Театрално ревю: Хамлет

Със сигурност събитието на театралния сезон е “Хамлет” на Явор Гърдев. И като всяко емблематично представление, това оставя смесени чувства, различни у всеки. Ще ви споделя моите и ще се радвам да чуя с какво не сте съгласни в коментарите.

Започвам с една уговорка: представлението е годно за гледане от театрални фенове и добре подготвени зрители. Възприема се трудно, най-малкото поради титаничната си продължителност от 3 часа и 40 минути (впрочем, Гърдев доста е играл с ножицата – в оригинал пиесата е към 5 часа). Зрителят е длъжен да положи усилия, за да му стане интересно – и това не е минус за самата постановка, просто предупреждение.

Като цяло, впечатлението ми от “Хамлет” е позитивно. Ще започна с външния слой – сценографията и костюмите. Постановката е издържана в милитаристичен стил, а Елсинор е населяван от орда облечени в черно войници, начело с Клавдий в нацистка униформа – странно, но атмосферата подхожда идеално на Хамлетовото “Дания е затвор”. Самият Хамлет пък умува за смисъла на живота по анцунг или по слипове, наколенки и лилави ботуши, а Офелия се разкарва по къси пнаталонки и цялостно goth излъчване. Съзнавам, че този подход ще приседне на по-консервативните зрители, но е адски важен, за да звучи представлението смислено на младите. Щом самият Шекспир е карал своята Клеопатра да играе билярд на сцената в Globe, на Гърдев също трябва да се вярва.

И ако трябва да опиша “Хамлет” с една дума, тя би била “зрелище”. На сцената вали типичен датски дъжд, който формира реката, в която Офелия ще се удави. Актьори се появяват на мост, който минава през цялата зала, огромно скеле представя фасадата на Елсинор… Даниела Олег Ляхова (която този сезон се изяви като сценограф и в “Завръщане във Витенберг“) и Никола Тороманов са се справили отлично със сценографията. Няма дори да започвам да коментирам зрелището, което представлява пиесата вътре в пиесата – “Мишеловката”, показана пред Клавдий и датския двор по желание на Хамлет.

Всичко това създава една съвременна атмосфера, в която героите се държат, като цяло, пълнокръвно и без преиграване. Младият екип се справя отлично, като на върха изпъкват Леонид Йовчев и Весела Бабинова. Леонид играе чудесно, както с публиката, така и с текста. Това да създадеш един реалистичен Хамлет, който не говори като кукла от средните векове, си е истински подвиг. При него мерената реч не натежава, приема се лесно. Весела в ролята на Офелия се държи непокорно-пънкарски, пее Adele и Florence +The Machine чудесно, а когато трябва да изглежда луда, успява да изглежда луда.

За сметка на това, наложените звезди ме измъчиха. Мариус като Клавдий се гледа с огромно усилие, защото неговото типично задъхване в края на фразите утежнява и без това сложния Шекспиров текст. На фона на естествения Леонид, Мариус просто преиграва нечовешки. Това се случва не само в сцените, където Клавдий видимо играе загрижен баща, но и в най-откровения монолог. Валентин Ганев (Полоний) използва едно адски насечено произнасяне на репликите – можеш да усетиш всеки нов ред в текста като удар с лопата по сцената. Може би има причина за тази актьорска игра, но някой ще трябва да ми я разясни.

И последно, мнение за превода. Странно е да не чуеш познатото “Да бъдеш или не”, но изборът на Гърдев за текста е много полезен. С превода на проф. Шурбанов зрителят успява да се изненада от думите на Хамлет – нещо, което е почти невъзможно за постигане с познатият текст на Валери Петров. Новите думи ме караха да следя по-отблизо случващото се, а може би дори да вникна повече в текста.

Желая ви успех с намирането на билети и препоръчвам “Хамлет”.

The post Театрално ревю: Хамлет appeared first on Васи ли?!.

Прочети цялата новина

Свързани новини: