За окном – жаркое чикагское лето, в разгаре – музыкальные фестивали в Грант-парке и Равинии. Но пройдут всего каких-нибудь два с половиной месяца, и Лирик-опера откроет свой новый, 58-й сезон. Интервью с солистами, рецензии, рассказы об истории создания опер – все это читайте в нашей газете в новом сезоне. А пока – летние заметки о будущих впечатлениях, или Приглашение к празднику. В сезоне 2012-13 годов в планах театра – десять опер.   “Электра” Рихарда Штрауса (новая постановка)   Действующие лица и исполнители: Электра – Кристин Герке (дебют в Лирик-опере), Клитемнестра – Джилл Гров, Эгист – Роджер Ханевилл, Хризотемида – ...

мореход е човек, който ходи на море чезик е чужд език а гальовка е галенето на слънцето бабоглас е гласът на бабата, която се провиква телесук е писукането на телефона нови думи измисляха децата, провокирани от младата детска писателка Маги Благоева по време на втория етап от Маратон по творческо писане за деца, инициатива на ...

Инженер, счетоводител, химик и държавен служител започнали спор чий котарак е най-умен. Инженерът повикал своя котарак: - Хикс на квадрат, демонстрирай! Хикс на квадрат се качил на масата, взел хартия и молив и нарисувал кръг, квадрат и триъгълник. Всички се съгласили, че котаракът е много як. Счетоводителят казал на своя котарак: - ДДС, демонстрирай! ДДС отишъл в кухнята и се върнал с 12 кюфтета, които подредил в 4 купички по 3 кюфтета в купа. На другите им харесал номерът. Химикът се обърнал към своя любимец: - Епруветка, давай! Епруветка донесъл кутия мляко от хладилника и отсипал точно 150 милилитра в една чаша. И другите се впечатлили от тази точна лапа. Накрая дошъл ред на държавния служител. Попитали го: - А твоят котарак какво умее? Държавният служител казал: - Хрантутник, демонстрация! Хрантутник изял кюфтетата, изпил млякото, препикал чертежа, набил другите три котарака, оплакал се, че го боли гърбът, написал жалба срещу лошите условия на труд и си взел болнични...

Отделът, отговарящ за компютърната сигурност във Фейсбук изпадна в дилема след като получи неочакван съвет през месец май. Лице, което не работи за Фейсбук разкри уязвимост в мрежата на компанията, която прави възможно подслушването на вътрешните комуникации. Инженерите във Фейсбук бър...

Петя Владимирова е журналист в „Дневник“. Нейната упоритата и безкомпромисна работа да изобличава проблемите с човешките права и свободи в България, за статиите си, които се отличават с феноменален професионализъм, открояват се с брилянтен анализ, обективност и висока журналистическа етика. Д-р Николай Радулов, експерт по национална сигурност. Дългогодишен служител на МВР и секретар на МВР в правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов. Д-р Радулов е преподавател в Нов български университет и Института по библиотекарство и информационни технологии. Семеен е, има дъщеря и син.

Темите на Сърдитите млади хора в неделя, 29-ти юли 2012, в Епизод 6 на “Гневни Млади Хора”, които Асен Генов ще обсъди с експерта по национална сигурност и бивш главен секретар на МВР д-р Николай Радулов и журналиста от “Дневник” Петя Владимирова. Терористичен акт в България - мисия невероятна до миналата сряда:

• Има ли работещи и надеждни служби за сигурност България?
• Неглижирана ли бе от правителството и службите информацията за предстоящ терористичен акт от януари тази година или е въпрос на дълбока некомпетентност?
• Колко виновен е министърът на външните работи Николай Младенов с директната си намеса в политиката в Близкия Изток - самонадеяност или комплекс да влезе в иторията и новините?
• Има ли България истинска и работеща доктрина за национална сигурност?

Потвърденото от 5-членка на ВАС уволнение на съдия Мирослава Тодорова:

• Изборът на нов ВСС и решението на 5-членния състав на ВАС по жалбата на съдия Мирослава Тодорова.

Докладът на подкомисията за контрол на СРС:

• Много СРС, малко годни доказателства за съда. За какво властта използва СРС-тата?

* * * Повече за гостите на Асен вижте тук.

Има една такава теория (terror management theory или TMT), според която човекът може да бъде манипулиран чрез вродения му страх от смъртта. И в зависимост от самочувствието и предоставените дози "терор", неговите реакции както и светогледът му се променят - от депресия до агресивност. Значи всеки реагра различно на банализирания в съвременните медии и като цяло в живота "терор", всеки го приема

Към "Къща на село 9"

 

Част 10. Лятото преваля...

 

Бързаме в петък след работа. Този път предлогът е, че няма да можем следващия уикенд. Да бе, да. Както отговори собственика на хотела на моето обяснение – „Идеята ни беше да идваме веднъж месечно”: „Е, не сте единствените, при които не се получава, тук няма как”. Разбрах го. Влече те и това е.

Та така. Минаваме през голям магазин и купуваме строителните материали, които ни е поръчал майстора. Бягаме от часа пик, бягаме от града, газ към село! Този път голямата ни дъщеря заявява, че остава при баба си за плаж, затова сме само с малката и се чувстваме почти сами;) Тя заспива в колата, а ние слушаме музика и караме към залеза – романтика...

Обаче сме изтървали истинския празник на селото – 20-ти юли, Илинден. Т.е. ние идваме на деня, но сме изтървали празника сутринта, в църквата, с високи църковни гости от Шумен и Варна. Имало е водосвет, имало е курбан (с риба от язовира) и не знам още какво. По нов стил празникът е на 2-ри август, той също се празнува - има сбор, захарен памук, стрелбища, ехааа...! За него вече ще се погрижим да сме на линия.

Иначе всичко с къщата и градината си е спокойно. Майсторът идва сутринта и започва другата стая по план. Връщаме мебелите в тази с вече боядисани стени и дървен под. Само старият скрин сега е насечен за разпалки, а горната му част с чекмеджетата става шкаф за инструменти под сайванта. Малката Мага е лесна, гледа по някое филмче и си играе дълго в градината с гривни, дребни играчки и тревички. Никой не ми иска през половин час „нещо за хапване”, никой не ми мрънка, че си е свършил книгата и да ходим до Шумен за нова, никой не пищи пронизително на два гласа на всеки кръгъл час...

Разбира се, разходката не ни мърда. Този път излизаме тримата, с Жоро. Кучето Биляр ни чака до следващата къща. Радостно се хвърля срещу нас, а аз се връщам да му взема лакомство. Няма как, вече го чувстваме почти наш;) Разхождаме се спокойно, по нормално време с човешки температури. Наливаме вода от чешмата и се прибираме за вечеря.

Прави ми впечатление обаче, че от миналата седмица нещо се е променило. Лятото се е преобърнало, вечерите захладняват. Дотолкова, че по-късно се завивам с одеалце на хамака, докато гледаме телевизия на двора. Освен това се чува щурче! Сещам се, че някъде бях чела, че преди жътва се чуват скорци, а след жътва – щурци. Не знам кога започва жътвата, но очевидно датата е минала, защото за първи път чувам в двора ни свирещо щурче. Честито...

Тук е момента да споделя за книгите на Владимир Мегре за Анастасия, за звънтящите кедри на Русия... Толкова е впечатляващо, толкова е истинско и така вярно се усеща дълбоко в душата, че... За седмица и половина съм прочела три книги от осемте и не мога да се спра, нося ги навсякъде (само малко ме е срам от подвързията ;) Не искам да ги връщам на о.з.-то, трябва да си ги потърся и да ги имам. За мен тя е нещо като Аватар, който обаче е и обикновен човек, който е чист и владее всичко онова, което (казват) е присъщо на всеки. На всеки от нас. Тя живее на полянка дълбоко в руската тайга, в своето Пространство на любовта, което се прави от родителите за децата и това е - да - родното място. Анастасия казва, че Човекът е властелин на света, с Божествена частица в себе си, като всяка малка тревичка, буболечка или огромно животно са създадени, за да му служат. Всеки човек, който излъчва светлина, привлича и подчинява лъвове, мечки и китове. Те са щастливи да му служат, защото той е единственото същество, което излъчва тази светлина. Тя отдава голямо значение на възпитанието на децата във връзка с природата, на ненасилственото отглеждане, на естественото им развитие... Неща, до които напоследък стигаме и всички ние, нещастни градски родители и хора.

Според Анастасия хората, които тя нарича „вилни градинари”, т.е. всички, които обработват земята на лозе или на село, буквално спасяват с тези си действия планетата Земя. Тяхната любов към земята, това, че на малко място засаждат и отглеждат много и различни плодове и зеленчуци (не говорим за промишлено земеделие, нали) помагат на Земята да премине през този тежък за нея период на замърсяване и масова човешка безотговорност. Много съм доволна, че и ние вече сме от тях – я какъв ни е хубав пипера!:) „Случайностите” се навързват, подозренията се потвърждават...

За наша радост, в неделя ни идват на гости близки приятели от Варна – казаха и го направиха, благодаря! :) Отиваме в хотела с басейна, с чиято управителка Светла те се познават, и там обичайното – жега, къпане, ядене на салати с кедрови ядки (много полезни, „случайна” заемка от Анастасия, а?), забелязване на нови страхотни акценти като артистично аранжираните книги в тоалетните, водене на сладки разговори и обратно вкъщи. Там оставяме бащите да (се) приспиват (с) децата, а една банда от трима човека се отправяме на разходка към скалите. Ах, скалите! Беше чудно, чакат ви и вас:)

Популярната комуникационна услуга Google Talk често не позволява изпращането на съобщения или показва грешки през последните часове. Това сигнализират потребители, засегнати от срива. Технологичните издания Mashable и SlashGear също съобщават за проблема. Сривът засяга, както потребителите ...

Нюйоркската полиция системно е нарушалава основни права по време на „Окупирай Уолстрийт“ протестите – проучване

Дори данните на самото министерство на труда (по-точно АЗ) показват влошаване на безработицата спрямо предходната година. Това е защото министърът следва повърхностните идеи на синдикатите вместо да извърши необходимите реформи – реформи, нуждата от които дори Европейската комисия успя да види от Брюксел, но нашето министерство още не е осъзнало.

Блогът за икономика 2012

The post Безработицата до юни appeared first on Блогът за икономика.

Ефектът на доминото се отразява зле на и бездруго страдащите балкански икономики. Редом с Албания България е сред най-пострадалите. Кризата представлява истинско предизвикателство за словесните умения на политиците. Икономическото положение на Хърватия е "изключително тежко" и ще стане "още по-лошо", призна министърът на финансите Славко Линич, който ръководи ресора едва от седем месеца. Брутният вътрешен продукт "постоянно се срива", само безработицата расте. "За да можем наистина да се справим с проблемите си, трябва да направим по-големи разходи, но нямаме друг избор освен да продължим да пестим", описва социалдемократът дилемата на държавата, която иска да се присъедини към Европейския съюз през 2013 година. "Имаме нужда от годишен растеж от 5 процента, за да обърнем тенденцията", заявява Линич. Но тази цел изглежда доста нереалистична - брутният вътрешен продукт на Хърватия спадна отново с 1,3 процента през първото тримесечие. При това Хърватия изобщо не е изолиран случай....

Дълговата криза на Стария континент поставя на изпитание отношенията между държавите, членуващи в Евросъюза. Нестихващата гръцка страст за пазарене, финансовата безизходица, в която попадна ротационният председател на Общността Кипър, и гръмкото фиаско на испанските банки започнаха да всяват раздори сред страните и да формират лагери. Така на държавите от „благородния” Юг, защитаващи идеята за солидарност със закъсалите, ще им се наложи да кръстосат шпаги с „лошия” Север, на който му омръзна да плаща чужди сметки и който започна сериозно да се пита за смисъла от единната валута. Общественото мнение в германския двигател на еврозоната е на път да избухне с непредвидими последици, а неочаквано гневни реакции вече идват и от инак спокойната Скандинавия. Има и една държава, която традиционно гледа със скептицизъм на интеграционните политики на съюза и на постепенното сближаване между държавите членки. С нескрита доза отвращение Обединеното кралство посрещна поредното скандално...

Депутатите от опозицията са в състояние да превърнат в смешка и най-сериозното нещо. Тези дни те се нахъсаха срещу управляващите на тема доклада от Брюксел за напредъка на страната ни в областта на правосъдието и вътрешния ред, както и за терористичния атентат в Сарафово, който взе шест жертви. И решиха да поискат вот на недоверие. Трябва да признаем, че дебатите по вота предизвикваха у телевизионните зрители истински смях. Такъв смях падна, все едно че гледат „Михал Мишкоед” от Сава Доброплодни с участието на Стоянка Мутафова и Хиндо Касимов. Само че актьорите от парламентарната пиеса бяха съвсем други лица. Добре гледани, с бутикови костюмчета и прически шик. Една от подписалите вота мадама така се пенеше от парламентарната трибуна, че човек имаше усещането, че всеки момент ще се самовзриви. Колкото повече опозицията в лицето на БСП и нейните приятели се палеше, толкова по-спокойни изглеждаха хората от мнозинството. Това обаче вбесяваше още повече искащите вота. Наложи се пак...

Терик Бусебси е роден на 28 август 1967 г. в Ница. Отрасъл е в Алжир, където баща му – прочутият психиатър Махфуд Бусебси, със своята клинична и научноизследователска работа го убеждава в необходимостта да се изостри вниманието към групите, които страдат от многоаспектното социално изключване: изоставените деца, самотните майки, наркомани и др. В момента Терик Бусебси е директор на СИС Асистанс - клетка във Франция за спешна психологическа интервенция, която организира програми за подпомагане на жертви на злополуки,бедствия и други травмиращи кризисни ситуации. - Г-н Бусебси, психическото насилие се подценява сериозно. Какво представлява спешната психологическа помощ? - Няма универсална дефиниция за емоционално насилие. Като част от дадена връзка емоционалното насилие представлява злоупотреба с власт и контрол. Има много поведения, признати като форми на емоционално насилие, като например отхвърляне, унижение, тероризиране, изолиране, корумпиране или експлоатиране на...

Не искам да коментирам кой е виновен за атентата преди седмица или колко зле или добре се справя правителството ни със случая, просто ще спомена, че всъщност без значение кой го е направил, той успя да постигне целта си, а именно „нарушаване на част от свободите на гражданите и на нормалния начин на живот на демократичните общества“.

Както съобщава „Дневник“, започва се въвеждането на камери и по автогарите.

Казахме го преди 4 години, ето го пак:

Отговор на тероризма под формата на масово наблюдение би довел до невероятен успех за извършителите на нападенията: цялостно подкопаване на нашите изконни ценности.

Каква е следващата стъпка? Помислете?

Още по темата:

1. Още малко за INDECT – мониторинг на Интернет трафик
2. Кой победи в конкурса ми за най-най нашенско ястие?
3. „Медиите“ в България – една свинска история

След като преди две години финансовото министерство реши да накаже Георги Първанов за проявената наглост с публикуването на скандалните стенограми от разговора му с Дянков, днес финансовия министър реши да потупа президента бащински и да му върне джобните. Очаква се днес или утре да влезе в сила постановление на министерски съвет, което да възстанови отнетите …

Continue reading »

Вървиш си по улицата – протест. Свиеш зад ъгъла – митинг. Клатушкаш се в тролея след напрегнатия работен ден и изведнъж съзираш поредната порция плакати и разгневени лица. Ще си каже човек, че в тая страна хората си нямат друга работа, освен да се жалват за нещо. Не ме разбирайте погрешно. Протести трябва да има, но според мен те трябва да са за кауза, която наистина си заслужава. Иначе започва да става тегаво и досадно, защото неминуемо идва моментът, в който събралите се да покрещят губят съчувствието ти и единственото ти желание е да им теглиш една майна. И така гледаме поредния епизод от сериала „Излез на протест, защото е готино”. Този път обаче главните действащи лица в него не са еколозите или недоволните от новата цена на тока, а митничарите. От няколко дни те окупират тротоара пред финансовото министерство, тъй като не искат ведомството им да се мести в Русе. Позачудих се имат ли право тия хора да се дръвчат на решението на правителството да разхвърля ведомствата из...

Чудих се дали да спестя тази подробност, но все пак ще допълня. Този разказ написах в началото на месец май, в момента, в който изпитвах огромна нужда да споделя щастието си и точно след прочитането на първата книга от поредицата „Здрач“. Изобщо, времето през този май беше твърде подходящо за да се вживея в историята – дъждовно, мрачно и студено, точно както в малкото градче Форкс. Въпреки че не понасям лесно такова време, съвпадението в случая беше прекрасно.

Сега всички книги са прочетени и всички филми изгледани. Естествено, че с нетърпение очаквам последния филм, който ще излезе през ноември. Мисля си, че ако бях започнала да пиша сега, разказът вероятно щеше да звучи различно. Тогава се отдадох повече на чувствата, отколкото на мисълта, но не исках да редактирам. Защото чувствата са тези, които ни водят въпреки всичко и когато наистина искаме да ги разкрием, намираме най-подходящия (за нас) начин.

Следва продължението.

В мига, в който зададох риторичния си въпрос към Вальо, осъзнах, че наистина имам непоколебимо намерение да пресъздам историята на „Здрач“ в нещо сладко, нещо, което да олицетворява двамата главни герои и тяхната любов или по-скоро чувствата от цялата история зародили се в мен. Не мислих дълго, то и нямаше нужда. В съзнанието ми изплува една картина. Най-силната картина, която виждах като изображение, подходящо за външния вид на десерта – кръглата поляна изпъстрена с цветя, озарена от слънцето, под което кожата на вампира Едуарт блести, точно когато той показва истинската си същност пред Бела. Пъстра и блестяща би изглеждала тази поляна върху тортата. Но аз исках да е сдържана, дори строга. А под тази сдържаност ще се разкрие страстта. Вкусът ще бъде чувството.  Вкусът, който вдъхва откровения и зараждаща се любов. Динамичен и съблазнителен. Цветист и искрящ, разгръщащ всеки един от своите аромати последователно и оставящ дълъг спомен от общото усещане. Това ще бъде парфюмът на десерта.

Тези, които са чели книгите или гледали филмите вероятно ще бъдат наясно за какво говоря, а за тези, които не са ще се опитам накратко да обясня какво използвах за този десерт и защо.

Външният вид на тортата олицетворява поляната, която е скрита сред дърветата в гъстата гора и на която Едуарт (вампирът) завежда Бела. На тази поляна са първите опити за близост, първата целувка, макар и плаха, откровенията и на двамата. По-късно Бела нарича мястото „неговата поляна“. Тъй като мястото е открито, то до него достига слънчева светлина, под която кожата на вампира блести, „сякаш в най-горния и слой бяха вградени хиляди миниатюрни диаманти“. Поляната е изпъстрена с цветя в три цвята – виолетови, жълти и бели. На фона на „диамантите“ не исках да накичвам шарена картина, затова за повърхността на тортата използвах само отпечатък от дантела с цветя. Изборът ми на тази техника също играе роля, като дантелата олицетворява древността на вампира.

Въпросните три цвята от цветята на поляната са по периферията на тортата. Тя е от шоколад, като използвах същата техника с дантелата, а цветовете направих пастелни за да могат да изпъкнат „диамантите“. Същите цветове се съдържат и в крема на тортата под формата на парфюм. Защо ми трябва парфюм ще обясня по-долу. За него използвах лавандула (виолетови цветове), звездовиден анасон (жълти цветове), ванилия и жасмин (бели цветове) и рози, чиито любовен аромат просто не можех да пропусна. Малините, които добавих не само допълват парфюма с вкуса си, но и носят червен цвят в композицията. Все пак е история за вампири, нали така? Кремът е бял поради същата причина – кожата на вампира е бледа.

Експлозията от вкусове и светлите цветове във вътрешността на тортата драстично контрастират на тъмния външен вид и това е съвсем умишлено. Исках тортата да е привидно сдържана, дори загадъчна, както Едуарт съумява да се въздържа пред аромата на Бела. Тук става въпрос за естествения аромат на Бела, който вампирът усеща много силно, и който го привлича към нея. А той (ароматът на Бела) е описан с множество цветя, което идеално се дублира с цветистия крем. Затова го нарекох парфюм. Всъщност, не само за това. Ароматите, които използвах в крема се развиват един след друг върху небцето, също както се усеща парфюм върху кожата. Малката разлика е че парфюмът може да развие различните си съставни части с часове, докато тук, в крема това става за няколко секунди.

Парфюмът е най-важната съставна част от тортата, но не маловажни са всички детайли и съставки в нея, включително меренгът (целувката) между слоевете, и избора ми на бадеми в платките. Целувката е така крехка и нежна, чуплива, също като Бела. Бадемите освен афродизиак (който тук не играе особена роля) са и символ на безсмъртието. Ама как ги навързах само…

Искам да вметна, че малините бяха планувани от самото начало, когато дойде идеята за десерт по „Здрач“ (през май), за което се наложи да изчакам със сътворението на тортата цели два месеца. Мъчително! Но пък имах достатъчно време да работя по парфюма, който започна с алкохолен извлек на споменатите съставки и премина през няколко експеримента, включително и приготвянето на сладки с шоколад с него. После направих прототип на тортата, чиято цел беше да видя как се комбинират всички отделни съставки, а също така и да отработя техниката за отпечатък с дантелата. Тогава ми хрумна да използвам същата техника, но с шоколад за периферията на тортата. Избора за шоколад, не мисля, че има нужда от обяснение.

И ето ме, готова с моето творение, което вече май не описва историята на Стефани Майър, а моята история. Моите чувства. Мен.

Най-хубавото е, че когато сдържаността рухне (тортата се разреже) и поправи път на копнежа (вкусовото съчетание) думите са излишни. Само чувствам. Любов. (Прочети пак, но по-внимателно и пропусни скобите.)

Торта по „Здрач“

Основни рецепти и техники взаимствах от книгите French Cooking: Classic Recipes and Techniques и The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes.

Тортата се състои от две бадемови платки между които има меренг, парфюменият крем от бял шоколад с маскарпоне и малини. Върху едната платка се прави отпечатък на дантела. Периферията на тортата е от шоколад, върху който използах същата техника за печат с дантелата. Надолу ще обясня всичко.

Технологичното време за приготвяне на тортата е три дни (не се шашкай сега),  затова ще дам рецептите за отделните части хронологично. Всъщност, на третия ден се яде. Хубавите неща бавно стават, нали така казват?

За меренга (целувката):

• 2 белтъка
• 125 г фина кристална захар, разделена на две равни части (много е важно захарта да бъде фин кристал)
• 1 чаена лъжица розова вода
• 1 шушулка ванилия

Фурната се нагрява на 120°C. Подготвя се тава върху която се поставя хартия запечене с маркиран върху нея кръг с диаметър 26 см.

Приготвя се френски меренг като белтъците се разбиват с миксер докато започнат да образуват пяна. Тогава към тях по малко се изсипва половината от захарта и продължават да се разбиват докато станат обемни, гладки и лъскави. Добавят се розовата вода и остърганите семенца от ванилията. Разбъркват се внимателно. Накрая в меренга по малко се изсипва другата половина от захарта, като разбъркването става за кратко и с шпатула.

Сместа се изсипва върху подготвената хартия и се разпределя по очертания кръг, като се оставят около 1,5 см свободни по краищата. Това е необходимо, тъй като меренгът се разширява по време на сушенето.

Меренгът се поставя в предварително нагрятата фурна и се изсушава за 1 час и 20 минути. След това фурната се изключва, вратата ѝ се отваря, а меренгът се оставя вътре за 8 часа или за цяла нощ.

За крема:

• 250 мл сметана 35 %
• 200 г бял шоколад
• 300 г маскарпоне
• 30 г пудра захар
• 1 супена лъжица лавандулови цветове
• 2 малки звездовидни анасона
• 2 шушулки ванилия
• 1 супена лъжица жасминова вода
• 1 супена лъжица розова вода
• 300 г пресни малини

Сметаната се изсипва в касерола и в нея се добавят остърганите семенца от ваниловите шушулки, лавандулата и анасона. Загрява се на умерен огън докато заври. Отстранява се от огъня и се оставя за 30 минути за да се отделят ароматите.

Шоколадът се начупва на дребни парчета и се поставя в купа.

Сметаната се загрява отново до завиране. Прецежда се и се изсипва върху шоколада. Сместа се разбърква хубаво докато шоколадът се разтопи. Охлажда се на стайна температура, след това се покрива със стреч фолио и се охлажда в хладилник за една нощ. В този момент ганаша ще бъде с много силен аромат, който ще се разреди след добавянето на маскарпонето.

На следващия ден охладения ганаш се разбива с миксер докато се образува пухкав крем. Тук трябва да се внимава сместа да не се преразбие, тъй като за секунди може да се пресече.

Маскарпонето се разбива с пудрата захар (ако това става с миксер, трябва да е на бавна скорост). Към него се добавя разбитият ганаш и всичко се обърква хубаво. Малините ще се използват при сглобяването на тортата.

Пастата за отпечатъка:

• 1 белтък
• 25 г пудра захар
• 17 г брашно
• 7 г какао
• 25 г масло, разтопено
• няколко капки кафява сладкарска боя (не е задължителна, но опитите показаха, че отпечатъкът с нея става по-изразителен)

Белтъкът и пудрата захар се разбиват докато увеличат обема си и се образуват меки връхчета.

Брашното и какаото се пресяват. Добавят се към белтъчната смес и се разбъркват. Накрая се добавят маслото и сладкарската боя. Всичко се разбърква добре. Сместа се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник за 1-2 часа или докато стегне.

Когато пастата е стегнала може да се пристъпи към отпечатването. За целта се взима един лист хартия за печене, който може да се събере в голяма тава, достатъчно голямо парче дантела и шпатула.

Листът хартия се поставя върху гладка повърхност. Като маркировка върху него се очертава кръг с диаметър 26 см. Това служи по-скоро за ориентир. Върху листа се поставя парчето дантела.

Върху дантелата се изсипва пастата за отпечатване и с помощта на шпатула се разнася равномерно и на тънък слой върху повърхността ѝ.

Дантелата се отлепя внимателно от хартията и отпечатъкът е готов. Необходимо е хартията с отпечатъка да се постави във фризера за 4-5 минути преди печенето.

За бадемовите платки:

• 70 г + 25 г захар
• 70 г бадемово брашно или фино смлени бланширани бадеми
• 2 яйца
• 2 белтъка
• 25 г брашно
• 12 г масло, разтопено

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвят се  две форми с подвижни стени с диаметър 26 см. Едната форма се сглобява и дъното се покрива с хартия за печене. На другата форма ще се използва само рингът, който ще се постави в тава, върху хартията с отпечатъка (която трябва да постои за 4-5 минути във фризера преди печенето).

Двете цели яйца се разбиват със 70 грама захар докато сместа се сгъсти и изсветлее.

Брашното се пресява и се смесва с бадемите. Добавят се към яйчната смес и се разбъркват внимателно. Добавя се маслото и сместа отново се разбърква хубаво.

Белтъците се разбиват с 25 грама захар докато станат обемни и плътни. На два пъти се добавят към горната смес, като се разбъркват внимателно, така че да не спадне обемът им. Готовата смес се разделя на две равни части.

Едната част се разпределя в сглобената форма.

Другата част се разпределя в ринга върху отпечатъка.

Платките се пекат в предварително нагрятата фурна за 8-10 минути. След като се извадят от фурната се оставят за 4-5 минути да се поохладят и тогава се освобождават от формите като се обръщат наобратно, така че хартията за печене да бъде отгоре. Оставят се така за още няколко минути и тогава хартия се отстранява внимателно.

Върху едната платка ще бъдат отличени шарките на дантелата. Платките се оставят да се охладят напълно.

Сглобяване:

Върху равна сервизна чиния или поднос се поставя едната платка (която е без отпечатък). Върху нея се намазват 2-3 супени лъжици от крема. Поставя се меренгът. Върху меренга се разпределя по-голямата част от крема, като се оставят няколко лъжици за намазване на тортата отстрани. Върху крема се подреждат малините. Най-отгоре се поставя втората платка с отпечатъка. Тортата може да се сглоби в ринг, но не е задължително, тъй като кремът е достатъчно стегнат, а самата торта е ниска. Оставя се в хладилник за една нощ да стегне добре и ароматите да се слеят. През това време е добре тортата да бъде покрита с капак или със стреч фолио, за да не поема чужди миризми. (Тук се сещам за Джейкъб и се разсмивам.)

Когато тортата стегне, острани се намазва със заделения крем, за да се попълнят дупчици и да се изравни. Накрая се поставя шоколадовия борд.

За шоколадовия борд:

За шоколадовия борд грамажите са приблизителни и доста повече от необходимото за обиколката на тортата, но превишения грамаж е необходим за по-удобно темпериране на шоколада и спокойствие по време на работа. Трябват около 150 грама бял шоколад и същото колиество натурален с минимум 60 % съдържание на какао. И двата шоколада се темперират поотделно. Първо се започва с белия. След като се темперира се разделя на три равни части. Едната част се оставя бяла, втората се оцветява в жълто, третата във виолетово. Много е важно да се използват сладкарски бои за шоколад, които са на маслена основа. Останалите може да го пресекат.

Подготвя се лента ацетатно фолио с широчина, колкото е висока тортата и дължина, колкото е обиколката на тортата. При мен височината беше около 4,5 см, а обиколката 77 см, но е добре всеки шедьовър да се измери. Подготвя се и лента от дантела с малко по-големи широчина и дължина, за да бъде удобна за работа.

Ацетатното фолио се поставя върху гладка повърхност. Отгоре се поставя дантелата. Различните цветове от темперирания бял шоколад се намазват на малки участъци върху дантелата, като се редуват.

Намазването върху дантелата става както обясних техниката с отпечатъка при платката. Дантелата се отлепя внимателно от ацетатното фолио и шоколадът отпечатан върху него се оставя да стегне.

Когато отпечатъкът стегне е ред да се темперира натуралният шоколад. Той се нанася върху отпечатъка, на цялата повърхност на ацетатната лента, като излишното се отстранява. Сега лентата е готова да се постави на тортата. Тук може да има нужда от още една-две ръце, които да помагат при залепването на лентата по борда на тортата. Лентата се поставя острани на тортата и се залепя добре. Тортата се оставя в хладилник за около 1 час или докато шоколадът стегне добре. Когато шоколадът стегне, ацетатаното фолио се отлепя внимателно. Бордът е готов.

За финал залепих „диаманти“ с помощта на глюкоза и направих няколко щриха със седеф.

Питаш ме защо няма снимков материал тук? В тези горещи дни се наложи да работя  с шоколадовия борд рано сутринта, в неделя, когато хората по принцип спят. Нямах асистент. Обсебените не ги вълнуват тези неща.

След всичко това вярвам, че музата не трябва да се търси. Тя сама те намира в най-добрия момент.

Какво казва Вальо за тортата (цитирам): „Това е много женска торта. Романтична. Не, когато я опиташ изживяваш вкусов романс, не само наслада. Stunning!“ На последната дума ръкомахаше срещу мен с вилица в едната ръка и парче торта в другата, сякаш откри най-точното определение за десерта. Първите две изречения съм аз, навярно. Нали ти казах!

Десерт по здрач е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

ОТВОРЕНО ПИСМО на БХК до кмета на София Йорданка Фандъкова

Около година след посещението ми в Куба седнах да работя върху Behind Doors, продължението на “Моята улица, кубински истории”. Работата ми по оформлението на книгата вече беше на съвсем друго ниво, след като бях събрал впечатления на живо, а също така и участвах в самото събиране на истории в Хавана.

Новото заглавие, подадено ми от Диана Иванова, дойде точно на място - в момента, в който тя ми го спомена, вече бях сигурен как ще подходя към корицата. Решението бе повече типографско отколкото графично – в унисон с историите, които вече не са в комбинация със снимка, а стоят повече като сбор от разкази, формиращи за читателя част от кубинската действителност.

Използвах вратата от снимката на Мартин за фон на вече добре разпознаваемите букви от Кубинските събития. Допълнителен акцент внесе и дръжката с ключалката в О-то, създавайки впечатлението за поглед на вътре, през вратата, през ключалката.

Заглавието и оформлението формират по много фин начин цялата идея на продължението на проекта. Ако в първата му част (Моята улица) говорех как работейки промених отношението си към улицата, то сега, във втората, успявам да осмисля значението на проекта цялостно и двустранно. От една страна - за нас българите, които откриваме толкова много забравени връзки в българо-кубински отношения и изобщо целият кубински интерес, който е бил през социализма.

Ще разкажа една моя случка в Хавана, която много добре илюстрира за мен българската следа в Куба:

Началото на юни е, обикаляме надвечер по Малекон (крайбрежният булевард в Хавана). Дария (българка, живееща повече от 30 години в Куба) ни показва местните „невидими“ забележителности.

Виждаме от дясната страна на шестлентовия булевард малък парцел с паметник на Кемал Ататюрк, никой не разбира защо е там. Следва скулптура на японски самурай с все още свежи цвята в краката му. След него ни посреща миниатюрна китайска градина, паметник на Вивалди и т.н. и т.н. Кубинското правителство продава скъпи парцели от тази страна на булеварда на заинтересованиете държави, за да имат те собствено представително кътче на Малекон.

Пресичаме го и отиваме от по-добрата му страна, от към океана, където вятъра издухва всички лоши мисли от главата ти и остава само да се наслаждаваш на небето, облаците, вълните, старите сгради и коли, лентяйстващите кубинци. Точно тук стигаме до една малка паметна плоча, почти до самия океан. Осветявам със запалка и започвам да чета за Капитан Георги Георгиев, роден на на 4 юни 1930 г. в Кърджали. Той през 1976-77 година прави самотно околосветско пътешествие с яхта. Три години по-късно това постижение е включено в Книгата за рекорди на Гинес. Капитанът избира за своя отправна точка именно Малекон.

Замислям се за това как всички познават паметниците на известните личности, които видях преди малко от другата страна, но никой не може да обясни какво правят те там. Никой не познава Георги Георгиев, но всеки, след като прочете двата реда с делото му, веднага разбира защо паметната му плоча е тук.

И така мисля или по-скоро се надявам че съвместната работа с екипа от "Моята улица" оставяме една тиха, но логична и на място следа в кубинската история.

Виж галерия с изображения от проекта Behind Doors в блога на Райчо.

Днес излезе интересен доклад от фирмата за информационна сигурност Appthority Компанията хвърля светлина върху скритото поведение на най-използваните безплатни програми. Докладът разкрива проблеми за сигурността възникнали от популярното BYOD (Bring Your Own Device, от англ.: "донеси собствен...

По въпроса за гей браковете, Европа се бори да примири 27 различни интересa

Най-големите американски интернет-компании се обединиха в лобистка група. Представителите на интернет-бизнеса се надяват по този начин да прокарват по-лесно необходимите им решение във Вашингтон. Лобистката група включва имена като Google, Ebay, Facebook, Amazon и други. Според информация, публик...

iИсаак Гершон/i Почти в целия свят днес, хората споделят файлове, като използват компютрите си, за да свалят музика филми, книги и други неща, често пренебрегвайки запазените права на материалите. А в Швеция, това е религия. В буквалния смисъл. Дори когато тази скандинавска страна, подоб...

Twitter вече доказаха, че имат апетит към телевизията, обявявайки първо партньорство с Nascar, а после и с NBC. Сега в онлайн пространството се носят слухове, че от компанията възнамеряват да създадат свое собствено телевизионно риалити шоу. Това ще са по-скоро няколко видео сериала, които ще се изл...

Бутат незаконните гета в София, изпращат ромите по родните места

Радан Кънев: В парламента има тъжен консенсус между ГЕРБ и БСП за съдебната власт

Георги Колев отказа публично разпределение на делото на Мирослава Тодорова

Изслушването за болните от СПИН деца в столичен дом: Много препирни, малко по същество

Затворник осъди България в Страсбург

Руският медиен предприемач Дмитри Итсков оглавява проект на име "Avatar", който има амбициозната цел да открие ключа към човешкото безсмъртие до 2045 година. Това би трябвало да стане поетапно, като първоначално човешкият мозък ще бъде интегриран в друг вид тела - например в роботи - а накрая човешк...

Скъпи приятели! Скъпи българи! Ние, Български младежки клуб „Актив“, с пълната подкрепа на Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“ отново провеждаме среща на Бесарабските българи от поредицата „Есть контакт – 2012“. Тази година тя ще е 5-та юбилейна и ще се проведе в с. Нови Троян (Болградски район) на 28 и 29 юли, под надслов „Земята на дедите ни...!“, край Тараклийската бразна.

Социалните мрежи отдавна не са онлайн пространството, което обитаваме в часовете извън работа. Напротив, много видове бизнес софтуер започват да се сдобиват със социални функции като споделяне на файлове в Мрежата, коментиране на чужди документи или проекти и така нататък. Autodesk доказаха, че са ч...

Патентните страсти отново се нажежават - Samsung и Apple се обвиняват взаимно в смъртни грехове и се подготвят за нова серия съдебни битки. Наскоро американската корпорация url=http://www.kaldata.com/71817/Apple-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%86%D...

Продукти за 4 порции:
2 тиквички
1/2ч.л. сол
100г брашно
1к.ч. мазнина
4 домата
1ч.ч. настърган пушен кашкавал

Приготвяне:
Тиквичките се измиват и почистват. Режат се на филийки. Брашното се смесва със солта. Пържат се до златисто в сгорещена мазнина. Готовите се изваждат добре отцедени от мазнината. Редят се в плато. Доматите се измиват и почистват. Режат се на кръгове. Вземат се 4 плоски чинии. В средата се подреждат няколко филийки тиквички. По края се редят кръгове домати. Порциите се поръсват с настърган пушен кашкавал.

Бих се радвал това да не „си е моя тема“, но май така се оказва: не забелязвам в българското медийно пространство някой да „забелязва“ връзката между симптомите на антисемитизъм в България и съвпадението на тезите му с тези на комунистите в Русия и на фундаменталистите в Иран.

Сред водещите международни новини днес е съобщението от Ню Йорк, че Иран вече официално обвинява в ООН самия Израел за атентата в Бургас. Българските антисемити, чиито типичен представител се изказа по същия начин в своя сайт (с откровеното като самопризнание название „диагноза“), могат да се гордеят с бързината на своята антисемитска преценка, изпреварила с цяла седмица иранската ( но съвпаднала по време със сродния начин на мислене на руския комунистически орган в. „Правда“) .

В различни коментари по света това иранско обвинение се определя като „ужасяващо“. Съмишлениците на този „ужасяващ“ начин на мислене в България нямат „честта“ да бъдат коментирани от българските медии, какво остава за световните. Да, манията да бъде обвинявана за всички злини на земята „световната конспирация“ ( подразбира се автоматично- евреите) не е български патент, но има почва у нас, към което поради традиционния си добродушен интелектуален мързел, се отнасяме с типичното българско нетрудолюбие:“ голям праз“!

Така е, не е много голям. Но е праз. И като порасне още под прозорците ни, ако -не дай Боже- ни прасне с някой антисемитски атентат-може и да започне да пречи на еснафското равнодушие на медиите ни, които и днес владеят до съвършенство сервитьорския номер от времето на социализма да не забелязват натрапчивия клиент, който се мъчи да привлече вниманието им, надявайки се да го оставят да пукне от глад и така проблемът с досаждането му да се реши сам. А „клиентът“ с диагнозата „антисемит“ от години се вихри със своите тиради на омразата от разни телевизионни трибуни, не само в интернет.

Само че България, макар това да е за мнозина тук само една досадна формалност, вече не е НРБ и не можем по инерция да продължаваме да си затваряме очите за факта, че сме част от един доста по-отворен свят. Както изпитахме на гърбовете си вече, през отворената врата често нахлуват желаещите да нарушават законите- включително международните. В това свое наблюдение сме единни, но какво правим по отношение на изводите?

Ако някой иска да се върнем към затворническия режим от времето на комунизма, който ни гарантираше зад телените мрежи на Родината илюзията за спокойствие ( илюзия, защото из Родината щъкаха страховити терористи от другарски по отношение на комунизма тип, като Карлос Чакала , например), да го заяви ясно. За да знаем с кого си имаме работа. Защото иначе се натъкваме на абсурда с антикомунистически крясъци да ни агитират на практика за повече комунизъм в нашата страна.

Както вече писах, у нас са оформя нещо като Отечествен фронт между явни антисемити, малко по-прикрити от тях националисти и близките им по начина на мислене русофили. Предсказуемата новина, че иранският шиитски фундаментализъм е техен официален другар по (идеологическо) оръжие добавя нюанса, че в днешния свят възкръсва и Интернационала, но не в оригиналния му вид на чисто комунистическа международна мрежа за подривни действия срещу демокрацията, а в модифицирания вариант на обединените международи сили срещу Запада. Именно в това качество Иран на аятоласите, домогващи се до ядрено оръжие, е „органична част“ от това международно сдружение на расово-идеологическата омраза.

Най-същественият резултат от иранското обвинение срещу Израел като извършител на масовото убийство на израелци в България е, че отпадна необходимостта да се вълнуваме защо от Тел Авив с такава убеденост видяха ръката на Иран в атентата в Бургас. Защото олекна и без това съмнителното отричане на Техеран за иранска съпричастност към атентата в Бургас. Ако Иран е способен най-сериозно да обвини израелците, че се самоизбиват ( а антисемитите същевременно заклеймяват евреите за тяхната „самовлюбеност“ и месианско самонадценяване на издиганата в култ безценна еврейска кръв), може ли тогава да се вярва на обратното иранско официално твърдение, че нямали нищо общо с кървавата баня на летище Сарафово?

Дали точно проиранската ливанска групировка „Хизбуллах“ е извършителят, както твърдят от Израел ( и от Пентагона) може и да не знаем със сигурност все още ( ако избираме да не вярваме на най-големите познавачи на почерка на антиеврейския терор), но пък със сигурност знаем кои са центровете на вдъхновение за този вид ненавист- у нас и в рамките на Интернационаллах.

Share on Facebook

Няма начин да не сте чували за проекта Project Glass, тъй като се дискутира в Мрежата от вече поне един месец насам. Високотехнологичните "очила", разработвани от Google, са създадени на базата на популярната напоследък технология "допълнена реалност", и имат различни приложения. Само едно потенциал...

Депутатите отхвърлиха петия вот на недоверие към правителството на премиера Бойко Борисов, Гласуваха общо 210 народни представители, от които „за” 72, „против” 136 и „въздържали се” 2. Минимумът необходими гласове, за да мине вотът на недоверие, са 121 гласа „за”. Вотът беше внесен от БСП, ДПС и независими депутати заради доклада на Европейската комисия и провала на правителството в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Потребител в хакерския форум Inside Pro е публикувал файл, съдържащ близо 11 млн. потребителски пароли, събрани от потребители в на популярният германски игрален сайт Gamingo, информира Forbes. Изтичането на информацията е станало по рано този месец, като самият файл е бил с големина от половин гига...

Дяловете на Симантек скочиха с цели 14% през седмицата в следствие на прогнозите на някои инвеститори, че новия шеф на компанията, Стив Бенет, смята да се лиши от някои активи на компанията или да раздели бизнесите на Симантек. Петдесет и осем-годишният Бенет е бивш изпълнителе...

Организации за отказа от гражданската листа: Уютът на задкулисието пак беше защитен

Диана Ковачева: ВСС не обясни защо уволни съдия Мирослава Тодорова

Ню Йорк отчете 259 млн. долара приходи от еднополови бракове

Жените са по-засегнати от СПИН в света

През тази година Македонската патриотична организация (МПО) чества своята 90–та годишнина. Основана от българи от Македония, тя е най-старата наша емигрантска организация в Северна Америка. През всичките години МПО винаги е била стожер на българщината и защитник на културно–историческото ни минало, свързано с Македония. В книгата, написана на английски език от Драгомир Богданов, се представя богатия архив на организацията - множество документи, снимки, постери, доказващи българския характер на организацията. Книгата е издадена от канадското издателство VERITAS ET PNEUMA PUBLISHERS, с подкрепата на родолюбиви българи.

През тази година Македонската патриотична организация (МПО) чества своята 90–та годишнина. Основана от българи от Македония, тя е най-старата наша емигрантска организация в Северна Америка. През всичките години МПО винаги е била стожер на българщината и защитник на културно–историческото ни минало, свързано с Македония. В книгата, написана на английски език от Драгомир Богданов, се представя богатия архив на организацията - множество документи, снимки, постери, доказващи българския характер на организацията. Книгата е издадена от канадското издателство VERITAS ET PNEUMA PUBLISHERS, с подкрепата на родолюбиви българи.

Направихме пробив в системата, макар и с 1 кандидат, заяви директорът на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева в Епизод 5 на "Гневни млади хора". Тя разказа за премеждията си в Народното събрание във вторник, след като 7 неправителствени организации предложиха гражданска листа от предложения за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). Очаквано, парламентарно представените партии не проявиха никакъв интерес към предложенията, като единствено групата на Синята коалиция все пак разгледа предложенията, но не ги прие. Двадесет минути преди приключване на крайния срок за подаване на кандидатури, единствено народният представител от Коалиция за България Георги Божинов се съгласи да внесе от свое име, в разрез с политиката на ПГКБ, една от 6-те предложени кандидатури - тази на председателят на Районен съд Враца Надя Пеловска-Дилкова, разказа Цонева. Ето какво разказа Антоанета Цонева в ефира на "Гневни"-те: "Тази история (с предложенията на граждански организации за членове на ВСС – бел.ред.) вчера приключи. Аз пазех 6 папки с оригиналните документи и ако някоя парламентарна група или депутат пожелае да предложи хора от гражданската квота в състезанието, аз бързо да отида и да внеса тези документи, за да може да се спази крайният крок, който беше вчера (вторник, 24 юли - еб.ред.) в 18 часа. За дълбоко съжаление, с всички депутати, с които успях да се видя в парламентарното кафене, докато течаха дебатите, после с един депутат даже ядохме таратор в стола, аз постоянно лобирах да вземат присърце гражданската квота. Обаче, чувах един и същи аргумент – ние тези не ги познаваме. В 17.40 часа един депутат се осмели, звънна ми и каза, че иска да внесе една от кандидатурите. Това е кандидатура на съдия от Враца и понеже депутатът от Коалиция за България Георги Божинов е от този райно, каза: „Аз тази кандидатура ще я внеса, защото смятам, че тя е достойна.”" Цонева сподели още, че идеята на тези 7 граждански организации е била депутатите не да ги припознават, а просто да ги внесат, за да може да участват в състезанието. "Ние сме убедени, че когато не всички коне са белязани, може да стане много по-интересно както за публиката, така и за всички състезатели. Но в НС не мислят по този начин. Днес разбрах, че министъра на правосъдието е казала – Браво, много хубаво е това, че има гражданска квота, обаче твърде късно е била внесена и следващия път, а това е 2017 година, ако по-навреме намерим 6 души, които да излязат срещу системата, можем да разчитаме, че тази гражданска инициатива ще произведе някакъв резултат. Т.е., всичко се отложи за 2017 година и се надявам, че дори и с един кандидат, ние направихме пробив в системата", - категорична бе Антоанета Цонева. * * * Пълен запис на Епизод 5 на Гневни Млади хора гледайте тук.

 Днес ще избягаме от къщи в буквалния смисъл – Влади ще ни разкаже за Милано Приятно четене:  

До Милано на инат

начало Така започва днешният пътепис, който ще ви отведе макар и за малко до Милано. От много години сме си мечтали с един приятел да посетим Милано и да разгледаме бутиците на модните дизайнери. Той е фен на италианската мода и неговият идол е Армани. Обаче нещо все ни спъваше идеята. Или единият нямаше пари, или другият нямаше време. И така почти 8 години... И накрая аз се отказах да го занимавам с това и реших да отида сам и да го оставя да ми завижда. Речено – сторено. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Милано"][/caption] Успях да си изпрося цели три седмици отпуска в разгара на лятото. Имах някакви пари, бях си свалил нужната ми информация за Милано от интернет, имах си карта на Италия и карта на Милано... Една огромна карта на Милано с мащаб 1:16000  –  (1 см. =160 метра). Оставаше само да си събера багажа и да избягам от вкъщи... Да, обикновенно се измъквам потайно от вкъщи, когато реша да пътувам занякъде. И един прекрасен топъл летен понеделник, когато баща ми беше на другото село, а майка ми отиде в града на пазар...  И аз се измъкнах успешно...

Станах от леглото с мисълта, че ще пътувам за Милано.

Вземах си една раница – еднодневка и започнах да пъхам нужните ми неща в нея. Погледнах в интернет какво ще бъде времето в Милано през следващата седмица и напъхах по две дрехи с къс ръкав, две къси летни хавайки, един дълъг ръкав и нещо по–ежедневно за из път, вода, бисквити, храна, малко от домашната ракия на тати , две дебитни и една кредитна карта и по обед бях на автогарата, за да си взема билет до Милано за отиване и връщане, като на връщане да е отворен... На Юнион Ивкони... Жената на гишето ме погледна доста странно, като ѝ казах какво мисля да правя и побърза да ми издаде билет, защото се оказа, че за следващият ден – вторник имало само три места... И можело докато си говорим с нея за това пътуване, някой от някъде да ги заеме. Представете си , ми каза жената, че докато си говорим така с теб, в някой друг офис в страната се яви тричленно семейство и поиска билети... И докато си говорим с вас за подробностите и местата ще бъдат заети... Доста умен ход... Написа ми билета – София – Милано за 17. 07 и Милано  – София (отворен) и ми каза, че трябва да се обадя , за да знам, кога ще пътувам обратно, за да ми се пази мястото, защото пък, ако нямало други пътници за качване от Милано, или няма места, автобуса може и да не влезе в Милано... Доста се замислих за това, ама си казах –  това е скъпа мечта и тя ще иска своите жертви. Платих си билета –  290 лева за двете посоки, помотах се малко из нашия град и вечерта заминах за София, за да ми е по–спокойно и на сутринта отидох на автогарата “ Сердика“, завериха ми билета и се качих на автобуса.

Към 9:40 ч, отпътувахме... И така, вече съм на път.

Следва почти цяло денонощие път и на другата сутрин да бъда в Милано. И понеже по този път съм пътувал десетки пъти, реших да се отпусна и да се возя... Само от време на време поглеждах табелите по пътя, за да знам докъде сме стигнали. Белград за първи път от 10 години насам, го заобиколихме по околовръстното – не сме влизали там, само реката, над която минахме, ме подсети, че сме някъде там. Следват граници, проверки, почивки на всеки 4 часа, една нощ в автобуса. Гледах да не харча никакви пари по пътя на отиване – минах само с 40 цента, и то на първата спирка след излизане от България –  на километър след границата и то защото много ми се ходеше на WC.

Минаваме в Словения

през последната граница, на която спираме за проверка. Пътят става много добър, автобуса вози много добре, та чак те унася на сън, само дето около седалките е малко тясно, та все не можех да си намеря място. По крайпътните заведения става все по–скъпо и аз даже започнах да се притеснявам дали ще ми стигнат парите в Милано, ако и там цените са такива... По едно време между седалките мина единият от шофьорите да ни пита дали всички си имаме фиксирани дати за връщане... Ами аз като си нямах... Викам му, че моя билет за връщане е отворен... И че мисля да остана в Милано 4 – 5 дена... И той като ми каза само, че

всички места за връщане били заети

чак до края на юли – до 30.07... И че при това условие няма да мога да се прибера, защото никой нямало да ме вземе, след като няма места... Олеее, викам си –  сега добре се подредих... Ей ти го на теб сега Милано – гледай си го две седмици... А аз съм на работа на 29. 07... Чудо ще е , ако наистина не мога да се прибера... Замислих се дълбоко... Но нали съм на инат и почти без багаж... първо ще си погледам малко Милано, за да мине на моята, а после ще му мисля как ще се прибирам... [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   И на една почивка по пътя, един от пътуващите дойде при мен, да ме пита за къде пътувам, какво работя... мислейки се, че пътувам, за да работя. И аз като казвам, че съм тръгнал за Милано за 3 – 4 дена, да разгледам бутиците на модните дизайнери и той ми каза, че не съм добре... Това и сам си го знам , няма защо да ми се казва... Докато съм спал в автобуса,

неусетно сме влезли в Италия,

това го разбрах, когато се събудих по едно време и надписите по табелите бяха на италиански – тогава се сетих, че между Словения и Италия няма граници...  И така, нощта почти се изниза, наближаване Верона. Влизаме във Верона към 4 часа, сутринта, за да оставим там две момичета и един мъж. А автобуса ни на отиване беше пълен, само с едно свободно място. Крайната точка на автобуса беше Валядолид. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Милано"][/caption] Имаше пътници за Тулуза, които тръгнали на пътуване към BAYONNE – Matabou и от там към Португалия с влак по техни си маршрути... И вече влизаме в Милано, тъкмо се разсъмва. Първо виждам, че навлизаме в голям град, а после виждам една малка табелка – бяла, правоъгълна, на която пише с големи черни букви МИЛАНО. Хм. Събирам си нещата около мен, по седалката и отгоре, приготвям си раницата и вече бях напълно готов, когато навлязохме навътре в Милано и вече видях очертанията на гарата... Автобусът спира зад Централната гара в Милано, до сградата на пощата, отваря вратите и шофьора ми вика да слизам... Каза ми как и на кого да се обадя, за да ми бъде фиксирана датата за връщане и да питам какво да правя, ако няма места за връщане. Та,

в Милано слязох само аз и никой друг

Автобуса затвори врати и си замина... И аз се оказах сам – самичък на гарата в Милано с една раница еднодневка, десетина листа с информация, карта на Милано, карта на Италия и един джобен българо – италиански разговориник... Милано –  твой е, викам си аз и се огледах набързо, за да видя, къде точно ме остави автобуса и тръгнах малко да разгледам гарата и да похапна нещо, докато стане още малко светло. Следващата ми стъпка беше да си взема карта за 48 часа, за возене в градският транспорт и метрото и да започна моето пътуване в големият град от метрото... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Милано. С това се возих на градски транспорт"][/caption]   Влизам в гарата. Тя е много голяма, огромна, с високи тавани и няколко магазина вътре. Слязох в метрото, вземах си карта за 48 часа (ми като незнам как да си я поискам –  написах на един лист „48 h“, и казах –  един билет (на италиански), и показах листчето –  за колко време). И през това време си пуснах химикалката, за да си платя, после си тръгнах и се оказа, че таз химикалка останала там... Забравена, загубена... още в началото... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Милано – фасади"][/caption]   Слизам в метрото, активирам си картата на машинките. Таз' карта се пъха всеки път, за да се влезе в метрото. И отивам направо на

Дуомо –  катедралата

да гледам. Оле, много ми хареса там. Ранно утро, почти никой нямаше на площада, само няколко жандарми. Разгледах катедралата отвътре –  имаше още 1 – 2 ранобудни посетители... Огромна катедрала, никой не ми пречи, разглеждам си я спокойно, бавно...     [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Дуомо"][/caption]   После я обиколих цялата отвън и стигнах до една чешмичка – точно срещу магазина Ла Ринашенте, напълних си малко вода. Общо взето за двата дена не съм харчил пари за минерална вода, както съветват пътеводителите... Пия си от таз вода, като ми свърши бутилката, отивам с метрото, напълвам си пак. И така... И продължавам да се разхождам. След катедралата продължих към закритата

галерия Виктор Емануеле...

Магазините там още не бяха отворили, но поне видях кое къде е. После се мотах по улиците наоколо. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Закритата галерия Виктор Емануел"][/caption]   И някъде след 10 часа сутринта, реших да се ориентирам да видя

къде ще спя и за колко пари

От сайта http://www. hostelworld.com още от вкъщи си бях набелязал няколко хотела за малко пари и направо се насочих към метрото, за да отида на метро „LORETO“, където са разположени те. Общо взето , като се слезе от Метрото на LORETO , което е само на две спирки от гарата (Centrale FS), по зелената линия, като се идва от към центъра, и се излезе през изхода, като се върви в същата посока, по която е дошло метрото, се излиза от метрото, пресичат се две улици и точно на кръговото кръстовище, се завива надясно (там са 2, 3 булеварда, ). Единият от които е „Via Nicola Antonio Porpora“. И само по тази улица Via Nicola Antonio Porpora като се върви, от двете и страни и по десните и пресечки са разположени хотели с 1, 2, 3 звезди. Аз си избрах един хотел с една звезда и реших да питам дали имат стая като за мен. Влизам, на рецепцията едно красиво китайче ли беше, японче ли, усмихнато. Успях с моя недодялан английски и почти никакъв италиански, със жестове и писане, се разбрахме –  стая за 55 Евро, на вечер със закуска (скромна закуска, де). Казах му, че ще се върна след 10 минути, защото исках да огледам съседните хотели с по една звезда... Отидох до другият хотел на ъгъла, оказа се, че там може да се спи за 40 евро на вечер... Обаче беше 10:45 часа някъде, а на този хотел, ми казаха, да дойда след 13:30ч, и че ако искам, мога да си оставя багажа там и да се разходя... А, да, бе, как не –  нито ще си оставя багажа там, нито пък ще продължа да се разхождам с него още три часа... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Милано-в двора на хотела"][/caption] Върнах се при китайчето и там останах –  две нощувки по 55 Евро –  дадох ги –  110 евро... И си викам –  тук ще да е... Много добра стая, двойно легло, с изглед към главната улица... ТВ имаше също. Е, нямаше климатик, но имаше на тавана един вентилатор с едни големи перки... Като го пуснах, той като почна да бръмчи и да се клати... оле, викам, ей туй, ако ми падне на главата... Поохлади малко стаята и го спрях. Оставих си багажа, вземах си само в един сак нужните ми неща за кратка разходка и поех из големият град. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Милано – зелени градини"][/caption] Очаквайте продължението   Автор: Владимир Георгиев Снимки: авторът   Други разкази свързани с Милано – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Вчера ви информирахме за това, че на Епъл бяха връчени 25 патента. Сред връчените вчера права върху редица технологични проекти на Епъл има и някои "подводни камъни", които водещи анализатори, посочиха, че имат потенциала да бъдат опустошителни за индустрията. Какво имат в предвид? ...

Снимка: Livenews.bg

Всичко необходимо и възможно за пострадалите от атентата на летище Бургас е било направено от лекарите в реанимацията на МБАЛ Бургас преди да дойдат екипите от София и лекари от Варна и Стара Загора.

Първите линейки стигат до болницата преди 18 ч, 25 минути след взрива, който се случва в 17ч.25. Несъстоятелни са появилите се в медиите обвинения, че линейките са закъсняли - твърдят специалистите от бургаската болница. Веднага е била създадена организация "като на война" за насочване на най-тежките случаи в реанимацията. Тежко ранените са интубирани и им е направен скенер на глава, гърди и корем. Шест души остават в реанимацията, като шофьорът на автобуса е бил в най-тежко състояние, с пулс 20 и травмиран бял дроб, с летална прогноза.

Докторите от ВМА и от други места, дошли да подсилят екипите не са извършвали никакви манипулации върху ранените - категорични са бургаските реаниматори. При тяхното пристигане положението вече е напълно овладяно. Бургаската реанимация има капацитет от 15 - 20 души, който не е бил запълнен и е разполагала с достатъчно кръв и консумативи. Тя е добре оборудвана със съвременна апаратура.

След това в болницата започва дефиле от политици, "короновано" с присъствието на премиера Борисов. Той видял как излиза от операционната анестезиологът Йордан Томов. Със своите внушителни 160 кг., доктор Томов стреснал премиера, който го попитал "Къв си ти, бе, месар ли си?". Това е всъщност източникът на вчерашната реплика на Борисов "Къде е тоя, якия касапин".

Доктор Томов обаче не присъства на церемонията по награждаването, тъй като не е бил поканен, а в момента е на почивка на планина. Пропуснати са и редовите бургаски реаниматори, свършили фактически цялата работа.

Лаврите и специалните похвали бяха запазени за началниците и за софийските медици, долетели в Бургас с военния самолет. Последните са и главен обект на медийно внимание, раздават интервюта и описват неизвършени от тях манипулации. Това пролича и от изявлението на премиера на церемонията по награждаване: "Още веднъж да благодарим на всички доктори, медицински сестри, санитари, доброволци, специално да благодаря на тези доктори от ВМА, които за по-малко от 30 минути съумяха с личните си автомобили да дойдат на аерогарата и да излетят със самолета за Бургас, на тези, които са били на почивка и само като са чули за тежкия инцидент от плажа са отишли, слагат престилки и ръкавици, влизат и започват да оперират".

"Единствено доц. Мутафчийски от ВМА, който успя да дойде бързо от мястото на почивката си на Южното черноморие се включи в операциите с много професионализъм и вещина" - коментираха източници от МБАЛ Бургас.

Имената на лекарите от реанимационния екип, посрещнал ранените от атентата, и който попадна в графата "всички доктори": Д-р Матев - шеф на МБАЛ Бургас, д-р Григоров - началник реанимация, д-р Панова, д-р Геренов, д-р Томов, д-р Кехайова, д-р Колева.

Глобалните приходи от социални медии се очаква да достигнат $ 16,9 милиарда през 2012 г., което е ръст от 43,1% спрямо предходната година, според Gartner.

В Епизод 5 на “Гневни Млади Хора” (AYP) с Константин Павлов – Комитата, блогърите Илия Марков (@gospodin_i) и Мартин Ангелов – Циничният елф (@legrandelf) разговаряха най-вече за вота на недоверие, другите актуални политически събития от последните дни, както и за други несериозни неща.

Популярното приложение за геолокация стартира услугата “Promoted Updates” за фирми.

Владимир Шопов

Балканът сигурно е потръпнал. Преди седмици българското външно министерство обяви „конструктивно настъпление” спрямо останалите страни от региона и най-вече т.нар. „западни Балкани”. След години на размисъл външнополитическата ни мисъл успя да достигне до някакво бледо копие на турската концепция за „стратегическа дълбочина”. Сякаш България най-накрая си измисли външнополитическа доктрина. Поне за пред себе си и поне на думи. Правителства наред повтарят клишето за абсолютния приоритет на региона около нас и го поставят плътно до членството ни в ЕС. Сегашното правителство не направи изключение и още от времето на нелепата Румяна Желева прилежно потвърди тенденцията. Наследникът й Николай Младенов дори вдигна очакванията и стартира престоя си във Външно с обиколка на Балканите. Но после дойде „арабската пролет“, която се оказа много по-занимателна и цялата първоначална дандания секна. По тази причина новата гръмка заявка изглежда странна, несъстоятелна и най-вероятно непоследователна.  

Дори най-оптимистичния поглед към нашия регионален потенциал показва тежката несъстоятелност на подобна претенция. Първият проблем произтича от невъзможността ни да разрешим ключовата дилема дали искаме да сме харесвани и симпатични или искаме да защитаваме свои интереси. Помирението между тези две възможности може да се случи само на хартия, освен ако не открием някаква нова регионално приложима формула за развитие, която да е толкова убедителна, че всички да се захласнат по нея. Традиционно досега надделяват „симпатичните“. Основното нещо, което те искат е на практика невъзможно. Тезата им е, че влиянието ни трябва да е продукт на собственото ни „европейско“ поведение. Другите използват членството си за решаване на двустранни отношения със страни от региона (Румъния, Словения), ние не. Другите ни провокират по най-различни теми (Сърбия, Македония), ние показваме сдържаността и спокойствието на културно израсналия новоевропеец. Единствено изключение тук са последните изръмжавания на премиера в македонска посока, чийто ефект остава неясен. Другите показват балканския си нрав, ние ги учим на европейско право. На националистическите изблици реагираме с позата на английски джентълмен. Проблемът обаче идва от това, че подобно поведение просто не дава резултат, а възпитанието все повече прилича на алиби за безпомощност.

Изключително важна пречка пред „конструктивното ни настъпление“ е отсъствието на авторитет и репутация. Спорно е, разбира се, доколко на Балканите някоя държава приема своя съседка като някакъв модел или пример и в каква степен някоя външна политика може да стъпи на подобно очакване. В същото време, България се възприема като незаслужила членството си в ЕС, което нямаше и да се случи, ако не беше трагичния разпад на Югославия. Румъния и България бяха повод да се създаде и нова категория страна-членка „вътре, ама не съвсем“. Цялата методология за водене на преговорите се промени най-вече заради недостатъците, които лъснаха по време на нашето присъединяване. Всичко това няма как да убегне на нашите съседи и вече дори в Черна гора, ако искаш да „споделиш нещо“ от българския опит, от теб се очаква да говориш най-вече за грешки. Последната порция евродоклади е още едно потвърждение на тази обща картина.

В допълнение страната ни продължава да не заделя каквито и да било средства, за да финансира по-активна регионална политика. Изпадаме в тъжната ситуация нашите институции да ходят и да се молят за пари в различни международни организации, за да можем да реализираме поне някакви инициативи. Често получаваме отказ. Впечатляващ контрапункт на това безсилие е страна като Полша, която през последното десетилетие осъществява сериозна регионална активност както на ниво държава, така и на ниво неправителствени организации и университети. Румъния също е далеч по-подготвена от нас в това отношение. Липсва ни и необходимата институционална инфраструктура на ниво дипломация, партньорства с неправителствени и браншови организации и университети. Въобще, където и да погледне човек България не притежава необходимото за по-активна регионална политика и докато това не се промени всякакви доктрини за „настъпление“ изглеждат комично.

Още по-проблемни са усилията на външното ни министерство да се освободи от максимално много отговорности по европейската политика на страната. По повечето теми се пази мълчание, а при настояване получавате съвет да се обърнете към съответното ресорно министерство. Ако ви интересува позицията и аргументите на България по Пакта Евро плюс например ще трябва да се обърнете към министерство на финансите. Шенген пък удобно е запратен по посока на вътрешните работи и правосъдието. Това допълнително обезсилва претенцията за активност в региона, защото самото външно министерство постоянно губи експертиза и интерес към европейската тема, която е в момента единствената врата през която може да се „влезе“ в съседните страни.

Тъжната реалност е, че ако България въобще може да играе някаква регионална роля, то единствения й realpolitik фактор е правото й на вето при бъдещи разширявания на ЕС. Към момента тя няма никаква визия, воля и ресурс да направи нещо от него. По тази причина доктринерските приказки за настъпление звучат сериозно само на някой, който е преиграл с Playstation.

Опцията все още не е налична за всички езикови версии на търсачката

Технологиите би трябвало да правят животите ни по-лесни – поне това е така, стига нещо в тях да не се обърка. Докато само една трета от хората казват, че технологиите като цяло ги стресират, техният брой се удвоява, стане ли въпрос за специфични технологии, потвърди ново проучване. Трите най-голе...

Още преди няколко месеца очакванията, че foursquare най-накрая ще предложат на компаниите някаква форма на реклама, бяха подхранени с обещанието, че ще научим повече през лятото. И това вече е факт. Считано от днес foursquare започват експеримент с някои от своите партньори в САЩ като Gap, Hilton, Old Navy. Те ще имат възможност да се възползват от платена версия на т.нар. Local updates, които foursquare пуснаха преди седмица.

Идеята е много проста и хитра. Promoted updates ще се появяват в секцията “Explore” на мобилното приложение. Отивате там например да намерите подходящо място, където да изпиете една студена бира след края на работния ден. На база богатата информация за нашите предпочитания като например списъците, които сме си запазили, обектите, в които се чекираме и които харесваме, досегашната ни история във foursquare, както и поведението на нашите приятели foursquare ще ни предложи съобщение от бранд, към което по всяка вероятност бихме проявили интерес. Тук влияние ще оказва и мястото, на което се намираме, т.е. няма да видим оферта за намаление в ресторант в другия край на града.

Както казва за Ad Age Ноа Уайз, продуктовият мениджър на foursquare, грижещ се за инструментите за брандове и търговци, идеята на тези платени съобщения е да достигнат до правилните хора – нещо особено важно в днешния динамичен свят, в който сме залети от информация и търговски оферти.

Естествен въпрос е колко ще струва всичко това. Отговор все още няма. Foursquare ще търсят подходящ модел за формиране на цената на този тип реклама. По всяка вероятност или поне през тестовия период стойността на фактурите ще се определя от реакцията на нас, потребителите – ще зависи от това колко от нас са се чекирали в промотирания обект, отключили са даден “Special”, харесали са бранд или предложение и пр.

Ще е интересно да се види как работи това в България. Ако и вие сте любопитни да разберете повече за програмата, регистрирайте се тук. Между другото, пробвахте ли вече Local updates?

Снимка: foursquare

Подобни статии:

1. Foursquare с нови възможности за бизнеса – Local updates
2. Foursquare за BlackBerry вече и със събития

 

Samsung е официалният олимпийски партньор за мобилни комуникации и тази позиция не е лесна. От компанията правят всичко възможно да спечелят сърцата и душите на всички участници и гости на Олимпийските игри в Лондон 2012.

Ето, че два месеца след пускането на своя флагман, смартфона Samsung Galaxy S3, от компанията сключиха и ново споразумение с хотелската верига Holliday Inn, която също е официален олимпийски партньор, с което посредством технологиите искат да улеснят участниците в Олимпийските игри в Лондон 2012 г.

Както съобщават на сайта си от Samsung, компанията е сключила споразумение с хотелската верига Holliday Inn в Stratfor Westfield City да оборудват съвместно 40 хотелски стаи за гости на Олимпийските игри. Това, което е новото и различно, е да предоставят технологична възможност тези стаи да се отключват със смартфона Samsung Galaxy S3, да може да се управлява осветлението с него и да могат да се ползват като обикновени хотелски телефони в тези стаи.

Тези специални възможности, първоначално ще бъдат достъпни само за ВИП гости на хотела, които ще трябва да свалят специално приложение, наречено „Holliday Inn app“, на своя смартфон Samsung Galaxy 3.

Ето какво казва Bumcoo Cho - старши вицепрезидент в компанията.

Samsung Galaxy S3 е един прекрасен смарт телефон, който набира все по-голяма популярност. Не на последно място трябва да се отбележи, че в ролята си на официален партньор на Олимпиадата в Лондон 2012, от Samsung ще раздадат на всеки един атлет олимпиец по един смартфон Galaxy С3, с който те ще могат и да пазаруват в града, благодарение на NFC технологията.

Снимки: Samsung

Подобни статии:

1. Пуснаха социален портал за Олимпийските игри в Лондон 2012
2. Спечели значка и билет за Олимпийските игри в Лондон с foursquare

Facebook пусна за своите потребители възможност да ползват готови шаблони за печат на търговската марка Facebook.

Една страхотна възможност да се възползвате от търговската марка Facebook и известнитe символи Like, за да рекламирате и своята Facebook страница.

Шаблоните са така направени, че да могат да се разпечатат на принтер с оригиналните цветове на Facebook. Има възможност и за малки редакции, основно възможността да добавите адреса на своята Facebook страница.

След разпечатване на шаблоните те могат да бъдат ползвани като банери и флаери, които да използвате като нагледен материал, който да залепите или да разпространите. Една страхотна възможност за лесна реклама на вашето присъствие във Facebook.

Ето и откъде можете да изтеглите оригиналните шаблони на Facebook:

можете да изтеглите файла от тук -> Facebook шаблон

Само не забравяйте - преди да ги разпечатате добавете линк към вашата Facebook страница или профил, както сме го направили и ние с Facebook.com/socialevo

Ето и различните възможности, които са включени в документа:

 

Ще ви бъдат ли полезни тези страхотни шаблони от Facebook? Как мислите да ги използвате?

Снимка: Facebook

Подобни статии:

1. Вземете своите безплатни визитки от Facebook!
2. Админите на Facebook страници могат вече да сменят vanity URL

Имаше време, когато победата в избори се решаваше от гледането на един екран - телевизионният. Но това време е минало и почти забравено. Информацията за политическите кампании, които могат да променят нагласата на избирателите, вече не идват само от едно място. Ползват се и другите видове дигитални екрани. Това са мобилните устройства, таблети и персонални компютри.

Промяната в дигиталните технологии доведе и до промяна в начина, по който посланието на политиците достига до избирателите. Основните фактори за тази промяна в комуникациите се дължат на продължаващият бум в ръстежа на интернет, небивалото разпространение на социалните медии, както и напористото навлизане на мобилните устройства, смартфони и таблети.

Всичко това води до промяна в начина, по който политиците достигат до своите избиратели, и каналите, които ползват за комуникация. А от Google правилно подчертават, че познаването на детайлите и каналите за комуникация е важно за желаещите да спечелят предстоящите избори в САЩ, американски политици, а и не само те.

Според официалния блог на Google победата на изборите в САЩ вече зависи от 4 екрана, а не само от един. Това са екраните, които всички гледат, там е посланието - разликата е само в динамиката и съотношението.

А фактите, които говорят красноречиво за това са :

• Над 80% от избирателите са онлайн;
• 83% от притежателите на мобилни телефони са регистрирани избиратели;
• през ноември 1 от 3 потенциални избиратели съобщава, че не е гледал телевизия през последната седмица;
• Избирателите прекарват повече медийно време на техните мобилни устройства, отколкото в разглеждането на вестници и списания (взети заедно).

За всичко това те са създали и много интересна инфографика :

Да не забравяме, че изборите са и време за привличане на онлайн рекламодатели, а от Google определено не са забравили за това. За предстоящите избори в САЩ от Google беше създаден още миналата година и специален сайт, който да дава съвети относно това до колко ефективни са тези четири екрана /канала/ за реклама. Интересен сайт, който можете да разгледате тук: Four Screen to Victory

Надявам се, че всичко това би ви било интересно и полезно. Вие как мислите? Дали е така и у нас?

Снимки: Google

Подобни статии:

1. Крис Георгиев: този път повярвахме, че онлайн медиите могат да бъдат полезни
2. Можете да ползвате Google Chat с всички, които са във вашите Google+ circles

Страхотна новина се появи в онлайн пространството само преди броени часове. Стана ясно, че мобилният оператор O2 ще пусне безплатен WiFi в Лондон по време на Олимпиадата. Това ще стане, като компанията ще постави WiFi източници на ключови места в английската столица, така че все един потребител, независимо на кой оператор е той, ще може да се възползва от услугата. По този начин потребителите ще могат да се докоснат до продукта на O2, а това е страшно силен маркетинг подход.

Мобилният оператор ще постави WiFi устройства на места като Oxford Street, Piccadilly Circus, the Royal Borough of Kingston and Chelsea и още някои централни локации в града. Идеята е посетителите, а и жителите на Лондон да могат да следят Олимпиадата в реално време, а и също така да тестват услугите, които O2 предоставя на своите потребители що се отнася до интернет.

„Ще се постараем да снабдим посетителите и жителите на Лондон с бърз и надежден WiFi интернет. Това ще бъде един жест от наша страна като основната система, която ще ни позволи това, е работата ни с партньорската мрежа. Заведения като Costa Coffee, House of Fraser и McDonald’s са само част от обектите, които ще ни съдействат, за да осигурим този достъп,“ казват от компанията.

Снимка: O2

Подобни статии:

1. Yahoo! отразяват Олимпиадата в Лондон
2. Гледаме Олимпиадата в Лондон през YouTube

 

Изследване, проведено от „Пенсилванския университет“ сред около 1,600 респондента, сочи, че американците не харесват таргетирани политически реклами, които ги заливат в социалната мрежа, Facebook. Те споделят също така, че ако видят подобна реклама в техните профили, това не само, че не им харесва, а дори ги кара да се чувстват ядосани. Фрапиращото е, че желаейки да привлекат на своя страна точния кандидат, политиците могат дори да го отблъснат с реклами във Facebook. 

Друг интересен и негативен факт за партиите в САЩ е, че над 70% са на мнение, че ако видят таргетирана реклама в своите сайдбарове в социалната мрежа, те дори ще се замислят дали въобще да гласуват за този кандидат, та дори той да е бил техен фаворит. Оказва се, че социалните мрежи биват възприети доста лично от американците, което е странно, но на практика на тях не им допада да виждат политика там. Разбира се, знаем, че ситуацията в Twitter е доста по-различна в този случай, който разискваме в тази статия.

Политическите партии, посредством PR и рекламни агенции си служат много умело и таргетират с доста голяма точност своите потенциални и текущи избиратели. За съжаление на българските политици и за наше щастие подобни приоми все още са непознати в България. Все пак ще бъде интересно да чуем мнението на българите, ако подоен подход бъде предприет от нашите управници. На този етап обаче всичко си остава мираж с малки опити, но плахи.

Снимка: Facebook

Подобни статии:

1. Facebook: От януари реклами ще се появяват и в новините
2. 46% от майките не дават на децата си да видят техния Facebook профил