AYP епизод 8: Медиите и властта

Предлагаме ви пълна стинограма от разговора за границата на свободата на медиите и образа на властта в тях в Епизод 8 на Антоанета Цонева с журналистите Силвия Великова и Иван Бакалов. * * * Антоанета Цонева: Здравейте с Епизод 8 на „Гневни Млади Хора“. Днес имам страхотни гости – Силивя Великова, журналист от БНР и главния редактор на e-vestnik.bg Иван Бакалов. С тях днес ще говорим за границите на свободата на медиите. Няколко са темите, които ще обсъдим - За концентрацията на медийния пазар в България и последствията, За това как интернет променя медийната среда, За това има ли партия на телевизорите и партия на интернет в България, За експанзията на „корпоративната журналистика”, За държавните пари в медиите и образа на властта в тях, За това може ли да има „Орлов мост” на журналистите. Първият ми въпрос към Силвия – ти чете ли доклада на Фондация „Медийна демокрация“? Всички международни организации, наблюдаващи медийната среда в България, като започнем от „Репортери без граница“, IRЕX, SEEMO и стигнем до доклада на Държавния департамент на САЩ, казват, има осем повтарящи се заключения. Това са силна зависимост на медиите от властовата конюнктура, нарастване на политическия натиск върху медиите, отказ от критика на статуквото и проблем с плурализма, активно доброволно предоставяне на новинарско съдържание на политически субекти от страна на редакциите, наличие при част от редакциите на неофициални списъци с политици, партии и теми, които да бъдат отразявани само в положителна светлина, разпределяне чрез правителството и общините на обществени и евросредства в полза на медии с позитивно отношение към властта, чрез договор за реклама или медийно отразяване, силна зависимост на регионалните онлайн и печатни медии от местната власт, политизиране на медийната среда, липса на политическа воля за справяне с проблема и за разрешаване на медийната свобода. Ти (Силвия Великова – бел.ред.) работиш в обществена медия, което сигурно е различно? Силвия Великова: Да, различно е и доста по-приятно отколкото всичко това, което току-що изброи. Понеже радиото не е визия, даже не сме от най-предпочитаните медии от управляващите. Това ни позволява да критикуваме и това да ни се разминава безболезнено. Това, което ти изброи като констатация на Фондация „Медийна демокрация“ даже няма нужда да ни го казват отвън – ние си го знаем. Като застанем на вестникарските будки или като отворим в интернет онлайн изданията на медиите, всички тези зависимости са очевидни. Те са очевидни, когато отидеш на събитие и се опитваш да се ориентираш какво правиш и къде си. Аз доста време репортерствам, и трябва да кажа, че не съм виждала толкова предубедено отразяване на събитията. Колегите идват, защото им е казано как да отразят едно събитие, казано им е какво да питат. Даже, понякога, знаят какви изненади предстоят да се случат. Това е доказателство на факта, че това не са събития, които се отразяват такива каквито са и както се случват, а те са... Антоанета Цонева: Това означава ли, че има режисирана реалност? Силвия Великова: Да, най-вероятно. Аз ще ти кажа един много драстичен случай, който за мен бе крайно изненадващ, защото очевидно не бяхме от медиите, които бяха предубреждавани. Когато се случи т.нар. „обрат“ по делото „Октопод“ и дойдоха изненадващо едни свидетели в късни часове, се оказа, че представители на изпълнителната власт са звънели по редакциите и са питали дали има журналисти, които да отразят събитието. Понеже ние (БНР- бел.ред.) отразяваме доста дълго това дело, в един момент започва да ти писва – ти не можеш всеки път да го пробутваш като новина. Има случаи, в които просто не го отразяваме. Имаше колеги, които имаха проблем, че не бяха да чуят тези „разтърсващи“ разкрития за Алексей Петров и от там нататък, на всяко следващо заседание, имаше видимо медийно присъствие и колегите бяха там, защото знаеха, че на всяка цена, каквото и да се случи, трябва да го отразяват. Да, има режисиране, след като можеш да си осигуриш свидетели и те да бъдат доведени там не за да се изяснява истината, не за да бъде доказвана или оборвана една теза, а за да бъдат отразени и да бъдат отразени така, че да бъде компрометиран неудобния за властта човек. Антоанета Цонева: Тогава разговора за „партията на телевизорите“ и тази на интернет, е разгоор, който си струва да водим, защото интернет изглежда много по-радикализиран. Там властта е недолюбвана, няма как да извикаш някой блогър посред нощ да отразява – поне аз смятам, че това е невъзможно, „разтърсващи“ свидетелски показания. Оценките за властта в Интернет са много остри. Как се преживява този сблъсък, разделено ли е българското общество, всъщност, ако толкова различно изглеждат реалностите през телевизорите и в интернет? Силвия Великова: Най-интересното е, че тази критичност, която извира от Интернет към властта, минава през репортажите и през материалите на консервативните, традиционните и както искаме да ги наречем, медии. Много често има преплитане на коментара за управляващите и коментара за начина, по който медиите ги отразяват. Случая с Орлов мост, за който ти говори преди малко, показа, че има огромна разлика между Интернет – тази свободна територия, в която може да кажеш всичко, да се заиграеш, да се подиграеш, да изразиш мнението си към някое събитие, което се е случило и което ти си видял. Когато си го видял, пък си и бил на него (на събитието – бел.ред.), си го видял изкривено, тогава усещането за разлричен свят е много голямо. Виж как „телевизорите“ започнаха да се променят и как случилото се на Орлов мост коригира политиката на доста телевизори, които за първи път или по-скоро не толкова често чуваха да не се вика „Не“ на Закона за горите, а „Не“ на еди-коя си телевизия. Тук не става дума само за bTV, защото критики имаше доста и към БНТ1. Интернет става някакъв коректор на традиционните медии. Фактът, че традиционните медии започнаха да рекламират това паралелно пространство, също е показателен. Антоанета Цонева: Факт беше, че ъндърграунд предаване, както ние все още се наричаме помежду си, привлече вниманието им. Причините може да са различни – ние не се ласкаем... Силвия Великова: Хубаво, може пък причината е да покажат кои сте вие. Това също може да бъде мотив. Антоанета Цонева: Сигурно е така. Това, което, може би, би било интересно, е да се... Ти работиш в обществена медия, вие имате държавна субсидия, следвате стандарти, които трябва да покривате, според европейски и световни разбирания за обществена медия. В този смисъл, може би, сте по-свободни от една частна медия, която е силно зависима от договор, който трябва да сключи с едно или друго министерство, за да отрази една или друга европейска програма. Като журналист, който отдавна е в бизнеса с новини, разследвания, възможно ли е, например, в тази стая да се прави разследване срещу земеделското министерство, а  в другата да се подготвя тръжната документация за обществена поръчка, от която редакцията очаква да получи значителни суми? Как, изобщо, тези потоци – от една страна новините, разследванията, например, срещу злоупотреби с власт, които биха могли да съществуват, и в същото време заплатите на част от екипа да се плащат от един такъв договор? Защото, на всякъде в констатациите, като основни заключения и проблем е изведено това, че държавните пари, милионите, които се изливат в електронни и печатни медии, на практика подчиняват медийния пазар и медиите започват да продават? Силвия Великова: Сега ще те изненадам, но мисля че е възможно. Програма „Хоризонт“ на БНР е едно доказателство, че можеш да работиш по европейски проекти и можеш да критикуваш институциите, когато правят групости. Малко е крайно да се смята, че когато консумираш пари от европейски проекти, ставаш зависим. Даже не мисля, че проблема е в това, защото става дума за една отчетност, която е по европейски стандарти и тя доста сериозно се контролира. По-притеснителни са другите – не тези, които са през комуникационните стратегии, а тези, които са през шефовете, през собствениците – тези зависимости. Ние (в БНР – бел.ред.) имам такива проекти, за които ти говориш, включително и за земеделското министерство. Който слуша „Хоризонт“ сигурно ще чуе, че всеки четвъртък в сутрешния ни блок има такава 5-витука след новините в 9.00 часа и в същото време, нашата репортерка, която прави тези материали, тя отразява и земеделското министерство. Повярвай ми, нито една групост или нищо, което се е случило там, не е било спестено на нашите слушатели. По-скоро си мисля, че има някакво абсолютизиране, че това е зависимостта. Не, според мен зависимостта е друга. Тя е през телефона, през SMS-а, през това, че ти можеш да се обадиши  да кажеш: „Аз искам днес да дойда в твоето студио и да говоря“, през това, че ти можеш да кажеш: „Да, ще ти дам интервю, обаче ти няма да ме питаш това, това и това“. Аз имам колеги, които са ми казвали, че има такава уговорка – еди-кой си дава интервю, но няма ад го питаш за еди-какво си. Антоанета Цонева: Иначе не идва, което е другата форма на цензура, всъщност. Силвия Великова: Да. Сигурно си забелязала, че министър-председателят не говори за „Хоризонт“. Даже имаше едно негово изказване в чужбина, че радиото много го критикува, но ето той ни позволява да съществуваме и това не е проблем. Може би това е демократиччност, може би той просто държи да се и вижда, освен да се чува, и това може да е обяснението защо не държи на нас. Да, по някакъв начин са ни оставили да съществуваме по този начин, но си мисля, че това ние сме си го извоювали. Много от управляващите си спомнят, че ако някой през годините е отстоявал независимостта и свободата на словото, то това е било националното радио и то с цената на крайности. – за хората, за обществото, спиране на програми и т.н. Антоанета Цонева: Аз точно заради това казах, че, може би, обществените медии се чувстват по-свободни. Защото, при вас ясно изразен корпоративен интерес на собственик няма... Силвия Великова: Но там също има тези програми, за които ти говориш, но аз затова си мисля, че... Антоанета Цонева: ... ето и Иван (Бакалов – бел.ред.) се присъединява към нас... Силвия Великова: ..., че няма чак такъв голям проблем, ако земеделското или някое друго министерство има комуникационна стратегия и тя минава през медиите. Има проблем, когато го няма този договор или този регламент, който може да бъде проверен от нашата Сметна палата, от европейската и т.н. друго е притеснително – този, който прави възможно да гледаме по телевизията как вътрешния министър танцува народни танци. Антоанета Цонева: Аз дори не можах да преценя дали е голям танцьор, само чух, минавайки пред телевизора, че прави... Здравей, Иване. Второ издание на твоята книга за Борисов, дори и на английски. В анонса прочетох, че второто издание в някаква степен е разширено с нови факти. Иван Бакалов: То е много малко като обем, допълнени са няколко важни неща. Антоанета Цонева: Кои са новите важни неща около нашия премиер? Всъщност, история ли пишеш или правиш нещо друго? Иван Бакалов: Толкова ми е писнало да говоря за него, че... Антоанета Цонева: Защото той влезе в историята вече, поне в това, което изучават нашите деца. Ти каква история пишеш? Иван Бакалов: С две думи, аз съм събрал на едно много неща, които в големите медии не са споменавани или пък са заметени под килима. Едно от нещата, които допълних във второто издание, бяха показанията на един „разбойник“ пред Шуменския съд, който потвърди това, което се съдържаше в грамите на американското посолство, че, Бойко Борисов е бил свързан с трафик на метаамфетамини. Това го пишеше в грама на американския посланик Джон Байърли. Показанията пред Шуменския съд на един, който е бил охрана и шофьор на бай Миле – гангстер, убит с още 5 души, един от босовете на СИК, който обясни пред съда неща, които са лесно доказуеми. Той каза, че е присъствал на среща, на която Сретен Йосич – друг балкански гангстер, може би най-големия, и Бойко Борисов и бай Миле са обсъждали как да го назначат в МВР на работа. Това казва пред съда подсъдим. Съдията се опитва да го прекъсне, но той продължава и казва – той отговаряше за канал за метаамфетамини към Турция. Съдията пак се опитва да го прекъсне, той продължава – всичките разрешителни на охраната на бай Миле бяха издадени от неговата фирма, от МВР, защото се дават разрешителни за охрана. Точно това е много лесно да се провери и мисля, че никой не се е загрижил да го проверява. МВР е в ръцете на Цветанов. Освен това мисля, че може вече да се и покрие тази информация. Но такова твърдение не може да се каже, тъй като е доказуемо, не може да се каже просто така, да се подхвърли, за да накиснем премиера. В моята книга има много други неща за премиера, които са се случили далеч преди той да е премиер, когато е бил някакъв обикновен бодигард, или може би, необикновен бодигард, защото е свързан със СИК. Тези неща са се случили, доказани с документи, той е бил шеф на борда на директорите на фирма, която е уличена в контрабандно производство на цигари. Това се е случило, някъде 1994-1995 година. Той тогава е „г-н Никой“, няма кой да го измисли това, за да прави компромат за него – това е нещо в миналото. Все повтарям, че по стандартите на демокрацията, в западния свят непрекъснато чоплят миналото на своите политици, особено на някой, който се опитва да стане президент – заяждат ги за невероятни неща. Аз давах пример с Мит Ромни (кандидат на Републиканската партия за президент – бел.ред.), който си качил кучето на покрива на колата в някаква клетка и го карал така, примерно 300 мили. Големи дебати бяха как може такова нехуманно отношение и т.н., и това се е случило преди години. Ми нашия „хубавец“ – може ли изобщо да става сравнение? Тук даже не се повдига въпроса. Аз друг пример, от онзи ден – ходил той в Лондон и почва: „Аз на Дейвид му казах... ние с Дейвид се разбрахме...“  Вие можете ли да си представите за момент Дейвид Камерън да излезе на пресконференция и да каже: „Аз на Бойко му казах..., ние с Бойко се разбрахме...“ Английските вестници ще го спукат. Силвия Великова: Мога да кажа тук, че имах възможността да чуя и въпросите на журналистите – те също заслужават да бъдат анализирани. Никой не подходи критично към това... Иван Бакалов: Да, тук байганьовщината я възприемат като нещо нормално. Антоанета Цонева: Много вълнуващо е това, че нашия премиер си представя, че Дейвид Камерън е много развълнуван от това, че той (Бойко Борисов – бел.ред.) има снимка с Джокович и в неговите фантазии, едно от най-възбуждащите сцени е тази, че той може да организира мач с Мъри, Джокович и т.н. Мен лично това много ме впечатли, че нашите медии не са критични към нечии фантазии. Иван Бакалов: Той, човека точно това му е в главата и това приказва. Антоанета Цонева: Аз имам предвид преди всичко медиите. За това, че когато някой ти разказва това, че някакви визии, някакви фантазии са обзели съзнанието ти, медиите да кажа – стоп, я кажете за амфетамините, кажете за Лукойл... Силвия Великова: Кажете за Кирил Маричков... Антоанета Цонева: Сайта „Биволъ“ постави на вниманието на прокуратурата това, което пише в грамите, прокуратурата отказа да образува проверка... Силвия Великова: То в грамите пише и за прокуратурата – как да образува производство!? Иван Бакалов: Грамите могат да послужат за повод прокуратурата да започне нещо, но те сами по себе си не са доказателство за пред съда. Въпросът е, че има много други неща, които се припокриват с грамите и би трябвало, най-вече за този случай, за който той сам си призна – за Мишо Бирата. Това е потресаващо, как може?! Това Берлускони ако направи... Берлускони, някакви женски истории, го съсипваха в Италия, разкарваха го непрекъснато в съда, при прокурори, при следователи да го разпитват – премиера на държавата. А, тук нашия сам си признава и нищо... Антоанета Цонева: Силвия, ти си криминален репортер, две неща в това негово признание пред Асен и Комитата на мен силно ми направиха впечатление и останаха неизяснени. Примиерът казва, че той е знаел, че телефона на Танов е на контрол и въпреки това е разговарял с него по този начин. Не отрича, че самият разговор е проведен, просто някаква ругатня уж била отрязана. Само по себе си, ако се започне разговор за това, че премиерът не може да знае чий телефон е на контрол, бил той и на шефа на Митниците, означава, че подслушването в България се използва за политически цели. Силвия Великова: Ти говориш, ако сме правова държава. Антоанета Цонева: Това е процедура, която няма как да бъде толкова брутално нарушена, но и съобщена по този начин. Оттук нататък следва, че подкомисията за контрол на СРС трябва да извика премиера и да бъде изслушан, за да стане ясно как той знае, че шефа на Митниците е подслушван. Силвия Великова: А, къде е този прокурор, който поиска подлушването на шефа на Митниците, сещаш ли се? Антоанета Цонева: Да, той е зам.-министър на правосъдието и нищо не коментира по този въпрос. Когато избухна скандала, прокуратурата беше питана има ли такова СРС. Отговора беше: „Не, нямаме“, а в същото време по-късно се оказа, че има и е присъединено като ВДС към съответното дело. Как да стане така, че някой нещо да разследва? Силвия Великова: Може да стане някога, когато евентуално Бойко Борисов, но като гледам колко го обича народа, едва ли скоро ще стане бивш премиер, може би някога тогава ще има разследване. Антоанета Цонева: Освен това важното е и кой ще бъде следващия Главен прокурор, за да може той да има такъв гръбнак, за да се опълчи срещу... Силвия Великова: Нека да цитираме новина от днес, за да си обясним какво става в България. Министърът на вътрешните работи обсъди строителните проблеми ан Софийския районен съд (СРС) с председателя на Софийски градски съд (СГС) и негова семейна приятелка Владимира Янева. Каква работа има министърът на вътрешните работи да обсъжда сградата на съдебната независима власт. Всички отговори водят натам. Антоанета Цонева: Това докато си почиват ли е станал този разговор... Аз не мога да разбера медиите защо съобщават тази „покъртителна“ новина? Силвия Великова: Ами, той се е обадил в една агенция (Информационна агенция „Фокус“ – бел.ред.), разказал е какво се е случило и това става новина. Лошото е, че това дори и да не го съобщят, то пак се случва. Тези незаконни разговори, които нямат нищо общо със закона, се случват, както се е случил и разговорът за Мишо Бирата. Иван Бакалов: Според мен, има поне две-три неща, които са доказуеми в съда и той може да бъде съден. Първо, за разговора с Мишо Бирата има безкрайно ного свидетели. Те, всъщност, не са безкрайно много, но са доста. Първо, установи се, че са ги слушали около 5 души на компютрите на МВР. Тези разговори са ги търкаляли около 11 месеца по компютрите, по сървърите там - това е достатъчно време. Намерих хора и в провинцията, и в София, и от ДАНС, и от МВР, които са ги слушали, вероятно някой от там ги е записал и ги е изнесъл. Появи се един в „Шоуто на Слави“ бивш служител на ДАНС и каза: „Аз имам основание да смятам...“, но той не искаше да казва подробности, защото все пак е бил служител, който е бил под клетва и т.н. Но, той може, като го извика прокурора в съда, да каже всичко... Антоанета Цонева: Както е казал на комисията за контрол на СРС в НС. Иван Бакалов: Танов – ние сега сме свидетели на една голяма любов между Танов и премиера. Но, аз съм убеден, че ще мине време и... Ами, Странджев – неговият заместник (на Танов – бел.ред.), който е намесен в разговорите? Събраха се около 6-7 свидетели, които не могат да се изпарят... Антоанета Цонева: Не забелязваш ли, че всички тези хора са отстранени? Иван Бакалов: ... не могат да умрат от инфаркт всичките или от нещо друго. Ще дойде време, ние пак ще си говорим тук, и ще се чуе, кой какво е направил, акк е записал, какво е изнесъл – всичко това ще излезе наяве. В европейската практика, не говоря тук за Балканите, където започнаха да съдят премиери и министри, това е нещо обичайно. Ако някой си мисли, че тук няма да съдят, вече има опити за съдене на министри, има и осъдени бивши – още от комунистическия режим. На Балканите това се случва често. В една Франция се случи. Бившият президент  Жак Ширак, който го осъдиха на 15-17 години... Антоанета Цонева: За кметските му далавери... Иван Бакалов: ... по времето, когато е бил кмет на Париж и няма да лежи само защото е възрастен. Но аз мисля, че на нашия премире ще му се случи по-скоро. Въпреки усещането и настроенията, че той може би ще спечели пак избори, аз мисля, че не му е толкова розово положението. Като гледа човек графиката на доверието към правителството и премиера за последните години и ги сравнява, той се доближава до кривата на Костов (Иван Костов – бел.ред.). проблемът е, че той трябва да прави коалиция в следващия парламента и, понеже достатъчно глупави хора има в ГЕРБ, имаха естествени съюзници като Яне Янев и „Атака“. Те им разбиха парламентарните групи, взеха им депутати. Сега тези не се знае дали ще влязат след следващите избори. Той трябва да прави коалиция с БСП или Кунева. Ние можем да очакваме едно коалиционно управление, в което той дали ще е премиер, не се знае. Наследството ще е толкова тежко, че следващото правителство, особено в някаква форма на коалиция или експертно, то бързо ще го намразят и твърдите фенове на Бойко ще искат пак да си го върнат, възможни са предсрочни избори – такива неща се очертават. Има вероятност той да се върне като Берлускони – сега да загуби изборите и да дойде след 2-3 години пак. Но той е надолу. Антоанета Цонева: Като гледам политическия пазар, настоящите управляващи търсят своя коалиционен партньор, интересни са развитията около Яне Янев и Марешки. Това, че премиера толкова бързо забрави уж голямата битка за Варна между Марешки и Кирил Йорданов. Появиха се двамата на стадиона в Пловидв, той го помоли да купи пловдивския футболен клуб, Марешки веднага превел 1 млн.лв. за подкрепа на клуба, Тигрите и Локомотив Пловдив играят, те двамата гледат... Това са някакви средноазиатски маниери, но това е част от българския политически пейзаж. Иван Бакалов: То това е най-голямата вреда... Антоанета Цонева: Възможно е Яне Янев и партията на Марешки да се появят на следващите избори и да бъдат търсен партньор. Янев, който уволлняваше, в момента е написал такива промени в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, че те на практика разчистват политическия ландшафт много драматично. Появата на алтернатива, на политически субекти, които да не са част от някакво инженерство, е абсолютно невъзможен. Това са промени, които на практика, ГЕРБ е подшушнал в ушите на Янев. Целият контекст е доста затегнат по отношение на алтернативата. Иван Бакалов: Добре, кой може да гледа сериозно на един комедиант като Яне Янев? Някои казват – в Белоградчик той бил на второ място по гласове. Това са 2100 души гласували в Белоградчик. Те там могат да докарат 5 автобуса с някакви хора. За каков става дума? 2000 души гласували и в Белоградчик спечелил изборите ГЕРБ и Яне Янев бил втори. Това са пълни глупости и на национално равнище това изобщо не може да се повтори. За комедиант като Яне, който се извъртя 14 пъти за последните 5 години – кой ще продължи да го приема насериозно. Погледнете политиците в нашето пространство. Какво ес случи с премиери с голямо влияние, стабилни като Костов? Какво влияние има сега – за него е проблем дали ще влезе в парламента. Има изчезнали напълно политици. Това, че има кресливи като Яне, които си мислят, че ще векуват в политиката... Антоанета Цонева: Аз коментирам поведението на управляващите, защото в момента Янев не е ръката, а машата. Говоря за законодателни промени, които минаха на първо четене, на практика нанасят изключително тежък удар върху това в българската политика да се появят здрави политически субекти. Ако не са свързани с корпоративни и бизнес интереси и ако не са част от някаква схема, и Яне Янев се грижи за това. Неговият ЗИД на Закона за политическите партии, който мина почти незабелязано, на практика създава такъв контекст. Но, аз искам да задам един друг въпрос. Понеже говорихме за Wikileaks и за това как грамите разкриват един или друг бекграунд, и незабелязано мина заплахата към журналиста Спас Спасов. И то от групировка, която именно Wikileaks посочва като новия лидер на организираната престъпност в България. Един репортер, който води война за Алея първа във Варна, получи подарък книга „Изкуството на войната“ с много недвусмислено, по мое мнение, посвещение. Силвия, как ще коментираш това? Силвия Великова: Много лесно се коментира. Какво значи – не получи отзвук? От къде да получи отзвук? Нали веднага този репортер, който работи в определена медия, отношението към него минава през медията, понеже групировките са и в медиите – какво да се случи? Реагираха пак неправителствените организации. Антоанета Цонева: Да, Асоциацията на европейски журналисти реагира. На мен ми напарви силно впечатление, че Съюза на българските журналисти няма никакво изявление по този въпрос. Както и това, че международна организация като SEEMO напомни на българската прокуратура за това, че не може да прекрати по този начин разследването за подпалването на колата на Лилия павлова. След два месеца безплодно търсене, българските власти съобщиха, че делото е прекратено. Международна организация напомня и отправя призив, че след като двумесечното разследване приключи със заключение за неизвестни извършители, е необходимо да се направят действия в тази посока. Аз направих справка – няма никаква официална информация или развитие, докладвано по всякакви сериозни случаи, които са свързани с атака срещу медии. Като започнем от бомбата пред редакцията на в. „Галерия“, като минем през автомобила на Сащо диков – също никакво развитие, убийствата на Боби Цанков, Георги Стоев, побоя над Огнян Стефанов, нападението срещу Мария Николаева и Асен Йорданов, жилището на Васил Иванов. В България тези случаи остават неразкрити и когато върху репортер е оказван такъв публичен натиск, демонстративно и обществото мълчи, от къде трябва да дойде и къде може да е съпротивата срещу всичко това, което се случва? Ако ти оставаш сам, когато се опълчиш срещу една групировка, какъвто е случая във Варна, опитвайки се да защитаваш обществения интерес, пишейки текстове, разазнявайки какво се случва... Да не забравяме, че във Варна същата тази групировка има такова влияние, че тя беше принудила множество журналисти да се подпишат под едно искане, че те няма повече да отразяват как гражданите на Варна се противопоставят... Силвия Великова: А, защо са се подписали? Антоанета Цонева: Заради натиска, предполагам. Иван Бакалов: Добре, де, кой може да ме накара да се подпиша. Добре, работя във варненски вестник – ми, няма да се подпиша. Какво – ще ме уволнят ли? Силвия Великова: Това вече е избор, който правиш сам. Антоанета Цонева: Това вече е избор... Да, правиш някакъв избор, след което получаваш една книга, в която пише, че света не се управлява от еди-къде си. И пак правиш избор – да мълчиш или да не мълчиш. Иван Бакалов: Доколкото знам, този Марин Митев, се заиграва с журналисти, обажда им се по телефона – говорил съм с мои колеги, но не искам да им споменавам имената. Този човек има такъв навик да си общува така с тях, да им предлага разни работи. Според мен това е дебилно чувство, за хумор не бих казал, но той така си ги представя нещата, че... Антоанета Цонева: Това е демонстративно пренебрежение към всякакъв демократичен ред. Силвия Великова: Върни се към казаното то теб – журналисти са се подписали, върни се към началото на нашия разговор защо са такива медиите. Когато ти не правиш журналистика, защото твоя началник ти е казал какво трябва да пишеш, ти имаш два избора. Единият, да се вслушаш в началника си, другия – да си търсиш работа. Хората виждат цялата тази противоречивост на нашата работа и затова няма кой да застане зад журналистите и да ги подкрепи, напротив, те ни мразят. Антоанета Цонева: А, защо журналисти не застанат зад журналисти и да ги подкрепят? Силвия Великова: Ами, кои с кои, коя група зад коя група? Антоанета Цонева: Защо Спас Спасов, по мое мнение, остава сам? Да, неговите издатели и редакция го поддържат... Силвия Великова: Защото „Дневник“ и „Капитал“ работят с едната групировка, не са от... Иван Бакалов: Спас Спасов ще има проблем, ако неговата редакция не е на негова страна. Антоанета Цонева: Тя е на негова страна. Аз говоря за гилдията. Силвия Великова: Няма гилдия. Иван Бакалов: Спас Спасов няма проблем в този смисъл. По редакциите е много тъжно. Хората, които работят по вестници, по телевизиите е същото, няма инициатива и опити да се прави нещо независимо. Всички изпълняват политиката на вестника, партийната линия, както се казваше едно време. Антоанета Цонева: Т.е., политиката на собственика като инструмент за влияние? Иван Бакалов: Има си определени параметри и това е. Те си ги изпълняват, защото искат да си вземат заплатата – всеки човек си има мотив. Антоанета Цонева: Не могат, обаче, всички да бъдат уволнени. Силвия Великова: О, могат в частните медии. Защо да не могат? Иван Бакалов: В частните медии страхът е голям и обслужването е голямо. Не е въпрос само на страх, обаче. Има хора, които с желание гледат издателя в очите и са готови да му лъскат подметките, не е само страх. Такива хора има. Вижте в политиката – един Яне има и други, как се слагат на този и онзи. В редакциите какво е – да не е различно? Антоанета Цонева: Някъде бях чела едно много кратко определение за журналистика, което се преподава в част от университетите в САЩ. Достигнато е до него чрез дълго обсъждане – основната цел на журналистиката е да предоставя на публиката такава информация, толкова коректна и релевантна, която да може да осигури на читателя възможност да прави избор в един свободен свят. Думата „свободен“ свят. В това поределение за журналистика се съдържа словосъчетанието „свободен свят“... Силвия Великова: Преди това има определението „свободен свят“ и след това журналиста е свободен да прави избор. Антоанета Цонева: ... От кога голяма част от медиите престанаха да предоставят инфхормация на своите читатели или зрители така, че те да правят своя информиран избор в един свободен свят? Иван Бакалов: Аз ще кажа, че медиите, специално вестниците, влязоха стабилно под контрол някъде след 1997 година. Тогава, понеже съм работил по вестници по това време и след това, знам от кой момент нататък не можеше да напишеш нещо като журналист по своя инициатива. И до сега е така. Силвия Великова: За вестниците, това, което забелязвам, е , че през последните няколко години във вестниците можеш да прочетеш, като видиш кой е автора на публикацията или заглавието, какви интереси стоят зад него. Иван Бакалов: Конюнктурата се институционализира. Ти вече знаеш – тези и тези пишат така... Силвия Великова: Щом го е написал еди-кой си, значи еди-кой си му е казал еди-какво си. Антоанета Цонева: То трябва да се тълкува това като някаква Кабала. Това вече не е информация, а някакви кодове, които