Любимци в новините: постоянни и променливи величини

На следующей неделе открывается новый, сто двадцать второй сезон Чикагского симфонического оркестра (далее – ЧСО). Первые концерты сезона пройдут под управлением музыкального руководителя оркестра Риккардо Мути. 20, 22, 26, 28 сентября, 8.00 pm. В программе: Пятая симфония А.Дворжака, Ноктюрн для оркестра Дж.Мартуччи и симфоническая поэма “Римские празднества” О.Респиги. Пятая симфония Антонина Дворжака обычно остается в тени его более известных Седьмой и особенно Девятой симфоний, однако она является ключевой для понимания творчества композитора. В Пятой симфонии Дворжак наконец выходит из-под влияния своих учителей Брамса и Вагнера и приобретает то, что впоследствии назовут “славянским ...

             Може да се спори какво означава буквално талибанщина, в случая използвам термина да обознача едно явление, при което големи групи от обществото проявяват нетърпимос...

Потече емблематична за гарваните, които не си вадят очите взаимно, размяна на обвинения. Според министър Делян Добрев, от БСП са знаели предварително за руския иск от 1 милиард евро за АЕЦ „Белене”, а Корнелия Нинова от БСП пък отвърна днес като детонира твърдението ,че правителството на ГЕРБ е имало информация за подготвян атентат в България преди касапницата на летище Сарафово.

Звучи страховита тази размяна на удари, направо е в духа на революционния плам на Станишев, който лансира днес партийния лозунг „свобода или ГЕРБ”. Обаче е твърде бутафорна. Отново…

Интересното не е в самата размяна на обвинения, а в тяхната предсказуема „безкръвност” и доказана беззъбост.

Едните са жалват от БСП на европейската полиция за разследване на злоупотреби ОЛАФ и получават светкавично напомняне, че със същия успех могат да се оплачат на „арменския поп”, защото тази специализирана служба действа само в рамките на прерогативите си по отношение на далаверите с европейски средства.

Другите пък, за които е знайно, че имат дълбочинен поглед върху тайните на тайните служби в България поради генетични причини, демонстрират дозирана, но и твърде съмнителна в случая осведоменост за нещо толкова сериозно, което се коментира буквално в целия свят- от Ерусалим и Лондон до Вашингтон. Не е ли „малко” лековато да хвърляш подобни димки за отвличане на вниманието?

И друг път съм използвал метафората за тази битка в стил американски кеч. Уж се скубят, ритат и хапят на тепиха, а всъщност отлично спазват правилата, според които продължава шоуто, за да си получат хонорара за зрелището, за което публиката си плаща скъпо. Но е време вече да се разберем: след като беше разбит толкова триумфално „двуполюсният модел”, с дейното участие на благодетеля на Борисов в политиката Симеон Сакскобургготски и уж се разсея т.н. „синьо-червена мъгла”, какво точно получихме като алтернатива?

Получаваме безцветна мъгла, в която партийната окраска е само за заблуда на лековерните при обозначаването на кечистите.

Ако Борисов и компания наистина искаха да натикат в миша дупка предшествениците си от тройната коалиция , както обещаваха, за да впечатлят разочарованите от липсата на справедливост български избиратели, имаха три години да го направят. И не като някаква вендета, а по закон. Нима чак сега „прозряха” престъпния характер на атомния Франкенщайн край Белене ? Кого искат да заблудят с имитацията на внезапен праведно институционален гняв, обръщайки се за международна помощ за разкопаване на скелетите в българския ядрен гардероб?

Също толкова обречена на нищожност по своето практическо значение е маневрата на БСП с употребата на нещастие от мащаба на трагедията край Бургас за егоистичните цели на шоуто. Не че е невероятно властта да е сгафила в предотвратяването на атентата, но чак пък да е съучастник в него, като едва ли не е знаела, но не е предприела нищо, е абсурд, годен само за партийна употреба в клубовете на партията с преобладаващо членство на другарки и другари от т.н. трета възраст.

Не за друго обвинението на Нинова е несериозно, а защото от ГЕРБ дават мило и драго да се представят като успешни борци в битката срещу престъпността и нямат абсолютно никакъв интерес да се самоубиват, козирувайки пред огледалото. В най-лошия ( за ГЕРБ) случай, ако Нинова е сто процента права, ще последва същото, както и след пренебрегването на предупрежденията за сбъдналата се опасност от атентат срещу българската база в Кербала. Те.е. ще последва едно голямо нищо заради нищонеправенето, в което доказано големи специалисти са Георги Първанов, БСП, но и онези, който днес са наред да грачат соло в хора на гарваните.

Ако това е алтернативата на „синьо-червената мъгла”, от която изскочи Сакскобургготски, ранната прогноза за следващите избори отсега се очертава като един голяяям, пореден вопъл на разочарованите. Въпросът е само кой ще ги очарова този път.

Share on Facebook

Историческата новина, че Япония ще дефазира ядрените си мощности беше черешката на тортата в една седмица, пълна с ужасно лоши новини за ядрената индустрия по света. Решението на Япония да прекрати своята зависимост от ядрения си сектор до 2030 г. я нарежда сред страни като Германия и Швейцария, които прекратяват ядрените си програми след катастрофата във Фукушима през март 2011 г.

Това е революционно решение за страна, която до неотдавна добиваше 30% от енергията си от ядрени централи и последва вълна от невероятни по мащаба си граждански протести, нещо изключително необичайно за Японската култура и традиции.

По-рано през седмицата два ядрени реактора в Белгия бяха спрени след като беше установено, че има пукнатини по техните корпуси.

И в добавка към мъките на ядрената индустрия тази седмица, в Испания стана ясно, че през юли 2013 ще бъде затворена ядрената централа Garoña, а правителството на Квебек, че спира реактора Gentilly-2.

Това са исторически моменти.

Greenpeace приветства новата „енергийна и екологична стратегия“ на Япония като едно решение, което отдавна трябваше да бъде взето. От организацията обявяват обаче, че 18 години са все още твърде дълъг срок за дефазиране на ядрените мощности в страната.

Апония показа това лято на света, че може да функционира нормално без ядрена енергетика, при което нямаше прекъсване в подаването на електроенергия, въпреки че в експлоатация бяха само 2 от 50-те ядрени реактора на острова.

Пътят напред е пределно ясен.

Greenpeace показа в своя Energy [R]evolution – сценарий, че с бързо увеличаване на възобновимите мощности и подобряване на енергийната ефективност, Япония може да постигне икономическо възстановяване и да постигне своите цели за намаляване на въглеродните си емисии до 2020 г. При това без да е необходимо да рестартира нито един от спрените ядрени реактори след катастрофата във Фукушима.

В Европа, фактът че реакторите Doel 3 и Tihange 2 в Белгия са извън експлоатация след инспекция, която показа че в съдовете на реакторите има пукнатини, показва че ядрените мощности все още представляват голям риск за безопасността на обществото.

Възможно е повредите да са толкова тежки, че тези реактори никога повече да не бъдат рестартирани.

Ако това не ви се струва достатъчно страшно, то към кошмара се добавя факта, че има голям брой други реактори по света, които може би имат същите проблеми (2 в Германия, 2 в Холандия, 2 в Испания, 1 в Швеция, 2 в Швейцария, 10 в Съединените щати и 1 в Аржентина). Всички те са произведени от нефункциониращата вече холандска компания RDM (Rotterdamsche Droogdok Maatschappij).

Белгийският ядрен регулатор FANC организира миналия месец в Брюксел среща на ядрените регулатори, за да дискутират проблема. Отговорни лица от Германия, Холандия, Испания, Швеция, Швейцария, САЩ и Аржентина участваха в разговорите.

Активистите на Greenpeace обаче са разтревожени, че операторите и регулаторите от тези страни претендират, че при тях няма никакви проблеми. Ето защо от организацията призовават всички тези реактори да бъдат незабавно спрени и да бъде направен обстоен преглед на техническото им състояние, за да бъде гарантирана безопасната им работа.

Но от гледна точка безопасността на гражданите новината за спирането на централата Garoña в Испания през юли 2013 безспорно е добра новина. Операторите на централата се надяваха да удължат срока за експлоатацията на остаряващото съоръжение до 2019, което би им струвало евентуално 120 милиона евро за модернизация и подобряване на безопасността, но тази седмица те трябваше да признаят своето поражение.

Това е сигнал за приближаващото устойчиво бъдеще на Испания и голяма победа за активистите в страната, които водят борба вече 20 години.

Всичко дотук сигурно ви кара да се запитате колко удари може да понесе ядрената индустрия. Битката с модерните и по-добри алтернативи като соларната и вятърната енергетика обаче не може да бъде спечелена от една остаряла и опасна технология.

По материали от: greenpeace
(Image of Santa María de Garoña Nuclear Power Plant copyright Pedro Armestre/Greenpeace)

Председателят на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке заяви, че златото не е пари. Чарли Манга от Berkshire Hathaway твърди, че то е само за пред-Холокостни евреи и че цивилизованите хора не го купуват. Оракулът от Омаха Уорън Бъфет го презира като непродуктивен актив и казва, че никога няма да инвестира в него. Колкото и да е безполезно обаче, десетки милиарди долари напоследък се изместват в този архаичен актив на отдавна забравени империи… През последните седем месеца Китайската народна република е добавила повече злато към резервите си – над 500 тона ...

On Sept. 11, Pastor Lindsey Williams, former minister to the global oil companies during the building of the Alaskan pipeline, announced the most significant event to affect the U.S. dollar since its inception as a currency. For the first time since the 1970′s, when Henry Kissenger forged a trade agreement with the Royal house of Saud to sell oil using only U.S. dollars, China announced its intention to bypass the dollar for global oil customers and began selling the commodity using their own currency. Comment: Lindsey Williams: „The most significant day ...

В последно време анализатори и политици изглеждат изненадани, че в Сирия нещата отиват на към още по-зле. Появата на радикалисти насред гражданската война в страната докара учудено повдигане на вежди от Вашингтон до Пекин, като пък за някои това беше добре дошла новина.

Но има ли защо да се изненадваме, питам аз в последния си постинг в блога на Foreign Policy България.

Месеците идват и си отиват, а с тях и надеждата. Огнищата на бунта в Сирия могат да продължават своята съпротива, но докато имат силите за това. После…можем само да гадаем. Окаяните бунтовници, въоръжени главно с автомати, патрони и техника от щурмувани военни пунктове, срещат най-новия си враг – джихадистите.

На западният свят му се видя много изненадващо, че в Сирия се появиха групи от различни крайни и екстремистки организации в Близкия изток. Медиите започнаха да отразяват притеснени анализи за развитието на гражданската война, политици започнаха да гледат мрачно, а на другия бряг – Русия и приятели – леко се заусмихваха, готови да кажат заветната фраза:

“Ние ви казахме!”

Цялата публикация – тук.

Тук ще стане въпрос за един "важен елемент", за "внушителна победа", както и за това, че в България "печатът е свободен, а правата и свободите на гражданите - гарантирани". Това е една позабравена история от лятото за "Урок 63". Тази история обаче ще бъде разказвана на учениците от 11-и клас в българските училища. Някои от тези тийнейджъри през 2013 г. ще участват в първите си парламентарни избори.

Депутат е заподозрян за побоя над бившия шеф на АЕЦ „Козлодуй” Александър Николов съобщи в. „Стандарт”. Преди близо 10 месеца той бе нападнат от двама маскирани пред дома му. След пердаха Николов бе насинен и почти с откъснато ухо. Случаят все още не е разплетен. Според новия директор на "Козлодуй" Валентин Николов една от версиите на разследващите водела към народен избраник. Николов обаче отказа да назове име.

Гаутама, наречен Буда, проповядвал
Учението за колелото на алчността,
На което сме разпънати всички, и съветвал
Да умъртвим желанията - така, освободени от страсти,
Да потънем в Нищото, назовано от него Нирвана.
Веднъж учениците му го запитали:
"Какво е това Нищо, Учителю? Всички ние с охота
Ще умъртвим желанията, както учиш, но кажи ни:
Нищото, в което след това ще потънем,
Прилича ли на Единението с всичко Сътворено,
Когато, лениво отпуснати, лежим във водата
По пладне, с олекнало тяло, почти без мисъл,
Или когато се унасяме, съзнавайки смътно,
Че завивката придръпваме и мигом
Ни грабва сънят? Дали е то също тъй радостно,
Хубаво Нищо, или твоето Нищо е просто само
Едно Нищо - студено и пусто, лишено от смисъл?"
Дълго Буда мълчал, накрая безстрастно изрекъл:
"На въпроса ви отговор няма."
Ала привечер, когато учениците вече си тръгнали,
Буда, все тъй седнал под хлебното дърво, разказал
На другите, които нищо не питали, следната притча:
"Видях тези дни един дом. Той гореше. Пламъци
Ближеха покрива. Пристъпих по-близо и зърнах,
Че вътре все още има хора. Вратата разтворих
И викнах, че покривът гори, те трябва, значи,
Да изскачат по-скоро навън. Но хората,
Изглежда, не бързаха. Един от тях заразпитва,
Дордето огънят вече му пърлеше веждите:
Как е времето вън, дали не вали,
Не духа ли вятър, има ли нов дом за тях
И какво ли не още. Без да отвърна,
Излязох. Тези - казах си - трябва да изгорят,
Та да престанат със своите въпроси.
И действително, приятели мои,
На когото земята под нозете не е тъй гореща,
Че да жадува час по-скоро да я напусне
И я замени с която и да е друга -
На него нямам какво да говоря."
Тъй каза Гаутама, наречен Буда.
Ала и ние, които вече не усвояваме Изкуството на търпението,
А по-скоро усвояваме Изкуството на нетърпението,
Предлагаме средства за изменение на земния ред
И учим хората да се отърсят от себеподобните си
Угнетители, смятаме, че на онези, които
Пред връхлитащите бомбардировачни ята на Капитала
Все още предълго разпитват: какво мислим
За туй, за онуй, как си представяме всичко,
Какво ще стане със спестовните им книжки
И с празничните им дрехи след Революцията -
Също нямаме кой знае какво да кажем.
1937

Бертолт Брехт "Календарни мъдрости"

 Тони Филипов, д-р

Следващите редове, уважаеми читатели, не са точно за вас. По-скоро са за колегите журналисти. Напоследък вестниците бъкат от безумия, които биха могли да бъдат отстранени само с едно кликване в търсачките. Честно си признавам, че докато пишех, си повтарях „Нека пръв хвърли камък, който е…” И ние не сме. Нема безгрешни. Но има грешни, които се опитват да се поправят, доколкото е възможно и други, които маат през просото, без да им дреме, че журналистиката има все пак някаква отговорност към обществото.

Както и да е. Сигурно ще кажете, че в контекста на повсеместната продажност грешките са най-малкото и най-простимото. И ще бъдете прави. Но битката с продажността ще бъде много дълга и трудна, а може да се окаже и невъзможна. Та не пречи междувременно поне по линия на грешките да се опитаме…

Конкретният повод за този текст е едно коментарче в уважавания в. „Труд” – „Франкофония или какафония в “Овча купел”. Става дума за  решението на СОС район “Овча купел” да стане средище на франкофонията. Което ще се изразява единствено в прекръстването на няколко безименни улички на френски поети и писатели. „Мероприятието, пише „Труд”, е по повод  навършването на 200 г. от основаването на Франкофонския институт у нас.”

200 години? Стига, бе! Значи е основан през 1813 г. Тогава таман е завършила руската кампания на Наполеон и той се връщал от Москва, ама така се връщал, че пелерината му била заела хоризонтално положение, както казва бай Захари, когато иска да обясни, че некой бяга панически… И вероятно е минал покрай нашите земи. И именно в негова чест точно в тоя момент ние сме основали Франкофонски институт. Логично е, не ли? В „Овча купел”, която иначе започва да се застроява през 1915   г. (тогава е дигната дъсчена баня на минералните извори, дето шопите са си пояли овцете)…

Само за пълнота на изложението, ще отбележа, че други автори приемат за рождена година на Франкофонския институт 1993, когато по инициатива на Желката страната ни се присъединява към Международната организация на Франкофонията (OIF).

Изобщо едно малко коментарче, а такава голяма каша се е получила. Прескачаме заглавието, всички казваме какафония, макар и в речника да го дават какофония. Нататък четем: „Друга пресечка ще бъде кръстена на името на Леополд Сезар Сентор. Той е френски поет и писател. Създател е на Френската академия, баща на франкофонията.”

Ако говорим за един и същи човек, то той не е Леополд Сезар Сентор, а Леопол(.) СеДар СенГор. „Овчекупелци”, длъжен съм да ви кажа, може да има значение за вас, че тоя пич е негър, исках да кажа афроафриканец. Роден е в Сенегал, тогава френска колония. След обявяването на независимостта на Сенегал през 1960 г. Сенгор става първият президент на републиката. Затова в „Уикипедия” пише, че е френски писател и поет и сенегалски политик. Колкото до връзката му с Френската академия, има нещо вярно, но малко нещо. Щото Академията е създадена през 1635 г. от кардинал Ришельо. А Леопол Сенгор е просто първият негър в академията (първият член, роден в Африка). Всичко това научих заради вас, (за да ви предпазя от заблудата, в която ви вкарват колегите),  от Гуглето за 4 мин. и 35 сек. По часовник. Защо авторката на коментарчето не го е направила, не мога да ви кажа. Предполагам, че Малина Едрева, шефка на групата на ГЕРБ в СОС, инициаторка на мероприятието, й е разказала кое-как и тя й се е доверила. Едрева е напълно способна така да обърка френската история. Писали сме как се беше напънала веднъж да обяснява мерките за преодоляване недъзите на Лисабонската стратегия: „Като задължителна стъпка преди влизане в пленарна зала в ЕП е обсъждането и обратната връзка, рефлекцията, която местната власт дава по отношение на подготвените проектозаконодателни мерки на ЕП.” Даже и да не беше написала „рефлекция”, пак е безумно.

Не оправдавам и авторката обаче. Не може някой да ти каже, че имаме франкофонски институт от 1813 г. и ти да му повярваш. Не може да ти казва, че Френската академия е основана в средата на XX в. и ти да не се сетиш поне за Волтер, Ламартин, Юго…

А иначе какофонията в решението на общинарите наистина е пълна. През януари кръстили една безименна улица, на която не живее никой, на поета Пиер дьо Ронсар. Но сега щели да я прекръстят на ул. „Франкофонията”. На Ронсар щели да кръстят друга безименна улица, на която също не живеел никой.

„Семейството на Ронсар има българско потекло…”, споменава бегло „Труд”. Което е едно от малкото верни неща в коментара. В „Елегия на Реми Бело”, в превод на Пенчо Симов, Ронсар казва:

По род съм от страна, где зиме мраз настава,

где Дунавът студен край Тракия минава.

Отвъд Унгария е то, добре познат

бил там маркиз Ронсар, сеньор с имот богат…

На нас лично повече ни харесва преводът на Лилия Панова:

И тъй за бащините ми предтечи…

В едни земи студени и далечни,

където Дунавът скован от лед,

на Тракия антична е съсед

над поданици верни господар,

живял маркиз със името Ронсар

Няма съмнение, че тук Ронсар визира българските земи, даже направо България визира. Щото, когато се изселва пра-пра-дедо му, България още не е била паднала под турско присъствие. Иначе пра-пра-дедо му нема как да е участвал в Стогодишната война… През 1976 г. българският писател и журналист Любомир Йорданов открива в Кралската библиотека старинен ръкопис, с номер и кралски печат, в който се казва: „Бодуан дьо Ронсар, от България, капитан на унгарците, които той доведе във Франция при краля Филип дьо Валоа срещу англичаните”. Въпросният документ проследявал наследниците на Бодуан и стигал и завършвал с Пиер дьо Ронсар, принц на поетите, починал в Тур през 1585 г.

И на този „принц на поетите”, вероятно потомък на мизийските българи, ние кръщаваме една безименна уличка, на която не живее никой. Хвала на община „Овча купел”. Да живей франкофонията!

Отплеснахме се. Почнахме разговора за журналистическата мърлящина, която шества из всички без изключение издания.

Пак в „Труд” оня ден имаше дописка за британско семейство, което… Но нека цитирам, иначе ще се загуби магията: „38-годишната Мерлин Стюарт и 51-годишният й спътник Лиън Суонепоел си организирали ескурзия в Южна Африка, за да търсят лъвове. Спрели своя автомобил, за да разговарят с други почитатели на сафарито. В тревата 5-метров питон изшумолял и се насочил директно към тях, съобщава Mirror. Гигантската змия влязла под автомобила и спонтанно изчезнала…”

И тук, честно ви казвам, избухнах в спонтанни аплодисменти. Таз „ескурзия” ми прозвуча някак родно, по пазарджишки. Но не, ако авторът беше от Пазарджик, щеше да напише „искурзия”… Както и да е. Като се успокоих, отидох до „Mirror” да видя и при тях ли питонът изчезва спонтанно. „As they stopped at one point, a 16ft rock python slithered out of the grass and under their Renault car.” Ясно, „спонтанно”-то е притурено при превода, за да се създаде повече динамика в дописката. И се е създала…

Но да не помислите, че само в „Труд е така? Часовото „Косата е по здрава със сперма от биг, кожата – с вана от ювка” е нещо като рекорд в сферата на грешките в заглавие.

Онзи ден колегата Петьо Цеков направи откритие във в. „Стандарт”. Там, в дописката от Израел, се споменава, че Бойко ще играе шах с Нетаняху в сауна. Видял в кабинета на домакина шахматната дъска, „принадлежала на втория в света шампион по шах”. Вторият в света вероятно си има име. Но и в „24 часа” не го знаят. Вторият световен шампион, елементарно е да се провери, е  Емануел Ласкер, полски евреин, държал титлата 25 г. – от 1894 до 1921 г… Той и първият е евреин, де… Изобщо 54% от шампионите по шах са евреи. Както и да е, това е дреболия на фона на другото. Бойко рекъл, че би било добре Нетаняху да получи една дъска и от „първият шампион в света”. „С думите си, обяснява „Стандарт”, Борисов визираше българския “дуайиен” Веселин Топалов”.

Дуайиен! Да се скъсаш, не мож написа дуайиен. Ама на, може. Да ме прощават колегите, ама това ми напомня за онази индобългарска труженичка на околовръстното в Добрич, дето беше написала: “Примоция- фирката 2 лв. Фсяка фтора-бесплатна”…

Ей, колеги, Гуглето знае всичко, бе! От вас се иска само да попитате. Има речници, има справочници…

Разбира се, проверката в интернет често крие и неподозирани рискове. Така например, ако искате да разберете от къде идва името на франкофонския квартал „Овча купел”, „Уикипедия” ще ви обясни: „Думата купел означава вълна. т.е. жк “Овча Вълна”. Забавно е, но не е вярно. Купел е оня голям котел, дето дедо поп ви е топнал, когато ви е кръщавал. В района на днешния квартал едно време селяните пасли овците си и ги пояли (някои добавят и къпали) в минералните извори. И от там и името.

И още нещо да отбележа. От уважение към читателите е редно редакциите от време на време да хвърлят един поглед на коментарите под статиите. Читателите винаги хващат грешките. В „Стандарт” например веднага, след като Цеков качи „дуайиен”-а във фейсбук, се поправиха. Докато в „Труд” „какафонията” и другите глупости висяха поне до 6 часа, когато проверих за последно, въпреки, че „avarat”, който и да е той, още в 9 ч. и 49 мин. им беше посочил основните грешки.

Горе казахме, че журналистите трябва да са отговорни към читателите. Но те трябва да са отговорни и към колегите си. Намеквам за господстващия в медиите „мултипликационен” подход – един сбърка и още десет препишат грешката. И става една работа, не ти е работа. Наскоро ви писах за едно „подводно езеро”, за което съобщи „Новинар”. При по-обстойна проверка се оказа, че преди това е било „подводно” и в една камара сайтове. По-актуални примери в това отношение можете да видите в блога на колегата Иво Инджев – „Мизерията на българските (медийни) гласове в “Под индигото”. Как агенция „Блиц” сбъркала проф. Пламен Цветвов с Юлий Павлов, брата на Любомир Павлов. Че го и повишили в звание – проф. Юлий Павлов (жив да не бех!) И така излязло в електронните издания на „Труд” и „24 часа”. И е напълно прав колегата: „Това вече не е просто грешка, а диагноза за състоянието на българските медии”.

…………..

*Гуглето ти е приятел.

Снимка Мария Стойчева, фейсбук

Дойде, най-накрая дойде. Знаеш ли само откога го чакам?! Имам чувството, че не е валяло от стотици години, а днес, с чудесното си закъснение, което да заблуди вниманието ми, най-накрая дойде.

Очакването на дъжда е сравнимо само с онзи сладък момент, преди да ме целунеш, който се разтегля в сладка вечност. От обяд небето е сиво, а въздухът носи обещание. “Скоро ще съм при теб.” Усещам го, като диво животно излизам навън и дегустирам с нос въздуха наоколо. Точно така, уверявам се, това е мирисът на дъждовно обещание. Сивото небе обаче не бърза – знаеш колко своенравни могат да бъдат сивите небета. То пристъпва нехайно и с онзи непукизъм, който подсказва, че само небето знае кога му е дошло времето на дъжда.

Цял следобед нещо в мен трепти. И в един момент нечут глас ми каза “Време е”. Пътят по павираните улици е същият, но усещането е едно такова… сякаш отивам на среща с теб, точно такова е!

Случва се плавно и същевременно неописуемо приятно-рязко. Първата капка изненадва ръката ми на един ъгъл. В миг нервните окончания около мястото започват да танцуват и да пеят в хор. Втората. Третата. Четвъртата пада на рамото ми, завъртам се на пръсти към спирката зад завоя и спирам да броя. Вече е сигурно – тук е.

Хората се скриват под козирки, чадъри и жилетки. Голите ми ръце и дългата ми коса не могат да ги разберат. Наслаждавам се на всеки контакт с него, сякаш е последен и повече срещи няма да има. Затварям клепачи и гледам нагоре. Ласките му се спускат по бузите, раменете, гърдите… Милва косата ми и закачливо докосва носа.

Пътуването в трамвая ни разделя за малко, но тази пауза е сладка – колкото да си поема дъх. Заставам на задното стъкло и гледам дълго как релсите се къпят, докато слушам онази, твоята песен. Зарази ме с нея, да знаеш – и да, наистина успокоява всичко.

Когато се срещаме отново, прегръдката е по-силна от всякога. Шофьорите, в техните метални клетки, ме гледат със съжаление. Какво ли разбират те? Аз съм не просто мокра, а щастлива. В асансьора косата ми капе, а аз се усмихвам. Есента вече е тук. Време е да вали, да пия чай с мента, да се разхождаме под дъжда и аз да се влюбвам в теб. Винаги се влюбвам в теб наесен, не си ли забелязал? Като онзи път, когато вървяхме по тротоарите, скачахме в локви, танцувахме по “Графа” и после в една малка пряка аз те целунах. Не помниш? Може би просто още не се е случило…

___
снимка: stopthegears

Откакто преди две години чух за NFC покрай безконтактните картови плащания и технологията спечели вниманието ми, не съм спирал да си представям възможните й приложения. Плащания, обмен на информация, интерактивна принт реклама, отключване на домашната врата… А програмите за лоялност, CRM и обслужването на клиенти? И всичко това с телефоните, които държим постоянно в ръцете си.

NFC постепенно започна да набира скорост благодарение на усилията на компании като Google, Nokia, Samsung, Visa, MasterCard, ISIS, RIM и други. Имаше и продължава да има обаче един проблем – NFC така и не прескочи фазата, в която възбужда въображението единствено на техничарите. Точно тук бе мястото на Apple. Те са компанията, която умело превръща една налична технология в потребност, за която досега не сме и подозирали. Обличат я в примамливи дрехи и я продават. Затова и силно се надявах, че следващото поколение iPhone ще приюти NFC. За да може тази технология да получи подкрепата, която заслужава.

Когато Apple показаха какво ще може iOS 6, видяхме и Passbook – тяхната идея за обединяване на много аналогови неща като карти за лоялност и билети в нещо дигитално и удобно. Хитро, признавам. И сега си представете Passbook с NFC… Красота! После Apple показаха iPhone 5, но не стана и дума за NFC… Фил Шилер каза в едно интервю за AllThingsD, че всъщност Passbook ще прави всичко, от което потребителят има нужда, така че NFC не е необходимост.

Да, един от любимите ми слогани на Apple е „It just works.“. Доказвали са го многократно. Apple не биха искали да застават зад нещо, за което потребителите не са готови. През 2003 г. на D1 Стийв говори за таблетите. Според него те щели да се провалят. Причината? Твърде трудно било да пишеш на ръка (вярно, със стилус) върху екран, хората били свикнали с физическата клавиатура. През 2007 г. дойде iPhone, а през 2010 г. и iPad, устройството, заради което се заговори за „Post-PC ерата“. Да, напълно възможно е това да е причината Apple да не вкарат NFC в iPhone 5. Вероятно е твърде рано за тази технология, малко хора ще я възприемат и Apple няма да могат да кажат, че тя просто работи.

По едно време се носеха слухове, че ако евентуално Apple посегнат към мобилните разплащания, а не вярвам да не го направят, ще използват друга технология, а не NFC. Заговори се за Bluetooth. Но защо Bluetooth, при условие че в момента се развиват безконтактните плащания, които са точно по NFC технологията? За да не се сбъднат плановете на Google, които активно работят в тази посока? Не знам. Вижте това.

Сигурен съм, че Apple имат стратегия за NFC и мобилните плащания, но не мога да не призная, че съм малко разочарован, че в описанието на iPhone 5 няма нищо за трибуквената абревиатура. Това не е непременно нещо лошо, напротив – сега е моментът останалите да запретнат ръкави и да покажат какво могат. Nokia с Lumia например. Или пък Samsung с Galaxy SIII и Google с Nexus. Да не забравяме и RIM, разбира се.

Подобни статии:

1. Дали пък iPhone 5 няма да може и да плаща безконтактно?
2. Apple отварят Bluetooth на своя iPhone

Почти всеки собственик на уебсайт използва Google Analytics™, за да измерва посещенията на своя уебсайт. Приложението на Google е безплатно за потребителите и дава изключително детайлна и ценна информация за поведението на посетителите. Дали обаче всеки я разчита и използва? Не? 

• Искате да разчитате данните в Google Analytics™ бързо и лесно?
• Искате да научите всички негови възможности и инструменти?
• Защо и как да проследявате ефективността на своите кампании?

Без значение дали управлявате фирмен уебсайт, блог, или имате онлайн магазин, Google Analytics™ помага да вземете правилните решения за развитие на бизнеса! 

У нас броят на онлайн магазините расте. Чрез eCommerce tracking опциите Google Analytics™ предлага допълнителни възможности за проследяване на продажбите и оптимизация на ефективността. 

Специален гост лектор на семинара е Мариус Гасиевски от Google Полша. 

Елата на семинара и ще научите:

• Къде и как да извличате ценна информация от Google Analytics™!
• Как да използвате данните максимално при управление на онлайн магазин!
• Възможностите за интеграция с Google AdWords™ рекламни кампании!
• Много други съвети за онлайн маркетинга и рекламата!

Google Analytics™ дава безценна информация, която може да ви спести пари!

Семинарът “Използваш ли ефективно Google Analytics™” е точно за теб! Регистрирайте се СЕГА!

КОГА: 9.10.2012 | 9:00 ч.
КЪДЕ: СТЦ Интерпред 

Лектори:

• Ивелина Манова – сертифициран Google Analytics експерт;
• Мариус Гасиевски – Google Analytics експерт от Google, Полша;
• Маргарита Евтимова – Google Analytics експерт в Telerik;
• Георги Георгиев – SEO и SEM експерт;
• Драгомир Григоров – директор „Бизнес и Развитие“ в Инвестор БГ АД;
• Венцислав Василев – Онлайн Маркетинг експерт в банка Пиреос България АД.

Подобни статии:

1. Google Analytics добавя мобилни метрики и още нещо
2. Експерт от Google идва за специализиран семинар в София

И преди сме писали за експерименталния футуристичен проект на Google, наречен Project Glass, и за заиграването на Google с модната индустрия. Разказахме ви за експеримента на Google по време на провеждащото се модно ревю на Диане фон Фюрстенберг. По време на ревюто, на което присъства и самият Сергей Брин, беше заснето нестандартно видео клипче, което показва възможностите на Google очилата, които се носеха от участниците в шоуто, манекенки, гости и самата Диане фон Фюрстенберг.

След заснемането на шоуто от множеството присъстващи организаторите обещаха да публикуват на 13 септември по време на провеждащата се седмица на модата в Ню Йорк обработените потоци от видео информация в специално филмче. Обещаха също да го публикуват в YouTube канала на Google. Създаден бе и специален хаштаг #DVFthroughGlass в Google+, на който се публикува актуална информация, свързана с филмчето.

Ето че денят дойде и документалното филмче за модното ревю на DVF е вече факт. Прекрасно филмче, показващо нестандартни страни на модното дефиле на DVF, както и огромния потенциал, който стои зад тази нова и завладяваща технология на бъдещето, наречена Google Glass. Няма спор, бъдещето е тук и сега, а къде може да бъде усетено най-добре – в модната индустрия естествено.

Оставям ви да разгледате филмчето и ще се радвам да споделите дали ви харесва. Смятате ли, че Google Glass Project има бъдеще във филмовата индустрия? И с усмивка ви пожелавам приятни почивни дни.

http://www.youtube.com/watch?v=30Pjl31cyDY

Снимки: Youtube

Подобни статии:

1. Първото видео с Google очила
2. Модни ли са Очилата на Google?

Както всички знаем, новата операционна система на Microsoft e Windows 8. Компанията се отказа някак си тихомълком и изненадващо за всички от името „Метро“ за своя нов интерфейс в следващото поколение на Windows. Причините могат да са най-различни, може да са и най-банални, но някои слухове твърдят, че това може да се дължи на факта, че това е заради Metro AG, които е възможно да са предявили претенции към Microsoft. Знае ли човек… В тези времена на постоянни съдебни спорове всичко е възможно.

Възможно е това да не е последната промяна за Microsoft. Възможно е, както твърдят колегите от Gizmodo, една друга известна фирма да предяви претенции към Microsoft за тяхното осъвременено лого. Фирмата се казва Ritter Sport и прави онези вкусни шоколадчета, които са на квадратчета. Ritter mini? Знаете ли ги? Много са вкусни. Да ви напомнят на новото лого на Microsoft? Дотук добре, квадратчетата са си квадратчета, ама и цветовете май са същите. Вижте снимката. А пък ако отидете на сайта на компанията, леле, направо си е „Метро“ стил. Квадрати, квадрати, квадрати.

Та така. В интерес на истината, колегите от Gizmodo си правят майтап. Първо, цветовете са подредени различно, и второ, квадратите са наклонени. Не съм специалист по патентно право, но явно с чувство за хумор искат да наблегнат на факта, че се изостриха патентните войни, а потребителите страдат от това. В последно време кой кого ли не съди, Apple съди Samsung, другите големи се съдят.

Всъщност, като се замисля, и ICN.BG са застрашени. Тяхното лого също има много общи черти с логото на Microsoft. Всъщност да му мислят Microsoft. И аз се обърках вече… Да му мисли Юлиян Бориславов!

Това, в което съм сигурен, е, че Microsoft имат добри намерения и желание да изкарат на пазара нещо наистина добро в лицето на Windows 8. А също така да се намесят в битката за надмощие при мобилните устройства. Microsoft имат амбиции, подплатени с възможности, да се върнат като основен играч на пазара. Остава да видим дали това ще се случи.

В крайна сметка това, което е ясно за всички, е, че нещо куца в системата за патенти. Видно е от дискусията по тази гореща тема, която с всеки изминал ден се разраства. Дали ще се намери решение, което да задоволи всички заинтересовани страни? Едва ли, но надеждата умира последна, нали така? А дотогава има едно просто решение и мисля да се възползвам. Знам къде има квадратчета, от този хубавия шоколад на Ritter, и отивам да се възползвам. Ммм… много го обичам. Какво да се прави, и ние сме хора, нали?

 Снимки: Ritter Sport

Подобни статии:

1. Завършеният Windows 8: тествайте безплатно за 3 месеца, докато решите дали си заслужава!
2. Промениха логото на Twitter, сбогом Лари! Здравей #Twitterbird

Еврочикаго с удоволствие научи, че вчера, 14 септември 2012 г., на заседание на Научнната комисия на Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий" с научното звание професор е удостоен историкът Пламен Павлов. Освен историк, проф. Пламен Павлов е общественик, поет и голям родолюбец, което е добре известно и на нашите читатели.

Тази история ще е кратка. Но изпълнена с наслада. От хрупкавите брускети, които се получават. И от аромата на втасалото тесто. И от парата на току-що извадения хляб. И от златистата коричка. Всичко. Всичко, което са френските багети. Поднасям ги на пиедестал. Любувам им се. Опитвам ги. Няма друг такъв такъв хляб. Не може да има.

Формата на багетата не е случайна. Тя е дълга и тънка. Може да достигне метър, ако има къде да я изпечеш. Тя е хрупкава. Това са целели френските пекари. Повече коричка. Харесва ли ти? На мен много. Обожавам я. Отчупвам си крайче и го топвам в зехтина от сушените домати. Изпълвам се с вкус. Изпълвам се с топло слънце и зелени поля. Глътка розе и започвам да чувам цикадите. Монотонни и успокояващи. Не. Весели са. И ме карат да се усмихвам, и да мечтая, и да тъгувам, и пак да се усмихвам. Не искам да свършва. Лятото.  Но не съм тъжна. Запазих си го. В спомените.

В своите книги, Питър Рейнхарт непрекъсното променя и развива теориите си на практика. Това се усеща не само от променливите методи и различните формули (рецепти) за един и същи вид хляб описани в книгите, но и от опитът ми с тях. Например, френският селски хляб, в който присъства и малко пълнозърнесто брашно, също е идеален за багети. В книгите му има толкова много други методи за хляб, от които също могат да се приготвят багети с хрупкава коричка, но тази рецепта ми стана любима.

Различните методи дават различни резултати, но това на което се набляга за френските багети (като се замисля, не само за тях) е преди всичко изборът на брашно. То трябва да бъде с високо протеиново съдържание, от което да може да се развие глутен и хлябът да бъде жилав. След развиването на глутена и втасването на тестото, въздухът в него трябва да се запази, което означава, че трябва да се работи внимателно с него. Дългата ферментация с възможно най-малко количество мая пък е формулата тя да не се усеща след изпичането на хляба, но и самата ферментация развива повече вкус в него. Хрупкавата коричка е в резултат на повече влага във фурната, която е важна предимно в самото начало на печенето и не е задължително да се поддържа през цялото време (поне в домашни условия).

Следващият метод е един от най-лесните, с най-вкусен резултат, които съм опитвала. За приготвянето на хляба са нужни два дни. Пак ли се шашкаш? Чакай малко. Не се отказвай веднага. За такъв резултат няма как да е иначе, затова ако си падаш по бързите процедури, но и по френските багети, по-добре би било да отидеш до най-близката френска пекарна, но с това би пропуснал удоволствието да създадеш своя хляб и да наситиш пространството у дома с аромат на френски прованс или утринен Париж, ако щеш.

Удоволствието за мен е пълно, защото внимавам и се съсредоточавам в нещо. В нещо важно за мен. Чета и препрочитам. Искам да стане добре. Влагам всичките си усилия и умения. Изваждам термометър, за да се уверя, че всичко върви добре, че тестото е в най-добрата за него среда. Полазва ме нетърпеливо вълнение. Подушвам тестото. Докосвам го.  Пробвам дали е втасало хубаво.  Пак докосвам. Много внимателно. После пак вадя термометъра, за да се уверя, че времето за печене е било достатъчно. Това не ми стига. Почуквам по коричката. Кънти. Хлябът трябва да е готов. Оставям го да изстине, макар да ми се иска веднага да си отчупя крайче. Защо пък да не го направя? Това си е моят хляб.

Класически френски хляб

Адаптирано от книгата Peter Reinhart’s Artisan Breads Fast

Въпреки че технологичното време за приготвяне на хляба е два дни, методът е много лесен и позволява замесване на по-голямо количество тесто, което може да се съхранява до 4 дни в хладилник. По този начин всеки ден може да имаш прясно изпечен хляб, като предварително дозираш тестото за предстоящите дни. В рецептата по-долу ще посоча етапни примери.

Посочените дози са за 4 багети с дължина около 38 см. Може да се приготви хляб и в други форми. В зависимост от големината, времето за печене може да варира.

Продукти:

• 680 г брашно
• 2 чаени лъжици сол
• 7 г суха мая за хляб
• 460 мл хладка вода

Всички продукти се смесват в голяма купа и се разбъркват с дървена лъжица докато се образува тесто. Тестото ще бъде неравно, но това не е проблем. Оставя се непокрито да престои 5 минути. След това тестото се меси за около 3 минути и ако е необходимо се добавя още брашно. Тестото трябва да бъде гладко и еластично, меко, но не лепкаво.

След измесването се оформя на топка и се поставя в леко намаслена купа. Купата се покрива със стреч фолио и веднага се оставя в хладилник за една нощ. (На този етап тестото може да се съхранява в хладилник до 4 дни. Ако се предвижда отделно печене в близките 4 дни, то тестото може да се раздели на съответния брой топки и да се опакова поотделно.)

На следващия ден, преди печенето тестото се изважда от хладилника и още докато е студено се оформя на багети.

Количеството тесто за една багета трябва да се съобрази с размерите на тавата, в която ще се пече. За една багета с дължина 38 см е необходимо около 280 грама от тестото. Ако се планува да се изпече цялото количество тесто, то се разделя на 4 равни части.

На този етап с тестото трябва да се работи внимателно, без да се притиска силно, за да се запази възможно повече въздух в него.

Разделените части се оформят поотделно по следния начин:

Тестото се оформя на правоъгълник, като леко се притиска с длани.

Завива се от единия край по дължина и завитото крайче леко се притиска към основата, така че да се залепи.

Тестото продължава да се навива по същия начин, като след всяко завъртане, получилия се край се притиска към основата.

Когато се стигне до другия край на правоъгълника, тестото се притиска с пръсти, така че да се залепи.

Образувалият се ръб се изглажда чрез леко завъртане напред-назад на получения хляб. На този етап тестото е станало по-жилаво, заради работата с него, затова е необходимо да се остави на спокойствие за 5-10 минути преди да се оформи финално на багета.

След като тестото се отпусне, започва да се завърта с дланите на двете ръце в посока напред-назад, като едновременно с въртеливите движения ръцете се придвижват с много лек натиск от средата към краищата на багетата. Това се прави няколко пъти докато се достигне желаната дължина и тестото се изравни.

Оформените багети се поставят върху набрашнена кърпа, като от кърпата се оформят бордове, за да се запази формата на хляба докато втасва. Оставят се да втасат на стайна температура за около 1 час и 30 минути или докато почти удвоят обема си.

Втасалите багети се пренасят внимателно в тава, върху която са поръсени царевичен грис, пълнозърнесто брашо или трици. (Не е нужно тавата да се маже с мазнина.)

Точно преди печенето багетите се срязват на повърхността на няколко места с остър нож.

Необходимо е да се предвиди време за нагряване на фурната на максимална температура (в моя случай 250°C, но по книга – 290°C). Фурната се включва да загрява преди багетите да са втасали напълно. (Това не се отнася само до тях, а и до всеки един хляб или сладкиш.)

Багетите се слагат в предварително нагрятата фурна. В нея може да се постави купичка с гореща вода или на дъното да се пуснат няколко кубчета лед. Фурната се затваря и температурата се намалява на 230°C.

Багетите се пекат 12 минути, след това, за по-равномерно изпичане, тавата може да се обърне на 180 градуса и багетите се допичат за още 20-25 минути или докато коричката стане златиста и хлябът звучи кухо при почукване от долната страна. Тоталното време за печене е около 35 минути и зависи от самата фурна. Температурата измерена в средата на хляба трябва да е около 93°C.

За още по-хрупкава коричка, багетите може да се оставят за още 5 минути в изключена фурна, след като е минало времето за печене.

Багетите се охлаждат върху решетка за минимум 45 минути.

Е, май не стана много кратко. Така става като пиша за хляб. И между другото, изобщо не ме слушай какво ти говоря за разчупването на топъл хляб. Вярно, че ти се иска, но удоволствието идва едва след час. Когато хлябът е изстинал и целия процес е завършил. Тогава е добре да си чупим и режем от него. Тогава настъпва пикът на удоволствието.

Класически френски хляб е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

просто не харесвам слаба чалга.
харесвам мегачалга, чалга като вселена.

по същото време, някъде между 12:48 и 01:27am:
смееш ли да застанеш срещу любовта народна?

по кое време е най-добре?

*бел. автора
това е едно от най-политическите неща, които съм писала. absolutely fascinated with pop culture - one of the keys to oneness if, but only if you're the zombie of andy warhol.

Растащото неравенство, породено от политическа система, облагодетелстваща богатите, води до по-нисък растеж в САЩ, смята Нобеловият лауреат за икономика