Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Последната година-две и особено последните месеци са белязани от куп положителни новини откъм американското посолство по визовия въпрос. Първо, бе обявено, че България се награждава с издаването на дългосрочни, 10-годишни неимигрантски визи - за пътувания по бизнес и за туризъм. Постепенно се започнаха и нововъведения, които минаваха в графата по-нататъшни облекчения . Бе направено така, че всеки, който е имал виза за САЩ и иска само подновяването й, вече да може да го стори само по пощата. Имаше и специална церемония, на която тогавашният посланик Джеймс Уорлик и консулът Ерик Алекзандър разказаха как се улесняват процедурите.

4 ноября Литературный салон Аллы Дехтяр представляет нового гостя: замечательного русского писателя Валерия Попова. Литератор, кумир интеллектуалов шестидесятых, друг Бродского и Довлатова, яркий, умный, бесстрашный… Он всегда шел своим путем, не оглядываясь на авторитеты и не замечая “направлений” и “волн”. Не пафос, а ирония, не упивание страданием, а преодоление его жизнеутверждающим юмором – таковы, как мне кажется, основополагающие принципы уникальной прозы Валерия Попова. Неслучайно его имя остается в центре внимания любителей русской изящной словесности на протяжении почти полувека! Его первый рассказ “Я и автомат” был опубликован в сборнике “Испытание” в 1963 году, первый ...

а аз казвам - бог е едно красиво представление.

"животът е прекрасен" - в народния театър - постановка на александър морфов по николай ердман

освен всички останали ползи от семейното предприемачество има и някои косвени. семейния бизнес, работещ и здрав, не насърчава емигрирането. една съвсем не маловажна е какво се случва с децата, когато се изучат. класиката в момента за България, както и в последните 10-20-30 години е децата се изучават, изпращат да доизучат навън ...

Share on Facebook

„Уникалната история на българското спасение, най-обхватното и най-драматичното спасение на евреи по време на Втората световна война, си заслужава да бъде разказана.”

проф. Михаел Бар- Зоар

„Единственото, което комунистическият режим споменаваше по повод това най-достойно и човечно дело в новата ни история беше една лъжа…Режимът в България отказваше на българската нация не само правото на гордост, но и правото да има пример, който да следва…

Нормалното поведение на нацията се поддържа най-добре от нормални институции. Такива през Втората световна война в България имаше в значително по-голяма степен отколкото в повечето европейски държави. ”

Филип Димитров 

„Група български евреи поде инициатива за гора и паметник на цар Борис Трети в мемориалната Градина на спасените в Тел Авив, но друга група български евреи яростно се противопостави, в резултат на което паметникът бе махнат.”

Леа Коен, през 2008 г.

**

На 5 октомври 2012 г. в хотел „Радисън” в София бе открита тридневна конференция на тема „Да опознаем миналото си” под егидата на Български хелзинкски комитет (БХК). В официалното съобщение на сайта на БХК се казва черно на бяло, че целта на събитието била, цитирам: ”третирането на евреите от българската държава да се разгледа комплексно – да се обсъди както спасяването, така и съучастието в геноцида.”

Съучастието в ГЕНОЦИДА?

Да оставим настрани грозния израз „третирането на евреите от българската държава”, вместо по-неутралния и не издаващ предубеденост израз „отношението на българската държава към евреите”.·

От анонса на БХК обаче излиза, че поканените на конференцията „изтъкнати български и чуждестранни учени и публицисти” са поканени не да дискутират дали може да се говори

– за съучастие на българската държава в изселването (не и в геноцид във внушавания му смисъл на планирано изтребление) на евреите от Беломорието и Вардарска Македония

ИЛИ става дума

– за изпълнение на нареждане на външна, могъща и непреодолима сила (нацистка Германия).

А били поканени да разгледали „съучастието” на българската държава априори в... геноцида на евреите.

Употребата на членуваната форма (съучастиеТО) предполага, че то вече е доказано, прието и не подлежи на обсъждане.

В такъв случай следва да се зададе въпросът кой компетентен международен съд, коя всепризната световна институция призна „съучастието на българската държава в геноцида на евреите”, доказвайки геноцидната цел на българската държава спрямо евреите по времето на Втората световна война и оттам и „съучастието” й?

Нюрнбергският трибунал? ООН?

Отговорът е – никой компетентен международен съд, никоя всепризната световна институция.

Триумфираща балканска подмяна на понятията

Едва ли има нужда тъкмо на БХК да се обясняват правните понятия „геноцид” и „съучастие в геноцид”.

За мен лично е изключително разочароващо, че дълбоко уважавана правозащитна организация като БХК може да попадне в споменатата от Татяна Ваксберг „необяснима лекота в подмяната на цели категории и понятия”, която по думите й триумфира на Балканите за изненада на западната историческа и правна наука (виж: Татяна Ваксберг. „Милошевич и Трибуналът”, София 2006 г., стр.157).

Ето защо като организатор на събитието, Български хелзинкски комитет или ще трябва да поднесе извиненията си на българската общественост, а също и на участниците в конференцията за това нелепо съобщение, израз на правно и историческо невежество, или да докаже по БЕЗСПОРЕН и правно издържан начин „съучастието на българската държава в геноцида на евреите”.

Опасявам се, че мълчанието по въпроса ще нанесе тежък удар върху авторитета на Български хелзинкски комитет, който действително върши изключително полезна работа в България. А без необходимия авторитет БХК няма да може да изпълнява мисията си. Която, пак повтарям, е важна и необходима за държава като България, където правата на човека, меко казано, не са на висота.

„Съучастие” или изпълнение на нареждане?

Съучастието в дадено престъпление напълно изключва действия под принуда от страна на „съучастника” и задължително предполага съучастие на равна основа с останалите му съизвършители, съинициатива и предварително знание (и съзнаване) на престъплението, както и одобрението му.

Българските административни власти* по германско пълномощие в Беломорието и Вардарска Македония – земи, които са част от завладените и окупирани от нацистка Германия територии по време на Втората световна война, действат по нареждане на германския окупатор (който според международните конвенции за водене на война е отговорен временен суверен), точно така, както и например, местните полицейски власти в окупирана Холандия по нареждане на германския окупатор, извършват практически действия, свързани с принудителното изселване на евреите от Холандия.

Но както холандските власти, така и българските власти не само не са инициатори на тези принудителни изселвания, но и едните, и другите не могат да бъдат обявени за съучастници в геноцид, защото и представа нямат какво е планирала нацистката държава на Германия да предприеме с тези хора.

По времето, когато се извършват тези, пак повтарям – по нареждане на германския окупатор депортации, включително на евреите от Беломорието и Вардарска Македония (а именно през пролетта на 1943 година), НИТО една държава в Европа или в света, вкл. и българската, не подозира за съществуването на строго секретния план на нацистката държава за изтребване на евреите (план одобрен на тайна конференция, проведена в Берлин на 20 януари 1942 година). И това е доказано в стотици изследвания по темата.

А ако „изтъкнати учени и публицисти” твърдят нещо, което е известно единствено на тях и напълно неизвестно досега в сериозната световната историческа наука, а именно – че през пролетта на 1943 година единствено българската държава в цял свят е ЗНАЕЛА за строго секретните решения на нацистка Германия, ще трябва да го докажат. Но не по метода: „така е, вярвай ми.”

Спекулативното използване на днешни знания, които автоматически да се приписват и на тогавашните български власти е не само некоректно, но и неморално.

Депортацията – срамна практика на Втората световна война

Принудително изселване на хора по етнически или религиозен признак днес е престъпление, но не и според дотогавашните международни конвенции за водене на война и за жалост депортацията е срамна практика на Втората световна война не само от страна на нацистка Германия, която обявява евреите в Европа за свои „врагове”, а и от страна на съюзниците: Сталин депортира в Сибир цели „вражески” народи, като кримските българи, татари, чеченците и т.н., американската държава депортира своите американски граждани – японци, защото ги смята за „вражеско” население, британската държава депортира своите британски граждани – германци, защото ги смята колективно за „вражеско” население.

Всъщност, дори Четвъртата женевска конвенция от 1949 г. допуска при определени условия и ограничения изселване на цивилно население (вж чл.49). Апропо и днес има държави с претенции, че са демократични, които изселват цивилно население, оправдавайки се, че това население заплашва тяхната сигурност.

Логичен и правен абсурд

Да се говори за съучастие на българската държава в „геноцид” на евреите през Втората световна война без и най-малкото нейно знание за същинската цел на нацистка Германия и години преди възникването и даването на съдържание на понятието „геноцид” и криминализирането му, е и логичен, и правен абсурд, доказателство за отсъствие на елементарна човешка грамотност.

Да опознаем миналото си – добре, но как?

Що се отнася до темата на конференцията, тя е чудесна, но миналото няма как да бъде опознато нито с една-единствена конференция, нито с невежествени сензационни изхвърляния, а с дългогодишни добросъвестни и компетентни изследвания, подкрепени с неопровержими факти като спорните въпроси се дискутират открито и аргументирано, а не тук-таме някой факт да се вади от контекста на времето и да се правят недопустими обобщения.

Тъй като конференцията не бе достъпна за всеки, а само за специално поканени, смятам, че една открита дискусия ще е полезна и за обществото, и за участниците в конференцията.

По тогата се посреща, по ума се изпраща

Докато пишех този текст, във в. „Дневник”, в рубрика „Балкани” бе публикуван отзив за проведената конференция със заглавие „Учени настояха България да признае вина за избиването на 11 000 евреи”.·

Не ми е известно България да е участвала, когато и да било, в избиването на 11 хиляди евреи, за да „признае” подобна „вина”, но не е зле да се напомни на въпросния учен, който си позволява да приписва колективна вина на днешни българи (70 години след трагичните събития) със смехотворни приказки като :"Вие сте герои спасители, но също и брутални убийци и хладнокръвни потисници”, че точно това правеха именно Сталин и Хитлер – приписваха колективна вина на цели народи.

Разбира се, това че някой е „учен” далеч не е доказателство за неговата компетентност, обективност и правота, независимо дали е български, американски, македонски и пр. Едва ли е нужно да напомням, че и България си има един печално известен учен, който си позволи подобни манипулации, при това историк, а за жалост даже беше и президент на страната и чиято „компетентност”, „обективност” и „морал” са публична тайна.

Известна е и „обективността” на университетската преподавателка по история Искра Баева, която очевидно пред историческата истина предпочита партийната пропаганда, след като си позволява публично да твърди черно на бяло, че диктаторът Тодор Живков „е добър политик и държавник, който мисли не толкова за своето собствено битие и богатство на семейството, а за държавата” ...

Така че учени всякакви и това че някой е „учен” още не значи, че е прав в тезите си, а опитът да се придаде тежест на конференцията с твърдението, че в нея са взели участие „изтъкнати учени и публицисти” е неуспешен, доколкото по дрехата (тогата) се посреща, но ... по ума (компетентността, обективността, интелекта) се изпраща.

Историята им до колене

А ако някой си въобразява, че историята му е „до колене” и че с манипулативни тези ще смае света, много се лъже. Вярно е, че докато истината си върже обувките, лъжата ще обиколи няколко пъти света, но е вярно и че истината винаги е била по-силно оръжие от лъжата.

Защото всеки може да прочете документите от съдебния процес срещу Айхман в Йерусалим, воден във време, когато хората все още помнеха ясно събитията. Има ги и на интернет.

И защото не друг, а прокурорът Яков Бар-Ор – и то въз основа на документи от германските архиви и на свидетелските показания по време на процеса, заявява категорично и недвусмислено: „Борис е бил герой. Той напълно е блокирал Айхман и е защитавал българските евреи.” **

На страната на жертвите – да, но не за сметка на историческата истина

Съжалявам единствено, че уважавани от мен правозащитници в искреното си човешко желание да застанат на страната на жертвите, така са се увлекли, че не забелязват как неусетно са преминали от страната на ... палачите на историческата истина.

И не заклеймяването, а просвещението е единственият начин да се бориш с някои тревожни явления, резултат от невежество и политически манипулации.

А тъкмо идеята за предизвикване на възхищение и гордост от извършеното хуманно дело споделят и членовете на ръководството на Anti-Defamation League (просветителска организация, която чрез знания се бори с нетолерантността и неправдата) Абрахам Фоксман и Хауърд Берковиц.

Ето какво ни казват те: „Трябва да се пише за достойното поведение на България през мрачните дни на Холокоста, за да бъде бляскав пример за бъдещите поколения навсякъде по света и за да предизвиква гордост у младите българи.”

Колко евреи от всяка страна стават жертва на Холкоста?

(източник: Encyclopedia of the Holocaust)

Austria – 50,000 -- 27.0%
Italy –  7,680 -- 17.3%
Belgium – 28,900 -- 44.0%
Latvia 71,500 -- 78.1%
Bohemia/Moravia–  78,150 -- 66.1%
Lithuania – 143,000 -- 85.1%
Bulgaria – 0 -- 0.0%
Luxembourg 1,950 -- 55.7%
Denmark 60 -- 0.7%
Netherlands 100,000 -- 71.4%
Estonia 2,000 -- 44.4%
Norway 762 -- 44.8%
Finland 7 -- 0.3%
Poland 3,000,000 -- 90.9%
France 77,320 -- 22.1%
Romania 287,000 -- 47.1%
Germany 141,500 -- 25.0%
Slovakia 71,000 -- 79.8%
Greece 67,000 -- 86.6%
Soviet Union 1,100,000 -- 36.4%
Hungary 569,000 -- 69.0%
Yugoslavia 63,300 -- 81.2%

„Аз се гордея с тази нула – като българин, като гражданин и като човек!”

(из стенограмата на 417-то заседание на 38-то Народно събрание, проведено на 27 юли 2000 година)

Дянко Марков: Не става дума и за това дали израелската държава и еврейският народ свалят една или друга плоча. Това е тяхно суверенно право – да преценят кой има заслуги за съдбата на техните съотечественици в епохата на Втората световна война, кой има вина и как да се постъпи с едни или други. Ние не можем да внушаваме или да кажем: „Моля, оставете плочите. Направете паметник на България.“

Но ние имаме едно преимущество спрямо всички други европейски народи, които през Втората световна война бяха под егидата на Германия. Това наше преимущество е изразено в тази именно карта, която аз я оставям тук като документ и в която карта американският историк Раул Хилберг в книгата си „Унищожението на европейските евреи“ тази именно карта посочва. Тя е ползвана и аз я имам в немския превод от книгата, издадена от немския историк Хайнц Хьоне в Хамбург през 1966 г. под надслов „История на SS – орденът „Мъртвешка глава“. В тази карта, уважаеми госпожи и господа, са посочени… (Шум и реплики. Предава картата на председателя на НС).

Дянко Марков: В Полша са унищожени 90 на сто от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия – 50 на сто, в Румъния – 34 на сто; в Холандия, Белгия и Люксембург – 56 на сто: в Дания – 1,5 на сто. Всички други са спасени чрез лодки.

В България седи нула! Срещу името на България седи нула, господа! (Силни ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от блока на ОДС.)

И това е паметната плоча за хората, които спасиха българските евреи. Тази нула – аз се гордея с тази нула като българин, като гражданин и като човек! (Ръкопляскания от блока на ОДС.)

Акад. Благовест Сендов оспори тази нула и каза: „Цар Борис е изпратил 11 343, на унищожение в лагерите Треблинка и другите лагери в Полша.»

Цар Борис не ги е изпратил! Ето ви друга карта! Заповядайте, уважаеми господин председателю (подава картата). Ето ви друга карта – издание на вестника “Дас Райх” на Гьобелс, в която карта Беломорието и Македония са посочени “под българско управление” – за разлика от Добруджа, която е включена в българската държава.”·

Това е откъс от изказването на Дянко Марков пред Народното събрания, което години наред беше фалшифицирано от български комунисти с изваждането на едно-единствено изречение от контекста, което изречение допълнително бе преиначавано, „доукрасявано” и манипулирано. За жалост към този хор се включиха и правозащитници, които не си дадоха труда да прочетат стенограмата и да разберат за какво говори Дянко Марков. А той коментираше единствено правната, не и моралната страна на проблема и поясни, че според Хагската конвенция за водене на война депортацията на „вражеско” население във време на война не е военно престъпление, давайки пример с депортацията, която американската държава предприема спрямо своите американски граждани от японски произход. И никъде и никога не е твърдял, че евреите са „вражеско население” за България, напротив – и от стенограмата, както и от коментара му ясно се разбира, че визира нацистка Германия, която смята евреите за „вражеско” население.

Демагогията като част от „морала”?

Що се отнася до морала, повече от съмнителни са тия „моралисти”, които настояват днешни хора да признаят „вината” на някогашни.

Още повече, че част от участниците в конференцията, които днес, със задна дата безстрашно размахват показалец, едва ли ще поискат да дискутират какво достойно действие извършиха самите те по време на комунистическия режим, в който живяха. Или напротив, без свян и угризения се възползваха от привилегиите си на деца на комунистическата номенклатура? Къде им беше тогава моралът, който днес така щедро раздават?

Всъщност, няма противоречие, защото нито тогава, нито днес са се отличавали с морал. Иначе не биха правили опит да изопачават историческата истина. Демагогията никога не е спадала към моралните ценности, напротив.

_

*В Холандия има един израз ”кмет във време на война”, който говори за целия драматизъм, пред който местните власти са изправени при изпълнения на задачи, дадени „отгоре”. Особено, когато властта над теб е окупационна. Не случайно цар Борис Трети казва, че евреите в Беломорието и Македония са „изгнаници на хитлеровото военно командване”. Те не са под юрисдикцията на българската държава и тя не може да предотврати тяхното изселване. Отказът на българските власти да изпълнят това нареждане на германския окупатор, със сигурност нямаше да предотврати депортацията, но вероятно щеше да има жестоки последствия и за населението в тези земи, и за евреите в България, и за българските граждани.

**Вж The News and Courier, 22 май 1961 и други американски вестници от същата дата: “Boris was a hero. He absolutely blocked Eichmann and protected Bulgaria's Jews."

В петък от софтуерната компания Passcode бяха съобщили, че са открили опасна уязвимост в сигурността на новата операционна система Windows 8. Благодарение на уязвимостта потребителските пароли се запазват в некриптиран вид, следователно всеки с администраторски права има достъп до тях....

На 13 октомври 2012г. този свят напусна Антоанета Георгиева, кмет на Перник от 2003 до 2007г. Отиде си един прекрасен човек и приятел.

Антоанета Георгиева: Работата на кмета е отказ от личното аз

В живота най-много държа на ... това, детето ми да расте в свободна България и да се докаже като способен и талантлив човек.

Спазвам правилото ... не работя по правила, макар че държа в живота да ги има.

Най-важното нещо, което съм научила е ... когато вярваш в нещо, искрено желаеш да го постигнеш и се трудиш последователно без да се предаваш, винаги успяваш.

Обичам работата си, защото ... макар че не мога да реша всички проблеми, винаги има един човек, който идва и ми казва "благодаря".

Ако не бях кмет, щях ... да се занимавам с моята мечта - химията, но като откривателство, като експериментална наука и работа в библиотека.

Най-много ми пречи ... това, че хората не винаги успяват да се радват на успехите, било то своите или на тези около тях, а се опитват да насочват енергията си към неградивни мечти. Много често е валидна поговорката за гледането в канчето на другарчето.

До сега не съм казвала на никого ... никога.

Всяка жена трябва да знае..., че поне като физика и като физическа издържливост не е равна на мъжа, макар много често да живеем по този начин.

Като дете мечтаех ... да имам котка и брат или сестра.

Любимото ми място е ... в къщи.

Последната книга, която прочетох ... има книги, които препрочитам многократно, особено когато ми е ужасно тъжно. Една от тях е "Карлсон, който живее на покрива".

А сега чета ... преди всичко нормативни документи.

Моцарт или Азис ... Музиката е най-върховното нещо в този свят, според мене. Истината се изразява с музиката. За мене тя е повече усещане, отколкото авторско произведение.

"Миньор" или ... Само "Миньор"!

В неделя обичам ... да мързелувам, но това не ми се случва.

През лятото ... съм щастлива, защото е топло. Няма много дрехи и си свободен.

А през зимата ... живея с усещането за живот в клетка. Не обичам зимата.

Трите думи, които ме описват най-добре ... Аз съм такава, каквато съм, а то е много повече от три думи.

Гордея се ... с детето си. И с това, че никога и по никакъв повод не съм разочаровала родителите си.

Не понасям ... Компромисен човек съм и зачитам желанията на хората около мене.

Срамувам се от ... слабостта си на пушач и се опитвам да откажа цигарите.

Страхувам се от ... много неща. Страхувам се включително и когато пресичам улицата.

Възхищавам се от ... съвършенството на природата.

Последния път се смях на ... Аз съм усмихнат човек. Радвам се на живота и нямам последен път.

Аз почти никога ... не плача.

Ако зависеше от мен ... в прераждането ми щях да се родя отново в България и в Перник.

Надявам се да ... остарея бавно и красиво.

Ключът към щастието е ... да живееш с усещането, че чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна. Тогава щастието идва.

Работата на кмета е ... усещането за 24-часова отговорност, 7 дни в седмицата и отказ от личното аз.



Антоанета Георгиева е кмет Община Перник от ноември 2003г. Родена е в Перник. Зодия - Дева. Майка й е учителка, а баща й - ел.техник. Завършила е Химико-технологичен институт в София. Работила е като учител и технолог.
По време на управлението на Костов, Антоанета Георгиева беше за около две години областен управител. В СДС тя членува от 1995г, но в политическата си кариера бързо израства до общински и областен председател на партията. С избирането й за кмет в много оспорвана борба с кандидата на БСП, продължило и със съдебни спорове след заемането на поста, тя подаде оставка от лидерското място в СДС-Перник. Сега е зам.председател на Асоцията на демократичните градове и региони, която обединява кметове, председатели на ОбС и съветници от дясното политическо пространство. Георгиева председателства и българската секция на Фондацията на европейските карнавални градове.
Преди да влезе в политиката, когато е била нормална жена - по собствените й думи, Антоанета е обичала да ръкоделства. Да шие и да плете било едно от най-приятните занимания за нея. За домакинската работа тя признава, че може да изчисти всичко по света, но ако трябва да сготви, по-добре е да си умре гладна.
Има дъщеря Мария, почти на 17, която учи в пернишката езикова гимназия.
Източно-православна християнака. За себе си казва, че е приела източно-православната религия като философия на живот, а не като суеверие.

Градски вестник бр. 74/18 април 2005 г.


През април 2006г. - В навечерието на Възкресение Христово децата на Перник получиха библии от кмета Антоанета Георгиева.


февруари 2007г. Първо заседание на Комитета на регионите в Брюксел с участието на членове от България , а сред тях и Антоанета Георгиева.






Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!

Сам Ти, Господи, упокой душата на починалата Твоя рабиня АНТОАНЕТА
в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.

Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши.

Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.

Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин.

Властта у нас дава мило и драго да се хареса на всякакви избиратели. Дава ухо за тази цел на всякакви идеи- включително и на безумните. Дава им път. Ето защо, по пътя на логиката и аналогията, я призовавам да даде ухо, път на едно предложение, което си заслужава вниманието. Защото няма причина, освен самопризнанието за самоподчинението на една чужда държава и нейната имперска доктрина, да не обсъди, приеме и приложи предложението на един читател на ivo.bg

Господин Инджев,
В подкрепа на написаното от Вас имам следното градивно предложение: в чест на предстоящото посещение (или на светлите планове за него) на др. подп. Путлер, предлагам да подредим списъка на неправителствените организации (НПО) у нас така, както по указания на др. Путлер вече ги ПРЕПОДРЕЖДАТ в “братска” Русия.
Ето какво пишат родолюбиви сайтове във великата енергийна държава: “В Ингушетия бяха закрити 20 неправителствени организации”. Съгласно новия закон, послушно гласуван от Държавната дума, всички НПО, които получават средства от чужбина, трябва да се пререгистрират като “чужди агенти”. Което обрича дейността им на преследване, на позор, на забрана и забрава. Резултатът е очевиден. В самата Ингушетия са останали да функционират само 3 (три) НПО, отговарящи на новите, завишени изисквания на др. Путлер и компания.
Подобно разчистване на пейзажа още преди 80 години е приложил друг красив ум – националсоциалистът, патриот и интернационалист др. Адолф Алойзович Шикългрубер, по-известен като Хитлер. Тогава врагове на народа като евреите са били записвани в специални държавни регистри, задължително са носили жълти звезди, а мнозина са посетили с еднопосочни билети курортни селища като Освиенцим, Треблинка, Бухенвалд и др.
Без да бъдем жестоки като др. Хитлер и толкова строги като др. Путлер, предлагам да бъдат регистрирани като чуждестранни (сиреч руски) агенти следните “независими” неправителствени организации:
Български антифашистки съюз,
Национално движение “Русофили”,
Форум “България-Русия”,
Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД,
Дружество “Александър Невски”,
Българо-руска търговска промишлена палата,
Българо-руски клуб “Шипка”,
Славянско дружество в България,
Дружество “Найден Геров”,
Федерация на съотечествениците,
Фонд “Устойчиво развитие за България”,
Съюз на ветераните от войните,
Съюз на военноинвалидите в България,
Съюз на сержантите и офицерите от резерва и запаса,
Съюз на българските писатели,
Съюз на архитектите в България,
Съюз на филмовите дейци,
Съюз на българските журналисти.

Guns & Roses

Share on Facebook

Почти половината от купувачите на е-книги биха предпочели безплатни електронни версии с включени рекламни материали пред това да платят дори $0.99 за придобиването на книга. Това сочат данните от второто за годината проучване на eBookPlus, касаещо предпочитанията на аудиторията за рекламирането в електронни книги.

Данните са обобщени на базата на отговори от 5000 респонденти в Америка и Великобритания. Резултатите са сходни с тези от предишното изследване, проведено през април тази година. Според Лео Марк, изпълнителен директор и съосновател на eBookPlus, хората са свикнали с безплатното съдържание, разпространявано в интернет, което в голямата си част е съпътствано от реклами. "Потребителите са изложени на рекламни призиви през цялото време – по радиото, по телевизията. Рекламирането в електронните книги е просто продължение на една отдавна наложена практика, но неговото предимство е, че води до намалява цената на е-книгите или още по-хубаво – прави ги безплатни", казва той.

“Книгоиздаването не може да си позволи да направи същата грешка като музикалната индустрия – да се остави да бъде жертва на пиратството и да загуби милиони, дори милиарди в резултат,” коментира Лео Марк. Според него в така създадената пазарна ситуация безплатното съдържание, придружено с реклама, може да се окаже едно добро решение.

Според експертите безплатната е-книга е по-приемлива и предпочитана от потребителите, следователно търсенето й ще бъде многократно по-голямо от това на електронно издание, продавано за $0.99. Такова положение би удовлетворило всички заинтересовани страни. Авторите ще реализират печалба от произведенията си, издателите ще имат пазар и за по-непопулярните си заглавия, читателите ще имат по-богат избор, за който няма да се налага да заплащат, а рекламодателите ще могат да предлагат своите стоки и услуги на по-широка публика.

Данни от проучването на eBookPlus:

- 45.7% от читателите в САЩ и 51.9% от тези във Великобритания предпочитат безплатни електронни книги с рекламни материали (15 секунди в началото на всяка глава);

- 20.8% от американците и 15.2% от англичаните предпочитат да платят $0.99 за е-книга без реклами;

- 9.1% от потребителите в САЩ и 12.5% от тези във Великобритания биха платили до $2.99 за електронен вариант без реклами;

- 10.3% от американските читатели и 9.4% от английските биха платили до $19.99 за електронна книга без реклами;

- 14.1% от американците и 11% от британците биха предпочели да свалят пиратско копие.

В древни времена една чудесна птица долетяла в семейството на лаос и му казала, че идва голям потоп, от който никой няма да оцелее. Научила го, ако иска да спаси семейството си, да се скрият в една огромна тиква. 

Когато настъпил потопа, тиквата дълго се носила по вълните. Накрая, щом се отдръпнала голямата вода, тиквата акостирала на върха на една планина. Хората слезли от нея и скрили в земята семената на своята спасителка-тиква. Но от тях се родили не тикви, а хора - първите мони и кхмери. 

Затова на Изток тези племена дълго я почитали като своя прародителка.

Веселина Седларска

„Поемете дълбоко въздух и два пъти по-дълго го издишайте, за да изхвърлите напрежението от деня.”

На Вили напрежението й е от нощта. Петнайсет жени, отпуснати на постелките в шава асана. Вдиииишваме. Вили почти всяка нощ сънува един и същ сън, много кратък. Вижда сина си на вратата, той й казва: „Дойдох само да си налея водичка.” Той си тръгва, а Вили скача в леглото: „Детето е жадно!” Детето всъщност е млад мъж. Живее в Америка, много далеч от Вили. Издиишваме.

Това лято Вили отиде да го види. Детето я разходило из половината Америка. И въобще не е жадно. Няма никакъв проблем детето с водата, за разлика от хляба, защото няма вкуса на българския. Преди да се завърне от бригада в САЩ дъщеря ми изпрати следното писмо. „Моля ви, когато пристигна, вкъщи да има следните неща. Хляб (да не е сладък!!!). Сирене (да не е „Фета”!). Печени чушки (много). Яхния от праз и сини сливи. Сарми с кисело зеле. Супа от коприва, може и лапад. Десертът да не е чийзкейк, скрийте всички пакети с мюсли, да не ги виждам.” Винаги предпочитайте български билки – казва преподавателката ни по йога, която се предполага, че би трябвало да е заплесната по аюрведа, – щом растем на една и съща земя, значи те са най добрите за нас.

„Отпуснете всяка част от тялото. Челото, веждите, горен клепач, долен клепач…” На Нуши й личи, че се съдира от рев тези дни. Няма и седмица, откакто дъщеря й замина да учи в един градец до Лондон. „Дали ще се върне?” – попита преди да започне часа по йога, докато все още се мотаем край постелките. Точно срещу нея сме Нина, Мария и аз. И на трите ни дъщерите са заминали много преди това в Лондон. Какво да й кажем? „Бъбренето е онази човешка дейност, през която най-много изтича вашата енергия – казва ни често нашата преподавателка по йога. – Съхранявайте енергията си, не я хабете в бъбрене. Бъдете точни и кратки, не спестявайте мнението си, спестявайте излишните думи.” Не, Нуши, най-вероятно няма да се върне.

Още преди да завърши, ще започне да попълва формуляри за кандидатстване за работа. Първо ще търси някъде да мие чинии, да сервира бира, да раздава листовки. Няма да намери. В ресторанта ще предпочетат филипинеца, който на въпроса как ще мие чиниите ще отговори: без ръкавици и не непременно с топла вода. Ще се запише в сайта на au pair. Стая, храна и джобни срещу гледане на деца, не е лошо. Родителите на децата ще я попитат защо на толкова години все още няма никакъв трудов стаж. Нашите деца са по-възрастни от англиийските си състуденти в курса за магистратура. Тръгват на училище по-късно, учат по-дълго тук в гимназиите и университетите. Трудно ще му е на нашето момиче пред английски родители при конкуренция с 19-годишна австралийка. И така ще стигне до попълване на формуляр за по-сериозна работа, каквато всъщност заслужава.  А във формуляра пише: Вие сте от а) страна от Европейския съюз, b) страна извън Европейския съюз, c) България или Румъния. „Мамо, почувствах се като еврейка през Втората световна война.” „Издишвайте бавно, много бавно, два пъти по-дълго, отколкото вдишвате, това изхвърля натрупаното напрежение!”

Като осведомихме Нуши, че не, най-вероятно няма да се върне, тя вдиша такова напрежение, че имаше нужда от всичките йоги на света, за да го издиша. Трябваше да измислим нещо спешно и смешно. Ха, казвам, погледнете ни, ами че ние тук сме колкото за един чартър до Лондон, хайде след часа да наемем самолет и да отидем да ги видим децата. „Мен ще ме вземете ли?” Това е Валя. Валя е като ментов бонбон, каквото й да е на душата й, от нея винаги можеш да получиш малко свежест. Дъщеря й е в Люксембург. И тя отиде да учи, и Валя се е питала, сега вече има отговор – няма да се върне. „Къде без теб, Валя, вземаме те в самолета, ще те пуснем над Люксембург.” Как ще я пуснем ли? Хора, които практикуват йога, не се питат такива дребни неща. „Първи закон: не прави зло нито с действие, нито с дума, нито с мисъл – казва нашата преподавателка. – Втори закон: не обещавай, без да си убеден, че можеш да изпълниш. Обещанието е енергия, която си пуснал и тя ще се върне към теб, ако не изпълниш…” Е да, де, ама ние ще изпълним обещанието си да пуснем Валя от самолета за Лондон, прелитайки над Люксембург. Валя обаче се съмнява: „Това е малка държава, може и да не я забележите отгоре.” Важното е, че Нуши се смее. „Ами аз?” – това пък е Вили. Нейната дестинация  е САЩ, няма как да я вземем. Обаче в групата на по-напредналите имало няколко майки на деца в САЩ, ще се уреди въпросът и на Вили.

Плачем, смеем се и си въобразяваме, че сме млади. Преподавателката ни: „Човек е толкова млад, колкото е гъвкав гръбначния му стълб.” Нашите си гъвкави. Можем да падаме по стълбище, без да се потрошим. Душите ни обаче не са. Трошат се, ако скайпът дори само една вечер не звънне. Ако входящата поща е празна. В моята снощи имаше само една снимка. Странен натюрморт – буркан лютеница (£ 2, 49 ) и парче сушеница (£ 2, 35 ). Бързала е дъщеря ми, не е написала нищо. Но аз разбирам: купила си е българска домашна лютеница и българска сушеница от най-близкия турски магазин в Лондон. Беше ми разказвала, че когато отишла там за първи път, по-възрастният продавач обучавал по-младия как да казва „Добър вечер” на български. И ухаело като в магазинчето на нашата улица. Росен от Мюнстер: „Купуваме си българско сирене от турския магазин. Но хляб купуваме техен, защото няма наш.” И после хайде не сънувай, че дошли за водичка.

Плачем, смеем се. „Обърнете се сега надясно и направете точно толкова вдишвания, колкото бяха и наляво. Дишане – издишане. Прилив – отлив. Пълнолуние – новолуние. Изгрев – залез. Планетата и човекът са баланс на енергиите.” Да, обаче нашата тъга е по-голяма от нашата радост. Какъв баланс е това? Дали пък не се уравновесява с това, че радостта на децата ни е по-голяма от тяхната тъга? Дано да е така, дано да е. Хазяйката на Тони я питала всички ли български думи завършват на „ца”, тъй трудно произносимо за нея като англичанка. Защо, учудила се Тони. „Уел…, защото лютеница, краставица, баница, мартеница.” Това е същата хазяйка, която попитала Тони „На коя дата трябва да сваля тази лютеница от ръката си?”. Всички хазяйки са опитвали лютеница, таратор, баница, пълнени чушки. „И сиренето в саламура не е гръцко, мадам, запомнете – българско е. Както и йогурта не е измислен от „Данон”. И кирилицата не е руска! А столицата ни е София, не Букурещ!”

Когато същите тези наши деца бяха малки, попитах един датчанин защо техните деца мога да си играят с „Лего”, а нашите да не могат. „Защото ние сме им ги направили, затова могат да имат хубави играчки” – отговори той. Оттогава не питам.

В. „Преса”

Потребителите на Android може скоро да имат възможността да се радват на вградена система за сканиране за вируси в онлайн магазина Google Play. Изглежда Google работи над проекта, който може да бъде осъществен в новия ъпдейт на Google Play. Android Police е блог...

Може би най-вълнуващата нова черта на Kindle Paperwhite е вградената подсветка, която позволява на потребителя да чете на тъмно, като същевременно пази здравето на очите му. Тази опция липсваше в предишните версии на електронния четец на Amazon, а фирмата продължава да следва св...

Apple официално стигна до лицензионно споразумение с швейцарските железници, чиито символ Ябълката присвои. Компанията ще продължи да използва дизайна на часовника на федералните железници за своя iPad, но колко ще плаща за тази привилегия не е ясно, тъй като двете страни решиха да запазят подробнос...

Отдавна е ясно, че правителствените лозунги за световно семейство, Шенген и задгранична поцелуйковщина стават само за задни цели. Че европейската мечка и българската буболечка не крачат в единен строй. И, че общият им път е в различни посоки, щом става дума за оцеляване в кризата. За едни държави той минава през умни икономически реформи и социална политика за оцеляване на обикновения човек. У нас – в официална информация кое отново се е повишило и с колко. Но до края на годината щяло да се повиши само още десетина пъти. В този кюп пак ще са горивата, токът, храните, лекарствата, данъчните тежести, пробутвани тихомълком. Обаче по Коледа ще запазят цените си междуконтиненталните ракети, пилешкото мляко и краставиците на търкалета. За тези благинки висш земеделски чиновник вече митка из големите МОЛ-ове. Уверявайки, че финансовият рай ни е в кърпа вързан. По празниците и естествено, след тях.

Сензационно откритие направиха наскоро археолози близо до Трън. Необичайно погребение в некропол от V век беше намерено от екип „Агрианика”, с научен ръководител Василка Паунова – археолог в Регионален исторически музей – Перник.


Екипът се зае да спаси от ограбване и пълно унищожение един от най-интересните антични обекти в района. В продължение на десетилетия той бе вандалски разкопаван от иманяри. Археологическите проучвания в Трънско бяха възстановени след 9 години прекъсване, благодарение на финансова подкрепа от Община Трън. Въпреки финансовите затруднения кметът Станислав Николов приоритетно осигури средства за археологически разкопки. Така Трън се оказа единствената община, подпомогнала спасяването и проучването на богатото си културно-историческо наследство и изненадващите открития не закъсняха.

В рамките на 40 дни екип „Агрианика” проучи старинен некропол от периода ІV–V в. Той е разположен върху билото на най-високата могила в Трънско. На 10 м височина над околния терен и на площ от 120 квадратни метра археолозите изследваха 50-тина скелети на жени, деца и мъже, най-вероятно членове на древна фамилия. Според християнския обичай те са били положени в изпънато положение по гръб, с глава на запад и крака на изток. Съпровождащите дарове са бронзова монета и накити от сребро, бронз, кост и стъкло. Липсват оръжия.


Повечето гробни ями са били използвани по няколко пъти. До най-късно погребаният покойник са събрани старателно накуп костите на един или на няколко предхождащи го мъртъвци. Открити са и скелети, положени един над друг. Типичен пример е дете, погребано върху двама възрастни индивиди, починали в различно време.

В друг гроб е разкрит детски скелет над млада жена, най-вероятно негова майка, а тя - до още две деца, на видима възраст около 8-10 години.

Разчиствайки сантиметър след сантиметър, археолозите се връщат назад във времето със седемнадесет века, за да документират един трагичен период, в който най-вероятно епидемия масово е покосила част от местното население. В подкрепа на тази констатация са и съседни гробове, в които са погребани предимно деца и млади жени.

Споменатата майка е била изпратена към отвъдния свят с фино изтъкана зелена дреха, украсена със сини капки. Върху яката са били пришити тънки сребърни пластини с релефни растителни орнаменти. Косите й са били покрити с воал, към който е била прикрепена изящна сребърна обеца, тип наушник. Върху лявата ръка на жената са нанизани девет гривни от тъмносиньо стъкло. Разкритите предмети датират гроба във втората половина на ІV в. Те дават ценна и рядко срещана информация за дизайна на женските дрехи и за украшенията от този период.


Разчиствайки древните човешки останки, археолозите остават озадачени от един необичаен факт. В южната периферия на некропола попадат на плитко вкопани гробни ями от V в., в които сравнително млади мъртъвците са погребани по двойки. Ориентацията на скелетите им, запад-изток, безспорно ги определя като християни. Те са били обезглавени и положени в гробовете в изпънато положение, но по корем, а главите им са поставени между коленете или стъпалата.


До този момент подобна археологическа ситуация не е откривана на територията на България. Обичаят да се погребва човек с лице към земята е много древен и показва неуважението към покойния, който е имал сериозни прегрешения към живите, коментираха археолозите.

Тепърва предстоят научните анализи и справки с текстовете на древни автори, за да бъдат уточнени причините за подобно наказание. Безспорно е, че приживе поведението им не е отговаряло на моралните норми на тогавашното общество и те са били лишени от правото да продължат пътя си към рая.

Първоначалните хипотези на археолозите са, че обезглавените и положени по корем мъртъвци са били прелюбодейци, вещери или езичници, отметнали се от християнската вяра. Погребването им редом до останалите членове на техния род изключва тезите, че те са били убийци или военнопленници. През различните векове последните са били захвърляни в ями, в отдалечени места, извън гробището на местните жители.


Археологическите проучвания на екип „Агрианика” ще продължат и през следващата година. Усилията на археолозите ще бъдат насочени към изследването на вкопани в могилния насип по-ранни гробове от ІІІ в., от езическия период, в който човешките останки са били кремирани и събрани в луксозни глинени съдове – урни. Само две от тях бяха проучени през тазгодишния археологически сезон. В тях редом с кремираните кости бяха открити и накити.
Вече започна реставрацията на откритите предмети и те ще бъдат представени в изложба, която без съмнение ще предизвика голям посетителски интерес.

Вчера AllThingsD докладва, че откриването на iPad Mini ще се състои на 23-ти октомври, дни преди Microsoft да представи своята нова операционна система Windows 8. Данните за събитието около новия 7,85-инчов таблет обаче не са официални. Въпреки това, миналата година AllThingsD правилно предсказа, че...

В опит да запознае по-добре уеб разработчиците с технологиите с отворен код, които се използват за изграждането на уеб приложения, Консорциума на Световната мрежа (World Wide Web Consortium, W3C) пусна сайт с ръководства и друга налична документация, която покрива по-голямата част от съвременнит...

Едва ли изгаряте от нетърпение да споделяте с рекламодателите детайли от сърфирането си в мрежата. Разширение, наречено PrivacyFix, ще Ви позволи да контролирате настройките на личната си сигурност по такъв начин, че рекламодателите да не могат да Ви проследяват. Освен това, разширението се г...

Навързаните с властта български медии ни съобщиха вчера, че на 9-ти ноември пристига Владимир Путин. Така им казали „правителствени източници в София и Москва“. Това беше първото признание за пряката колониална зависимост на България и в медийната област, а не „само“ в енергетиката и по веригата- в икономиката изобщо. Защото руски правителствени източници не бяха наредили на собствените си медии да пишат нищо подобно, но в неоколониална България се появи такова твърдение. За сравнение, в. „Комерсант“ дискутира днес темата, но не добавя нищо ново за руската позиция.

Днес твърдението, напълно в персоналния стил на властелина ( включително на медиите) Борисов, беше променено. Този път същите медии ни осведомяват, че не се знае нищо за благоволението на Владимир Владимирович да ни пусне по течението на „Южен поток“ лично и на българска територия. Нищо не било решено, подготвят ни те за обратното на онова, което писаха вчера за готовността на премиера Борисов да покаже на руския си гост къде ще излиза тръбата за „Южен поток“ край Провадия. Обаче външното ни министерство нищо не знае още, както и държавните охранители били на тъмно, просветляват ни сега осведомените от когото трябва нашенски медии.

Всъщност Путин във всички случаи се кани да ни покаже „къде зимуват раците“. Правил го е няколко пъти с презрение, за което нито веднъж не получи упрек дори, камо ли пък адекватна българска официална реакция. Припомням, че премиерът Станишев прие унижението да чака аудиенция като крепостен селянин пред дома на дворянин- веднъж в Крим в резиденцията на Путин и втори път в Москва в Кремъл, където Путин беше поставил Медведев да му топли мястото за следващия президентски мандат.

Ако не броим периодичното „дипломатично“ оприличаване на България на руски троянски кон в Европа, премълчавано с мазохистично удоволствие от София, най-звучен беше шамарът на самия Путин за Георги Първанов. Унижи го, като така и не дойде на енергийния му форум в София през април 2009 г., замислен от българския президент като трибуна за изявление на самия Путин по енергийните му планове в региона и в света ( да, в света, форумът беше анонсиран като „световен“).

Поощрен от тази предистория, Путин май го сърбят ръцете отново. Борисов вероятно разполага с информация за намеренията му, поради което изпреварващо заяви нежелание за преговори по „Южен поток“ ако Путин не дойде да преговаря. Как точно ще осребри евентуалния шамар и дали пък няма да бъде потупан пред строя покровителствено по генералското рамо от полковник Путин?

Както в онзи виц за партизаните, които си мечтаели „ веднъж да дойде 9-ти септември“ и аз се пренадах: веднъж да дойде 9-ти ноември, за да разберем всичко за себе си като държава, народ и избиратели, излъчили тъкмо тази власт. Защото 9 ноември 2012 г. се очертава като денят на истината в новата ни неоколониална история.

Това е истинският референдум за бъдещето на България, в който всъщност участваме отдавна, но мнозина просто не си дават сметка за него. Повече от милион българи гласуваха с краката си, ориентирайки се на Запад. Гласуващите за проруска ориентация обаче упорито си стоят тук, макар в необятните руски степи да има място за всинца им. Така относителната тежест на българските граждани с мислене на руски поданици се увеличи. Предстои да видим как ще се отрази тя на енергийния кантар, на който са ни ни качили и ни мерят патриотизма- вчера от БСП по време на президентските избори, днес и от ГЕРБ в солидарната им акция в абсурдното допитване за абсурдния проект АЕЦ „Белене“.

Share on Facebook

Обединяването на две чисти технологии, приложими в градска среда, води до значителен положителен ефект – комбинирането на зелен покрив и покривна фотоволтаична инсталация.

Растенията на зелените покриви понижават околната температура на въздуха чрез изпарението, което осъществяват. Именно поради този охлаждащ ефект фотоволтаичните панели функционират по-добре върху зелени покриви. Другият елемент, който подпомага фотоволтаиците на зеления покрив, е това, че зеленината поглъща праха във въздуха и така запазва по-чиста повърхността на соларните панели и по този начин повишава тяхната ефективност. Това прави едновременно по-лесна поддръжката на панелите и повишава тяхната производителност.

Няколко изследователски екипа са стратирали проекти за да оценят с колко точно се повишава ефективността на фотоволтаиците, които са монтинари на зелени покриви.

Преди време сайтът СleanTechnica писа, че соларните панели върху зелени покриви генерират значително повече електроенергия – до 16% повече спрямо тези, монтирани на обикновени покриви, особено през летните дни. Експеримент на Bronx Design & Construction Academy установи доста по-различен резултат – 3%.

Но въпреки различията в двата експеримента, и двата илюстрират ползата от комбинирането на двете технологии. Няколко процента по-голяма производителност могат да дадат значителна разлика във възвръщаемостта на инвестицията в покривна инсталация. В дългосрочен план това прави покривните фотоволтаици достъпни за повече хора, като съкращава срока за тяхното изплащане.

И като фенове на зелените покриви, ще споменем и резултатите от друго изследване на University of Michigan (Green roof valuation: a probabilistic economic analysis of environmental benefits), което изчислява, че зелен покрив с площ от 1,950 m2 води до спестявания от $200,000 за времето на своята експлоатация в сравнение с обикновен покрив за същия период. Почти две трети от спестяванията се дължат на понижената енергийна консумация на сградата.

По материали от: cleantechnica

И така, какво се случи впоследствие.

 

След всичко това ето и поуките, които си взехме по отношение на управлението на онлайн репутацията.

Подобни статии:

1. Защо трябва да ви пука за онлайн репутацията
2. Първи стъпки в управлението на онлайн репутацията

Случва се често и почти винаги е много красиво.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Никога не започвам да пиша ревю веднага след като прочета книгата. Особено ако съм я харесала, имам нужда от няколко дни да помисля и да я обмисля. Но толкова се прехласнах по „Неохотният фундаменталист“, че започнах да пиша текста още преди да съм я дочела – това не ми се беше случвало досега.

Първото нещо, което тряба да се каже за тази книга, е, че е сладкодумна, текстът потича плавно, отнася те и ти се оставяш да бъдеш завладян. Защото какво би могло да е по-интересно от историята, която тази книга има да разкаже?

Тази история... тази история е от онези, за които книжарите казват: „Ами тя не може да се разкаже, трябва сам да я прочетете.“ . Истината е, че всяка история може да се разкаже, тя затова е история – но ако не я разкажеш както трябва, ще я убиеш. Такава книга е „Неохотният фундаменталист“, в която много истории се сливат в една, за да изплетат разказ за съдбата на един мъж, които заговаря непознат в един ресторант на пазара в Лахор. Заговаря го и не спира да говори – целият роман е един сладкодумен монолог, в който е вплетен разговорът между чужденецът и местния, между миналото и настоящето.

Мъжът, когото заговарят, е американец, който получава съобщения на всеки кръгъл час. Мъжът, който говори, разказвачът, е този, който ни интересува. Това е неговата история.

Чангиз, както ще узнаем, че се казва нашият разказвач и главен герой, е роден в Лахор и произхожда от голямо, знатно семейство, което обаче е загубило финаносвите измерения на добрия си произход. Затова Чангиз работи, докато следва в Принстън, при това тайно – за да не съсипе репутацията си в очите на колегите. Когато получва предложение за работа в една от най-добрите фирми в САЩ, той малко или много се чувства все едно е победил – системата, света, империята. Ню Йорк, за разлика от САЩ, го кара да се чувства на мястото си – не у дома, но все пак някъде, където може да има дом: „За четири години и половина, аз така и не се почувствах американец; но абсолютно веднага станах нюйрокчанин.“.

... и все пак в Ню Йорк е и тя. Ерика. Особена жена, която тъгува по отдавна отишъл си любим, която търси близост и в същото време остава студена, далечна и недостижима. Връзката им не е точно връзка, а по-скоро нещо като чернова. Когато човек се сблъска с неразрешим проблем в личния си живот, се нахвърля като озверял върху работата си. Нашият разказвач, който често прекъсва разказа си, за да вметне по няколко думи за местната кухня, архитектура и навици, се превръща във финансова акула. И всичко е добре, всичко е прекрасно. Той е златното момче на фирмата, получава бонуси и похвали, потупвания по рамото и комплименти.

Но кулите падат. И с тях се сриват маските.

Не разбирайте погрешно, това не е книга за исляма, още по-малко – за тероризма. Това е повече книга за страха и предразсъдъците, които ни отчуждават от другите. За желанието да предизвикваш, когато ти показват неодобрение. За другата страна на монетата. За това какво е да живееш в сърецето на един свят, но никога да не успееш да го почувстваш свой.

Поставен в ситуация, в която целият свят представя ценостната система, вярата и родината му в ролята на злодеите, на варварите, героят започва да трупа... ненавист, огорчение... той не е промит от радикалния ислям, напротив - промит е от радикалния американизъм, капитализъм дори. И въпреки това Пакистан и неговите ценности продължават да живеят в душата му - от този сблъсък се ражда вътрешна драма, която преобръща живота му.

Вероятно пропускам нещо, нещо важно. Но нали ви казах, че тази книга не може да се разкаже...

Откакто Twitter придобиха TweetDeck, започнах да разчитам основно на него за работа. Едно от най-ценните му предимства е, че ме известява за конкретни събития – споменаване, нов туит по дадена тема или ключова дума и сравнително лесно преглеждане на много колони с информация.

С версия 2.0 доста от нещата са подобрени, а има и нововъведения. Едното от тях е далеч по-приятната светла визуализация, която не напряга толкова много очите, особено когато повечето ти други прозорци са пак светли. А и се превключва много лесно – с бутонче на основния екран. Харесва ми и че са дали повече възможности за лични настройки – например колко да са големи колоните и колко едър да е текстът в тях. Вкарали са и новия дизайн на профилите в Twitter.

Обновлението засяга и web.tweetdeck.com, и добавката за Chrome, и приложенията за Windows и Mac. 

Подобни статии:

1. Какво е новото в TweetDeck 1.3
2. TweetDeck пробив или просто бъг

Продължавам теметата за пълнежа на еклерите и профитеролите, която никак не е маловажна, тъй като от него зависи вкусът на малките сладкиши. След като вече имаме хубави еклери или малките симпатични профитероли, то може да пристъпим към напълването им, като тук ще стане дума само за сладки варианти.

Избрах четири варианта, от които крем муселин си остава любимият ми. Муселинът е сладкарски крем, на който в края на готвенето се добавя масло. Резултатът е стегнат и плътен крем с аромат на масло и ванилия или шоколад, както ще видиш във втория му вариант.

Избрах още един крем, който е без термична обработка. Основата му се състои от крем сирене и сметана, в които може да се добавят различни аромати, плодови пюрета или нарязани на дребно сезонни плодове.

Последният вариант е предложение за сладолед с шамфъстък, с който напълних какаовите профитероли и сервирах с ароматизиран с рози крем англез и декорирах със захаросани розови листенца.

Освен англез за сервиране, подготвих и много лесен шоколадов сос, който е подходящ за всички пълнежи. Шоколад е все пак, кой ще откаже.

И за финал – карамел, с който може да се декорират еклерите или профитеролите след като се напълнят.

Тези варианти, разбира се не са единствените. Един приятел скоро ми подсказа, че лимоновият крем от лимоновия пай също е много подходящ за напълване на еклерите/профитеролите. Опитвала съм рецептата на „Меню“ с ябълково пюре и карамелизирани орехи. Беше отдавна, но си спомням, че това нестандартно предложение беше много вкусно и приятна изненада за любителите на еклери. Ако искаш да заложиш на обичайното, то тогава може да се спреш на шоколадовите еклери.

По-долу са всички рецепти, които използвах, като ще ги подредя по категории за пълнене, сервиране и декориране.

Идеи и основни техники взаимствах от списание „Меню“ и книгата The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes from the world’s top chefs.

Пълнежи

Ванилов крем муселин

Посочените дози са достатъчни за напълване на еклери или профитероли от една доза парено тесто.

В края на приготвянето на крема, в него може да се добавят няколко лъжици кафеен ликьор, коняк или ром.

Продукти:

• 800 мл прясно мляко
• 1 шушилка ванилия
• 3 жълтъка
• 2 яйца
• 250 г захар
• 60 г брашно
• 50 г царевично нишесте
• 150 г студено масло, нарязано на кубчета

Млякото се изсипва в тенджера или по-голяма касерола. Ваниловата шушулка се разполовява на две по дължина с остър нож. Семенцата се остъргват и заедно с шушулката се добавят към млякото. Млякото с ванилията се загрява на умерен огън докато започне да ври.

Междувременно в купа се смесват жълтъците, яйцата и захарта. Разбиват се с миксер докато сместа изсветлее и се сгъсти. Към нея се добавят брашното и царевичното нишесте. Разбъркват се на ръка или на ниска скорост с миксера.

Врялото мляко се прецежда и се добавя към яйчната смес на тънка струйка и при непрекъснато разбиване. Сместа се връща в тенджерата и се слага на умерен огън. Разбърква се непрекъснато с телена бъркалка докато се сгъсти и се получи плътен крем. Отстранява се от огъня и в него се добавя студеното масло на няколко пъти, като след всяко добавяне кремът се разбърква хубаво, докато маслото се разтопи и се поеме от сместа.

Кремът се охлажда на стайна температура като се разбърква периодично.

Шоколадов крем муселин

Посочените дози са достатъчни за напълване на еклери или профитероли от една доза парено тесто.

В края на приготвянето на крема, в него може да се добавят няколко лъжици кафеен ликьор, коняк или ром.

Продукти:

• 800 мл прясно мляко
• 3 жълтъка
• 2 яйца
• 250 г захар
• 60 г брашно
• 50 г царевично нишесте
• 50 г студено масло
• 150 г натурален шоколад, нарязан на дребни парчета (използвах кулинарен Гайо шоколад)
• 1 супена лъжица ванилова есенция

Млякото се изсипва в тенджера или по-голяма касерола. Загрява се на умерен огън докато започне да ври.

Междувременно в купа се смесват жълтъците, яйцата и захарта. Разбиват се с миксер докато сместа изсветлее и се сгъсти. Към нея се добавят брашното и царевичното нишесте. Разбъркват се на ръка или на ниска скорост с миксера.

Врялото мляко се добавя към яйчната смес на тънка струйка и при непрекъснато разбиване. Сместа се връща в тендерата и се слага на умерен огън. Разбърква се непрекъснато с телена бъркалка докато се сгъсти и се получи плътен крем. Отстранява се от огъня и в него се добавя студеното масло. Разбърква се хубаво, докато се разтопи и се поеме от сместа. Добавя се шоколадът и се разбърква докато се разтопи и кремът стане еднороден. Накрая се добавя ваниловата есенция.

Кремът се охлажда на стайна температура като се разбърква периодично.

Мус с крем сирене и плодово пюре

Посочените дози са достатъчни за напълване на еклери или профитероли от половин доза парено тесто.

Количеството захар в рецептата зависи от личния вкус и сладостта на плодовото пюре или плодовете. В този сезон много подходящи са пюре от ябълки, круши, тиква или кестени. В муса може да се добавят различни аромати, според използваното пюре или пресен плод.

Продукти:

• 200 г крем сирене
• 30-100 г пудра захар
• 200 мл сметана 35%, добре охладена
• 200 г плодово пюре или нарязани на ситно пресни плодове

Сиренето и захарта се смесват и се разбиват с миксер на ниска скорост. Към тях се добавя плодовото пюре и разбърква с шпатула.

Отделно сметаната се разбива с миксер докато се получи гъст крем. Внимава се да не се преразбие. Сметаната се добавя към сместа с крем сиренето и се разбърква внимателно с шпатула. Ако се използват парченца плодове, те се добавят накрая.

Сладолед с шамфъстък

Посочените дози са за 1.100 кг сладолед и са достатъчни за напълване на профитероли от една доза парено тесто.

Продукти:

• 200 мл сметана 35%, добре охладена
• 1 консерва подсладено кондензирано мляко
• 1 консерва кондензирано мляко
• 100 г фино смлян суров шамфъстък
• 50 г едро накълцан суров шамфъстък

Сметаната се разбива с миксер или телена бъркалка докато започне да се сгъстява, но без да става на гъст крем.

В купа се смесват подсладеното и неподсладеното кондензирани млека, двата вида шамфъстък и сметаната. Разбъркват се хубаво. Сместа се изсипва в подходящ съд и се слага във фризера. Разбърква се периодично докато започне да замръзва и се оставя да стегне добре. Преди сервиране сладоледа се оставя на стайна температура за няколко минути за да се отпусне.

Сосове за сервиране

Крем англез с розов аромат

Посочените дози са достатъчни за 4 порции. Кремът обикновенно се приготвя с прясно мляко, но аз винаги съм предпочитала сметаната.

Розовия аромат добавих специално за профитеролите със сладолед с шамфъстък. Може да се пропусне и да се добави ванилия.

Продукти:

• 120 мл сметана 35%
• 2 супени лъжици захар
• 2 жълтъка
• 1 чаена лъжица розова вода

Сметаната се изсипва в касерола и се оставя на умерен огън докато заври.

Жълтъците се разбиват със захарта докато сместа изсветлее и се сгъсти. Към нея на тънка струйка и при непрекъснато бъркане се добавя врялата сметана. Сместа се връща на умерен към слаб огън и се разбърква непрекъснато с телена бъркалка докато се сгъсти. Кремът трябва да се полепва по гърба на лъжица и да оставя диря, когато се прокара пръст върху него. Когато е готов се отстранява от огъня и в него се добавя розовата вода.

Шоколадов сос

Посочените дози са достатъчни за 6-8 порции.

Продукти:

• 250 мл вода
• 70 г захар
• 120 г крем фреш или заквасена сметана
• 130 г натурален шоколад, нарязан на дребни парчета (използвах кулинарен Гайо шоколад)

Тази рецепта е много лесна за изпълнение тъй като всички продукти се смесват в касерола и се загряват на умерен огън. Сместа се разбърква докато захарта и шоколадът се разтопят. Сосът се вари 3-4 минути докато се сгъсти и се задържа върху гърба на лъжица. Може да се сервира топъл или охладен на стайна температура.

За декорация

Карамел

В този карамел може да се потопят еклерите/профитеролите и да се поръсят с ядки или да се украсят с няколко ивици от него.

Количеството карамел е достатъчно за поръсване на еклери или профитероли от една доза парено тесто. Ако се потапят и повърхността им се покрива плътно с карамел, ще бъдат необходими две дози от карамела за една доза парено тесто.

Продукти:

• 50 г течна глюкоза
• 60 г пудра захар
• 30 г студено, леко осолено масло (или неосолено с добавка на много малко сол)
• 60 мл сметана 35%, загрята до завиране

В малка тенджерка или касерола се изсипва глюкозата и се загрява на умерен огън докато започне да се втечнява, но да не завира. Добавя се пудрата захар и се разбърква много внимателно. Сместа се оставя да заври. Вари се няколко минути докато започне да се карамелизира и продобие кехлибарен цвят.

Към карамела се добавя маслото и се разбърква докато се разтопи. Накрая се добавя врялата сметана и се разбърква докато карамела стане гладък. Работи се предпазливо, тъй като когато се добавят маслото и сметаната, карамела започва да ври буйно.

Отстранява се от огъня и докато е топъл и течен в него се потапят еклерите. Оставят се настрана докато карамела стегне.

За декорация върху еклерите карамела се оставя да се охлади леко на стайна температура, но да бъде все още топъл. Изсипва се в корнет или сладкарски пош и се прави украса върху еклерите. Оставя се да стегне.

Ако изникнат въпроси по рецептите, винаги може да ги обсъдим в коментар.

SOS – Няколко предложения за пълнеж и сервиране на еклери и профитероли е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Не само хората еволюират. Същото се отнася и за заобикалящия ги свят. Дори куфарите вече не са това, което бяха. От недодялани огромни сандъци, през по-компактни и  удобни, с колеца, с регулиращи се дръжки и всякакви екстри. До днес, когато куфарът вече може да ви следва навсякъде, без да го носите на ръка или да го търкаляте. 

Куфарът Hop е дело на дизайнера Родриго Гарсия. Аз като жена бих казала, че е доста брилянтно изобретение. Имайки предвид количеството багаж, което всяка една жена помъква със себе си, пък било то и за 2-3 дни, си мисля, че този куфар ще облекчи страданието както на нежните ни ръце и рамене, така и тези на половинките ни.

Принципът на Hop е следният. В тялото на куфара са разположени 3 приемника, които приемат и идентифицират Bluetooth сигнал, подаван от мобилен телефон. Вашия мобилен телефон, разбира се. Веднъж вързан към определен телефон, куфарът следва само този сигнал с помощта на ролка, подобна на поточна лента. Така куфарът винаги ще е на една ръка разстояние от вас. Ако в даден момент връзката се загуби или се отдалечите от багажа си, телефонът ви започва да вибрира, за да ви предупреди. А самият куфар се заключва автоматично. А защо споменах жените преди малко? Няколко куфара Hop могат да бъдат програмирани така, че да се следват един друг в редица. Така че, момичета, влачете колкото багаж искате.

Е, определено има какво да се желае още от външния му вид. Също така е хубаво да се изпипат някои подробности като скоростта и сигурността. Но все пак е една добра идея и с малко повече работа може да се очаква скорошно стартиране на производство. Дотогава аз ще продължавам да си търкалям куфара. Поне има колелца!

Снимка: cargocollective.com

Подобни статии:

1. Смартфонът като основен интернет провайдър
2. Ползваме QR кодовете като ключ в хотела

Банките на Цеко Минев, Петя Славова, Цветан Василев и ТИМ са наречени “гнили ябълки” в грама от посланика на САЩ   БНБ предприе открита атака срещу медии. С официално писмо тя кани на среща и иска да наложи санкции на сайта “Биволъ”, който публикува грамите на американските посланици от София, излезли от “Уикилийкс”. В тях се говори за пране на пари и др. нелицеприятни за няколко български банки обстоятелства. БНБ, вместо да се загрижи за положението на тези банки, се грижи за техния комфорт. Това показва заплашителното им писмо, с което кани на ...