Четирима американски войници са подготвяли държавен преврат и убийството на президента на САЩ Барак Обама. Заговорниците от състава на Трета мотопехотна дивизия в базата Форт Стюард, щата Джорджия, са имали и склад с оръжия и боеприпаси. За тяхното закупуване са похарчени 87 000 долара. Това съобщи представителят на прокуратурата на щата Джорджия Исабел Поли, цитирана от американски медии.

The President’s Gallery at Harold Washington College presents a group exhibition consisting Chicago-based Bulgarian artists The Language of Roses August 10 - October 5

Центърът за управление на жизнения цикъл към Военнoвъздушните сили на САЩ (The Air Force Life Cycle Management Center, AFL публикува обява насочена към бъдещи контрактори за изпращане на концептуални разработки, разгле...

Както е известно, неотдавна южнокорейската компания Samsung загуби в САЩ една от патентните битки, водени срещу американската корпорация Apple. Съдът постанови корейският производител да заплати на Apple компенсация в размер на над 1 милиард долара. Никой обаче не е уточнявал как именно трябва да бъ...

Англичаните си имат тяхната Война на розите. Ние пък в последните години се нагледахме на какви ли не битки и войни за надмощие между групировки, представители на мутренската класа и какво ли още не. Сега изглежда сме свидетели на нова мода – война между конкуренти в дребния бизнес. Е, залогът може да не е същият и да не става въпрос за разпределение на такива огромни пари и сфери на влияние, но изглежда, че участниците я приемат съвсем сериозно. Война между баничарниците се очертава например в морския град Ахелой, където един от най-известните собственици осъмнал с кирка в капака на колата си. Не звучи аристократично, като война за престола например, даже е доста провинциално и смешно, но си е някаква война. Бандата с кирките също не звучи романтично като рода Йорк или Ланкастър, а махленски и кокошарски, но също се оказва достатъчно сериозна, за да вдигне на крак полицаите в морското градче. Това съвсем не е първият случай на сплашване с метода на забиване на кирка в нечий...

При доктор от Дивия запад пристига запъхтян индианец. - Доктор, помага, голям вожд - няма лайно! Отмерил му докторът една лъжица очистително и го отпратил. След един ден индианецът отново пристига. - Доктор, пак помага, голям вожд - няма лайно! Сипал докторът едно шишенце рициново масло и го отпратил. На другия ден индианецът - пак. На доктора му писнало и му дал голяма еднолитрова бутилка с указание да я изпие цялата. На следващия ден индианецът нахлува в кабинета: - Доктор, помощ, голямо лайно - няма вожд! Усмихни се, България! Светът отива все по-напред и все по-напред. Бил Гейтс се разтревожи за състоянието на клозетите в света и фондацията му даде пари за проучване на спестяваща, модерна тоалетна. Наградата спечелиха едни умни глави, които създадоха соларен кенеф с електрохимически реактор, който разгражда фекалиите и урината и ги превръща във водороден газ. Така че тая работа с тези нелицеприятни отпадъци не е случайна. Изглежда, че с увеличаването на...

Прочетох в Кафене.нет следната информация:

Прочутата анимационна поредица “Ну, погоди” ще се върти по телевизията само след 23:00 часа вРусия.

Hовият закон за защита на децата вкарва приключенията на прочутите герои в графата “вредни за детската психика и здраве”, съобщи руският сайт РБК, цитиран от Mediapool.

Законът влиза в сила от 1 септември в Русия.

Приключенията на вълка и заека съдържали “сцени на насилие” и за това попадат в раздела “филми за възрастни”.

Основният проблем за излъчването на анимацията през деня е аморалното и арогантно поведение на вълка, който дими като комин, обижда децата и се държи нахално с жените, пише руският сайт.

Според мнения на зрители, публикувани в социалните мрежи, по тази логика трябва да бъде забранен и филмът “Приключенията на Том Сойер”, тъй като пропагандира идеята за скитничеството, както и филмът за крокодила Гена и Чебурашка.

В един от епизодите те се целуват, което може да се сметне за пропаганда на хомосексуализма, което би потресло православния клир.

Краткият ми коментар е, че без да искам съм направил от моите деца, които обичат да гледат „Ну, погоди” и прихванаха от филмчето няколко руски думички по естествен път, без да им бъдат наливани насила в главите ( както на моето поколение) и веднага се оказа, че всъщност е вредно за психическото им здраве.

Тези русофоби в Кремъл направо не знаят как вредят на дружбата ни!

Share on Facebook

Toyota обвиниха доставчик на компютърно оборудване, който са уволнили миналата седмица, за това, че е проникнал в компютърните системи на компанията и е откраднал конфиденциална информация, в това число и фирмени тайни. В иск, заведен в районния окръг на Лексингтън, Кентъки (САЩ), Северноаме...

Акад. Атанас Атанасов е роден през 1943 г. в гр. Дългопол, Варненско. Завършва агрономство във Висшия селскостопански институт в София. Научната му дейност е тясно свързана с развитието на генетичните биотехнологии у нас. Има преподавателски опит в Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Бил е директор на Института по генетично инженерство, Костинброд, председател на Биологическото отделение на БАН и е един от основателите и съуправител на АгроБиотех парк и Съвместен геномен център към СУ „Св. Кл. Охридски”. - Академик Атанасов, с какво се занимава геномният център? - С него искаме да поставим ново начало в областта на науката. По-точно да разберем как научните постижения могат да станат иновации, а те от своя страна бизнес. Как да стане пазар, защото в България през последните 30-40 г., още от времето на социалистическия период, се натрупаха много знания. Много от тях се патентоваха, но други останаха неизползвани. Земеделието в момента се определя от пет...

Image: DSC00526 by brankomaster on Flickr

Миналият петък (24.08.2012) ще остане в историята на патентната война, която Apple от известно време водят срещу южнокорейския си конкурент Samsung.

На тази дата 7 калифорнийци и 2 калифорнийки в качеството си на съдебни заседатели към федералния District Court for the Northern District of California приеха, че Samsung са нарушили 3 патента и 4 регистрирани дизайна на Apple и присъдиха на последните вреди в размер от над 1 милиард долара.

От тогава тази новина обикаля медиите по света и бе отразена дори у нас.

За какво точно става дума?

Според съдебните заседатели Samsung са нарушили определени претенции, съдържащи се в 3 патент на Apple (US Patent No. 7,469,38, US Patent No. 7,844,915 и US Patent No. 7,864,163), както и 4 от регистрираните им дизайни (наричани в Щатите с подвеждащото design patents), конкретно D504,889, D593,087, D618,677 и D604,305.

Signed Verdict Form

Решението на журито до голяма степен се припокрива с иска на Apple и достига до заключението, че Samsung нарушават патентите на Apple с едва ли не всичките си продукти (смартфони + таблети).

При дизайните нещата стоят почти идентично. Почти, защото заседателите все пак са убедени, че таблетът Galaxy Tab 10.1 не копира външния вид и форма на ябълковия iPad.

Веднъж приели виновното нарушение от страна на Samsung, съдебните заседатели към District Court for the Northern District of California е трябвало да присъдят вредите.

За по-малко от три дни те достигат до

сумата oт 1,049,343,540 долара

и ако се чудите как, то можете да се поровите из 109-те страници на тези инструкции.

Всуе, преди да инвестирате няколко часа в прегледа им, имайте предвид, че членовете на журито най-паче са подходили по следния начин: Apple търсят вреди в размер на 2,7 милиарда долара – нека им дадем нещо по-малко от половината и го орежем до сума, за която всеки да се пита как ли сме я измислили.

Дори да приемем, че Apple са играли мача си пред своя публика, размерът на присъдените вреди е колосален и според Bloomberg става дума за четвъртата по големина сума, присъждана някога от американски съд в патентен спор.

Както предполагам знаете, засягащият патенти и дизайни спор в САЩ не е единственият, който Apple и Samsung водят.

Неотдавна английският High Court (Chancery Division, Patent Court) биде заниман с много сходно по отношение на ябълковите дизайни дело.

Заключението на председателстващия (и доста авторитетен) съдия Colin Birss QC бе, че нарушение няма и това бе изразено по неповторим начин, който можем да определим само като very british, а именно

They [the products] do not have the same understated and extreme simplicity which is possessed by the Apple design. They are not as cool. The overall impression produced is different.

Ако се интересувате, защо така сходни ситуации се решават по толкова различен начин, ви препоръчвам великолепния синтез на манчестърската баристърка Jane Lambert.

Какви са опциите на Samsung?

Първата и най-логична от правна гледна точка е да обжалват. Някои коментатори са на мнение, че шансовете на южнокорейската компания не стоят никак лошо, защото представителите й ще имат повече време да предоставят доказателства, оборващи новостта в дизайните (както и в някои патенти) на Apple.

Samsung разполагали с такива, но не могли да ги поднесат в предхождащото производство, заради прекалено кратките срокове, които съдия Lucy Koh поставила.

Интересно какво ли щеше да бъде решението на журито, ако то бе запознато с факта, че в основата на така иновативните продукти на Apple всъщност стоят разработки на Sony…

Вместо да обжалват, Samsung биха могли да приемат решението и поне на първо време да преговарят с Apple за лицензирането на проблемните технология и форма.

Защо само на първо време ли?

Ами за да си подсигурят периода, който ще им бъде нужен да заобиколят пречещите им патенти и дизайни по правно издържан начин.

Какви ще бъдат последствията за потребителите?

Това на практика е най-важният въпрос и повечето коментатори са единодушни при отговора му – в случай, че решението остане в сила или дори присъдените вече вреди бъдат утроени (да, в Щатите и това е възможно) – най-потърпевши ще бъдат потребителите.

Защо?

Защото това би отслабило позицията на Samsung в качеството им на един от най-големите производители на умни мобилни устройства и неминуемо би увеличило цените на комуникационната техника като цяло.

Няма никакво съмнение, че последното от своя страна би повлияло отрицателно на конкуренцията на този иначе силно оспорван пазар.

Филиите на Microsoft и Nokia вероятно изглеждат прекалено големи, за да бъдат намазани с ябълково сладко и впоследствие погълнати, като това ми предположение малко или повече се доказва от радостното изчуруликване

Windows Phone is looking gooooood right now.

— Bill Cox (@billcox) August 24, 2012

на маркетинговия директор на Microsoft.

Вместо извод

Каквото и да се случи от тук нататък ще бъде особено важно за развитието на технологията и нейната защита със средствата на правото на интелектуална собственост.

Извоюваната на този етап от Apple победа не притежава особени маркетингови качества и има всички шансове да се окаже пирова.

Съмненията в технологичната мощ на компанията от Купертино се множат и пишещият тези редове блогър не би се учудил, ако обзелият я отвътре гнилоч скоро престане да реагира дори на патентно-хербицидната терапия.

Related posts:

1. Софтуерни патенти: кой губи от атаките срещу Android?

Честният въпрос за тенденциите в тазгодишната световна демокрация би трябвало да бъде зададен без цензура, понеже самите постижения на демокрацията бяха нецензурни и политнекоректни. Затова и той може да се формулира горе-долу така: През 2012-а коя биография беше правилната – тази, в която като непълнолетен си бил есесовeц, или тази, в която като пълнолетна и бременна в последния месец да се е..ш пред публика в музей. Точно така трябва да се каже – „да се е..ш”, защото то точно и на това си прилича. Нито му подхожда старомодното и романтично „любене”, нито безличното „правя секс”. Или още по-конкретно как може да звучи въпросът: През демократичната 2012-а кое беше за предпочитане – да си Гюнтер Грас или да си Pussy Riot. През пролетта писателят нобелист Грас написа поемата „Това, което трябва да се каже”. А това, което според него трябваше да каже, беше, че държавата Израел се е самозабравила. Че недостъпният й за проверка ядрен потенциал става все по-голям, че излага на риск...

Напоследък космосът е доста популярна тема, заради страхотни причини от една страна – като мисиите на Марс на Curiosity – и тъжни от друга, като кончината на Нийл Армстронг – първият човек, стъпил на Луната. Поради това Google реши да ни сподели един доста инересен факт. Оказва се, че за едно-еди...

Приятелството е една от основните човешки потребности и е важно за всеки, независимо от неговата възраст и пол. Малко или много искаме да бъдем харесвани и подкрепяни, а именно приятелите са хората, с които можем да се държим свободно, да бъдем себе си, да очакваме, че ни разбират и приемат безусловно заради това, което сме. За съжаление в живота често се случва така, че хора, които са си били близки и са споделяли еднакви мечти и цели поради наглед дребна причина, развалят отношенията си. Не е рядкост човек, когото сме смятали за близък, неочаквано да ни забие нож в гърба поради собствен интерес или просто да се отдалечи и отчужди. В такива моменти премисляме цялата история на познанството си, търсим грешките в себе си и в другия и причините за разрива. Колкото и да е болезнено, колкото и предадени да се чувстваме, има една посока, която да ни помогне да превъзмогнем негативната случка. Дори и да ни се струва невъзможно на пръв поглед, да се опитаме да запазим хубавото от...

Магазините на Apple винаги са се давали за пример за съчетаване на успешен бизнес с щастлив персонал. Нещата обаче явно са се променили в последните месеци. В западните медии се появи информация, според която политиката на фирмата се е изместила много повече върху продажбите и генерирането на приход...

Flipboard - едно от най-популярните мобилни приложения за търсене и четене на новини на базата на потребителския интерес - наскоро навърши две години. От едниоменната компания отзнаменуваха важното за тях събитие със статистика, която показва с какво бясно темпо се е развивала услугата им за краткот...

Дула за кураж

Крайнодесните в Европа отричат действията на Брейвик, но флиртуват с идеите му

Сирийските бежанци увеличават натиска върху ООН за буферна зона

Опозиционерка в Русия е осъдена на 8 години затвор, прокуратурата поиска четири

Юлия Тимошенко с окончателна присъда от 7 години затвор

Учени на MIT работят върху двуизмерна версия на веществото молибденов дисулфид, която има потенциала да се превърне в революционен за електронната индустрия материал. Той ще бъде с дебелината на молекула и ще се използва в производството на електрически вериги, които, от своя страна, ще направят въз...

Системата за е-референдум ще бъде разработена от “Матерна България”. Все още не е определено каква ще бъде темата на първия е-реферндум, каза зам.-министър Борисов. По думите му най-вероятно това ще бъде актуалната тема към момента на пускането на системата. В момента БСП иска допитване до народа да се строи ли АЕЦ “Белене”. Плановете на правителството са платформата за електронните референдуми на по-късен етап да се използва и за е-гласуване по време на избори. Кога ще стане това обаче все още не е ясно.

Столипиново в родината на Молиер

Някои хора са до такава степен незапознати с кулинарното изкуство, че дори изпитват страх от тиганите, тенджерите и останалите кухненски пособия. Учени от Токийския технологичен институт сега се опитват да накарат тези от нас, които имат подобен проблем, да преодолеят страха си по един доста забавен...

Във Великобритания 12 хиляди души са публикували голи снимки във Facebook като израз на подкрепа за принц Хари. За тези, които не знаят да припомним, че по време на престоя си в Лас Вегас принцът без негово съгласие беше сниман гол. Голите снимки  се появиха в Интернет на 22 август и бяха публикувани за първи [...]

Само преди броени дни ви съобщихме за напускането на няколко високопоставени служители на Zynga. Изглежда броят им ще продължи да се увеличава. Поредният напуснал гейм компанията идва от най-високите етажи на ръководството - това е Главният творчески директор Майк Верду. Верду все пак ще запази н...

 Мария много набуързо ще ни разведе из Виена. Приятно четене:

Виена

накратко

Здравейте,  драги читатели ! В тази публикация искам да ви разкажа за моето кратко пътуване до Виена като се надявам да успея да ви предам малко от невероятното изживяване , което почувствах аз.   Цялата идея за пътуването се зароди съвсем спонтанно и всичко се уреди онлайн - резервацията на самолетните билети и на апартамента . Искам да поясня за хората , които не са наясно , че има сайтове за резервации на хотели в чужбина , които работят с кредитни карти и един такъв е booking.com . Този вариант е много удобен , ако искате да пътувате самостоятелно , а не с туристическа агенция. От личен опит бих казала , че горепосочения сайт е сигурен и досега не съм имала проблеми с него. Добро впечатление ми направи и летище София , тъй като са затегнати мерките за сигурност. И дотук с България ... Като човек , който често пътува със самолет , със сигурност бих казала , че австрийските пилоти са много добре обучени - леко излитане и кацане. Целият персонал на самолета бяха усмихнати и приветливи хора , а най-важното е , че бяха млади. Полетът не е дълъг ( около 1 час и 30 мин. ) , така че не се усеща . Още повече , всички самолети са нови модели и са безупречни (тук е мястото да спомена , че пътувах с air berlin и също , че може да се направи online check-in) . Когато

пристигнахме във Виена

взехме такси до адреса ни (таксито струваше 54 евро ) и всичко беше , както го бяхме планирали. Дадоха ни ключ от апартамента, инструкции и ни пожелаха приятна почивка. Трудно ще ми е да опиша

Виена с няколко думи

Този невероятен град е събрал в себе си цялата история на отминалите крале и кралици в прекрасен синхрон с модерния свят. Там цари неподправено спокойствие , ред и дисциплина. Всичко е уредено до най-малката подробност и не се налага да се стресираш както в България. Усещаш как дишаш спокойно и постепенно се отпускаш. Органите на реда патрулират навсякъде и ако се появи проблем , те винаги са насреща.

Главната улица Кертнерщрасе

(извинявам се за изписването, но нямам клавиатура на немски) е пешеходна зона с много магазини от двата края и там ще намерите всички познати и известни марки дрехи , обувки и козметика. Да не забравяме обаче , че на нея се намира и църквата Щефанкирхе , която е символ на Виена и си заслужава да се посети. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   Друга

голяма търговска улица е Мариахилфещрасе

и там също ще намерите разнообразие от магазини и кафенета. До всяка точка на града може лесно и бързо да се стигне с метрото , както е и в повечето европейски градове. Аз пътувах с метрото и съм много доволна. Не се заблуждавайте да чакате автобуси или таксита - метрото е много по - удобен вариант. Непременно посетете и Пратера , особено ако имате малки деца или дори тийнейджъри - със сигурност няма да съжалявате. Там се намира и емблематичното виенско колело , като ще сте сигурни , че това е оригиналът . Уверявам ви , че спомените ще си заслужават!

За посещение във Виена ви препоръчвам лятото

и причината е простичка - времето през останалите сезони не предполага разглеждане на забележителности или разходки , поради дъжд , сняг или студ.  А наистина има много прекрасни паркове и алеи , които могат да се видят през лятото. Още нещо , което ми направи силно впечатление е чистотата. Никъде няма цигари или боклуци по земята , по пейките няма графити и всичко си е на място , няма окрадени неща. Колкото до комуникацията , не се притеснявайте - хора от всички възрасти говорят английски и винаги ще са готови да ви услужат . Е , май това е най-важното , което трябваше да споделя . Надявам се да съм била полезна и се надявам , че хората които са посещавали Виена споделят моето мнение. Пропуснах да спомена , че от и до летището може да си поръчате такси онлайн с фиксирано плащане - така ще избегнете евентуални измами.   Автор: Мария Василева Други разкази свързани с Виена– на картата:    

Египет забранява задържането на журалисти

В момента с 30% население, пръснато къде ли не, България е най-разединената нация в Европа, а може би в света. Фактът, че е най-бедната, не е случаен. Разединението е причината за бедността и мизерията. Ето защо умуването около проблема за българското население е изключително актуален, но не в посоката, в която Вие сте тръгнали. Националното представителство, за което говорите, не може да бъде абстрактно, чиновническо или любителско. Представителството според всички демократи се казва Парламент. Българите, живеещи в чужбина, техните деца и внуци, имащи кръвна връзка с България, ще се почувстват солидарни и горди с произхода си, само когато техни представители застанат на трибуната на Народното събрание в София.

Агенция "Ройтерс" съобщава за това, че IBM ще пуснат на пазара нова версия на своите мейнфрейм компютри притежаващи нови характеристики свързани със сигурността и анализа на данни. International Business Machines Corp. (IBM), доминиращият доставчик на мейнфрейм компютри, продава машини задви...

Владимир Уручев е втори мандат евродепутат от ПП ГЕРБ. Да припомним, че когато се създава ПП ГЕРБ (3 декември 2006 г.) Уручев е главен инженер на блокове от 1 до 4 в АЕЦ „Козлодуй”. През периода 2003 – 2006 години се &b...

Едуард Бернайс (1891-1995) е малко известен, но изключително влиятелен манипулатор на общественото мнение в САЩ през XX век. Племенник на Зигмунд Фройд, Бернайс използва на практика идеите на чичо си за безсъзнателните, ирационални човешки импулси, за да ги впрегне в услуга на корпоративни интереси, и така да подтикне масите да консумират продукти и услуги, основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания.

Пътният възел, известен на всички като Петолъчката, вече има кръгово движение. Влизаш в колелото без предимство, излизаш с предимство. От всички страни е така – демократично. Резултатът е, че в натоварените дни колоната от автомобили започва още от Карнобат и придвижването става само на първа скорост. Всяка седмица МВР разпространява прессъобщения, че си върши работа – т.е. че пътни полицаи „създават организация за улесняване на пътникопотока“. После репортери предават на живо от мястото на събитието колко е тежко движението. И така вече цяло лято. На практика това е рециклиране на една и съща новина, която звучи горе долу така: лятото е топло, зимата не е.

Едва ли е останал човек в държавата, който да не е информиран колко кошмарно преживяване е преминаването през Петолъчката и колко скоро премиерът Бойко Борисов ще открие готов и последния участък от магистрала „Тракия“. През последните месеци обаче злоупотребата с това пропагандно клише вече става натрапчива. Усещането е, че трафикът умишлено се затруднява сега, за да може утре всички да забележат огромната разлика. Усещането дори минава и в подозрение, когато видиш на място новата организация на движението. Защото тези два от петте лъча на Петолъчката, които водят към готовите участъци на магистралата, можеха да влизат с предимство в кръговото и да не се образуват километричните колони от автомобили. Но не влизат.

Ситуацията напомня един стар виц. Мъж разхожда по улицата малко и сладко кученце. От време на време го хваща за опашката и започва да го върти във въздуха. Разбира се, това предизвиква съчувствието на околните, които не спират да питат мъжа защо се държи по този жесток начин с кученцето. „Не му ли става гадно?“, питат хората. „Става му, даже много гадно му става. Но пък знаете ли какво удоволствие изпитва после като го пусна“. Избирателите сме в ролята на кученцето. Само и само да не пропуснем да подскочим от радост, когато магистралата е готова.

Всъщност е чудесно, че има нов път. Но няма нужда повечето пара да отива в свирката и магистралата да е отговор на всички кризи и на всички скандали. Макар че регионалният министър Лиляна Павлова не мисли така. Според нея всекидневните първи копки и рязания на ленти са задължителни и са изискване на Европейската комисия. „Такива се европейските изисквания, а не че ние искаме самоцелно да режем ленти“, обясни наскоро Павлова. В противен случай щяло да има санкции. Най-меко казано, това не е истина. Брюксел има изискване за информиране на гражданите за всеки проект, но няма изискване лично премиерът да открива всяка чешмичка в страната. Няма изискване лично премиерът да направи първата копка, после да инспектира няколко пъти, а накрая пак лично и да открие всеки проект пред камерите. Това си е чисто български принос.

Затова се подгответе Петолъчката още дълго да е част от новините. Днес ново кръгово, утре нищо чудно да се появи и проблем – я някой некропол, я блатни кокичета, и това да наложи затварянето на този пътен възел. Абсурдно е, прави сте. Ама кое не е абсурдно? Важното е кучето да се върти за опашката, за да стане още по-лошо и после хубавото да изглежда още по-хубаво.

написано за Vesti.bg

снимка: Sofia Photo Agency

Много интересно (без)действа българската прокуратура. Когато през лятото на 2010 г. един жълт вестник, без да посочва нищо конкретно, написа, че се готвело покушение срещу живота на Иво Инджев заради книгата „Президент на РъБъ”, прокуратурата не просто се задейства по фалшивия сигнал, но дори самият главен прокурор Борисов Велчев сметна за нужно лично да предизвика проверка.

Викаха ме в следствието да давам показания дали знам нещо по въпроса за моето евентуално убиване. Стигна се и до лична среща с главния прокурор. Изобщо , беше трогателна загриженост по очевидно несъществуващ повод, както и се доказа, за което бях официално уведомен с писмо от прокуратурата близо две години по-късно.

Когато обаче получавам реални заплахи от лесни за проследяване конкретни автори на заплахите, прокуратурата я няма да се самосезира. Обикновено не ги публикувам. Установил съм, че няма никой да се разтревожи, когато някой иска в собствения ми блог смъртта на децата ми по най-перверзен начин, какво остава за мен, вредния за спокойствието им журналист.

На мен това бездействие ми прилича на съучастничество, на стаена реплика: „ами да мре, щом се репчи на властта”.

Но заради експеримента, ето една от тях с днешна дата:
Waffen -88
dsafdsjkfkj@abv.bg
130.204.160.126
Изпратен на 29.08.2012 в 12:43
Ей чифут мръсен американофилски,ти си национален предател и черепа ти трябва да бъде на парчета!!!

Share on Facebook

Георги Първанов си бил почивал 7 месеца, научихме днес от негова изява по Би Ти Ви. Явно е бил преуморен от 10 годишно пируване с олигархията, от неуморни сафарита в български ловни стопанства, в узбекистански резервати и от самолетни воаяжи из Азия и Латинска Америка. След толкова дълго въздържане от медийни излияния той напомни за максимата, валидна за рецидивистите: престъпникът се връща на мястото на престъплението!

Понеже няма кой да му опонира, той отново си разигра троянския кон на манежа на любимата си телевизия, която го обслужваше предано и явно му е пристанала завинаги, независимо от промените в собствеността ( при която се съхрани старото ръководство).

Първанов театрално ожали тежката съдба на също толкова любимите му служби, изричайки едновременно две лъжи в едно изречение: че не ги бил ръководел и че те, едва ли не, някак сами ( но все пак по Негово време) си вършели работата. От което излиза, че работата на службите е да не предотвратяват и разкриват убийствата на негови приближени в България, като банкера Емил Кюлев или да не осуетяват военния разгром на българската база в Кербала, практически ликвидирана от един терорист. За това най-тежко военно поражение на България от времето на Втората световна война насам, главнокомандващият Първанов не само не намери виновен, но и скри под крилото си началника на армията Никола Колев, превръщайки неговата зависимост от съдебно преследване в лична политическа преданост в качеството му на началник на своя кабинет само година след трагедията в Ирак.

Да отбележа мимоходом, че изпращането на Никола Колев на посланически пост от сегашното управление е една от нишките, които водят да ясното заключение: ГЕРБ и лично Борисов играят двойна игра пред света за много неща, но дружбата на Бойко и Георги, маскирана като някакво съперничество, са най-лицемерния и най-издайническия елемент от симбиозата им. Но нямаше кой да го попита за изплувалата наскоро медийна информация за сръбската мафия и контактите на тандема Първанов-Борисов ( именно в този ред на йерархията по онова време) с нея. Ето какво писа на 11 юли БГНЕС, позовавайки се на изтекла информация от западни служби, за което , разбира се на Първанов удобно не му беше зададен въпрос и днес, макар да е световно известен с дружбата си с Милошевич:

“Тъмното политическо задкулисие в Сърбия и на Балканите
Влиянието на сръбската мафия може да бъде проследено на високо държавно ниво в почти всички балкански страни и най-вече в самата Сърбия, в Черна гора, България, Хърватия и Македония.
Зародила се в края на тоталитарния режим, създаден от Йосип Броз Тито, и укрепнала при управлението на Слободан Милошевич, сръбската мафия успява не само да изгради стабилни мрежи в посочените страни, но и да предопределя политическите процеси в тях посредством финансиране на конкретни политически проекти.
Типичен пример за това е известният като “балканския император на контрабандата” Станко Суботич. Той е създаден от Слободан Милошевич по време на първото ембарго над бивша Югославия, наложено от Съвета за сигурност на ООН. След това разпростира дейността си в Черна гора, България, Македония и Хърватия.
В специален доклад на британското разузнаване е посочено, че Мило Джуканович използва президентския пост в Черна гора, за да прикрива мафиотските структури на Суботич за контрабандни канали на Балканите, в които участват представители на политически партии, митническите органи, съдебната система и полицията.
През 2002 г. са регистрирани контакти и разговори чрез специално упълномощени лица между Станко Суботич с бившия държавен глава на България (Георги Първанов – бел. ред.) и тогавашния оперативен ръководител на вътрешното министерство (Бойко Борисов – бел. ред).”

Интересно, нали?! Не и за Би Ти Ви. Отпочиналият Първанов, чиито управленски мъки същата телевизия показа на финала им с опит да избели образа му на бракониер, показвайки сиропени кадри от интимния му свят в компанията на опитомената от него вълчица, се възползва максимално да се представи в обичайните си героични пози, с които бракониерстваше пред смълчаната публичност безнаказано цели две петилетки. Удари се в гърдите като автор на идеята за референдум за АЕЦ „Белене”, но заговори в множествено число, когато стана дума да се понесе отговорност за несъстоялия се по Негово време проект. Типично поведение за началника му Путин и следовника Борисов!

Ако не беше жалко, щеше да е смешно да се види и чуе, как Първанов преразказва своя другар Румен Петков по т.н. спин скандал в БСП. Бившият вътрешен министър вече окачестви тази партийна буря в чаша водка като най-голямата обида за БСП в цялата й история. Днес Първанов застана в същата нацупена поза от висотата на своята специалност като бивш кадър на Института по история на БКП.

Схващате ли? БКП и БСП, според двамата, са си едно и също, имат една неразривна история и съответно обидите срещу нея се инвентаризират според този столетен(че и повече) календар. Това- за протокола на „верващите”,които си въобразяват, че БСП е някаква реформирана левица, различна от инструмента на Тодор Живков за осъществяване на личния му режим в продължение на 35 години ( не случайно Бойко Борисов и Георги Първанов застанаха на почетна стража рамо до рамо при възкресяването на паметника му в Правец на 7 септември 2001 г.). В този смисъл Приказките на Станишев, че отдавна било минало времето някой да бъде съден за разказване на виц в България, са предназначени само за наивни европейски уши- ако имаха властта, същите другари щяха да вкарват в концлагера в Белене виновните за антипартийни вицове със същата корумпирана убеденост, с която искат да направят път на руската мечка с референдума за АЕЦ „Белене”.

Първанов щеше да е само едно „умряло куче”, което едва ли щеше да си заслужава наострения нож на коментара. Само че рецидивизмът му е гарниран с чувство за безнаказаност, което показва, че днес ни управлява продължител на неговите дела ( справка- онази справка на западните служби от 2002 г. за връзките със сръбската мафия). Ако тази връзка не бъде прекъсната и осъдена, осъдените ще бъдем ние по законите на историята, която всъщност се повтаря, когато народите не си взимат поука от нея.

Share on Facebook

Астрономи работещи по мисията на NASA Kepler са открили звездна система в която две планети обикалят около две звезди. Това е втората система в която планета обикаля две звезди, която откриват учените и първата наблюдавана система при която няколко планети обикалят около две звезди. Системата на...

Полицията откри три деца, живели в гора до Слънчев бряг

Френската полиция раздигна още един лагер на роми в Лион

“България на гражданите”: Картелът ГЕРБ-БСП-ДПС-РЗС се договори за новия ВСС

Съдът в Страсбург ще разгледа жалба на Юлия Тимошенко

Руската екоактивистка, която се превърна в символ срещу Путин

В Силициевата долина, Apple току-що спечелиха Делото на годината срещу Samsung за това, че последните са нарушили патенти на Apple, крадейки техни идеи. Не са малко хората, които разглеждат победата на Apple, като заплаха за развитието на url=http://www.kaldata.com/72678/Анализатори-победата-н...

Преди няколко седмици Ким Дотком информира света, че Megaupload ще се завърне, по-голям и по-могъщ от всякога. Вчера той ни разкри някои интригуващи детайли. „Ние строим масивна глобална мрежа“, каза Дотком, добавяйки, че всеки, който не е в Съединените щати, ще може да се свърже с мрежата. „Ще о...

Продукти за 4 порции:
За кюфтенца:
600г кайма
1 глава лук
1 картоф
1 морков
1 яйце
2- 3с.л. брашно
щипка сол
щипка индийско орехче
щипка канела
1/2ч.ч. мазнина за пържене

За гарнитура:
1ч.ч. кафяв ориз
щипка сол
2- 3с.л. зехтин
1ч.ч. Пармезан

Приготвяне:
Мляното месо се слага в купа. Зеленчуците се почистват и измиват. Стържат се на ренде. Добавят се към каймата, заедно с едно яйце. Поръсват се посочените подправки. Каймата се омесва и оставя за половин час да се овкуси. В тиган се налива олио и съдът се поставя на включен котлон. От каймата се оформят кюфтенца колкото орех. Овалват се в брашно. Пържат се до златисто, в силно загрята мазнина.
Оризът се накисва предварително за едно денонощие във вода. На следващият ден се отцежда от водата. Слага се в метална касерола. Наливат се 2ч.ч. вода. Поръсва се сол. Съдът се похлупва. Оризът се вари на кротък огън, 40 минути. При необходимост се добавя вода. След като се свари, се налива зехтинът. Отново се похлупва и се оставя да се задуши на изключен котлон. В порция се поднасят по 5 кюфтенца, гарнирани с ориз. Върху ориза се поръсват стърготини Пармезан.

Рекламата показва горната половина на технологичното постижение Android таблета Nexus 7 под наслов "Новият таблет на Google, наличен за $199. " Когато потребителите кликнат върху рекламата, са изпратени към Google Play store, където можете да закупят таблета.

Големите желания водят до големи открития. А големите открития не са ежедневие…. Великолепният творчески тандем – Ива, Дари и...

Европейската инвестиционна банка, която е подразделението за инвестиции на Европейската комисия, ще подкрепи с мощна финансова инжекция развитиетон а широколентовия интернет във Франция. Организацията обяви, че ще вложи нови 200 млн. евро във френската телекомуникационна компания Iliad SA. Предст...

Активните потребители на мрежата BitTorrent наброяват четвърт милиард. Тази голяма аудитория привлича като магнит злоумишлениците, които заливат тракерите с вируси чрез качваните от тях торенти. Един от основните "развъдници" на вируси е популярният тракер The Pirate Bay. Група испански изследова...

От Форд се похвалиха преди няколко часа, че тяхната интелигентна платформа за автомобилни приложения AppLink вече е достъпна в един милион автомобили в целия свят. Припомняме, че AppLink е платформа, която има за цел да улесни разработката на приложения за автомобили от независими разработчиц...

Във вторник, 28 август, в американския град Финикс, щата Аризона е задържан предполагаем член на хакерската организация LulzSec. Това съобщи Reuters, позовавайки се на ФБР. 20 - годишният Рейналдо Ривера се е предал на властите, които са го арестували по подозрение, че е участвал в атаката ср...

При събирането на храна за своите мравуняци, мравките използвали алгоритми, които силно наподобяват тези в протоколите от стандарта за мрежова комуникация TCP/IP (Transfer Control Protocol / Internet Protocol). Това стана ясно от нова научна статия, която се появи в списанието PLoS Computational Bio...

Любителите на изкуството от повече от век се наслаждават на гениалните произведения на нидерландския художник Винсент ван Гог, автор на 900 картини и 1100 рисунки. Сега, благодарение на дигитален инструмент, разработен от японския експерт по зрението Казунори Асада, може да започнем да гледаме на ра...

Въпреки, че отделен македонски книжовен език има само от няколко десетилетия, в Кралския музей в Брюксел тази есен ще бъде представена изложба, наречена "Македонско ръкописно богатство през вековете".

Share on Facebook

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания, минахме през Египет, за последно минахме през Судан. Днес ще прекосим Етиопия Приятно четене:

На мотор из Африка

четвърта част

Етиопия: от Гондер до Мояле

[caption id="" align="aligncenter" width="563" caption="Маршрут в Етиопия – На мотор из Африка"][/caption]    

Отново малко статистиката.

 

• Валута - Бир. 1$ = 12,50 бира
• 1 литър бензин = 13,26 бира
• Виза - 17 евро, издава се от Посолството на Етиопия във Виена, Австрия. Не може да се извади на границата.

Все още сме 22.06.2010г. на границата Судан-Етиопия. От Суданска страна беше обичайната бумащина. Попълват се доста документи за 40 минути бяхме готови да напуснем Судан. Със сигурност пак ще се върнем в тази прекрасна страна.

Тук на тази граница за първи път се сблъскахме с друг вид услуга

Местни момчета ет привикват и те водят до офиса на паспортна служба и митницата, за което им се дават някакви пари според желанието ни. Опитват се да обменят и валута, естествено на различен от официалния курс. И така вече сме на границата с Етиопия. Странно, но за тук знаехме, че всички са християни и изведнъж редът, който е установен в арабските държави се превърна в доста голям хаос. Още пристигайки в Судан, знаехме, че сме преминали точката, от която можем да решим и да се върнем и трябва да продължаваме само напред. По тази причина суматохата на Етиопската граница не ни плашеше.

Тук минахме границата за около 20 минути

Първо едно момче ни показа паспортната служба. Тръгнахме през нещо като най-ужасната част на квартал Факултета в София. Страшна мръсотия и влязохме в една колиба с плет и кал и сламен покрив - паспортна служба. Тук служителката спокойно си кърмеше бебето и без въобще да се притесни ни покани да седнем и да изчакаме. Влезе едно момче, почна нещо да рови в едни списъци и ни подпечата паспортите. От там отидохме в митницата - по-модерна сграда направена от метални профили с ламарина. Митничарите бяха на не повече от 20 години, но работеха бързо. Подпечатаха карнетите, издадоха ни документи за пътя - нещо като писмо и бяхме готови. Вече сме абсолютно готови. Добре дошли в Етиопия. Тук още с влизането си личеше, че са много по-бедни, но горди, че при тях е разрешен алкохола, защото постоянно ни го повтаряха. След преминаването на границата се

отправихме към гр.Гондер

Тук вече всичко около пътя беше зелено. Започнахме да изкачваме и планини.  

 

Изкачихме се над 2000 метра надморска височина. Температурата беше 24-26 градуса - направо студено.

Пътищата бяха с прекрасен асфалт и доста хубави завои. Въобще всичко предвещаваше едно приятно каране в тази държава. Селата около нас вече бяха изцяло от сламени колиби със стени от кал. Спирахме да се насладим на гледките, защото не бяхме виждали нещо зелено от доста време.

        Спирахме доста, защото тези цветове наистина ни липсваха. Тук интересното беше, че на всяко място, на което спрем веднага при нас идваха местни жители и най-вече деца. Нямам представа откъде идваха, тъй като около нас нямаше никакви села или къщи.

Естествено, искаха да им даваме пари или нещо друго

Беше забавно. Това беше и първия ни допир до местното население.

              Чувствахме се щастливи при тези гледки и температури.  

        Около 16.00 часа стигнахме

гр.Гондар

Малко градче, с донякъде развит туризъм. Тук веднага ни се лепнаха някакви местни момчета, които ни предлагаха да ни заведат до хотел, да помагат, да обменят валута. Ние нямахме нужда от тях, защото цялата ни необходима информация си я имахме на GPS-а, но не можеш да се откъснеш. Всъщност искат да изкарат някакви пари. Отидохме до хотел, в който ни казаха, че са спали Юън Макгрегър и Чарли Бруман при тяхното пътуване попитахме как се стига до Лалибела и момчетата ни обясниха, че пътят е непроходим, защото сега свършвал дъждовния период и нямало начин. Мони отиде да провери как стои въпроса с полет със самолет до това място. Оказа се, че има полет рано сутрин и няма как да отидем и да се върнем за един ден. Лошо. Това беше едно от местата, които искахме на всяка цена да посетим като истински християни, а трябваше да се откажем. Решихме да продължим по маршрута до следващия град Бахир Дар и там да проверим за полет. Така приключи този ден.

Вече сме в Етиопия. Първата християнска държава от един месец насам

и държавата с най-дълга независимост в Африка. Старото име е било Абисиния и така е била известна до средата на 20-ти век. Официалния език е амхарски - вид семитски език. Писмеността е със сричкови знаци, които произлизат от древния език геез. Днес този език се използва само от Етиопската православна църква. Ето така изглежда - Ge-ez - ግዕዝ. Това е. Утре продължаваме.   23.06.2010г. - 21-ви ден. Днес се наспахме. Станахме късно, пихме кафе и около 10.00 часа тръгнахме към

замъците в Гондар

Гондар е бил обявен за столица на Етиопската империя през 18 век. Тогава е управлявал император Фасиладас. Неговата крепост в момента е в центъра на града и ветре има общо 5 замъка. Най - старият е Енкулал Гемб от края на 40-те години на 17в. Точно тук решихме да отидем и ние.

                  Приключихме обиколката около обяд и потеглихме към

Бахир Дар, който се намира на езерото Тана

От това езеро извира река Сини Нил, която е приток на Нил. Пътят отново беше пълен с приятни завои и чудесни гледки. Температурата - 27 градуса.

        Естествено при всяко спиране не оставахме сами. Децата прииждаха от всички страни за да се позабавляват с нас и евентуално да получат нещо.

 

 

 

 

     

До тук също не видяхме някой намръщен

Играта на криеница с децата отне около 5 минути, но те искрено се забавляваха. Учудващо е колко много усмивки има по лицата на етиопците при положение, че страната е страшно гъсто населена - около 85 милиона са и в същото време е много, много бедна. Тук наистина живеят страшно бедно, но пък по свой си начин щастливо. Около 14.00 часа стигнахме до

Бахир Дар

Намерихме един ужасен хотел, настанихме се, изкъпахме се с нещо като вода и тръгнахме на разходка. Наехме една кола да ни закара до

водопадите на Сини Нил

Стигнахме до водопадите за около час. Следваше преход пеша за да ги видим. По пътя качихме от близкото село едно местно момче да ни води до мястото.

      Пътеката минаваше през село, където децата изработват ръчно всякакви сувенири. Минавайки от там веднага ни посрещнаха около 10 деца, предлагащи всевъзможни неща, като всички искат да си купиш от всяко едно. Взехме някои неща, но няма как човек да купи всичко, въпреки, че бяха вложили доста старание при изработката. Стигнахме и водопадите. Много красиво място, но в края на дъждовния период

водата на Сини Нил е доста кална и кафява

А мислих, че сините ми панталони няма да се виждат на фона на водопада.

Върнахме се при колата. Заговорихме се с шофьора и се оказа, че много добре познава България, тъй като баща му е живял при нас 25 години и се върнал в Етиопия малко преди да почине. Попитахме и него за пътя до Лалибела. Е, той донесе добрата вест. Пътят бил с наскоро асфалтиран и само участък от около 60 километра е черен път. Ура, ще се ходи в Лалибела беше бързото решение, което сме взели. Едните казват - много лош, а другия - много хубав. Дори истината да е по средата, няма как да се откажем. Все пак това ни беше желанието и на двамата с Мони и бяхме малко недоволни като разбрахме, че трябва да го пропуснем. Сега нещата изглеждаха или поне звучаха по-добре и решението е да тръгнем към Лалибела.   24.06.2010г. - 22-ри ден. Днес си тръгнахме по нормално време в 08.00 часа. Тук слънцето изгрява в 07.00 часа и в 19.00 часа е вече тъмно. Предстоеше ни Лалибела. Пътят до гр.Ворета ни беше познат, защото бяхме вече минали по него предишния ден. При този град се отделя пътя за Лалибела. Отделихме се и наистина се оказа нов асфалт, отново с хубави завои да им се радваме и проходи в планината. Така не след дълго се изкачихме на 3500 метра надморска височина и температурата падна на 17 градуса. Голям студ в сравнение със Судан. Беше красиво навсякъде около нас. Спирахме често и винаги се появяваха хора. Това почна вече да ни досажда, защото искахме малко да останем без други хора и да погледаме планините на спокойствие. Уви, това спокойствие не го намерихме. На едно място видях човек да оре с крави и решихме да спрем за почивка.

        Нямаше никой друг, а човекът изглеждаше доста ангажиран с работата, за да ни обърне внимание. Чудесно. Сега можеше

да погледаме природата, без да ни притесняват

Естествено не стана точно така. Първо спря един камион с трима души. Ама си спря на платното, все едно на пътя няма други. Двама дойдоха при нас и пак се почна - откъде сте, къде отивате, колко струват моторите, за колко време стигнахте до тук. След кратък разговор поискаха да ги снимам пред камиона. Сигурно си мислят, че снимката им ще се публикува в списание за камиони с тираж в цял свят. Добре, ще снимам.

      Гледаха снимката на фотоапарата, когато спря втори камион зад тях. И те дойдоха и айде да ни снимаш с човека с телефона. Мони си водеше важен разговор в това време. Айде ще ви снимам и после снимката пак в списание с международен тираж.

    В това време минаваше трети камион пак с трима души в него. Е, този го спряха останалите колеги. Елате, им викат, да ни направят снимки. И те дойдоха и айде и с тях да се снимаме. А се присъединиха и две момчета, които пасяха крави на поляната над нас. Снимахме се.

    А от следващата снимка ясно личи добрата ми захранка като малък в сравнение с тази на етиопците :D :P

      Хората всъщност бяха много весели и колкото и да е досадно не е редно да ги подминеш или да не се заговориш с тях. Те са винаги позитивно настроени, изгарят от желание да си поговорят с теб, защото рядко срещат туристи, а и точно от тези хора можеш да научиш нещо, което те интересува за място, за път или друго. Решихме да изпушим по цигара с тях. Извадих кутията да ги почерпя и те умряха от кеф.  

  Три камиона бяха спрели на планински проход и това си беше направо като задръстване. Решихме да тръгваме, за да освободим пътя. Продължихме, ама пусто, пак ни влече да спрем да се порадваме на природата. Този път внимателно подбирахме мястото, като оглеждахме всичко около нас за наличие на някакъв вид живот. Така избрахме следващото място за спирка. Никой около нас. Но за кратко :D

        Тази къща в ниското не я бяхме видели. И гостите не закъсняха.

Хайде пак да се снимаме.

 

 

                  Разделихме се и с тези деца и продължихме по пътя. На няколко пъти се опитвахме да спираме, но навсякъде ни гонеха и преследваха.  

    Стигнахме и отклонението за Лалибела. Тук свърши асфалта, но ни оставаха само още 60 километра до целта. Пътят беше черен с посипани натрошени като чакъл камъни, с доста завои, тъй като е проход в планината. Успявах да държа скорост 50-60 км/час, но си ми беше трудно с мотора, тежащ около 400кг. А проходът беше много красив. Вдигаше се адски много прах и това не позволяваше да караме близо един до друг с Мони. Така изминахме 45 километра и отново се появи асфалта. На 15км. преди Лалибела има летище и пътят е направен с асфалт за туристите. Чудесно. Стигнахме

Лалибела

около 13.00 часа. Настанихме се в хотел, малко починахме и с екскурзовод поехме към църквите. Те бяха на около 3 километра и решихме да походим пеша. Така можехме да разгледаме градчето.

      Стигнахме и църквите, които са общо 11 на брой и входа за всички е по 30$ на човек. Лалибела е основан от цар Гебре Мексел Лалибела през 12 век. Той е започнал строителството на всички 11 храма, като най-големия е

Бет Медхане Алем /Храм на спасителя/

 

     

Църквите са издялани в планините Ласта,

които са от червена вулканична скала. В склона на планината се издълбавал окоп, дълбок десет-петнадесет метра, който като квадрат обхващал грамадната монолитна скална маса. От тази монолитна маса изсичали църква. Започвали да издълбават вътрешността – колони, барелефи, склуптори, в последствие се издълбавали и прозорците в различни форми. Църквите били скрити - всяка от тях се намирала в яма и от ниското не се виждали. Между тях в планината били прокарани подземни пещери и ходове, по които можело бързо и незабелязано да се мине в съседния двор. Интересен е и факта, че няма еднакви църквия с еднакво устройство. Архитектурните стилове са смесени – срещат се гръцки колони, арабски прозорци, древна свастика, арки в египетски стил. Уникално място и дори в момента личи как всичко е изсечено от скалите, както се прави една скулптура.

 

 

 

             

Единствената църква извън комплекса е Свети Георги

Тя е и различна от останалите по формата си, която наподобява кръст, погледнато отгоре. Тя е и най-почитаната в Лалибела.

 

   

 

    Гледах и цъках с език. По никакъв начин не мога да си представя как всичко това се изсича от един къс скала. Виждал съм издълбани храмове в скали, но никога така изсечени от един монолитен блок. Уникално място. Разглеждането ни отне около 4 часа, но беше много вълнуващо. Близо до църквата Свети Георги видяхме и

местен майстор на шалове, ръчно тъкани

 

  Купих един и тръгнахме към хотела. Отново пеша за да разгледаме Лалибела. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Жени"][/caption]       Върнахме се в хотела. И двамата бяхме доволни, че се върнахме до това място, за да го разгледаме. Разбрахме, че единствената бензиностанция тук отваря утре в 08.30 часа и нямаше как да си тръгнем по-рано, а ни предстоеше Адис Абеба. Така с много и различни преживявания завърши и този ден. Утре продължаваме.   25.06.2010г. - 23-ти ден. Сутринта в 08.00 часа бяхме вече пред бензиностанцията в Лалибела. Странно, но тук колонка за бензин нямаше. Все пак попитахме и се оказа, че ценната течност се продава във варели, а сипват с някаква лейка и фуния. Нямахме избор и сипахме по този начин. Потеглихме обратно по познатия черен път.

          Насладихме се отново на прекрасните гледки и така след около час излязохме на асфалта.

Днес целта ни беше столицата на Етиопия - Адис Абеба

Пътят постепенно се пълнеше с хубави завои, прекрасни гледки и страшно много крави. Вече имам чувство, че цялото телешко месо в света идва от Етиопия. Изкачихме се до 3500 метра надморска височина и температурата падна на 16 градуса. Студено е, обаче вече много ме мързи да се обличам.

      След около 200 километра излязохме на главния път за Адис Абеба.

В Етиопия по пътищата се движат страшно много камиони

и то все големи. Направи ми впечатление, че шофьорите карат доста добре. Приказките за опасното каране на етиопците поне за мен се оказаха неверни. А от друга страна ми направиха впечатление и пътищата. При тези тежки машини, които се движат никъде не видях да има коловози. Не знам как става това и как строят, но такова чудо като коловоз тук няма. Целият ни път от 700км до Адис Абеба се движеше на височина над 3000 метра. Прекрасни завои, гледки, но бяхме решили да караме по-стегнато, за да стигнем по светло. На много места имаше ремонти по пътя и ни отбиваха през гората по черни пътища с едни такива не много големи камъни. Карахме юнашката, но добре, че моторите не можеха да говорят, защото щеше да стане голям скандал. Всичко това доста ни забави и в 18.40 когато беше много тъмно ние се намирахме на 40 километра от Адис Абеба. Тук беше и най-трудната част от маршрута за този ден. Целия път го ремонтираха и движението минаваше по не ремонтираната част. Ужас. Много тъмно, хора пресичат навсякъде като черни нинджи и за десерт - адската кал.  

На места в калта се появиха и камъни

Моторът подскачаше по тях и така успях да си изгубя джапанките, които бях вързал над резервните гуми. Не ме е яд за друго, ама ако ги намерят няма да ги използват, защото бяха 45 номер. А тук в такъв номер влизат поне двама. :D :D В крайна сметка в 20.00 часа бяхме вече в

Адис Абеба,

доволно омазани с кал. Успяхме бързо да си намерим хотел с пералня, че пак му беше дошло времето. Е, тук вече паднах като видях етиопските жени. Страшна работа. Все едно съм на кастинг за черни манекенки. Наистина жените тук са много красиви. Умишлено нямам снимки с тях, защото се надявам всеки от любопитство да отиде и сам да се увери и го пожелавам на всички, обичащи пътешествията. Адис Абеба ни направи впечатление, че няма нищо общо с останалата част на Етиопия. Вечерта минахме покрай три огромни търговски комплекса, модерни сгради, няма крави по улиците, лъскави коли, доста дискотеки на по два етажа и други познати на нас "цивилизованите" неща. Хотелите също бяха доста лъскави и това са местата, в които се събират всички чужденци работещи там за срещи, да играят тенис или да се глезят с неща от кухнята. Хотелът, който намерихме също беше доста хубав и много чист. Ние нахлухме кални и аз очаквах всеки момент заради калните следи да чуя от някой служител - "Алоу, господине глей кво праиш, бе.", както наскоро ми казаха в едно заведение до Търговище. Ама вместо това ни казаха, добър вечер, заповядайте, добре дошли. Брей, викам си - европейска работа. В Адис Абеба бяхме решили да останем два дни за да починем и да махнем миризмата на река Нил от дрехите си. Това беше за днес. Утре ще се спи до късно.   26.06.2010г. - 24-ти ден. Днес е ден за почивка. Преди два дни от Гондер бяхме говорили по телефона със

Светльо Панов - Посланик на България в Етиопия

Имахме уговорка днес в 10.30 часа да се видим в хотела ни. Покрай всичките ни пътувания се бяхме срещали с посланици на доста държави заради визите, но с български такъв никога. Очаквах да дойде някой чичко, задължително с костюм и вратовръзка, строго изглеждащ и пестелив на приказки. Слязохме във фоайето на хотела и седнахме да пием етиопско кафе направено по техните обичаи. Всъщност кафето беше невероятно ароматно и направено на пясък, нещо което в Турция доста сме срещали. В 10.30 часа се появи и Светльо. Гледам - нормален човек, много приветлив и разговорлив.Явно не всички посланици изглеждат като герои от филма "Мисия Лондон". Поговорихме доста и тръгнахме с него да търсим къде да сменим гумите на моторите. Обикаляхме много сервизи, Светльо звъня на много хора, но всички се притесняваха да сменя гуми на мотор. В цялото това обикаляне да търсим сервиз успяхме да разгледаме и

Адис Абеба - хубав град, със силно развита централна част,

където са хотелите и моловете и извън това по-бедни квартали. Накрая намерихме сервиз. Питаме могат ли да ни сменят гумите и момчетата казаха категорично - ДА. Решихме първо да се пробват на моя мотор. Подходиха към предната джанта с един кръстат ключ. Тъй като при мен трябва шестогран 22, а не гаечен ключ реших да погледам как ще сменят гумата. Тези "майстори" решиха най-малкия камък на ключа да го вкарат в отвора и да въртят, за което отидоха за чук. Добре, че бях там, защото щях да убия поне трима етиопци. Спрях ги. Извадих си инструментите и им казах да гледат как става. И на мен ми беше за първи път на този мотор, ама говорих убедително. ;) :D

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Смяна на гуми"][/caption]       Свалих гумата, а те само цъкаха с език, все едно съм построил космически кораб. Дойде

Милдред Пиърс на Джеймс М. Кейн е книга, която се чете на един дъх. Това в никакъв случай не означава, че е лек роман, с който да се отпуснеш с усмивка на креслото и да се размечтаеш за един имагинерен свят. Напротив.

Действието на романа се развива в щата Калифорния по време на Голямата депресия и периода на нейното преодоляване. Героите не са пощадени от тези събития, като именно историята е двигател на случващото се и разковничето за успехите на една силна жена – Милдред Пиърс.

Милдред Пиърс събира кураж да се пребори с безизходицата, в която са попаднали много семейства след като доходите им са били рязко ограничени или изцяло изчерпани по време на икономическия безпорядък, настъпил след краха на Уолстрийт. Героинята на Кейн се преборва с чуждите и собствените си предразсъдъци като започва работа, която никога не е смятала, че може да върши и много скоро (дори учудващо скоро, особено за четящ човек, който поглъщайки страниците не усеща кога дните в повествованието са се превърнали в месеци и години) успехите не закъсняват и богатството, макар и в такъв тежък исторически период, се оказва постижимо.

Постижимо ли е обаче и в личен план? Богата ли ще се окаже Милдред и откъм положителни емоции от страна на близките си? Защото романът на Кейн е и роман за връзката между майка и дъщеря, между съпруг и съпруга, между любовници. Това е книга за голямата отдаденост на една майка, заслепена от любов към детето си, като заслепена в случая е много точно употребено. Милдред Пиърс се оказва силна в стремежа си да се пребори с липсата на средства, но дали тази нейна сила ще е достатъчна да събори стените, издигнали се през годините между нея и дъщеря й? В лицето на Веда (дъщерята) Кейн създава своята Пандора, много истинска, дори дразнещо истинска, но и досега се чудя дали кутията с „болестите” е отворена от нея или се отваря от самосебе си. И една ли е всъщност Пандора? Ще ви оставя да прецените сами.

В романа на Кейн драматизмът насища повествованието и скучни пасажи просто липсват. Има момент, в който ти се струва, че някак всичко се е успокоило и подредило като по ноти, защото музика определено не липсва в лицето на Веда и мечтите й за музикална кариера. Оказва се обаче, че като в роман нищо не може да е толкова нормално и в реда на нещата, а просто подготовка за поредната кулминация на сетивата, затишието пред бурята на емоциите, когато крайностите са последица от добре обмислени постъпки, поне за част от героите. Объркахте ли се? Няма как, все пак трябва да сме малко тайнствени за тези от вас, които ще се решат да прочетат „Милдред Пиърс”.

По романа има създаден много успешен мини сериал на HBO с участието на Кейт Уинслет (Млдред Пиърс), Гай Пиърс и Евън Рейчъл Уд, както и игрален филм от 1945 година:

 

Subject of today signal to The Prosecutor of the International Criminal Court at The Hague is the discovery of the mechanism of extremely deep genetic relationship between the communist and post-communist genocide. Address for letters: Ianko N. Iankov Citizen of the European Union, President of the Liberal Congress Party, President of the Union of Lawyers-Democrats, President of the Governing Board of the Basic Institute for Study and Defence of Human Rights Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria Web sites: http://iankov.info http://iankov.com http://velyovski.blogspot.com http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov =============================== August 29, 2012 To The International Criminal Court Office of the Prosecutor* P.O. Box 19519 2500 CM, The Hague, The Netherlands To: ...

Разкриването на изключително дълбоката генетическа взаимовръзка между комунистическия и посткомунистическия геноцид е предмет на днешния сигнал до Прокурора на Международния наказателен съд в Хага. Янко Николов Янков – Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз, Председател на Партия Либерален конгрес, Председател на Съюза на юристите-демократи, Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София ================================================================ 29 Август 2012 г. До Международния наказателен съд офис на Прокурора* П. К. 19519 2500 СМ Хага, Холандия Към: документацията, датирана и изпратена на 08 Август 2012 г. Към: документацията, датирана и изпратена на ...

Историята, разказана от италианското радио, за пълзящата революция в Исландия, е отличен пример за това колко малко нашите медии ни разказват за света. През 2008 г., в началото на финансовата криза, Исландия буквално изпада в несъстоятелност. Причините бяха споменати само мимоходом, и тъй като тя е малко известен член на Европейския съюз, така да се каже, изчезна от радарите. След като една след друга европейските страни последователно се оказват заплашени от фалит, което заплашва съществуването на еврото, което отново ще има сериозни последствия за целия свят, последното нещо, което властите биха искали е Исландия да се превърне в пример за другите.

Search Engine Roundtable съобщава, че най-популярната видео социална мрежа в света, YouTube, на практика позволява да бъде качвано видео със секс мотиви, но зависи от кого. Оказва се, че едно от най-популярните предавания, L-Word, което е със секс сцени с лесбийки, все още може да бъде намерено в YouTube, и то без да доказвате, че сте над 18 г.

Няколко от видеата са налични в YouTube, а те самите имат над 6 милиона гледания. Сцените, които може да видите там, определено не отговарят на етиката на социалната мрежа и е интересно защо след толкова много докладвания те все още стоят там. Подобно съдържание не е според правилата на социалната мрежа, но единственото, което трябва да направите, е да потърсите Alice and Dana и сте там.

Ето и какво казват правилата на YouTube:

Videos featuring sexually explicit content like real sex acts are not allowed. Other content like nudity and dramatized or implied sexual conduct may be considered sexually suggestive depending on whether or not it is intended or designed to arouse viewers.

Nudity includes exposed or partially covered genitalia, buttocks, or breasts, as well as sheer clothing. Videos featuring individuals in minimal or revealing clothing may also be age-restricted if they’re intended to elicit a sexual response.

Снимка: ***

Подобни статии:

1. Гледайте YouTube в Google+ Hangouts
2. YouTube става 3D

Microsoft съобщиха добрата новина, че потребителите на SkyDrive, облачната услуга за съхранение и споделяне на файлове, имат възможност да ползват слугата и от Android мобилни устройства. SkyDrive за Android е подобно на приложението за Windows Phone и iOS мобилни устройства и позволява достъп до облачната услуга на Microsoft от тези устройства.

Самото приложение е налично в Google Play и може да бъде свалено на вашия Android телефон. Според екипа, създал приложението, то се държи най-добре на мобилни устройства, ползващи Android 4.0 ( Ice Cream Sandwich), но работи и на всички устройства с версиите на операционната система след 2.3 Ginderbread.

SkyDrive за Android дава на регистрираните потребители на SkyDrive достъп до техните документи, снимки и други файлове в облака. Също така има възможност за боравене и със споделени файлове. Може да се види списък с документите, които са отваряни наскоро. Приложението позволява качването на множество снимки едновременно от вашето мобилно устройство, както и за споделяне на файлове с хиперлинк, премахване и създаване на нови файлове.

Полезно приложение за потребителите на Android мобилни устройства, които съвсем не са малко, и отличен ход от страна на Microsoft. Можете да свалите новото приложение SkyDrive за Android от Google Play.

http://www.youtube.com/watch?v=DaWw0zLT67E

Подобни статии:

1. Нов дизайн на SkyDrive.com от Microsoft
2. Обновена версия на Google+ и за Android

Когато Twitter обявиха промените в своите препоръки за начина, по който се представят съобщенията, публикувани в социалната мрежа, целият интернет подскочи. Препоръките вече са изисквания и ще влязат в сила до няколко месеца. Редом с това Twitter обявиха и някои промени в своето API, които дават отражение върху разработчиците на приложения. Всъщност точно това допринесе за голямото недоволство, защото независимите разработчици се почувстваха притиснати и ограничени от Twitter.

Вчера стана ясно, че Twitter са взели наистина присърце заканата си да откажат външни разработчици да пишат приложения, които наподобяват по функционалност собствените приложения на социалната мрежа – Twitter за iOS и OSX и TweetDeck например. 

Facebook феновете – изкуствен или естествен растеж? socialevo.net/facebook-fenov… via @socialevonet

— zzdravkov (@zzdravkov) August 28, 2012

Промяната е много проста, но направи голямо впечатление. Доскоро съобщенията в Twitter съдържаха информация за това от какво приложение са публикувани, например от Tweetbot, от HootSuite, от TweetDeck. Точно тази информация вече липсва, а беше наистина удобна. В интерес на истината тя беше най-приятният начин разработчиците да популяризират своите приложения, тъй като хората лесно виждаха кой какво приложение използва. Тази промяна ще се отрази рязко върху популяризирането на едно или друго приложение, а с това и върху тяхното и без това значително ограничено поле за ръст покрай въведените промени и т.нар. API 1.1 на Twitter.

Официалната позиция на Twitter по всички тези свързани казуси (и това, че в Instagram вече не можем да търсим приятели от Twitter, в Tumblr също) е, че искат да хомогенизират Twitter-изживяването – как усещаме и работим с Twitter. С ръста и амбициите за още по-добра монетизация идва и желанието за контрол. Каква чувствате вие тези промени?

Подобни статии:

1. Twitter е най-благородната социална мрежа
2. На коя социална мрежа да заложите през 2012г

През 1999, малко след като компанията отново бе поета от Стийв Джобс, стойността на Apple беше "едва" $9.29 млрд.

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

Всеки един от нас, е, почти всеки, си е мечтал поне веднъж да бъде популярна личност, която всеки да ухажва, зачита и уважава. За съжаление това не винаги е възможно, но ние ще ви разкрием как можете да постигнете ефекта много лесно. Трябва ви само добро настроение, няколко съвета и Facebook. За да получите всичкото внимание на света от своите приятели.

Публикувайте провокативни и интересни снимки всеки ден. По този начин приятелите ви ще свикнат с вас и ще ви възприемат като забавни и будни хора, които ги забавляват и образоват. Важно е снимките да са различни, по възможност големи и с добро качество. Важно е също така да бъдете уникални.

Провокирайте приятелите си. Например можете да оставите изречението недовършено, така че да стимулиране хората да започнат да допълват поста ви. „Мисля да кръстя новото си куче …“. 

Афоризмите и цитатите винаги са на мода. Ако откривате интересни и полезни такива, е добре да ги поствате на стената си. Подкрепени с тематична снимка, те могат да ви донесат много внимание. Така ще начешете не само своето его, но също така това и на другите потребители.

Задавайте въпроси. Хората обичат да помагат в социалните мрежи. Ако ви трябва съвет за новата кола или тенис ракета, не забравяйте да потърсите мнение от приятелите във Facebook. Те самите ще се радват да ви помогнат, а и така ще се изявят.

Споделяйте първи важните новини. По този начин вие ще сте първоизточници и всички ще са ви благодарни. Разбира се, не прекалявайте, като споделяте всяка клюка. Добре е, ако знаете нещо от първа ръка, да пуснете статус, който обаче да е без снимка. Така той ще се открои от останалите и ще покаже, че иде реч за нещо сериозно и важно.

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. Facebook Messeges при затворен браузър само в „Социална сряда“
2. Препращай във Facebook със „Социална сряда“

След като Apple спечели делото срещи Samsung на стойност $1 милиард за нанесени патентни щети, сега компанията от Силициевата долина иска да се опита да продължи атаката. Така Samsung може да се прости със сериозен дял продажби в САЩ, тъй като от Apple ще внесат искане за забрана за продажба на 8 техни мобилни устройства. По този начин загубите за азиатците ще станат непосилно големи.

Забраните, които Apple ще се опита да издейства от съда в САЩ, са за следните модели: Galaxy S2, Epic 4G, Skyrocket, Galaxy, Galaxy S Showcase, Droid Charge и Galaxy Prevail. Ако съдът отсъди в полза на американската компания, тогава тези артикули ще трябва да бъдат свалени от рафтовете.

За щастие на Samsung съдът глоби компанията в петък едва с $1 милиард – искането на Apple бе за цифра, надхвърляща $2.5 милирда. От корейската компания обаче казват, че подобни решения ще доведат до загуби не само за тях, но и за американските потребители. Изборът ще бъде ограничен значително, а това няма да е в услуга на обществото. Все пак аргументите на Samsung остават на социално ниво, докато Apple вади факти и документи за нарушаване права върху патенти.

Снимка: Apple

Подобни статии:

1. Корея забрани продажбата на iPhone 4 и Samsung Galaxy S2
2. Apple срещу Samsung: Войната на патентите /Инфографика/