се интерес. Ръбът е тесен. Като пиринско конче. Не можеш да обиколиш кратера без, най-малкото, алпинистки осигуровки. А не можеш просто да се качиш сутринта (3470 м) и да слезеш следобед. Тоест - може, но няма смисъл. Трябва да останеш поне една нощ. А ако се случи облачно и мъгливо - поне още една. А и повече. Хипнотичното въздействие на врящото езеро лава започва със здрачаване и те държи с часове просто заковал поглед (и фотоапарат, ако имаш под ръка, най-добре със статив) в ... Геената. Говорим си за глобално затопляне, климатични промени и колко голямо и в много отношения необратимо влияние можело да окаже човечеството върху земната природа. С глупостта си, самонадеяността си или просто с присъствието си. И после заставаме на ръба на Нирагонго и изведнъж усещаме, че самочувствието ни е твърде преувеличено. Това, дето ври там долу в кратера, ни най-малко не ни е подвластно. Когато намери за добре ще изригне, най-вероятно през процепи в склоновете, а не през кратера и ще изравни със земята града в подножието си. Гома. За последен път го е правил 2002-ра.

А освен че не ни е подвластен, светът не и чак толкова голям, колкото си представяме, че е.   На заслона с кучешките колибки застигнахме трима италиански вулканолози, заети с изследвания. Те даже имаха смелостта (и разрешителното) да се пускат на стометрови рапели до втората тераса в кратера. Качих няколко снимки и тримата бяха разпознати поименно от живеещия в Мексико баща на един приятел от Куинсланд, Австралия. Мдааа ... Перла 2:

Планински горили

  Обитават района с вулканите, който е споделен между три отделни държави, благодарение на галантното остроумие на европейските съставители на карти от Епохата на Рязането на Африканската баница (краят на XIX век). Зоната е на теория

национален парк и в трите държави - Конго, Руанда и Уганда.

В случая избрахме по-утъпканите пътеки на

Руанда

Туристическата индустрия е възкръснала няколко години след геноцидския хаос и се е развила до добре смазана машина. С високи цени и строги правила, така че и горилите да оцелеят без нито да се опитомят, нито да се отчуждят от хората, и чуждениците да си нащракат снимките, и местните хора да осъзнаят, че горилите са дар божи, но не под формата на печено месо. Фигурата - икона - в съхраняването на планинската горила като животински вид е Даян Фосет, американска зооложка, едновременно изследвала ги и защитавала ги от бракониерите до смъртта си (от удар с традиционното за Руанда оръжие мачете) през 1985-та. В наши дни всички горили в парка са познати на рейнджърите поименно (президентът на страната именува бебетата на кръщелна церемония веднъж годишно) и понякога в крайни случаи им се предоставят безплатни медицински услуги. Това може да се разглежда като намеса във вътрешните работи на природата, рядко допустима за по-способни да оцелеят сами в условията на XXI век видове (антилопи, лъвове, слонове, крокодили), но залогът е голям - и за биоразнообразието, и за хората. А и никой друг вид не страда директно от протекционистката политика на човека към най-близките му роднини.

Квотите за посещения са строго ограничени, а също и времето на деня

Приемният час е между 10 и 12 сутринта, като всички записали се туристи се събират на кафенце в офиса на парка за разпределение по групички от 6 - 8 души. Разпределението ужким става по нивото на фитнес на хората, но по-голямо значение има колко им е проходима колата. Нашето бусче не беше даже 4x4 и затова ни се падна сравнително лесно достъпна откъм границата на парка семейна група горили. Което беше своего рода късмет, защото това беше групата на един много големият мъжкар, успяващ да поддържа без предизвикателство харем от 4 съпруги и 17 деца. Едното - съвсем малко и любопитно. Още не кръстено.

  В самата планина пътеките са утъпкани само условно, а горилите не са и длъжни да се съобразяват с тях. Нашите си бяха утъпкали гнездото сутринта и мързеливо си се въргаляха в него. Следотърсачите (повечето бивши бракониери) го бяха открили и оповестили горе-долу как да стигнем до там по радиото. Като придвижването всъщност беше от долу към горе по един стръмна, но затова пък хлъзгава урвичка, виеща се между кореняците на непреценимо колко високите дървета. Безпокойството, че една от прилепилите се към групичката ни три американки няма да може да изпълзи, а покрай нея и цялото начинание ще пропадне (групичката не подлежи на разцепване), беше съвсем реално. Наложи се водачът да използва ръчна подемна сила, комбинирана с някакво заклинание като на Патиланчо към баба Цоцолана, за да се доберем до гнездото. Мъжкарят с посребрелия косъм ни хареса и добави към туристическия продукт безплатно допълнително развлечение - игра на криеница и гоненица с елементи на мистика и съспенс в условия на тежък екваториален дъжд. Остави ни половин час за снимки, а втория половин час, точно като се отвори небето и рукна, ни поведе заедно с домочадието си в най-гъсталачестите дебри и усои на територията на националния парк. Да ни остане като приятен послевкус удовлетворението, че същинско приключение е било да ги зърнеш. Званието "заслужил приключенец" се удостоверява от администрацията на парка с грамота на френски или английски (или японски от следващата версия) с подпис и печат. Перла 3:

Ламу

Кения

Ламу е градче на Индийския океан

в отсечката от крайбрежието суахили, паднала се на държавата Кения. Културно, исторически и лингвистично крайбрежието суахили се простира от Африканския рог до Мозамбик. Но е трудно е да се обясни какво точно е суахили. Освен език, който е разбираем език и във вътрешността на страната, та чак и в Руанда, а за цяла съседна Танзания е официалният език. Не е нация, не е държава, нито е било някога. Не е етнос, не е раса, не е религия, нито е ограничено в рамките на една религия. Но точно в Кения суахили има известен расово-етнически и религиозен смисъл. Папата може и да чете на Великден Urbi et Orbi на суахили, но в Кения стереотипният суахили е мюсюлманин с метиски черти, живеещ на морето. И занимаващ се от векове с морска търговия. С ветроходни гемии от първи род.

  Но търговията не върви.

  Още по-малко - туризмът. Оплаква се Саади, докато ни пече и валя в подправки прясно уловената риба на лодката. Че туризма го няма никакъв, знаехме. Откакто една нощ през октомври пирати отвлякоха французойката от собствената ѝ къща на брега ...  

... и я оставиха да умре без лекарствата си в Сомалия, малко европейци се осмеляват да припарят. А е жалко, защото

Ламу е много симпатично местенце и заслужава морална подкрепа да се съхрани

Европейците, които в по-добри времена са идвали тук на море, са били смесица от сезонни летовници и виладжии. Вилите им са предимно реставрирани стари конаци, някои на три и четири ката, които са част от чара на градчето. Но сега и виладжиите ги няма. И ние с Р., с която сме се застигнали в Найроби от различни африкански посоки, освен с "частна" гемия разполагаме с цял един такъв безупречно поддържан конак и всички благини на топлото море сами за себе си.

  И цялото стъргало - тясна уличка с дюкянчета, по която две магарета трудно се разминават! За французойката и пиратите знаех, но за интригите около

Восточный вопрос на XXI век (в случая Източно-Африканския въпрос)

не бях запознат с подробностите. Залогът е голям. От една страна Кения планира да построи огромен карго терминал точно тук. А именно - оттатък остров Мандла в залива Киунга, който иначе се води природен парк. Хем да се вдигнел стандартът на района и спечелело доверието на метисите сухаили, хем да се отворел коридор към изолираната във вътрешността на континента нова петролна държава Южен Судан. Обаче отвъд границата с пиратските територии на де-факто несъществуващата държава Сомалия от край време функционира пристанището Кисмайо, което е толкова безмитно, че обезсмисля всякаква лоялна конкуренция.

Лаф-мохабетът на чичовците в кафенето на местния хаджи Ахил

се върти около перспективата Кисмайо да се разруши с военноморска сила. Ето, флагманският катер на военноморския флот е акостирал в пристанището! (Онова, което има силует на замък на острова, е вилата на един италианец)

  Ама за война трябва повод. Този с французойката дали е добър? И дали поредният военен конфликт, бил той и с победен край, ще подобри живота в Ламу. Във всеки случай надали ще върне летовниците и виладжиите. Но дали някой вече разчита на тях? Май вече са ги прежалили. Ето, даже Саади, който си обича и гемиите за разходка, и пустеещото сърф-училище, е готов да ги зареже при първа отворила се от новото пристанище възможност. Станало им е ясно, че туристопроводите са далече по-ненадеждна инвестиция от петролопроводите, щом могат да пресъхнат от един едничък инцидент и то с възрастен човек в инвалидна количка, който и без друго не би оцелял сам. Страшното е, че тая рецепта е приложима навсякъде на света. Даже и в Черно море. Да обърнеш общественото мнение срещу природата и туризма, за да си прокараш петролопроводите е от лесно по-лесно.

Перла 4:

Капското растително царство

В Западнокапската провинция на Южна Африка,

покриваща цялото царство на растителността фейнбос (фин храсталак, афр.), нов карго терминал не се планира (Съществуващите носят достатъчно голям риск за замърсяване със суров петрол например, но пък в страната си има и функционираща служба/баня за изкъпване на цъмбуркали се в нефтено петно пингвини). Девствената природа в резервата Де Хоп, източно от Иглен нос, се беше пременила съвсем като за празник. Предполагамо - от ревност да не изпадне от групата на перлите. Във всеки случай стабилно тихо и слънчево време за неколкодневен пешеходен преход сред многоцветната феерия на цъфналия фейнбос още през декември е голяма рядкост.

И малко за градовете по пътя към перлите:

Кигали

Кигали, столицата на Руанда,

е удобен изходен пункт. В бара на Hotel des Mille Collines. От поклоннически съображения. Защото e неделя и басейнът работи. Както е писано в "Една неделя край басейна в Кигали" от Жил Куртеманш. За трагичните събития от април 1994 и героите, успели да спасят поне тези, които са намерили убежище в този хотел (който в друга екранна интерпретация на същата история се явява като Hotel Rwanda). И барът работи за по една биричка Mutzig за сгряване преди ритуалното потапяне. Водата е учудващо хладна предвид близостта до Екватора! Градът по неделно му пустее и единственото друго отворено е музеят на геноцида. В музея има гаднички нецензурирани снимки от дните на касапницата и ако не си чел и следил историята от други автори, е достатъчно информативен, за да ти я разкаже. От гледната точка на текущата власт. Особено в коментарите за ролята на Франция и ООН. Обяснено е за тутсите и хутутата от изобретяването им от белгийците, до елиминирането им като расови, етнически, кастови или социални категории в наше време. Има и зала на солидарността с други държави, страдали от геноцид. Армения примерно. По ирония на политиката, точно по тая тема са на едно мнение с Франция, че да се налагат исторически оценки със закон е напълно нормална демократична практика. От картата научавам как е Грузия на руандийската версия на езика суахили - Jeworujiya.

Шашнат съм от Кигали - все едно град от Първия свят.

При това изблизано чист. Всичко около тебе сякаш се оглежда в недоумение - как точно на нас можа да ни се случи тоя геноцид. Както аржентинците недоумяваха за ексцесиите на своята хунта през 70-те. Тия нормални добре облечени хора, работещи в чисти светли офиси, пазаруващи по молове, хапващи дизайнерсйки сандвичи и посръбващи капучино в еспресо барове, възможно ли е по-малко от едно поколение в миналото да са се избивали един друг с мачетета край импровизирани улични барикади? Но факт е, че тоя геноцид ще остане най-важното определящо националната идентичност събитие в историята на руандийската нация. Коментираме дали е само от наливаните потоци помощи на Гузната съвест на Запада след геноцида. Но Западът няма славата за чак такъв алтруизъм.

Руанда няма ресурси

Но има претенции за некорумпирано и ефективно управление. И на теория работеща демокрация. При която властта не се е сменяла вече 17 годни. Впрочем в демократична Южна Африка - също. Дали тази комбинация е достатъчна да се изгради една Швейцария в Африка, която да стане основен континентален финансов хъб. Една от политиките в това отношение е да изхвърлят френския в полза на английския език. Постепенно, но целенасочено. Не можеш да отучиш старите от езика, на който са се образовали, но да научиш младите на друг става лесно. Едно, че Президент-Визионерът Кагаме си има отколе зъб на големия брат в Париж заради ролята му преди, по и след ония събития. И второ, че Руанда предпочита да се приобщи към по-развитите си англофонски съседи от изток, нежели с хаотично франкофонско Конго от запад, с което ги е свързала иронията на колониалната история и някакви Велики войни в Европа в началото на XX век, които за африканците са нямали никакво отношение. Но май ще им трябва да понаучат и китайски. Китайците играят ролята на основен доларовносител. Не знам колко руандийци вече са си патили от китаец началник обаче. Има шансове да проплачат за добродушните европейски колонизатори, като им дойде на главата. Пътища китайците им строят безупречно. За една година - повече отколкото Бойко Борисов може да предаде за два мандата. При това асфалтът трае доказано повече от един тропически сезон. И всички мотоциклетисти носят каски. А, когато са такси, осигуряват каска и за пътника.

Гома

Конго*

е всичко това, което Руанда не е. На никого и през ум не му хрумва да кара мотор с каска, притежанието на найлонова торбичка не е подсъдно, асфалтираните пътища са дефицит, корупцията се чувства у дома си, а се говори, че избягалите от Кагаме руандийски хутувски чети - също.

Гома е двумилионен град на брега на езерото Киву,

затрит преди 9 години от точно този вулкан, който бяхме тръгнали да изкачваме. Възродил се е хаотично, като къщички и дюкяни са изникнали направо върху постилката от застинала лава. Постоянно работи сеизмологична наблюдателница, която прави измервания на геотермалната активност. И би вдигнала тревога, ако показателите почнат да проявяват ексцентричност. Друг е въпросът, ако се стигне до тревога, дали властите имат план какво точно да направят.

Освен икономически център на източната половина на държавата, Гома е и главна регионална база на сини каски с индийски, руски, южноафрикански и най-различни други пагони. За по-интересно

случваме на общи избори. Оспорвани!

Конгоанската теория и практика познават само един метод за оспорване на избори - с огнестрелно оръжие. По стечение на обстоятелствата обаче, седящият президент Кабила, претендиращ, че си ги е спечелил честно и демократично, произлиза точно от източната, говореща суахили, част на страната. Та оспорването се провежда в западаната и сме лишени от възможността да предадем сведения от първа ръка.

 

Чукудуто (тротинетка от най-тежка категория)

и товарният самолет делят пазара на транспортни услуги. Градската управа е предпочела да отдаде почит на чукудуто, издигайки му грандиозен паметник на кръговището пред централна поща. В която срещу $2, можеш да направиш експеримент да пуснеш картичка до извън Африка. Половин година по-късно не се е получило потвърждение за получване.

Найроби

Кения

За Найроби е ставало дума и преди.

Този път, вече настроен на вълна насилие, геноцид и пиратство, размотавайки се из центъра, краката сами ме отведоха в

мемориала на дебюта на Осама бин Ладен

на световната терористическа сцена. Когато на 7 август 1998 взривиха бомба пред американското посолство, от която пострадаха шепа американци и няколко хиляди кенийци. По-стечение на обстоятелствата инцидентът започнал с престрелка, която привлякла сеирджии и на улицата, и по прозорците на съседната висока сграда, и точно те паднали жертва. А срутената сграда не е посолството!

  Май се отплеснах и избистрих политиката ... Честита Нова година!

  Д.'12 Илюстрации:

Congo 2011: Goma

Congo 2011: Nyragongo

Rwanda 2011

Rwanda 2011: Mountain Gorillas

Kenya 2011: A Swahili Guesthouse

Kenya 2011: Lamu

Kenya 2011: Nairobi

SA 2011: Dunes and Fynbos

________________ * Демократична република Конго, да не се бърка с Република Конго, което е друга държава с различна история, а и двете да не се бъркат с група Kongos:   Разказът и снимките са със запазени права Автор: Димитър Тодоров (Домосед) Снимки: авторът Други разкази свързани с Общо Африка – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ  

Никога преди не ми се бе случвало да нарека книга красива. Фантастична, увлекателна, шедьовър, да, но не и красива. Но когато си се носил на крилете на поета, разказващ историите си в проза, за теб книгите му се превръщат в порои красота. "Нощен полет" на Антоан дьо Сент-Екзюпери е кратко, изящно повествование за една нощ, в която мъжете изпълняват своя дълг, изгубени сред кризи и съмнения за смисъла на диханията си живот, и за жените, чакащи ги сами. Тя е и нещо много повече, защото простичко задава въпроса дали си заслужава в името на дългосрочната перспектива да заложиш живота си.

Бях впечатлена от факта, че книгата печели наградата Prix Fémina, която се връчва от жури, представлявано изцяло от жени. И това едва ли е случайно, защото едни от най-вълнуващите моменти в книгата бяха тези на сбогуване и на очакване, моменти в които съпругите са безсилни пред природата, вилнееща на десетки метри височина, където пилотите всяка секунда водят битка за оцеляване.

Фабиен, главният персонаж, трябва да достави пощата в Аржентина по време на гръмотевична буря. Образът му е толкова ярък, че е напълно достатъчен да въплъти безброя от съмненията и срах на всички пилоти, в очакване на неизбежния ден, в който ще се сбъскат с опасния лабиринт, притаен сред илюзията за привидно ясно небе. Фабиен не се моли да бъде безсмъртен, всяка негова раздяла с твърдата земя под краката му е като последна, той таи страданието си за себе си.

И тук открих красотата на "Нощен полет", в недоизказаността на предчувствието за край, в тихото пърхане на въздишките, в които свеждаш глава и след това с неземна сила политаш към просторите небе. Тази книга е очакване, приглушено сред поезия, оцеляване като по чудо, в години, които настървено желаят жерви. Не бих могла да ги осъдя, защото те просто имат нужда от своите пионери, но ако се вгледам дори частица по-дълбоко, ще открия, че това са години, в които характерът струва много повече от печалбата, а единственият мотив е този да се достигнеш съвършенството.

Книгата завършва с неясен край, Фабиен е на път да умре, картината с битката му с природата се губи, остават само съпругата му и Ривиер, ръководителят на всички полети, в очакване на края. В тези мигове времето тежи, а също и огризенията, затова дали си струва да се принасят жертви. Но въпреки всичко следващият пилот е вече готов по нареждане на Ривиер да отлети. Закъснения не се допускат, в никакъв случай. Нали все пак някой трябва да примири небето и земята?

Виж ревюто на Дани Димчева и за друга книга на Екзюпери - "Земя на хората"

Разходите за интернет реклама са нараснали с 12% през първото тримесечие, в сравнение с първото тримесечие на 2011, според Nielsen.

Веселина Седларска

След изборите в Гърция доайенът на „Нова демокрация”, 94-годишният Константинос Мицотакис казал на Андонис Самарас: „Пази Гърция като очите си!” На другия ден ретината на Самарас се отлепи и му направиха очна операция. С някои финансови операции Гърция също ще бъде оздравена. И демокрацията беше засега спасена, въпреки предсказанията, че тя ще погине първо там, където е била зачената – в Гърция. Има я все още, макар и да изглежда доста по-различно от времето, когато Аристотел е казал: „При демокрацията бедните ще имат повече сила от богатите, защото бедните са повече, а волята на мнозинството ще бъде върховният закон.”

През ноември миналата година, когато Папандреу обяви референдум за втория спасителен пакет, договорен с международните кредитори, но дни след това го отмени, германският  вестник „Франкфуртер Рундшау” оповести края на демокрацията. Той написа: „Държавните глави на ЕС не желаят да предоставят на народите си такива сложни решения със сериозни последици. Те не искат да ги предоставят дори на своите собствени депутати в парламента. Германското правителство потърси помощ по въпроса от една деветчленна експертна комисия и по този начин призна това, което отдавна е в главите на хората: Западната демокрация в нейната сегашна форма е в криза. Почти със завист гледаме сега към Китай, където взаимодействието на една авторитарна държава с направляван капитализъм функционира очевидно много по-добре.  Авторитарното упражняване на властта в Китай е предпочитано пред демократичните принципи, причината е ясна – то е по-успешно. Едно табу е разрушено.”

Нарушеното табу е формулирано от Уинстън Чърчил и в буквален превод гласи: „Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали, които са били пробвани”. У нас по-популярно тази мисъл звучи така: „Демокрацията не е най-добрата форма на управление, но по-добра от нея не е била измислена.” Това табу е нарушено, защото вече се търсят и посочват като по-добри други форми на управление. Някои от тях вече имат имена – като меритокрацията в Сингапур (управление, което се съобразява с качествата на хората, а не с партийната им принадлежност), други все още нямат име – като работещото съчетание между социализъм и капитализъм в Китай. Без съмнение обявяването на демокрацията за покойница е преувеличено и по тази причина по-рядко срещано. Затова пък – нищо по-често срещано от тревогата, че демокрацията става все по недемократична.

В САЩ, най-големият производител и износител на този обществен продукт, все повече се питат дали това, което наричат демокрация, е все още демокрация. От тази година там действа Закон за оторизиране на националната отбрана, който някои американци възприемат като опело на американското народовластие. Законът разрешава задържането на американци за неопределен срок, ако са заподозрени в принадлежност към терористична дейност. Защитниците на човешки права смятат, че след този закон е достатъчно някой да бъде нарочен за „престъпен вражески боец” (формулировка от текста на закона) , за да бъде тикнат в затвора без санкция на съда.

 Нарекоха закона победа на тероризма над демокрацията – по света.  Провинциализмът на България е забележителен, когато трябва да се оценяват процеси по света. Ако става дума за личности, справяме се. Когато става дума за събития, успяваме, макар и със закъснение. Но пред процесите сме глухи, слепи и неми.

Да вземем една от последните новини – президентските избори в Мексико. Това е държавата, която нарече климатиците политици – вдигат много шум и не вършат работа.  Ако мексиканските избори въобще бяха отразени у нас, то информацията се свеждаше до името на победителя Енрике Пена Нието от Институционалната революционна партия и името на загубилия вота Андрес Обрадор. С уточняващо изречение, че партията на Нието е управлявала страната седем десетилетия до 2000 г., когато губи властта и сега отново се завръща. Това че Институционалната революционна партия беше определяна по време на своето предишно дълго управление като „перфектното диктаторство” – нито дума. Това че Мексико избра партия, сочена като пример за корупция и даже насилие, пред обучения в Кеймбридж  и Оксфорд екип на Обрадор – нито звук.

През юни в Унгария бе открит бронзов бюст на Миклош Хорти, управлявал страната от 1920 до 1944. Хорти, широко известен досега като човека, отговорен за съюза с Хитлер и за смъртта на стотици хиляди унгарски евреи, има съвременни защитници, които се опитват да пренарисуват образа му като консервативен и патриотичен радетел за християнски ценности. Говори се за възраждащ се култ към Миклош Хорти, на който правителството видимо не се противопоставя.

По повод на вечния спор за взаимоотношенията между демокрацията и бедността тези дни вестник „Гардиън” написа: „Младите, които завършиха образованието си  през 2012 година,  могат да намерят работа само в пукнатините на икономиката.”

Демокрацията е по-трудна, когато избирателите са бедни и гневни. Панкадж Мишра се изповяда, че обстановката в Индия го кара да стигне до извода: „Демокрацията и капитализмът вървят към горчив развод.”

В България демокрацията се възприема като нещо, което по подразбиране върви в комплект с пазарната икономика. Какво е обаче това „нещо”, ние много не се питаме. За някои то е обратното на социализма, за други е точно като комунизма. За Слави Бинев то е Бойко Борисов да не е премиер. Трезвият глас беше на Огнян Минчев, който се провикна, че трябва спешно да си поставим въпроса иде ли краят на демокрацията. Това не намери отклик у хората, които ако въобще се питат нещо, свързано с демокрацията, то е не дали си отива, а дали въобще е идвала.

За разлика от нас американците са чувствителни към демокрацията. Те я смятат за свое изобретение и много биха се учудили, че Гърция има претенциите, така както биха се учудили, ако чуят италианците да претендират за авторство над пицата. Най-горчивите констатации по отношение на демокрацията там са: Ние гласуваме, но избираме хора, от които не зависи нищо. Парите управляват, не хората чрез своите избраници. В свят, в който годишният оборот на „Дженерал мотърс” е по-голям от брутния вътрешен продукт на Индонезия или Дания, а на „Форд” повече от на Турция, не може да става дума за демокрация. Когато гласуваме, ние не избираме блюдото, най-много соса.

Тези, които смятат, че демокрацията трябва не просто да бъде оплаквана, а спасявана, твърдят, че лечението е точно обратното на хомеопатията: Демокрацията се лекува с повече от същото! Диагнозата на боледуващата американска демокрация е поставена от преподавателя по политическа философия в Харвард Майкъл Сандъл: „Изгубено е изкуството на демократичния дебат.” Следователно – нужни са повече, още повече, възможно най-много дебати.

За да изпълни това предписание Джеймс Фишкин, политолог в Тексаския университет, събра 343 души във Филаделфия за уикенд на политически дебати. Хората са внимателно подбрани, за да са най-близо до съвършената представителна извадка за населението на САЩ. Събитието е наречено Конгрес за обсъждане на национални въпроси. Идеята на организатора е, че дебатите не трябва да са запазена територия за политически елити и експерти. Че истинската демокрация е точно такива групи от хора да могат да правят смислен избор, ако им се предостави достатъчно информация. Фишкин стига в крайна сметка и до друг извод: че подобен форум дава много повече представа за нагласите на хората от обичайното социологическо проучване. И ако някой се интересува от общественото мнение, той трябва да провежда подобни дебати, а не само да поръчва социологическо проучване. 

Фишкин бе наречен Дон Кихот. Той отвърна на идеята с още по-високо вдигнато копие – предложи две седмици преди изборите да се провежда Ден за дебат. Денят да е официално неработен, регистрираните гласоподавате да дискутират проблемите в групи с големина от 15 до 500 души. Идеята е шокираща със своя идеализъм, но има подръжници. Един от тях е професорът по право от „Йейл” Брус Акерман. Аргументът му е, че трябва да се направи нещо драматично, за да се спре изпразването на американската демокрация от смисъл. Какво е това – гледане напред в спасително за демокрацията бъдеще или връщане към гръцката агора? Каквото и да е, ако то изобщо се случи, ще се нарича „делиберативна демокрация”. Не от „делиберализирам”, а от deliberate (обмислям, обсъждам).

Фишкин и Акерман не са Дон Кихот и Санчо Панса. Те са практични като всички американци. Смятат, че демокрацията ни върши работа и затова трябва да бъде лекувана и изправена на крака. А тя ни върши добра работа, защото не е просто идеал, а нещото, което дава отговор на основен въпрос: Как да живеем заедно и как това, че живеем заедно, да ни бъде от взаимна полза?

На Дон Кихот повече прилича оня френски учител, който дълго мислил как може да бъде спасена демокрацията и накрая подари чрез интернет рецептата си на човечеството. В продължение на три години той измислял вариант, тествал го в ума си и откривал слабости, които премахвал в следващия вариант, тествал го в ума

си и откривал слабости и т.н. Така стигнал до целебното решение: конституциите трябва да се пишат от народите, а не от техните избраници. И в тях да има всички възможни гаранции срещу това избраниците да се изживяват като нещо повече от слуги на народа си. Демокрацията, Санчо, е на върха на ко…, конституцията.

Недостигът на демокрация е като недостига на енергийните ресурси. И едното, и другото вещаят по-труден живот. Нито едното, нито другото е българска тема. Едното ще получим по газо-, а другото по демократопровод. Едни ще бъдат доволни, други ще поискат диверсификация. Интересно дали и тогава думата „Референдум” ще бъде само название на телевизионно предаване?

Сп. „Тема”

саксии от камъчета Може би защото мечтая за къща с двор, все по-често че заглеждам в чуждите дворове....

В интервю след годишната конференция за партньори на Microsot, Главният изпълнителен директор на компанията заяви, че смята да води ожесточена битка с конкурентите от Apple на всички фронтове.

Аз не съм фен на Lady Gaga, но пък начинанието Littlemonsters е много амбициозно и съдейки по това, че тя е една от най-популярните и влиятелни личности в социалните мрежи, ще бъде успешно.

Социалната мрежа вече е отворена за всички и напомня на Pinterest, но това надали ще има значение за почитателите на мегазвездата. Реално стартът на мрежата беше през февруари с бета версия и малцина са имали честта да бъдат нейни потребители. Онлайн раят за феновете на Lady Gaga позволява да създавате и да споделяте съдържание, свързано с Lady Gaga, да се смесвате с други „малки чудовища“ и публично да показвате дали ви харесва какво публикуват другите потребителите.

Подобни статии:

1. Как да измерим социалната ефективност на нашия сайт
2. Защо Google+ е перфектната социална мрежа за мен

Госпожо  Цветкова, Чикаго Ви очаква, Добре дошла.

Позволете ми, в края на моя дипломатически мандат като консул в ГК Чикаго да благодаря на всички Вас! Благодаря Ви, че ми позволихте да работя за Вас, да отстояваме заедно правата и интересите Ви, да положим основите за реализирането на целите и идеите на българската общност в Чикаго! Искам да знаете, че се гордея с всеки един от Вас, с изключителните успехи , които сте постигнали и вярвам, че най-доброто тепърва предстои! Благодаря за взаимното уважение, доверие и приятелство! Искам да знаете, че в мое лице българската общност в ...

Както бяха обещали на конференцията I/O в края на месец юни, Google най-накрая пуснаха приложението Google+ за iPad. Вече можете да си го свалите от App Store.

Какво е новото:

Google+ за iPad и iPhone е вече версия 3.0 и е изцяло обновено, като предоставя пълна поддръжка за iPad и е бързо и елегантно. Добавена е възможността за влачене и пускане за споделяне на постове от потокa информация, стриймване на Hangouts към телевизор (ако имате AirPlay) и бързо отваряне на постове с движение на пръстите, ако искате да коментирате. Новост е добавената възможност за планиране и синхронизиране на Google+ Events. Добавянето на снимки към постове е още по-лесно. Можете да стартирате и да се присъединявате към Google Hangouts. Това определено ще ви хареса, особено ако имате iPad 2 или новия iPad с фронтална камера.

Това е една нова и дългоочаквана добавка към останалите приложения на Google, специално разработени за iPad. Ето и някои снимки от Google+ за iPad, който инсталирах вече, за да поекспериментирам. Те ще ви дадат по-ясна представа какво е новото в приложението.

Подобни статии:

1. Новият iPad отново предизвиква възприятията
2. LinkedIn пуснаха ново приложение за iPad

MAC OS X Mountain Lion достигна до ниво Golden Master, което ще рече, че вече е в последната си тестова версия

В тази статия ще се доверя на интуицията си. Тя няма да почива на социологически проучвания, данни от IAB или някакви магически и тайни ритуали за гадаене на бъдещето. Както във всяко доверие в интуицията, и тук тя може да ми излъже, но след толкова години съм съжалявал единствено в случаите, в които не съм и се доверявал. И така…

 

Какво мисля, че ще се случи през следващите година и половина?

На първо място, мисля, че ни предстои един огромен ръст на продажбите в интернет. Причината за този бум трябва да търсим в чуждите сайтове, които благодарение на ниските си цени научиха българските потребители, че да се пазарува в интернет е изгодно и сигурно. Тук също трябва да благодарим и на сайтовете за групова търговия, които, макар и в момента да вървят надолу, изиграха ключова роля за развитието на различни форми на разплащане.

Все още по-голяма част от оборотите ще се реализират от компании в областта на услугите, но само въпрос на време е потребителите да се преориентират към продукти.

Другият ключов момент е и фактът, че вече се натрупа критична маса от потребители с кредитни карти.

Съвет: Дайте отстъпка на хората, пазаруващи с кредитни карти. Рискът да се откажат от поръчка е далеч по-малък, отколкото при пратки с наложен платеж.

 

Мобилната революция

За съжаление мобилната революция в България няма да се случи точно така, както си я представяме.  Повечето компании все още са с кризисните бюджети за реклама и едва ли скоро ще са склонни да правят експерименти с нови канали като мобилните сайтове. Да, компаниите ще инвестират в мобилни версии на своите сайтове, но в очакванията си за възвръщаемост едва в следващите 3 до 4 години.

Колкото до геолокацията, тя едва ли ще направи много сериозен пробив. Най-вероятно повечето потребители ще продължат да използват картата на своя телефон, но малцина ще се усетят да проверят какво наистина се случва наоколо с приложения като foursquare.

Тук големият пробив може да дойде от компании, предлагащи видео съдържание, стига да успеят да се преборят с различните технологии на различните мобилни телефони. Готов съм да се обзаложа, че първата компания, заложила на мобилното видео като част от маркетинговия си микс, ще се радва на силна и лоялна аудитория в групата 14-21 години!

Съвет: Забравете мобилните приложения (колкото и да ги харесвам), заложете на перфектната мобилна версия на вашия сайт и не забравяйте мобилното видео!

 

Социалните медии и мрежи

Тук трицифрените проценти на растеж вече спряха, потребителите и рекламодателите вече се пребориха с началната еуфория. Присъствието във Facebook или Twitter не е нещо самоцелно, а се превръща в целенасочена и добре планирана част от маркетинговия микс. Първите стъпки в тази област направиха Мото-Пфое с насочената си към блогърите кампания, а съвсем наскоро и Great Wall стартираха голяма кампания изцяло във Facebook. Това, което очаквам, е да се появят и клонингите на социални мрежи като Fancy, в която потребителите споделят снимки на харесвани от тях продукти, а компаниите да си плащат линковете да водят към техните онлайн магазини.

Блоговете

Блоговете вече ще са много повече публицистика, отколкото лично място за споделяне. Макар и намаляващи като брой, те стават все по-силни и думата на авторитетните блогъри ще тежи все повече и повече. Колкото до корпоративните блогове, тяхното значение ще става все по-голямо, превръщайки ги във все по-близка и неформална връзка между компаниите и техните клиенти.

Съвет: Нека социалните медии бъдат част от маркетинг микса на вашата фирма, а не част от нещо модерно, в което трябва да присъствате. Ако сте обаче малка фирма, заложете на своята Facebook страница. Не гонете голяма бройка фенове, а обръщайте персонално внимание на всяко запитване! Доволните клиенти ще ви доведат още фенове!

 

Да разлаеш кучетата, или краят на журналистиката такава, каквато я познаваме

Това е промяната, която очаквам, че се случи най-бързо и ще засегне най-голям брой потребители. Трудно е да се предвести краят на традиционната журналистика, но след събитията с bTV и това, което се случва със старите медии, вярвам, че предстои един сериозен бум на непрофесионалната журналистика. Дневник и Капитал “повлякоха крак” преди известно време, а в момента Dnes.bg* се опитват да дадат по-голяма трибуна на авторите от Блог.бг. Сигурно е едно, евтините смарт телефони и ниските тарифи за мобилния интернет, както и високите интернет скорости в България ще ни позволят все по-често да ставаме свидетели на събитията в реално време, предавани пряко от непрофесионални журналисти. Живият пример са последните събития около протеста на младите гневни хора, противопоставили се на Закона за горите, и преките предавания на Асен Генов.

Все повече журналистите ще трябва да се занимават с анализи и подбор на най-доброто от независими автори, а не с директно отразяване на събитията.

Може би едно от най-хубавите неща, които се случиха през тази година, беше именно тоталният крах на традиционните медии. По тази причина вярвам, че това ще е годината, в която анализите, статиите и репортажите, създадени от блогъри и независими журналисти, ще се радват на по-голямо внимание и доверие.

Това, което мога да кажа за край, е, че макар и трудни, следващите месеци определено ще са интересни за интернет бизнеса. Може би доста фирми ще бъдат изненадани от бързото развитие на онлайн търговията, но хората, които са заложили на своето присъствие в дигиталния свят, ще спечелят. Смятам, че критичната маса вече се е натрупала и ни предстоят интересни времена. За съжаление и тази година дигиталната революция в България няма да се състои, но следващите месеци са най-добрият период да затвърдите своето присъствие в интернет и да се подготвите за предстоящия растеж!

*Авторът е част от екипа на Dnes.bg и Blog.bg

 Снимка: jakecaptive

Подобни статии:

1. Мобилните устройства в българския интернет
2. Още няколко интернет маркетинг тенденции за 2012

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

Скъпи приятели, изключително сме щастливи да заявим от дадената ни трибуна в лицето на SocialEvo.NET, че Social Me получи възможността всяка сряда да споделя с читателите на медията свои тайни, трикове и съвети за това как по-добре да управляваме и използваме социалните мрежи. Най-вече Facebook. В първата статия от рубриката „Социална сряда“ бихме желали да ви покажем един трик как да смените фона на своя профил във Facebook.

Първо отворете своя Firefox браузър. След това инсталирайте добавката Stylish. След като преминете през всички стъпки, рестартирайте браузъра.

Инсталирана вече на вашия браузър, добавката е готова и това, което трябва да направите, е да влезете наново във вашия Facebook профил. В долния ляв ъгъл ще видите иконка с малък „S“, която при активиране ще ви предостави възможност да изберете „Find Style for the Site“. Така ще се зареди и нов таб. В него ще видите различни безплатни теми, които можете да използвате. Изберете някоя от тях и ще видите как би изглеждал Facebook с нея. Ако ви хареса, просто натиснете върху „Install with Stylish“.

Надяваме се трикчето да ви е харесало. Очаквайте още много интересни хитринки, които да прилагате във вашето вълнуващо ежедневие в социалните мрежи.

Подобни статии:

1. Facebook пуска новите Оpen Graph приложения, наречени жестове, в сряда
2. Как да си направим социална инфографика

Най-голямата търсачка в света, Google, отново е изправена пред органите на реда и този път може сериозно да пострада. Доскоро можехме да говорим за патентни войни или персонални дела срещу компанията от страна на пострадали граждани, но сега ситуацията за бранда е доста сложна. Става въпрос за това, че Google са обвинени в неправомерно източване на данни от браузъра Safari. С други думи, Google са черпили лична информация от потребителите, без те дори да подоризат за това, а след това са я използвали с цел реклама, съобщава The Wall Street Journal.

На път сме да станем свидетели на най-високата глоба, налагана на Google до този момент, която ще дойде от Федералната комисията по търговия на САЩ. Според изказване на говорителите на Google подобни данни не са източвани от използващите браузър Safari и компанията може да го докаже с документи. От друга страна Комисията е предупредила търсачката, че освен солидни глоби може да отнесе и ограничение върху някои основни свои дейности.

Safari има функционалности, които ограничават до голяма степен т.нар. Cookies, но не всеки потребител е наясно как да ги използва. По този начин търсачката може да манипулира рекламните послания и таргетиране, насочено към използващите социалната мрежа Google+. Ще следим с интерес случващото се по този казус.

Снимка: The Hot Script

Подобни статии:

1. Google+ с 400 милиона потребители до края на 2012
2. Google блокира 13 милиона рекламни кампании

“Ако през 2009 г. България беше със статута на повтаряч, през 2010 г. едва премина с 3-ка следващия клас, към момента вече успехът ни е “добър”, коментира министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев по време на представянето на междинната оценка на дейността по 7-те оперативни програми. Това обаче не трябва да [...]