AYP епизод 9: Реакцията на обществото

*** Какво ни казва за българското общество обществената реакция на Пуси райът, Олимпиадата, префасонирането на паметника пред НДК, историята с Ботев и Левски? *** Константин Павлов: Здравейте, вие сте с 9-ото издание на предаването „Сърдити  млади хора“. Днес на гости в предаването са проф. Евгений Дайнов и Владимир Йончев. Проф. Дайнов е един от символите на промяната в България, политолог. В момента е преподавател по политология в Нов български университет, организатор на фестивала „Миндя рок фест“, който ще се проведе другата седмица. Владимир Йончев е главен редактор на сайта Offnews.bg. Журналист с мното дълга журналистическа практика и носител на наградата „Черноризец Храбър“. Днес ще говорим за това какво представлява в момента управлението в Бълтгария, какво можем да очакваме в България до парламентарните избори, които ще се проведат догодина и възможно ли е България да разчупи този омагьосан кръг на преминаване от лошо в по-лошо управление. Действително ли така се случва, както на мен ми се струва, и ако действително така се случва, какъв е начина, за да се излезе от тази ситуация. Ще поговорим и за това къде виждаме надежда за бъдещето, защото ние сме оптимисти и винаги виждаме някаква надежда. В началото искам да направя едно въведение, посветено на актуални събития от последните дни. Най-голямата световна новина, която се случи, е присъдата над руската пънк-група “Pussy Riot”, която направи едно артистично изпълнение в катедралата „Христос Спасител“ в Москва. Те бяха осъдени на 2 години лагер. Правилния превод на руската дума „колония“, която забелязвам, че се появява в българските издания е лагер. Те реално са новите затворнички в Гулак и, както каза Гари Каспаров, те са първите истински политически затворници в Русия след 1990 г. Да поговорим за реакцията на българското общество на тази новина и не само за нея. Наскоро приключи Олимпиадата в Лондон, имаше една драма около паметника около НДК, който ще бъде префасониран, за ад отговаря на новите исторически обстоятелства. Също така имаше и един спор около Ботев и Левски и тяхното присъствие в учебниците по история. Какво може да кажете за реакцията на българското общество на тези събития? Евгений Дайнов: Да почнем от “Pussy Riot”. Абсолютно скандална присъда, абсолютно скандално преследване, което породи вълна от международна солидарност. Меркел също говори вчера по този повод, и много музиканти, и Пол Макартни и кой ли не и къде ли не се надигнаха в тяхна защита, освен в България. България има раково образование дълбоко вътре в своето политическо тяло. Това раково образование е безпределната вярност към Русия, която пронизва огромна част от българския политически, духовен и културен живог. Не разбирам защо т.нар. леви интелектуалци, леви партии, винаги на първо място слагат интересите на Кремъл, независимо от това дали обитателят на Кремъл ляв ли е, десен ли, комунист ли е, антикомунист ли е. Независимо от това винаги на първо място са интересите на Кремъл. Този рак, който носим в нашето политическо и културно тяло, в случая обезобрази реакцията на българското общество спрямо историята с „Pussy Riot”. Нямаше истинска солидарност с тези девойки, но имаше сума ти писания в Интернет от някаква робско мракобесническа психика, което ме е срам, че с тях живея в една и съща държава, които казваха – тези трябва да бъдат затворени, съсечени, наказани и прочие. Мен ме е срам от такива моменти, срам ме е, че съм част от една нация с такива хора, които винаги и при всички положения поставят на първо място интересите на Кремъл, не на Русия, а на Кремъл, дори и над своите лични интереси. Напълно неразбираемо е, рационално политическо обяснение няма. Това е някакво раково образование, то трябва да бъде изрязано по някакъв начин, иначе винаги ще куцаме, ние българите. Константин Павлов: А тези другите случаи, неадекватната реакция, например за паметника около НДК и тази история с Ботев и Левски, не са ли свързани по някакъв начин с това раково образование? Евгений Дайнов: Това са някакви метастази от същия тип. Как може да има изобщо дебат толкова десетилетия какво да се прави с това крайно опасно нещо, което е пред НДК, от което падат плочи на хората по главата. Слушах някакъв човек от Общината разказваше, който е отговорен за префасонировката му, той каза – аз не се занимавам с паметника в момента, аз обезопасявам опасен обект. Това е единствения начин да се процедира в такива случаи. Но, това Съюза на художниците да изскочи отново с декларация, че това е велик, авангарден, с високохудожествена стойност паметник, това са пълни глупости. Това има връзка и с другия позор, че държим шмайзер срещу Университета да стърчи. Единственото, което ни спасява от позора на шмайзера е, че от време на време някой му боядисва героите или им слага шарени торби на главите – единствената проява на солидарност с ‘Pussy Riot”. За Ботев и Левски – това са пак някакви метастази от същото раково образование. Помните, че от много години насам един месец преди наближавнето на учебната година и се започва, че някой, видите ли, ще маха „Аз съм българче“ от учебниците. Започва едно ровене и дирене и се оказва, че никой никога не е имал намерение да маха „Аз съм българче“ от учебниците. Между другото, страхотен лаф от проф. Георг Краев – „Аз съм българче!“ – „Стига си се оплаквал, бе!“ Много ми хареса как „Капитал“ я бяха описали. Вестниците си измислиха, че някой иска да маха Ботев и Левски от учебниците и след това в „люта битка“ го победиха. Константин Павлов: Владо, ти написа хубав материал за “Pussy Riot”, направи няколко исторически паралела с Виктор Хара, Джим Морисън. Между другото, един по-близък паралел до нас си пропуснал – групата Plastic People of the Universe. Това е чешката група, която е репресирана в началото на 70-те години в Чехословакия. В знак на протест срещу тази репресия е основана т.нар. „Харта 77“, която е подписана от Вацлав Хавел. Той влиза след това в затвора, заради това, че еподписал тази Харта и така изгрява неговата политическа звезда. На Изток и ние можем да се похвалим с такова музикантско дисидентство. Какво мислиш, как реагира българското обещство на този процес в русия? Владимир Йончев: Българското общество е изключително разделено. Както винаги, половината говорят за ябълки, другата половина говори за круши. Ние нямаме никаква пресечна точка между тях. Двете големи групи въобще не спорят за едно и също нещо. Ако почнем да говорим какво представляват Pussy Riot, дали музиката им е хубава, дали акцията в храма има някаква естетическа и модерна стойност, това ще бъде един разговор. Нито ми харесва пънка, нито това, което направиха в храма, нито, че това е един добър начин да се протестира. Ако разговора се ограничава дотук – е едно. От там нататък, имаме една безумна реакция на властта. Заради една, според мен простотия, три момичета са осъдени на две години каторга. Всъщност това е проблемът. Как може, заради каквато и да е форма на протест или за изказване на мнение, очевидно има политическа оценка, според мен. Начинът не беше избран особено добре. Но тази молитва срещу Путин е политическа теза и заради това, те са наказани с едно изключително мракобесие по най-грозния и по най-страшния начин. Константин Павлов: Ние като български граждани не можем директно да въздействаме на правителството и ан управляващите в Русия, но ние можем да избираме тези, които ни управляват в България. В този смисъл, какво мислиш за реакцията на Външно министерство по случая. Ще прочета изявлението на говорителя на МВнР Весела Чернева: „Разочаровани сме от непропорционалната по тежест присъда срещу Надежда Толоконикова, Мария Альохина и Екатерина Самусевич от руската група „Pusy Riot”. Изкуството търси провокация, но това не може да бъде повод за наказателна репресия. Свободата на изразяване е основна ценност на демократичните общества.“ Това е цялата позиция на България. Евгений Дайнов: Добре, че Весела Чернева го е писала, а не Николай Младенов. Николай Младенов не би стигнал до такава яснота. В този случай Весела спаси срама от челото. Константин Павлов: А, успя ли наистина, не е ли твърде меко, твърде обтекаемо? Евгений Дайнов: Чакай сега, говорим за правителството на Бойко Борисов, не за Меркел, не за Дейвид Камерън. За правителството на Бойко Борисов това е максималното, което може да се очаква и добре, че Весела Чернева го е написала, а не Ники-то.

Прочети цялата новина

Свързани новини: