Откакто влезе в сила новия график за движение на влаковете всеки ден излизат наяве глупавите връзки и маршрути сътворени след цяла година мислене от реформираното БДЖ. Но нека сега да обърнем внимание на един друг феномен, който процъфтява в последните години в сектора. От следната връзка към новините на БНТ можем да видим как една […]

Винаги ще свързвам Коледа с приповдигнатото настроение, усмихнатото семейство, тихата музика, топлата храна, украсената елха, запалените свещи и още много неща. Така съм свикнал и така ми харесва. Много хора отричат тази традиция като комерсиална, лигава и пр., но тя е точно такава, каквато си я направим.

Коледа е чудесен повод да изненадате любимите хора с нещо. А ако го правите през цялата година, нищо не ви пречи да го направите и сега, колкото и да е очаквано и поради тази причина клише. Една страхотна идея за личен и ценен подарък например са “фотоалбумите с мисия”, които nixonixo прави на ръка. Влага цялото старание и любов, които всеки един истински подарък заслужава.

По този повод споделям и картичката, която получих от Илияна и Фондация “Работилница за граждански инициативи”. Отнася се и за теб. По-ведро и приятна подготовка за Коледа!

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Откакто влезе в сила новия график за движение на влаковете всеки ден излизат наяве глупавите връзки и маршрути сътворени след цяла година мислене от реформираното БДЖ. Но нека сега да обърнем внимание на един друг феномен, който процъфтява в последните години в сектора. От следната връзка към новините на БНТ можем да видим как една [...]

След инцидента във Фукушима през март 2011 германското правителство взе решение за незабавно спиране на осемте най-стари ядрени реактора и уреди законодателно спирането на всички останали ядрени реактори в страната до 2022 г. Това решение се радва на широка политическа подкрепа в Германия. Навън то бе окачествено като „паническа реакция“ и даже Forbes.com отиде толкова далеч да излезе със следното заглавие по темата – „Шантаво – или просто напълно глупаво“.
Но от специалното издание „The German Nuclear Exit“ на Бюлетина на ядрените физици, публикуван от SAGE, става ясно, че спирането на старите ядрени реактори и прехода към възобновима енергия вече дават измерими икономически и екологични предимства и топ-експерти окачествяват немския отказ от ядрената енергетика като повратен момент за сектора в световен мащаб.

В обзорната статия „От Брокдорф до Фукушима: дългото пътуване до отказа от ядрена енергия“ („From Brokdorf to Fukushima: The long journey to nuclear phase-out“) изследователят от Принстън Alexander Glaser поставя немския отказ от ядрена енергия в исторически контекст, който включва масови, достигащи мащабите на гражданска война конфронтации между антиядрените активисти и демонстранти и полицията.

Поради дългогодишната съпротива на обществеността, никой от сериозните политици в Германия от 1990 година насам не е приемал положително идеята за изграждане на нови ядрени мощности. В резултат на това, както Glaser отбелязва, завоят на страната съвсем не може да бъде наречен рязък, сериозното планиране за затваряне на ядрените централи и преход към алтернативни енергийни източници е започнало още преди едно десетилетие.

„Отказът от ядрена енергия на Германия може да послужи като практическо потвърждение на концепцията, че това е възможно, да демонстрира политическата и техническата състоятелност на подобен ход на отхвърляне на една противоречива и високорискова технология. Германският отказ от ядрена енергия, успешен или не, ще промени правилата на играта за целия свят.“ – заключава Glaser.

В същото специално издание на бюлетина Miranda Schreurs – професор по политология от Берлинския Freie Universitat пише, че отказът от ядрената енергия на Берлин и преминаването към енергия от ВЕИ вече е донесло ползи за фермерите, инвеститорите и малките фирми; Според Felix Matthes от Берлинския Institute for Applied Ecology отказът от ядрената енергия има само незначително и кратковременно влияние върху цената на електроенергията и икономиката на Германия; правистите от University of Kassel Alexander Rossnagel и Anja Hentschel обясняват защо електрическите компании няма изгледи да спечелят в съда срещу решението на правителството за затваряне на ядрените мощности.

Най-изненадващо обаче е заключението на Lutz Mez, съосновател на Environmental Policy Research Center към Freie Universitаt. Според него затварянето на ядрените централи паралелно с преминаване към възобновима енергия е историческо постижение по посока овладяване на климатичните промени. „То отделя енергията от икономическия растеж, защото от 1990 до 2011 година използваната енергия и въглеродните емисии спадат, въпреки че Брутния вътрешен продукт на страната е нарастнал с 36%.“

По материали от: nuclearpowerdaily

кампанията продължава събираме средства до 20-ти декември, когато ще отворим касичката, поставена от два месеца в Детски отдел на Столична библиотека но двама дарители днес ми съобщиха добри новини и бързам да ги споделя! Фондация "Помощ за благотворителността в България" на рождения си ден вместо подаръци събираха дарения за нашата кауза! и даряват ...

преди време прочетох един пост в Горичка с 21 деца, подели различни мега значими инициативи. деца, променящи света. деца. и ми се поиска да съставя такив списък с български деца с каузи, борбени, надъхани, успяващи. деца - герои. деца - чудо. представям ви Валя. Валя рисува. и отскоро, по своя инициатива е ...

след първата и втората част, излишно е да казвам, че я очаквах с голямо нетърпение и я изгълтах за два дена. уау. както се и очакваше, в края нашите герои се измъкнаха от 1Q84-та и заживяха вероятно щастливо, в очакване на своето бебе. но колкото и монотонна да изглежда от една ...

Красота! :)

Превеждала съм само текста като притча ("Лекарство за греха"), но не знаех, че е толкова стар.

Качила съм изображенията в цял размер. Mожете да ги кликнете  за увеличение.

Бързо, кратко и ясно.

Посланието яж и бегай осмисля огромна част от бита ни.

Христо Карастоянов спечели годишната награда „Хеликон” за нова българска проза за романа си „Името” (ИК „Жанет 45”). Призът му бе връчен на специална церемония в сряда вечер. Карастоянов е единадесетият лауреат на отличието, а наградата му бе присъдена от жури с председател Юри Лазаров.

Романът „Името” е вдъхновен от вълнуваща приказка за принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, която е оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург и е живяла в България.

Христо Карастоянов благодари за оказаната чест и сподели, че за него „Хеликон” е книжарница, която преди 20 години е прибрала книгите от тротоарите. „Тротоарът е много романтично място да се целуваш, но не и за книгите”, каза с усмивка лауреатът. Той сподели, че единственото, за което се моли, е след 10 години внукът му, който носи неговото име, да чете български автори и да влиза в български книжарници, в които лавиците са пълни с български книги.

Преди да бъде съобщен победителят, водещият на събитието и член на журито – журналистът от БНТ Андрей Захариев, сподели какви тенденции са забелязали оценителите в съвременната българска проза при подбора на номинираните: „Наблюдава се оживление в криминалната литература. Също така краткият разказ остава сила при българските писатели.”

Връчването на наградите съвпадна с 20-годишнината на верига книжарници „Хеликон”. По случая Гинка Панайотова, съсобственик на веригата книжарници, сподели двата принципа, които ги движат напред – „зачитане на житейските морални принципи и налагането на книгата като културен продукт”.

През 2011 г. годишната награда „Хеликон” за нова българска проза бе присъдена на сборника "Деград" на Васил Георгиев.

Снимка: БГНЕС

Както съм се шегувал не веднъж, дами и господа, това, което виждате на снимката е моят полов живот.

В кръга на шегата и извън него, всеки си избира сам.

Замислих се за електронните цигари, за електронните игри, за електроните, атомите, плазмите, течните кристали, твърдите частици.

Все повече хора се разкарват ошнурени* с електронни цигари и блажено издишат кълба от дим. Замислих се, как по дяволите стана така, че дори цигарите станаха електронни и трябва да се зареждат през USB?

Оттам идва и шегата за видео игрите и половия живот. Ще разкажа една интересна история.

Имало едно време едни… видиоти

Така ни нарече бащата на един мой приятел преди много години. Да, видиоти.

Това се случи, след като ни завари да играем на култовия Sensible Soccer. Това може би не е странно за двама младежи, които искат да убият малко време с футболен симулатор.

Странното беше, че моя приятел беше преработил един геймпад и една клавиатура в една симбиоза, позволяваща на двама играчи да играят на един компютър, единия с клавиатурата, а другия с геймпада, който беше запоен за клавиатурата.

При вида на тази гледка, баща му възкликна, вие сте видиоти.

Сега като гледам електронните цигари и всички електронни джаджи, които хората носят със себе си (в това число и аз), мисля си, че целият свят се е видиотил.

p.s. ошнурен* – термин въведен от мой бивш колега и настоящ приятел, когато провеждахме по 50 телефонни разговора средни с клиенти.

Изследване на The Telegraph и Университета в Уорчестър на тема „Топ десет на книги, които родителите мислят, че децата им трябва да прочетат“ определи „Коледна песен“ на Дикенс като фаворит на родителите, съобщава сайтът „Детски книги". Проучването е проведено сред 2000 респонденти по-рано тази година, а викторианската приказка е била посочена от всеки пети отговорил.

„Интересно е, да се види черно на бяло, че най-популярните книги, които се предават от поколение на поколение, са всъщност онези със силни морални послания, закодирани в себе си", коментира Ан Ханафорд, директор на отдел „Информационни и образователни услуги“ към Университета в Уорчестър. „Всички книги в десетката провокират дълбок размисъл и имат сложни многопластови герои. От това става ясно, че родителите ценят и искат да предадат на децата си книгите, които представляват предизвикателство за цял живот“, допълва тя.

Повече подробности може да видите на сайта Детски книги.

Вижте ревюто на Вал Стоева „Коледна песен по Дикенс“.

приятели и непознати! имам една идея, която искам да споделя с вас и да ви помоля за идея как да се осъществи:)

като бях в лос анджелис през февруари си купих от едно чудно, магическо магазинче в малибу един диск с една много интересна медитация - past-life regression - регресия в минали животи. всъщност не е точно медитация, а нещо като хипноза водена от един от големите американ

ски специалисти в миналите животи, дик сутфен, или dick sutphen за който иска да го проучи на интернет. магазинчето всъщност беше собственост на сина му. 

два пъти съм експериментирала с този диск, първия път нищо кой знае какво не стана, освен, че ми се доспа ужасно:))), но вторият беше доста интересно. може да се спори дали съм "прозряла" някакви минали животи, или просто фантазията ми се е развихрила в едно много интересно състояние водено от гласът на дик. беше супер преживяване обаче!!! какво ли не видях, къде ли не бях, но това не е момента, нито мястото да разкажа. 

това, което искам да направя е да намеря една голяма зала със силна уредба и да поканя всеки, който иска да дойде да прекара около час и половина воден от гласът на дик стуфен с уговорката, че ако нищо не изпитва, може да си отиде, или че ако изпитва нещо неприятно, веднага може да прекъсне експеримента. 

минали животи, ха! кой вярва и кой не вярва, не знам, аз самата съм по средата въпреки красотите и странните неща, които видях със затворени очи. 

това събитие искам да бъде посветено на две неща - отказването от старите модели на мислене и влизане в новото време, както и на нещо мнооооого земно - законът против цигарите:))))) в този смисъл това ще бъде акция, а не събитие.

значи, да обобщя:

- трябва ми място, голямо и празно

- трябва да има силна уредба

- за съжаление могат да участват само хора, които знаят английски, защото дик е американец, а това не става с превод. той говори бавно и много ясно и не казва нищо сложно, така че не е нужно да сте с перфектен английски

- не искам да се бавим, да го направим другата седмица!

- безплатно

какво ще кажете? чакам предложения за място и мнения!

нека да протестираме срещу изостаналостта в мисленето и налагането на стари правила на поведение с нещо напълно мирно и обърнато към най-дълбоките места в душите на всеки от нас!!! защото промяната започва отвътре и винаги е индивидуална преди да стане обща:)

вреда от това не може да има, дет се вика най-много някой да подремне в голяма компания:) и не е нужна никаква подготовка. 

а? А??

„Ново русофилско движение е на път да бъде учредено у нас, научи „Всеки ден”. Млади кадри на най-големите партии у нас – ГЕРБ и БСП, се обединяват в името на възраждането на българо-руската културна и икономическа дружба.
Тяхната идея е да вкарат България в Евразийски съюз, който обаче да не противостои на членството ни в Европейския съюз. Намеренията на младите русофили е да възродят някои от връзките с Русия, които били необходими на България като стратегически партньор.
„Анатемосването на всички топли отношения с Русия през годините на прехода бе най-голямата грешка”, казват самите те и загърбили политическите си дрязги в партиите, се обединяват в името на реабилитирането на връзките с Москва.
Учредителното събрание се очаква утре, когато ще станат ясни и имената на свежите политически лица в обединението. (Vsekiden.com)
Публикувайки тази собствена новина на Vsekiden.com държа да отбележа нейната достоверност поради факта, че сайтът е сред придобивките на медийната империя на депутата от ДПС Делян Пеевски, свързана без съмнение с управляващата ГЕРБ. Това е видно за всеки читател, посещаващ сайта ( може и да не е всеки ден). Иначе казано, пиете вода от извора на течната дружба, която е водеща допирна точка за „двете водещи партии”.
За да разберете още по-добре контраста, ще се позова на друга информация-антипод на тази. Става дума за мръсниците от ЦРУ. Не стига, че ни шпионират настроенията, ами и лъжат в доклад гадовете, че сме били най-нещастната, най-обезверената, най-бедната и т.н. нация. И за да ни депресират още повече тези типове нарочно публикуват констатациите си, че да можем да ги прочетем.

За сравнение: братушките ни щадят, не казват нищо за техните проучвания и не е чудно, че тук никнат като гъби българоморки нови и нови русофилски движения, фондации, съюзи,че и партия с такъв предмет на дейност предвиждат.
Разбира се преписвачите от ЦРУ не казват нищо ново, защото току-що и отвратителните лоясали чиновници от Брюксел излъгаха в поредната си статистика:
„Българските граждани са изложени на най-голям риск от бедност във всички страни на Европейския съюз. Според данни на европейската статистическа служба „Евростат” през 2011 г. 49% от българите са били изложени на риск от бедност.”
Да сте чували нещо подобно да твърди руското разузнаване или поне да го заявяват демократичните руски медии, ръководени все по-правилно от демократично избрания си президент Путин? Не сте. Няма и да чуете. Не се налага. Путин си има многобройни говорители в България, които, за разлика от българската нация, се размножават. Това се вижда ясно от рублопоклонническата тенденция, която е напълно логична: като няма пари, една нация не ражда, а където има пари- тенденцията към размножаване ( на русофили например) е във възход.
Според западните ни зложелатели българската нация освен това направо е световен рекордьор по топене и причината не е глобалното затопляне, а охлаждането на отношенията ни с Русия ( както са забелязали явно фертилните русофили от БСП и ГЕРБ). Стигнали са до извода, че днес не сме си достатъчно близки, колкото си бяхме в съветския скут по времето на НРБ и е крайно време да се върнем към онези сношения, за да си оправим демографията. Но първо русофилите ще си „оправят положението” лично, преди да ни оправят общонационално.
Имаме и примери от не толкова далечната история как всички налични българи да бъдат преместени в Азия- в най-буквалния смисъл. Сталин нарежда по време на великата му война всички българи, заподозрени вкупом с жените, старците и децата за прогермански елементи, да бъдат откарани от полуостров Крим в казахстанските степи на гола поляна с конски вагони ( с конски, разбира се, нали българите са били конен народ!). За една нощ! Ето това е, както ни учеше любимият на Бойко Борисов вожд и учител на българския народ Тодор Живков: „ефективност и качество, качество и ефективност”!
Какво пречи, ако справедливото дело на русофилство в България победи най-сетне окончателно и безвъзвратно, този ценен опит да бъде приложен и спрямо останалите, намаляващи и без това българи, потискани от лъжите на ЦРУ и Брюксел?
И не се правете, че не сте разбрали какво ви намекват отдавна руските пратеници. Давам ви жокер: братушката Йосиф Кобзон. Той се появява тук час по час на вълните на културната дифузия, дирижирана от София по волята на московската фирма за културна навигация по трасето на течната дружба „Жокер медия” и заявява претенцията си къдраво: „моя страна, моя България”! А публиката се скъсва да му ръкопляска. Значи народът го иска и няма какво да се дърпаме.
Така че, един е лозунгът: да живее светлото азиатско бъдеще на вече развитата до немай къде от ГЕРБ европейска България!
Към него върви призивът: гласувайте за ГЕРБ и БСП с интегрална бюлетина, защото така и така получавате един и същ геополитически резултат!
Ние така и не можахме да интегрираме ромите, нито ромеите да ни интегрират. Но по всичко личи, че третата Римска империя- не на Романовската, а на Путинската династия- има всички шансове да притури някой друг милион към многонационалната си, измираща от болести и ниска раждаемост нация. Да помогнем и ние с нещо на братушките, което дори няма да е саможертва, защото ще се потопим доброволно в един общонационален ке(не)ф.

Русия е водила 8 войни с Турция и една от тях, последната, дори се твърди, че е била заради нас. Така и не успява обаче да се закрепи тук поради упорития отказ на освободените от турското робство българи да се окажат в същото, ако не и в по-лошо положение под владичеството на освободителите. Вярвам, че нашето преселение в Русия, ще възмезди тази неблагодарност.
А и, както пише преди век и половина в многобройни статии в „Дунавски лебед” Г.С. Раковски, масовото преселване на българи в Русия си е била масова руска практика. Но не е било доброволно винаги.В повечето случаи е ставало насилствено под бичовете на оттеглящата се руска войска след поредния поход на Балканите.

Времената се менят- можем да изгорим статиите на Раковски с предупрежденията му да не позволяваме да ни освобождават новите поробители и готово…
Русия е дала малко повече от 7 хиляди жертви на българска земя в боевете( ако не броим починалите от болести)- нищо, че русофилите ни заливат с кръвта на 200 000 загинали братушки, според тях. Ние пък ще се отплатим с малко по-малко от 7 милиона бройки народонаселение.
Трябва само да побързаме, че както е тръгнало (надолу), няма да можем да спазим справедливата в компенсирането пропорция. В този смисъл трябва да сме благодарни на солидарното усилие на ГЕРБ и БСП, които пришпорват напълно патриотично нашата евроазиатска интеграция на руски троянски кон в Европа- големи партии, към голяма цел препускат!

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
За кюфтенца:
500г свинска кайма
щипка сол
щипка индийско орехче
1 яйце
1/2ч.ч. брашно
3/4ч.ч. олио

За картофени кнедли:
500г картофи
1 яйце
1/2ч.ч. брашно
1/2ч.л. сол

Приготвяне:
Каймата се слага в купа. Добавя се яйце и подправки. Омесва се. Оставя се за половин час да се овкуси. От мляното месо се оформят топчета с големина на орех. Овалват се в брашно. Пържат се в силно загрято олио. Изваждат се с решетеста лъжица. Слагат се в йенска купа. Похлупват се, за да останат топлички. Картофите се белят и измиват. Слагат се в тенджера. Налива се вода колкото да ги покрие. Похлупват се. Варят се на кротък огън, един час. Излива се остатъчната вода. Картофите се смачкват на пюре. Добавя се яйце и 1/4ч.ч. брашно. Продуктите се объркват. В метална касерола  се налива 1 1/2ч.ч. вода. Слага се да заври. От картофената смес се оформят топчета с големина на орех. Овалват се в брашно. Пускат се във врящата вода. Щом, изплуват на повърхността, са готови. Вадят се с решетеста лъжица. Слагат се в плоска чиния. В порция се поднасят по 5 кюфтенца, гарнирани с картофени кнедли.

Събота сутрин, 22 декември. Френското село Бугараш, турското – Шириндже, и асеновградското – Леново, се събуждат точно толкова обикновено и незабележимо, колкото и предишния ден. Целият свят – също. Краят на света е отминал още преди да е дошъл. Или не съвсем, ако използвам популярната напоследък шега, че трябва да изчакаме и 3 януари, когато е Краят на света по стар стил.

Светът полага огромни усилия, за да преживее 21 декември като истинско спасение. С помощта на медиите не остана човек, който да не е разбрал какво уж ни чака. На различни точки по Земята групи хора правят налудничави неща, за да отложат… Края на света. И всичко това стига за секунди до всеки жител на планетата благодарение на новите технологии. Пълна лудница.

В Куба стотина души палят огньове върху пясъка, организирани от мъж, който се представя за “свещеника на маите”. Казва нещо и думите му обикалят света. Във френското село Бугараш се стичат стотици мъже и жени, защото точно там Краят на света щял да ги подмине. Така вярват. Турското селце Шириндже също било сред избраните места и също привлича хора от цял свят. Радост за туризма.

България не може да остане по-назад от световните тенденции. В един момент някой се сети да добави към списъка на богоизбраните села и Леново, близо до Асеновград. Там няма туризъм, няма и много хора, но имало кравеферма. Ако трябва да бъда циничен, няма дори далавера за местните от това да се прочуят. Но и никой не ги пита.

Мултиплицирането на глупостта е най-опасното нещо, което медиите могат да направят. И те направиха така, че страхът на малцина се превърна в глобален страх. Разбира се, че след като има такива настроения, медиите не могат да се правят, че няма нищо и трябва да ги отразят. Съгласен съм с това. Но как ви се струват разговори в ТВ студиа на тема “За и Против Края на света”?!

Стигна се дотам да научим, че маите са се обадили и са казали, че това с Края на света не било точно така, нещо не сме ги доразбрали. Един приятел предположи как е станало това: “Звъни се. – Ало, слушам – Здравейте, обаждат се маите…” Не знаем на кого са се обадили, но новината е по целия свят. А да опровергаваш нещо налудничаво е също толкова налудничаво. Представете си учителката да каже на учениците “Деца, на 18 декември, вторник, по време на голямото междучасие, малко след 10 сутринта, няма да правим тест по математика. Бъдете спокойни”.

Страхът приема различни форми. Знам за хора, минаващи за образовани и с добри професии, които се запасяват заради Края на света. Един купува храна, друг – свещи и спирт за горене. Решил е, че Краят на света ще се изразява в спиране на тока. По телевизията гледах и за американец, който се запасява с алкохол. Той пък решил, че след 21 декември, пиенето ще стане дефицитна стока и ще повиши цената си в пъти. Така той щял да забогатее.

Поговорете си с малки деца. Краят на света е тяхната тема и в детски градини, и в училища. И докато по-голямата част от възрастните можем да направим разграничение между безобидната лудост и сериозните новини, децата не могат. Милиони хора живеят в допълнителен стрес. На опитите за разумно обяснение те отговарят с “Казаха го по телевизора” или “Писаха във вестника”. Голяма част от световните и българските медии направиха каквото можаха, за да забравят думата “отговорност”.

Vesti.bg

 Днес Ваня ще ни покаже чешката столица Прага от доста по-детайлна гледан точка. Приятно четене:  

Прага за напреднали

Чували ли сте израза Човек вижда толкова, колкото знае? Не? Казал го е Гьоте. Доскоро и аз не бях чувала тази мъдрост, но преди няколко дни Фейсбук ми предложи цитата за лайкване и споделяне. Докато проверявах авторството на Гьоте в немските източници, попаднах на същия израз, но вече като мото на пътеводителите на немското издателство DuMont (Man sieht nur, was man weiss). Наистина идеално начало за всеки пътеводител. И отговаря на въпросите ми защо туристите виждат различни неща в един и същ град (а някои виждат и несъществуващи неща – като например Дунава в Прага :-)).   [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Прага, изглед от Вълтава към Храдчани[/caption]   Сигурно вече сте разбрали, че това няма да бъде истински пътепис (поне не хронологичен), а по-скоро личен пътеводител на знаците на Прага, които съм събирала през последните години. Това е маршрут за напреднали - за да видим (и знаем) повече, ще се оставим Прага да ни води по следите на отминалото време, ще правим и дълги почивки с кафе и бира.   За мене е загадка как този град успява да се хареса на всички. За Рим, Виена, дори и Париж („Меката” на романтичните пътешествия) съм чувала противоречиви мнения, докато за Прага – само възторжени възклицания (ах, колко романтично!).  

Прага е като музей на открито,

няма задължителни маршрути, но всичко заслужава да бъде видяно.   [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Вълтава, изглед към Карлов мост и Старе место[/caption]

 

  Тук има много туристически клопки, но дори и да паднете в тях, остава нелошото чувство, че сте опитали от всичко, което предлага този фантастичен град. (Или бирата изтрива лошите спомени!?) Един съвет в аванс (ако не продължите да четете нататък) - отидете на Карлов мост рано сутрин, иначе от туристите почти нищо няма да видите. Най-добре е изобщо да избягвате местата, където се събират тълпите, както и кръчмите „При Швейк” (нали не мислите, че двестагодишна пивница може да носи това име).   И точно в Прага мога да си позволя да харесам най-туристическото място –

централния площад на Старо место – с Тинската катедрала и готическата къща с каменната камбанка.

  [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Тинската катедрала, къщата с каменната камбанка и паметникът на Ян Хус[/caption]   Кулоподобната къща с каменната камбанка е една от най-старите на площада, била е част от по-голям градски дворец. Подобно на много други стари сгради, фасадата й е била променяна през годините, едва през 20 в., при реставрация възстановяват първоначалния й готически вид. Предполага се, че в къщата е живяла майката на Карл IV, а вероятно и той самият, докато е чакал да бъде завършена резиденцията му в Пражкия Храд.   [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Къщата с каменната камбанка (фрагмент)[/caption]   Когато сме

в Прага, името на Карл IV ще ни преследва,

затова е хубаво да сме подготвени с малко исторически факти. По време на неговото управление Прага се превръща в резиденция и главен град на Свещената Римска империя (1348 г.). На сградата на кметството в Старе место има надпис Praga Caput Regni (Прага столица на Империята). През 1348 г. Карл IV основава Карловия университет, а през 1357 г. започва строежа на Карловия мост. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     И понеже всичко се познава чрез сравнение, нека видим какво друго се е случило по това време в Европа. Годината е 1348 – избухва чумната епидемия (наречена по-късно „Черната смърт”), измира една трета от населението на континента. Папа Климент VI издава две були, в които се обявява против преследването на евреи и твърди, че евреите нямат вина за отравянето на кладенците или за избухването на заразата. Който преследва евреи, е заплашен с отлъчване от църквата. По същото време професорите от медицинския факултет на Парижкия университет смятат, че причина за чумната епидемия е една неблагоприятна констелация (на 24 март 1345 г.) на планетите Юпитер, Сатурн и Марс.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] Сградата на кметството на Старе место[/caption]   Минаваме покрай

кметството на Старе место

Това всъщност са няколко великолепни, долепени една до друга стари къщи, за съжаление, част от сградата е разрушена в края на Втората световна война. Въпреки всички истории за немного топлото отношение на чехите към Русия и руснаците, върху кметството стои стара табела (на чешки и руски), която напомня, че на 9 май 1945 г. Червената армия, под командването на героя на Съветския съюз маршал Конев, е освободила въстаналата срещу немските окупатори Прага.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] Надписът Praga Caput Regni върху сградата на Кметството на Старе место[/caption]

 

  Пред кметството виждаме 27 бели кръста, оформени като част от паважа. На това място през 1621 г. са били екзекутирани 27 протестантски благородници.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] 27 кръста върху паважа пред кметството на Старе место[/caption]   Тук отново трябва

да се обърнем към историята -

бунтът на чехите срещу католическата Хабсбургска монархия започва през 1618 г. с избора на бъдещия император на Свещената Римска империя Фердинанд II за кронпринц на Бохемия. През пролетта на 1618 г. чешки протестантски благородници изхвърлят през прозореца на Пражкия замък представителите на кронпринца (това е т.нар. втора пражка дефенестрация* – от лат. изхвърляне през прозореца). Изхвърлените през прозореца падат върху купчина тор и оцеляват, но унижението от този акт и продължаващите конфликти между протестанти и католици дават началото на Тридесетгодишната война (1618-1648 г.). След като чешките протестанти губят битката при Била хора през 1620 г., започва повторното католизиране на Бохемия. Жестоката екзекуцията на 27 протестантски благородници е краят на бунта от 1618 г. Според официалните данни днес в Чехия преобладават атеистите - 59% от населението, 27% са католици и едва 2,3% - протестанти.       Близо до паметника на Ян Хус, върху паважа на площада е означен

Пражкият меридиан

Линията на меридиана посочва мястото, където точно в 12 ч. е падала сянката на вече несъществуващата колона на Дева Мария.   [caption id="" align="aligncenter" width="657"] Пражкият меридиан, означен върху паважа[/caption]   Колоната е била построена през 1652 г., скоро след края на Тридесетгодишната война, като знак на благодарност, но и като политически символ на победата на католицизма. Точните изследвания са били направени с помощта на слънчев часовник в астрономическата кула на йезуитския колеж Клементинум**. През 1918 г., след обявяването на новата държава Чехословакия, тълпа беснеещи националисти разрушава колоната на Мария, защото са я свързвали с управлението на Хабсбургите.     На тази стара гравюрата може да се види как е изглеждала колоната на Дева Мария (и обедната й сянка). Сградата в вляво е къщата с каменната камбанка, преди да бъде възстановен оригиналният й готически вид.   [caption id="" align="aligncenter" width="618"] Гравюра от 1841 г (Лудвиг Рихтер), Тинската катедрала и колоната на Дева Мария[/caption]

 

 

Влизаме в Тинската катедрала,

чиито кули доминират над всички сгради на площада. До 1620 г. е била главна църква на хуситите в Прага. Вътре в храма се пазят стари гробници, много от надгробните плочи са повредени преди време, когато ходенето върху тях не е било непочтително, а се е считало, че пази от зъбобол. Един от най-известните гробове е на датския астроном Тихо Брахе, който е работил в Прага през последните години от живота си.   Зад Тинската катедрала се намира

търговският център на средновековния град (Ungelt, Týn) –

представлява голям двор, изцяло заграден от околните къщи. На това място още през 12 в. чуждите търговци са отсядали, за да продават стоката си.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] Входът на Ungelt[/caption]   Всеки, който вече е влязъл в Ungelt-а, е бил под защитата на краля и е плащал определена сума за това. Имало е забрана в двора да се влиза въоръжен – оръжието се предавало още на вратата.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] Ungelt, след входа (от страната на Тинската катедрала)[/caption]   В двора е имало помещения за пренощуване, складове за съхранение на стоката, конюшни, занаятчийски работилници, болница.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] Ungelt (другият изход/вход)[/caption]  

Усещането за автентичност на стара Прага

се дължи и на факта, че улиците повтарят средновековния градоустройствен план. След унищожителни пожари или наводнения сградите са били възстановявани отново на старото място, върху запазените готически основи на къщите. Наново изградените стени са украсявани с типичните ренесансови рисунки (сграфито) или с по-късните барокови фасади.   Понякога хората просто са решавали, че не си струва труда да се копае довлечената от реката пръст и тиня, отказвали са се от затрупаните си мазетата и първите етажи на сградите са се превръщали в подземни складове – много от сегашните кръчми в Прага се намират точно в такива помещения.   Типичен пример за подобно дострояване е

ъгловата къща „При златния кладенец” –

основите са от 12-13 в., има ренесансов вид и богата барокова декорация. Известно е, че около 1700 г. тогавашният собственик на сградата е поръчал изработката на светците по фасадата като израз на благодарност за избавлението на семейството му от чумата.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] Къщата „При златния кладенец”, ул. „Карлова”, Старе место[/caption]   Любопитно е да се види и как е решен проблемът с питейната вода в града. В центъра на Малкия площад има запазен красив ренесансов кладенец от 1560 г., който все още функционира. Покрит е с декоративна решетка от ковано желязо.   [caption id="" align="aligncenter" width="613"] Кладенец с решетка, на Малкия площад, Старе место[/caption]   Склонни сме да мислим, че в миналото правилата винаги са били на страната на по-силния, но търговията, която е била в основата на градския живот в Прага, е изисквала спазването на ясни принципи – честност и постоянен контрол.

Сградата на старото кметство в Храдчани

носи свидетелствата от това време. Къщата е построена след 1598 г., когато Храдчани става кралски град, а след 1784 г., когато всички пражки градове се обединяват в един град, се ползва като частен дом. Върху фасадата на сградата още личат изображенията на справедливостта и императорския герб.   [caption id="" align="aligncenter" width="657"] Старото кметство, Храдчани[/caption]   Но тук всички туристи гледат една метална пластина, закрепена на входната порта.   [caption id="" align="aligncenter" width="636"] Вратата на старото кметство, с мярката за дължина (лакът)[/caption] Металната пластина върху вратата показва официалния стандарт на тогавашната мярка за дължина (един лакът). И търговците, и купувачите са имали възможност да проверяват дали стоката отговаря на уговореното количество. Ефективно и лесно решение, но дали и споровете са били изглаждани толкова бързо, портата на старото кметство нищо не казва.   Другият интересен обект също е в Храдчани –

вратата на Матиас,

която се смята за един от първите барокови строежи в Чехия, несвързани с църквата. Когато е била построена, вратата е стояла свободно в двора като триумфална арка, по-късно е вградена в сградата на новия дворец.   [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Храдчани, главният вход на Двореца[/caption]   Мисля си, че вградената врата на Матиас е истинският символ на Прага, където всеки продължава да строи своята част от общата къща.   Връщаме се отново в нашето време пред

музея на Франц Кафка, в Мала страна

Фигури на пикаещи мъже. Езерцето, в което се случва това, е с очертанията на Чехия. Автор на композицията е провокативният Давид Черни, който в друга своя инсталация представи България чрез образа на турска тоалетна. Самият той казва, че е учуден защо скулптурата с двете мъжки фигури не е премахната, но допуска, че причината за това може да е частният характер на инвестицията. Донякъде обаче този факт показва и особеното чувство за хумор на чехите. Шегите с всякакви физиологични нужди са много популярни в Чехия.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] Пред музея на Франц Кафка, Прага[/caption]  

Време за кафе

Отиваме да пием кафе в кафене „Лувър” (Café Louvre, ул. Národní 22). Това е историческо място от по-ново време - основано е в началото на 20 в., посещавали са го Карел Чапек, Макс Брод, Кафка и Айнщайн. През соцпериода е затворено както повечето стари пражки кафенета, за да не се събират много хора „без работа” на едно място. Очевидци разказват, че затварянето на „Лувър”-а е било шумно и публично - от прозорците са били хвърляни мебели, чаши и прибори – един вид нова дефенестрация. В началото на 90-те години на 20 в. кафенето отново отваря врати.   [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Café Louvre[/caption]   Кафенето разполага с два големи салона за посетители, ресторант, сладкарница и игрална зала за билярд с няколко маси. В коридора има гардероб с гардеробиерка (почти като в хотел „Сахер” във Виена) и щанд за по-нестандартни сувенири.   Автентичният вид на интериора е постигнат благодарение на запазените стари фотографии.   [caption id="" align="aligncenter" width="684"] Интериорът на Café Louvre[/caption]   Специалитетът тук е течният шоколад – гъст и много вкусен. Не правете грешката да слагате допълнително захар, както аз направих първия път!   Шоколадовите торти са прекрасни за любителите на горчивия шоколад, но не са много сладки за масовия български вкус. Аз лично, след като опитах медовника (сладкиш с мед и орехи), спрях да търся други десерти и си поръчвам само това.   Американската лимонада с гренадин (сок от нар) е отличен избор за следобеда.   [caption id="" align="aligncenter" width="678"] Течен шоколад Louvre и шоколадови торти в кафене „Лувър”[/caption]  

Време за чешка бира (най-после)

Целта ни е бирария „При черния вол” (pivnice U černeho vola). Намира се в Храдчани, близо до Лорета. Според мене тук живее Добрият Дух на Бирата. Дори само споменът за тази кръчма ме изпълва с умиление. Последното боядисване сигурно е от преди 50 години. Обзавеждането е традиционно – дървени пейки и маси. Дамските тоалетни се заключват, като ключът стои на бара. Случайните туристи се обслужват на чешки. Бирата е Pilsner Urquell и Velkopopovický kozel.   [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Бирария „При черния вол”[/caption]   Както е известно на всички туристи в Чехия, най-евтиното нещо в менюто не е кафето, а малката наливна бира. Келнерите имат навика да наблюдават клиентите си – докато поставяш на масата вече празната си халба, те поглеждат въпросително и ако кимнеш одобрително (или само се усмихнеш), веднага получаваш още едно от същото (като марка и количество). И всички са доволни!  

И е крайно време да опитаме от чешката кухня

Тръгваме към кръчма „При библиотеката” (restaurace U knihovny, ул. Veleslavínova 10). Намира се в центъра на Прага, в непосредствена близост до Градската библиотека и до Клементинума (бившия йезуитски колеж, в момента там е Националната библиотека на Чехия).   [caption id="" align="aligncenter" width="668"] Сградата на U knihovny, ул. Veleslavínova 10 (жълтата къща, на преден план)[/caption]   Заведението е тип „народна кръчма” и предлага истинска храна на нормални цени (даже ниски за центъра на града). Има два етажа – на нивото на улицата е кафенето, а долу е разположена кръчмата - в старо подземие, със сводове и неизмазани тухли.   Келнерите познават по-голямата част от клиентите си, усещането за квартална кръчма е много силно. Тук ми е любопитно да видя как чехите се хранят – енергично, бързо, почти работно - няма го обичайното за нас дълго седене на маса с допиване и дояждане.   Менюто е миш-маш от традиционни чешки рецепти и интернационална кухня, изглежда кратко, но може да нахрани и по-претенциозни клиенти. Бирата е Pilsner Urquell и Staropramen.  

Има изненада за българските гости – предлагат и шопска салата

Разбира се, чешката шопска салата доста се различава като грамаж и вкус от оригинала, но е интересно предложение – за чехите. А понякога и българите се объркват – покрай шопската салата в менюто едно наше момче искаше да си поръчва ракия с овчарска салата. (Така става, като не се чете до края.)   Но българската връзка не свършва само с шопската салата. Единият от сервитьорите е бил някога в България, разпознава езика ни, но не разбира много, затова пък почти без акцент произнася отделни фрази на български, както и култовото за довиждане „Хайде живи и здрави, не бързайте, важното е да не се потите!” !?! Не съм много сигурна дали изобщо разбира какво казва, но се радва на реакциите ни. :-)   [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Сервитьорът вляво обича да говори на български, но не приема поръчки на български[/caption]   Na zdraví!   Автор: Ваня Григорова Снимки: авторът *Първата пражка дефенестрация става през 1419 г. (няколко години след като Ян Хус е изгорен на клада като еретик). Пред кметството на Нове место група крайни хусити настояват техни сподвижници да бъдат освободени от ареста. Провокирани от хвърлен към тях камък, те щурмуват сградата и изхвърлят през прозореца членове на градския съвет, които на улицата са доубити от тълпата. Малко след това започват Хуситските войни. - бел.авторът  **Голяма е ролята на йезуитския орден за налагането на католицизма в чешките земи. Орденът е създаден през 1534 г., през 1556 г. негови представители пристигат в Прага, за да подпомогнат Контрареформацията. Дейността на йезуитите е насочена предимно към обучение и образование, мисионерска работа, развитие на изкуството и науката. Според католическата църква религиозните теми трябва да се представят по нов емоционален и въздействащ начин, за да привличат нови привърженици на вярата. Барокът с неговите драматични и пищни образи задоволява точно това изискване и става представителен стил за периода на Контрареформацията. – бел.авторът     Други разкази, свързани с Чехия– на картата: [КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :) Чехия

„География на блаженството” от Ерик Уайнър привлече вниманието ми веднага след като излезе. Както, вероятно, всеки човек и аз се вълнувам от темата за щастието, в частност моето лично. И ето, че някой си беше направил труда да напише книга за него. Какво ни прави щастливи, къде можем да бъдем щастливи, може ли да сами да повишим личното си щастие?

За да даде отговор на тези въпроси, Ерик Уайнър посещава държави, които попадат в списъка с най-висок индекс на национално щастие. Среща се с местни жители, чужденци, избрали ги за своя втора родина, и се запознава с националните особености. „География на блаженството” би могла да се разглежда и като своебразен пътепис. Авторът дава много интересна и полезна информация за особеностите и културата на всяка страна. Има огромно количество информация относно различни проведени изследвания за щастието. Сред критериите за щастие, част от които можете да се досетите, има и доста прелюбопитни други.

Страните, попаднали в обсега на проучването на Уайнър, са Холандия, Швейцария, Бутан, Катар, Исландия, Молдова, Тайланд, Великобритания, Индия и Америка. Всяка от тях много различна, повечето от тях обединени от факта, че имат най-щастливите нации. Истински интерес за мен представляваха Бутан и Катар, тъй като за тях знаех най-малко. Бутан, държавата, която е направила брутното национално щастие своя политика. Но дали всички бутанци са щастливи, всеки сам ще прецени за себе си. Катар е една от най-богатите държави в света, в която луксът е навсякъде и ако богатството определяше щастието, със сигурност щеше да е най-щастливата държава. Много интересна се оказа и Исландия, която мислех за студена и скучна, се оказа пълна с изненади за мен. Страна, която преживява своя културен подем, а това да смениш различни поприща не се счита за лошо, а е нещо напълно нормално.

Индия естествено попада в търсенията на автора, макар и да не е сред държавите с най-висок индекс на щастие. Уайнър се опитва да разбере „защо толкова много, уж психично здрави хора, западняци напускат своите богати и добре функциониращи държави и отиват в една такава бедна и неуредена страна, за да търсят блаженството?”. За да разбере, отива в ашрам и се отдава на духовни практики, без алкохол, без кофеин и без месо.

Сред цялото това всеобщо щастие авторът решава да посети и една нещастна държава, за да направи сравнение. Изборът му пада върху Молдова, чийто индекс на щастието според Световната база данни за щастието е 4.9. Бившата съветска република до голяма степен ми напомни за България със своите проблеми и жители. Резултатът от посещението на Ерик Уайнър беше в установяването му, че е станал по-нелюбезен и депресиран отпреди.

„География на блаженството”, въпреки едва 383-те си страници, изобилства от толкова много информация, че със сигурност ще се върна отново към нея. Всяка една глава те потопя в един нов свят и докато още осмисляш всички факти, хора и места, за които авторът е писал, попадаш в друга държава, различна и екзотична.

Книгата ще допадне на всички, които обичат да четат за други държави и други култури. Типично по журналистически, Уайнър дава информация за източниците, които е ползвал и ги поднася на читателя стегнато и обобщено.

Силно препоръчвам книгата, а това, че изданието е с твърди корици, само допринася за удоволствието да попадне сред ръцете ви.

«Северные козули. Овечка.» на Яндекс.Фотках

Обикновено инструктажът преди полет със самолет е досаден и еднотипен. Често дори не се слуша внимателно, а точно тези наставления на екипажа могат да спасят човешки живот. Е, авиокомпания „Air New Zealand” определено грабна вниманието на пасажерите си. Откриваме последната й реклама дни преди премиерата на филма „Хобит” и нямаме търпение да я ви я покажем, ако още не сте я гледали. Какво общо има приказката с авиокомпанията ли? Героите от „Хобит” и „Властелинът на пръстените” са главните действащи лица в рекламата. В ролята на пилота е Гандалф, а главната стюардеса е красивата принцеса на елфите. Колкото до пътниците на борда, те са най-различни – елфи, хобити и орки, боравещи със смартфони и таблети. Фродо също е на борда, а там някъде под седалките по едно време се търкаля и знаменитият пръстен. Идейно и свежо. И на вас би ви било приятно да чуете как се слага спасителна жилетка от любимия си герой, нали? За да не изгубите интерес, спирам дотук. Вижте сами как е реализирана идеята за приказното пътешествие. 

http://www.youtube.com/watch?v=cBlRbrB_Gnc

Снимка: Air New Zealand

На 10-и декември няколко от услугите на Google станаха недостъпни.

В САЩ, Бразилия и Великобритания стотици потребители бяха засегнати от спирането на Gmail и клауд услугата Google Drive. Многобройните оплаквания в социалните мрежи твърдят, че е имало и проблеми при зареждането на приложението Google Docs – програма за обработка на текст и таблици, научихме от Dawn.com.

Говорителката Андреа Фройнд казва в заявление, че в момента компанията има проблем с някои от услугите, които предлага.

Пакетът от услуги на Google вече няма да бъде достъпен за бизнес клиенти, пише още Hot Hardware, като всеки нов бизнес клиент ще трябва да заплати $50, за да използва пълноценно 25GB пространство в Gmail пощата, както и Drive, Docs, Slides и останалите продукти, които си остават безплатни за обикновените потребители.

Снимка: Google

Дълго време бях виден фен на BlackBerry. Всъщност и днес ми липсва, когато почна да пиша имейл на виртуалната iOS клавиатура… Едно от най-ценните преимущества на BlackBerry беше и си остава BlackBerry Messenger (BBM) – приложението на RIM за размяна на съобщения между собствениците на BlackBerry-та – бързо, лесно и сигурно. Но ако тръгнеш да пишеш по-дълго съобщение…

И ето, че с BBM 7.0, който в рамките на няколко часа ще е наличен за сваляне в App World, вече могат да се разменят гласови съобщения. Всъщност си е точно разговор в реално време, за който не плащате на мобилните оператори, особено ако сте на Wi-Fi. Засега BBM 7.0 ще може да се ползва само на устройствата с BB OS 6.0 и нагоре, но в началото на следващата година ще се поддържа и BB OS 5.0.

 

http://www.youtube.com/watch?v=3Mf1KSELfQg

Браво на RIM! Очаквам с нетърпение да видя на живо и BlackBerry 10.

Снимка: RIM

Притежателите на S III от Galaxy серията на южнокорейския производител Samsung скоро ще могат да се похвалят с няколко впечатляващи екстри на своя смартфон. Готвеният пакет се нарича “The Premium Suite”, а ето и какво включва.

Page Buddy: Устройството веднага реагира при свързване на слушалки. Няма нужда да изчаквате, за да се насладите на любимата си музика.

Contexual Menu: Прикачането на файлове с участието на най-използваните ви приложения вече прави процеса максимално бърз, удобен и лесен.

Contexual Tag: Датата, мястото и времето на снимките ви вече са систематизирани в самите изображения, за да не губите хронологията на заснетите спомени и преживявания.

Multi Window: Е, вече можете и да мултитасквате. В два екрана.

Auto Share Shot Paring using NFC: Споделянето с приятелите до вас става за секунди. Просто доближете двете мобилни устройства и прехвърлете желаното изображение.

Reader Mode: Автоматичната настройка на досега неудобните сайтове позволява бързо ориентиране и удобно четене на съдържанието от избраната страница.

Facebook Lock Ticker: Ако сте заклети Facebook привърженици и социалната мрежа е не просто част от приложенията на мобилното устройство, то тази функция със сигурност би ви била полезна. Вече може да следите новостите в News Feed-a си през lock ticker-a на мобилния си телефон.

Ето как изглеждат тези нововъведения:

http://www.youtube.com/watch?v=6aM7kQ7sCRE

Подобни статии:

1. Apple иска да спре продажбата и на Samsung Galaxy S2
2. Samsung спечели – Galaxy Tab 10.1 ще се продава в Австралия от понеделник