С наближаването на CES 2013 се появява най различна информация за нови продукти от компаниите, които ще участват в изложението. В същото време вървят и слухове, които загатват за това какво да очакваме. Ето че имаме и гореща новина свързаna с таблета на Acer Iconia B1 която е генерирана в България.

Асеr е реномирана компания, която предлага много добри продукти на пазара. Една интересна новина се появи в интернет пространството и то генерирана в България. Още през миналата година се появи информация за предстоящото пускане от Асеr през 2013 година на таблет от нисък клас Iconia B1 на изключително ниска цена от $99. Очaква се таблета Acer Iconia B1 да бъде представен официално на изложението Computer Electronics Show (CES) 2013 започващо следващата седмица.

Ето че екипът на роден сайт Tablet.bg вече е готов изпреварвайки всички по света с подробно ревю на прототип на още не обявения официално таблет Асег Iconia B1. Интересна подробност е че освен ревюто от сайта имат и информация, че Acer Iconia B1 ще се появи на пазара у нас през първото тримесечие на 2013 година, а цената, на която ще се предлага таблета в България е 349 лева.

Acer Iconia B1 е със 7-инчов дисплей, с резолюция от 1024х600 пиксела и 1.2-гигахерцов двуядрен MediaTek процесор разполага с 512 MB RAM и 8 GB флаш памет. Той е с предна VGA камера възможност за WiFi и 3G и операционна система  Android Jelly Bean.

Този сравнително добър и евтин таблет на Acer Iconia B1 ще позволи на компанията да се намеси в битката за пазарен дял при 7 инчовите таблети каквито са Google Nexus 7, iPad Mini, Amazon Kindle Fire и Nook Color на Barnes & Noble Inc. Като основно предимство може да бъде ниската цена на таблета.

Tова ли е крайният продукт и каква ще бъде цената на Acer Iconia B1 ще разберем на започващото следващата седмица изложение CES 2013 в Лос Анджелис.

Снимка: Tablet.bg

 

да ми пише на мейла или във фейсбук. днес и утре телефонът ми ще бъде изключен.

Екип на японския Изследователски център за алергии и имунология (RIKEN) създаде първите в света клетки, които убиват рака, след като са инжектирани в човешкото тяло. За научния пробив съобщава в уебсайта си "Дейли Мейл".

Този път скандалът е голям. Той не е „жълт”, битов или политически, той е истински. Скандалът, който избухна във Франция, поставя въпроса „Къде се намира търпимата граница на данъчното облагане?“. Или преведен на точен български: „Кой пие и кой плаща?”. Въпросът не бе поставен нито от журналистите, нито от опозицията, а от най-известният френски актьор Жерар Депардийо.

The Chicago Council on Global Affairs is soliciting nominations for its Emerging Leaders Program, Class of 2015. The Council seeks a diverse group of approximately 20 exceptional individuals who are in tune with global trends and who can spot and react smartly to the fast-paced events that will shape Chicago’s future.

Image: Self Snitch by Poster Boy NYC on Flickr

Вчера получих покана от Нова Телевизия да кажа няколко думи пред камерата за това, дали и доколко работодателите имат право да следят своите служители и/или работници на работното им място.

Репортажчето беше част от централната новинарска емисия (гледайте от 29:35 нататък), и въпреки краткото си времетраене предизвика оживена дискусия на социалните медии, която ме мотивира да обобщя правната рамка по схемата на въпроси, които си задавам, и на които отговарям едновременно.

Списъкът с въпросите не е изчерпателен, така че ако ви интересува нещо, което не е отразено тук – питайте в коментарната секция.

На това място съм длъжен да спомена, че правоприлагащите органи все още не са произвели съществена практика по тези въпроси, така че  написаното насетне представлява чиста проба лична преценка, поради което и препоръчвам да я четете cum grano salis.

Може ли работодателят да ограничи ползването на интернет на работното място?

Да.

Работодателят има право да се разпорежда с компютърните системи и интернет свързаността на работното място както намери за добре. Работодателят също така има интерес от това, служителите и/или работниците му да прекарват колкото се може повече време в изпълнение на служебните си задължения, а не в посещения на социални медии или сърфиране за лични нужди.

В тази връзка работодателят може да забрани достъпа до определни сайтове – на пример социални медии (Facebook, Twitter, G+) или приложения (Skype), като предпоставката за тази забрана е тя да е разпоредена в рамките на т. нар. правилник за вътрешния трудов ред (чл. 181 от КТ).

Служителят и/или работникът е длъжен да съблюдава забраната, когато тя е част от вътрешния правилник и е надлежно доведена до неговото знание (съставлява неразделна част от трудовия договор).

Какво рискувам, ако наруша тази забрана?

Санкция.

Нарушението на правилника за вътрешния ред представлява „нарушение на трудовата дисциплина“ (чл. 187, т. 10 от КТ), което може да доведе до дисциплинарни наказания (чл. 188 от КТ), най-тежкото от които е уволнението (чл. 188, т.3 от КТ).

Може ли работодателят да чете личните ми имейли или чатове без мое разрешение?

Не.

Личната електронна комуникация (имейл, чат, sms) представлява кореспонденция по смисъла на чл. 34 от КРБ и нейната тайна е неприкосновена, доколкото със съдебно решение не е постановено противното.

Ако работодателят наруши неприкосновеността на кореспонденцията, то чл. 171, ал. 1, т. 3 от НК го заплашва с лишаване от свобода до една година, а ако извършва деянието в качеството си на длъжностно лице (а това е типично за работодателите), то лишаването от свобода е вече от една до две години (чл. 171, ал. 2 от НК).

В случай, че неспазването на конфиденциалността на кореспонденцията не съставлява престъпление по смисъла на НК, то на работодателя най-вероятно ще бъде наложена административна санкция -  глоба от 1 000 до 10 000 лв (чл. 327, ал 1 от ЗЕС).

Може ли работодателят да чете служебните ми имейли без мое разрешение?

Да, ако тя е изцяло служебна.

Ако планира да достъпва кореспонденцията на служителите и/или работниците си със служебен характер, работодателят трябва първо да забрани използването на съответния имейл за лични цели, защото в противен случай рискува да наруши конституционно гарантираните права на служителя и/или работника чрез разкриване на съдържанието на личната му кореспонденция.

Мога ли да ползвам интернет на работното си място за лични цели, когато това не е забранено изрично?

Да.

При липса на конкретна уговорка от значение е поведението на работодателя, особено ако със същото той дава да се разбере, че не възразява на такова ползване.

По-интересният въпрос тук се отнася до времето, което служителите и/или работниците могат да прекарват онлайн за личните си работи и според скромното мнение на пишещия тези редове блогър то следва да се ориентира според предвидените на въпросното работно място почивки.

С други думи, във времето си за почивка служителят може да избира между пушене/ядене/пиене или разходка от една страна, и посещението на сайтове или социални медии от друга.

Може ли работодателят да инсталира камери за видеонаблюдение на работното място?

Зависи.

Първата пречка, която по блогърското ми мнение може да постави кръст на плановете на работодателя е чл. 127, ал. 2 от КТ, според когото

Работодателят е длъжен да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение.

Няма съмнение, че за повечето служители не би било приемливо да се намират под непрекъснато видеонаблюдение, което те най-вероятно ще възприемат като обида и накърняване на личното им достойнство.

От друга страна, обаче, съществуват работодатели, които имат много сериозна необходимост от оптимизиране на трудовата дисциплина или корпоративната сигурност.

Проблемът е, че тази потребност поражда конфликт между  интересите на служителите и/или работниците от една страна и онези на работодателя от друга, а в установената практика (по света и у нас) подобни конфликти се решават, като се направи преценка коя от страните в конфликта има нужда от повече защита.

В този смисъл монтирането на видеокамери би било допустимо единствено, ако целите, които то преследва, не могат да да бъдат постигнати, без да се засяга личната сфера на служителите и/или работниците.

Per argumentum e contrario, монтирането ще е непропорционално и недопустимо, ако работодателят може да постигне целите си с помощта на други механизми за контрол и проследяване на трудовия процес, без да се налага използването на толкова крайна мярка, каквато е видеонаблюдението на работното място.

Друга сериозна пречка пред намеренията на работодателя може да представлява Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД), тъй като видеонаблюдението представлява техническа форма на обработка на лични данни, пряко идентифициращи физическите лица посредством видео и звукозапис на трудовия процес в помещенията.

В тази връзка е необходимо да се спазват разпоредбите на ЗЗЛД, свързани с изискванията при обработката на лични данни съгласно чл.2, ал.2  – определяне на конкретната цел за обработка на данните; пропорционалност на целите, за които се обработват, заличаване и коригиране в случай на непропорционалност по отношение на целите, за които се обработват.

Това автоматично превръща работодателя в администратор на лични данни, което пък поражда определени задължения за него, на пример задължителна регистрация пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), която на свой ред може да не разреши наблюдението или пък да издаде задължителни предписания относно реда и начина, по които то да се извършва.

Last but not least  идва може би най-силното оръжие, което ЗЗЛД дава в ръцете на служителите и/или работниците – съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 обработването на лични данни е допустимо, само ако физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие.

Сиреч, видеонаблюдението отпада, ако служителите не се съгласят изрично (=писмено) с него.

Ако някой се интересува – сценарият с видеокамерите е отиграван пред КЗЛД, която с решението си в конкретния случай забранява наблюдението и разпорежда демонтирането на камерите, както и унищожаването на записите.

Измина още една година - мирна година. В историята на освояването на космическото пространство бяха записани не малко ярки страници. МКС продъжава да фунциоира и да се развива, изучаването на Марс върви с пълна сила. Имаше много успешни стартове на ракети. Имаше и проблеми - предимно с руските ускортели. Проектите стават все по скъпи и все по трудни за реализация.

Раздвоена съм от парадоксите на настоящето ни - ние искаме повече топлина и радост, а създаваме толкова грозни и студени неща. Текстовете, стиховете, думите ни са толкова тъжно-наситени, че колкото и да искаме да го оправдаем с "реалистично представяне на живота ни", не звучи убедително. Изненадах се от думите на една млада поетеса, чиято книга излезе съвсем скоро. На въпроса "Коя я подтиква да пише по този мрачен начин?", тя отговори,ч е  иска да говори за "разрухата и неслучилите се възможности".

Разруха в устата на младеж звучи пагубно. Звучи като бомба, която вече е избухнала и продължава да носи заплаха в разпилените парченца.

Хванах се за този сборник като удавник, който много иска да се научи да плува. За пръв път от месеци насам исках да чета още поезия. Сигурно, защото съм от типа емоционално-зависими-от-слънцето-хора, които имат нужда от думите на Мария Донева. 

Не искам да спирам да я чета и не искам тя да спира да дава своите дози кислород, под формата на красиво подредени, римувани думи.

Обичайте тази книга, защото тя го прави!
От първа до последна корица...

 

 

Вижте повече за предаването "Аз чета с Настя". 

Живял в двореца мъдрият Джафар
в една страна на юг.
И тъй като бил много стар,
го носели слугите.

Веднъж по пътя към дома
от далечния пазар
изхлузила се златната халка
от пръста на Джафар.

Викнал на носачите Джафар:
- Града обиколете!
Безценния ми царски дар -
златния пръстен намерете!

Ревнали носачите във хор:
- Да търсим ний не щем!
Не ни е работа това,
да губим време с нея!
Да носим този паланкин е нашата повеля,
а не да ровим из прахта от днес та до неделя!

- Тъй да е - не възроптал
мъдрецът на речта им -
аз пръстенa ще търся сам! -
и седнал на гърба им.

И трябвало да идат пак
с Джафар чак до пазара ...
А можеха да търсят те
халката без товара.

Самуил Маршак

Момичетата от руската пънк-група Pussy Riot са предложени за почетни граждани на Париж. Предложението е на френската партия „Европа Екология – Зелените”, част от управляващата коалиция на премиера Жан-Марк Еро и е в отговор на решението на руския президент Владимир Путин да даде руско гражданство на актьора Жерар Депардийо.
„Действията на Pussy Riot в защита на феминизма и демокрацията в Русия трябва да бъдат подкрепени и защитени от нашия град, защото отговарят на нашия политически избор”, се казва в комюнике на „Зелените”.
„Долната постъпка на Владимир Путин надхвърля авторитарните мерки, предприети срещу собствения му народ: отдавайки руско гражданство на Жерар Депардийо, той напада директно френската солидарност и подновява ангажимента си към парите. По този начин той оказва чест на френски актьор, защитавал чеченския президент Рамзан Кадиров и поддържащ близки връзки с дъщерята на узбекския диктатор Ислам Каримов”, се казва още в официалното изявление, предаде БЛИЦ.
Вчера президентът на Русия Владимир Путин разписа указа, с който се дава руско гражданство на френския актьор Жерар Депардийо. Преди месец той обяви, че е готов да се откаже от паспорта си на гражданин на Франция, заради високите данъци на свръх-богатите, наложени от кабинета на Жан-Марк Еро. (actualno.com)

Както се вижда, бурната реакция във Франция не е толкова срещу (бившия?) сънародник Жерар, а срещу лицемерието на руския автокраД Путин, който си въобразява, че е откраднал инициативата в обречената му война със Запада на собствената му територия, каквато е темата за правата на човека.

В скоби казано, единствената социалистическа по дух и съдържание българска реакция, която ми попадна до момента в публичното пространство ( няма да споменавам името на екстремисткия автор, който само това чака) напълно, буквално 100 процента потвърждава всичките ми споделени наблюдения, че за българските социалисти не е важно изобщо дали френските социалисти са прави да притискат данъчно богаташите, а е важно – направо го издигат на пиедестал- правото на Путин и неговата Русия да бъдат обичани от такива богаташи, като Депардийо, разсмял и едновременно ядосал вчера половината свят с епистоларното си преклонение пред „Великата руска демокрация“ на Путин, когото обичал в режим на взаимност.

Каквито и примери да дават вбесените поклонници на Путин за проблеми с правата на човека на Запад, това е до такава степен непропорционално стреляне с лък срещу тежката западна артилерия по въпроса, че е направо абсурдно продължение на съветската пропагандна практика да оправдава репресиите срещу милиони жертви на комунизма с това, че в САЩ „бият негрите“ ( факт, някои ги биеха, но именно бялото мнозинство ги защити и днес Америка има президент от малцинствена етническа група с различен цвят на кожата, което за една Русия дори не е пример за подражание, тъй като е просто немислим прецедент за търпимост, толерантност и Демокрация).

Апропо: дори лидерът на египетските Мюсюлмански братя Мохамед Морси призна, че има само една демокрация ( тази негова реплика се върти като рекламен клип на демокрацията но Си Ен Ен) и тя важи еднакво за всички по света, но руският т.н. елит продължава да се пъчи с изобретяването на някаква “руска демокрация”, която била различна, приложима специфично за Русия (разбирай-за нейните награбили се с власт и пари узурпатори)

 

Путин има изгледи да спечели тази своя комплексарска война срещу Запада за правата на човека точно толкова, колкото имаше Хрушчов с обещанията си да „закопае“ капиталистическия свят като го удари от земята по всички икономически показатели (най-късно през 1980-та година).

Несвободното, потиснатото общество на колективизма, с централизираната йерархична власт, раздаваща облаги и привилегии само на послушните й олигарси, но мачкащо несъгласните, не просто убива систематично духа на конкуренцията, а е обречено да служи за пример в световен мащаб как една баснословно богата- както никоя друга- огромна империя, не е в състояние да направи народа си проспериращ и щастлив поради факта, че го е приучила, накарала да уважава и търпи потисничеството на същата тази авторитарна държава.

На тази очевидност моите опоненти ми отговарят с безпомощното „ ти си русофоб“. С това те само подчертават, че не са в състояние да проумеят, че най-страшните русофоби са онези, които превръщат собствените сънародници в роби.

Ако оставим за момент конкретния пример с тикнатите в затвора руски пънкарки от „Пуси райът“, за чийто спорен или дори скандален външен имидж се хващат защитниците на руското фундаменталистко мракобесие, далеч по фрапиращ е контрастът между западния подход към човешките права и натрапения на руснаците автократизъм, възприемащ като лична обида към шефа в Кремъл забележките за нарушените човешки права, е приетият в края на миналата година в САЩ „закон Магтниски“.

Дори и да не беше вярно, че руският адвокат Магнитски е арестуван по скалъпено след негово разкритие за огромна финансова кражба на приближени до Кремъл „бизнесмени“ ( и съден посмъртно за тази дързост), то все пак американските законодатели реагираха бурно по случая като на емблема за прословутата корупция в Русия, защитавайки на практика ( вместо това да направи руското правосъдие) самите руснаци от произвола.

 

Законът, гласуван в САЩ, е насочен срещу шепа руски лица, свързани с този конкретен казус, на които забраниха да влизат на американска територия. И толкоз- повече като солидарност не с други, а със самите руснаци, отколкото като предпазна мярка в една държава, наводнена от какви ли не имигранти, включително руски.

Едноличният началник на Русия обаче не може да понесе критика и подписа указ, с който наказа …хиляди руски сирачета. Типично! Цената на човешкия живот и страдание нямат значение в тази държава. Това е отколешна традиция. Тя така печели войните си, давейки в в собствена кръв враговете, както и войните на своите самодържци срещу собствения народ, имитирайки битка за престижа на Русия, от което той се срива още повече.

Сега злобният рикошет на Путин забранява на американци да осиновяват повече русначета, живеещи скотски в руските домове за изоставени деца, с което също разстреля и надеждите на доста бездетни, но достатъчно заможни американски родители да се сдобият с дете, способни по своя воля да измъкнат от мизерията на собствената му родина и да превърнат в човек. И защо? Ами защото един американски осиновител се отнесъл безотговорно към едно момченце и то починало- само че Кремъл не реагира тогава така, а трябваше да гръмне случаят с Магнитски, за да задейства своята отмъстителност ( към най-слабите и беззащитните в самата Русия).

Ето за такава русофобия става дума.

Не че българските русофили ще ме разберат- те се канят сега да издигнат паметник на руския генерал Гурко не другаде, а именно на софийската улица, наречена на най-изявения противник на руското мракобесие сред българските възрожденци Г.С. Раковски. Вярвате ли, че изборът на мястото е случаен?

Убеден съм, че да бъде съден посмъртно убитият в руския затвор Магнитски напук на Запада и на свободолюбивата част от руския народ, е част от същия перверзен начин на мислене, който наднича от идеята да бъде натрит посмъртно непоносимо гордият за русофилите нос на революционера, българския патриот Раковски, предупреждавал пламенно както никой друг какви опасности чакат България ако попадне под руско робство.

Нямам предвид освобожденската символика, личността на генерал Гурко, нито дори фактът, че за полския ( защо не братски?) народ той е нарицателно за масов убиец, душител на Варшавското въстание срещу руските окупатори на Полша. Посочвам единствено и само (пред)намереното петънце от картата на огромната София, избрано за съответната цел от инициаторите на такъв паметник- това е същият комитет, начело с министъра от антуража на Жан Виденов, др. Любомир Коларов, който тихомълком организира дублирането на един от големите руски паметници в столицата в Докторската градинка с подобен нов, само на метри от него, но именно в чест на посещението на Путин в София на 18 януари 2008 г. (както надлежно пише за назидание на невярващите в живата „дружба“ на самия монумент).

Ако в Докторската градинка е търсена онази символика на раболепието пред благоволението на Путин от 18 януари 2008 г., дали същите хора, организирали това типично удоволствие за себе си, са променили козината си 5 години по-късно с кукиша, който показват на Раковски?

Но след като Георги Първанов беше награден с медал на името на Стефан Стамболов от едноименна партия със същите, колкото неговите „заслуги“ да се кичи със славата на русофоба ( по принуда-накаран да стане такъв по патриотични подбуди като самозащита от руския натиск върху България) Стамболов, какво да се чудим…

Тук е така от времето, когато нашите завоеватели успяха да разчистят терена за своите своеволия до степен, че дори не се налагаше да държат собствени войски за охрана на тази част от съветския лагер, чиято бодлива ограда беше предназначена да спира бягащите от него.

Share on Facebook

България е на четвърто място в света по процент на бедни деца, показва доклад на Детския фонд на ООН, обхващащ периода 2009-2012 г. Класацията на 35 страни е изготвена въз основа на процента на децата, живеещи в домакинства с доход, равен или по-нисък от 50% от средния за страната, предаде БГНЕС. По този показател 17,8% от децата в България са определени като бедни. Най-много бедни деца живеят в Румъния – 25,5%, в САЩ – 23,1% и в Латвия – 18,8%. Непосредствено преди България се намира Испания, където 17,1% от децата живеят в ...

Девет месеца изтекоха от последната ми среща със симпатичното семейство де Лус. През това некратко време успях да запазя топлота в мислите си към тези герои. Дори се усмихвах, щом се сещах какво удоволствие ми доставиха първите две книги от поредицата. И ето, че новата година не можеше да започне по по-приятен начин - следпразничното ми меню включваше "Червена херинга без горчица" и трябва да си призная, че това блюдо отново ми се услади.

Гостуващият панаир в Бишъпс Лейси носи куп новости след себе си - старичък фургон, гадателска шатра, кристално кълбо, циганка (че дори две), дръгливо конче, есенни дъждове и... няколко трупа. Този път си имаме и тайна религиозна секта, тук-там контрабанда и герои, чиито съдби се преплитат и разплитат по особено интересен начин. И познайте кой ще търчи отново на две крачки пред местната полиция! Да, точно тя!

Книжката е точно на нивото на предишните - нито по-слаба, нито по-добра. Съдържа една мистерия (заплетена като кълбо от котка), малко семейна история (изтупваща леко прахта от родословното дърво на де Лус), нахакана пакостлива героиня (която кога ли ще си изяде боя някъде) и поредния неочакван завършек (задоволяващ търсенията ни като читатели на кримка). Приятно, четивно и без претупани моменти. Това е личното ми мнение - Алън Брадли продължава да пише живо, увлекателно и разнообразно. Намерил е своята ниша и съвсем благоразумно се е укрепил само в нея. А някой друг да опита да създаде подобна главна героиня! Ще има да взема. Авторът очевидно безкрайно обича прелюбопитното момиче и се е постарал да научим още от шантавите мисли, изпълващи съзнанието й. За развитието на нейния образ съм доволен. От останалите обаче сякаш нещо не ми стигна.

Догър, г-жа Малит, полковник де Лус, Офелия, Дафни - добре познатите ни сладури от предишните две приключения отново са в центъра на събитията. Това - чудесно. Но познанията ни за тях остават почти на същото ниво. Получаваме съвсем дребни трошички, които, признавам, поне на мен не ми стигат, за да задоволя глада си.

Мисля си, че историите за малката Флавия само могат да спечелят, ако Алън Брадли реши да развие още основните си персонажи. Тогава творбите му ще придобият още по-голяма тежест и ще могат да бъдат поставяни редом до най-добрите в жанра. А може би и това ще се случи? Издадени са вече 4 истории от поредицата, а още цели 6 са в проект. С огромно любопитство очаквам да видя какво ни е забъркал занапред старият хитрец.

И моля ви, поздравления на AMG Publishing за тези прекрасни корици!

Социалната мрежа Pinterest придоби първата си рожба. Това е bookmark сайтът за кулинария, Punchfork, който се специализира в споделяне и оценяване на различни видове рецепти. Самата платформа има сходен дизайн, което я прави изключително привлекателна за Pinterest. Сделката стана факт малко след като CEO-то на Punchfork, Джеф Милър, обяви, че се присъединява към инженерния екип на Pinterest.

Социалната мрежа Punchfork може да се определи като най-популярната за споделяне и разискване на рецепти в кулинарията. Оказва се, че рецептите, коите се споделят и съответно “репинват” в Pinterest, надвишават 11.6% от общия брой “pins”. Друга любопитна подробност е, че Punchfork разполага със собствено приложение, което работи в чудесен синхрон с Evernote. 

“На практика в момента Punchfork получава пълна администрация от наша страна, но скоро ще преустановим съществуването си като самостоятелна платформа.” – споделя Джеф Милър. “Ние вярваме, че усилията, които ще вложим като част от Pinterest, ще допринесат изключително много за изживяването на потребителите, които обичат да споделят рецепти в интернет.“

Така Pinterest, която има над 25 милиона потребители, ще може да задоволи напълно желанията в този жанр. По какъв начин това обаче ще се случи ни предстои да видим. Дали подобен ход няма да отблъсне част от потребителите на Punchfork поради факта, че те ще трябва да сменят своето интернет пребиваване, остава също един от основните въпроси, които можем да си зададем.

Снимка: Punchfork

Това са някакви случайни снимки, снимани с телефона ми. Нямат никакво значение. Което е важно е галерията От днес в Jetpack има плъгин за Tiled Gallery, който реди по красив начин галерии. В него има и разни работи, писани от мен

Чаках го отдавна Вече ще качвам повече от една снимка на пост.