NVIDIA Технологичният гигант NVIDIA временно затвори онлайн форума си, насочен към разработчици след като стана ясно, че хакери вероятно са получили достъп до хешираните пароли на техните потребители. Съобщение, разположено в секцията Developer Zone на сайта на компан...

Гражданско сдружение "Национално експертно обединение" (НЕО) е внесло уведомление в българския парламент за стартиране на подписка за свикване на референдум относно гласуването по интернет. От НЕО катерично заявяват, че не са политически обвързани, и че са против това усилията им да се използват за пропаганда. "Политиците не направиха нищо, за да може гласуването по интернет да бъде законова възможност и да изравни шансовете на всички нас да упражним конституционното си право. Затова ние като граждани подехме инициатива за национално допитване", заявяват от НЕО.

Група метъли обикаляли из София да си търсят дискотека. Минали през няколко, но никъде нямало свободни места и не ги пускали. Най-накрая стигнали до "Чака рака". Там ги пуснали. Влизат те, а вътре яко чалга! Отива единият метъл при диджея и му вика: - Абе пусни нещо за пого бе. - Следващата песен - обещал водещият. Следващата песен обаче отново е турбо чалга, както и тези след нея. Оня отива пак при диджея и му вика: - Абе аз на тебе казах ли ти нещо? Ти глух ли си? Пусни нещо за пого! - Следващата песен, обещавам... Обаче пак пуска здрава чалга. Метълът се ядосал, отишъл при диджея и му казал: - Слушай какво, пускай нещо за пого, че не знам дали ме разбираш! - Да, да! Разбира се! Специално за вас следващата песен! - казал уплашено диджеят. След минута диджеят грабва микрофона и обявява: - И сега специален поздрав за Пого и неговата компания - оркестър "Кристали"! Усмихни се, България! Въпреки че у нас има прекалено много места, където тежкият рок не вирее,...

Те са тъжни, гладни и измъчени. Скитат се немили-недраги по улиците и вместо обич и прегръдка отнасят шутове или псувня. Те са изоставени и имат нужда от нашите любов и грижа. Единствената им вина е, че са родени на улицата или са се намерили там благодарение на безотговорните си стопани. Най-голямата им радост ще бъде да получат топъл дом и добър човек, който да се грижи за тях. В замяна на това те ще бъдат верен другар и ще даряват цялата любов, на която са способни. Кучето не случайно е най-добрият приятел на човека. За него са чужди коварството и злината, които ние, хората, таим в душите и сърцата си. За съжаление поради безотговорността ни обаче те много често попадат в жестокия свят на улицата, където оцеляването е трудно, а омразата е в големи количества. Хубавото е, че има хора, които ги е грижа и обичат измъчените животинки, които кръстосват тротоарите. Още по-добре е обаче, че някои от тях са известни личности, които могат да служат за пример на всички. Оказва се, че...

Иван Гарабитов е роден на 3 май 1945 г. в село Паничери. Бил е треньор по борба и рехабилитатор, тренирал е много изявени спортисти. Основател е на „Чинмой клуб” за високо спортно майсторство. Приключва кариерата си като старши треньор на националния отбор на Ирак през 1991 г. Гарабитов се занимава с йога от 50 години. Бил запален по системата от цирков артист, който случайно минавал през родното му село. От 22 юни 1999 г. е ученик на индийския духовен учител Шри Чинмой. Иван Гарабитов е известен като гуруто на отслабването у нас, а постиженията му са истински рекорди. Като случая на 320-килограмовия Иван Тодоров от село Златар, който успява да стопи 90 килограма за два месеца. Методът "Гарабитов" върна към спорта Армен Назарян и спаси турския министър Илкер Тунджай. Иван Гарабитов лекува без медикаменти в своята "Духовна и здравна академия". В центъра си той предлага комплексна методика, включваща система от дихателни практики и йога упражнения, диета със сиропа "Мадал...

Владислав Карамфилов е роден на 11 август 1967 г. в София. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф.Стефан Данаилов. Едно от най-популярните лица на култа „Ку-ку”. Бил е водещ на редица хумористични предавания в родния ефир. Режисьор на лентата „Операция: Шменти-Капели”. С него обсъдихме героите на деня, ситуацията в българското кино и ключа към успеха според Джон Ленън. - Кой е Великият комбинатор на нашето общество днес? - Парите, генерал Сухарто, както казва Антон Радичев. След като бяха унищожени всички други ценности, те се превърнаха в основната такава. В момента не съществуват морални и духовни устои, а се тачи единствено лъскавият лайфстайл. - Напоследък станаха популярни образи като охранителя Георги Енев, братя Галеви. Тъжен ли е този факт? - Аз пък се замислям преди 10 ноември кои бяха героите. Морозов, Колчагин...Тогава беше интересно това, което е забранено: The Beatles, въобще западната култура. Сега всичко е размито, изток и запад вече са...

Не помня кога се запознахме с Васил Гарнизов. Трябва да е било по работа, а не на бира. След това сме пили и бира. Той изследва нещата – под името му по телевизиите са се появявали определенията „социален антрополог“, „политолог“, „социолог“. Винаги съм го слушал с интерес, но пък и винаги ми е било трудно да взема думата от него. И в един момент млъкна. Вместо да обяснява нещата, той се появи с фотокамерата и резултатът е, че неговите снимки се превърнаха в най-популярните в социалната мрежа Facebook по време на протестите на „Орлов мост“ миналия месец. Васко си избра лицата на хората, докато всички други снимахме действията. После беше и сред доброволците по време на пожара на Витоша и отново неговите снимки бяха Снимките. Така се стигна и до изложбата – първа и последна, както се пошегува той, когато ми изпрати поканата. Струва си да я видите – тя е в галерия „Личното пространство“ на бул. „Витоша“ 45, точно до входа на пицария „Уго“. Отворена е до 19 юли и се казва „Горещи репортажи от Орлов мост“. И понеже със сигурност това ви е интересно, поговорих с Васко пред камера и подбрах някои от страхотните му снимки. Гледайте това видео за удоволствие:

Когато човек спре да пие и стане пълен въздържател, желанието му да се вижда с хора силно намалява. Няма по-велик обединител на хората и успокоител на душите им, на измъчените и уплашените им души, от алкохола. Хората се страхуват да общуват и само духът на виното, Spiritus vini, може да премахне тоя страх. Ако щат хиляда теоретици на въздържанието със съвършени и златни дипломи от Световната Сатанинска Централа на Въздържателите в Солт Лейк Сити, щата Юта – където всички са мормони и носят смешни, бели пасторски ризки с къси ръкави – та ако ще сто от тях да излязат да ме убеждават, че само незрелият човек има нужда да си пийне, за да общува – пак няма да се съглася! Даже напротив – колкото повече някой се опитва да ме убеждава в това, че алкохолът е само патерица за общуването – толкова повече се затвърждава у мене убедеността, че свещеният дух на виното е единственият начин хората да общуват без страх и напрежение. Защо ги е страх хората да общуват? Не ме питайте! Не е...

„Винаги съм се ръководил от справедливостта и обществения интерес и не смятам, че трябва да коментирам случая с Мирослава Тодорова, затова има Висш съдебен съвет и компетентни институции”, заяви Цветанов. Той обясни, че е споменавал името на Тодорова по повод писма, които е получавал от потърпевши и категорично отрече обвиненията за въздействие върху работата на [...]

Омръзна ни, наистина ни омръзна, почитаеми, от непрестанните лигавщини на нашите несъзнателни сънародници. Какви са пак тези престъпни социологически изследвания, в които се излагат манипулативни данни. Що за мерзости са това? Как не се научихте да отговаряте на социолозите, както трябва. За какво точно се сърдите на институциите? Това пък с последната мода около протестирането за всевъзможни глупости - вече е крайно недостойно и несимпатично. Само протест срещу сифилиса и дребната шарка не се е провел все още. Хората в парламента вече не могат да си гласуват законите от всевъзможни лумпени, които им се бъркат в работата и си късат потниците по кръстовищата. На какво прилича това? Ще си помисли човек отстрани, че всичко в държавата ни отива по дяволите и положението е нетърпимо. В същото време от страна на евроатлантическите ни партньори следват поздравления... Не ви е срам да петните успехите в родината! Всеки път, предупреждаваме ние, когато с вас се извършват различни...

Са ли българската хубавици проститутка или не е? Този въпрос напоследък измъчва обществото, което отдавна подозираше, че има нещо гнило около нашите миски и фолкгърли и всякакви други "златки". Съдбоносният въпрос се изпречи пред нас, след като Антон Петров- Хамстера и фитнесфурията "Мистър България" 2003 Мирослав Йончев бяха арестувани заради склоняване към проституция на елитни красавици. Хамстера е обвинен, че е ръководил престъпна група, която е доставяла красавиците на заможни и известни клиенти. В тази група е действал и „Мистър България”, разкриха разследващите. Това се случи в края на юни, но и до ден-днешен медиите продължават да бълват от невероятни по-невероятни истории, свързани с мръсните тайни на миски и фолкпевици. „Мистър България” 2003 г. Мирослав Йончев е и президент на модна агенция MY Agency, през която свежата плът пътувала към Брюксел. Според разследващите агенцията прикривала деянията на групата на Хамстера. Бандата, която била отлично организирана,...

Нашият наистина пръскащ вариант за воден пистолет – след няколко неуспешни, купени от JUMBO. Какво е лятото без...

Елисавета Карамихайлова е сред ония български учени, чиито имена неизменно се споменават с определението “пръв”. Тя е първата жена, хабилитирано лице в най-старото ни висше училище - Софийския университет “Св. Климент Охридски”, организатор на първия системен курс с практически занятия по атомна физика, основател и пръв ръководител на Катедрата по атомна физика в Университета и на Лабораторията по радиоактивност към Физическия институт на Българската академия на науките, първата жена – професор по физика в България и първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия. Тя е и една от 23-те жени - учени в света, изследващи радиоактивността в началото на ХХ век, доктор на Виенския университет (1922 г.), магистър на университета в Кембридж (1938 г.).

Като ни е по-лесно да слъжем набързо, вместо да обясняваме на децата, така ни се пада! :)

Приказката е на Данко Димитров

Петдесет бежанци се удавиха в Средиземно море

Уволнението на Мирослава Тодорова провокира сериозни дебати във Facebook

Министър Диана Ковачева: ВСС да преразгледа решението си за Мирослава Тодорова

Дял на петте най-големи банки в общите активи на банковата система, 2009 година

Източник: ECB, EU Banking Structures 2010;

и БНБ, Банките в България март 2012

 

В България делът на петте най-големи банки е относително нисък за големината на икономиката и намалява през последните години. Значително по-нисък дял имат само големи икономики (Германия, Италия, Великобритания) или финансови центрове (Люксембург, Австрия). Това говори за наличие на високо ниво на конкуренция в банковия сектор в България, което не е учудващо при наличие на 31 банки и клонове в България. Диверсификацията между български и чужди банки от най-различни страни също помага за конкурентния натиск (нито една чужда банкова система няма доминираща роля в България).

Блогът за икономика 2012

The post Конкуренция в банковия сектор appeared first on Блогът за икономика.

Стотина съдии от цяла България се събраха пред сградата на Висшия съдебен съвет в знак на протест срещу уволнението на председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Това е първи в страната протест на магистрати. На единствения лозунг, издигнат на протеста, пише „ВСС – Висш Съвет на Слагачите". Още вчера съдиите заявиха, че ще отложат насрочените за тази сутрин дела, които трябва да гледат, за да дойдат на протеста. Тези от провинцията са си взели отпуска.

Близо две десетилетия след клането в Сребреница наказани все още няма. Виновниците вече не липсват, но присъдите им чезнат от години. Неотлъчно присъстват само майките, сестрите, дъщерите и вдовиците, приведени над безименни полупразни ковчези. Безутешни оплаквачки, потънали в мъка, мъчителна като тишината на безсънните нощи, на чиито устни въпросът за възмездието е увиснал безсилно. Мрачни и самотни като призраци в тази черна страница от историята, пропита с горчивите сълзи на траурните бели забрадки. Седемнадесет години по-късно главните виновници за масовото етническо прочистване - бившите военни и политически лидери на босненските сърби Ратко Младич и Радован Караджич, отговарят пред Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия за деянията си. По ирония на съдбата дори касапите възроптаха срещу сравнението с двамата главорези, виновни за хилядите опустошени от човешка жестокост съдби. Но когато мълчанието или езиковите уловки поддържат една грешка, която...

 Юрий Проданов

Точно половин век преди българския Висш съдебен съвет да гласува с почти монолитно единодушие дисциплинарното уволнение на съдия Мирослава Тодорова  един филм обира наградите на филмовата академия „Оскар”. Името му, преведено на български е „Да убиеш присмехулник” и може да въведе незапознатите с тънкостите на орнитологията, че в сюжетната му линия става дума за физическо посегателство върху човек, който обича да изобличава иронично недостатъците на другите.

Всъщност, лентата продължава традициите на една устойчива линия в американското кино, посветена на правораздаването, закона и трудните професионални решения на героите от съдебните зали. Филмът разказва за юриста Атикус Финч – адвокат от щата Алабама – който е назначен да защитата несправедливо обвинен в изнасилване на бяла жена афроамериканец. Изправен пред омразата и предразсъдъците на обществото, юристът повежда трудна битка в името на истината и правото. Враждебността предлага бързи и лесни решения, общественото мнение иска бърза и яростна справедливост, а отстояването на истината и правото – път на жестоко изпитание. А, да, и едно необходимо уточнение! Присмехулник е имeто на малка незабележима птица (mockingbird), която човешкото око трудно може да съзре в света на големите и шумни неща – почти като справедливостта. С други думи, мястото на присмехулника в заглавието на филма може да се обясни най-добре с една перифраза на Умберто Еко, който казва, че значимите истории, са историите разказани чрез удачно намерените метафори.

И още малко история. Филмът е заснет по публикувания две години по-рано едноименен роман на американската писателка Харпър Ли. За него тя получава наградата „Пулицър”, но важно е нещо друго. С течение на времето романът става част от учебните програми по литература и днес се изучава в над осемдесет процента от училищата на САЩ. Като особен и мъдър урок за понякога смазващата сила на общественото мнение върху съда и за това къде е мястото на правото и истината за обикновения и притиснат от несправедливостите човек между тях.

Цялата тази история по необичаен и странен начин се вписва в обясненията на случващото се през изтеклата седмица у нас. А то безпорно е под знака на две събития – съдържанието на новия учебник по история за 11-ти клас и уволнението на чепатата съдийка.

Първо – за учебниците. Канонът на задължителното учебно съдържание е онази невидима съвкупност от важни и ценни неща, които едно общество приема за значими. Те пък трябва да станат част от невидимия с просто око процес на възпитание на бъдещите граждани на държавата. За да ги отстояват, търсят и бранят след момента на зрелостта. Ето по тази причина авторите на каквито и да е учебници би трябвало със суеверен трепет да посягат към писалката или клавиатурата. И никога да не бързат в припряно угодничество към злобата на деня, а да си повтарят наум написаното от Освалд Шпенглер, който разсъждава така: „След смъртта си лъжеучителите са изключени от вечното блаженство на учебника и отпратени в чистилището на бележките под линия.”. Защото мястото на литературната или политическа мода е по страниците на вестниците и телевизионния екран, а не между кориците на учебниците. Историята с влизането на романа „Да убиеш присмехулник” в учебните програми по литература на американските училища показва, че възпитанието в граждански добродетели може и трябва да става и с една добра книга. Защото един друг умен мъж, добре познаващ логиката на историята, раждането и края на цивилизациите, беше казал и написал: „А книгите са нищо, ако не оживяват и не действат в хората, които са дорасли за тях.”  Българското училище все още очаква умното обновяване на своето учебно съдъжание, защото в него все още (без да казвам, че е излишно) градушка се сипе по браздата, в която герои се борят с игото на патриархално-семейните отношения.

Второ – за уволнението на съдия Мирослава Тодорова. Тя определено се оказа удобна изкупителна жертва на хора и обстоятелства, които припират да нахранят все още гладното общественото очакване за бърза и яростна справедливост. За него трезвите юридически аргументи, принципите за разделение на властите, последната дума на съда в процеса на правораздаване са интелигентски превземки. Възпитано в училище, в което авторитети бяха персонажи с показателните фамилии Макаренко и Сухомлински, това общество признава само „великата шаячна правда” според определението на неподражаемите Илф и Петров. И си я заслужава и получава – повече шаячна, отколкото правда.

И тъжно, а дори и трагично е, че разочарованието от зациклилата съдебна система взема своята най-удобна жертва. Човек, който оказал се чужд сред повечето от своите, видя как техният елит в лицето на Висшия съдебен съвет го хвърли на разтерзание и си уми ръцете преди петък – 13-ти.

Сега едва ли някоя от многото сериалношарени телевизии ще се сети за филмирания в черно-бяло романа „Да убиеш присмехулник”. И ще включи в безгрижните си летни програми заслужилата „Оскар” лента. Затова припомних поуката за драматичната история на човека на закона и правото, застанал срещу общественото мнение и подчинената му услужливо система на правораздаване. Защото един присмехулник, пролет не прави. Но пък може да е вдъхновяващ пример. А точно по повод вдъхновяващите примери в българските учебници все още се чете един стих: „…примери славни, що малките правят с великите равни”…

Ким Дотком, основателят на услугата за споделяне на файлове Megaupload, предложи сделка на американското правителство. В запис в социалната мрежа Twitter Дотком заяви: "Хей, Министерството на правосъдието, сами ще дойдем в САЩ. Няма нужда от екстрадиция. Искаме обаче сметките ни да бъдат размразени,...

Много компании харчат огромни суми пари за реклами, за да печелят „харесвания" (Like) във Facebook от хора, които нямат реален интерес от техните продукти. Това посочва едно от последните проучвания на BBC. Също така се появяват много съдържатели на акаунти, които кликват върху определи страници ...

Най-лошото, което може да се случи на една компания за храни или напитки, е да има проблем с продукт, стигнал до потребителите. Независимо дали говорим за развалена стока или за някой неканен миши гост в самун хляб, темата често спечелва много голямо внимание и намалява доверието към компанията. Но какво се случва, ако използваме тази опасност и я превърнем в рекламна кампания? Получава се добра кампания на сайдер.

DB Breweries забелязват, че информацията за проблеми с храните привлича вниманието на потребители и медии и решават да използват тази тенденция в своя полза. Те слагат истински клонки от ябълкови и крушови дървета в опаковките на своя сайдер. В рамките на две седмици паковете са разпространени по магазините и оплакванията започват да валят. Точно тогава влиза в ход новата фаза на кампанията – производителите пускат публични извинения в печатни медии, outdoor и в социалните медии. Извинението всъщност предава посланието, че сайдерът се прави от истински плодове, а не с концентрат – и в този случай няма как някоя и друга клонка да не мине през производствената линия. Текстът всъщност е чудесна реклама за качеството на сайдера.

Всъщност, подходът е доста рисков, най-вече защото не е ясно колко голяма част от засегнатата аудитория ще може да бъде достигната на втора фаза от кампанията – напълно възможно е част от потърпевшите клиенти никога да не научат, че всичко е било рекламен трик. Но за страна като Нова Зеландия, където се развива действието, достигането до голяма част от хората е относително сигурно. Затова и в България можете да си позволите нещо подобно – просто трябва да обхванете определен брой комуникационни канали, които достигат до почти всички. Кампанията е доста дръзка и би могла да нанесе много вреди, ако не е планирана правилно – например, ако се забавите само малко повече с “извиненията”, положението може да излезе извън контрол. Затова “не опитвайте това у дома си”, освен ако не сте наистина добре подготвени. От друга страна, ако изпълнението е качествено, резултатът е отличен – доказва го ръстът на продажбите с 32% в този случай.

Няма подобни постове.

Разработчиците на популярния браузър Firefox откриха начин да привлекат още повече потребители за своя продукт. Както съобщават от компанията Mozilla, браузърът ще получи дълбока интеграция с Twitter, Facebook, Google+ и други социални мрежи, както и с пощенската услуга на Google GMail. Идеята за...

За помаците, картофите и теснолинейката

Това не е разказ за герои

Близо 200 магистрати и адвокати участваха в протеста срещу ВСС

Михаил Миков: Чужди наблюдатели по знакови дела? Това е колониален манталитет!

Най-възрастният транссексуален в Китай: 80 лета тишина

Да представяме тези класации много ни харесва - всяка седмица изглеждат различно, сякаш настроенията на читателите се менят постоянно. Миналата седмица видяхме много фентъзи, този път има повечко романтични. Затова обичаме читателите - винаги могат да те изненадат!

"Книга за теб" - най-продавани книги 2 - 8 юли
1. Портокаловото момиче. Юстайн Гордер. Дамян Яков
2. Колекция "Игрите на глада". Сюзан Колинс. Екслибрис
3. Под купола 1. Стивън Кинг. Плеяда
4. Бумеранг. Майкъл Люис. Изток-Запад
5. Заклинателят. Уилям Питър Блати. Изток-Запад

Книжарници "Сиела" - най-продавани книги 3 - 9 юли
1. На запад от Рая. Изабел Шопова. Колибри
2. Любов. Елиф Шафак. Егмонт България
3. Ден нула. Дейвид Балдачи. Обсидиан
4. Игрите на глада. Сюзан Колинс. Екслибрис
5. Малкият принц. Екзюпери. Лъчезар Минчев

Класация "Книжен Ъгъл" - най-продавани книги 4 - 10 юли
1. Стивън Кинг. 22 ноември 1963. Плеяда
2. Елизабет Франк. Измамен чар. Ентусиаст
3. Кир Буличов. Селцето. Колибри
4. Шапка пълна с небе. Тери Пратчет. Вузев
5. Орхан Памук. Наивният и сантименталният писател. Еднорог

Книжарници Книгомания - най-продавани заглавия на чужди езици 3 - 9 юли
1. SNUFF: Discworld Novel. Terry Pratchett
2. THE LONG EARTH. Terry Pratchett, Stephen Baxter
3. THE GREAT GATSBY. “Collins Classics“. F. Scott Fitzgerald
4. BEL-AMI: Film tie-in ed. Guy de Maupassant
5. THE CATCHER IN THE RYE. J. D. Salinger

Стотици хиляди хора във Великобритания бяха засегнати от срива в системата на мобилният гигант О2 във вторник срещу сряда и не можеха да провеждат телефонни разговори, да изпращат и получават текстови съобщения и да ползват мобилен интернет. От компанията вчера заявиха, че вече...

Ед Бот от ZDNet отбеляза в свой пост, че Facebook автоматично публикува постове от организации, които сте харесали, под ваше име и ги поставя най-отгоре в новините на приятелите ви. Това си е някак странно, имайки предвид, че споделянето е жизненоважно за социалната мрежа. Но както Бот каза, някои о...

Цветозар Томов

 Ще си призная, че смятах да пиша на тази тема по-късно – след като проследя внимателно реакциите на медиите и след като се запозная детайлно с авторите и мащаба на безобразието. Безобразието, разбира се, е включването на урока за управлението на Борисов и ГЕРБ в учебниците по история на България.

Но реших да пиша сега по три причини. Първо, първите реакции на медиите са просто иронични и леко присмехулни, което значи меки, прекалено меки. Второ – дадох си сметка, че и замесените в тази история лица, и съдържанието на урока, са периферни детайли от този отвратителен пейзаж. Той не би бил по-малко отвратителен, ако в учебника действащият режим се оценява така, както го оценяват неговите критици. И трето, говорих с мой приятел, сериозен учен, който от години се занимава с проблема за пренаписването на учебниците по история, и той ме убеди, че този абсурд наистина изисква незабавна и крайно остра публична реакция.

Всяка власт се мъчи да пренаписва историята в посока на собствените си политически цели. Ако е цивилизована, го прави по-цивилизовано, съобразявайки се с култура, традиции, памет.

 А ако не е?

Такъв просташки и брутален опит, какъвто ни поднася сегашната власт, надминава границите дори на най-чудовищното въображение. Дори Йосиф Висарионович Джугашвили, по-известен като Сталин, един от най-кървавите, ако не най-кървавият диктатор в световната история, изчака от 1922 до 1938 година, преди да се самовъзвеличи, и то в историята на собствената си партия, а не в историята на Русия. При това „История на ВКП (б)”, доколкото ми е известно,  никога не е влизала като задължителен учебник за обучение в средни училища, а само във висши училища и казионни партийни школи.

Ако милият ни премиер, който трепери отсега за втория си мандат, се беше самопровъзгласил за император Жан Бедел Бойкоса Първи, и беше наредил да му построят паметници на всяко място, където е рязал лентички и е пъхал залци в устата на девойки, поднасящи му погачи, за да пукнат те, ако някой случайно е решил да трови него, по-лесно щях да го изтърпя. Но това да се опитваш да увредиш по този примитивен начин съзнанието на цяло подрастващо поколение, не мога да го изтърпя.

Политическата цел на мероприятието е проста като правдата, както би казал Владимир Илич Улянов, по-известен като Ленин.  Да се промият мозъците на гласуващите за първи път догодина, като за целта се впрегне да тегли скрибуцащата каруца на ГЕРБ и една от най-мощните дисциплинарни институции, каквато е училището. Даже няма да коментирам това, че става дума и за грубо нарушение на Конституцията на страната.

Безобразие е, разбира се, и включването на уроци по история за целия период от 1989 година насам. Но за действащ политически режим в навечерието на предизборна кампания – е, просто нямам думи.

Няма да навлизам в сложността на проблема за политическото пренаписване на историята, за да не се отклоня от главното – да споделя гнева, който ме изпълва. Но включването на периоди от политическата история на нацията в образователни програми би следвало да бъде предшествано от поне няколко базови консенсуса, изградени в професионални общности и възприети от историческото самосъзнание на народа. Все още е проблем дори периода 1944-1989 година, след като има съществуваща партия, претендираща за властта в страната, която биографично не се е отрекла от чудовищните престъпления на комунистическия режим през този период и, следователно, от своята отговорност за тези престъпления.

Да, и прочутото съчинение на великия хилендарски монах в крайна сметка не е лишено от политически мотиви. Но то се появява не случайно във втората половина на 18 век, именно защото тогава започва да се изгражда български национален дух, и да търси исторически основания за своето съществуване.

Мен не ме интересува на какво ще бъдат учени учениците и върху какво ще бъдат изпитвани относно великото управление на магистралния гений. Не ме интересува как по този начин ще се пробужда герберското самосъзнание, имащо единствен исторически аналог със самосъзнанието на лумпените, масовизирали комунистическата партия в края на 40-те години на миналия век. То се крепи върху три кита, които винаги се разпространяват, когато народът ни започва да оскотява под пресата на една репресивна власт, обричаща го на несвобода и мизерия – мозък на пиле, крадливост на сврака и морал на недохранено вълче.

Времето ще покаже дали това самосъзнание ще стане доминираща черта в живота на нашите деца. Но поне трябва да ги предпазим от опита да им промиват мозъците чрез образователната система.

Знам, че доста хора ще си кажат – какво толкова се пали тоя. Затова ще добавя – този път не само се паля, но смятам и да паля, и ще търся съмишленици и последователи. Нека изкупим тези учебници, когато се появят по сергиите, и нека ги горим пред тежките високи врати на Министерството на образованието и науката. И Президентството е близо, тъкмо президентът да гледа и да се учи.

Нищо, че учебниците приличат на книги, а книги не бива да се горят. Този ще е боклук, приличащ на книга, а боклуците е редно да се изгарят. По-добре е, разбира се, тези боклуци изобщо да не се появяват, а да се изчистят боклуците, обитаващи кабинетите в правителствените учреждения. Но това зависи от волята на всички ни, все пак още сме демократична страна, може би.

А на иначе симпатичния историк и египтолог Сергей Игнатов бих пожелал, ако има капка достойнство, да се върне мислено към обвитото с митове време на Аменхотеп ІV и да направи някои фриволни аналогии, преди да принуждава българските ученици да зубрят за новопоявилия се Атон от Банки. А може би и за новопоявилата се Нефертити Фидосова. Много е вероятно в българската история името на Борисов да остане в същата степен, в която името на Аменхотеп е останало в долината на царете.

Може и да бъркам в преценката си, но аз не пиша учебник по история, а публицистичен текст. И понеже увеличаващ се брой хора в България имат преценка, близка до моята, единственото достойно мъжко действие, което министър Игнатов от тук нататък може да направи, е да спре безобразието, стига да му е по силите, или да подаде оставката си.

Световноизвестният китарист Николо Коцев и астроложката Дона Петкова са заедно вече 8 години. Те се запознават, докато Дона работи в предаването „Елит” по БНТ, а две години по-късно тя отлита за Финландия и заживява заедно с Николо на остров в Балтийско море. Напоследък обаче Коцев и Петкова все по-често са в България. Нещо ги тегли към родината, а и откриват, че могат да вършат работата си и тук. Тя му помага в организацията на концерти, а той се е прицелил в българската рок сцена и след „Брейзън абът”, където свиреше заедно с Джо Лин Търнър, сега има и група на родна земя – „Кикимора”. На 21 юли Николо Коцев ще свири на първия концерт на бандата заедно с „Ахат” и италианеца Валерио Милиета. Мястото е Южният парк зад „Хилтън”, а входът е свободен. Китаристът ще изнесе и още един концерт – на 17 септември в зала „България”. Там той ще свири заедно с „Кикимора”, оркестъра на Националното радио и музикантите Нелко Коларов и Косьо Джамбазов. Тогава Коцев ще изпълни за първи път...

ДЕКЛАРАЦИЯ: Разправата с председателката на Съюза на съдиите е един от най-сериозните удари срещу независимостта на съда в България

Нюйоркският технологичен инкубатор Betaworks придоби уебсайта Digg вчера, в сделка, която включваше скромните активи на компанията, останали от някогашният лидер в пространството на социалните медии. Пуснат през 2004 година, от 27-годишният тогава Кевин Роуз, Digg, се п...

Според исландско съдебно постановление, исландската разплащателна компания Valitor трябва да предостави отново услугите си на исландския уеб хост, който WikiLeaks използва. В миналото Valitor е превеждал дарения на организацията. Ако постановлението влезе в сила, ще отвори път на дарения от цял свят...

Откривам толкова много „лично” в случая с уволнението на съдия Мирослава Тодорова, че няма как да кажа „нищо лично” и да пиша по въпроса абстрактно. На любителите на абстракциите, за да не кажа направо на лъжите, предлагам да гледат, слушат и четат ( подтекста): как вицепремиерът Цветан Цветанов си е сложил най-невинната и най-сериозната физиономия за пред камерите, изричайки абсурда, че нямал нищо общо със случая защото нямал конфликт със съдия Тодорова, макар тя да го съди за клевета заради негови думи, намесвайки името й на страната на организираната престъпност.

Тази разправа ми е позната от личен опит. През лятото на 1993 г. управляващото мнозинство на БСП и ДПС, крепено за пълнеж от сини ренегати, възложи на своя премиер Любен Беров да ме уволни в нарушение на конституцията заради волнодумството ми от поста главен директор на БТА, но ужасно държеше да заяви невинно, че няма нищо общо с това. Едва след като доказах по съдебен път очевидното, че директорът на тази институция по конституция се уволнява и назначава от Народното събрание, на парламентарното мнозинство му се наложи да си изцапа откровено ръцете и да гласува моето (вече) законно уволнение.

Уволнението на съдия Мирослава Тодорова днес също е напълно законно, но има ли грамотен четец на вестници и потребител на новини в България, колкото и да са манипулирани информациите за реалностите в страната, който да се съмнява в истинския прочит на отговора на класическия въпрос в правото „кой има полза”? Дори и да е искрен сега премиерът Борисов, който схвана негативите за себе си, определяйки уволнението като „провокация към нас”, къде беше той, когато заместникът му Цветанов нагнетяваше пружината срещу най-изявения си критик сред съдиите? Никакви скечове на доброто ченге ( Борисов) и лошото ченге ( Цветанов) не могат да прикрият факта, че разправата тъкмо с избрания от самите съдии техен лидер на професионалната им организация Съюз на съдиите в България, каквато е Мирослава Тодорова, е жертвоприношение в нозете на властта.

Тази разправа ми е позната от личен опит и в по-ново време. Схемата е същата, по която ми отнеха възможността да критикувам в рамките на професията си недосегаемия за критика президент Георги Първанов. Намериха ми „ провинение” и без дори да се опитат да ми дадат думата за самозащита, свалиха предаването ми от телевизионния ефир на Би Ти Ви и ме заплашиха с уволнение. Поради което се „самоуволних” на мига, бидейки в невъзможност да работя със слуги на конюнктурата. Познатото в тази аналогия е също и в това, че уволнението ми беше не толкова личен проблем за мен самия, колкото наказателна операция срещу професията и нейните адепти, наречени ( в моя случай) журналисти, а в случая със съдия Тодорова- съдии. Да гледат и да внимават в картинката!

Със съдия Тодорова ме свързва и нещо друго. Две поредни години получавах награди от Българския Хелзинкски комитет в рамките на кампанията за отличаване на Човек на годината. Тъкмо тя ме „наследи” като лице на Съюза на съдиите в България, на която журито присъди наградата миналия ноември.

Но ето, че откривам с радост и нещо различно от всичко лично: за разлика от реакцията на журналистическата глутница, която през 1993 г. ме погна солидарно с властта в незаконната й операция по нарушаване на конституцията, а при скандала в Би Ти Ви през 2006 г. частично пригласяше на моите началници, докато останалите съучастнически си мълчаха, днес съдиите протестират.

Не си представям друг съдия, извън кръга на екзекуторите от Висшия съдебен съвет, да тържествува на глас от дисциплинарното уволнение на своята колега Тодорова, както направиха по мой адрес Николай Бареков в Би Ти Ви, главната редакторка на „24 часа” Венелина Гочева и нейните слугини в поверения й вестник или мадам Валерия Велева, която ме зашлеви на изпроводяк с пантофите си в гадничко коментарче във в. „Труд”.

Протестът на съдиите връща надеждата, че една институция може и да не се ползва с доверието на хората, но гражданите , който работят в нея, имат потенциала да защитят принципите на свободата и справедливостта, без които въпросната съдебна система не струва пукната пара. Иска ми се да кажа същото и за тружениците в т.н. четвърта власт, но не съм като Цветанов- не ми се лицемерничи.

Днес обръщението „гражданино съдия”, наложено при комунизма, за да не се омърсява думичката „другарю”, придобива истинския си смисъл. Дано да се окаже заразно и за гражданите сред журналистите, при които другарството е разчекнато на прокрустовото ложе на властта, разбито, противопоставено, изоставено, удавено, забравено. Вярно е, че журналистиката е професия за личности, но ако техният сбор дава безличен резултат, значи всеки един от нас има сериозен повод за размисъл и да постави въпроса присърце като нещо лично.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
600г обезкостено пилешко месо
1 яйце
1 картоф
1 морков
1 глава лук
щипка индийско орехче
щипка смлян бахар
1/2ч.ч. настърган Пармезан

Приготвяне:
Пилешкото се смила на кайма в кухненски робот. Зеленчуците се почистват и измиват. Стържат се на ренде. Добавят се при каймата, заедно с едно чукнато яйце. Омесва се пилешка кайма. Овкусява се със сол, индийско орехче, и бахар. Омесва се наново. Покрива се със свежо фолио. Оставя се да се овкуси за 30 минути. Оформят се кюфтета колкото орех. Подреждат се в тава. Поръсват се с Пармезан. Поливат се с вода и 1к.ч. зехтин за готвене. Пекат се на умерена фурна, 30 минути. Гарнират се с Картофено- ябълково пюре.

бъдещето няма да е вече същото.

Нетърпеливи инвеститори и акционери не могат да си намерят място: главният изпълнителен директор на Twitter, Дик Костоло, отсече, че компанията не бърза да стане публична (т.е. да се предложи на пазара на акции). „Ще си останем частни, колкото време искаме“, каза Костоло пред Los Angeles Times та...

Вчера хакери публикуваха в Pastebin файл, който съдържаше логин-имена и пароли, които принадлежат на 450 000 потребителя на Yahoo. Хакери, принадлежащи към групата D33D поеха отговорност за това, но съобщиха, че тяхното действие трябва да се възприема като предупреждение за лош...

Публикувам превод на интервю с Франсоа Бюрга, което може да ви се стори интересно. Преводът е направен от Екатерина Петрова, автор на “Непозната светлина” (може би най-добрата книга и пътепис за Либия на български до момента), … More→

Имайки предвид възрастта на конзолата Xbox 360 и целия шум около новия Xbox (тоест Xbox 720), човек би предположил, че продажбите на старата конзола ще паднат. Учудващо е, но Xbox 360 продължава да пази позициите си, продавайки още 257 000 бройки през юни. В Щатите това е равно на 47% от месечния...

Франческа Ланчини определено е интересен автор - съвсем скоро слязла от модния подиум, вече е написала книга за света на моделите. Интересна, забавна, без излишна претрупаност - "Без токчета" определено е роман, с чийто автори си струва да си поговориш. Затова благодарение и на българския издател на Ланчини - "Скалино", успяхме да се свържем с нея и да я попитаме набързо за приключенията на модела София в Милано, Маями и Барселона и за самите вълнения на Франческа около книгата.

Забаван и саркастичен, доста умен модел, който чете Борхес - вероятно се шегуваш. Опитваш се да разбиеш клишето с “Без токчета” или да създадеш ново?
- Всъщност исках да кажа самата истина - моделите не четат Борхес. Освен един :)

Сега сериозно, как се справяш с клишетата - другите вероятно гледат на теб като на момичето от модния подиум, което току-що е решило да смени кариерата. Когато прочетеш книгата, нещата стоят съвсем различно, но преди това...
- Нямам нищо против - всеки се е изправял срещу подобно нещо и винаги има някакво клише. Просто няма как да избягаш от клишето - то те преследва, дори се влюбва в теб. За мен клишето вече е станало приятел.

И сега направо към основната тема - “Без токчета”. Ти ли си София?
- Ами не, не съм. Не съм чак толкова арогантна и животът ми е доста, доста по-безинтересен от нейния.

- А беше ли лесно да решиш да напишеш “умна” книга за модния свят? И изобщо да пишеш за живота на моделите без да раздаваш присъди или обвинения - защо избра да си “добро момиче” като писател?
- Да, беше лесно. Просто исках да напиша история за съзряването, но в същото време знаех, че трябва да пиша за нещо, което познавам перфектно. И от друга страна, истинските съдии са читателите, аз просто спазвах най-важното правило при писането - “Показвай, не казвай”. Така че, не съм добра, просто съм честна.

Докато четях книгата, чувствах разликите между градовете, които София посещава. Коя от частите ти беше най-лесно да напишеш - по-близкото Милано или може би, съвсем изненадващо, някой от другите два града - Барселона или Маями?
- Определено Милано и неговият моден свят. Не е много лесно да живееш в него, но е много забавно да го описваш, заради хилядите му парадокси.

Сега имаме нужда от признанието ти: кой от героите в “Без токчета” ти е най-любим?
- Моето alter ego - Джиневра.

А читателите - кого мислиш, че биха харесали най-много? 
- Наистина нямам никаква идея, може би пияният умник Паоло, който има книжарница?

За какво ще бъде следващата ти книга?
- Това е история, която се случва в Северна Италия - за четири сестри, които живеят в семейството на производител на оръжия.

Ревюто за книгата в "Аз чета" можете да прочетете тук.

Когато избухнели, започвали да сипят клетви, но запазвайки тона, вмъквали вътре отрицателна частица. Примерно, вместо "Зло да те застигне!", казвали "Зло да не те застига!" Така по тона детето разбирало, че е виновно, а от друга страна ангелът, който седял до него и записвал пожеланията за живота му, получавал положително послание. 

Около Плутон е открит нов спътник - пети подред . Това са съобшили екип астрономи , работещи с орбиталният тепеско Хабъл.

След досието на Георги Първанов – „Гоце”, досиетата на действащите посланици – агенти и тези на кандидатите за президент през 2011 г., сайтът desebg.com публикува за първи път онлайн досието на Ахмед Доган.

„Никога не е късно да станеш за резил“ каза Светла, когато ми разреши публикуването на тази софийска импресия. Да видим :) Приятно четене:

 

София от трамвая

Импресия

 

Още към края на 2010 година с Ели Иванова планирахме да направим заедно с Борислав Борисов едно импровизирано пътешествие с градския транспорт някой път, когато Ели е в България - да хванем първия ни попаднал трамвай, да пътуваме до последната му спирка, да видим какво има там, после да хванем друг, след това друг... В събота най-сетне го осъществихме. Боби не можа да дойде по обективни причини, но духом беше с нас и го споменавахме.

Срещата ни беше на кръстовището на "Опълченска" и "Стамболийски" в 10,30 сутринта. Първо дойде трамвай 10. Качихме се с Ели и Крис (и общо четири фотоапарата - два огледално-рефлексни, един лентов и една полусапунерка) и слязохме на последната спирка - улица "Кораб планина". Оказа се много приятна и тиха улица.

  Вървяхме си, снимахме си, докато ни настигна млад мъж да пита защо снимаме колата му и дали сме от общината (какво да правя, обичам да снимам отражения в лъскави коли).

  Трябва да е вървял доста дълго след нас, защото коли снимах само в началото на разходката. Изглеждаше добронамерен и като му обяснихме, че не му правим проверка, се успокои. После към нас се приближи една жена и също ни попита защо снимаме - дали сме студенти. Оказа се, че била фотографка. Обясни ни, че онзи младеж работел нещо към общината (в такъв случай, дали се притесняваше, че колегите му може да го следят?).

    Улицата свърши, завихме по друга, по-оживена, и стигнахме до Семинарията. Там се качихме на трамвай 18, който ни отведе право пред Централните софийски гробища.

Не бяхме планирали обиколка на такова място, но щом така и така се озовахме там, влязохме. В събота на гробището нямаше почти никого, беше много тихо и някои от алеите бяха съвсем празни.

Снимахме си на спокойствие. Или поне така си въобразявахме, защото по пътя обратно ни настигнаха едни жени да питат защо снимаме. Обясниха ни, че трябва да имаме специално разрешение, за да правим снимки там. Поуспокоиха се, че не сме журналисти - преди време някакви журналисти били направили един вид компрометиращ репортаж за гробището. Излязохме от това негостоприемно за фотоапарати място и докато чакахме поредния трамвай, пак снимахме.

  Момчето, което работеше на близката будка (не помня дали тази за цветя, или за надгробни камъни) дойде да ни пита защо снимаме. Но вече бяхме на територия, на която не ни беше нужно разрешение, та не намери друго какво да ни каже.

Дойде трамвай 3, който ни отведе до Захарна фабрика. Пощракахме наоколо - аз снимах остатъците от фабриката, ограда и някакви ръждиви ламарини.

  С нас си поговори една руска баба, но май по-скоро ѝ се говореше, отколкото я интересуваше защо снимаме. Иззад ръждивите ламарини (които се оказаха автокъща) обаче излезе един чичка, който не пропусна да ни зададе дежурния въпрос. Явно изразът "абстрактна фотография" му се видя странен, защото ни посъветва да направим снимки на един много абстрактен (тоест дебел) негов познат, който се моткал в района. Качихме се пак на трамвай 3 - следобедът беше напреднал, Ели имаше работа в центъра, а ние отидохме до Централна автогара, за да си купим билети за морето. Поуките от днешната среща:

1. За подобни лежерни пътешествия е нужно доста време. Човек трябва да избере дали повече да пътува, или повече да се разхожда на местата, където попада. И двете идеи ме привличат - по различен начин. Ако някой път реша целенасочено да пътувам по маршрутите на градския транспорт (а имам такава мечта), ще трябва да се лиша от разходките.
2. Където и да отиде човек в България (случвало ми се е не само в София, но в София си е обичайно, в чужбина досега не ми се е случвало), голяма е вероятността да попадне на някого, който подозира, че правите снимки, за да го изобличите. Дали става дума за липса на базисно социално доверие или много хора правят нередни неща и се страхуват да не бъдат разкрити, или и двете, не се ангажирам да съдя.

Ако имате желание да разгледате всички снимки от трамвайното пътешествие -заповядайте.   Автор: Светла Енчева Снимки: авторът   Други разкази, свързани със София– на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Google обяви в четвъртък, че Google + потребителите с профил, чрез Gmail акаунт и служебен акаунт могат да бъдат обединени.

Wikipedia: Денят петък 13-и е наричан още „черен петък“, от незапомнени времена досега продължава да предизвиква у много хора неясното усещане на първобитен страх. На тази дата мнозина са така парализирани от страх, че дори не стават от леглото. Други отказват да летят със самолет, да пътуват въобще, трети отлагат покупката на жилище. Ресторанти и увеселителни заведения остават полупразни. Изчислено е, че на този ден само в САЩ бизнесът губи между 800 и 900 милиона долара, тъй като много хора просто не отиват на работа. А вие суеверни ли сте? Аз не. Синът ми е роден на 13-и, дори 13-я му рожден ден беше в Петък… късмет За мен лично няма нищо фатално, ден като ден. А пък понеже е петък, краят на работната седмица, нека се забавляваме с малко факти от фаталния 13-и, случили се през годините и показани в тази инфографика.

Ето и други интересни неща от Wikipedia: Страхът от числото 13 е силен и днес. Повече от 80 процента от небостъргачите нямат 13-и етаж. Много летища пропускат 13-ата писта. Немалко хотели са без 13-и етаж или 13-а стая. Във Формула 1 няма болид с номер 13. Улиците във Флоренция нямат номер 13. 12 и половина или 12А звучи доста по-нестресиращо. Имената на някои от най-известните серийни убийци съдържат по 13 букви. Интересно, нали? Само да добавя, че според сайта тази година е имало 3 месеца с петък 13-и - януари, април, юли. Значи фаталните за някои дни свършиха. Но пък през 2013 пак ще има, но през септември и декември. 

Ето, вижте инфографиката на EGO.tv и сами преценете:

Подобни статии:

1. Този Facebook профил дали е фалшив, или е истински? Инфографика
2. „Две неща не достигат на българския онлайн маркетинг – смелост и въображение“ – Галена Иванова

Администраторите на Facebook страници имат възможност да сменят името на страницата, така нареченото „Vanity URL“, еднократно. За тази нова възможност ни съобщават Facebook на своята страница Facebook Marketing Page.

Това е една нова възможност, която позволява на администраторите да променят името на Facebook страницата, която управляват, с името на бранда или както пожелаят. Това е полезно, ако са допуснали грешка при първоначалното създаване на краткия „Vanity URL“.

„Vanity URL“ всъщност замества дългия адрес на вашата Facebook страница. Сайтовете на социални мрежи като Facebook, MySpace, foursquare и Twitter предлагат на своите потребители да създадат такъв кратък адрес, като променят дългия и непонятен адрес, генериран автоматично. На мястото на този адрес те могат да поставят своето потребителско име например. Това е възможност и за фирмените Fаcebook страници.

Например http://facebook.com/SocialEvo ще ви отведе до страницата на SocialEvo във Facebook. “Vanity URL“ може да бъде създаден едва след като имате 25 лайка. Ето какво казват от Facebook за създаването на потребителско име за Facebook страница:

След въведените промени и възможността за управление на Facebook страницa от няколко администратора ето че вече е възможно да се промени еднократно и вече създаденият „Vanity URL“. Само не забравяйте, че тази възможност е еднократна! Така че внимателно, няма връщане назад.

Ще се възползвате ли от тази възможност за промяна?

Снимка: Facebook

Подобни статии:

1. Честито! Новите Facebook страници са вече тук
2. Facebook въведе подобрение за администриране на страници

Издателската група зад популярната генерирана от потребители енциклопедия, Wikimedia Foundation, обяви тази седмица, че новата версия на инструмента за обратна Wikipedia Article Feedback Tool е на път.

Разработчиците на хита Angry birds пуснаха новото си заглавие в App Store и Google Play.

Някой спомня ли си вече какво стана на 13 юни 2012 г.? Българите помнят две седмици. Това не е от глупост, напротив. Те са с кратка памет, защото така ги е научила средата - не могат да смогнат на темпото й. Тук една криза следва друга и това натрупване уморява, притъпява, създава апатични хора. У нас една криза лекува друга. Звучи конспиративно, но се оказва прагматично за всяка власт. Чудото, което минава за три дни, бързо измества една обществена тема, сила и енергия, която е тръгнала да се развива и да помита устоите на елита.

Десантник от 82 въздушно преносима дивизия води огън от картечница М240В, провинция Газна, 15 юни 2012.(U.S.Army/Sgt. MikeMacLeod) През първия месец на лятото в Афганистан загинаха 39 военнослужещи на Коалицията. По време на цялата кампания са убити 3071 или около една смърт на всеки 30 часа. Загиналите през юни са мъже на възраст от 21 до [...]