собствениците... Силвия Великова: Не, това е познанието, което имаме ние, защото се познаваме. Хората нямат тази информация и затова те много често избират едната групировка или другата и формират своето мнение към събитието по начина, по който са го прочели във вестника, който са избрали да си купуват. Това всъщност е най-притеснителното. Аз, за разлика от Иван, изобщо не смятам, че тази власт си отива. Медийно тя присъства толкова активно и толкова популистки, тя раздава стадиони и зали на Йордан Йовчев, тя осигурява на любимите фенове на Локомотив Пловдив пари за отбора.... Иван Бакалов: Това, обаче не е достатъчно. Силвия Великова: Това, по принцип, не е достатъчно, но мисля, че не е достатъчно аз една група, която или не гласува на избори, или е малцинство. Иван Бакалов: При Борисов положението е следното. Има много хора, които казват: „Вярно, кофти е, но кой?“ Това е нещото, което го крепи – няма друг, който да го смени. Тройната коалиция ни предлагаш като не щеш Борисов? Антоанета Цонева: Аз затова се върнах към правилата. Няма как да се появи някой при такива правила. Иван Бакалов: Аз ще изредя тук кой как се появи в най-новата история. Когато падаше Виденов, в края на 1995 изобщо не мислеха, че има алтернатива. Партията му се чудеше как да го накара да смени министри, а той се инатеше. Изобщо, нямаше алтернатива. Появи се алтернатива в лицето на Иван Костов, който беше финансов министър в 2 правителства и който беше компрометиран в малка или голяма степен. Той изведнъж стана лидер и алтернатива – добре познато име и изтъркано в оня момент. Той стана алтернатива, стана премиер и изкара цял мандат. Когато падаше Костов всички викаха – няма алтернатива, няма за кой да гласуваме. Не искаха БСП, не искаха СДС. Появи се за няколко месеца Царя, направи партия и тези изчезнаха. Когато Тройната коалиция си отиваше имаше алтернатива, той се беше заявил, работеше с медии, това беше алтернативата. Сега няма алтернатива – той е калпав, ама кой друг, той е енергичен и не знам още какво. Ще се появи алтернатива – има още 10 месеца до изборите. Антоанета Цонева: Аз искам да цитирам едно изследване на „Медиана“ за нагласите, което казва, че след 5-те години членство в ЕС не са допринесли кой знае колко за утвърждаване на демократични ценности сред българите. В България продължава да е налице и да доминира политиката на „силната ръка“ и нейната воля да реши проблемите. Иван Бакалов: Точно това е най-голямата вреда от управлението на Борисов. Той провокира тези нагласи. Те започнаха да отшумяват 20 години сед падането на комунизма. Той ги провокира, събужда ги и ги налага като норма. Падна в парка надутото покривало на ЦСКА тенис-корта, събраха се родители и заявиха: „Бойко да смени шефовете на ЦСКА!“ Разбирате ли каква е вредата? С това, че той плямпа непрекъснато и казва: „Аз това и аз онова...“, все едно, че той прави всичко, той създава... Силвия Великова: Аз чух днес по телевизията, че трябва да благодарим за постиженията на нашите волейболисти и на Бойко Борисов. Иван Бакалов: Това е най-голямата вреда и тя ще продължи. Последствията ще са много повече от икономиката, която ще се оправи за 4-5 години... Антоанета Цонева: Този филтър не трябват ли да го сложат медиите, защото тези ценности няма как да бъдат прокарани от другаде, освен от публичността. Иван Бакалов: Има медии, които директно и пряко го обслужват. Аз се съмнявам за два вестника – „Шоу“ и „Уикенд“, които не просто го обслужват, не просто премълчават, а агресивно атакуват като кучета всеки, който мъти водата на Бойко Борисов. Това е ненормално. Аз съм бил във вестници и смятам, че тези вестници едва ли не той ги притежава. Няма обяснение... Антоанета Цонева: Но това са най-тиражните вестници. Около 400 хиляди тираж имат се твърди, че продават... Иван Бакалов: Не са толкова. Към 200 хиляди е „Уикенд“ и над 100 е „Шоу“. Антоанета Цонева: Така или иначе, няма други вестници, които продават подобни тиражи. Иван Бакалов: Не искам да занимавам хората да слушат само за вестници, но при вестниците има нещо интересно. Един вестник се задържа, става лидер, има голям тираж и когат озапочва да запада, той върви по инерция в продължение на 1-3 години. Въпросът е, че те са тръгнали тези вестници надолу и вървят още по инерция. Тези вестници са толкова агресивни... Пример: Виждат сега, че Кунева е алтернатива и започват да пишат всяка седмица з

Прочети цялата новина

Свързани новини: