Във всяка сграда прозорците са най-слабото звено в нейната термоизолация. Има множество възможни решения за подобряване на термичната изолация на стените като технологии и материали. Но за прозорците, особено с условието да се запазва тяхната прозрачност, в момента не се предлагат модерни и практични решения. Но на проведената в Хановер International Passive House Conference една иновативна полска компания – Super Windows предизвика истински фурор с представените прототипи на термично изолиращи стъклени панели с чудесна видимост.

Двама учени от Полската академия на науките демонстрираха два прототипа – INVIS160stack и INVIS160tweed, с дебелина 160 мм и не по-тежки от традиционни прозоречни панели с подобни размери.

INVIS160stack (горе) е панел, който се състои от две външни стъкла, между които са поставени 10 слоя от специален прозрачен филм, които не влошават отличната видимост. Иновативният прозоречен панел има паказатели от 0.15 W/m2K съгласно европейските стандарти.

Вторият прототип – INVIS160tweed (долу) е подобен на INVIS160stack, но слоевете между двете стъкла имат наклон от 45 градуса. Това позволява да бъде достигнат показател от 0.05 W/m2K съгласно евро стандартите.

Необходимо е още доста работа и инвестиции, докато тези прототипи бъдат пуснати в серийно производство и продажба. По тази причина за момента не може да бъде посочена и цена. Но тази интересна идея определено заслужава внимание как ще се развие през следващите години.

По материали от: jetsongreen

Двама каубои влезли в един бар да пият. Единият казал: - Ей, тука имат един страшен коктейл - викат му "Лунна светлина". - А, не. - казал другият. - Аз ще пийна едно уиски. - Никакво уиски, ще пием коктейли. - Не, за мен уиски. - Барман, две "Лунни светлини"! - Ама не искам… Първият каубой вади пищова, насочва го към втория и му вика: - Ще пиеш! Оня изпива коктейла и пада полумъртъв - очите облещени, езикът изплезен, косата настръхнала… След малко се изправя и първият каубой му подава пищова: - Добре, хайде сега ти ми насочи пистолета в челото, че да ударя и аз една "Лунна светлина". Усмихни се, България! Учени откриха, че оригиналното уиски всъщност е китайско. Така бе сложен край на 5-вековния спор между ирландци и шотландци кой е открил популярната напитка. И за китайците, и за ирландците, и за шотландците обаче би било добре да внимават да не се появи македонски експерт дестилатор, който да им разкрие жестоката истина...

Приключи световният литературен фестивал „Виленица”, носещ името на една от най-красивите пещери в Словения. По традиция на феста се връчват две награди – за цялостно творчество и приза „Кристалът на Виленица”, за който се състезават поети и белетристи от цял свят. Тазгодишното 27-мо издание ще се запомни с успеха на Румен Леонидов, първият български поет, който успя да преодолее конкуренцията на 35 автори от САЩ, Канада, Австралия, Китай, Средна Европа и Балканите.

Първото дело заведено от големи музикални компании донесе глоба от 222 000 долара за жена от Минесота, която е обвинена за свалянето и споделянето на 1700 песни от и в сайта за споделяне на файлове KaZaA. Съдът, също така забрани на Джейми Томас-Расет (Jammie Thomas-Rasset) да прави звукозап...

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false FR X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]--> <!--[if gte mso 9]>

Навярно повечето от нас имат десетки гигабайтове музика в компютрите си. И все пак сигурно на повечето ни се е случвало да имаме чувството, че слушаме все едни и същи песни и че колкото и нова музика да трупаме ни писва много бързо. Вече съществува решение на този проблем. Това е чисто нов музикален...

Като марка нерядко се регистрира комбинация от цветове.  Но въпросът с регистрация на цвят като марка е   по-сложен.

• В Европейския съюз  Съдът в решението  Libertel Groep BV v Benelux-Merkenbureau (C-104/01)   приема, че цвят може да бъде регистриран като марка. Например Pantone 2685C    е за Cadbury.

• В Австралия BP  губи 16-годишна борба за цвят Pantone 348C, но Tiffany & Co регистрира

• В САЩ ключовото решение, допускащо регистрация на цвят като марка, е  Qualitex v. Jacobson (1995) за зелено-златния

На Qualitex се позовава съдът в ново решение Louboutin S.A. v. Yves Saint Laurent .  Става дума за  цвета в модната индустрия като индикатор за производителя, по-точно за червения цвят, по-точно за червената подметка.

Съдът се съгласява, че цветът може да функционира като индикатор, съответно да получи защита, при определени условия.   В случая изцяло червените (монохромни) обувки ISL  (и всички изцяло червени обувки в САЩ) не са в нарушение – каквото обаче евентуално би имало при  контраст между подметката и останалата част на обувката.

Решението

Европа да се развие към федерация от национални държави, поиска председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. Едни европейски съединени щати според шефа на комисията биха се явили в противовес на икономическата криза, която мъчи Европа вече няколко години. И засега ефикасно решение на хоризонта като че ли не се вижда въпреки различните мерки, предлагани и вземани до момента. Излизането от тази тежка икономическа криза според Барозу обаче се затруднява от национализма и популизма в държавите от Евросъюза. Изказването си председателят на Еврокомисията направи тези дни в годишната си реч „За състоянието на съюза” пред Европарламента. И вече е официално изговаряне на нещо, за което се говори от доста време насам. И което изглежда не особено лесно за реализиране, дори според мнението на привърженици на тази идея и в самия Европарламент. За тях именно това трябва да е бъдещето на Европа и пътят, по който тя трябва да тръгне. Не само за да излезе от сегашната криза, но и за да...

Юбре, курорте! Помните ли находчивите роми, които сновяха по плажовете и предлагаха царевица и сладолед с големината на зърната на Памела Андерсън или още по-добре – нейните силиконови импланти. За съжаление тази колоритна търговия е вече в миналото, тъй като бе забранена от хигиенични съображения. И все пак трябва да сме наясно, че всеки път, когато решим да похапнем в някое от капанчетата около плажа, поемаме риска да прекараме следващите няколко дни, превивайки се над тоалетната чиния, или да отидем на екскурзия до онова чудно място, където всички носят бели престилки. Да, яденето в долнопробните кръчмета по плажната ивица може и да се окаже рисковано изживяване. Поредното бистро в Слънчев бряг бе затворено заради това, че предлага храни, които са за боклука, а не за нечий стомах. Но мърлявите уреди в кухнята и нахвърляните на мръсни купчини дрехи на персонала май са най-малкият ни проблем. Много по-неприятно е, когато случаите на натровени хлапета от детски лагери край...

Русия и България били приятели от векове. Това заяви вчера премиерът Бойко Борисов. И той, и президентът Росен Плевнелиев коментираха иска на "Атомстройекспорт" от 1 млрд. евро за проекта АЕЦ "Белене". Министър-председателят изрази надежда Путин да не знае за това, защото иначе нямало да му е приятна срещата на 9 ноември у нас, когато трябва да подпишем за „Южен поток”. Дали наистина Путин не е наясно? Изненада ли е този иск? Интересно защо тази руска претенция не беше предявена по-рано? Защо именно сега, когато сме на финалната права за преговори с Москва за „Южен поток” и за газовия договор? Държавният ни глава Росен Плевнелиев пък обяви, че страната ни иска да е добър партньор, че предстоящите преговори ще са тежки. „Доброто приятелство означава добри сделки за двете страни, много често казваме – не по братски, а по равно”, каза още Плевнелиев. Дали ще бъде така обаче? Защото за българина това е въпросът. Не каква точно е причината за баснословната сума, която искат...

Компания Apple ще закрие социалната музикална мрежа Ping на 30 септември. Както отбелязва The Next Web, съобщението се е появило и в новата версия на приложението iTunes 10.7. Съобщава се също така, че Apple вече е закрила регистрацията на нови потребители в социалната мрежа. Ping работи само ...

Троянският кон е символ на ТИМ и присъства в логотипите на контролираните от тях компании като "Армеец"

Варненската групировка ТИМ се заяви в публичното пространство с името си, нещо нечувано до момента. Марин Митев даде интервю. Не пред независима медия, която може да му зададе неудобни въпроси, а пред своята си - контролираният от ТИМ електронен вестник Варна утре.

Посланието на интервюто в няколко думи е следното: ние сме "нормални" бизнесмени, нямаме нищо общо с организираната престъпност, силни сме, незаобиколими сме, властта е с нас и ние сме с властта, която и да е тя. Приемете го като даденост. Липсва само равнис, мирно, за почест, и се разотивайте.

Посочени са и "враговете". Душманите на ТИМ били "5-ма човека, които всички познаваме, зад тях стоят интереси на идентичен проект и пари. В комбинация с най-голямата медийна машина в България – схема с блогъри и сайтове, които според мен имат сила да съборят и правителство." Журналист от Франция пък "изровил снимка на моето куче" - обяснява Митев. Нарекъл го "помияр" и с това много го раздразнил.

Ласкателно е. Хем сме малко, хем сме силни, хем с голям капацитет да вредим на правителството. Само в едно е сбъркал г-н Митев - няма нито проект, нито пари.

Всъщност, нещо като проект има и като почти поименно посочен в интервюто ще го разясня.

Но най-напред, съжалявам, че съм се изказал непочтително за домашния компаньон на Митев. От думите му "живя с мен 11 години и преди 5 месеца се наложи да го приспя" прозира сдържаната, но автентична болка от загубата на любимото същество. Не разбирам много от породи, но ако животното е вярно и предано, то няма никакво значение дали породата му е квартално-превъзходна или расово-еталонна. Заслужава уважение и точка, лека му пръст.

За да няма недоизказани неща, вижте снимките, които коментирах в страницата си във Facebook, която явно е популярна в тимаджийските среди. Съвсем не съм си хабил познанията и времето да "изровя" специално снимки на домашния любимец, а отбелязах афишираното във Facebook богатство и лукс на профила на някой си Marin Velikov. Снимки на мерцедеси, имения, на маса с Абрамович... Дори не знам дали профилът е истински, на Митев, или някой друг го поддържа. Снимките обаче са автентични.

Да се върнем сега към проектите. Моят личен проект срещу ТИМ е техният голям "проект" за България е да се провали и да ги видя в затвора, защото:

"Като групировка на организираната престъпност, ТИМ се занимава с широк спектър от криминални дейности – изнудване и рекет, заплахи, проституция, залагания, трафик на наркотици, кражби на коли и трафик на крадени автомобили."

Това са думи на бившия военен разузнавач, посланик Джеймс Пардю и аз му вярвам. Данните, които той е изпратил във Вашингтон за ТИМ са потвърдени от свидетели и оперативни разработки на наши и чужди служби.

Факт е, че над ТИМ има държавен чадър лично от премиера Бойко Борисов, който е въртял с тях бизнес с производство на менте-цигари през 90-те.

Прокуратурата отказва да се занимава с грозните им престъпления и това е позорно за цялото ни общество, закрепостено от организираната престъпност. Впрочем, Митев не пропуска да се похвали като същи феодал:

"В групата на национално ниво работят около 30 000 човека... Групата произвежда около 5% от БВП на страната. Ние сме собственици на националния превозвач, дружествата осъществяват дейност в производствения сектор, финансови услуги..." - изброява той.

При 54,3 милиарда долара за 2011, 5% са 2,7 млрд. И това само от една престъпна групировка - ТИМ! Колко ли допринася за БВП легалният бизнес на другите български престъпни групировки? А нелегалният? Може би затова Европол смята, че българската организирана престъпност е "уникална" в целия Европейски съюз, както е записано в юлския мониторингов доклад?

Какъв е проектът на ТИМ ставя ясно от логотипа на компанията, който отдалеч изглежда като куче на скейтборд, но всъщност представлява стилизиран троянски кон. Троянският кон е символ на военното коварство и бруталност. Тимаджийската Троя обаче е българската държава, която те са тръгнали да превземат от изток. Проектът е тотална власт на мафията - политическа, икономическа, медийна, съдебна, всякаква.

Ето това аз не искам да се случи, въпреки песимистичния исторически пример на Троя. Моят проект е държавата - Троя, като средище на цивилизацията, да отблъсне агресора - ТИМ в дивия руски безпредел, който ги подхранва с пари и логистика. Защото ТИМ освен всичко друго са и канал за путинските финансови и икономически интереси у нас - троянски кон на Русия в България.

Интервюто на Митев, изпълзял на светло след години в медийния здрач, в който дори името ТИМ беше забранено за споменаване, е нов етап в тази битка. На този етап мафията открито декларира, че е победила. Тимаджийската демонстрация на сила и арогантност е синтезирана в думите за криминалния проект "Алея Първа": "Тогава всички ще забравят какво е било и ще го приемат като даденост, без която няма да могат."

Тази фраза не е само за "Алея първа", тя е квинтесенцията на мераците на българската мафия, която иска да съществува безнаказано и да я приемат като даденост, без която не може. Да, ама не, не съм съгласен. Поне още 4 души като мен не са съгласни с този сценарий.

Малко сме за "марш на несъгласните", но историята не винаги дава право на количеството и на болшинството. На 25 август 1968 г. на Червения площад се състои кратък протест срещу съветската инвазия на Чехословакия. Всичко на всичко 8 души, които тутакси са арестувани и осъдени. Но тези 8 души, част от малобройното дисидентско движение, изкопаха моралния гроб на престъпния комунистически режим и го бутнаха в него 20 години по-късно. За икономическия гроб трябва да благодарим на Рейгън.

Щом "5 души" с клавиатури имаме "сила да съборим и правителството", или поне да стреснем дотам тимаджията, че да изръси такава нелепост, значи надежда има.

Какво ли ще е ако някой ден несъгласните с това мафията да определя съдба станем 5000, като на Орлов Мост?

* Текстът е предназначен за публикуване единствено и само в мрежата от блогове и сайтове - най-голямата медийна машина в България.

Според Bloomberg, един от основателите на Siri и инженерен директор в Apple Адам Чейър (Adam Cheyer) е напуснал компанията. Чейър се присъедини към екипа на Apple през 2010 г., когато Siri бяха придобити от Apple в сделка, която според някои е била на стойност повече от 300 млн. долара. Един...

Остава по-малко от месец до старта на седмото издание на DevReach urlwww.devreach.com/url , международната конференция за софтуерни разработчици. Събитието ще се проведе на 4-5 октомври в София и вече има регистрирани участници от 20 европейски държави. За DevReach 2012 пристигат url=htt...

Русия враг номер едно на България. Нищо не се е променило, нищо не е забравено, нищо ново не е научено. Задушаващата руска простотия и вероломност играе срещу самата Русия. Правим циклотронен център – най-големият научен проект за последните 20 години в България Посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик връчи дарение на стойност 3 милиона [...]

Кирил Гумнеров е роден на 3 август 1969 година. Завършил е Икономическия университет във Варна, а в момента следва политология в Софийския университет. Работил е като сценичен работник, а по-късно е бил и зам.-директор на драматичния театър в Ловеч. После напуска и се заема с частен бизнес. Той е учредител на структурите на партия „Атака” в Ловеч, беше член на националното ръководство на организацията. Бил е и общински съветник в града на Кольо Фичето. Депутат е в 41-вото НС – вече независим. - Г-н Гумнеров, тези дни съобщихте в пресата, че заедно с ваши колеги готвите план да атакувате закона, който регламентира забрана на пушенето на закрити места, защо? - Този план има предистория и тя е свързана с приемането на цитирания закон. Аз бях един от основните противници на тази идея, въпреки че не съм пушач и никога през живота си не съм изпушил и една цигара. Не съм привърженик обаче на абсурдни нормативи като този, който сега с вас коментираме, защото не мисля, че има смисъл от...

След ужаса, който преживя Путин от протеста на „Пуси райът”, сега му се налага отново да трепери. Този път по стъпките на страховитите руски пънкарки тръгна нашият премиер Бойко Борисов, изразявайки надежда, че Путин може да не е бил информиран за иска на руската компания „Атомстройекспорт” за неустойка от 1 милиард евро към България.

“Защото, ако знае, никак няма да му бъде приятна срещата на 9 ноември в България. Тогава трябва да подпишем за “Южен поток”, заяви Борисов с намек, че може и да не подпише договора за любимия на Путин газопровод.

Би трябвало да съм повече от удовлетворен като автор на статията от вчера, в която предположих, че намекът на министър Делян Добрев за съществуване на план В като реакция на руските искания няма как да бъде разшифрован иначе, освен като използването на „Южен поток” като български коз. Излиза, че Борисов едва ли не ме е „послушал”. Обаче…

Обаче аргументацията на Борисов е толкова абсурдна, че не мога да се зарадвам на успешната си прогноза. Не случайно го сравних с „Пуси райът”. Не е заради самоцелното екзотично сравнение, а поради съвпадението по…православна линия.

“Русия, като държава, и руският народ и България, са приятели от векове. Ние сме православни държави – историята ни е такава, каза още Борисов по повод предстоящата визита на руския президент. – Тук има една компания, която въпреки провежданите преговори, без да ни информира, е решила да подаде иск. Искрено се надявам, че президентът Путин не знае за това тяхно действие.”

Това ли трябва да бъде акцентът, за да „плашим” Путин, като го удряме на сълзлива молба да ни се зачита статута на православна държава?

Да не се чудим, че самият Путин и извъртя протеста на пустите бунтарки, настояващи Богородица да не го връща на власт, като чисто богохулство без елементи на политика, виждайки явно себе си в ролята на Господ. Ами ако разкрепостените девойчета бляха протестирали срещу Гари Каспаров или някой друг опозиционер- щеше ли по такъв злобен начин да ги погне руската прокуратура?

Да плашиш Путин, че ще му се разсърдиш по православна линия заради енергийния шантаж на Русия, който отклонява енергията на българската икономическа жизненост, отива на някой плашипу…Хайде да не продължавам…

Share on Facebook

Колкото и да отричат и пренебрегват QR кодовете специалистите в България, то на запад те се използват доста активно, а потребителите ги приемат добре. Адекватната употреба на един QR може да ви спести много средства и ядове, а от друга страна да създаде интерес в потребителското мислене. Точно поради тази причина искаме да ви покажем най-големият QR код в света, който на всичкото отгоре и работи!

Най-големият QR код в света се намира в Канада и се състои от царевични насаждения. Според създателите му той не само е с невероятните размери от 28,759 м², но също така може да бъде сканиран от хеликоптер и да ви отведе на определено място в интернет. 

QR кодът също така е признат за най-голям от експертите от Рекордите на Гинес, което го прави уникален. Мислим, че това е моментът, в който родните специалисти могат да се активизират и да измислят нещо по-голямо и креативно. Защо не това да се случи и на територията на България. 

Снимка: Wired

Подобни статии:

1. Китай става най-големият онлайн пазар до 2015
2. Мобилните потребители по света и у нас

Днес екипът на “Гневни Млади Хора” засне и излъчи на живо третият ден от първото по рода си в България онлайн изслушване, организираното от Българският институт за правни инициативи (БИПИ), на престрашилите се магистрати, кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота. Следва пълен видеозапис от изслушването на Милчо Генжов, административен ръководител, окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. Габрово.

Днес екипът на “Гневни Млади Хора” засне и излъчи на живо третият ден от първото по рода си в България онлайн изслушване, организираното от Българският институт за правни инициативи (БИПИ), на престрашилите се магистрати, кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота. Следва пълен видеозапис от изслушването на Милчо Генжов, административен ръководител, окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. Габрово.

Акциите на Facebook скочиха със 7.7% след представянето на новия смартфон на Apple iPhone 5, който се отличава със широката си интеграция с известната социална мрежа. Стойността на акциите на NASDAQ скочи ...

Диана Ковачева: Номинираните за ВСС са познати лица

Доста аналогии могат да се направят между времето на управлението на Тодор Живков и времето в момента и по-конкретно, откакто ГЕРБ са на власт. Това каза в интервю за БГНЕС Мария Дерменджиева, изследовател на архивите на ДС, преводач и журналист. Една от ярките аналогии е отношението на медиите към управлението и към властта, изобщо към хората, които са силните на деня. Това явление го имаше и по времето на комунизма, но има и някои разлики, аналогията няма пълно покриване, смята Дерменджиева.

Днес екипът на “Гневни Млади Хора” засне и излъчи на живо третият ден от първото по рода си в България онлайн изслушване, организираното от Българският институт за правни инициативи (БИПИ), на престрашилите се магистрати, кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота. Следва пълен видеозапис от изслушването на Владимир Вълков, съдия в Софийски районен съд.

Моделирането е не само приятно, но и много полезно за малките детски ръчички. Когато купувате пластелин, гледайте да...

Компанията, която се занимава с управлението на патентните лицензи на Калифорнийският университет в Сан Франциско ще съди три от най-големите компании в САЩ - Facebook Inc, Wal-Mart Stores Inc и Walt Disney Co. Компанията вече има опит в съда срещу няколко големи фирми, в които е защитавала пате...

В близкото бъдеще около планетата Земя се появяват ярки, загадъчни сонди с извънземен произход, които обгръщат планетата. Само няколко дни по-късно мистериозните посетители изчезват, оставяйки след себе си едва доловим сигнал... Макар и слаб, сигналът е достатъчно ясна следа за група изследователи, които се отправят на опасна експедиция в откритото космическо пространство, опитвайки се да разбулят извънземната загадка. Това, което ще открият обаче, е по-непознато, шокиращо и опасно дори от най-смелите им хипотези.

Това не е поредната глава от приключенията на марсохода Curiosity, а част от сюжета на добре познатия на любителите на "твърдата" научна фантастика „Blindsight” на канадския писател Питър Уотс. Правата за превод на книгата, определяна от някои като находчива комбинация от Майкъл Крайтън и Айзък Азимов, вече са закупени от „Изток-Запад”.

Година след дебюта си книгата получи номинации за престижните литературни награди Локус и Хюго. Романът ще е на българския пазар в през пролетта на 2013 г. и ще бъде част в поредицата Magica, която досега включва автори и заглавия като „Картата на времето” на Феликс Палма, „Z-та световна война” на Макс Брукс и „Заклинателят” на Уилям Блати.

„Blindsight” вече се превежда от Елена Павлова, известна не само като преводач на Дан Симънс, Лоръл Хамилтън и Стивън Кинг, но и като автор на романи („Балада за бръснача” под псевдонима Лени Кинг) и книги-игри („Мъртви звезди” под псевдонима Върджил Дриймънд).

Ромското гето изчезва от бул. "Европа"

Първо заседание във ВАС за уволнението на съдия Мирослава Тодорова

Изслушването на кандидатите за ВСС: Публичността на говоренето не гарантира прозрачност на целите

И това лято се оказа тежко за полицията във Франция. Освен провеждането на обичайните акции за укротяване на подивели имигранти и успокояването на обрани туристи този път органите на реда получиха и още по-отговорна задача. От средата на юли вътрешното министерство се зае да издирва и демонтира незаконните ромски лагери в страната. Седмици наред десетки цигански гета в предградията на Лил, Лион, Марсилия и Париж осъмват в развалини, а техните обитатели биват репатрирани в родната им Румъния. Естествено, по-напористите успяват да се изплъзнат от клопката на властта и да намерят укритие из тъмните парижки булеварди. Скитайки се из столицата на модата, изкуствата и кулинарните изкушения, тези съвременни жанвалжановци с надежда чакат момента, когато в паспорта им ще блесне надписът: гражданин на Франция. Все още прохождащото правителство на президента Франсоа Оланд със сигурност осъзнава, че започва управлението си по един не особено тактичен начин. Доскоро организираните от...

Днес екипът на “Гневни Млади Хора” засне и излъчи на живо третият ден от първото по рода си в България онлайн изслушване, организираното от Българският институт за правни инициативи (БИПИ), на престрашилите се магистрати, кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота. Следва пълен видеозапис от изслушването на Людмил Петков, прокурор във Върховна касационна прокуратура.

От 2010 г. досега през септември председателят на ЕК Барозу очертава състоянието на ЕС в реч пред Европейския парламент. Ролята на това събитие е  заявена в началото на речта през 2010:

Отсега нататък речта за състоянието на Съюза ще бъде поводът да очертаем съвместната си работа за следващите 12 месеца.

• Реч 2012 (бг)
• Реч 2011 (бг)
• Реч 2010 (бг)

Бързам да ви покажа  подвързиите на Точица (www.tochitsa1.blogspot.com), ако все още нямате концепция, за това как да изглеждат...

Продукти за 4 порции:
1 пакет кус- кус
400г пилешко филе
2 зелени чушки
3 домата
2 моркова
1 глава лук
щипка сол
щипка червен пипер
щипка босилек
1к.ч. олио
1ч.ч. Пармезан

Приготвяне:
Пилешкото се реже на кубчета. Кус- кусът се вари според указанито, отбелязано на опаковката. Когато се свари, се добавя супена лъжица краве масло. Разбърква се, за да се разтопи мазнината. Зеленчуците се почистват и измиват. Доматите се рендосват. Морковите се режат на пръчици. Лукът  се скълцва на ситно, а чушките се режат на кръгове. Взема се дълбок тиган с по- широко дъно. Налива се мазнина. Съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее мазнината, се добавят пилешките кубчета. Запържват се за 5 минути. После се добавят и останалите продукти. Поръсват се всички указани подправки. Ястието се готви на кротък огън, 30 минути. Вземат се 4 плоски чинии. Във всяка се разпределя слой кус- кус. Отгоре се сипва от готвеното пилешко, със сос и зеленчуци. Порциите се поръсват с Пармезан.

YouTube взе решение да блокира в Египет и Либия достъпа до скандалния филм за пророка Мохамед, който предизвика протести в Либия и доведе до смъртта на американския посланик в страната и на още трима негови сънародници. С този ход притежаваният от Google сайт за споделяне на видео съдържание се н...

Европейски закон защитава жертви на престъпления заради сексуална ориентация, полова идентичност или полово изразяване

Александър Секулов казва, че не пише през зимата, нито на места без хоризонти или без брегове. И без тепета... Но колкото и старателно да проучвах, не успях да открия родното място на "Колекционер на любовни изречения". Може би защото то не е пространство от този свят. А и няма как иначе, защото романът сякаш е самото изящество. В него нищо не е спестено, нито безкрайните импресии на пътуването, оживели из старите географски карти, нито малките прозорчета, които безстрашно надникват в теб и зоват цялата сетивност и авантюризъм, на които си способен.

Историята на бившата циркова акриса Грей Семич е изваяна от нежност и стотици пъти кръстосана от спомени за мъж без име, когото е дарила с очарованието на липсата. В реванш обаче Наско Х. е разпилял себе си сред истории, записани върху якълкова кора, глинени делви, пламтяща хартия, сребро и пчелен восък, които единствени могат да отведат любимата му до него и истинското му име. И за да свърши раздялата следват пътувания, приливи на близост и отливи като всичко се случва с един особено щастливо отчаян поглед.

Определено е смело да изпишеш под заглавието на книгата си "изящен роман", но си трябва и доста талант, за да не се окажат разноцветните ти "висящи градини" провиснали от към дълбочина и смисъл. Най-възхитителното е, че Секулов явно го притежава, макар, вече трезва от цялата игра с нанизите думи, да осъзнавам, че този роман е все пак не шедьовър, а по-скоро израстване.

За себе си обаче открих, че явно имам сериозен "проблем" с фините романи, а този е точно такъв - един безумно нежен свят, пресътворен в думи и картини. "Колекционер на любовни изречения" определено е в спор с времето, мястото и въобще всеки традиционен ъгъл, от който сме свъкнали да съзерцаваме любовта. А и не само.

Седемдесет и два процента от българите не одобряват действията на правителството на Бойко Борисов срещу икономическата криза. Това показва проучването на "Трансатлантически тенденции" (Transatlantic Trends). Изследването е по проект на германска неправителствена организация "Джърман Маршал Фонд" (German Marshall Fund) и е проведено между 2 и 27 юни 2012 г. в САЩ, Русия, Турция и 12 страни членки на ЕС, сред които и България.

Продължаваме с месечния престой на Николай в Германия. Запознахме се с Берлин, а после и с живота в Потсдам, а днес ще тръгнем на разходка из Хамбург. Приятно четене:    

Една академична стипендия в Потсдам

  част трета

Разходка до Хамбург

Ежедневният живот в Германия обаче си има своите трудности.

Бюрокрация! Повсеместна, объркваща, потресаваща бюрокрация!

И множество служители в администрацията и в банките, които не знаят английски!* Наложи ми се да платя данък Rundfunkgebuehr, който плаща всяко домакинство, което има ТВ или радио. Аз нямах ТВ, но пък имах лаптоп и жената, която звънна доста неочаквано на вратата ми, го видя. Успях да разбера, че трябва да платя 5.76 за това чудо, но не мога да платя на нея, а това трябва да стане през банката. В първата банка, през която минах, ме предупредиха, че ще ми вземат... 25 евро! Насочих се към друга банка, където ми искаха „само” 5 евро. И понеже не е възможно този данък да се плаща месечно, създадох някакъв казус: оказа се, че все пак мога да го платя за този месец. В края на месеца обаче трябваше да подам писмено заявление до Бон, че дерегистрирам своя приемник. Цялата тази история ми коства над 15 евро, и то при положение, че нямах интернет, т.е. не можех да гледам ТВ, нито да слушам радио... Защо нямах интернет ли? Просто трябваше да ходя до университета и пак да преминавам през някакви бюрократични процедури, поради което реших да ползвам мобилен интернет. Това беше голяма грешка, особено по време на Евро 2012, и при цени на безжичен интернет на обществени места по 5 евро на час.

Имах подобен проблем и със стипендията си:

понеже не беше възможно да си отворя банкова сметка само за един месец, от DAAD изпратиха стипендията ми директно до университета. Това беше доста дълъг процес, като успях да си получа парите чак на 18-ти. Получавайки я, исках да вкарам парите си в моята дебитна карта чрез международен трансфер, но се оказа, че не приемат пари в кеш. Насочиха ме към Western Union, но аз реших да съхранявам парите си при мен. Положението не беше чак толкова страшно. Тези процедури имат своето основание: виждаме, че Германия е най-дисциплинираната държава в ЕС. Не знам обаче дали немците разбират къде отиват парите им за данъци: те сякаш биха платили всякакъв тип данък, без да питат** Това е нещо, което учудва много чужденци, както разбрах от форумите. Етажът, на който живеех, се оказа... детска градина! От двете ми страни имаше бавачки и беше много шумно през деня. Започваше се от 7 сутринта, и се свършваше в 17 ч.; но пък след 18 ч. в една зала, намираща се на 5 метра от стаята ми, започваха танци и спортни мероприятия, които продължаваха до 22 ч. Добавям и това, че още една съседка пускаше една и съща песен цял ден и цяла нощ, което ме караше да настръхна всеки път, когато чуя песента в някое кафе. И така, атмосферата беше дискомфортна с оглед на парите, които плащах. Не смятам за редно в студентско общежитие да има забавачници: щом искат да печелят пари, нека използват обикновени жилищни сгради. Но там никой няма да допусне подобен шум. Бях си обещал веднага след получаването на стипендията да замина за

Хамбург

Имах такава идея и за Дрезден и Лайпциг, но се отказах от нея, защото нямах време да я осъществя. Бях чул от много мои приятели, че Хамбург е красив град и задължително трябва да отида там. И така потеглих в хубавата петъчна сутрин с влак, който струваше 136 евро в двете посоки. На отиване бях с „обикновен” влак, а на връщане- с високоскоростен. Странно е, но влакът имаше закъснение с 25 минути още при влизането в Берлин. Наложи се да го композират на друг коловоз, но информацията за това бе подадена бързо, на немски и английски. Пътуването мина бързо, за 90 минути стигнахме Hauptbahnhof във втория по големина град в Германия. [caption id="attachment_34009" align="aligncenter" width="614" caption="Централна гара"][/caption] По пътя видях стотици вятърни турбини и дълга равнина. Пристигнахме на гарата, но не можахме да слезем: имаше някакъв проблем със системата за вратите и се наложи да чакаме десет минути, докато я оправят. Гарата е изумителна: огромно хале на две нива, през което влаковете преминават директно. Няма фоайе, няма и скамейки. Хората си седят на пода. Пристигат и отпътуват влакове към всички части на Германия и към Дания. Нямах търпение да се махна от тази лудница и да стъпя на „свободна” Хамбургска земя. Посрещна ме страхотен вятър отвън и не можах да използвам хартиената си карта на града, затова се наложи да ползвам Google maps. Ориентацията беше лесна, защото още от гарата се виждаше кулата на

кметството (Hamburger Rathaus)

Реших да се придвижа произволно, следвайки интуицията си... и знаците. Веднага забелязах широките бели тротоари, датските банки и типичната ханзейска архитектура. След петнадесет минути се озовах в самото сърце на Хамбург: площада пред кметството. Не беше толкова оживено, колкото очаквах: имаше не повече от петдесет туристи наоколо. Неоготическата сграда със зеленикав покрив се извисява гордо от 1897 г., демонстрирайки статута на Хамбург като Свободен ханзейски град. [caption id="attachment_34010" align="aligncenter" width="614" caption="Кметството на Хамбург"][/caption] Днес Хамбург и Берлин са двата германски града със статут на провинции. От площада започва езерото Алстер. Тук е разположен монумент в памет на 40 000 хамбургски военни, загинали през Първата световна война.

Каналите преминават през целия град.

Интересно е да наблюдаваш сградите, минавайки по поредния мост: това обаче със сигурност не е толкова романтично, колкото разходка с кораб. Пропуснах тази атракция и трябва да съжалявам. Хамбург не ме впечатли толкова много: явно имах прекалено високи очаквания. И той обаче си има своята красота и достойнства: мултикултурна общност (много виетнамци, португалци, англичани и скандинавци), много работни места, красиви катедрали. За пет часа няма как да видиш всичко в този град: аз обаче успях да посетя основните забележителности. И отново с уговорката, че екскурзия с корабче, която излиза около 15 евро, дава по-добра представа за града. По някакъв странен начин, вървейки в западна посока, достигнах до катедралата, която тук наричат Мишел. [caption id="attachment_34011" align="aligncenter" width="614" caption="Катедрала Санкт Михаелис (Michel), Хамбург"][/caption]     Тя има хубава наблюдателна кула, но не се осмелих да се кача на нея. Тръгнах в посока

Landungsbruecken,

обект, за който не знаех много. Повечето туристи отиваха директно към него. Много кораби потеглят оттам; има хубава крайбрежна алея, която е пълна с хора. [caption id="attachment_34012" align="aligncenter" width="614" caption="Landungsbrücken - Морската гара на Хамбург"][/caption]   Малко на север се намира и Рибният пазар, като пристанището продължава още километри нагоре. Не видях нито Queen Mary, нито какъвто и да е голям круизен кораб, но пък се откри страхотна гледка към пристанището. Първоначално се настаних на някакъв хълм, откъдето можех да наблюдавам цялата панорама, точно до хотел „Хафен”. След това слязох долу и се разходих по кейовете. Всички знаят, че Хамбург е второто пристанище на Европа, но не мога да проумея защо са построили града точно тук, на 120 км от устието на Елба. Може би това е, защото така се снабдява по-лесно вътрешността на страната. [geo_mashup_map zoom="8"] [geo_mashup_location_info] След много сериозна дезориентация, някак си попаднах на

улица Reeperbahn,

най-известната улица в Германия, както се твърди. Тя се намира в квартала Санкт Паули и започва на стотина метра от стадиона на едноименния втородивизионен отбор. По нея има много кабарета, стриптийз-клубове и еротични магазини. Майки се разхождат спокойно с децата си по тротоарите, като пред погледа им се мяркат огромни билбордове с голи (не разголени) дами и надписи: „Live sex”. Мнозинството от клубовете обаче е в страничните улички. Някакъв тип ме издърпа и ми даде визитка на клуба си, заявявайки, че шоуто започва в 18 ч., входът е безплатен, а бирата е само 5 евро. Изглеждаше много вдъхновен и явно не можеше да разбере защо толкова много бързах да прекратя разговора ни. Даже искаше да ми покаже клуба отвътре. Но Реепербан е известна и с друго:

тук някога са пeли „Бийтълс”, започвайки кариерата си

Има площад на тяхно име, както и музей. Много хора идват да се веселят в този квартал с приятели. Имаше много рокери с Harley Davidson, може би около петдесет, мисля, че се наричат Big red machines. Насочих се вече към

Хафен сити

Видях оригиналната сграда на симфоничния оркестър, която ще бъде завършена през 2014 г. Сградата е много оригинална, от нея се открива страхотна панорама. В Хафен сити нямаше нищо чак толкова интересно- хотели, барове, голямо виенско колело, което се въртеше, без да има посетители в него, и някакъв view point, който беше толкова нисък, че не е ясно какво се вижда от него изобщо. [caption id="attachment_34014" align="aligncenter" width="614" caption="Хафен сити"][/caption]   Отсреща се виждаше огромен кораб с много коли на борда, и това беше. Предполагам, че от отсрещния бряг гледката е по-интересна. Тръгнах към центъра, защото имах само един час, за да хвана влака за Берлин. По пътя, без да искам, минах през

Шпайхерщадт,

който е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. [caption id="attachment_34013" align="aligncenter" width="614" caption="Шпайхерщад"][/caption]   Хубави сгради от червена тухла, наредени една до друга покрай каналите. Намират се на около 250 м от Ратхаус. Кварталът е хубав, но сякаш на снимка изглежда по-добре. Може би човек трябва да свикне с Хамбург, за да почувства красотата му. Намерих лесно гарата. Трябваше обаче да почакам влака известно време, защото имаше 20 минути закъснение! Разбира се, преместиха го на друг коловоз. Истински късмет е, че успях да се кача, защото той имаше над 40 вагона, а моето място беше във вагон 22. Първата половина на влака пътуваше до Лайпциг, Нюрнберг и Мюнхен, а другата- до друг град в Източна Германия. Условията вътре са повече от комфортни- всяка седлака си има контакт за зарядно, както и букса за слушалки (във влака има някаолко музикални канала); климатикът е перфектен, а информацията е винаги навременна: осведомяват те преди всяка гара, както и за закъснението на влака. Оказа се, че между Хамбург и Берлин скоростният влак вдига само 185 км/час, което малко ме разочарова. Доколкото знам, «най-бързата» отсечка е между Франкфурт и Кьолн. Влакът се движи плавно благодарение не релсите. Няма го типичното при нас тракане на колелетата и клатене на влака, от което може да получиш морска болест. Обаче и цената си я бива. Интересното е, че влакът влиза в Берлин със същата висока скорост и я намалява чак 2-3 км преди Централна гара. Останалото е лесно- слизам от влака и хващам S 7 към Потсдам, където стигам за 42 минути.   * Официалният език в Германия е немски. Редакцията искрено препоръчва да го учите от невръстна детска възраст! – бел.Ст. **Разликате между германците и другите народи е, че германците питат по време на избори, т.е.преди взимането на решението. След като решението е взето  – не се пита – бел.Ст. Очаквайте продължението Автор: Николай Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Хамбург – на картата: КЛИКАЙЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Боян Юруков е привърженик на отворените данни и с много от проектите си на практика демонстрира ползите от тях. Един от тези проекти е Crime.bg, в който върху картата на България лесно можеш да отбележиш престъпление, на което си станал свидетел, като подадеш сигнал. С новия си проект Боян насочва вниманието ни към катастрофите, като събира и обработва информация за тях. И там от особено значение е участието на ентусиасти, които помагат с обработката на суровата информация и по-точно поставянето на маркера на дадена катастрофа върху точното място на картата. Вижте какво е мнението му за отворените данни, събирането на информация и crowdsourcing-а.

Колко лесно е да се използват единни стандарти и подходи в предоставянето на данни, за да са възможни проекти като твоите – Crime.bg, FairElections.eu, а сега и за катастрофите? Какво трябва да се направи?

Използването на отворени стандарти и предоставянето на данните е лесна задача от техническа гледна точка. Повечето компютърни системи имат такава възможност. Проблемът е административен и организационен. Трябва да има разбиране къде какви данни има, каква част от данните трябва да остане защитена, какви данни трябва да се виждат, кой отговаря за администрацията и качеството им и кой ще отговаря за публикуването им в мрежата. Всички тези въпроси са сложни в която и да е организация и държавната не прави изключение. Затова е най-лесно просто да не се направи. Парадоксът е, че често служители на институциите разбират ползите и искат да предоставят отворени данни, но системата на вземане на решения им пречи. 

За да се оправят нещата, според мен трябва да се тръгне от две места. От една страна, трябва да се натиска за по-голяма свобода на решения на чиновниците, контролиращи данните, ясни изисквания за стандарти и отвореност във всички нови системи, по-ясна и прозрачна структура на информационната система в държавната администрация и механизъм за изискване на бази данни по подобие на Закона за достъп до обществени данни. От друга страна, трябва да се обучат администраторите и самите чиновници какво са отворени данни, как могат да извличат полза от тях в работата си, как да предоставят данни и да ги изчистват от защитена информация.

 

Кои са най-големите партньори в случая?

Аз съм на мнение, че независимо от темата или размера на организацията всяко решение се взема от един или няколко души. Затова е важно да се идентифицират и подкрепят тези няколко човека, които водят процесите. Подобен е случаят и с отворените данни и държавната администрация – има няколко души, които разбират и бутат нещата напред, и други, които са в позиция да направят нещо и имат нужда от убеждаване. 

Също толкова важен партньор са журналистите и неправителствените организации. Правителствената прозрачност не е крушка, която се включва, за да освети стая – тя е процес и оползотворяването на публичната информация го подхранва. Дори да успеем да осигурим отваряне на големи масиви от данни, единствено проверката и използването им от журналисти може да подсигури качество и надеждност. Това става, като се правят справки, сравняват се бази данни, търсят се несъответствия или финансови машинации и пр. Обратното виждаме в много държави – тръгват проекти за прозрачност, но дали заради лош формат на данните, дали заради липса на интерес и техническа грамостност у журналисти и НПО-та, но те остават неизползвани. Тогава администрациите спират да пускат информация с извинението, че не се използва. 

 

Кога точно е моментът на ентусиастите, които са готови да отделят по няколко минути, за да помогнат? Изобщо приложим ли е Crowdsourcing-ът и в каква степен?

Crowdsourcing-ът се използва по цял свят в най-различни теми – следене на корупция, природни бедствия, обработване на данни и съобщаване на престъпления. Макар препоръчването на ресторанти и гласуването за снимки с котенца да е пак събиране на данни от широката публика, тук разглеждаме употребата му в дигиталния активизъм. Човек отделя по няколко минути за такъв проект тогава, когато изпитва вътрешна нужда да направи нещо по даден въпрос. Преди последните избори това бяха сигнали за измами във Fairelections.eu. Това може да са и престъпления в Crime.bg. Други сайтове събират информация за дупки по пътищата, незаконна дейност в защитени природни зони и пр. 

Идеи има много и техническото им осъществяване не е трудно. Има достатъчно безплатни платформи както за събиране на данни, така и за анализа им. Проблемите обаче са същите, каквито среща и бизнесът в работата си с интернет потребители – как да се предостави удобен интерфейс за общуване и да се създаде ангажираност у посетителите. Има различни начини за изпращане на информация – приложения, sms-и, през интернет страница, през социалните мрежи. Трябва да се избере добра комбинация между въвеждане, модерация и представяне на данните, за да виждат хората смисъл да споделят знанието си.

 

По пътя от Бургас до Петолъчката в неделя например имаше поне 5 катастрофи. С удоволствие бих пускал сигнал за катастрофи на място. И без това съм в задръстването, поне ще помогна на другите хора. Дали ще е възможно след време?

Подобни статии:

1. Боян Юруков: Особеността на интернет е, че се развива ужасно бързо
2. Foursquare прегръщат идеята за „отворените карти“

Днес екипът на "Гневни Млади Хора" ще заснеме и излъчи на живо третият ден от организираното от Българският институт за правни инициативи (БИПИ) изслушване на престрашилите се магистрати, кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота.

Изслушването започва днес от 10.00 часа и може да бъде гледано тук: http://aym.pressclub.bg/live

Вчера вечерта по време на специално събитие в Лос Анджелис бе представено последното поколение iPhone.

Повече от 1,3 милиона устройства, работещи с Android се активират дневно

Компанията TrendMicro предоставя интересна инфографика, която хвърля допълнителна светлина върху това какво споделят най-често потребителите в социалните мрежи. Оказва се, че сърфиращите онлайн обичат най-много от всичко да показват лични предпочитания, събития или факти, свързани лично с тях, без да се притесняват от това, че информацията става публично достояние.

Любопитно е, че потребителите на социални мрежи обичат да свързват профилите си, като по този начин достигнат по-голяма публичност, а това е и желанието им за самоизява. 16% от профилите в Pinterest имат връзка с тези в Twitter. Също така над 20 милиона потребители във Facebook включват в профилите си дата и година на раждане.

Що се отнася до информацията, която споделяме, става ясно, че тя е свързана най-често с рождени дни, любими предавания, музика, планове за ваканции и пътувания, а също така и нерядко с членове на нашето семейство. Всичко това ни прави доста открити за „крадците на лична информация“ в социалките. Едва 50% от нас проверяват своите защитни опции във Facebook, а това може да се окаже фатално в много от случаите, които можете да видите в инфографиката.

Снимка: TrendMicro

Подобни статии:

1. Как използваме социалните мрежи [Инфографика]
2. Кръговратът на социалните мрежи: Инфографика

Колкото и страно да ви звучи, Австралийското Министерство на Отбраната е отбелязало в свой доклад, че профилите на войници в социалната мрежа Facebook са използвани от талибани, за да бъде изкопчена информация. Както знаете, в социалната мрежа може да се намери доста обемна информация за даден човек, като профилът му издава много, ако не е подсигурен, а това става с настройки на защитните опции.

Схемата, която използвали талибаните, била много проста, но и добре обмислена. Войниците са хора, които дълго време са далеч от семейство, любим човек и приятели. Атаките идвали от фалшиви профили на съблазнителни дами, които създавали онлайн контакт с мишените. Така войниците, основно мъже, се изкушавали и започвали да споделят доста неща, касаещи не само личния им живот, но и този, който водели в своите поделения или на мисия.

Мерките, които са предпиели военните организации на САЩ и Австралия, са за по-строго наблюдение на живота на войниците в социалните мрежи, а също така са създадени упътвания от какво да се пазят и как да защитят профилите си. Тези мерки едва ли обаче ще спрат подобни практики, но със сигурност ще намалят риска от изтичане на секретна информация, която да бъде използвана неправомерно впоследствие.

Снимка: ToonPool

Подобни статии:

1. 18,3% от маркетьорите използват социални мрежи в e-mail кампаниите си
2. 80% от хората НЕ използват Linkedin по предназначение