Театрално ревю: ХаХаХа – ИмПро #100

Тази седмица не издържах на натиска от приятели и познати, които постоянно ми надуват главата за ХаХаХа ИмПро Театър. Предадох се, напълно се предадох пред изкушението. И ще ви споделя една тайна: пристрастена съм! Особено поради забавното стечение на обстоятелствата, благодарение на което се оказах асистентка на сцената.

Предисторията: ХаХаХа са група от не-знам-точно-колко-вече млади и доста талантливи актьори, които правят нещо трудно – играят без сценарий, винаги. Името ИмПро вече разкрива достатъчно – това е колоритен представител на застрашения вид “импровизационен театър”. Към настоящата тема много малко отношение имат историята, опитът или образованието на актьорите – стига да ви кажа, че не само аз, а цялата публика в пукащия се по шевовете Учебен театър към НАТФИЗ ги оцени високо с неспирен смях до сълзи.

Присъствах на стотното представление на групата. Тук следва да изкажа специални благодарности на Деси, която провокира интереса ми достатъчно, не само за да потърся покана, но и да пусна лековерно кандидатура да асистентствам на сцената. За мое голямо учудване и последващо неимоверно щастие, ме избраха. Това ми позволи да усетя представлението не само като зрител, а и да получа малко по-добра задкулисна представа за групата ХаХаХа. Супер забавни, непринудени и свежи са, всичките! Толкова по тази точка от конспекта.

Да минем и на самото ИмПро #100. Сценография няма, костюми няма, сценарий и режисура… познайте? Също толкова няма! Какво тогава държи цялото това начинание от колосално разпадане? Самите организатори предупреждават, че “Всяко ИмПро е застрашено от провал във всяка секунда.” Ами като титаниеви въжета, всичко държат актьорите. Всеки актьор трябва да може да влезе във всеки персонаж, който друг участник в ИмПро-то е започнал да изгражда, и то за не повече от 2-3 секунди. Не знам какво е усещането да ти кажат, че ти си Хелга, немска прислужница и перачка на луд професор, а ти да трябва да изиграеш Хелга от дъното на възможностите си без повече обяснения, веднага. Но съм сигурна, че за това ти трябва не само актьорско майсторство, а толкова остър ум, че сам да се порежеш, като се замислиш, както и гига-богато въображение.

Трябва и да си много добър в дописването на истории – всеки скеч се развива светкавично и се случва само веднъж. Актьорите не знаят какво да очакват, точно толкова, колкото и зрителите. Единственото предимство за хората на сцената е, че те са прекарали достатъчно време заедно, за да са си свикнали на измишльотините поне в такава степен, че да не се скъсват от смях по средата на представлението. Това не може да се каже за публиката – лавинообразен, неконтролируем, многогласен смях създава саундтрака на ИмПро.

Към ХаХаХа имам само два въпроса: “Момчета, как издържате два часа на сцена така?!” и “Кога и къде е следващото ИмПро?”

На второто имам отговор: 7 януари, кино Влайкова. Ще се видим там!

___
снимки: Светлин Николаев

The post Театрално ревю: ХаХаХа – ИмПро #100 appeared first on Васи ли?!.

Прочети цялата новина

Свързани новини: