Hurricane Sandy hits Massachusetts The rain is already coming down and coastlines are overflowing as the East Coast braces for Hurricane Sandy. For the second time in a year, New York City is under a complete lock down, with subways ending service in anticipation of the storm. At this point, waves and feet of storm water have already breached New York City coastlines hours before Sandy has even made landfall. Storm waves have also surged all the way up the East Coast to Massachusetts. Here, rushing water crashes over Winthrop, Mass. ...

Малко хора знаят, че големите атаки на Anonymous, Lulzsec и други хакерски групи всъщност не са дело на ограничена група хактивисти, а са социално движение. При декемврийските атаки на Anonymous се смята, че са участвали няколко десетки хиляди хора от цял свят. От социологическа гледна точка това е изключително интересно - как малка, тясна, силно затворена група вможе да мобилизира десетки хиляди хора.

Не съм социолог (въпреки че горният въпрос ми е мното интересен), а като хактивист ще покажа как можем да се присъединим към атака. Изключително просто е. Трябва да се намери някъде в мрежата да се свали една мъничка програмка HOIC. Като я напишете в гугъл ще я намерите, но ето и директен линк - http://rusfolder.com/33361438
Файлът е zip, разархавираме го в отделна папка  HOIC и нш трябва само файлът hoic2.1.exe . Стартираме го и излиза следната картинка:

Долу крайно десният бутон ч(въпреки, че не е оформен като бутон) е TARGETS с две опции (+) и (-). TARGETS означава "цели" е опциите са за прибавяне или махане на цели. Когато знаем целта, натискаме (+)


В отворения вляво прозорец горното поле е URL - в него вкарваме обекта на атаката, т.е. адреса на сайта както е обявен от организаторите. Ако не сме много наясно, не пипаме другите опции. Единственото което ни остава да направим е да натиснем червения бутон  FIRE TECH LAZER. И вече сме един от атакуващите.

Това са атаки тип DDoS (distributed denial-of-service attack) - груб превод - широко разпределени атаки за отказ от услуга. В смисъл, когато твърде много потребители се обръщат към един сайт, т.е. към неговата услуга, той в един момент блокира, защото ресурсът му не е достатъчен. С мощен DDoS практически може да бъде свален всеки сайт. Сега дойде моментът да обясня какво прави HOIC, което е абревиатура на High Orbit Ion Canon. Кяато стартираме програмката, вкараме адреса и натиснем бутона FIRE TECH LAZER към сайта-цел започват да идват непрекъсняато заявки, ама толкова непрекъснато, че 200-300 души могат свалят простичък сайт. А за големите сайтове е необходимо да се включат няколко хиляди души.

Засега нашите Anonymous са малко и нямат технологична култура и идеология. Друга имат - но технологичната култура и идеология им липсват. Затова свалят сайтове в неработно време - когато системните администратори ги няма. Много уважавам идеята и движението Anonymous, но след работно време ако измисля как да подлъжа приятелките пенсионерки на баба ми докато си дрънкат по скайпа с внучето в САЩ да си пуснат HOIC, всеки сайт ще сваля.

Разбира се, възникват куп въпроси, първият е: откъде да разберем кого атакуваме и от колко часа (много е важно да е едновременно). Принципно се прави чрез IRC канали и туитър - обявява се целта, началният и крайният час на атаката.

Това може да го възприемете като въведение, защото има още неща, които редовният  участник в атаките е хубаво да знае. А специално за КиберЯвор пояснявям, че пиша това с чисто образователна цел и никого не подтиквам да прави тези неща.

От дълго време Google експериментират с различни потребителски интерфейси за YouTube, като тестови версии бяха предложени само на определени потребители. Линията, към която са се насочили в момента, е сближаване с Google+, а и с облика на самата им търсачка. Както можете да в...

Анастас Анастасов, предложен от ГЕРБ за конституционен съдия е завършил орденоносния Висш институт "Георги Димитров" на МВР през 1990 г.

Неговата специалност е "Защита на сигурността на НРБ".

Комунистическата държава Народна Република България или НРБ престана да съществува с приемането на нова Конституция на Република България в средата на 1991 г.

Г-н Атанасов е обучаван по времето на комунизма във Факултет Първи, в който се подготвят кадрите на зловещата комунистическа Държавна сигурност.

Комунистическият режим, управлявал страната в продължение на 45 г. беше обявен за престъпен със специален закон.

Текстът на този действащ закон е кратък, но много съдържателен. Струва си да бъде цитиран изцяло:

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;

2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;

3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";

4. моралния и икономическия упадък на държавата;

5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;

6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;

7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;

8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;

9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;

10. безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:

1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;

2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;

3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;

4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:

а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;

б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;

в) лишаване от право на собственост;

г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;

д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;

е) лишаване от гражданство;

5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;

6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

-------------------------

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

РАЗБИВАЧЪТ РАЛФ Walt Disney Pictures Жанр: Aнимационна комедия Премиера: 2 ноември 2012 г. Озвучен в оригинал от: Джон Райли, ...

Групата за безжични енергийни стандарти Power Matters Alliance обяви, че тя вече е подкрепяна от AT&T, Google и Starbucks. Групата е създадена от Powermat и компанията-собственик на Duracell - Procter & Gamble. Energy Star и FCC (Федералната комисия по комуникации) са чле...

Ако сте чели биографията на Стив Джобс на автора Уолтър Айзъксън, то вероятно знаете, че покойният шеф на Apple бе посветил последните години от живота си на това да проектира своя собствена яхта със суперлек алуминиев корпус. Яхтата трябваше да се казва Venus, а Джобс и семейството му трябваше да я...

Министерството на външните работи препоръчва на всички български граждани, планиращи да осъществят пътуване до или намиращи се в районите, които ще бъдат засегнатите от урагана Санди в САЩ (от Източното крайбрежие на САЩ до Големите езера), да проявяват максимална бдителност, да се информират своевременно за развитието и движението на бурята, да спазват стриктно указанията на местните власти и плановете за евакуация, както и да поддържат контакт с българското посолство във Вашингтон и генералните консулства в Ню Йорк и Чикаго.

Преди малко повече от две седмици ви предадохме информация, че от PayPal се готвят да съкратят 3% от работната си сила. Тогава тази информация не бе потвърдена, но ето, че вече разполагаме с достоверни данни, които идват директно от компанията. PayPal действително ще освободят 325 свои служители ка...

Преди няколко дни Ви съобщихме, че от Canonical влагат все повече ресурси в оптимизацията на Ubuntu за преносими устройства. Първото устройство, което ще понесе "ударите" на разработчиците ще е таблета Google Nexus 7 и със започването на Ubuntu Developers Summit (UDS) получаваме...

За температурата на социалните медии и случващото се в мейнстрийма; за темите, които радикализират Мрежата; за възможността гражданите да се самоорганизират и да оказват натиск върху публичните политики, използвайки интернет; може ли да има политически проект, роден в нета... По тези теми ще дебатират в Епизод 18 на "Гневни Млади Хора" тази сряда, 31 октомври, от 19.00 часа, Антоанета Цонева и гостите й - проф. Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийски университет, преподава във Франция, САЩ и други страни, и журналиста Ирен Филева – водещ на предаването „Клубът на журналистите“ по радио Христо Ботев и блогър.

Очаквайте ни НА ЖИВО тази сряда, 31 октомври, 19.00 ч. тук:http://gnevnite.pianews.eu/live Вашите мнения, коментари и въпроси са добре дошли тук, в Twitter с хаштаг #gnevnite, както и в Livechat-а по време на живото излъчване.

Най-популярните роботи в домакинството в момента нямат нищо общо с героя на Робин Уилямс в "Двестагодишен човек". Те представляват подвижни дискове, които се грижат за чистотата вкъщи. С една дума казано - прахосмукачки. Почти всеки един робот-прахосмукачка има подобна форма, която му позволява да с...

На 6 ноември от 18ч. в сградата на Европейския парламент в Брюксел ще се проведе събитие под надслов “Долината на розите – България”. Събитието се организира от евродепутат Илиана Иванова. Официални гости ще бъдат: Antonio Lopez, генерален секретар на Европейската народна партия; Делян Добрев, министър на енергетиката, икономиката и туризма; Николай Младенов, министър на външните [...]

Учени от Масачутеския технологичен институт са предложили нов начин да се въуздейства на траекторията на потенциално опасните астероиди - да се обстрелват с бяла боя. Изследването с описанието на идеята е публикувана в рамките на кокурс проведен от ООН сред студенти и млади учени.

Първата в историята на света космическа мисия с търговска цел приключи по-рано днес със завръщането на кораба Dragon на Земята. Мисията на кораба на компанията SpaceX бе с продължителност 21 дни. Днес в 12:22 на обяд PDT безпилотната капсула се "приземи" в Тихия океан. Тази мисия, наречена CRS-1 беш...

Френският сайт на "Евромилиони" беше атакуван от хакери вчера. В резултат на атаката сайтът бе недостъпен, а на заглавната му страница се появи надпис на френски и арабски - цитат от Корана, в който се критикува употребата на алкохол и хазартните игри, които според свещенната мюсюлманска книга п...

Космическият апарат на НАСА Касини е зафиксирал рядъка масивна буря на Сатурн. Материалите с подробно описание на това необичайно явление ще бъдат публикувани в Astrophysical Journal.

Двама приятели си говорят. Единият е шеф на лудницата и другият започнал да любопитства: - Как разбирате дали някой пациент е здрав, за да го изпишете? - Ами има си стандартен тест. Обикновено пълним една вана с вода и слагаме до нея чаена лъжичка и черпак. След това викаме човека и го караме да излее водата от ваната. Приятелят, доволен, че е разгадал задачата, побързал на един дъх да отговори: - Е, нормалният човек винаги взима черпака, то е ясно! - Не - отговорил шефът на лудницата, - нормалният човек изважда тапата! Усмихни се, България! Никоя статистика не може да каже със сигурност каква част от хората с психически проблеми ходят по улиците. За пациент с такива отклонения в столичния квартал "Надежда" разбрахме по лошия начин - от криминалните сводки. Лудият налетял на съсед, като използвал за това зловещото оръжие - гюле, завързано за верига. Ама те и лекарите не знаят как да се справят с тях. Също като във вица, в който двама психолози си говорят: - Като ми дойде нов...

Не намерих руско потвърждение на твърдението, разпространено от нашенския в. „Стандарт”, според което Путин наистина ще дойде в България, но не през ноември, както вече два пъти самотно предрече Бойко Борисов, а през декември.
Никой нищо не знае по въпроса, с изключение на „Стандрат”, при това с източник, който претендира да пише от Москва:
„Москва. Руският президент Владимир Путин е отложил с месец идването си в България, научи “Стандарт”. По предварителна информация той трябваше да е в София на 9 ноември за подписването за “Южен поток”. Както и да направи символична първа копка с премиера Бойко Борисов в Провадия, където се очаква да излиза тръбата на българска територия.
Путин обаче ще дойде през декември, като точната дата още не е ясна. По-вероятно е руският президент да дойде в началото на месеца след визитата си в Турция. 9 ноември досега не бе потвърдена дата от Кремъл за визита в София. Тя обаче бе съобщена от премиера Бойко Борисов. Промяната на визитата не е заради липса на готовност на българската страна, уточниха източниците на “Стандарт”.
Путин отложи за 3 декември посещението си в Анкара, което бе планирано за 14 и 15 октомври. От началото на ноември за декември е преместена и визитата му в Индия. Путин пропусна и 4-странна среща в Пакистан за Афганистан в началото на октомври.
Вариантът руският президент да дойде през декември не бил нов. Засега е ясно, че той ще е на работно, а не на официално посещение. Във Външно министерство се потготвят за визитата като пишат опорните точки за разговорите на българската страна с Путин”.

Няма да коментирам как точно във външно министерство се „поТготвят”, като не знаят кога и изобщо ще намине ли пак Батюшката да ни уважи след заканите на Борисов да не преговаря, ако не му дойде на крака самият Путин или след като „побойникът” Симеон Дянков обеща да „напляска” руснаците . Но ще припомня, че Путин е докачлив и злопаметен като световна примадона.

Ако някой не е прочел в ivo.bg каква е истинската причина Путин да направи на маймуна Първанов, да го води за носа до последно и накрая да не дойде на енергийния му форум в София през април 2009 г., ще повторя ( според наистина достоверни източници): Батюшката бил страшно обиден във връзка с планираното присъствие в София на омразния му грузински премиер Саакашвили.

Връщам се към този епизод, за да дам база за сравнение. Ако Путин се обижда толкова люто, че са дръзнали да го поканят в компанията на напляскания от него Саакашвили, как ли е реагирал на поканата да си говори с готовия да го напляска Дянков и на (уж) шантажиращия го Бойко Борисов, който на пръв поглед му поставя ултиматум лично да дойде и да подпише за „Южен поток”( а после се умилква извинително пред ИТАР-ТАСС, която дори не му задава въпрос по темата)!

Представихте ли си тази фантастика как Борисов извива лапите на руската мечка, а Дянков й пляска шамарчета? Добре. А сега се събудете и погледнете истината в онова око, което не намига съучастнически: Борисов и Дянков посмъртно нямаше да проявят „храбростта” да се репчат на Путин, ако това театро не беше съвместно планирано с цел да им създаде алиби на български юнаци в защита на националните интереси, които те се канят да …предадат и по тази причина им е нужен (фалшиво създаден) авторитет на борбени патриоти, отстъпили по чисто „прагматични” причини националния суверенитет върху газопреносната ни система с очаквана от това полза, изразяваща се като някой и друг милион печалба- както вече си признаха- след цели 15 години.
Вестникът обаче, който не за първи път служи за пощенска кутия на кремълските манипулации срещу България, продължава с „уникалната” си новина, която обилно и безкритично плъзна в медийното пространство на покорно притихналата в очакване България.
„На 9 ноември обаче е 100% сигурно, че ще бъде подписано Окончателното инвестиционно решение за изграждането на газопровода “Южен поток”, информираха отлично информирани източници на „Стандарт”. За целта в София пристига председателят на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер.”

Както се вижда, дори и да не е вярно ( защото в това надлъгване всяка „новина” е предпоследна), явно ни подготвят ,че е приемливо (защото няма реакция от страна на Борисов). Излиза, че т.н ултиматум на Борисов може да бъде пренебрегнат с лекота: господарят праща един от обслужващия персонал да подписва с българския премиер, който се опитваше да внуши някаква заплашителна ( за „Газпром” и Кремъл) българска независимост с имитиране на гняв по повод „вероломния” ( по израза на Борисов) руски иск от 1 милиард евро като компенсация за АЕЦ „Белене”.

Матушката господарски мълчи за благоволението на Батюшката и ни оставя благосклонно, изправени на нокти, да си ги гризем в очакване на щастливото събитие, за което едни местни нещастници ни подготвят със североизточен поток от активни медийни „мероприятия”.

Share on Facebook

На мобилния пазар вече могат да се открият толкова много приложения за споделяне на снимки, че разработчиците им всячески се опитват да направят своето собствено уникално. Понякога уникалността на една такава мобилна услуга се крие в една единствена функция, която останалите подобни услуги нямат. Та...

Човекът май е най-мръсното същество на планетата. Цапаме, рушим и унищожаваме, без да се замислим за последствията върху природата. Превърнали сме голяма част от планетата в смрадливо бунище, а купчините боклук нарастват лавинообразно с всеки изминал ден. Все по-наложително е да си зададем въпроса искаме ли човечеството да продължи съществуването си или ще стоим кротко в очакване на бедствието, което ще унищожи всички ни. Някои хора не живеят с мисълта за бъдещето и изобщо не се интересуват какво наследство ще оставят на децата и внуците си. И все пак има лъч светлина в тунела. Има и страни, които вместо да съсипват природата чрез отпадъците си, всъщност я опазват чрез тях. Швеция например произвежда енергия от своя боклук. Страната обаче е изправена пред един огромен проблем – няма достатъчно боклук. Колкото и комично да звучи, понякога се оказва, че е по-хубаво да има смет, отколкото да няма. В една приказка дори я заменяха за сливи. Но това вече е друг случай. За да...

Цената на акциите на тайванската компания HTC Corp., един от най-големите производители на смартфони, се понижи днес на фондовите борси с почти седем процента до 219,5 долара за акция. Това е най-ниското ниво, на което те са се търгували, от 1...

Има една такава детска залъгалка: Калинке-малинке, покажи ми пътя накъде ще се оженя."

В родната ни политическа действителност тази залъгалка търпи редакция. Изхвърчането на всяка нова "Калинка" от поста й показва накъде отива управлението на една политическа партия, която заложила на фалшивите дипломи, некомпетентните хора и политическите чадъри.

Колко близки до настоящата власт са Калинките е известно. Първата беше щерка на главния пожарникар в София. На последната ( засега) чедото е кръстено лично от премиера.

Емил Ботев е ръководител на секция "Сеизмология" към Геофизичния институт на БАН. Той е старши научен сътрудник и един от най-добрите експерти. През 1979 година е завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски” специалност „Физика”. Специализирал е в Москва. Работи от самото начало на кариерата си в Геофизичния институт. - Господин Ботев, бихте ли обяснили на какво се дължеше земетресението в Канада преди няколко дни, което беше 7,7 по скалата на Рихтер? - Това са т.нар. земетресения в Тихоокеанския сеизмичен пояс. Знаете, че това се случва в Западната покрайнина на Канада, където е разположен Тихият океан и където по принцип се случват от 75 до 80 процента от годишните земетресения. Това се дължи на факта, че може би най-голямата континентална плоча на земното кълбо е свързана с Тихия океан. Тя така и се нарича - Тихоокеанска. По нейните покрайнини се извършва едно движение, подпъхване на тази плоча от съседните типично континентални плочи, каквато представлява и...

Астрономи от Европейската южна обсерватория са получили най0подробната за сега снимка на центъра на Млечният път. Девет гигапикселната снимка е публикувана на сайта на обсерваторията ( оригинала е с размер 25 ГБ)

Заради урагана Санди, който се движи към северо-източната част на САЩ, предизборните щабове на президента демократ Барак Обама и съперника му републиканец Мит Ромни преразглеждат плановете си за пътувания и срещи с американците, за да не ги отвлекат от подготовката по посрещането на стихията. Засега синоптици прогнозират, че Санди ще удари сушата в понеделник в щатите Ню Йорк и Ню Джърси. Прогнозира се също, че обстановката ще се влоши още повече, когато ураганът се срещне със студения фронт с ниско налягане, който се движи към САЩ от Канада. Специалистите не изключват от сблъсъка им да се образува суперураган.

Группа чувашских ученых-историков и писателей, называющая себя "наследниками древнеболгарской цивилизации", вышла с инициативой изменить название Чувашской Республики "на историческое": "Республика Чувашия - Волжская Болгария". По-чувашски это будет так: "Чаваш Республики - Аталси Палхар". Как передает корреспондент ИА REGNUM, соответствующее письменное обращение, адресованное депутатам и органами власти, было распространено в Чебоксарах в ходе "круглого стола" с руководителями делегаций чувашских национально-культурных объединений России и зарубежных стран. В обращении говорится, что "восстановление исторического названия республики поднимет статус региона", "престиж чувашского языка и культуры", "укрепит национальное самосознание" и "повысит инвестиционную и туристическую привлекательность республики".

През последната седмица се намирах в югоизточна Турция. Район, който в мнозина на Балканите предизвиква неприятни асоциации. В интерес на истината, подобни емоции извиква и у турското общество.

Диарбекир все още има славата на мрачно място, в което не са добре приети чужденци. В продължение на 10 дни успях да се убедя, че второто твърдение не се оказа вярно. Или, ако можем да кажем така, чужденците са проблем повече за властите, отколкото за местното население. Властите са израз на турската държава в този размирен район, а местните са почти изцяло кюрди.

За сблъсъка между ПКК, Кюрдската работническа партия, и турската страна се е говорило много и най-вероятно ще продължи да се говори и през следващите десет години. Имах възможността да се убедя колко силно въздействие има конфликта за своите 20 години и как се отразява на хората в Диарбекир, Батман, Хасанкейф, Шърнар и други места. Лицата на хората говорят – там е изписано всичко, което трябва да знае някой отвън. Животът в южна Турция е като песен на емблематичния за кюрдите Ахмет Кая – тъжна, тежка, караща човек да мисли, да се завие с емоциите си и да не излезе изпод тях с дни.

Минаващите над главите ни военни хеликоптери, патрулиращите бронирани коли на полицията, играещите на табла по улиците кюрди и турци, замисленият асирийски свещеник, мирисът на подправки, агнешко и кафе – това накратко е Диарбекир. Амед, Амида, Диар-и Бакир, Диярбакър, Диарбекир – различни нюанси на едно и също име, използвано от всеки за различни цели.

Горните снимки показват само една малка част от чувството, което изпитва човек, когато посети югоизточна Турция. Всъщност, иска ми се да поговорим за двете най-силни емоции, които изпитах аз и останалите в групата от експедицията в района: война и надежда.

Война. 

Войната е част от живота в Диарбекир. Тя е еднакво съставна част от бита и на турци, и на кюрди. От едната страна седят роднините на убитите от ПКК турски войници, а от другата – онези кюрди, убити или арестувани от турските власти. От започването на анти-турските действия на ПКК през 1984 година до днес, живота си са загубили над 40 000 души. Точно, когато пристигнах в Диарбекир, в затвора на града имаше стартирала гладна стачка на политически затворници и про-кюрдски активисти. Тяхното състояние са влошаваше и това предизвика протести пред затвора, което от своя страна доведе до по-голяма стагнация в самия град. Към момента над 300 затворници от над 30 затвора из цяла Турция са в гладна стачка като символ на солидарност към стачкуващите в диарбекирския затвор. Броят на политическите затворници и про-кюрдските активисти в затворите е над 10 000 души. Това е една от причините Турция да бъде критикувана за нивото на човешките права в страната.

В Диарбекир празненствата не се провеждат както в други части на Турция. По време на експедицията беше големият мюсюлмански празник Ейд ал-адха или Курбан Байрам. По принцип това събитие се отбелязва с множество мероприятия, събирания по площади и улици, веселба. Това не се случи в Диарбекир. Заради напрежението, събиранията са забранени или поне заплахата е скрепена с неписания закон на постоянно преминаващите бронирани “крепости” на местната полиция – военна, бронирана техника и коли с прикрепени радари. Станеше ли 20:00 – 21:00 ч., бронираните коли започваха да обикалят стария град, където магазините затваряха именно по това време. Нямаше събирания, нямаше тържества.

Трябва да се каже, че главната опасност за турската полиция идва именно от стария град на Диарбекир и близките бедни квартали, които от групата нарекохме описателно “диарбекирски фавели” - подобно на бразилските гъсто заселени квартали, които представляват най-големия проблем за властите, заради ширещата се бедност и престъпност.

Населението на тези квартали е почти изцяло съставено от кюрди, които открито показват неприязънта си към турската полиция. Затова и често стават проблеми – има нападения върху полицаи, както и ответни арести, а полицията има позволение за стрелба. Най-вероятно именно тези квартали са опорният стълб на ПКК в самия град, освен самата идея за Кюрдистан. Според идеологията на бунтовническото движение, Диарбекир е столица на неродената кюрдска държава. Самото споменаване на тази идея води със себе си последствия – главно арест или цензура. По време на експедицията имахме проект за късометражен филм, в който да става дума за културата в Диарбекир. На едно място се споменаваше за връзката на Диарбекир с Кюрдистан и тази част беше отрязана. За щастие я запазихме като файл – не, за да правим напук на някого, а защото е важен елемент от една идея, която продължава да се развива и, която има значително влияние върху двете страни. Сега, когато сирийската гражданска война е в разгара си, ПКК става по-активна в Турция, която пък е разтърсена от бежански вълни и вътрешни политически спорове. Нестабилната турско-сирийска граница дава възможност за връзка и с кюрдите в Сирия. От друга страна, уредените вече в автономия кюрди в северен Ирак, Иракски Кюрдистан, дават пари за развитието на отделни градове в югоизточна Турция, като град Батман (на кюрдски – Êlih), който за своите 300 000 души население, има няколко търговски центъра, а надписите са почти изцяло на кюрдски. На всичкото отгоре областта около Батман е богата на петрол – още една причина за политически сблъсъци и желание на всяка от страните да има влияние тук.

Още от слизането на летището на Диарбекир могат да се видят оръдия и бодлива тел, а мерките за сигурност за изключителни. Една от причините за това е защото летището на Диарбекир е едно от най-големите военни летища в района и център на турските военновъздушни сили. Оттук често турските части потеглят за Северен Ирак, където се водят операции срещу крепости на кюрдските бунтовници от ПКК. Затова и самото летище често е цел на ПКК, като се залагат крайпътни бомби около пистата на самолетите.

Надежда. 

Сега, захвърлете всичко написано по-горе.

Или най-малкото го прекройте в по-светли нюанси. Защото Диарбекир всъщност се развива с всяка изминала година. Местните хора споделяха вижданията си за района и за конфликта. При един момент, когато беше станало дума за турската държава и отношението й към кюрдския въпрос, един от кюрдите в компанията каза:

“Аз не искам да имаме проблеми с турците. Ние сме били заедно винаги. Но искам промяна в третирането на институциите към нас.”

И може би именно в това се корени самият проблем на битово равнище. Докато обикновените хора, онези по улиците, продавачите на пазара и децата, играещи футбол пред магазините искат един нормален живот, то различни политически фракции използват основата на конфликта за свои цели. Диарбекир граничи с богат на природни ресурси район, един от тях е петролът. Именно в тези части, намиращи се в близост до иракската и сирийската граница, днес ПКК е най-активна и често биват нападани военни пунктове и техника. Което, разбира се, води до репресии срещу обикновените хора по селата и малките градове.

Но всичко това не е достатъчно, за да спре желанието за живот в тези размирни части на Турция – нито за турците, нито за кюрдите. Важно е да се каже, че ПКК имат противници дори сред местните кюрди. Всъщност, те продължават да живеят заедно, този път напук на желанието на политиците да се възползват от бедността и несгодите. Спирането на тока в определен час също не помрачаваше настроението – вадеха се лампите и разговорите продължаваха, а уханието на кафе се носеше навсякъде.

Надеждата е човешко чувство, което е по-силно от всичко останало. Все повече се убеждавам в това, особено след като бях в този далечен край. Вярата, че ще дойде нещо по-хубаво. Наистина, доброто е по-малко от лошото, но именно, когато дойде то държи човешката надежда напук на всичко черно, ставащо наоколо. Аз бях удивен как хората се усмихваха, как вървяха по улиците, как общуваха помежду си. Може би заради това изгубихме представа за времето – ние, които идвахме от място, където времето е мерна единица за успех, загубихме представа за него, защото тук, в Диарбекир, то беше просто миг, престоящ, отминал и настоящ. Всичко се сливаше в бита и ежедневието на хората, за които нямаше значение нищо друго, освен щастието.

В играта на футбол пред супермаркета, намиращ се встрани от хотела ни, виждах символизъм. Младежите играха на нетипично място, а част от групата ни се присъедини към тях. Никой не им правеше забележка, въпреки, че минаваше голяма улица от там. Възрастните дори се наслаждаваха, виждайки, че младите намират с какво да се забавляват и то насред улицата. Наистина имаше нещо силно в тази гледка.

И накрая, символът на противоречията можехме да видим най-добре във въпроса около селището Хасанкейф, намиращо се на изток към границите с Ирак и Сирия.

Хасанкейф.

За запазването на древното селище Хасанкейф (на кюрдски – Heskîf) и района му има много кампании в миналото и днес. Причината за това е, че има реална опасност Хасанкейф да бъде пометен от корпоративното цунами, заливащо цяла Турция.

Едно от местата, които трябваше да се посетят по време на експедицията беше именно Хасанкейф, защото той представлява изключително културно наследство не само за Диярбакир и Батман, а и за човешката история.

В миналото главно арменско – арабски град, днес Хасанкейф има почти изцяло кюрдско население. Геноцидът срещу арменци и асирийци в началото на XX век е една от причините за промяната в етническия баланс на областта, като през последните 20-30 години кюрдската миграция се засилва. Но истинският проблем за Хасанкейф е язовирът Илису.

Язовирът се строи в близост до селището Илису, на река Тигър,  и е част от проект за 22 язовира в югоизточна Турция, които да снабдяват с вода района. Започнат през 2006 година, язовирът се очаква да бъде готов през 2015 година. Но строежът е придружен с международна полемика – за да се завърши, част от Хасанкейф ще бъде потопен под водата и населението трябва да бъде преместено. Заради това проектът губи международното си финансиране през 2008 година. Местните хора смятат, че ако бъде завършен язовирът Илису, това ще е краят на над 10 000 годишната история на Хасанкейф – около 185 населени места ще бъдат наводнени, а над 50 000 души ще трябва да бъдат преселени. Някои критици заявяват, че чрез язовира се цели и ограничаване дейността на ПКК.

От своя страна правителството в Анкара защитава проекта, като заявява, че така ще бъдат открити над 10 000 нови работни места в иначе бедния югоизток. Според властите, местните хора ще бъдат компенсирани, но реално има засегнати вече 19 села, а само на няколко души са били дадени компенсации.

Защо има петиция за включване на Хасанкейф в културното наследство на ЮНЕСКО?

Хасанкейф е древен град и данните за него датират още от времето на плочките на Мари (около 1800 г. пр. Хр.). Римляните построяват крепост, а по време на византийското управление крепостта става епископия под името Кифас. Тя е завладяна от арабите около 640 година, които дават на града името Хисн Кайф. През 12 век градът е завладян от Ортокидите и превърнат в тяхна столица. През този период в Хасанкейф Ортокиди и Аюбиди построяват мост над р. Тигър и два двореца. Подобрената инфраструктура позволява на селището да се превърне в спирка по Пътя на коприната, а през 1232 г. Аюбидите, наследници на Салах ад-Дин, го превръщат във важен ислямски център.

През 1260 година градът е разграбен от монголите. Той възкръсва за живот, макар и вече не като главен град, при управление на Ак Куюнлу. През 1515 година е превзет от османците, когато отново има възход.

Днес селището Хасанкейф има население от около 3 000 души, които се издържат главно от земеделие и туристи, идващи да разгледат различните археологически обекти и интересните скални жилища. Те са горди с наследството върху което живеят и затова желанието им е то да бъде запазено. Дори с цената на липсата на работа и развитие. Според местните жители язовирът в Илису може да бъде спрян и това да не попречи да се изгради системата от язовири в Източна Анадола. В решенията на правителството жителите на Хасанкейф виждат най-вече политически цели и страховете им са, че до 2015 година Хасанкейф ще потъне под водата, те ще загубят жилищата си, а този процес ще изглежда кулминация на усилията на управляващите да се разправят с бунтовниците на юг.

В опитите за запазване на Хасанкейф има нещо, което може да опише цялата ситуация в южна Турция – борба. За всеки – турци, кюрди, арменци, асирийци, араби. Този район е толкова смесен, че е трудно да кажеш кой какъв е. Играта на колониалните сили от началото на XX век, след това на турския и арабския национализъм, а днес на кюрдската национална идеология, е преплела съдбите на милиони хора в тази древна земя. Проблемите следват един след друг, но сякаш липса политическа воля те да бъдат разрешени. Не става дума за Кюрдистан, ПКК, управлението в Анкара или интересите на външните Русия и САЩ – тук голямото бреме, тежестта на годините и грешките на редица управления, пада върху плещите на обикновения човек. Онзи, който става всяка сутрин, за да отвори магазинчето си за подправки, върху децата, които си играят с автомати, върху стареца, отиващ бавно към джамията. Именно тези лица са есенцията на древния Диарбекир.

Компанията AU Optronics представи дисплея с най-малката дебелина, в серийно производство. Дебелината по ръбовете на 4.46-инчовият дисплей е около 1мм, а самият той е произведен по собствена технология за тънки ръбове, патентована от компанията. AUO използват нискотемпературен поли-сили...

Частният космически кораб Dragon , благополучно се завърна на Земята от своето второ пътешествие до МКС - спускаемата капсула с 900 кг товар , се приводни в Тихия океан , по информация от компанията SpaceX.

Астрономи от италианска любителската обсерватория Реманцако са станали свидетели на разпадането на ядрото на комета - по време на наблюденията на краткопериодичната комета на Хергенротер, те са открили , че ядрото се е раздвоило се казва в съобщение на сайта на обсерваторията.

И ще задрусаме ли кючек, вместо хоро? Циганите – на гръцки „асингани” (недосегаеми). Наричащи себе си „роми” (хора), а останалите „гадже” (нецигани). (На цигански думата "ром" означава и "мъж, съпруг" и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които циганите са се препитавали в чергарския си живот.) Желаещите да получат информация за тази етнически нееднородна група, могат да прочетат подробности за нея в интернет и енциклопедиите. Но специално за нас, българите, те са ни до болка познати. И тази болка от ден на ден нараства. Защото заедно с Румъния приютяваме голямата част от циганската общност в Европа.

Картографската услуга на финландската компания Nokia в момента е една от най-добрите на пазара. Досега обаче Nokia не предлагаше триизмерни решения като Google Street View или картите на Apple. Ето че сега се появи информация, съгласно която Nokia е стартирала разра...

4 стъпки за правилния избор на главен прокурор

Apple без да иска помогна на конкурента си Amazon. Оказа се, че анонсът на таблета iPad mini е оказал благотворно влияние върху продажбите на Kindle Fire HD. Според официалната информация за продажбите, предоставена от Amazon, поръчките на таблета са скочили три пъти в дните след голямата пресконфер...

Тия дни прочетох едно заглавие: „Осъдих енергото, но това ми струваше здравето”. В статията се разказваше за някакъв възрастен господин, който се борил срещу несправедливостите, с които го снабдявало през последните години българското енергоснабдяване. Нормално заглавие за някой от тия безбройни вестници, които се нароиха в последните петнайсет години и които са тъжен израз на факта, че българите стремително застаряват – "Трета възраст", "Минаха години", "Над 55" и така нататък. Да – заглавие, следващо класическата и величествена традиция на българската мрънкаща, песимистична, фаталистична, злорада, жълто-кафява, черногледа и окайваческа журналистика. Но аз не обичам да отминавам нещата просто ей така. На пръв поглед – нищо особено – нали така? И наистина – така е. Всяко второ заглавие в жълтите или полужълтите вестници (а ако сте забелязали – между жълтите и „нормалните” вестници се извършва една конвергенция, едно сближаване в стилистиката, и то по посока на жълтото) та...

Mozilla върна жеста на Microsoft и изпрати до екипа на браузъра Internet Explorer поздравителна торта по случай излизането на десетата версия на програмата. Екипът на редмъндската компания в миналото е изпращал доста торти и кескчета до Mozilla, като поздравление при излизането на всяка голяма в...

Компанията Apple преговаря активно с големите звукозаписни компании за създаване на финансирано чрез реклама онлайн радио, съобщава ресурсът Bloomberg, позовавайки се на осведомени източници. В момента бизнес партньорите договарят схемата за разпределение на дяловете и печалбата от новата услуга....

Властите от американския щат Южна Каролина признаха, че са станали жертва на масивна кибератака, при която са били откраднати 3.6 милиона номера на социални осигуровки, съобщи Neowin. Въпросните числа са с функция, подобна на българските единни граждански номера и могат да бъдат използвани за мно...

Минаха почти 12 месеца от атаката на ФБР срещу хостинга за файлове MegaUpload и конфискуването на домейна от американското правителство. Междувременно Ким Дотком, създател и ръководител на ликвидирания сайт, премина през трудни моменти, но успя да обърне нещата в своя полза и да подготви пускането н...

Това са снимките на прекрасните деца от 3 група на ОДЗ “Пролет”гр. Севлиево, които ни изпрати Виолета Василева. Те...

Какви са основните правила на етикета, които трябва да спазваме по време на деловия обяд. Оказва се, че поканата за среща в неформалната обстановка на ресторант е повод за добре обмислено поведение. Важно е да запомните, че бизнес обядът не е просто събиране за похапване. По-често целта е да получите сделка, работа, повишение или да накарате партньора си да погледне на нещата от вашата гледна точка. Във всички случаи, ако оставите след себе си положително впечатление, това ще ви помогне да постигнете по-добре целите си. Интернет изданието Business insider услужливо ни препоръчва да спазваме седем основни правила, за да си тръгнем доволни, след като деловият обяд приключи. Закуска, обяд или кафе - времето вече няма значение Важно е да се знае, че деловият обяд не се случва непременно по пладне и не се ограничава с времето от средата на деня. Традицията за преговори на маса е възникнала преди много години, когато работният ден е продължавал между 9 и 17 часа. В съвременния...

Услугата за поточно видео Netflix, която напоследък страда заради погрешните решения на своето ръководство, получи неочакван бонус. Компанията регистрира голям скок в цената на акциите си, заради слухове, че Microsoft иска да я купи, съобщи Neowin. Netflix предлага на потребителите срещу малка ме...

Асоциацията на българските групи - АБГ е инициирала Петиция, апелираща за равни изборни права на българските граждани в страната и в чужбина.

Селматик ЕООД разработва и внедрява бизнес софтуер от клас ERP, с интегрирани CRM, BI и POS приложения за фирми, търгуващи на едро и дребно в повече от едно местоположение. Отделните обекти работят с локални бази данни на url="http://selmatic-plus.com/?utm_source=kaldata&utm_medium=pr_2_txt&utm_...

Точно 250 години ни делят от написването на "История славянобългарска", но малцина знаят имената на източниците, които Паисий е използвал. Един от тях - може би най-основният - ще бъде издаден за пръв път на български език точно за Деня на народните будители.

"Царството на славяните" излиза за пръв път през 1601 г. изпод перото на католическия монах от славянски произход Мавро Орбини, който описва историята на славяните в Югоизточна Европа с цел да се бори за тяхното равноправие с всички останали страни и народи. Книгата излиза на италиански, но след това е преведена и на руски и така попада у Паисий Хилендарски, който ползва раздела й за българските земи, за да завърши своята "История".

През 2009 година издателство "Дамян Яков" съвместно със Столична библиотека издават първото у нас фототипно издание на "Царството на славяните". Още тогава започва и подготовката на превода на книгата от староиталиански, с който се заемат Симеон Тодоров и Елица Попова.

Резултата ще видим на 01 ноември от 16.00 часа, когато в мраморното фоайе на Столична библиотека ще бъде представен първият изцяло преведен на български вариант на "Царството на славяните". За автора Мавро Орбини и книгата ще говорят проф. Надежда Драгова и проф. Джузепе Дел’Агата.

Що е радикален ислям и знае ли някой дали той има почва у нас?

Продукти за 4 порции:
400г обезкостена свинска плешка
1/2ч.л. сол
1ч.ч. тъмна бира
1/2к.ч. Уиски
1ч.л. риган
400г парче тиква

Приготвяне:
Свинското се реже на кубчета. Посоляват се със сол. Слагат се в тава. Поливат се с бира и уиски. Месото се оставя в хладилник за 2- 3 часа. Тиквеното парче се бели реже на кубчета. Поръсва се 1с.л. захар. Полива се с 2- 3с.л. вода. Пече се на умерена фурна, 40 минути. Маринованото месо се премества в гювеч. Полива се с маринатата. Поръсва се със сух, стрит риган. Добавя се 2с.л. олио и 1/2ч.ч. вода. Гювечът се похлупва. Пече се 70- 80 минути. В порция се поднася месо, гарнирано с тиквени кубчета.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК завежда дело срещу България, защото майките не могат да родят у дома си с медицинска помощ

Това са едни много вкусни и лесни сандвичи. Имате нужда от: хляб, лютеница, маслини и кашкавал, нарязан на...

Продължаваме пътуването из Брета, Франция. Започнахме с Пемпол, днес  ще тръгнем и към Перо Гирек и Костере Приятно четене:

Пътуване из Бретан, Франция

част втора

Перо-Гирек и Костере

За бретанците петъчните дни са и дни на морската кухня. По пристанищата на крайбрежните населени места се организира търговия с риба и рибни специалитети, а в заведенията за хранене се предлагат рибни ястия- нещо, което не бива да се пропуска, без значение дали са приготвени по местни рецепти или не. Уважихме рибната петъчна традиция в един

очарователен малък крайбрежен град Перо-Гирек

  [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Перо-Гирек (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="625"] Перо-Гирек (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   Със сигурност в разгара на лятото крайбрежният панорамен път, който ни отведе там, е доста натоварен, както и градът е пренаселен с туристи заради красивото крайбрежие, макар че в студените води на Атлантика надали има много ентусиасти, решени да поплуват. Да, плажовете са наистина много красиви, просторни, чисти, но и ветровити, а океанската вода е студена, не става за плацикане. Това място става само за пускане на хвърчила, които тук са почти национален спорт.   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Перо-Гирек (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="621"] Перо-Гирек (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   Разходката по ветровития плаж ни отведе до тълпа зрители, които шумно аплодираха двама велосипедисти- каскадьори. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Когато приближихме, вече не бях сигурна дали повечето от овациите бяха за тях или за двамата самоубийци, които се бяха проснали на студения асфалт и изпълняваха ролята на велосипедна шанца. Какво ли не измисля човек от скука.   [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Перо-Гирек (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Перо-Гирек (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Перо-Гирек (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]     http://youtu.be/2ONm3HAK6iQ Перо-Гирек (Кот д’Армор, Бретан, Франция) В околностите на Перо-Гирек, в посока на запад към Трегастел, се простира обширна местност, наподобяваща ту каменна гора, ту морени. Тези причудливи камънаци бяха пръснати навсякъде на сушата и във водата, където групирани пирамидално, изглеждаха като малки островчета. Учудих се, че

каменните мегалити са на възраст над 4 хил. години

Сред камънаците на сушата често се  шмугваха хора с фотоапарати, които специално отбиваха тук от пътя си към Трегастел.   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Перо-Гирек (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Перо-Гирек (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption] В каменната рамка на скалите се образуваха прозорци, през които се виждаше сивосиният океан, проблясващ в сребристо по това време на деня, а огромната извивка на брега изглеждаше безкрайна, сякаш протегната отвъд ръба на хоризонта.   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Кот д’Армор, Бретан, Франция[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Кот д’Армор, Бретан, Франция[/caption]   Красиви хотели бяха разположени на стръмния, тук- там скосен бряг, ограждащ малък залив от фин чакъл, над който се издигаха скали и камънаци във всякакви форми. [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Кот д’Армор, Бретан, Франция[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Кот д’Армор, Бретан, Франция[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Кот д’Армор, Бретан, Франция[/caption]  

Вече знаех, защо харесвам бретанските плажове през есента-

защото никак не приличаха на плаж: широки и каменисти пусти ивици, оградени от бетонните блокове на вълноломите. Нямаше водорасли, водни колелета, нито шезлонги или чадъри, нямаше продавачи на сладолед, гевреци, семки или варена царевица, нямаше дори крайбрежни капани. Само простор и каменни грамади. Мегалитите, тази уникална природна забележителност, се откриваше пред очите на пътешественика още от панорамния крайбрежен път, по който имаше специални места за паркиране с монтирани устройства за наблюдение.   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Кот д’Армор, Бретан, Франция[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Кот д’Армор, Бретан, Франция[/caption]   На път за Трегастел, близо до Плюманаш попаднахме на интересна находка:

замъкът, който носи името на острова: Костере

Имението е собственост на литовският учен и изобретател Бруно Абаканович, замъкът е построен в края на 19 век. Интересен факт е, че романът на Хенрик Сенкевич “Quo Vadis” е написан в това имение.   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Замъкът Костере (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Замъкът Костере (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   Изключително удоволствие е да пътуваш с интересни хора по интересни места, как иначе бих научила това? Без значение, че уж и френскоговорящи имаше в компанията ни, ама опитите им за социализиране с местните хора удари на камък. Казаха: не било френски език това, било диалект, бретонски. Ами... повод да благодаря още веднъж на Павлина, моята приятелка от студентските години, която ми помогна много от дистанция в дешифрирането и правилното произношение на всички френски наименования.
Phare de Ploumanach, France in France Фарът в Плюманаш (Кот д’Армор, Бретан, Франция)   Няколко снимки от

Плюманаш

и продължаваме разходката си из бретанския департамент Кот д'Армор, приближавайки последното населено място, което решихме, че трябва да видим, преди да се завърнем- Трегастел. [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Плюманаш (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Плюманаш (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   Крайбрежните вълни се доближаваха до брега в стройна пропорционална процесия. Отвъд тях, океанът се простираше до хоризонта, сливайки се с небето. Над водата кръжаха чайки и надаваха пронизителни писъци. Други шумове нямаше.   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Плюманаш (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   Каменните мегалити  в Бретан, нямаха край. Те бяха навсякъде. Съпроводиха ни чак до Трегастел.    
Trégastel, Bretagne in France Трегастел (Кот д’Армор, Бретан, Франция)   И тук предложенията за разглеждане на града бяха същите: църква, манастир, плажове, вятърна мелница и гранит, много гранит. [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Трегастел (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   Но този град може да заинтригува всеки скитник и с нещо различно: аквариумът. С билет от 7 евро посетителят може да разгледа всички зали. На изхода има базар за сувенири: картички, тениски, плакати, книги за Бретан... изобщо всичко за морския живот в региона, включително и кулинарни книги, съдържащи само рибни традиционни френски рецепти.   По централните улици- отново лъснатите витрини на десетки магазинчета, сгушени едно до друго: бистра, пекарни и бутици, които се редуваха в някаква строга математическа прогресия, кръстопът на стил и на вкусни аромати, (от които огладнявах). Туристи с издути пазарски чанти и с фотоапарати не липсваха и тук. Сякаш само топлото слънчево и тихо време липсваше или поне на мен.   [caption id="" align="aligncenter" width="611"] Трегастел (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Трегастел (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="624"] Трегастел (Кот д’Армор, Бретан, Франция)[/caption]   А после ли? Ами завръщане в Ла Рош-Дериан, където бяхме наели къща, вечеря в някой ресторант с местна кухня, студено ябълково вино и Creperie- френски палачинки, тънки като лист хартия, които са сладки или солени и най- вкусни в Бретан, разбира се. И най- накрая: спомени, заради които се записвам в групата на онези, които искат да се завърнат в Бретан. По възможност- с Павлина. Дано!   http://youtu.be/pT-Feb7TDLM Бретан, Франция       Автор: Янита Николова Снимки: авторът    Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="2742"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto"     map_content="global" map_cat="2742" auto_info_open="false"     marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]  [geo_mashup_category_name map_cat="2742"]        

Отдавна се каня да пиша за невероятно-уникално-страхотния творчески проект “Направи си сам приказка” на изд. Точица. Няколко пъти сядам пред компютъра, пиша, съчинявам и после изтривам написаното, защото не ми се струва достатъчно подходящо. Защо ли? Защото малката дървена кутийка съдържа толкова много идеи, очарование и вдъхновение, че просто не знам как да ви го предам!

Надявайки се да извините скучните ми думи, ще ви кажа тайната, която открих: с творческата игра по идея на Джани Родари, въображението на всяко дете може да полети в простора на приказките – знайни и незнайни, чужди и собствени. В дървената кутийка са събрани чудни шарени карти – незаменими помощници в майсторенето на легенди. Освен тях получавате и специална “Карта на приказките”, с която да следите хода на събитията и да извървите най-вълнуващото приключение. Инструкциите за възрастни пък ще ви подскажат как да играете “по правилата”

Независимо дали ще тръгнете в чужди или във ваши собствени посоки, специалният комплект за приказни измислици ще ви помогне с напътствията си и ще донесе радост за очите ви с прекрасно илюстрираните карти. Какво се получи? Пишете ни на адреса за игри на "Детски книги" - igra@detskiknigi.com, ако решите да споделите!

Ето и видеото, от което ще научите как се справиха с предизвикателството да напишат собствена приказка редакторите на “Аз чета” и малката им помощничка Карин:

Тъгата по социализма ражда социални експерименти от сорта на Биг Брадър. В "къщата" обаче се живее на тясно, без мобилни телефони и други удобства. В нея влизат хора, които искат да изпитат "гъдела" на отминалото. Как са живели нашите родители през комунизма? И дали това, което си спомняме от детството, отговаря на тогавашната реалност? Подобно на много млади поляци, Изабела Мейжа и Витолд Шабловски често си задавали тези въпроси. За да намерят отговорите им, двамата журналисти се подложили на социален експеримент - в продължение на половин година те живели точно както през 1981-ва. За експеримента си младото семейство избрало апартамент в панелен блок в южната част на Варшава - 38 кв.м, без интернет и мобилни телефони. В продължение на шест месеца двамата се хранили само с това, което се продавало и през 1981-ва. А през ваканцията заминали за България - както правели повечето поляци преди 30 години. В Полша медийният и обществен интерес към акцията на Изабела и Витолд е...

"Ние отглеждаме тук храна вече 5000 години. Тази земя е била благосклонна към предците на нашите предци и ние сме и благодарни за това. Няма да използваме вашите химикали, защото плодовете на земята ни, които изникнат след това, ще бъдат много тъжни."

Младежът заяви в собствения си блог, че е намерил привлекателната оферта в Gigbucks и че списъкът с имена, логини и пароли е разделена в 12 Excel-ски графи

Знаете ли колко време общо всички американците прекарват в Pinterest на месец? Отговорът е 19 милиона часа. Звучи пристрастяващо, нали? Не е нужно да имате познания в статистиката, за да разберете, че времето, отделено в социалния сайт за споделяне на картинки, е наистина много. 

Дейв Уайнбърг и Ариел Ремер са хората, които осъзнаха силата на тези цифри и възможните резултати, които могат да им донесат. Двамата създадоха платформа, финансирана със събрани от техните семейства и приятели средства, с която да печелят от дейността на потребителите в Pinterest. Услугата, за която разказват TechCrunch, се казва Pinbooster и е първата рекламна платформа в социалния сайт, която официално може да се ползва от тази седмица.

Pinbooster принадлежи към новата вълна в серията инструменти за закупуване на „закачени” изображения. Чрез нея собствениците на брандове ще могат да насърчават своя бизнес по един креативен и подходящ начин, като плащат на потребителите на социалната мрежа да „пинват” на своите табла изображения и рекламни съобщения за марката. За да не се създава объркване, посетителите на сайта ще бъдат информирани кое споделяне е платено, като за целта всички платени снимки ще бъдат маркирани с hashtag като реклама (#реклама).

Още след пускането на сайта през март месец Pinbooster събра над 1000 желаещите потребители, заинтересовани да рекламират споделени материали от брандовете. В средата  на лятото създателите на услугата Дейв Уайнбърг и Ариел Ремер представиха рекламната платформа с бизнес модел, сходен до услугата „pay-per-tweet” на Sponsored Tweets, само че разработен и предназначен за целите на Pinterest, нещо като „pay-to-pin“.

Платформата работи директно с брандове и рекламни агенции, които ще имат достъп до базата потребители на Pinterest, регистрирали се в сайта на Pinbooster. Самата услуга им предоставя инструмент, чрез който ще могат да сегментират потребителите на социалната мрежа според техния брой последователи, местонахождението им и цената, за която ще споделят рекламния пост.

За потребителите, желаещи да се включат в услугата Pinbooster, процедурата е изключително опростена, единственото, с което трябва да разполагат, е регистрация в Pinterest. Използвайки специален алгоритъм, Pinbooster ще предложи на бранда потребител, който отговаря на поставените изисквания. Това, което всеки желаещ да „пинва” рекламно съобщение на своето табло  трябва да направи, е да определи цена на своята услуга.

Преди време Дейв Уайнбърг не пропусна да изтъкне предимствата, които Pinterest има пред гиганта в социалните мрежи – Facebook. Според него споделянето на страхотен снимков материал във Facebook ще донесе на бранда около 100 „харесвания” и близо 10 интеракции, докато при Pinterest се получава именно обратният ефект – 10 „харесвания” и 100 последващи интеракции от страна на потребителите.

Не можем да отречем факта, че  снимковите изображения са най-лесно възприемани и най-масово споделяни от хората, ползващи социалните мрежи. Именно чрез тях потребителите успяват ефективно да взаимодействат с брандовете, имащи  присъствие в онлайн пространството. В този ред на мисли рекламната платформа Pinbooster може би има шанс да заработи за най-бързо разрастващата се социална мрежа. Вие как мислите?

Подобни статии:

1. Twitter пуска Self Serve рекламна платформа
2. Cooliris пуска 3D мобилна рекламна платформа през 2012

От няколко години прекарвам почивките си на къмпинг. Като дете съм се подвизавала и на палатки. Честно казано, много ми е приятно и ми харесва. Сега използваме каравана, но палатката никога не е излишна, а и често се случва да се появят приятели за една-две нощувки. Тази година бях и на 3-дневен фестивал. Голяма част от хората бяха дошли от цялата страна и преспиваха на къмпинга на фестивала. Ето това също е една добра причина да се сдобиете с една такава прелест като палатката Orange Solar Concept. Това не е първият опит на мобилната компания да създаде еко-енергийна палатка. Orange Solar Tent е изпитана в Глостънбъри през 2003 г. Последните няколко години изследванията показват, че втъкаването на специални соларни нишки в текстила за изработка на палатки би довело до нови революционни начини за улавяне на слънчевата енергия и използването й.

Палатката Orange Solar Concept използва три подвижни платки, които са гъвкави и лесно се придвижват по тялото на палатката. Идеята е да се удължи максимално времето за събиране на слънчева светлина. Системата Glo ще е от полза на всеки къмпингар, особено по време на фестивал. Това е система за откриване на вашата палатка. Чрез SMS или технология за радиочестотна идентификация палатката ви ще започне да свети и така ще можете да я откриете от разстояние, дори и в тъмното.

В основата на концепцията на тази палатка е безжичният контролен хъб и гъвкав LCD сензорен дисплей, който показва енергията, която е произведена и консумирана. До контролния център е поставена торбичка, в която можете да зареждате своите устройства.

Още една добра новина е и това, че в тази палатка никога няма да ви бъде студено. Тя притежава вътрешна нагревателна система, която се контролира отново от централния хъб и е вградена в пода на палатката. Подовото отопление се задейства автоматично, когато вътрешната температура падне под зададеното ниво.

Този прекрасен проект ще претърпи още развитие, но стискам палци догодина да е вече реалност, защото мен отново ме чака фестивал.

Снимки: newsroom.orange.co.uk

Подобни статии:

1. Maxthon: нова алтернатива на Safari за iPhone
2. Намери нови приятели наоколо с Facebook – нова функционалност

Не ми трябва кьорава статистика по въпроса кои са мобилните телефони, по които женското съсловие въздиша. Светая светих на мобилните удоволствия ме осени, щом се поразрових малко по-щателно в Страната на чудесата на онлайн пазаруването, фокусирайки се върху сектора с луксозните аксесоари. Оказа се, че де що е титулувано със звание моден диктатор, се е заело да прави дизайнерски протектори и калъфи за iPhone и Blackberry. Защо ли не съм изненадана? Фешън империята винаги надушва къде потичат парите. Почти безотказно.

И няма какво да си кривя душата – дизайнерските серии за мобилни аксесоари са си същински минипроизведения на изкуството. Marc Jacobs хипнотизира със своята силиконова зоологическа градина. Остана ми само колебанието цикламения Зайо Байо или черно-белия Френски булдог да включа в списъка си за Дядо Коледа.

Versace лансират калъфче за Blackberry, решено в златно и розово, с бароков принт и отличителния знак на марката – медуза Горгона. Любителите на разточителния блясък безспорно ще го оценят високо.

Dolce&Gabbana не се предават на конкуренцията и грабват окото с калъфче от истинска кожа с принтиран керамичен мотив, украсен с почти дискретна златиста плочка с инициалите на дизайнерското дуо. Усещането за пищност се засилва надникнете ли и от вътрешната страна на аксесоара, където кротко се е спотаил леопардов десен. Шедьовър и половина.

Първата дама на американската мода – Diane Von Furstenberg се е погрижила и ценителите с по-семпли предпочитания да останат задоволени и завладяни от желание да пременят мобилния си с нещо дизайнерско. Нейните потектори за iPhone очароват с винтидж принтове с крила на птици и по-закачливи модели на червени сърца.

Похвално е, че световните дизайнери са решили да пренесат таланта и уменията си и върху аксесоари за топ мобилните апарати. Мнозина с удоволствие биха почерпили от креативността им. 

Снимки: kimonosnack и this western feeling

Подобни статии:

1. Google стои зад мобилния интернет
2. Все повече хора влизат в социалните мрежи през мобилния си телефон

В следващите редове няма да говорим за това как да измислим разтърсващ сюжет за световен бестселър, който да ви изстреля на върха. Няма да ви съветваме как да пишете като Паулу Коелю или Хорхе Букай, нито пък как да завладеете душата на читателя. Ще говорим за превръщането на идеята в реалност.

Гарет Феъри от markettamer.com не е станал автор с надеждата да продава много книги и да пожъне огромни успехи. Той пише книгата „Secrets to Explosive Stock Market Profits”, за да изгради доверие към намиращата се във Филаделфия компания за финансово обучение и да привлече клиенти, припомнят от entrepreneur.com. „Често предлагаме книгата безплатно срещу име и имейл адрес”, казва Феъри. „Това ни дава възможност да комуникираме с клиентите”.

Вероятно издаването на книга изглежда трудно и непосилно, но днес то е по-лесно от всякога благодарение на множеството платформи за самоизява. Най-лесният подход са електронните книги (e-books), въпреки че някои компании ги издават и на хартиен носител.

Но нека минем към същината. Ето няколко съвета как да започнете начинанието:

1. Изберете атрактивна тема. Независимо за какво решите да пишете, в никакъв случай не преразказвайте досегашните публикации на компанията или не публикувайте изцяло маркетингов материал. „Искате да демонстрирате експертното си мнение по отличителен и ангажиращ начин – не задълбавайте в теория и не ставайте прекалено технически, освен ако книгата не е предназначена за определен кръг читатели”, съветва Каванo Грей, основател на фирмата „Entrepreneur Café”. И електронните, и хартиените книги могат да са както кратки (около 100 страници), така и дълги (300 страници).

2. Напишете си домашното. Или по друг начин казано, научете правилата за публикуване, преди да започнете. Например – знаете ли какво представлява ISBN (international standard book number)? Този международен номер на книгата, съдържащ 10 цифри, ще ви помогне в бъдеще да запазите авторските си права за по-лесно издаване на нови, актуализирани варианти на книгата, както и да сменяте издателските платформи. Често обаче някои издатели изискват този код от ваше име, което означава, че и занапред ще трябва да работите с тях, напомнят специалисти. За да не останете неприятно изненадани, внимателно договорете условията, при които ще работите. Към момента 90% от издаваните в България книги имат ISBN.

3. Планирайте бюджета си. По-големи разходи ще имате, ако издавате книгата на хартиен носител. При електронните книги таксите обикновено са минимални. Марна Фрийдман от Атланта, консултант на фирми с дребен бизнес, съветва да изберете платформа, която позволява отпечатване на книгата при изискване от ваша страна. Така ще си спестите плащането на голям брой копия, част от които могат и да останат.

Не пестете средства за редакция и дизайн. Независимо колко гениални мисли има в съдържанието, ако опаковката не привлече клиента, то останалото губи смисъл. Обърнете внимание на изписването на заглавието и колкото и смешно да звучи – проверете го за граматически грешки.

4. Маркетингова стратегия! Помислете къде ще рекламирате продукта си – чрез Facebook, Twitter, по e-mail? Изберете този канал, който ще достигне до максимален брой хора. Използвайте сайта на компанията си, за да представите бъдещия си продукт. Можете да създадете специална секция за него на началната страница. Или пък Landing page. Ако целите книгата ви да стигне до по-широк кръг читатели, сравнете цените в отделните сайтове за публикуване и вижте къде ще печелите най-много.

5. Изберете издател. Запознайте се с условията и възможностите, които предлагат различните компании, и направете така, че работата ви с тях да е максимално ефективна – публикуване, разпространение, достигане до аудиторията и т.н. И, разбира се, обърнете внимание на финансовото измерение на нещата.

Е, видяхте ли, че не е чак толкова сложно, колкото изглежда? Хайде сега, запрятайте ръкави и… успех!

Снимка: Tilling 67

Подобни статии:

1. 75 от най-добрите B2B маркетинг съвета за Facebook
2. Bitrix24: Собствена социална мрежа във фирмата